Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Всички сте чували, че онзи се оженил защото е сгрешил аритметиките в леглото.

А дали си струва да се ожениш само защото си направил дете? Или са ти направили - да не се обидят жените  :P

Според мен е по-добре да преглътнеш една издръжка която ще ти определят, отколкото да си живееш с човек, който не ти е присърце.

А според вас как е? Трябва ли да се ожени човек само защото е направил дете?

здравейте, това си е един доста сложен въпрос и много зависи от характера на човека, от неговия възглед
определено аз съм против брак, защото на лице е бебче *STOP*

оф, то най-добре да не се стига до там естествено. Според мен не е задължително да се сключи брак веднага.  :\ Може да се поживее с детето и след известно време ако наистина се реши тогава може да се омъжиш за таткото ;)

mishle, права си че е много сложен въпрос...според мен също ако двама души не се обичат не трябва да се женят дори и да чакат дете, в крайна сметка детето едва ли ще расте щастливо и обичано в подобно семейство, а и има много други начини да се поеме отговорност, но определено по добре да не се стида до подобна ситуация

заради дете не трябва да се прави тая грешка, рано или късно тия хора ще се разделят  |-0

Тук много зависи дали връзката е била дълготрайна и стабилна или "само за една нощ". Ако е била от години и бебчето е станало - защо не и да се сключи брак, но ако е случаен контакт - твърдо НЕ *STOP*
Иначе пожелавам на всички по едно сладко бебче, чувството е невероятно!!! :*

Много съм съгласна с mariya.Точно така е  >:O

според мен това е останало като предразсъдък... Не, не е достатъчна причина! И доказателство за това са съжителствата без брак с деца. Предполагам, че им е много трудно на тези хора, затова едно голяма БРАВо от мен!  *THUMBS*

Не мисля, 4е е достатъчна причина. Нашето детенце е на година и 4 месеца и едва сега решихме да са оженим.
Да е живот и здраве през декември.

Е, разбира се,че и с дете и без ако няма любов или най-малко поносимост м-у двамата за предпочитане е да не правят тази крачка  *db*

Здравей мила!!! Ох, как се радвам, има още една мама във форума, ще се радвам да обменяме опит, най-вече ти да ми даваш съвети за бебчо де, а аз - за сватбата *YAHOO* Ако искаш разкажи повече за бебо...нека администраторите да ни направят една секция теми за мамите *db* надявам се, че тепърва ще се присъединяват мами към нас *INLOVE*

Здрасти и на теб! *bye*
Страхотна идея да имаме място за нас, защото сигурна съм ще отегчим останалите, на които това тепърва им престои, нали?
Иначе бебо се казва Симеон и на 04.06.ще направи годинка и 4 месеца и изпълва цялото ми време, не че се оплаквам...

Естествено е много сладък и забавен, дори ни кара да се замислим за братче или сестриче в скоро време. А и нали казват, че с второто е по-лесно... :dance:

С каквото мога ще помагам, не се притеснявай да ме питаш каквото и да е,можеш да ми пишеш и лично съобщение, на твое разположение съм, така да се каже.

Понякога е достатъчна причина. Може би е това, което е трябвало да им се случи.
Изхождам от това, че те наистина се обичат, а не се проста така (временно).

Въпроса е много спорен, все пак!!!
При нас, например, едно бебе щеше да ускори сватбата, но ние си го бяхме решили така или иначе (за сватбата)!!! :loving:

Но според мен е по-добре родителите да са женени!!! *THUMBS*

Не бих нарекла детето "ПРИЧИНА" в никакъв случай.Според мен брка и детето са доста различни.Аз мисля че хората сключват брак защото искат да са заедно,да засвидетелстват любовта си.А детето се появява в следствие от тази голяма любов,но когато се случи случайно и родителите не се обичат мисля че детенцето ще бъде нещастно защото без любов родителите немогат да му осигурят прекрасният живот който заслужава всяко дете

да, точно така си е. Аз ще му кажа повод  :boy:. Мисля, че по-добре звучи.

Мои приятели се ожениха след като детенцето има стана на годинка  [:} Сватбата стана чудесна, но и двамата бяха на мнение, че е по-добре бебето да се появи след брака... Иначе има страшно много бюрокращина, за да признае таткото детето  :girlsigh: то направо си е ходене по мъките  *crazy* Аз лично предпочитам да съм бременна булка, ако се случи, отколкото да карам таткото да ходи в общината и да се моли да запишат на негово име отрочето  :[

Точно, Ита. Това е проблема, закона в БГ все още създава големи пречки на такива деца. Щяха да го променят, но явно не му е дошло реда. А до тогава.....татковците ще ходят до тлъстите нотариуси.  :hysteric:

да, точно така си е. Аз ще му кажа повод  . Мисля, че по-добре звучи.



О.К. щом казваш !!!

А това Ита е много неприятно наистина.Брат ми например така нямат брак и имат дъщеричка на 1г и 3м.Въпрос на вкус!И доказателство че детето не е достатъчна причина за брак.Дори когато и двамата се обичат.А при положение че няма любов и детето е грешка /станало по погрешка/ според мен не трябва да се сключва брак само заради него.Защото после какво:изневери,скандали и т.н..Нима детето ще е щастливо с такива родители?Не вярвам!

Детето в никакъв случай не трябва да е Причина за брак. Причината за мен е само една любовта между двама души. Когато детето стане причина за сватбата, то неминуемо след време ще се стигне до караници и евентуално развод. А това не се отразява добре на детето. По-добре съжителство или по отделно. Няма смисъл.

