Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

здравейте, тази тема на мен ми е много интересна. запознанствата стават по стандартен и нестандартен начин. може би има доста нестандартни запознанства.
при мен как стана: аз се запознах с бъдещия си съпруг в Хале Шипка. той ме блъсна без да иска. аз от своя страна  много му се скарах, но когато ме погледна с някакъв много учуден поглед, направо се влюбих от пръв поглед в него. И му предложих да ми се извини на кафе.   [:}

Здравей, Ирина;)
Здравейте и всички останали:)
Хареса ми тази тема и смятам, че е подходяща като за начало да се включа във вашето форумче:)
Има една приказка: Никога не казвай НИКОГА:)
В моя случай беше точно така:)
Запознала съм се с много хора в интернет. С 90% от тях сега сме много добри приятели. Имах, обаче, едно разочарование в личен план от човек, с който се бяхме запознали там и си бях казала, че повече НИКОГА няма да изляза с човек от интернет. Предпочитам комуникацията очи в очи:)
С моята любов се запознахме точно така:) В интернет. Само, че не можеше по никакъв начин да ме изкара на кафе, та се наложи съвсем подмолно и хитро да ме издебне до залата, където тренирам:) Понеже съм прекалено открит човек му бях споменала какво и къде тренирам:) И така УЖ случайно се засякохме на живо:) След това като, че ли съдбата ни събра. Имаше една поредица от АБСОЛЮТНО случайни срещи ... (вече наистина случайни) и като добавим и неговата упоритост благодаря на Бога, че той усети, че сме един за друг и не се предаде:)
Та, един съвет и от мен;) Те старите хора са го казали: Никога не казвай никога;)
Е.....само в определени ситуации;)))

Поздрави на всички готини хора тук:)

Ей, това е много интересна тема :P
DIVA, добре дошла тук, мисля, че ще ти хареса, поне на мен ми е много забавно и интересно!
Да живее Интернета и ICQтo! *YAHOO* Ние също се запознахме във вируалното пространство през лятото на 2000та годи�

Малииииии.....мишка:)
То не останало:) Айде, чакаме всеки момент добрата новина:)))))

темата наистина е много интересна  :)
аз също се запознах с любовта на живота си в интернет. Точно бях започнала работа в един офис и в началото трябваше да си запълвам времето с нещо и започнах да влизам в чата. Излизахме няколко пъти на кафе просто като приятели. По това време аз имах сериозна връзка, от около година обаче нещата хич не вървяха, а аз все нямах смелост да се разделим. Тогава реших да рискувам и се разделих с тогавашния си приятел. Вече две години съм безкрайно щастлива,  *INLOVE*сега дори ни предстой сватба, а след време се надявам да изпитаме и това щастие което те очаква теб mariya.  @}->--Това че се намерихме по-толкова странен (за мен) начин си е направо пръст на съдбата.
Пожелавам на всички безкрайно много щастие, любов и разбирателство. :*

Ани4ка, пожелавам ти го от сърце да изпиташ това щастие!
И да живее Интернета! *YAHOO*

DIVA историята ти е доста интересна  :)
Много мои приятелки си намериха сродна душа по интернет. Вече има и 2 женени.
Като цяло все повече започваме да живеем в интернет и е нормално тези неща да се случват.
Направи ми  впечатление изказването на дива:

Един мои приятел беше убеден, че повече няма да се запознава никога по интернет с момиче, след голямо разочерование. Но неговото никога, стана някога. Вече има 1 момиченце, сладура. Запознаха се по icq със страхотно момиче.   *YAHOO*

Точно така, Иринка:) Разбрала си ме наистина:)
Все пак интернет е едно що годе рисково място за запознанства ... всякакви индивиди има. А и тогава бях сама (току що оставена...) и се впуснах веднага в една такава връзка с човек, който явно пет пари не даваше за мен. Флиртуваше със сервитьорки по заведенията, умираше да гледа голите новини по Нова Телевизия:) И стана така, че един мой приятел му изигра номер като се представи за полуголо момиче в интернет със снимка и нашия захапал и си дал тел. номер, искал среща;) Че след като му теглих една се зарекох, че наистина няма да бъда с човек от и-нет. Първи и адски несполучлив опит... Но точно като твоя приятел, Аничка, Мария и... да кажа повечето явно в този форум сме намерили половинката си тук:) Друг е въпроса, че не знам дали и как ще разказвам на децата си (живот и здраве) как сме се запознали, след като сега следя под лупа сестра ми и и давам съвети да не излиза с хора от интернет:)

Твоите деца DIVA, докато пораснат за тях интернет няма да е новост. Няма от какво да се страхуваш, начина не е важен, после е важно ...

:)))) Има нещо такова  *db*

Ние се запознахме на купон и веднага станахме гаджета,въпреки,че и двамата по това време бяхме заети.Но какво да се прави.............ЛЮБОВ! :dance:

едно по-стандартно от afrodita :) А за Internet-наистина има всякакви там...засега поне трябва да се внимава според мен. Иначе няма друго такова 'място' да завържеш приятелство  *THUMBS* *THUMBS* Long live Internet!!

Е, хайде още някой да сподели  *db*

Аз си нямам все още съпруг,но си имам моето момче с което живеем заедно и се радваме един на друг,но ще разкажа нашата история:
Работехме заедно в едно от най големите столични заведения.Отначало между нас беше война,не можехме да се понасяме,мразехме се P-(,джавкахме се,ужас направо.После преминахме на фаза брат и сестра  *DRINK* -споделяхме един на друг любовите и разочарованията си.След това нещо се случи и между нас пламна любов,  *INLOVE* незнайно как и от къде.Продължихме да работим заедно и така почти 3 мес никой не подозираше за връзката ни, а и как иначе,всички знаеха че не можем да се понасяме  *THUMBS* .После един колега ни видя  O_O и изпорти работата.Всички бяха в нещо като операция шок и ужас,но пък много ни се радваха  *THUMBS* .Естествено по-късно шефове и хора разни ,които ни завидяха се опитаха да ни разделят,но пък така ни направиха само по силни.А забравих да спомена че още от самото начало заживяхме заедно.През декември 2005 демонстративно се махнахме,напуснахме,тъй като ни заявиха че като идваме на работа трябва да се правим че не се познаваме и т.н.,ние решихме че никой не може  и няма право да се подиграва с нас и с чувствта ни.Още повече че никога не сме парадирали и показвали връзката си.Така макар и трудно,си намерихме други работни места,паднахме от много парички на малко,но това не повлия изобщо на отношенията ни,напротив,заздрави ги.Много е дълго за разказване но нашата история е толкова интересна и пълна с обрати,че......Важното е че сме живи и здрави,борим се,обичме се и се уважаваме. :dance:

 :hiphip: :hiphip: :hiphip:

Ех, че сте готини  :[
Много ви се кефя, Меги  :*

Мерси, DIVA!   ;)   @}->--
Надявам се да съумеем да сме все така весели! [:}

meggi, това, което пишеш си е направо за роман. Замисляла ли си се да издадеш нещо като 'Предбрачна автобиография'?  ;) Защото е наистина интересно и е жив пример, че за любовта няма граници *THUMBS* *THUMBS* Желая ви попътен вятър!

Peshom,благодаря за предложението и милите думи.Имай в предвид че ако седна да ви разкажа цялата история с подробности,ще се хванете за главите.Нека не обиждам другите,защото всяка история има своите интерени моменти и забавна и уникална "история".Знаете ли че на всички на които сме разказвали как е станало всичко никой не може да повярва че това действително е истина и продължава и до днес въпреки всичко и всички.Дано не дърпам дявола за опашката.
А относно романа за предбрачната история,знаеш ли колко много пъти ми е идвала тази идея,тъй като имам някаква "дарбичка" за писане.Но за сега това са само планове.
Успех на всички и вярвайте в доброто и в чудесата-те наистина се случват!

meggi, щом е дарба - използвай я!! И кажи като си готова :) :D

Ще действам по въпроса, обещавам!!! :P

Ние пък се запознахме във един.... форум :D. По-точно не в самия форум, а на сбирката на форума, която беше организирана. И двамата случайно попаднали.... После едни работи в тоз форум едни интриги едно чудо, луда работа-но както беше казано и по-горе това само ни направи по-силни, ама сега сме щастливи и ни предстои сватба  :D

Как забравих и аз да ви кажа....
Моето си беше истинска романтика...
Отиваме да караме кънки на лед с едни познати и там на пързалката. Тъкмо се запознахме и така се изтърсих без да искам. Той реши да помага и т.н.
Не беше нарочно падането :[  Честна дума  *happy*
Ама всичко си стана от първия път. Голям чаровник  [:}

Ейц...... :\ много боли на леда ...  :[
 :D

 Ейййй , че хубава темичкааа! Само, че като се запознах с моя съпруг нямах си и представа от интернет защото това беше далечната 1999 година през пролетта.  С баща ми и негова колежка, която ми е приятелка, ходих с  тях до София те бяха в командировка и аз да използвам да се поразходя из столицата. Тогава с моята приятелка си купихме понички от KFC, който много обичам. А и тогава и сега в Пловдив няма KFC. Та напълних аз едно торбе с понички и хайде да се връщаме в Пловдив.
 Беше вече следобед и решихме да поседнем на Макдоналд на главната да хапнем и пийнем да се освежим от пътя. Хапнахме и моята приятелка каза: Хайде дай ми поничка да се подсладя, не е възпитно но немога да им устоя. И така извадихме по поничка и като  я захапах погледа ми се спря на мъж, който ме гледаше право в поничката. Изядох е и още ме гледаше. Станахме вече да си ходим и като минавахме покрай мъжа (там беше изхода), той ми каза: Може ли една поничка и на мен? А аз го отрязах: ААААА не нося си ги чак от София и много ги обичам. Тогава той ми каза : ЕЕ щом не даваш тогава ще дойда където работиш да пием кафе. (работих тогава в известно заведение). Дойде и така си минаха годините...
 Преди няколко месеца се прибирам в къщи и виждам една торба в хола на масата. И какво мислите....
Бил в София по работа........................................... и ми купил  кутия с понички от KFC.....
 

браво, много мило! @}->--

Ехааа, супер, много мил жест!
Поздрави мъжа ти от мен и му стисни ръката!
Е това е мъж!
Пази си го  *THUMBS* ;)

tsveteli много ме развесели историята ви  *THUMBS*

Здравейте всички,

Най-после и аз успях да се включа. Ние пък се запознахме още като ученици последна година, аз учех в Езиковата, а той в Спортното (малко рядко срещана комбинация бяхме) и ходехме в едно и също кафе като бягахме от училище да играем карти. Така се и запознахме-на белот. Интересното е, че той беше много мил (но нищо повече), а моята първа мисъл беше, че е точно мой тип, но незнайно защо никога не бих била с него. Следващият път като се видяхме във въпросното кафе той седеше с гръб и изведнъж просто се обърна и така ми се усмихна, че аз направо полетях-и край-отттогава до днес съм влюбена безкрайно! Цял ден след това се усмихвах като идиот на абсолютно всичко  :[.  Ама хайде стига толкова, няма да разказвам какво стана в следващите шест месеца докато станахме "гаджета", 5 години по-късно се сгодихме и сега сме женени точно от 1 год. и 11 месеца  :dance:.

 

Хехе  :D
Цветели;)))))))))))))))))
Много сладка среща;)))))))))))))))))))
Кой знае какви сладури сте били  :D :D :D :D :D

Ами моята история е такава!  :)
Не е нещо особено! *blush*
Но мисля, че е интересна!  :[
Аз бях квестор на едни изпит на Денис (бъдещият ми съпруг)!
Забелязах го, харесах го, по между другото разгледах личната му карта, но нищо...
Той също явно ме е забелязал, така да се каже, а и после ми го каза, че ми бил "хвърлил око" ;)))!
После се случи така, че аз работих малко в отдел "Студенти"( администрацията, там където се записват студентите) и той като мина няколко пъти от там все ме заговаряше, после си разменихме телефоните...
После и домашните и говорехме по цял час когато ми се обадеше!
После той замина на бригада в САЩ за 5 месеца, а бяхме заедно само от 3, бяхме повече разделени, отколкото заедно! Но аз го чаках! Той звънеше почти всеки ден, а аз му пишех мейли почти всеки ден! Върна се и ми подари златни обици с диаманти!!! По-късно заживяхме заедно...
А сега? Сега - ще се женим през септември!!!! :dance:

Помня всичко с такива подробности като че ли беше вчера...а все пак са минали 8 години ohmy - кога станаха?? И така беше един мразовит ден, тъкмо бях излязла от изпит и бързах да звънна на мамчето да я зарадвам за добрия ми резултат. Говорех от един уличен телефон, а на другия до мен застана Краси.... *INLOVE* направо си беше любов от пръв поглед, а до момента не вярвах в такива неща.... Той явно водеше неприятен разговор, в последствие разбрах, че се е разделял по него време с тогавашното си гадже. В яда си той се въртеше насам натам и без да искаме се докоснахме, направо забравих, че говоря по телефона :[ Не знам кое ми даваше право да бъда толкова сигурна, но просто усещах, че съдбата ми го изправи тоя човек на пътя и че ще сме заедно за винаги... :) Минаха месеци, докато се срещнем отново случайно. През това време вървях по улиците и се оглеждах за него, влизах безцелно в кафетата, отново с надеждата да го видя,но....нямах успех. Един ден имах дреща с мой познат и той дойде на нея с Краси *THUMBS*-това е момента!-викам си-сега или никога!!! И така-заприказвахме се и аз като по дейна взех нещата в свои ръце! Уредих първата ни самостоятелна среща! И от тогава насам сме си заедно-за добро или лошо. 5 години след това се оженихме и вече си имаме три годишна дъщеричка :) :loving:

Нашата история е в пълен противовест с това дето хората са казали "Никога не казвай никога!"

Бях с мъж, с който се запознахме във виртуалното пространство и той ме заряза най-брутално. Бяхме заедно около година и всичко вървеше като по вода, но внезапно той смени посоката.....Тогава се зарекох, че с човек от интернет аз повече няма да влизам в интимни отношения.

Един прекрасен ден попаднах СЛУЧАЙНО на грък, с който започнахме да чатим, но след няколко дена се скарахме и дори аз го изтрих от листа си. Той ме потърси отново, след което пак се здърпахме и така около месец. В един момент започнахме да водим изключително приятелски разговор. Беше много забавно. С течение на времето станахме доста близки и започнахме да споделяме. Лека полека, незнайно как и двамата хлътнахме един в друг. И така той поиска да дойде в София да ме види за една седмица, но най-интересното бе, че след няма и десет дена след като се прибра в Атина поиска да дойде отново ;) Така посещенията му зачестиха, а нашата връзка се задълбочи. Малко преди да ме срещне в ICQ-то бил взел решение никога повече да не влиза в сериозни отношения с жена тъй като е претърпял редица разочарования и един несполучлив брак, в резултат на който има две деца. Но уви......съдбата предрича нещо друго :-) Всичко беше повече от страхотно. След около 6 месеца непрекъснати телефонни разговори и множество визити от негова страна решихме да заживеем заедно и аз дойдох при него в Гърция. След още 4 сключихме и граждански брак :-)

Нещатата се развиха много естествено и сега сме щастливо женени от няма точно половин година ;-)

Сега съм благодарна, че съществува интернета и с гордост разказвам историята ни :-))))))))))

Кате, същите сме и ние като вас:)))))))
Само че с малко повече екшън  8)
Иначе и нас интернета ни събра  *INLOVE*

При Вас екшъна е бил в началото, докато при нас се започна с пристигането ми тук......

Много сладка и романтична история! Докато четях все едно гледах някое романтично филмче!  *INLOVE* O:)

Дори като я препрочитам си мисля това наистена ли ми се случи? Толкова е хубаво :-*

Случило се е! И си голяма късметлийка! Браво на теб, мила!  :hiphip:

дай, Боже, всеки да е късметлия с избраната си половинка!!! :loving:

Ето и моята история:
Любовта просто почука (позвъни) на входната врата (буквално)!  :)
Преди точно 11 години - на рождения ми ден. Направих купон вкъщи и моят най-добър приятел го доведе! Пет години бяхме само приятели - сменяхме гаджета, излизахме по дискотеки и кафета, но и до сега нямам обяснение как нещата се задълбочиха и вече шест години сме заедно  *INLOVE*(двойка), от близо две години живеем заедно и съвсем естествено вече мислим за сватба и деца! :love_together:
След това което ми се случи - вярвам, че има съдба, че всеки има своята половинка в този огромен свят!
Приятелят, който пет години изслушваше, помагаше и триеше сълзите ми е маота половинка!

Това е една наистина страхотна тема  :hiphip: Затова мисля и аз да се включа  :[
Запознанството ми със Стефан не беше нищо особено... Първи курс в УНСС, отивам на първата си лекция, всички мои приятели от гимназията замнаха за чужбина и не познавах никого. Групата ни беше малка - 12 човека и той беше просто един от колегите, с които се запознах. Тогава имах връзка с друго момче от около 3 години, мислех си че съм щастлива, изобщо не съм предполагала, че някой, особено пък той би могъл да ми завърти главата... =]
През следващите месеци се сближихме много. Ходехме заедно по кафенета в студентски град, играехме карти, разговаряхме на много и различни теми. Дойде момент, в който нямах търпение да отида на лекции, само за да го видя, толкова приятно беше времето, прекарано с него.
Понякога усещах, че мисля за него и прогонвах тези мисли като досадна муха, казвах си "Глупости, та освен университета ние нямаме нищо общо, той си има неговата компания, аз моята, освен това имам приятел, с който се разбираме".....
Трябва да подчертая, че той в нито един момент не си позволи да направи каквото и да било, за да ми покаже, че изпитва нещо повече от приятелски чувства към мен, в последствие каза, че било въпрос на чест да не закачаш обвързана жена  *db*
И така, вторият семестър беше почти към края си, имахме насрочени дати за изпитите и започнахме да се събираме няколко колеги, за да учим заедно. След третата сбирка, останахме само двамата. Учехме, говорехме си.. беше ползотворно и приятно  *blush* Това продължи около две седмици и един прекрасен следобед, 14.05.2002 година, Цъфо се обърна и ме целуна... 8P ohmy :eager: :infatuated: Завъртя ми се главата, в стомаха ми се появи едно предполагам много познато за всички "хлъц", сърцето ми щеше да изкочи от гърдите... сякаш беше нещо, което чакам от мноооого време, само че не го бях осъзнала.  :loving:
За следващият един месец промених живота си! Разделих се с момчето, с което бях, дадох си сметка че съм с него повече по навик, отколкото заради тръпката, смених си приятелите, защото предишната ми компания не прие това мое решение и подкрепиха старото ми гадже, представих Цъфо на родителите си и му подарих сърцето си  *INLOVE*
Вече сме заедно повече от 4 години, работим в една и съща компания, направихме свой собствен дом и вече живеем в него... остава само да си кажем така дългоочакваното "ДА".
Чувствам се като най-голямата късметкийка за това, че го имам до себе си. И онова "хлъц" продължава да се появява...  :dance:

Момичета историите ви са чудесни!!!!

ожелавам ви много щастие и късмет!!!! :loving:

Чудесни и всяка уникална сама по себе си :-)

Zdraveite,
az se registrirah dnes i tova beshe purvija forum, koito prochetoh i reshih i az da razkaja istorijata si:).
Az imah dulgogodishna vruzka(8 godini)....Edin den prosto se skarahme i az ne izdurjah i reshih che iskam da se razdelim. Kakto mojete sami da se dosetite tova si e strashno reshenie sled tolkova vreme zaedno.Ne ostavaite s pogreshno vpechatlenie nie se razbirahme prekrasno, toi e neverojatno vnimatelen chovek, mnogo se grijeshe za men i bezkraino me obichashe. Az obache veche bjah sprjala da izpitvam chuvstva.
I taka dulgo vreme se lutah i imah dosta neuspeshni opiti. Da ne razkazvam za ujasnija si opit s gurci... *STOP*

I taka edin den s moi prijatelki otidohme na rojden den na nash prijatel. Bjahme reshili da si izkarame gotino za celta estestveno se bjahme pogrijili dosta za vunshnija si vid ;). Az oshte ot vratata go zabeljazah i pitah rojdennika:Koi e tozi? A v sushtoto vreme i toi pital rojdennika koja sum. Cjala vecher me gleda i ne subra smelost da me zagovori.A az taka se zabavljavah i tolkova tancuvah bez da mi puka ot nishto.
Kato reshihme da si hodim s moite prijatelki az go vidjah na vratata i  mu kazah slednoto: Imash li himikalka? A toi:Ne, "Nameri". Sled tova si kazah imeto i toi negovoto, ostavih si telefona i si trugnah. Vuobshte ne ochakvah da mi se obadi i malko me beshe sram ot durjanieto mi. No v ponedelnik toi se obadi i se ugovorihme za sreshta. Za neshtastie bashta mi poluchi insult sushtata vecher i az ne znaeh kakvo da pravja. Togava mu se obadih i mu kazah che tatko e v bolnica i trjabva da otida. A toi :Iskash li da doida?Az mnogo se uchudih, ta nie ne se poznavahme, no togava imah nujda da imam kompanija.Toi vednaga doide i otidohme dvamata v bolnicata.Stojahme kolkoto mojahme i ni pozvoliha doktorite i toi me izprati do vkushti. Az togava reshih che ne iskam toi da si trugva i ostana pri men prez cjalata nosht, bez da pravim nishto i bez dori da se opita da me celune. Prosto stoja pri men, pregurna me i taka zaspahme.
Ot togava jiveem zaedno i sum bezkraino shtastliva.

Страхотна история!!! Значи любов от пръв поглед!!! :loving: *INLOVE*
Пожелавам ти винаги да сте все така влюбени и щастливи!!!  :love_together:



П.П. И нека пишем на кирилица!!!

Аз познавах моята половинка много преди да се влюбим и животът ми да се превърне в приказка. Познава ме се от около 10-12 години. Тогава сме били на още тинейджъри в 7 клас.По стечение на обстоятелствата той дойде да учи в моето училище и така се запознахме. Беше в горният клас и нали знаете закачки,шеги но тогава бях много буйна всичко превръщах в караници и викове дори сме се сбивали.След като завърших 7 клас ме приеха в друго училище и се виждахме рядко в евно заведение в което ходехме и двамата.Вече бях малко по-голяма изакачките вече ги приемах по друг начин.Още си спомням първата целувка имам чувството че устните ми все още са слепени с неговите.И така кафета,купони дискотеки ходехме заедно но нямаше нищо сериозно просто ни беше адски приятно един с друг.Но аз заминах да уча  в София и пътищата ни се разделиха.За 6 години сме се виждали няколко пъти напълно случайно като се прибирах да видя родителите си.Но не сме излизали двамата да се видим или да си поговорим само за няколко минути и това е.Аз вече имах друг живот и сериозна връзка.Но през в края на 2003 нещо във връзката ми не вървеше нямяше вече доверие, разбиране,уважение и т.н.През лятото се наложи за 2 месеца да си ходя често до Плевен и се видяхме с "НЕГО" и след толокова много време всичиките приятни емоции и чувства не се бяха изпарили дори бяхя станали по-силин.От тогава сме заедно щастливи и влюбени.

Пожелавам на всички много, много любов, която да остане все така силна, както в първия миг!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :loving: :loving: :loving:

Ха, моичкия ми се изтърси на вратата вкъщи на гости. АЗ всъщност бях поканила сестра му. Него не го познавах

Много интересна тема.
Ние с мойто мъж се запознахме в една кръчма  *DRINK* Съвсем случай,защото неговия приятел дойде да ни сваля(бяхме излезнали по женски) и след известно време"Симпатягата от бара"(той стоеше на бара и пиеше,но аз го фокусирах  веднага :photo:) и той се присъедини към нашата маса.АЗ разбира се се преместих след време по-близо до него(под предлог,че музиката е много силна и не го чувам) :danceg: И си приказвахмееееее и пихме (и то много пихме),после го замъкнах на дискотека  :dance: и пак пихме и танцувахме и той се осмели да ме целуне  :-*(най-накрая).След около три дни излязохме на официална първа среща(тоя път трезвеници),ама пак се подкарахме....и двамата се отпускаме като пийнем по малко *happy* След това започнахме да се виждаме всеки ден,след един месец започнах и да преспивам у тях,а след още два месеца се сгодихме и официално заживях у тях-така след три месеца връзка се взехмеее.....А след една година съвместно съжителство се "бракувахме" официално и дори си чакаме бебчето с нетърпение-новината за бебето беше най-хубавия сватбен подарък  *INLOVE*

Ние с моя любим се запознахме по Интернет в някакъв супер скучен чат.Аз живеех в София , той в Стара Загора.Първо той дойде в София,после аз в Стара Загора и така като направихме равносметка се оказа че за 2 месеца сме се разделили за 7-8 дни.Но беше едно лудо пътуване,но няма как *INLOVE*.А вие?

ние пък се запознахме на морето.еееее не като почиващи а като работещи :(  но бешемного весело и красиво всичко между нас :girlsigh: И така вече 7 год,  понякога ми липсва онова време,не че сега не съм щастлива особено след като следва и да сме заедно за цял живот :love_together:,но предполагам всички знаят за какво говоря,за първоначалното влюбване и т.н.  :dance:

Picolina, не знам за първоначалното влюбване, но след 7 години тръпна по абсолютно същия начин, когато го чакам да си дойде след работа вкъщи. Просто той се превърна в най-хубавата част от мен. Не мога вече без нея!

А тук е момента да спомена и нуждата от уважение м/у партньорите. Без уважението  първоначалната тръпка, а и връзката изобщо биха изчезнали за миг.....

Sheila,знам за тази тръпка,то е друг етап от връзката и съжителството ни.Нали знаеш,че има различни етапи през който минаваме и все повече ни харесва, и харесва,и харесва...

 :hiphip: :hiphip: :hiphip: :hiphip: :hiphip: @}->--

Нашата история започна също в интернет, запознахме се в сайт за запознанства, след което продължихме да си пишем в скайп, по това време се пренасях в нова квартира, а той беше командировка във Велико Търново, но нали си е луда глава след като му казах, че няма кой да ми помогне с багажа се емна с колата и долетя до Варна :) след като пренесохме багажа в новата квартира седнахме да изпием по бира в едно заведение. Доста надълго и нашироко си поговорихме, но стана време да се връща към Търново... поканих го да се качи да спи при мен, за да не пътува по нощите, но той каза, че трябвало да се връща, и на мен ми дойде щурата идея да тръгна заедно с него... Само дето на следващия ден трябваше да съм на работа от 7:00, звъннах на колежката ми да ме смени, но тя ми отказа, и тъй као съм си луда глава му казах "Тръгваме заедно"... и тръгнахме Пристигнахме в Арбанаси( където беше хотелът, в който беше отседнал) към 2:00 през нощта, взехме си по един душ и легнахме да спим :) когато се събудихме на следващата сутрин беше станало 9:00 и трябваше да се обадя до работа и да излъжа че съм на лекар и че ще се забавя. Пристигнах на работа в 13:00, но това беше най- страхотното запознанство, най- страхотната екскурзия през живота ми, а и се запознах с най- прекасния мъж :) :dance:

Fantasy_Girl наистина много щуро запознанство!И само спахте така ли? :girl_wink:

E не, но....  :girlhide:

Fantasy_Girl  а в някоя друга темичка няма ли да се запишеш?Например във Форума на бъдещите младоженци? *THUMBS*

Благодаря за поканата, все още съм нова не мога да пиша навсякъде :) :) :) интересно ми е да разгледам за прочета и тогава да пиша :)

Здравейте и от мен...странно как до сега не съм забелязала тази сладка тема  :look: ,
Да ви разкажа и ние как се запознахме... ами на покрива на един блок в студентски град  :danceg:
Когато бях студентка на всеки първи юли се качвах на покрива на блока, за да посрещна първите лъчи на :sunshine: .  До трети курс бяхме само със съквартирантката, но за следващата година си обещахме да се съберем много повече хора. На 30-ти юни, обаче се оказа, че отново ще бъдем сами и... каквито сме си луди с нея цяла нощ не спахме...извадихме всичките си блокчета с цветна хартия, изрязахме страшно много цветя и тръгнахме по стаите,за да залепим на всяка врата  @}->-- . След това се качихме на покрива...но каква бе изненадата ни когато след нас пристигна и още една групичка от 10-ина човека-много готина компания,а сред тях и едно момче с китара...тогава все още не знаех, че това е ТОЙ  :[ Беше много весело свирихме, пяхме...странно е как още си спомням почти всяка подробност... Много се зарадваха като разбраха, че цветята по вратите са наше дело...  :[ . Допаднахме си и така ... ние станахме част от компанията... :)
Лятото мина страхотно...със съквартирантаката ,моят /бъдещ тогава/ любим и неговият най-добър приятел вършихме какви ли не дивотии, но истинската искра пламна след едно щуро пътуване на автостоп до Банско-на Jazz Fest-a...бяха две безумни денонощия... Е, на моя мъж му трябваше още около месец, за да си признае  :[ /но пък това стана на прекрасния празник Вяра, Надежда и Любов.../, и от тогава до сега ... вече повече от 6 години 2 месеца и 2 седмици не сме се разделяли и все още се обичаме...даже повече 
*INLOVE* :love_together:  *INLOVE*
Дано не съм ви оттегчила с този дъъъъълъг пост, но определено по-кратко не можах да го напиша... =]

Много хубава и романтична история, seny!!! обичайте се все така!!! *INLOVE* :girl_in_love: @}->--

Благодаря, благодаря...  *INLOVE* :-* :dance: :love_together:  *INLOVE* стараем се... :girl_wink:

Толкова романтика няма в нито един друг форум...Често препрочитам постовете тук и всеки път ми е много приятно, ама толкова приятно, че чак  :'(

Здравейте,
за първи път участвам в този форум и наистина съм много приятно изненадана.Редовете, които чета ме карат да се усмихвам  :) 

 Дойде и моят ред да ви разкажа моята история............
 Май 2002г обикновенно запознанство - моят тогавашен ни запозна. Малко след това замина в чужбина и аз бях много тъжна. Работех в едно заведение и един ден Той дойде на кафе заговорихме се и се уговорихме да се видим след работа. И така няколко месеца той ми се оплакваше за неуспешните си опити да си намери гадже аз се оплаквах, че между мен и моя тогавашен не върви...Запознавала съм го с мои приятелки, но той никоя не одобри... съдба... С моя пък постоянно се карахме. Тъкмо се сдобрим и все нещо се случва и пак се караме... съдба... Така 2 години си плакахме на рамото. През ум не ми е минавало да имам нещо общо с него. Но съдбата си знае работата. Излизахме заедно по кръчми и кафета.
 Той стана най-добрият ми приятел. Споделях всичко с него.Знаеше всичко за мен.
  Една вечер докато гледахме някакъв филм усетих нещо странно между нас.Но бързо прогоних тези мисли.Докато ме изпращаше в колата пуснаха една песен на Мелани С -Never Be The Same Again и нещо ме накара да го целуна....... :star: Направо не знаех къде съм и какво правя... O_O той също. След това скъсах с тогавашния ми приятел и от тогава сме заедно.
 Сгодихме се на нова година срещу 2005г. Докато се чуваха фойерверките отвън той ми поиска ръката.......
 И прикаската започна... *INLOVE*

Нашето запознанство си беше много тривиално. Запознахме се в университета, който посещавахме заедно. Приятелят ми тогава ни представи един на друг, а след няколко месеца двамата се видяхме съвсем случайно една вечер. Аз бях леко пийнала с приятелки и отивахме заедно на party, а той се беше запътил към общежитието си. Изглежда на него му хареса повече идеята да дойде с нас, вместо да се прибере, и така се започна всичко...

Ама, как се завъртат нещата!!! Бившият ни запозна или случайно се видяхме, абе във всичко има пръст Съдбата!!! :girl_wink: *THUMBS* :girl_in_love:

Май така станаха нещата... *blush*

Ами, така си е да!!!

При мен, пък кой да преположи, че ще се омъжа за някой на когото съм била квестор?  ohmy Но ето... така стана!!! :girl_in_love:

Ами то и при нас така!Като кажа че сме се запознали по интернет  и ohmy.А и не само това ами той живееше в Стара Загора а аз в София,направо ни мислят за  *crazy*

Ами, пак ще повторя, че Съдбата си знае работата!!! :look: :love_together: *INLOVE*

Така е...и да се опитваш понякога да подредиш нещата по този начин, пак няма да се получи. Вярвам че поне част от живота ни е предопределен!

А аз вярвам, че всичко си е предопределено!!! И че случайни случайности няма!!! :girl_in_love:

 :bravo: много се радвам че открих този сайт и форума е супер и вие също с тези съвети !
моята история с моя бъдещ съпруг е следната ! той е с 3 години по-голям от мене и сме съседи , познаваме се от малкои !   една вечер просто се засякохме в една дискотека и той беше на маса с приятели и тъй като нямаше къде да седнем с моите приятели яхме при тях ! аз без да искам го полях с една кола и по негпвите думи съм го "сваляла" така да се каже !!!!  после ми предложи да излезнем на кафе и така вече 7 години сме заедбо и ни чака сватба !!!!!!!!  никой не повярва че ще излезне нещо, но ето че стана !!! 

Аз учех в университета , аама нещо ме помързяваше и се наложи да
прекъсна за една година и да съм с др курс, после взе че ми хареса
и пак прекъснах за една година и пак с др курс и............ то един хубав
колега в тоя курс , викам си :"Блазе на приятелката му" и отиваме на
8 декември, да живее 8-ми декември!!!!!!!!!!!!!!!!!! И до сега го празнуваме- 6
години ще станат тая година, ама след сватбата-ще трябва да броим нанново!!  :danceg:

Ейй, колко интересни и романтични историии!!! :girl_in_love: *INLOVE* :loving:

Здравей и добре дошла при нас!!! @}->-- :girl_in_love:

ние се запознахме в аптека:)аз бях на работа,а той зарежда аптеката:)още като го видях онемях,бях заслепена моментално,и след няма и седмица ме покани да излезем  и от тогава сме се разделяли най-много за ден  :loving:

Значи е било любов от пръв поглед!!! :girl_in_love:

И аз така мисля  *INLOVE*

Много хубаво!!! *INLOVE*

То и при нас беше май така!!! :girl_in_love:

наистина интересна история, аз също вярвам в любовта от пръв поглед !!!!

разкажи ни Bulechka_TS твоята история как се запознахте !!!  :)

Разказана е на трета страничка.Много романтично,наистина от пръв поглед на квесторката :love_together:Нека винаги да бъде силна любовта ви!!!

Благодаря!!! *INLOVE*  :girl_in_love: :loving: Да се връща!!! :CHEERS:

прочетох историята ви с твоя избранник Bulechka_TS !!!!!!!! много е хубава ! :) *INLOVE*

 :[ Съдба... *INLOVE*

аз пък ходих с негов приятел. и  вечерта, след успешното дипломиране, цял ден нерви...и т.н се напих и повръщах в ръцете му,смисъл той ме държеше-много грозно, но истина, докато "моя" приятел продължаваше да пие вътре сам. От тази вечер не сме се разделяли за повече от два дни

Ами това е много романтично!Щом се е влюбил в теб при тия обстоятелства значи няма накъде по-добре!

Ами, да!!! Щом  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* при тези обстоятелства, значи всичко ще е прекрасно!!! :girl_in_love: :loving: :love_together:

В стила на този форум :), т.е. на интернет комуникацията - ние се запознахме по интернет. Но не в сайт за запознанства, а в сайт за съученици и приятели. Срещнахме се на 9-тия ден откакто започнахме да си пишем (21 септември 2005) и започнахме нашата връзка на третия месец, откакто се видяхме за пръв път (21-ви декември 2005).Ще се женим на 21-ви април 2007. Ясно е защо :)

Същата е и моята история. И ние така се запознахме на по чаша сангрия на университетско парти. И не сме знаели тогава, че сме предопределени един за друг, просто много се харесахме, но и двамата бяхме с други хора. Съдба...

 Аз работех в един ресторант(само събота и неделя)и моя бъдещ съпруг ми беше клиент,аз знаех(от другата сервитьорка),че ме харесва,обаче тогава имах връзка и изобщо не му обръщах внимание.Една вечер се скарах с тогавашния си приятел и реших да отида до ресторанта,за да се разсея малко и да видя колежката си.И познайте  8) -той беше там.Покани ме да седна на тяхната маса-без ангажименти,просто официално да се запознаем и аз(бях още бясна)приех. :sarcastic: На следващия ден пак се видяхме,на по следващия пак и ....така до днес.Наистина не очаквах нищо да излезе от тази връзка(в началото,де!),а вижте до къде я докарахме  :girl_in_love:  *INLOVE*

сладка история geri84 ! и аз нищо очаквах да излезне от нашата връзка, тъй  като имах много разочарования !!!  :mad_girl: :) :) :) :CHEERS: :CHEERS:

Аз мисля,че човек когато е загубил надежда или точно когато не очаква да му се случи нещо хубаво(като да намери любовта),точно тогава го сполита.При мен поне беше точно така.

