Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте, момичета!
Видях, че нямаме тема, а нямам търпение да ви почерпя виртуално. Вчера в САЩ/тази сутрин в БГ братовчедка ми роди прекрасно малко момченце, цели 4кг.
Да ви е сладко!

Мерси за темичката, Рататуй! Честито за малкия, голям мъж. Да расте живо и здраво дете @}->--
Нещо пенсионерките не са във форма тези дни ;) Може да е от времето, много е потискащо с тия мъгли и дъжд. И Свекърва ми се губи последно време!
Тези дни съм в голяма дилема и много ми се иска да чуя и вашето мнение. Напоследък все по често чувам за млади двойки, които си взимат жилища на изплащане. Преди време даже станах свидетел на спор между две двойки наши приятели с коренно различно мнение по въпроса "ЗА или ПРОТИВ". Аз почти през целия си съзнателен живот (от 14 годишна до сега) съм живяла под наем и никога не ми е правило особено впечатление дали жилището е мое по документи или не. Даже смяната на жилището, в повечето случаи ми носеше удовлетворение. Сега обаче, започвам да се замислям сериозно. Може би и при мен е започнал периода на "гнездене" знам ли =]

Добро утро на всички :)

Рататуйче мерси за темичката :) честит племеник да ви е жив и здрав и много да ви радва :)

въобще никъкви ни няма, не знам къде са се изпокрили всички пенсионерки :)

Аз си отркадвам малко време въпреки че съм на работа, всички системи са ни падналаи но слава богу имаме интернет, та докато чакам мога да си пиша във форума :)

AliTia добра тема си подхванала, тъй като на мен ме вълнува доста :)

Преди време въобще не исках да чувам за купуване на жилище, с мм ми смятахме че в момента е по-изгодно да живеем под наем и парите които биха отивали за кредит да ги спестяваме. В един момент вече ми писна да живея под наем, да не мога една картина да сложа на стената, да сядам на неудобен диван всеки ден, да не  мога лятото от жега да се наспя като хората а да мога да си позволя климатик, да трябва да мия съдове а мога да си позволя съдомиялна и да простирам дрехи като мога да си позволя сушилня. И така чашата ни преля  и се засилихме в спестяването, мм в момента е на нова работа и в изпитателен срок, и ако всичко мине ок пролетта ще започнем да търсим жилище.

Ние и сега се оглеждаме, и трябва да кажа че съм притеснена че ще намерим това което търсим. Търсим ново стротелство в Младост където цените скочиха много заради метрото. Искаме апртамента да е в завършен вид, да не е на първия или последния етаж, да няма скосявания на тавана, гледката от терасата да не е прането на съседа в съседния блок и ред други претенции. И съм решила този път да не правим компромиси а да търсим идеалното жилище. Слава богу живеенето под наем дава добър урок кои са незабелижимите недостатътци на едно жилище и сега мога по-лесно да преценя да не се залъгвам от външния вид :)

Айде лек ден от мен  @}->--

Здравейте, дами!
Рататуй,  @}->-- честито бебче! Да е жив и здрав, много да ви радва!
Али, страхотна тема си подхванала - делова, като за в началото на седмицата :P
Мен никога не ме е блазнела идеята за квартири. Дори в София като студентка ми беше дошло в повече обикалянето по квартири и общежития. Ние с родителите ми сме живели в среден по големина апартамент. Баба и дядо - в техен си, по-малък. До преди 2 години прабаба ми беше жива и тя си живееше на село. Всеки си е бил отделно и ни е било добре. =]
В началото с мъжа ми живеехме при техните. Когато стана дума да се изнасяме, му казах - имаме малко жилище, което се дава към момента под наем. По-добре да го ремонтираме и да живеем там, в сравнение с това да даваме пари за наеми за голям апартамент и насреща - нищо. Направихме ремонт, който излезе почти като две големи сватби. Но резултатът е на лице. Както Мариола казва - друго е да си имам уредите, имам си условията, плащаме супер малки сметки за ток и вода. Вече две години сме тук, а вложените пари се компенсират във времето.
Лошото е, че банките (с извинение) са си плюли в устите и условията са заробващи. Но поне един имот остава във времето и човек знае, че има какво да остави след себе си.

