Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Момичета моля ви за съвет, как би трябвало да се обръщам към бъдещите си свекър и свекърва, защото ми се струва много трудно да ги нарека "майко" и "татко" ?

аничка, както го чувстваш най-добре, както ти идва отвътре, никой не може да те накара да се обърнеш по какъвто и да е начин към тях, да ти наложи как да ги наричаш...аз също не можах да преодолея това да им казвам "майко" и "татко", смятам, че това са доста остарели традиции *STOP* човек си има една майка и един татко, обяснила съм и на половинката, че не мога да се обръщам така към тях, а и той нали ми е добричък - нямаше нищо против *INLOVE*

за мен моите родители са много важни, много съм свързана с тях и думичките "мамо" и "татко" са си направо святи. Не мога да си представя и да се обръщам към тях на малки имена, а с лельо и чичо след сватбата няма да върви.......остава ми да си говоря направо без обръщение.........

mariya: все забравям да ти пожелая леко раждане, здраво и хубаво бебе  :)

ani4ka можеш да ги попиташ съвсем учтиво как предпочитат да им викаш....

Тази тема ми хрумна след Темата за свекъра и свекървата. За мен тази е по-интересна и любопитна *THUMBS*

Значи - сядате на по няколко водки с тъщата и тъста и се разбирате!  :P Така е най-добре %)

мерси много, мила, че събитието наближава, ще докладвам после как сме с бебока :[

ани4ка,  напълно съм съгласен с Тео *THUMBS* Сядате и поговаряте. Обясняваш им, че не можеш да се обръщас към тях с мамо и татко. Ако са хора ще те разберат  :-#

На име.

А Най-лесно и модерно е на име:) Все пак те не са ти родители за да им казваш "мамо" или "тате"... това според мен е една отживяла традиция.

не бях се сещала за това досега. Предложението за това да се обръщам към тях по име сякаш най ми допада. Благодаря mikkey :[

Според мен най-подходящо е наистина обръщението по име:)
Преди всичко трябва да ти станат приятели! Аз като че ли ще случа със свекър и свекърва;)
На моя акъл са и двамата (цялото им семейство);)
И си викаме на Лили и на Пепи (от Пенка) с майка му:)

Подрави на всички;)

Хихихи;)))))))))))))
Щях да падна под масата, когато любовта ми се обърна към баща ми с ..... чичо Бояне;))))))))))))))

Аааа, Дивичка, моята половинка е на "бат Живко" към баща ми :)) Ама и двамата са доволни :P

Хихихи;)
Той Пешко е отворко;)
За него не се притеснявам, Мим:)

Благодаря ви! Мисля че сте прави, ще поговоря с тях....малко ми се струва странно да се обръщам с малки имена но ще свикна

ами на мъжете май не им пука толкова как ще се обръщат, те са по непринудени...

Така е, ама сякаш ние (жените) сме задължени да се обръщаме по определен начин, а те не >:O
Дивичка, Пешко си е направо отворко *INLOVE*

Хм, според мен се отдава голямо значение на това. Но за съжаление така сякаш е останало отпреди и трябва някак си да се разберат помежду си |-0

 *YAHOO* успех, там е истината  *THUMBS*

 *THUMBS* браво, най-доброто решение.

Един съвет...следващия път, когато седнете на маса с тъщата и тъста.....;) Обърнете се към тях на фамилия;))))) Тогава хем ще се развесели обстановката, хем ще ви кажат как да се обръщате към тях:)

хаха, DIVA, тогава наистина може да заприлича на банкет на политбюро: другарки и другари... :)))

Аз така се обръщам към моя свекр, по фамилия - и мисля, че е доволен *YAHOO*

Моята половинка се обръща по име към тях, след като ги пита дали са съгласни, мисля, че това е най-добрият вариант *YAHOO*

Ох, при мен проблемът е , че свекърват аи свекърът държат да се обръщам с "майко" и "татко", а не мога да им го кажа и това си е :( Помогнете!

лошо mishle лошо.... И какво ще стане, ако не ги наричаш така?? Нищо. Ще свикнат рано или късно! *THUMBS* Дано само не са много серт и да си развалите тотално отношенията O_O

Чак за приятели едва ли може да се говори в случая, защото сме различни поколения, просто винаги има, а и е нормално да има една дистанция, според мен най-важното е уважението и всеки да зачита мнението и позицията на другия *THUMBS*

Ех, Мари, какъв тежкар свекър имаш  :D

На малко име, на фамилия много студено ми звучи.

Аз ги питах... веднага отговора беше на малко име..... *blush*

Хм, не виждам защо да е някакъв проблем как да се обръщаме към родителите на половинката.

Като седнете на маса два три пъти и то от само себе си ще стане ясно как.

Само да не казвате: "Ей шшш"

.

...и ето че сватбата вече наближава: имаме халки, имаме ресторант (капариран), покани, кумове, ... Имаме всичко, може да се каже, освен съгласие по един дребен въпрос: за моите родители.

На моята прекрасна и по-добра от мен половинка, за голямо нещастие, родителите са починали. Моите са още живи. Това предизвиква спорове, когато се заговори за тяхната роля или за мястото им на сватбеното тържество. Последното разногласие е относно подредбата на масите: в моята памет и според традициите на нашия край (Ямболско) на сватбения обед има централна маса, на която седят младоженците, кумовете им и родителите им – около 8 до 10 души (с шаферките например). При нас това се счита за традиционно: така младоженците показват уважението си към кумовете и родителите си.

Но моята по-добра половинка е против родителите ми да бъдат на централната маса и предлага те да бъдат сложени някъде другаде (отстрани, заедно с някои други гости). Доводът за това, родителите ми да бъдат сложени отстрани, е че нейните родители не са живи, и ако моите бъдат на централната маса, това ще е израз на неуважение към паметта на нейните родители.

Моето мнение е пък, че ако моите родители бъдат сложени отстрани някъде с други гости, това ще е неуважение към тях (не защото те ще седят измежду гостите, а защото ще бъде нарушена традицията, която съм виждал на много други сватби, и която изисква за родителите да се отдели специално място заедно с младоженците и кумовете).

До тук не можем да намерим компромисно решение. Моля помогнете със съвет:

1)  Къде трябва, според традицията на Вашия край, да седят родителите на сватбата?

2)  Наистина ли чувствате, че ако едните родители, за голяма моя скръб и искрено съжаление, не са живи, то тогава и на другите родители не е редно да се даде уважение и обичайната традиционна роля на сватбата?

3)  А как беше на Вашата сватба?

Благодаря Ви за обмислените и мъдри отговори, изпълнени със симпатия, които ще оставите. Ние, с моята половинка, се обичаме въпреки разногласията.

Ако някой не се разбира с родителите си, ако има проблеми с тях, ако те го дразнят или изнервят, то моля да не оставя тук мнение или съвети. Моля, оставяйте Вашия отговор само, ако вие сте зряла личност, ако уважавате родителите си, умеете да намерите общ език между различните поколения и обичате тези, които са Ви създали и са заложили у Вас наченките на доброто, мъдрото, вечното...

С уважение,
Ваш Резистор

.

Хммм.... В доста странна ситуация си попаднал.

Според мен позицията на половинката ти е, как да го кажа, обидна и егоистична.
Искрено съм изненадан от това, според мен искането й и обяснението й са напълно нелогични.

Аз не бих се съгласил на това. Просто няма смисъл. Това най-вероятно ще доведе до големи, най-малкото, търкания между теб и родителитети, пък да не говорим за бъдещата ти супруга и тях.

Според мен това е толкова абсурдно, че просто нямам думи да... да... обясня по точно  :\

здравей resistor, моето мнение е че мястото на родителите ти е на главната маса. Това си е обичай по принцип не само в твоя край.....не мисля че ако твоите родители са на главната маса това би било неуважение към паметта на родителите на половинката ти.....странно схващане....По скоро ми се струва че половинката ти ще се чувства гадно от факта, че нейните родители ги няма и няма да видят този важен за вас ден....и това е съвсем нормално......но не мисля че е правилно ти и твоите родители да "страдате" от фак който никой не може да промени....Успех!

Родителите трябва да се уважават. Не може да ги сложиш на отделна маса, а още повече щом ще трябва да бъдат сами или заедно с гостите. Мои съвет е да обсъдиш това с родителите си на саме, те със сигурност ще те разберат и ще намерите решение. Не трябва такива неща да застават между вас, камо ли на сватбата.   ;)

Родителите сядат на отделна маса, близо до тази на младоженците. На масата на младоженците са кумовете и самите младоженци.


Според мен: Това в никакъв случай не е неуважение. Но разбирам и момичето, тя вероятно се чувства сама без родители на сватбата. Трябва да си вземете сами решение, както каза Сисил може да поговориш и с родителите си. Поне аз така бих направил. Желая Ви щастлива сватба и скорошно решаване на този проблем.


 *blush*

resistor много ми е интересно как ще решите този проблем. мои приятели са решили да се женят до края на годината и може би ще имат същия проблем.

Здравей, resistor ... наистина съжалявам за това, което се е случило на половинката ти ... Все пак наистина си е тежко в такъв момент да почувстваш липсата им ... Разбирам я наистина ... Според мен (но то си е до човека) би трябвало да се опита да почувства родителите ти като свои и да компенсира тяхната загуба с любов и уважение към твоите родители. Та те вече стават и нейни .... В никакъв случай не смятам, че мястото им на централната маса е един вид неуважение към паметта на нейните родители. Напротив!!! Това означава, че при други обстоятелства там биха намерили мястото си и нейните. Точно това според мен е УВАЖЕНИЕ! От друга страна, може би се притеснява, че хората от ваша страна биха забелязали липсата им и може да и стане малко (не малко) мъчно и неприятно... Наистина е труден казус, но е ясно, че се обичате и се надявам, че ще обмислите това добре, спокойно и САМИ двамата и ще вземете най-подходящото решение, което все пак касае много дълбоки чувства от страна на половинката ти.

УСПЕХ !!!

P.S. Все пак това трябва да е един от най-светлите и най-щастливи дни в живота и на двама ви.

Защо твоята по добра половинка расъждава по този начин.Наистина е много жалко когато чуваш такива нелепи изказвания от млади жени.Да го чуеш от стара баба-/с някакви си нейни разбирания/ДА,ама това не го разбирам.Вярно,че й е много тежко,/без съмнение/но тук става въпрос за нещо съвсем различно.Тя би трябвало да се радва,че има кой да седне до вас и да ви подкрепи в този радостен момент.
Единственият ми съвет към теб е да се опиташ да вразомиш половинката си.След като спазването на тази традиция е толкова важно за теб,то тогава тя трябва да се съобрази с този факт и да спре да мисли само за себе си.

И моят по име ги "казува" :)) *ROFL*

Ей шшшшшш, просто кефи. Тук мога да допълня - Ей Алооо  *ROFL* :))

Тъща – майката на булката

Тъст – бащата на булката

Шурей – брата на булката

Балдъза – сестрата на булката

Баджанак – мъжа на сестрата на булката

Зет – младоженеца (мъжа на дъщерята, сестрите и зълвата)

Снаха – булката (жената на сина за неговата майка)

Невеста – (жената на сина за неговият баща)

Свекър – бащата на младоженеца

Свекърва – майката на младоженеца

Зълва – сестрата на младоженеца

Девер – брата на младоженеца

Сват – бащата за другите родители на съпрузите

Сватя – майката за другите родители на съпрузите

Кум и кума – кръстниците на сватбата

_________________________________________________ ___
Ако смятате, че нещо е пропуснато, кажете...


Същите са публикувани и тук (http://www.svatbata.bg/didyouknow/12.html)  , за да са по достъпни.

Teo това е много хубаво...ама аз си се чудя при този богат език който имаме защо не са измислили някаква дума за объщение към свекъра и свекървата....че майко и татко определено не мога да им кажа...а "свеки" някак си не върви....та сега да се чудя аз как да викам по-малко име на хора дето са с 25-30год.по големи от мен  *crazy*

ani4ka, и аз не мога да се обърна към тях с майко и татко :\, казала съм го на половинката...и той какво да ме прави - ще се съгласи :[

mariya ами как се обръщаш към тях?

Ами  ... чудал съм обръщение "Свекър, еди какво си....", ама за свекървата не съм чувал.... да си призная  :\ Найстина, как им викате?

ани4ка, към свекъра си се обръщам със "сър" или по фамилия, но към свекървата...никак не ми идва.. :\
за мен е важно уважението...има някои се обръщат с "майко", а после ги плюят зад гърба
то и обратното е валидно де...в смисъл от страна на свекървата....

и според мен е най-важно уважението....ама иди го обясни....спред тях от уважение би трябвало да им викам "майко" и "татко"....ама НЕ МОЖЕ!

Интересна тема, наистина *THUMBS*
Аз наричам бъдещата си свекърва с малкото й име, не виждам нищо лошо в това,
а и не си представям да й казвам "майко". :\
 Всеки трябва да реши това за себе си, но не мисля, че можеш
да наричаш някой "майко" и "татко", без да влагаш смисъл в това.
Има и вариант да не ги наричаш с някакво определено обръщение.. 8P *blush*,
докато решиш нещо по-добро или просто ги попитай и се спрете на нещо, което
няма да притеснява и двете страни.

Здравей! Надявам се не е късно за моите отговори *THUMBS*

точки 1 и 3 ще ги обединя - младоженците и кумовете на една маса, а родителите - близо до тях :-*

аз също бих поискала като половинката ти....



Дивичка, родителите са само едни *STOP*

Сближиха ли се след сватбата? В какви отношения са?
Отварям тази тема, защото при нашите, като че нещо не се получава.....

 O_O Как така не се получава !?
Ей ... да не вземат само родителите ви да се намесят и да създават косвено проблеми и неприятни ситуации  :\
И моите и неговите родители са широко скроени и добри хора и си паснаха без проблем!
Дори още преди сватбата :) А сега вече са на: "Ей, довечера ще идват сватовете":) или "Как е свата?";) или "Наздраве, свате!"  :D :D :D

Ами как да ти кажа..
Нещо ми се струва, че не се сближиха...
Не зная, може би ще стане малко по-нататък.
Но поне за сега. Не зная.
Да вземат да си отидат пак на гости (неофициално), такива работи ли...?

Хм, какво да кажа за родителите?! |-0  *blush*

Нашите родители още не се познават, а сватбата е след малко повече от месец!!!  8P Ми как да се запознаят като майката на бъдещият ми съпруг не живее в БГ и вероятно ще дойде малко преди сватбата!  :D Та ще се запознаят по това време!  :))  *ROFL*

Иначе нашите много си харесват и обичат бъдещия зет  :loving:, а (бъдещата) свекървата пък много си харесва и обича снахата  :[  и така... 

Но си мисля, че в името на децата си и тяхното щастие родителите е хубаво да се разбират и уважават едни други!!! Нали все пак децата им така са щастливи заеднои се обичат!!!  *INLOVE*  :loving: *INLOVE*  :loving: *INLOVE*  :loving:

  *ROFL* *ROFL* *ROFL* направо ще ме уморите бе  8P

hrisi не се притеснявай за това ,че не са се сближили ,може да не са си допаднали и затова. А може след време да се опознаят и да почнат да си ходят на гости и да излизат заедно.
Ние с милото сме заедно вече повече от 5 години , а тяхните и нашите са се виждали само веднъж и то защото ние ги събрахме да се запознаят.И така запознаха се ,видяха се и това беше.После ни се чуха ,ни видяха. Иначе ако случайно се срещнат на улицата се поздравяват и разменят някоя друга дума, но само толкова. Имам чувството ,че ако не ги бяхме запознали никога нямаше да проявят интерес да го направят. Единствено майка ми беше ни попитала дали ще ги запознаем. Поне от едната страна имаше поне малко желание за това ,но ако не го бяхме направили ние сигурно щяха да се видят за първи път на сватбата ни.

Оооох, аз не знам какво да кажа!

На бъдещата ми свекърва, просто не ми се "пречупва" устата да и кажа "мамо", просто не става!  :(

А иначе половинаката, още така да се каже, няма обръщение към наще! А и някак си не мога да искам да каже "татко" или "тате" на баща ми, въпреки, че много го уважава и цени, защото неговия баща е починал много отдавна... Но пък за 8-ми март беше пратил смс на мама с "... лельо Жени..."  :)

Та това малко ни е недоуточнено, но се надявам скоро да се получи и от самосебе си *THUMBS*, защото и на него и на мен ни е малко неудобно, когато трябва да се обръщаме към родителите на другия!!!  :(

Аз сравнително отскоро казвам майко на свекърва ми, въпреки че сме женени от 2 год. и че ужасно я уважавам, но просто не ми идваше отвътре. Но забелязах, че тя много се радва и все ме праща разни съобщения  и отдолу "От мама"  :[ :[ :[ А пък мъжът ми с майка ми е май на ЪЪЪЪЪ и АААА  }:-> }:-> а ако няма как да го избегне-на име   8P 8P иначе много се обичат и са доста близки-ама на  :D Добре, че майка не се сърди, а пък и аз не го тормозя, щото знам, че не е лесно   %) сигурно някой ден ще свикне  :hiphip: :hiphip:

Абе да си го кажем направо-този е най-гадния момент след сватбата.... :(И на мен ми беше и още ми е трудно да си изкривя езика и да кажа "майко" и "татко" още повече, че със свекърва ми не сме толкова близки...Казах им по веднъж след сватбата, а сега използвам дъщеричката ни и покрай нея използвам нейните "бабо" и "дядо" . Не мисля, че са недоволни. А съпругът ми се беше разбрал предварително да се обръща на име.  *blush* Според мен е по-важно да се уважаваме и да си помагаме в нужда. А само да чуя , че има недоволни  >:O

Ситуацията е подобна. Макар, че аз съм страничен наблюдател - става въпрос за сестра ми. Аз обаче се притеснявам за тях повече от самите те, смятам, че родителите още в самото начало трябва да станат много близки ... След това вече ще е късно...
До някъде нещата се наредиха, отидох при нашите и им казах какво ме притеснява. Те взеха че уговориха едно гости гости, след  *DRINK* *DRINK* *DRINK* като че ли бариерата взе да пада. Но ще видим...
Много ви благодаря за подкрепата  :) Ще видим как се развиват нещата....

Ей, спокойно хора, не е задължително да са първи приятели, важното е да се уважават. Все пак хората са различни и не е много реалистично веднага да се намятат на масата  8P 8P 8P

Оставете родителите! Най-важното е вие да се разбирате!! Да има мноооого  *INLOVE* помежду ви, и да не им обръщате внимание!! А те в името на вашата любов и бъдещото си внуче едва ли ще ви попречат на отношенията. Само спокойно!! Всичко ще е *THUMBS*

Съгласна съм с Яни

Нашите изобщо не се познават,и може и само на сватбата да се видят,но за какво да ги караме хората да се сприятеляват,те нямат нищо общо помежду си,само ние имаме с тях.Както казахте по-важно е ние да си се разбираме.Мисля,че колкото по-малко общуват,толкова по-вероятно е да се разбират добре. ;)

Моите родители не обичат такива обръщения и си имат само две дъщери,които ги наричат "майко и татко".Според всички нас има и по-добри начини да покажеш уважение и чувства към съответния човек и спазваме само тях.

Ама кое е сложното не разбирам за обръщането... нали хората си имат имена и тези имена са именно за да ги назоваваш с тях :-) така, че...обръщаш се към човека по име а той ако се сърди на това -ами това си е негов проблем,още повече че в различните краища на България и сред различните етноси има различни титли.

Ох, ico,  не е толкова лесно!  :\
Даже никак не е!!!  :'(
Ето свекърва ми си е вече в БГ и аз не мога и немога да си изкривя устата да й кажа "мамо" или по име!!! Ми не ми се получава!!!  :\ (Да не казвам, че ми къса нервите всяла Божа вечер и сутрин!!!)
То това с обръщението към родителите на половинката..., ми май от самосебеси трябва да се получи! Знам ли?! 8P

Ми не се насилвай да й казваш каквото и да било! Просто започвай да говориш директно, без обръщение! Аз поне така правех в началото, а и свекърва ми усещаше, че се притеснявам и се правеше, че не забелязва!  *THUMBS*

Нашите родители са се виждали само един единствен път и се харесаха ужасно много :-))))) Сега тръпнат в очакване на следващата им среща (в средата на месеца) ;-) Единственият проблем, който впрочем не е никак малък, е че не могат да комуникират свободно, тъй като не говорят на един и същи език  :D

Може би именно това да е и причината да се харесат толкова много......невъзможността да се разбират  O:)

Ние ще запознаеш моите родители с майката на милото утре!!!  8P Дано всикчо е ОК!!!
Но пък даже и никак да не се харесат, важното е ние да сме си добре и да си се обичаме и да смес заедно! *INLOVE*

Не това е най-важното разбира се, но би било хубаво ако си паснат ;-)

Успех и дано мине гладко  *THUMBS*

Е, ще е хубаво да си паснат поне малко!!! Но и в името на децата си и щастието им ще се разбират, сигурна съм! *THUMBS*

Май така е най-добре, че като говорят един език и започват да си казва и много работи и става.... *blush* *blush*

---

(http://daisyPath.com/ani/060915/0/4/+10/2/.png) (http://daisyPath.com)

Ох, нашите родители се видяха в деня на сватбата и после не са и питали едни за други, свеки се омъжи вчера, но не си направи труда да покани нашите лично, а чрез нас, което е малко гадничко, все пак!!!
Но както и да е!!! Важното е че сватбата ни мина чудесно!!!

  :hiphip: много добре казано. Естествено, че по принцип тук не може да се говори за приятелство,защото в повечето случай ни слагат "розови очила" +:-) , а после става една...  ohmy Затова ги наричайте както ви е на сърце , но преди това ,ако искате ги питайте дали нямат нещо против това да се обръщате към тях по начина по който сте решили.

Така е Bulechka_TS , важното че всичко е било  *THUMBS*

Родителите на моят приятел са страхотно свежи хора, с много модерно мислене и от самото начало бяха позитивно настроени към моите родители и искаха да се запознаят. Майка ми също много добре реагира на факта, че ще се запознае със сватята и много се харесаха  :danceg: Баща ми е единственият, който много се дърпа и не желае да бъде съпричастен.  :'( Запозна се общо взето случайно с бъдещата свекърва в деня, в който се изнесох от нас, а със свекъра се запозна пак случайно, когато след два месеца дойде да види къде живеем.  :\
На мен ми беше много тъпо в началото, но в един момент просто казах на техните на Цъфо защо все още са се запознали с баща ми и че не мога да го накарам насила и за моя най-голяма изненада те го приеха страшно спокойно :) 
Майките ни много си допаднаха  :yes: Няма да се чуят най-вероятно да пият кафе без причина, но знаят, че ако има нужда могат да разчитат една на друга и отсега разпределят задълженията си около сватбата и след това около бебока  =]
Обичат ни прекалено много и мисля, че никога няма да ни накарат да се притесняваме за техните взаимоотношения... в крайна сметка НИЕ сме важните, всичко друго би било "екстра"  :curtsey:

нашите родители пък се познават от доста време(като се имс предвид че ние сме заедно от доста време).а аз се запознах с неговите родители още на 5 месец от връзката ни.те са доста пекани и добри,и ме канеха винаги когато се събираха цялото семейство.широко скроени хора са!!!
същото беше и за милото. а пък те не се сещам как се запознаха :[ беше отдавна

обръщението идва от вътре,както ти дойде.за мен те са родители на моето съкровище,те са го възпитали и направили такъв,какъвто е сега.затова те за мен са също родители-така че аз им викам Майко и Татко

Аз също смятам, че е важно да се уважават, не е нужно да са приятели. Важното е да се събираме по поводи и да има какво да си кажат. Иначе нашите родители са от различни градове и не се виждат често.

Нашите се познават отдавна, особено бащите станаха големи приятели, може би заради сходните интереси - риболов, шах... Понякога, се виждат без да знаем. Така, че това няма да е проблем.
При нас просто така се получи.

Ами как са? Живеят на двата противоположни края на София....а тя е голяма... Ако ме разбирате какво намеквам :angry:

доста егоистично от нейна страна
родителите според мен трябва да са на масата на младоженците
това че нейните родители са починали не означава че твоите не трябва да са там...
ами ако бяха живи...всички щяха да са на тази маса нали?
тогава?

Нееее, родителите не са излишни изобщо. Все пак, те май за това живеят, за да ни видят задомени и спокойни, нали? Не коментирам обаче някои изцепки, изключения от правилото

Родителите са най-близките хора на младоженците!Дали се разбирате с тях или те помежду си е друга тема,но те трябва да присъстват.Те мечтаят за този ден на децата си още от техният сватбен де.Това е тяхната награда.Трябва да им я дадем .Мисля че не струва много!А дали ще са на нашата маса мисля че е въпрос на личен избор и не от толкова голямо значение!Те така или иначе са най-важните гости и ни обичат! :) :) :) *INLOVE*

напълно съм съгласна със Шейла и Фиби

При нас имаше подобна ситуация, на моята половинка, баща му е починал отдавна и майкла му беше с новия си съпруг! Но ние решихме, че на нашата маса ще сме само ние и кумовете!! *THUMBS* И се получи много добре!!! Моите родители бяха на една маса с гостите от моя страна, а майка му с гостите от негова страна на друга маса!!! И всичко беше наред!!! :loving:

При нас повече лелята на милото проявява интерес и желание да се вижд аи събира с нашите, отколкото свекито, тя даже и дума не е обелила!!! Но може би така е и по-добре!!! Най-хубавото, е че ние сме си самостоятелни и не зависим от никой!!! Казано е: "Ако искат да помагат, ако не - да не пречат!!!" *THUMBS*

И ние бяхме само с кумовете на една маса.Той родителите няма,така че моите съвсем смирено си бяха при останалите гости-никакъв приблем! *THUMBS*

При нас е станала една коалиция - нямам думи! :girl_wink:не мога да си позная родителите! *crazy*

Това е най-важното!!  :girl_wink: *THUMBS*

Моите и неговите родители са се срещали веднъж- преди няколко години на моя graduation в университета. Но тъй като не могат да комуникират на един и същ език, сега само си пращат подаръци за Коледа :)) Следващата среща ще е на сватбата след няколко месеца.

