Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Честита тема от мене. С интерес следя подготовката за твоята сватба. Моят голям ден е един ден по-късно :-) Успех и много спокойствие в последния месец преди морската приказка  @}->--

Честита темичка Nebulka!  @}->--

Nebulka,  честита тема :) Успеша подготовка и след сватбата те искаме тук като Da(veche)bulka :)

Честита темичка и от мен @}->--

Аз не влизам всеки ден във форума и като го отворих днес, гледам нещо различно от "имаш 12 съобщения, 0 са нови". "Имаш 15 съобщения, 3 са нови". Няколко секунди се чудех, какво ли ще значи това, толкова съм свикнала от години да гледам едно и също, че не го възприемам като съдържание, а като картинка. Ако emmmmmy и kiwi не ми бяха писали, може би след около 2 седмици, като вляза да честитя на някого или да разгледам малко нови булки, щях да видя, евентуално. Аз не знаех, че всички имат теми, мислех, че само някои. Пък не познавам никого тук, въобще не очаквах. Много мила изненада! Благодаря ви за вниманието!  @}->--

Обаче с какво да ви забавлявам? Сватбата преди три години, която ми се провали, и заради която от отчаяние накрая се прекръстих на Небулка, беше трагедия. Трите "Р"-та - роднини, разправии и ревове. Монетата хвръкна, обърна се и сега стана комедия, особено след експеримента да шия небулчинска рокля и да искам да изглеждам булчински. Женска му работа! Преди малко писах в темата за булчинските рокли перипетиите от първа проба. Преди това известно време мислех даже без рокля, с какво - и аз не знаех, но после си казвам, това ти е шансът, или си го правиш за теб или никой нищо не прави. И така, за сватба от 10 човека, която смело може да набъбне до 13, аз ще съм в бяло и с воал. Комедията продължава с това, че се чудя, дали да каня баща ми, не че му имам зъб, нищо подобно, добре се разбираме, чудесно даже, ама и аз не знам защо. Брат ми ще ми е кум, но пък сестрата на кандидат-младоженеца няма да идва, даже може и да не и кажем, защото е с новородено бебе. Баща му сигурно също няма да дойде, но не че си има новородено бебе, просто не е по такива мероприятия. Макар, че кой знае! И за двете! :D Неговият вуйчо ще дойде, но мойте трите лели - не. Освен това тръгнахме да се женим без да имаме достатъчно пари. На мен не ми пукаше особено - все ще има за медицинските и таксата за ритуалната. Айде, и аз рокля ще се намери! И после като се поразчу, заприиждаха пари, и айде и чаши, айде и обувки, айде и това, айде и онова... разпростряхме се извън чергата. Голяма сватба ще е, няма що! Ама после ще съм ДаБулка!  :D

Иначе по-сериозно за несериозното: както знаете лятос софианци се изнасят към безбрежната синя шир, и ние софианци ли сме или що, и ние там - на моренцето ще се женим - в претъпкания, от тук там куртоазно позакрити с цветни парцалки голи хора, стар град на Несебър. Малките ми мечтички за деня са след подписването сутринта и ресторанта на обяд да си повея булото на платноход, семо дето не знам къде ще го търся. Като се мръкне с малко светещи фенери на плажа, пък ако сме живи и си намерим за компания сватбари на нашата възраст, може и някъде из дискотеките на Слънчев бряг да се попилеем. Хм... алкохолотеките е по-правилно, може би? От мечтите обаче се пада болезнено, та затова каквото стане, все ще съм доволна. :D

А ти, моме (засега), ти защо си нямаш тема? Аз те бройнах, че си след мен, още като се записвах в общия датник. Това трябва да се поправи.

Честита темичка и от мен  :danceg:

Това да се ожени човек е много сложна работа. Постоянно си мисля, че всичките неща, които трябва да се свършат, са тест за мотивацията на кандидат-младоженците. Днес ходихме в психодиспансера и си взехме заветните бележки. Прегледът си беше проформа. Дадохме кръв за васерман, но си пуснахме и други изследвания. Ходих на втора проба, влюбена съм в роклята си. Не стигнах до халките обаче, това остана за утре. Ние имаме едни халки от родителите, купували са ги в Русия едно време. Но са много тънки, грамажът на всяка е по 2,47. Решихме да си докупим злато, за да станат по-големи, но това се оказа много сложна задача, а пък и време не остана много. Снощи разглеждах халки в интернет и попаднах на волфрамови такива. Моят бъдещ мъж се заплени. Стои като бяло злато, но може да е толкова силно полирано, че да е почти огледално. Не подлежи на издраскване, защото това е най-твърдият метал, по-твърд е пет пъти от стоманата, а от златото десет пъти. Само диамант може да го надраска. Освен това е по-евтин значително от златото. Сега ще си поръчва от ибей, ще дойде за седмица-две. Най-важното е, че ще го носи с удоволствие, че нещо се мръщеше на златната халка. Може да има проблем с гравирането заради твърдостта на метала, но това да е. А от руските халки аз реших да си направя една за мен и мир да е. :) Само да намеря хубава снимка на волфрамова халка и ще я кача в галерията. Купих си и чаши, но още не съм ги снимала.

Ето линк към сайт за волфрамови халки - http://www.weddingrings-direct.com/show_sub_cat/range_of_tungsten_carbide_rings/78/-/942/ (http://www.weddingrings-direct.com/show_sub_cat/range_of_tungsten_carbide_rings/78/-/942/)

Небулка, поръчайте си еднакви - не ми се струва добре да сте дори с различен метал. А тези халки от родителите, техни ли са били или просто са купили златото?

Аз малко суеверна си падам и съм чувала, че не хубаво да вземеш халките на родителите.

и аз мисля като Киви- аз дадох халки и ни направиха  наши, но не от същото злато.
не е лошо ако е възможно наистина да се споразумеете поне за еднакъв модел.
Ако вярваш в такива неща де, аз вярвам.
п.с има среща на форума софийска на 22ри сега, ако искаш виж темата и се запиши да се запознаем и да побъбрим, небулка

Те само са ги купили, дори са още с етикетите (в галерията сложих снимка). Аз не съм суеверна, но не ме блазни мисълта да взема халките на разведени хора. А за различния метал, на мен много ми харесва идеята - неговата ще е блестящо бяла, а моята блестящо жълта, и двете без никакви украшения, абсолютно изчистени. Най-важно е всеки да си харесва пръстена. Той дълго време не искаше халка въобще. После кандиса, но знам, че скоро ще си намери оправдание да я свали. Докато тази волфрамовата толкова му харесва, че ще я носи със сигурност. Казах му, че ако иска, и череп с кости може да си сложи на халката, на мене ми е все тая. Наистина.

Еми, с най-голямо удоволствие ще дойда, обаче на 21-ви заминаваме за морето и ще е невъзможно. Но следващия път.

Ще си я носи, моят мъж я сваля само като се къпе и като спи, а никога не беше носил пръстен :)

Абе в крайна сметка ако ще да я носи. След десет години съвместен живот съвсем малко са нещата, за които преговарям, а пък тези, за които изострям тон или настоявам са едно или две. Да има там какво да му намуша на пръста по време на церемонията, после каквото ще да прави. Гледам към никакви правила и традиции да не се придържам, че само конфликти. Ние и без това като вкусове сме на двата полюса.

С малко закъснение честита темичка и от мен милааа...още малко остана и ще дойде големият ден  :svatba: :weddingday:

Записвам се и аз ;)

Nebulka, тези халки са невероятни! Направо се влюбих в тях!!! :eager: Предполагам обаче, че само в чуждите сайтове ги има .. не съм видяла някъде по магазините да се предлагат. А с гравирането как стои въпроса?

Волфрамови пръстени има и в няколко български сайта, но твърде ниската им цена може да означава примес на кобалт, който може при някои хора да раздразни кожата (но не е задължително). Поръчваме го от британския ибей, защото ще дойде преди сватбата. Гравирането е сложно, заради твърдостта на метала. С лазер подлежи на гравиране, но резултатът може да не е много добър. Това не е кой знае какъв проблем в нашия случай. Този метал е толкова красив, когато е полиран гланцирано, че и аз се замислих за такъв пръстен. Но сигурно няма да си купувам за мен, защото харесвам топлия жълт цвят на златото, пък и вече имам злато. Две халки не ми трябват, пък и с нашия бюджет от 1000 лв...

Аз изобщо не видях какви са им цените - сигурно аз нещо недовиждам *crazy* Но определено много се заинтригувах, а доколкото видях, можеш да си поръчаш мостри на избрания модел, за да видиш как ще ти стои и най-важното дали си уцелил размера :D Аз никога нищо не съм си поръчвала от такива сайтове, та малко ми е Х как точно се случва цялата магия :GROAN: Иначе много ми харесва тази: http://www.weddingrings-direct.com/show_product/TNG-2502/78/1//942/ (http://www.weddingrings-direct.com/show_product/TNG-2502/78/1//942/) и тази: http://www.weddingrings-direct.com/show_product/TNG-2503/78/1//942/ (http://www.weddingrings-direct.com/show_product/TNG-2503/78/1//942/)  и още много други :P
Момента с гравирането обаче ще се окаже проблем при нас май .. защото ние си държим на нещо определено, а то може да се направи само ръчно ...

Волтфрамовите холки са много яки...ние се колебаехме между тях и титаниеви. Лошото е че от ибей бяха със странна номерация и моя номер не го уцелиха. Но се смеем с мъжа, че като забременея ще ми става!
Иначе nebulka ...пожелавам ти да имаш сватбата, която си си представяла!
Аз много исках морска сватба, но бюджета е ограничен а гостите много и си остана в Пловдив. Но след 10 години може да си направим церемония на плажа! Вие пък може след 10 да се ожените в София  :P

Хаха, това предложение си го бива! :) Нямаше да ми хрумне. Ами то след десет години, че и по-малко за 20-годишнината от началото на връзката, може да направим и голямо тържество - тогава сигурно ще имаме повече възможности, ще е пълно с деца и купонът ще е на шест. :)

Пънк, халката, която не ти става, като на снимката ли е?

Лунна светлина, ако държите на гравирането, изберете злато или сребро, твърдите метали ще ви създадат ядове. В България не са популярни такива пръстени и не знам кой може да ги гравира.

Да същата!

Яко! Сега остава само да забременееш.

Има време! но мерси за пожеланието!

Хехе добра причина, за да ти бъде халката по мярка :P :banana: А иначе за гравирането много държим да, защото написаното значи много за нас и май ще минем на вариант да си изберем модел от тези волфрамовите и да ги направим от бяло злато :girl_wink:

Честита темичка и от мен :) лека подготовка и незабравима сватба желая, ще следа с интерес подготовката :)

Благодаря Еме, и на всички, за вниманието! Приключихме въпроса с халките - той си поръча неговата волфрамова от ибей, аз моята в Diddo. След два дни отиваме на море и като се върнем след десет дни, и двете ще са готови/пристигнали. Много ще са различни, но това хич не ме вълнува. Утре приключваме и медицинските - взимам резултатите от васермана и отиваме на белодробен. Ще ходим да обличаме младоженеца - панталон и риза само (с навити ръкави, плажна сватба). В петък ще ходим в ритуалната да си платим таксата и да оставим документите и край! нищо повече не ме интересува! Само вълните, пясъка и слънцето. :) Искам напълно да изключа, че много ми дойде тия дни. То да беше само сватбата, добре, но всички знаете - никога не е само сватбата. :)

Честита темичка и от мен!  :goody: Много са интересни халките. Колко приблизително струват?

Небулка, пожелавам ти ползотворни и приятни последни дни като госпожица! :))

Благодаря, dixie!
Зайче, неговата излиза 70-80 лв с шипинга, а моята 100-120 лв за изработката, аз дадох необходимия грамаж злато.

Зайче, заекът на аватара ти е най-невероятният заек, който съм виждала, с този цват, а и този поглед! Твой ли си е?

Облякохме младоженеца. Както тръгнахме за светло панталонче и ризка, а купихме черен костюм със синя  риза. Много е красив! За първи път го виждам в костюм, не че си е мой (е, и за това, де), но е най-хубавият!

 @}->-- @}->-- Честита темичка и от мен.Само хубави емоции ти пожелавам.И да имаш една невероятна сватба,за която си си мечтала @}->--

 8P Булка  8P зайчето е от аватарчетата на форума  8P Обачи ние си имаме същото  :danceg: само ушите му са клепнали  :rabit: :rabit: :rabit: може да ти го пратиме да ти погостува ден-два  :sarcastic:

Зайче, аз имам много добре възпитана млада свиня (морска) ;) тъкмо ще си правят компания.

Гери, много ти благодаря! И на теб ти пожелавам същото. Сватбата от ей така си стана съвсем официална и младоженъцът се развълнува даже!

 @}->-- Благодаря ти :)

Честита темичка. Пожелавам ти успешна подготовка. @}->--

Изпуснала съм малко, но сега вече се записвам и ще наваксам  *THUMBS*

Нищо не си изпуснала, купонът тепърва предстои. :) Вчера като си видях младоженеца облечен и пак се влюбих (за не знам кой път).

Някак си егоцентрично си мислех, че някои неща ще ме подминат. Но нищо не ме подмина,  толкова много задачи покрая тази сватба, от сутрин до вечер тичане ден след ден, чувствам се стресирана, искам да затворя очи и всичко да е зад гърба ми. В същото време почувствах сватбената тръпка - дрехите ни станаха неочаквано много официални, поканихме повече гости и те ще дойдат. Мисля, че ще стане хубава малка сватбичка.

Тази вечер пътуваме за морето, утре да си представим документите в ритуалната зала, ще намерим ресторант в Стария Несебър и после се отдавам цяла седмица на релакс.

Nebulka пожелавам ви едно приятно и леко пътувани и съм сигурна, че ще откриете невероятни ресторанти...а и самият град сам по себе си е уникален  @}->--

Миналата година докато бяхме на почивка там/несебър/, покрай нас мина една двойка младоженци с кумовете. Май това бяха всички сватбари, ама така благородно им завидях!

