Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 :) добро утрооо
http://prikachi.com/images.php?images/831/5510831J.jpg
чудех се мн за името на темата, дано ви хареса  :bravo: тук цяла вече валя, ама ние си бяхме на топличко сгушени с милото  *INLOVE* само дет трябваше да ставам - днес нямам лекции, само спорт и си викам, не може ли да спя а те да го броят за спорт  =] =]

Моля ви днес за много много палчета  *INLOVE* за едни важни изследвания (не мои)  :good_luck: с цялото си сърце пожелавам да са добри  *THUMBS* вярвам, че ще са и се надявам това да се случи  *INLOVE*

жозефинче и теб те мисля  *THUMBS*

пожелавам ви хубав ден  8P

Добро утро!  @}->-- Илианка, благодаря за темата, а мен ми харесва името, че и без това половината ми рода са скорпиончета  8P
Аз миналата седмица не бях активна, просто нямах време :angry: Но тази ще имам, защото се очертава да съм самичка вкъщи до неделя. :( Милото замина по работа в Австрия за една седмица...Тази сутрин като го изпратих и усетих болка сякаш част от мен се откъсна и остана кървяща рана :'( Съжалявам за живописните метафори в понеделник сутрин, но за първи път се разделяме за толкова време и ми е много трудно :( Аз ще гледам да се разсейвам с нещо, но постоянно го мисля, пътуват с кола и имат 17 часа път. Тая седмица ще го откарам на гости при мама и виждане с приятелки =]
Желая ви хубава, успешна и по-малко мокра седмица! @}->--

хехе, Иве, спокойно мила, ще се върне, при мен ако се разделям с него ми липсва, но за толкова време вече съм свикнала ако се случи, а и като знам че пак ще сме заедно не го преживявам така(последно като бях месец на село за да уча, му писах картички  :P пък и нали има телефони)

дам, тая седмица последно е скорпионска, аз съм на 24 още само няколко дни  :danceg: после вече нямааа и да искам  =] =] хахахаха

добро утро момичета! Чак сега видях новата ни темичка :)

Езра стискам всички палци и на ръце и на краса за теб, дано всичко с изследванията ви да е наред  @}->--

Ивелка, разсейвай се повече мила и ще ти е по-леко :)

А колкото до мен, сутринта минах за един кръвен тест и сега чакам резултат към 10-11ч.
Единственото което ме притеснява е че чертите са бледи и не потъмняват, това значи ли че нивата на този хормон не се вдигат?

Ето това му се казва страхотна темичка...и аз като един виден скорпион бързам да се включа...от днес вече пак съм на работа, но още не съм оздравяла на 100%...моя мъж само ме тъпче със смес от лимони и мед да си закрепвам имунната система.

Езра миличка страшна тема..знаеш, че ние сме от един отбор  :P и стискам палчета за изследванията  @}->--

Иве много е гадно..и аз не мога да изкарам и ден без мъжа ми и си представям колко ти е мъчно  @}->--

Josephine виждам, че ти си с хубава новина и да те успокоя с това, което аз знам - в началото тестовата черта е нормално да е бледичка...най хубаво е да изчакаш 5 дни закъснение и да идеш на Доки да ти кажа, какво става  @}->--

Благодаря ви за подкрепата, милички! @}->-- И аз стискам палци на всички, които чакат резултати от изследвания! *THUMBS*
Между другото, току що чух по телевизията, че днес е международния ден на мъжа! Да им е честит празника на нашите мъже! :)

При нас не е валяло. Така се радвам, че съм на работа днес. Вчера толкова се изморих, цял ден си бяхме вкъщи... 2 перални, опитах се да сготвя... загоря ми тавата... страшно търкане падна...
Добрата новина е, че ще си купуваме нова готварска печка  8P

Цвети, вече имам 5 дни закъснение...изглежда овулацията ми е била много късно защото ми излязоха резултатите от кръвния тест и стойността е 173.70 mIU/mL, което по техните граници отговаря на 4г.с., а аз се чудя защо е толкова бледа чертата. В петък имам записан час за лекар отново...мисля можеби да направя още един кръвен но се чудя дали в петък сутринта, или в четвъртък?

Ами да 4г.с. е много малко, за да се види нещо..трябва поне 5г.с. да стане, за да се види плодно сакче...но стискам палци за прегледа при Доки и дано всичко е нормално видиш твоята точица  @}->--

пък пусни ако искаш сряда или четвъртък още един кръвен  @}->--

направо ще пусна можеби в петък сутринта един кръвен, дано да е станало над 1000 стойността за да се види нещо при Доки :) че иначе да не ме върне за друг път.

Аз по мои сметки си мислех че сега съм в 5г.с. ама то било в 4 май. Последно ми дойде на 19.10 (тогава ми беше закъсняло и го чаках на 18.10), цикъла ми е 26 дни. Трябваше да ми идва на 14ти този месец. Затова сметнах 5г.с., ама можеби съм объркала :)

Josephine според мен първо трябва да се оспокойш! Щом хормона е над 5 значи има бременност, но за да се случи всичко нормално трябва да си спокойна и да изчакаш момента за доктора. Така или иначе най-сигурния резултат е когато се чуе сърчицето! А това се случва след 6 г.с.

Привет, сладуркиии!
Ех, че хубава темичка ни е спретнала Езра @}->-- Аз да си призная малко съм пристрастна към скорпиончетата, защото съм заобиколена от тях :P Миличка, стискаме палци за изследванията - дано всичко да е наред! :good_luck: И аз съм нещастна, че вали от вчера следобед - тъкмо бях простряла пране :girl_impossible: Надявам се днес да реши да спре най-сетне, че хич не обичам дъжда :\
Ние през уикенда имахме гостенин, който иска да става варненец :P квартира си търси момчето. Поприпомнихме си с мъжа ми какво е да търсиш кваритра - не искам да го преживявам отново, определено! =] Замислих се колко е трудно след една определена възраст да я правиш тая гимнастика - нов град, нова работа, учене, доказване, всичко отначало! Точно това си говорихме тази сутрин с мъжа ми и аз съм доволна, че на нас това вече ни се е случило и е минало когато сме били по-малки и тогава сме се адаптирали по-лесно. Както и да е, отплеснах се в размисли, нали съм си голяма бърборана :[
Ивелка, радвам, че че пак се включваш @}->-- Не тъжи за мъжа си - 1 седмица не е толкова много време, а и ние ще те разведряваме тук :girl_wink: :pullpigtails:
Ехееее, новина ли си имаме тук? Джоузефин, бледи, бледи, чертичките са си чертички ;) До колкото си спомням и на пънки бяха бледи :girlhide:
Цветенце, радвам се, че и ти си на линия вече :* Ей това е то мъж - да те гледа, да те слуша, да ти помага :P
Хайде, приключвам, че от един час го пиша тоя пост 8P Целувки и прегръдки на всички :yea:

Пънки, аз съм спокойна :) дори учудващо спокойна :)

Здравейте момичета :)
Хайде и аз да се запиша в тази последна скорпионска седмица!Вчера беше супер слънчав неделен ден,но днес няма нищо общо :(
Мен ме тресат бебешки теми,тъй като остава месец до срещата ни с бебо,живот и здраве,а май съм до никъде с покупките!Все си казвам има време *crazy* луда работа!Тази седмица съм на тонове да видим!
Josephine стискам палци всичко да е наред!За чертичките не се притеснявай и при мен беше така,до колкото знам различните тестове имат различна чувствителност!Две черти са си две черти,не е нужно да са с еднаква наситеност!
Усмихнат ден на всички :*

жозефинче, браво, всичко ще е наред
мияука, няма какда не те тресат тези мисли  :) още мъничко остава
муунче, при нас пък в курса има мн примери за това как няма възраст за нищо, така че човек е толкова голям колкото са мечтите му  :)
благодаря за стисканите палци, все още имам нужда от тях  @}->--

Ето и аз се показвам  ;). Денят започна гадно и много объркано, дано седмицата не е такава.
Стискам палци на всички за добри резултати. Аз лесно свиквам с промените и с готовност бих отишла на друго място, ако е за по- добре. Но хората са различни и ако на млади години новото начало е било тежко, то за същия човек на стари години, вече е непосилно. Гледам как се променя майка ми - все едно с течение на времето и падат всички задръжки и начин на поведение, което си е налагала да показва, за да оцелее. Преди отминаваше с усмивка някои забележки, сега обаче направо тръгва на кавга. Уф, пак кофти тема....
Хайде, дано някой подхване по- интересна тема!

Хелоуууул в новата дъждовна седмичка.
Джозефин макар и рано честито за хубавата новина.
Муунче наистина е много трудно като цяло да започнеш от " 0 " .
Каква хубава темичка да подхванем?.... Я давайте предложение за хубава изненада и подарък, че тези дни си имам рожденник. За именния му ден нищо не спретнах, милото се съобрази с моя държавен изпит , че даже и не празнува на деня да не ми пречил и сега искам да се реванширам и за именния и за рождения ден, но с какво???? Отворена съм за всякакви предложения
Желая ви една успешна седмичка и както вали навън , така да ви върви и по вода през работната седмичка.

Като заговорихме за подаръци, племеницата ми прави годинка в петък. Дайте идеи за подарък, че идея си нямам освен играчки какво може да и подарим!

