Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Хайде да открием темата.  *YAHOO*

• Какви хора не харесваш?
• Кое е любимото ти занимание?

• Какво не ти харесва в форума?
• Има ли някой,който те дразни тук в форума?

• С какво се занимаваш?
• Мечта,която не си сбъднала?
  • Какво ти липсва в живота?
  • Какво те прави най-щастлива?

Здравей, ето няколко въпросчета и от мен. Надявам се да са ти приятни и да отговориш на всичките. Приятни емоции с тази темичка! *YAHOO*

1. Кога се присъедини към този форум - преди или след предложението за брак? Как се чувстваш тук?
2.  Експериментираш ли с визията си?
3. Какви езици владееш?
4. При евентуална поява на бебче в семейството, как това се отразява на двама души - как го виждаш ти? Как би било при теб?
5. Мислиш ли, че краят на света ще дойде тази година? Какви са твоите философски възгледи?
6. Би ли променила нещо във външността си с операция? Защо?
7.  Има ли неща, които искаш да направиш, но за които смяташ, че си вече 'твърде голяма'?
8.  Романтична ли си, мечтаеш ли много? Каква си като човек?
9.  Обичаш ли да готвиш, постави си оценка по десетобалната система като домакиня?
10. Според теб заслужава ли си да се дава втори шанс и кога?

gucci , много голямо и зелено това кресло ;)
Nina Style, радвам се, че първа е съгражданка!
•   Какви хора не харесваш? -  Намусени и нацупени.
•   Кое е любимото ти занимание? -  Много неща ми е приятно да правя- да чета /независимо какво и къде/, да плета, да пътувам......
•   Какво не ти харесва в форума? - Заядливия и заплашителен тон, но без това не може. Всички «неприятни» отговори на мои постове ме карат да премисля мнението си, дори да го променя.
•   Има ли някой,който те дразни тук в форума? Не, интересно ми е да чета всички.
•   С какво се занимаваш? – Като човек, работещ в Човешки ресурси, с всичко – заплати, обучение, назначаване, оценка, връзки с клиенти и доставчици, тържества ....и всяка друга работа, възложена от прекия ръководител
•   Мечта, която не си сбъднала? – Да имам собствена фирма
•   Какво ти липсва в живота? – Май имам късмет, нищо не ми липсва....
•   Какво те прави най-щастлива? – Радостта и щастието на всички от семейството.

Хехе стола ти е зелен-защото все те свързвам с елхичките и е голям за да ти е удобно ,че много въпроси те чакат.Ето малко и от мен.

1.Смяташ ли ,че си допускала грешки в отглеждането на децата ти и ако можеш да се върнеш какво би променила ?
2.Суеверна ли си?
3.Каква е за теб идеалната снаха?
4.Кой е човека,който те познава най добре и ти е бил опора в живота?
5.Смяташ ли ,че за форумите няма възраст?
6.Как започва един твой ден?
7.Какво може да те накара да се усмихнеш?
8.Би ли променила нещо в живота си и ако да какво?
9.Умееш ли да преценяваш хората?
10.Лесно ли прощаваш?
11.Какво не би простила?
12.Мечтаеш ли още и ако да за какво?
13.Как биха те описали близките ти хора с три думи?
14.Коя е страната ,която винаги си искала да видиш?
15.Море или планина-къде почиваш по добре?
16.За какво плака последния път?
17.Пари на "горещия стол"?

Mystique , ето ти и на теб малко отговори:
1. Кога се присъедини към този форум - преди или след предложението за брак? Как се чувстваш тук? След мейла, че синът ми ще се жени и че «поверява» организацията на сватбата на мен. Добре ми е тук, научавам много неща.
2. Експериментираш ли с визията си? Най- вече с косата си, защото расте бързо и винаги мога да се върна в стария вид.
3. Какви езици владееш? Немски, малко английски, малко руски.
4. При евентуална поява на бебче в семейството, как това се отразява на двама души - как го виждаш ти? Как би било при теб? Бебето изцяло променя живота на семейството, тогава се разбира ще го бъде или не съвместният живот. Всички казват, че внуците са по- обичани от децата. Надявам се, появата на бебе внуче да не е толкова разтърсваща промяна, ако съм подготвена. Това е и причината да се «бутам» в бебешките теми.
5. Мислиш ли, че краят на света ще дойде тази година? Какви са твоите философски възгледи? Аз съм от хората, които са в «сегашно време», не мисля толкова напред.....Не ми се иска да идва краят на света. Зодиакално /двоен овен съм/, не съм добър психолог и философ, рядко «ровя» в душата си, гледам да се напасна бързо към средата и така успявам – с изненада и бързина.
6. Би ли променила нещо във външността си с операция? Защо? Да, имам белег от изгаряне, бих си направила пластика там. Бих си направила и липосукция на д- то, стига да не ме е страх....
7. Има ли неща, които искаш да направиш, но за които смяташ, че си вече 'твърде голяма'? Не, няма такова нещо /стига да не е свързано с физическата старост/, за което да мисля, че съм твърде голяма. Имам втора магистърска диплома от преди две години. /сега съм на 58 без малко/
8. Романтична ли си, мечтаеш ли много? Каква си като човек? Да, обичам романтиката и често мечтая, но едно практично дяволче в главата ми не ме остава много – много...
9. Обичаш ли да готвиш, постави си оценка по десетобалната система като домакиня? Общо взето съм сръчна и мога всичко, стига да поискам...Съвсем спокойно си поставям 10, като се сравнявам със сегашните си колежки. Готвенето и простирането са от малкото неща в домакинството, които не върша с досада.
10. Според теб заслужава ли си да се дава втори шанс и кога? Винаги, когато разумът ти казва, че трябва да сложиш сърцето, достойнството и гордостта си на заден план. С течение на годините, човек се научава на прошка и компромис и дава по- често отново шанс на някого или нещо.