Ей Булкааа как ти завиждам за морето  :sunshine: :swiming: :boat: :fish:  :swim:
Ще избягаш от :heat: в София...

Пожелавам ви и на вас да намажете от морската прохлада! Такива главоболия имахме с нашите медицински, епопея на измъчените мога да напиша, че в тоя момент лежа на леглото, около мен е разхвърлян целия багаж за пътуването, а нямам сили вече да стана да свърша няколкото последни задачи, лежа си и сама си завиждам, че ще ходя на море и дотук.

Пънк-момиче, тази идея да направим след десет години тържество в София, така ми влезе под кожата, че да ти кажа, най-сериозно възнамерявам да я реализирам. Само да сме живи и здрави след десет години. Това ще бъде чудесен подарък за нас и близките ни. Най-хубавото е, че няма да съм булка и всичко ще е по-просто. Човек ако не живее така, че да си осъществява мечтите, все едно е полу-умрял. Вие защо не идете с няколко приятели на морето за няколко дни и да си спретнете импровизирана или не церемония и купон на плажа? Дрехите ги имате, сватбеното настроение - също.

Ще купуваме жилище и всеки лев е насочен натам. Така че даже и почивка за 3-4 дена едва ли ще си позволим. Пък и е прекалено рано след сватбата да правим втора!  :)
Пък да ти кажа и аз за плажна сватба виждам булчинския тоалет по неглеже и мисля, че роклята ми няма да е особенно подходяща за там.

Лек път и от мен и да си намерите вашият ресторант.Ще чакаме включване  :postman:

Записвам се с леко закъснение, за което се извинявам. Небулка,  прочетох набързо постовете ти и ще си позволя да копирам , нещата които много ме впечатлиха:
1. "на моренцето ще се женим"
2. "влюбена съм в роклята си"
3. "Вчера като си видях младоженеца облечен и пак се влюбих (за не знам кой път)."
4. "дрехите ни станаха неочаквано много официални, поканихме повече гости и те ще дойдат."

Ще бъде страхотно, много добре сте го планували. Поздравления и ти пожелавам  мноооооого положителни емоции и покрай подготовката и на самия ден. Ще бъде горещо, слънчево и солено "ГОРЧИВО"

Момичета, много ви благодаря за вниманието!
Пънк-момиче, жилището е по-важно от всичко, за мен поне. Живея в стара, много стара къща, отпреди войните строена, и направо я обожавам, тя си е мойта крепост, нищо, че сме четвърто поколение в нея и всичко е вехто-вехтичко... там си е моето убежище. Да си направите много хубаво жилище ти пожелавам, точно във ваш стил и за вашите нужди! Ами купон винаги може да се направи, ще му дойде времето.

Слънчогледово момиче, :) обобщила си отлично нещата, които ме радват най-много. Аз гледам с истинско възхищение украсите, декорациите и изпипването до последния детайл на сватбите на момичетата във форума. Обаче точно за моята няма да се занимавам с това. Реших да свърша само ангажиментите, без които не може, а за другите неща да се откажа от упражняването на контрол и моделирането на сватбата по конкретни желания. Например за букета ще отида някъде и каквито цветя ми харесат на място, такива ще купя. Не искам нищо да искам. Не искам да искам каквото и да е конкретно. Ангажирахме фотограф, мисля един от най-добрите в Бургас. Ще снима само ритуала и после фотосесия в Стария Несебър. Нямам претенции къде и как, той знае по-добре, той е снемал там, не аз. Каквото направи. Харесахме много готин ресторант - Вега. Има една беседка, която побира до 20 души и е самостоятелна. Квадратна, с цветни завеси, които се веят на вятъра. Не е от луксозните неща, самата беседка е в индийски стил, индийски - индийски! Ще я оставя така. Само ще купя по една свещ за всяка от трите маси, може би и малко цветя в по една чаша. 
Персоналът много се зарадва като разбраха, че ще имат сватба. Дегустирахме им менюто - отлично готвят. Цените не са високи, пък и за 16 човека. На свободна консумация.
Майка ми иска торта да има, на мен ми е все едно. Ако поръча, ще ядат торта, ако не - ще ядат мелби и плодови салати.
Всъщност, развълнувах се само в три момента до сега - като си видях хубавия младоженец в костюма, като оградих с кръгче "вземам" фамилията на съпруга и го изписах - "Стайкова" и като влязох в ритуалната зала и си представих как съм вътре, облечена в роклята. Да ви кажа, ако изберете ритуалната зала в Стария Несебър, няма да сбъркате - прекрасна е! В София залите са доста овехтели, със соц-излъчване. Докато тази е чисто нова - витражи на всички врати, таванът е целият в дребни лунички, които създават изключително луксозна обстановка. Светлината е неповторима комбинация от изкуствено осветление и естествена светлина. На тавана има един голям кръг с прабългарския календар. Залата има визуално разделение - отпред, където се случва най-важното е най-светло и луксозно някак си, с по-нисък таван. Отзад в залата има две колони седящи места за гостите... абе ще видите снимки - красота! Понеже сватбичката ни е много малка, а и имаме къща за спане там - родната къща на кумата - можем да си позволим Несебър за декор. То този декър е толкова хубав, че не се налага да планирам нито украси, нито места за снимки, нищо просто. Нещата ще си се случат от самосебе си и аз само ще се оставя на това, което идва.

Колко прекрасно звучи всичко: старият град, цветя на място, снимки, където ви видят очите, приветлива ритуална зала и най-близките хора  :girlsigh: А и напълно подкрепям увереността ти, че всичко ще се получи идеално от само себе си.
Чак се замислям, за какво ми беше да минавам през всички сватбени главоблъсканици...

Защото си искала и си имала нужда. Какво по-естествено от това? За предишния ми опит да се омъжа и аз бях така. Но сега открих, че нямам търпението, явно съм се променила през годините. :) Пък много обичам промените, затова се радвам.

Nebulka, изчетох те на един дъх...и си представих Вашия ден - прекрасен като емоция и толкова истински... Мила, от сърце ти желая незабравимо красиви, сватбени емоции!!! (и да, абсолютно права си - Несебър е толкова хубав, че няма нужда от никакви допълнения, за да имате точния декор *THUMBS* )

Благодаря ти, Тонина! Снимката на аватара ваша ли е? Имам чувството, че е правена в Пловдив.

Да, от нашата сватба е и е правена в Пловдив. И двамата сме от различни градове, но след години по света и у нас, си харесах Пловдив  :) и половинката се съгласи, къде ще ходи  ;)

Боже колко просто, красиво и неангажиращо звучи всичко казано от теб, направо наистина караш да се замисли човек, неидеята ти за несватба всъщност е нещо много романтично, поне аз така си ги представям , пълно с изненади и красиви емоции, поздравления за куража да направиш такова нещо :)

Тонина, много романтична снимка! Роклята ми ще има подобно деколте. Имаш ли нещо против да ми изпратиш линк на лични да видя повече снимки от сватбата?

Еме, не е нужен кураж да правиш нещо различно, макар че аз не правя нищо различно, само имам различно отношение. Човек просто трябва да бъде себе си. Наистина, на мен ми бяха необходими 30 години да дойда на тоя акъл - да не се опитвам да контролирам всичко в живота си, да го оставя да ми се случва такъв, какъвто е. Само така имам чувството, че съм жива. Да не оценявам всяко събитие като добро или лошо. И най-важното - да спра с искането. Забелязах, че когато не искам нищо, а оставя на живота да ми поднесе каквото реши, но обезателно трябва да му имам доверие, доверието ми в живота се отплаща многократно и получавам много повече отколкото бих се осмелила да поискам и би ми се струвало реалистично да получа. И ако получа друго, да не се разочаровам, а да намеря предимството. Или пък урока. Не че нямам цели или мечти, знам накъде отивам, но как ще стигна дотам, това оставям на живота, който се справя със задачата къде по-добре от мен. Ще споделя нещо лично, след като първият ми опит за сватба се провали 2009 година, изпаднах в отчаяние на тази тема и ми се превърна в идея фикс. Лошо. Изкарах така три години в мисли защо другите могат да имат мечтаните сватби, а аз не. Звучи малко като подигравка от страна на съдбата, но до сватба дойдох отново, когато спря да има значение, когато фикс идеята отлетя и ми стана безразлично. А се отървах от това мъчение, защото осъзнах, как емоциите ми търсят да се закачат за някоя тема и да изпитват болка от нея. Защо нямам мечтаната сватба? Защо нямам дете? Защо това, защо онова? После ми стана ясно, че като проимам мечтаната сватба, че като проимам дете, тогава ще си намеря нещо друго, за което да лея сълзи и да се тюхкам. Реших да изляза от този омагьосан кръг. В резултат чувствам се по-жива откогато и да било. Все едно съм била в мисловен затвор, а сега за първи път дишам и усещам света със сетивата си. О, за нищо на света не бих оставила тая нова придобивка. Споделям тези неща не за друго, а защото твърде много от нас женските се втеляват за неща като да съвпаднат цвета на поканите с цвета на нещо си друго. Ако човек се забавлява, докато върши това, всичко е шест. За някои обаче това напрежение идва в много, а не знаят, как да се измъкнат. Аз поне бях така на първия опит. И се радвам, че не стана тогава. Оттогава ми остана ника Небулка. Малко съм по откровенията, но това съм си аз. И всичко е екстра. Малката тайна, която открих за себе си, е тази: всеки миг носи някаква красота, някакво очарование, нещо интересно. Разбрах го, когато си зададох въпроса "Защо ми харесват толкова много неща, а мога да избера само едно?", докато се взирах в колекцията снимки на рокли, букети и не знам си що. Разбрах, че съм способна да намеря очарование и в най-странните неща. За да се случи обаче, трябва акълът ми да присъства в момента, в мига, а не да витае в някакъв бъдещ момент, където не знам си какво си е измислил. Затова съм спокойна за деня на сватбата, каквото и да си случи, аз ще му се зарадвам. Един истински изживен миг, поднесен от съдбата как да е, е много по-жив и пълен с емоции от хилади изфантазирани и изпланувани часове и сценарии. Щото вие не знаете, но аз знам и ме е срам, но всъщност не ме е, колко много сценарии на колко места и по колко различни начина имах на компютъра си. Така се бях затормозила, че накрая исках просто да идем, да се подпишем без нищо, че да знам, че ми е минало през главата и няма да го мисля повече. Радвам се сега, че и това не сътворих. Единственото е, да правя каквото е необходимо и да не го мисля и планирам, а когато дойде, да нямам очаквания и да се наслаждавам. Тази година си имам специален девиз "Драма не правим от нищо!" Така смятам във всяко отношение. Бъдете и вие спокойни. Забавлявайте се, не се тормозете излишно, просто няма никакъв смисъл от това. Животът трябва да се живее с удоволствие. Вчера прочетох една мисъл и ми стана любима "Радвайте се на дребните неща в живота, защото ще дойде ден и ще погледнете назад и може да се окаже, че дребните неща всъщност са били големите неща." Свекър ми се опитваше да ми го каже още преди години "човек все чака нещо да му се случи, мисли си, че големите радости, като да се ожени, да има деца, са големите наистина, а щастието е в простичките, обикновените неща, които ни се случват всеки ден". Вече не се съмнявам, че е прав. Благодаря на търпеливите, които изчетоха чак до тук. Поне знам, че не съм офтопик в собствената ми тема. Дано си вземете нещо за себе си от това, което споделих, и да ви допринесе в живота. От сърце ви пожелавам, да сте много щастливи сами, с любимите си хора, изобщо!

 *THUMBS* Булка, точно така! И аз се отказах да се ядосвам за глупости - каквото стане-стане  :[
Успех с подготовката  :girl_wink:

ДаБулка, изчетох всичко което си написала и....все едно четях своите собствени мисли.  *THUMBS*
Точно по същия начин действам и аз - просто оставям нещата да се случат сами! И обикновено се случват хубави неща!  ;)
Желая ти един незабравим сватбен ден! @}->--

Честита podgotovka:)

Nebulka (макар че ми хареса и ДаБулка-та на Росита), изпратих ти снимки на лични.
Желая ти хубав и усмихнат ден, а що се отнася до подготовката ти, нямам никакви съмнения - щом знаеш какво искаш, нещата винаги се получават  :) Успех!!

:)

Честита темичка  @}->--
Пожелавам ти една незабравима морска приказка :girl_wink:

Разказа ти ме трогна и открих част от себе си в него...знам че сега сватбата ти ще бъде незабравима  @}->--

Nebulka, :goodpost: Исках да копирам отделни изречения от поста ти, но после реших, че няма смисъл да го копирам почти целия ;)
Аз мисля, че най-важното е човек да е в мир със себе си. Винаги казвам, че човек трябва да открива положителното, хубавите моменти, дори и в най-дребните нещица, защото вярвам, че всяко черно си има своето бяло - може да е съвсем мъничко, но е там, важното е да успееш да го видиш ... и да успяваш да го виждаш и занапред!
Защото много е лесно човек да е недоволен, да мърмори и недоволства от някого/нещо, по-трудно е да се опита да бъде позитивен и положително настроен към всеки/всичко. Тогава, именно тогава възкликва: "Аз съм истински щастлив и съм голям късметлия да ми се случват всички тези неща и да съм заобиколен от такива хора!"
Извинете ме за лиричното отклонение :[

Небулка, трябва да си призная, че се възхищавам на начина ти на мислене. Дано и аз един ден да мога да приемам нещата по този начин. Сега осъзнавам колко нерви хабя понякога напразно, особено пък когато става дума за такова важно, лично събитие, което може да е само повод за радост. И за други нещо, но това е друга тема  :)
Като чета публикациите ти, си представям вашата сватба - колко различна и романтична ще бъде на морето.  :) А днес, като погледнах един от постовете ти и видях колко дни остават до големия ден, хем се стреснах (нали аз съм само няколко часа след теб), хем така се развълнувах, че след по-малко от три седмици ще сме булки  *YAHOO*

Ох, леле! Написах дълъг пост и го изтрих без да искам. С тия телефони...
Искам да ви пожелая прекрасни сватби, булчета, но още повече искам да ви пожелая хилядите дни след сватбения да са също така цветни и щастливи. Това си зависи от нас, разбира се.