Али,  :goodpost:
Аз съм на същото мнение. Живели сме много малко на квартира /като студенти, докато бяхме на очни/ и никак не ми харесва. За мен е много важно семейството да има сигурно жилище, а не да трепери дали наемодателя няма утре да дойде и да каже "Търсете си друго място." Може би така съм възпитана, родителите ми винаги са държали да живеем в собствено жилище и ще реално са ме подсигурили. Но ние също имаме желание, когато си стъпим на краката да си купим наше жилище.
А и в момента мисля, че цените на имотите са доста добри, особено ако се вземат от банки или частни съдебни изпълнители.

Мисля, че в живота на повечето хора идва момент, в който се замислят аз собствено жилище. Аз съм живяла по квартири сума ти години, в момента също сме под наем. Напълно наясно съм, че парите, които даваме за наем са изхвърлени, но не мога да купувам жилище докато не съм 100% сигурна къде точно искам да живея, а не намеря нещо, което да ме устройва както ценово, така и да удовлетворява изискванията ни.
В момента най ме мъчи, че не могат да се правят дупки по стените (за картини и т.н), както и че не знам като се изнасяме какви щети ще си изсмучат, но какво да се  прави =] Идеалната ми къща сигурно ме чака някъде :) ... след няколко години... :)
Иначе бих умряла от кеф да си имам собствено жилище, ама засега си трайкам :)

Здравейте :)

По темата за жилищата, няма с какво се включа особено акотивно. Ние за сега си оставаме в Дядовата ръкавичка - аз, мъжът ми, сестра ми и приятелят ѝ. Понякога си мисля, че ако си живеехме отделно щеше да ни е по-добре. Но докато нямаме деца, сме си добре така. Поне ни е весело (освен когато има спор за това кои да измие чиниите  :)) )


Междувременно, ето малко съвети за млади булки, ако не сте ги срещали из ФБ :)

http://www.avantura.bg/life_style/preview/116 (http://www.avantura.bg/life_style/preview/116)

Привет :girl_wink:
Тук времето е ужасно и има много гъста мъгла, а така ми се иска да пекне едно хубаво слънчице ...
Да се включа и аз в темата :) Доста години съм била по квартири и много ми беше писнало. Слава богу вече сме си наистина у дома и макар в момента да си няма абсолютно всичко, за което сме мечтали да имаме, се чувстваме прекрасно! А и в крайна сметка това са просто едни вещи, които ще се набавят така или иначе, сега с приоритет са бебешките покупки за нас :) Мога да кажа, че въпреки всички трудности, през които премихме, за да имаме нашия дом, имахме невероятен късмет да стане наш! *INLOVE*
Мариолка, от опит искам да те посъветвам да не търсите идеалния дом или каквото и да било идеално - просто такива неща не съществуват ;) Колкото и да не искате, ще ви се наложи да направите компромис при покупката и бъдете щастливи, ако са 1-2 дребни неща ;)
Али, пожелавам ви когато се решите на тази стъпка, да намерите своя прекрасен дом, който да напълните с детски смях и топлина - това прави една постройка истински дом! *INLOVE*
Алекс, винаги се радвам да чета постовете ти тук @}->-- Напълно разбирам за какво говориш и ти пожелавам да намериш това, което търсиш в точния момент - тогава човек е най-щастлив и окрилен! Пък и знам, че you do belive in magic (ти ще ме разбереш @}->--)
Рататуй, честита ви радостна новина с малко закъснение @}->--

Тук вече си имаме слънце и е прекрасна есен! :autumn:
Ние сме в собствено жилище от 15 години. Местили сме се 7 пъти като семейство /с деца и мебели/ и единствената разлика е, че сега можем да си имаме котка ;). Преди ми беше голяма мечта, сега вече няма как да мечтая за идеалното жилище, защото, както казва m0onlight, то просто не съществува. Че и вечното, дето е 2х2, ще ми е в края на града, защото по наследство централното се пада на брат ми.  :P.
Едно време казваха "заем се изплаща, наем - не", но да ви кажа, то и заем е голяма работа да изплащаш. Малко е като да си неженен и женен. Та по същата логика, който си няма жилище, нека си има и да си прави изводи. За мен важи и другата приказка, че "частната собственост заробва личната свобода" - като се "закотвиш" и да ти кацне някое златно пиленце на рамото, примерно високоплатена работа в друг град, доста ще се зачудиш какво да правиш.
Миналата година пак я бяхме занищили тази тема и тогава бях казала, че първото нещо, което трябва да се гледа при покупка на жилище, е дали може после да се продаде. Нуждите на семейството се менят през годините и една голяма инвестиция, дори в центъра на София, може да се окаже губеща /по мое мнение, де/.
Сега, ако някой ме пита, искам да живея в хотел. Някой да ми чисти, да мисли за ремонти, да си имам компания във фоайето ;) и да срещам различни хора. Е, да е поносимо като цена *crazy*, ама такова нещо няма. Май най- близко до мечтата ми е да си имам собствен хотел, ще взема да мисля по въпроса след пенсия :coffe:, пък и да започвам да пестя ;)