Така е добре! *THUMBS*Избягваш всякакви неприятности.Само да не вземат да научат взаимно езиците си,че  [:} :)) :good_luck:

Ох, да си призная сега при нас се заформя една много странна ситуация!  =]

Съпруга на свеки утре има РД и поканени сме само аз и милото и МОИТЕ родители!!! Това е чудесно, но и много объркващо след всичко, коео се случи преди и около сватбата (споделяла съм в някои теми)!!! И сега нашите се чудят  *db*, а и ние също...  :girl_impossible:
Но се надявам вечерта да мине добре  *THUMBS* Стискайте палци!!! ще разкажа после!!! :-#

Ей Булечка,не се притеснявай!Щом са ги поканили не вярвам да е само от куртоазия.Сигурно хранят и добри чувства към тях.А ние сме с теб и стискаме палци разбира се! *THUMBS*

Ох много е труден този въпрос особенноо когато все не можеш да се пречупиш да кажеш на други хора мамо и татко. За мен също е много трудно. Добре,че моето момче няма нищо против. Моите родители му казаха да ги нарича така както му харасва. Той им вика по имена. Само дето свекито си трае и чака да и кажа мамо май.
  =] Какво да се прави.

Moето свеки си ми каза след сватбата, че човек има едни майка и баща и според нея всеки би трябвало да се обръща към родителите си по този начин и нямала нищо против да не им викам Мамо и Татко. И така сме на малки имена  8P  *db*

 Евала на тази жена. Късметлийка си ти. Поздравления.  :bravo:

Ммдаааа! Дива е много права! И очевидно е голяма късметлийка. Малко родители се осмеляват да признаят трезвата истина. При мен е същото, но пък и мъжът ми се обръща към майка си и баща си по име. Опитвала съм се в началото да им казвам "Мамо", но не се получи.

Но признавам, много облекчаващо положението е ако не ни се наложи да се съобразяваме не само с новия дом, но и с присъствието на още двама човека, които за теб реално са почти непознати. 

Мммм дааааа, моето мило също е късметлия, с моите родители също са на малки имена!!!
Свекито също на мен ми казва на малко име, даже измисля разни имена като Танита или Танитка *db*, което не ми допада особено, нооо  8P

И ние си говорим на малки имена. С майка му ми беше по-лесно да и кажа на малко име, нали е женска солидарност. С баща му ми е още трудно, въпреки че ги познавам от няколко години.
А за обръщението "мамо" и "татко" към тях ми е доста странно. Аз си зная само едни родители, а неговите ги приемам повече като приятели. ;)

Ние също си говорим на малки имена, никога не е ставало въпрос да се обръщам към тях по друг начин, но това до голяма степен зависи и от нагласата на самите родители. Ако те очакват да им казваш мамо и татко, а пък ти нямаш такова намерение, едва ли лесно ще постигнете консенсус  =]
Бъдещата ни кума и свекърва й си говоря на "снахичката" и "свеки"  :! Това ми се струва отвратително, що за отношения  *crazy*

Да, така е най-добре на малки имена!!! :bravo:

най сам за идеята с малките имена!но нещо при нас не се получава!аз не мога да си пречупя езика и да им кажа майко и татко,а си представям как ще ме изгледат ако се обарна кам тях на малко име O_O!вообще незнам какво ще правя!добре че ги виждам в година 8-9 пъти за по един ден,че ако живеех с тях щяк да се побаркам :girl_impossible:!и сам си решила мойта бадеща снаха или зет направо и директно да му обясня че си имам име и да се обраща с него :)

maslinka, може да ги попиташ, дали ще имат против да им казваш на малко име или да помолиш половинката да ги пита, аз така направих, питах наще как милото да се обръща към тях!!! И всичко е ОК!!! Едва ли ще се възпротивят!!! В карайна сметка всеки си има по една майка и един баща, нали така!!! *THUMBS*

да мислила сам си да го накарам да ги пита въпреки че знам много ясно как искат да им викам :[,но в крайна сметка по добре да се съгласят на малко име отколкото никак :P :P

Моите родители настояват да съм викала на неговите "мамо" и "татко". Аз запитах моят съпруг как той се обръща към неговите родители, защото се сетих, че не съм го чувала да казва мамо и татко и той потвърди - вика на майка си "Суме" (от сумо борец !!!! (за пояснение -  не заради начина как изглежда)) а на баща си, нещо от рода на "Нецко". Така, че аз реших, че след като и собствения им син не им вика - мамо и татко, и аз няма... :bravo:

оф,много сложна тема...и отношения
аз все още никак не им викам...нито те са ми казали как да се обръщам към тях,нито аз съм питала
само 1 път стана на въпрос,бяхме с моите родители и тях, и нашите казаха че нямат нищо против и на име и леля и чичо и бабо и дядо да им казват..а те си траеха през цялото време....и свекървата няколко пъти ми обясни как свекър й едно време държал тя да му вика тате...

 vanis горкичката. Тя направо е  :! ама не се давай  *THUMBS* както искаш така им казвай аз също не съм казала майко по простата причина, че имам една майка и си я обичам много и не се виждам да кажа на друга тази дума. Тя е запазена само за моята майка.
 Да ви кажа понякога имам чувството, че свекървите си го избиват на нас защото тях са ги карали да го казват. Мдаааам.  :(

да и аз така си мисля 4е си го вращат,въпреки че аз никога не бих искала такова не6то.

Олелеее, ама що за хора са това?!  :!
Не е ли по-важно да ги уважавате (уважаваме), отколкото да ни вадят с ченгел по някоя дума за обръщение? Нали няма да се чуе по техен адрес нещо от рода на "ей, шшъ..."? :girl_cray2: какво лошо има да чуят името си?...

Ха ха има и такива Булечка.На брат ми ежна му след 2 год все още подкашлява около майка ми като иска да й каже нещо.А мама е супер непретенциозен човек.Да й казва както си иска,ама да подкашлява е супер тъпо според. :angry:

Ееее, това вече е гадно!!! С извинение за думата!!! По-добре без обръщение, отколкото с подкашляване!!! :! Съгласна съм с теб!!1

Тя мама милата вече свикна,ама наистина си права.А голям цирк е,когато е по-шумно и мама не я чува,голямо кашляне пада!  :))

Еее, поне по име да й казва!! P-(

Всеки човек си има име, нали затова са имената, за д аги използват другите като искат да се обърнат за нещо към нас?! *db*

аз си мисля че щом не са ми казали че може да се обръщам към тях на име...значи неможе....въпреки че аз не се подкашлям...обаче като ги видя първо им казвам здравейте или добър ден...а по телефона е много смешно,здравей...ванис съм. ohmy.и продължавам....
имаме една съседка на която снаха веднъж й се беше обадила по телефона и й беше казала
ало..83598(номера на телефона)включи печката...и беше затворила
после въпросната свекърва се смееше че от днес си има номер...
и знам че е смешно и неудобно....ама....притеснявам се директно да ги питам....все още....

Мила vanis, питай ги!!! :-# Няма страшно!! *THUMBS* Все пак това е нещо, което не е само за ден или за два, за целия ви съвместен живот!!! :curtsey:

Разбира се, че всеки родител би се зарадвал много снахата/зета да му казва "мамо" или "тате", защото това е и уважение към тях като родители на половинката ни, но те прекрасно знаят, че всеки има САМО по една майка и ЕДИН баща, както е писано и други мнения!!!

Vanis ,питай ги!Не е хубаво така!Ами може и те - хората да се притесняват да ти кажат как да им казваш ,ей така без повод.А като ги попиташ всичко ще се уреди.Когато хората общуват и разговарят проблемите по-лесно се решават.Ако мислиш че ще е по-безболезнено попитай първо твоя любим,може заедно да решите по-лесно проблема!Хайде давай ние сме с теб! *THUMBS*

Точно така не отлагай!!! *THUMBS* И после чакаме д акажеш как е минало!!! :-#

а защо Ванис не питаш съпруга си? той би трябвало да знае как тяхните искат да им викаш.на мен моето мило ми каза,и после те сами ме предразположих за този разговор и така се разбрахме.но още по-хубаво е ако ти първа захванеш тази тема.УСПЕХ,мила *THUMBS*

Така е!!! picolina е права! На моето мило му беше малко неудобно и аз избрах един момент и попитах нашите в негово присъствие и всичко се изясни и сега е ОК!!! :-# :girl_in_love:

с него сме си говорили на тази тема и той е сигурен  почти 100% (без да ги е питал)че баща му няма да иска да се обръщам към него по име ....това още повече ме притесни и затова не събирам смелост ...но така ще направя..пак ще го питам него.....

Ох, миличка vanis, защо са такива инати тези хора? :angry:

Какво лошо има да имказваш по име? :hysteric:

Събери смелост и давай, ние сме с теб!!! :love_together:

ох..ще трябва да събирам смелост и да питам....стискайте палци *THUMBS*

Стискаме, vanis, стискаме здраво!!! *THUMBS*

уважението си е уважение,майката и таткото са си майка и татко...нямат нищо общо според мене

И аз така мисля!!!

здравейте момичета
явно не е само при мен проблема с обрашението.обаче аз не намирам никакво разрешение на проблема.не мога да им кажа майко и татко шото не ги чувствам такива а и рядко ги виждаме.по име не върви зашото имената им са такива че не мога да им викам накратко.а като сам ги питала как искат те казват че нямат претенции.И вярвайте ми не виждам изход от положението

Здравей, gucci и добре дошла при нас!!! :girl_wink:

Ами, защо не измислите заедно някакви имена, които хем да са лесни, хем да се харесват от родителите на мъжа ти? Сигурно ще измислите нещо, ако седнете заедно и помислите!!! Успех!!! *THUMBS*

Не правете тази грешка да чакате да ви дойде отвътре за да решите
как да им викате, така за винаги си остава без обръщение-снаха ми е така
тя е жененана от 27 год и не вика никак на всекърва ми и на нея това и е
 най-гадно. Каквото и да ви хареса по-добре да се наислите малко и да започнете
от опит знам , че произнасянето за 1-ви път е най-трудното. Относно "Майко"
и "Татко"(за тия,които ги задължават), сестара ми прави така-на нашата
майка вика "мама" на нейната"майка" и на бащите така. Едно е мама др е
майка, няма значение обръщението за мен важно е САМО отношението!!!

На мен това ми е от трудните части,защото живеем заедно със свекъра и свекървата още преди да ми станат такива.И сега е много трудно да се пречупиш и от лельо да кажеш майко :mad_girl:Не че нямам желание,желания бълва,но езика не иска да го каже!!!Може би с времето...

И аз така мисля!!! *THUMBS*

Аз например не мога да казвам никак на свеки, просто не ми с епречупва езика, а и не ми идва НИЩО отвътре!!! :girl_impossible: Добре че се виждаме мноооого рядко!!! :)

Аз свекър нямам, само свекърва.
Никак не й викам. Майко да й кажа е абсурд. За 7 години /времето преди да се оженим/ и лельо не съм й казвала. Дори се шегувам с приятели като им разказвам как като сме при нея и телефонът звънне, а тя не е някъде наоколо, не го вдигам понеже съм сигурна, че търсят нея и ще трябва да се провикна, за да я извикам. А как да я нарека!? По име да й кажа  :mad_girl: , то и името й е едно.... Никодима
Той на моите родители казва лельо и чичо   :girl_wink:

Е все някакъв вариант трябва да има.Не може така даже без име  ohmy.Ами и тя е човек жената и тя душа носи.Я какъв момък ти е родила и възпитала.А и според мен най-малкото заради възрастта трябва да ги уважаваме хората.

Като се роди дете, живот и здраве, ще й викам баба Ники  :sarcastic:

Е да!Това е много добро решение на проблема,а и мисля че много хора го практикуват. *THUMBS*

това напоследък  е доста често срещано обръщение и разрешение на проблема и аз най-вероятно ще прибягна към него :[

моето бъдеща свеки се казва Елисавета но всички и викат Ели.Аз реших без да я питам дали може да и викам така а тя иска неиска ще се примери защото е по добре от нищо

И аз смятам че по име е най-добре- по-приятелски звучи, а и нотката на уважение си я има.

да така е,обаче на някои хора им е трудно и си държат на традициите...

аз по -абсурдна традиция от това не знам }:->
даже го чуствам като предателство към собствената си майка ако викам на друга жена "майко",че какво като се веня за сина и.а ако тя ме уважава няма да ме принуждава да правя нещо което не искам а аз я уважавам като се обръщам към нея на име а не никак

Така да!Това е друго все пак е уважение.И така трябва. *THUMBS*

Момичета, абсолютно съм съласна с вас!!! *THUMBS*

Здравейте на всички! Още съм нова в този форум-отдавна го чета, но чак сега се престраших да се регистрирам! За съжаление попаднах на тази тема така болна за мен! Според мен всички тези обръщения са толкова досадни, че ........... :girl_cray2:
Като ви чета мненията ви съм съгласна с вас, но не е толкова лесно, колкото го описвате. Сядаш и започвате да си говорите като стари дружки. Не става при всички. Някои хора са израснали на село, и тези неща не им се нравят!!!!За съжаление!!!! :(

Така си е наистина. Аз все още не съм се престрашила да кажа мамо и няма и да стане, просто така съм устроена. Но в интерес на истината и на име не съм казала, многоми е кофти  :girl_impossible:. Няколо пъти си казвах, че сега като седнем на масата ще тийна едно за кураш и ще заговоря на тази тема, но като седна и не намирам думи. Мисля си на сватбата да и кажа на саме, че не мога да я наричам майко, въпреки, че я уважавам и че най-добре е да и казвам по име. Сватбата е далече обаче.
 Тудничко си е  :hysteric: Като се престраша ще пиша какво ми е отговорила.  :cray:

Не знам Iulia но с теб все едно мислим еднакво-аз по същия начин мислих да направя-все ми беше на езика, а с бъдещия ми съпруг сме заедно вече почти 5 години и аз през това време не можах нито веднъж да се обърна към нея по какъвто и да е начин. Просто не мога. А за "майко" просто да забрави-АЗ ИМАМ ЕДНА МАЙКА И ЕДИН БАЩА!!!!Дори не мога да я почувствам като такава. Дори с лицемерие или без него пак не мога, защото не искам!!!! :girl_cray2:

Моята свекърва също живее на село и там тази традиция е жива. Но няма как да ме накара да й кажа "майко". Пък и скъпият е на моя страна.

Абе те не че живеят там, но са живели и двамата - и свекъра, и свекървата, сега вече не, но както майка ми казва селянина си остава селянин - и аз съм на това мнение. Тя просто робува на хорското мнение, едва ли не още малко и с форуглица ще дойдат да ме вземат-не ги обичам тези неща. Според мен най-важното беше тя да ме попита как ще бъде и за двете /за да се чувстваме по-добре/да й казвам и тогава щяхме по някакъв начин да се разберем, асега - наникъде 8P

Така е и аз мисля, че тя трябваше да започне тази тема, но явно няма да стане. Ние сме заедно от около 3 години, живеем с майка му от 2г. за това време не вярвам да не и е идвало на ум за това. Ще видим какво ще стане. Аз имам само бъдеща свекърва, и за това пиша само за нея.
 Трудно ми е. Милото му е лесно моите родители веднага му казаха да им вика както иска. Даже баща ми му каза, че се чувства още млад за да му казва дядо.  *happy*.

аз вече писах веднъж.....майка ми и баща ми си казаха пред всички(свекъра свекървата и мъжа ми) че нямат претенции за обръщението към тях,ако иска и леля и чичо, и баба и дядо или на име,всякак може да се обръща към тях,повода за този разговор беше че съпруга ми все още има казва леля и чичо,а баща му(свекъра) се подиграваше с баща ми че му казва така,на думите на наште че нямат претенции към обръщенията отсреща се получи само едно мълчание...и нищо повече,оттогава не съм посмяла да питам как да се обръщам към тях,мисля че те сами(така както моите родители)трябва да си кажат,за ми е по лесно на мене,ако имат претенции да си кажат...ще продължавам да се  обръщам към тях без име и естествено без майка и татко защо не са ми такива,въпреки че ги уважавам........

И при нас стана така!!! Но на моята свеки (и аз има само свеки) не ми идва д ай кажа нищо, нито по име (казва с еТинка), за "майко" пък НЯМА начин!!! 8) Добре, че не се виждаме често и живеем отделно, а потелефона е лесно!!! :girl_wink:

Хм, би билоо добре и те като вашите да се съгласят!!! *THUMBS* Какво толкова? =]
Нали уважението е най-важното! *THUMBS*!!

Така без обръщение е още по-кофти и неприятно!!! *blush*

Хм, би билоо добре и те като вашите да се съгласят!!! *THUMBS* Какво толкова? =]
Нали уважението е най-важното! *THUMBS*!!

Така без обръщение е още по-кофти и неприятно!!! *blush*
[/quote]
знач че е кофти но за това мисля че те са си виновни,като не ме предразполагат....

Ами, да точно така си е!!! *THUMBS*

Аз се обръщам към тях с Лельо и Чичо,така ще бъде и след сватбата.Бъдещата ми свекърва е изключително съвременна жена и не държи на някакви отживелици.Тя самата предложи да и викам:"Кроки!" :)

Хм,а Кроки откъде идва???? *ROFL* *ROFL*

Готина свекърва!Браво.Има и такива.Ама честно да ви кажа трябва да се омъжиш млада,за да имаш съвременна и готина свекърва.Това разбира се не е гаранция,но по-старото поколение си казва думата. :girl_wink:По-трудно е с тях.

 Така си е с възрастните е по-трудно. Колкото и да се опитваме да бъдем толерантни, по някога не се получава. Така са възпитани. Но както винаги всяко стадо си има и "бели овчици"  *db* Така, че тези които си имат добрички да си ги къткат, а тези които са "наказани" с лоши - ДРЪЖТЕ СЕ момичета не се давайте  P-(.

От крокодил! :LAUGHTER:

Относно по-старото поколение си много права, тя е само на 40!

Брей майка ми е на 45 а нашата anisp си има свеки на 40г бравус.  :P

Леле ми аз сега съм на 31,че кога ще стана свеки.Сигурно ще съм много стара и мърмореща свекърва>

А как наричате останалите си роднини?Аз например нямам проблем защото съм най-голяма от техния род и сестра му например ми вика "Како",въпреки че не съм я карала,а брат му ми вика по име.Но децата на сестра му си ми викат :"Вуйно",а племенницата ми /на брат ми детето/ му вика "Ако" просто защото е на годинка и три месеца и не може да каже :"Свако".Аз не държа много на тези обръщения,но например сестра му много държи и понеже от мен нищо не се иска,защото както казах съм в по-изгодна позиция като по-голяма и си трая.Дето викат хората:"И вълкът сит,и агнето цяло"

Е недей така,fiibi! Много добра свекърва можеш да бъдеш като му дойде времето. Моята свекърва е на 53 и се разбираме страхотно, а и при това съм първата снаха и единствената друга жена (освен нея) в семейството!

Ох дано да си права.Обещавам живот и здраве да съм добричка *db*

Аз имам само зълва (сестра на мъжа ми) която е по-малка от мене, но тя ми вика по име, а не како.Брат ми също е по малък от мене но се обръща към мъжа ми по име.Единствено остава проблем обръщението към свекъра и свекървата.

ХМ, брат ми казва на мъжа ми по име! ;) Девер ми (на мъжа ми брат му) ми казва по име, и аз на него така, защото съм по-голяма!!! :girl_wink:

Никакви проблеми нямам с това!!! :girl_in_love:

Момичета страхотна темичка сте отворили.
Вечния проблм.
При мен проблема изва от баба ми и дядо ми. Те реват и викат само и само да казвам на свекъра и свекървата мамо и тате. Ама аз не мога. Даже се скарах с тях един ден. Баба ми ме пита как ще й казвам, а аз - "Как - Таня!" Боже, какъв ад настана. "Как Таня ще й казваш, да не сте били заедно абитурентки, на един чин да не сте седяли?" Не приема моето решение и това е. Друго поколение са- 80г.
Докато с Таня и Иван (майката и бащата на молото) се разбираме много добре и те също предпочитат на име. Знаят, че много ги уважавам и са съвременни хора. Сега живеем притях докато направим ремонт в апартамента, в който ще живеем след свотбата.

Radostina в крайна сметка щом родителите на твоя годеник са съгласни да им викаш по име не виждам проблем за теб. А баба ти и дядо ти няма какво да те притесняват. Просто не говори с тях на тази тема. Те ще свикнат искат- не искат.  :girl_wink:

Да, наистина, това е важното, а и щом са наясно, че ги уважаваш и цениш - няма проблем!!! :love_together:

Май трябва да направим тема за най-оригиналните обръщения към родителите на половинките ни.    *ROFL* *ROFL* *ROFL* :sarcastic: :sarcastic:

И аз се присъединявам към стискането на палци за vanis *THUMBS*
Майката на милото е починала, а баща му, до колкото го познавам не държи на тези неща, така че се надявам да нямам проблем с това

Недей да стискаш палци мила моля те,че каквато съм притеснителна още не съм питала, и май така ще си остане.

Нищо, ние ще ти стискаме за кураж *THUMBS* :girl_wink:

Аз ще продължа да им викам както до сега им казвам: Леля Лидка и чичо Стоян, а моя мъж ще продължи да вика на майка леля Тотка. Може и да ви звучи смешно, но ние така сме свикнали, а на мен ми е неудобно да им казвам директно по име, а мама и тати не мога да им кажа и да искам, не ми идва от вътре

На кой както му е удобно и лесно ;),и не е смешно.Защо да е смешно?

Ох,много са сложни тези теми!!! :girlsigh:И аз скоро ще се наложи да си пречупя езика и да кажа на свекър ми и свекърва ми "Татко и мамо"!!!При мен обаче няма вариант да е друго обръщението,защото първата снаха се обръща така към тях и аз сега в общи линии нямам друг избор!!! :girlsigh:

дабе да защо да нямаш, при мен е същото, но нямам намерение да ги казвам тези силни думи просто по принуда
тя като иска нека им казва така, ти не си длъжна

Според мене Петкова е права,имаш избор!

на едни наши познати детенцето викало н абаба си по име и майка като питала защо така и бабата казала ами защото зет ми ми вика така.и цялата тази случка мама я разказала на свекито и тя казала  "охохооххохоох тези нови моди край нямат" и се нацупила.явно няма да е доволна да и викам по име

какво те интересува  }:->- все пак живеем в 21-ви век. Тя и моята няма да е съгласна  :\ама ще свикне. Ще се сърди известно време ама ще й мине. (поне се надявам). За това сме си говорили с милото и той е на моето мнение, което е много важно и съм сигурна, че ще застане до мен, ако се наложи.

аз на милото ми казах да говори с техните, както аз говорих с нашите и те си му казаха : "както решиш така ще ни наричаш ако искаш татко, ако искаш дядо , ако искаш бай Георги, ако искаш чичо както ти си решиш", същото му го каза и майка !!!!! и му казах да говори и той с техните да ми кажат ч е епо-лесно така , ааз какво да и кажа "не мога да ви наричам майко и татко" !!!  :cray: :cray: :cray: а и наближава денят !!!

Ами не знам момичета - за мен проблемът беше как ще кажа на друга жена(колкото и да я уважавам и обичам) "мамо" и сега, когато вече съм омъжена, положението е такова - на бащата на милото казвам татко(по негово желание  :girl_wink:), на свекито - Крис, мойто мило пък казва на мама "супер мама", а на татко му казва дядо за майтап... Но пък и на това май много не се държи при тях...
Защо някой да ви казва как да наричате някой друг... Нали е както всеки си го почувства,иначе се губи смисъла..

Много точно казано!!! :bravo: Съгласна съм!!!

 :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Здравейте на всички! *db*
Ние се разбрахме със свеки и свекъра още когато им казахме че ще се женим! Свеки каза че задължилено ще си говорим по имена и няма никакъв проблем да им казвам по име! :danceg:СУПЕР! *THUMBS*
Щом са съгласни, аз също съм ЗА  :bravo:

Ние с моята свекърва така и не се разбрахме за това.
Аз се обръщам към нея с име, не съм сигурна дали и харесва, но и тя към мен не се обръща никак.
Казала ми е името 2-3 пъти откакто живеем заедно.