Аз се успокоявам все повече на морето, макар времето да е променливо. Уравновесява ми психиката. Почти не мисля за сватбата. Снощи ми хрумна да направя покани все пак. Ще имам време. Харесах едни забавни. Чудех се дали да не ги направя сама, защото обичам да майсторя, но май не ми се занимава да измислям идеята. Около 7-10 броя. Искам да ги надпиша персонално и на ръка, за да им останат за спомен, понеже няма да има подаръчета за гостите. Имам и още една идея. След сватбата да взема една снимка и да я направя на пощенска картичка в печатница. Твърда и с редовете отзад. Може да е черно-бяла или ретро, зависи какви снимки станат. Също така да поръчам марки с персонализирана винетка в български пощи с друга сватбена снимка. Това е две марки, едната обикновена, с картинка и номинала стойност, а другата е нашата снимка, двете са закачени една за друга. Това е и подаръкът ни за кумувете, които на датата на сватбата празнуват три години, откакто са заедно. Тяхната марка стана страхотна. Мисля, че ще се изненадат. И така, след сватбата лепя марките на картичките и ги пускам по пощата без пликове, за да им сложат клеймо върху нашата марка. Това ще са благодарствените картички за присъствието на гостите. Ще пратя е на някои приятели, за да ги известя или пък просто за спомен. Картичките малко ще се поомачкат по краищата и ще се "позахабят". Няма да пиша лични текстове, само по няколко думи, защото ще са достъпни всеки да ги гледа, нали са без плик. Какво мислите за тази идея?

Ooo, супер оригинална идея!  @}->--
Признавам, че колкото и да ми е развихрена фантазията понякога, точно това не би ми хрумнало!
Успех с подготовката или каквото е останало от нея! Звучиш толкова спокойно и уверено и съм сигурна, че ще си изкарате страхотно!  *THUMBS*

Страхотна идея имаш, аз съм го правила това с марките , много отдавна и от друга държава, но реакцията и емоцията, когато получиш такова нещо е много голяма, подкрепям с две ръце изборът ти, много оригинален :)  За поканите , нищо не ти пречи, имаш време, ние нашата за кумовете също сме си я надписвали сами и е забавна :)

Присъединявам се към момичетата - идеята ти за спомен от сватбата е супер и хич не се колебай  *THUMBS*, а и за поканите имаш време - действай смело!!

Аз дори не знаех, че това е възможно- марка и картичка от снимка ohmy Айде картичка как да е, ама марка да се направи :bravo:

Nebulka, страхотна идея! *THUMBS*

И според мен идеята е много добра. Ще чакаме снимки тук, събуди любопитството ми.  :)

и на мен идеите ти ми допадат и мисля дори че си много оригинална. :)

Сташно ми харесаха хрумките ти  :bravo: .Даже взех да се замислям дали да не хакна идейките ти,ако ми остане време  :girlhide:

Ами хакни ги! Всичките ги хакнете, нали за това ги споделям! Даже да ги хакнете, резултатът пак ще е различен и да ми покажете какво е станало. Аз се надявам снимките да станат бързо след сватбата, за да не се проточи във времето реализацията на следсватбените картички, не за друго, ами да не ми се отще да се занимавам. Първото нещо, което почнах да си събирам, са картички от местата, където отивам. Станаха много и спрях, но картичкуването си ми е още страст. Сега съм решила да си наруша правилото и да си купя стари ретро картички на Несебър, за спомен. Иначе новата ми колекция са билети - от градски и междуградски транспорт. Даже в София има трамваи с билетни машини, които отпечатват датата и часа на пътуването, както и спирката. Такъв билет запазих този април, като се роди племенникът ми. Купих му и един вестник Капитал, да му действат като машина на времето, която да го пренася в деня, в който се е родил, понеже светът много се променя. Мисля че и един касов бон за бензин има някъде. Обичам да правя такива мини колекцийки от ежедневни неща, които сега приемаме за даденост, а след време се променят и даже забравяме. На рождения ми ден си извадих валутните курсове и си прибрах една бележка от банкомат. Записах си и какво е било метеорологичното време. А от земетресението си събрах цялата колекция земетръсни вицове, за спомен от смешната страна, че иначе не беше много смешно, че имахме много големи щети. Абе гледам да се забавлявам. Много съм сериозна и това ми нещо като автотерапия да гледам по-отгоре на живота и да се забавлявам напук на всички трудности.

Това което каза, че времето се променя е наистина така...много оригинално си се сетила да запазиш такива дребнички нещица, които след време съм сигурна ще му е интересно да гледа  *THUMBS*

Идвам,макар и със закъснение да ти честитя темата,миличка @}->--С  огромен интерес изчетох всички странички,възхищавам ти се на идеите и начина на мислене,страхотна си!Пожелавам ти прекрасен и вълшебен сватбен ден (малко остава,две седмици почти *YAHOO*),ти го заслужаваш и лесна и безпроблемна подготовка и реализация на уникалните ти идеи @}->--

Е, как съм изпуснала тази търкаляща се юничка  :[. ? Дори и да не съм съгласна с някои от размислите ти, писането ти е брилянтно и ми доставя удоволствие @}->-- да чета. Не се съмнявам, че ще имате една от най- истинските сватби и ви пожелавам много късмет в живота. Всичките ти ретро идеи са много мили и нежни, а усмивката ти ме кара и аз да се усмихвам.

Сватбата ти е на моя рожден ден. Ще бьде прекрасно !!! (не защото е моя е рожден ден, а защото е твоята сватба ).

Изчетох те. Помня те от преди (разбира се, нали сме си комуникирали) и се радвам да те чета по друг повод (само не можах да си спомня предния ти ник, пьнах се пьнах и не можах  :[ =] ).

Хубаво е, че няма голям залог за сватбата - това е гаранция за пьлен успех и уникално преживяване. Не че всяка сватба не е незабравима, но някои се помнят и с кофти моментите, а вьв вашата просто няма да има такива. Горя от нетьрпение да видя снимките.

ПП. И аз имам вестниците от раждането на Марта, от трите дьржави  ;)

Изчетох всичко на един дъх! Четох, четох и се възхищавах на смелостта да се впуснете в това приключение без компас и карта, а само на попътния вятър. Не правиш  планове, но ме пренесе във вашата приказка и знам кое и как ще бъде, а именно: Вълшебно!  . . @}->--
Но във всяка една подробност от *подготовката* ви си личи: Ще има Сватба! И то не каква да е, а Вашата!
Влюбена си (отново и отново)  в момчето да теб, в роклята си, в ритуалната зала, в Старото градче . . май във всяка една малка подробност и детайлче, така че : ТИ СИ СИ ЕДНА ИСТИНСКА БУЛКА!
И ви желая една красива сватбена приказка!

п.п. Нямам търпение за следсватбения разказ и снимкитеее, но до тогава . . спокойни и изживяни на мах последни метри като госпожица! :flower:

Здравей, Nebulka!
Много яка идея с марките, но тези персоналните марки по пощите са доста скъпички. аз бях питала (имах идея поканите да пращам о този начин) и мисля, че нещо от рода на двайсетина лева ми се върти в главата, че е цената на персоналната марка. Дано се бъркам, но си спомням, че само като питах цената и се отказах. Но не пречи твоята да реализираш твоята снимка (марка) да реализираш, без плик и клемото ще е направо на  снимката=марка. Успех, страхони идейки имаш

Здравейте момичета! Не ми остава време да вляза във форума. Непрекъснато се случват някакви неща. Преди да ви разкажа, искам да ви благодаря за вниманието и за добрите думи!  @}->--

Lady_sunflower, цената на персонализираната марка действително е около 20 лв, правилно ти се върти в главата, но това е цената за един лист с марки, на който има 12 броя. Цената на марките с номинална стойност 0,65 лв е 22 лв за един лист, а за номинална стойност от 1,00 лв е 24 лв листа.  Т.е. една марка излиза около 2 лв приблизително. Откъм пощенски разходи на мен това ми е ок. Иначе и моята идея е без плик, директно така, всички да гледат и четат. :D

Diann, много ти благодаря! Както се казва, да ти се връща тъпкано! :)

Инче, много се радвам да те видя в моята тема! Едно е сигурно, че няма да ти забравя никога вече рождения ден. :) И аз те помня от преди, по-точно, не съм те забравяла изобщо. Бях изключително впечатлена от всичко, което правеше по време на бременността си, подготовката за раждането, като се роди Мартеничката... цялото ти отношение към всичко! Даже тези дни, като видях, че пак влизаш във форума след дълго отсъствие (то и аз отсъствах много дълго), мислех да ти пиша на лични и да си поговорим за някои неща, които ме вълнуват, а ти мина и още минаваш през тях. Ти си две-три обиколки преди мен и исках да почерпя от жизнения ти опит. Все не ми остава време да вляза и да изчета подробно темата на Мартеничката. Само гледам снимките от време на време, кукла! Да ти е жива и здрава!
Никът ми преди беше Ineto. Нали помниш - двете Екатерини, на които им викат Ина. ;)

Свекървичке, много ти благодаря! Аз си нямам свекърва. :( Не я познавам. Разминали сме се с 2-3 месеца да се запознаем. Чувала съм, че е била страхотен човек и ми се иска да съм я познавала. Всъщност аз я познавам - невероятният и син има нейния характер, отгледала го е едно Слънце! Едната му баба игра ролята на моя свекърва, тази, която движеше домакинството след трагедията. Тя беше с труден характер, но много се обичахме двете, много съм я карала да ми разказва за живота си (тя почина на 83 год.), все седях при нея да си правим компания (имам слабост към старите хора от дете), научи ме да готвя точно по начина, по който бъдещият ми съпруг обича, и явно се е справила, защото той се мръщи на почти всичко, което не съм му сготвила аз. Радвам се, че бяхме с тази жена няколко години заедно, тя много ни даде и много научих от нея - и чрез положителните, и чрез отрицателните и черти. Аз знам, че в много отношения се заблуждавам. Животът ми го е доказвал стотици пъти. Затова много внимателно се вслушвам във всеки, който има различно мнение. Ще ми е от полза, ако ми споделиш тези гледни точки, които се различават от моите. Ако не искаш публично, може на лични. Както решиш. И ти благодаря още веднъж!  @}->--

gothic_queen, благодаря ти и на теб! Да ти се отразят пожеланията и да се върнат пак при теб, но умножени! :)

cveta_d86, цвете хубаво, чакам да те видя булка!  :girlhide:

Иначе, отчетът за свършената и несвършената работа:
Днес бях на трета, предпоследна проба. На следващата в неделя ще взема роклята. Роклята става чудесна. Малко са ми дебели ръцете в нея, обаче не мога да ги сменя, че никъде няма същия модел. Миналата година се отървах от 15 кг живо тегло, но после поразвалих дисциплината и не докарах делото до края. Още малко има. Все си правех планове, че ще съм с ръкави и няма да личи, но нещо не съм ги съгласувала с Когото трябва. :D Шивачката ми е злато! Освен това сме на една мозъчна вълна по всички въпроси. Направила ми е панделка от плата на роклята, която е заш ита в горния край на булото. Та ще си имам панделка на главата и от нея се спуска булото. Толкова е сладурско! Прилича ми на нещо от Фешън тв, защо - не знам, аз не гледам никога Фешън тв! :D Точно вчера обикалях магазинчетата и разглеждах диадеми с панделки. Все ми се искаше, нали ще съм без прическа, да сложа някаква панделка, но не цвете. И шивачката ми така си мислела! Изобщо мога да кажа, че за тази сватба всички хора около мен са толкова ентусиазирани и всеки прави или ми дава по нещо, без въобще да съм искала, с което всяко нещо се нарежда от самосебе си едно по едно. Чудехме се как да закачим това було на главата, за да не се смъква. Ходих да се подстригвам при моята фризьорка и тя ми даде без даже да и кажа, че ще се женя, една миниатюрна фиба със силикон, такова чудо не бях виждала, с дупки, за да се зашие було на него. Свърши ми чудесна работа! Вчера пък си пътувах в метрото и видях моя близка приятелка, която е керамик и декоратор. Правила е много много сватби. Но ние нали не казваме на никого, а пък и не ни трябва украса, не ми е минало през ум да и се обадя по този повод. Слязохме заедно, отидох с нея да се видим, че бях свободна, говорихме си много хубаво половин ден и не и казах нищо. Тръгнах да си ходя и... го видях! Видях нещото, което ако се окаже налично, ще ми бъде подаръче за гостите. Представлява солница и пипер-"ка" във формата на две човечета, черно и бяло, които се гушкат. Уникално нещо! Ще кача след малко снимки в галерията да го видите. Хем практично, хем символично... шестица по всички критерии! Само дано да го има, че човекът, който го произвежда, му е изгоряло на горкия ателието, и не се знае дали калъпът още съществува. И казах на моята приятелка за сватбата. Тя толкова много се зарадва, ама толкова много, "прави ми се сватба, та две не виждам!". И измислихме всякакви украси, които тя си има и ще ми даде без пари. Тюлове, свещи, вазички, свещници... Там ще си купя само малко цветя. Все пак минахме на бели покривки в ресторанта (иначе са шарени в индийски стил). И украса в синьо и мааалко бежово-кафяво на морска тематика. На роклята имам една малка бежово-кафява панделка. Та от както хич не ми пукаше "цветове на сватбата? Боже, дай по-сериозно!", сега си имам и цветове - бяло, синьо и бежово в морски стил.

Днес си купих ужасно много панделки, картони и не знам си какви дреболии в тези цветове. Реших да не купувам никакви покани, а сама да направя нещо като картички за спомен на всеки гост. Само че всички ще са различни - и като дизайн, и като текст. Обединяващи ще са цветовете и материалите. Ще играят ролята на тейбъл картички. Ще има снимка на всеки гост върху неговата картичка. Още не съм решила колко големи и сложни да ги правя, но ще оставя вътре място за по една-две снимки, които ще им подарим след сватбата и те ще си ги залепят на съответните места в картичката (или книжката, както се получи). Аз не обичам обемни елементи по картичките, но тук ще сложа много - цветя, миди, какво ли не!