Ха! И аз мисля като ударя джакпот-а да се преместим на Малдивите, че не обичаме зимата и студа и да си спретнем едно семейно хотелче ;)

И аз си мечтая да живея на хотел - като Чък Бас от Gossip Girl  ;)

Ох аз не искам да мисля даже какво ни чака с това търсене, че в моята глава се е зачертало едно жилище и трудно ще се откажа от него. Аз си мечтая и за къща, че цял живот съм живяла в къща с двор и сега много ми липсва свободата в къща, и затова искам жилището поне да има хубава и голяма тераска за да имам накъде да излезна :)

по повод хотелите, наскоро бях видяла една обява за един семеен хотел във  Велинград се продаваше за 200 000 хиляди лева така че да се съберем да го купим :)

Нулите са от мен, съгласна съм да си го вземем! За Муун е малко далече и е студено, че е планина, но има минерални бани и теснолинейка за разкош! Ще развиваме и туризъм....
Бащината ми къща е с двор и беше сбъдната мечта на снаха ми /жената на брат ми/, докато не се наложи да плеви, скубе и чисти, макар и да е засято с райграс. Вместо да излезе по разходки с мами и бебета, тя си стоеше в двора и чоплеше, докато племенникът спеше в количката. Сега е изпотъпкано и намачкано с всичките превозни средства на малкия човек. Съседските деца много обичат да идват да си играят в двора и това е ужасът на домакините още от моето детство.
Аз разпростирам градинарски умения само в размер тераса, за повече не ми се мисли. Виж, моя колежка има хубава селска къща с огромен двор, но си имат човек да се грижи за зеленината и цветята. С две думи, дворът иска или ръчичка, или паричка.
Терасата на m0onlight е нещо страхотно, за такава и аз съм мечтала. Има невероятен изглед. Нашата гледа в прозорците на съседите, но с повече фантазия и навеждане, може да се види и парка.

Муунче @}->--
Свекърва, аз си мечтая за малка къща с двор. Друго си е да имаш къде да излезеш  да си пиеш кафето. Жестоко е. Но за пиленцето е вярно. При нас не се знае дали няма да се наложи да се местим скоро или дали няма да излезе по-добра възможност другаде, така че засега единственото по-голямо нещо, което сме си купили е кола. За жилище по-натам.
Днес за пръв път излизах с палто, страшен студ е станал, че и вали на всичкото отгоре.

Добрютрю мили дами!
ratatui , честито!!! Да ви е живо и здраво бебчето!
Реших да надникна в седмичната тема и видях, че обсъждате жилищата. За мен най-добрия вариант е да имаш собствено жилище. Под наем си е трудно. Ние с мъжа ми имаме жилище, разбира се на готово, но не мога да си представя как живеят хората и към всички разходи слагат и наем  O_O При това, че и двамата работим!
Наистина, ако изплащаш жилище си малко или много "закован" за мястото, но винаги може да го продадеш или да го даваш под наем.
Не съм се интересувала от жилищните кредити все още, но ако имаш пари за първата вноска мисля, че е чудесна инвестиция, просто горе долу, парите за наем ще ги даваш за да изплатиш собственото си жилище.
А предимствата да си е твое са много. Можеш да си го направиш така както на теб ти харесва, да си купиш мебели по мярка, а не да гледаш винаги да са такива, че евентуално да може да се ползват на друго място. Живот и здраве след няколко години ще се оглеждаме за по-голям апартамент и тогава ще видим колко моят "розов" свят се припокрива с истината  *THUMBS*