Така е, и при мен беше така!!! :girl_in_love:

ами аз бях приключила дълга връзка и след това имах няколко мимолетни, от което нищо сериозно и изведнъж от неочакваното ! аа и още по-интересно при мен беше , че ние се познаваме един вид от бебета съседи сме !!!!!!!!!! :) :) :)

Това сякаш аз съм го казала...  :bravo: Определено е така - лично съм го изпитала. В такъв момент срещнах и моят бъдещ съпруг. А преди няколко години казах същото нещо на една приятелка - разочарована от връзките си. И знаете ли какво - малко след това тя срещна голямата си любов и вече са женени... съдба  :girl_wink:

Момичета аз все още не мога да повярвам, че имам такъв човек до себе си.  :girlsigh: Дано всички вие се чувствате така.  :dance:
И да вярно е когато най-малко очакваш тогава сякаш от нищото излиза голямата любов. Най-интересното е, че дори и да си познавал този човек от сто години, пак в един момент се чувстваш като "гръмнат"  :viaticum:

С моя се запознахме в клуб за жива музика в Студентски град. Свириха PIF, а той беше там с тях (той е музикант). Когато те се качваха да свирят тои оставаше сам и аз се възползвах. Така де пробутах изтъркания номер че4 уж случайно съм го настъпила и тръгнах да му се извинявам и т.н. После той си тръгна докато си говорих с други хора без да се обади.... Бяхме си говорили 10-20 монути но после цяла седмица не спрях да мисля за него... дори не му помних името... Ама на - съдба - точно след седмица се срешнахме случайно пред моя блок. Бяха дошли да земаът барабаниста си който ми беше почти съсед - съвпаде4ние.
Разменихме си телефоните и се видяхме след 2 дни........... После той не се обади цели 2 месеца... Бях го отписала... аз си бях в Бургас, той в София.... ама есента дойдох в София за един концерт и реших да му се обадя... еи така.......... Той зе че дойде... После аз не му се обаждах, после той не ми се обажда... И наякрая като почна учебната година и се завърнах в София нещата се наредиха........
Все още му натяквам, дето цяло лято не се е обадил. P-(

Съвсем вярно!! И ние със сегашния ми приятел се запознахме преди 11 г.; бях поканила 2 приятелки на гости, те пък поканили него, хазяйката не разрешаваше да водя момчета, та малко се поизпотих O_O, но той нали е ТОЛКОВА любезен и с такава чаровна усмивка - разминах се със скандала!! Известно време бяхме приятели-добри, но не много близки. После той си замина в неговия град /приключи следването/. Мои познати ми говориха за него, аз му писах, той ми отговори, видяхме се още няколко пъти, но... тогава нищо!! Докато преди малко повече от година не ми писа той!! Намерил ми mail-a /бях го сменила/, обаче в онзи момент аз имах сериозна връзка и планове за сватба  *happy* Лека-полека се убедих, че връзката ми не струва и реших да дам шанс на човека, който познавах от години. И ни най-малко не съжалявам!!  :loving: Колко е хубаво, макар и малко тъжно, да откриеш това, което ти е било винаги пред очите, точно под носа!!

А колко е гадно, когато с един човек се разминете в чувствтата... тоест единия се сетил за другия, когато на него вече му е "минало-свършено".... Радвам се че при вас не се е получило по този начин.

Яна, и аз много се радвам!! Имаше такава опасност, но всичко се подреди, слава Богу!!

Ох, ако трябва да разкажа цялата история ще трябвя до довечера да ви разказвам.На кратко живеехме през един блок, но никога не сме се познавали.Бившето ми гадже беше войник М., и там се запознава със С., сприятеляват се и М. праща писмото си по С. тъй като се оказва че живеем през един блок в един квартал.Една вечер аз позвънявам на С. като преди това съм разбрала номера му от майката на М. и си уговаряме среща до моя блок.И така виждаме се С. ми предава писмото и до там.Не съм си и помисляла за миг да изневерявам на М., защото си мислех че той е голямата ми любов и бях страшно влюбена все пак бях на 15 год.И така С. започва да дразни М. с приказки от рода че ще ме открадне от него и такива подобни.Понеже С. се уволни 3 месеца преди М., излизахме на кафе, докато незапочнах да усещам че той ми звъни всеки ден и иска да се виждаме, използва всеки миг да ме докосне уж неволно и тогава спрях да излизам с него, нали все пак моето момче беше в казармата и скоро щеше да се уволни.И така М. се уволни и след 2-3 месеца се разделихме, и кой мислите беше насреща С.Неисках да бъда с него неизпитвах нищо, но неисках и да бъда сама, и така изкарахме точно 1 месец, след който аз го оставих и се върнах при М.Нещата уж се бяха управили минаха 2 год. и отново се разделихме, хванах го в изневяра, искал да си поживее, и ми съобщи всичко по телефона а имахме 4 год.връзка.Бях просто съсипана, всичките ми мечти бяха свързани с него, бях зарязала най- добрите си приятели за да бъда с него.И представяте ли си както си вървя по улицата насреща ми С., естественно неискаше да има нищо с мен, след като така го оставих.Започнахме да излизаме на кафе, на дискотеки но всичко за пред моите родители, щом влезехме в дискотеката всеки отиваше при своята си компания, без прегръдки и целувки само "Лека нощ".И така докато един ден казвам на С.(реших да се избъзикам с него), че съм танцувала с един, и че сме ходили в тях и какви ли не работи.Направо неможах да повярвам на реакцията му вдигна ми скандал, за какъв съм го имала, а аз си мислех че не го е грижа за мен.И така се започна всичко, след време започнах адски много да го ревнувам, и сега го обичам по-вече от всичко, и най-щастливият ни ден предстои.Така че в заключение човек никога незнае какво да очаква от живота, така че обичайте се, това е най-чистото чувство, със С.сме заедно от почти 5 год., от които почти 4 год.живеем заедно *INLOVE*
P.S.извинявайте ако съм ви оттегчила ;)

При нас беше едно гонене кой кого,ама ще разкавам утре, че сега ми се доспа..... :P

Чакаме разказчето  :[

Ние се запознахме в интернет. Аз бях болна, и понеже не съм свикнала да бездействам, а трябваше да стоя вкъщи и не бях на работа, започнах да се ровя из нета. Той ми писа на кю. По принцип не отговарям на непознати, но - късмет! - от скука, от любопитство ли, завързахме разговор. И така си писахме цял ден... после си разменихме телефоните и си звъняхме цяла вечер. Още на следващия ден решихме да се срещнем, (още се чудя как съм проявила такава смелост) ходихме на ресторант, после на кино... Малко след полунощ той ме изпрати до вкъщи, аз не исках да си тръгва... не го и пуснах  :pullpigtails:  И така, от първия ден в който се познаваме, от онази приказна, вълшебна нощ, ние живеем заедно! Не сме се разделяли оттогава  :dance:
Та познаваме се и живеем заедно вече от 6 месеца, а сватбата ни ще е през септември  :wedding:

rosi_ps историята на вашето запознанство е много мила.При нас нещата бяха по подобен начин и сега се успокоявам ,че не съм единствената ,която е проявила безразсъдна смелост и се е срещнала с непознат.За свведение ние се познавахме 3 месеца преди да се оженим.КЪсмет и много щастие ти пожелавам!

fiibi_bg, благодаря! Ами безразсъднички сме си наистина, но нали това прави нашата приказка още по-вълшебна!
Който рискува - печели - перефразирам един велик българин  *THUMBS*

Май сме изтеглили печелившите билети от лотарията!  Много е хубаво! :girl_in_love:

rosi_ps не съжалявам за риска ,който съм поемала , за да се срещна с моя любим.
Щастието и любовта просто ни връхлетяха! :girl_in_love:
Пък и това е все пак някакъв премерен риск
Щастливки сме всички ,които сме тук във форума ,защото сме се събрали по повод едно от най-важните събития в живота ни!

Здавейте, днес ще ви разкажа как аз и моят прекрасен бъдещ съпруг се запознахме. Преди една година братовчедка ми имаше рожден ден и ме покани да отида вечерта на купон в тях. Нямах такова намерение, но въпреки това ме убеди братовчед ми в обратното. Оказа се, че компанията на партито е доста весела и когато отидох се зарадвах, че съм го направила. Седнах на масата и въпреки, че не познавах нейните приятели бързо разбрах, че те са точно от този тип хора, които знаят как да се забавляват. Срещу мен на масата седеше един много много приказлив мъж, който не спираше да ми казва наздраве и който постоянно ме гледаше и питаше за разни неща. След известно време попитах рожденничката защо това момче ми обръща толкова много внимания при положение, че е с приятелката си, която беше очевидно за мен. Явно обаче братовчедка ми не ме е разбрала, какво я питам и потвърди, че едно от момичетата на рожденния ден е негова приятелка. Е да обаче въпросното момиче е най - добрата му приятелка и не са гаджета. И така след като братовчедка ми ми каза, че са приятели, аз продалжих да си мисля, че са гаджета. И след този разговор не бях разбрала, че момчето си няма гадже.
След вечерята отидохме на бар цялата компания. И аз понеже съм от хората, които обожават да танцуват и не сядат след като чуят музика, с братовчед ми Павел не спряхме да танцуваме. Въпросното момче - Венци обаче продължи да опитва всякакви начини само и само да е до мен. След известно време толкова неудобно се почувствах и казах на братовчедка ми, че си тръгвам, защото ми беше адски неудобно да ме сваля най - очевидно Венци, при положение, че е с гаджето си. Братовчедка ми - Ники ме гледаше с такова голямо неразбиране, остави ме да и кажа каквото имама да и казвам и започна да се смее. След като спря да се смее ми обясни, че Венци не е гадже с нито едно момиче от компанията и никога не е бил. Е в този момент се почувствах още по - глупаво. Седнах на един стол и започнах да го гледам. Наистина беше привлекателен и ужасно много ме хвана яд, че съм се държала така. През това време Венци отиде при братовчедка ми и същото я питал, защо аз се държа така и отбягвам какъвто и да е контакт с него. Братовчедка ми му обяснила, че аз съл мислела, че най - добрата му приятелка му е гадже. Венци започна да се смее. Дойде при мен и ме покани на танц. От тази нощ ние не сме се разделяли за повече от един ден. След една седмица вече живеехме заедно. Всичките ни приятели, вече общи, ни казваха и продължават да ни казват,че ние сме един за друг и че не са виждали хора, които толкова много да се обичат.
Истински сме щастливи заедно и не спираме да си повтаряме, че сме късметлии, затова че сме се запознали.

Момичета, много ви се радвам как сте имали смелостта наистина да се срещнете с непознат, а и много скоро да предприемете крачка към брака!  :girl_in_love:
Все пак май наистина сте
Пожелавам ви много щастие и нека любовта никога да не угасва в сърцата ви!  :good_luck: :flower: @}->--

maria_dragieva благодаря

Много ми хареса твоята история Natalia! @}->--
Забавлявах се, докато я четох и ми стана едно такова хубаво  :girl_in_love: :love_together:

Моля, моля  @}->--
А като ви гледам колко сте сладки на сватбата  :love_together: :girl_in_love: :love_together: :girl_in_love:

Natalia много хубава история.
Присъединявам се към мнението на maria_dragieva  относно смелоста да се срещнете с непознат и да откриете в него сродната си душа.

Радвам се Мария, че наистина ти е харесала историята ми  :danceg:

Наистина, става му на човек едно такова мило като чете такива истории като на Natalia! Много сладко! :girl_in_love:

Наистина не съм предполагала, че ще намера толкова положително настрени хора и че всеки път когато чета вашите побликации така ще се усмихвам  *YAHOO*

ЕЕЕ ами тук само хубави хора сме се събрали  :[

Наистина страхотни истории!Желая ви на всички да бъдете много щастливи и влюбени и съм сигурна,че ще бъде така!

А аз защо не съм разказвала нашата история?Освен да я разкажа!!! :[
Ние с моето момче се познаваме от 5год!За първи път се видяхме в университета!Бяхме в един курс!Ако искате ми вярвайте,но от първия миг,в който го видях знаех,че рано или късно ще бъда с този човек!Някакво много силно вътрешно чувство,въпреки че тогава имах приятел и си мислех че съм много влюбена!С течение на времето станахме приятели и си споделяхме много неща,ходехме заедно по кафета,дискотеки,вили....но само това!всъщност имаше едно леко залитане на една вила,но то си остана там...!!!Все пак си имах приятел и то сериозен!!! :\ Много често мислех този"колега" и се чувахме по телефона,но.....Моята най-добра приятелка казваше,че сме си лика прилика и едн ден.... :dance:,но аз не все пак имах доста дълга връзка!!!През цялото време,докато бяхме в уневерситета аз намирах всевъзможни начини да притеснявам бъдещия си мъж,защото той беше претеснителен и се изчервяваше!Беше страшно забавно,много сладко :[...постоянно му казвах,че го обичам и че един ден ще се омъжа за него!!!И така до един от последните ни изпити,когато решихме да отидем на кръчма да полеем успеха!Там стана магия.... :love_together:..и така вече две години сме омагьосани и той е най-важното нещо в живото ми!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

desislavka, много е хубаво, че си го почувствала от първия момент!  :girl_in_love:

Здравейте на всички,
реших и аз да се включа, защото от скоро съм в групата на тези дето ще се омъжват :DANCE:.
  С Него се запознах на сватбата на моя приятелка от друг град.Той кумуваше, а аз бях сама, защото  имахме търкания с бившия и той реши да си остане вкъщи (живеехме заедно , ако нашето може да се нарече така). Честно казано незнам как се озовах на масата на младоженците - комбинацията от емоциите около събитието и алкохола си каза думата и почнахме да си се оплакваме - аз от моята "половинка" той от неговата - да сме приказвали 30 мин с танците общо - 3 часа ....и после се разцелувахме на масата на младоженците...ей така без да ни пука, че ни гледат 90 души [:}, от които поне 50 си мислеха, че той е женен за кумата  *ROFL*. После си "поприказвахме" до другата сутрин (той се изниза без да изпраща гостите, но младоженците не се сърдиха) и трябваше да се разделим - той тръгна за Бургас , аз - за Варна.........разделих се с бившия (за съжаление "по италиански") изнесох се за ден и половина и останах при сестра ми за известно време................после си намерих квартира................сега е освобождавам ..........заминавам при него......писна ми цяла година,всяка седмица един от нас да търчи по маршрутките.Сватбата  - края на септември :danceg:!!!! Пожелайте ми успех!!!
 

честито и успех с приготовленията !!! :)

kakalinka, много хубава история! Честито! Пожелавам ви много любов!  :girl_in_love:

Направо ме уби  ohmy
Все пак честито! Желая ви много щастие и любов  :good_luck: *THUMBS* @}->--

kakalinka много Холивудска история.Поне ще се забавлявате всеки път ,когато си припомняте вашето запознанство! *THUMBS*

kakalinka  :bravo:

Благодаря момичета  :girl_in_love:
и на ми трябваше известно време да разбера какво ми се случва , но въпреки ядовете и проблемите всичко се нареди. Пожелавам на всички да изпитат такива емоции...упс тук май всички вече са ги изпитали *YAHOO*!

Сега и аз ще ви разкажа, като предварително ви казвам, че никой не знае този живот на кой какво е подготвил. Понякога "онзи" горе си прави мн големи шегички с нас.
Бях на 17 години предпоследна година в гимазията, когато в нашата компания влезе едно високо, и красичо момче със зелени очи и стегнато тяло с мускули.  :) Не след дълго вече бяхме гаджета. След шест месеца той влезе в казармата. Тогава тя беше година и половина. Обичахме се безумни. Истински и силно. Последната година в училище аз се занимавах с учене и подготовка за кандидат студентски изпити и това да мисля и чакам него. Беше ми кавалер на бала. После ни приеха да следваме заедно въъ Варна. Там изкарахме пет незабравими години с мн приятели и мн хубави емоции. Е, имали сме и проблеми, но кой е нямал. Студентски години- общижития, квартири. Но вонаги сме си правили сметката и немога да кажа, че сме се оравяли. Завършихме и се прибрахме в Бургас. Започнахме работа, започнахме да гоним кариера. Обявихме годеж. Започнахме да живеем заедно. Няколко месеца у тях, но това беше фатална грешка. Тогава започнаха големите проблеми. Изнесохме се на квартира. Поредица от битови неуредици, влошени отношения с неговите родители, както аз, така и той с тях. И вместо всичко да вървеше добре, защото вече си имахме наш си дом и си бяхме заедно нещата не вървяха никак добре. От ден на ден все по-зле.
Аз станах мениджър на голяма компания. Той също зае ръководен пост в друга такава. Аз попаднах в мн дълбоки води и вискоки среди сред не случайни хора. И от ден на ден виждах как се губи връзката по между ни. Не си говорихме, не се чувахме по телефона. Той не се интересуваше от мен, а аз с нежелание се прибирах в къщи. Но роднините очакваха ние да станем официално семейство или поне да имаме вече дете. И това не се случваше.
Тогава се появи ТОИ.
ТОЙ беше всичко, което исках и всичко, което вече не получавах. И така на втория месец връзкас него получих предложение за брак. И мъжа с когото живеехме като съквартиранти трябваше да научи, че няма смисъл да се залъгваме повече и аз си тръгвам.
Само едно мога да кажа: Ние изживяхме голяма и истинска любов и той е един от много рядко срещаните свестни и стойностни хора, които познавам. Искам да бъде щастлив!!!
Нямаше как да няма съзли, защото той усети грешките си искаше да ги промени, но аз бях категорична.
Изнесох се. Не взех със себе си нищо освен собствените си вещи. Нямам и намерение да отида и да започна да деля обзавеждане. Оставих всичко, което сме купували заедно. С пари се купува всичко, но любов не.
Сега съм щастлива, защото срещнах голямата си осъзната любов. От него получих всичко, което съм искала. Сватбата ни е на 16,06,2007г.

Та, така стоят нещата. Онзи горе си знае работата.... ;)

Vanesa_77, историята ти е много емоционална и за радост е с добър край. И нека искрицата на любовта между двама ви гори все така силно, както е и започнала. Пожелавам ви много щастие! А ние чакаме снимки от сватбата.

много семейно щастие ви желая :CHEERS:
дано цял живот полу4аваме това което искме от на6ите мъжлета :girl_wink:

Всъщност аз не написах как точно се запознах с НЕГО.

Той е бил идвал във фирмата, където работя. Разбира се аз не съм го забелязала, но не и той. Намерил е номера на кюто ми и разни др координати. Беше направил няколко запитвания за покупки, но понеже аз се занимава само с корпоративни клиенти за жалост и този му опит е бил неуспешен.
Последва един месец, в който той сутрин  ми казваше "добро утро" и ми пожелаваше лека работа кюто. В един момент обаче ние започнахме да си говорим на въпреки. Тогава се появи наш общ приятел, от който той е започнал да черпи информация за мен. Една вечер докато аз стоях и за поред път скучаех нашия общ прител ми се обади в нета. От дума на дума се разбра, че ТОЙ проявява мн живо любопитство към мен. Даже давамата са се срещали по този повод. И тогавааа..... *YAHOO*реших да му спретнем номерчееееее  :DANCE: Уговорихме с общия ни приятел да обядваме на другия ден, като той му се обади за същото не няма да казва, че и аз ще идвам. Беше септември, топло време. Аз се обадих на една моя приятелкас, коята аз, тя и общия ни познат се движим в една компания. В момента, в който влязох в двора на заведението, те бяха седнали отвън видях как той направо се упули, ококории само дето не скочи. Не е преполагал. че аз отивам точно при тях.  *YAHOO*

Беше голям майтап. Седнахме на масата, нахранихме се. Той си беше глътнал граматиката. И до днес си правя майтап още с него на тази тема. А, по принцип е мн приказлив и общителен.

След като се разделихме след въпросния обяд аз и приятелката ми тръгнахме в една посока, а те в др. Разбира се аз като себеуважаващта се жена веднаха разпитах нашия приятел. Това, което ми казва той беше: "Каза, че е очарован". Той се включи малко по-късно и ми каза: "Прекалено е хубаво, за да е истина. Къде си била толкова време?"

За да ми отвърне на удара, ако може така да се каже на следващия ден в офиса пристигнаха цветя и торта и стихотворение, написано от него- посветено на мен.  :curtsey:

Два месеца по-късно на първият ни прекаран заедно уикенд без да очаквам той изкара кутийка :) и в нея беше ПРЪСТЕНЪТ. :girl_in_love:

Vanesa_77 поздравявам теа!Много смел мъж.Пожелавам ти цял живот така да се бори за любовта ти както за първата ви среща!

Vanesa_77 много хубава история  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:
Поздравления за смелостта и на двамата и бъдете винаги влюбени един в друг!  :love_together:

Vanesa_77
ей каква историйка :bravo:

Vanesa_77 ,
изключително уважавам хората, които не се страхуват да вземат живота си в ръце, без да се съобразяват с хорското мнение, защото преполагам не не е разминало без упреци. Когато срещнеш истинският се  усеща , няма нужда от много време - пожелавам ти цялото щастие на света!

:bravo:  :bravo:  :bravo:  :bravo:

Признавам, че имах страхове, защото не искай да нараня никого. Но си давах ясната сметка, че така повече неможе и аз трябва да продължа живота си. Само, ако знаете колко завиждах на хората, когато ги гледах влюбени и щастливи. Чудех се на колегите ми как така продължават и след 10 години брак да се чувам по няколко пъти на ден по телефоните с половинките си, да излизат след работаи да се забавляват. Чуствах се ужасно самотна имси мислях, че вината е умен. Но след като срещнах него вече рабрах, че това може да се лучва и с мен.Признавам, че днес все още ми е тежко за човека, с когото бях 10 години и изпитвам съжаление към него. Но.....у мен няма нищо към него освен уважение. Скоро ще трябва да се срещнем, защото все още имам дрехи и лични вещи там, които трябва окончателно да изнеса.

Това за уважението е добра новина.....аз нямах това щастие  - да се разделя с бившия цивилизовано, за което ми беше адски тежко. От любовта до омразата има само една крачка и той ме накара да я прекрача . Поне няма да се страхуваш да го срещнеш , макар ще преполагам няма да е особено приятно.Стискам палци всичко да мине ОК ;)

Vanesa_77,много трогателна история - и както е известно - след бурята изгрява слънце -ВИНАГИ! Такъв е живота - възходи,възходи и малко(малкинко) падове-дано  *THUMBS* Пожелавам на всички сладурани-"настоящи" и бъдещи булки - огромно щастие и нека има и малко трудности-да ни напомнят,че сме силни и със силата на любовта си и човешката си воля няма непреодолими неща!Успех!  @}->--
С моят мушморок се запознахме на мястото,на което работех тогава - той се самопокани  =] на едно българско парти,което организирахме,под предлог,че там най-скоро ще може да ме види в извън работно време  :LAUGHTER: Започнахме да излизаме заедно,но с уговорката - без да се задълбочаваме,без каквито и да е ангажименти и т.н.Аз даже се опитах да го сватосам с някои от моите познати  =] Ами тъкмо се бях разочаровала от поредния "голям мъж",всеки има нужда ,ако не от друго-поне от време да преодолее разочарованията...А толкова много исках новия човек в живота ми да ми бъде повече,много повече,от приятел  :girl_in_love: И така - човек не може да заповядва на чувствата си ;) Това е най-красивата любов, която някога съм  преживявала и все още чувствам - в цялата й сила.Най-накрая и на моята улица изгря слънчице...И така след малко повече от 4 месеца последва предложението и за първи път в живота си не си поколебах и за секунда.Сега с нетърпение очакваме времето,когато отново ще сме заедно и повече няма да се разделяме :girl_in_love:

foxy_ladykristi ,пожелавам ти да бъдете все така влюбени и дори и след 50год. да не преставаш да усещаш онова странно гъделче в стомаха,заради което всички живеем!!! @}->--

desislavka,   благодаря ти ,мила.Благодаря за пожеланието- да ти се връща ,умножено по 1000000000000  @}->-- И на всички дами тук(и не само)  @}->--

Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме по интернет . Точно на 17 март 2006г. Аз тъкмо бях приключила една 3 годишна връзка , с човек който не ме уважавше , манипулираше и настройваше срещу моите родители. Много го обичах ,но взех решение , че не мога да продължавам така. И след поредния скандал и обиди и твърдението , че на една жена не трябва много , много да я уважаваш, защотот ще тисе качи на главата и т.н. Аз си тръгнах вечерта точно в полунощ. Беше ми много тежко, защотот все още го обичах...чудех се с какво сгреших. Но, на една комадировка до Хасково с моите колеги се чудехме какво да правим вечерта и отидохме в едно интернет кафе. Там моето момче пуснало random na ICQ и така ме заговори и така в продъление на 4 часа. След , което се уговорихме в неделя да поговорим отново, но аз така и не успях да се появя на време , а той с ебеше притеснил , че се е случило нещо страшно с мен и ми беше писал мейл. Така преминахме от ICQ на Scype с уеб камера , разменихме си снимки..и всъщност по някаква случайност като външност той сеоказа с дълга коса(аз много харесвам мъже с дълга коса) имаме абсолютно еднакви интереси. на 10 май той ми каза , че ме обича , за първи път. Написа и песен  за мен, която сам изсвири и изпълни. Общо взето той беше много активен, а аз пасивна и не приемах нещата на сериозно , докато в един момент установих , че бързам да се прибера от работа , само за да прекарам няколко часа с него. След това той дойде за 10 дни в България на 21 юли 2006. Искарахме 10 незабравими дни. Той беше всичко това, което аз бях видяла у него в мрежата. 2часа преди да го закарам до летището той каза: "Знам , че винаги обмисляш нещата, но можеш ли все пак да си представиш един ден да станеш моя жена", аз казах "да мога", тогава той ме попита дали искам да се омъжа за него.
След два месеца на 21 септември той дойде отново и от тогава живеем заедно. Аз исках да проверя дали можем да живеем заедно и да видя какъв всъщност е той като човек. И така след почти една година връзка ние на 01 юли ще бъдем официално мъж и жена. а другата седмица летим до Щатите, за да с езапозная с родителите му.

ето това звучи като една страхотна приказка с много щастлив край!  :bravo: Пожелавам ви да се обичате все така силно и да бъдете винаги опора един за друг!  @}->--

Наистина много хубава история  :girl_in_love:
Направо настръхнах като прочетох как те е попитал дали си представяш някой ден да станеш негова жена  :'( :'( :'(
Желая ви много щастие и радост и успех в запознанството ти с бъдещата рода  *THUMBS*

Много ви благодаря и на вас тройно да ви се връща. Това наистина е човекът , който ме прави щастлива, толкова много  съм :girl_in_love:

какъв пропуск от моя страна да не се разпиша в тази тема  :P
с половинката се запознахме съвсем случайно. Една моя позната ( от тренировките по латино танци) заедно с нейни приятелки отишла една неделя на латино парти в Карамба. Тогава там било и моето момче. Тя се разтанцувала на някаква салса и той, понеже танцуваше тогава спортни танци, се заинтересувал къде тренира моята позната салса. Тя му дала координатите на нашата школа и той дойде на тренировка. След това аз на няколко пъти замествах инструктурката ни и по време на тренировките и дискотеките след тях се закачахме, пишехме си sms-и като луди  :[, той ме караше до нас след тренировка и малко по малко така  се сближихме, че ..... сега не можем отделно един от друг и когато е на работа ( а той е на дежурства по 24ч.), и на двамата ни е много кофти  :'(

ето я и нашата история: та, стоя и си аз на работа една вечер и чакам една колежка да влезе в Кюто да пишем, докато тя закъснява, аз решавам да завържа приказка с някого, разбира се- котето *INLOVE* и така от дума на дума, ние сме от различни градове и по цяла нощ разговори по телефона, ама така и никой не искаше да отиде на гости на другия, докато след около половин месец не ми притрябва страшно много един учебник, който е спрян от издаване и изрових всичко и не го намерих и му споменавам и той звъни на другата вечер и казва купих ти учебника :girl_in_love: и аз уж да взема учебника.... и до днес :dance:

Много сладка история. Това Кю много хора е събрало...  :girlsigh:

благодаря, наистина е интересно че от първия час сме си заедно, иначе преди това с картите на мтел дето се говореше по цяла нощ безплатно се побърквахме да говорим, та като се видяхме сякаш цял живот сме се познавали :girl_in_love:

Много мило наистина.Бъдете щастливи заедно

пак да ви благодаря и да ви кажа че съм чела много форуми, но тук е единственото място което ми харесва, тук всички се обичат и не се занимават с глупости което ме прави още по- щастлива, вече си мислех че ние с котето сме последните обичащи се искрено *db*

 :girl_in_love: Това е защото сме щастливи и влюбени.
А по темата-Моят бъдещ съпруг беше приятел на брат ми. Ние сме фенове на екстремните спортове и той идваше да иска моята каска на заем доста често. Един ден и аз отидох с тях в планината да покараме колело и...  *INLOVE*

ето мен ме примами с учебник, теб с каска, котето предполага че по 3 пъти на ден е идвал сигурно *YAHOO*

ами горе-долу толкова.
А брат ми му се ядосваше. Нали винаги си ме е пазил.

здравеите на вси4ки, на мен сащо ми се слу4и колко и банално да зву4и, току 6то прекаснала една далга вразка да стоя в нета до рано сутринта и хоп ето насрещта сродна душа и така от тогава та ве4е 7ем години заедно... :dance: 

винаги приказката има хубав край :bravo: :bravo:

Ами аз не си спомням как точно се запознахме, но от 2-ри май 1999 г. до днес сме заедно. Ей хора днес имаме годишнина. Вече съм спокойна преминахме критичната седма година, както казват хората. :bravo:

Честито!
Твоето запознанство е от зората на интернет връзките.Много хубаво че сте толкова време заедно и се обичкате.А сега ще бъдете и съпруг и съпруга! ;)

винаги приказката има хубав край :bravo: :bravo:
[/quote
дано продалжава и за напред да баде вси4ко като приказка  :) а и сега си давам сметка 4е ние сега сме в седмата година  дано не бьде много крити4на  

(http://www.akusherstvo.ru/lines/lineika/137102.gif) (http://www.akusherstvo.ru/lines/)

това за седмата година сега го чувам, знаех че първата като мине и си омръзвате, ама ние си се обичаме още повече *crazy*, а за интернет връзките никога не бях предполагала дори винаги съм ги отричала, и вижте какво стана :bravo:

Страхотни истории,момичета!!!От все сърце ви пожелавам да бъдете много щастливи!!!А иначе аз вярвам,че от това,което ти е писано неможеш да избягаш!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Моята история с душито също мисля, че е доста интересна. Запознахме се преди 2 години на един купон, но тогава аз си имах друго гадже, който беше много ревнив. Илия (душито) беше най-добрия му приятел и онова момче го назначи да ми бъде нещо като лична охрана и да ме пази от други мъже. Той всяка вечер идваше при мен (уж да ме пази) и лека полека станахме много добри приятели. Аз зарязах ревнивеца и една вечер както се боричкахме по приятелски с Илия аз го заклещих в ъгъла и го целунах.  :* От там нататък всичко се подреди от самосебеси.  :girl_in_love:

Момичета, много хубави и романтични истории!!! Пожелавам ви любовта ви никога да не свършва и много да се обичате винаги!!! :girl_in_love: *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :girl_in_love:

и аз го пожелавам на всички, ние с котето вес си мечтаем хората да са като нас щастливи и да не се занимават с глупости и да се ядосват и тн, ама май прекаляваме *YAHOO*

ние се познавахме от деца, :boy: майките ни са колежки, но и не бяхме се виждали от години, когато преди 5 години и двамата се оказахме по едно и също време в родния ни град и за едно лято се опознахме(периода на флирт), а точно на коледа същата година от една целувка започна и романтичната част, без предложение, без уговорки, просто и от само себе си, след седмица се престраших и му казах: "Обичам те"! *INLOVE*

Нас ни запозна общ приятел.Тогава - преди 4 години - аз живеех и работех в Пловдив в едно училище, а съквартирантката ми работеше в друго училище, в което колега и беше въпросният общ приятел.И аз също се запознах с него и понеже той беше от Бургас се сдушихме такива и взехме да купонясваме заедно. Като дойде време за лятната отпуска ние се прибрахме в Бругас, а моята приятелка ми дойде на гости за 1 седмица, на море.И още първата вечер се уговорихме да излезем всички заедно и този приятел дойде с още едно момче, с което били още от училище дружки и така.И това се оказа, че е моето момче.Първата вечер само се гледахме като котки, но стана парти готино.На другия ден бяхме цял ден заедно на плаж и пак се забавлявахме, а вечерта в един бар се целунахме за първи път и дотам с флиртовете. Запознахме се на 14 юли, на 15 вече бяхме заедно.И сватбата ни сега ще е точно на 14 юли по този повод.

Нали. После една година пътувахме по маршрут Пловдив - Бургас нон-стоп и през лятот аз се прибрах окончателно в Бургас, направихме си заедно апартамента и така вече 2 години и половина живеем заедно. На сватбата ни след 12ч вечерта ще празнуваме и 4-та си годишнина.

ina_lemon ,много ми хареса вашата истарийка!!! :bravo:Дано винаги да се обичате и с всеки изминал ден да ставате все по-щастливи и по-щастливи!!! *INLOVE* @}->--

Мерси, мерси.Ами и ние за това работим, всеки ден да се обичаме повече от предишния и по-малко от следващият.С голяяяяяяяяяяяяяяям кеф ще споделя, че това още е така, въпреки че не сме заедно от вчера.

много се радвам за вас, сега в Бургас ли сте? аз само един месец пътувах насам натам докато си подам молбата и намерят човек на работното ми място, ама щях да се побъркам, вече нямах търпение да се нанасям :girl_in_love:

В Бургас сме си.Той винаги си е бил, а аз веднага успях да си намеря работа и вече трета година си бачкам тука.Какво да кажа, всичко си ни е ок начело с факта че се разбираме чудесно.

оттам тръгва всичко от разбирателството, много сладка история и дано сте много щастливи :bravo:

душичка!!! *INLOVE* ми те всички историйки са сладки най-вече защото са ни довели до този форум, нали така.

определено е така !!!! :) *INLOVE* *INLOVE*

Oх, момичета, какви историйки само, направо ме разплакахте :'( Сега и аз да разкажа моята, тя малко дълга и широка, и предварително се извинявам за дългия пост @}->--
Та така, ние се познаваме още от деца, майка ми и неговата майка /приживе/ са били приятелки и всеки ден са си ходели на гости, знаехме се с него, но нищо повече. Вече бях на 17 години когато се случи така, че бяхме в една компания,щяхме да посрещаме заедно новата 2000 година, и на "генералната репетиция" беше първата ни целувка :girl_in_love:, но и двамата бяхме пийнали.Така започна всичко, бяхме заедно около 8-9 месеца, след което се разделихме, аз продължавах много да го обичам, но той не искаше да има сериозни отношеия с момиче. Нещата се случиха така, че имаше период в който се виждахме да речем един път в седмицата уж да пием кафе, а накрая срещата свършваше с натискане и ... Това разбира се не беше желанието ми и след всяка среща си казвах, че повече няма да се виждам с него, но не се получаваше. Докато в един момент пак се събрахме и почти живеехме заедно, но след няколко месеца отново се разделихме, той беше МНОГО ревнив, карахме се постоянно, сърдеше се за стари мои гаджета, смяташе, че още обичам стария си приятел, за когото мислеше, че е голямата ми любов, ревнуваше ме от всеки и от всичко, стигнахме до там, че не искаше да контактувам с общите ни приятели момчета насаме. Така пак се стигна до раздяла, която беше половин година.През тази половин година се наранявахме много, той се хвана с друго момиче, за да ми покаже, че може и без мен, започна да излиза с разни негови колежки, а аз постоянно ревях, и накрая за да му отмъстя тръгнах с един негов колега, към когото нямах никакви чувства. Моето момче беше много наранен, споделяше с общи познати колко зле се чувства.Така може би се осъзна и взе да звъни на приятелката ми да я разпитва къде ще ходим и винаги се появяваше уж случайно в същото заведение където сме ние. Аз се разделих с колегата му, но той все още не знаеше.Започнаха се едни безкрайни sms-i, и обяснения в любов от негова страна и безкрайно съжаление за ревността, с която ме мъчеше.Но все още беше с неговата приятелка. Всеки петък в продължение на близо месец след работа излизахме и ходехме някъде за два дни до неделя с него с приятелката ми и нейния приятел. През седмицата всеки ден бяхме заедно, но аз все още не му казвам, че съм се разделила с колегата му, а той пък все още не се разделя с неговото момиче.До един ден преди 14ти февруари той отиде да се види с приятелката си и да й каже, че се разделят, което и беше вече ясно, защото не се бяха виждали около месец. Аз също му казах, че съм се разделила с колегата и такааа от 14ти февруари 2004 сме неразделни и се обичаме повече от всякога, милото знае колко много ме е наранявал с тъпата си ревност и се разбрахме да няма ревност и да не си натякваме за минали връзки и това е.Сега, след толкова години мога да кажа, че той е най-добрия ми приятел и мога да споделя всичко с него, дори когато някой мъж ме впечатли с нещо му казвам, той съ що и си ни е добре, защото си имаме доверие и сме честни един към друг! *INLOVE*
Това е момичета, още веднъж се извинявам са дългия пост.