gucci, то всичко е зелено, ама заради снахата, че тя си пада по този цвят  ;)
1.Смяташ ли ,че си допускала грешки в отглеждането на децата ти и ако можеш да се върнеш какво би променила ? Те, грешките, тепърва ще се виждат.....По принцип много ровех и четях, исках да съм перфектната майка. Понеже родих в зряла възраст, поех отглеждането им с много голяма отговорност, сложих личния си живот на втори план и ми беше трудно в новата роля. Не успях да се порадвам на бебешките им години, вечно ми беше «свито под лъжичката» и вечно бързах. Това ми се иска да променя, но все още не мога да се отпусна да се радвам така, както се радвам на детенцето на брат ми.
2.Суеверна ли си? Да, хем сама си се надсмивам. Заради една черна котка изпуснах автобус, докато търсех друг път.
3.Каква е за теб идеалната снаха? Ти пък, то идеална снаха няма! Никоя не е достойна за момчетата на мама.....
4.Кой е човека,който те познава най добре и ти е бил опора в живота? Каквото и да си говорим, това е майка ми. Знае ми и кътните зъби и би влезла в огъня заради мен. Баба ми /по бащина линия/, макар да почина, когато бях на 13 години, също е стълб, на който често се подпирам.
5.Смяташ ли ,че за форумите няма възраст? Има, но аз няма да се махна, докато не ми го кажат в прав текст ;-)))
6.Как започва един твой ден? В последно време ставам по- късно от съпруга – той е направил закуска и кафе и е нахранил котката. Правя някакви елементарни упражнения, дишам дълбоко и скачам на компа, да видя дали някой се е обадил.
7.Какво може да те накара да се усмихнеш? Всяка добра вест.
8.Би ли променила нещо в живота си и ако да какво? Всичко, ако се наложи, даже бих отишла да живея другаде....
9.Умееш ли да преценяваш хората? Мъча се в професионално отношение....но имам и грешни преценки. В личния живот, за съжаление, правя преценките твърде късно – приемам хората с открито сърце.
10.Лесно ли прощаваш? Онова, лошото в мен, ме кара да си казвам: Аз ще ти простя, ама ако ми паднеш на мушката, ще ти го припомня все някога.....и лошо ти се пише! Аз на себе си трудно прощавам....
11.Какво не би простила? Ако някой се опита да не се съобрази с достойнството ми, ще роня дълго време сълзи. Но все ще ми мине.
12.Мечтаеш ли още и ако да за какво? Срам, не срам – за маркови дрехи и обувки.
13.Как биха те описали близките ти хора с три думи? Най- близките: амбициозна, грижовна и много жизнена
14.Коя е страната ,която винаги си искала да видиш? Швеция
15.Море или планина-къде почиваш по добре? Не мога да преценя. Но не отивам на море или на планина да почивам, искам да ми е интересно и забавно и да не скучая.
16.За какво плака последния път? Ами за Кадир, че Фатмагюл се прави на луда. Но това са сълзи просто така, че е тъжно. Иначе, от сърце, плаках последно от безсилие, че има неща, които не мога да променя, а трябва просто да приема.
17.Пари на "горещия стол"? Пари, но хубаво, че е зелен, та създава чувство за хлад.

Толкова за днес, благодаря ви, че се интересувате от мен - чак съм поласкана от вниманието @}->--

Много е интересно на горещия стол, пък бил той и зелен...
Кой е най-щастливият ти миг като госпожица?
А като госпожа?