За започването на ново имах предвид, че се радвам, че при нас вече сме го минали този етап иначе естествено, че ако е за по-добро, ще се бориш и ако ми се наложи, пак бих го направила :)
Подарък за мъж ми е много трудно да избирам :girl_impossible: За жени има хиляди нещица, но за мъже като че ли изборът е по-ограничен ... И ние ще купуваме мъжки подарък скоро (на кума), така че и аз събирам идеи :girl_wink: Иначе за детенце аз предпочитам дрешки да подарявам, защото знам, че родителите се радват повече на дрехи, а ако имам възможност добавям и играчки към подаръка. Пънки, за момиченца има прекрасни неща на пазара - да се чудиш кое да избереш! *INLOVE*

Лошото е, че съм много зле с размерите и не искам да взема нещо което да не и стане. А пък другото е, че тя си е доста глезено дете и техните и баби и дядовци и купуват какво ли не. Та от дрехи едва ли има нужда. Тя свакървата от една обиколка по магазините и купува поне 3 тоалета, без целенасочено да е излезнала за това.

Те такива глезени деца по принцип всичко си имат, мила :) А ти не си ли виждала детето? На магазинерките като кажеш за годинка и те ще ти предложат, а ти ако си я виждала ще прецениш дали ще й стане, ако не можеш, не е фатално за всеки случай да е малко по-голямо - по-добре по-голямо, отколкото вече малко. Ах, как ми се иска на мен да купувам момичешки нещица!!! *INLOVE* Обаче дечицата около мен все са момченца =]

Пънк ние в началото на месеца бяхме на кръщене и подарихме от тези играчки, които се бутат с крачета. Ако се сещаш какво имам в предвид / нямам спомен как точно се казват / . Иначе останалите подариха или пари или плюшени играчки. Но аз също бих заложила на дрешки. Умишлено не искахме да дадем пари.

Хайде и аз да се включа в темата с подаръците, че и аз съм на тази вълна! Днес ходих да купувам "продукти" за торта от памперси за малката принцеса Пресияна, която се роди вчера на нашите кумци! Ние ще я кръщаваме, така че с голям кеф похарчих стотина лева за памперси, дрешки, играчки, одеалце и аксесоари! За първи път ще съм кръстница и съм много горда и щастлива, нямам търпение да ги видя тези дни на изписването! *INLOVE*
Josephine,твоята новина е страхотна! Пожелавам ти от сърце всичко да бъде наред! Вчера и аз имах една малка драма, понеже ми закъснява цели 2 седмици и бях сигурна, че съм бременна, но си правих тест вчера и не съм! Толкова се бях настроила да видя двете чертички, че предната нощ сънувах, че си правя тест и ми показва, че съм бременна с четиризнаци! Беше тест от бъдещето, който показва пола и колко грама е всеки плод! В съня си щях да припадна от ужас и щастие едновременно :xixixi:
Напоследък ми е много стреса и явно за това ми закъснява, но определено ще се ходи и на лекар  :huh:

Мерси Ивелка!

Много се радвам за малката кръщелница :)
А ти с тези 2 седмици закъснение отиди да те видят за успокоение :)

Ivelka,истински ме развесели с тези тестове от бъдещето :)
Пожелавам ти от сърце да видиш скоро двете чертички!Закъснението наистина може да е от стреса,но както сама каза отиди и на доктор  @}->--
_Еzra_ стискам силно палци!

Тук имам чувството, че двете черти като грипен вирус през зимата взехте да ги разпространявате :) Ето ви нещо по темата, сетих се, за Бобчето на Емето като го четох, но в статията "зарзавата" е друг:

http://ladyzone.bg/article/mama-i-tatko/leshchata-koyato-se-prevrshcha-v-chovek.html

Хайде хубава седмица и стига сте се оплаквали! И моя ден тръгна на зле, но съм си монтирала усмивката и това подобрява нещата значително. Хайде да ви видя нахилени със всички зъби ;) няма нужда от снимков материал. Хайде, хайде и по-широко можете!

Темата за подаръци ми харесва  :bravo:.
Пънк, ти по принцип практичен подарък ли искаш или подарък за помнене? Аз на моя племенник за годинката подарих от нашето семейство фотосесия. Майка му и той са направо киноартисти. Не е малко като стойност- около 250лв. за Пловдив, но е нещо, което те харесаха и ще остане за спомен. Отделно подарих едно тефтерче /аз го направих/, където да запишат пожелания на гостите и написах да му ги прочетат, когато стане пълнолетен. То като почне сега - Коледа, кръщене, прохождане, имен ден, все подаръци трябва да се мислят  ;)

благодаря за стиснатите палчета, имаше смисъл, всичко е наред  *INLOVE* благодарна съм!
иве, дано др месец се получи  ;) значи вие вече `работите`  :)
мен е обзело едно лентяйство  :girlhide: :girlhide: мъча се да чета, не ми се чете  :P :P мързелува ми се с милото

аз за детенце подарявам главно дрехи, приятно ми е, едни шаренки, а и са оценявани (не го разбирам аз това лигавене и даване на вс. на едно дете...) До сега само на братовчедката на мъжа ми (кумата ни) съм подарявала за дечицата й - те са на 2 и 3,5г. Основно играчки или дрешки и като цяло съм избирала правилно, защото ги виждам често и мога да преценя  :) имам опит от избор на дрехи за мъжа ми  =] =] нали той не обича да ходи по магазините. На него също му избирам точни номера.

Пънк, за подарък все повече ми харесва червен конец против уроки със златна закопчалка, има и с камъчета и със синьо оченце. Цените започват от 90лв.

Относно подаръците и аз бях в същата дилема - подарък за момиченце, което става на годинка. Спрях се на играчка след консултация, майката си поиска говоряща джаджа. Тук е целият каталог - забавалявайте се.

http://www.avendi-bg.com/bg/items/children/2_6/ThinkleStars/

Избрах тази - http://www.avendi-bg.com/bg/items/children/2_6/ThinkleStars/413/
Образователна ми се стори, а и бебчето има по-голяма сестричка ще си играят двете.

Здравейте момичета  @}->--
Определено ми липсвахте тази седмица :P Ние изкарахме една зареждаща , прекрасна и много весела почивка и се завръщам с нови сили  :girlhide:
Жосефинче, стискам палцииииии  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Езра, много се радвам, че изследванията са добри. Прекрасна тема  @}->--
Ние сега покрай евентуалната смяна на апартаменти и т.н. също се замислихме колко е трудно и какъв стрес е едно преместване. Но тези неща трябва да се преодоляват, в крайна сметка всичко се прави за по-добро. Гушки за теб Муннче  *INLOVE*
Пънк малката ми племенница е на година и шест месеца - едва скоро й подарихме играчка. До този момент все дрешки.  =] За момиченца има такива страхотни неща. Днес й купих едни страхотни пантофки от H&M , а инъче повечето дрехи ги купувам от Carnival Kids - това е подаръка, който ще получи за тази Коледа от нас:
(http://carnivalkids.com/ri/img/132/132/products/1347882340.01.JPG)
Ами хайде момичета, пожелавам ви прекрасна вечер...само да спомена за Ивелка, че и аз съм сама няколко дни. По принцип съм свикнала, но никак не са ми неприятни тези моменти  ;)

Добро утро! Прекрасен мъглив, дъждовен, но топъл ден е, истинска късна есен  :). Дърветата при нас вече пожълтяха.....Кактусът в офиса е с големи цветове, имаме и коледна звезда. С две думи - идва зимата.
Хубав ден на всички!

Хубав ден :)

Моят започна с ето тази статия,

http://www.momichetataotgrada.com/article/razvalnuvani/valneniq/zashto-obicham-maja-si-poveche-ot-deteto-si

което внесе в мен наеджда, че има живот след появата на децата. Не ме разбирайте грешно, просто напоследък се нагледах на жени, които се прикачиха към децата си напълно и нищо друго за тях няма значение. Хайде малко да ви поразмърдам на сериозна тематика.

Вие как мислите - редно ли е да не обичате децата си повече от мъжа си ( коригирам си поста за да добавя - когато той засужава да бъде обичан ;) щото има и друг сценарий, в който просте сте длъжни да си обичате децата повече)? И нормално ли е да се фокусират майките толкова върху бебетата и да забравят целия външен свят?

Добрютро, аз мисля че в равновесието е тайната и никога не трябва да загърбваме член от семейството си. В крайна сметка всички вкъщи са една енергийна единица- ако един е пренебрегван и недоглеждан, това ще се отрази и на останалите у дома. :)
Така че  *THUMBS* за статията.

Здравейте.
Отдавна не съм се включвала, но успяхте да ме провокирате. Тъй като нямам дете все още, не съм сигурна, че мога да бъда съвсем обективна, но мога да споделя какво мисля.
Напълно съм съгласна със статията. Не мисля, че ще обичам детето повече, не мисля изобщо, че тази обич може да бъде сравнявана...И не мисля, че трябва да се прекалява и преекспонира съществуването на детето. Не казвам да не си гледаме децата, а просто че човек трябва да държи и на самия себе си, а не да се обезличава.
Мъжът ми е този, с който сме израснали като хора, той е този, който ме разбира и подкрепя, този който е до мен на всяка цена и при всички случаи. Не мисля, че някога бих омаловажила това, пък било то и в името на детето.
Да не забравяме все пак, че мъжът е една от двата основни фактора, за да го има детето!