ехаааа :bravo:
ето това е любовта, каквото и да правите на инат любовта побеждава :bravo: :bravo:много се равам за вас

Ех, spirit, каква трогателна история! Радвам се, че сте преоткрили един друг и намерили щастието заедно! Пожелавам ви още 100 години любов! *INLOVE*

Ау че интересни и хубави истории  :)  :bravo:
и аз да кажа моята - мен ме запозна една приятелка с него просто на кафе случайно. В последствие станахме една голяма компания. И весело, готино ни е заедно на всички. Обаче усещам, че там има нещо при него, а аз до тогава вятър ме вее на бял кон  :DANCE: нито мъже ме интересуваха /все едни дълги връзки от които накрая нищо не излизаше/ и се бях оставила на течението. А той много скромен, даже аз със другите повече майтапи и флиртове /от компанията/ но той все си мълчи обаче като каже нещо и винаги на място. Взех аз да се заслушвам в думите и ми допадаше доста как разсъждава, а чувството му за хумор е стархотно. И на една почивчица, хоп без да искам заспах в леголото му  :) но не съм си мислила нищо /НАИСТИНА/ и така той се гушна при мен, та до днес. Вече 4 години сме заедно. И естествено чаках да узрее и за този момент и сам да реши, че аз съм за него и да го поиска и момента настъпи. Но доста почаках, търпението му е майката  :laugh:

много сладки истории, между другото, любовта все идва в едни такива моменти, при мен беше така вече бях спряла да я търся дето се вика и хоп- ето го :girl_in_love:

Наистина много готини истории!!!Много ми става хубаво,когато прочета някоя такава!!!Просто ми се стопля душата!!! @}->--Ех,любов... *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

МНОГО ГОТИНА ТЕМА ИЗКУШИХ СЕ И АЗ ДА СИ РАЗКАЖА НА6АТА ИСТОРИЯ АМИ И НИЕ СЕ ЗАПОЗНАХМЕ ПО ИНТЕРНЕТ ПО МНОГО СТРАНЕН НА4ИН ПО ТОВА ВРЕМЕ ХОДЕХ С ДРУГО МОМ4Е С КОЕТО ИМАХМЕ ДЪЛГОГОДИ6НА ВРЪЗКА НО БЯХМЕ РАЗДЕЛЕНИ НА 250 КМ И КОМУНИКИРАХМЕ 4РЕЗ ИЦЯ ЕДНА ВЕ4ЕР ГО НЯМА6Е И СЕ 4УДЕХ КАКВО ДА ПРАВЯ И СИ ПУСНАХ ТЪРСА4КАТА НА ИЦЯ И ПОЗНАИТЕ НА КОИ ПОПАДНАХ А ТО СЕ ОКАЗА 4Е ЖИВЕЕ НА ЕДНА ПРЯКА ОТ РАБОТНОТО МИ МЯСТО И ТАКА ПИ6ЕХМЕ СИ ОБ6ТИ НЕ6ТА КАТО СЕ ЗАСИ4АХМЕ И НА ЛЕГЕНДАРНАТА ДАТА 1 АПРИЛ (ДЕНЯ НА ЛЪЖТА ) СЪБОТА ВЕ4ЕР НЯМА6Е КАКВО ДА ПРАВЯ БЯХА СЕ ПРОВАЛИЛИ ПЛАНОВЕТЕ МИ ЗА ВЕ4ЕРТА И СЕ РАЗПРИКАЗВАХМЕ С НЕГО И ТОИ МЕ ПОКАНИ ДА ПИЕМ ПО БИРА ЕИ ТАКА ПРИЯТЕЛСКИ И СЕ НАВИХ НЕЗНАМ И АЗ ЗА6ТО НО ОТИДОХ С КОЛАТА ЗА ДА НЕ ПИЯ ХОДИХМЕ ДО СТУДЕНСКИ ГРАД ВЛЕЗНАХМЕ В ПЪРВАТА КРЪ4МА НО НЯМА6Е МЕСТА И СЕ НАСТАНИХМЕ НА ЕДНА МАСА КЪДЕТО ИМА6Е ДВЕ МОМ4ЕТА А ТО СЕ ОКАЗА 4Е СА МУ ПОЗНАТИ И ТЪИ ПИХМЕ ПО БИРА ПОСЛЕ ТОИ ВТОРА И ПРЕДЛОЖИ ДА ХОДИМ ДА ПРОДЪЛЖИМ НЯКАДЕ В НАС ИЛИ В ТЯХ ТЪИ КАТО АЗ ЖИВЕЕХ САМА ХОДИХМЕ В НАС И ТАКА ПРИКАЗКИ ДО СУТРИНТА БЕЗ ДА МИГНЕМ И ЕСТЕСТВЕНО НЕ ПРОПУСНАХМЕ ПЪРЖАТА ЦЕЛУВКА НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ПОГЛЕДА МУ ПРЕДИ ДА МЕ ЦЕЛУНЕ НИКОИ НЕ МЕ Е ГЛЕДАЛ С ТОЛКОВА ЛЮБОВ РАЗТРЕПЕРИХ СЕ ЦЯЛАТА НЕЗНАМ КАК РАБОТИ СЛЕДВА6ТИЯ ДЕН БЕ6Е ОТ 8 СУТРИНТА НА РАБОТА И СЛЕД РАБОТА ВЕДНАГА ИМАХМЕ ПАК СРЕ6ТА И ТАКА СЕ ЗАПО4НА ЗАЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО ОТ ПЪРВИЯ ДЕН И ДО ДЕН ДНЕ6ЕН СЪДБАТА СЕ НАМЕСИ НА ГОДИ4НИНАТА НИ КОГАТА ОТИДОХМЕ ДА ПРАЗНУВАМЕ В СЪ6ТАТА КРЪ4МА В КОЯТО БЯХМЕ ПЪРВАТА НО6Т И ПОЗНАИТЕ КОИ ЗАСЯКОХМЕ ТАМ ПОЗНАТИТЕ МУ ОТ ПРЕДИ6НАТ ГОДИНА ПОСЛЕ СЕ ОКАЗА 4Е ИМАМЕ СТРА6НО МНОГО ОБ6ТИ ПОЗНАТИ ДАЙЕ НА ЕДНА СНИМКА ГО ИМАМ НА ЗАДЕН КАДЪР ПРАЗНУВАЛИ СМЕ ЗАЕДНО 8 ДЕКЕМВРИ  СЪДБА КАКВО ДА ВИ КАЖА   ИМАМ 4УВСТВОТО 4Е ЦЯЛ ЖИВОТ САМ ГО ПОЗНАВАЛА И ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ СИ БИЛИ ЗАЕДНО ТОИ Е МЪЖА ЗА КОИТО САМ СИ МЕ4ТАЛА ВИНАГИ


Моля пишете на кирилица и не пишете само с главни букви!

Росе, направо настръхнах!!!!! Пожелавам ви мн щастие!

Rose, не знам дали вярваш в съдбата, но вашата история ми звучи сякаш всичко е било предопределено и тези кармични съвпадения са били просто знаци чрез които сте разпознали, че това е истинската и единствена любов. Много щастие и все такива прекрасни съвпадения ви желая! @}->-- 

благодаря зя пожеланиятя дано за никоя от нас не свършват тия приказка но найстина си е като в приказка като срищнеш НЕГО май е истина че за всики си има сродна душа и я среща рано или късно радвам се че при мен дойде навреме  :girl_in_love: някакси всичко ни се подрежда като в приказка 6 месеца бяхме само заедни и си купихме общо жилище не мина и мисиц и двамата ни повишиха в работата сега се готвим за сватбата на 14.07 вече си получихме първия подарък сватбеното пътешествие ни е от моите шефове ще ходим на мармарис и май повече се вълнувам за пътешествието отколкото за сватбата  :girl_wink:

ми как чрез един сайт за запознанства,който ползвах предимно за забавление,ама ей на каквото е трбвало да се случи се случи.на срещата ни бях с моя приятелка и случайно пък тя го познаваше,та така станаха работите. :CHEERS:и не съжалявам за което. :DANCE:

Моля не използвайте цифри при изписването на думите!!!

Прекрасни истории, как не съм погледнала тази тема до сега?
Нека и аз да разкажа за нашата. Когато се запознах със съпруга си имах друга връзка, дълга вече две години и доста изнемогваща. Нямах смелост и сили да я прекратя, но за щастие той ми помогна, не по някакъв особен начин, просто с присъствието си и така аз успях да приключа с всичко, което ме притесняваше.
Милото беше приятел на брат ми и то от доста години.
А ние с моя брат, както и с мъжа ми си имаме едни такива влечения към екстремните спортове. Ходихме да караме колела в планината, бяхме се записали на курс-катерене /така и не излезе нищо от това, но се опитахме/.  Забавлявахме се много по цял ден. Падахме, помагахме си. Започнахме винаги да  ходихм някъде заедно. Почти всяка свободна седмица-на туризъм я на Пирин, я на Стара Планина, видяхме заедно толкова приказни места. Така и без да се осетим се влюбихма адски много един в друг.
По късно преживяхме една раздяла, която за щастие остана в миналото а и благодарение на нея разбрахме много неща един за друг.

ние пък се запознахме на игра на карти в двора на университета. дори първо се познавах със свекър ми,защото ми преподаваше в унивеститета и първата ми реплика беше: Не може да си му син, той в толкова красив мъж, още се смеем по този повод. Тогава и двамата имахме връзки, които прекратихме след известно време, но всичко започна като на майтап-от майтап на майтап вече 5 години и....сватба

ние пък се запознахме в една дискотека. наша обща позната ни запозна. всичко стана съвсем набързо, неочаквано. още от първият миг ме впечатли, толкова забавен, чаровен, весел....  :girl_in_love:
от този миг сме неразделни и се обичаме много. и така вече година и половина живеем заедно. а скоро живот и здраве ще станем и семейство  :DANCE:  :wedding:

А нашата историйка е такава...Аз работих в едно кафе, един ден докато бях на работа Той влезе и моята реакция беше  ohmy След това излизахме няколко пъти и докато се осъзная скоро вече живеехме заедно и скоро ще бъдем семейство :CHEERS: :DANCE:

Пишете само на кирилица!

ние пък се запознахме на басейна в правец,аз бях скапана от работа и общо взето се препичах но забелязах че едно момче все ни гледа(мен и приятелката ми).не можах дълго време да разбера коя точно наблюдава защото беше с очила.но когато влязах в водата дойде при мен-тогава вече разбрах че мене е гледал.заговорихме се,аз живеех в правец той в софия,известно време се виждахме и той замина за испания.от 2001г историята е за сапунен сериал с раздели,връщаня,радост,след 4 години аз дойдох при него и сега след 9 дена се прибираме с сватбаааа

 :DANCE:

ех че романтично...... *INLOVE* :dance: :CHEERS:

сега и на мен ми се вижда романтично през цялото това време докато се събереме окончателно сам си изревала очите. :'(но пък сега не съжалявам-струваше си :)

Здравейте!И при нас стана доста интересно!Работихме на едно и също място,аз в магазин за парфюмерия и козметика,а той в хранителен!една нова година нямаше къде да я празнувам,и решихме с едни колеги да отидем у тях!Тем бяха и родителите му!Хапнахме,пийнахме,потанцувахме и останах у тях  =]После от време на време се виждахме,той ме отряза,аз заминах за Севлиево да работя по специалността си и той....нещеш ли решил че ме обича и т.н.......дойде при ен да рзботи ,после се върнахме във Варна,аз почнах друра работа,вращах се в града на два месеца веднъж,разделихме се за малко,и сега всичко е от хубаво,по-хубавво!Осъзнахме си грешките и почнахме от начало!Сега си живеем заедно и сме си щастливи!И ще се ЖЕНИМ!Това е!

Ние се запознахме на Студенския празник преди цели 7 години :) Запозна ни една обща приателка и от тогава не сме се разделяли :)))

Мимичета чак сега открих тази страхотна темичка и след като се начетох на страхотни истории реших и аз да споделя нашата...

Та ние с моя любим се запознахме на Нова година-посрещахме 1998г.!(Боже колко отдавна-тази година ще станат 10г. от запознаването ни).Аз всъщност го бях виждала и преди,но не ми беше приятен-беше приятел с 1 момиче от квартала,което искаше да се бие със сестра ми за 1 момче :laugh:Та както и да е.Освен това аз по това време харесвах по-големи момчета или пък лоши момчета....Както и да е.Аз отивам в братовчетката на един съученик, с която пък бях съученичка до 7-ми клас и там още група хора,сред които и моя герой.И падна голям купон,а аз както винаги шетам,помагам,слагам направената от мен баница с късмети,помагам на пияните-нещо нормално за мен,но се оказа,че това много е впечатлило милото.А иначе съм с една къса пола,едни токове... :laugh:И в един момент всички пияни,осамотени....а ние се озовахме в едно легло......неее,не сме правили нищо :laugh:Просто тази стая беше свободна и ние си лежахме и си гледахме телевизия и приказвахме с часове,ама такива неща!все едно се познаваме от години.И така си разменихме телефоните и се разделихме.Аз след това тръгнах със съученика си дето купона беше в братовчетка му,а на всичко отгоре те бяха и приятели с милото...Не забелязах доброто момче тогава по този начин,харесах си лошото!И от там като се почна-с милото приятели,а дори по едно време спря да ми говори,защото направо не можел да повярва,че ходя с другия.А аз към година и половина се мъчих със съученика-то не бяха шамари,караници,сдобряваници,наркотици.....и пак караници и пак сдобряваници.И така аз накрая прекратих агонията,но после пък за кратко имах лятна любов,а милото също ходеше с едно момиченце.Но започнахме да ходим по дискотеки с неговия приятел и моята приятелка и преди това винаги се събирахме да пийнем и хапнем...И така по едно и също време и двамата си шътнахме гаджетата и вместо да тъжим се забавлявахме.И така една вечер на дискотеката на плажа ние с приятелката си пийнахме и танцувахме под дъжда,а после Той ме зави с пуловера си и някак усетих,че е много приятно някой да се погрижи за теб и да бъде мил...И по-късно той ме целуна.Беше 5-ти с/у 6-ти септември-Съединението на България!Е явно и душите ни тогава се съединиха! :girl_in_love:Така свърши нощта,но аз като се събудих на другата сутрин и казах"Боже горкото момче,ще му е гадно като се разделя с него,добричко е....",а приятелката ми каза,че нямаме бъдеще заедно!НО вече 8г. сме неразделни и другата седмица се женим!А тая приятелка ме "заряза" заради него!Много съм щастлива,че Той ми показа какво е любов и добро отношение!Да-за мен не беше любов от пръв поглед,но беше приятелство прераснало в любов.И сега сме си по-близки от всякога!Това за мен си е съдба! *INLOVE*
Извинете за дългия разказ,а имам още много да разказвам :laugh:

Ех, любов  :girl_in_love:
tonitta, ако имаш още за разказване - давай  *THUMBS* Много интересно и увлекателно разказваш  :girl_wink:

Благодаря ти миличка!май само забравих да добавя,че и сватбата ни ще е на тази дата,на която тръгнахме:на 5-ти се подписваме,а на 6-ти е тържеството.И като отидохме в гражданското само тази дата беше свободна!!!Късмет ни носи явно :DANCE:

Тонита много хубава история си имате и ако питаш мене това си е  направо знак от съдбата, че вие трябва да сте заедно ! много обичам такива съвпадения !!!!! :)

Да,мила и аз така си мисля...направо си е съдба!А и на поканите написах така:"денят на съединението на България....и на нашите души!",всички много ги харесаха,толкова различни и поетични станаха.И освен това когато си лежахме на нова година и си говорихме и като влезеше някой и казваше"оп извинете!" и ние избухвахме в смях"абе влизай,нищо не правим" :laugh:А след години наистина той беше първият мъж в леглото ми-пак е било знак от съдбата :[

Тони страхотен разказ , а това с надписа на поканите е суперско!

И аз да разкажа за нашето запознанство!
Аз бях отишла на гости в една приятелка / на сутрешно кафе/ и бях много разтроена по домашни дрехи / тя живее в съседен блок/ и подпухнала и изобщо на нищо не приличах.Тя ми спомена по едно време , че чака гости един нейн колега /от колежа/ и негов приятел!Аз си правех сметката те като дойдат аз да си тръгна и без това не бях за пред хора , но те като дойдоха и тя ме помоли да остана още малко и аз реших да й помогна с направата на кафе до като тя си ги посрещне и настани ! И така аз се заврях в кухнята след като се запознах с тях за да не ме гледат на какво приличам , но по едно време единият / сегашният ми съпруг/ дойде най-нахално при мен и започна да ми досажда да ходя при тях и да си изпия кафето и т.н.!
След дълги уговорки се съгласих и седнах при тях.От дума на дума се взе решението да излезем да се поразходим да си купим една водка и да седнем в някоя градинка да си я пийнем!Тръгнахме всички заедно минахме през магазина , купихме си водката и шоколад за мезе по мое настояване /още ме бъзика като спомена думата шоколад/ , след това минахме през нас за да се преоблека и пооправя и отидохме в близката градинка да си пийнем и да си приказваме!
От дума на дума , от чашка на чашка и минахме от целувка на целувка и така... аз и моето съкровище тръгнахме в същия ден , в който се запознахме!
После вече си имаше разправий караници , раздели , но УВИ сега след 6 години съвместен живот и малко повече години познанство сме семейство и градим своето огнище с много любов / да чука на дърво , дай Боже и така да продължава/. :CHEERS:

muhichka и ти не падаш по-долу :bravo:Много странно ми се струва това,но много хубаво-шоколадово-алкохолно запознанство.Дано да ви сладък живота като шоколад и малко да нагарча като водка,за да оценявате хубавото! @}->--

Благодаря ти скъпа , много си мила! @}->-- @}->-- @}->--

Леле, понякога животът е по-изумяващ от сапунка, да ви кажа. Такива истории има, че да се чуди човек.

А пък моята история е...доста странна. Трябват малко повече обяснения.  :[
След студентстването се наложи да се върна в родния си град-малък и скучен. 3 години живях там и следвах задочно магистратура. Като я приключих, реших, че ще се махам нанякъде.

Поднових контактите си с най-добрата си приятелка от студенстките години, която е от Стара Загора. Накарах я да ми дойде на гости в малкия град, запознах я с мой съученик, след 5 месеца бурна любов той се премести при нея и след година се ожениха. Аз я бях помолила да се ослушва за работа в Стара Загора- много исках да се махна.

И в един момент нейната най-добра приятелка й казва,че във фирма, в която работи неин познат, ще търсят персонал.

Изведнъж аз се оказах на интервю за работа в Стара Загора- изнервена, изморена, работеща на 2 места и готвеща се за защита на дипломна работа. Бях смазана. И ми се появява на интервюто един надувко и аз се стреснах- тояяяя ли ще ме интервюира, дето носът му опира в облаците!

Отидохме в офиса, той по едно време се усмихна, аз се отпуснах...и разговорът не спря..не можехме да спрем да говорим. 3 часа след срещата ни бяхме на ресторант и той ме питаше какъв е идеалът ми за мъж...И разговаряхме така, сякаш сме най-близки приятели, споделяхме лични неща. Не ме остави. Бях там 2 дни, в които ту на кафе, след това на обяд, после на вечеря, вечерта на бар.

След 2 седмици някъде трябваше да идвам на второ интервю с биг бос-а на фирмата.Дотогава вече бях на ръба на нервна криза от ангажименти и преумора. Но когато с моя настоящ любим се видяхме за втори път, усетих, че нещата вече са на друга плоскост. Отново бяхме нон-стоп заедно, по улиците, в парковете, до 6 сутринта.

Като се върнах отново вкъщи...нещо се беше случило...бях замислена и казах на майка ми, че съм открила моя човек. Адски странно...Знаех просто, че това е той. След 2 срещи!!! След месец дойдох в Стара Загора и след няколко дни вече бяхме двойка. След 2 месеца живеехме заедно и всичко ни се струваше точно както трябва да бъде..като предначертано. До ден днешен казваме едни и същи неща по едно и също време. Едновременно изричаме еднакви думи. Неописуемо просто!От самото начало знаех, че ще се омъжа за него!

Много се отплеснах..просто ме налегнаха спомени.Извинявайте,ако съм отегчителна.  :[  :[  :[  Какво да го правиш- живот...Поднася ти изненади, когато най-малко очакваш.

Миличка историята ти е страхотна.... :girl_in_love:За пореден път и в твоята история откривам пръста на съдба...Много добре те разбирам-и ние сме така...докато единия си отвори устата и другият вече го е казал!И ако някой каже че това е скучно-уверявам ви не е!Забавно е! :danceg:
Желая ви все така да се чувствате и за напред! @}->--

Ех, че интерсна тема  ;)
И аз да разкажа поне на вас, че никой не ни вярва, че се познаваме извън работа.
Та преди 3 години аз от Бургас с куфар в ръка дойдох в София да стана войник ( не се смейте). Не ми е било мечта или нещо подобно, просто мой роднина ми каза, че набират жени и  какви документи трябват аз не обърнах внимание но майка ми отиде получи документите и ми каза:"Пробвай, пък ако те одобрят си решавай!" и така след 1 година и 8 месеца проучвания и прочие ми се обадиха и аз без много да му мисля се реших и тръгнах (от скука - бях на 22г.) та да не се отплесвам. И така почнах аз като войник в поделение  в София. Бъдещият ми съпруг работеше в същото подразделение на поделението в което и аз но по това време беше в Ирак. Ако се познавахме от работното си място т.е. ако не беше в Ирак а в София сега нямаше да сме заедно. Ще попитате защо? Ами защото той е командир на рота, а аз най-малката частчка в ротата, той нямаше да ми е пряк началник, но за мен щеше да е един от ония, на които трябва да отдаваме чест  ;). Та като се върна от Ирак се появи на работа за малко и излезе в отпуск.Тогава аз бях сама, бях се разделила с момче, с което установих че не си пасваме въобще, и твърдях че не бих искала да имам мъж военен, тъй като темите и познатите ни ще са все свързани с професията ни.... но.... никога не казвай никога. След като се върнал от Ирак, той разбрал, че няма никакви надежди за брака му - разбрал за множеството изневети и лъжи на жена си и последвал развод.
Виждали сме се в поделението, дори той твърди, че една сутрин ме е поздравил и аз съм го подминала, но никога не сън проявяла интерес към него като мъж.
Запозна ни командира или началника - подполковника на поделението на едно събиране. Тогава за 1-ви път разговаряхме, а той напускаше защото беше влязал във Военна академия. От приказка на приказка ми каза че ще празнуват със други колеги от поделението и може би ще ходят на дискотека същата вечер. Така си разменихме телефоните за дискотеката. Вечерта обаче той дойде сам да вземе и аз се притесних. Оказа се, че наистина са се почерпили но не им се ходило на диско. Милият обаче след раздялата със семейството си не му било приятно да се прибира и така решил да ме вземе и да си поговори с някой. Нито той нито аз някога сме имали намерение да сваляме другия, обаче много добре се сработихме. Виждахме се от време на време, помагахме си и се оказа, че май не можем един без друг и точно тогава обаче ме пратиха командировка 2 месеца в Шумен. Последваха множество sms-и и обаждания.... знаете как е в началото. Извинявам се за дългият пост, но ми е много трудно да обясня  :)

айде и аз да разкажа нашата историйка..Ами как се запознахме - беше мноооого отдавна 1998г.Точно след лятната ваканция като започнахме училище една от приятелките ми беше с ново гадже.Той идваше всеки ден да я взема от училище с едно момче (негов съученик и мой бъдещ съпруг). Така се запознахме - дори не помня точната случк и ден  :( По това време аз бях още в любовна треска от лятото и се "разделях" от любов по 2 момчета едновременно (с които вече не се виждах).Той пък харесваше една друга наша приятелка от класа. Така на един купон аз срам ме е да кажа, но бая бях пийнала и седях на балкона сама - той излезе при мен и започна да ме разпитва за мен.Разказах му цялата си история и любовните разочарования, които ме дерзаеха в момента...Почувствах го като приятелка, на чието рамо мога да поплача (между другото всички познати момичета го приемат като такъв - много е предразполагащ).След тази вечер започнахме от време на време да излизаме като приятели, но нищо повече - той харесваше онова момиче, а аз му плачех за момчетата...Но много се сближихме - излизахме всеки ден!На 09.01. на рожден ден на друга моя приятелка незнам как, но се озовахме в една стая и се целувахме, но това беше всичко.Започна да става странно - уж сме приятели, а започнахме да се ревнуваме P-( В един момент той ми призна за чувствата си към мен, но аз още си мислех за другите..(каква глупачка съм била). Казах му, че не искам да развалям нашето страхотно приятелство, защото той вече беше най-ценният в живота ми!Но той ме чакаше и подкрепяше, беше до мен, докато не се осъзнах и не му се отдадох изцяло!И така до ден днешен от 01.03.1999г.Странното е, че всички хора, които не ни познават си мислят, че сме отскоро заедно, защото сме им изглеждали много влюбени, постояно се прегръщаме и целуваме и никъде не ходим разделени! (с изключение на 2 лета през 2004 и 2005, които изкарахме разделени, защото аз работих в чужбина).Но като се върнах се обичахме още повече!Незнам как това е възможно и никога не зъм си го представяла!Винаги ме е било страх, че чуждата завист ще ни урочаса, но дай Боже винаги да сме все така щастливи!Пожелавам го на всеки от сърце! :DANCE:

Момичета, толкова хубави истории прочетох тук. И хем се усмихвах докато ги чета, хем понякога си пусках по една  :'(. Пожелавам на всички да сте все така влюбени и да се обичате до дълбоки старини.
Моята история на фона на вашите е доста обикновенна, но си е моята среща с мъжът на живота ми. Беше лятото на 2000г., аз работех на едно заведение в квартала, в който живея. Оставаше ми една седмица преди да напусна, защото тъкмо ме бяха приели студентка и хич не ми беше до мъже. Заминавах за нов и по-голям град и едва ли не там мъжете питаха за мен :laugh:. И така един ден забелязах едно момче което пиеше нормално кафе с едно захарче и чете вестник, а после заминава на работа или се прибира от работа. Лека по  лека заговорихме се, помагаше ни да сваляме и отваряме чадърите в заведението (те бяха едни оргомни, дървени и в него период, началото на септември, валеше през 2 часа). Започнах да се заглеждам по него, но той не даваше никаква индикация,че си пада по мен и аз реших, че харесва една друга колежка. И така до деня 13.09 - чистихме нещо в заведението, когато той влезе, преди да отиде на работа и седна на бара. Никой не отиде да го пита какво ще пие и аз хвърлих парцала и отидох при него. Направих му кафето и седнах при него, за да не го пие сам. Не помня какво сме си приказвали, но помня как ме пита какво ще правя на следващия ден, как ме покани на разходка и му дадох телефона си.  Излязохме на 14.09 и от него ден насам сме все заедно. Една година той беше в нелегалност от моите родители, защото е по-голям от мен, но сега така са се сдушили с майка ми, че думи нямам. А най-весело беше когато за първи път пих кафе с новите си колеги от университета. Запознаваме се и някой реши, че всяка трябва да каже дали има или не гадже. Идва моят ред и аз казвам "да". Последва въпроса ама сериозно ли? И аз пак отговарям "да". Тогава еднп момиче, което сега е наша голяма приятелка, ме попита: "и от колко време сте заедно?" и аз отговарям" ами от две седмици." Всички умряха да се смеят, но явно аз още тогава съм усещала, че това е мъжът за мен.
Май стана много дълго, дано не ви отегча, но съм приказлива.  =]

Ние се запознахме в университета във Варна, в свободния, учехме журналистика, никой от двамата не завърши.  =] Той ме "покани" на среща каза "ти каво ще правиш довечара, ако искаш ела с нас" O_O с кои нас не се знеше бяхме само двамата. Заведеме в едно кафе Look каза ми сега ще пием коктейли, сервитьорката донесе една огромна халба бира и водка :!
През цялото време се държеше,така сякаш  иска да сме приятели, ей така колеги които пият кафе, излизат. И ей така почна всичко, бяхме постоянно заедно, заживяхме заедно, после се преместихме в Бургас/той е оттук/. И така вече седма година.

Ето как като на шега едно "приятелство" прераства в семейство!  8P :girl_in_love:

На мен ли го казвате?! :girl_wink: :girl_in_love:

И на мен!!! ;) :P 8P

О, момичета - на мен самата не ми се вярва - но е факт. Запознахме се по интернет - в един форум.
Видяхме се и даже не се харесахме особено. Така и не знам как сме решили да се видим втори път.
И после трети, пети и т.н. Опознахме се и то си стана ясно че сме един за друг.
Въпросът за сватбата се повдигна 7 месеца след като станахме гаджета.
И ако някой ми беше казал, че това може да ми се случи щях да му се смея, смея, смея....   :laugh: :laugh:
Но ето че точно така си стана.  :danceg:

Дам,Vesy,разбирам те напълно..има някаква закономерност в тези неща-когато най-малко очакваш,както най-малко очакваш...Аз винаги съм изчаквала във връзките си,да се задълбочат нещата,трудно се настройвах...много претенции и изчакване общо взето ;) И майка ми все ми повтаряше-"Еееех,каквато си изчакваща и претенциозна, така ще стане един ден, че за секунди ще се обвържеш,за да ти се посмее Съдбата." И то точно така стана- от две срещи знаех,че това е моят човек...Абсолютно нетипично за мен... *crazy*

Боже, Боже.... avva_stz - вече си мислех, че на мен нещо не е наред.
Може би и заради приятелките ми - все ме питаха "Ама как така - ти си толкова капризна към мъжете и все изчакваш - каква е тази сватба?!" Казваха ми го десетки пъти. А аз дето все не съм сигурна в мъжете - този път просто знаех, че това е ТОЙ!  :girlsigh:

А в моя случай любовта стоя пред очите ми и чака търпеливо около 2 години когато ми се отвориха очите или по-скоро сърцето и разбрах,че това е моят човек!Просто упорито бягах от съдбата си,но една вечер просто ГО видях с други очи и разбрах,че е Той!Случаи всякакви..... :girl_in_love:

ние се познаваме от деца и както казва милото ме е чакал да порасна да опитам от живота и да знам , че той най-сладкото  !!!! :)

Мисля,че това е страхотно!И много правилно! :girl_in_love: *THUMBS*Може да се каже,че и ние израстнахме заедно-познаваме се от най-бурните си години и всеки изгради своя характер покрай и благодарение на другия...Сега се познаваме много добре и знаем всичко един за друг, но определено не ни е скучно 8P

Здравейте! :) И моята история е свързана с Интернет. Запознахме се чрез скайп. Беше минал около месец от раздялата с предишното ми гадже и реших, че не искам повече да чакам и така си избрах да му кажа здрасти. Допадна ми девизът му "Отговарям на усмивката с усмивка". И така поговорихме си няколко дни през скайпа и все не можехме да се видим, защото аз бях ангажирана. Но на 14 февруари му предложих, ако иска да дойде да празнува с мен и моите приятели и той се съгласи *YAHOO*. Тогава беше и първата ни среща. Всичко това става тази година разбира се.
 И сега ни предстои СВАТБА. Това е една от причините да реша да се присъединя към форума.

Браво на вас Гергана, явно много сте се харесали нещата са се развили бързо и бурно!
Момичета аз се захванах да прочета цялата тема отначалото. Просто какви истории има, ако се съберат всичките може да се издаде роман, който със сигурност за нула време ще стане бестселър!  :girl_in_love:

О, това Вас е прекалено официално. Аз съм просто Гери.

Добре дошла и от мен!  :welcome:
Мисля, че prin4ipessa има предвид вас с бъдещия ти мъж!  *THUMBS*

 Моята история е следната: Той ме видял случайно в студентски град. След един месец получих по един колега писмо- красива картичка с рози и сърца. Дадох си телефона и без дори да съм го виждала и да знам името му(не го беше написал в писмото) си уговорих среща с него. Видяхме се пред НДК, минахме по моста на влюбените и нашия роман започна...  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

ох страхотни истории има, толкова романтични :girl_in_love:
ние се започнахме в irc т.е. чата, но излезнахме на живо след 4 години, понеже имах ужасно мнение за виртуалните връзки :)

Ние се запознахме на работното му място :laugh:, той работеше много близо до моя блок и хоп - така се запознахме. Първоначално само се събирахме като приятели, но бързо отношенията ни преминаха в друга посока :dance: *INLOVE*  *INLOVE* *INLOVE*

Хе то така става   :girlsigh: хммммдааа  *THUMBS*

от училище, той си ме беше харсал и от дневника беше взел телефона ми, покани ме на кино и така....аз сам описала нашата история в стихотворението от конкурса "Сватбени емоции " 2 :)

ех че сладка темичка ама все си мислех че съм се разписала в нея! =]ето и нашата приказка
запознахме се в автобус 102!аз пътувах за училище той за работа към овча купел :laugh:и ис пътувахме доста време така всеки ден и аз само си викам "абе тоя ме заглежда нещо какъв е сега какво си мисли какво иска ohmy *crazy*(бях на 15)и така бая време  атой ме гледаше непрекъснато!аз се стреснах да ви кажа честно!и един ден идва нашия убавц аз бях седнала ама предчуствах че ще се случи нещо!и така идва нашия убавец!'здравей как се казваш' "мира-викам аз"приятно ми е аз съм Григор имаш ли нещо против да се видим извън автобуса например довечера на Красно село в 7"и аз ohmy ohmy ohmy"ама не си ли малко голям за мен?" "не съм толков аголям колкот изглеждам"и аз "абе не знам на колко си ама аз съм само на 15"поговорихме още малко и това беше!отивам в училищв и цяклата треперя от страх от вълнение от всичко наведнъж!!!и така спряха нещата мина се време брей ама на мен ми прави впечатление че си мисля аз за оня господин от рейса и то много често!всяка сутрин пътувахме пак заедно абе нещо не беше съвсем наред в главата ми!и накрая си викам че май ще е добре да опитам сега от еднп кафе какво ще стане!ама ме страх страх и една сутрин моите хора от класа едва с 300 зора ме навиха д асляза на неговата спирк аи да го питам длаи иска още да се видим!те слязоха с мен за кураж!представете си аз и още 10 човека той е решил че ще го бия сигурно!аз бях бая стресната и много бойна хехе и отивам аз и му викам"здрасти' 'здрасти Мира" ohmyпомни ми името а това беше преди няколко месеца(запознанството)и аз "предложението от мналата година още ли важи""то беше тая" "за мен миналата учебжа" ами да важи за утре какво ще кажеш?"и аз реших да не е на следващия ден а на последващия!и така се разбрахме и се почнаха едни конспирации една приятелка беше с мен ама той не я познаваше да ме пази абе ужас!и така излязохме аз нервна до безобразие и като ми каза "аз съм на 27' ohmyшаш и паника ама не му личаха толкова определено де!и така малко нервна среща се получи но акво ми е разбирала главата аз за пръв път излизах с човек от другия пол!!!и така на довиждане ми каза че ако реша да се видим отново той е в рейса нямало да избяга хехехех аз още на следващия ден реших :P и се започнаха нашите тайни скрити срещи(мамма мислеше че ми е съученик казах истината началото на тази година)той милия не ме целуна 1 месец от началото на срещите ни!аз бях иницияторката!а за друго да не говорим :[ и така виждахме се по 3 пъти в седмицата и беше много хубаво не съм милсела че ще се оженим но го исках тайничко още от самото начало
ето сега сме семейство тръпката не е като тогава но и аз не съм онова 15 годишно момиченце!поне малко се чуствам пораснала и заня че съм с правилния мъж до себе си!!!

 Kleo_20 ,историята ти е много романтична,с голям интерес я прочетох.  :twohearts:

Чудесно казано *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* И ние така, от съвсем малки заедно, аз на 18, той на 19, тръпката от онова време я няма, но я има любовта - по-силна от всякога :bravo: @}->-- @}->-- @}->--

Хи хи и ние бяхме на толкова и аз казвам така "от малки" и как ми се чудят,ама то сие  така-направо си израснахме заедно и се изградихме като личности...ама това си е друга тема :girl_wink:
Клео аз я знаех твоята история,ама пак я прочетох ан 1 дъх...всеки път я разказваш с такова вълнение :girl_in_love:

Моята история е следната:
С бъдещия ми мъж се познавахме доста отдавна ,но само като далечни познати , защото  всеки си имаше сериозна връзка, като моята беше почти 7 годишна!След много тежка раздяла с бившия , въобще не ми беше до сериозна връзка , но няколко месеца след това започнах да получавам почти всеки ден букети , разни малки сладки плюшени животинки и всичко това анонимнов продължение на месеци!Бях много учудена , защото чак толкова постоянен обожател не бях имала!И на рожденния ми ден , вече получих голям букет с картичка , от която разбрах , кой е обожателя  :bravo:!А после се оказа , че милото ме харесвало от 3 години , но му казвали , че няма да му обърна внимание , но не издържал и се "пробвал" , малко срамежливо @}->--"мечка страх , мен нестрах".........но както се оказа  много успешно!Много хора още не могат да повярват! ohmy

Мале Ели не можах да се въздържа да изкажа възхитата си от твоя бъдещ мъж! :girl_in_love:Страхотна история!Много уважавам такива мъже, които си харесват дълго някой и после го охажват по такъв начин!Той човека просто се е борил за теб!Това си е твоя човек!Поздравления! :bravo: @}->--

Благодаря Тонита , много мили думи , но той наистина заслужава само адмирации, като мъж и най - вече човек, защото най - важното нещо , което направи е да ми върне вярата в хората!Затова не се замислих въобще , когато ми предложи да се оженим , въпреки , че никога не съм била превърженичка на брака!

Бяхме колеги.

Много приятна тема е тази за запознанството! Радвам се че попаднах на нея. С моя бъдещ съпруг          / сватбата ще е на 09.03.2008/ се познаваме от 1993 - бяхме съученици. След училище останахме приятели и винаги сме се бъзикали че ще се оженим . В един момент момчето се повлюбило в мен, а аз през цялото време си мисля че сме приятелчета и си го запознавам с разни "гаджета" , разказвам му премеждия, плача на рамото му за някой и т.н. Една вечер отидохме да поиграем дарц и в заведението видях мои познати момчета един от които харесвах по това време  :[ Връщам се аз на масата и слънцето нещо се цупи/а  не го бях оставила сама на масата там беше сестра ми и един наш приятел/ . "ААА няма да стане така" -мисля си аз -"ние сме само приятели, а той ме ревнува !" И реших като приберем другите двама по къщите да си поговорим. Заведох го в едно квартално кафе и почвам "Не може така, ние сме само приятели, нямаш право да ми се цупиш" и така нататък в този ред на мисли. А той само ме изчака да свърша и ми казва "Ами ние няма да сме вечно приятели. Аз ще си намеря някое момиче и ти ще си намериш някой и постепенно ще се отдалечим един от друг. "  Не е вярно - настоявам аз - как с другите сме приятели, а точно с теб ще се отдалечим  и така от дума на дума се стигна до следното : Той: Искаш ли да опитаме?  Аз : Ами хайде! Кога ще правим секс?  Той: Когато се върна от София/ това се случи точно месец преди държавните му изпити и той щеше да замине след 2 дни /  Аз : ОК  Стиснахме ръцете и така. После тръгнахме да се изпращаме, а дори не се бяхме целунали още.Той през това време си мислел къде ще е най-добре да го направи. Аз не мога така, спирам по средата на пътя и му заповядвям : Целуни ме!  И от тогава до сега сме неразделни  :dance:

 :cap: Страхотна история nadin ! Много интересно начало. Колко време след тази първа целувка се стигна до предложението за брак?