Здравей, свекърва! :) Отдавна във форума те чета, било то, защото пишем в един и същи раздели или защото просто съдбата ме кара да влизам точно там, където ти си писала - не знам! Но си интересна, либерална, интелигентна дама, която с радост ще опозная повече. :)

1.Какво е нещото, за което би се хвърлила в огъня без да се замислиш?
2.Има ли нещо, което винаги си искала да кажеш на снаха ти, но не си събирала смелост или не си намерила за редно и удачно да й споделиш?
3.Кое мислиш, че е най-хубавото нещо, на което си успяла да научиш децата си - някое незаменимо качество или навик?
4.А какво най-много харесваш и цениш в себе си?
5.Вярваща ли си?

 Още едно свежо-горещо столче за още една любима съфорумка  @}->--

 1. Какво би те накарало да се събудиш с удоволствие и усмивка?  :) Мисъл, жест, предстоящо събитие? И в тази връзка - обичаш ли, когато имаш възможност, да оставаш в леглото по до късно? Или си от бодрите, ранобудни, енергични птички?  ;)
 2. Какво би те накарало да заспиш спокойна и щастлива след изминалия ден?
 3. Би ли ни описала перфектния твой ден? Този, който е изчистен от ежедневни и независещи от теб неща.
 4. Чувстваш ли се добре в кожата си? Какво харесваш в себе си като жена - във външността, излъчването, характера?
 5. Какво е накарало съпругът ти да се влюби в теб?  ;) Твоята и неговата "версия"  ;)
 6. Как се запозна със съпруга си и каква е историята на вашата любов?
 7. Кои свои черти забелязваш в децата си? А такива на съпруга ти?
 8. Как направи избора си на професия? Това ли е предпочитаната от теб професионална реализация?
 9. Пишеш, че мечтаеш за собствен бизнес. Би ли споделила макар и с няколко думи нещо за него?
 10. Какви типично женски глезотийки би си позволила, ако имаш възможност?
 11. Кой е предпочитаният ти моден стил? Каква цветова гама за дрехи избираш?

 Засега толкова. Още въпроси след време  :) Благодаря предварително за отговорите  @}->--
 

Здравей svekarva , ти си от най-интересните личности във форума и се радвам на възможността да те "хванем на къс пас"  @}->--
Въпросчетата от мен са малко, но съфорумките са се постарали  ;)
1. Имаш ли любима книга, която те е докоснала и се връщаш към нея честичко..?
2. Удовлетворена ли си от живота си в момента?
3. За какво най-често тъжиш?
4. Кои са типично женските нещица, с които се глезиш?
5. Обичаш ли да оставаш сама...Какво правиш в тези мигове?
6. Кой според теб е най-големият ти недостатък, а най-голямото преимущество?
7. Как човек може да ти стане приятел, допускаш ли лесно хора до себе си?
8. Кое е първото нещо, което ти прави впечатление при среща с някого?

Това е от мен, че гледам горещичко става  @}->--

Hecate , здравей! Зная те само от темата "как да бъдат облечени гостите ни" Стана ми интересна, защото яко те захапаха там  ;), но все не ми остава време да видя и другите ти публикации и да науча нещо повече за теб. Ти ме изпревари  :P
Кой е най-щастливият ти миг като госпожица? Много назад ме хвърли, преди повече от 35 години, помня ли толкова........ ;). Тогава все си бях щастлива и захилена. Първото, за което се сещам /а щом е първото, сигурно е и най- важното/е моментът, в който научих, че се отхвърля съмнение за рак на гърдата след биопсия. Бях само на 16.....Няма такова щастие, дано обаче на никого не се налага да го изпитва!
А като госпожа?Ами все ми се налага да имам такива мигове от здравословен характер, касаещи съпруг и деца, в които се отхвърлят /слава Богу/ужасии. Но за да не се повтарям, а и да звучи по- оптимистично, ще споделя, че бях много щастлива, когато приемаха синовете с пълна стипендия в университетите. Направо хвърчах от щастие. И като влезнахме в собствено жилище бях щастлива и като си намерих работа след второто майчинство, и много още - не зная кой е най. Чакам го ... ;)!