В неделя ходих на село да поканя баба ми и дядо ми. Толкова много се зарадваха, че са готови да изпътуват 1200 км за 4 дни за моята сватба. Аз всъщност мислех, че ще откажат да дойдат. Тя баба ми първоначално отказваше, докато си мислеше, че ще е в София. (100 км до село.) Като разбра, че ще е чак на Несебър (600 км), прихна да се смее! И реши да дойде! :D Дядо нищо не казваше, само се усмихваше под мустак. Едно знам - че ще ходим заедно на плаж! Не съм подозирала, че са такива морски фенове! Вече ми е ясно на кого съм се метнала. Баба преди десетина година ми приплака, че никога повече няма да види морето. Не че не можем да я заведем, но тя гледа два декара градина в двора и през лятото полива през ден. За нищо на света не зарязва градинката! Сега може и малко да се спаружи градината, но съм сигурна, че баба ще е много доволна и щастлива. Както си седяхме, два часа след като изядохме бонбоните по повода, тя плесна с ръце и рече "Не мога да повярвам, че доживях!" Никой от внуците и не се е женил досега. Пък аз съм най-голяма и единствена внучка. От мерак се качи на горния етаж на къщата, отвори ракли и долапи дето няма дрехи за ежедневието, ами текстилни съкровища и богатства, и ги пререди от горе до долу! Извади бяло платно за посрещането на младоженците. Мериха с майка ми, рязаха... Радост!
Като се прибрахме от село, в апартамента на майка влязох в нейната стая и видях наредени на леглото разни неща. Усетих се, че не съм ги виждала и май са за мен и се врътнах да си излизам. Но тя ме викна обратно и каза "видя ги вече". Наредила на купчинки нови чаршафи в чудесни цветове! Хавлиени кърпи - бяла купчинка и синя купчинка. Купила ми копринена нощничка и дантелени гащи. На зетя си също - сладка лятна пижамка и бельо. Извади ги едно по едно, даде ми да ги помириша, изпрала ги, иска да ги глади. И само ми казва "това е моя работа". Почувствах се толкова специална! Все едно едно време, когато майката е нареждала чеиза на дъщеря си. Майка ми го прави с толкова любов! Не че не си я знам, но не очаквах! Специално е купила нови и страхотни неща! Не са стари работи събирани "за сватбите на децата". Наистина ми е много специално! Всички хора около мен се радват толкова много и правят толкова много за мен! Всъщност разбирам какво трябва да направя аз един ден, като му дойде времето! И накрая влизам във форума и там вие - които дори не ви познавам - пък от коментарите ви лъха толкова ентусиазъм! Аз ще си призная - колкото повече се приближава датата, толкова повече нищо не чувствам. Нямам ентусиазъм, нямам тръпка, нито желание. Правя нещата само, защото трябва. Ако не са хората около мен, дори щях да се посдухам. Надявам се, че емоциите ми просто се събират като дъждовна вода и ще се излеят в самия сватбен ден. Надявам се! Ако не стане обаче, пак ще съм много щастлива, защото ще виждам нахилените физиономии на хората, които най-много ме обичат на света!
И накрая за финал, днес си взех халката. Много е красива! Станала е цели 7 грама, доплащах разликата. Но виждам за какво е било нужно. Отвътре е гравирана на ръка, но толкова изящно ръкописно, майсторът едва е докосвал повърхността! Ще кача една не много добра снимка, но така успях да я направя.
Халката на младоженеца дойде, не сме му нацелили размера - огромна му е. Най-смешното е, че 1-2 дни преди да я взема от пощата, сънувам, че я е сложил на пръста си и му е огромна. Казах му за това, и накрая наистина така стана. А през цялото време имах чувството, че ще му пасне точно. Днес като си взимах моята, в ателитето му взеха точния размер, поправихме грешката и я върнахме обратно. Надявам се като дойде, наистина да му е вече точна. Няма да дойде за сватбата, затова ще търсим някъде да купим обикновена стоманена за церемонията. А да, и да ви кажа, намерих най-яката възглавничка за пръстени!!! В "Двете елши" като си купувах материалите за картичките. Утре ще кача и нейна снимка, защото сега тя не е у мен, не можаха да ми я продадат, защото не знаят колко струва, но ми я запазиха. Тя няма нищо общо с белите и дантелени сватбени неща, ушита е от син плат с десен... абе ще видите! Утре! Съдбата се бъзика с мен - най-нелепата сватбена вещ винаги ми е била възглавничката за халки. На ми сега!

Аз ще се оттеглям в покоите. Чакам с нетърпение да видя всички сватби на 7 юли - цялата партида булки! То почти дойде, стягайте се, невести!

Небулка много е хубава халката! С голямо желание и късмет да си я носиш! А на мъжа ти не се притеснявай! И при нас така се получи и затова си взехме други!

Мила много се радвам, че всичко върви лека по лека.....малко остана до твоята невероятна сватба  @}->--

Nebulka, супер много ме кефиш
Толкова различна и такива готини идейки.
Абе момиче, аз си мислих, че вие доста време сте си като семейство. Даже и деца си мислих, че си имате и че сега сте решили да узаконите семейния живот, който така или иначе си водите, а сега като разказваш за майка ти и баба ти как се вълнуват и вадят съкровищата и се обърквам. Искам да ти кажа, че сприятеля ми ходим много време, живеем от 2 години заедно, и когато казах, че ще се женим, родата каза, че за тях ние сме семейство откакто живеем заедно (което обясняваше великите поелания за щастлив живот заедно, когато заживяхме заедн) Искам да ти кажа,че  благородно ти завиждам за тези неща, които мама и баба са приготвили - аз обожавам такива (стари) красоти от бабите. Прибрала съм прилежно всички плетени на една кука красоти.

По повод на подаръчето (човечета сол и пипер) - страхотни са. Ние имаме вкъщи - много са сладки. Има на много места, ако случайно твоят майстор не разполага вече с калъфа  - пиши тук . Ще намерим задружно места, на които продават такива човечета.

Специално искам да ти благодаря за инфото за цената на персоналните марки - мисля, че сега ще си реализирам моята идейка. Още един път много ти благодаря :):):):):)

Моля те, ако имаш нужда от каквато и да помощ - пиши - ще е удоволствие за мен

Nebulka, халката ти е много хубава! *INLOVE*
А тези сладки солнички, които си избрала за подаръчета са супер сладки! На нас ни подариха такива като се нанасяхме в новата квартира и от всички подаръци това ми достачи най-голямо удоволствие! :loving:
Ето,че вече си имаш цветове и тема на сватбата :bravo: Винаги става така - младоженците си казват 'няма да правим това и онова' и т.н. и накрая ... пак не минава без някои неща :girl_wink: Но това е толкова хубаво!!! :girl_in_love:

Nebulka, точнотакива солнички има каквито ги описваш, в евроленд кауфланд, младост 3!
Много интересно разказваш ! @}->--

Хайде сега, нямало тръпка! Напротив, личи си, че скоро ще има сватба. Чакай да видиш как ще тичаш последните дни  ;), все излизат спешни нещица.
Хахаха, имаме разлики в мисленето, но в правенето сме еднакви. За разлика от твоето "не искам нищо да искам" аз използвам "искайте и ще ви се даде", но резултатът и при двете е предприемане на някакво действие, каквото и да говорим /в случая пишем/.
Много хубави подаръци ще получат гостите, чак им завиждам.

Не остана  :danceg:
Честито за халката! Много е хубава  :girl_wink:
Ние имаме същите солнички - зайковци-гушчовци  :bouncinggirl:
Нямам търпение да покажеш възглавничката  :girlhide:

Много ти е красива халката, Nebulka!
За вълнението, мисля че  начина по който пишеш сам по себе си показва колко емоции набъбват в теб ;)) Сигурна съм, че сватбеният ти ден ще е вълшебен като сън! Вече нямам търпение да видя снимки :))
П.П.
Трябва да станеш писател.. като те чета, имам чувството, че всеки миг ще ми замирише на бабините ракли, или пък бризът ще ме плесне в лицето с прохладата на морето..  :loving:

Еееех, колко е свежо и хубаво  :girl_in_love: Нямаш емоции ли?! Напротив, мисля че сa толкова силни, че ако се отпуснеш да ги усетиш ще бьде непоносимо.

Толкова е чудесно това, което правят близките ти за теб и някак романтично... Мисля, че е време наистина да си смениш ника  *THUMBS*

С удоволствие ще говоря с теб за всичко, което пожелаеш, на твое разположение сьм.

Щастлива сьм за теб  :gu6:

Хората сме огледала едни за други. Аз си мисля, че нямам емоции, а вие ми казвате "нямаш емоции ли?". Инче, права си, вероятно трябва да се отпусна. Аз съм много емоционална, дори прекалено, но като стане някое трагично събитие, нищо не усещам. Като почине близък, не ми е мъчно. Даже да го гледам в лицето, пак. Когато почувствам липсата му в ситуация, в която обичайно е бил там, на няколко пъти минава някаква вълна от емоции за по няколко минути и това е всичко. Цял живот съм си мислела, че съм изрод някакъв. Предполагам, че е защитна реакция. Сега пак съм си била упойката явно, просто не ми се е случвало по радостни поводи.

Днес свекър ми ми каза, че няма да дойде сигурно и ми стана криво, все едно не го интересуваме. Не му се занимава (това не ми го каза), не му се пътува. Даже почти с обвинителен тон каза, че сме избрали да се женим твърде далече. И ми стана кофти. Оплаках се на сина му, но той ме успокои с думите "Точно затова избрахме толкова далече, за да дойдат само хората, които наистина искат, които ще се кефят, а не по задължение. Иначе всеки нещо не му е в ред и мрънкане, капризи... Освен това, какво ще почувстваме, ако останем в прашната и душна София, все едно сме си на работа, никаква разлика няма да има!" И е съвсем прав. Думите му много ме успокоиха. Все пак нашето желание е преди желанията на всички други, поне на тоя ден или поне аз така си мисля. Просто се шашкаш, когато се оказва, че на човека, който те е създал, не му се занимава с тебе точно по такъв повод. Че то като пропуснеш сватбите, кръщенетата и тия поводи, то какво остава? (Аз знам, де, всичко останало, малките неща в живота. Прочетох много ценна мисъл преди време "Радвайте се на малките неща, защото като ви мине живота и се обърнете назад, може да се окаже, че това са били големите неща." Ценно!) Но вие ме разбирате все пак, какво имам предвид. Макар че, в този двойнствен свят, обърнат с хастара навън, нищо не е такова, каквото изглежда. Кучето ни е болно. Четири дни беше в клиника на системи. Прибрахме го вкъщи кучешкия скелет едва тази вечер. Мъка е да го гледаш, още по-мъка, като не знаеш, как ще е към датата на заминаване. Поне свекър ми ще го гледа изключително акуратно (той обича нашето куче). Така че, не бива да изпитвам негативни чувства към никого. Не се знае, когато някой ти прави уж нещо недобро, дали всъщност не прави най-доброто за теб.

Днес малко се позанимавах - изтърках с триста зора етикетите на чашите и ми беше приятно. Усетих някаква частичка от подготовката. Денят ми мина в пазаруване. На какво - вижте в галерията. Намерих заветните обувки в Сватбен център София. Обслужването беше на ниво. Но иначе обувките на по-нисък ток са дефицит в целия град. Наличните са доста по-неудобни от ежедневните по принцип. Моите всъщност бяха единствен избор. Ако имаше избор, нямаше да са такива, но аз бях решила, че ако от най-големия сватбен магазин не изляза с обувки, и Господ не може да ми помогне. Избрах най-удобните на крака ми. Падна ми камък от сърцето с тези обувки, много ми тежеше. МРАЗЯ да купувам обувки (и дрехи, но по-малко)! И сигурно затова отлагах почти за последния момент. Не трябваше да подхождам с негативизъм, но късно! Знаете ли, сега като ви пиша, си давам сметка и каква роля обслужва емоционалната ми анестезия. Просто ме е страх да не се разочаровам. Защото веднъж се разочаровах толкова много, че... чак ме е срам! Сигурно за това пазим в тайна, най-добрите ми приятели не знаят. Срамота! Но не мога да им кажа, страх ме е, че ще се объркат нещата и пак ще отложим сватбата. Е, вече не си го мисля, защото няма за кога, ама то да не казвам голяма дума. И това от най-несуеверния човек на света! Забелязвала съм, че ако искам да ми станат нещата, трябва да си ги държа за мен и да си ги действам, другите винаги има кога да разберат - чак като съм ги осъществила. Даже тук като пиша, все внимавам какво казвам, "да не ми мине котка път" (бедните животинки)!

Нощес спах с халката. Не ми се сваляше преди лягане (аз от магазина си я подносих). :) От време на време се събуждах през нощта, усещах я на пръста, врътвах търкалцето един-два пъти и се чувствах влюбена. Днес я нося цял ден. Мисля, че я обичам!

Инче, май е време да сменя ника, да! Аз ще ти пиша на лични скоро, като имам малко повече спокойно време да си събера акъла. Нямам търпение! :)

dixie, и аз мисля в някакво бъдещо време да се занимавам и с писане. Не искам да се титуловам "писател", не искам да ми знаят името, само много обичам да пиша. Още не знам, за какво ще пиша. Имам чувството, че съм незряла, та мечтичката ми с писането може би ще се разгърне в по-късна възраст.

Зайо си има зайци! Какво ли се чудя? Възглавничката е в галерията. Не е заешка, но еnjoy!  :P

Момичета, аз си мислех, че тия солници са уникат, паднал с последния метеорит на земята, а то половината форум ги има!  *YAHOO* Е, много е яко!
Еми, благодаря за инфото! Вече знам, къде е резервния вариант.
m0onlight, и ти моме си с такива. :) Много се радвам, че ви харесват, значи и на другите ще им харесат (ако ги снабдя, разбира се)!