Здравей aniii  :)
В момента в който той се върна от София ние заживяхме заедно и от тогава си мислим за брак . А официално ми предложи на 30.08.2007- всъщност ме поиса от майка ми  :)

Аз още не съм разказала историята ни тук  ohmy Не мога да повярвам,че съм пропуснала хубавата темичка,за бой съм  P-( :P
Малко предистория:запознах се с милото на 16 години.До запознанството ни бях ужасно несериозна с момчетата,постоянно с нови гаджета,постоянно докато ходех с един,вече харесвах друг,но все не попадах на човека,с който наистина искам да бъда сериозна(защото,да си го кажем честно,и гаджетата ми бяха едни хубостници ненагледни,пълен ужас  :laugh: ).Приятелките ми бяха в шок и ужас с мен,защото наистина бях много страшен случай.А два пъти съм се влюбвала несподелено и за приятелите ми това бяха тежки месеци  :laugh: -на преследване,закачане,заяждане и всякакви средства,за да си "хвана" това,което съм набелязала  :laugh:
И така в този си емоционален вид един ден случайно срещам милото.Имахме си с моя бивш клас едно кафе,където се киснеше преди,след и по време на часовете,то е зад хотел Плиска в София.За да стигна до него,трябва да мина през един подлез и както кротко си минавам с една приятелка и си бъбрим,изведнъж ни спира един сладур,който ни предлага да си купим благотворителна картичка.Като го видях колко е сладък и ми просветна пред очите и се ухилих до ушите (а този ден ми беше доста криво и напрегнато).И понеже картичката е 2лв,а ние,пуста му ученическа бедност,имахме по 2 лв всяка за кафенце  :laugh:,приятелката ми ме дръпна малко настрани и ми каза"абе виж какво,този е много сладък." и аз й викам "Ами дай да съберем 2те по 1 лв и да си купим картичка" и тя се съгласи.Взехме си картичката и си тръгнахме поживо-поздраво.
И ето,съдба:на другия ден(9.04.2004) една моя много добра приятелка имаше рожден ден и ни събира да ни черпи в същото кафе,аз пак минавам през подлеза и милото пак е там  *YAHOO* Спря ме и пак ми предложи да си взема картичка(аз мислех,че не ме помни,все пак малко ли хора спира),но картичката от предишния ден все още беше в мен.Показах му я и казах,че сега нямам пари(то така си и беше,нали отивам да ме черпят за рожден ден  :laugh: ).И му казвам"Ами хайде,желая ти приятен ден и успех".Тръгвам си,а той минава пред мен и вика"Ама чакай,чакай сега.Аз те помня от вчера,а няма ли поне да се запознаем?",запознахме се и аз пак мойта си песен"Чао и успех" и си продължавам.И той пак минава пред мен"Ееее,чакай сега,а телефон няма ли да ми дадеш?" и аз естествено казах"Не"  :laugh: Тогава той ми даде своя и ми каза да звънна да пием кафенце.Дали има нужда да ви описвам каква дилема беше сега да му звънна ли,или не  :laugh: И накрая му писах смс,видяхме се на следващия ден и веднага тръгнахме(нещо толкова нетипично за мен,защото имах навика първо да помотая момчето около седмица,за проверка,и чак тогава).Но той така ми завъртя главата,че аз дори не усетих,че има намерение да ме целуне,много хитро ме издебна милият,за да не мога да се дръпна,и така изненадващо ме целуна  :laugh: Това е нашата история...много съм щастлива,че тя продължи и вече 3години и 7 месеца сме заедно  *INLOVE* А другият месец,живот и здраве,ще се сгодим  *YAHOO*

 :) Много интересна темичка! И всяка история си е забележителна! Има доста вълнуващи запознанства достойни за роман!   *THUMBS* Мисля че и нашата история си е в известен смисъл заинтригуваща или поне за мене си е невероятна!.  :[
 :P За мене лятото на 2005г, си беше най-най, защото само за 3 месеца ми се сбъднаха и 3-те най-големи мечти  8P (  ;) в тях не броя срещата ми с милото, защото да си кажа честно нямах го на план) :huh:. И така имах си работата - мечта :yes: , работех в един офис за компютри. Един ден сестрите ми идват и ми казват "Хайде с нас на лагер", а аз  :me: "В никакъв случай да си оставя работата заради някакъв летен лагер!"   :girl_impossible: но те не и не и накрая се стигна до  :angry:"И ние никъде няма да ходиме без тебе и заради тебе ще си стим вкъщи!" :hysteric: И какво да се прави :girlsigh: (а сестрите ми са най-добрите ми приятелки) накрая си взех отпуска и тръгнахме. А в същото време моето мило е било на море в Зеленика, Хърватска и там си е имал страхотна компания, но някакъв негов приятел от Македония с когото са били приятели на факултета му се обадил и го попитал "Идваш ли с мене на лагер в България?", и понеже милото му е бил обещал още докато са били на факултета, сега е "трябвал" да си удържи на думата (ах, тази "мъжка дума" ;) и с голямо нежелание напуснал веселата компания и тръгнал на 35 часовото пътешествие (от морето до приятелят му после до Скопие, Ниш, София и накрая Панагюрище)!!!! ohmy И така на 24.8.2005 (неделя) моята група и групата на милото слиза от влака София-Панагюрище и започва 4 часовото ни чакане на автобуса, който ще ни извози до хижите.  8P И естествено аз и сестрите ми веднага се сприятеляваме с момичетата от групата им и така едно от момичетата им ни запознава и с тяхните момчета и милото сред тях  :[ ама аз нищо не съм загряла от началото, само следващият моля  :laugh: а милото понеже имаше доста момичета от нашата група не могъл да запомни толкова много имена а само първите две> Мария, на най-голямата ми сестра и Петра- моето  :laugh: от филма "Taxi" :laugh:, после няколко момчета си извадиха китарите, най-малката ми сестра цигулката и ... милото дойде с една хармоника и той се включи и почнаха се песни :SERENADE: След това на милото му досадило да свири и видяло, че имаме федербал и дойде да ни го поиска да играе с един негов приятел... и ... взели че ни счупили ракетката  :laugh: а милото понеже той ги е взел се страшно притесни и целият препотен идва при мен и една от сестрите ми и започва да ни се извинява: "Извините пуно али йа сам вама сломио ракету, дали могу да йе вам платим"  :laugh: А ние със сестра ми като сме започнали да се цепиме от смях "Какво си ни сломио???"  :laugh:  :laugh:  :laugh: а милото не знае какво става и само се черви  :laugh:  :laugh: и тъй де... успокоихме го  :laugh:. Накраят автобуса най-сетне и дойде и тръгнахме към хижите, настанихме се по стаите, и понеже се падна да сме в една хижа с групата от македония решихме да излезнем малко на разходка с едно от момичетата им - Александра и познйте още кой дойде, нейният приятел Х, братът на това момиче - Камен (въпросният приятел) и... милото. И понеже най-голямата ми сестра тръгна нещо да се заприказва с Камен, то аз и милото останахме сами, само трябва да спомена че милото не знае македонски а само сръбски и английски, нямаше как другачие да се разберем освен на английски, и така почнахме да се разпитваме кой какво харесва, с какво се занимава и... има ли си гадже :[ Първото нещо което ми хареса е, че има подобни на моите разбирания за живота. На въпросът ми имали си приятелка отговорът бе "Не, не съм намерил "right person". Другите общи неща бяха - Бах, свири на китара и хармоника и най-важното обича компютрите, като спомена че си е купил нов компютър, аз веднага го попитах и коя е конфигурацияте а   той - ohmy . После ми каза че за първи път е срещнал момиче което след споменаването на компютър не е поставила следващия си въпрос а го е питала за конфигурацията! ( :yes: е, който е завършил информатична паралелка така е  :DANCE: @}->-- ), вечерта на откриването на лагера милото дойде на нашата пейка под предтекст да му превеждам   *db*

На следващият ден при разпределяне на групите по същата причина се записахме в една група  =] и така през следващите дни бяхме практично неразделни - всеки ден имахме огромен куп задачи за правене, защото вечерта се събираха точки за групите. В началото възприемах връзката ни за чисто приятелска и честно казано не очаквах нищо повече, освен това едно друго момиче явно си го беше заплюла и постоянно му се мъкнеше и аз реших, че в много ще му дойдем  :girl_wink: Решаващият ден беше сряда, когато имаше организиран преход на планината, от сутринта до вечерта. През целият този преход той вървя до мен и сестрите ми и постоянно се опитваше да се сприятели и с тях, сега вече нещо ми светна, сега нямаше нужда от превод нито пък бяхме по групи а той искаше да е в моя компания  @}->-- . По едно време милото започна да бере цветя и да плете венец!  :girl_in_love: И аз сега си викам за кого ли ще е този венец  :girl_in_love: Но това момиче :\ сякаш си правеше други планове и милото нещо почна и с нея да говори а аз  :angry: ама накрая горката си вървя зад нас :yes: а като завърши венеца дойде до мене и ми го сложи на главата 8P :[  :girl_in_love: Е, сега вече нещата ми станаха ясни  :yes: значи съм Аз!  :goody: :danceg: Вечерта като се прибрахме в хижата имаше някакъв филм, ама аз казах че съм го гледала и милото каза че не му се гледа и излязохме на разходка по гората  [:} започнахме да споделяме съкровени тайни  :-# и накрая не знам как аз го прегърнах, съвсем приятелски, защото бе споделил с мене нещо много лично а той го е схванал, че тръгваме... и сега и сега не може да се разберем дали тя вечер сме тръгнали или на следващият ден когато за първи път се целунахме ( P-( ах този мой английски)  :laugh: до преди сватбата празнувахме и 27 и 28  :laugh: за да има мир  :girl_wink: . Още един интересен факт: По средата на лагера мама ни се обажда да види как сме, най-голямата ми сестра говори с нея и казва "Мамо, тук се запознахме с едни македонци" А мама: "Ей, вие да не ми се занимавате с никакви македонци, внимавайте да не ви завъртят главите!" А аз слушам и си викам "Спокойно, то мама не е споменала нищо за сърби, мога ди си ходя с Давид!"  :funny: И така тръгнахме! До края на лагера оставаха само още 4,5 дена!  :cray: а как оцеля връзката ни си е цял роман,  :girlsigh: но да не излизам от темата, че и без това е вече дълго като роман.  :) Извинявайте ако съм ви отегчила!

PetraShili, на мен ми е много интересно  :[
Историята и на Diavolinkata е много сладка! Големи сте сладури и двамата!  :*

Мерси,Мария  :* Само че прегледах почти цялата темичка,но не видях твоята история,писала ли си я някъде,защото ми е много интересно да я прочета  ;) Поне тук не я видях,моля те,разкажи я,защото не е лесно да си любопитно същество като мен,да знаеш  :laugh:

PetraShili и Дяволинка, много интересни и уникални истории наистина!!!! въобще не се отегчих даже напротив!!!! хайде разказвайте още!!!!! :P

 :DANCE::DANCE::DANCE: ааааа, сега я видях тази темичка!
Запознах се с Тихомир преди 5 години тук в общежитието. Двамата следваме архитектура във ВИАС (новото име е УАСГ) тук в София и живеем на общежитие. Той беше съквартирант тогава на двама колеги от моята група. (От един курс сме, но сме в различни групи.) Като се запознахме с него, честно казано никой от двама ни не се впечатли от другия. Две години по късно, на 14 февруари 2004 бяхме целият курс пред кабинета по механика. Него ден бях много подтисната и седях унила на един стол. Тогава Тишо се приближи към мен с една кутия бонбони да почерпи за рождения си ден. Зарадвах се много на неговия повод, станах и го целунах по бузките, както много често правя с познати. Но тогава нещо в него е трепнало и си пожелал да ме спечели. Аз пък живеех със съквартирантка на име Ани, която беше от групата на Тишо, и изведнъж той започна да идва много често в стаята по разни въпроси към нея. Анито тогава все още нямаше компютър и Тишо взе да ме ползва за посредник между него и нея по мрежата на блока. Постепенно започна да ми пише и лични съобщения, да ми изпраща музикални поздрави *crazy*. И един ден ни покани двете на дискотека. Нагласихме се и той дойде. Като ме видя, изражението му стана точно ohmy! Никога не съм виждала някой толкова откровено да го направи. Той още и още ми го споменава, че съм била "много яка". Вярно, че се постарах повече отвсякога и дори Анито тогава ми каза, че заради мен би "обърнала резбата" :funny::funny:, но все пак... :[   След няколко дни ми предложи да ми помогне с механиката (хич не ми харесваше този предмет!) и, като си тръгвах, на вратата ми каза да се отбивам и друг път до тях, но не служебно. Аз пък си помислих: "Да бе, ще ти се!" Мина се не мина време и ме покани на филм в неговата стая. Добре, но аз не исках да сме сами и поканих Анито. Видимо той не остана доволен :DANCE:. Разбира се, скоро след това ме покани на втори филм и уточни да не водя никого :funny:. Изгледахме филма и докато коментирахме нещо по него, той ме целуна. Аз се стреснах и си тръгнах.:run:Покрих се за 2 дни. Не можех да се побера в кожата си от яд, че отново някой прецаква приятелство ни с чувства. А и преди целувката не подозирах, че той има такива. Мислих доста, но понеже наистина го чувствах много близък, сякаш сме се познавали цял живот, реших да поговоря с него. Преди, като ми се е случвало нещо такова, никога не сме запазвали приятелство с другия. То просто такова е невъзможно! Но реших поне този път да опитам. Отидох при Тишо и му казах, че искам да забравим какво е направил. Станалото- станало! :GROAN:   Разбрахме се. Минаха може би 2 седмици и през тях общувахме доста, опознавахме се и аз откривах все повече какъв прекрасен човек е той. Но... пак дойде покана за хубав филм :postman:!   Отидох :MANICURE:, а след филма той пожела да разговаряме. Споделихме си лични неща. Споделих му, че вече не искам да се обвързвам емоционално с никого поне докато завърша. Говорихме, говорихме... и той пак ме целуна P-(! Добре ама този път не се дръпнах :[. След този разговор се чувствах спокойна, че не може да очаква нищо сериозно от моя страна. Беше страстна нощ, която го помолих да остане само между нас :-#. Разбира се, Анито :[ си даде сметка, но й затворих устата P-(. Само че на нас двамата ни хареса да се събираме през уикендите за по филм и *INLOVE*...  Но след 4 филма се усетих застрашена от привързване и му казах да спрем с това. Обаче... :[ не спряхме. Въпреки всичко не мислех, че ще издържим заедно повече от 3 месеца. Очаквах скоро да ме разочарова. Да, ама не. Вече почти 3 години и 8 месеца сме заедно. Разбира се, имали сме трудности и изпитания, но те само заздравиха връзката ни. Не бях влюбена в него, но го обиквах с времето и доверието ми в него растеше скоростно. А при него си е било любов от самото начало. Отне ми 2 години и половина да открия, че съм влюбена в Тишо и да спра с търсенето на истинския.
Ако някой тогава ми беше казал, че ще избера него пред всички мъже на този свят щях да :funny::funny::funny: от все сърце!

Колко романтично :girl_in_love: Напомня ми малко на моята история, която съмсподелила тук отдавна.....Напомня ми на това, че и аз отначало първите месеци не бях влюбена в него и мислех за съвсем други неща, а тойме обичал от самото начало и така постепенно и аз го обикнах и все повече и повече го обиквам вече близо 9 години......Винаги се обичайте!!!

Ами надявам се да се обичаме и да сме търпеливи един към друг винаги. Честно казано, първите 2 месеца не исках никой да знае, че сме заедно. Никога не съм се опитвала да крия нещо такова преди това, но се забавлявах много, докато гледах подозрителните колеги, с които никога не бих могла да съм близка, защото са лицемерни. Те псотоянно подпитваха Анито дали не ходя с Тишо, защото често ни засичаха заедно. В един момент се вбесих, че всеки се интересува, но няма смелостта да дойде да ме пита. Тя самата им отвръщала (на поне 10-тина човека) да питат мен. Но не- НИКОЙ! Ние с Тишо се държахме за ръце навън и, само да зърнехме някой колега, ги пускахме :funny:. Беше голямо шоу. Започнали дори да правят залози след колко време съм щяла да го зарежа (за каква куч** само ме имат :angry:). Анито ми споделяше това. Искали и тя да се включи с предположение. Тя обаче на майтап им казала:"А, ми те ще се женят!" И това се случва още съвсем в началото, когато наистина не виждах да имам бъдеще с това момче. А малкото колеги, с които сме приятели, дори не разбрали и, когато им казахме, толкова се зарадваха за нас. Според тях сме изглеждали един за друг. Аз наистина с времето го оценях все повече и повече какъв ангел е той! Той винаги се е старал за това. Трудно се разкриваше от страх да не го нараня и отблъсна. Но след 3-тия месец ми каза:"Обичам те!" Аз пък бях голям бунак и не отвърнах нищо P-(. Мина доста време докато можех да отвърна със същото. А като се сгодихме това лято, обявихме го лично само на хората, които искрено ни се радват. А другите, разбира се, разбрали и до ден днешен не са дошли да честитят, хем се засичаме в този малък свят. А една колежка, от най-злобните, дори звъняла наред да го разпространява като клюка. Звъннала на една от моите хора да й каже:"Ия, знаеш ли най-новата клюка? Мария и тихомир са се сгодили!". Тогава Ия я поставила на мястото :yes::"Това го знам лично от нея и не е клюка, а прекрасна новина. Не разпространявай тяхната радост като клюка, ако обичаш!" :hiphip:  Като ни срещна с Тишо тази дори не спомена, че знае. А и аз умишлено не й казах нищо. Оставих я да се излага с лицемерието си.
Не знам защо има такива хора! И аз като тебе, didi_vla1983, доста мислех за отрицателната енергия на такива хора и за уроки. Но си поставих за цел да вярвам в това, че което Господ е събрал, никой няма право да разделя! Дори преди венчавка, щом двама са истински влюбени, то според мен си е Божие дело. А вярвам, че Господ пази любовта, докато ние самите държим на нея! Една от трудностите, за които само споменах, че сме имали, беше моята несигурност преди година и малко. Бях решила да се разделим, защото един ден реших, че не сме един за друг. Имах си свои аргументи, които нямаха нищо общо с неговите чувства и отношение. Просто женска несигурност в избора. Даже бях сигурна, че изпитвам само приятелски чувства към него. Но за 2-3 месеца съдбата ми даде отговорите, от които се нуждаех. Няма да разказвам тук подробности, защото са извън темата. Но те уверявам, че когато съдбата иска нещо за теб, дори ти не можеш да я пребориш! Затова вярвам по-силно от всякога! През годините много хора се опитаха да ни разделят, но, слава Богу, не успяха! Моля се винаги любовта ни да е толкова силна срещу злото! Обичайте се *INLOVE*! Това е най-голямата сила, която притежавате =]!

 :offtopic: Мила напълно си права и съм абсолютно съгласна с теб!Никой няма право и съм убедена силата да раздели двама души,които истински се обичат!Важното е и двамата да вярвате един на друг и да поддържате огъня във вас винаги да бушува!И другото нещо - не трябва да се обръща внимание на злобните приказки и погледи на някои хора, защото за съжаление има такива (горките те са винагу нещастни хора), които го правят от завист, убедена съм!Така че обичайте се и смело напред към семейния живот! @}->--
Извинявам се, че се отклонихме малко от темата...

Ние се запознахме преди около 4 години.Аз работех тогава в един фитнес, а той ми беше клиент,идваше с баща си. Винаги с баща му сме си имали приказка,той само седеше мълчаливо в ъгъла. :girl_haha: Никога не съм гледала на който и да е клиент по по-различен начин, докато един ден той не ми каза,че се усмихвам като пролетта.  :[ Брей,вярвайте ми,това да ви го кажат във фитнес,където единственото нещо е суетни мъже да си обсъждат и гледат мускулите,направо ме изуми ohmy Започнах и аз да ходя на фитнес по времето по което той идваше, но много не ни вървеше приказката. Един ден реших,че повече така не може и го поканих на кино..ако иска ...някой ден...ако е свободен... :[ Той ми отвърна :"ами да,а после може да птидеми на един рожден ден". Киното започна в 17ч. и срещата ни приключи в 4 ч. сутринта.... *YAHOO* :danceg: От тогава сме почти неразделни!!! Иначе за свтабата започнах просто да го бъзикам  и на шега, на майтап ето ни и нас вече сгодени,планиращи тържеството!!! :CHEERS:

Ей това се казва Смела Мадама :)!!!  :bravo: на magica1983 !

Ние се запознахме преди около 7,5 години на училищен летен лагер. Учили сме в едно учлище и от малки сме прекарвали лятото в почти съседни къщи в Бургас (оказа се, че бабите ни жвеят много близо една до друга), но се запознахме чак на този лагер.

Ние се запознахме доста преди да имаме връзка. Работихме заедно, но аз никога не бях забелязвала, че той има някакъв интерес към мен. По това време имах много сериозна връзка и никакви намерения да я приключвам.
Беше точно преди коледните празници, когато една вечер в ICQ-то ме заговори някакъв младеж. Беше много забавен и поетичен /ох, къде е сега тая поезия :)/. Изобщо не е ставало дума за свалки или нещо от сорта. Така около 1 седмица се чувахме виртуално, после аз си заминах за Сливен и като се прибрах, той ми беше оставил много хубаво пожелание. Но пак нищо лично.
След това имаше пак почивни дни, но аз трябваше да съм на работа и както си работех, той се включи и се разкри кой е - колегата от съседното бюро!!! Щях да припадна, прилоша ми, само дето не повърнах...Станах и веднага се прибрах, зарязвайки работа и всичко. По пътя взех да се питам, наистина ли съм прочела това или не? Не можеш да повярвам какво става?  Наистина е бил той. После така се стекаха нещата, че се разделих с предишния си приятел и почти на шега две седмици по-късно вече бяхме заедно.
Тъпото беше, че сме колеги и беше доста трудно /поне на мен/ да общуваме там. На никого не бяхме казали, макар че една близка колежка ни усетила :). Не си е работа да работиш на едно място с мъжа си! Явно и на него не му е било комфортно, защото няколко месеца по-късно напусна.
Та това е нашата история!

Е хубава темичка намерих!!! :yes:
Ние се запознахме на морето 2006. аз реших малко да се откъсна от скучното ми ежедневие и без да кажа на гаджето ми/бившето/ отидох на морето за 3 дена. отидох при един мой много добър приятел. той беше с негов колега.много се забавлявахме.последната вечер преди да си тръгна в любимата на двама ни дискотека /моя и на патето ми/ се запознах съвсем случайно преди да си тръгна с най - прекрасното същество в моя живот.съответно реших да остана, все пак отидох да се поразнообразя малко. приятелите ми си тръгнаха и ме оставиха с него в дискотеката. седяхме около половин час още и отидохме в парка.говорихме си много и за различни теми.беше страхотно изживяване.седяхме там около 4 часа/започваше да се съмва/. след което ме изпрати до квартирата и ми даде неговия телефон. когато се прибрах в софия седмица след това реших да ми пиша. и дни след това ме покани на рождения ден на неговия най - добър приятел /в последствие и бъдещ наш кум/, и така нещата се завъртяха. ще ме попитате какво стана с бившият ми.....разбира се той беше лудо влюбен в мен, но уви се разделихме. и ето ни година и половина почти след това ние решаваме да направиме голямата крачка.
Всичко стана като на сън :bravo:  *INLOVE*:bravo:  *INLOVE*:bravo: *INLOVE*

Aз също се запознах с любовта на живота си в интернет. В сайт за запознанства !!!  *INLOVE*
Писах им благодарствени писма на бгдатата даже))Ама нещо ми връща майловете-посочените от тях имейли не са активни.

Ние се запознах ме много много отдавна играех ме в един танцов състав и ни избраха за солисти на танца "любовта на ратая" в който танц имаше сцена да се целунем голям срам беше от негова страна  аз дори се разревах и ръководителя ни купи билети за кино  и така от там тръгнах ме аз бях 6 клас а той 8 клас та така с нашата голя и първа любов.

Такаааа...Да разкажа и аз нашата история :)
Преди две години и половина точна вечерта на моя рожден ден,когато навършвах 18,бях с мои приятелки и колежки в една дискотека.Аз много се кефих,че ставам пълнолетна и имах намерение само да купонясвам.Нямах си гадже от един месец и се наслаждавах на свободата си и младостта!
Моята скъпа приятелка си харесала някакво момче в дискотеката и ме кара да ходим да се запознае с него.Много се дърпах,защото не исках да ми се разваля кефа точно в този момоент.Наистина не ми беше до мъже.Накрая ме изнуди и тръгнахме към него.
Запознахме се(дори не помнех как се казва) и изведнъж отзад него излиза един мноооого симпатичен младеж с красиви зелени очи и изкрящо бяла усмивка(като от реклама за паста за зъби).Направо очарователен.При което вниманието ми се фокусира изцяло върху него.Цяла нощ танцувахме(за първи път си дадох телефона на непознат и то домашния,защото нямах мобилен).
И така свърши моята свобода!Не се оплаквам,защото сега с този човек ще създаваме семейство,делим дом и хляб!Обичам го с цялото си сърце и искам с него да остарея! *INLOVE* :girlhide: ;)

Ихааааааааа, diavalo, ти направо обра точките с вашата история. Постъпката на твоето мило е едновременно зашеметяваща, смела и романтична. Просто това е едно от най-оригиналните и бързи предложения за брак, които съм чувала. Дано и занапред живота ви заедно е изпълнен с изненади и смели предложения и решения както тогава!  *THUMBS* :)

Здравей Prin4ipessa, наистина никога не съм мислила, че така ще започне най-голямата ми любов.Но пък милото ми предложи брак ама този път насериозно чак след 4 години връзка.Но той винаги е бил по шокиращите изненади, в който ме е оставял без дъх.................... *YAHOO* :girl_in_love:

Запознахме се в далечната 1999 г. на 1 април  =] на един купон, вечерта след купона излезнахме. На следващия ден цял ден бяхме заедно и вечерта просто ме целуна...и така до ден днешен сме заедно и мислим за бъдещето ни *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Хайде и нашата историйка:Ние бяхме колеги в Технически университет-Габрово.Още в самото начало,в първите семинарни аз вече се бях влюбила в милото.Обаче той се правеше на недостъпен.И така се гонихме и лъгахме до 3.03.2004г.Най-после милото реши,че трябва да си дадем шанс един на друг,аз разбира се бях във възторг и така досега.Неусетно броени дни по-късно решихме да заживеем заедно.Но имаше проблем-той беше на общежитие,аз на квартира.Но след няколко месеца всичко се оправи и заживяхме заедно.И така досега,че и занапред.

Ами как се запознахме, аз правих докторантура по Физика във Франция и ме изпратиха за 6 месеца в Швеция и там бяхме колеги, той е швед и тъкмо започваше неговата. И така бяхме приателчета за около месец и половина докато аз не усетих нещо по специално към него и тогава реших да се направя на смела и го целунах.А той така се шашна ,каза че ме чувствал като сестра.И аз си викам после- Абе тва Швеция е много отворена страна.Те явно гледат телевизия със сестрите си под едно одеяло прегръщат ги, гушкат ги... :bravo:
Ама след два дни той сам дойде при мен и ме целуна пред всички колеги.омекнаха ми крачетата. И така след това той замина за Тайван за 3 месеца ,аз за Франция да си завърша доктурантурата и след това запо4нах като асистент в университета в Стокхолм и заживяхме заедно. Заради работата си обаче адски често се налага да пътуваме по конференции и експерименти, но това само прави обичта по силна.

Нека и аз да ви разкажа, как се запознах с моето мило, неискам да се хваля, но нашата история е една прекрасна приказка, пълна със случаиности и ако това не е съдба.Прочетете и ще решите сами.Преди 4г.и 9.мес.беше моята абитуриентска, аз тогава имах връзка около 4г.която вече се беше превърнала в много силно приятелство, но не и любов, нямаше я тръпката.Аз реших на бала, да отида в Турция на екскурзия, от колкото цялата дандания и до сега не съжалявам.Още като се качихме в рейса с моите приятелки, едно сладко момче с мн.големи очи и прекрасни мигли ми направи впечатление(да кажа само че сестрата и братовчеда на тогавашния ми приятел също бяха на тази екскурзия и аз трябваше да внимавам какво правя).И така аз не испусках от очи това сладко момче, а за мое очудване, той беше там с едно момче с което учих в 8 клас и бяхме мн.добри приятели, но беше минало мн.време от тогава и вече се бяхме забравили, той едва ме позна.И така само го гледах до Чанакале, където изпуснахме ферибота и трябваше да чакаме 2 часа и слезнахме от автобуса да пием кафе, незнам как но седнахме на една маса с него и още мн.други.Запознахме се и ког.трябваше да плащаме сметката той имаше 50 евро и аз му предложих да му платя кафето, защото кой знае по какъв курс ще му хванат парите и така аз му го платих и после само се бъзикахме, че аз съм му го платила.Абе толкова бях хлътнала вече, че даже на една от спирките отидох с него в мъжката тоалетна без да разбера.Пристигнахме в хотела и ког.ни настаняваха аз направих така че стаите ни да са една срещу друга.Настанихме се и аз слезнах на басейна и там се чудих къде ли е той.Ког.се качих в стаята, влезнах в банята и като излезнах, някой почука на вратата-беше той-бяха взели мотори под наем и питаше дали някой не иска да отиде с него и разбира се че аз исках и така почти цял ден обикаляхме града и пихме кафе.До вечерта бяхме неразделни, даже на вечеря бяхме заедно, а после се разходихме и отидохме в тяхната стая да пием по нещо, ког,реших да се прибирам се оказа, че моите приятелки са ме заключили и са заспали и аз останах да спя при него, на едно легло, но нищо не стана, почти цяла нощ само си говорихме, аз бях на седмото небе.Сутринта пихме кафе и отидохме цялата група на яхта, там той легна в мен и сестрата и братовчеда на тог.ми гадже ни видяха.Цял ден много се забавлявахме и вечерта се прибрахме-имахме официална вечеря и после пак отидох в нег.стая, но аз реших да му разкажа, че имам прител, но не го обичам вече-той вече знаеше, бяха му казали и ми каза, че ако не бях му казала той е щял да ми каже да си отивам в моята стая и така тази вечер ме целуна, бях на седмото небе и така и на др.ден бяхме неразделни и мн.щастливи и ког.на 5 ден трябваше да си тръгваме ни налегна едно гадно чувство, но какво да се прави, там беше прекрасно и аз отново се почувствах жива, направо сияех.И така прибрахме се в България, аз се разделих с тог.ми приятел и всичко беше ок.Но след около месец и половина моето съкровище го взеха в казармата и ние се разделихме, защото той е малко странна личност и се притесняваше да не бъде наранен и до тогава не си беше имал сериозна приятелка, никоя не е харесал.И моят свят се разпадна, колко дни и нощи плаках, как се самосъжалявах, бях в депресия, даже от мъка се събрах с бившият ми приятел, въпреки, че ходих даже до Плевен да видя моето мило, но той беше непреклонен, въпреки, че му беше много мъчно.И така до 17.01.2004 ког.е рожденния му ден, аз реших да му се обадя и като по чудо той си беше в къщи.Сега ставам после ще продължа.  *YAHOO* *YAHOO**YAHOO* *YAHOO*

Ние с моята половинка учихме заедно в университета в една група. Също както и моите родители. След мен и сестра ми намери своята любов в университета :).
Моето момче ме преследва повече от месец, а аз го отрязвах по всички възможни начини  :[. Накрая обаче намери верния път към моето сърце и след няколко месеца вече си говорехме за сватба. За съжаление минаха осем години оттогава, но по-добре късно отколкото никога :).

Еееех , чета и въздишам  :girlsigh: ,наслаждавам се на хубавите ви запознанства. Защото ние с милото се познавамеееее още от основното училище. И в последствие разбрахме , че сме били в една дестка градина , но в съседни групи (в различни крила на градината) явно ни е било писано да сме заедно ;) И така от първи до 7-ми клас бяхме съученици (в един клас). От първи до трети клас той е имал някакви симпатий към мен , но аз въобще не съм обръщала внимание на това.Постоянно ми вземаше химикалите , моливите и т.н. или ги преместваше някъде и това страшно много ме дразнеше  :hysteric: , а той ме гледаше  :) с усмивка до ушите и мигаше на парцали. И дори веднъж като играхме на гоненка той ме гони на двора и аз се хванах за желязо и казах "къща" , а той ме целуна по бузата и избяга. Но това беше след това не сме имали симпатий един към друг. След 7-ми клас аз кандидатствах в гимназия, а той остана и кандидатства след 8-ми в техникум. От седми клас не се бяхме виждали повече. На 18-тия си рожден ден реших да поканя и съучениците си от основното училище , милото беше един от тези които дойдоха. Бързо се сближи с едни мой приятели и дори си размениха тел. Често се обаждаха да излизат заедно и все ме викаха и мен. И така често се случваше те да са по двойки , а ние с милото сами. Така месец и половина  бяхме като самотни гълъбчета в компанията. Една вечер ходихме на ТВ кула и така се бяхме почерпили  *DRINK* , че като се прибирахме с троея се хилехме като побъркани, а хората ни зяпаха  O_O , в един момент той се обърна към мен и каза сериозно : "Утре трябва да говоря нещо с теб !" Аз му казах :"Добре!" А той пак :"Ама аз съвсем  сериозно ти говоря ,утре искам да говоря нещо с теб! Не е важно , не се притеснявай ! " И продължихме да се хихикаме  :laugh: в тролея. На следващия ден той ми предложи да продължим живота си заедно  :acquaintance: и така вече 7 години сме неразделни  :twohearts: :love_together:

здревей те този форум е прекрасен много ми помага за претстоящата ни свадба с милото ;)ние се запознахме преди 5 години като работех ме заедно в едно зажедение.Още на интервюто осетих 4е ще си паснем( е в на4алото само като приятели,вси4ко можех да споделям с него),но той и до ден днешен ми казва 4е от самото на4ало е знаел 4е ще се оженим ;)смело нали :) :) :)

Хубава темичка :) Историите ви са много интересни :) И ние се запознахме в Интернет (защо ли никой не се учудва вече), но той е чужденец и година и половина връзката ни беше от разстояние като си ходихме на гости за по няколко дни. Трудно беше, много трудно, постоянно висяхме в чата и на телефона да си говорим. Всичките ми "приятелки" ме навиваха, че такава връзка няма бъдеще, да не се заблуждавам, че знача нещо за него, да не се надявам напразно, да си намеря някой свестен българин, сигурно си има друга и само се забавлява с мен, но като гледах колко време от деня си отделя само за мен ... просто не виждах как ще му остава време за друга, и прочие "съвети". Е, времето доказа, че любовта не познава граници (клише, ама е вярно!) и когато застягах куфарите да се местя в чужбина при него, "приятелките" ми показаха истинските си благородни намерения - че видите ли аз съм се "уредила". Много се разочаровах и подразних, но завистта и злобата са неизменна част от заобикалящата ни среда. Аз обичам и се чувствам обичана, това е най-важното  :)

прочетох всички отговори с огромно удоволствие  :bravo: супер сте момичета!!!

Нашата история е като на повечето тук  - запознанство в Интернет. Смешното обаче беше, че аз се бях зарекла, че не искам повече никакви българи мъже (защото по онова време като се запознахме аз живеех във Виена), а той се е бил зарекъл никакви вече интернет запознанства, защото е бил страшно разочарован за пореден път, от момичето с което се вижда вечерта, преди да си говорим по-дълго (22.01.2003). Първоначално и двамата сме усетили все едно ток минава през нас, но пустата логика ни караше да мислим, че нямаме бъдеще и на няколко пъти прекъсвахме контакти  :'( :[ Но постепенно взехме да не можем без разговорите по кюто (тогава още нямаше скайп и др. евтини начини за телефон), чаках го да се върне от работа да седне да си говори с мен, вълнувах се, мислех за него, беше навсякъде около мен. И така изкарахме около 6 месеца, докато не хвана самолета и не дойде при мен за 2 седмици! Вълшебни две седмици!!!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
След като той си замина аз реших да не губя много време и на третия ден вече пътувах към София да го видя пак  :girlhide: :bravo:
и така...изкарахме 5 години на дистанция, само с две караници и то сега като върна спомените назад за големи дреболии  :[ Сега отново не сме заедно, аз съм в Англия, но като се оженим ще си го взема тук при мен  :girl_wink: *YAHOO*

Обичам го безкрайно! Не мога да си представя да живея без да го има! Толкова ме е подкрепял през всичките трудни моменти, които съм имала! Винаги ме е окуражавал за действията ми, не ме е ограничавал за нищо..просто е моят мъж мечта  @}->--

 :girl_in_love:и ние се познаваме от I-net .   3 месеца преди да се запознаем имах мн. неприятна вразка  и си казах" ще се бъзикам само с мъжете от нета "( тогава MIRC). И  така един ден попаднах на него . Спечели ми доверието за две вечери чат- а не съм от тия които  излизат със всеки . Разбрахме се на др. ден да се видим. Изобщо не беше мой тип визуално и реших да скъсам с него , но вече 6 години с всеки изминал ден го обичам все повече . Подготвяме се и за нашата сватба.  :weddingday: а се оказахме съседи - живеем на 5 мин един от друг

Февруари 2004г аз отивах да кандидатствам за работа и първите "колеги", които видях след няколко месеца ще са ми мъж и кум! :DANCE:  *YAHOO* Та така с милото бяхме колеги, но в различни офиси и различни дружества на фирмата! Моето мило ме преследваше около година. Той ме сваля, а аз го отрязвах по всички възможни начини  :[ , но после стана обратното - аз исках да сме заедно, но той реши да се подърпа малко. И така накрая се събрахме. Два месеца по-късно заживяхме заедно, а сега организираме сватбата си!
П.С. И нашите кумове са се запознали като колеги в същата фирма,а от там ги познаваме и ние! :girl_wink:

А си мислех, че запознанствата в Интернет не са толкова често срещано явление, ама съм грешала. И ние с моето мило се запознахме в интернет пространството в прословутата mIRC. Нямах и намерение да излизам на подобни чат-срещи, от къде да знам кой стои от среща, а и като го видях на снимката никак не ме габна, а той милия просто не е фотогеничен.  :photo:Един ден обаче, уж ще уча за държавен изпит, но коремчето гладно милото вика, в хладилника няма нищо и понеже не се учи на глаед стомах седнах да се жалвам в чата че съм гладна, а навън вали като из ведро. И не щеш ли хоп Господинът току що станал и ме кани на кафе, аз си се смея, абе какви кафета какви 5 лева, ама незнам и аз как се съгласих. Може би защото беше познат на мой познат и бях поразпитала що за човек е. И така излязохме на кафенце, заведе ме в Романса. Аз още като видях дори не мога да опиша усещането, но предполагам вие сте го изпитвали също и ще се досетите - любов от пръв поглед!!! То тогава кафето прерастна в кино и познайте колко учих в този ден. Всъщност почти толкова колкото всеки следващ при положение че се чувствах така *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*(все пак си взех изпита с 6 :danceg:) Е до тук всико цветя и рози, но за жалост излизах с едно момче тогава и аз нали съм честна мара, прецених че не е добре да се виждам със сегашното си мило, и да си стоя при тогавашния си господин. Е да ама нееее, то сърчицето като иска друго....... И така три пъти си казвахме няма да се виждаме и другия ден пак на кафе  =] Съдба. Тогава си казах Любомирке, я се стегни и вземи някво решение, че то така не става! И го взех, казах чао на тогавашния си господин, просто осъзнах, че не се виждам с него, а за милото - не се виждам БЕЗ НЕГО!!! И секунда не съм съжалявала за решението! Обожавам си го съкровището и знам, че ТОЙ е човекът за мен. Затова и казах ДА *YAHOO* и затова стягаме сватба.
Май нещо много се разписах  :write:, ама това е най-краткия вариянт който измислих =]

Има една поговорка (изречение), че лубовта няма да ти почука на вратата,а трябва да е тарсиш..но ние с милото сме живото доказателство че е така... а нашето запознанство стана по следния начин...Бях сменила тъкмо квартирата,и живеех с още две момиче...два дена след като се нанесох, вечерта се звана на вратата...и насреща ми моето мило..седи и се чуде какво става...защото му отваря непознат човек...е то моето мило идваше да се види с братовчедка си ( едната ми саквартирантка) и тогава се запознах ме...но тогава той си имаше приятелка ,а и аз бях с едно момче..но скоро след това се разделихме с тях..стечение на обстоятелствата .... и така при поредното посещение на братовчедка му...се събрахме..все още водим спор кой кого е "зарибил"  =] но отогава неможем един без други много се обичкаме и уважаваме,а междо другото се оказа че сме се разминавали много, защото имахме много общи познати и приятели... но живота си знае кога,каде ,и с кого....май май мн писах...това е от мен  :girl_wink:

хехе момичета, нашата история е следната. Дойдох да стажувам в адвокатската кантора, в която работя и първият човек, който видях и с когото се запознах скоро ще стане мой съпруг :) Мой колега в началото, после приятел, който ми помагаше да си паркирам колата :danceg: и накрая мъжът който ще е с мен завинаги  *YAHOO*

Колко сладки истории само! Ето я и нашата: Брат ми работеше в една пизария в Студентски град зад блока ни, а пред нея имаше магазинче за цигари и алкохол на същите собственици, та така брат ми ни запозна. Но Моят бъдещ съпруг е 5 години по-малък от мен и аз като го висях за първи път си помисли: Какво сладко хлапе! Но никога не съм си помисляла нито за миг нищо повече, той пък също много ме харесал, но решил, че съм много голяма и няма да му обърна внимание. Няма да забравя седмица преди да се влюбим един в друг брат ми ме праща за цигари там ,а то сняг вали, студ, и ми вика: хаиде де И. е на работа,а  ааз: И какво като е на работа? Той Ами да го видиш и аз Какво има да му гледам:))) Голям смях. Една седмица по-късно случайно го заякахме с брат ми и той го покани в нас след няколо дни, и така на 22.03.2006 милото в нас, аз брат ми и прятелката на брат ми, пийнахме хапнахме, брат ми нещо се занимава с гаджето,а аз развеселявам госта, показвам му снимки, моу бивши гаджета и т.н. Голям смях. По едно време както си седим на леглото и гледаме ТВ на леко приглушена светлина и се целунахме, после се оказа, че и за двамата е било сякаш някой ни хвана за главите и ни затегли един към друг. После остана в нас, говорихме си, гушкахме се...На другият ден той си замина за 4 дни за неговият град, каза че пова са били най-дългите четири дни в живота му,  а аз се чувствах като новородена, направо летях. След 4 дни се върна и ми се обади, от тогава сме неразделни, няма ден и нощ, в която да сме били в един град и да не сме били заедно. След 1 месец ме заведе в тях, още от самото начало знаех,че винаги аз съм чакала него и че той и неговото семейство са чакали мен!