Аз си мисля, че е причина. Но не задължителна, а нещо като поредната стъпка напред.
До някъде мога да го нарека и повод, но не мисля, че е точна дума.

Повод да! *THUMBS*Така съм съгласна,но причина-не!

Съгласна съм с вас, момичета!!! *THUMBS*

При нас зачеването на дете(напълно осъзнато,чакано с радост) не беше причина,нито повод за брак!От доста дълго време сме заедно(11г),живеем си чудесно без брак,имаме собствен бизнес от години,дом,обичаме се,познаваме се достатъчно добре и си имаме пълно доверие,че да си позволим да се влияем от социални капризи и предразсъдъци!Отглеждаме с любов детенцето си,винаги сме знаели,че някой ден ще се оженим,но никога не сме били нетърпеливи за това,оставихме нещата да следват естествения си ход и ето,че това "работи".Много съм щастлива,че предложението дойде с годежен пръстен,без притискащи обстоятелства и затова,че дъщеричката ни ще ни е шаферка и най-най-важната личност на сватбата ни :girl_in_love: !А пък ако имаме късмета по време на меденият месец да си направим и едно братче,ще бъде върховна радост за нас!Пожелавам всекиму-а дали преди или след брака- въпрос на личен избор и усещане за нещата!



Всъщност бюрокращината съвсем не е толкова голяма-просто таткото носи в родилния дом(след като бебето се роди) една декларация за припознаване,заверена от нотариус и това е!Нищо сложно и необичайно-вече наистина е масова практика и никой нито се учудва,нито съди за това!

моя отговор на този въпрос е категорично НЕ

В един филм с Брус Уилис жена му каза:Не искам да се връщаш при мене заради детото,ако се връщаш се върни зарази МЕН!
Уточнение:бяха се разделили временно.
Според мене е хубаво нещата да вървят едно след друго-сватба,бебе и т.н,но не винаги в живота се получава така.
Моят мъж например казваше че ще се ожени за да има дете.На него му беше все едно дали ще сме женени или не.За него е важно аз да съм до него и да имаме дете,пък било то със или без брак.

Според мен детето въобще не трябва да бъде причина за сключване на брак! Ако и двамата се обичат достатъчно и искат да имат детенце,то не е задължително да се сключва брак.И обратното-може да се склюи брак,а да се изчака няколко години с детето!Но да се омъжиш само,защото ще имаш дете,е абсолютна глупост!Навремето може би е било по-добрият вариант,но сега  :angry:

аз също защитавам тази тема !!! разбира се има изключения, ако са двойки, които са от доста дълго време по някой път точно това им трябва, за да поемат другата стъпка от живота си !!!! :)

Абсолютно съм съгласна с Юлето,човек ако иска и държи на брака- няма граници дали преди или след,но съм абсолютно против това детето да става причина за брака аз ако забременея не искам да ме вземат по принуда заради детето

да и аз съм съгласна с това

Ще повторя много от предните мнения, но аз също смятам, че детето не трябва да е причина за брака. Все пак брака е въпрос на личен избор и никой не те задължава да сключваш брак, правиш го ако така смяташ и ако искаш. Има милиони хора по света, които се обичат и са щастливи с децата си и без брак, и обратното има толкова много, които са женени, а не могат да си кажат и дума. Това се случва много често според мен заради НЯКАКВА ПРИЧИНА някога си, която ги е накарала да сключат брак без да са били готови за това, било то дете, мнение на родители или нещо друго.
Така че ако двама души се обичат и са заедно, детето си идва от самосебе си, пък дали с брак или без брак на кой му пука?!
Аз лично винаги съм искала първо да се омъжа и после да имам деца, и да не съм бременна на сватбата, но пък в крайна сметка ако стане няма да го върна, напротив ще бъда най-щастливата жена, и изобщо няма да ми пука, че някой си бил казал "Ето те се ожениха, защото тя беше бременна"!

Да точно така - ако още в началото на бремеността смяташ че детето е някаква причина,то така ще отиде и докрая./цял живот/ Детето никога не бива да бъде предпоставка за нечие решение - то е дар Божий и е най-святото нещо

то в последните години се утвърждава една такава тенденция, че вече хората преди да кежеш, че ще се жениш те питат дали си бременна! А да се жениш заради бебе си е чиста проба глупост, защото по-добре с двама разделени родители и дори с един, отколкото родители които не могат да се дишат!!!

Момичета, съгласна съм с вас!!! *THUMBS*
И ние като казвахме, че ще се женим все това ни питаха, дали аз съм бременн!!! Много непроятно беше!!

не знам дали е тук темата, ама се сетих да ви се оплача
няколко седмици преди да получа пръстен (годежен) от Франция дойде новината, че на девер ми приятелката е бременна в 4тия месец, те все още не са женени и казват, че сами ще решат кога, въпреки нападите от всички страни, а бебо вече е на 6 месеца.
като получих пръстена и обявихме на родителите на милото, че ще има сватба - реакцията беше:
1. Да не си и подул корема?, отговор НЕ
2. Е вие гледате да не останете по-назад от брат ти. Все да сте в центъра на събитията.

Та както и да е аз смятам, че бременността не бива да е единствена причина за сватба, но и мисля, че ако има начин детенцето трябва да живее в семейство, т.е. мама и татко.