аз казвам на неговите родители "майка "и " татко" .И той казва на моите родители същото,така се разбрахме ден преди сватбата =]  мисля,че е справеедливо.някакси не ми върви да им кажа по име,все пак това са хората ,кооито са отгледали моят мъж,и заслужават уважение.А пък и те много се радват за това,че им казвам така :girl_wink:

 :'( :'( :'( Момичета, направо ми бръкнахте в раната с тази тема.
Изчетох всички мнения, но не намерих моя случай- при мен проблемът идва от това, че МИЛОТО НАСТОЯВА да ги наричам "майка" и "татко". А проблемът е, че аз съм отрасла без баща, майка ми е всичко за мен. Така че на баща му мога да кажа "татко"- не съм казвала така на друг човек, но майка муу,ах,майка муу....
Не мога, милички, не могаааааа :girl_impossible:  :'(  :'(  :'( А вече 3 пъти се карам с него по темата. Аз досега им говоря без обръщения,обаче те му се бяха оплакали един път, че им е криво така. И работата е там, че са такива традиционалисти, особено майка муу...и къде ли все намира как да ме клъвне зад гърба ми...  :'(  :'(  :'(
А милото, само като му споменах да я наричам по име, подскочи и се развика. Ама на него му е лесно- иска да вика на моята майка "баба", ама така и аз мога на неговата-нали не е "майко".  :'(
И най-лошото е, че сега в четвъртък майка ми идва с брат ми да правим годеж, а свеки се постара да обясни, че след първата наздравица трябвало да се обръщаме към тях по нов начин. И ми обяснява, че нея съм можела "да я карам по тънката лайсна", цитирам, ама за баща му не знаела как ще се разберем. И това го казва пред милото-мека, душа ви казвам...ама с един страдалчески тон, един вид "Ами, на мен сърце ми се къса, но ти както решиш."

Моля ви, какво да правя, чувствам се насилена и се вбесявам, не понасям да ми се налагат чужди виждания. А милото не ме разбира. Четвъртък е след 2 дни! ПОМОЩЩЩ!

Уха...тук сериозна драма май се развива... :girlsigh:
Аз мисля, че за да има мир трябва и двете страни да направят компромис, за да се продължи напред...иначе...само караници...които няма да доведат до нищо хубаво.... :hysteric:Незнам помислете, говорете...разберете се , но само вие двамата и не допускайте никой да се бърка в решението до което ще достигнете...това е мила...говорете само двамата без да си поставяте ултиматуми...кажи му всичко така, както си го написала тук, не мисля, че няма да можете да се разберете и да разрешите проблема....!!! :girlsigh:

И моите родители са отдавна разведени, поддържам контакти с баща ми, но от малка не съм казвала думата татко. Така че, при положение, че на собственият си баща не мога да го кажа какво оства за свекъра ми. А и аз не мога да ги понасям със свекървата и добре, че милото не ме натиска изобщо по този въпрос. А и тя свекървата на няколко пъти се помълви, но аз категорично я отрязах, и си оставаме да се обръщам както до преди сватбата с лельо и чичо ......, а и милото си отсатва да казва на майка ми лельо ......, защото пък някакси направо по имена не ми звучи добре да им казвам. Но мила avva_stz  поговори с мъжа си мисля, че ти вече си номер едно в живота му и трябва да се съобрази първо с теб, а това че не им казваш майко и татко не означава, че не ги уважаваш. Представям си сега имате проблеми за това и той е на тяхна страна, а като дойде един ден бебе ще почнат да ви се месят и за името и пак ще имате разправии, така че направи като мен отрежи ги веднъж и повече не повдигайте този въпрос. Надявам се да живеете отделно от тях и да не ви вгорчават живота с други глупости, но и милото ти е за бой дето ги слуша и се карате заради тях P-(

Милинки pleasure и goldi, много ви благодаря за подкрепата.  :'(

Но нещата стават все по-зле. Вчера предложих на милото да казвам на майка му "маман". И той уж прогледна, каза,че наистина не може едно нещо да бъде казвано насила.
Да, ама като се видях с майка му и като й казах...тя като се разстрои...това било признак на неуважение, не смятала, че друга дума освен "майко" е подходяща, предложих й поне 4 други варианта-тя все ги отхвърляше. Накрая уж се споразумяхме за "мами", но с ударение накрая,малко по френски. И днес ми звъни сутринта в работата- била решила нищо да не й казвам, аз явно не съм я чувствала близка, какви били тия френски привкуси по нашите земи, хората щели да й се смеят,като разберат.  :'(
И аз кат се разстроих, направо нервите ми се скъсаха, звъннах на милото, той пък се почувства гадно заради мен...После на майка ми звъннах, тя пък се изуми от такова старомодно отношение и ми каза "Ами, добре, де,като толкова се разстойва,викай й майко,какво пък толкоз, не се ядосвай." Милата ми мама :'(
И оххх..... :hysteric: в понеделник ще ви разказвам какво е станало на годежа и какво съм решила.Само да няма циркове,че вечеее  :hysteric: отщя ми се и сватба и всичко  :'(

миличка, направо ме шокира с това което казваш!!!! не знам какво да те посъветвам!!!!!  *crazy* ще стискам палци да измислите приемлив за всички вариант,!!!!!!! понеже викам на моята майка "мамо" , не ми е толкова трудно да кажа на свеки "майко" , пък и я познавам от 5 г. вече  и я виждам толкова рядко и не ми се налага да го употребявам често.  чувала съм и за варианта "маме' което също не е "майко" и може пък да се съгласи свекито!!!!  *THUMBS* искрено се надявам с помощта на милото ти, нещата да се наредят!!!!!

Мила avva_stz  аз направо съм изумена от поведението на бъдещите ти свекита, а и да ти кажа и от поведението на бъдещият ти мъж. Както казваш,че ти се е отщяло от сватба, представям си как ти се е свила и топка в стомаха за годежа. Аз обаче не разбрах дали ще живеете с тях или отделно, защото ако ще живееш с тия хора мога да ти кажа, че живот за теб там няма. Съжалявам, че съм така откровенна, но просто живеем в нови условия, с променени отношения между хората и направо нямам думи. Може да и викаш МАМИНКА, често съм чувала деца да казват на бабите си маминка :laugh:, пък не вярвам свекито ти да не се съгласи на това обръщение, а пък ти ще си знаеш каква ирония влагаш в това обръщение. А относно мъжа ти ще му поставиш условие щом толкова държи ти да казваш майка на майка му и той ще казва майка на майка ти, а не баба и точка по въпроса и ще бъдеш безкомпромисна. Просто виждам, че твоята майка гледа да мине с доброто и да отстъпиш, и моята така ми говори, но аз например отстъпя ли ще ми се качат на главата. Моята свекърва е много властна жена, но аз съм и показала, че на мен нищо не може да ми казва, защото нито завися от нея, нито нищо. И никога не сме се карали, аз просто винаги съм казвала нещата такива каквито са и тя с течение на времето разбра, че другите може да ги контролира, но не и мен. Моя мъж например я слуша какво си приказва, но си прави каквото той си знае, само и само да не спори с нея, че оправия няма, но аз не действам така и съм си много добре. Но пък разликата при мен и при теб е, че моят мъж подкрепя мен. Много дълъг ми стата поста, затова свършвам, но миличка сега отстъпиш ли им, ще трябва да отстъпваш цял живот. Помисли си добре. Успех

Миличка avva_stz, много мъчно ми стана като прочетох постовете ти :'( и също като goldi съм изумена от поведението им, но и аз мисля, че не трябва да отстъпваш, защото по постовете личи, че тая ще има да те тормози после за всяко нещо :\ говори и с твоя човек и му обясни как се чувстваш, и че не това е най-важното във ВАШИТЕ отношения - има толкова жени, които виката на свекитата "мамо", а лъжат съпрузите си като за световно.Дано и твоето момче разбере, че важното е да се обичате и уважавате, а не как се обръщаш към родителите му, а и все пак след сватбта вече ТИ ще си неговото семейство и не е хубаво това иначе толкова чакано събитие да започва с кавга.

Пък в краен случай, ако не можете да се разберете, кажи и го САМО на годежа да миряса, пък после да се надяваме, че няма да обръщат чак такова внимание на това как се обръщаш към тях ;)
Но само не се притеснявай, трябва да бъдеш спокойна и щастлива, все пак това е твоя си ден, а не нейния! *THUMBS*

Оооо, благодаря ви за милите думи- това беше единственото, което ме поуспокои. @}->--  @}->--  @}->--

Да ви кажа, минаха чудесно нещата. Моето мило се държа като мъж на място и в самия ден, когато ви се наоплаках, той само ме гушкаше и дума не обели за майки и обръщения. Чак на другия ден говорихме, но много спокойно. И той предложи да се обръщаме и двамата към майката на другия с "майко". Аз обаче казах, че с това приключвам и повече за никакви традиции не искам да слушам,пък да се сърди който ще.  }:-> Щото вееерно ми писна само да се разстройвам,егати! Ще се омъжвам все пак,трябва да ми е весело, а не да се тормозя!

И той говорил с майка си, която му обяснила, че въобще не е имала намерение да ме разстройва или да ми поставя ултиматуми, а просто да си каже мнението.  *db*

И така, на годежа, посрещнах ги с целувки, но без никакви церемонии /милото им благодари,че споделяме този миг/, без обръщения и всичко си мина чудесно. Както и другите 2 дни от гостуването на нашите. Така че- излишни нерви само, ама за моя сметка! Ще ставам пак лоша, усещам аз...че нещо както станах мила и добра напоследък, така само ядове бера.  }:->

И така, благодаря ви още веднъж,момичета, ако ви нямаше..не знам как..щях да полудея сигурно. Благодаря, благодаря!Дано вече няма такива дивотии, а да споделяме само хубави неща!  :*  *KISSED*  @}->--

Абе доста се чудех, какъв съвет да ти дам в така създалата се ситуация...но ти сама достигна до съответните изводи, така че да ти се наредят нещата...някой път наистина не става с хубаво, колкото и да се стараеш... =]
Късмет и дано вече няма, такива проблеми:)

като четох постовете на Avva, все едно го бях писала аз.... Женени сме от 2 год, но аз така и нямам обръщение към тях, което е много кофти, признавам, но какво да правя като мразя да ми налагат мнение. То са сълзи, подсмърчания всеки път като се видим, направо ужас. Но аз си имам родители, които са направили всичко за мен и не мога на някакви хора да им викам "майко и татко"... съжалявам. Мислила съм за варианта да си представя че свеки се казва Мая и да и викам "Майче" :laugh:,така и тя щастлива, а пък аз ще знам всъщност какво  означава,  ама като се видим...и не става, не мога. но наистина трябва да измисля нещо, помагайте

Това е най-практичното решение, за което съм чела....много добър вариянт за запазване на социалния мир... :bravo:

Мила Роси, две години без обръщения и сега тепърва ще променяш статуквото...  :\ Но щом си решила, аз ти предлагам още по-разширен вариант- да й викаш "Майченце"- още по се отдалечава от "майко" в твоите очи, но в нейните уши ще звучи нежно.  :laugh: И избери някакъв специален момент да го кажеш- например рождения й ден.  ;) Така-всички доволни.
Аз с моя проблем...може пък на сватбата да се пречупя да кажа някое "майко", ще видя. Ако всички са добри с мен дотогава...ще помисля по въпроса.  }:->
И няколко пъти забравям да отговоря на въпрос, който ми се поставя от вас- НЕ, СЛАВА БОГУ, живеем си отделно от родителите! Имаше намеци да ходим да живеем при тях, ообаче отрязах тези намеци буквално преди да беше довършено изречението.  }:-> И повече не смятам да се повдига този въпрос.  }:-> Извинявайте за агресията, ама наистина в мен се насъбира лошотия.  :[

Оххххх много е сложно това с тези майки!!! :girlsigh:Ние с моето момче сме женени от 4 месеца и живеем заедно със свекитата,но аз още по никакъв начин не съм се обърнала към тях!!!Много ми е трудно да кажа на други хора/освен на моите родители/ мамо и татко,а пък едновременно с това съзнавам,че немога цял живот да чакам да се обърнат към мен,за да им кажа нещо!!! :laugh:Тъпа ситуация и много конфузна!!!Не че не ги уважавам и обичам,напротив!!!Даже към свекърва ми съм много привързана и на моменти,когато на нея нещо не й е наред и аз се чувствам гадно...,но ми е много трудно да й казвам "мамо" СКоро с моето момче си говорихме за това и аз му казах,че ми е неудобно и че имам някакси малко резерви по този въпрос!!!Той от своя страна не ме натиска да й казвам "мамо",но има нещо друго!!!Етърва ми казва на свекърва ми мамо и в общи линии аз нямам много избор по въпроса!!!В смисъл,че някакси ми се струва странно едната да й казва мамо,пък другата...не!!!Честно да ви кажа незнам какво да правя!!!Усещам,че от време на време свекърва ми иска да ми каже нещо по въпроса,но си замълчава досега!!!Предчувствам обаче,че скоро ще има разговор по въпроса... *db*

На свекито отскоро взех да й казвам ''майко'' ама ей така ,все едно е името й  :P
Обаче на свекъра не мога да кажа ''татко'',ми от малка съм без баща(разделени са с майка ми от 10г),и от тогава не съм казвала на друг ''татко'',не си представям да кажа така на свекъра ,а и той е един такъв,а бе чужд ми е,незнам... :\

Аз си мислех, че никога няма да мога да кажа "майко" или "татко" на свекито и свекъра, но някак се пречупих. Реших да се пробвам, когато подписвахме.  :angry: Тогава някакси от емоциите и не го усетих как се получи.
Вярно е, че не й казвам "майко" много често. Даже са някоклко пъти оттогава :[ :[

Мисля, че това с наричането на свекървата "майко" са пълни глупости от български произход, никъде по света го няма това, но това е друга тема.  =] =]

Същаат работа!Даже мойта им казва "мамче" и "татенце" :!Много мразя лигавщини.Ако някога се пречупя ще им казвам "майко" и "татко", ама май ще е по име.Незнам!На свекърва ми ми е лесно да й кажа по име,но свекър ми малко ме респектира.Мислила съм и за вариант към свекървата да се обръщам със "свеки", а към свекъра със "свекър ми".Напр:Свеки, искаш ли...... или Свекър ми,искаш ли....

От своя страна свекърва ми като се обръща към всички останали /двамата си сина и етърва ми-първата и снаха/ им казва "маме,еди какво си", а при мен е "Деска,еди какво си" !Никак не ми помага да се пречупя да й казвам мамо!!!Ама няма значение  :girlsigh: Както казах вече много е сложнооо....

Пак същата.тия двете да не разделени сестри близначки :laugh:Това го писах и в една груга тема.На етървата "маме,това,маме онова", а на мен по име. Даже и ми бърка името :hysteric: при положение, че реално аз съм първата снаха /но не и официално/

Имам същия проблем, не мога да се пречупя да им казвам майко и татко. Само един път като си заминаваше свекървата й казах "чао маме ... /името/" и това беше и тъй като явно не се виждаме често, не се получава - еййй кофти е но не мога =]  А даже свекъра, той си заслужава, но не става ли не става.
Скоро говорих с мъжа ми по въпроса, той каза както искам да им викам и по име и както си преценя - ей много си е готин  :laugh: :laugh: не ме насилва по никъкв начин, а и те не са повдигали никога въпроса. И явно и затова и отлагам и не се и насилвам  :laugh: :laugh: :laugh:
Смятам, че имам едни родители, които наричам така, а тези си ги уважавам, но ...   :(

Момичета, аз поне с това си нямам проблем, още на самата сватба с Моята душа говорихме и той, каза както искам така да ги наричам. След сватбата на другият ден говорих със свекъра и свекървата и казах, че сме решили да им казвам "Леля Мими" и "чичо Неци", така се казват, тъй като от години ги наричам така и сега не мога да си обърна езика на 360 градуса. Аз съм на принципа, че няма значение, как ще се обръщаме един към друг, важното е да се уважаваме!  :)

Много точно казано!  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* И аз в това отношение нямам проблем, дори свекърва ми сама повдигна въпроса и каза, че не държи да и казвам "майко". А и да иска не мога да го кажа. Аз имам едни родители и на тях казвам "мамо и тате". Милото ми също се обръща към майка ми на име. И всички са доволни и щастливи.

Заедно сме повече от 3 години и половина. Досега се обръщах с чичо Тошко и леля Мими (трудно и рядко се случваше). Сгодихме се в средата на август т.г. (под сгодяване нямам предвид годеж, а предложение с пръстен и ДА   *INLOVE*) в моя град Бургас. Дни след това го обявихме в Сливен на неговите хора. И още на следващата сутрин, баба му ме пита:"Ти сега как ще викаш на Тошко и Марийка, пак ли леля и чичо, или майка и татко?" Аз  ohmy онемях. Попитах я:"Не е ли редно да се сменят обръщенията след сватбата?" А тя ми вика:"Не е то така. Вие най-важната крачка сте я направили. Леля и чичо може да ти бъде всеки на улицата." И аз й отвърнах, че ги чувствам като свои родители, но ще ми е трудно да сменя обръщенията. Добре ама си го наложих да стане и само дебнех моментите. А сега, а после, а днес, а утре.... *crazy* :girl_impossible:- не става и не става. Нещо все ми пристягаше гласните струни. Обаче си бях казала, че, или ги сменям обръщенията сега, или чак след сватбата. Не върви след сгодяването да има викам докато мога леля и чичо, а в някой хубав ден (който няма да дойде) да ги сменя ей така между другото. И си викам на акъла, че ще карам без обръщения, докато успея. Да ама не върви така. И аз се пазя от телефони- да им вдигам и предавам, да им говоря в гръб и цял куп други ситуации. И накрая, чак след 2 месеца, като ми се обадиха за рождения ден се получи. Успях! *YAHOO* И на двамата в един ден! =]*YAHOO* Само дето все още не сме се видяли, за да се упражня наживо. :[

ей душко сладка Alannah като ти чета поста и все едно аз съм го писала :P
и аз съм им казвала 2 или 3 пъти майко и татко все на такива празници като рожденни дни,обаче все не мога да свикна да се обръщам така към тях,а най лошото е че те искат :'(
аз искам на име но те не го одобряват много

maslinka, някак ще се справим }:->, ще е дълга и тежка борбата с нас самите  :'(

много добре казано *THUMBS*...аз незнам как, но си пречупих езика в деня на сватбата, но въпреки това никак не го чуствам по този начин =]. Наричам я майко /наистина по-рядко се обърщам вече с обръщение/ , но за съжаление уважението е само защото сме майка и съпруга на един човек :\

Браво на вас!!! :bravo: Наистина е много тъпа ситуация. Аз още не съм успяла да се прежаля  :(, а и честно казано не искам, ама пък как да им казвам?!
А те наистина много държат и на сватбата едни сцени правеха - "А аз сега коя съм?", "А аз сега кой съм?". И то едно лигаво и мазно. Ужас! Пък аз свекървата не я понасям /тя също, но е актриса и маже/ и ми е мъка да й кажа "мамче" - тя така иска.
Даже на сутринта след сватбата бяха организирали една роднинска среща, на която целта /според моите роднини поне/ е била  да им кажа най-после "мамче" и "татко". Обаче се получи много смешно, защото се включи и вуйна ми. На въпроса на свекъра Цецко "А кой съм аз сега?", тя се провикна - "Е кой си, Дон Цеце си!". На тях не им стана много приятно и свекървата се секна :). Оттогава не сме се виждали на живо, а по телефона не коментират? Ама съм сигурна, че им е все едно, само за пред хората го правят.

СМях с е от сърце на вуйна ти :funny: :girl_haha:..а чуствата ти са ми до болка познати :huh:

Браво на вуйната ти ! :bravo: :) :) Ами те са си го изпросили.
На следващата семейна сбирка пак я вземи с теб и няма дори да  посмеят да ти задават тъпи въпроси :)

браво на вуйната :bravo:
 danieIa след darling я вземем аз твойта готина вуйна за семейната сбирка :P

мен пък свекъра ми постоянно вика"татковото................. бла бла,ти още не си ми казала татко,но и този ден ще дойде" :angry:а съм му казвала е на него 1път само,но все пак,а свекито е много готина и го рита под масата :laugh:

Ами ние още и годеж офицялен не сме правили,ама то така се получи,че бебето започна да нарича майка ми "мамо" , никога не сме говорили на тази тема преди това,но наскоро като го попитах "Ама ти защо наричаш майка ми "мамо"?   :sarcastic: И  той вика " Ама тя е МАМА,как да й казвам,тя е и моя майка!"  И аз....  ohmy  За мен и по имена си е ОК,ама той като почна "мамо...мамо...мамо"  O_O  А на всичкото от горе му й харесва така да я нарича. Понякога дори без да знам,той хваща телфона и звъни на мамето и почти крещи на развален български "Мамооооооооооо,как си?" (той не е българин) и да си лафи с нея :funny: :funny: :funny:   Та май ще се наложи да си пречупа езика да кажа на майка му "mummy"  =]   То пък и на дали ще се случва да я виждам по често от 1път на година-две, тя жената е на стотици километри.  :witch:
За "татко" нищо не споменавам защото с баща ми не сме от най-близките и малко пъто е бебето да му казва "тате"  :huh: а неговя баща си е отишал вече :(

Хммм... и на мене ми беше доста трудно в началото да казвам "mama" и "tata" особено като се има предвид, че и в началото почтни не се и разбирахме, милото превеждаше  :funny: След годежа ни когато те си тръгваха обратно за Сърбия на сбогуването, милото ме побутна и ми вика "Хайде сега или никога!" и взех и се престраших и им казах "Čao mama", "Čao tata" и то беше всичко. Чак след сватбата, а вече и понаучих езика, освен това и често се виждахме, се пречупих лека полека, но не беше и толкова трудно, защото всъщност те и "завзеха" мястото на моите родители (моите сега са на хиляди километри от мен  :'( но свекъра и свекървата достойно тъй да се каже "ги заместват". Даже сега като говоря за свекърва ми я наричам "мама" и хората често се чудят кога е моята майка от Швейцария дошла  :funny:
А милото все още нарича родителите ми по име, то и рядко се виждаме с тях  :l_bye_girl:

аз за пръв и последен път им казах майко и татко на сватбата!от уважение беше!свекър ми ми целуна ръката тогава :'( страшно мило ми стана!каза ми че съм му вече дъщеричка  :'( :'( :'(при все че си нямам баща да не ви казвам как се почуствах!!! @}->-- от тогава не съм ги наричала така но просто не ги усещам особено свеки аз си имам една майка и не бих могла да наричам чуждата като своя *THUMBS* тя и не ме предразполага!!ако се държеше добре с мен оки може би все някога щеше да ми дойде от вътре но при това отношение!!за мен  винаги ще бъде ТЯ!когато я спомена казвам "майка ти"или "майка ви" никога по име или маминка майчето маман майка или нещо такова

Честно казано трудно ще ми бъде след 9 години заедно да си извъртя езика и да нарека свекърва ми "майко" а свекър ми "татко" сега си ги наричам по имена така и ще продължа не вярвам те да изявят някакви претенции

Толкова са ми изкуствени тези работи с "майко" и "татко", думи нямам просто... :\ Няма да се впускам в подробности, защото съм казала предостатъчно в тази тема. }:->
След толкова сръдни и увещания от време на време казвам "майка" и "татко", но рядко като директно обръщение. Не знам за какво беше тоя зор- само за да кажа нещо, което не мисля?!?! Това е лицемерие!А свекърва ми по 100 пъти повтаря колко мрази лицемерието... това й е като мото направо *crazy*
И ми е супер странно да чувам милото как се напъва да казва на майка ми "майко", толкова е смешно и противоестествено....не знам защо всички трябва да се насилват...театри... :!
Един ден,живот и здраве, не бих тормозила снаха или зет да си чупят езика да ми казват "майка", много ще ми е неприятно... :\ Аз даже сега се опитвам да втълпя на свеки, че не искам малкият племенник да ми казва "чинка"- звучи ми като някаква екзотична птица... :!Нещо като "чик-чирик"  :angry: Нека ми казва по име, и без това така свикна детето, а и е много сладък, като каже "Мирааа".  :girlhide: Защо всички се обременяват с някаква изкуственост,не ми го побира главата!

И аз съм така. На мене даже не ми идва отвътре като говоря за родителите на Петър да кажа свекър и свекърва. За мен те са си Тони и Станчо. Това е. Родителите са едни и това са си моите. Ужасно обичам неговите, супер свестни и готини и забавни хора са, но по имена се чувствам по добре като ги наричам.

Ина, ти си късметлийка  *THUMBS*, ама нас питаш ли ни?! Мъка-а-а-а-а!
Добре, че рядко се виждаме, ама сега за Коледа свекито ще идва и ще играем пак театър...Аз коя съм.... маменцето ли съм... :!

ООО мен на тази тема като ме почнаха още преди сватбата. Бяха дошли малко преди сватбата и аз влизам в къщи и поздравявам сегашният дядо тогава чичо.Чичо Гошо добър ден ,а той ми отговаря:Бях ти чичо докато не ме направи дядо.На устата ми беше да го питам жена ми кога е забременяла без да разбера, че да му викам дядо ама от мен да мине замълчах си. Иначе сега им казвам баба и дядо като искат голям прас. За момента съпругата ми се обръща към родителите ми със следните фрази:
хмммм: а може ли : в редки случаи лельо" Бащами успя да си зпроси едно дядо ама само толкоз. В крайна сметка за мен не е толкова важно обръщанието към родителите ми а самото отношение към тях. Предварително се извинявам за правоиса ми.

Петра, и при нас е така - родителите ми са на хиляди километри, и родителите на съпруга ми от доста години (още преди да се бяхме решили на брак) ме приеха в семейството си, но аз ги наричам по име. Но те и не са и искали нещо друго - тук май го няма този обичай да наричаш "мамо" и "татко" родителите на съпруга си. Няколко седмици след сватбата обаче двамата със съпруга ми говерехме с майка му по телефона на конферентно обаждане и майка му като затваряше каза "Обичам ви!" и моят съпруг й отговори "И аз те обичам", а аз "Хлъц" - не знаех какво да кажа. Мат ме побутва - кажи "I love you, too!", ама аз на самите си родители не съм свикнала всеки ден да им казвам, че ги обичам, а на свекървата още по-странно ми стана. Не че не ги обичам всички, но изглежда ми е трудно да си пречупя езика...
А моят съпруг онзи ден докато говорех с баба ми по телефона от БГ, идва на телефона и й каза "Здравей, бабо!" на български и на мен ми стана много мило...