Да, и аз не знам защо така се получи в тази тема, но още не съм видяла някой да коментира последния ми пост там. Някой хора просто са забравили какво е да нямаш или никога не са знаели.
Хареса ми много поста, особено това за пълните стипендии, сигурно е много хубаво. @}->-- Имах нужда точно от такава гледна точка, на някой по-опитен, какво си спомня и какво оставя след себе си.

nadelina88 , ако 88 е годината, в която си родена /тогава е роден малкия син/, трябва да се замисля, какъв пример ти давам, като по- възрастен човек ;), защото все едно си ми дъщеря. Много ти са приятни и разтоварващи въпросите, няма как да "згазя лука"
1.Какво е нещото, за което би се хвърлила в огъня без да се замислиш? Сигурно в критична ситуация ще ме задейства инстинктът за продължение на рода, което ще рече, че бих се хвърлила в огъня, без да мисля, за да защитя децата си.  В преносен смисъл, бих се хвърлила да браня със зъби и нокти някоя кауза за справедливост и равноправие /без значение, дали е обречена на провал/
2.Има ли нещо, което винаги си искала да кажеш на снаха ти, но не си събирала смелост или не си намерила за редно и удачно да й споделиш? Ами много са нещата, но никой не ми е виновен, че не съм ги казала. Не ми харесва да ме нарича на малко име, примерно.
3.Кое мислиш, че е най-хубавото нещо, на което си успяла да научиш децата си - някое незаменимо качество или навик? Ако някой си мисли, че може да научи децата си на нещо, което те не обичат или не искат да правят, шапка му свалям! Много се старах да ги науча да помагат в домакинската работа – могат да перат, да гладят, да готвят, изобщо да се справят сами с битовите проблеми и да не си мислят, че жените са длъжни да ги обгрижват. Големият син прави това с удоволствие, но малкият се трогва, само ако е «на живот и смърт» или за да се «покаже» пред някоя мацка в началото.
4.А какво най-много харесваш и цениш в себе си? Нали знаеш – наше лошо нема ;-) То няма да съм аз, ако не си се харесвам и ценя. По протокол, на този въпрос при интервю за работа, се смята като добър отговор “непрекъснато се стремя да се усъвършенствам и развивам......./изтъкваш качество, което те евентуално търсят/”
5.Вярваща ли си?  Вярваща съм, но не съм религиозна, ако това искаш да ме попиташ. Малко като работата на Ботев «...не Ти Боже, комуто се кланят................, а Ти, що си в мене Боже, в мен сърцето и душата.......»

Защо не ти харесва да не наричат по малко име.Как би искала да те нарича.

michelle, чувствата ни са взаимни! Винаги съм усещала деликатната ти подкрепа и съм се възхищавала на премерения тон на изказванията ти. Ще отговоря на част от въпросите, нямам време сега.
1. Какво би те накарало да се събудиш с удоволствие и усмивка?   Мисъл, жест, предстоящо събитие? Ако няма болни от семейството,  или не чакам  важни вести, или не съм сънувала кошмари, безпричинно ставам в добро настроение. Вече не съм за силни емоции, нито хубави, нито лоши. Хубави мисли, хубави предстоящи събития или мил жест, могат така да ме развълнуват, че да не мога да заспя цяла нощ и да стана от леглото с тъмни кръгове. Случва ми се, ако чуя някоя песен, или видя забавен пост във фейсбук /там следя кой къде ходи и върши/, да съм весела и засмяна целия ден.
  И в тази връзка - обичаш ли, когато имаш възможност, да оставаш в леглото по до късно? Или си от бодрите, ранобудни, енергични птички?    Ако не спя, не обичам да се излежавам. Не обичам и някой или нещо да ме буди, дори и котката. Предпочитам вечер да стоя до късно, не съм от ранобудните и бодрите сутрин, особено ако още е тъмно.
 2. Какво би те накарало да заспиш спокойна и щастлива след изминалия ден? Един красив, весел филм, може и да е тъп...Такъв от рода на немските круизни блудкажи. Хахахаха, честно! Пак казвам – нещо силно, макар и хубаво, не ми дава да заспя по цели нощи!
3. Би ли ни описала перфектния твой ден? Този, който е изчистен от ежедневни и независещи от теб неща. Леле, тук ме хвана «на тясно»!Не мога да го опиша детйлно, знам ли какво искам....При всяко положение обаче да е слънчев....
4Чувстваш ли се добре в кожата си? Какво харесваш в себе си като жена - във външността, излъчването, характера? Горещо, горещо...Ами да, ако имам право да избирам, пак в моята си кожа ще влезна! /Е.. ти самочувствието!/. То в момента не знам какво съм.....Живеем в мъжки свят, а и аз по- добре се разбирам с мъже, когато действам като тях – без да разчитам на женски «похвати». Не се харесвам като жена, но и не чувствам нужда.
 5. Какво е накарало съпругът ти да се влюби в теб?   Твоята и неговата "версия"    Моята версия – аз реших, че трябва да ме хареса. Неговата – че съм мила и нежна, а и достатъчно хубава. Добре съм го изиграла.
 6. Как се запозна със съпруга си и каква е историята на вашата любов? На една лятна бригада. Хахахах, весела история....Чистехме кромид и чесън за кьополу в един консервен комбинат. Ние, от машинните специалности, като по- неуки в бранша, бяхме черноработници, а той, понеже беше от технолозите по храната, ни беше командир. Та трябваше човек да е с връзки, че да чисти чесън, вместо да реве и подсмърква от кромида. Тц,тц,тц......любов през сълзи, с аромат на чесън. И каква чест да си гадже на командира, да си далече от кромида, да ти носи по- едър чесън, че да си свършваш бързо нормата, а и да има с кого да танцуваш на «забавата»....Беше си чисто използвачество от моя страна, нямах никакви сериозни намерения и веднага след бригадата се опитах да го разкарам. Обаче излезе много упорит...
 7. Кои свои черти забелязваш в децата си? А такива на съпруга ти? Да се разберем, казвам само хубавите.;-))) Големият е добър, работлив, скромен, всеотдаен и моногамен, като баща си. Малкият е комбинативен, находчив, напорист и с чувство за хумор, като мен. По външност и двамата имат предимно мои черти, от което следва, че мога да посоча всеки за техен баща.