Аз ще кажа, че при мен двете любови се изявяват по различен начин и изобщо не могат да бъдат сравнявани. Гледам да не се фокусирам и да разсъждавам повече от необходимото /според мен/ в отношенията си, те са такива, каквито са. Не искам да губя моята си личност, аз съм и ще бъда различна от децата и съпруга си. Често се смеем на различни неща, пътищата ни си имат заобиколни пътеки и изобщо не мога да гледам на статията като на пример за подражание /и не искам/.
Съпругът ми не ми казва всяка сутрин, че ме обича, пък и не смее  ;). Давам му правото да ми е бясен, както и аз искам да показвам същото към него понякога.
Киви, всяка жена различно се справя с хормоните и с майчиния инстинкт. Когато в първите години след раждането на децата се мъчех да сложа разума над инстинкта - да изтикам на втори план синовете, а да помисля за съпруга и за мен, изпаднах в депресия. И то след двете деца, когато се родиха и когато ставаха към 2 годинки, макар да се предполага, че с второто вече би трябвало да имам опит. Особено когато са били болни или са имали проблеми ми е било невъзможно да мисля за друго. А аз не съм от тези, които лесно пренебрегват собственото си аз. Слава Богу, когато децата станаха 3-4 годишни, мозъкът ми започна отново да работи избирателно и да насочва мислите и любовите /към децата, към съпруга и към мен/ в зависимост от ситуацията. Може при другите жени да не е така....

Привет, сладурки :girl_wink:
Очите ми станаха на таблици, цифри и букви от тия справки :angry: O_O Чак сега успявам да надникна тук и гледам сте изпаднали в размисли и страсти :P  Киви, разбрах какво искаш да кажеш - и аз се нагледах на майки, вглъбени и вкопчени в децата си, та чак им се чудя! *crazy* Светогледът им се преобръща и сякаш забравят всичко и всички и виждат само детето. Много пъти сме си говорили с мъжа ми, че като им се роди дете и повечето се променят и стават различни хора - много са "заети" да се занимават с детето и нямат време за друго. Не мога да изкажа обективно мнение, защото все още не съм родител, но силно се надявам да не получа такова "изкривяване" :girl_impossible:
Еми, Веси, радвам се, че пак се включвате да си побъбрим @}->--
Инловче, и ти ни липсваше :yea: Радвам се, че сте си изкарали чудесно и сте се заредили с нови сили :danceg: Доколкото виждам и вие сте на етап изчакване на банката - до кога горе-долу ще чакате?
Езра, поздравления за добрите изследвания @}->--
Мисля да си направя едно следобедно кафе, черпя и вас ;)

Тук ме провокирахте и мен :P Доста философски разсъждения сте правили :bravo:
Аз като майка пък не мисля, че обичам мъжа си повече от детето...даже май не мога да кажа и обратното. Просто това са различни видове обич. Да уточня, че съпруга ми е прекрасен...че и това се вземаше като фактор горе :girl_wink:
Но определено и не мисля, че с раждането на детето трябва да забравим себе си и личния ни живот. Всеки има нужда от време за себе си и време с половинката си...няма как да се отречем от всичко и от самите себе си в името на детето. Или по-точно има как, но не е редно. Това поражда редица други неща в бъдеще. То все пак не се е родило, за да ни разваля живота, а точно обратното :) Има баланс между всичко и е най-добре, когато го намерим :)

При нас най-сетне напече слънце, макар и преди залез. Цял ден имахме едни гадни облаци :)

Радвам се, че взе да се получава раздумката. casky, ти като преминала по този път скоро ще ни разкажеш ли от какво ти се наложи да се откажеш? Какво ти липсва и липсва ли ти изобщо от живота преди детето?

Свекърва, хормоните при жените са голяма напаст, много е възможно да е било и от това. Иначе напълно естествено е, когато детето ти е болно да се погрижиш за него и това да ти е приоритет №1. Ти като майка на вече порастнали деца хубаво ни успокои, че всичко влиза в норма един ден.  Аз чета блогове напоследък на разни крафтърки покрай моето хоби и там гледам как успешно се съчетават хобитата с децата. Обаче дечицата са горе долу най-малко 3-4 годишни, явно това е границата.

Аз да ви питам - какво ще приготвяте за вечеря днес? :girl_wink:
(http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/543064_502349456452159_2138616177_n.jpg)

Здравейте момичета! Отбивам се да кажа "здрасти"!  :hi: Пак бистрите интересна тема. :) Аз съм добре, това мога да кажа за момента! ;)

Ехе - Дабулка, тъкмо се бяхме затъжили за теб. Къде се скри?

Добър вечер момичета  :girlhide: Аз съм от вечерните съфорумки  :P
Киви много интресна и полезна статия  *THUMBS* 
На мен ми предстои това важно събитие,но определено не искам да ставам от онези жени които единствената им тема за разговор е деца,пампеси,дрехи и т.н.Нормално е като ти се случва такова важно нещо като появата на нов член на семейството да го мислиш,говориш дори сънуваш.Но не бива да забравяме за живота който ни заобикаля.
За любовта аз обичам всички важни хора в живота ми по различен начин.Всеки има важна роля и не мога да кажа кой обичам повече и кой по-малко.Мъжа ми е най-близкия човек,той ме познава най-добре за мен той не е просто моя съпруг а и моя най-добър приятел.На него мога да кажа всичко дори такива неща които не мога да споделя с друга жена.Когато решихме,че искаме бебе не исках АЗ да имам дете а НИЕ.Някой хора след като разбраха,че съм бременна ме питаха "сега кое би избрала сватбата или бебето"  O_O Това е най-тъпия въпрос на света  *crazy* За мен едното е продължение на другото и не бих могла да ги разделя.Аз го обичам именно защото ми е най-големия подарък от любовта на моя живот!
Искам мъжа ми да участва активно в отглеждането на бебон.Да го къпе,храни и всичко друго, за да се чувства част от всичко ново което случва. И като дете на разведени родители знам колко е важно мама и тате да се разбират и най-вече ОБИЧАТ  *INLOVE*
Много ме впечатли последното изречение от статията "А на моето единствено, прекрасно и умно дете пожелавам да преживее любов като нашата…" наистина много хубаво!

Лека вечер на всички!

DaBulka, а ремонтът как върви? Имате ли вече врата?

Привет и от мен , наистина голяма тема сте захванли...
Киви разби ме с тая тема за лещата и зарзавата....много се изкефих и ми харесва, че е написана от мъж :)
Езра поздравления за изследванията, като има вяра и положителна енергия всичко се нарежда .
Цвети радвам се, че се завърна....браво на мъж ти добре се грижи за теб, това е мноого хубаво, да се оправяш на 100%, че иначе бой..хихих
Инлов много хубаво, че сте изкарали чудна почивчица и сте се заредили с нови сили за нови подвизи :)
Дабулка радвам се да те видя, как си?
Жозефин супер новинка за чертичките, поздравления...може да е рано, но стискам силно палци след второто кръвно изследване да потвърдиш радостната новина :)
Муунче какво ти готвене....днес вечеряхме навън, не ми се готвеше, а и честно казано цял ден мъдря какво да сготвя , но никаква идея не ме осени :) И без това мъжът е на строга диета и почти нищо не мога да готвя...
  Относно подхванатата тема не знам какво бих мога да кажа, не бих искала с нас да стане така. Това , което искам да постигна е както казвате в темата едно равновесие между всички членове на семейството и не бих искала нито един от тях да се чувства пренебрегнат или изоставен. Прекалено много обичам мъжа си и се надявам, че ако нещо не въври както трябва или се чувства пренебрегнат той ще си каже, поне до сега така е процедирал, ако е имало такива моменти. Моите приятелки с деца успешно съчетават семейния живот с излизания и обръщат внимание на всички- родители, приятели, мъже, деца...След като повечето хора успяват, трябва да успеем и ние. Свекърва дава обнадеждаващ отговор, значи всичко е възможно и допустимо :)

Здравейте,аз рядко пиша в седмичната тема,не успявам.Но тази тема която сте подхванали..просто не мога да се сдържа.Като майка с много малко опит (2 г.) искам да кажа,че за мен най-трудното нещо до момента е да бъда едновременно добра майка за детето ми и добра съпруга на мъжът ми....но е много трудно.Както свекърва казва,имам чуството ,че когато детето стане на 2 или 3 годинки някак си, едва сега мога да се откъсна за малко от него ,а и той не изисква вниманието ми по цял ден на 100 %.Но с бебе,което се кърми и му излизат зъбки или има колики и не си спал цяла нощ и цял ден си го обгрижвал...просто вечерта си заспал преди бебето и все ти е тая какъв ден е имал мъжът ти (или поне на мен ).За мен е истинско изкуство една жена да може да отдели нужното внимание и време на всички членове от семейството.
Свекърва ми ,когато е родила мъжът ми все е повтаряла на моят свекър,че роди ли се детето-той отива на заден план  :) Аз лично не съм казвала така на моя мъж,а дори винаги се опитвам да му покажа,че имам време и за него или да му приготвям някакви специални неща.Защото мисля,че и за мъжете е малко трудно в началото, когато се появи новият член от семейството(според мен понякога ревнуват). И за да не се стига до там,се опитвам да взимам своевременно мерки ...а дали се получава  =]
Аз имам и един въпрос.Бяхме на сватба-спечелихме булото -с надиграване.Но сега когато младоженците доидат да си го вземат трябва да им подарим нещо.А нямаме идая какво.Има ли специална тема по въпроса?Ако не имате ли някакви идеи?