Ние още нямаме обръщения - нито съпругът ми към родителите ми,нито аз към неговите :(И двамата сме на мнение,че "майко и татко" за отживелица,но пък само по име ми звучи някак глупаво(все пак не са ми набори) :\

Миме и аз съм на същото мнение!Чувствам се неловко когато трябва да се обърна към някой от двамата,но не мога и да им кажа нито майко/татко,нито по име =]

можеби трябва да се измислят специални обръщения ,защото нито майко,ното леля,нито по име никак не върви,чак се очудвам при всичките родниски имена като етърва,каинчо и незнам си какви още странни измишлотини има които аз половината не ги знам кое какво означава,точно за свекървите няма обръшение :girl_impossible:
аз съм най-много за обръщение по име,най ми е логично,но неискам да го изтърся така без да са потготвени,а милото незнам защо с еопъва и не им казва P-(

аз само на сватбата си пречупих езика  :!от тогава никак не им викам виждам ги веднъж седмично или на 2 седмици  *YAHOO* здравейте как сте и това е като си говорим не се обръщам по име или с майко татко просто за сега не се е налагало а ако се наложи да ги викна примерно за да не се провиквам от другата стая(че нали трябва да се обърна някак си не става с "фиууу ей ти")отивам и казавам каквото имам да кажа без да имам "маминка " "татинко" и така нататък =]милото вика на мама по име даже на галено представете си е то и не върви да и каже мамо тя е 8г по-голяма от него

О ти си късметлийка!Ние ако не всяка седмица,то през две се виждаме!Но и бабо няма как да й кажа,та тя е набор на мама *crazy*

Според мен всеки трябва да нарича роднините,както ги чувства.Както със собствените...Майката на приятеля ми я наричам "леля",а бащата "чичо",така ми идва от вътре.Баба и дядо не са станали все още,така че не бих им казвала така,а пък и са на годините на моите родители.А пък мама и тате... :scratch:..ами малко ми е смешно да им казвам така,не знам.. :girl_wink:

Ние казваме на родители си по име, на милото още му е трудно да каже на баща ми по име, но има време и това ще стане :) Само на бабите си им казваме "бабо" и те много се кефят.

Аз досега не съм чула някой мъж да нарича родителите на съпругата си  "мамо и татко" 
А те са нейни родители.
Но понеже са негови родители, тя е длъжна,тоест традицията повелява да  ги нарича "мамо и татко"?
Традиции ли...Как ли пък не!   }:->
Традициите не бяха това,което са!   
Мислите ли,че това е само българска традиция и дали си заслужава да се се спазва?  :[

 :offtopic:няма ли такава тема
колкото по темата....по нечестно е неговите да са мама и тате,а нашите-баба и дядо }:-> }:-> }:-> }:->
затова по имена *YAHOO*така няма сърдити :[ :[ :[ :[

В миналото, след сватбата невестата е отивала да живее в дома на мъжа (т.е. при неговите родители). Считало се е, че от този ден нататък това е нейният дом и това е нейното семейство. Момичето се връщало при собствени си родители само в случай, че по някакви причини бракът се разтрогне (като при това заедно с връщането си тя е носела на семейството и позор). Дори и ако овдовее невестата оставала в семейството на съпруга си и под тяхната закрила и влияние. И това, разбира се, не е било така само на балканския полуостров  ;) а по целия свят. Оттам идва и традицията да се наричат родителите на съпруга "майко" и "татко". Защото след сватбата те са хората които би трябвало да изпълняват тези функции. Майко и Татко са обръщения, които са били заредени с уважение и авторитет, защото това са били фигурите, които движат семейството и непочитането им, е било недопустимо.

В наши дни, обаче, положението е по-различно. Малко са младите семейства, които по презумпция след сватбата отиват да живеят при родителите на мъжа (завинаги). Днес младите семейства са много по-независими и често нямат нужда дори от родните си родители (в смисъл да ги напътстват, да им съдействат в живота - материално и иначе и т.н.). Днес обръщенията майко и татко не са символ толкова на уважение, колкото на обич. Напълно разбираемо е днешните момичета да се противят на налагането на тази традиция, защото възпитанието и начина на живот са различни. Повечето свекърви, обаче, държат на това обръщение, защото се чувстват несигурни и защото те самите са били поставени в тази ситуация и считат че това е правилния начин за изразяване на уважение (било то за лично тяхно успокоение, било от "хорски срам"). Повечето свекърви биха ви приели в домовете си и биха ви гледали като собствени дъщери (както е било едно време), но сега времената са други... а, уви, те не са съвсем в крак.

Според мен, не е редно да се насилвате да казвате "майко" и "татко" ако не го чувствате, но не е правилно и да реагирате прекалено остро и заради едно такова различие в нравите (което е породено само и единствено от времето) да подлагате камъчета по пътя към нормалните семейни отношения.

Alucinado, винаги с голям интерес чета твоите мнения. Много често не съм съгласна с някои неща от тях, но това не ми пречи да се замислям над това, което пишеш. *THUMBS*

Мисля, че единственото, на което са символ в повечето случаи, е липсата на консенсус за заместител на тези думи- един е съгласен по име, но другият не е, единият само това приема за знам на уважение, другият-не. За мен лично са израз на изключително трудно взето решение и усещане за насилие над личността ми. Символ са и на трудните решения, които ще ми се налага да взимам понякога. Нито са знак за уважение, нито за обич!

Точно така! Не знам кое надделява повече- мисълта, че "и на мен ми беше трудно едно време,ама ме пречупиха, защо и тя да не се пречупи?!", или мисълта 'аууу,ама какво ще си кажат хората'- при мен ги имаше и двете, плюс онова за уважението :no:

Тука ще кажа само и единствено- Пази Боже! 8P

Не мисля, че някой може да ме накара да нарека, който и да е с думата "майко" освен родната ми майка!Трябва да си изкривя езика, лицето и сърцето , за да го направя!Който каквото ще да си мисли и казва, или ако ще да се сърди!Не мисля, че обръщенията са начинът да покажеш уважението си или че трябва да се насилваш да обичаш или уважаваш някой ако ти е неприятен!Едно време си е за едно време, вече живеем съвсем друг живот и отношенията са различни.... =]

аз си имам една майка,която не само е заслужила,а и презаслужила да я наричам така и друга няма да чуе от мен майко,същото е и  с милото-той си има едни родители и на моите вика по имена *db* *db* *db* *db*

Аvva, далеч съм от мисълта, че всеки е съгласен с моите мнения (ако беше така, нямаше да има място за дискусия), но съм доволна че някои хора поне се замислят ;)

това което си цитирала, че "майко" и "татко" са символ на обич, може би трябва да го поясня малко. Това са обръщенията, които използвам към моите родители не просто защото те са ми родители и по презумпция трябва да ги уважавам, а защото ги обичам по онзи уникален начин, по който могат да се обичат само родителите. Именно поради тази причина, дори и да уважавам родителите на съпруга ми толкова, колкото уважавам своите, не си представям да ги обичам толкова колкото своите.
По тази причина не бих могла да ги наричам "майко" и "татко".

Аааай, ми че то станало счупен телефон- аз съвсем друго разбрах  =]  *THUMBS*

аз съм чувала че на родната майка се казва "мамо" а на свекървата "майко"това тежало много като израз и бил признак на почит уважение и преклонение!!ама я малко по сериозно те наричат ли ни "дъще"??не нали няма и да ни нарекат тогава от къде на къде аз да я наричам "майко"казвала съм го хилади пъти и на мъжа ми и на майка си и най вече на баба си която много държи да си "пречупвам езика"това нямало нищо да ми направи само съм можела да спечеля и щяло да ме спести евентуални проблеми с нея защото така и засвидетелствам благодарност едва ли не че ми е дала сина си и уважение че ме е приела в семейството си!!ама все пак не тя а той ме е избрал и поискал и живее с мен нали така!!аз съм негова жена не нейна!!едно време нещата са били различни и едва ли не само заради това "майко и татко"момичето не е било презирано от новото си семейство!сега не е така мъжете ни избират заради самите нас а не за това какво имаме или нямаме идвайки в тяхното семейство!!както са се носели зестри и не знам си какви глупости така и това е било като задължение но сега живеем в по различен свят времената се менят ние живеем според това аккво е сега а не какво е било преди!това че те не могат си е само техен проблем!аз не я наричам "майко"но това не означава че не я уважавам уважавам я до толкова че тя е майка на моя мъж и ще е баба на децата ни за него тя е това което е моята за мен!но до там!имам познати които наричат свекърите и тъстовете "бабо и дядо"това не зная от къде е дошло но явно всеки сам си преценява!не мога да ги наричам по име но не мога и с тези обръщения с времето може и да свикна или да си измисля нещо си но за сега  :\ а и той казва на мама по име малко ми е странно сега защпото дълго след сватбата и говореше на вие  :P но и тя го предразполага обича го много и искренно но това не мога да кажа за свеки така че не мога да я наричам мама

И все пак как се обръщате към тях?Аз за момента никак.Избягвам ситуации когато трябва директно да се обърна към тях.Но това не може да продължава вечно.

и аз съм като теб никак не се обръщам ако трябва д аи кажа нещо отивам при нея а не се провиквам защото не мога да кажа "ей тиии на Гигор майка му ела з амалко"примерно зная че няма как да е вечно но за сега ме урежда  *THUMBS*

абсолютно по същия начин съм и аз, въпреки че самата ми е казвала хиляди пътиказвай ми по име и точка ...все едно сливи имам в устата :\

Мисля си,че всичко е въпрос на преодоляване на срам,граници и т.н.-общо взето до свикване с новата ситуация.Аз в началото говорех на "Вие" на майката,може би поне месец ми трябваше докато се отпусна и престраша.Така е и с обръщенията-помислете си как най-удобно ще се чувствате.

Ние си говорим на име
Свекървата-Денка
Свекъра-Динко
Майка ми Боряна
Баща ми-Любо
Няма такива майко,татко,бабо или дядо.Аз им казах отсамото начало да не разчитат да им кажа майко или татко.За мен майката и бащата са само едни-тези които са ме направили и отгледали!Свекървата си направи устата на няколко пъти,но достатъчно ясно й показах че няма да стане!Мъжът ми също неможе да си обърне езикът,но нашите никога и неса претендирали как да им се вика!Даже майка ми научи детето да й вика не бабао а "Боби",а на брат ми "Ици".Мъжът ми й вика "Борянке"-на майка ми!

Такааа...както бях писала преди време и аз по абсолютно никакъв начин не се обръщах към свекърва ми и това много ми тежеше!Гадно е,защото аз се разбирам с нея,но неможех да си обърна езика и да й кажа "мамо"!Аз също съм на мнение,че човек има едни майка и баща и т.н.,но аз съм втората снаха в къщаща и нямам избор,защото първата казва "мамо и татко"!Ще е някакси тъпо едната да се обръща така,а пък другата.....никак!!!И така до тази седмица,когато в началото й бях изпратила на свекърва ми едно от тези съобщения,които накрая зъвършват с "изпрати това на 5 човека.....и т.н."В това накрая имаше "изпрати това на 5 изключителни жени и ....тн и тн" И едната от жените,на които го изпратих беше свекърва ми!!!!След няколко часа получавам мейл от нея,в който пише " Деска, много ти благодаря, ако наистина смяташ, че съм една от "изключителните жени", които познаваш. Бих искала, ако ти ми разрешиш да ти кажа:Маме, благодаря ти, посланието, което ми изпрати е чудесно." ohmy Реших,че това е прекрасен шанс да се пречупя и да кажа "мамо"!!!Обаче нищо не направих на същия ден!!!На следващия ден,когато се прибрах тя ми беше купила едно подаръче и реших,че вече трябва да използвам момента и когато тя ми го подари аз казах "Много е хубаво и ако ми позволиш Мамо,много ти благодаря" Тя беше много трогната и се разплака и така!!! :'(
Радвам се,че все пак успях,защото тя го заслужава,въпреки,че аз си имам една майка!!! :[

Деска бравоооооооооооооооооо !!!!  :bravo: :bravo: :bravo: много хубаво си направила, и аз все се мъча и моята заслужава и толкова много ми купува, но нещо не мога  :angry:  !!!!!

Абсолютно ми е трудно да си пречупя езика и да кажа мамо и татко на свекъра и свекървата в моя случай бъдещите де, но и те не държат на тези работи, аз от едно време вси им викам леля еди коя си и чичо и сега как така изведнъж по ново му незнам, и те ми казаха да си им викам по имена или както си реша, но пък като го знам баща ми той със сигурност ще иска моето мило да му вика дядо хихихихих, ама той да му мисли. Шегувам се, в крайн асметка никой не може да те накара да му викаш еди как си щом просто не ти идва от вътре, защото стои изкуствено.

И аз още не съм се пречупила да кажа "мамо" на свекърва ми. Не сме се виждали от лятото и се чуваме по телефона само, тъй като сме далеч едни от други. Ще ни идва на гости след месец-два, но не знам дали ще се пресрамя да се обърна към нея с тези думи. Знам че ще й стане много хубаво ако го направя, но може би ми трябва повече време. =]

И при мен е както при Наталия -  виждаме се рядко, за последно беше по Коледа, и за 1-ви път след сватбата, бях решила да говорим как да си викаме ама не умерих походящ момент.
Така като не се виждаме често и е много трудно в един момент да се обърнеш някак си.  :P
Но ще го решим този въпрос защото пък и никак да не им викам е още по-зле.

Аз пък от скоро вече викам майко на бъдещата си свекърва.При мен се получи много импулсивно,но аз изобщо не влагам смисъл в това обръщение към нея.Просто го правя от уважение и то дори не към нея,а към милото.Никога не съм се разбирала с бъдещата ми свекърва.Просто тя никога не ме предразположи.Никога не ме е искала и харесвала.През всичките години гледа на мен,като пречка за реализацията на сина си.Докато бъдещият ми свекър е супер.Така да се каже "шапка му свалям ".А милото много обича моите мама и татко.А за братята ми да не говорим.Разбират се така,все едно са си родни братя. :bravo:

Аз нямам никакво  намерение да наричам мамо и татко, когото и да било друг, освен моите родители.Не смятам, че хора, които съм срещнала на 25-та или 30-та година от живота си са заслужили да ги наричам така.Дори да са най-милите и добри не смятам, че е правилно.Според мен това е доста отживяло и няма никакъв смисъл.Някои ги наричат мамо и татко от Уважение- какъв е смисъла.?За какво уважение говорим???То можеш да ги мразиш, да не ги харесваш въобще, както и те теб, например и да им казваш мамо /татко е тъпо.Но това е въпрос на избор!Аз не бих го направила, въпреки, че "накои хора" много се надяват. *ROFL*

Пълна простотия е тази традиция, родителите на мъжа са мамо и татко, а родителите на жената- баба и дядо, въпреки че в повечето от случаите родителите на жената са по-млади от другите. Добре е, че вече много хора не ги спазват тия остарели и глупави традиции)))))))Иначе се връщаме векове назад, а дано сме мръднали напред в манталитета и мисленето на прабабите и бабите си)
Не може едните да са "мамо" и "татко" ,а другите -"бабо" и "дядо".   }:->Така че нека тази традиция си остане в миналия век)Уважение между близките и задължително да живеят отделно един от друг- за да се избегне напрежението и конфликтите или поне да са по-малко   :bravo:

И на мен ми се вижда смешно това с "баба и дядо" като нарицание за родителите на момичето. Най-добре би било, ако може по име, ако и едната и другата страна е съгласна. Лелче и чичо не върви някак си, майко и татко също. Въпреки, че за мен би било улеснение така да казвам тъй като на този етап нямам никакво обръщение, а и не влагам някакъв смисъл в тези думи. Майката и бащата са само едни и никой не може да ги измести.

Аз пък много си ги обичам и уважавам моите свекър и свекърва и знам, че и тяхното отношение към мен е същото.Ние още от момента когато се запознахме и си паснахме.И аз съм решила , че ще им казвам майко и татко, но понеже не се виждаме често това ще стане с времето.Те по принцип като бяхме всички заедно и с нашите се разбраха, че не държат на това и искат да им казвам както аз реша.Даже родителите ни помежду си искат да карат направо на имена ама те са ни млади още и невърви по друг начин. :P А милото и той много се притеснява как да им каже на нашите, но със сигурност няма да е баба и дядо  P-( P-( P-(

Здравейте момичета!
Моята бъдеща свекърва много иска да и викам мамо, но аз не мога да си пречупя езика да и кажа така  :\
На няколко пъти ми го е казвала и аз всеки път се опитвам да и обесня, че не мога да си представя на друг човек освен на майка ми да викам мамо, но тя не иска да го приеме....
Все си мисля, че аз трябва да реша как да се обръщам към нея и това че не искам да и казвам мамо, не е  от липса на уважение... В крайна сметка, ако и го казвам насила ще е по- лошо отколкото ако не го казвам въобще...

здравей !!!! :) много зависи от хората, ако са с по-старите разбирания и държат много на традициите, това си е един вид уважение, пробвай с 'маме', 'майче', по-леко от 'майко' !!! ако все пак не можеш поговори с нея, но може да се разсърди !!! успех *THUMBS*

Аз пък моята бъдеща свекърва я уважавам и обичам достатъчно за да й кажа мамо, тя е страхотен човек и моя много близка приятелка от момента в който се познаваме и е само на 42г.Винаги като ме види ме прегръща и целува, така че за мен не е проблем обръщението "мамо" въпреки че тя не държи.
Същото е и при милото той вика на моя баща татко, защото не е имал баща и го чувства много близък(ние живеем при баща ми, майка ми е в чужбина)но и с майка ми се разбира страхотно, повече отколкото аз с нея. *YAHOO*

Здравей, Ели!

Наистина свекървата ми е доста по- възрастна от моите родители... и може би затова настоява на това...  :( надявам се с времето да свикне и да приеме ситуацията, защото не мога да си представя да я наричам по този начин... Лошото е, че в момента като се виждаме е леко тягостна обстановката и имам чуството, че само ме дебне как ще и кажа :) Дано с времето нещата поулегнат..

абе не се насилвай, амаха так искала и се сърдела!Ами ти пък не искаш и не можеш и точка!Много ме дразнят значи все те трябва да се съобразяваш с тях!аман!

Аз вчера имах разговор на тази тема с бъдещата свекърва. Каза изобщо да не съм се притеснявала да я наричам на име и хич да не слушам ако някой ми мрънка, че не съм я наричала майко. Аз и казах че мен си ме радва най-много това че ме приема и че си се разбираме супер с нея и така... много си отдъхнах. А тя каза че са я питали дали и казвам майко...  }:-> егати хората

това с обръщението към родителите на мъжа ми ми е болна тема.. явно и аз съм от тези момичета, които никак не ги наричат. моите родители са категорични, че не искат никакви "майко" и "татко" от мъжа ми, а се наричат на малко име. обаче неговите родители искат да сме на чичо и леля (пак не е "майко" и "татко"), което също ми е много трудно, защото един ден живот и здраве, моите деца ще им казват бабо и дядо, а аз - чичо и леля... това е въпрос на възпитание, защото освен на мои роднини, на никакви външни хора не съм казвала чичо и леля, а много от моите вуйни държат да сме на малко име...
изобщо цялата тази работа много ми пречи в общуването със свекърите  :huh:

Хм, аз имам наблюдения за нашето семейство. Бащата на майка ми никога не е харесвал баща ми, защото имат различни политически възгледи (за мен това е адски тъпо, но дядо ми си е такъв) и съответно никога не станаха близки, за да им вика баща ми "майко" и "татко". Родителите на баща ми пък обратното, винаги са приемали майка ми много добре и тя съвсем естествено започнала им вика "майко" и "татко". Когато запознах родителите ми с бъдещия зет, майка ми каза "За мен той е част от семейството и ми е като син". Много се радвам, че го одобриха и харесаха и макар, че езиковата бариера беше проблем (а моя милост едва смогваше да превежда), всичко мина добре. Тук се обръщат по име към родителите на половинката и това е съвсем нормално. Пък и майката ми не държи той да й вика "майко", все пак всеки сам усеща тези неща за себе си. И все пак мисля, че дори да ви се струва "неуважително" да се обръщате по име, по-добре е така, отколкото никак. А най-добре е да съберете кураж, мили момичета, и да седнете да си изясните този проблем със "свекитата". Кажете им как се чувствате, какво мислите и изслушайте техните позиции и мнения по темата. Чудесен повод да изпробвате качествата си на дипломат  *THUMBS* Няма как да си "пречупите езиците" да им викате майка и татко, ако не станете емоционално близки с тях. Едно от нещата, които научих в този живот е, че за всеки проблем има решение и че единствения начин да се намери решението на по-заплетените казуси е просто с един открит РАЗГОВОР. Недомлъвките не са решение според мен.

Сладурани и аз страдам от тази болест "как да наричаме новите си роднини" и сега виждам че не съм сама, което ме успокоява малко.
Ние с моето мило сме женени вече почти 4 месеца, той си вика на нашите по имена и те нямат нищо против, но аз сам в безизходица- незнам как да наричам неговите родители, с които общувам доста рядко, а със свекър ми почти и не немираме обща тема на разговор.

ох, мила и аз имам този проблем. За сега ги наричам на имена, но след сватбата може би те ще искат да им викам майко и татко, знам ли? Объркана съм и аз  :huh:

Kittcat щом им казваш по име без лельо и чичо отпред защо да не им казваш така и след сватбата.Проблема при мен е че аз никак не им каквам.Вече сме женени 6м.Познавам ги от 8г и преди бяха лельо... и чичо...Сега ми е неудобно да им викам по име,а пък майко и татко не ми се ще :angry:
На свекърва ми може и да й кажа майко,но на свекър ми изключено - татко!

Mariana и аз съм така, но започвам директно на име. Малко е странно и понякога се обърквам, ама ще свикна

И аз им викам на име.Не им харесва много но майко и татко не мога да им кажа и не мисля и да се мъча.Аз ги виждам 3-4 пъти в годината и хич не ги чувствам близки.А и те не ме обичат много.

ха, ха много познато чувство и при нас няма луда любов, даже май няма никаква :battle:

При нас нито майка ми и баща ми имат претенции как да им вика милото, нито свекърва ми има някакви желания-остави ли са ни ние да решим как да се обръщаме. *db*

Момичета и аз реших да се включа в тази интересна темичка  :girl_wink: При нас с милото нещата станаха много по-различно отколкото предполагах. Когато отидохме да ме иска от нашите, след всичката радост и емоции, майка ми заяви на милото: 'Ние сме още млади да ни наричаш бабо и дядо, ще ни казваш мамо Тинче и тате Мите!' ohmy ... аз направо не знаех къде се намирам!  O_O И то от майка ми, която е толкова свободомислеща *crazy*. И малко след това милото като наливаше уиски се обръща към майка ми: 'Мамо Тинче, още уиски?', всички се засмяхме, но видях нашите колко много се умилиха от това (те си имат милото за техен син, нищо че имат вече двама :yes:). И съответно, когато отидохме при техните да им кажем вече не вървеше да се обръщам по друг начин към тях, въпреки че свеки изобщо дори не е намекнала да и казвам 'майко'. Честно казано ми беше по-трудно да се обърна към свекъра с 'татко'. И още нещо, аз се обръщам към майка му с 'майко' или 'мамо Тони', докато към майка ми обръщението ми е 'маме' или 'мамо' :girl_wink:. Но и аз съм на мнение, че всеки сам трябва да си преценява какво обръщение да използва. В крайна сметка важното е дори да няма разбирателство между млади и стари да има уважение (и от двете страни) иначе обръщението е на по-заден план.

Аз лично не бих казала "Майко" и "Татко" на друг осван на мойте си родители ... все пак аз си имам една Мама и един Тати  :girl_wink:
Хубаво е че родителите на приятеля ми нямат такива претенции, както и моите ... ние караме направо на име

При нас нито майка ми имаше претенции как да й вика милото, нито свекърва ми!  Аз исках да й викам на лельо, защото малко ми беше неудобно. Но тя каза, че аз не съм приятелка на сина й, а съм му годеница! И ние решихме по име! :)

Охххх и аз се включвам в тази темичка  8P аз все още  немога да свикна и на свеки си викам" лелйо Таня" но един ден и казах че сега още немога да свикна да й казвам майко,че ще ми трябва време тя няма нищо напротив и ми каза както ми е удобно така да се обръщам към нея :girl_wink:,но незнам все още може би от самосебеси ще дойде момент в който ще се обърна към нея "майко" ще видим :girlhide: ;)

dafni85, браво - ти си решила проблема по най-добрия начин! Просто си споделила, че ти трябва време да свикнеш и да не се сърди, ако не й казваш "майко" от самото начало. Не знам дали ще има свекърва, която да се разсърди на това оправдание :) Отлично решение за снахите, които "не могат да си изкълчат езика", а имат желание *YAHOO*

Може би още не са свикнали с теб, gucci... На някои хора наистина им трябва много време.