michelle - продължение
8. Как направи избора си на професия? Това ли е предпочитаната от теб професионална реализация? Намеси се съдбата. До 11-ти клас се готвех да следвам мода в Берлин, ходех на уроци по рисуване, бях в немска гимназия. През зимната ваканция, когато излезнаха справочниците, се оказа, че местят модата в Москва. Там трябваха яки връзки и заслуги, в СССР ходеха по- други хора, а и имаше изпит по руски. Точно тогава откриха филиал на техническия в Пловдив и с баща ми решихме, че ще е нещо в същата посока, ако след завършването, специализирам ергономия. После се оказа, че трябва да ме изпратят от завода, където работех, да специализирам, но пак трябваха връзки, не ставаше по желание. Що рев изревах тогава......Отличен успех, комсомолска дейност....ама не. То не може на човек във всичко да му върви. Това беше първият шамар от живота. Добре, че бързо се ориентирам в обстановката и бързо ми минава. На 25 години имах 2 научни степени и тръгнах по немскоговорящия свят като член на екип по международен обмен. После дойде промяната – машиностроенето отиде «на кино», а аз – в изходна позиция и то след майчинство. Пак ревове и сълзи от яд и безсилие, явно е трябвало да си извървя пътя. Та така, бях учителка, после ми излезе късметът да работя в голяма международна фирма в областта на човешките ресурси и научих много неща, за които нашите хора не бяха и чували. Старая се да намирам интересното в работата и да си «спечелвам» да ми го възложат. Не си го предтавях така, но съм доволна.
 9. Пишеш, че мечтаеш за собствен бизнес. Би ли споделила макар и с няколко думи нещо за него? Да, най- вече, защото исках аз да съм си началник. Мислех да е нещо свързано с внос и износ на машини и резервни части. Сега си мечтая за нещо след пенсия. Направо е мечта де .....Иска ми се да предоставя по някакъв начин всичко, което имам и знам на деца без финансови възможности. Но децата да имат желание и нужните качества. Ще видим, има още време....
Какви типично женски глезотийки би си позволила, ако имаш възможност? Искам да имам домашна помощничка, не обичам домакинската работа.
 11. Кой е предпочитаният ти моден стил? Каква цветова гама за дрехи избираш? Харесвам спортно елегантния стил. Следя фешън каналите и гледам да съм в модерната цветова гама, но в тъмни нюанси. Обичам и ми отива червено /нещо между малиново и бордо/, но вече е само като елемент от дрехата.

Здравей свекърва и от мен. Ти наистина си много позитивен човек и се радвам, че имам възможността да прочета твоята гледна точка за различни неща като по - зрял човек от мен. И чесно казано много пъти съм се замисляла над твоите коментари. Момичетата са задали много от въпросите които аз обмислях да задам, затова ще се опитам да не се повторя :)
1.Коя ти е любимата книга?
2.Кое е най - голямото ти постижение в живота?
3.Кое качество най - много харесваш и ненавиждаш в хората?
4.Любима дестинация, която би посещавала винаги без да ти омръзне.
Благодаря предварително  @}->--

Здравей svekarva! Ето го и твоят горещ стол!  *THUMBS* Чета с интерес постовете ти, смятам, че си дама с много интересно чувство за хумор (което се потвърди и от прочетеното дотук) и със здраво стъплили на земята мнения без много тинтири-минтири. Затова и толкова обичам да те чета и уважавам мненията ти. Би ли ми направила честта да разгледаш и отговориш и на моите въпроси?  :)

1. Има ли такова нещо като "вечна любов" според теб (от твой опит и какво мислеше преди да се омъжиш и какво смяташ сега)?