хеи моми4ета, само сладурски историики тук.и моята не е по разли4на от вси4ки тук, и ние се запознахме в и-нет, но аз по това реме бях заета.аз бях в бг,тои в англия и в съ6тото време тогава6ния ми приятел бе6е съ6то в англия.и така 4атихме си няколко пъти, след това на мен ми предстое6е да замина да у4а във франция и заминах...няма6е и 2 седмици и моята мила сестри4ка ми звани по телефона и ме пита дали може да ми даде номера на "въпросното мом4е".аз естествено казах"да", не 4е ме бе6е заинтригувал, но няма ни6то ло6о когато си сам ж 4ужда страна да си поговори6 с някои познат..и така,4ухме се и тои каза 4е по това време е в бг и на връ6тане "уж" 6тял да мине ама то4но през този град в които аз у4их{lyon}.аз...естествено да не се правя на невъзпитана  :P казах" ооо да няма проблем" и така след 2 дни тои буквално "цъфна" *ROFL* и така станаха не6тата 4е сега сме неразделни.но се наложи аз ж името на лубовта да напусна франция, и така и направих...преместих се при него в лондон....и както има една приказка...и заживяли щастливо заедно.....ве4е 3 годинииии :dance: а тая година завършвам образованието си тук...и се готвим за сватба...а на 24.03.08 ми предложи...но за това в другата теми4ка...

здравейте!нова съм в този форум,но реших да се включа.нашата история даже е леко брутална,защото моя любим беше приятел на моето тогаващно гадже и гадже на моята приятелка.лудост!и двамата не бяхме особено щастливи с тогаващните си половинки и ....един ден....излязохме на диско аз,приятелката ми(която вече не ми е приятелка) и още един човек.по време на вечерта ТЯ прекали с алкохола и се скараха.аз определено заемах неговата страна,защотото тя доста прекали,даже го унижи.тогава започнахме да си говорим с него и той ми каз ,че никак не е щастлив и ме хвана за ръката по ония особен начин и ми каза,че трябва да търся любовта на живота си и да не се отказвам.продължи да ми държи ръката,а аз неможах да я пусна :girlhide:...просто стоях ,като вдървена.и за части от секундата той ми казва да отидем някъде др и аз тръгнах.в момента, в който излязохме той ме целуна и .....1 месец крих от всички приятелки и една по една ги отмятах от списъка,като им казвах"не казвай на другите".а ТЯ  все още незнаеше и трябваше да разбере.обаждаше ми се да ме пита дали наистина е прекалила толкова,за да скъса той с нея,а аз се чувствах като }:->.в последствие ТЯ разбра.вече не сме приятелки,разбираемо...останалите прителки се разделиха на 2 лагера-2-ве за мен и 2 за нея,засъжаление,не е възможно да се поправят тези неща.но си заслужава...защото с моя лубим сме вече 2години и полувина заедно и юли ни предстои сватба *YAHOO*.даже днес си взех роклята *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

ами..здравейте и от мен! ние се запознахме много смешно - брат ми играеше футбол зад блока, в който тогава живеехме, играеше с едно момче, извика ме да им занеса вода, защото бяха ожадняли, и така се запознахме с Жоро...Той беше супер срамежлив, аз пък тъкмо бях приключила една...хмм, връзка е силно казано, но ..да кажем нещо такова, и хич не ми беше до гаджета..обаче след два месеца тръгнахме и..така..сега август стават 5 години...и ..той ми предложи да се оженим...пристигна в офиса, където работя, с букет рози и ми падна на колене още там..аз направо бях шашната..но това е друга тема  :P

като ви чета историите и ми става едно такова...хубаво е да виждаш щастието на хората,дето има една приказка "любовта те кара да летиш" :  ;)ние с моя бъдещ мъж бяхме колеги в университета,аз бях гадже с колега,а мъжът ми негов приятел(и мой де)когато се разделихме,т.к. той беше грешка на природата(бившия ми приятел),много исках да намеря някой който да ме направи истински щастлива:)и така чаках докато най невероятния мъж е бил под носа ми 4 години без да му обърна внимание.в един момент вече започнах да гледам на него по по различен начин,той също започна да се по държи по по различен начин...и така до рождения ми ден, тогава тръгнахме и сме най-щастливите на земята:)на 25.05 направихме 2 години, а на 16.08. ще сме мъж и жена :bravo:

Историята ти ми заприлича на една песен на Тоника СВ, в която девойката занесла вода на един младеж и така пламнала любовта им. Но не си спомням името и.

@}->-- нали...нямам търпение да се оженим! а сега вече живеем заедно  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

май в тази тема не съм се включвла, но накратко нещата са такива:
Нашата история е дълга, но много простичка.

Познаваме се от 15 Септември 1994 - първият учебен ден във Френската гимназия. Веднага си станахме приятелчета.
Милото разправя, че още 9ти клас (1996) в гимназията започнал да ме обича.

Чак през '99 ми го показа, а после чака половин година, за да се осмели да предложи официално да сме гаджета:)

Имамхе си причина - страхувахме се да не си развалим приятелството. :[ :girl_wink:

В началото на 2004 започнахме да живеем заедно, предложението за брак дойде през 2006 юни, а на 8ми септември 2007 беше нашата приказна сватба:)

Здравейте, момичета. Случайно попаднах на тази темичка и реших и аз да разкажа нашата история. :)
Запознахме се в едно кафе чрез наш познат Н.Беше 17 октомври 2003г. :girl_wink: Никога няма да забравя тази вечер. Всъщност аз изобщо не го харесах моето мило. А пък и тогава аз ходех с колега на Н.И така заприказвахме се и разбрахме, че моят брат и неговият брат са учели заедно в училище. А аз познавах брат. И така една вечер нямаше какво да правя, а на тогавашния ми уж "не му се ходило никаде" и аз реших да се обадя на Н. да пием кафе, а той имал уговорка с мойто мило и ме покани да отида с тях. Това беше на Стефановден същата година. И повече не се видяхме.Докато след нова година аз се разделих с Г. и така започнахме да излизаме с котето. Разказвах му за връзката си с Г., как ме е лъгал и т.н ( а те се познават) и той ме успокояваше и така.  По това време и той се беше разделил с приятелаката си. И започнаха едни  :coffe:и от 26.02.2004г.( преди моят бал) сме заедно. :danceg: И така вече повече от 4 години.За първата ни годишнина ми подари пръстен последван от въпроса" Ще се омъжиш ли за мен?" и аз направо  ohmy , но разбира се казах ДА :girlhide:Още не сме се сгодили, но говорим за СВАТБА от 6-тия месец откакто тръгнахме. И сега мислим да поживеем заедно и да започнем да стягаме годежа и сватбата. :dance2:
Извинявам се за дългия пост, но нямаше как по-накратко да го обясня.  :[ Дано не съм ви оттегчила :girl_impossible:с моята история!

Много интересни и различни истории:)Ето и моята.
Със съпруга ми се срещтнахме през лятото на 2001,запозна ни една моия съученичка в една от варненските дискотеки.Той беше с един негов приятел.Уговориха ми среща на следващия ден,мислех,че ниама да се появят и са ми варзали тенекия,това си мислели и те,но срещата се проведе.Така започнахме да излизаме всеки ден и все двамата идваха,и си казах брей кой от двамата ме сваля?Съпругът ми по това време беше парва година студент в Америка и си беше дошъл за ваканцията, а приятелиа му си беше във Варна.Така лятото сварши,срещите приключиха.Мажа ми си замина. Една вечер пак в една дискотека виждам въпросния приател и тогава той ми разкри как стоели нещата...За Коледа мажа ми пак се прибра в Булгария,срещтнахме се и той си призна,че ме харесва.После пак си замина за Америка.Продължухме да си говорим по Интернет,така един ден ми каза искаш ли да се видим в Париж?Аз приех,изкарахме 5 прекрасни и незабравими дни там и отново се разделихме.Правихме планове аз да отида да уча там,но аз ги провалих,като направих своия избор и избрах да карам мастер програма в Италия,така той малко ми се обиди и се разделихме за 2 години.За рожденния му ден изпратих картичка и така започнахме отново да говорим по Интернет.Той ми дойде на гости в Италия за рожденния ден,после пак.Аз през това време се преместих да живея в Лондон.Постоянно биахме в интернет,за да си говорим и виждаме макар и виртуално.Миналото лято се прибрахме в България за 2 месеца,после отново кратка раздяла аз в Лондон,той в Америка.Накрая неиздържахме и през февруари се прибрахме за 6 дни,сключихме граждънски брак и си отлетяхме двамата заедно за Америка.Сега сме истински щтастливи след толкова раздели и далги разтояния.Обичаме се силно и сме едно истинско щтастливо семейство.

Здравейте!
Да Ви разкажа и моята история:
Аз съм от Стара Загора, а половинката ми е от Поморие. Бях студентка във Варна и имах съквартирантка от Поморие. И аз като други момичета от форума си бях казала, че никога няма да отида в Поморие, защото веднъж преди години бях минавала с автобус от там и изобщо не ми хареса. И така моята съквъртирантка ме моли цяла година да и отида на гости.
Като на майтап с мой приятел, който имаши работа в Несебър отидох до Поморие на гости. Още първия ден видях моята половинка и се влюбех в него, а той се държеше така сякаш всички момичета бяха негови. Така се виждахме известно време до момента, в който той спря да ми се обажда и да ми вдига телефона без никакво обяснение. Цяла година плаках за него и в един ден реших да отида с друга моя приятелка да разбера все пак какво става, защото съм човек, който обича да казва нещата в очите.
Така се срещнахме с него и тогава разбрах, че моята съквартирантка от Поморие му била казала, че съм говорила против него, че съм заплашвала него и семейството му и всякакви такива глупости. Доката на мен ми говорише, че нищо неразбира и се опитва да ни оправи отношенията, защото били големи приятели.
Така си изяснихме всичко и се събрахме (междудругото в последствие разбрах, че съквъртирантката ми много искала да е с него и затова е направила така), и така 4 години, а сега подготвяме нашата сватба.  *YAHOO*  *INLOVE* :danceg: Немога да Ви опиша колко много го обичам и колко много се зарадвах когато той ми каза за първи път, че ме обич (защото пак казвам, че беше голям плейбой и винаги казваше: "да ти е ясно, че аз не се влюбвам".
Така, че мили момичета един съвет от мен - пазетесе от приятелките си и внимавайте, защото имам и познати, които се разделиха окончателно заради подобни интриги, и най - вече за това, че никой от тях не пожела да изясни ситуацията.

Здравейте и от мен!
Най-накрая успях да се регистрирам и умирам от щастие! :bravo:Форумът много ми помогна относно подготовката за моята сватба-затова-ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ МИЛИ МОМИЧЕТА! @}->--
Та как се запознах с моето мило.. *crazy*
Всичко стана толкова случайно, че направо и аз не мога да повярвам.
Бяхме отишли с моята компания в гр.Копривщица,ей така за купона. Та както си е реда намерихме хотел, настанихме се, и излязохме да разгледаме града.Вечерта излязохме на кръчма а после на дискотека. Та така...оказа се че с моето  :sunshine: същата вечер сме били в една и съща кръчма, маса до маса, но никои не е предприел нещо.Развръзката стана в дискотеката.Както си вървях така ТОЙ изникна от нищото.Направо ви казвам че замръзнах...нямаше нужда от думи...просто започнахме да танцуваме и да се целуваме.Оттогава та до ден днешен сме заедно..предстои ни сватба на 20.09.2008 г.

  Нас ни запозна едно негово бивше гадже :P Пътувахме към ММЦ Приморско с група приятели, а той с нагов приятел към Китен. Маршрутът беше Бургас - Приморско, Китен и т.н. Седнахме отзад с двете ми приятелки и той между мен и едната. Мисля, че и за двамата беше любов от пръв поглед, още тогава ми каза, че ще се ожени за мен, последваха няколко дни, флиртове, закачки, недоразумения, неприлични предложения /отхвърлени категорично от мен/ и накарая аз му предложих да бъдем заедно като му поставих няколко условия, а и той на мен :yes: Така вече почти 6 години се обичаме все повече и повече и най-накрая решихме, че искаме да сме трима и на 21.09 ще си кажем "ДА"! :danceg:

На една хижа на Карандила. Тои беше с цяла тумба приятели + приятелката си :):)
Аз бях сама, в смисъл с една приятелка, която ме покани.
Спряхме да заредим колите на една бензиностанция. Тогава той слезе от колата си и след дойде да се запознае с мен. Твърди, че се е влюбил в мен от пръв поглед  8P. Вечерта дойде да ме завие, да не ми е студено  =]  Е, да ... само ме зави, разбира се :ost:
После цяла седмица се чудел какво да измисли, за да излезем всички зедно и да извикат и мен.
Седмица по-късно се раздели с приятелката си, с която са били 8-9 години заедно  *crazy*
И от там започна нашата красива история ...  :girlhide:

Нас ни запозна една обща приятелка.Размени ни координатите и един ден той ми се включи в скайпа  :[.Започнахме да се опознаваме и след няколко дни ми предложи да излезем да пием по 1 кафенце  *INLOVE*. Аз се съгласих!На 18.03.2007 година около 21:30 той ме чакаше пред моят блоки отидохме на заведение.И след заведението той ме дари със най- романтичната и нежна целувка, който някой ми е давал. @}->--Никога янма да забравя този вълшебен момент. :'(  ;)(http://[img])[/img]Обичма те мило  :danceg:

Каква интересна темичка.  Я да се разпиша и аз.

Моята е малко дълга и широка, ама...

Бях се регистрирала в една интернет игра. Играем си ние, правим си съюз и от дума на дума един младеж ме зариби. Видяхме се, влюбих се до безпаметност и ... се започнаха мъките и проблемите. Ходи по чужбина да работи, аз от притеснения, дали ще ме иска като се върне се разболях и едва не умрях след заминаването му. Като се върна, той се начуди какво иска и каза "не искам да се влюбвам, върви си". Е, тръгнах си, но в резултат на мъката, която изживях получих възпаления на де що има двигателни нерви из тялото и известно време дори не можех да стана от леглото, защото..."ааа...емиии....ъъъъ...май няма да можеш да ходиш, защото не ще да мине"  :girl_impossible:  O_O , а имунната ми система така отслабна от изтощение, че щом оздравеех от един грип ме хващаше следващ...абе...кофти отвсякъде. Направо бях станала на призрак. Не можех да спя нощем, само сънувах кошмари за него...бъррр!

Слава богу, намери се една рехабилитаторка, която освен това дето е учила си има и по наследство разни похвати, та ме пооправи да мога да ставам и да ходя из къщи. И като едва се движех и нямаше какво да правя си викам, чакай пак да покараме малко космически корабчета.

Джиткам си пак аз игрицата и същевременно лаф-мохабет със съюзниците, щото ден дълъг, не се минава...и изведнъж заформихме разговор с един съюзник, дето от сума време при нас, ама не сме говорили, освен за някоя битка понякога. От дума на дума и младежът започна да пуска въдици и намециииии... Аз обаче гърмян заек вече и си казвам "Аааа, яли сме я попарата на това нещо интернет връзките, не мож` мъ излъга. Язък, изглеждаше свестен човек." В резултат, за да не си мисли, че ще му се отвори парашутът, седнах и му написах едно любезно писмо, в което по най - възпитания възможен начин му казвах "Я се разкарай, аз да не съм ти някоя за един ден.", с надеждата, че въпреки любезния тон, той ще се откаже и няма да ми пише повече.

Пуснах аз писмото на скайпа и чакам ... хъм...десет минути никой нищо не пише. Помислих си "Ейййй, и този излезе от ефффтините нет свалячи." и ми стана едно такова необяснимо кофти. Обаче, на следващата минута скайпът ми светва и отсреща се започна...еми аз трябваше пръв, но ме беше срам  :acquaintance: , айде да се видим и т.н. ... и понеже аз не можех да ходя извън къщи, та камо ли да пътувам, след няколко седмици магаренцето ми хвана нощния автобус от Русе, после от София другия за нас и сутринта цъфна при мен в Костинброд.  @}->-- От тогава сме заедно и открих щастието.  :dance2:  Той е моята радост и моята любов.  *INLOVE* Никога не съм си представяла, че ще бъда толкова щастлива. Винаги досега е бил до мен, колкото и да е било трудно, надявам се да сме завинаги заедно и да мога да му дам поне частица от щастието, което той ми дава!

Вече си живеем двамката на квартирка в Кб, аз съм почти здрава и като резултат, живот и здраве догодина ще сме официално семейство.

Абе.... съдба. Аз, която като чуех за интернет връзки и си мислех "тези пък извънземни глупости какви са" и хоп...  :svatba:  :P

Здравейте,

И аз да се включа...
Бяхме колеги около една година, но работехме в различни проекти и аз само по физиономия го познавах, докато той, както разбрах по- късно, ме е харесал още тогава...
Той напусна общата ни месторабота през май 2007, а аз през ноември 2007.
Всичко стана в този сайт facebook.com Много колеги си направихме там профили. Един ден гледам, че някой ми е написал коментар под една снимка, поглеждам - той. Не се сетих кой е, но ми хареса много и му писах. Така от дума, на дума се видяхме и така станаха нещата....

ми то нашето е малко старнно....запознахме се супер случайно на старта ми работа.....и се сприятелихме разменихме си телефоните станахме много добри приятели......само ....много често се чувахме по телефона поневе той е от бургас а аз от софия.....и преди да му ида на гости в бургас сега.....се чувахме още по често.....до миналта седмица.....бях с него на бургас.......и магията на любовта стана....сега сме заедно и много се обичаме.....и пролета ще се женим и двамта сме адски щасливи...вярно е че любовта идва там където най малко я очакваш.....решихме го за няма и 3 дена но и двамта сме сигорни един в друг....и пожелавам на всички да са толкова щасливи и така влюбени .......а на мен ми остава да подоготвя перфектната сватба .....милото иска всичко да е идеално....нали съм си неговта прицеса *INLOVE*

И аз да се разпиша в тази сладурска темичка  :girl_wink: С милото (вече официално съпруг :dance:) се запознахме през '98. Бяха ме приели маркетинг в УНСС и първия ден на лекции решихме да отидем на кафе група колеги в 'Ганчев'. И като седнахме около две масички, милото седеше току срещу мен и аз още като го видях и  ohmy Любов от пръв поглед ви казвам! Той тогава беше на черта, с много сладурска брадичка, а и си е якичък и веднага хлътнах. И се почнаха дискотеки, купони, задявки и още на втората седмица на един купон се 'свалихме'. По-скоро аз го свалих де :girl_wink: бях се почерпила малко повече и ми дойде куража  *db* та целувки-милувки... И се прибирам на другата сутрин и се чудя на пияна глава какво съм правила  :funny: Обаждам се на една приятелка и и разказвам за моите изпълнения и казвам 'Я изкараме една-две седмици, я не!'  8P Струваше ми се голям плейбой и не съм го мислила сериозно! А то какво стана?  *INLOVE* След няколко месеца почнахме да живеем заедно и така до сега... Милото от време на време го бъзикам, като ми каже 'Къде те намерих такова лудо?' и му казвам - ами аз те намерих, ама пияна, беше тъмно  :funny: :laugh: и така нашата приказка пишем вече 10 години, а и бях дала една-две седмици  8P

Ние се запознахме чрез интернет, сайт за запознанства :). Бяхме си писали около месец, видяхме се, харесахме се..... и така. След около 3 месеца се изнесохме заедно на квартира, където и до днес си живеем щастливо.  :danceg:

ние бяхме колеги, и тъй като той ми беше нещо като подчинен все се правеше че нещо не е разбрал и идваше да ме пита. както казва сега намирал си е поводи да ме види :) колежките ми казваха че си ме е харесал ама аз не им вярвах :) и чак след като напуснах той идваше с тях когато се виждахме на по кафе ....и така веднъж решихме с бившите ми вече колеги и колежки да се качим на Рила...милото нищо не ми каза нито направи нещо което не исках, но ми показа и аз вече наистина видях колко е влюбен в мен и от тогава(вече година и 3 месеца) откакто сме заедно  :dance2:

Ние с милото се запознахме на един банкомат  :laugh: в университета. Той твърди, че и преди ме бил виждал и харесал, но бил зает тогава. Ми то и аз бях  8P .
Два месеца по-късно излязохме на кафе (уредено от негов приятел и моя колежка) - отне ми около 3 седмици да поддам, но на 14 февруари 2004 вече се предадох  :[
Вече 2,5 години живеем официално заедно и плануваме да станем семейство на 12 септември 2009 - освен ако не издържим и не изберем нова, по-ранна дата  *YAHOO* .

Ние с писето се запознахме в Свищов,преди 20 години,малко преди да тръгна I-ви клас! :P Той беше първото му гадже,детската ми любов и следддддддд тооолллкова много години и законен съпруг! *YAHOO* Много си го обичам! +:-) :girl_in_love:

Аз и съпругът ми се запознахме на работното място.Бях студентка и работихме в една  смяна на бензиностанция Шел. Първоначално имахме непоносимост един към друг.Дразнеше ме много. Казвах му, че е дечко и той много се сърдеше.Като и да е взехме да се сработваме, след това станахме добри приятели-намерихме много общи неща, споделхме си.Той ме е погледнал с други очи – разкри ми чувствата си, за съжаление аз неможех да му отговоря и продължихме с приятелството ни.Напук на всички очаквания на наши близки станахме още  по-близки. Излизахме и се забавлявахме, не след дълго слънцето отново разкри чувствата си, а моето сърце все още небеше готово да отговори на чувствата му.Добре ,че момчето ми е търпеливо...
Незнам как но в един момент започнах да осъзнавам че симпатията ми към него се превръща в онази силна и изпепеляваща любов, която човек изпитва само веднъж в живота си.От този ден на татък ние станахме едно цяло и 7 години по-късно скрепихме тази обич в свещен съюз.На 14 септември тази година станахме законно семейство. Благодаря на Бог, че ме срещна с моят мъж. И  всяка сутрин когато се събуждам до него, откривам че го обичам още по - силно от предия ден.

Нашата история е, че нямаме история! Просто и двамата не помним как сме се запознали! Първият ми спомен от нас е едно кафе... после през годините сме имали флиртчета, но истинската ни любов пламна 2006 г. Просто се видяхме случайно, после с приятели общи се виждахме и... една сутрин заспахме един до друг! От тогава си живеем заедно и си се обичаме!  :[

С моя човек се познавахме 4 години преди межу нас да стане каквото и да било. Той е брат на една моя колежка от университета и го познавам покрай нея - като ходихме да учим за изпити у тях. Нещата при нас се развиха на сватбата на сестра му, тогава той, беше вече необвързан, се престраши да ми поиска номера, за да се видим за по кафе! Аз тогава обаче си имах приятел.....с който обаче нещата не вървяха! Тогава му се обадих, просто за да спазя обещанието си да се видим. Признавам си, че  не беше любов от пръв поглед, но след като излезнахме 2-3 пъти успях да го опозная и да разбера, че е разкошен човек! Нямам думи да ви опиша колко ме уважава и обича този човек, цени ме и ме подкрепя във всичко! Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с любовта, че ме срещана с Жоро и че, след всичките ми връзки, които ми носеха само разочарование и сълзи, аз успях да намеря най-прекрасния човек на света, сродната ми душа, съкровището, с което искам да прекарам живота си!  :gu6: :gu6: :gu6:

 :[ мииии..... ние се запознахме в интернет. :pc_love:Доста време си писахме, преди да се съглася да се видим :write:Аз бях малко резервирана към подобен вид запознанства *db*....но :[Сега като се замисля е бил много търпелив, цели 6 месеца ме чака да се наканя да се видим :girlhide:.Отначало понеже,той е много срамежлив и на моменти мълчалив си помислих,че изобщо не ме харесва.....и ми стана криво,защото ми допадна много на мен :'(........но после като стана време за изпращане...   gu6  :[

Cvetito  и аз се запознах с моя лчбим по интернет,също като теб не вярвах и си мислих,че от такива запознанства нищо не излиза,но ето ,че от нашето излезе една много карсива и голяма любов и просто ние се намерихме,а както виждам и вие :bravo: @}->--Всъщност да разкажа сега как се запознах ме,една позната си пишеше с него на шега просто,аз го видях и си казах леле какъв мъж и такак стана,всъщност маай малко и го откраднах  :[,но ми е простено защото те нямаха нищо общо по между си,такаче не съм направила нищо лошо. *db*И така от една случайна закачка се роди една много карсива и невероятна любов и сега след 11 месеца ще станем съпруг и съпруга. *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Аз пък слязох да поиграя баскетбол зад блока с децата и тя беше там.

Ние бяхме колеги в работата  :), но нищо повече, докато на едно събиране на фирмата не пламна любовта между нас   *INLOVE* *YAHOO*  *INLOVE*

Ние бяхме колеги в университета! Още на първия ден ми направи впечатление, но беше зает. Но на 8 март любовта пламнаааааааааааааааааааааааааааа  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

работеше в една видеотека (и то за кратко ). а видеотеката дори не ми беше в квартала, озовах се там по други причини. любов от пръв поглед   :ashamed:

Нищо особено, запозна ни случайно една моя приятелка в едно кафене. Той ми взе телефона от нея, защото го беше срам да ме попита лично :) *INLOVE*

  Нашата история е малко разпокъсана, но пък си ни харесва  :)
С милото бяхме колеги в І-ви курс в университета, още в началото мн го харесах, едната от колежките с която движехме заедно, беше близка като приятели, тя живееше с гаджето си и той ги сприятели) и с него.Една вечер я накарах, като идва на купона в нас да доведе и него. Той дойде, но ми се стори доста надут, като я попитах, дали е свободен и говорили ли са нещо за мен, ми каза, че имал друга и не съм негов тип.Стана ми тъпо и решех да не се занимавам.Започнах сложна и отвратителна връзка с друго момче, живяхме заедно, но както казах вс беше ад и затова сложих край.2години бях сама и когато половин година обяснявах на всички, че нямам нужда от никого и искам да си остана сама, защото се чувствах чудесно така, и успях да ги убедя, срещнах случайно ммилото, т.е. попаднахме в една компания.Направи ми впечатление,реакцията му като ме видя, бе странна и нетипична за човек, който "не ме харесва".На другата вечер ми се обади да излезем и така след 10 дни,се загаджихме, след месец заживяхме заедно, а на 10.06.(моя рожден ден се сгодихме). А относно нашата "добра" позната при един спор кой бил надут той или аз защото така мислехме един за друг =] ,се оказа, че познатата ни като разбрала, че го харесвам, решила да му каже как не го харесвам, защото съм била адски надута и той щял да страда,ако се свалим. ohmy той се изуми като разбра, на мен какво ми каза за него.
 И все пак както обичам да казвам, ако е рекъл господ да сме заедно, това ще стане и стана, сега сме мн щастливи заедно и ни предстои и сватбата  :girl_wink:

Ами моят е съученик на приятеля на сестра ми, та покрай тях и ние се уредихме  :P Всъщност в началото изобщо не го харесвах, понеже изглеждаше невероятна надувка, но на преди 2 години и половина на Великден, нещата се получиха и от тогава сме заедно, а сега ни предстои и сватба.

Ние се започнахме в интернет. Явно не съм единствената. :computer: Щяхме да се виждаме, но аз почти година се правен на “интересна”.  През това време той замина за Англия и след първото си прибиране аз най накрая се съгласих да се видим. Освен това беше и рожденик. :leo: :birthday: Запознахме се и общо взето всеки по пътя си. Той се върна обратно в Англия, аз заминах за САЩ :boat: да си доучвам. Писахме си на скайпа общи приказки и т.н.  До миналата година, когато той се прибра в БГ и аз бях там. Решихме да се видим след толкова години, но след виждането решихме да отидем на море, след това аз да му отида на гости в Лондон от където не се върнах. Сгодихме се мин. месец:offer: и реално подписахме тук:marriage: Сега остава да направим сватбеното тържество :svatba:и така. За човек, който не вярваше в интернетните връзки и беше изморен да търси любовта мисля нещата се наредиха от само себе си перфектно.

 :[ ами стана на един новогодишен купон!Запознахме се и излязохме на терасата да си поговорим около половин час,въпреки че аз тогава бях с друг човек,който не беше за мен....останахме очаровани един от друг и си го казахме,а в мойта глава пристигна мисълта-"това е мъжа на мечтите ми!!!!"С тази мисъл живях цели 4 години и бяхме приятели,но след това.....в друга тема... @}->--

Ние се запознахме на един купон, дълго време след това бяхме само познати и в един момент всичко се промени. Странно е как може да има някой точно под носа ти и да не му обръщаш внимание и един слънчев ден да разбереш, че това е правилния човек.  *INLOVE*

Преди 2 години си купих нов компютър. Понеже стария ми беше голяма бракма - ми беше любопитно - новия след толкова избиране и гледане колко по-хубав е в крайна сметка. Реших, че най-добре ще разбера ако изпробвам как върви някоя игра на него. Един колега на работа - голям геймър ме посъветва да си купя Guild Wars. Оказа се, че играта наистина е приказно красива и.. се играе само on-line. Така се озовах в една гилдия от българи, където се надявах да ми помогнат да схвана как аджеба се играе това чудо. ;)

И... ето че той беше там.. Запознахме се и около месец си говорихме по Скайп и в играта. Той си ме беше харесал, ама аз нещо се дърпах. Едва след месец се видяхме... И.. стана тя каквато стана..  :twohearts: :gu6:

Така до ден днешен.. ;)

Беше преди 16 месеца.Накратко-бях болна,живеех на хотел и трябваше да си взема гореща вода за прахчето си от бара на хотела.Бармана ме гледаше много вторачено,заразпитва ме с какво се занимавам,но на мен ми беше толкова лошо и го отрязах без да го забележа.На следващияя ден(чувствах се по-добре)някой от бара ми извика:оздравя ли.Сетих се кой мож да е и когато (от любезност)се върнах за да отговоря на въпроса видях невероятно красиво момче.Дори не можах да повярвам,че това е момчето,което предната вечер ми е искало тел.номер.Започнах да се въртя нарочно около бара,докато един ден "хванах"негова смяна и ...нещата се развиха сами.Любов от втори поглед...или второ поглеждане!

И тази тема чак сега я виждам.. :\ Запознахме се на купон в студентски град, в 8-ми блок :) Стана случайно, той тъкмо се беше върнал от бригада в щатите, а аз много бях слушала за невероятните му сини очи и така една вечер дойде на купон в нашата стая и се запознахме...Минаха 4 години, през, които се бяхме виждали веднъж на рожден ден на наша приятелка. Тогава той си имаше гадже и естествено нямах шанс :( Докато дойде лятото на 2004, когато отидохме на море с приятели. Аз като разбрах, че и милото ще идва издрапах от работа да ме пуснат отпуска 5 дни да отида на море. И така станаха нещата, че част от компанията каза, че ще дойде по-късно, оформихме се две "двойки" - другата двойка в последствие ни станаха кумове :) И след морето и до днес сме заедно! *INLOVE* Все така влюбени, а може би и повече.. ;) :gu6:

Амии ние се запознахме на работа, то не бяха "служебни" разговори, то не идваше да ме взема от нас сутрин за работа и да си ме кара вечер. Тогава и аз и той бяхме с други хора, които просто не бяха нашите хора. Той се раздели с приятелката си не след дълго, после и аз със моя тогавашен приятел и между нас всичко започна със светкавична скорост  *THUMBS* После и двамата напуснахме работа  *db*

Нашето беше детска любов и така до ден днешен.Запознахме се пред блока на баба той беше от друга компания сестра ми го познаваше и ни запозна и така.Една година излизахме в една компания от време на време.След една година той започна да ме изпраща до в къщи, да се срещаме по-често и така един ден се целунахме.И ето ни до ден днешен.

ние се запознахме пред входа му аз и две мои приятелки отивахме на пицария обаче нямаше места и ни казаха да изчакаме, ние отидохме пред един вход защото там имаше пейка. Едната ми приятелка го познаваше, той се прибираше от работа запознахме се, започнахме да излизаме после започна да ме изпраща до вкъщи след това дойде и се запозна с родителите ми и ей ни на- женени  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

а ние се запознахме на аерогарата,в последствие се оказа че сме за един и съ6т полет-Италия,разменихме емайл,но около година сме си писали чат пат даже  много малко и само тема за времето или не6то такова без значение,докато един ден ми предложи да дойде да ме посре6не пак от аерогарата ,когато се прибирах от Палма де Майорка .......

Ние се запознахме на абитуриентски бал!!! И няколко месеца по- късно станахме гаджета!!! :twohearts:

И ние сме колеги, но никога не сме имали възможност да си говорим кой знае колко. В края на това лято той просто се обърна към мен и не свали поглед дълго време, а от тогава започна и нашата приказка.

Бяхме от една група в Университета  :) от 1-ят месец на 1-ви курс сме заедно, вече 9 години  :loving:

И ние бяхме колеги - в началото ми изглеждаше много резервиран и студен, но после станахме най-добри приятели, че накрая е по-добри  ;) Сега живеем заедно и скоро ще се женим  :weddingday: Неведоми са пътищата Господни

А пък ние сме съученици от гимназията. Познаваме се от близо 13 години, то беше едно надлъгване - първо аз го харесах - непринуден, искрен, с чувство за хумор, истински приятел, а той се правеше на дръж ми шапката. После той ми разки чувствата си преди да завършим, а аз се дърпах, защото не знаех дали и двамата ще бъдем студенти в София. Е и двамата бяхме приети в София и едно негово романтично признание реши нещата и оттогава досега сме заедно на път да станем семейство. Винаги съм мечтала за такъв мъж ...

И ние с моето тигърче ,подобно на много от вас,се запознахме в интернет пространството.И аз съм имала доста разочарования от контактите си с хора в интернет и честно да си кажа доста годинки не бях излизала с никой от там.
И така една вечер,доста късно просто си слушах музика и размишлявах  над нещата от живота :[ и ето че ми се включи един непознат.Принципно отрявам всеки който така се намърдва в личното ми пространство,но тази вечер имах нужда просто да говоря с някой,дори и да не ме познава просто да излея душата си..И така от дума на дума,разбрах че той живее в чужбина и аз веднага :ОООО ама то там не е хубаво,в Англия е много мрачно и подтискащо,как можеш да живееш там,аз никога не бих ....Ето ме сега ,познайте къде се намирам,познайте дали ми харесва *THUMBS*В продължение на 2-3 седмици си пишехме съвсем редовно и той много се чудеше дали да си дойде за Коледните празници,та реши се душичката ,определено много се заинтригува ,както и аз.Прибра се специално заради мен и бяхме неразделни около месец.След като се прибра обратно в Англия имах чувството че някой е откъснал парченце от мен,толкова близък до чувствах...И след 3 месеца си дойде и си ме взе с него :love_together:Така вече 2 години и ни предстои сватба,а много скоро да се надяваме и ново попълнение в семейството *YAHOO*

Здравейте! Не зная дали точно това е темата, в която трябва да пиша, но реших да го направя след като изчетох историите на всички Ви. Поздравления! Имам нужда от съвет и Ви моля, ако искате, да ми кажете какво мислите. Преди 3 години се запознах с едно момче в mirc и си комуникирахме предимно там, след това в skype- така е и до днес. Говорим си на много и различни теми, но така и не сме се видяли още-заради мен. Не знам дали трябва да откликна на поканата му да се видим. Вие какво мислите?