Аз изобщо не мога да се насиля за майко и татко!:(
А пък и не виждам защо трябва!?
Не мога да ги приема като мои родители и мисля, че те никога няма да станат!
Да, аз ги уважавам много: защото те се го родили и отгледали, да, имам респект към тях - защото са по-възрастни, да, обичам ги защото сме близки и те обичат най-много най-близкия ми на света човек, защото той също така ги обича, обаче никога няма да изпитам към тях това, което изпитвам към моята майка и към моя баща - нито пък те ще изпитат към мен онова, което изпитват към своя си син.
За мен тези неща са лицемерие -жалко е защото те са възрастни и без да са го казали, знам че държат на това! Аз обаче не мога и не мога! :(

оффффф и ние още сме на лелйо и чичо и от двете страни,никой няма претенции,но някак си се губи смисъла,примерно след като се сгодихме,мойте родители започнаха да говорят за милото като за зет,и на него и намен ми стана много топло,както и неговите родители вече казват снахата това,снахата онова и т.н.И аз немога да се пречупя,но ще трябва да измисля начина *crazy*

Ние много се обичаме със свекърите, но от самото начало сме на имена и така си остана без усложнения. Аз предпочетох да не сменям обръщенията, защото на мен ми се вижда това най-добрия вариант, а не съм и имала досега възгласи. По същия начин стоят нещата и с мъжа ми и моите родители. Ние досега не сме били всички на едно и също място, за да се объркваме, дори и да си казваме майки и бащи, но ще ви разказвам в края на лятото ако евентуално нещо се промени  :P

Хаха ето още една от клуба на "незнаещите как да наричат родителите на милото".... }:-> Просто сватбата е след месец, а аз....незнам как да се обърна към тях. Никак не им викам и ми е много трудно така, а те живеят на първия етаж в един блок, ние на четвъртия и се виждаме честичко (всяка вечер).
  Веднъж като ходихме на селото им и там бабата вика "герганче я викни майка си да идете да си наберете лук", при което аз  ohmy . Беше адски конфузно....
  А са страхотни хора....просто невероятно добри, но и аз като някой други ще кажа - защо те не ме подкачат на тая тема, не виждат ли че ми е трудно  :'(  Милото е говорл с тях и те са казали аз да ги заговоря когато се почувствам готова.
  Абе гадно етака, даже сега си мисля да оставя уж случайно тази страница отворена, защото знам че свеки сяда след мен на компа :))))
  А по име не иде да им кажа, все пак аз съм на 20, а те на по 55.  "Леля и чичо" им вика една моя приятелка...а все пак аз съм  като тяхно дете вече...оф тая тема мъчи всички ни май ;)

6 години живях с бившото ми гадже и с майка му в София. Последните години тя беше болна от рак и макар хич да не ми беше по сърце, за да й стане мило докато е жива (едва едва) й виках мамо. После тя почина и не съжалявах.

Сега, когато ще се омъжвам наистина, бъдещата ми свекърва въплъщава до такава степен образа на майка на семейство, че отвътре си ми идва да си й кажа мамо. Даже понякога така й казвах преди още да сме говорили с него за брак. А тя ми викаше, че съм й снаха  =] Те нямат друго момиче в семейството и много ми се радват. Всеки път подаръци - всичко най-момичешко, розово, с пайети (ужас-въобще не е моя стил), но оценявам вниманието (и подарявам на приятелки). Та за да не се отклонявам от темата... ще си й викам майко и то с удоволствие. И няма как иначе - тя ми липсва повече от майка ми.

А за момичетата, които не го чувстват, но са длъжни съжалявам. Не се давайте против сърце, само защото традицията повелява ! Правете както ви идва отвътре. Но пък ако го усещате и езикът е този, който се противи си заслужава едно малко усилие в началото.

Ние с мъжа ми бяхме гаджета 7 години. От тях 3 живяхме задно. През цялото време казвах на родите му лельо и чичо. Когато се сгодихме официално, стана ясно, че свекървата държи да им казвам майко и татко. Беше ми много трудно, но се разбрахме с мъжа ми и той да казва така на моите родители. Е, първият път трудно ми се пречупи езика, но се свиква. Още повече, че нищо лошо не съм видяла от тях. А пък и на моите казвам мамо и бащатко, а на неговите майко и татко. Скоро обаче забелязах, че и на свекървата съм започнала да викам мамо. Но пък вече ми идва отвътре. Вярно, родители са си едни, но пък по-добре и другите да възприемем като такива. Но пак казвам - аз лошо нищо не съм видяла от тях и може би затова не ми е било толкова трудно.

  Аз винаги съм си мислела, че съм се разбирала с бъдещата ми свекърва и смятах, че ще я наричам "майко". Тя, обаче, категорично заяви, че искала да и викам по име и то галеното и  :huh: Как да го интерпретирам това, не знам.

хехе, и аз си мислех, че ще се разбирам със свекърите - не съм имала идея да ги наричам майко и татко, но сега нямам никакъе проблем, защото те не ми говорят след сватбата, а преди това не съм ги наричала никак.

 =]

Няма смисъл да търсиш някакви лоши помисли и подбуди у свекърва ти. Напротив, трябва да се радваш, че те приема толкова близко. Желанието й да се обръщаш към нея с галеното й име показва, че за нея нито възрастовата нито патриархално-йерархичната (извинявай за израза, ама това ми се стори най-на място) разлика е прекалено голяма или значима. Тя ти показва, че те приема за равна и близка, и още повече - не се опитва да замести майка ти. По-хубаво от това.... не мога да си представя.

Жената е със съвременни виждания и иска да се чувства модерна. Лошо няма. По-добре ли е да не искаш и да те насилват? Важното е да се обичате. Няма какво да му мислиш толкова  ;)

охх моми4ета вие сте по-добре от мен. какво да ви кажа нашата връзка е вече 13 годишна, да не кажа 14, разбирам се прекрасно с родителите на любимия, обаче досега никога не съм изплозвала никаво обръщение към тях, знам, че е кофти и невъзпитано, ама какво да правя, така стоят нещата. Още по-принцип бяхме говорили преди години да им азвам на имена, обаче нещо ме притеснява и не знам какво е точно.
Мамо и татко няма да им казвам никога, това със сигурност знам, ама и по имена не мога да по4на да им казвам, катоо  не съм  го правила толкова години :)

Ама ivaiva, как така не ти говорят  ohmy?

мило, ако ти заразказвам тук ще ме изтрият за :offtopic:
историята я има в темата за свекървата
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,313.1110.html

извинете за  :offtopic: :offtopic: :[

моята свекърва сама го направи на въпрос-как да и казвам.тя каза че по име е най добре,а ако ще си викаме на майко и татко,по-добре да е "мамо",защото "майко" било грубо.аз съм гъгласна с нея и моето майче не обича да и казвам "майко".засега никак не им казвам и аз.печени са хората,но мамо и татко засега немога да им казвам

На моето момче майка му е починала отдавна, т.е. аз свекърва няма да имам, татко му казал да му викам на име, а на мен ми е неудобно, възрастен е човекът, даже ми се струва, че по-лесно татко ще му кажа отколкото на име. Той пък на моите родители не знае как ще казва, все ми казва, то ще си дойде с времето, с времето, времето и накрая ще викаме, "Ей шшшш, ало..." Знам че на него му е невъзможно да каже на майка ми майко, защото му е болна тема, аз пък не давам бабо и дядо да им вика, а и той не иска, въобще, много неудобна работа, по едно време го майтапех, понеже ние си викаме котке, котьо и други подобни на родителите си да казваме Котката майка  и Кот баща :funny:

Може ли да попитам нещо. На мен какви ще ми се падат жената на девера, мъжа и децата на зълвата?

С жената на девера ти (т.нар. 'водите' двама братя) сте етърви, а за мъжа на зълвата не знам 8P

Здравейте, най-после реших и аз да се включа. Имам проблеми с обръщението ми към бедещите ми свекър и свекърва. Свекървата е много свяста жена, но свекър ми меко казано не го понасям. Та още преди годежа той ми казва да им викам майко и татко, аз му отговорих , че ми е рано, но не мисля че въобще някога ще успея да го кажа. За мен това е много лично и трябва да го чувстваш, думите не значат нищо и не мога просто така да наричам други хора майко и татко, тъй като с мойте родители сме си много близки. Дайте съвет какво да го правя този човек?

Зълва е сестрата на мъжа ти,а нейният мъж мисля че ти е зет.

охххх аз от бъдещите ми свекър и свекърва лошо не съм видяла.......но кажете ми как да кажа:"майко и татко" :'( :'( :'(......ми НЕМОГА =].....а те ще искат да им казвам.......така!Дори не мога да го напиша, камоли да го кажа :chieftain:

cvetito просто не трябва да влагаш емоция в тези думи. За мен например е много по голямо улеснение да кажа майко и татко отколкото всеки път да се чудя как да се обърна към тях. На свекърва ми се пречупих и й казах няколко пъти майко и трябва да ти кажа, че видимо се усети колко приятно й стана. ЗА повечето хора това е голямо уважение и мисля, че би било в полза на добрите отношения помежду ви. Разбира се , ако те държат да им казваш така.

Аз съм напълно съгласна със Zahira. Много по-лесно е да им кажеш майко и татко, отколкото с месеци или години дори да се чудиш как да се обърнеш към тях, и за всички да е очевиден проблемът. Пък и това много ласкае и радва родителите на другия (ако искаш да ги ласкаеш, де  :)).  Аз лично започнах да ги наричам така след сватбата, но все пак признавам, че има още едно притеснение, така че се обръщам към тях така по-рядко, понякога просто не ползвам обръщение, докато свикна.

Разбира се, изход е и да ги наричаш по име.

Не мисля, че това с обръщенията трябва да се приема толкова "на нож". Ами нали повечето момичета си сменят фамилията след сватбата, и се отказват от името на майка си и баща си, а взимат това на свекъра и свекървата - за мен примерно това беше много по-трудно (та в резултат мъкна едно тире  :laugh:). Да ги наричам "майко" и "татко" е за мен израз на уважение към тези хора, а не че ги считам за родители или нещо подобно. Аз също имам много силна връзка с родителите ми и не мога и да си помисля как едва ли не имаш още едни родители. Тези обръщения са защото ги уважавам и харесвам. Та това е толкова мило! Жалко ми става, като чета за разни "свекървища", които едва ли не насилват момичетата да им казват така, и нещо, което би трябвало да стане естествено, става насила и дори с отвращение някакво...

С майко и татко се обръщам само към родителите ми. То както се разберете.Но мисля че не трябва да те насилват да казваш майко и татко след като не идава от сърцето ти.Пък да ви кажа честно майката е само една както и бащата така, че като кажеш на свекъра и исвекървата ти тези святи думички ми изглежда неискрено и не естествено. Понеже съм откровен и искрен човек с родителите на мъжа ми си говорим на имена. Има хиляди други начини по които може да се засвидетелство уважение към родителите на мъжа, така че едва ли с казването на мама и татко се изчерпват вариантите.

Това все едно аз съм го писала. При мен е абсолютно по същия начин. Свекърва ми я чувствам много близка, като майка на моменти, но им казвам и на двамата по имена (е, на свекъра някак по трудно ми беше да престана с това "чичо" и да започна на малко име, но го преодолях).
Уважавам ги безкрайно, но не мисля,че начинът да им го покажа е чрез "мамо" и "татко", И съм много благодарна на моята свекърва, че този въпрос го изяснихме още след годежа по нейна инициатива и че тя тогава ми каза: "Човек има само една майка и не е длъжен да наричан никого другиго така, само защото го уважава."  *THUMBS* :bravo: :bravo: :bravo:

Аз също съм на мнение, че човек има само една майка и един татко. НО... Ние със съпруга ми имаме 6 години разлика и съответно разликата между мен и свекърва ми и свекър ми е доста голяма и не мога да ги наричам по име. След сватбата тактично ми беше намекнато, че предпочитат да се обръщам към тях с майко и татко... И аз макар и трудно започнах да им казвам така. Те се чувстват добре, а и аз започнах да свиквам, а и така изразявам уважение все пак. Обаче си мисля, че ако възрастовата граница беше по-малка щях да има казвам по име, както между впрочем моят съпруг се обръща към родителите ми.

Lilsan и при мен го има това с възрастовата разлика и просто няма как да се обърна по име, а пък мисля, че не е и редно. Прави сте че човек си има само една майка и един татко и именно затова казах, че не е важно как ги наричате, а какво се крие зад думите като чувства. Никой не ви кара да обичате свекърите си както собствените родители все пак.

Да ти призная това ми изглежда малко егоистично.Задължена да кзваш майко и татко на родителите на мъжа ти , а той на твоите да им говори на имена. Нека да има справедливост.След като единия се обръща с майко и татко нека и другият също да засвидетелства уважение с тези святи думички. :girl_wink:
 А относно възраста на родителите какво значение има те винаги ще са по-възрасти от нас.Но все пак според мен  всичко е до манталитет, възпитание и най-вече вътрешно усещане.    *THUMBS*

Ох все едно сте подложени на някакви мъчения изричайки "майко и татко". На 100% съм съгласна със Захира, защо е нужно да се драматизира с това, то е просто обръщение, още повече ако хората са го заслужили. Аз съм на 21, баща му е на 55, как си представяте че ще му кажа "Иване айде да купищ хляб" примерно.. Незнам сложен е тоя въпрос, но защо трябва само заради това че не са ви родили да не заслужават обръщение което ги радава. Свекърва ми се държи с мен като майка, когато бях болна и то просто бях настинала жената е бдяла над мен цяла нощ, съвсем честно ви казвам, когато имам проблем с каквото може ще помогне, със всичко, наистина всичко е готова да ми помогне, защо тогава аз да не засвидетелствам своята признателсност със така жадуваното от нея "майко"  :[
Съжалявам ако поста ми е груб надявам се никой не се е засегнал  :*

При всеки ситуацията и обстоятелствата са различни. Аз се обръщам към тях по имена от деня, в който ги познавам - нямало е чичовци и лели. По същия начин и мъжа ми беше с моите родители. За мен не е неестествено да се обръщаш към някой по име, въпреки границата в годините, дори на някои приятели на родителите ми не им казвам леля еди коя си и чичо еди кой си....
На който както му е удобно. Ако някой си е свикнал с "майко" и "татко и така са се разбрали хората, ок, нека да има мир. Има едно нещо обаче, което адски ме смущава - защо снахата казва "майко" и "татко", е зетът използва "бабо" и "дядо" за тъстовете, ей това вече е пълна лудост за мен. Нали са на една възраст?

Ели моят мъж им казва също майко и татко, въпреки, че разликата между тях е 10-15 години. Някак си би звучало много смешно да им каже бабо и дядо. В някои краища си е прието зетът да казва майко и татко, в други бабо и дядо.

Ооо това е някакво абсолютно безумие, аз пръв път го чух от бившия ми приятел, неговия брат е женен в Попово и там наричаше майката и бащата на момичето "баба и дядо" и аз си викам "бе това си е нещо по техния край", после всех да го чувам и тук че се използва и  ohmy Просто няма никакъв смисъл във това.
Иначе Ели, че най-добре е кой както се разбере. Но мисълта ми беше че ако жената държи и би се радвала да я наричаш майко е глупаво да не го правиш само защото не те е родила и защото имаш една майка и защото незнам си какво,....никой не те кара да отидеш да подадеш документ за втора майка...Пак май не го обясних както искам, но от това че тя иска да я наричаш така, а ти - не (по горните причини, не те е родила) ---> разждат се ужасни и ИЗЛИШНИ комфликти от тая нелепа ситуация!!!

Ellie_bellie, и аз мисля, че това с бабата и дядото е пълно безумие  :\
Как така той ще казва на майка ми "бабо" - аз за това отдавна съм се разбрала с милото.
Нашите и техните иначе за сега уж искат да си говорим на имена - незнам и аз, и на мен ми е трудно да реша как да се обръщаме. Ако някога ми дойде отвътре - може и майко и татко.
Но баби и дядовци - категорично съм забранила  :P

 :) Това с "бабо и дядо" наистина е смешно. До скоро изобщо не бях го чувала, при нас просто не е разпространено. Оказа се, обаче че даже на сватбата диджея един два пъти се обърна към майка ми с "баба Пенка" и тя направо  O_O  }:-> в смисъл засегна се на възраст жената.
След сватбата като говорихме с мъжа ми дали ще предприемем нещо с обръщенията, той също спомена за "бабо" и аз  :angry: В крайна сметка той продължи както и преди с "лельо Пепи", а аз  :[ никак- в смисъл Мими или лельо Мими ще да е, но още даже това не съм използвала.

Ние още от началото почнахме поименно и така си остана! Но това на други родители да казваш "майко и татко" или на твойте да казмат "баба и дядо"...........................еми странно е! *crazy*

Аз тоя ДЖ щях да му кажа "Баба е баба ти"... Ааа-ма-ха!

По въпроса с обръщенията не съм намерила решение. Според мен тази традиция е измислена да тормози младите булки.

Снежи много хубаво си го казала. Мен даже днес колежките ме питаха дали съм казала на свекървата майко. Ами не съм. Нещо не ми се получава. Не че не искам, ама... Той и мъж ми още се чуди как да казва на моите родители, но е твърдо против баба и дядо. Казва, тя майка ти по-млада от моята майка, аз баба. Много ме радва, че мисли така между другото  ;)

Даааа, традициите не са това, което бяха.  :) Насила хубост не става просто, не ти ли идва естествено не става.

Ех,момичета,момичета...като ви чета благородно ви завиждам,че сте попаднали на съвременни хора и дори ги наричате по име.На мен дори още не са ми официални свекър и свекърва,а бъдещи,а съм принудена да им викам мамао и тате   :( С милото заживяхме заедно преди две години в отделен апартамент,купен от техните.Не са някой възрастни хора да кажете,даже са по- млади от моите родители,пък са с остарели виждания.Според тях да живеете заедно е равносилно на "оженени".Още тогава ми беше казано в прав текст(от свекървта),че трябва да им викам мамо и татко и това беше като бизнес предложение,за да ми се мазнят ми подариха един златен синджир.На мен ми стана малко смешно, но мир да има се примирих и започнах постепенно да им викам така, макар че трудно си пречупих езика, пък и въобще не ги чувствам като мой родители.И те не ме предразположиха по никакъв начин.Приех го един вид като маска,като задължение и го изпълнявах..наричах ги както искат,макар да не беше от сърце.Понякога се чудя защо им се поддадох, но сега ми олекна, защото не съм ги виждала от година и не ми се е налагало пак да се правя на "добрата снаха" Малко ми е объркано едно такаова положението  :!

Е, миличка, ако е само това и не те притискат и не искат нищо друго...махни с ръка и им казвай както искат от време на време - особено ако не ги виждаш често, и мир да има. И в живеенето заедно, и във всички неща се правят куп компромиси, няма как.

Леле, колко нещо се е изприказвало по темата!  :girlhide:

Ето, заради примера на sweet_anita , не смятам, че въпросните традиции трябва да бъдат поощрявани  :no:. В смисъл, който е преценил да си ги спазва, няма лошо, въпрос на виждане, ситуация и т.н, но в никакъв случай, защото така било редно, както смятат Захира и Герганчето.

И в никакъв случай не смятам, че е въпрос на възпитание, а в много случаи - въпрос на лицемерие!  *crazy* "Аз нека ти викам "майко", пък да те псувам и обиждам наум..." На ти възпитание и уважение. Защото има много такива случаи.

Какво излиза - аз, svetli, Nataliya,  eli_m,  ellie_bellie, katya_79   (сигурно пропускам някой) сме невъзпитани и правим нередни неща ли?  *crazy*

Надявам се в нашето поколение да няма вече хора с такова мислене, които да създават ненужни конфликти в семейството заради архаичното си съзнание. Интересно ми е Захира и Герганчето, вие същото ли ще изисквате от вашите снахи някой ден (ако имате такива), защото така е "редно"?

Аз пак казах - моите свекъри си ги чувствам много близки, почти като мои родители, но "майко" и "татко" са твърде интимни обръщения за мен... Смятам, че по имена е по-редно да ги наричам. Ако ме бяха помолили, щях да ги наричам "майко" и "татко" и със сигурност нямаше да ми тежи, може би дори щеше да ми е приятно.  *THUMBS*
Но изведнъж да тръгнеш да си обръщаш езикът, точно след сватбата, защото така било редно, ми се струва тъпо.  :\ Като нагласено, по задължение. А аз нагласени неща и то по задължение не обичам да правя, особено когато касаят някакво чувство.

За мен е по-важно, че си обичам и уважавам свекърите, а не как ще ги наричам! 

Кикси посочи ми един мой пост в който съм казала, че е редно да наричаш свекърите майко и татко. Навсякъде съм писала изхождайки от моята позиция - че за мен това е голямо улеснение и в никакъв случай един ден ако имам снаха няма да държа да ми вика майко. Ще ми вика както й харесва. Аз говоря, че за мен самата е голямо улеснение, тъй като до този момент винаги съм изпитвала неудобство когато трябва да се обърна към нея, защото не намирам думи с които да се обърна.
Аз също не смятам, че щом не наричаш свекърите си така си невъзпитан. И пак ще се повторя - просто е въпрос на усещане. Никъде не съм написала, че е задължително да се обръщаш така. Моля не ми приписвайте чужди думи.

Аз много уважавам моите свекър и свекърва, те се държат повече от прекрасно с мен, но "мама" и "татко" НИКОГА, АМА НИКОГА няма да им кажа. Какви са тези велики глупости и излишни притеснения, наложени ни от времето на патриалхалната задруга??? Мразя ги... Самият факт, че всички, които го казвате, споделяте, че ви е трудно и е свързано с известен дискомфорт докато свикнете, говори, че нещата не са съвсем наред. Ами да вземат и да ме осиновят като ще им викам така. Досега не съм имала нито директни разговори, нито подмятания, че някой иска така да му казвам, а ако има занапред ще обясня, че за мен думата мама е свещена, тя принадлежи като обръщение от мен само към моята майка, а тя си е майка на собствените деца.
И една смешна случка- на времето имахме едни съседи, при които снаха и свекърва бяха толкова лицемерни- викаха си Нинче майче... И накрая с "майчето" се биха пред блока със закачалки за сеир на всички....
Така че по-добре да пазим добрия тон и приятните взаимоотношения. Темата само усложнява семейния живот. Аз бях предупредила милото още преди да заговорим за сватба какво ми е мнението по въпроса и за моя радост той безприкословно ме подкрепя.
Мое мнение, не искам с гореизписаното да ангажирам когото и да било.

Булкии, много се палите бе  :P... Не бива нещата така лично да се взимат. Разбира се, че ще ги наричате както искате.

Kiksi, никой на никого не е казал, че е невъзпитан и прави нередни неща.

Zahira, това имах предвид принципно, ама сега като се замисля, ти си имала предвид, че е редно в твоята ситуация. Затова се извинявам на теб и останалите  @}->--, че прибързано яхнах метлата :)  :witch:, ама снощи много ми се спеше и нещо явно не съм чела внимателно и преди да легна си излях емоциите :), сега "на свежа глава" гледам, че не съм била много права  :[
Малко съм си ги "насосала" нещата  :[, за което пак се извинявам.  @}->--

Ситуациите са различни, хората също, но наистина не е лошо да се изкоренят "велики глупости и излишни притеснения, наложени ни от времето на патриалхалната задруга", както казва mmagi  *THUMBS*, защото те много често водят до ненужни конфликти и напрежение.
Както и това неравнопоставено положение на жената спрямо мъжа, който много често нарича нейните родители "бабо и дядо". За съжаление се среща много често.
Винаги съм се възхищавала на баща ми, който винаги е наричал родителите на майка ми "майко" и "татко".
И адски съм се дразнела на свако ми, който викаше на майката на татко (лека й пръст) "бабо"  *crazy*, а той й беше зет и е логично да й вика "майко", след като леля ми така наричаше неговата майка.

На милото съм му забранила, той не че някога го е правил това с "бабо" и "дядо", но аз превантивно, за всеки случай.  ;)

Но се ужасявам като слушам колко мои познати и колеги наричат тъстовете си "бабата и дядото", а това са все млади хора!!!  :\

Кикси вече на свежа глава ще ти кажа, че и аз никъде не съм казала че е нередно да не им викаш така  :P Исках да кажа, че ако те държат на това е излишно ти да не го правиш, в смисъл ако те искат да ги наричаш така -наричай ги! А не да започнеш с "ама мама е велика дума" "аз имам само едни родители" и вече започват конфликтите, както казах в друг пост - абсолютно излишни и НЕНУЖНИ!!!
Иначе който както се чувтсва добре, както сте си се уговорили и така...индивидуално е! Аз ще искам от моята снаха да ме нарича така както тя би се чувствала добре (поне така разсъждавам от днешна гледна точка). Сега успях ли да ти обясня моето виждане  :girl_wink:

 :bravo:   *THUMBS*

Gergancheto, и аз това имах предвид.  :offtopic: По принцип мисля, че предварителното поставяне на нещата на някакви крайни позиции води до излишни конфликти. "Ти трябва да ме наричаш", "Аз няма да те наричам", и става голям въпрос, а съгласете се, че това не е най-важното в края на краищата, а мир и любов да има.   

 *THUMBS* Съгласна съм че не това е най важното за това не харесвам изказвания "аз така няма да те наричам защото не си ме родила" и после цял живот конфликти и спорове и неразбирателство, и за какво? За нищо!!!