Много е сложно.Зависи си от приоритетите на бъдещите родители.Ако наистина не се обичат,бият се и се карат редовно,естествено,че няма да се женят.Но дори тогава е глупаво таткото съвсем да се покрие *crazy*.Все пак смятам,че ако един мъж наистина е отговорен и зрял човек,не би оставил бременна от него жена :huh:.Независимо дали това значи брак,или нещо друго.Той трябва да се съобрази с нейното желание-дали да я остави завинаги на мира и да не се вясва повече,за да си уреди тя живота(своя и на детето),или да й помага с някои неща.Освен това al_stoev беше споменал за издръжката,но,да си го кажем честно,тя в повечето случаи е мизерна и за нищо не стига :mad_girl:,а и не може нито да замени подкрепата,която ще е нужна на жената,нито да успокои съвестта на мъжа(невероятно,но факт! ohmy).
Прекалено е сложно,за да кажем твърдо за или против,по-скоро трябва да се мисли кое е най-добре за детето,защото то никому не е виновно и все пак при грешка на родителите,то ще търпи последиците,а не те :huh:!

Абсолютно против съм за брака ,само заради дете,ако двамата се обичат и се познават достатъчно добре,съм съгласна,но ей така от скоропшна връзка,и набързо да е станала работата,НЕ.Например,моя бъдещ съпруг  навремето се ожени именно заради това че бившата му жена е забременяла,преди това малко са се познавали,и от хорски срам и под влияние на родителите се съгласил да се оженят.И след това караници,изневяра от нейна страна,разведени са от години,тя го напусна заради друг.Сега ние сме заедно то 2год и половина,имаме дете,но не сме склю4или брак,и сега го решихме,като сме сметнали че точно аз съм човека ,както и то за мен.

Аз също съм на мнение че само и единствено бебенцето не е достатъчна причина за да се сключи брак :girlsigh: Ако само то накара тези хора да се оженят- в смисъл от хорски срам, че ще кажат нещо другите хора- по- добре да си останат неженени. Те двамата трябва да са абсолютно сигурни че искат да предприемат тази крачка- но малкото човече не може да скрепи съюз между двама души, който не се основава на искрени чувства и обич  *THUMBS*
 Има други случаи когато двамата просто не са се решавали истински, но се обичат и ценят и в един момент идва малкото човече и то просто им дава един по- силен тласък напред да сключат брак- тогава съм за *THUMBS*

Не смятам че едно дете е достатъчна причина за сключването на брак.Между двама души трябва да има взаимни чувства , разбирателство , и сигурност че се обичат , вярват си и искат да остареят заедно. :dance:
При нас стана така , че детето просто ускори сключването на брак , иначе ние бяхме решили че ще се вземем  :girl_in_love:

Доста сме го обсъждали този въпрос с приятелки. И все така си мисля, че не може да се свържеш с някой за цял живот - само защото ще имате дете. Ами нали трябва да мислиш за това дете. Уж си казваш - добре е да има баща. Но не е абсолютно така. Ако отношенията между майката и бащата са лоши - то по-добре да си го гледа жената сама. Лошото отношение и караниците между родителите, когато дететео е още много малко - оставят големи травми според мен.
Бракът трябва да заради любовта, близоста, хармонията.

И в този ред на мисли 4-5 човека ме питаха дали не съм бременна, когато разбраха че ще се женя. Много се дразня. Даже последният случай беше вчера - засякох едно бивше гадже в ICQ и му казах хубавата новина. И той - честито! да не си бременна?? Викам му- защо всички това ме питат не мога да разбера.
Отговорът: Защото това е най-честата причина за брак в днешно време!
Наистина ли е така?!?!?!!? Просто отказвам да повярвам!  :girl_impossible: :girl_impossible:

И при мен беше така, понеже с моя мъж преди да се оженим ходехме от 8 год. и като казах, че ще се женим всички познати питаха директно бременна ли си и както пише в по-горният пост явно наистина сега много двойки се женят, защото жената е бременна. Като пример всички наши приятели се ожениха когато жената забременя

Хехе,често се случва!А нас пък никой не ни пита това,просто защото дъщеря ни още нямаше годинка,когато ми предложи брак :) По-скоро са ни питали като разбереха,че съм бременна-"Няма ли да се жените?!?!"

Ние се преместихме да живеем заедно и почнаха с коментарите дали съм бременна *crazy*
Толкова е грозно...  :mad_girl:

Ако се случи да се забременее преди брака - какво лошо има в това? Но не всички случаи са такива. Мен все са ми разправяли - те хората днес се женят само ако има бебе, никой не прави сватби ohmy
Никой не се женил току-така... Глупости и пак глупости!

А по темата - за мен брак, независимо преди или след появата на детето, може да бъде сключван на базата на любовта и на нищо друго!

При нас, когато казахме, че ще се женим единствения който ме попита дали см бременна беше най-добрата ми приятелка O_O . Много болно ми стана. Само това ли е причината да се жени човек? Досега само една моя позната се е омъжила, заради бебе. Всички други просто решиха, че им е време. Така, че не всички сватби са защото жената е бременна  *YAHOO*

А по темата, мнението ми се покрива с това на другите. Ако хората не се обичат и не се разбират, то не бива да се женят "по задължение". От това ще страда само детето, слушайки вечните караници на родителите си.
Решението за сключване на брак не трябва да е резултат от натиск, а личен избор на двойката, поне според мен.