А теб какво те притеснява, че се чудиш дали да се видите?

Нищо конкретно, просто съм с резерви към интернетзапознанствата и затова се двоумя.

Само ще ти кажа,че ние така се запознахме с моя настоящ съпруг.3 несеца чат,2 месеца срещи и после сле 2 месец брак.Вече повече от две години сме женени и все още мисля,че това е човекът за мен.Ужасно съм щастлива,че го срещнах.

присъединявам се, и ние може да се каже че се познаваме от интернет, въпреки че се запознахме преди 7 години, а се загаджихме миналото лято.. и през 7-те години сме се видяли 2-3 пъти и сме си казали само здрасти.. но миналото лято чрез едни сайт за запознанства се открихме пак, разменихме си координатие, пихме няколко пъти кафе и така... до сега...  и сме по-щастливи от всякога  *INLOVE*

Наистина много Ви благодаря за мненията, желая Ви да сте толкова щастливи, колкото сте сега!

понякога това си е до късмет - има две възможности или да е твоя човек или да не е. губиш само ако не се запознаете. Имам приятелка  със същата история като на Фийби, така че всичко е възможно. Смело напред и стискам палци

Интересно е, че повечето от нас са се запознали с половинките си в интернет страниците.
Всъщност така стана и с мен и Него. Бяхме се регистрирали в един сайт за запознанства и изява на лични качества - тоест можеш да си качваш свои клипчета, да си пишеш статии или там каквото ти харесва. Реших че това е идеалното място за мен, където мога да се скрия от света и да проявя качествата си без да се срамувам от тях. Бях изпитала голямо разочарование от човек, с който се запознах точно в Интернет и си бях казала, че няма да се доверявам повече на Мъжете. |
Та, бяхме се регистрирали в една и съща група и един ден двамата започнахме да даваме еднакви мнение, да споделяме това, което сме преживяли и докато се усетим, аз му бях поискала скайпа - уж за да му пратя една песничка  :[
Много си допаднахме като характери и въобще на всяка втора дума всеки знаеше другия какво ще каже. Но уви, смятахме че си допадаме само като приятели. Никой от нас не беше давал снимки на другия и т.н. Говорехме си само с никове, знаехме един за друг, това което си бяхме споделяли.
Докато един ден не разбрах, че съм влюбена в него. И най - глупавото, сега мисля че е най - доброто ми решение в живота, реших да му призная. Естествено, сборих го. В началото ънкаше и пънкаше, но накрая се поддаде. Наложи се обаче да замина за чужбина и бях много разочарована, защото смятах, че той няма да ме дочака и ще си намери друго момиче или ще изгуби интерес. Да, но не. Любовта ни се засили още повече, докато един ден не ми предложи да се преместя при него, след като се върна. Ако потръгне, потръгне. Ако не, ще знаем че имаме прекрасно приятелство.
И така, на 13 февруари миналата година, вечерта се появих с куфарите в ръка, а той милият ме посрещна по хавлия и омазан до ушите с пяна за бръснене. Уговорката беше да пристигна на следващия ден. Обаче аз не издържах и си хванах самолета и ....
И ето ме днес тук :)
Шантаво начало!

Валя, благодаря ти  @}->--

princesata9, страхотно начало! Така живо си представих момента с куфарите, като от филмче направо. Много симпатично ми стана.

mishel4ee , давай смело напред. Ние с моя любим също сме интернет любов, както съм споделила по - назад в темата. Никога не знаеш къде е Той и кога ще го намериш. Общо взето и в нет-а, както и в живота, има и гадняри и прекрасни хора, затова дерзай и успех!  *THUMBS*

Su_to, права си много. Интернета е като живота - или някой ще те разочарова и деня ти ще тръгне кофти или ще се събудиш с усмивка някоя сутрин и няма да имаш търпение да седнеш пред компа. И това е сладко. Да знаеш че можеш да споделяш или дори да разговаряш без да се притесняваш *THUMBS*

Ами ето и моята дъъълга история, която обаче не е от Нета!
Аз се познавам с моят бъдещ съпруг от 8-9 години.
Бяхме колеги в Университета, колко прозаично нали?
Само че до тук свършват обичайните случки! Още вторият семестър усетихме искрата между нас, обаче аз бях с гадже той също. И за да запазим благоприличие се въздържахме от своеволия а и врмето малко ни пораздели! Така тайно се харесвахме 5 години, но никой не посмя да направи нещо! Повтарях си че съм с човек, когото обичам и че не трябва да провалям всичко което съм изградила до момента. Но когато следването свърши усетих, че го губя не като мъж а като приятел, тогава нещо ми стана и просто му изпратих един sms в който му казах че го обичам като приятел и не искам да губим връзка, и естествено го питах дали и той уусеща така нещата? Цял ден ни звук, ни стон и когато вече бях на път да ревна с крокодилски сълзи се появи на вратата на офиса където рабоя. Омекнах!
От там на сетне ни беше ясно че не сме си безразлични, но и това не беше края.
В продължение на 3 години се поздравявахме с песнички по радиото тайно, виждахме се на по кафе от дъжд на вятър и това е. Докато на 3-тата година моята желязна вече 9 годишна връзка започна да се разпада главоломно, неговата също, но поради други причини. И той започна да идва на кафе при мен все по-често, в ролята на приятел естествено. Докато на 4-ия месец от нашето близко приятелство не започна вече да ми говори колко иска семейство и как би взел на белия си кон...!
Тогава и аз реших да взема решителни мерки, за един ден напуснах бившия си вече приятел и се събрах с настоящата си голяма любов.
6 месеца по-късно след бурни страсти, той ми подари пръстен, направихме годеж и след месец е и нашата луда сватба!

Такааа...ад май не съм се разписвала тук.Хайде да си поправя грешката.
И така септември месец 2004 г. заминах за Германия като детегледачка в най-забутаното и непознато селце на земята.Имах 6 месечна връзка и тогаващният ми приятел си подготвяше документите и той да идва в Г-я.Не :еше любавта на живота ми,но и до тогава никога не съм могла да се влюбя истински,а без мъж в живота ми не бях оставала.Тайничко се молих и аз един ден да изпитам това велико чувство...И така пристигнах в Г-я-беше събота вечер.Жената ми вика,че в понеделник ще идва някой да ремонтира душ набината и да му отворя без да се шашкам.Аз с моите познания по немски-не е за говорене-мразех немския в гимназията =]...И така в понеделник се звъни на вратата,отварям...и ми стои най-веселият очелатко с работно куфарче в ръка и ми се хили насреща :)Той такава физиономия имаше,зощото му казали че идва една баскетболистка от БГ и очаквал да съм 2 м висока :)...Та тая душ къбина я прави 3 седмици  =] ми то само се лафихме на българо-немско-полски...беше и на всичкото отгоре поляк...кафенца пихме...Още след 2 дена ме изведи в близкото градче с приятелите му и така всяка вечер...След 2 седмици ме заведе на близкото езеро и се говорим ние,а той като ми вика най-безсрамно...Един ден ще бъдеш моя! ohmy Аз му викам че си имам приятел...и си викам -Мая,дръж се недей забърква пак интриги!...Така се борих със себе си P-( А Мишо все повече ми изпиваше мозъка *crazy* И така беше убеден че ще ме има че направо главата ми се замая...
И така бяхме неразделни ...Една вечер ме кара снъщи и в колата стоиме ние и той ХОП ме целува...лелее това беше края ми *INLOVE* И така края на септември бяхме вече заедно и неразделни.Вечер ме водеше на брега на езелото със свещи ,една вечев стоя под прозореца ми досутринта и чака да му правя стриптийз  :),СМС-до безкрай...и 4 месеца след това ми пада на колене на сред улицата и ме моли един ден да стана негова жена ohmy...
И ето че преди близо 9 месеца беше нашата дългоочаквана сватба ,а сега очакваме и първата си рожба *INLOVE* Обичам го повече от всякога и смея да трърдя че това се отнася и за него :) Никога не съм си представяла че любовта само ще дойде на вратата ми и че ще бъде така голяма...
До ден днешен си прозвъняваме на всеки 1 час просто за да си напомняме колко много се обичаме.Милото и до банята не отива без да ми даде целувка *INLOVE* Дори много познати ни се смеят =] Но ние не можеме инъче :) Надявар се,нашата любов да гори все така силно до старостта ни,да ни дари със здрави и любящи деца и внуци и един ден милото да стане едвам едвам от дивана с бастунчето си да ме целуне и да ми каже-Буба,отивам да се къпя!

Ооооооооо Майче  :'( :'(ми защо разказваш така  :'(хубаво еееех завиждам ти и така сте ми сладки двамата от монитора на компа се усеща колко се обичате
Искам да ти кажа че си една късметлийка и ти пожелавам тази луда любов и обичникога да не стихне
Определено българските мъже нмогат да се държат така с една жена  :bravo: :bravo: :bravo:

Момичета, момичета... Направо ме разплаквате с вашите истории. Вижте какви жени сме - проливаме сълзички дори и пред щастието. Но това е хубаво. Хубаво е, че днес сме тук всички и си споделяме колко сме влюбени, колко сме радостни че ще има сватба скоро, а някой дори и чакат бебчетата си. Какво да ви кажа... Ако има нещо по-хубаво в живота от това - здраве му кажете!

Благодаря ти,Диде @}->-- И на теб желая любовта на обичните хора :)

пу  -  пу
желая ви вашата любов да не угасва и след смъртта!
Ама че сте и вие....  :'(

И така, мили деца   :funny:  /аз съм на 40 години/ ......  Да Ви разкажа една история от 1988 г.
По мое време нямаше интернет ние с моя съпруг се запознахме в болницата. Той беше пациент, а аз мед.сестра. Запознахме се сутринта, а аз вечерта бях нощна смяна. И .... ноща премина във вицове, фокуси, малко откровения и сутринта към 5.00 часа, той ми предложи да се оженим, а пък аз взех че приех.   Даааа всичко това стана за една нощ! И вече почти 21 години сме заедно, имаме 3 деца и през май ще женим голямата дъщеря.

Момичета ето и моята интернет история:
Декември месец 2007 г. тъкмо се бях разделила с бившия ми приятел. 7 години си мислех, че с търпение и любов ще променя възгледите му за брака и семейството (той не искаше сватба и деца, искаше само някой до него). Но това разбира се не стана и след една малко мъчителна раздяла аз се чувствах свободна и щастлива. Та на 03.12 си седя в къщи и си пиша доклада - на другия ден трябваше да заминавам на един семинар в Русе. Имах толкова много работа - да направя презентацията към доклада, да си събера багажа и да се изкъпя. Просто не мога да кажа, че ми е било скучно. И тогава получих по скайпа поредното запитване "Моля добавете ме към вашата листа". Тук е редно да добавя, че никога не съм си писала с непознат - не че отричам подобен род комуникация, но някак си никога не съм изпитвала необходимост - около мен винаги е имало толкова много хора, че просто не съм имала и време. Всички повиквания на непознати кротичко и с чиста съвест отклонявах.
И тази прекрасна вечер не знам защо точно на него му отговорих. Ако някой вярва в съдбата - значи е съдба. Аз да си призная малко се дърпах в началото - все пак той беше от Враца, аз от София. И двамата вече имахме работа, жилище, устроен живот.Ясно ми беше, че за да сме заедно някой ще трябва да жертва всичко това, което е постигнал досега. Но той беше толкова сигурен, че пет месеца по-късно ми каза, че идвал командировкъ в София, а всъщност беше на интерю за работа. И сега....на 15 август ще се женим :P

Леле, като чета, и ми става смешно... и при нас историята е в стил "Да живее интернет!"  :bravo: Октомври 2007 се разделих с предишния си приятел и ми беше много кофти, но в същото време имах някаква надежда в себе си, че ми предстои нещо добро. Началото на януари 2008 малко на шега се регистрирах в един сайт за запознанства, просто да видя как е там. Писаха ми разни господа, които не ми допаднаха много, спечелих си и 2-3 приятелки, с които още си пишем, но интересното беше, че 3 дни след регистрацията ми писа и моя човек. В началото бяха общи приказки, пишехме си от време на време; после се видяхме на кафе и така тръгнаха нещата малко по малко. Оказа се, че имаме много общи познати, много близък начин на мислене - на моменти когато разговаряхме имах чувството, че говоря със себе си, но в мъжки род. Много интересно преживяване! Е, ще съкратя остатъка от историята  :[ на 01.01.2009 малко след полунощ, докато гледахме зарята за Нова година, получих едно много красиво и романтично предложение и пръстен... и сега се готвим за сватба на 12.09.2009. Много съм щастлива и благодаря на Бог от цялото си сърце за този невероятен подарък!  :) 

Ами аз бях на 16 години, той на 18 г.........
Една приятелка си го харесваше и постоянно ми говореше за него  *crazy* и аз от толкова говорене, взех, че го харесах /само да отбележа, че тая приятелка беше на 12-13 год. и никога не са си били гаджета/.
Та , тя на беше от моя град - беше дошла лятото при баба си и дядо си и когато си отиде , аз взех все павече да се заглеждам по Иван  :infatuated: :[..
Беше 05 срещу 06 август 2001 година, седяхме на пейката пред нас и си бъбрехме нещо....
Разхождахме се и той ме прегърна, а аз умрях от срам @}->--
Бяхме много дечурлига, но в един момент всички се разотиваха.
С Иван, станахме да изпратим една приятелка до тях, изпратихме я и той реши да си тръгва, станах и аз да влизам в къщи и той ме целуна  :loving:. Беше невероятно изживяване  :acquaintance:
Та от тогава до сега сме си все заедно *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Предложи ми брак в Гърция на 04,10,2008 година на залез слънце, сватбата ни е на 05,09,2009 год  *YAHOO*
МНОГО СМЕ ЩАСТЛИВИ  :sunshine:

Didi, много романтично! И ние с моето момче се познаваме и обичаме от деца, но моята история е доста по-скучна в сравнение с вашите. Аз танцувам от 8-годишна народни танци, след едно турне в Турция през 1997 едно момиче от танците показало снимките от турнето на компанията, с която излиза, и той си ме харесал. На една репетиция в съблекалнята Ели ме извика и ми предаде поздрави от "едно момче от моята компания" - аз  :\ само едно съмнително хмммммм казах и това беше. След репетицията той с тайфата беше отпред, уж да пиели кафе с Ели, а всъщност да ме види и да се запознаем. И така за първи път се видяхме на 13 ноември 1997, оттогава до сега изминахме доста дълъг път, живеем от година и 3 седмици заедно  *INLOVE* и най-после ще има СВАТБАААААААААА!  *YAHOO*

Хехе  *THUMBS*
И аз така си чета и се умилявам, защото ИНТЕРНЕТ ме събра с моят бъдещ съпруг!  :[
През началото на 2007 работех в едно радио във Варна и доста често се случваше да скучая в офиса, та убивах времето в Атол. Пишех си с бивши съученици и тук-таме отговарях на някой апетитен екземляр... Не съм търсила връзка преднамерено де!
 И така един ден получих 2 реда от някакво русоляво момченце, което никак не изглеждаше добре на снимката. Обаче се оказа, че сме учили в едно и съшо начално училище,а съответно следваше и че сме съкварталци (ако има такава дума)... И така от дума на дума се оказа че живеем в съседни блокове, но вярвате или не - никога не съм го виждала, макар че познавам 99% от приятелите му от квартала! Та така започнахме да си пишем и на 2рата седмица вече бяхме влюбени до уши! :) За жалост той не живееше в БГ и доста почакахме да се видим... Но пък си заслужаваше чакането! :) Работата е, че той си дойде след 3 месеца и си дойде направо с пръстена!  *YAHOO* И така без да му мисля напуснах радиото, събрах си багажа и ей ме на - 2 години откак живея в Мадрид!   :danceg:
Сватбата е на 24ти юли тази година! :) Нямам търпение да стана г-жа Тодорова!  =]

Aiya,като му е писано на човек,не може да избяга от съдбата си!

Съгласна съм, че на който му е писано, не може да избяга от съдбата си.
Чета тази тема от давна и все се каня да пиша. Ние с поя приятел се запознахме на 8 май 1998 г. и стана толкова случайноооо *db* Бях на 15 години, още ученичка  =] и се прибирам от училище с тролея. В един момент обаче в тролея нахлуха голма група миризливи екземпляри и аз слязох от тролея и се качих на следващия. И там видях една моя съседка. Тя по принцип живее под нас, но се виждаме най-много веднъж годишно. И така слизаме си ние на нашата спирка и пеша към блока и до нас спира една кола - двама нейни  приятели. Те ни поканиха на кафе и аз се съгласих и се качих в колата. След това се замислих, че е супер странно така да се кача при непознати (никога преди или след това не съм го правила, аз тогава даже и с познати избягвах да се возя). И тогава се запознахме с моето съкровище. Той шофираше, а аз седнах отзад и си спомням, че го гледах като препарирана още докато отивахме към кафето 8P и си мислех колко е секси :girlhide: И така седнахме на кафе и направо ме е срам като се сетя, но първата ми мисъл беше как ли този красив мъж изглежда гол :girlhide: :girl_impossible: :girl_wink:. Ама бях на 15 години и направо се шокирах от мисълта си.  :badgirl: И така започнахме да излизаме с него на кафе няколко пъти и точно след една седмица на 15 май го награбих в колата. Той тотално се шокира, защото му бяха казали за мен, че съм много трудна (просто имаше разни негови познати, които ми налитаха, ама аз - не). И от тогава сме заедно и на 15 август ни чака сватба.
По повод съдбата - ден преди това бях говорила с една моя приятелка да излезем с две момчета, с който тя се запознала и в същност на 9 май аз имах среща с моята приятелка, мъжа ми и него приятел. Така че ако не беше тази случайна среща, пак щяхме да се запознаем на другия ден *blush*
Уф, постът ми стана много дълъг. Извинявам се за това

Аз бях на 17, имах си приятел в казармата, ужасно беше, него не го пускаха и аз бях много нещастна, никъде не излизах, от училище вкъщи и чаках да дойде събота и неделя, за да отида на свиждане.
Така беше, до една прекрасна гореща нощ през август, когато моите приятелки с 300 зора ме накараха да изляза на дискотека. Та там в момента, в който видях НЕГО и сякаш всичко замръзна около нас и бяхме само ние, не мога да го опиша с думи *INLOVE*. Много ми беше гадно, че трябваше да зарежа тогавашния си приятел, но чувството беше толкова силно, сякаш бях хипнотизирана :girlhide:След това заминахме на моренце и оттогава сме неразделни вече девет години, през септември ще бъде дългоочакваният ден на нашата сватба! @}->--

 :danceg: О, да! С две ръце те подкрепям за изказването ти!
Между другото забравих да отбележа, че първата снимка, на която го видях и определено не ми хареса... изобщо не била негова!  =] Оказа се, че всъщност момченцето ми е супер сладур! Слагам тук наши снимчици  :girlhide:

(http://img2.imageshack.us/img2/2983/dsc00122o.th.jpg) (http://img2.imageshack.us/my.php?image=dsc00122o.jpg)

и

(http://img205.imageshack.us/img205/521/p1030261.th.jpg) (http://img205.imageshack.us/my.php?image=p1030261.jpg)

Aiya големи сте сладури заедно. И изглеждате много влюбени  @}->--

 :[ Мерси! Наистина много се обичаме! Сигурно много от момичетата тук се чувстват по този начин, но... когато го срещнах просто разбрах, че това е моята полувинка и съм родена, за да бъда негова! И той мой де...  :girl_wink:

запознанството ни бе много странно...трябваше да излезнем с една приятелка и с нейния ухажор/бъдещият ми съпруг/ но той взе че хареса мен и започнахме да излизаме а приятелката ми след срещата установи , че не си допадали и всичко се навърза сега тя ще ми е кума @}->--

Много сладки и романтични истории прочетох. Нашата е съвсем прозаична, поне като начало. Забпознахме се служебно. Просто работихме в една фирма. В началото поне аз го харесвах само като пирятел, но после....после ни се роди дете, а сега сватба. Малко в обратен ред, но нищо няма значение щом има любов.

Да взема и аз да се разпиша в темата  :) С бъдещият ми мъж ни запозна мой много добър приятел от детските години. В началото изобщо не ми направи впечатление, дори почти не си говорехме, но на един купон след поредният танц заедно, той ми изтръси - айде да се целуваме... и така  :[ без романтика, без уговорки... Е, в последствие си имахме трудните моменти. Имаше и период, през който бяхме "само" приятели, но в крайна сметка разбрахме, че един без друг не можем и вече от почти 2 години живеем заедно, а октомври ще се женим  :girl_wink:

Ейй, още една страхотна темичка  :)
Оказа се, че ние с Бубето сме били заедно още в родилното - хихи - случайно разбира се - неговият термин се е забавил, а аз съм подранила  :DANCE: . Запознахме се когато бяхме на 15 - той беше най-добър приятел, на мое бивше гадже. Виждали сме се на партита и кафете, но нищо - само се заглеждахме - не беше етично! Решихме да правим общо голямо парти 3-мата по повод 20 та ни годишнина (и тримата сме родени през 2 дена - приятеля ми е с 4 дена по-голям от мен  ;) ). И така супер купон стана, танцувахме и в онзи миг целият сват изчезна - бяхме само двамата, беше прекрасно, после в спор колко силно мога да го ухапя, вместо това го целунах по врата  :infatuated: Една седмица по късно (една седмица защото беше заминал по работа) той се видя с приятеля ни, разбраха се по мъжки и от тогава сме заедно  :twohearts: Сгодихме се преди 2 месеца и май месец ще вдигаме сатба  :dance:

Как се запознахме...? Хммм, добър въпрос.
Ами всичко стана на великата дата 24 май. Аз тъкмо бях приключила със сесията ми и трябваше на 25 да започна работа. Обади ми се шефката на 24 на обяд да ми каже, че е добре вечерта още да отида на работа, за да се запозная с някои неща и хора. И така - грабнах колата и вечерта - на работа. Още с влизането ми в ресторанта го видях  :sunshine:. Беше заместник главен готвач и в самия момент подреждаше шведската маса отвън. И както повечето от вас ще предположат - бях сигурна, че това е страхотен човек. Тръгнах директно към него и всъщност той се оказа първия човек, с който се запознах :infatuated:. В последствие ден след ден се убеждавах, че това е човека  :love-g:. И всичко започна като шега. Инициативата беше категорично от моя страна  +:-). Постоянно внасях някакви майтапи, които обаче вътрешно си бяха чиста истина. И така...Повечето ми казваха - недей се заминава; при него гаджетата са само за лятото. Обаче аз не престанах. Дори като тръгнахме един ден се бях прибрала вкъщи и след разговор с майка ми тя много се натъжи. Защото аз през цялото време повтарях как не трябва да се взема насериозно нашата връзка тъй като е само за лятото, а тя жената виждаше как съм хлътнала и вътрешно неискам да си повярвам. И наистина, така и беше. Вътрешно ама хич неисках да си повярвам. Но един ден на работа, в разговор с няколко негови колеги, дойде едната колежка до мен и ми каза: "Искам да знаеш, че вие един ден ще се ожените. Той е много различен. Виждала съм го с други момичета, негови гаджета, но сега - той не е същия. Постоянно те следи с поглед, гледа къде си, като си в почивка е тъжен. Вярвай ми - сега е различно, той е безумно влюбен." И това ми даде такива крила, че и досега като се сетя и ми идва да отида и да си го гушна...  :twohearts:

Ееех,Албена,колко двойки си оженила!!!

Ние се запознахме на един рожден ден преди 3 години. Говорихме си цяла вечер и не обърнахме внимание как времето мина, хората си тръгнаха, а ние продължихме да си говорим до сутринта. Оттогава не сме се разделяли  *INLOVE*

Здравейте! При нас нещата станаха съвсем случайни. Преди години (не помня вече колко са) влизах в така наречения ирк чат всеки ден, Пищвеь си със приятелки запознавах се с нови хора (не със всеки който ми е пишел разбира се). Но тогава бях малка лапещка история...И тогава едно момче ми се включи едно момче разприказвахме се допадна ми по начин на мислене (поне по това което пищеще,защото не го знаех кой е и т.н.).Започнахме да си пишем всеки ден и така в продъление на няколко месеца,но след това по стечение на обстоятелствата си загубихме дирите...беще ми кофти но....както и да е...минаха няколко години...аз започнах работа в едно заведение(там работих само 1 месецІ и един ден двама мъже седнаха на "моя" маса.Оказа се че познаваха една от колежките ми.После се разприказвах и аз със тях и се оказа че сме от един и същ квартал и когато разбрах това веднага се сетих за онова момче с което си бях писала преди години. И веднага като се сетих и тогава попитах единия от мъжете :"А ти да помниш преди години да си си писал в чата с еди коя си?". Отговорът беще "да ,защо?". и аз му обясних коя съм и т.н. отначало не исках да си дам телефонния номер но с това голямо настояване от страна и на 2та го дадох най накрая обадиха ми се след няколко дена за по кафе излязохме приказвахме си и т.н. един  ден пак ми се обадиха за кафе и се разбрахме...но когато отидох на уговореното ясто беше само ТОЙ. и така започнахме да излизаме само двамата и след известно време станахме гаджета(оказа се че тогава живее на 5 мин път от мен. .от 1 година и няколко месеца живеем заедно и сме сгодени..догодина ще сключим и граждански брак.Скоро ще станат 3 години от както сме заедно и се обичаме..Светът е много малък и съм благодарна на съдбата че така се стекоха обстоятелствата ,защото страшно много го обичам...Надявам се да не съм ви отегчила с този роман.

     Нашата история... започна като в приказка  :) и тя продължава да бъде такава- нашата приказка!  :sunshine:
Запознахме се в скайп. :) Той видял мои снимки в един сайт – явно съм го впечатлила. Знаел, че негов приятел си пишел с братовчедка ми и от нея се сдобил с моите данни.
   Тогава аз изживявах свои емоционални катарзисни моменти и се чувствах много подтисната и нещастна ...и изведнъж – през настъпващата вечер, един непознат се включи и зачена мил и уютен разговор,в който аз споделях и разголвах напълно своята същност и някак емоциите, които пораждаха болка и сълзи в мен, постепенно отшумяваха и до изгрев слънце се бяха превърнали в нежно,изпълнено с уют и мир, спокойствие, което позволи на блажената усмивка да се появи на лицето ми . След 1-я ни разговор спах толкова сладко и спокойно, колкото отддавна не си спомнях да го бях правила.
   Мога да напиша цяла книга – затова ще се постарая да бъда по-кратка. :) След това последваха 11 прекрасни месеца, в който нямаше ден, в който да не бяхме контактували (е, с изключение на един-единствен, в който аз се бях разсърдила) – първоначално изживяхме десетки нощи пред компютъра, които включваха толкова скъпо моменти за мен, без които бих се чувствала безкрайно ограбена – като вечери, в които сядах с  горчиви сълзи пред компютъра,а след това ставах с “влюбена” усмивка, излъчваща онзи емоция, която може да предизвика само любовта. Последваха много, много красиви моменти – моменти като например – на мен една вечер ми беше лошо, нямах сили дори да седя пред компютъра, а не можех да заспя – не ме ловеше сън – и когато той разбра за моето състояние – започна да измисля приказка, която ми изпрати на sms-и чийто край, същата вечер, недочаках – защото той така се бе справил – че аз бях отпътувала в блажената страна на сънищата.   
Помня и моментите, в които, благодарение на шегите и хумора ми, които се отпръщиха от него – аз го чувах по скайп как хълца от смях.  :P
Помня и как след това започнаха разговорите по телефона, десетките нощи, в които не спяхме, а говорихме и говорихме – толкова ясно се бях запомнила гласът му - толкова мъжествен и вдъхващ невероятна увереност, че все още мисля, че сред милярди гласове, без проблем, мога да разпозная неговия.
    И след всичко това, и много други моменти, които няма как да разкажа – дойде момента на нашата среща.
Тя беше на 13.10. 2006 г. – беше петък, 13-ти. :)
Ние сме от различни градове, аз от София, а той – от Казанлък. И колкото и странно да звучи – аз реших да отида там, поради някои съображения. Аз съм с 13 години по-малка от него и до ден днешен мисля, че постъпих доста рисковано, понеже кракът ми не беше стъпвал в неговия град, който впрочем е много красив и спокоен, но сега-  определено не съжалявам за постъпката си! :)
   Ние знаехме всичко за себе си – само не се бяхме виждали. И запознанството ни беше орисано от необикновеност и приказност – на спирката, на която трябваше да сляза, където той ме чакаше – аз започнах да си търся обицата, която падна и така и пропуснах да сляза и след това последва гонене на автобуса – препречване и най-сетне моето слизане от него! 
    Аз, преди това,  не се притеснявах много, но когато понечих да слизам по стълбите на автобуса тогава усетих как прималявам и усещам пеперудки в стомаха, които искаха да излетят на свобода.
   Тогава реално - на живо запояна нашата красива история, която стана обща...  !
   И така – почти три години по-късно, ние все още усещаме пеперудките в стомаха  :butterfly: ,изживяваме продължението на нашата приказка и с нетърпение чакаме да изживеем и да усетим емоцията на  нашия кулминационен приказен ден  - идната година – или поне един от многото кулминационни и приказни – защото всеки ден, изживян с любов с любимият, е приказка! :sunshine:

Мила лунна девойко  :LAUGHTER: това наистина е приказка като сбъдната мечта  *INLOVE* Пожелавам ти вълшебството да не свършва никога и този роман да е вечно жив във вас  :twohearts:

  Миличка dezmand, много ти благодаря за хубавите думи и  пожелания! :)
Аз, от цялото си сърце, ти пожелавам и вашата любов да не спира да гори и с нетърпение чакам да видя снимки от вашия празник на любовта!  @}->--

Здравейте мили дами,

Това е моя първи пост в този форум. Досега само четях и се радвах на хубавите истории. Реших да разкажа и своята.

Нашата история започна преди около 3,5 години...И двамата с него сме програмисти :pc-mainiak:. Преди горе-долу 4 години(преди да влезна в Техническия) започнах курсове в CISCO академията. Един ден докато стоях в mirc(в канали от сорта на cisco,programmers,linux и тем подобни) ми се включи момче с думите "Леле, братле какво bnc имаш само!"(ника ми не беше женски умишлено.в тези среди разберат ли че си от женски пол веднага ти се лепват поне една дузина, а не за това бях там аз). Не знам защо се заговорих с него. По принцип не разговарях с непознати просто ей така. Когато той разбра че съм в CISCO академията и че съм момиче първите му думи бяха: "Ти си онова момиче!". На въпроса ми "Кое момиче?..."(определено не съм единственото момиче там и думите му ми се видяха странни). Описа точно мен. Каза ми че е имал предчувствието че говори точно с мен. Оказа се че ме е видял на едно от предварителните записвания за групите, в които съответно бяхме събрани групи от 1,2,3 и 4ти семестър. Милото ми разбрало че аз трябваше да съм втори, а той беше за трети и умишлено пропуснал един семестър за да сме заедно следващия. По това време аз имах приятел от година и половина някъде, но той определено беше най-голямата грешка в живота ми. Предполагам че и други жени тук са си патили с такива мъже. Под "такива" имам в предвид мъже, който както обичам да казвам и диамант да имат в ръцете си, пак ще събират речни камъчета. Но уви бях глупава и мислех че нещата ще се наредят някак. С моето Мило се разбрахме че и двамата ще ходим на предстоящия Hack contest(с прости думи състезание в което младежи си мерят хакерските умения ;)). Той ме беше виждал, аз него не. Аз трябваше да ходя с тогавашния си приятел, но все пак се разбрахме с моето Мило да се видим там(просто приятелски ;)) Сутринта преди да тръгнем ми звънна да ме чуе, да е сигурен че наистина ще ходя. А гласа му беше толкова ... приятен. Като пристигнахме там, слизайки на последното стъпало в залата тогавашния ми приятел ми пусна ръката, а моя поглед се фокусира върху един невероятно красив тъмно ок и чернокос младеж. Сякаш всички в залата изчезнаха и виждах само него. *INLOVE* Този момент завинаги ще го запомня. Все едно ток мина през тялото ми. Последвах тогавашния ми приятел сред неговите познати и познайте пък кой последва мен ;) Да, същия този невероятно красив младеж. Не мога да повярвам че не съм го забелязала когато сме се записвали в академията. Дойде и най-учтиво  ми се представи. Беше 16 август и той беше единствения който се сети да ми честити имения ден и се държа толкова мило. Почнахме да излизаме заедно уж съвсем приятелски, но със всеки изминал ден ми ставаше все по ясно че той е моята половинка. Пасвахме си във всяко едно отношение. Еднакви виждания за живота, еднакви интереси, довършвахме си изреченията... Около месец и половина след това хванат тогавашния си приятел в изневяра. Бях съсипана. Нахвърлих се на моето Мило, но той с много мъки и усилия ме отблъсна, казвайки ми че иска да е с мен, но не само като утеха и не иска да се възползва от състоянието ми. Направо ме възхити. Няколко дни по-късно(след най-хубавата целувка която някой някога ми е давал) вече бяхме заедно. След по-малко от година си заживяхме заедно и така до сега :)
Вярвам че всеки си има половинка и или се събира с нея, или по злощастно стечение на обстоятелствата се разминават. Аз открих моята половинка и го обичам от цялото си сърце. Желая щастия на всички дами в този форум, въпреки че щом сте вече тук явно сте го открили  :)  *THUMBS*  @}->--

Историйката ми стана прекален дълга, за което се извинявам искрено. Дано не съм Ви отегчила(най-вероятно съм де...с толкова дълга тема 8P). Наистина се опитах да съкратя много и все пак да покажа колко вълшебна за мен беше цялата история.

 :offtopic:Надявам се скоро да си получа чаканото пръстенче ;) и все по-често да се включвам в темите на този форум.

arahna  :bravo:, с най-голямо удоволсвие изчетох историята ти и много се радвам за теб. Винаги малко съм завиждала на момичетата с твоето образование (благородно разбира се), защото и милото е програмист, а аз не съм и само по тези теми не се допълваме  :P Надявам се скоро да се похвалиш с пръстен и добре дошла мила  :welcome-2:

arahna, добре дошла във форума. Прекрасна и романтична история сте изживяли с твоята любов. И аз като petrova83,  ти пожелавам скоро да се похвалиш с пръстен. Толкова романтично - започваща любов (ама че израз 8P) не може да не завърши с един красив Сватбен ден. Пожелавам ти го най-сърдечно да е скоро ;)

Благодаря ви момичета за топлото посрещане и хубавите пожелания :)  @}->-- Не знам до колко романтична наистина е историята в очите на хората, но си е моята история, моята среща с Мъжа както се казва и ми беше учудващо приятно да я споделя  :[

 :offtopic: А относно пръстенчето ;) ...отдавна говорим за семейство и деца и моето мило е инициатора на тези разговори, но съм казала че си искам официално предложение както си му е реда, така че рано или късно ще си го дочакам  :P ... че иначе  P-(

 :offtopic:А официалното си е официално. Да ти падне на колене, да ти каже "Скъпа, бъди моя до край..." и т.н. Това си е изживяване.
Дано скоро се случи и да го разкажеш и на нас, arahna

Ех, какви прекраси историйки имате  :girl_in_love:
Нека все така цари помежду ви любовта!

И сега аз от къде да започна?!? Тръгнах да пиша, но по средата на историята видях колко е дълга и сега ще пробвам по-телеграфно:

След като и двамата сме останали с разбита сърца: АЗ след 2-годишно съжителство с мъж и ТОЙ след като хванал годеницата си с друг, въобще не ни беше до никой друг. Аз се радвах, че след година и половина всичко вече съм преживяла и се чувствах страхотно от совбодата си. А той решен, че повече не е способен да обича, си търсил просто компания.

На мястото на срещата и двамата много сме се чудели, дали да отидем. Той тръгва, защото се бил оговорил да пътува с шефа си и да не се изложи пред началството в последния момент. Аз пък си имах планове точно за този weekend, но след случайна среща с колеги от университета, се оговарям да тръгна с тях още петък вечер, че не сме се виждали от 5 години и да наваксаме. Планът бързо беше преправен и понеже колеги от друг отдел имаха национална среща пак там и се оговорих с тях да се върна на работа в понеделник.

Е, да, ама шефа на милото ми е колега и добър приятел. Ама аз от къде да знам, че милото ми колега и той!?!? Всеки беше там с приятели и с половинките си, че вечерта имаше концерт в местна дискотека и да съчетаят море и веселба с работата.

Като ни запозна въпросният общ колега, ние с милото въобще не знаехме кои сме. Но като седнахме да обядваме и се разприказвахме...оказа се, че на първият ни телефонен разговор се обадил да ми се накара за нещо, а аз тогава го усмирих за минути и след това всичките ни разговори (4-5 само) бяха приятни и  в тях преплитахме не само служебни теми. Харесахме се от пръв поглед, а като разбрахме и кой кой е, така се разприказвахме, че целия ден след това изкарахме заедно и сякаш другите не съществуваха, макар и ние да се забавлявахме с тях.

И не си мислете, че всичко стана толкова лесно  :P  Съвсем на кратко - милото решил, че единят мой колега от универистета ми е гадже, а аз се свалям с него и в последствие с още един прител, който беше на почивка там и се видяхме. Решил, че и аз съм от онези върти опашки и на моменти се държеше много странно. Аз пък с мойте предрасъдъци, нали ми е колега и не исках да имаме нищо общо, камо ли да имам връзка от разстояние. И като прибавим и колебливото му отношение в комплект с разказ как предложил брак на приятелката си...всичките ми илюзии бяха разбити. Е, да ама то като те влече от вътре, не можеш да контролираш сърцето си. След две денонощия неразделно заедно и с куп комични ситуации, когато всичко се изясни милото започна да ме гледа по друг начин, промени поведението си спрямо мен, заведе ме сред тълпата на концерта и ми подари незабравима целувка.  :twohearts: Всъщност много целувки, чак до сутринта, когато посрещнахме изгрева заедно. И така, точно когато и двамата не сме го очаквали, съдбата ни събра.