Много добре казано, сега вече ми е ясно виждането ти напълно  *THUMBS* и няма пак да яхам метлата  :witch: И се извинявам още веднъж, ама при мен обикновено емоциите са на първо място и после мисълта  :P

На rozovka също много ми хареса това за крайните позиции.  :bravo:

Еййй супер стигнахме до единомислие  :bravo: Мила не си била груба, няма нужда да се извиняваш, хубаво е всеки да си каже какво мисли, да си изтъкне аргументите и така да се води диалог, ане като на други места "който не мисли като мене няма място тук" знаеш по какъв повод ти го казвам (нали някъде бяхме писали че сме посещавали един и същи форум)  Съжалявам за  :offtopic:  @}->--

Момичета, темичката е супер. Как не съм я видяла по рано.  *crazy* Изчетох я цялата и хем ми е смешно, хем ми се плаче, че и аз съм в същата ситуация. Милото вече казва на моите родители баба и дядо и те така се кефят, а майка преди все казваше, че не била баба, ама да я видите сега - грее  :P
Аз на неговите родители никак не казвам все още, но май ще трябва. Пред мен все си говорят "тате, направи това..." мамо, дай онова", че направо не зная.  явно ще трябва да се престраша  O_O. Ако има някой който е намерил, начин да го каже, нека сподели опит.  :[

и аз се чудя какво ще правя  *crazy*
на милото баща му е на 60 год , а аз съм на 24-как ще му викам по име, та той е на годините на дядо ми  =] както се казва, някак си не е уважително, а пък "татко" няма да стане  =] и тогава....какво правим :))))))

И aз съм си още в това положение....никакво :( Сега на Явор баба му е тука и тя жената си е със старите виждания и като седнем на масата и тя "герганче я подай хляба на баща ти" и той човека само ме гледа и се подхилва, аз почервенявам като домат и ....просто вече не издържам така, да ги чакам да се обърнат за да им кажа нещо :((
И майка му ми вика "айде маме да идеш до магазина" и аз гледам като теле. Вече незнам, а с времето става все по трудно и по трудно  :'(
Въпреки че ....както и преди съм казвала те просто държат да им викам НЯКАК, както и да, не държат на конкретно обръщение, но аз смятам че заслужават "майко и татко" и както Mariqnkata е написала "той баща му дядо може да ми бъде как да му кажа по име,не става"  *db*

Еххх, пустите му традиции!  :(

Всичко си е до хора. При нас нещата стоят така. Аз заявих на милото, че не ща да чувам нищо от сорта на "бабо" и му казах, че ще си й казва както си ще. Ако иска на име, ако иска както иска и той си и казва лельо Надя и така. Иначе понеже и казваме Мечо Пух и той понякога й казва така. Обаче, тя е прогресивна и не й пука за тези работи.

Виж, неговите родители са друга бира. Те са традиционалисти и там така не става. Другата бъдеща снаха даже вече си им казва "майко" и "татко". Аз съм леко суеверна и не смятам да го правя преди да сме се оженили официално. При мен решението е дипломатично и удовлетворява и двете страни. На баща ми винаги съм си му казвала "тате" никога "татко", на майка ми също винаги съм казвала "мамо" или "Пухе", никога "майко". "Майко и "татко" съм ги наричала два или три пъти, когато съм им била сърдита и дори съм се карала с тях. Така че, за мен "майко" и "татко" не са ми важни думички и спокойно мога да си наричам външни хора с тях.

Това, което ме озадачава в тази традиция е, кому е нужно това лицемерие? Защото, да ме прощават всички, но...не е възможно да обичаш свекър или свекърва колкото баща си и майка си. Въпреки, че моята свекърва си мисли, че едва ли не сега е голямо щастие за мен да имам свекър, след като видиш ли, баща ми е починал. Пак повтарям, много ги уважавам. Обичаме се и нито се караме, нито има неразбирателство между нас, но със свекърите може да си много добър приятел и дори най - добър приятел, но никога не могат да ти станат родители. Затова на милото, когато ми предаде, че баща му иска така да йм казвам, аз си му казах точно така "все ми е адно как ще им казвам, както искат, така." Тоест, те са наясно, че това е, защото, те си го искат така.

Да не говорим за понякога странните ситуации, в които се изпада. Ето, при нас например, понеже другата снаха казва "майко" и на свекито и на своята и аз като почне да говори "майка така, майка онака", изпадам в почуда за коя от двете става дума. Освен всичко друго казва на приятеля ми "батко". Ми, аз цял ден като бяхме заедно веднъж и като ми говореше "батко това направил, батко онова" и чак на края на деня като се обърна пряко към него се светнах, че всъщност тя наистина няма по - голям брат. Ами объркващо е. Разните "како" и "батко" ще ги отсвиря. Нито аз ще казвам на брат му и приятелката му "батко" и "како", нито пък моя брат ще казва на приятеля ми "батко". Глупости на търкалета.

И накрая се сетих за свекървата на майка ми, една много мъдра жена. Когато за  първи път отишли при нея на гости, тя викнала майка ми да си поговорят и й казала така. "Виж какво, дай да се разберем така. Не е възможно ти да обикнеш някога мен,колкото обичаш майка си. Не е възможно и аз да обичам теб, колкото обичам дъщеря си. Обаче, дай да се уважаваме." Те нито веднъж не се скараха и не се погледнаха накриво, защото се уважаваха, а не защото са си казвали "майко" и т.н. А познавам много хора, които и "майко4 и "татко" казват, а иначе не могат да се гледат.

здравейте и от мен , скоро ще се омъжвам , с приятеля ми сме заедно от 4 г.и половина , досега на родителите му съм казвала чичо и леля. От както им съобщихме за намерението ни за сватба , баща му ме подпита как ще им казвам татко и майка нали ??!!! Един два пъти ми казва майка ти ....?? За мен е трудна такава стъпка, на чужди хора да казвам майка  и татко, аз имам едни родители и други неискам . Традиции!! Които иска да ги спазва , но аз на хора които не са ми близки няма да таткосвам или мамосвам.Както вие казвате трябва да го почувствате . Нали така ..... *crazy*

Той направо си ти е казал така да им викаш  :girl_impossible:
Много е неприятно наистина да ти се налагат някакви неща  :\
Аз лично бих помолила милото в подобен случай да обясни на скъпите си мама и татко, че не се чувствам комфортно да им казвам така. Освен ако не си им го кажа сама де - то насила хубост не става все пак и няма нужда да те измъчват  :huh:

Здравейте, мацки, аз мисля, че много теоретизираме на тая тема. То това е идеята де, всеки да си каже мнението, да си сподели, че и да си изплаче болката, ако нещо му тежи, ама според мен такива принципни положения няма. Родителите на мъжа ми, да са живи и здрави, са супер - нито ми се месят, нито ми дават тон, нито ми налагат разни работи - и да имат нещо да кажат, ми го спестяват. Аз високо оценявам, защото адски мразя някой да ми се меси и да ми дава тон. Та най-малкото, което мога да направя за тях, е да им кажа "майко" и "татко", и на тях им е приятно, пък и по-лесно. Ние живеем в различни градове, виждаме се три пъти в годината, нищо няма да ми стане толкова.

Колкото да това, че не можеш да ги обичаш колкото собствените си родители - момичета, не се сърдете, ама мислите ли, че някой го очаква или изисква от вас? Естествено, че човек има едни майка и баща и тях обича повече от всичко и толкова! Аз не очаквам от свеки да ме обича повече от дъщеря си, както и да се наричаме. За мен това е начин да им покажа, че ги уважавам, но естествено не е единственият начин и не е задължителен.

Здравейте, момичета, и аз много съм мислила по този въпрос. Все още не съм решила как ще се обръщам към тях занапред (сега съм на чичо и леля). Но определено не чувствам "мамо" и "татко" като моето обръщение към тях. Нищо лошо не съм видяла от тях, уважават ме, за което съм благодарна, но някак си......странно ми е. Май трябва да ги питам как биха предпочели да се обръщам към тях?!

Здравейте момичета, не ми стига стреса около подготовката за сватбата  :GROAN: , ами в момента съм изправена и пред следният проблем - бъдещите ми свекър и свекърва искат и очакват да ги наричам " мама " и " татко".Както и предполагате аз не искам.  :tc:Възрастни хора сме , имаме си имена,не разбирам защо се налагат тези обръщения.Казах на милото , че очаквам да нарича моите родители по имена, и че така ще се обръщам и аз към неговите.Обаче не, та не  :insane:.Чак се скарахме. :boxing:
Предполагам, че той е между чука и наковалнята , но не мисля да отстъпя.
Тактично, но твърдо намекнах на бъдещата ми свекърва, че много ги уважавам и харесвам, но ще се обръщам към тях по имена.Аз родители си имам и в крайна сметка не сме  през 18 век, когато момата я качват на една каруца и повече не вижда техните, защото са далеч?!?
Надявах се да съм била пределно ясна, но сега чувам само подмятания, и това съвсем ме изнервя.  :star:Просто незанам какво още да направя?!?
Вие имате ли този проблем и ако да как се справяте???

Не знам за това с внуците...баща ми беше по - голям традиционалист и въпреки че родителите на майка ми направо се чудеха защо им казва "бабо" и "дядо", той държеше така да се обръща към тях. Било традиция в неговия край и т.н. Но....ние с брат ми като малки доста се чудехме и направо си беше объркващо защо сега пък тати казва така, след като те на нас са баба и дядо.

Ох, на мен също ми е много трудно, да не кажа невъзможно, да наричам бъдещите си свекър и свекърва с названията които винаги съм вярвала че са само и единствено за моите родители! А и другия проблем -мойто злато преди известно време ме попита - "имаш ли нещо против да казвам на ваште майка и татко, понеже баба и дядо не ми харесва?" при което аз зяпнах  като одарена с мокър парцал.. и все си мисля, че го каза за да ми намекне, че е време за да наричамтехните така.. уф ! На някой случвала ли му се е подобна.. ситуация ?

А защо ще ти намеква, аз със моя мъж направо си говоря открито за проблема, че ми е трудно да използвам обръщение към родителите му, дори да искам да ги наричам "майка и татко" езика не мога да си го преобърна  :girl_impossible:

Гери и ние сме така нито той ното аз сме се обърнали някак към родителите  :(
Нито  на мен ми пречи нито на него ама на и аз немога да си превъртя езика и дакажа майко и татко направоооо :angry:
И си викаме ейтака направо започваме да говорим много тъпо се получава

Диде и ние сме така и ми е супер не комфортно... направо ужасно ми е така, а искам да им викам "майка и татко" ама немога е така отведнъж да почна  :[

Аз татко казвам, някак си по-лесно ми е, но майко, много по-рядко.

Gerganche, мисля си че ми намеква, защото знае, че ако можех да им казвам така, отдавна щях да съм го направила.. и че ако ме попита аз ще му кажа, че не мога и ще му стане кофти... НЗ много ми е сложен тзи момент.. :huh:

Мда, то и милото ми, докато намери как да ми подскаже, защото, очевидно го бяха притиснали, направо се изпоти. Предполагам, че и на любимите ни им е трудно, защото и те в повечето случаи осъзнават, че това си е поизживяло времето, но в същия момент, не искат и да строшат хатъра на родителите си.

Тъпо е, наистина, но в края на краищата, човек замижава и се прежалва. Пък когато му дойде времето, ако имаме снахи, ще си спомним този момент и няма да ги караме да вършат такива работи в името на традицията.

Аз, въпреки категоричното ми неодобрение на тази традиция, както казах и преди, просто реших да не поставям милото между чук и наковалня и смятам след сватбата да смъча някак си нужните обръщения.

Добре, че поне при нас, успях да убедя милото, че майка ми е съвременна жена и не е нужно да й казва "бабо". Хихик.  :)

Ох момичета, и аз съм в същото положение като вас. Все още немога да си измисля обръщение кам бащата на милото. Може би щеше да ми е по-лесно ако моя баща беше жив да кажа "татко" или нещо подобно, но сега направо не мога да измисля как да се обръщам. Опитах на име обаче всички се вцепенихме като излезе от устата ми и повече не смея. Иво напарво скочи от дивана, свекъра ми му падна ченето като на герой от анимационен филм, а жена му се ококори. Ужас ви казвам. С майка му на милото не се виждаме така, че обръщение не ми трябва. Иво се обръща към майка ми с "маман". В началото се обръщаше по име, ама му беше много смешно и я пита дали може да й казва така. А тя умря от кеф. Сега вече година и нещо след сватбата всеки път като й извика и тя се размазва.

И накрая моля за съвет все пак как да се обръщам към свекъра си. Казва се Константин. Ако ми помогнете ще съм ви много признателна.

Аз им казвам Чичо и Лельо, естествено избягвам да се обръщам към тях, ама като се наложи. Осем години им викам така, не мога да се пречупя заради това, че сме се оженили, пък и те не са си правили труда да ми кажат нещо от рода на маме или тате, тъй че, сега като се роди бебека ще е лесно, баба ти и дядо ти 8P

На мен ми е много гадно ,защото свекървата и свекъра както съм казвала и преди са страшно мили и добри хора.Дори не повдигат вече въпроса за обръщението,защото след годежа се разбрахме,че както си решим ние така ще се обръщаме.Да не се чувствам длъжна с това майко и татко.Аз пък много искам да им кажа така, защото те го заслужават наистина.Но този мой език как не се обръща  :angry: :angry:

Здравеите!и аз да се запиша в тази тема!и на мен ми е трудно това с обръщението!хората ми казаха да ги наричам както ми е удобно,а ми е още трудно!нямам нищо против да им казвам маме,тате,ама.....аз и по принцип като си говорим зат ях с милото се изразявам с "мамето...",но за сега не съм се престрашила!а те са толкова мили,че отдавна са си заслужили тези обръщения,ама и аз съм есна претеснителна!

има вече такава темичка :
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html)

Иначе аз не мога да си "обърна езика" да ги наричам мамо и татко, още повече че те по никакъв начин не са си го и заслужили де   }:-> Моите родители са едни и само тях наричам мамо и татко. На свекитата карам на име, също както съм казала на мъжа ми да се обръща към моите родители  :girl_wink:

Аз първия път си поех дъх, затворих си очите и казах на свекърва ми "майко". След няколко дни почнах и с татко, но беше много по- лесно. Всеки път им светваха очичките като го казвах и с течение на времето и аз почнах да се кефя. А пък  и свекървата ме  гледа като истинска майка, например когато съм болна, или ми шие дрехите, или чисти и готви по май вкус, а не по вкуса на собствените си деца. Според мен да неречеш свекърите си майко и татко не е отживелица, или старомодно, а израз на уважение и обич. Поставяш ги на нивото на своите собствени ридители. Така мисля аз.

Бих могла да се съглася, но все пак е важно и те как се отнасят с теб  :girl_wink: В твоя случай, щом се държат добре и се грижат и за теб, а не ти лазят по нервите и не ти тровят живота, ок. За съжаление обаче не при всички е така  =]

Здравейте,момичета!И аз да се разпиша!
Моите бъдещи свекър и свекърва (както вече съм споменавала) се държат ужасно с мен,докато моите родители боготворят милото.
Когато решихме да се "бракуваме",нашите се разбраха с милото да има казва по имена(или пък чичо и лельо),както на него му е удобно,и той беше много доволен,че му дават свобода!
Но,когато дойде реда аз да се разбирам с неговите родители,те казаха,че държат на "майка и татко". Ако бяха ме предразположили по някакъв начин,поне да ги уважавам (не да ги обичам) до сега вече да съм го направила,но на мен все не може да ми се обърне езика.
С мама и тати (моите родители)днес си говорихме и те изразиха мнението си (което аз поддържам),че не е важно как ги наричаш-важното е какво стои зад тези думи...
Извинете,спирам,че май поста ми стана дъъъъъъълъг  *YAHOO*

Ама какво лошо има да ги наричате по имена-нали така се казват?!!Защо се обиждат.ако на батко ми не му казвам "батко" той няма да се обиди въпреки,че ми е батко,а свекърите се обиждат,че не им викате "майко и татко",въпреки ,че те не са ви майка и татко.Постъпете както ви е удобно и не се чувствайте виновни,защото не сте.

Честно да ви кажа, се учудвам, че при много от вас, свекърите държат да се обръщате към тях с майко и татко. Аз нямам познати, а много се ожениха скоро, който да се обръщат така. А още повече пък мъжете им да викат бабо и дядо на тъстовете

Оле Вики много неприятна ситуация, нашите не настояват и почти не правят въпрос за обръщението, докато баща му постоянно ме подкача, но с усмивка и щипане по бузките "айде бе Гери никога ли няма да се обърнеш към мен по някакъв начин?"  :P
Вики а твоя съпруг решил ли е как да ги нарича?

Ами според мен е по-склонен да им вика майко и татко въпреки, че възрастовата разлика помежду им не е като да са му родители, първо, че наште са много млади, но пък и бабо и дядо ми е някак неестествено. Според мен най-добре да си им казва по име, въпреки, че не знам как би се приело.

На мен ми е смешно като някой мъж каже на тъста и тъщата бабо и дядо или майко-татко,а разликата да е примерно 10 години *crazy* Колкото до случая на Вики-ами баща ти си е прав,щом ти казваш на новото семейство майко и татко,и баща ти иска така да му казва зетя. =]
Много е гадно това,че ти си по средата и всичко рефлектира върху теб :(

Вики, много е неприятно така  :( При нас ситуацията с възрастта е подобна. Нашите са много млади ( майка ми е на 44, а пък вторият й мъж ( който аз приемам за баща ми ) е на 38 и половина. Мъжът ми 2008-ма навърши 30  8P  Аз съм писала вече защо се обръщаме на име към родителите на другия, но и да не беше така, би било безумно да им каже майко и татко, камо ли баба и дядо  *crazy*

Вики седнете и поговорете с баща ти,обясни му твоите доводи и ако не възприема поговори и с мъжа ти - защото всичко отнасяш ти,ако трябва присламчи и майка ти и им заяви,че в твоето положение не трябва да се затормозяваш с глупости<което си е и истина>. @}->--

Ама то не е до възрастта. Просто след сватбата такава става роднинската връзка! Дори и 15 години да е разликата мъжа ти не може да каже на всяка жена "бабо" и на всеки мъж "дядо". Както едно дете не може да каже на всеки "мама" и "татко".  :)

Абе не е точно така, има си значение възрастта  *THUMBS* На родителите на моя мъж зет им примерно е по-възрастен и спокойно си ги нарича "Иване" и "Ирина", те нито имат нещо протива, нито нищо, даже не е кой знае колко възрастен ....да кажем на 36-37, а те на 50 и няколко. Аз съм на 21 и никога не мога да им кажа по име......заради възраста, даже на комшийте им викам "чичо и лельо", незнам така съм възпитана  :girl_wink:

Абе и ти си права  :girl_wink: Явно има много фактори *THUMBS* *THUMBS* В крайна сметка живота си върви и ние трябва да се нагаждаме и да не си причиняваме излишни тревоги :girl_wink:

Незнам какви са тея поверия или как да ги нарека и аз незнам да се вика на родителите на булката баба и дято... *crazy*.... та нали по често булката е по малка от младовенеца...и както се случва в много случаи нейните родители за по млади...Това за баба и дядо го отхвърлям на 100%....
Колкото до това как булката ще вика на родителите на супруга си си е неин личен избор...Моята майка например много се натъжи като ме чу да казвам на неговата Майко...на мен ми стана много тежко и затова ги наричам по име...незнм на тях дали им харесва ама не бих допуснала да видя още веднъж тъжното лице на маика ми...

А защо се е натъжила майка ти?!  *crazy* Тя няма ли син, да я видим нея един ден  :sarcastic: Шегувам се, да не те засеган нещо  @}->-- Ама все пак това не озачава че обичаш другата жена повече от майка си, все пак е само обръщение  *THUMBS*

Аз ви бях казвала веднъж вече, че на техните им викам мамо и татко, даже на майка му й виках "мамо" още преди да сключим брак. Но разговорите за баба и дядо ме подсетиха да ви кажа как се справя Фабио със ситуацията. На майка й вика по име. А пък баща ми е голям мераклия да има зет и като се оженихме къде на майтап, къде насериозно вика "А сега кажи на Фабио, че от днеска нататък се казвам "Дедо". И така Фабския му вика дедо и е много смешно с неговия акцент  :)

 :) Брат ми е на 12 години (това междудругото) :)
Не я зная защо толкова навътре прие нещата , но .....
Само обръщение е , но напоследък си мисля че трябва да си го заслужи човек , да се обръщаш така към него... незнам и аз вече ...   =]

Хоп да се разпиша и тук.Да ви кажа чесно момичета,аз нямам никакво намерение да казвам майко и татко на бъдещите ми свекър и свекърва :\,ама абсолютно никакво,те просто не са си го заслужили с нищо.Доколкото до това милото как ще казва на нашите/те са в повече от добри отношения,направо мога да си кажа,че го обичат и глезят повече и от мен *db*/най-верояно по име,не защото няма да иска да им каже майко и татко,а защото първо за мен е неестествено да казваш мамо на някой друг от родната ти майка,независимо какъв роднина ти се пада,и второ нито ние нито нашите държат на такива обичай,даже татко се шегува,че не иска да му викат дядо,за да не го правим преждевременно много стар.за мен това са си някакви стари поверия,нали все пак най-важното е всички да бъдем сплотено и добро семейство,да се уважаваме и обичаме,а не как ще казваме.

Ето ме и мен, само аз не съм се записала.
На мен ми беше ужасно трудно въпреки че знам че трябва да се казва майко и татко пък и дядо ми все ме ръчка да казвам(родителите ми са разведени от много години и с думата татко имам много лоши спомени, а по късно той почина) Милото казваше на майка ми по име, но след като подписахме тя заяви, че трябва да и казва или майка или пак на име понеже е на 44 г и не се чувствала баба, само внуците трябвало да и викат така, с което мен ме издразни че така го притисна, ама сега той и вика майче както вика на неговата си майка или мамо Веси, след което майка ми се разтапя и аз какво да правя казвах на име после казвахме мама Котка и двамата така и викахме и после и аз почнах с "майче" и до сега не ми е лесно но гледам да не се замислям много, правя го защото на милото му е важно както го усещам, но е направила някой неща с които ме е наранила и продължава с изцепките та това майче никак не е искренно Но за баща му сигурно никога няма да мога да му кажа някак си, толкова далечен и студен го чувствам, той е домоуправителя за мен, с милото се държи така сякаш всеки момент ще му свали гащичките да го напляска, все с един критичен заповеден тон че едва се сдръжам да не му направя забележка, а към мен никак не се обръща даже не ме поглежда само издава някаква заповед ако трябва нещо да се свърши, как да му кажа на този човек татко, абсурт. На име не мога да му кажа понеже е на 69 години, а аз на 25 не става, и така рядко се обръщаме един към друг и без обръщение. Казала съм и на милото и на майка му, че просто ми е ужасно трудно и не мога, ако успея някой ден добре ако не това е и те не претендурат

Запис и от мен. Изобщо не смятам да наричам майко и татко хора, които познавам едва от няколко години. Имам само една майка. Дано бъдещите свекър и свекърва да не ме карат да се обръщам към тях така, защото няма да мога, а сигурно ще се обидят, знам ли. Много е кофти. Поне половинката няма проблеми с моята майка, казва й по име, тя няма претенции за повече. Според мен така би трябвало да бъде.

Сега, аз да си похваля свекито... Още като се гаджосахме с кандидат съпругчото (вече съпруг), свеки ме привика и каза, виж сега за да няма неудобни моменти си ме наричай по име! Проблемът ни беше решен от раз!

Е, барво! Решителността е хубаво нещо и наистина решава много проблеми не само в началото на една връзка, а и за по- нататък!  :bravo: :bravo: :bravo: на свекърва ти!

stranger, браво на свекърва ти! Наистина ти е спестила доста неудобни моменти. Доста разумно е постъпила.

Аз пък сама си взех решение, че ще им казвам по име и ако това не им харесва си е техен проблем.  Няма защо да се връщаме години назад и да спазваме някакви стари традиции, които вече са останали в миналото. Освен това не мисля да играя излишни театри и да ги наричам майко и татко , тъй като те с нищо не са заслужили това и за мен са просто родителите на моя съпруг. Придържам се към златното правило: Колкото по-малко се виждаме, толкова по-вече ще се обичаме.

Еее, как с нищо да не са заслужили? Ами съпругът ти, нали те са го отгледали и именно заради тях той е станал такъв какъвто е сага! И ти го обичаш, нали?! За мен дори  само това е достатъчна причина да обичаш и свекърите!!! Само си давам мнение не натрапвам нищо! ;)

Това "отгледали" е много относително понятие. Да биологично са го създали, но дали е получил достатъчната любов на отглеждането, или както моя мъж винаги е бил в сянката на сестра си, и майка му даже му викаше - Ти трябваше да си болен на мястото на сестра си/ тя последните години беше тежко болна/ извинявай, ама аз моите точно заради отношението им към мъжа ми ги мразя и то много. Така, че за мен отглеждането не е никаква причина да ги уважавам.

Аз също се обръщам по име към свекърва ми.Да,уважавам я,за това какъв човек е отгледала,но също смятам,че никой освен майка ми не заслужава да се обръщам към него с "майко".А това,че са отгледали такива прекрасни синове не е причина да и казвам майко.За мен значението на думата майка е едно и не мисля,че бих могла да го кажа на който и да е различен от майка ми.Аз също съм майка и заслугите ми за да ми вика дъщеря ми мамо са-раждане,любов и безсънни нощи,неща,които свекърва ми за мен не е направила.С цялото ми уважение към нея,аз я наричам по името,което нейните родители са и дали да се обръщат всички към нея и не мисля,че има нещо лошо в това.Не съм и измислила някакво друго име,то си е нейно.

Като изклчим раждането свекърва ми е направила всичко останало за мен, точно за това в предишните си постове съм казвала че искам да я наричам "майко", даже майка ми и баща ми постоянно ме карат да се обръщам към нея с "майко" защото жената го е заслужила  *THUMBS* Не че естествено те карам да наричаш твоята майко, напротив аз уважавам мнението ти, уважавам това че си решила как да я наричаш и я наричаш и си категорична, докато аз вече наближава една година от сватбата аз никак не им викам......за което се мразя  }:->

Аз си мисля чче като родя бебчо и ще и завикам майко някак по лесно ми се струва тогава маа да видим

Това как ще се обръщаме към свекъра и свекървата е въпрос на лично усещане.Щом ти чувстваш толкова близка свекърва си и смяташ,че можеш разбира се,че ще я наричаш майко.Аз мноооого преди да се запозная с половинката си бях казала,че имам една единствена майка и до днес ова ми мнение не се е променила.Но всеки има рзлично мнение и усещане за тези неща.Дано само не се разочароваш във времето,искрено ти го пожелавам.А що се отнася до моята свекърва-какво да ти кажа,аз когато родих тя не дойде в болницата-бях там 7 дни-само питала мъжа ми кога ще види бебето.Ами дали е заслужила да и викам мамо.