Миличка, наистина е доста неприятно най-близката ти приятелка да те пита такова нещо *crazy*
Хич не й обръщай внимание!  *THUMBS*

приеми го от към веселата страна !!!:) аз като съобщих на брат ми беше януари месец, а сватбата юли и той много се зарадва и си казахме чао и след 5 мин ми се обажда отново и ме пита "абе Ели вие да чакате бебче" и аз му отговорих, че е глупчо, че то ако чакахме бебе едва ли след 7 месеца ще правим сватба !!! :)))) просто е възприето не само сега, от много години повечето двойки да се женят когато жената забременее !!!! :)

Да, така  се приема, чак такива като нас дето се женят без да са бременни сме им много странни на хората *crazy* /писах в мойта тема за това/

Е, по тая тема мога да напиша научен труд с моя опит  :laugh: Ние живеем заедно от 10на години и имаме син на 8години. Една от причините да не се оженим по-рано е точно тази - да докажем че ако двама човека се обичат формалностите нямат значение. Разбира се за всяко нещо си идва момента и така стигнахме до дата 15-ти семптември ( ейй днес май имаме един месец  :laugh:). И въпреки че повечето наши  роднини и познати с мислеха че вече сме се оженили останаха със широко отворена уста като видяха снимки. А сред най-близките, които бяха поканени на сватбата е имало шушукане дали не съм бременна със второ за да се оженя :laugh: Ами мисля си че хората винаги намират повод да пошушукат зад гърба ни, какво и да правим ние. А дали детето е причина - разбира се че не е, но то е отговорност, която в зависимост от човека се поема по-различен начин :) и имаме нужда от разбични доказателства за това :)

 :baby_girl: :baby_boy: Детето заслужава да има семейство. Не е задължително родителите да са женени,но мисля ,че детето ще се чувства по-сигурно и спокоино ако са. За някои двойки предстоящата поява не дете е повод да се решат на тази стъпка. Не е хубаво обаче единствената причина за брак да е детето.

Аз съм на мнение,че,ако мъжа и жената не се разбират,то не е задължително да сключват брак!
По-добре детето да израстне така,отколкото в постоянни кавги и разправии!
Междудругото се бях зарекла,че няма да се омъжа бременна...Защо ли?Защото исках с мъжът ми ,да ме вземе,заради самата мен,не защото съм забременяла/и той да се чувства длъжен/.Чувала съм,че в такава ситуация,след време,мъжът казва на жената,че се е оженил за нея само заради детето,разбирате ли,колко и гадно.... }:->
Дано не обидя някои,но това си е мое мнение!Разбира се винаги има изключение! *THUMBS*

pisetata , и аз мисля досущ като теб.  ;) Хората трябва да се женят  щот се обичат , а не по принуда заради това  че "хоп" ще имат бебе и чак тогава. *crazy*

Категорично НЕ
Не мисля, че детето трябва да е причината за сключването на брак. За мен създаването на един живот нетрябва да бъде плод на мимолетна емоция, а естесвеното продължение на  истинската, неудържимата , неугасващата любов на двамата партньори. Детето е доказателството за зрелостта на мъжа и жената и готовността им връзката им да премине на едно по-виско ниво.

Катя,казала си го повече от ясно!!! :bravo: @}->--

Не, разбира се. Най-голямата глупост е да се сключи брак само заради това. Обикновено краят е  предопределен.

Присъединявам се и аз,че не бива да се сключва брак само защото се чака бебе.
Ако детето е резултат на мимолетна връзка,брака 100/100 ще е катастрофален.
Ако двама влюбени са "му отпуснали края" и жената е забременяла-защо да не се сключи брак.

Според мен детето не е достатъчна причина двама души да се оженят. Може да се проявя като старомодна, но не мога да се примиря с жените, които се възползват от детето за да изпълнят детската си мечта да се видят булки или пък да задържат даден мъж до себе си! Според мен по- добрият вариант е двамата да разделят отговорностите и грижите за бебето и да имат една отворена връзка, отколкото да  травмират по- късно детето със зрелищни разводи!!!! :no:

По-добре не бих могла да го кажа!

Разбира, се че не е причина за брак, най-глупавото нещо, което може да направи някой е да си навлича дете на главата, по-добре да си имат брак хората, ама без деца :)

Чудя се тогава защо някои жени продължават да разчитат на този метод за да се оженят?  *crazy* *crazy*

Според мен ( то малко като в сериал може да прозвучи, но познавам такива хора затова пиша ), просто някои жени използват детето за да принудят мъжа да сключи брак, пък и нали знаете приказката--> направили белята и айде....  Детето понякога си е чиста проба манипулация, за съжаление има и такива женици  :no:

И аз споделям това мнение. *THUMBS*

Малко ми е странно понякога, защо двама влюбени чакат появата на детето, за да се сетят, че искат да се женят =]

Абе, извинявайте...обаче що се коментира основно варианта жената да използва детето? Има доста случаи, в които мъже правят бебета на половинките си, за да ги задържат.
Иначе според мен не е достатъчна причина, децата усещат напрежението на родителите си, това да разбере едно такова чисто създание, че, разбирате ли, мама и тати се карат, щото него го има и трябва да са заедно..гадост. В крайна сметка обаче, с риск да прозвучи не ососбено красиво, ако една жена забременее и не иска детето, би могла да помисли за аборт, съгласна съм ,че това е доста крайна мярка, ама пък после да се мъчи детето, не ми се струва по-добър вариант. Не знам, то има и толкова различни ситуации, трудно е човек да даде правилна оценка от позицията на страничен наблюдател.