Наистина е най- хубаво е да си имаш собствено жилище, разбирам доводите на повечето от вас. Живот и здраве, ако успеем да си стъпим на крака и ние ще предприемем тази стъпка. За сега обаче изгледи за такава, няма. Аз съм едно дете, баща ми има голямо жилище, което се предполагаше, че аз ще ползвам, но понякога в живота нещата така се объркват, че все си мисля, че колкото повече планове си прави човек, толкова повече трудности среща в последствие. Важното е, че сме здрави и се обичаме, другото ще дойде когато му е писано ;)

Добро утро и от мен в тоз студен и мрачен ден  :sik:
Интересна тема сте подхванали :)

Въпреки, че ние живеем в наше собствено жилище повече от 3 години, което отчасти изплащаме, не мога да кажа, че това е най-доброто решение. И на квартира сме живели, и в общежитие съм живяла, но мисля, че всяко нещо си има недостатъци и преимущества.
Безспорно най-големият минус на собственото жилище е цената и примиряването с някои дадености. Идеално жилище няма как да се намери. Дори и да намерите такова, като изглед, локация и разположение, то то ще е на двойна цена от предвидената. Да не говорим, че в София в някои квартали терасите на отделните блокове са на 2 метра разстояние, ако намерите жилище с добър изглед и без чужди тераси под носа ви, то блокът ще е някъде съвсем в края и транспортът ще е трудно достъпен, в затворените комплекси, където има и градинки, и дървета и т.н. таксите за поддръжка са доста високи /често 1/2 от таксата за кредита/.
И разбира се, покупката не изчерпва всички харчове, напротив те тепърва започват. Рядко хората си предвиждат достатъчно пари за обзавеждане. А и според мен изплащането на жилище не е равностойно на наем - появяват се разни други такси през годината, които не са плащани до момента - данъци, застраховка на жилището, застраховка на кредито-получателя, годишна такса за обработка на кредита и т.н.
И не на последно място е срокът за изплащане на жилището - всеки си прави сметка за таксата въз основа за сегашните си доходи и си казва ще се "свия" малко и ще стане, ама 30 години са си половин живот :)
Разбира се и квартирата не е вариант за цял живот, но човек трябва добре да си направи сметката и да обмисли всичко.

И едно топло капучинце да ви предложа, за сгряване :)

(http://4.bp.blogspot.com/-f7VFyuw4BKc/TVSX77uCPaI/AAAAAAAAAV0/HlhgnY3gLN0/s1600/cappuccino-breakfast-beverages.jpg)

Привет дами, не бях надничала в седмичните теми отдавна, но днес нещо ме зачопли да вляза и се оказа, че обсъждате наболяла за мен напоследък тема.
Рататайче, честито ви бебче. Да е порасне голям юнак и да носи много радост на цялото семейство.
За темата със собствения дом, ами ние с мм сме на квартира от 5 години, но винаги сме искали собствено жилище. Най-тъжното е че в Плевен имаме три апартамента, които някога ще останат за нас и ще могат да ни дадат някакъв старт, но това някога ще бъде неясно кога. За мен да живееш на квартира си има и предимства и недостатъци. За щастие, досега сме сменили само две, като втората е така да се каже дома мечта, даже кучето не беше проблем да си върви с нас, но тъжната истина е, че колкото и прекрасно да е, никога не се почуствах у дома си. Ние искаме да си построим къща близо до Пловдив, но земята е на баба му и дядо му и те все да намират причина да ни отказват :'( Накрая на мм му писна и сега се опитваме да си купим земя в същото село, но не знам как ще се справим финансово, защото голяма част от събраните пари ще отидат за земята, а с кредити не си е работа. Бяхме решили, че няма да правим деца, докато нямаме собствен дом, но като гледам май няма да е скоро, затова решихме да действаме  =]
Та по темата, в крайна сметка, ние българите така сме устроени, че да искаме гнезденце и да се закотвим там завинаги. Няма по-хубаво от собствен дом, но за съжаление на днешно време, ако не ти е осигурено си е цяло изпитание да имаш такъв. Май ми е мрачен поста, съжалявам но времето днес ме подтиска здраво. Черпя по едно кафенце, дано се вдигне малко духа