Добро утро (http://dete.bg/uploads/tinymce/kafe_risunki(2).jpg)
Вчера ме накарахте да се замисля по темата, която разисквате. Стигнах до извода /поне за примерите около мен/, че младите майки са просто извън контрол - родят ли детенце оставят работа, мъж, роднини и абсолютно цялото им внимание е насочено към децата. Момичета, с които до скоро съм разговаряла нормално, сега основна тема на разговор е дали са вредни детските кухни, колко пъти на ден трябва яде детето и са дали абсолютно на късо мъжете си. Имам няколко примера около мен, които дори не искаха да пуснат децата си на детска градина и попълниха грешно формулярите - уж случайно  *crazy* Повечето мъже едва намират тема за разговор с жените си в този период. Нима този човек, който цял ден се труди за да може да осигури нормалното отглеждане на детето си, не заслужава малко внимание и разговор НЕ свързан с детето? Вчера поговорих и с майка ми по темата и тя каза, че едно време просто е нямало възможност за толкова съсредоточаване в нещата - трябва да се работи и това е - детето в градината. И на нея й е било мъчно, но избора е този. И не мисля, че сме израснали лоши или болнави  :\ Имайте в предвид, че едно време са гледали минимум по 2 деца, ние сега за 1 обръщаме света и то става център на Вселената. Не казвам, че някой ден няма да съм отдадената на детенцето ни, но определено няма да лиша мъжа до мен от внимание.
Пожелавам приятен ден на всички  @}->--

Добро утро!
Днес е денят на християнското семейство - честит празник!

Муунче, точно и аз това щях да напиша :) Честит празник на всички!

Добро утро!
InLove_Girl , чудесно кафе, благодаря.
Честит празник на всички!
Написах един дълъг пост по вчерашната тема, но го изтрих. Взехме много да се фокусираме върху нея  ;), природата си знае работата, пък и да отгледаш дете е нещо, което всеки човек е добре да преживее. Плюсовете са повече, повярвайте ми! Колкото до темите за разговор, винаги има хора, с които темите за обсъждане се изчерпват за две минути. Губим едни приятели, печелим други.
И още една страна на нещата, пак от личен опит. Сватята е спряла да работи след раждането. Посветила се е изцяло на детето си, водила я е на танци, на уроци по английски и т.н. Сега снаха ми никога не забравя да каже: майка ми заслужава това и онова, защото изцяло си е посветила живата на мен. Е, как да не стискам зъби за да не кажа нещо? Понякога и децата са много лоши /предимно чуждите, де ;)/. Аз нямам заслуги, макар да съм ги гледала и двамата до 3 годишни и да имат същото образование, което и тя. Сега да я питам ама аз нея дали ще спре работа, при положение, че е вложила толкова сили и материални ресурси в развитието и кариерата си..... Май е верна приказката, че внуците са отмъстителите на бабите }:->.

Здравейте и от мен!Честит празник!Минавам само да ви пожелая един хубав и усмихнат ден!Днес ми е едно весело и позитивно  :danceg: Тръгвам по задачки свързани с бебо и дано успея да отметна някои неща които липсват от списака с покупки,че в къщи обратното броене забочна  *YAHOO*
Приятен ден на всички :girl_wink:

Аз ви прочетох на две, на три, признавам си, но нямам много време... След малко тръгвам за изпит - втората част на feast-теста, и сега ми е малко нервно - искам да се справя, ама не съм сигурна дали ще успея.
Е, след като съм минала първата част, няма да е пълен провала, ама...  =]

Здрасти! Да ви кажа, щото питате. :) Добре съм, ама ще се оправя. Ремонтът ще приключи скоро, на финалната права сме. Свеки, има и врата и то не една. За другите работи, да сме живи и здрави, след няколко месеца, ако ми стиска, ще ви кажа какво ми минава през главата. Ако не, пак да сме живи и здрави! Овладявам в тънкости "изкуството да гледаш чашата поне наполовина пълна". :D  Важното е да ни е гот!  @}->--  :girl_wink: Вас няма да ви питам как сте, вие сами си казвате! :D

 :danceg: ДаБулка се появи  :danceg:
На мен ми е едно такова никакво  :'( Нещо ме бо.и от известно вpеме ниско на вpата  :huh: Щитовидната ж.еза май е някъде там...

menyanthe, пак стискам палци и съм сигурна, че ще се справиш *THUMBS*!
DaBulka , не се притеснявай, ние ще ти доливаме чашата! Само идвай тук *INLOVE*
zai4e_mia , понеже се слагат точки, когато думата е нецензурна, голям зор видях да търся какво искаш да скриеш  ;). Пък то, явно клавиатурата не ти е наред хахахаха.

Нещо не е наред (клавиатурата) от време на време.
Имате ли представа на какъв доктор трябва да отида - невролог или ендокринолог?  :'(

Зайче, отпред или отзад на врата??
menyanthe, успех на изпита...

Набързо ще се постарая да разкажа :P
Не мисля, че съм се отказала от нещо, нито, че ми липсва нещо от преди. Като казах, че не трябва да забравяме себе си, нямах предвид първите 2 години...там ги пиши себеотдаване. Общо взето ежедневието е хранене, памперси и пак отначало. Ако излезете самостоятелно 1,2 пъти първата година го пиши късмет :P Но децата не са винаги бебета...като растат нещата се променят. Тогава грижите и отговорностите също растат, но все пак вече може да се оставят и сами...след 2 годинки вече си е човече, може да си говорите, да се смеете заедно. Ние ходим да ритаме топка, играем разни игри в нас, гледаме филмчета тримата...това са неща, които не сме правили преди двамата и ни доставят супер много удоволствие...така че по-скоро се сдобиваш с неща, отколкото нещо да ти липсва. Не излизам както като съм била на 20...ама то всяко нещо с времето си, аз и не искам толкова вече :P Сами да излезем веднъж в месеца примерно :) Не си купувам парцали както преди, защото сега купувам анцузи и пантофи през месец, но пък не се оплаквам :) В това отношение имам късмет...същия калибър съм като преди и поне дрехи не ми липсват :P
Единственото май което бих заменила е кисненето при лекаря. Аз винаги много съм го мразела това, а сина ми докато не тръгна на ясла не се беше разболявал...ами сега вече сме на абонамент там, какво да кажа :( Иначе всичко останало си заслужава промените...мога да кажа, че една жена преоткрива себе си като види за пръв път детето си :) А и първите години, въпреки че са по-трудни си имат своя чар. Първо зъбче, прохождане, захранване...все хубави спомени :)

Честит празник и от мен!
При мен още е рано да се каже дали ще имам време за мъжа ми точно колко,но аз гледам нещата от малко по странен ъгъл. Аз искам да  прекарвам с детето си възможно най-малко време. Може би звучи странно, но искам да възпитам един самостоятелен човек, който да търси помощ само при нужда. Много ме дразнят деца, които и за най-малкото тичат при мама. Преди да ме нахокате, не казвам, че ще правя сървайвър, но по примера който имам колкото повече внимание отделяш на едно дете, толкова по лигаво става. Не в очите на майка си, но за околните. Та в тази връзка се надявам детето ми да е просто член от семейството ми, а не единствена цел и мисия в живота. Надявам се като се видя с приятели да не съм изостанала с години и да имаме тема на разговор.

Oхоо, ден-два да не вляза и сте писали, писали, та нямате изчитане...

Аз като майка на един млад мъж да кажа как беше при мен. Когато се роди и двамата с баща му бяхме студенти и работехме, бабите и те работещи. Ама то затова има ясли, градини, че и седмични даже. Да, сърцето ми бе свито когато го пуснах на ясла, ама оцеля. После на седмична градина - пак бях със свито сърце, до момента в който сам си каза, че много му било хубаво в градинката. Прибираше се щастлив и тръгваше с усмивка. Определено не страдаше и се успокоих. За някои тогава изглеждах като майка садистка и едва ли не без сърце. Но пък аз данък обществено мнение не плащам, така че не ми пукаше особено кой какво мисли, те хората си говорят, не можеш да им запушиш устите. Това беше моят начин да имам време за себе си, за съпруг, за работа и лекции... Любовта към детето е една, към мъжа е друга, а към теб самия е съвсем различна и не могат да се сравняват. Никога обаче не съм пренебрегвала бившия си съпруг, заради детето. (защо се разведохме е друга тема и няма отношение към дискутираната). Така си порасна изключително самостоятелен и отговорен, сега е човек на когото мога да разчитам. Нямам претенции да съм му дала най-доброто възпитание, но пък се постарах да дам всичко от себе си.
Ако имах възможност за второ дете, пак бих постъпила по същият начин. Без угризения! Който иска, нека ме съди.