П.П. Извинявам се за дългия телеграфен стил!

Колко много и все хубави истории  :bravo: Страхотно  *YAHOO*
И ние се запознахме в интернет - аз пуснах на шега обява "Продавам акъл на килограм" в един форум. Писаха ми доста хора, стана много забавно  :P И един от купувачите на акъл беше Той. Заговорихме се, стана ми симпатичен и се съгласих да излезем на кафе (за първи път си уреждах среща от интернет). Малко преди срещата се бях разколебала и за малко да не отида и добре че не съм направила тази грешка ;) И така, вече 2 години и половина щастие   :girl_in_love:   :twohearts:

и аз се реших да драсна на кратичко нещо :)
Нашата историйка не е много приказна. Запознахме се преди 8 години на тренировки по taekwon-do  в родното ни градче. За мен си беше сладкия батко, който ни правеше смях. Бях доста малка и не съм подозирала, че ще ми обърне внимание. Никога не съм мислила, че прекрасния му синьо-зелен поглед ще се спре върху мен  :[ Рядко го виждах, защото той вече учеше в София. Един ден се срещнахме в дискотеката и се заприказвахме и от дума на дума...  :[ Той си призна след време, че един ден ме е видял с една къса червена поличка в парка и съм му взела акъла :P И така сме заедно вече почти 7 години  *INLOVE* Той си е наистина неверотен мъж и се държи с мен като с принцеса @}->--. Благодарна съм му, че е бил с мен в годините в които изграждах характера си и ми е показвал някои неща, без да се мъча да ги разбирам по трудния начин. В трудни моменти е бил за мен и майка и баща и най-добър приятел и учител в живота. Това което имаме ние е нещо невероятно и не мога да повярвам, че този прекрасен мъж е избрал мен до живот. Явно съм спечелила най-голямото тото  :good_luck: Обичм си го и той ме обича и това е всичко ;). Пожелавам на всеки да има това което имам аз  *INLOVE* *THUMBS* *INLOVE*

Ние се запознахме в интернет в някогашното IRC.Писахме си около 1 семица и след като Дидо ме моли през цялото време поне 1 път да изляза с него на кафе аз най-после склоних и излязохме на 06.12.2006 и от тогава сме заедно и сме неразделни.2 години по късно на 06.12.2008 ми предложи брак в Чепеларе в един мн луксозен хотел.На 09.05.2009 беше нашата сватба.Вече чакаме и нашето първо бебче.:)))

Човек и добре да живее в малкия си и подреден свят, един ден се случва чудои се срещаш с някой, който обърква всичко и повече не можете да се разделите  :sunshine:

Всички истории тук са прекрасни и вдъхновяващи.

Като ги чета и се замислих над първия пост 'запознанствата стават по стандартен и нестандартен начин'. Май няма стандартен начин за тези неща - те просто стават и то действително когато най-малко очакваш. Но какво да се прави - никой не е застрахован! И слава богу! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Тази тема е голямо вдъхновение! :bravo:

винаги съм смятала, че не може да се създаде връзка чрез интернет, а толкова много истории са започнали по този начин, направо не е за вярване, браво момичета

Ние бяхме съученици от първи до седми клас :). Е, доста по-късно се преоткрихме като двойка - в 12 клас чак - и сме заедно вече цели 7 години, а на 24.04 е сватбата ни :)

оххх при всичко си е голяма забава.Работех в един хотелски комплекс в заведението.И шофьора на туристите ми стана приятел и си пиехме кафе, един ден идва на басейн със сегашното ми мъжле и моя приятел ме вика - ела тука отивам аз и и той ми вика ела да те запозная, а аз го поглеждам и викам :\"ти луд ли си, не искам да ме запознаваш.*crazy**crazy*" Той пак, ела бе само се запознай, аз му викам понеже много се ядосах "Не искам да се запознавам с този идиот остави ме намира*crazy**crazy*" и се обърнах да си ходя и го гледам застанал зад мен...И аз ми стана неудобно и му казвам Вяра, много ми е приятно и изчезнах като попарена вътре..... *db* *db* 
И после моя познат понеже се оказахме комшии все пиехме кафе до нас и моето сегашно мъжле все се мъкнеше.И ми говореше някакво глупости и аз стоях и си мислех... *crazy* :huh:Боже ти наред ли си и спрях да излизам с тях и един ден просто му се обадих на сегашния ми мъж....Пихме кафе и аз се влюбих.. ohmy ohmy

 Ние се запознахме в интернет- даже ако трябва да бъда точна в elmaz.com 
На 13 май 2006 година се видяхме за първи път и оттогава сме неразделни   *INLOVE*
Аз също бях скептично настроена към интернет запознанствата и може би още съм - но там си има и изключенията и се радвам че имах късмета а може би си е било съдба да се запознаем така................... *INLOVE*

Много се чудех дали да споделя тази история, най-малкото защото рядко влизам в подобни форуми. Но в крайна сметка се реших и се надявам, че ще я прочетете с интерес.

Та... февруари 2009 се сгодих с дългогодишния си приятел. Бяхме заедно от 4 години и смятах, че е нормално да сме си омръзнали, но /както ме убеждаваха моите родители/ това беше най-подходящия мъж за мен. И така... направихме годеж по всички обичаи и заживяхме заедно. И като почна едно сиво ежедневие, безпаричие и т.н. направо се съсипах, а той милият, вместо да ме подкрепи, сяда на компютъра да играе игри... На 22 се чувствах като на 40... Решавам аз, че ще започна още една работа /пред завършване и с още 2 работи/ да подкрепя семейния бюджет. Учителка съм и ми предложиха да преподавам на един господин всяка вечер. Отивам аз и си мисля какъв ли ще е тоя надут пуяк. А то се оказва доста симпатичен господин, един кавалер, внимателен... абе мисля си аз каква късметлийка е жена му. След няколко дни разбирам, че всъщност се развежда и нали ми е жал каня го аз на едно празненство на мои ученици да се разсее малко /а и тоя моя нали не му се идва по такива мероприятия/. А аз вече хем не спя от мисли по него, хем съм сгодена, всички чакат сватба, ама се убеждавам, че нищо няма да правя, че нищо няма да стане.... Отидохме на празненството, мина чудесно, ама не ни се прибира. И хайде да пием кафе, ама къде мислите..... на 150км, че това му било любимото място ;) По-хубав ден не бях имала през живота си.
И после като почнаха едни смс-и, едни "приятелски" срещи. А аз вече съвсем не знам какво става с мен *crazy*. Ама решението дойде само... годеникът ми намери едни смс-и и като се почна един скандал...цял ден и накрая той излезе с уговорката като се прибере или съм си събрала багажа, или тотално забравям за другия. Е, имаше дилема - с единия не мога да живея, другия го познавам от месец, но след 2 часа вече бях при най-прекрасният мъж на света и ме целуна за първи път /до тогава с пръст не ме беше докоснал :)/. От тогава не сме се разделяли и съм най-щастливата и уважавана жена на света!
Не че нямаме проблеми /родителите ми още не ми говорят и дори не го познават :(/, но се подкрепяме и обичаме. А сега градим нов дом и ... чакам пръстен :girlhide:


Съжалявам, ако съм ви отегчила, ама нали съм си учителка....

ние се запознахме в интернет в един чат на абв съвсем случайно го избрах по никнейма после си разменихме скайпа и снимки това се случи в края на септември 2006г но понеже аз много не исках да се видим тогава бяха странни този вид срещи(той е от софия но живее в чужбина и си беше за малко тук аз пък от стара загора)не мислех че ще се получи нещо и за това прекратих писането той ме блокирал от скайпа но си бяхме разменили и gsmite и след няколко дни получих странен смс да влезна в сайта на глобул и аз му варнах да го питам какъв е тоз смс телефона му имал вирус и пращал смси на кой ли не и така той ми се обади и накрая аз склоних да дойде да се видим остана 3 дни на хотел в моя град после си замина и аз след 2 дни бях при него и от тогава се започна нашата история и след около 2 години и половина се оженихме като през повечето ни време от вразката преди брака аз бях в България а той в чужбина и имахме виртуална връзка но сега вече сме за постоянно заедно това е на кратко.
Извинявам се ако съм ви поотегчила всичко добро  @}->--

Здравейте,

това е вторият пост във форума, реших да пиша тук, защото много ми харесва темата!

Годеникът ми е германец. От около 3 години живея и уча в Германия, в момента работя в университета и водя упражнения на горките студенти  P-( }:-> :danceg:  :girl_in_love: Системата в Гермния е такава, че студенти могат да преподават на студенти от по-ниски семестри срещу едно добро заплащане..
Моят годеник ми беше водил упражнение, той е млад асистент. Тогава разбира се нямаше нищо между нас, а и той си имаше приятелка.
След време ме наеха да работя в уни и след един семестър работа разбирам от наша обща приятелка, че той от известно време се е разделил с приятелката си и че след 3 дена ще бъде на коктейли с нас и още няколко колеги. И така почна всичко. Харесахме се почти веднага  :yea: :acquaintance: Почнахме да си пишем във един сайт.

След 2 дена ми предлагат колеги да ходим да хапнем за обяд. Аз отказвам, тъй като току-що съм хапнала ... След 5 минути ми пише моя любим и ме кани да идем да обядваме  8P
И аз какво да правя - ами  *db* умирам от глад  *db* . Около час и половина обядвахме и почти само си говооооорихме  :girl_wink:
След още един-два дена си говорим и той казва, че ще ходил сам на кино  ohmy  :funny: :funny:

И така отиде с мен на кино... после решихме да доизядем пуканките на по коктейл... и седим си пием и по едно време искаме да си поръчаме още ....ами те го затварят  ohmy
ОК, отиваме в следващ... седим, говорим, пием... и ... и него го затвориха!!!!  ohmy :laugh: :laugh:
Ами какво да правим тръгваме си...

А след два дена така затворихме и един суши-ресторант   +:-)
И от тогава сме неразделни!!!!! :twohearts:  Живяхме няколко месеца ту при мен, ту при него, без да се разделяме и решихме да се преместим да живеем заедно.

Бяхме около 3 месеца заедно като решихме, че ще се женим! 
И сега след около година и нещо подготвяме :svatba:

Страшно сме щастливи и все още така влюбени както в началото, не можем един без друг. Никога не сме имали съмнения, че сме един за друг, че си подхождаме във всяко отношение. Е, всеки си има малките лоши навици, но хората се нагаждат и подобряват.
Аз не вярвах, че ще срещна човек, който толкова да ме обича и разбира и, когото и аз да мога да обичам още повече. Но е факт!  :love-g:

Пожелавам го на всички!!!!  *THUMBS*

аз работя в магазин и тои идваше да пазарува, но тои имаше приятелка, а пак аз тъкмо бях приключила със 7год. връзка, и бяхме само на бъзици, нищто повече и така 7месеца през това време аз много си го харесвах и тъкмо се бях отказала от него и той ме покани да излезем, и така излязохме и нещата се получиха. сега не сажалявам за толкова чакане заслужаваше си; от 5месеца сме законни съпруг и съпруга. :weddingday: :svatba: :wedding:

Нашата история започна много романтично. Иначе за пръв път се видяхме в университета. Той беше асистент, който ни водеше упражненията по един от предметите. Изпитът при него мина, мина 1 година след това. Но аз бях влюбена от първия ден, в който го видях. Бях намерила ICQ-то му, за да го попитам за един личен казус. И така се почна. Безкрайни разговори пред монитора :ugly:. В последствие той замина за допълнителна специализация в Холандия. Виртуалната ни "връзка" продължи, но както винаги всичко на определена дистанция. До последно си говорехме на "Вие"  :angry:
По време на коледните празници през 2006-2007 той си дойде за няколко дни в Пловдив и се видяхме на по кафе. Покани ме на гости при него в Амстердам, а аз естествено казах, че ще си помисля.

И всичко започна на 1 април (като на шега) на летището в Амстердам. Прекарах невероятно романтична седмица при него и едвам се разделихме. В последствие след няколко месеца отново отидох и прекарахме 2 вълшебни седмици с разходки с лодки в Амстердам, романтични разходки в Ротердам, Хага, Лейден.... Той се върна в българия в началото на септември и 9 месеца по-късно вече живеехме заедно  :acquaintance:
А през август ни очаква сватба  :chee:

С бъдешият ми мъж се запознахме в кварталното заведение :D.Тъкмо бях преминала на самостоятелна форма на убочение в училище и реших да работя нешо като имам толкова свободно време.И станах сервитьорка.Той идваше често,харесахме се и станахме и започнахме да се виждаме.След около 2 седмици почти се бях пренесла да живея у тях,а след 2 месеца вече официално живеехме заедно.И сега,след 4 години решихме да се оженим :love_together:

:) и аз като повечето от вас тук не вярвах в интернет връзки , но моят бъдещ съпруг го срещнах именно там! историята ни много прилича на тази на nadkova :) аз направо бях удивена  аз също съм учителка *YAHOO* и така........ имах приятел от 4 години с който живеех вече, и със сигурнуст щеше да последва брак и още една грешка от моя страна  :'( живеех с него все едно на сила, той беше отвратително ревнив и изобщо имаше отвратително отношение към мен, той живееше у дома и след много наши скандали аз съм го гонела, но той така и не си тръгваше :mad_girl: :mad_girl: :mad_girl: :tarzan: идваше ми да го убия, хрумна ми да го накарам да отиден в тях да живеем и после да си тръгна и така стана, отидохме и след 3-4 месеца си тръгнах уж за малко!!! това време беше кошмар 2-3 месеца системен тормоз , и психически и физически донякъде но съдбата си знае работата :) :bravo: *INLOVE* имам регистрация в аха, и там едно момче ме заговори аз не исках да му отговарям дори не ми хареса визуално :) но беше мн интелигентен, после ми поиска скайпа и така 2 дни си писахме по скайп, една вечер той поиска да ме види на камерата, и каза че съм много тъжна и иска да ме развесели, покани ме на разходка до морето  :danceg: :danceg: :danceg: да ама не ,горкия 2 часа ми се моли а аз НЕ и той пак а  аз НЕ :laugh: :funny: :funny: УЖАС най накрая с мисълта да го разкарам си викам ще изляза с тоя , преди това вече знаех че е полицай, и може би това ме накара да му имам доверие и така :) беше 12 и нещо тъмно, една кола ме чакаше дори ми звънна че се притеснил, и аз влизам в колата и виждам един страхотен мъж , отначало ми хареса по малко разбира се, но дори не ми и мина през ума че ще имаме нещо общо, разходката свърши, докара ме до вкъщи и поиска да ме целуне, преди това нежно поиска да ми хване ръката! целувахме се и......той поиска да се качи , ама аз пак не той пак се моли аз пак не :) :girlhide: на другия ден поиска да дойде у дома да ми се извини, дойде с червена роза и кутийка за бижута, бях удивена  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* от тогава сме неразделни, ОБОЖАВАМ ГО ПЛАЧЕ МИ СЕ САМО КАТО СЕ СЕТЯ ЗА НЕГО, ОБИЧАМ ГО БЕЗУМНО МНОГО, А ТОЙ МЕ БОГОТВОРИ , НАЙ НАКРАЯ СРЕЩНАХ МЪЖА НА МЕЧТИТЕ СИ КОЙТО МЕ КАРА ДА СЪМ НА ЖЕЛАНАТА , КРАСИВА И ОБИЧАНА ЖЕНА  +:-) :loving: :loving: :loving: ПОЖЕЛАВАМ ГО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА ОТ СЪРЦЕ!!! АВГУСТ ЩЕ СЕ ЖЕНИМ :weddingday: :wedding: :partytime: *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* И ГОСПОД МИ Е СВИДЕТЕЛ ЧЕ ПО ЩАСТЛИВА НЕ СЪМ БИЛА!!! ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ДЪЛГОТО ПИСМО НО СЕ РАЗВЪЛНУВАХ!!!

до тук никъде не съм видяла някое момиче да се е запознало така, както ние с моето момче , ноо...още е рано, да мине сватбата и тогава ще пиша тук, и ви обещавам една невероятна история, бедна ви е фантазията, както се казва !

Прекрасни истории. Някой са достойни за филм *THUMBS*
Нашата е също смесица от комично-трагични моменти :)
Имах 5 годишна връзка, която с всеки изминал месец вървеше към края. Но все нещо ме спираше да кажа стига. Може би водена от маймунския инстинкт( дръж два клона и на който се почустваш по сигурен, пусни другия) :) изчаквах. Така съвсем случайно на рожден ден на моя приятелка се озовах близо до бъдещия си съпруг. Ние се познаваме от векове :) Живеем на 2 къщи разстояние, но освен детски изживявания от типа харесвам те, не сме имали по-сериозни отношения. В края на вечерта бях убедна, че съм намерила своя втори клон и започвах да пускам първия :)
След 2 месеца на тайно излизне, отидохме на море. Една вечер( или ранна сутрин), седейки на плажа, решихме да си направим бебе :P 5 дни по-късно, на рождения ми ден, получих заря и предложение за брак. Е, наложи се да изчакаме защото нашето бебе беше на път, а исках да мога на сватбата да танцувам и да се веселя.
И така - на 23.05.2010 заедно с нашата дъщеря ще си кажем ДА

Много красиви истории прочетох и чак се просълзих. Не съм вярвала, че има толкова хора намерили половинките си и се радвам, че съм бъркала до сега. Да намериш човека за себе си е несравнимо усещане, може да го разбере само този, който го е изпитал.

Под страх, че ще ме набият ще ви разкажа и аз на кратко как се случи, че да ми предстои сватба след 3 месеца.

Вярно е това, че човек, когато е най-отчаян, тогава му се усмихва щастието. Аз бях просто на ръба, вече изобщо не вярвах в любовта, още по-малко, че ще срещна истинския, макар да съм голяма идеалистка и съм си го търсила цял живот точно него. Дори толкова се отчаях, че се омъжих за човек, който осъзнавах, че не е за мен. Седейки си в къщи втора година, реших да си потърся работа, просто за разнообразие, защото полудявах. Един ден отидох на басейн с моя приятелка и нейния приятел, пътувайки в неговата кола чух обявата за работа, моята приятелка ми каза, че според нея работата е точно за мен и трябва да кандидатствам. Е, да, но не го направих, поне не веднага. Изчаках да минат 2 седмици, дори вече имахме резервация за море с платено капаро. Когато нещо ми прищтрака и пуснах автобиографията си за въпросната позиция при това точно в петък вечерта. В понеделник сутринта ми се обадиха за интервю с думите 'Ама вие защо чакате последния момент?'  =] Оказа се, че сме само 2 на това интервю, всички други кандидатки са били отхвърлени. Още веднага като се прибрах ми се обадиха и ме извикаха на второ интервю на другия ден, след като се явих пак ми звъннаха да ми кажат, че са одобрили другото момиче. Аз не очаквах да ме вземат така или иначе и се зарадвах, че ще ходя на море  :danceg: Още една седмица след това ми се обадиха пак и ми казаха, че другото момиче се е отказало и започвам веднага хехе. Две седмици след като започнах работа дойде и Той. Никога няма да забравя пръвата ни среща. Излизах от една стая, а той седеше като вцепенен и ме гледаше. Много ми стана смешно, защото си мислех, че изобщо не съм негов тип (поне това си помислих тогава), после се оказа точно обратното. Осем месеца работихме там - аз на един етаж, той на друг и нищо. В крайна сметка се сприятелих с други наши колеги и така постепенно започнахме да излизаме една групичка след работа на кръчма. Много беше весело и забавно. Открихме си някакви странни съвпадения, разни общи приятели, ама дето човек не би предположил дори. Докато един ден не се събудих с мисълта колко много ми липсва. Просто никога не бях се чувствала така, в неговото присъствие изпитвах някаква странна топлина и уют, чувствах се у дома си. За пръв път се чувствах истински разбрана и обичана от тогава до ден днешен. Това е най-прекрасния човек, когото съм срещала някога, не искам никога да се разделяме. Сега на 30ти правим 3 години, откакто сме заедно, на 23ти май ни е сватбата.

Забравих да кажа, че в момента, в който разбрах, че това е човека просто си събрах багажа от бившия ми и се изнесох за един ден само с моите си вещи, нищо не съм искала от него, нищо не съм делила.

Пожелавам на всички ви много, много щастлив семеен живот!

Хайде и аз да се отчета по тази тема.
Когато се запознах с половинката, бях в период, в който ми беше писнало от всякакви мимолетни връзки и като цяло се бях изморила от мъжете.Ние като доста от писалите в темата, се запознахме в сайт за запознанства.Той тогава не беше в България и щеше да се върне след 3 месеца някъде.Първоначално не мислех да му отговарям, защото е от друг град, който е доста далече, а и е по-малък от мен.Затворих му профила, но после се върнах да го разгледам пак и понеже ми беше много сладък, му отговорих.В началото си пишехме по 1-2 съобщения на ден, до момента, в който си разменихме скайповете.От тогава се почна едно невероятно писане и говорене по скайпа.Гледахме си се на камерите и просто не усетих кога се влюбих(въпреки че не го бях виждала на живо).Когато не можехме да сме в скайпа, си пращахме смс-и.С такова нетърпение никога не съм чакала някой да се появи в скайпа.Всеки път като влезеше настръхвах цялата и ми се появяваха онези "пеперудки" в стомаха.Имах чувството, че го познавам от години и знам всичко за него.Дойде момента, в който трябваше да се прибира в България и почнаха едни притеснения от моя страна дали като се прибере няма да ме забрави, да почне да си излиза с приятелите и всичко, което е било, да си остане само във виртуалното пространство.Беше ми много криво от факта и явно съм го показала и пред него по някакъв начин, защото той ми казваше, че се държа странно и съм станала по-студена към него.
За моя най-голяма изненада, в момента, в който пристигна в България, той ми се обади.Направо ми се подкосиха краката.Решихме, че трябва да се видим възможно най-скоро.Понеже нашите нямаше да приемат идеята да имам връзка с човек, който е доста по-далеч от мен, се разбрахме аз да отида първа и след това вече той.И така в един хубав декемврийски ден, си хванах сакчето, качих се на автобуса и потеглих.Като стигнах града почнах да се чудя дали ще ме посрещне, дали ще си прилича с образа на камерата, все някакви ей такива тъпизми.Стигнах на автогарата и почнах да се оглеждам.В момента, в който го видях, не можех да повярвам, че наистина го виждам.Изглеждаше много по-добре, отколкото на камерата.Гледахме се няколко минути.Всичко беше толкова нереално.В един момент се опомних и го прегърнах и целунах.От там започна нашата история.Последваха едни непрестанни пътувания между двата града, но успяхме да опазим връзката си и в скоро време ще сме семейство.Определено в този сайт намерих своето щастие.  *YAHOO* *INLOVE*

Ах, прекрасна тема! :bravo: Прочетох толкова романтични и трогателни истории тук.  Аз,както и голяма част от вас, се запознах с бъдещия си съпруг в интернет,така че историята ми е по-скоро стандартна, но за мен си е уникална (нали си е моята).
Имах доста дълга и сериозна връзка - почти 6 години. Тя може би след около 3-тата година бавно,но сигурно отиваше към своя край. Имахме прекалено много персонални и ценностни различия, като едно от основните беше,че той не искаше да се жени - НИКОГА!  Аз често се шегувах, че щом така е решил ще се омъжа за някой друг, а той може да ми остане таен любовник. ;)
 По това време играех една игра в интернет, където се запознах и с моя любим. Отначало всичко беше съвсем невинно, просто играехме заедно и си чатихме,като често си подхвърляхме шегички със сексуален подтекст. Съвсем неусетно разговорите ни станаха все по-дълги и все по-лични,докато една прекрасна вечер той не ми призна,че е лудо влюбен в мен. Бях на седмото небе, та и аз бях не по-малко влюбена в него, но това беше лудост! Той е от Санкт-Петербург, аз от Варна; той никога не се беше влюбвал,а аз живеех с мъж от 5 години и вярвах,че ще прекарам остатъка от живота си с него (макар и без сватба и въпреки че и двамата вътрешно чувствахме,че не сме един за друг). Започнах да прекравам дни и нощи пред компютъра, говорехме си за какво ли не, смеехме се, а понякога и плачехме заедно(тъй като и двамата прекрасно знаехме,че връзката ни е невъзможна). Аз преминах през доста депресивни състояния : затворих се в себе си, плачех непрекъснато, не излизах никъде (освен до университета), започнах да злоупотребявам с алкохол, не споделих какво ми се случва дори с най-близките си приятелки,защото се срамувах от факта,че съм се влюбила в чужденец от нета и то при положение,че бях сериозно обвързана. Той от своя страна се чувстваше много виновен,че се е появил в живота ми и го е обърнал с краката нагоре. И така година и три месеца ние се обичахме и страдахме тайно от всички. Осъзнахме,че повече не може да продължаваме така и че трябва да се видим на всяка цена, пък после да става каквото ще.
 Той дойде в България на 17.01.2009г., отидохме да караме ски в Банско. Изживяването беше неописуемо,не мога да го облека в думи. Това бяха 10-те най-прекрасни дни в живота и на двама ни. *YAHOO*След много тежката раздяла си обещахме,че ще направим всичко възможно да се видим пак.
 Аз от своя страна започнах да планувам бягството си. Казвам бягство, защото вярвах,че ако просто изчезна от живота на тогавашния си приятел - без драми, обяснения и сълзи, така ще бъде по-лесно и за двама ни. Който е имал връзка 5 или повече години знае,че решението за раздяла,дори и вече взето, е трудно за изпълнение. И така избягах, много далеч - в САЩ,като се надявах,че докато отсъствам той ще се влюби в друга (за мое щастие стана точно така). Когато се върнах в България бях вече свободна жена и готова да се отдам изцяло на голямата си любов.
 Следващата ни среща беше на тази Нова година (почти година след първата).В полунощ, с пръстен в ръка и на колене ме помоли да стана негова съпруга. @}->-- Сватбите ни (едната в Русия, другата в България) ще бъдат август. Сега отново ни дели това огромно разстояние, аз трябва да се дипломирам май месец, после заминавам при него и се надявам,че никога повече няма да се разделяме.  *INLOVE*

олеле curly_Sue, как ще е стандартна историята ти! То си е цял филм! Дано да сте много щастливи заедно!

Нашата история е безкрайно обикновена :).
Аз - студентка в предпоследен семестър, нагърбила се с две висши, предстои ми да се дипломирам и обмислям дали вече не е време да се настройвам за прибиране у дома (нямах желание да оставам в София, а и имах шестгодишна връзка, последните няколко от които - от дистанция заради образованието ми. И ето, в последният ден на зимната сесия, след последният ми, 16-ти поред изпит, който мина като по вода, се озовавам на купон в Студентски град у най-близката ми приятелка, за да полеем края на сесията. В един момент, вече порядъчно почерпена, и като никога покачена на една маса, от височината на позицията си виждам един младеж да влиза в препълнената стая. Беше единствената личност, която не познавах, и моментално прикова вниманието ми. Имаше нещо в походката, в излъчването му... нещо силно и диво, като на едър, грациозен хищник... Този човек влезе с неосъзнаваното величие на император, така, сякаш светът бе негов.
С приятелките ми същия ден си бяхме говорили за феномена "секс за една нощ". До този момент в подредения ми живот не бях правила нещо подобно. Но алкохолът и нуждата от нещо ново в живота ми си казаха думата. Знаех, че искам този мъж, и го искам веднага.
Добре, че съм пропуснала представянето на непознатия. Колегата, който го доведе, го представил на домакинята като свой съученик, "плейбоят на класа". Може би щях да се откажа :)...
Не се отказах. А после, изумена от това, което съм направила, избягах у дома. Скрих се за няколко седмици. Той обаче все звънеше... все в неподходящи моменти. Затварях му. Това, изглежда, го е настървило. Когато се върнах в София, реших, че ще е крайно грубо да го отрежа по телефона, и че след онази хубава нощ заслужава поне едно лично обяснение защо няма да се получи нищо между нас. Така си мислех. Но се оказа, че парещото усещане за електричество между нас не може да се игнорира. Разказах му всичко, както си е - нещата в моя живот бяха прекалено объркани в емоционален план. Станахме най-банални любовници, с идеята да се виждаме от време на време. Само че... постоянно си изпращахме смс-и, постоянно си звъняхме, намирахме поводи да се виждаме всеки ден. Имахме нужда да сме постоянно заедно. Нямаше и месец след това, една вечер той заспа изтощен у нас. Изтръпнах... До този момент винаги съм мразила някой да спи в леглото ми. Но докато гледах заспалото му лице, ме обля вълна на спокойствие. Знаех. Той е.
В началото на лятото проведох тежкият разговор с вече бившият ми приятел. Дипломирах се. Останах заради него. Останах при него.
Минаха пет години. Започнахме със секс, създадохме любов, предстои ни да станем семейство. Никой друг не съм обичала така, нокой друг не ме е обичал по този начин. Плейбоят стана мъркаща домашна котка. Банално, а? :)

.... :girl_in_love: .... леле какви историй....невероятни!  :bravo:

Ех, айде и аз. Нас ни запозна нещо не дотам хубаво.И двамата претърпяхме здравословни проблеми и то много сериозни(неговият особено), ще си го спомняме винаги. Запознахме се в един санаториум, където и двамата бяхме на лечение. Никога няма да съжалявам, че ми се е случило нещо лошо, защото ме заведе при моя любим  *INLOVE* :twohearts: А и взаимната ни любов ни помага да живеем и да сме щастливи

 

В работата..... :)  Беше преди малко по-мако от 3 години. Бях студентка 2-ри за 3-ти кърс и реших да отида на стаж през лтото. Там го срещнах..... В началото не го бях забелязала, пък и аз и той имахме връзки (моята много "измислена", макар и 3-годишна, за неговата-не знам). Така се случи, че след като поне от 2 години нямах ни най-малко желание да продължавам с моята отдавна изчерпана връзка, която "не развалях, защото се надявах бившия да си намери някоя и да поиска сам да се разделим, понеже не ми се занимаваше със сцени  *crazy* ", няй-накрая реших, че не ми се чакч повече и скъсах с него (оказа се, че съм била много права за сцените,ама това е отделна тема). По същото време явно нещо беше станало и в неговата връзка.... И така, отделът отиде на тиймбилдинг, там се аресахме, бяхме непрестанно заедно, така и до днес. Стажът ми приключи, но нашият романс тепърва започваше  *INLOVE* *INLOVE* Днес работим в една фирма, пак тзи, в която се запознахме, но аз съм в друг модел.
Понякога си мисля, че това е съдба  *crazy* , но всичките електроуреди в кухната на родителите ми са на марката са която работим, първият ми GSM също, а тя не е никак популярна (поне не в България),аз поне не съм виждала другаде домашни електриуреди на тази марка. Т знае ли човек, може наистина да е съдба.  :girl_wink:

Може би вече не е толкова нестандартно, но аз и моят бъдещ съпруг се срещнахме в интернет.  :[
Tъй като си падам gamer-ка по душа, преди 5 години имаше едно предаване по телевизията, което се наричаше Myst и водещ беше Роро. Идеята на предаването беше high-tech и след 12 часа вечерта започваха да играят т. нар. adventure games (игри в които се решават пъзели). Бях попаднала една вечер на това предаване и се загледах и полека полека започнах да го следя. Роро през цялото време споменаваше, че имат канал в mIRC на име #Myst и подканваше зрителите да влизат там. Спомням си, че след последното предаване, което изгледах се реших и аз да влезна в този mIRC канал.
С течение на времето намерих доста приятели от там, с няколко от тях дори съм се виждала лично, и точно там измежду всички никове в канала беше и този на моето момче  :girlhide:  *INLOVE*

Писахме си известно време в mIRC, след това си разменихме Skype-овете, след това и телефоните. Започнах да се привързвам много, а единствената представа за него, която имах, беше от 2-3 снимчици и чатовете помежду ни (които не бяха малко и не бяха кратки  :[ ). Спомням си как потрепервах всеки път, когато ми се бадеше по телефона...  :loving:

И така дойде време и да се видим на живо. Причината отново беше леко "нестандартна". Друга наша обща манийка са BMW-тата  :cap: Тъй като аз съм от Пловдив, а той от Стара Загора това беше идеална "причина" да се видим. Той работеше и в официалния представител на BMW в Стара Загора и ми предложи да посетя Националният Събор на BMW, който се провежда на писта Дракон до село Калояново, Пловдивско. Аз естествено приех с голяма радост!!  :danceg:

И дойде денят...видяхме се...уви за кратко (заваля обилен дъжд и всички се разбягаха и изнесоха по бързата процедура  :\ ).  Вторият път, в който се видяхме, отново беше свързан с BMW, но този път ставаше дума за test drive  :speed: Там прекарахме заедно няколко часа (напрежението се повдигаше, привличането се разрастваше  *INLOVE* ). Третият път беше доста случаен. Заминахме за няколко дни с няколко мои приятели на море и навръщане (тъй като минаваме през Стара Загора) аз успях да ги навия да минем за едно кафенце на бензиностанция OMV и бях извикала и годеникът ми там, за да се видим.  :P

И така работата беше вече ясна. Четвъртият път, в който се видяхме, той дойде да спи в нас за през уикенда...  :[ Малко ни беше трудно предвид разстоянието, което ни дели, но успявахме да се виждаме през събота и неделя и за по-дълго през празниците. Летата прекарвахме заедно - ходехме на бригади в USA и така вече почти 4 години сме си заедно  :twohearts:

Получих предложението за брак на 14 Февруари тази година и сега сме в процес на организиране на сватбата. Заедно с това започнахме и цялостен ремонт на апартамента, в който ще живеем. Общо взето сме затрупани със задачки  *crazy* но сме заедно във всичко и вярвам, че ще мине по вода. Стискайте палци!  :good_luck:

повярвайте ми преди около 4 години, ако някой ми беше казал, че ще се оженя за точно този човек, щях да го обявя за луд и окото ми нямаше да мигне :D
всъщност с него се запознахме покрай сестра му, която е една от най-добрите ми приятелки, запознахме се, вечерта точно преди да влезе в казармата и се скарахме преди дори да сме си казали имената .. той се заяде с мен, аз пък както паля на четвърт и се сдърлихме, след което цяла вечер си говорихме на въпреки и мога да се закълна, че го мразех :D
и така той отиде в казармата, през следващите 7 месеца се виждахме случайно пак покрай сестра му и отново всяка наша среща завършваше с молби към господ да не ми се налага да се срещам с него скоро пак и с порой от заяжданици тип "аз ти дърпам плитката щото те харесвам, пък ти ме биеш по същата причина" ама то кой да ти знае, че такава била работата :D всичко се промени една августовска събота вечер .. аз точно бях приключила една безплодна връзка с мъж, който очевидно страдаше за бившата си, а аз не съм таква, че да се примиря с второто място, но все пак пътищата на сърцето никой не знае на къде водят и аз страдах малко или много заради поредното разочарование .. и така моя принц на бял кон се появи съвсем без да го очаквам и със съвсем типичното за него поведение, само дето аз не бях подготвена и след поредната заяжданка, заради която аз го навях и го насях много брутално, той ми каза: "ужас! пази боже от теб! направо не мога да си представя кой ще те вземе такава!" и тука като се разревааааах, мале малее нещо страшно ви казвам - аз рева насредата на едно заведение, пък той пищисан и гузен се опитва да ме успокои .. и тъй аз се поуспокоявам, ама на него му е тъпо, че ме е разревал (пък и аз от де да знам, че той се заяжда така хлапашки с тези които харесва :D ) и устата му не спира да ръси някакви глупости, които дори не си спомням и след като ми каза един милион пъти извинявай, а аз отговорих че няма нужда чак от толкова извинения И той не спря да го прави, го "заплаших", че ще го накарам да млъкне дори и да не иска .. той не ми повярва съответно и единственото което ми дойде на ум за да го накарам да спре беше да го целуна по устните .. и той млъкна наистина мълча цели 15 минути всъщност :D чак си помислих че му нанесох психическа травма :D:D след това реших че ще се прибирам, но той настоя да остана с него за помирително пиене на по бира .. стояхме до 5 сутринта на пейката пред един блок, гледахме звездите,слушахме музика на mp3-player-a ми и си говорехме за моето предстоящо студентство .. аз цяла вечер му обяснявах, че се радвам, че съм сама защото есента идва и с нея преместването ми в софия и че там ще срещна моята "голяма любов" и бла бла бла .. не знаете как се усмихвам сега като се сещам за това :D:D както и да е .. когато реших да се прибирам, той ме изпрати безропотно въпреки че живеех на 5 км от там, където бяхме и когато ме целуна за лека нощ аз изръсих най-тъпото нещо, което може да се изръси в такъв момент: "и ся кво прайм?!" ужасТ ви казвам :D той съответно каза, че оставя това решение на мен, все пак аз опявях цяла вечер, че не ми трябва връзка, и си тръгна .. дори телефона му не взех!
след няколко дни получих смс от непознат номер, който ми обесняваше, че няма търпение да се прибере при мен и дори не се сетих, че е от него .. трябваха ми 2 дни, за да се усетя :[ :[ той беше поискал моя номер от сестра си, а тя като непоправима романтичка го беше дала и като ме видя след това и ми рева насреща, че брат й си е избрал нейна приятелка за гадже и че е безкрайно романтично .. и така аз завършвам, той изтърпя тези години, в които през седмицата аз бях на лекции в софия и се прибирах само за почивните дни, аз пък научих пътя до родния град като дланта си, но си заслужаваше усилията .. надявам се животът ни заедно ще ни поднесе много незабравими моменти  *INLOVE*

Rafaela,много се смях на вашата история  :funny: ,но все пак е адски романтична  *INLOVE*

rafaeLa четейки разказа се опитах да си представа ситуациите опредерено ме развесели  :girl_wink: :girl_wink: :girl_wink: :bravo: :bravo: 
Dallila не знаех че и вие сте се запознали по интернет както май повечето момичета тук  :) :girl_wink: :)

Ами аз се запознах с моя съпруг чрез приятел на сестра ми,който е колега с него.Все ми разправяше, че искал да ме запознае с него,но не приемах толкова сериозно желанието му,докато един ден на рожденния ден на мъжа ми дойдоха да салона ипихме заедно кафе,а той беше много срамежлив и почти не си говорихме,но ми беше приятно и така си разменихме скайпа и телефоните... и по този начин се опознахме повече -чрез интернета  :) защото беше много ангажиран с работата.. но всичко се разви много бързо и повярвайте ми изобщо не съм очаквала!!  *THUMBS*

Страхотна тема.
Е и ние се запознахме по интернет..но ни срещна един общ приятел, който беше меко казано влюбен в мен..и естествено после стана много гадно като тръгнах със сегашния ми, но какво да се прави любов от пръв поглед нали знаете. При нас беше много интересна историята, тъй като моята любов работеше в Италия и се беше върнал за месец-два, просто малко за релакс и съответно ми беше казал, че не иска сериозна връзка тъй като ще заминава пак, но аз незнайно защо му казах, че не ме интересува и искам да пробвам с тази връзка. Та минаха 2-та месеца и той така и не заминаваше и в крайна сметка една вечер ми писа смс, че няма да заминава заради мен.. не мога да ви опиша как се почувствах тогава, хем ми беше гузно, че си изпуска работата, хем буквално умирах от кеф. Не след дълго отидох да живея при него, и така до ден днешен. А и другото което го спираше за сериозна връзка беше, че не вярва на момичетата, тъй като е патил от доста несериозни личности.. но в крайна сметка му показах, че не всички жени са еднакви(както те обичат да се изразяват)..
И така 4 години и половина сме заедно и вече е време за втората стъпка-сватбата, и дай боже някое бебче след време  ;)

Аз много се чудех дали да си разкажа историята, защото ние не сме пред сватба... Но все пак реших да го направя, защото така или иначе съм разбрала, че това е Човека за мен, дори и без да съм получила все още предложение за брак.