Няма майка която да не обича детето си и да му мисли лошото :tc: :tc: :tc:Може просто да е въпрос на подход, но ти си знаеш най- добре! :)

Не ми се влиза в подробности, но ти ако имаш две деца ще кажеш ли на едното - Ти трябваше да си болно на мястото на другото. И на мен мозъка ми не го побира, но това са фактите. Аз затова нито съветвам някой как да постъпва, нито правя кардинални заключения, всеки случай е индивидуален

И аз съм сатавала свидетел на думи точно от този род, които казва Голди !!!  }:-> }:-> }:->

Ванеса има и такива майки, явноне си попаднала на такива и дано да не попадаш

Да, дано да не ми се налага да разбирам!Наистина!

Аз за родителите на моята Половинка Портокал ще си имам едно на ум цял живот. Никога няма да съм сигурна колко са искрени, когато контактуваме.

Първата ни среща с тях протече отвратително. По-миналата година лятото милото ме запозна с тях - ходихме на гости. Запознанствто траеше точно 30-тина минути и по мое мнение - беше минало добре. Само че тази ми заблуда траеше около час след като тръгнахме от там. Траеше точно до момента, когато баща му звънна на пожар и му каза категорично, че трябвало да се прибере веднага, защото искал СПЕШНО да разговаря с него. Ние тъкмо бяхме седнали в една пицария наблизо и аз го накарах да се прибере, за да говорят, а аз да почакам в заведението. Последвалият разговор вгорчи както оставащата част от вечерта ни, така и по-нататъшния ни живот.

Милото влязъл в хола и баща му започнал да ме нарича с грозни думи.. Направо ме е срам да ги кажа. Милото понечил да си излезе, а майка му стояла на вратата и затискала с крак. Впечатленията им за този половин час среща бяха, че съм била меркантилна к-урва, която е на всичкото отгоре и болна, защото видите ли съм била пухкава.  Меркантилна съм била, защото съм питала дали живеят в апартамента отдавна (сякаш ми е притрябвал, и ще им го крада ли кво ли). Курва съм била, защото видите ли той си бил сложил ръка на коляното ми, а аз пък съм сложила моята върху неговата и така сме се държали за ръце.
Да не говорим за идиотизмите, които последваха през останалата част от престоя ни във Варна, който е роден град и на двама ни и решихме да съчетаем прибирането - почивката, плаж и запознаването. И понеже все пак не живеем в 18 век - Милото спа у нас една вечер, за което заключението на техните беше, че съм го повикала, за да ми правел деца. Е как аджеба - ние от 4 месеца вече се познавахме и сме имали стотици възможности, баш тоя ден да ми правел деца не знам. Баща му беше категоричен, че щял "Да го отлъчва от неговото стадо". Абе изобщо....

Известно време след злополучното запознаване - майка му, която е Мека Мария - почна да се извинява. Че били груби и т.н. Обаче аз съм скорпионка... и едва ли ще простя лесно. Ако го направя изобщо. Никога няма да им викам Майко и Татко - в това съм сигурна. Ако щат да се мусят. Изобщо не ми пука.

Сега поддържаме човешки отношения. Любезничат и се мазнят по празници, но никога не мога да съм сигурна, че не го правят просто за да ми замажат очите. Много съм злопаметна. Докато се държат добре и аз се държа добре, но винаги ще имам обеца на ухото. Цял живот.

Боже, Ble6tu4ka, какво говориш, това е направо ужасно, дано на никого не се случва такова нещо. Не мога да ти кажа да не се ядосваш, защото не можеш да махнеш с ръка и да забравиш. Но явно не трябва да си го слагаш на сърцето, защото иначе само ще си вгорчиш живота. Важното е с половинката да сте добре заедно и да се обичате, тогава никакви такива ситуации няма да бъдат от значение.

Сложи ги в дъното на ресторанта! Ааааааааа
Много се ядосвам аз от такива неща! Ужасни такива P-(

Боже Ble6tu4ka,направо ме резби,голям смях падна докато четох написаното от теб.То не е за смях,за рев е,но от страни е смешно.От къде казваш сте,от Варна ли,ама само вие с половинката ти сигурно сте от там,а неговите родители сигурно са от някое село.Направо не мога да повярвам,че е възможно такова нещо.Абе тези хора като ги говорят тези неща сигурно не мислят какво причиняват на децата си.И вярно ги сложи в дъното на ресторанта.Важното е да се разбирате с твоя човек,пък кой какво казал хич да не ти пука.И хайде после иди им викай мамо и татко-да бе,друг път.

Мерси за подкрепата, момичета!  :*
За сега се държат прилично  *THUMBS* Аз гледам да избягвам да говоря с тях. Просто не ми е приятно. След злополучната среща почти година отказвах изобщо да говоря с тях, да се виждам пък хич. Склоних да контактуваме, заради милото, защото той беше между чука и наковалнята реално, а и него го болеше от постъпката на родителите му не по-малко.
Наистина щом има любов - всичко се преодолява. Сега се чуваме по празници, подаряват ми разни неща и "си говорим за времето"...
Болно ми беше тогава, защото аз всячески се бях старала да им направя хубаво впечатление тогава.. И толкова много се притеснявах преди срещата.. Пък то..

Абе по мое мнение - родителите на 2 момчета, каквато е бъдещата ми свекърва - са особена порода. Сега ще  идва на 8-ми март.. и отново съм се запритеснявала как ще приеме новата подредба в дома ни. Защото до преди половин година тук живееше милото с брат си и поддържаха реда, който тя им беше създала. След като се пренесох, брат му се ожени и вече не живее тук - милото откупи апартамента и сега е наш. Аз съответно разчистих почти всички ненужни вещи и смених доста от порядките... И като я знам как трепери над момченцата си - ще вземе пак да се опитва да прережда...
Дано не се налага да й скръцвам със зъби. Добре, че мойта Половинка портокал не е мамино детенце и винаги е на моя страна.  *INLOVE*

Ble6tu4ka, що за екземпляри са тези? Незнам с какви очи ще дойдат на сватбата ви и ще казват, че ти си тяхната снаха, като са използвали потвои адрес подобни епитети. Незнам да се смея ли на ума им или да ги съжалявам за простотията. То и при мен не е много розово, но поне к...ва не съм била или не съм разбрала да съм. И аз да съм на твое място никога няма да им кажа Майко и Татко. Те не го заслужават.

Като цяло много съм разочарована от неговите родители, има моменти в който хич не се съобразяват ...  :'( Живеем у тях и напоследък ми е много трудно да ги понасям...А най ми е мъчно че не проявяват почти никакъв интерес към сватбата...за нищо не са изявили желание да помогнат...
Както и да е... Най ми стана болно (може и да е глупаво) когато показах обувките които си купих за сватбата на майка му и тя веднага ги обу да ги пробва... :'( Стана ми много криво... Може и да е глупаво..но нямам сили да обяснявам останалите неща които вече ме изкарват извънн нерви.................... :'(

Лелелее, като чета, направо ми се къса сърцето, защото и аз какво съм брала с моята...но явно вампирите са навсякъде...направо не е истина откъде тая наглотия и това безочие, бе?!?!? Уж възрастни жени, а простииии, а нагли, а невъзпитаниии O_O O_O O_O Айде, свекърите, те по акъла им се видят, макар, че аз от моя не можех да се оплача, лека му пръст на човека!!!
Но като чета и вашите истории, къса ми се сърцето!!! Най-важното е, моля ви, запомнете, в никакъв, ама в НИКАКЪВ случай това да не разваля взимоотношенията с любимия човек, защото проблеми с родителите много рушат...и много са скандалите и все без изход...ама и него го боли за вас, пък и за родителите му, щото хем ги вижда, хем са му родители, абе ужас!!! Истината, е, че някой би казал, че младите трябва да живеят отделно, ама при мен и това не помага понякога...
Успех и ще ги победим!!! *THUMBS*

Леле, леле, леле!!!

Само едно мога да ти кажа, Блещучка, изобщо не им се впечатлявай. Очевидно е, че това са изключително прости хора. Те дори нямат представа като говорят какви последствия имат думите им и изобщо какво казват. Аз се чудя, че даже изобщо си им проговорила. Изобщо не ги мисли, все едно са случайни минувачи на улицата. На моите свекъри също им липсват първите седем години и правят такива неща. Ето, свекърва ми се изправила и рекла на другата снаха "Ти няма ли поне за сватбата да отслабнеш?", аз честно казано, направо се задавих , защото бяхме на масата, и се опулих, като го чух. Еми аз съм сигурна, че както се говори зад гърба на другата снаха, така се говори и зад моя гръб, ако не за кила, то за ишиасите и плекситите ми. Обаче не ми пука. Много важно. Нали милото ти те обича, те може както искат да го подковават, но той като те обича, няма страшно. Можеш само да съжаляваш хора, които съдят за качеството на човека по килограмите и мислят, че синът им е толкова некачествен, че някоя жена може да го хареса заради апартамента.

Като стане някоя изцепка, аз винаги си повтарям, че ще си живея с милото, а не с тях и той е важен. Наистина, най - важно е никога да не допускаме караници помежду си заради родителите. Никой не си избира родителите и нашите момчета не са виновни за своите.

Наистина какво им става на възрастните!Напоследък започнах да забелязвам,че те имат нужда повече от нас,отколкото ние от тях.Не могат да вземат решения,не се усещат какви ги говорят,обиждат те,обезсърчават те и не се сещат.ПОнякга само стоя отстрани и ги наблюдавам,като предупреждавам приятеля ми какво ще се случи,ако постъпят така и то става,а те изненадани.Вчера свекърва ми ми заяви,че няма да ме замести на работа в петък,за да прескоча до София да си избера халки,от което аз си правя извода дали ще ми помага с детето и ще ме отменя,когато искам да отдъхна.

Kaто чета за някой хора направо настръхвам  :angry: Не мога да повярвам и съвет и не мога да дам, че хич не съм сигурна дали нещо може да се направи за да се променят нещата. Ако са така заради недоизказани и недоразбрани неща, тогава е ОК с разговори ще се нормализират нещата, ама ако нещата са така поради черта от характера на някоя от двете страни то тогава промяна няма да има  *db* А вие опитвате ли се да се наблюдавате от страни, защото често пъти се опитвам и понякога откривам важни грешки които съм допуснала...... в смисъл не ви обвинявам че вие сте виновни, ам пробвайте и в себе си да откриете грешки  *THUMBS* Мен лично най-много ме притеснява това да не изглеждам лигава и глезена в техните очи....щот понякога се получават разни недоразумения и си представям това как би изглеждало от страни  :\ Примерно ако в една вечер има сготвено коприва, месо с гъби и зелен боб просто няма да вечерям,...и ми се струва леко глезено "амии аз това не обичам", "а да ти сипя от другото?" ...."амиии аз и гъби не обичам"  :P Таа така, опитвам се максимално да се самонаблюдавам ;)


Иначе пусти проблем с обръщенията още стой пред мен.....никак не им викам, въпреки че през последните седмици съвсем си извоюваха "майко и татко" ....ама пусто езиче не може никак да каже...а моля погледнете ми линийката от колко време сме СЕМЕЙСТВО :[ :[ :[

Хъм, то и аз се наблюдавам и се старая все да има политика и да не обидя някого, обаче снощи изневиделица стигнах до извода, че е хубаво да си любезен, обаче хората като си любезен и започват да те смятат за балък и да ти се катерят по главата. Затова курс на "твърда любезност" с елементи на усмиряване май ще излезе най - правилната тактика.

Писна ми вече постоянно едва ли не да трябва да се чувствам като крадла, че съм им отмъкнала сина. сто пъти им се каза, че няма да си ходим за празниците, защото съм на работа и те сто пъти включая и снощи баща му, ама то може да си дойде поне той, ама то не нам си какво...еееее. Като не им харесва, че не съм от Русе, да си намерят от Русе снаха. И като за енти път започна да ми обяснява как трябвало да си сложим парно, щото конвекторите са гадни на мен ми кипна и му казах, че с неговото парно си умрях от студ и няма пък да си сложа, аааа. Че после явно се е оплакал на Магарето и то сутринта ми разправя, че май видиш ли съм обидила парното на баща му. И аз му казах, че не мисля, че баща му може да се обижда, защото аз не съм казала нищо различно за парното му от това, което той е казал за радиаторите ни. И добавих, все едно аз сега да се обидя на него, че ни е обидил радиаторите. Явно от време на време трябва да се показва на простотията, че не може да ти лази постоянно по нервите и да се очаква, че ще си мълчиш. Еми като искат детенцето им да си е при тях, да е на парно и да си го командарят нека си организират кастинг за снаха, да си изберат, да ги оженят и да са доволни и щастливи. То пък не може само да ми търсят кусури на къщата и на мен самата и да очакват, че вечно ще ги мажа с перо.

Тююююю, май много съм се ядосала снощи. Извинете ме!

Да не говорим, че щеше да минава сам на път по служба и изведнъж се обажда "Ние идваме". Слиза ми с някакъв братовчед. Нито го знам нито го познавам, теслимява ми го на гости и почва да прокарва как еди си кои роднини ще били сега на сватбата на брата на милото и така водя ти един да се запознаете...един вид да ми каже, че той и на вашата сватба ще дойде. Еми писна ми от това постоянно вмешателство и само ти командват кое как и не харесват как ти го правиш. Ама ха! Започвам да мисля, че майка ми заслужава медал, задето никога не ми се е месила в живота и не ми се е качвала на главата. Не мога да си представя да живея с такива родители, ми то направо ще се задуши човек.

Затова като не може с искреност и добри чувства ехххх, "твърда политика" и "отровна любезност". Тюх!

Така е,като знаят че ще им отвърнеш и няма да си "оставиш магарето в калта" по друг начин почват да говорят.Майката на свекърва ми е много капризна,въпреки,че цялото семейство и слугува.Обаче такъв страх има от свекър ми,че той като е вкъщи даже не смее да излезе от стаята си.

Аз на моята "мила" свекърва няма да й кажа мамо - никога. Най-много по име да се обръщам към нея  =] Докато милото вика на нашите - бабче и дедко. Толкова е сладък  :loving: Но нашите много го обичат и уважават, и той тях. Аз съм мнение, че никой с нищо не може да те задължи. Обръщението, уважението и обичта трябва да се заслужат, а не само защото така трябва или е прито да се използват.  =]  :P

Лелееееее така като чета направо си спомням една ситуация, в която изпаднах наскоро. Аз много обичам дечица, защото съм едно непорастнало дете и много често си седя с мамите и техните дечица в градинките. Та един ден те нещо се заговориха за свекървите и всички почнаха да  се оплакват -една с едно, друга с друго. Аз си мълчах. И те по едно верме се сетиха и ме питат за моята бъдеща свекърва. Ами какво да кажа, като тя в доста случаи ми се връзва на щурите идеи, нещо което собствената ми майка не би го направила. Не ми е казала жената една дума на криво - точно обратното. За мъжа й мога да кажа същото. Това може би се дължи на  факта, че предишната приятелка на милото е била ....... :!, абе малко странничка да използвам една по-мека дума. А не че нямат за какво да се захванат и при мен де. Аз им взех единственото дете в друг град, промених дома му и честно да си призная в повечето случаи обичам да се налагам.  Но се старая да ги уважавам. И наистина така ги чувствам нещата. Сигурно след сватбата ще се обръщам към тях с мамо и тате. Първо защото не мисля, че в тази традиция има нещо лошо - в крайна сметка ние вече ще сме семейство. А и да се лельосваме и чичосваме е малко смешно. Мисля си, че ще ми е трудно само първите няколко пъти, докато се пречупя. А после това си става обръщение - също като името на човек. Няма да ги обичам повече, отколкото обичам омите родители. Със сигурност.
И един съвет от мен. Мама има много добра приятелка. Дъщеря й се омъжи преди повече от три години. И зет й не се обръща към тях по никакъв начин - нито по имена, нито с бабо и дядо, нито с мама и тате. Знаете ли колко й е болно. Все едно са никои. А живеят заедно. Така, че по-добре на име, отколкот ос нищо.
Блещучка, много е гадно тава, което ти се е случило. Заболя ме само като го четях, а пък ако аз го бях изживяла направо.....не знам. Сигурно и аз щях да постъпя като теб. Такива неща трудно се прощават, особено ако са реагирали веднага, без дори да си направят труда да те опознаят. Пожелавам ти с годините този лош спомен да избледнее.

Блещучка, наистина е кофти това,което ти се е случило. Аз бях в подобна ситуация. Милото като се запознахме беше женен, за което аз незнаех в продължение на половин година и вече бременна, когато го разбрах. Ако знаеш техните какви неща са говорили за мен, направо ужас. След като родих те даже не се поинтересуваха за внучка си. Баща му я видя чак като направи 1 годинка. Без значение каква съм и дали ще съм с техния син, това е тяхна кръв, как може да не попитат даже как е. А сега да ги питаш вече съм най-добрата. Винаги ми е било странно как може да си вадиш изводи за някой без да го познаваш и да знаеш неговата гледна точка по въпроса. Наистина и аз съм имала своята дори малка вина в ситуацията, но за тях сина им винаги е бил и ще бъде прав и добрият.
Но сега не ме интересува никой. Гордея се, че успях да превъзпитам милото. Преди не се прибираше денонощно при старата си жена, сега немога да го накарам да излезем. За изневяра неиска и да си помисля. И сега родителите му виждат разликата и се радват, но тогава е имало друга снаха и е трябвало да защитават нея.

Това с обръщението винаги ми е било странно . Аз лично рядко се обръщам с думата /майко / ,но се налага . Но сега ,когато брата на моя мъжо се събра да живее с едно момиче и вече имат детенце ,тя се обръща към майка му /свекито демек/ с думата  /леля ...../ . Сега и това ми е странно . Не приемам ,че чужди хора могат да ми бъдат майка и татко ,а в същото време и това обръщение - леля ми е малко грозно . Оф много сложен въпрос .

Nina style, и аз казвам на свекъра и свекървата "чичо" и "леля" (тоест през повечето време гледам да не използвам обръщение, но когато се налага, използвам това  8P). Знам, че изглежда странно, но така им казвах още докато ходех с милото и така предпочитам да е и занапред. Всъщност ние след сватбата сме се виждали само веднъж и не е повдиган въпросът от никого, но поне аз мисля, че за нас това е оптималният вариант. На мен най - много ми харесват обръщенията по име, но моите свекър и свекърва не са достатъчно широко скроени за такова обръщение. Същевременно и съпругът ми нарича моите родители "чичо" и "леля", така че смятам, че нещата така са си ок. В крайна сметка е важно не обръщението, а уважението  ;)

В едно поне съм сигурна . Никога не искам на сина ми жената да ми ви ка МАЙКО ! На име и толкова . Който е измислил тази глупост , хич да не се гордее с това . Не ,че е между живите, но все пак . А неговите последователи би трябвало да се замислят ,защо го следват . Аз хиляди пъти съм чувала обяснението на това от по възрастни хора ,които си мислят ,че да наричаш свекърва си Майко е еважение . Не мисля ,че това обръщение е критерии за уважение !

Винаги съм си мислела, че като се омъжа ще казвам на свекърва ми на име, но никога - мамо.
Е какво да ви кажа ситуацията е съвсем по различна. Живея в чужбина, свекърва ми е на около 60 години, не мога да си пречупя устата и да й кажа Герти (Гертруда). Попитах я дали ще я притеснява ако и казвам Мамо, тя беше малко стресната, но поласкана. Съпругът й е починал преди повече от 10 години, Даниел е едно дете, а собствената ми майка е на повече от 1000 км. Тя е единствения човек, на които мога да разчитам и тя се е доказала в много ситуации и затова реших да я удостоя с титлата Майка. Майка ми не се сърди, даже напротив, радва се. Въпреки че, двете не говорят един и същ език, се разбират на универсалния език на майките - например, свекърва ми вси ми се кара, че ходя боса  у дома, а майка ми кима в съгласие. Даниел от своя страна обожава майка ми, двамата се глезят и се научи да й вика майкЕ  :).

Представено по този начин е много сладко и хубаво . Но ,когато свекървата не заслужава тази титла е много трудно да използваш думата майка . Има много случаи в ,които свекървата е по добра и от собствената майка . Тогава нещата са много различни .

Нина, да сладко звучи и ти си права. Титлата "мамо - майко" се дава за изключителни заслуги. Съпругът ми е на 36 години. Когато й казахме, че ще се женим, тя така се зарадва и ми каза нещо изключително мило "Аз, толкова много години те чаках, как да не се радвам". Прие ме, въпреки че съм чужденка, въпреки че тогава почти не говорех немски и винаги ме е подкрепяла.А сега колко се радва, че ще има внуче.

Ох ,дано все повече такива хубави неща да четем спрямо свекървите . Пожелавам ви винаги да сте толкова щастливи !  @}->--

Искаше ми се да напиша нещо за свекървите като прочетох какво сте писали. Една моя приятелка се омъжи, вече има дете, живеят със съпруга й при родителите му. Тя така и не се пречупи да каже "майко" на свекърва си, но една вечер бяхме у тях на гости и свекървата дочула за какво си говорим (а именно за това обръщение) и дойде и каза пред всички, че уважението не е начина, по който тя се обръща към нея, уважението е нещо много повече и тя знае, че го има със сигурност, без значение от мнението на някой. И я разбира! Това ме впечатли тогава и исках да ви покажа, че не жената трябва да се стиска и да има напрежение "Да кажа ли мамо, да не кажа ли?!", свекървата не е по-малко част от ситуацията.
Аз не знам дали някога бих казала на бъдещата ми свекърва "мамо", но поне знам, че е чудесен човек, който никога не е бил срещу мен и съм сигурна, че няма да бъде, напротив - подкрепяла ме е, когато съм имала нужда и е правила за мен неща, които дори не съм очаквала, нито съм си помисляла, че би направила за мен. Заслужава да я нарека "мамо", но не знам дали аз ще стана готова да го изрека.

Монетата винаги има две страни.

По мое време имаше два варианта: майко или нищо. Моята майка ме посъветва да казвам майко и да го кажа колкото се може по-скоро след сватбата. Каза ми да и напиша писмо и да го започна с "мила майко". Когато е на хартия, няма значение какви чувства изпитваш. После и го казах по телефона и когато се срещнахме, вече ми беше по- лесно да ми се пречупи езика. Най- интересно беше, че тя се обърна към мен със "синче". Помислих, че нещо се е объркала / тя беше като мен сега - майка на двама сина/ и по навик говори така и се разсмях от сърце. После ми обясниха, че в македонския край това било най- милото обръщение. Виждахме се рядко и не сме имали време да се скараме, защото  в нашата къща тя беше гостенка, в тяхната - аз. Криво ми беше, че не ми помагаше при отглеждането на децата, то просто нямаше как. При по- напечени ситуации тя се измъкваше с "то не от лошотия, мале, го правя, а от простотия". Върви и се сърди, ако можеш - сърце не ти дава при това оправдание.  Етърва ми така и не каза майко и татко, обръщаше се към тях чрез трето лице -"кажи на баба си...." Сега чух една млада колежка да говори за свекърва си, като я нарича майка Петя. Много и се радвам, че хем казва тази толкова трудна дума, хем не е само "майка ми", което е запазено само за нейната си майка. Гледам и в "Листопад" има обръщение "майко Нурдан" и съвсем не звучи лошо. ;)

Хм ... Това майко Нурдан ми хареса . А на собствената майка само майко . Много добър вариант . Трябваше по рано да ни го кажеш щеше да е по лесно сигурно . Аз също нямам проблеми с моята свекърва ,но това ,че не гледа малкия много ме дразни . А живее на 5 мин.  от къщи .

Нина, не знам как точно стоят нещата при вас, но според мен до известна степен трябва да си благодарна че не гледа малкия :) като знам на едни приятели на момичето майката как разлигави детето- научи го да го държи в ръцете и после тя като си тръгна беше един рев едно чудо, че и те след това  постоянно го държаха в ръцете си, научи го да му огаждат като се тръшка по земята  и сега продължава да си предава инатите, а вече е на 3 години почти, е кажете ми какъв мъж ще бъде това след 20 години. Подобен пример имам и с детето на братовчедка ми, които живеят също при леля ми, т.е. при майката на момичето.Та съдейки по тях, просто предпочитам моите деца здраве и живот сама да си ги гледам и ако не успея да ги възпитам добре, да обвинявам единствено себе си за това. Така че това е нож с 2 остриета - от една страна бабите и дядовците помагат, но от друга - ги лигавят и после тия деца се качват на нашите глави. Нямам нищо против да помагат в отглеждането на внуците си, но без да ги лигавят прекалено. Да знам, че са им мили, но всичко трябва да си има граници.
И един съвет от мен към свекървите и свекърите. Никога не притискайте децата си за внуци. Както моята свекърва постоянно намила на братът на съпруга ми и жена му че крайно време било да имат деца. Те са достатъчно големи, за да решат сами кога искат да имат деца, това засяга единствено тях  двамата. Друг е въпроса, че това може да се окаже деликатна тема за тях, ако се дължи на проблем, в някой от двамата или и в двамата и просто децата ви да не искат да ви безпокоят с подобни проблеми. Все повече са двойките с проблеми, по този начин ги карате да се измъчват от това и ще си влошите отношенията, защото в един момент ще избягват да се срещат с вас, за да не повдигнете пак тази тема. Имайте търпение и когато му дойде времето ще имате внуци. :)

И ти си права .  *THUMBS* За сметка на това пък е много добра и повече угажда на мен от колкото на сина си .