2. Противник ли си на новото и модерното, гледаш ли с носталгия към миналото?

3. Смяташ ли, че днешните поколения стават все "по-зле" в много отношения, както се шири мнение, или просто самите хора, които го казват се променят с времето, а не младите поколенията?

4. Смяташ ли, че с времето започваш да приличаш все повече на родителите си и именно за нещата, за които преди си смятала, че "никога няма да приличам на тях".

5. Коя е грешката, която родителите ти са допуснали по отношение на възпитанието на децата и която ти си се стремяла с всички сили да не допускаш с твоите?

6. В кое време (историческо, епоха) би искала да живееш ако можеше да се върнеш назад?

7. Има ли ситуации, в които приемаш страната на снаха ти, а не на сина ти и то чистосърдечно и искрено? Кои са те? Или винаги синът ти е прав?  :)

8. Какво мислиш за ревността? Изпитваш ли я? Спрямо кого?

9. Какво мислиш за изневярата? Може ли да бъде предотвратена според теб? Би ли простила?

10. Кой ти е любимият емотикон тук във форума?  ;)

Благодаря ти за отделеното време и чакам с търпение отговорите ти!  @}->--

 Благодаря, благодаря  @}->-- Много ми харесва, когато дадеш възможност на чувството си за хумор да се изяви  :) Остроумно е и те кара с удоволствие да четеш. Като четях имах усещането, че сме се събрали с компания на по чаша кафе и на всички им е някак леко, спокойно и усмивките преминават в спорадични пристъпи на смях  :) Умееш да се шегуваш със себе си, което е рядко качество  *THUMBS*  Радвам се за възможността да си "побъбря" макар и виртуално с един така естествен, открит и непринуден човек. Чудесна смесица между реалист и мечтател  :)

Мило влюбено момиче, няма как да не те забележа с този ник! Прекрасно е да си влюбен....Благодаря ти, че проявяваш интерес към мен. Ето и отговорите:
1. Имаш ли любима книга, която те е докоснала и се връщаш към нея честичко..? Много книги направо са ме разтърсвали....В последно време предпочитам разкази, някак по- лесно ми е да се концентрирам и да се отдам изцяло на четенето. В трудни моменти посягам към томовете на Чудомир. Направо е 2 в 1 – майсторство в изказа и превъзходни илюстрации.
2. Удовлетворена ли си от живота си в момента? Да, доволна съм. Но не бих казала: “О, миг, постой! Ти тъй си хубав...”
3. За какво най-често тъжиш? За децата, че се справят сами и не мога да им помогна....
4. Кои са типично женските нещица, с които се глезиш? Е, грешна съм...Все още си купувам тайно някоя блузка, за да си вдигна настроението.
5. Обичаш ли да оставаш сама...Какво правиш в тези мигове? Само, когато ми е тъжно, за да си порева на спокойствие.
6. Кой според теб е най-големият ти недостатък, а най-голямото преимущество? Мъча се да ползвам недостатъците си като предимство ;-))
7. Как човек може да ти стане приятел, допускаш ли лесно хора до себе си? Стига да имаме общи теми за разговор, да мога да науча нещо /е, гледам да не са само клюки/ и да не се опитва да ми “играе игрички” .....и вече го приемам за приятел. Много близки приятелки имам само две, те са ми от детските години и не мога да добавя други към тях.
8. Кое е първото нещо, което ти прави впечатление при среща с някого? Очите. Най- голямата ми мъка при виртуалното общуване е това, че не виждам очите на отсрещния.
Ох, много ви са дълбоки въпросите! Няма ли за вас дискотеки, та ме разпитвате за толкова сериозни неща?
Гучита, както ти казва Ariel, ти ме насади тук, като ме номинира!  ;) Ще ти отговоря утре на допълнителния въпрос.

svekarva, благодаря за хубавите отговори... Да ти кажа само, че и на мен разказите на Чудомир са ми любимо четиво, така че само с този отговор ме спечели тотално  @}->--