гледам че нищите темата за домовете- аз съм малко объркана напоследък по въпроса. имаме къде да живеем, успяхме. Но заради ината на бабата и дядото, докато бяха с акъла си, не се разменихме с тях- като резултат те са в 4 стаен апартамент, от който ползват сега, като едвам движещи се, стая и половина, а ние в гарсониера, на която яко ни липсва една стая.
 Но така става когато хората са властни и са свикнали да не им се тропне по масата. Сега е късно да се вайкам, а и техният квартал хич  не ми допада и докато пуснат метрото дотам , ептен. Сега като награда, чистя и техните 4 стаи и моите 2 хахах :laugh: .
Напоследък по ви чета, но не пиша, защото са ми тежки дни, много хора от семейството си изгубиха работата, един след друг просто, а и се влачим по лекари последния месец за каквото се сетите. :womanfuy:

О, Еми, много ми стана мъчно за това, което си написала! Пожелавам ти от сърце съвсем скоро нещата да се обърнат в положителна за вас посока! Най-важното е да сте здрави, а пък всичко останало си идва по местата. Стискам палци всичко да е наред!
Не можете ли сега да се размените с баба и дядо? Ще преживееш метрото (макар че напълно те разбирам, като дойда в София почти не ходя някъде, къде няма метро :)))  )
Аз чакам вече жадувана почивка, остава ми една седмица и после 10 дена отпуска :girlhide:

При нас пък вапроса с жилището беше от друга гледна точка...аз имам едно, което нашите ми подариха за сватбата. Но мъжа ми каза, че то си е мое и чехлите му все към вратата гледат и иска да си имаме наше. Пък и моето е двусайно...та много ли липсваше една стая, защото въпроса с децата винаги е бил 2 или 3. А в онова нямаше как да стане. Та затова сега си имаме наше, което струва майка си и баща си и ще изплащаме сумати време. Но си е наше!

Привет!
Днес е петък :). Освен това обещават да стане слънчево и топло :). Разбрах снощи, че изследванията на наша бременна съседка в напреднала възраст са отлични и отхвърлят едно огромно притеснение :). Просто няма как да не съм в добро настроение :danceg:. Много ми се иска да ви го предам на всички *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*.
emmmmmy , стискам палци да се разсеят и твоите мрачни облаци. Има такива кофти моменти, които просто трябва да си се изтраят.
По повод нежеланието на старите хора /по- стари от мен  ;)/ да си сменят жилището, да ви кажа и за моята майка. Слава Богу, сравнително добре е с разума, но е трудно подвижна. Сега, като циклехме паркета, се наложи да я местим от нейната стая за два дни. Обаче жената свикнала да става от леглото с десния крак и да върви после в лява посока към тоалетната. И двете вечери имахме думкане по стената с опити за ставане с десен крак /защото леглото и в новата стая беше подпряно на другата стена/ и после посока кухня, отваряне на вратата и и светване на лампата там, вместо към тоалетната /сега в дясна посока/. Естествено скачах да видя какво става и тя за да не си признае, че бърка, казваше, че е гладна. Хихи, да видите как се яде, без да ти се яде и когато ти се ходи до тоалетна, пък две не виждаш....Та може и да не е от нежелание, а просто до навици, които трудно се променят на стари години.
Аз докато успея да си довърша писането, то взе, че пекна слънцето! Успешен ден и дано изгрее /в пълен и преносен смисъл/ и на вашата улица *THUMBS*
А, punk_girl123 ме изпреварила. То и нашето сега си е наше, но мъжът ми живее с тъща и чехлите му гледат в друга посока, че е малцинство в женската ни компания /жена, тъща, че и котка/. Ей, голям късмет извадих с този мъж  ;)