Не си спомням точно запознанството ни, защото след 7-ми клас кандидатсвах за гимназия, приеха ме и той се оказа от моя клас (забележете от колко далеч започвам - 7 клас!). Тогава, ако някой ми е казал, че ще се влюбя в него, щях да му се смея! 5 години в един клас и не сме имали кой знае какви контакти, дори не мога да кажа, че сме били приятели, просто съученици. И вече за завършването на 12 клас организирахме екскурзия до Турция, на която решихме да бъдем само нашия клас, за да не се разпиляваме с целия випуск. Лошото беше, че 3-те ми най-добри приятелки от класа по една или друга причина не искаха да дойдат на екскурзия, но аз си държах да ида и отидох ей така само с познати, без особено близък човек с мен. Заминахме, в стая отидох с две съученички, които обаче в последствие се оказаха малко чавки и аз се махнах от тях и отидох да спя в стаята на 3-ма съученика, от които и моя любим. И ето от там започнахме да се опознаваме. Случиха се там някакви еднократни неща между нас. Прибрахме се и си мислехме, че е било просто, защото се отпускаш там, няма голям избор и т.н. Тук обаче започнахме постоянно да си организираме срещи на класа, още не отърсили се от емоцията на екскурзията, и ние постоянно бяхме заедно. Всяка вечер седяхме на пейката пред нас, докато съмне и само си говорехме. Не можех да повярвам, че има човек, с който да ми е толкова приятно да си говоря толкова дълго и толкова често и не съм го забелязала, а той е бил съвсем близо. В един момент нещата просто се случиха. И след 1 месец трябваше да заминаваме за Благоевград да учим и двамата и аз съвсем спонтанно му предложих да живеем заедно. Той без да се замисля отговори, че е съгласен. И така вече 3 години.... Още ми е странно като се сещам, че бяхме в един клас, сякаш са различни хората - съученика ми Митко и приятеля ми Митко.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Хайде и аз да се включа в тази темичка. :)Аз се запознах с бъдещия си съпруг по интернет , в сайт за запознанства.Писахме си няколко часа ,разменихме снимки , след което си уговорихме среща на следващия ден.От тогава сми си заедно вече година и половина ,дай Боже и още много години да сме си все така щастливи и влюбени, това пожелавам и на всички останали ,защото щастието което дава една любов на човек е огромно.

 Все още не сме женени, но историята за нашто запознанство е интересна. Нас политиката ни събра  :)
 Аз работех за една от политическите партии за изборите. Имах тогава сериозна връзка с момче, което беше коренно различно от мен, дори сега се чудя как съм била близо 2 години с него. В ПП по време на изборите бяхме разделени на отдели, всеки правеше различни неща, но и бяха взаимно свързани. Аз и мойта най-добра приятелка работихме заедно и нашта работа беше свързана с интернет. Изведнъж се оказа че трябва да се прибегне до IT техник от интернет компания. Тогава пратиха моя любим :)
Като влезна в стаята ни да ни оправи компютрите мойта приятелка го попита за ФБ и той й го даде, а после тя ми го прехвърли. Тогава много се карахме с тогавашния ми приятел и нещата вървяха към своя край. Започнах да си пиша с момчето, когато ставаше дума за кафе все отлагах. На една от срещите в работата той правеше нещо на компютъра в коридора с негов колега, когато застанах зад него и го целунах по бузата. Когато отидохме, след 2 месеца писане по скайп, на кафе си говорихме доста време и беше решил да напуска работа. От тогава нещата станаха между нас. Когато се разделих с бившия вече бях с моя любим. Близо две седмици след като се бяхме разделили на няколко пъти идваше до нас с заплахи(беше и още е охрана) случи се веднъж да се появи в нас рано сутринта докато спа и майка ми да го пусне преди да тръгне на работа и той беше с работната униформа и както бях в леглото седна до мен, разрева се и извади пистолета си и го насочи кам слепоочието си - тогава скочих като ужилена и бях много уплашена, но всичко отмина.   

И така и аз да се запиша в тази тема и да разкажа как се запознах с бъдещото ми мъжленце  ;)
Тъкмо бях завършила университета и работех към една строителна фирма, живеех в София, работното ми място беше в Своге - там се намираше тогавашния обект, а иначе съм от Пловдив  :[
Беше януари 2008г....един студен зимен ден, аз бях излезнала по обекта да трасирам ( геодезист съм ), спомняма си, че беше толкова студено, че не си чувствах ръцете  O_O  Съвместно с нашата българска фирма работеше и една италианска фирма. И трасирам си аз, и съм се загледала и съсредоточила и погледа ми беше прикован от една черна лъскава кола, която спря точно пред мен и ми закри точно това, което трябваше да меря. Така се ядосах и тъкмо бях тръгнала да се карам с шофьора , но после си помислих..."ами ако е някой от шефовете на италианците и аз да му викна..." ohmy . Изглеждаше ми много млад за шеф и реших да поразпитам колегите кой е и какво прави тук, а не го бях виждала за няколко месеца работа там  ;) Оказа се, че работи в тази италианска фирма и бил в Итали до сега, та за това не съм го виждала и бил единствения българин при тях. И така при съвместната ни работа с другата фирма, тъй като съм много на "ти" с италианския език, той ми помагаше да се разбирам с колегите му  *db*. А аз все ги базиках, чрез него  :[, че един шоколад не искат да ми донесът от Италия като си ходят, а си ходеха много често до там. И така до декември 2008г., беше изминала цяла година, бяхме си само колеги, базикахме се, базиках и италианците чрез него. Докато една вечер, спомням си беше 6 декември - Никулден, ми звънна служебния телефон. Беше късно вечерта, тъкмо бех заспала и се стреснах, като го чух, че звъни и си помислих че е станало нещо?! И може да си представите физиономията ми като му видях името му изписано на екрана  ohmy ohmy ohmy . Вдигнах му и му се развиках, че ме е събудил, а той ми вика: "Тъкмо минах Българската граница, бях за няколко дни в Италия и съм ти взел шоколад от там"  а аз онемях  ohmy ohmy ohmy не знаех какво да кажа, но той продължи: "Кога да ти го донеса?" . Не знаех какво да кажа, казах му, че ще му се обадя утре като стана. Заради студентския празник си бях взела няколко дни отпуска и не бях на работа. Не знам как да ви опиша чувството което ме сполетя изведнъж - бях едновременно шокирана, объркана, гледах като застреляна, цяла нощ не спах мислейки си какво да направя и да кажа утре като му се обадя  *crazy*  =] И така дойде сутринта звъннах му аз и му казах, че ако иска да ми донесе шоколада може да дойде с мен на 8-ми декември в една дискотека в София, като мислех че няма да иска защото е от Дупница и няма да му се разкарва и познайте какъв беше отговора: "В колко часа и от къде да те взема?"....Момичета, аз бях много шокирана  ohmy
И така дойде на 8-ми декември с мен, празнувахме и нищо, даже и шоколада не ми донесе  *crazy*  :[
И аз си помислих, че просто му е било скучно и е нямало с кой да празнува и за това е дошъл и т.н. След няколко дни на работата ми даде шоколада и така като се почна едно купуване на шоколади през ден  :sarcastic: а аз бях много щастлива, че някой ми обръща такова внимание  :bouncinggirl: , а иначе нищо нямаше между нас, дори и не съм го целунала за благодарност  =]. Разменихме си скайповете, започна се едно писане, нормално на работата не можехме да си говорим лични неща и така....... любовта отдавна беше пламнала между двамата  *INLOVE* Започнахме да излизаме тайно, идваше да ме взима от София вечер, ходехме в Дупница у тях, защото аз живеех още в студентски град с 2-те ми съквартирантки и нямаше как да сме на саме  :[. Сутрин в 5 часа ме караше обратно до София, защото ме взимаха от нас за работа със служебен транспорт, а нямаше как да се появим двамата заедно там - всички ни познаваха  :girlhide: Смях ви казвам.... *ROFL* Колко километри е навъртял заради мен..... :sarcastic:
Така до май 2009г., когато приключихме обекта и трябваше да замина за Бургас  :'( :'( :'(, а той никога не ми каза не заминавай остани при мен и мислих, че всичко е свършило до тук, било е само за няколко месеца, но не беше така..... Не се бяхме виждали 2 седмици и той ми звънна и ми каза: "Ако не дойдеш събота и неделя в Дупница да ме видиш, аз ще дойда до Бургас"  *crazy*  *INLOVE* И така изкарахме няколко месеца, до септември 2009г. когато официално заживяхме заедно в Дупница  :twohearts:
И сега на 25.09.2010г. - година по-късно ще се омъжа за "мъжа с шоколада"  :sarcastic:  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
И до днес ме базика с тоя шоколад, вика ми: "За един шоколад се даде".....ама не е било само шоколада, още от началото си усещах, че е различен и наистина се оказа различен: МОЯТ ПРИНЦ НА БЯЛ КОН  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Съжалявам за дългия пост, ама много се развълнувах от вашите разкази и исках и аз да споделя моя  @}->--

Ха, и след това върви разправяй че мъжете били различни 8P.

И с моето момче трябваше да се поразделим (свърши студентството и започнахме работа) за да му оври главата, че иска да е с мен. Ама на него му отне 3-4 месеца, като преди това го бях питала, дали иска да отида с него. Така че, поздравления, твоят е доста по-досетлив, самичък и само 2 седмици след като си си заминала  ;)

pebbles, така е, приличат си всички  8P
Питала съм го защо не ме е спрял, не ми е казал да остана с него, а той ми отговори, че искал да види какво ще стане и не искал да ме насилва  *db* а аз само чаках да ми каже "не заминавай" и нямаше да замина..... :[

:)  моят мъж само в това ни обвинява, че не си казваме, а чакаме да се сетят. Колко било по -лесно да кажем какво искаме, а като те не познаят се сърдим. Понякога ссе сърдя, че не се сеща някой неща, а понякога си мисля, че е прав.  =]

Момичета, малко  :offtopic: - но мъжете наистина не могат да гадаят и да четат мисли, или просто така да се сещат за нещата. Казвайте им директно какво искате, по-добре ще е и за тях (защото знаят как да ви направят щастливи) и за вас (защото ще имате точно това, което искате).  :girl_wink: Препоръчвам ви една книга по темата, "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". И успех на всички!  *THUMBS*

То и нашата история е най - обикновена. Запознахме се в irc . Точно там , не в сайт за запознанства или нещо подобно. Включи ми се някакъв непознат ник , взе нещо да ми приказва, общо взето празни приказки. На следващия ден пак същия , пак празни приказки. И така дни наред , докато не започнахме да си споделяме разни неща , да се опознаваме. Разменихме си icq и продължихме там от време на време. Дойде ред да си разменим телефоните и се чухме една вечер ей така и откъртихме цели 40 мин при положение , че той не е имал някакви минути към мен нито аз към него и после платил подобаваща сметка. По едно време взе да ми предлага да сме се видели ама не точно среща ами да сме ходили по магазините да си избираме дрехи O_O. Естествено не се състоя тази драма :). Не можех да си представя да хукна с някой непознат да си избирам дрехи точно и веднага пропадна като план. Изобщо не ми беше до срещи , не ми се занимаваше. Аз даже накрая му казах , че не искам да излизам с него , защото той вече стана по - настоятелен за кафе. Този път не за магазини :). Бяхме си вече разменили и снимки , той пък веднага се влюбил в очите ми , взел да ми показва снимките на приятелите си. Казвал им - вижте какви очи има :[. Одрязах го за среща аз, за което до ден днешен ми се напомня. Той каза , че не желае повече да комуникира с мен тогава, защото бил ме харесвал и т.н. Не се сещам вече. По едно време , обаче аз получавам факс , че ще изляза с него. Та така , отидохме в тях , решихме , че няма да ходим по кафетата , много някак си задълбахме още преди да се видим и решихме да сме на по - спокойно място , като квартирата му :[. Взехме бира и ядки от магазина. Същата вечер се целунахме и май от следващия ден започнах всяка вечер да нощувам в тях и заживяхме направо заедно в квартирата му. Паснахме си идеално и веднага. С нас живееше и едно друго момче. Така до ден днешен , вече самостоятелни , женени и много щастливи :).

:) Много хубава и разпускаща темичка. Всеки разказва толкова вълнуващи истории  *INLOVE*.  Аз с моя бъдещ съпруг се запознах по интернет ... преди 3 години ... спомням си имаше един руски сайт в който играехме на "Не се сърди човече" :) и така, разменихме си скайповете след няколко игри писахме си всяка вечер, и на двама ни беше приятно да общуваме. Видяхме се още първия месец след като започнахме по-сериозно да си пишеме. Дойде и ме изненада на работното място с огромен букет червени рози  :[ ето... и след още месец и половина вече ще си кажем ДА :)
Баща ми беше много против тази наша връзка, в началото големи проблеми, как от толкова много момчета и приятели съм се запознала точно с този по интернет и то от толкова далече. Мислише и него и мене за луди. Майка ми до ден днешен винаги ме е подкрепяла в избора. А Татко ... Вече свикна няма къде да ходи  :P, видя, че за любовта граници наистина няма  :) нищо че гаджето ми и вече бъдещ съпруг е чрез съвсем случайно интернет запознанство =]

Наистина темата е страхотна.юнашата истррия започна през ноември 2006 когато се запознахме с моя бъдещ съпруг в едно заведение-имахме общи приятели. Още като се запознахме ми се стори много забавен, което и до ден днешен мисля. Когато излизахме с общата ни компания винаги имаше за какво да си говорим с него. Към края на 2008 година и двамата по не знам каква причина, може би сме разбрали че сме един за друг :twohearts:, започнахме да проявяваме повече интерес един към друг. Докато на 31.12 малко преди да посрещнем Новата година той не ми призна чувствата си. Почувствах се едновременно много странно, но и много щастлива и оттогава сме си неразделни и очакваме с нетърпение нашата сватба!

Да споделя и аз как се запознахме :) През 2005 г. работех в един интернет клуб и милото беше един от много редовните посетители. Аз се бях нагледала на такива неща там и тези хора ми бяха толкова странни, понеже прекарваха половината денонощие в залата, та се бях зарекла, че няма да се хвана с такъв човек. Но както се казва "никога не казвай никога" :) С течение на времето аз и една колежка станахме една компания с няколко от клиентите, между които и милото. Взехме да си ставаме все по-близки, споделях му много неща, почна едно уж "невинно" писане на смс-и, едно игране на карти всяка вечер (ние естествено от един отбор) и докато се усетя, така бях хлътнала, че нямам думи  *crazy* И така до вечерта на 24.10.2006г., когато се целунахме за първи път  :gu6: А 3 години по-късно на същата дата се сгодихме :offer:

А пък ние се запознахме в гимназията, никой от нас не помни точно кога и как - сигурно сме се виждали в междучасията. :) Пък и беше отдавна. Пораснахме заедно и вече така  8 години. :)

С бъдещия ми съпру се запознахме официално във Facebook, не официално сме от малак град и сме се виждали поне 1 000 000 пъти, даже сме учили в едно и също училище.
Та 09.2009г. иска ми той приятелсво във фейса, аз си го приемам и тръгвам да разглеждам снимки.... ми той много се е променил си мисля, страшен симпатяга е станал (поне за мен) и за майтапа си коментирам аз една негова снимка, той ми отговаря и така 1 месец базици с коментари на снимки. След това, незнайно от къде ми намира скайпа и започваме да си пишем всеки ден по 2-3 часа. прибирам се аз в родния ми град (тогава той е там, а аз в софия) на рожден ден на моя приятелка и в дискотеката го виждам... а той нищо, цяла вечер ме гледа с отворена уста, но нищо... прибрах си се аз в СФ и по скайпа той пак започва да пише ... питам го аз защо не е дошъл при мен да ме заговори или нещо такова, а той " защото си много красива, а аз не съм ти на нивото" ... е как да не се влюбиш в него...обясних му, че не е така както си го мисли и че ще се радвам да се видим и да си поговорим лице в лице  и от тогава сме заедно :)))

Моята история има и предистория. С моята приятелка и колежка - тя живееше в една квартира преди да се настаня след време аз. Бяха й монтирали пералня, но за съжеление неправилно и извика колега и така се ожениха. След това аз трябваше да отида в същата квартира. При мен трябваше да се сложи нов климатик. Приятелката ми предложи един колега да ми достави климатика и монтира. Та аз си го представях обикнавен бачкатор. Годеникът ми и бъдещият ми съпруг е много привлекателн мъж. И така тази квартира се превърна в начало на брачни двойки. Някой ако има проблем със задомяването да заповята.

Нека и аз се включа в тази темичка.
Нас с милото ни запознаха общи приятели в едно заведение в София. По принцип не смесвали компаниите, но онази вечер решиха да пренебрегнат "принципите" си  :P
Седяхме си с моята най-добра приятелка, пийвахме коктейли, когато дойдоха близнаците (мои бивши съученици) с двама свои приятели. Заговорихме се с едното момче и веднага намерихме общ език, което на мен ми се случва много рядко, тъй като съм малко притеснителен човек. Говорихме през цялата вечер, на път за друго заведение продължихе да говорим, игнорирайки другите. Беше странно, тъй като с приятелката ми по-рано обсъждахме как бихме искали мъже, които да са интелектуално предизвикателство за нас, а момчето се оказа мнооого интелигентно, и със запленяваща усмивка :). Та, накракто, изкарах вечерта много приятно. През следващата седмица и двамата се опитвахме да направим така, че да се срещнем отново, с помощта на общите ни познати, разбира се, понеже не си бяхме разменили контактите. Така и стана. Излязохме на дискотека всички, при което ние ги зарязахме и танцувяхме цял нощ. Беше приказно, отдавна не се бях забавлявала така. Накрая на вечерта, когато се чудех дали ще ми поиска телефона, а виждах, че има интерес, реших да му кажа: хайде да отстраним посредниците, и така си разменихме телефоните. Обади ми се още на следващия ден, при което си уредихме среща и излязохме за първи път сами. Прекарахме целият ден заедно, говорихме около 9 часа, никога не съм имала толкова интересен и концентриран в разгоора си с мен събеседник. Открихме много общи неща помежду си, сякаш сме се познавали цял живот. Чудехме се как е възможно приятелите ни да не са ни запознали по-рано. Изгубили сме цели 5 години на щастие по този начин. Но всяко зло за добро.
През следващите две седмици излизахме много често, успяхме и да катасрофираме заедно за този период, заради един тийнейджър, които обича да минава на червено, но това е друга тема. Аз малко се колебаех дали да се обвързвам, но реших, че такъв човек като него не се среща често и бих била луда да го изпусна.
След тези две седмици, аз заминах да продължа следването си в чужбина, той дойде след около месец при мен и остана 2 месеца. Беше един уникален период на опознаване, в края на който вече знаехме, че искаме да сме заедно до края на света!
От първата ни целувка измина малко повече от година, сгодихме се през август и си мислим с нетърпение за това, как ще изградим семейството си заедно *INLOVE*
Извинявам се за дългия пост, но докато пишех изживявах тези моменти отново и ми стана толкова хубаво..
Поздрави на всички щастливи и влюбени жени:)))

При нас се случи малко странно...
Запозна ни едно момиче (бившата му приятелка).. С нея бяхме в един клас и учихме 4 години.. Но ето, че последната година той скъса с нея и започна да поддържа връзка с мен.. Ние сме комшии, но до тогава не се бяхме засичали.. Тя му е говорела разни гадости за мен, само и само да се подсигури, че след време той няма да тръгне с мен.. Той ми разказа, че се допитал до няколко мои приятели и те са казали, че нямам нищо общо с това, което говори тя..
И така.. от декември месец започнахме да контактуваме по Skypе.. той ме караше на училище, на рожденият ми ден (13.01) ме изненада като спря пред нас и в мига, в който се качих в колата той ми пусна Илиян - Честит рожден ден.. Някои ще кажете, че това не е нищо, но самият жест, който направи ме накара да се замисля, че точно той е момчето за мен..
И ТАКА..
Денят, в който беше първата ни целувка не го помним и двамата как стана, но в едно сме сигурни.. Двамата сме един за друг... Официално сме заедно от 14.02.2010г. ... Това е денят, в който започна моето щастие.. Сега (да не чуе дявола и бившата му, която се опитва по всякакъв начин да ни раздели) сме щастливи и се надявам наистина Завинаги да сме така Влюбени!!

Станахме приятели във феисбук, заради фермата.Трябваха ни комшии и така от дума на дума , видяхме се и ......... *INLOVE*

Аз излизах с едно момче,което ме запозна с неговият най-добър приятел.Приятелят му се представи като Веско.Тогава хич не ми хареса,но на следващият ден изглеждаше някак много красив.След около 2-3 дни започнахме да се виждаме,аз скъсах с приятелят му и така :).В последствие той ми призна,че се казвал Данчо,а не Веско  :xixixi: Почти веднага заживяхме заедно и така вече 5 години.Неговият приятел малко се разсърди отначало,но сега няма никакъв проблем.Вече очакваме и първото си дете :)

Нас ни запозна общ познат в един бар  =]

soulless, много сладка история. А какво е всъщност името на съпруга ти?

Много готини истории, момичета! :)
soulless, все едно предварително си знаела как ще се казва мъжа на живота ти! :)
Ние пък с моя годеник се запознахме преди 6 години. Той за кратко точно тогава работеше като таксиметров шофьор. Една вечер бях на заведение. Той пък стоял с колата отпред и ме видял да слизам по стълбите. После ми разказва, че като ме видял и било като по филмите: все едно на бавен кадър слизам и около мен светлина и някаква музика!  :sarcastic: Твърди, че веднага се влюбил! Аз се качих точно при него за късмет. Шефовете на заведението са ни общи познати и от тогава той се побъркал как да се "докопа" до мен. Запознаха ни. Ужким нещо се заформи, но около нас имаше много зложелатели и интриганти. 5 години раздели и събирания. А и аз една луда глава! :girl_haha: Големи драми... Той обаче не се отказа от мен и накрая получи голямата награда! Предложи ми брак миналото лято, съгласих се тъй като вече бях разбрала,  че това е Моят Мъж! И сега година и половина почти сме вече щастливи и (да не чуе дявола  }:-> ) няма кой да ни раздели!  :love_together:

Моникамария много мила история! когато на двама им е писано да са заедно, дори земята да се преобърне те пак ще са заедно!

И аз така мисля, rafaeLa! Благодаря ти!  @}->--

Ние бяхме колеги и много си допадахме, тогава аз живеех с друг, след около 6 месеца го напуснах след изневяра от негова страна. Последваха много сълзливи нощни смени в офиса, аз му плачех на рамото за бившия, той беше до мен като приятел, дори после ми е казвал, че тогава съм имала нужда от приятел и затова е бил приятел. След това аз напуснах фирмата, работех на др. място, но си пишехме на скайп, един ден нямаше какво да правя и му писах, той щеше да ходи на кино, аз се натресох, т.е. казах му да вземе билети и за мен. А междувременно и тои се беше разделил с последната си приятелка, и така след това нещата просто се случиха. Докато работехме заедно никога не съм си и помисляла, че живота ще ме събере с него, но се оказа, че това е Мъжът. :)

Нашата песен... по - късно ще разберете защо...
http://www.youtube.com/watch?v=jP3C6pEAcmw (http://www.youtube.com/watch?v=jP3C6pEAcmw)
Ох, да започвам ли?  :infatuated:
Добре, започвам...
...Беше 3-ти Юли, 2010г. Станах рано, с приятелката на брат ми си правехме прическите и се подготвяхме за мото събор. Мото събор? Да. Аз отидох на такова място, може би защото беше ново и непознато за мен. Това беше място, на което никога не бих отишла, но сякаш нещо ме притегли на там. Никога не съм се заглеждала по моторите, нито пък съм ги мразела и никога не съм мислила, че някога ще имам нещо общо с тях. На мото събора случайно се припознах в него с един приятел и така поредни 3 пъти, и ако не беше това припознаване сега нямаше да бъда с най - прекрасния човек в живота ми.
Вечерта се случи така, че по ирония на съдбата брат ми и приятелката му бяха заспали в палатката, а аз не само че не бях спала никога в палатка и не знаех дали ще мигна, а и нямаше място за мен в нея. Стоях будна цяла нощ ...но не сама. ТОЙ, реши да ми прави компания, за да не умра от скука. Оттам се започна, без никакви намеци за връзка, аз дори не исках да поглеждам на някой като на мъж, просто приятелски. По - късно към 2ч. стана доста студено, въпреки че си беше лято...
Даде ми якето си, за да ми е топло, започнахме да си приказваме, в един момент осъзнах, че такъв тип разговори не са типични за един такъв просташки мото събор, на който всички ходят за да пият, ядат, гледат сеир и накрая да легнат потни и мръсни в тези студени палатки, докато вятъра свисти леко, а някой похърква от съседния храсталак... Говорехме си за книги, за живота, за хората, на дълго и на широко, за неговото семейство, за моето, за това как сме попаднали там по ирония на съдбата, и на моменти се смеехме, докато всичко друго беше потънало в сън.
Предлагаше ми да ми вземе стая в хотела, но отказах, покани ме в неговата палатка, но отказах. Цяла нощ реших да остана вън будна на студа, казах му да си ляга, да не стои заради мен, защото ми е неудобно. Но той... остана при мен, за миг не ме остави сама. И въпреки, че му беше адски студено и в онази хладна нощ студа го жилеше по голите ръци, изложени на какво ли не от тениската, той остави якето си върху мен, и ми беше що годе топло.
На сутринта, когато се вдигна росата, той ми предложи да ме закара до нас с мотора му, защото нямаше кой да ме прибере, а ако исках някой да ме върне трябваше да чакам поне до 2ч., а аз бях стояла будна цяла нощ и една устисквах.
И тогава ми се случи огромна тръпка. Качих се на мотора... Даде ми каската си, за да предпази мен, като истински джентълмен. Когато спря мотора пред нас, точно като по филмите, аз се сбогувах с него, а майка ми излезна да види с кой съм и той я поздрави с най - изискания маниер, абе, беше невероятно чувство. Взе ми телефона, и Фейсбука... Започнаха да валят покани, да иска да ходим на вечери, и т.н., но аз се дърпах, не трябваше и дума да стане, не съм такава... И така и не се видяхме седмица след запознанството му.
Една вечер брат ми ме покани да гледаме мач, с приятели, у сегашния ми годеник, реших да приема, все пак нямаше да бъдем сами, щеше да има и други хора. Той не очакваше да отида у тях, след като толкова пъти бях отказвала, макар че не спираше да търси контакт с мен. Толкова много се интересуваше от мен, вслушваше се във всяка моя дума. Качвам се аз по стълбите, до 5-тия етаж и какво да чуя... нашата песен, която толкова ми пращаше като поздрави по Скайп, помислих че знае че утивам и затова я е пуснал, но се оказа че е просто съвпадение... когато се появих на вратаа, той все още беше на терасата вън, влезна и онемя... Беше голяма изненада за него. И така... цяла вечер прекарахем разговаряйки...

Беше момент, в който ако пропуснеш, може би ще пропуснеш живота си. Аз съм момиче на риска. И... нямах какво да губя! Имах само няколко неуспешни връзки, просто си давах чувствата на грешните хора. А той ги заслужаваше най – много от всички да сега.

Щастлива съм, че срещнах този мъж, той промени настроението и живота ми завинаги...
А в един слънчев ден се обърна и каза, тъкмо бях решил, че всички жени са еднакви и срещнах една, която коренно промени мнението ми. Ти си не само красива, умна и добра, но и не си лека, пазиш дистанция и знаеш кое кога и как...

И до днес той не се е променил, знам че ще бъде такъв цял живот, ОБИЧАМ го страшно много!
Надявам се да не съм ви отегчила с историята си, малко дълга дойде... :)

manuela_dobromir , историята ти много ми напомня на нашата и определено ме разчувства *INLOVE* Като се замисля, не съм разказвала тук как се запознах с милото, а ти ме провокира да го направя :girl_wink:
 Мен ме бяха поканила на отркиването на един клуб, но в последствие се оказа - саласа клуб, а аз и понятие си нямах от таква музика и танци. Реално никога не бих стъпила на такова място. Милото беше този, който направи привидно провалената ми вечер невроятно забавна. Плени ме с маниерите си, с начина на говорене, с отношението си към мен, с лекотата, с която  ме разсмиваше.....и вместо да се натанцува (за което беше отишъл) цялата вечер ми прави компания, за да не скучая.  *INLOVE* Дадох му телефона си, но далеч нямах намерения за нещо по-сериозно. Още не бях преболедувала раздялата с годеника си, а датата на така и неосъществената ни сватба наближаваше.
Няколко дни по-късно ми се обади в момента, в който всички ми отказваха да отидем да гледаме "Артур и отмъщението на Балтазар" и когато ми звънна, веднага го застрелях с въпроса, знае ли кои са? За огромна моя изненада знаеше и веднага го поканих на кино. В последствие не остана време за кино, защото много бързах в онзи ден, но пък уж "да пием кафе на бързо" премина неусетно в тричасов непринуден разговор.  :girl_in_love: Последваха още няколко срещи и така и не разбрах кога ме завладяха чувствата. Половин година по-късно сключихме тайно брак. А вече година откакто сме заедно, сме все същите влюбени лудетини. :twohearts:

Историята ти е хубава, общо взето и при вас се е получило така, както при мен, мног осе радвам! :)
големи кавалери си намерихме с тебе. Да са ни живи и здрави :)
Най - хубавите нещша стават случайно, знаеш ли, и от твоя и от моя опит на това мнение съм...
Точно когато най - малко очакваш, съдбата си знае работата и задвижва нещата :)

Между другото да включа нещо, което може да се стори странно на повечето, 2 - 3 месеца преди да се срещна с годеника ми, е бил да му гледат на кафе. Една приятелка на майка му, която си гледа на приятелките в магазинчето си. Много е добра...
Казала му, че ще срещне момиче, с което ще създаде семейство, с дълга кестенява коса, зодия близнаци...и малко по -късно се среща с мен и се сеща за думите и, когато вижда моя стара снимка и разбира че косата ми не е черна, а кестенява и че я боядисвам. Зодията също позна, всичко.

Не е уместно да говоря тук за другото, за което позна, то е малка тайна, не мога да съмс игурна дали някой мой близък няма да го прочете, но ще пусна жокер... Предсказа ни нещо и на двамата, но ние мислехме, че ще се случи в по - късен период и когато след 2 месеца се случи, разбрахме за какво е говорила...

уау супер готини истории ние пък работихме на ено и също място но чак на банкета за коледа 2009 си поприказвахме повечко и така лека полека започнахме да излизаме колегите щяха да паднат като разбраха хаха :)

И ние се запознахме по интернет. И аз се намирах в един доста труден момент от живота си. Имах поставена от доктор доста страшна диагноза и с нашите обикаляхме от доктор на доктор за други мнения.  :'( Тогава един ден от любопитство се регистрирах в сайт за запознанства като честно казано нищо не очаквах. И той ме намери, един чаровен холандец ГОВОРЕЩ МАЛКО БЪЛГАРСКИ!!  O_O И аз си казах :"Да бе, тва не е вярно!" и не му отговарях няколко пъти. Но той милия не спря докато реших да му отговоря. От този ден нататък в продължение на 8 месеца и двамата нямахме търпение да седнем веяр пред компютъра и да си пишем. Забравих за доктори, за страшни диагнози и за всичко! Той ми даваше страхотна сила да живея! След време се оказа,че доктора е направил грешка и диагнозата не е вярна  *crazy* а аз вече почти бях легнала под ножа заради това.  P-( Той се радваше с мен! Преди това ми беше изпратил огромен букет ,който дойде при мен в болницата.  :loving: И след 8 месеца. на 1.06.08г той дойде в България,за да ме види. След това аз отидох при него за 2 седмици и повече не се разделихме  :twohearts: Това е моята история!  :)

Много хубава история, Denitsa_Holland! :)

Ееееех, много е красива любовта! Как се ражда изведнъж, без да очаква човек! Когато двама души са един за друг, те винаги се намират в края на краищата. :girl_in_love:

Denitsa_Holland, много ме трогна историята ти!

Ние не сме толкова интересни :) Запознахме преди цееелии 8 години и половина. Аз бях свободна, той също. Много го харесах, толкова много, че си помислих, че това момче никога няма да се загледа по мен. Едни хубави сини очи, висок, уверен...Запозна ни общ познат и излизахме в обща компания около 3-4 месеца. Не смеех да си мечтая дори да ми обърне внимание, защото и без това той се държеше дистанцирано от мен. После той влезе в казармата и така повече от година и половина не се видяхме. Аз си хванах приятел, с който нямах особено дълбока връзка, а и аз като цяло съм особено луда и много се боях от обвързване и брак (докато не се събрахме, разбира се  :) ). Накрая, в един февруарски кучи студ, същия приятел, който ни запозна ми се обади една делнична вечер да се видим в центъра на по биричка. Отивам аз - то една голяяма компания...и той! Накрая на вечерта се озовахме един до друг, поговорихме си кой какво прави, къде бачка - дежурните глупости  :P После предложи да ме закара до квартирата, тъй като беше късно и да не мръзна. Поканих го у нас да пийнем по чай и той остана малко да си поговорим. Уговорихме се да се видим на другия ден - аз не вярвах, че ще се обади. Но се обади! Излязохме, после на следващата вечер пак и така се случи, че накрая се целунахме и той ми призна, че винаги ме е харесвал много, но си е мислил, че няма как да ме впечатли  :laugh: Казах му, че си имам приятел и трябва да реша какво ще правя. Тогава той се оттегли и каза, че ще изчака моето решение и че не иска да ми носи проблеми. А аз бях толкова влюбена до уши и така бях оплела конците, че....След няколко дни мислене (и на не особено трезва глава  :Drinkz: :Drinkz: :Drinkz:) скъсах с гаджето, което и без това вече ме нервеше със собственическото си поведение и се обадих на любимия. На 11 февруари се събрахме и изкарахме най-страхотния Свети Валентин, след като реших, че искам да бъда само и единствено с него :) Това е едно от решенията, за които наистина не съм съжалила засега и съм щастлива, че взех!  :twohearts:
И нали съм си диване - страх ме беше от обвързване и брак, но мъжлето ми е човека, който с много търпение ми помогна да повярвам и дори да искам да станем семейство след 6 години заедно. Миналият октомври ми направи най-прекрасното предложение на брега на Рейн - пред Кьолнската катедрала...Дори не се двоумях за секунда. отговорът беше даден веднага :)

Как се запознахме?
Аз бях отчаяна и тъжна, а той се появи, беше галантен, мил, кавалер, красив, интелигентен, от както го познавам не съм плакала нито веднъж, прави всеки момент специален, сега разбирам че живота все пак мжое да се случва като по филмите, че даже и по - добре. Обичам го този мъж!

Запознахме се в най - "просташкия" сайт за запознанства- аз с фалшива снимка и данни, той- приятелите го регистрират да си губи времето в чата.Първия ни разговор в чат беше катастрофа- после писма, извинения от негова страна и накрая станахме приятели.Първата ни среща на живо стана след около месец на едно фирмено парти в заведение, на което го поканих и от което си тръгнахме заедно към нас и той там си и остана.Това се случи преди близо две години и от тогава сме неразделни.Сватбата, живот и здраве е през юни.
П.П. Наскоро се шегувахме с него, че ние сме лоша реклама за този сайт, в който хората се срещат за далеч по- повърхностни контакти, а не се женят като нас. =]

Нас ни запозна една моя приятелка с цел да ни събере и да ни помогне да прекратиме връзките си (аз бях в края на една близо 2-годишна връзка и бъдещият ми съпруг също в края на доста дълга връзка). Желанието и на двама ни беше след приключване на връзката да останеме сами за известно време, да си събереме мислите и да се отсасеме на работата си, но една вечер мойта приятелка си изпълни пъкления план и ни запозна. Започнахме да си пишеме по цял ден и почти по цяла нощ в продължение на 1 седмица, през която се опознахме до толкова, че аз имах чувстовото, че го познавам поне от 5 години. На първата ни среща всичко беше като един приказен момент. Една седмица по- късно заживяхме заедно. От тогава минаха 2 години и 4 месеца, а като се замисля имам чувството, че е само един красив миг. Имам чувството, че точно него съм го търсила през всичките години и във всичките връзки, които съм имала. На свой гръб изпитах това което казват хората- "Една любов се появява там където и когато най малко я очакваш, точно когато си отчаян и не я търсиш." Пожелавам на всички момичета да изживеят това щастие.  @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->--