Свекървичке, тичането ми се превърна в ежедневие, то е видно. Надявам се, като заминем за Несебър в понеделник, там да успокоя топката. Да ходя на плаж, да се пека, да плувам, да си избера букет (а да, последният писък на мойте капризи са сините хортензии, дано така се казваше таз убава китка, нали ми посиня сватбата!), ще помагам на мама да готви и глади (сега не бива да я хваща яд точно напоследък, че има щерка), че ще и излезе душичката, нищо че ми разправя "това е моя работа". И ще се отдам на картичкоправене. Залогът е голям! Лакома съм на идеи, а кой ще ги осъществява? Това ми е голямо разтоварване. И естествено, ще покажа творенията после.

Lady_sunflower, благодаря ти много за подкрепата! Ако закъсам, ще се възползвам.
За другия ти въпрос, като казахме, че ще се женим, всички толкова се изненадаха, че ние се изненадахме. И те като ни видяха изненадата, се изненадаха и те още повече! И всеки един по отделно ни каза "ами вие сте за нас като оженени". И как не, наесен ще празнуваме (да бе, да, ще празнуваме! дръжки! никога не сме празнували!) 11 години откакто сме заедно, откакто ми е предложил брак на един 2 ноември като бях в детската градина (шегувам се, ама то добре че са шегите, че да си кажем сериозното), също 10 години откакто живеем заедно, също 5 години откакто сме в самостоятелно жилище (плодородно ни е есенес, мисля, че първото лапе също ще узрейне някоя есен, дано по-скоро, че аз ще презрея :D ). Трябваше им около месец-два да схванат идеята за ритуалната зала, бялата рокля и горчивото!

Цветето, на тебе ти остана малко, на мене още ми е лабаво около врата! :D

Пънк-момиче, пожеланието ти ми се сбъдна!  @}->-- А за мъжката халка - утре ще купуваме друга - стоманена, временно изпълняваща длъжността. Ще я похваля, като я сдобием, а дано! Утре ще купуваме и младоженските обувки, риза номер две по съвет на фотографа, сигурно същата. В петък ще е криейтив ден, ще творим украсите за чаши, шампанско, късмети и каквото рече майсторката-украсителка. :)

 :offtopic: И накрая имам само едно желание, да ви честитя пазника!  8P Защо този празник? В текста на поздрава си е казано на чист немски. :D

http://www.youtube.com/watch?v=hBgAQc-MnGM (http://www.youtube.com/watch?v=hBgAQc-MnGM)

Много хубави чаши! Нека правят виното ви хем горчиво за да се целувате, хем сладко за да знаете колко сте щастливи!
По повод поздравите за вчерашния празник, малкият син поздравяваше на чист американски така "Гад блес Мерикъ!"  %)

честити чаши мн са хубави. желая ви да си прекарате мн хубаво на сватбата :)

Nebulka, хайде, дано натворите много криейтив-ни неща в криейтив-петъка ;)
Вече не съм мома повече от десет месеца, че скоро и година наближава :P

 :bravo: :bravo: :bravo:!!! DaBulka !!! :bravo: :bravo: :bravo:
И повече недей да ни разправяш, че не се трогваш и не ти е много емоционално покрай подготовката ;)

Ха ха ха ха! Аз малко късно се записвам - чета и следя NeBulka, изведнъж гледам и не мога да повярвам - тя станала DaBulka!!!!  *YAHOO*  *YAHOO*  :bravo:  :bravo:  :danceg:

 :rabit:
Много е хубава възглавничката!
  :chee: ДаБулка

http://www.suvenir.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD/240/item/21582/30/ (http://www.suvenir.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD/240/item/21582/30/)

Намерих ти в същия стил делфини  солници ! *YAHOO*

Ех, остава съвсем малко време и си булка! Много ми се щеше да бях по-активна в темата ти, както ти беше активна в моята, но уви - завъртя ме и мен ежедневието и все не успявам да намеря време... :[ Това обаче никак не значи, че не се вълнувам за теб, напротив - твоята история е много...интересна и ти особено много заслужаваш да имаш най-прекрасната сватба, в което аз не се съмнявам!

Ех, ДаБулка :) радвам се , че си сменила името вече. Малко бях изостанала с твоята тема, но с желание почетох. Твоята сватба ще бъде като моята - луда и извънградска, супер ще стане и нямам търпение да разказваш :)

Сега още ти е хлабаво около връта,ама ще видиш другата седмица по това време  :bravo:
DaBulka,понеже няма да мога да вляза преди сватбата ти(заминаваме на 9-ти) искам да ти пожелая една страхотна сватба изпълнена с много емоцииииииии и прекрасни мигове @}->-- @}->-- @}->--

DaBulka, твоята темичка е много специална, яд ме е, че я откривам толкова късно. Нещата, които си споделила с нас, са просто прекрасни и дано имате един невероятен и красив сватбен ден, в който да усетиш и запомниш с пълна сила всяка една усмивка, сълза от щастие и трепване на сърцето на теб, бъдещия ти мъж и близките ви хора.

Момичета, сърдечно ви благодаря за милите думи! :) Повдигат духа ми! Боря се с мрачните си мисли всеки ден! Отвътре съм изпълнена с напрежение, макар нещата ми да де случват от самосебе си! Ние сме носители на светлина, но и на тъмнина в миговете, в които светлата нишка в нас се прекъсва. Ще запомня сватбените си вълнения като един много голям урок, който ме учи да залагам и да намирам в себе си светлината, позитивното. В тази житейска ситуация не ми се получава естествено, необходимо е да полагам ежедневни усилия. Надявам се да успея да го направя и накрая в самия сватбен ден да остане само позитивното. Един мъдър човек е казал "има два начина човек да бъде нещастен - като не му се изпълняват желанията и като му се изпълняват". Сватбата беше повод за нещастие и по двата начина. Чакам да дойде, за да мине и да продължа напред. Но още почти седмица ще се уча да правя от лимоните лимонада. Знам, че някои не могат да ме разберат, обаче всички сме различни.

Flyin, никога не е късно за нищо. Нещата винаги си стават в най-подходящия момент! Благодаря ти за пожеланията! :)

Герчо, дано си права! Надявам се на нещо такова! Всъщност разчитам като отида други ден на морето да си открадна часове само за мен в разходки край вълните, това успокоява всички мисловно-емоционални водовъртежи в мен. Пожелавам ти още веднъж днешният ви ден да изпълнен с любов и радост и после да имате вълшебен меден месец!

Кивчо, четох в твоята тема, но времето все ме притиска! Благодаря ти! Надявам се скоро да имам време и да се разпиша из всички темички, където все не достигам.

Вивид, не се притеснявай! Няма нужда нещо малко да става голямо, за да го оценя. :) Благодаря ти за вниманието и пожеланията!

Еми, ние намерихме човечетата точно толкова бройки, колкото ни трябват. Днес ще ходя да ги взема.

Зайче, Жозефин, Ради, Свекървичке, благодаря ви!  :girlhide:

Лунно момиче, знам, че си госпожа. Така се обръщам към същества от женски пол, които чувствам близки. Придобих тоя навик при сближаването ми с хубавите момичета от групата по народно пеене, където ходя, пък те почти всички са омъжени, но си казваме "моме". :)

В криейтив петъка наистина натворихме чуднички неща (аз почти само гледах). Качих снимки в галерията.
И сега като направя равносметка, от подготовката остават само следните неща:
- да потвърдя на фотографа
- да купим цветя точно преди сватбата
- да минем през ресторанта за последни уточнения
- мама иска да поръчаме торта
- да отпечатам снимките за картичките на гостите
- да си сваля музика за тържеството (ще се озвучим сами)
- и пак си минахме бюджета, да сме живи и здрави, че не искам вече за се притеснявам за нищо!

всичко е ужасно оригинално , но най съм впечатлена от късметчетата и от бутилката ! *INLOVE*
Супер !
Това на бутилката ластична дантела ли е ?

Еми, това наистина е ластична дантела. Остана малко от роклята и просто я увихме около бутилката. Моята приятелка много се постара и направи всичко с голямо желание.

Много идейно, браво  :bravo: :bravo: :bravo:

Чашите са много стилни, а кьсметчетата са супер просто  *THUMBS*

Миличка, докато намеря време да изчета цялата ти темичка мина почти цялото ти месече.....извинявай..
Но пък изчетох толкова жадно постовете ти и чак днес с изненада установих, че ти си същата Небулка, но вече Дабулка - това толкова много ме зарадва и развълнува....Намерих толкова много от себе си в твоите постове и толова много се радвам, че си позитивна и развълнувана около скромната организация на вашия специален ден...Както знаеш, и може би си прочела, имахме подобни идеи за нашия скромен ден.....аз също нямах намерение да се втелясвам, защото толкова много пъти съм го играла този сценарий в мечтите си...не се вълнувах и не исках никой около нас да знае, за да не вземе да ме зарази с ентусиазъм ... Накрая момичетата от форума ме направиха булка, за което езкрайно им благодаря, защото макар и скромно и непретенциозно, с много малко хора, нашето подписване ми донесе изключителни емоции и за миг не съжалявам за всяка стотинка и за всеки допълнителен детайл, който пришихме.....Вярвам, че ще изживееш също толкова вълнуващ сватбен ден, който ще помниш и ще знаеш, че се е случил по твоя си начин, които ще те кара да се усмихваш всеки път при спомена за него....Пууу, много се разписах, ама някакси те почувствах много близка и се развълнувах ...
Идеите ти и нещата в галерията са страхотни, а за синьото в темата съм насреща - знаеш, слабост ми е  :[
Желая ти вълшебни последни дни като госпожица, неповторима булчице :)

Ееее,много ти благорадя, !ДА!булка - поласка ме, чак се засрамих :[ Знам, че си наясно, че вече съм омъжена, но не се стърпях да се пошегувам с това :P Това ме подсеща как се шегувахме с една приятелка като се видим "госпожа, на къде така?" И всички се обръщаха да ни гледат, защото ние и двете дребни и приличаме на малки и очите им ставаха на палачинки O_O  :sarcastic:
Между другото наистина сте натворили много идейни и красиви неща :bravo: И така е, винаги се излиза от бюджета, но като се увлече човек... :girl_in_love: Нещата, които са ти останали не са много, ще се справиш :girl_wink: Остава съвсем малко, чак не мога да повярвам!!! *YAHOO*

Миличка малко остана....сигурна съм, че вече адреналина ти се е покачили нямаш търпение вече  @}->--

Страхотни неща си постигнала, сигурна съм ,че всичко ще мина като по вода и ще бъде най- романтичната и неповторима сватба. :) Малко остана, как си, почивате ли? :)

Здравейте момичета! Извинявам се, че не ви отговарям дълго и подробно, но вече нямам време да кисна във форума. Ние сме на морето, сутрин много рано ходим на плаж. През деня се занимавам с организационни въпроси предимно с майка ми, защото младоженеца си работи от сутрин до вечер. Въпреки задачите, ежедневието си върви спокойно и лежерно. Засега не се вълнувам никак. Ще видим утре, защото ми е пълна програмата. Утре ще дойдат и повечето гости. Поръчахме цветята, още не е ясно какви ще са, но каквито и да са, все ще са красиви. Обсъдих с фризьорката прическата, не сме правили пробна. Ще спя утре вечер с ролки, защото на сутринта няма да ни стигне времето за всичко. Поръчахме торта, занесох украсите в ресторанта, обадих се в ритуалната и го съчетах с шматкане. Днес късно следобед се захванах да правя картичките за гостите, те са само 11 човека, направих почти три, но много бавно ми вървят, дано да станат до утре вечер. Ако не станат, ще им ги подарявам след сватбата. Щеше да е

чета те по късните доби, като писател си :), като чаша вино за душата  :P

...хубаво да си ги намерят в ресторанта, но както стане. Ще се опитам да кача малко снимки в галерията, ако бавният ми интернет се справи. Момичета, ще ви мина по темите, като мине моята дандания. Благодаря ви за вниманието и до утре надявам се! Лека нощ от мен!

Лека нощ, ДАБулчице, и сладки сънища!!
Знаеш, че те чета подробно и с голямо вълнение...Убедена съм, че всичко за и във Вашия ден ще бъде чудесно. Не знам дали ще мога да се разпиша във форума тези дни и затова искам отсега да ти пожелая един неповторим, празничен ден! Изживейте и се насладете докрай на прекрасната емоция, която ви предстои и бъдете много щастливи! Прегръщам те и не се съмнявам, че ще бъдеш ПРЕКРАСНА БУЛКА!!!

хайде , не остана :):):)
 много красиви неща си спретнала. Сигурна съм, че ще се справиш и с картичките за гости, но преди всичко ти пожелавам много положителни емоции до големия ден (остават 2 дни). Ще бъде една прекрасна морска сватба :)

Пожелавам ти днес да се поглезиш, наспиш и да не спираш да се усмихваш, а утре да имаш най-прекрасната сватба на света! @}->--

Ауу, ама то не останало време. Хайде весела сватба, а ако съдя по прочетеното съм сигурна, че ще е! Забавлявай се много, това е твоят ден и бъдете много щастливи заедно! Ще чакаме снимките с нетърпение!

Ехаааа ще се жените на петък 13ти  :girl_wink: Много късмет, щастие, любов и разбирателстово да ви донесе "фаталния" петък  *YAHOO*
Чакам с нетърпение снимки и разказче  :girlhide:
Как е настроението? Вълнуваш ли се много? Ние имаме още доста време, но почва да ме хваща еуфорията  8P

Мила, пожелавам ти приятни последни приготовления и успешен финал ;) Ще си прекарате страхотно, то е от ясно по-ясно ;) Ще те чакаме с нетърпение тук да разказваш @}->--

Мила ДаБулка, последните дни нямах изобщо време за форума, сега изчетох всичко. Нещата, които си приготвила, са много оригинални и красиви. Сигурна съм, че сватбата ви утре ще бъде като сбъднат морски сън. Желая ви да сте много щастливи и да не спирате да се влюбвате един в друг. Стискам палци утре всичко да мине като по вода.  @}->--

 :svatba: :svatba: :svatba:

Утре е Денят! Много красиви емоции, много любов и много, много щастие Ви желая!