Не мога да разбера какво е това вкопчване на майката в детето, все едно не съществуват други хора-таткото например. Ето така се получава обратен ефект-прави детето толкова зависимо от майката, че е направо като залепено за нея.
И както Пънки каза - детето трябва да е един от членовете на семейството, а не единствения такъв!  :)

Инлов, радвам се че сте си изкарали страхотно! Ако имаш нужда от помощ за нещо с удоволствие ще се включа, доколкото ми е възможно. И не се ядосвай, те хората така си мърморят...угодия нямат.  :)

Дабулка, добре си се завърнала тук.  @}->--

 Едно бързо включване по повод питането на zai4e_mia .
 На първо място ти трябва специалист по вътрешни болести  :) А преди всичко сподели с личния си лекар, защото на него точно това му е работата - да направи едно най-общо диференциране на здравословните проблеми. Може да се окаже, че не си за нито едното от двете, за което питаш  ;)

zai4e_mia, щитовидната жлеза е в предната част на шията, то и от там идва наречието "гуша" на повечето заболявания на щитовидната, но ако болката ти е в задната част е по-вероятно да се дължи на друго нещо. Във всеки случай направи консултация с лекар, ако трябва да се пуснат изследвания, за да се разбере колкото се може по-рано какво е.
Аз съм с Хашимото, но никога не съм имала болка, като изключим пристъпите на задушаване които имах, но то беше преди да се разбере какво е, а откакто се черпя с тироксинчето съм добре.

Аз също съм с Хашимото - и болка точно нямам, но имам усещане, че се задушавам. От съвсем скоро започнах да вземам Еутирокс и даже трябва да ходя на контролен преглед да видят дали са ми нацелили дозата, ама кога ще стане това, не ми е много ясно...

За изпита днес - утре ще знам със сигурност дали съм го минала или не.... Благодаря за стиснатите палци!

За децата и мъжете ми е трудно да коментирам все още - още не мога да се осъзная...  :)

Привет и от мен, честит празник на всички бъдещи и настоящи семейства, бъдете живи и здрави :)
menyanthe стикаме палци и чакаме добри новинки утре :)
Дабулка, чакаме да се престрашиш и да кажеш какво се случва :) сигурно е хубаво, такова предчувствие имам :)

добро утро
аз по повод темата за децата и мъжа мисля да си запазя за мен мнението  :P ;)

Днес имам РД и ви черпя  *INLOVE* хапнете си за мое здраве  @}->--
(http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs/klz1353560147p.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/viewer.php?id=klz1353560147p.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs/cqs1353560325c.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/viewer.php?id=cqs1353560325c.jpg)(http://www.enco-vending.com/upload/ibrowser/coffee-and-croissant1.jpg) (http://zuzka18.files.wordpress.com/2008/11/baileys.jpg?w=269&h=268)

Последните дни съм заета с лекции, а днес имам контр. -  стискайте ми палци  :) вечерта започвам празника  ;) дет се вика три дни яли, пили и се веселили- даже 4  :P :witch: днес при свекитата с милото, утре на работа, събота при нашите с цялото семейство и мъжете на сестрите  :) неделя с приятелки  :MANICURE:
 :makeup:

Желая ви хубав ден  :butterfly:

На нй- милата, усмихната и умна скорпионка студентка ЧРД! Да те полазят всичките калинки от почерпката и да ти донесат много късмет и любов, пари и здраве.  *INLOVE*

Езра, любима, честит рожден ден :) Бъди много здрава, винаги така позитивна и усмихната :)  @}->--

Честит рожден ден, мила Езра! Бъди все така усмихната, позитивна и изпълнена с любов! *INLOVE*
Вземам си с удоволствие от всички вкусотийки, с които ни черпиш!  :P

(http://images.pinkcakebox.com/cake403.jpg)

Аз се чувствам на предела на силите си вече, защото откакто мъжо е заминал заспивам най-рано в 1-2, а ставам в 7. И на всичкото отгоре не мога да спя сама на голямото ни легло и се мъча на дивана в хола. Да идва по-скоро неделя, че докато си дойде ще съм пуснала торбички под очите от умора :angry: :\

Добро утро!
Честит Рожден Ден, мила ми Езра!!! Пожелавам ти най-вече любов, усмивки и сбъднати желания. Бъди все така отдадена на всичко, което правиш, винаги усмихната, влюбена и щастлива! Ето на това му се вика празнуване  :P
(http://3.bp.blogspot.com/-jpHIi1yxz1U/TDVM0_qneEI/AAAAAAAAOgE/4xo--cxbLvQ/s1600/Ani_Cake.jpg)
Ивелка, много е лошо така, че не можеш да свикнеш..с времето предполагам това ще отмине  @}->--
Аз днес отивам в една приятелка, която има огромен сутерен и там ще довършваме подаръчетата за гости, пиафлорите за масите за гостите и още един куп дреблолийки. Сега вълната е такава  :[
Пожелавам прекрасен и успешен ден на всички, а на Езра - стискам палци за контролното и весел празник довечера!

Честит Рожден Ден прекрсна Езра! Пожелавам ти безкрайно щастие, много сбъднати мечти и покорени върхове, много красиви мигове с твоя съпруг и да останете завинаги влюбени  *INLOVE*

Erza честит рожден ден. Да си жива и здрава - за мен това е най- важното, и каквото си пожелаеш това да ти се сбъдне!
Ивелка...много лошо така! Не трябва да си чак толкова привързана към мъжа си, все пак всеки има нужда от малко самостоятелност!
А вчера забравих да кажа колко се радвам, че Булка се е върнала. Ще чакам новини и от нея!

(http://www.reallycutecats.com/wp-content/uploads/2012/05/Birthday-Cat.jpg)
ЧРД на Езра!!!
 :angry: Отпред на врата ме боли. Гледах картинки и по това предположих, че е щитовидната жлеза. Личната лекарка ми е много далече и няма кога да отида  :\ Днес по-малко ме боли като че ли... Довечера може да пробвам на частно без талон  :huh:

Езра, Честит Рожден Ден! Много щастие :)

Хубаво е че чувам и тази гледна точка. А да ти споделя- има и неблагодарни деца, не се изказват като снаха ти. Мен са ме гледали точно по начина на майка й, както го описваш. И аз бих си гледала детето така, ако имаме финанси - естествено всеки взима пример от сем си среда- в моето семейство всички жени са по към деца и мъж, отколкото към кариера. Дали е плюс или минус- не знам, ама просто аз така си разсъждавам и не мога иначе. Работата за мен е за пари и за нищо друго и хич не ми пука за нея, нито когато я губя, нито когато я печеля, най- приятно ми е с близките.  :)
Снаха ти верно й предай да си затваря устата, щото майка ми едно време се оплакваше от свекърва си, че премълчавала това и онова на баща ми , а тя сега така прави с брат ми . Защо ли ? Защото няма друг избор- дете й е.

Това за мен е пълна глупост. Моето дете ходи на градина, не защото не ми пука за него, а защото достатъчно ми пука и искам да се развива като личност в собствената си среда, сред връстници. За мен изказване от сорта "не пускам детето, защото ми е мъчно за него" е пълен егоизъм, не към детето, а към въпросната майка...на нея й е мъчно! Майка ми е мед.сестра в ясла с 30 години стаж и както тя казва "колкото по-рано, толкова по-добре". Сина ми ходи на ясла от година и осем месеца и то с голямо удоволствие...още и още тръгва с кеф сутрин ;)

Пак се върнахме на старата тема  ;).
casky , децата са различни и майките са различни. Объркващото в случая  с непускането на градина е, че някой все едно задължава майката. Какво е това семейство, в което решенията се взимат по този начин, не мога да разбера. *crazy*.
Нека не забравяме, че има по- често боледуващи деца и ходенето на ясла може да влоши нещата, има по- чувствителни, за които тръгването на ясла и градина е огромен стрес и ред още причини. Аз също не бих си дала детето преди 3 години, каквито и финансови затруднения да сме имали. Съображенията ми са били, че мога да му дам повече, отколкото две учителки на 20 деца. Пък и такива сметки си правехме преди да забременея, затова и родих на тази възраст. Майките пък, както казва emmmmmy , са различно кариерно ориентирани. Едни намират смисъла в обгрижване на семейството, други - в работата. За мен откъсването от работа би било равно на самоунищожение, така съм устроена. Може да се влача от умора, може работата ми да е никаква и недоходоносна, ама на - овнешка глава  }:->. Само ако си помисля да завися финансово изцяло от друг и ме побиват тръпки.  :(. Ако вижданията на децата съвпаднат с разбиранията на майката - добре. Ако не, тогава става лошо. Големият син с удоволствие ходеше на градина, малкият до последно ревеше и искаше да му родя братче, че да си стоя вкъщи. Пък много силно ревеше пустият, а и беше винаги с две глави по- висок от децата на неговата възраст. Че и приказваше ясно и разбрано  }:->. Смоням си как го мъкнех / тогава работех в износна фирма за билки и обмитявах натоварени камиони/ а той ревеше със сълзи и сополи и нареждаше с цяло гърло: "Каква майка си  да ме оставяш, а ти да се шляеш с тираджии из митницата....Не вземеш едно дете да родиш, да стана и аз батко, играчки да имам......"  :[. Ей, хубаво, че като тръгна в първи клас и миряса.
За да сме всички с равен опит, ще ми е интересно да споделите как вие намирате грижите на майките си към вас. Аз също ще кажа за моите спомени  *INLOVE* от онези години.