Защо не ти харесва да не наричат по малко име.Как би искала да те нарича.
gucci , сега имам малко време в обедната почивка и да ти отговоря  :). Да не се чудиш, ако кажа нещо по- остро - гладна съм, днес ми е плодов ден :fish:
Имах колежка преди години, която се хвалеше, че забранила на снаха си да и казва "майко", защото си имало кай да и казва така, освен това била само на 40 години и не искала хората да я мислят за по- стара. Колежката беше от сорта "пеперудка", вечно искаше да мине за много модерна и отворена и хич не се усещаше, че и се смеят зад гърба. Дали това е повлияло, или фирмената култура на сегашната ми работа /доста консервативна/ ме е "приобщила" успешно, не зная. Тук има и свекърви и снахи и повечето са на "майко". Другите си признават, че няма обръщение, а само сумтене, което пък е най- лошият вариант. Писала съм в съответната тема, колко умно и практично е решила проблема една от младите ми сегашни колежки. Всеки казва на другите родители съответно майка Петя и татко Стоян /примерно/, а на своите си - както е свикнал. За съжаление, аз не познавам снаха си - бях им на гости преди 7 години, съвсем в началото на връзката им, за 3- 4 дни /те ходеха и на работа тогава/, а и периодът беше много тежък за момичето. Около сватбата емоциите нещо тръгнаха в грешна посока, вина за което имам и аз  :[ и като се обърна към мен по име с по- специален тон, направо щях да си "лепна д- то на тавана". Зная, че ме е подразнил тонът, но неволно го свързвам с обръщението и не ми е комфортно.
 :) Нека не забравяме обаче, че това е отговор на въпрос Има ли нещо, което винаги си искала да кажеш на снаха ти, но не си събирала смелост или не си намерила за редно и удачно да й споделиш?. В случая не смятам за редно и удачно да и споделя, просто моментът е минал.....пък и си признах, че никой не ми е крив.

Свекърва, не се сърди на снаха си за това @}->-- Аз също не мога да си пречупя езика да кажа майко и татко на свекъра и свекървата, не защо не ги уважавам или обичам, а защото считам, че човек има само едни майка и баща, които и в огъня ще влезнат заради мен. Някак си не мога да се обръщам еднакво към хората, които са ме отгледали и към тези, които наскоро просто са ме приели. Даже и да ме помолят всеки път ще ми е кофти, все едно правя престъпление към нашите. Затова и аз съм на малко име  :[

Мила свекърва.Аз наричам свекърва си на малко име и исках да видя твоята гледна точка.Не я наричам майко ,защото не е заслужила като цяло-никога не е проявявала интерес към мен по никакъв повод и се виждаме 3-4 пъти в годината за по ден два.не мога да кажа ,че ми е пречила,но и с нищо не ми е помогнала.Видя роклята ми в деня на сватбата,не дойде с мен на пробата/в Смолян/,а майка ми дойде/от Плевен/,видя ресторанта в деня на сватбата,запозна се с мен един ден след като пристигнах на гости в дома и тогава от Плевен в Смолян.Не мога да си кривя душата,че нищо лошо не ми е направила.Но не заслужава да и кажа майко.Просто исках да видиш и другата гледна точка ,че когато не са особено близки е трудно да кажеш майко и по добре на малко име отколкото да чака човек да се обърне или нещо подобно.

Миши, здравей! Знаем се от една месечна темичка  :).
Ето ти отговорите и благодарност, че проявяваш интерес към мен.
1.Коя ти е любимата книга? Не бих могла да кажа, зависи от настроението ми и моментните ми нужди...Харесвам творчеството на Хайнрих Бьол  - «Възгледите на един клоун», «Билярд в девет и половина», «И не каза нито дума» и мнооого други. Малко по- горе има подобен въпрос, дано отговорите ми са ти достатъчни.
2.Кое е най - голямото ти постижение в живота? Нямам такова....Сигурно е това, че се справям някак с живота...
3.Кое качество най - много харесваш и ненавиждаш в хората? Ох, много ти са трудни въпросите, не мога да отговоря кратко и ясно. Дай ми някакъв джокер, изброй ми качества, пък аз да ги сортирам подходящо.
4.Любима дестинация, която би посещавала винаги без да ти омръзне. Много обичам Родопите около Смолян. Още като тръгнем към Асеновград и ми се пълни сърцето с красота и особена радост.

svekarva, здравей! Първо да кажа, че с голям интерес те чета винаги :)

Ето и малко въпроси от мен :)

Ако имаше машина на времето, в кое време щеше да живееш?
Трудно или лесно се живее с трима мъже (ясно, че вече синовете ти не живеят при теб, но преди)?
Харесваш ли работата си?
Шофираш ли? Ако да, обичаш ли да го правиш?
Ако имаше възможност да живееш в чужда държава, коя би избрала (като изключим Щатите :P)
Кой е любимият ти сезон?
Кога няма смисъл да се прави нещо?