Да, има и такива, но те са рядкост и предполагам за това не се обсъждат. Освен това жената има варианта да се предпазва или ако не е, да направи аборт и да се отърве и от мъжа и от нежеланото дето. Докато един мъж няма как да принуди жената да абортира }:->

Макар, че всичко това за мен са абсурди и хората сами усложняват живота си.  *crazy*

И аз съм абсолютно съгласна.  :( Наистина е жалко вместо да си истинска жена с достойнство, да използваш собственото си "потенциално" дете (ако мога така да се изразя  :P), за да принудиш някой мъж да е с теб. Разводът е неизбежен почти и е страхотна травма за детето да осъзнае един ден каква е истината за неговите родители. Вярно е, че има и такива мъже, но как мъжът ще ти направи дете насила и ти после няма да можеш да вземеш мерки? Природата е дала властта в това отношение на нас.  :)

Аз изобщо не мога да проумея как някоя жена би била щастлива,като знае,че някой е с нея само заради детето? *crazy* Да се радваш на чуждото нещастие е просто  :!.Да не говорим как цял живот ще му го навираш в лицето,а мъжът малко или много ще свързва детенцето с отрицателни емоции  :\.
Ние бяхме планирали сватбата си преди появата на бебчо за това лято,но по време на  месеците,в които бяхме сгодени,то просто се появи  =]  :girlhide:
Това е от мен  @}->--

П.П.Въпросът в заглавието на темата е реторичен :)  *THUMBS*

Познавам двойки, женени заради детето като първопричина и досега си живеят щастливо вече повече от 10 години. Мисля, че пропускате случаите, в които двойки си живеят заедно, но не намират подтик да се женят, а покрай детето се престрашават и са си ОК. Има и случаи, в които мъжете са от типа, който никога няма да се обвърже, ако няма сериозна причина, а в последствие се привързва към майката и детето и пак си живеят щастливо. Разбира се, всичко това важи ако детето е само първопричината, а не основния фактор през целия им брачен живот. Не мисля, че в днешно време, при тая отвореност на отношенията, някой мъж може да бъде "принуден" да се ожени насила и после цял живот жена му да се радва на "нещастието" му. В крайна сметка, щастието на всеки е в собствените му ръце, отговорностите, които трябва да поеме - също. Разбира се, че е по-лесно, ако всичко е по реда си, но щом има и стабилни семейства, за които бременността на жената е била подтик да се оженят, значи има варианти това събитие да не е непременно нещастно.

И още нещо, на едно дете му харесва родителите му да са заедно и семейство, тъй че едва ли специално се замисля каква е причината да се оженят и едва ли ще страда от подобни изводи. Виж, за майка му, друг въпрос. Това, само вметка.

Ето, давам една точка в полза на дискусията и това да не се смята за реторична. :P

Деничка Звездичка,думата "достатъчна",в така зададен въпрос за мен е със значение като "единствена",все пак за случаите,които описваш е нужна и любов,а това вече е друга,основна причина за сключване на брак...  *THUMBS*

Аз също разбирам "достатъчна" като "единствена" тук. :) Затова се изказвам така. Ако говорим просто за появяването на дете като повод за подписване и това не променя отношенията, а любовта и обвързаността са си присъствали винаги, то това е различно нещо.
Деничка Звездичка,  :) повярвай ми, че в общия случай децата се питат за тези неща- за това защо са се появили, затова дали мама и татко са щастливи и защо са заедно. Децата просто осъзнават модела на тяхното семейство. Като изучаващ психология те уверявам в това. Случва се обикновено в една от основните психологически кризи в живота- юношеството.
И мъжа може наистина образно казано да бъде да речем изнуден. Прост пример: той си казва, че не може да остави детето и решава: ами и без това съм вече на 33, поне някой ще ми гледа детето, ще се грижи и за мен и т.н. и т.н.
Различни хора с различни приоритети. =]

Ти сега да не решиш, че съм те взел на мушка, за да се заяждам с теб. Не, не е така. Но искам да кажа, че за щастливо семейство са нужни щастливи участници в него. Това като психолог ще го потвърдиш. Аз имам въпрос: когато мъжът е "изнуден", смяташ ли, че той се чувства щастлив? Друго ме интересува дори повече: жената дали е щастлива, като знае, че се е налагало да "изнуди" някого си, за да бъде с нея и детето. Моля за мнение и по този въпрос.  :P

Моето мнение е, че детето не може и не трябва да бъде никаква причина за сключване на брак. Аз съм дете на разведени родители, които не са се оженили заради детето, т.е., заради мен, така че мога да бъда сравнително обективен.

SamVimes, няма да си помисля, че ме взимаш на мушка.  :P Аз обичам интелигентни дискусии, така че дори ми е приятно. Тук обаче сме на едно мнение. Прочети ми по-горния пост. Това, което си описал е именно това, което ме ужасява. Що за брак е това? :angry: Лошото е, че жени, които постъпват така не ги интересува явно истинското щастие.

SamVimes с Моника сте на едно мнение,аз така тълкувам поста й   *THUMBS*

На мен ми се струва, че сте малко едностранчиви, но това си е субективно усещане. Не че не сте прави в тезите си, но някак много лесно обявявате за незнам си какви жени, които си мислят, че с детето идва и брака. А те си имат пък своите аргументи и вероятно дори и вие познавате такива и не бихте ги осъдили веднага заради нагласите им.