Аз мога да споделя, че мен ме е гледала баба ми. Не съм сигурна дали съм била на 1 година или на година и половина, но нашите са ме дали на баба и са ми идвали на гости събота и неделя. Завиждам им че са имали тази възможност. Не че съм против детските градини, но баба ми е била възпитателка и съм била на строг режимл В детските градини има ред, но едно е две жени да се мъчат с 20 деца и друго да сме едно на едно. Но въпреки всичко може би ще пусна моето дете на ясла като навърши една година. Не защото имам огромното желание, но с 240 лв. на месец го обричам на огромни лишения.
Относно лишенията искам да споделя, ча на мен никога нищо не ми е отказвано от финансова гледна точка, но за да го имам родителите ми ги е нямало. Отчитам като грешка, че ми се огаждало толкова много, но се надявам да ограничавам детето си с възпитетелна цел, а не защото не мога да си позволя да го поглезя!

благодаря за пожеланията  @}->-- мн мн сте мили! контрол. мина, надявам се да е добре като оценка, няма да е за шест но нищо  *THUMBS* Сега получих един неочакван подарък (тъкмо малко да разведря темата, че мн сериозни неща обсъждате тия дни) - две мишки панди  *INLOVE* от сестра ми, казват се Коко и Боко
мн мн са смешни
приличат на тези
(http://www.napazar.net/media/post_images/middle/1/3e96992f27463a04190c988160797f91.jpg)
Сигурно ще има момичета, които ги е страх или не обичат такива дом. животни, но аз имам слабост към хамстери, а тези са мини мишлета с петна като на панда, спят вечер, мн са социални, не са шугави и да бягат много като хамстерите  :)

Желая ви хубав ден  *THUMBS* :)

Ха, ами ти нали искаше коте, сега с тези хамстери, няма как  ;).Много са хубави :bravo:

Аз съм дете на работещи родители, майка ми на пълен работен ден, а баща ми често даваше и дежурства или пък беше в командировки, тъй че не съм го виждала с дни. Майка ми е балансирала успешно ситуацията с малко дете и работа, често сама и далеч от роднините. Отказала се е от кариерата си, понякога усещам, че това и тежи и знам, че и на мен би ми тежало. Но като дойде, ще му мисля. Аз разполагам с лукса, да имам роднини, които да живеят в същия град, който майка ми не е имала, сигурно ще се намери решение. 

Доста боледувах като малка, тъй че бабите са участвали доста в моето отглеждане в периодите на възстановяване от болести. Гледали са ме с голямо желание и двете ми баби - всяка с различни методи, но мисля, че и от двете съм взела най-доброто и за това съм такава умна, талантлива и най-вече скромна. Обичам си семейството и знам, че благодарение на тях съм това, което съм в момента :)

Ходенето на ясла беше голяма драма за мен, мисля че тръгнах на 3 или на 2,5 от тогава някъде са ми първите съзнателни спомени. Всяка сутрин изигравах по едно представление със сълзи и сополи и с репликата и мама кога ще дойде да ме вземе. Не ми беше истински тъжно за това, че ме оставят на ясла, ама на... рев до дупка....заради самия рев.  После мирясвах докато дойде време за сън, всички деца спяха, а аз надувах главата на леличката в яслата с познатото и мама кога ще дойде да ме вземе и други въпроси, бях много любознателно дете. Колко отдавна е било, тогава не им викахме госпожи :)

Иначе престоя в яслата не ми е оставил лоши спомени - игрех си, тормозех персонала с въпроси и минаваше някак времето. Гадното нещо  беше яденето - все си дояждах права в кухнята.

Моя син боледува ужасно много, аз даже го бях споменала. Като тръгна на ясла беше 2 седмици в къщи, отива една на ясла и пак 2 в нас. До толкова ми беше писнало, че бях на косъм да го спра. А майка ми вече е пенсионер, въпросната от яслата, и имаше кой да го гледа. Само като споменах това на педиатъра, след поредния преглед и той каза, че това е най-голямата простотия, която мога да направя. Каза, че колкото и да боледува така си изгражда имунитет и ако сега го спра като тръгне не училище все някога ще минем по тоя път. Така де, разубеди ме лесно, понеже за мен е супер добър специалист и му имам пълно доверие.  Сега момчето ми продължава да боледува, но по-рядко и се надявам скоро да спре :)
Иначе за кариерата и аз не бих се отказала...все пак не съм учила цял живот, за да си стоя в нас *crazy*

Мен също летата са ме гледали бабата и дядото- за разнообразие,а и защото хич не обичах да ходя с наште на море.  :danceg:
А за образованието - то според мен не се прави само за кариера, ами за лично самоусъвършенстване и духовен растеж. Една майка с култура и образование, както е примерно Ина тук от форума, може да даде доста повече на детето си, дори и да си стои вкъщи ( където в никакъв случай няма по -малко работа, отколкото някоя друга дама, в службата си ). Харесва ми че говоря с почти всички чужденци без проблем, от по - разпространените езици в Европа, харесва ми че съм възпитана и обичам да чета книги и да ходя на театър и изложби. Мисля че това е излишен спор, тъй като всяка майка дава на детето си , това което тя е придобила или има - нито повече, нито по-малко. *THUMBS*
Аз не съм ходила на градина, нито брат ми - той боледуваше рядко, а аз никога- нито в училище нито преди училище. Имала съм един бронхит за цялото си детство. Така че не мога да твърдя че децата които не ходят на детска не изграждат имунитет. Аз лично също като свекърва, дори и да имам раб която да не искам да напускам, бих си дала детето не по -рано от 3 годишна възраст :). Не щото да не ми липсва, а защото смятам че мога да му дам повече отколкото 1 учителка за 30 деца. Минимумът за група в градината в която бях на стаж по време на магистратурата си бе 29 деца, за да не се затвори групата. :\

Ами както винаги съм казвала - всяка майка знае най-добре кое е най-доброто за детето й :) А иначе явно аз съм от по-кариерно ориентираните. Определено не съм учила само, за да израстна като личност. За мен това винаги е било начина да съм полезна на семейството си. Ако не се лъжа бях втори курс като ме попитаха защо толкова ги вземам присърце и тогава това отговорих и сега съм на това мнение :) Хора всякакви... :P Важното е да не си пречим, а да си помагаме...иначе мнения хиляда и характери толкова :)

зайче, до колкото знам щитовидна жлеза не боли и мен не ме е боляла....може да е друго, отиди да те видят :)

Съгласна съм, ама тука определено ще те изядат майките в форума,ако те чуят- които гледат децата си вкъщи, ще питат примерно- ами ние не сме ли полезни на семейството си - възпитаваме добре децата си от позицията на интелигентни образовани жени- водим ги и ги взимаме от курсове, уроци, играем с тях.. Много уважавам тези майки тук, за мен ролята на жената е огромна относно възпитанието на детето й и изисква много себеотдаване и жертви, които не бива да се подценяват, дори и тези жени да не носят парички вкъщи. *THUMBS*
Аз не съм майка, доколкото зависи от мен  не смятам и да бъда скоро, но имам лоши наблюдения както от майки, които си гледат само кариерата и не познават децата си,а само им бутат пари и те си купуват боклуци с тях;  така и от мутрески които си тръшкат децата на ясли, а имат възможност да ги гледат вкъщи. Но вместо това ходят на кафе.. Така че може да си полезен и вреден и в двата случая.
Нагледах се на много грозотии в градините- изоставени деца в преносния смисъл на думата, родители които нямат подход към тях и съответно децата развили апатия към живота или агресия в крайна степен. А иначе облечени хубаво, с гланцове и детски гримчета в чантичките от 4 годишни, но това уви не компенсира липсата на родителски контрол и обич. Вярвам и се надявам че това ще се промени .