Нека всяка минутка бъде вълшебна и приказна!
 
п.п. А след това нямам търпение за разказчето. И за снимките . .  :)

Хей, виждам DA... DA... DAbulka :)  на хоризонта ....

Утре нека да бъде най-щастливият ви ден заедно, който сте имали до сега, а от утре нататък нека стават все по-щастливи общите ви дни :)

Желая ти неповторими емоции утре, в този така специален ден! Дано и най-смелите ти мечти бъдат надминати!  @}->--

Благодаря ви за чудесните пожелания!  :bravo Нещата се наредиха едно по едно сами. Дните са заети от сутрин до късна доба, но без припиране и изнервяне. Много съм уморена физически, даже се къпах седнала. Не се вълнувам, не ми пърхат пеперуди в стомаха. В него нищо не пърха между впрочем, защото днес не ядох нищо за всеки случай. Единствено като се замисля какво ще направим утре, ме хваща шубето. И младоженецът е страхливичък, страх лозе пази, ама... продадохме го лозето! Надявам се утре като си облека роклята, да се почувствам булка. Но и да не стане, голяма работа, народът ще оплакне очи. :) Сватбата ни е на 13-ти, петък, цялата сватба сме 13 чавека (непланирано, но нищо случайно), трима от гостите са родени на 13 число. :) Ще бъде... хм... съдбоносно!?
Направих тринадесетте картички и ги одобрих. Ще имаме таен обяд вместо вечеря ( защото дори най-близките приятели и непоканени роднинни не знаят. )Мама поръча 3 погачи, ще има да ядеме ехееее до Димитровден! Най-важното е, че баба и дядо дойдоха. Толкова много им се зарадвах , че се учудих на себе си! Идват от 600 км.Ще ви оставям сега, че "да не ми се умори кожата" и да съм като стар букет утре. Ще кача снимки по-късно (тълкувайте "по-късно" според личните ви предпочитания). :)

Ето го и ДЕНЯТ!!! Надявам се като се приготвиш и се направиш булка да се развълнуваш! Та нали ти си ДАбулка-та? ;) Тази дата наистина е съдбоносна за вас - бъдете безкрайно щастливи, продължавайте да се обичате, както до сега, дори повече (ако е възможно :girl_wink: ) или както ние с мъжа ми си казваме от плюс безкрайност до минус безкрайност (първо е плюса :P )
Чакаме те с нетърпение да разкажеш всичко и да знаеш, че моето 'по-късно' предпочитам да е по-кратко 8P :P
 @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->--

СНИМКИ! СНИМКИ!

ЕЙ, аз да се включа накрая @}->-- Няма много време за писане, ама за четене има - всичко ще е прекрасно - сигурна съм, а ти ще си най- хубавата булка :)

И нека този "фатален" ден на вас да ви донесе всичкото щастие на Земята за мноооого години! :nazdrave: :svatba:

Пожелавам ти незабравим и вълшебен ден! :nazdrave: :weddingday:

Честита сватба и пожелавам дълги години да празнувате годишнини, да сте здрави и щастливи!

ДаБулка, прекрасна...желая ти най-голямото щастие на света, защото въпреки че не се познаваме, знам, че го заслужаваш @}->--
Дано сватбения ви ден да бъде първият от безброй невероятни, вълнуващи и спиращи дъха от щастие дни като официално смейство  :weddingday:
От опит знам, че ще почувстваш пеперудите и съм сигурна, че си прелестна булка. Прегръщам те силно и чакам да разказваш и да показваш снимки :)

Dabulka, ето че дойде и твоят ден, сигурна съм , че си прекрасна, сигурна съм, че всички красиви моменти са докоснали сърцето ти по начин, който няма да забравиш никога. Сигурна съм , че всичко е минало по вода ( остава с толкова фатлни 13-ки да не мине :) )
ЧЕСТИТО СЕМЕЙСТВО, бъдете здрави, обичайте се ,подкрепяйте се, сбъдвайте мечтите си и не съжалявайте за нищо, защото...такъв е животът. Горчиво от нас- сем. Иванови :) @}->--

ДаБулка каза "Да". Мани, цяла реч изнесе с тая клетва. Добре, че не помни нито дума! Ще ви благодари по-късно за пожеланията, след като мозъкът и слезе от скоростната въртележка. Засега работи на авариен режим, както и нещастния и предателски интернет, и успя да качи една единствена снимка в галерията, при това тъмна.

Горчиво, Госпожо!  :weddingday:

Иии, снимката не ми е достатъчна, за да ми се задоволи любопитството, но дори и тя стига, за да видя една романтична булка.

Честито, мила!!!
Щастие, любов, топлина и хармония да има винаги в сърцата ви!  *INLOVE*  *INLOVE*  *INLOVE*

Честито :wedding:
Много разбирателство и късмет!

Честито, булчице!!! @}->-- Много да се обичате и винаги да се подкрепяте!! *INLOVE*

Честито!!! Бъдете много щастливи! Чакам с нетърпение още снимки, но и от тази се вижда, че си била много нежна да,да,дабулка!!! А и на фона на синьото моренце.......!!!

Честито, Госпожо!  :butterfly:
Желая ви да сте все така щастливи заедно и влюбени един в друг! Попътен вятър в семейното плаване!
И въпреки тъмната снимка може да се види, че си прекрасна булка, щастлива най-вече! :)

Честитоооооо!!! Макар и на патерици, ти желая много здраве, споделено щастие, дечица - колкото и когато ги пожелаете! Ще сме търпеливи и ще чакаме за разказ и снимки...

Здравейте момичета! Благодаря ви за хубавите пожелания! Пожелавам си всичките да ми се сбъднат, но и на вас също!

Очите ми се затварят, но все нещичко трябва да ви разкажа. И дано успея да кача още някоя снимка!

Накратко, от сватбата ми остана много приятно чувство, хубави спомени, надявам се чудесни снимки, доволни роднини, но най-вече най-страхотният съпруг на света! В самия ден обаче за малко щеше да ми изгърми емоционалният трафопост. Все чаках да свършва тоя ден, че не издържам повече! Най се радвам, че е веднъж в живота и за един ден! Ако тука правехме сватбите по три дни, както на половината планета, нямаше да минем без дубльорка! Облякох си роклята в 9 сутринта, а я съблякох почти в полунощ. Ритуалът беше в 10, това беше най-сърцераздирателната част. Бях се приготвила да си потискам смеха, а ревах през цялото време! Толкова заразно ревах, че по едно време гледам всички женски в залата надули гайдите солидарно с мен, а тук там някои от по-дебилния пол (ше ме извинявате, но нещата са си такива) понапълнил очи със солена вода и се мъчи да ни фокусира през неочаквано появилата се "оптика". Фотографът после разправяше, че момичето дето водеше ритуала настръхнала (имаше предвид кожа тип "оскубана кокошка"). Тя си беше доста развълнувана, нали и тя женска, няма да се цепи от стадото, и тя отвори малко кранчето с морската вода. Това стана сигурно, защото като повтарях клетвата, тя ми казва думите в бъдеще време, пък аз повтарям в минало (еми така ми дойде, пък и какво ще си обещаваме като в детската градина, да си го кажем, както си е) - "ще те обичам, ще съм ти вярна, ала бала..." Мъко-мъкооо, не е лесно да се жениш!!!

Първо, като си обличах роклята, все си мислех, че жените ще дойдат в моята стая да ми правят компания и да дюдюкат за настроение! Дръжки! Вдигнаха ми ципа, чух едно вяло "ногу си хубава" и ме зарязаха половин час в сутрешния зной на източната стая да си стоя сама и... да си стоя! Не смеех да седна, докато не мина ритуалът, освен в колата, че ми се въртеше в ума рефрена "една омачкана булка почва в мен да личи..." Сутринта беше ясна, синя, свежа... сутринта към 6-7 имам предвид. Отидох пеша при фризьорката на съседната улица, гримира ме много хубаво, лакира ми косата и аз си метнах булото на рамо и си се прибрах дома. През това време младоженецът скучал - отишъл да врътне едно кросче на стадиона за настроение. Що пък не - той работи два часа по средата на деня - сватбата да не е причина да не работи, я? Като се прибрах, донадписах си картичките, облякох се и заслушах сутрешното нервничене из къщата - тоз прокъсал ръкава, оня още е гол - викат, плачат, разпитват за това-онова... Започнахме да закъсняваме, кога ще ме взимат, кога ще ходим, след нас има друга сватба? Залепих една бележка на вратата за младоженеца "ако ще бягаш, сега е момента, след час ще бъде късно!" И чакам. Чакам... Чакам!! Още нервничене. Никой не ме поглежда. Само аз се гледам с огорчение и си викам "много си хубава, булка, не бой се, нищо че не знаеш дека ти е пудрата, пък си лъскавка като чанта на паейтки, и така ше те земат!" Нещо много взеха да се надвикват из къщата, пък аз си мисля "Срамота!" Надвикването увисна пред вратата ми и тя се отвори както, като на водната пързалка, дето ходих днеска, стече се тълпа народ, а по средата, яхнал най-силното течение - хубавият ми младоженец. Той много ми се зарадва. Но моята рода не е случайна, вместо да го оставят да ми се радва, "плащай за булката, ние да не сме я гледали за без пари"! Аз възмутена надигнах глас "Вместо вие да му плащате, че изрина туй зло от къщата ви, пари ще му искате!" Той вади някакви столевки и ги хвърля наляво-надясно. После му казвам, абе толкова едри пари не се дават за булка, а той - да бе, ше се разправям с тях пет минути! Столевките смълчаваха всеки получил ги! Разчисти си пътя за секунди. Накрая пак стана, както аз ги посъветвах - върнаха си чинно всички парички, че и додадоха, сигурно от благодарност, че младоженецът все пак не избяга, ако не от мене, то поне от тях! Само истински храбрец-смелчага се сродява с това племе! Сега разбирам, защо така го обичат и говорят с благоговение за него вече 10 години! Е, и заради злото, де! :)

Папарашки снимчици в галерията. ;)

Малко със закъснение едно голямо ЧЕСТИТО!  и от мен  :weddingday:
Като чета и аз заприличвам на "оскубана кокошка"  :funny: :funny: :funny: Добре, че ще имам ръкавици да скриват малко от малко  *ROFL*

Не лесно, ама е сладко :) Честито на младото семейство!

 *ROFL* много колоритен разказ :bravo:
Аз незнайно защо останах с впечатление, че си на средна възраст :[ ,а то какво се оказа- млада засмяна булка @}->--

DaBulka, много забавно разказваш, мога да те чета с часове.  :)
Весело е било, няма съмнение, но то с такава лъчезарна булка няма как да е иначе!

ДаБулка, Честитооо! Толкова колоритен разказ не бях чела.....за първи път се хиля до като чета, а не се просълзявам! И живота Ви да е "усмихнат" и пъстър, и забавен като разказа ти!
пп. емоционален трафопост :bravo: направо си я крадвам тази фраза!

Чакаме втора част на разказа. За първи път чувам клетва в минало време и съм много впечатлена.  :bravo:

Всичко звучи и изглежда наистина много хубаво, почна като НеБулка, но си била една прекрасна БашБулка :) Изглежда с мъжа ти много се обичате и разбирате, желая ви така да бъде цял живот и да имате много много щастие и хармония!  *INLOVE*

Много хубав разказ, ама чакаме и още :) снимките за жестотки , прекрасни сте :)

Какъв разказ само! 8P Хайде, ще има ли продължение ;)
Много хубави снимки, а букета ти е огромееен - много е хубав! *INLOVE*

Букета направо е уникален! И роклята ти е много хубава!

Понякога ме хваща яд на този сватбен сайт - толкова е тежък, няма мобилна версия, а колко реклами, докато ги зареди... Написах цял пост, интернетът спря за миг... и айде, пиши си, булка, че си немаш друга работа! Но сега друга стратегия ще приложа.

Писах ви да влезете в сватбения ми албум, там има само една снимка, която направих с телефона си в деня на сватбата. На нея се вижда букета и една кошница със същите цветя, подарък от мама. И кумата имаше такъв букет, голям почти колкото моя. В професионалните снимки са снимани двата.
Флористката ми не спа заради тях. В Несебър не намерихме магазин, в който да има едновременно хубави цветя и заинтересован чавек. Намерихме цветята до фризьорския ми салон в Равда на една крачка от къщата. Флористката - прелестна млада жена! Нямаше сини цветя, затова лилави. Въпреки че приготвихме другите работи в синьо, то никъде не преобладаваше в сватбата. Ще кача след малко няколко снимки от ресторанта, където се отказах от белите покривки със синя украса и остана всичко лудо шарено. Поръчахме лилави рози и не знам какво, които до последно не се знаеше, дали ще дойдат. Аз успокоявах флористката, че все ще измисли нещо и аз все ще го харесам. Вътрешно бях решила да се примиря и с букет, който не ми харесва. Сигурно затова стана най-хубавият! От него паднаха няколко цветенца, но аз си ги боцках обратно. Най-натоварено му беше на букета по време на фотосесията (още повече, че с младоженеца се опитахме да го изядем), но той безупречно понесе всички гаври. Сега увехна и ми е мъчно за него, защото ми донесе много радост! Радвам се, че го снимах толкова много, има го в цялата фотосесия. Букетът на кумата още се държи, а кошницата си е съвсем свежа и ме радва всеки ден - подарък от мама!

Пуснах още снимки - на обстановката в ресторанта (само три маси в беседката бяхме, наистина много малко хора), също на подаръците и цветята и някои украси. Беше красиво! Външният вид на сватбата не предполага само 11 гости. :) Всички много се постараха, но най-много майка ми! Без нея щеше да е само "подписване".

На снимките ресторанта прилича на един мой много любим в Несебър. Може и да е той. Намира се в стария Несебър точно на края на острова, на два етажа е и има невероятна гледка към морето! Но дори и да не е той пак е много хубав вашия и с невероятна гледка!