Аз съм на мнение, че, разбира се, деца трябва да се създават съзнателно и с обич, че родителите им трябва да се обичат и да се оженят и заради съпътстващите ги любов и взаимност помежду им, както и че да се жениш само заради това, че има дете на път, по случайност при това, е гадно и грешно почти колкото и да създадеш дете, пък да го зарежеш отвсякъде. Но...считам, че темата може да се разглежда като "Достатъчна причина ли е детето да се ожениш", ако го разглеждаме като подтик, който се появява същевременно с налични любов или поне разбирателство и привързаност между родителите. Защото ако разглеждаме отделните фактори за сключване на брак, сами по себе си като достатъчни, то нито само любов ще е достатъчна, нито само познаването на партньора.... въобще, едно-единствено нещо никога няма как да е причина за брак, поне за добрия такъв са необходими съвкупност от няколко фактора. Та аз гледам на темата по-скоро като въпрос дали детето би било поводът да се оженят, а не единствената причина, но това май опира до формулировка. 

За това дали децата се интересуват от това обичат ли се родителите, вярно че, че през юношеството тези въпроси се обострят, но те са налични и при децата, които са родени от обичащите се в началото родители, но намразили се в последствие и разделили се. Иначе, има добри семейства и без тонове любов и страст между родителите, а в такива случаи децата са по-добре отколкото тези, които са живели с един родител. В случая, мисля, че при наличие на възможност за аборт, ако все пак двама човека са решили да имат дете, то явно дават шанс и за малко любов да се появи...  Ако опира пък до изнудване чак, то тогава няма как да не сме на еднакви мнения всички. :girl_wink:

Деничка Звездичка, мила, може и да не съм се доуточнила, но първото ми мнение в темата идва и като отговор на предишните коментари на момичетата.  :)
Ако и двамата родители са на една вълна и ако този брак е успешен и резултатът е едно щастливо семейство, то какво по-хубаво от това! Но аз имах предвид, че рискът за лош финал е значително по-голям при описаната от мен ситуация.

Момичета, вие знаете ли какви изказвания чух от двама отделни мъже в отделни ситуации, единият по-възрастен, другият от нашето поколение.. Интересното е, че и двамата са шофьори, на такси и автобус, не знам това дали има общо с мирогледа им. Та като бях бременна, те изкоментираха, как не искали да се женят за съпругите си преди въпросните дами да забренеят, че да били сигурни, че са плодовити (точните думи бяха "аз първо да знам тя да не е ялова"). Та явно за някои мъже детето не само е причина, ами и условие за сключване на брак. Разни хора, разни идеали.

BASTET Това само затвърждава мнението ми за шофьорите  :D Сигурно има и изключения  =]

BASTET, това са били егати идиотите! :girl_impossible:

Според мен детето не е достатъчна причина. Преди всичка двама души трябва да се обичат, да се разбират, да се уважават и да им е добре заедно  :)

Според мен човек не трябва да се жени само защото е направил дете. Както и двама човека не трябва да остават заедно само заради детето, когато нещата между тях просто не се получават. По този начин страдат всички, включително и детето.

според мен също не е достатъчна причина, виждала съм такива бракове, създадени изкуствено заради детето, те се разпаднаха до един... :(

Това е много грешно мислене,че заради детето двама души трябва да живеят заедно. В крайна сметка детето ще порасне и ще си тръгне по своя път,а ние ще сме вече на възраст и тогава на къде? Подкрепям предишно мнение,че детето също ще е нещастно при такова съжителство на родителите му. Децата разбират и усещат всяко напрежение в къщи.  *THUMBS*

Детето, само по себе си за мен не е причина за брак. Ако двамата се обичат, заедно са и това, че не са се оженили е просто формалност, стечение на обстоятелствата, тогава не виждам проблем - нека се женят хората. Но ако детенцето не е плод на взаимна любов, а просто се е случило инцидентно и двойката не вижда общото си бъдеще - тогава по-добре да не се женят. Ако се оженят, първо ще се залъгват, че са щастливи, после ще са заедно по навик, и за да не страда детето от евентуалната им раздяла. А това са 3 разбити човешки живота. Децата са много чувствителни и усещат, кога семейството им не е като това на останалите...

Много си права.. Такива бракове нямат бъдеще

И според мен детето не е достатъчна причина за сключването на брак. Какъв е смисъла да се женят двама души, след като не се обичат. В началото може да преглъщат недостатъците на другия, но идва момент, в който всичко излиза наяве и нещата стават много лоши както за самите родители, така и за детето. Когато родителите се разделят, потерпевши са децата.

Детето изобщо не е причина за сключване на брак.Честно казано много се дразня на двойки които чакат жената да забременее и тогава да се бракосъчетаят.Защо трябва да се чака да се появи детето за да се вземат?Те или се искат или не...  =]

 *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Аз не бих била с мъж, който ме разглежда като ....... за разплод!!!

Не знам какви са тези разбирания, че щом двама човека си имат дете задължително трябва да имат брак ?
Понеже работя на такова място, че лятото правим много сватби и толкова ги съжалявам момичетата едва едва не могат да се отпуснат да си танцуват да се забавляват с едни големи коремчета .... миличките :)
Според мен това, че ще се появи едно малко невинно човече не означава че задължително трябва да има сватба ......

Аз също не разбирам след дългогодишна връзка, видиш ли жената забременее и хоп айде сватба, а още по-зле сватба на всяка цена въпреки напреднала бременност  и то посред зима... :girl_impossible:
Голям риск си е за бебето, студ,танци...Какво са чакали толкоз време,че не са го направили преди това...