При мен баща ми има към 5 апартамента и повече с магазини гаражи,мазета и складове даже,но на мен не иска да ми даде нищо. Толкова спорове и неприятности имам с него. Той е такъв егоист. Баба ми едно време когато беше жива,т.е. майка му, си го знаеше какъв  е и ми казваше - Как ще живеете с него,след като вече ме няма?  Да тя се грижеше за мен и брат ми цял живот. Тъй като наще са разведени откакто съм била на 2г. На единственото място, на което фигурира моето име в нотариалния акт е един апартамент и един магазин,но там естествено пише името и на баща ми. Заедно сме собственици,но той не ми позволява да ходим там с моя м. Цялата история почва от там,че баба и дядо имаха много имоти и преди да починат ги разделиха по равно на баща ми и на чичо ми. А пък много преди те да си отидат, баща ми и там някакви други хора от родата от свой две места намериха строител и направиха два блока и всички станаха обещетени собственици. Повечето или отидоха да живеят там или дадоха под наем и до ден днешен си печелят супер много пари. Но не и баща ми. Той просто пропилява всичко. Имаше и един апартамент отделен, който беше от място, на което пък чичо ми строя блок. Но тъпия ми баща замени този голям и хубав апартамент за някаква трошка ателие,което беше просто покъртително за мен!   :girl_impossible: След това в единия от блоковете дето ме има и мен като собственик продаде един от апартаментите и естествено аз пари не получих защото бях непълнолетна и защото баща ми никога не ми е давал пари. А пък беше много тъпо,че го продаде,защото ние бяхме взели на един етаж дватата точно. И примерно един ден аз в единия,а брат ми в другия. Но баща ми естествено не помисли за това и никога не мисли за нас. След това аз в другия ни блок бях си избрала един тристаен много готин, но естествено там вече всичко е на името на баща ми. И аз му давах предложение какви апартаменти да си избере. Така тоя апартамент голям и хубав преди години баща ми ми го оправи и обзаведе. Но то е само зареди това, че баба ми го накара иначе той не желаеше. След това миналата година с моя м живяхме няколко месеца там, но за баща ми това беше проблем. Също така се беше изпокарал с целия  вход и всички само ни правеха мизерии. Режеха ни кабелии само ни дебнеха и какво ли още не. Беше ужасно да се живее там. Аз се почувствах съкрушена тъй като много си мечтаех с години там да си живея със семейството си с децата с мъжа си,но не ми е било писано. И всичко зареди глупостите на баща ми от които страдам цял живот. От няколко месеца вече е продаден. А пък онзи апартамент дето баща ми го замени, дето го споменавам малко по-горе в разказа, беше продаден и той преди месец. Но аз никога не съм искала да живея там,защото това ателие беше просто ужасно покъртително.. От всички пари дето има баща ми и дето получава от тези апартаменти аз нищо не взимам. Той всичко си пази за себе си и си живее живота. Ходи си по жени,а децата му да правят каквото си искат. Много тежък ми е живота всеки ден. Другите апартаменти дето ги има той в онзи блок дето ни беше хубавия тристаен са много дребни,а пък и аз няма да отида пак там,за да ме тормози целия блок за това,че са се карали с баща ми и им е правил някакви мизерии както на мен ми прави всеки ден. А там дето фигурирам аз в другия блок с баща ми,той не ми дава там да ходя с моя м,защото му е изгодно като сме тук и все като иска нещо да му го свършим,а той никога за нас нищо не  е правил. Всички от фамилията му се чудят какъв е и те как си помагат на децата и им дават всичко.  Такива бяха и баба и дядо докато ни гледаха с брат ми и никога нямаше да се примирят с това,което прави баща ми. Та общо взето сега с моя м живеем у нас,където съм живяла цял живот с баща ми и брат ми и просто не се издържа. Не можем да правим нещата,кои правим когато бяхме само двамата.Нямаме свобода и се съобразяваме само с тях,а никой не се съобразява с нас.  Обмисляме варианти да живеем под наем. ДАже  аз със радост бих избягала от баща ми. Не иска дори да се женим и т.н. Абе просто нз.  :girl_impossible: Но ние не правим нищо,за да го зарадваме,защото той иска невъзможни неща. Вместо да ни даде път в живота и тласък един вид,той само ни спира. Да не правим това и онова. Еми достатъчно голяма съм да реша сама и дори не му искам тъпите апартаменти изобщо. ТОй и без това всички ще ги продаде. Е освен този единствения дето съм собственик и аз,защото за да го продаде трябва да има и моя подпис. Но така или иначе няма да се мъча да се опитвам да ходя там,защото трябва да му се прави основен ремонт,а ние нямаме средствата с моя м,а пък и не ми се влиза повече в спорове с баща ми,защото ще си докарам някой удар вече!