Ами както казах хора всякакви и приоритети също. Мисля, че всяко нещо има баланс. За мен достатъчното е, че детето ми се чувства добре сред другарчета. Играят си, оправят си проблемите...научава се да се оправя сам. Разбира се това не означава, че аз не се вълнувам от тях,  но предпочитам да му дам насока как да се справи и той сам да го направи. Мама няма да е вечно там, нали? Моя гледна точка. Иначе децата от преди 20 години са много по-различни от тези сега. Може би го има и другия момент, че нашата учителка е доста добра, с дългогодишен стаж. За мен детето ми не е просто там сред 20 деца. Той беше на 4 месеца като смятах коя точно ще се падне, защото исках точно нея. Може би ако не стояха така нещата и не бях доволна щях да мисля по друг начин, не знам.
Но понеже съм израснала във въпросната детска градина (и като казвам израснала имам предвид, че до 5 клас висях там) мога да кажа, че дете на 2 плаче най-много 2 седмици, а дете на 3 може да плаче до предучилищна. Нагледала съм се на доста примери. Който както иска да го разбира и който иска да вярва :)

Аз тръгнах направо в предучилищна. До тогава мен и брат ми ни гледаха и майка и баба /по бащина линия/. Майка ми беше прекъснала работа заради нас и после не можа да си намери нищо по специалността. Беше завършила с отличие агрономство, но до пенсия беше обикновен работник. Родителите ми имаха голяма компания, вечно се събираха и забавляваха, а ние стояхме с баба. По Нова Година и другите празници се яхаха на мотори и отпрашваха някъде из България. На мен ми беше криво, исках си майка. Баща ми не го споменавам, защото и той вечно беше по командировки. После баба ми измести майка ми – тя ме посрещаше от училище, тя ми помагаше за домашните, тя ме надъхваше да се развивам, тя ми показа как да си слагам дамските превръзки, тя ми казваше кое е добро, кое – лошо.  После баба почина, а аз се засилих да уча чак в Бургас, съвсем сама на 14 години. Преоткрих майка си на 19 години, когато отново се върнах в Пловдив. Тя си понасяше геройски кофтито работа и малкото трудов стаж /съответно и никаквата пенсия/, но на мен казваше, че ще трябва да направя  всичко по силите си, за да не съм като нея. Може и това, че я гледах колко е нещастна, че не може да подарява хубави неща на внуците си и да помага и финансово на мен и на брат ми, да е допринесло за твърдото ми решение да работя. Сега живее при мен, виждам я, че се притеснява как пенсията и не стига за лекарства и не би могла да си плаща дори тока, ако трябва да се справя сама. Не искам да висна на раменете на децата си....Още повече, те са момчета и е редно да се грижат финансово за своите си семейства. То нищо не се знае, но..... по- добре да не “заслужавам, защото не съм си посветила живота на децата”, отколкото снахите да се цупят, че парите на съпрузите им отиват при майка им. Едно е майка, друго – свекърва. ;).

По мое мнение, не е лошо да си гледаш детето до3 или 4 или 5 годишна възраст. Но какво става след това? Според мен такива деца са аутсайдери. Те трудно се адаптират в среда където я няма мама. А каквото и да си говорим и в детската градина и в училище си има социални групички между децата. Е тези добре възпитани и гледани от мама, премълчават като някой ги обиди, защото е възпитано! След време почват да ги бият и тормозят. За момичета е по лесно, понеже при тях жестокостта не е физическа. Но мочетата си ядът бой!
АЗ лично не мога да избера детето ми да е недояло и зле облечено, защото получавам 240 лв. майчинсто или пък след втората година нищо. А и е егоистично да искам от мъжа ми да работи на две места, че да смогваме. Така че работещите мами не е задължително да са кариеристи.
А в чужбина не може да се сравнява с тук. Там системата е направена така че жените да си стоят в къщи и да гледат деца, а мъжете да се трудят!

Свекърва, то пенсиите в Бг и да ги имаш и да ги нямаш, ако не си бил шеф или директор, са минимални и не се оцелява без помощ. Нали гледам сега бабата и дядото- отделяме с желание и аз и майка ми от скромния си бюджет, за да им помагаме. То само парното им  е колкото пенсиите... Другите като ги видя по учрежденията и ми се къса сърцето- дрипави, болни старци, работили цял живот....
Майка ми е също инженер агроном, после точно като твоята и досега работи обща работа, но не се оплаква, каза че не заменя времето прекарано с нас за кариерата си в БАН или друго място където е била...  :)
В училище въпреки че не сме ходили на градина, бяхме лидери и двамата- брат ми по -луд и непослушен, а а аз по- приспособима и акуратна. Така че няма пряка зависимост, има аутсайдери и в детската и извън нея. Пък и градината е социално изобретение, децата са си се раждали и са били отглеждани и социализирани  успешно и без нея. Не съм против градината, полезна е за заети работещи майки, които нямат друг избор. Но ако имам избор, е друго. :)

Точно punk_girl123 *THUMBS* Аз съм доста амбициозна личност, научена съм да се оправям сама, въпреки че винаги съм знаела, че имам на кой да се опра ако стане супер напечено. Искам един ден сина ми да е също толкова упорит, никога да не се отказва и да знае, че всяко нещо рано или късно се постига, ако е достатъчно настоятелен. Може да звуча ужасно, но предпочитам да го гледам как един час се опитва да направи нещо, което аз мога да направя за 5 мин. Но след това ще видя усмивката му от постигнатото, ще видя че се чувства способен да се справи сам и за мен това е най-важното. Той ми е дете, винаги ще го обичам и никога няма да го оставя, но освен всичко това е отделна личност и за да има един ден самочувствие за нещо трябва да се научи да се справя с проблемите си сам. Не ми е плюшената играчка, която мога винаги да гушкам, нито куклата която винаги ще ми повтаря колко ме обича. Той е моето дете и аз го уважавам като личност откакто се е родил и се съобразявам с решенията му откакто е проговорил...даже за мен да са били глупави понякога. Това са неговите решения...

Ето че си имаме бъдеща втора свекърва в форума, която няма да тормози снаха си и да притиска сина си за внимание като порастне. :)
Но за решенията, искрено се надяваме че възпитанието на мама и тате за момента е над решенията на малкия. Щото моята племенница примерно редовно иска да изпие уискито на баща си , но това хич не значи че ше се съобразим с решението й   %)

Е, като казвам решения, имам в предвид за неговите си проблеми :P Не да сложи тениска при нула градуса *db* Елементарен пример - иска кола, която ми беше ясно, че след 1 час няма да я има. Предложих му да вземем по-скъпа и по-хубава, но той си искаше тая. Ами като се счупи докато се приберем му стана ясно защо и че сам си е виновен...

Радвам се че детето не ходи с тениска като ледена шушулка.
А за играчките сега като казваш, се сетих да споделя- познавам една много умна баба,като й дадат внучето за гледане, го е научила така-на излизане по едно нещо за купуване- било то количка, сладолед или сок. Щото майката на това дете го бе научила при всяко излизане да му се купува всичко за което пищи и се тръшка.... P-(

Аз пък се замислих за това, което каза...че съм бъдеща свекърва :) Между другото доста отдавна съм наясно с този факт и го приемам като един вид отговорност. Все пак моето дете един ден няма да се грижи само за себе си, а и за нечий друго дете. Мисля, че мъжките майки имат доста трудна задача в това отношение - да го научиш да уважава жената до себе си, да се грижи за нея и т.н. Честно казано мисля, че една свекърва е доста важен фактор в това какъв съпруг е станал сина й. Дано успея с моя =] Но аз още от сега си му обяснявам, че момиченцата се защитават, че трябва да е внимателен и винаги да им помага, че се подаряват цветя на жените :P :P :P Дано помогне :)

аз съм си патила много от майки на мъже до мен и с огромно удоволствие тук покрай Свекърва открих че имало и свестни свекърви:), иначе да съм предала Богу дух. Така че искрено се надявам това поколение нашето, да сме по-добри свекърви/тъщи, че какви съм виждала.... Да се чудиш синът й килимче ли й е, или отделна личност....

casky, тя и една моя приятелка така си учеше сина, пък той взе, че от уважение към жена си и нейния род, прие фамилното и име  :). Та майката сега се чуди тя ли криво му е говорела, той ли криво я е разбрал  ;). На другата ми приятелка сина си сменя вероизповеданието, щото приятелката му ще се ожени за него само при това условие. Аз си мълча, че хич не се знае какви ще ги мъти малкият.

:eager: %) :me:
Криво е разбрал, ако питаш мен хахахаах !
Правилно си мълчиш, както казах майка ми съдеше свекърва си и сега хоп- на нейното дередже. Аз мисля че е до характер също де, айде възпитанието го обсъдихме. Моят мъж- вари го печи го, ако е решил нещо сам, иди го разубеждавай-дали си му роднина или  жена, все му е едно на ината... *crazy*

Това беше яко :P :P :P Дано моя не е следващия хахаха =]

(http://store.picbg.net/pubpic/B3/D9/d0dc950e5588b3d9.gif) (http://www.zdravej.hit.bg/ecard/birthday/images/bd08.jpg) (http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSyY8SpYKGtGCx-TghW7csphnFksAA8KTTWXLl7FKENH4W6ii5YddYak3nvRQ)

Искрено ти желая да си все така слънчева, усмихната, лъчезарна и влюбена !!!

Не съм го взела изпита, но какво пък, може да ме чака нещо хубаво зад ъгъла!  :girl_wink:

Честит рожден ден, _Ezra_!  @}->--

Хайде на петъка!!!!!!
Ако животът ти свари горчиво кафе, подслади си го с много захар! ;)
Прекрасен и ползотворен ден на всички! Аз днес не съм на работа и съм запланувала толкова много неща за правене, че май са за цяла седмица. Най- важно е обаче да избера подарък за наш приятел, който става на 60 *crazy*. Ориентирала съм се към едни метални топки, които уж са за релакс. Ще погледна и юбилейните монети....Какво да подариш на 60 - годишен мъж, женен с големи деца, ако не пижама и пантофи  ;)?

Здравейте и от мен!  :danceg:
Как го чаках този петък. Днес сме на втория БХС и ще огледаме бебо, даже ако не се дупи може и да видим дали ще е е мъж или не! :) С такова нетърпение чакам да го видя. Като гледам как корема ми изведнъж порастна, та сигурно ще е голям! Ако искате може да кача снимки после.
Тя и Josephine днес е на преглед... да се похали и тя с добри новини.