Обаче държавните служители са се постарали- удостоверението е същия цвят като възглавничката за пръстени  ;) /така изглежда на снимката/. Тези индийски покривки са много красиви. Ама как всички сте снимали срещу светлината....само гадая за истинската красота  :).

Букета е разкошен!   :butterfly:
Свидетелството ми прилича на диплома хихихихи

Честито и от мен! Прекрасни сте и обичайте се винаги!  *INLOVE*

Чудни, чудни тия букети и цветята от майка ти - флористката се е справила страхотно! И както Свекърва казва, много загадъчни снимки! :P

Честито! Много ми хареса как си написала разказчето, много е било забавно :)

Много романтични снимки!  :bravo: И в никакъв случай не е "само подписване", а е вашият специален и (много красив между другото) ден!!!

Елизабетче, колкото повече се добирам до снимки, толкова повече рабирам, че си права. :)

Зайче, ми то свидетелството си е вид диплома за завършен етап от живота - края на безгрижното безхаберие! Шегувам се!  ;)

Свекървичке, вече няма нужда да гадаеш, започват да капят снимки оттук оттам и започва да си проличава къде какво било. :) Държавните служители много изпълнителни, и в сенчесто лилаво да им бяхме казали, щяха да го направят! хахах

Пънк, този ресторант е в десния край на Несебър, като се влиза от провлака, там има няколко един до друг с открити тераси, приличат си много, сигурно е някой от тях. Обиколихме целия полуостров, но ресторантите точно там ни харесаха най-много.

Аз ще доразкажа в някакъв момент останалата част от деня, но точно днес съм в жално настроение, защото сватбата остава като гара зад мен, от която все повече се отдалечавам, а не искам. Цветята ми вехнат, гостите си отидоха, ежедневието подмолно измества сватбените емоции и спомени, малко ме е страх да не забравя. Опитвам се да си припомням детайли от деня, за да останат по-дълго в сърцето ми. От друга страна знам, че нищо никога не изчезва напълно, макар някои неща да нямаме достъп до тях. А и че е най-нормалното нещо на света нещата да отминават и не е правилно да се опитваме да ги задържаме. С младоженеца ни се прииска да си направим следсватбена фотосесия, за да си удължим емоцията. Не знам къде (от София сме). Не знам колко ще струва, кой фотограф да търся и намеря... Вие, омъжени вече момичета, как съхрнявате и удължавате сватбената си емоция и спомен?

Баща ми изпрати неговите снимки, ще кача няколко от тях в галерията. :)

И отново ще ви пиша по-късно.

ДаБулка много сладка сватбичка  @}->-- Хареса ми, всичко много премерено и с вкус
Колкото до след сватбената емоция - мен също първо ме обзе тъга , че цялата дандания свърши, после обаче остават хубавите спомени и радостта. Аз смея да твърдя, че изживях сватбата си на макс - сега се радвам на намирането на жилище, а след това и на бебче живот и здраве. Така, че няма място за тъга - оттук те чакат все важни и радостни неща  :)

Това вече е друга работа, вижда се колко сте хубави и млади. Когато Tsutsi преди време казваше, че предпочита любителски снимки ми стана интересно, но май сега и аз съм на това мнение. Толкова нежна, скромна и истинска е снимката ви пред вратата /......142/. Няма нагласени пози, аранжирани погледи и разни други такива. Само едно тихо и спокойно щастие. Не вярвам друга снимка да ме впечатли повече, прекрасни сте. :bravo:

Tsutsi, Свекървичке, благодаря ви за думите! :)
Снощи се разходихме из Стария Несебър както вечерта на сватбата, когато бях с рокля. Беше сантимент! :) Макар и малко да ми е мъчно, намерих инстинктивно начин да се сбогувам със сватбата. Човек има нужда да се сбогува с разни хора, места, събития понякога. Ето какво измислих, което не е чак толкова странно за мен, защото аз правя такива неща и при други събития.
Намерих ретро картички на Несебър и си купих няколко. Някоя може и да си я надпиша за спомен.
Реших да хербаризирам няколко цветчета от букетите. Тази година за 30-ия си рожден ден хербаризирах няколко кокичета.
Ще напарфюмирам по едно парченце плат или малка кърпа с моя и неговия парфюм и ще ги запечатам в пликчета. Майка ми изпра всичките ни текситлни подаръци с някакъв омекотител и като ми замирише на него, все едно пак е 13-ти. Ще си запазя и този сватбен аромат.

Намерих в колата една бележка за паркинг от Стария град от деня на сватбата, както и един касов бон от зареждане на бензин от този ден. Ще си напиша подробно за мен едно разказче, какво се е случило и ще си го прибера заедно с картичките с пожеланията от гостите и няколко сватбени снимки. Накрая ще напъхам всичко това в една специална кутия, заедно с диск или флашка със снимките и видеофайловете и ще ми остане за спомен.

Във форума ме намери едно страхотно девойче, което ще се омъжи на същото място и отново в петък, точно две седмици след мен. Сега съм развълнувана за нейната също толкова малка сватба, която удължава сватбените ми радости. :)

Много хубави идеи си намислила за да запазиш деня специален по-дълго. Аз в момента имам само бегли спомени от цялата навалица, но на следващия ден ми беше приятно защото всичко беше минало по план, гостите бяха доволни и редица други неща, които вече бяха минали и няма как да се объркат.
Може би това е хубавото на малките сватби, че няма толкова много неща да се объркат и повече се наслаждаваш на момента! Така че запази го по дълго!

Щом това е начин на сбогуване, изпринти си темата тук и я запази и нея в "черната кутия". Можеш да си направиш специална бяла кутия за спомени. Аз събирах всички снимки, разписки, телефони, записки, е- мейли и каквото още можах от сватбата на сина ми в един органайзер. Мислех да им го подаря на първата годишнина, но май не сме от хората, нуждаещи се от точно такъв спомен.

започна да ме обхваща носталгия.... :'(

Страхотни идеи за "споменик" - не се бях сетила, но ще го направя. Засега имам огромна папка на лаптопа с идеи, сметки, мейли и връзки. Вероятно ще набъбне страшно много, тъй като съм в началото, но идеите на ДаБулка са страхотни!!!  :bravo: Много одобрявам - след време децата ти ще се радват най-много на въпросната кутия.  :girl_wink:

най-накрая ти прочетох разказчето Булчице, прелестна :)
И както предполагах, емоциите са били на макс - не тъжи, че деня е минал....и аз тъжих малко, но за щастие работата ме грабна и бързо се измъкнах от депресивните самоунищожителни настроения....Освен това, вие сте си казали "ДА" на едно много готино място - всяка година на този ден можете да ходите там, да се снимате пак, да водите вашите деца след време :) А следсватбената сесия е един чудесен повод да си облечеш роклята пак :) Аз мислих, мислих и накрая реших, че моята ще я облека на кръщенето на бебка след време :) Пък знае ли се - може и друг повод да и намеря...
За цветята, верно е тъжно като увяхнат - аз доста поплаках за моите, милото се видя в чудо с моите бременни и сантиментални хормони....но пък снимките остават..мен много ме зарежда разглеждането им :)
Толкова сте красиви на снимките, бъдете безмерно щастливи и все по-влюбени  @}->--
Идеята ти за "сватбена кутия" е страхотна - осъществи я :)

Най-накрая да се разпиша и аз...
Мила и прекрасна, истинска Булчице, извини ме за закъснението на честитката ми, но кръстосвах морета и не можех да пиша.
И така... От цялото си сърце ви желая много щастие и красива любов до дълбоки старини!
Обичайте се, сбъдвайте мечти и покорявайте върхове!! И както казват по-старите от нас - създайте слънчев дом и хубави деца!
Изчетох споделеното от теб на един дъх, разгледах снимките (и нямам търпение за още) - всичко е било прекрасно!!! Ти си била една истинска, романтична, сияйна булка!!
Що се отнася до отминалата емоция и леката тъга,която се появява,мисля че повечето минаваме през това (при мен имаше и сълзи и милият ми съпруг се чудеше какво да ме прави). Но всичко отминава като дъжд и се появява дъгата във формата на прекрасни снимки, видео, споделени впечатления от гостите и разни дребни нещица, които помагат да изживяваме краткия, вълшебен ден и страхотната емоция отново и отново и да съхраним прекрасния спомен завинаги...
Много прегръдки от мен!!

Макар с малко закъснение искам да ти честитя и да ти кажа, че си една много нежна и красива булка иии ви пожелавам завинаги да останете така усмихнати, щастливи и влюбени като в този прекрасен ден  @}->--

DaBulka, страхотни снимки, страхотна булка, страхотни цветя - и букета ти, и тези по масичките. Всичко е толкова цветно и весело (дори на една от снимките видях, че и вазичката е цвветна :):):) )
Пожелавам ви огромно семейно щастие. Запази всички спомени, не за да чувстващ носталния, а за да те карат да се усмихнеш с най-широката усмивка, която имаш, всеки път, когато ги погледнеш.
Мястото на сватбата ви е страхотно - всяка ваша годишнина може да е приказна дори само дори само с една разходка до там.

Нямаше ме за малко, върнахме се от морето, имах много багаж да оправям. Като влязох и прочетох, ми стана много мило от това, което сте ми писали. Много сърдечни и мили неща! Благодаря ви!  @}->--

Още нямаме снимки от фотографа, поне още седмица, а може би и две. Нямам търпение да ги видя. Ние имахме много шантава фотосесия. Въпреки, че бяхме на морето, морски снимки почти няма. Но пък всички са на фона на несебърската архитектура, а аз години наред си мечтаех за селска сватба в обикновен двор, именно заради каменните дувари и дървените порти. :) Разбира се, на сватбата много много не съм мислила, където ни повлечеше фотографа, натам отивах. Не си довърших разказа от сватбата, но не знам, дали в момента имам дар слово. Въобразявам си, че спомените ми избледняват, но съм сигурна, че не е така, просто ежедневието изисква вниманието ми и сватбените неща остават на заден план. Имах голямо желание като се върна да наредя някои сватбени неща вкъщи, за да удължа емоцията, но засега не е възможно, понеже сме пред ремонт и вместо да подреждам, трябва да... хм, разреждам. :) Вчера накратко разказах на една приятелка как е минала сватбата и докато сама се слушах, реших, че е било ужасно романтично. Обаче въобще не украсявах разказа, така че, май наистина е било много романтиш.

По време на ритуала 3-4 от единадесетте ни гости минаха пред нас и зад гърба на водещата ритуала, за да снимат. Още няколко се наредиха от двете ни страни за по-добра видимост и няколко останаха отзад. Намирахме се в свещения кръг на семейната любов. :D По време на общите снимки изпитвах вътрешна благодарност, че имаме толкова малко хора, защото и тия снимки ми се сториха протяжно дълги. Излизането навън винаги ми е било любим момент на сватбите и така беше и на моята. Най-хубавото беше, че излизаме от ритуалната, две крачки и влизаме в нашата беседка в ресторанта! Гостите се настаниха, а фотографът ни отвлече с думите "трябва да ви откъсна от тези роднини, че ми развалят работата". Имаше предвид, че някои се бяха размрънкали, а ние добрите душички, на тоя ден компенсирахме за по принцип и съгласни с всичко. Фотографът имаше много тънък усет за работа с хора и то с различни хора и фино чувство за хумор. Непрестанно ме разсмиваше, а младоженецът ми като се включи, стана така, че ме заболя остро корема от смях, а на част от снимките се хиля грозно като пача. Фотографът му казва "покажи и нещо в морето и гледайте натам", а Митко с тържествен глас и сочейки с цяла длан като председател на народа по време на тържествена реч "виж тези прекрасни морски патки, които плуват в морето..." На непристойното ми поведение фотографът реагираше само с "ще си имаме една много нахилена булка". Снимахме се на оградата на друг ресторант, в който в крайна сметка влязохме, че и седнахме. Той ни казваше кой къде да застава и какво да прави и по едно време се оказахме седнали един срещу друг на празна маса, а букетът ми между нас. Фотографът "много е празна тая маса, какво ще ядете на нея така?!?" и стои озадачен. А Митко съвсем в свой практичен стил "е как какво, цветя ще ядем!". И сервитьорките донесоха вилици и ножове и сме заснети, как си кльопаме букетчето между нас. Фотографът искаше с агресия да го нападнем, но ние най-благородно и внимателно си го "похапвахме" с максимума шопска изтънченост, на която сме способни. :D Това с яденето на цветята ми беше малко в повече откъм откаченост. Снимахме се на една църква, където фотографът ни се втрещи като разбра, че Митко ми е предложил брак по интернет. Има много романтично настроени хора, обаче явно ние не сме сред тях, защото не ме вълнува въобще, че ми предложи без да пада на колене и да ми поднася пръстен (аз си нямам годежен, голяма работа!). Пък и когато ми предложи, бях на крехките 19, а той на 21, пък и бяхме гаджета от имаше ли две седмици, не знам, екстра си беше, искрено и истинско! А фотографът ме хвана тайничко и настрана "верно ли ти предложи по интернет?" Хахаха, много се забавлявах с този човек! Много беше готин! Спестих му тази подробност, че първо написах "ДА" и после се замислих "абе ти как отговаряш на на практика непознат човек, че ще се омъжиш за него, без дори да се замислиш?" И реших да се замисля! Мислих, мислих, мислих и между 5-та и 30-та секунда след "ДА"-то, реших, че пак е "ДА". Обаче после проверявахме годежа 10 години. :) Най-любимият ми момент беше, когато стигнахме до някакво място, което аз му казвам "ротондата", но дали ми разбира главата какво е "ротонда" е друга работа. Една много голяма църква, със стени, без покрив, има такива и в Созопол, и в Несебър, емблематични сгради. Той влезе в нея пръв, каза "аха, хм,... то се е видяло" и ни повика вътре. Когато влязох, видях два класа ученици, седнали на някогашния олтар (едно полукръгло място). Фотографът се провикна отривисто "и сега искам всички да станете и бурни ръкопляскания, пък после обещавам, че ще ви тагна във фейсбук всичките". :D Те се изправиха и започнаха да ръкопляскат, а на нас ни беше наредено да се целуваме застанали пред тях. Ето точно тези снимки умирам да си видя. Аз не обичам много аранжираните фотосесии "застани там, направи това", но нашата беше точно такава, обаче се примирих, че това е, важното е, че фотографът е добър, ще имаме хубави снимки за спомен, пък журналистическото отразяване някой друг път. Ние не сме добри модели, но сигурно сме изглеждали добре, защото фотографът по едно време каза "ваш'то излъчване е съвсем френски шик, французино, ела застани тука..." :D И Митко се превъплъти във французин, нищо, че беше облечен доста италиански. :) После отбеляза, че фотосесията е най-забавното нещо на една сватба. И беше прав.