Съгласна съм с Bademka.
Всички мои познати се ожениха заради бебето... С връзки от по 1 - 2 месеца или малко повече, момичето забременява и хоп - сватба. От всички съученици, колеги и познати засега само аз ще правя сватба, така да го нарека 'по любов'. Повечето си мислят дори, че съм бременна щом ще се омъжвам.

Аз пък не познавам нито една такава двойка и честно казано прочетох тук за подобни истории.Изобщо не знам как може да познаваш някого от 2 месеца,да забременееш от него и на всичкото отгоре да сключите брак.Остави женитбата,ами детето?Не знам,много архаично ми звучи това,мислех че тези неща са отживелица,но явно греша.

carlyangel, аз също не бях ставала свидетел на подобни неща, но когато чух и го видях с очите си повярвах. Не съдя тези хора, в крайна сметка те сами носят отговорност за делата си и това ще е на тяхната глава, не на моята, но ми се струва, че в днешно време в повечето случаи става или така или изобщо не искат да се женят. Съдя по обкръжението си. Затова всеки път, когато влизам тук и виждам толкова амбицирани млади хора, които влагат всичката си любов в организацията на сватбата си, се успокоявам, че все пак има и доста нормални двойки - тогава писането тук ми става още по - приятно.  :)

carlyangel аз също познавам такива двойки, които съжителстват заедно заради детето. Даже нещо повече - има случаи, когато момчето прави нарочно бебе, за да задържи до себе си приятелката си. Това вече мен ме потресава. Когато научих, че има и такива нагли хора ... просто останах без думи. Това за мен е недопустимо, но реално има и такива случаи. Затова и аз държа да има сватба преди да се появи бебчо, за да не се каже " ето и тя забременя и реши да се жени " . Но и да се появи преди да има брак то знам , че ще е желано и направено съзнателно и с любов.

Нашите бъдещи кумове са били от ученици в една приятелска компания. На един купон се виждат с нови очи (по думите на мацката), вдъхновяват се, влюбват се и след 3 месеца тя забременява. Оженили са се, после се е появило и второто им дете, женени са вече от повече от 11 години и са не само страхотни родители, ами и все още влюбена двойка. Когато излизаме заедно по клубове, за да слушаме музика, те не спират да танцуват заедно и да се целуват, а в моите очи това е не просто романтично, ами и доказателство за това как се виждат самите те един друг. Да не говорим, че се разбират много добре, млади са, много ведри за живота, независимо от това, че не им е леко и въобще са страхотен пример за семейство, още повече при положение, че са се оженили съвсем в началото на връзката си. Така че според мен прекалено много фактори оказват влияние на едно семейство, за да може да се съди за неговото бъдеще само от периода преди сватбата.

Разбира се, и аз винаги съм си мислела, че дете трябва да се създава осъзнато и само с любов, но и много хора, при които се е случило непредвидено, успяват да имат трайни и добри семейства. А и да не забравяме, че понякога детето просто "дисциплинира" двойките и ги кара по-сериозно да погледнат на това, че са пораснали и е време за всички сериозни стъпки. Не че е правило, но не се случва толкова рядко. Сега се сещам, че в съзнанието на много жени историите, в които мъж и жена се срещат, разбират, че са създадени един за друг и се женят след едва няколко месеца, винаги са изглеждали крайно романтични, защо тогава появата и на дете в такъв бърз ход да изглежда толкова несигурно? Нима родителството е по-несигурно от възможността човек да се е заблудил при внезапно влюбване? За съжаление, дори и най-обмислените решения за брак или дете, не са гаранция за дълготрайност.

Деничка,прекрасна е историята на твоите кумуве!Подкрепям те напълно за написаното!
Аз напоследък съм станала свидетел на различни история,и на двойки ,които се женят заради забременялото момиче в началото на връзката им и за съжаление се развеждат още след година-две,и на такива,които са били заедно от много години без брак и се решават набързо на тази стъпка,пак заради 'непланирано' бебче.
Има и  друго,две двойки,много близки приятели на мъжа ми,с дългогодишни връзки,сгодени,искащи сватба,половинките им забременяват,при едните даже планирано,и не се женят,оставят го уж ,като се родят дечицата,а после с появата им това остава на заден план.Питахме наскоро едните кога ще се женят,пък те казаха ,че по-скоро мислят за второ детенце,отколкото за брак.
Аз лично винаги съм мислела,че детето е по-добрата свръзка и обещание в любов, и разбирателство между двама,подчертавам обичащи се хора,отколкото подписа.
Майка ми например е забременяла ,докато са подготвяли сватбата и се е омъжила във втория месец,тъй че попада в графата бременни булки,но са си много щастливи и влюбени с татко и след толкова години.
Та по темата-със или без дете,ако ги няма чувствата,разбирателството ,склонността за компромиси и уважението в една двойка,рано или късно те ще се разделят,а ако ги има -детето само ще ги направи по-щастливи и отговорни :)

Детето достатъчна причина ли е за сключване на брак? Не разбира се. Но вече в 90% от случаите сватби се правят заради бременност, както е коментирано и по - горе. Което е жалко според мен.