Добро утро :coffe:

Еми, дано всичко отшуми бързо *THUMBS* Както е казала Свекърва има такива моменти, дано  поне в здравословно отношение нямате повече грижи, другото ще си дойде на мястото.
Аз днес съм много щастлива, че ще посрещам милото ми мъжле. Не съм го виждала от 2 седмици и много ми домъчня. Питах го по телефона какво иска да му наготвя, а той ми отговаря да е нещо, което майка му не може да готви :)) Тя е голям традиционалист в кухнята, моя пълна противоположност. Та съм решила да му забъркам едно узбекско ястие, което много обича. Дано ми се получи, че когато е свързано с тесто , малко ми се разминават нещата.
Хубав ден ви пожелавам @}->--
(http://fc05.deviantart.net/fs71/f/2013/107/2/d/sunny_autumn_by_medhi-d620u2a.jpg)

Пънк, след всички мнения за жилища, коити изчетох искам само едно да ти кажa :god: :god: :god: :god:

Евала и на двама ви за самостоятелността и за смелостта да направите нещо такова за вас и децата си! :)

честит петък на всички!

Нямам търпение да дойде края на работния ден и да си почивам :) Мммм

Алекс, те тогава не искаха да се разменим, а сега пък вече не ни съветват лекарите и психолозите- казват че възрастните хора умирали  в повечето случаи, ако не са с всичкия си вече и тръгнеш да ги местиш.
Дето вика Свекс, няма да знаят къде се намират. Феноменът е че в това жилище живеят от сума ти години и въпреки това още помнят някъде в ръждясалите си мозъци, че не им е първият общ собствен дом, и дядо ми като изкука, и все пита- ама ние сега къде сме, ние не сме вкъщи ( и казва името на старата улица и квартал).
Та местенето е мисия невъзможна докато са двама, ако/като остане един, тогава вече няма накъде , ще се местим. Макар че мен не ми се ще, дори заради многото стаи, да ида в гаден квартал. :huh:
А и както разправя Пънк, това малкото си е чисто наше жилище, а онова не е.

Много са сложни тези въпроси, някой ден, ако/като си купим жилище, ще е наше и кой знае колко години ще го изплащаме... до пенсия сигурно :P
Имате ли планове за уикенда? Аз май ще правя предзимно почистване  =]

Еха, всички са по разходки и никой не пише. Дано да е така *THUMBS*.
Днес е празникът на Иван Рилски. Снощи по никое време би камбаната и ме хвърли в размисъл дали някое величие не се венчава *crazy*. То пък Дядо Николай имал служба в близката до нас църква Иван рилски. Днес отидох да запаля свещичка и видях Епископ Антоний /е и го чух как пее/. Много впечатляващ мъж е :[, ще има да го заглеждат в Европа.
Вчера ми сложиха противогрипна ваксина, малко ме стяга гърлото и ме наболява глава днес...дано само това са последиците, а не грешните мисли. ;)

Наистина е впечатляващ този епископ!

Междудругото само искам да споделя, че тези дни само в тази тема пише нещо смислено. Много ми липсват "старите" булки от тази година и техните хубави мнения из темите.  :(  Беше права панда навремето, че даже като се омъжиш пак продължаваш да си четеш форумчето, общо взето е голяма краста. ;)

Ние вчера имахме гости от България и ги водихме на корейски ресторант да опитат нещо ново и после пихме
bubble tea! Много вкусно беше!

(http://www.thespicehut.com/Assets/bubble-tea-bellingham.jpg)

На нашия приятел не му хареса обаче и за това обстрелваше гълъбите в парка с топчетта от чая! :)

А, и докато си пийвахме видяхме Ръсел Бранд!

Много ми е любим във филма Rock of ages!

Ххехе, Виви, той Ръсел в повечето филми е доста свеж :) А Rock of ages (на френски Rock Forever =] ) ми е супер любим и на мен :)
Какви са топченцата в чая? Плодчета?

Alleksia, казва се тапиока, от някакво растение се извлича и общо взето е като сладникаво желенце. Сервира се чая с много широка сламка и си сърбаш и топченцата. ;) Иначе вчера гледах, че желето го овкусяват и има с различни вкусове - ягода, ананас и т.н.