Като се върнахме в ресторанта, ни накараха пак да пием до дъно. Ние тайно бяхме с детско шампанско (не се смейте!), защото не пием въобще, да не говорим, че на мен ми става много лошо от алкохол и повръщам само от една глътка. Обаче и вие не сте забелязали по бутилката, че е детско! Вуйната на Митко в ритуалната зала по време на снимките "и как е истинският алкохол?" Митко - усмивка под засукан мустак. В ресторанта "ама вие бая си пийнахте, и как е, как е да си пийнеш истинско шампанско?" Така се посмяхме на слисаните физиономии като разбраха, че си пийваме за здраве газирано сокче! Ритнах менчето наблизо, но отривисто и отвътре изпадаха и двете китки, че и карамфила от украсата и той се включи, ако имаше още, и те щяха да паднат там, и въобще всички цветя в близост искаха да почетат многобройното потомство, което ни очаква!  }:-> Дано наистина първото (пък може и единствено) дете да е момче, че ние поне искаме момче. Като в тоя филм "Диктатор", като се роди момиченцето в магазина и той видя, че е момиче "ооо, къде имате тука кошче за боклук?" :D Шегувам се! Няма да го върнем и другия пол. :)

В ресторанта всички изведнъж окапаха. Този ден беше горещо много, макар едва ли можеше да се намери естествено по-хладно място от това. Беше сянка, подухваше бриз, морето се виждаше, заедно с всичките му морски патки, водолази и лодки, завесите се полюшваха и главите ни също се полюшнаха в посока меките възглавници, на които седяхме. Някое време всички се борехме с умората. Раздадох им подаръчетата, те ни дадоха техните подаръци. Похапнахме. И след подноса с кафета рипнахме да танцуваме. Хорото беше дълго 4-5 човека, но си беше истинско хоро. Имахме няколко танца с младоженеца на стари шлагери, които пуснаха в ресторанта, най-силно се чуваше някаква песен за раздяла след сто години връзка, много ни беше смешно, отново! Обслужването в ресторанта беше много добро, много доволни! Поръчахме си с младоженеца обща пица - доста сватбено в наш стил! Майка ми минава “вие само една пица ли си поръчахте?” “Мамо, ако имаше, щяхме да си поръчаме половин!” Част остана. Рязахме торта. Обаче не ядохме от нея. За първи път сигурно младоженци не си ядат от тортата. Заради алергия към яйца. Обаче дадохме парчето на кумовете и те се омазаха достойно, все едно се женят трети път. :) Подаръкът им (май не го снимах) - персонализираните марки, много ги изненада и зарадва. А на другия ден пощите си правеха реклама на новата услуга и показаха тяхната марка по тиливизора!!! Каква радост, Боже! Бях разрешила при поръчката да я показват, че са ми много убави! :)

И пропуснах питката. 90% останаха в мен. Нали има поверие, че колкото питка, толкова пари ще изкарваш. Аз си правех сметката на кротка домакиня, мъжът ми да ме храни, то какво излезе! Шегувам се! Макар, че в момента е точно така. Колкото до настъпването, ритуалът мина, подписахме се и никой не помни никакво настъпване. Обръща се момичето дето води ритуала “кой кого настъпи?” - “Никой никого” Стоим и се гледаме тъпо. “И сега к’во, ше се настъпаме ли?” Пак тъпи погледи. “Айде от мене да мине!” и го настъпих аз. Не че ще пренаписваме сега семейните закони, от край време пред приятелите ни се шегуваме, че той е “мъж под токче”. Това обаче е за камуфлаж. Аз може да врякам повече, но познайте чия е последната дума!

Ииии... поздравления за всички, които дочетоха докрая! Само че това не е краят! Забелязвам, че съм способна да напиша роман, чието действие се развива в един единствен ден. Ей, това е идея! :D Шегувам се! Отново.

Така, мили момичета! Най-егоистично минах първо през моята тема с намерението да кажа “Здрасти!” Какво щеше да стане, ако имах намерение да разказвам? Ще трябва да си вземете отпуска, за да прочетете всичко. Надявам се тези дни да мина по всички теми да видя прекрасните булки, само на Емето успях пътьом.

 :girlsigh:eeeх, такова романтично и мило ми стана....страхотно разказваш и все едно и аз бях там   :chee:

Ехааа  :bravo:. Завиждам ви за снимката с учениците, много ми харесва!

 ohmy Изобщо не се замисляй, почвай романа!  :danceg: Страхотни снимки сте си направили, а за спомените не се притеснявай - няма да избледнеят  8P

Хехехе веднага си представих новата книга - дебел роман, разказващ за един единствен ден на двама влюбени :P

Имаш невероятен разказ..и не видях да си се хилила като пача а една уникална, прекрасна и засмяна булка. Радвам се, че разказа и ни направи част от твоята приказка  @}->--

Страхотен разказ! Представих си снимките с учениците. Забавен е подходът на фотографа  с учениците - обещание, че ще ги тагне във фейсбук  *THUMBS* :bravo: :photo: :photo: :photo: :photo:

Това с детското шампанско е супер - и аз не мога да пия. Дано половинката ми се съгласи
 :Drinkz: :Drinkz: :Drinkz:

Здравейте отново, мили момичета!

Благодаря ви за милите думи! Получихме си професионалните снимки. Мога да кажа само едно: "уау"-нахме се! Не сме очаквали толкова хубави снимки! Фактът, че имаше асистент, който държеше прожектор с чадър и само увеличаваше и намаляваше светлината пред нас, е изиграл най-важната роля. Снимките са много. Успях да намаля само няколко, за да ги кача в албума. Ще има още снимки за гледане, но трябва още време. В галерията също ще докача още снимки от любителските, но вероятно утре.

да булка, страхотни снимки....много сте сладки двамата, имате толкова естествено изражение!  :bravo:

Наистина невероятни снимки. И като се има предвид, че Несебър ми е едно от най- любимите места (пък в последствие и мъж от там си взех ;-)) - жестоко!!!

Много сте хубави! Още, още  8P

ДаБулка, страхотни снимки! Любими са ми онези с разчупването на питката и физиономията на мъжа ти след като е видял резултата :sarcastic:

Страхотна си  @}->--
И двамата сте сладурковци :)
И на мен любими са ми снимките с разчупването на питката.И при нас се получи същото нещо  :bravo:
Много любов Ви желая :)

Кате, снимките са много хубави и вие сте големи сладури :) Още веднъж да се обичате и подкрепяте много и цял живот и да ви чакат само приятни изненади!

Страхотни сте!Прекрасни снимки!! А, ти си супер сладурана!  @}->--

Привет от мен! Съвсем разредих посещенията във форума. Явно съм толкова заета и натоварена, че нямам сили и за това. Като си спомня колко тичане и ангажименти беше около сватбата и пак успявах! Животът си върви неумолимо с неговите изисквания. В моя напоследък са все неприятни събитията, но няма да ви занимавам с това. Мисля, че по някое време ще успея да ви покажа следсватбените неща, които приготвям и още снимки. Роклята ми продължава да виси на закачалка извън гардероба и да ни пречи, но още се радвам на бялата и красота! Края на другата седмица ще ходим на Охридското езеро за няколко дни, това може да мине като меден месец. :)

Dabulka не се отчайвай, както се казва за всичко си има причина, било то за добро или лошо. :) Направо ме уби с коментара ти за роклята  8P и моята виси вече един месец извън гардероба, ама сърце не ми дава да я прибера някъде да събира прах. Много прятни изживявания в Охрид пожелавам :) @}->--

Приятно прекарване на Охридското езеро! Ако ти се говори не за сватба, ела в седмичната тема  ;)!

О, мерси. Ще дойда в седмичната тема, само да дойда във форума въобще. Няма да ходя на езерото, защото не съм добре. Май не съм сама в мойто си тяло вече ИЛИ съм болна, тия дни ще разбера.

Ей, горе главата!! Ти си толкова позитивен човек,не губи слънчевото си настроение. Дано неприятните неща да са отминали и да влезеш в твоя си ритъм.  :girl_wink:

Стискам палчета да не си самичка в тялото си  ;).Ще чакаме добри новини,а ти си почивай.

Ей, мерси, Тони! Не знам защо е прозвучало отчаяно или как, доста съм си добре. От нашата къща си отидоха две души - една животинска и една човешка. Животинската направо ми къса сърцето, но какво да се прави, след себе си остави море от безусловна любов. Човешката ми е роднинска, но се чакаше, а и не ми беше толкова близка, че да се разстроя много. Обаче физически съм в изпитание, защото май почнах (дано само временно тежка) бременност, която ме ограничава. Но дано да е това и всичко да е наред.

Ще чакаме бебчовски новини (какво по-хубаво от това)  :) Дано бързо да овладееш неразположенията в началото. Относно загубите около теб, тъжно е, знам какво е, но в един момент, запазваме в сърцето си най-хубавото от спомена за тях и така продължаваме напред...
Сега си почивай и се настройвай за други хубавини, които да споделиш с нас  :girl_wink:

Съжалявам за загубата ти... морското свинче ли  :l_bye_girl:
Но пък и хубава новина има  :baby_bath:

Ехеее, ДаБулка, стискам палци за както ти много хубаво се изрази 'да не си сама в тялото си'
Загубите наистина натъжават, но Тони много хубаво го е казала - трябва да запазваме в сърцата си хубавите моменти и спомените @}->--

Привет отново! Направих си сватбената кутия!  *YAHOO*

(http://gallery.svatbata.bg/users/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=519078&g2_serialNumber=1&g2_GALLERYSID=0fd8ab7f129c98bca56f7b1d86327b38) (http://forum.svatbata.bg/index.php/v/Ineto/drebolii/2012-08-12+11_43_10-1.jpg.html?action=gallery)

Момиченцето, което се омъжи в Несебър след мен - Вероника - ми изпрати една кутия с подаръци и аз използвах кутията (понеже е перфектният размер), за да си я направя сватбена кутия. Не знам докога ще я оставя с този прекрасен шоколадов цвят отвън, някой ден сигурно ще я префасонирам. Прибрах си вътре диска със снимките, едно малко албумче за 50 избрани снимки, което ни подариха на сватбата, картичките, вкл. младоженската и булчинската, които направих за нас си на сватбата, и разни мили дреболии. Дори се вижда един пощенски плик с персонализираната марка на кумовете, които ни изпратиха картичката по-късно по пощата с тяхната марка, и въпреки, че ние им я подарихме, напълно бях забравила и много се изненадах и зарадвах. Имам да добавям някои дребни неща в кутията, но тя вече е готова за моя радост. Ще трябва да се позанимая с албумите за снимки сега. И да не забравя да ви кажа, качих още малко снимки в албума, но то просто да ги намалявам една по една с фотошоп си е смърт. :)

А иначе, май не съм бременна, ами съм малко болна, но ще ми мине като на кутре.  ;)

Тони, Лунно момиче, Зайче, благодаря за хубавите думи!  @}->-- Зайче, морското свинче, да! Почваме да свикваме, какво да се прави, живот!  :)

А тази книга с обложка на Адам и Ева каква е?

Свекървичке, това не е книга, а тефтер. Ръчно правен. Кориците му са дървени. На предната е гравирана с лазер картина на Албрехт Дюрер. Като я пипаш, е релефно. Вътре страниците са с разни картинки. Бях си "поръчала" на съдбата да ми довее специален тефтер, в който да пиша нещо конкретно и съдбата довя това много подходящо. :)

(http://gallery.svatbata.bg/users/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=519084&g2_serialNumber=1&g2_GALLERYSID=0fd8ab7f129c98bca56f7b1d86327b38) (http://forum.svatbata.bg/index.php/v/Ineto/Home-sweet-home/2012-08-12+13_50_30-1.jpg.html?action=gallery)

Еха, страхотно е! Да си пишеш конкретните неща, които да ти носят много радост. Видях снимката с учениците, надмина очакванията ми  :bravo:. Децата са големи сладури, пък и вие сте съвсем естествени.

Нещата са страхотни, марките са супер оригинални :bravo: Само че аз ли нещо не ти виждам сватбения албум..? :scratch:

Муунче, от вчера са изчезнали всички албуми и галерии... И аз нищо не виждам. Съжалявам за  :offtopic:
Дабулче, определено ще направя същата кутия!  :bravo:

Муунче, беличкото, едно сърчице виси от него.

Свекървичке, благодаря ти! :)

Снощи си намерих едно вестниче, което си бях прибрала покрай сватбата - безплатен вестник за района на Несебър с културни новини от онези дни. Вътре има много интересни неща и хоп - и той в кутията.
Сега съм се захвала да си направя сватбената страничка в скрапбукалбума ми. На рождения ми ден ми хрумна да си направя албум-дневник, в който да пиша и прибирам неща от по-важните събития през живота и много се забавлявам с него. Като направя, ще ви покажа. Жена без работа! По цял ден лежа и спя, прочетох тонове страници и... ще видим докога ще е така.

ДаБулка, страхотно занимание си си намерила :bravo: Много ми става хубаво така като чета какво си направила, какво тъкмиш да правиш @}->-- Сега докато Тео оправи албумите и галериите, каквото направиш, поствай директно в темата да гледаме. Тука исках да ти сложа оная емотикона, дето се цункат,ама ми я нямаааа P-( Ами, булче, ще трябва да се задоволиш с тази: *INLOVE*, но да знаеш, че ти пращам целувки ;)