Честит Петък :)

Нямам търпение да свърши седмицата....

menyanthe, пожелавам ти зад ъгъла да има нещо много по- хубаво и то да те намери съвсем скоро!
punk_girl123, хайде да съм ти на късмет по мъжката част. След двадесеттина години ама да не те е яд ;).
Намерих и реших за подаръка, съпружеското тяло смирено се съгласи. Ще подаряваме сребърна монета от серията Български народни приказки. Тазгодишната е Момче и вятър. Ще се наложи да се замъкна до службата за да разпечатам цветно и приказката. Случайно стана много символичен подарък, точно за приятеля. Доволна съм  *YAHOO*, падна ми един дерт.

Езра, честит рожден ден със закъснение! :)

Зайче, щитовидната жлеза не боли, обаче ако нараства (възпалителен процес), може да притисне някой от нервите на шията и да усещаш болка. Аз имах силни и странни болки в продължение на два месеца, докато се разбере, че щитовидната жлеза е проблемът. Ендокринологът ми забрани да позволявам на лекари, които не знаят какво вършат, да ме пипат по врата. Прегледът не трябва да е повече от съвсем леко опипване, никакъв натиск, защото провокира възпалителните процеси още повече.

На всички момичета - днес не се престаравайте, който работел в петък, щял да му умре шефът. И после един бавно провлачващ се спокоен уикенд!

Здравейте, сладурки!
Много се радвам, че сте в добро настроение и танцувате! :danceg: Хайде, и аз се присъединявам :chee: :pullpigtails:
Свекърва, това кафе е точно за мен - пия го с много захар ;) Уж съм на отказване, ама пуста пристрастеност :GROAN: :[ Иначе подаръка добре си го замислила - кой бяга от пижама и пантофи ;) :P
Пънки, много мило ми стана и аз се вълнувам, че днес ще видите бебо! *YAHOO* Дано успеете и пола да видите @}->-- Казваш, че като гледаш как корема ти изведнъж е пораснал сигурно ще е голям - кого имаш предвид: бебо или корема ще стане много голям до края? :)
Стискаме палчета и за Джоузефин, че и на нея днес й е важен ден! :clover: :good_luck:

П.П. от един час до пиша тоя пост, виждам, че сте писали още докато го пусна, но после ще чета, че стана малко хард тук

Целувки на всички! :*

Ние с този довод се опитахме да направим петъците неработни, но не стана. Шефа си е жив и здрав :)

Явно нещо друго ме е заболяло, защото яко се наревах и след това ме заболя. Вчера ходих на УНГ - нищо, нито гърлото ми е чарвено, гледа ми и носа и ушите, всичко каза, че е ок.

А за петъка тъкмо щях да го напиша и ти ме изпревари. На мен шефа ми го каза хахаха  8P

момичета, цял ден нямам време да вляза да ви видя...издаваме някакви проекти главата ми е бръмнала вече от простотия, а уж трябваше да съм настроена петъчно..... Довечера на преглед, вече нямам търпение :) После ще пиша инфо или вечерта или утре сутринта, че уикенда изчезваме на село да помагаме на дядо ми за някакви неща :)

Дам, и на мен ми бръмчи главата вече втори ден, че тука нещо хард става положението :girl_impossible:
Както и да е! Не ми дреме, защото след половин час ми приключва работния ден, другата седмица да му мисля! :P
Пънки, хайде, мила, цял ден чакам да пуснеш снимкиииии :*

Хубав уикенд!

Да се отчета и аз,
С малко закъснение към Езра, ЧРД да си жива и здрава, много късмет и успехи, само напред и само нагоре.Много любов , щастливи мигове и сбъднати мечти ти желая  @}->--
Пънки какво стана видяхте ли бебо, ама ти на БХС ли ходи или на ФМ?
Джозефин чакаме с нетърпение новинки и то само хубави и стикаме палци :_)
Свекърва супер подарък сте измислили свърши ли си задачките в почивния ден, аз като си направя така списък, какво трябва да се прави и обикновено нищо не успявам да свърша, все нещо друго излиза  ;)
menyanthe каквото такова, ще имаш други по-добри и по-хубави възможности :)

Здравейте! Качвам любимата ни снимка на моя малък мъж. Днес на прегледа не спря да мърда...само се протяга и опъва все едно му е тясно. Пък може и да му е тясно. Докторката каза,че е мъж, но следващия път щяла да ни покаже. Явно е видяла нещо, дето за нас не се вижда. Но съм много щастлива, дано и на следващия преглед да е пак мъж!  :bravo:
emotem на БХС бях днес. На втория да сме по точни, а на другия преглед ще правят ФМ.
Josephine чакам да кажеш и при теб как е минало!

Ето една хубава новина днес :bravo: Дано е мъж щом искате :)

мн хубава снимка  *INLOVE*
аз се поизгубих, но нямам време, само минавам да ви благодаря за хубавите пожелания, за вниманието и добрите думи  *INLOVE* посрещам 25тата си годишнина доволна от последната година и с много любов в сърцето и надежда за хубава следваща година  :) радвам се на това, което имам и най-вече ценя моментите с близките си хора, защ. това ми е най-важно, пък дано след година, година и нещо и аз се вкл. към тези снимки  @}->-- ;)
слагам кафенце и отивам да работя  :P
(http://imgrabo.com/pics/deals/cached/dealimg-646e89ec9447b4d0cd69d119f93ceaf3.jpeg)

Честит имен ден на всички, които носят прекрасното име Екатерина! Моята баба се казваше така и жената на брат ми е Катя, та по този повод черпя.
_Ezra_, такива красиви думи си написала пак....вечно ме разчувстваш :'(.
punk_girl123, честити ти сини гащи! Ако случайно следващия път се сменят с розови, нека е мъжко момиче, не някоя лигла *THUMBS*. Ама нека е момче, на теб такова ти отива на характера  ;).
emetoem, абсолютно си права за списъка. Само 10% едва - едва е изпълнен. То като излезнах за монетата и се прибрах в 4ч. от скитосването. Не бях ходила на един пазар, дето 3 години беше в ремонт. Мен пуснеш ли ме на такова място, излизане няма. Ръцете ми стигат почти до коляното от препълнени торби. Купих нар и ще правя днес сок. Това го видях за първи път в Израел и много ми хареса. Само дето е 6 долара чашата, но то и тук няма да излезе по- малко май.
Та така, приятен и ползотворен ден на всички. Обещават слънце, дано е така.

emetoem, svekarva, благодаря! Вярвам, че е така - сега в понеделник ме извикаха на интервю, с братовчед ми ще говоря утре за неговата работа - от януари месец нататък щели да наемат още хора - та ще видя дали е доволен (почна сравнително скоро) и какво е положението там... Ще почна да си търся и за САЩ междувременно...

А помежду другото - по принцип искам да се занимавам с архитектура и сега съм се записала в тази програма Аз мога повече за такъв курс и само си чакам ваучера... А сега искам да сменя работата и за да имам повече време и сили да уча и да се занимавам с каквото ми харесва.

А днес съм на погача за 40 дни на една Екатерина (бебето се казва така)! Май ще трябва подаръкът да е двоен!  :girl_wink:

А ето и какво написах за 'орисването' като пожелание към малката:


Мила Екатерина,

Пожелавам ти да растеш умна и красива!
Нека да си винаги здрава и щастлива!
Да умееш най-доброто от живота да извличаш!
Само хубави неща към тебе да привличаш!
Нека да имаш много приятели и обожатели!
Хората по света да ти станат последователи!
Нека мечтите да бъдат твоите цели,
колкото и да са високи и смели!
Големи върхове да покориш,
всички около теб да изумиш!


Твоята орисница: Мария


Чудех се дали да пиша и още нещо, но май и това е достатъчно...

 Josephine, какво стана с прегледа?

Много е хубаво *THUMBS* И мисля, че е достатъчно :) Супер е :)

casky, благодаря!

menyanthe, чудесна орисница си  :bravo: Дано малката ви остави да я разгледате и да и се порадвате. Много са хубави тези моменти. Преди около 2 години и аз така посрещах племенника за 40 ден и първото му излизане от къщи. По- точно, първото гостуване някъде. Ето ги моите подаръци, според традицията. Пожеланието ни е ориентирано към "влизането на малкия" в света - да се отварят всички врати пред него, хората да го посрещат с радост и обич, а той да ги дарява с вяра и щастие.

svekarva, питката изглежда много хубава - ти ли я прави?  :girl_wink:

Тя малката Катя през по-голямата част от времето, когато аз бях там спинкаше, даже и за самото разчупване на питката беше дремеща, чак ми е малко неудобно, че я тормозихме така - общо взето заради мен стана това, че трябваше да тръгвам за работа... Ама после я оставиха да си спи в легълцето... Нататък не знам какво е ставало, тъй като си тръгнах...

Да, аз я правих. Това е така наречената къпана пита, защото втасва в топла вода. Дава се на родилката да си я носи вкъщи и сама да я изяде. Явно традицията е такава, защото като е ходела нагости, не е имала време да си приготви хляб сама. В солничките има захар и сол- детето да опита и соленото и сладкото на живота. Суровото яйце е символ на вечния живот, а металната паричка - на здравето. Нашите традиции са пълни със символика, само да имаш време да ги разглеждаш.

svekarva, тези неща не ги знаех! Благодаря!  @}->--