Бременна съм в момента.
Връзката ни е на 6 месеца, бебето беше планирано, въпреки че аз се изненадах, че стана веднага.
Сватба също беше планирана за догодина, смятахме бебето да е след нея.
Решихме, че ще се оженим през 2013 може би около 2 месеца след като се познавахме. Аз бързо ги взимам тия решения :)
Никога не съм искала да бъда бременна булка, точно защото хората ще си мислят, че се жени за мен заради бебето. И точно за това си говорехме, че бебче ще правим след сватбата. Ама изтрещях и го поисках за рождения си ден, той пък взе че се нави  :)
Сега най-вероятно ще изчакаме да се роди и да поотрасне, аз и без това вече бях свикнала с мисълта за есенно към зимна сватба.
Малко ме е страх сега само нашите да не се заинатят да се женим, че ще приличам на син кит, ако трябва да се женя бременна  :angry:

За мен едно дете не бива да е единствената причина да се предприеме подобна стъпка, като брака. Наскоро нашите бъдещи кумуве се ожениха и то само, заради това че чакат дете и кумата, непрекъснато я глождят съмнения дали той не го е направил нарочно /да забременее/, само за да останат заедно. По едно време от нерви и от страх щеше да разваля сватбата.
Единствено логично ми се струва да се сключи брак, когато вече двойката очаква дете е случая когато двамата са си ришили да прекарт живота си заедно и са се напаснали като двойка. Обмисляли са идеята за брак в бедъще или не са искали да се женят, но са решили че е по-добре заради детето. В този случай бебето просто забързва нещата, но не променя естествения ход на връзката /така или иначе те са щели да го направят някога/.
Аз лично никога не бих се омъжила, заради това че съм бременна.

nikoletasss, прочетох твоята история и наистина много се впечатлих от нея. Поздравявам те ,че въпреки големите трудности, които си срещнала си решила да вървиш ръка за ръка с мъжа ,който си обичала. И аз съм туркиня. Знам колко е трудно да се докажеш пред свекърва си , дори да си най-добрият човек на света, фактът,че си българка е достатъчен, за да не те искат. Аз съм много против това...Въпреки, че вярата, езикът, манталитетът е различен, л'бовта е една и съща за всички... Моят годеник също е турчин и си го обичам много,добро момче, който адски много уважава моето семейство, но ,ако той беше българин,колкото и добър да беше, семейството ми никога нямаше да го приеме. Надявам се сега всичко да е наред сега при теб. Направили сте малко неприятно начало за съвместния ви живот, но аз смятам ,че л'бовта може да надделее над всичко. И да добавя към темата, и аз като ratatui, мисля ,че едно дете не бива да е причина за брак. Още повече, това е унижаващо и за мъжа, и за жената, най-вече за детето - то завинаги ще си остане като "грешката", станала причина за този принудителен семеен живот...

Детето само по себе си не е причина двама да са заедно, то е следствие/продължение на тяхната любов. В обратния случай детето става свидетел на едни луди скандали, които ако някой мисли, че са в негова плюс, жестоко се лъже... Имам дете и знам как реагира на най-малкото, да не говорим ако става въпрос за грандиозни изпълнения какво ще е... Децата трябва да чувстват сигурност в техните родители, ако родителите сами не са сигурни един в друг не знам как ще накарат детето да го почувства (и пак ще кажа - скандалите тотално променят обстановката!). Категорично съм против сватба, заради дете (лично мнение). Има и случаи, в които така или иначе биха се оженили, тях не ги включвам, защото са доста по-малко...

Ники, поздравявам те за волята и силата. Със сигурност не ти е било лесно, пожелавам ти от тук нататък да имате само прекрасни моменти заедно! @}->--

Ники аз си поплаках.
По темата, ние сме с две деца, които са много желани и чакани. А чак на 10.08.2013 ще се подпишем :P

Аз не съм била бременна, не съм попадала в ситуации, които са описано по-горе, но пък като дете съм била свидетел на моето детство, семейство и чувства и това на мои приятели, чиито родители не са били в добри отношения. За мен майка ми и баща ми бяха и все още са хората, на които мога да разчитам за всичко и ако съм с тях съм спокойна и всичко ми е наред. Така се чувствам и сега със съпруга ми. Моето семейство е моя храм. Обратното, приятели, които съм утешавала и които са били много тъжни от факта, че родителите им постоянно се карат и някак си ги пренебрегват и те като деца не са се чувствали достатъчно обичани и важни за родителите си.
Едно дете, ако няма любов и разбирателство между родителите, не е причина за брак. Все пак вече живота и нравите са съвсем на друго ниво. Но това не означава, че макар и без да са заедно и женени, родителите в името на детето не могат да имат прилични отношения и да се грижат и да го обичат. Поне от моя гледна точка цивилизовани хора биха постъпили така. По отношение на аборта, аз лично, дори и при нежелана бременност, не бих могла да извърша подобно нещо. Дори и бащата да не желае да припознае бебето и да го вижда, бих си го отгледала самичка. Това не би могло да ми се случи, но в някакъв момент съм си го мислела...ако попадна в подобна ситуация как бих реагирала.
Възрастните сме тези, от които зависи щастието на едно дете, което може да е много щастливо и без родителите да са женени, стига да му показват колко много го обичат!

Аз имам дете от милото,но още сватбата ни се замисля... Иначе съм на мнение,че дете от нежелана бременност не е причина за брак.През 2009 щях да сключа брак (планувахме голяма сватба) с мъж,който много обичах въпреки всички трудностти,но почти в последния момент проумях,че те няма да свършат с подписването и сватбата-тогава се оказах от трудната любов. С милото много се обичаме и всичко се нарежда от само себе си. Чак се чудя как съм издържала 8г трудностти. 8P