Ох и аз съм във същата ситуация не знам как да се обръщам към свекърва ми и един ден споделих с милото и той хоп и отишъл и я питал ,защото мен едва ли не ме било срам.
А тя остро отказала да и викам ,,Майко,,  =] еми сега какво да ви кажа не и викам никак, просто се обръщам към нея и директно и казвам ,каквото имам да и казвам ! :funny:

Мен майката на годеника ми още от първия ден каза да й казвам по име (Дагмар  :huh: ), но аз не мога да й кажа така, защото ми се струва малко неуважително, а и името не ми харесва и все я гледам в очите като искам да й кажа нещо, за да не трябва да си измислям обръщение хаха  =] . След сватбата няма да й казвам майко, нито някаква друга варияция на тази дума. За мен това са отживелици и се радвам, че бъдещите ми свекъри също мислят така. Разбирам се с тях и те много ме харесват, но не бих могла да им кажа майко и татко  :\ . Другата им снаха така се обръща към тях, но въпреки това говори лошо за тях и те го знаят. Отношение е важно, а не обръщанието в крайна сметка.  :girl_wink:

Леле чета тук ужасни неща ,аз от неговите родители не мога да се оплача ...бъдещата ми свекърва беше толкова добра чак се ччудех понякога дали не се преструва,беше изключителен човек,за жалост тя почина преди около 2 месеца :'( и не може да ни види като булка и младоженец,а толкова много искаше тая сватба,толкова се вълнуваше и с радост пазарувахме... :'( Докато аз имам проблем с моите родители... :'(никога не съм очаквала такова отношение от тях ,понеже съм и едно дете.Имам чувството ,че въобще не се радват за предстоящото събитие...остават 2 месеца до сватбата ,не са ме питали нищо свързано около нея.Майка ми само повтаря ''Това не е шега,това ти е за цял живот ,хубаво си помисли,да не страдаш един ден''.Не са дали и една стотинка за нищо до сега  :huh: После си измислиха извиение-кого сме били питали за датата ,трябвало да се съобразим с тях  O_O,а те знаят от миналата година декември месец.Не взимат нищо на сериозно,повтарят само ,че съм припирала,че съм бързала а то остава месец и половина :'(притеснявам се много да не накрая да кажат ,ами нямаме пари и да набуча родителите на приятели ми с капарото и нещата ,които са купили :'(

Силваки, доколкото разбирам, вие ще правите сватбата с пари от родителите и на двамата, така ли? А защо? Намалете малко гостите, не се увличайте в разходи и си вземете някакъв кредит на ваше име - ще го плащате една-две години, но вие ще си прецените колко ще харчите, вие ще си преценявате как и с какви темпове ще върви подготвката по сватбата ви... Твоите родители сигурно много те обичат, обаче явно егоистично те държат под напрежение, за да покажат, че ще се съобразяваш с тях. Извинявай, ама това ми прилича на последен опит да вървиш по пътя, който виждат те за теб, знаейки, че след сватбата ще си по-самостоятелна и независима, защото това е естествения ход на нещата. Мъчно ми е, че чета такива неща, защото очевидно това те разстройва, а пък най-криво е, когато човек е притиснат от пари, обстоятелства и най-вече родители, които натякват грижата си. Все пак... не можете ли да справите сами, със собствени средства, някакъв овърдрафт или малък потребителски кредит? Ако пък в случая по-скоро не вземат достатъчно на сериозно подготовката ти и това си е по-скоро, защото са спокойни характери, вземете се съберете цялото семейство, обяснете, че се тревожите и опитайте да направите някакъв график, без който да разберат, че сватбата няма да е каквато я искаш и ти е криво. Един месец не е чак толкова много време, действително.

Чери дрийм, аз бих споделила идеята си със свекърите - един вид да са част от това, което подготвяш. Не да помагат чак, но един вид да им е споделено и да не научат на самата сватба. Така ще се чувстват съпричастни и може да не възприемат нещата като "аз на теб, ти на мен", а пък за тях ще остане някое хубаво пожелание с танц например. Идеята ти за фенерите е много хубава! Другият вариант е заедно всички родители да пускат балони и така все едно това да е изненада за всички им - за едните в знак на уважение, за другите - като част от годишнината им. Недостатъкът на втория вариант е, че така ще се поразмие изненадата само за твоите родители, но ако ще се съобразяваш със свекърите, май е неизбежно.

На мен идеята ми харесва! Все пак имат годишнина и са ти родители. Ако свекърите имаха празник и за тях щяхте да го направите (или поне така им кажете хаха). На сватбата на брата на милото, една леля на булката имаше рожден ден и я поздравиха с песен и й дадоха малка торта. После пък след 12 часа поздравиха един братовчед на булката, който на следващия ден имаше РД. Еми никой не се обиди. Все пак като имат празник и са ти близки и ги обичаш нормално е да ги уважиш и да направиш нещо специално за тях.  *THUMBS*

silvaki а защо изобщо разчиташ на подкрепата на родителите си след като не се отнасят подобаващо и не увацават решението ти?  :\ Аз на твое място щях да направя скромна сватба и нямаше да им поискам и стотинка! Те и да ти дадат пари за сватбата след това ще ти го натякват цял живот, като са такива. Съжалявам много за свекърва ти! Ако бях на теб не бих товарила семейството на годеника си прекалено, защото все пак са имали скоро погребение, а то си струва пари... Дано всичко се оправи!

cherry_dream, идята е много добра, много мило от твоя страна @}->-- Sandri, обаче е права, че може би е по-добре да говориш и със свекърите, за да бъдат и те съпричастни в тази изненада. Това е по-добрият вариант, отколкото да разберат на самата сватба според мен *crazy* *crazy* *crazy*

Silvaki, миличка, това, което се случва с родителите ти и аз не го разбирам. Обикновено даже когато е само едно дете, родителите го глезят повече и има всичко за него. Е, поне доколкото е възможно де :girl_wink: Не знам обаче как може да не се вълнуват =] Моят съвет е да говориш с тях за парите, защото това не 100-200 лв, а доста повече и в крайна сметка ти трябва да знаеш дали можеш да разчиташ на тях или не *crazy* *crazy* *crazy*

Само да поправя Веси, че не съм аз писала, да говори със свекърите. Деничка беше  @}->-- . Но разбира се и аз съм ЗА споделянето преди това, защото ако разберат едва в деня на сватбата със сигурност ще им стане неприятно. Мойто впечатление е, че свекървите често се чувстват пренебрегнати и са много чувствителни, та трябва поне да се осведоми, за да свикне с идеята  =] .

Мерси момичета за съветите и подкрепата... @}->-- какво да ви кажа,говорили сме за това хиляди пъти,обаче те винаги казват едно и също''да ,ще оправим нещата,има време,да не се припираме...'' а пък то няма никакво време  :huh: не искаме да теглим кредит ,защото евентуално след сватбата ще  се пробваме за ипотечен кредит.А за по-малко гости ...не се получава особено ,защото сме включили най-близките си хора и приятели,приятелят ми има доста роднини,имаме доста прияятели и всички се познават ,ако поканим едните ,а другите не ...ще се плучат сърдения,понеже постоянно поддържаме връзка с хората :huh:

Не искам да наливам масло в огъня, но е възможно родителите ти да реагират така, защото не одобряват напълно избора ти. Дали мъжа, дали акъла и възрастта ви, нещо ги притеснява и затова са приказките да внимаваш, че е за цял живот. Но, дали е едното или другото, ще трябва да се постави въпросът ребром, по-добре без младоженеца, за да си кажат по-спокойно възраженията, защото на тези пари разчитате и то в близко бъдеще. Ако възраженията им наистина са към младежа, ще е добре да реагираш сдържано, защото едно емоционално избухване само ще ги убеди, че са прави.

А въпросът дали да се женим, или да ни оженят родителите си е отделна тема =]

И ние имахме 33-годишнина на следващия ден, след сватбата на сина ни. Много приятно ми стана, като ни включиха при рязането на тортата и за нас беше първото за гости парче, обявиха го по микрофона лично, не чрез дисководещия. Второто парче беше за нейните родители, като двойка с най- дълъг семеен стаж от присъстващите. Хем си остана изненадата, хем нямаше обидени. Център на тържеството са младите, нужен е съвсем малък жест, защото "староженците" може да се почувстват също неудобно от прекалено внимание.
По отношение на обръщението, научих нещо много важно, но за съжаление късно. Колежка, с католическо вероизповедание, ми каза, че при тях на годежа задължително се пита момата и момъкът как ще се обръщат към родителите на другия. Който има нещо против, си го казва още тогава и не бива да има очаквания или разочарования /повярвайте, те наистина са и за двете страни/. Тук коментираме обръщение предимно към свекърви, но едва ли и на мъжете им е лесно, /или на нас приятно/ да кажат на майките ни "бабо". Да не говорим, че някак върви на свекърва да кажеш на име, ама на свекър....трудна работа. когато всичко е предварително ясно, май ще е по- добре!

Темичката ме подсети, че отдавна се каня да питам бъдещите ми свекъри как искат да се обръщам към тях - смятам, че това е решение, което е добре да вземем заедно - "майко и татко" сигурно ще е точно толкова странно за тях, колкото и за мен, поне в началото.

Когато се запознах с бъдещата ми свекърва, още на същия ден ми каза да й казвам по име, и това е.  :) Тя е голям образ (моята зодия е  8P рогат добитък  8P), добре се разбираме (пу-пу). А бабата на Мъжът, и тя е голям образ, ми каза да й казвам "бабо", ако искам аз. Е, супер за мен, така си и казвам.  ;) Всичко си е до договрки и най-вече до това що за хора са свекърите. Голям късмет е да попаднеш на свестни свекъри, които да не ти се месят в живота.  =]

Аз не бях чувала до сега,че на майката на булката,младоженецът трябва да вика "бабо"  O_O  =] За мен това е повече от остаряло и смешно..нещо като децата да викат на баба си "стара майко"   :!

Да, ама в нашия край е така. Баща ми като се оженихме каза на Фабио, че от днес името му (на баща ми) е  Дедо. А майка ми я нарича по име.

Аз на техните викам "мама и папа", както ги наричат той и брат му, и на тях (на техните) им е много драго.

Е,явно тук не е така  =] Аз на майка му й викам по име,защото не смятам,че е заслужила така ценното за мен обръщение "майко",а свекър нямам.  :(

...хм размислих се по тази тема...
аз на моите свекъри им казвам на галено име (когато се наложи)...мисля си, че човек трябва да е много широко скроен и благороден за да може да използва обръщенията  "майко" и "татко" към други  :hi: ..аз май май не съм я докарала до там...така ревниво пазя тези обръщения за моите родители, че не ми се откъсват от сърцето да ги кажа на друг...неговите родители са прекрасни хора, много ги обичам и ценя, нали те са създали прекрасният ми съпруг..НО вътрешно не го усещам по начин, който да ме кара да ги наричам с "мамо и тате"

или лицемерен. Познавам момиче, което казва на свекърва си "майче", обаче така я мрази.

А знаете ли пък, че има и свекърви, които не искат да им се вика "майко". Имам една позната, която като се омъжи и се обърна към свекърва си така, а тя й направила забележка "Не искам да ми казваш майко, имаш си майка и това не съм аз!".

Офф, момичета и аз съм чуденка за тези обръщения *crazy* *crazy* *crazy* Свекъра е малко особен и даже веднъж ми подхвърли, че един ден като се оженим със сина му и ще трябва да им казвам "майка" и "татко". Незнам, обаче как ще стане това......хайде, за "майко", може и да стане, но за "татко" - не знам. При мен е малко сложна ситуацията, защото баща ми почина преди 14 години и аз от тогава не съм казвала тази думичка "татко" :[ Майка ми има втори мъж, който аз много обичам и уважавам, но когато се събраха, аз бях още малка и започнах да му викам "чичо" и до ден днешен така си остана. За това не знам как бих могла да кажа на някой друг "татко". Мислех си да говоря с него или с годеника ми, но все отлагам този въпрос, а и свекъра е един.....особен, даже всички казват, че той е "свекървата" в семейството :sarcastic: :sarcastic: :sarcastic:

V_e_S_i, моя баща почина наскоро и бащата на моя приятел ме прегърна и ми каза, че съм тяхното детенце. Стана ми толкова мило и ме разчувства максимално. Не знам дали бих могла един ден да го нарека "татко", но усещането за тази татковска закрила я има от сега.
Искам да кажа, че ако уважаваш и наистина чувстваш близък твоя свекър, може би това е момента да отприщиш чувството отново, защото несъмнено всеки има нужда от него. И да го наречеш без задни мисли "татко". :)

Да ви кажа какво чух вчера  :danceg:, не може да си представите! Дъщерята на моя колежка се разбрали със сватовете да им казват "Втора майко" и "Втори татко". Самата колежка си умираше от смях, ние също, че ще е по- лесно, зетът да и казва "Двойке". Но в крайна сметка, добре е да има съгласувано обръщение, отколкото никакво, или изненадващо  ;).

Докато кажа "втора майко" и ще забравя какво съм искала да кажа!  :sarcastic: Но наистина е хубаво, че са се разбрали нещо и всички са доволни. Другото е без значение.  =]
Аз не мисля да наричам свекървата "майко", защото никой не може да бъде за мен това, което майка ми е. Но тя е човек, който не би се обидил и не би имал претенции.  :)

Хахахах, "втора майко" :sarcastic: :sarcastic: :laugh: :laugh: *ROFL* Това не го бях чувала. Звучи ми малко като B1 и B2 от "банани с пижами" :girl_wink: Ама щом са се разбрали и всички са доволни, само "браво" мога да кажа.

А колкото до мен, определено не мисля да му казвам "татко" на свекъра и в най-скоро време ще говоря с годеника ми и ще му обясня защо. Само че, си мисля, че няма как на свекървата да казвам "майко", а на свекъра "чичо ....."  Той и без това сигурно ще се засегне, че няма да му викам татко, а пък ако не нея й казвам "майко", съвсем ще се дразни.

Аз на свекъра и свекървата викам по име.Свекъра искаше да им викам майко и татко,но за мен това е лицемерно.При мен просто ситуацита е такава ,че рядко ги виждам,отношенията ни са по особени и аз не ги чувствам близки ,за да кажа майко и татко.Моя мъж също по име вика на родителите ми.Важно е да има обръщение според мен.Според мен V_e_S_i казвай им така,че да се чувстваш добре ти.Според мен ще го преглътне свекъра ти обръщението което няма да е татко.

Ето точно тази дума търсех,за да опиша отношенията си със свекърва ми-странни.Нито се обичаме,нито се мразим,просто любезничим от нема и къде една с друга и това е  =]

Още когато говорихме за сватбата, т. е. преди 6 месеца, свекър ми ми намекна доста твърдо, че вече не са чичо и леля.
В деня на сватбата свекърва ми заяви, че чичо Кольо не е вече чичо Кольо.
Онзи ден ми вгочиха деня, като казали на В., докато говори с тях, че е крайно време да започна да се обръщам към тях с майко и татко, а той да казва на родителите ми бабо и дядо. Родителите ми са 11 години!!!!!!!!!!!!!! по-малки от баща му *crazy*.
Аз не мога да си пречупя езика. Гнусно, противно ми е. Имам си 1 майка и 1 татко, най-най-прекрасният на света. Не мога да си помисля да казвам на друг човек татко. Това обръщение се заслужва, не се дава, а те с нищо не са го заслужили. По държанието им виждам, че за тях аз съм чужда. Винаги се гледа за В, винаги той да е добре. Просто не мога да го кажа. :!
А В. нали е мекушав, няма нищо против, щом баща му толкова държи, к'во пък толкова :!.
За дъртите кумове беше така, за калесването на нашите кумове, за питите за ритуала, все угаждахме на баща му. И за това ли трябва да му правим кефа???

Момичета, като чета коментарите ви тук, се чудя какво толкова има да делите със свекърите си, че толкова негативно и грозно се изказвате за тях. Може и да имате основания, но в крайна сметка всеки си има недостатъци и само факта, че са от друго поколение и са с друго мислене е достатъчен, за да не се задълбава кой какво и как го е казал. Още повече, ако не живеете заедно. В един спор винаги има две страни, но се поставям и на мястото не тези хора, ако един ден имам снаха и тя така говори за мен, ужасно е неприятно. На мен ми остават по-малко от два месеца до сватбата и все още не съм се замисляла как ще им казвам на свекърите занапред, но може и да се пречупя, защото те го заслужават. За 4 години се опознахме добре, разбираме се чудесно и въпреки различията ни по някои въпроси, се стремим да сме толерантни- ние с тях и те с нас. Вярно е, че никой не може да замести родителите ми, но пък те ме приеха в тяхното семейство от първия ден и ме накараха да се почувствам, като у дома си :) гледайте по-ведро на нещата от живота и дори и да не ви хареса нещо в тези хора, премълчете и не задълбавайте излишно, защото по-умния винаги отстъпва, а и ще си спестите много нерви  @}->--

Принципно си права, но ние не сме на 5г, за да ни налагат мнение.Хубаво би било ако седем, и поговорим, но това не се случва навсякъде.Виждала съм семейства в който се налагат и кумове от свекър и свекърва и обръщение, е по-голямо лицемерие няма.
Ние се разбрахме и аз не бих могла да накарам моя мъж да се обръща към майка ми и баща ми с друго обръщение освен с имената им.Те никога не са били в  добри взаимоотношения и аз вече съм достатъчно голяма, за да отстоявам правата на нашето си семейство пред другото.

Адвокат, веднага ти отговарям, че от тези хора съм видяла толкова злоба и коравосърдение към родния им син, не към мен, че и сега да се държаха с мен добре, пак не бих се пречупила. А за себе си съм чувала толкова грозни думи, така че не си ти човекът, който да ми казва колко грозно и негативно се изказвам за тях.

Lawer, съгласна съм с теб, че всеки си има недостатъци и никой не е перфектен. :\ :\ :\ В крайна сметка, както аз често казвам - все пак живея със сина им, а не с тях и за нас най-важното е ние двамата да се разбираме, а и аз съм такъв човек по-мекушава, че гледам все всичко да е наред, да няма проблеми, да не се караме......Това обаче, в никакъв случай не означава, че трябва да сме съгласни с всичко, което те искат от нас или обратното. При мен например свекърва ми когато ме видя да простирам дрехи започна да ми обяснява КАК ТОЧНО се прави това, но аз й казах "добре, добре" *blush* *blush* и пак си ги простирам, както ми падне. Не робувам на подобни "технологии" на простиране, сгъване на дрехи, последователност на рязане на зеленчуците за салтата и т.н..... :tc: :tc: :tc: Замълчавам си, за да няма скандали и си правя каквото си знам. Дори много често спестявам подробности на милото, защото той ходи и ги скастря P-(  Аз не мога да кажа,че нещо лошо съм видяла от тях, е ...... имало е разни изказвания, ама съм ги преживяла някакси :girl_wink: И все пак, случаят ми е малко по-особен, защото за мен думата "татко" има едно малко по-специално значение, винаги я свързвам с починалия ми баща и някакси така като я изрека и усещам много повече липсата му :( :( :( Това смятам да обясня и на свекър ми, за да няма недоразумения.

Vesi, при това положение, мисля, че свекърът ти ще те разбере, а и по-важното е да има уважение, а не това как точно се обръщаме един към друг.
Posum, далеч съм от мисълта да ти казвам, каквото и да било, просто споделих впечатление от постовете на всички момичета в тази тема, не конкретно само от твоя. И естествено, че не е нормално някой да ни налага собствено мнение, а ние да се съгласяваме на 100 %, но пак казвам, ако не живеете с тях е по-лесно- всеки си прави, каквото иска. В другия случай, пък компромиси и от двете страни и мисля, че ще се получи, стига и те да го искат :) пък и в крайна сметка сме големи хора и затова са разговорите, сядате говорите и си казвате всичко в прав текст, за да няма после недоразумения. Аз поне така процедирам винаги, включително и със свекърите и много често мненията ни се разминават, но това е нормално- всички хора са различни.

Има и нещо съществено,което lawyer спомена.Твоите свекъри са те накарали да се чувстваш у дома си,а повечето не са така и за това преобладаващата част от коментаритв са подобни.
При нас е точно обратното-живяхме 4 години със свекърва ми,сестра му на Данчо и мъжа й.Това бяха 4 кошмарни години,които никога няма да забравя.И тази жена(майка му) не направи никакво усилие да ме предразположи или да ме опознае.Когато се разделиха сестра ми и приятеля й,аз й казвам,че на майка ми й е много мъчно и само плаче,защото бяхме свикнали с момчето и го изживяхме доста тежко,а тя само ми каза,че не можела да разбере как това може да ни разстрои.Е,аз си правя извода,че и на нея й е все тая,ако с Данчо се бяхме разделили,тоест не държи на мен. :huh:
Когато й казахме,че съм бременна,много се зарадва.След това последва изнасянето им,понеже баба му на Данчо му преписа апартамента.Въпреки,че рано или късно знаеха,че това ще стане,защото по-голямата част бе на него,а другата на баба му,се изнасоха така,че да ни накарат да се почувстваме все едно сме ги изгонили.Намериха си квартира в съседния блок и майка му идваше всеки ден да реве.Ама буквално това си правеше.Идва,сяда на края на леглото и докато аз шетам,тя реве.  O_O
Вместо като голям човек да ни улесни и да ни даде зелена светлина за напред в съвместния ни живот,тя направи всичко възможно да ни го вгорчи.Оставиха ми всички боклуци да им ги чистя,бременна и в най-големия студ.
През цялата бременност не се интересуваха изобщо дали сме набавили всичко за бебето и какво още ще трябва.И тук майка ми и моите две баби се погрижиха за всичко нужно,понеже ние нямаме много финансова възможност.Тя само викаше не бързайте,има време.Дори 2 седмици преди секциото ми,което бе планирано и тя знаеше много добре кога ще е,викаше има време.
Е,раждането дойде,изписаха ни,Лора стана на 1 месец и все още не й е донесла ни едно боди,ни едно копче,абе нищо!!!На изписването дойде без букет,без нищо.Идва за малко,радва й се и си тръгва.  =]
И това ако не е странно? Уважение,че съм й родила първото внуче-никакво.Поне като не знае какво да купи,да ни даде парички,та ние да вземем,но не.И сега на Лора й трябват някои неща,но нямаме възможност да й ги вземем, и на мен ми е безкрайно криво,че нямам кенгуру например,за да мога и сама да я извеждам,а не само когато Данчо не е на работа.Така ни остави нашата "баба"...
Как не й се пречупи сърцето,как не й дойде отвътре да му вземе един беберон на това мъниче,просто ми се насълзяват очите като си помисля.  |-0 И На мъжът ми му е много тежко,като вижда как се суетят моите роднини и как се опитват всячески да ни набавят всичко нужно.А тя само идва и всеки път с празни ръце.  :no:
Никоя от моите приятелки не може да повярва и сигурно си мислят,че преувеличавам.За това като ги каня и си приказваме,гледам и Данчо да е там и той винаги потвърждава факта. Тогава вече им пада ченето от учудване  ohmy ,защото те не се разбират със свекървите си,но и такова нещо не са виждали.
За това казвам,че отношенията са ни странни-не сме си казали една дума на криво,любезничим една с друга,но го няма човешкото и топло отношение като при роднини. :\
И въпреки всичко,аз ще се постарая и няма да покажа какво е отношението ми към нея пред детето,защото тя му е баба и ще го вижда,когато си поиска.Намирам настройването на децата за грозно и неправилно.Само някой простак може да го направи.Може би майка ми също е имала проблеми с баба ми,но никога не ни е дала по отношението й към нея или по нещо друго,да го разберем.Сега казва,че има най-готината свекърва на света.Казва,че още на ранен етап са седнали и са си казали кой какво го дразни и са изчистили тези неща.Аз се опитвах на няколко пъти да поговорим,но свекърва ми отказва и го обръща на други теми.Това държание ми напомня на щрауса с главата в пясъка.
Сори за дългия пост,просто съм бясна и си го изсипах тук,без да гледам какъв роман се е получил  :[
Сега разбирате ли защо няма да викам "майко" на тази чужда за мен жена.  :girl_cray2:

Уф, carlyangel, много грозно отношение от нейна страна.  P-( Не я е срам...  P-( Ужас, нямам думи, признавам си! А браво на теб за силите, които намираш.  :)

 *YAHOO*Едно време имаше гадни свекърви, сега пък снахите са гадни! *YAHOO*- нали го знаете този виц  ;). Иска ми се да внеса малко спокойствие в темата, като кажа, че с течение на времето всичко си идва на място. Като снаха, разбрах, че "преглъщането" от свекърва е нищо в сравнение с компромисите към колеги и шефове, а като свекърва - че "преглъщането" от снаха е същото, както от собствените ми деца ;). Колкото по- бързо разберем, че хората са различни, че никого не можем да променим, толкова по- бързо спираме да се дразним и ядосваме. По отношение на обръщението към мен на малко име, също подхождам философски - щом не съм казала какви предпочитания имам /ама като се замисля и не зная какви ми са предпочитанията/, значи това е правилното. Важна е интонацията, дали е на име или "майко", един мил и топъл глас винаги ще ме радва.

Темата продължава ТУК (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,29633.msg483480.html)