Благодаря :)

Ariel, за мен е чест да ти отговоря. Опитах се да надникна под твоя стол, но успях да стигна само....до най- важното място. Няма защо да те разпитвам, ти си ми на книга в прекия смисъл. Линда Гудман ме шашна през 94-та, по същия начин, както теб - все едно беше писала за мен. Препоръчвам ти и книгата и за цифрите, там пак ме е описала и извадила на бял свят неща, с които не се гордея особено.
Почвам, пък може и да продължа в по- късните часове на деня.

1.Има ли такова нещо като "вечна любов" според теб (от твой опит и какво мислеше преди да се омъжиш и какво смяташ сега)? Тази  “вечна любов” упорито я търсех до 23 годишна. Омъжих се, но с пълното съзнание, че ако я намеря, ще се разведа. Голямата и изпепеляваща любов ме хвана, когато бях на 40, с две деца. Пак с пълно съзнание избягах, за да не направя някоя глупост и защото вкъщи имах моя си съпруг, моето си семейство. Нещата приключиха, преди да са започнали, не зная дали това е била тя. Може аз да съм егоист и да се обичам твърде много за да не искам да си създавам неприятности, но веднага след тази случка “погледнах” с други очи човека до мен и реших, че това, което имам ми е повече от достатъчно и е крайно време да се постарая да не го загубя. Сега, на стари години, когато отново сме само двамата, усещам, че гледаме света по един и същи начин /не само, защото очилата ни са еднакви/. Ако пък някой ми даде точното определение на “вечна любов”, може и да мога да му отговоря, дали я има.
2. Противник ли си на новото и модерното, гледаш ли с носталгия към миналото? Ако ме питаш за новите технологии, мисля, че човек даже трябва да е крачка пред тях, за да не изхвърчи в канавката. Старая се, но не винаги смогвам... Преди беше по- лесно, вероятно, защото бях млада. Иначе пари да ми даваш не искам да мъкна в ранни зори деца по детски градини, да гледам как да изпрося един конструктор “Лего” от приятелката в Австрия или пък да моля чужденци студенти да ми купят шише “Чико” от Кореком. Ама пък и каква радост беше да намериш блузка от “Валентина”, в този смисъл ми е носталгично....

Хората раждат ли се лоши или обстоятелствата ги правят такива?
Мислиш ли, че булките, които не пишат тук губят много? Какво е мнението ти?
Ако можеше да живееш живота на някого за един ден, кой би бил той?
Кое е първото, което си спомняш като те питат за твоята сватба?

Благодаря! :) Темичката ти е много интересна!

Честит ден на колежката! Да сте живи и здрави, да си помагаме и да си правим живота по- весел!
Ariel - продължение.
3. Смяташ ли, че днешните поколения стават все "по-зле" в много отношения, както се шири мнение, или просто самите хора, които го казват се променят с времето, а не младите поколенията? Много важн въпрос, радвам се, че го задаваш! Мисля си, че хората, които казват, че днешните поколения стават все «по-зле»,  не могат, или не искат да променят критериите си  за оценка в крак с времето. Всичко е толкова динамично променящо се, че сега 7 /седем/ !!! години са вече разлика в поколенията. Големият син говори за приятелите на брат си като за «другото поколение», а европейският модел на ценностната система изобщо не е мръднал от години, макар кризата спешно да налага това. Е как да няма криза в отношенията – нима младите не казват, че старите стават все «по- зле» и се дразнат от неоснователни упреци?
4. Смяташ ли, че с времето започваш да приличаш все повече на родителите си и именно за нещата, за които преди си смятала, че "никога няма да приличам на тях".  Това, че заприличвам на тях, е най- малкото. По- лошото е, че си мисля, че съм права. Радвам се, че майка ми е жива и много я обичам, но съвсем сериозно се замислям, че трябва да записвам нещата, които «в никакъв случай няма да правя като нея», че не се знае след 27 години какви ще ги върща и ще дразня моите деца. Майка ми често казва, че не е предполагала, че ще стане като баба си...
5. Коя е грешката, която родителите ти са допуснали по отношение на възпитанието на децата и която ти си се стремяла с всички сили да не допускаш с твоите? Ще се опитам с пример да съвместя този и предния въпрос. Брат ми беше /и е / много злояд. Имаше  едно тънко вратле и топки по лимфните възли и гледаше с огромни сини очи, пълни с отврат  храната и цялата къща се въртеше около него. Разликата ни е 4 години и много исках да му тупнат един бой, че да не се лигави толкова. Имаше случаи на него да се готви отделно, защото не обича това или онова. До преди да се роди малкият син правех забележки на майка ми и се чудех как му се връзва на акъла. Въртя се, сука се – малкото зло /синът/ ми «разказа играта». Имам записан един разговор с него, когато беше на около 2 години /той проговори много рано/, след почти двудневно гладуване. «Искам яйце - не варено, не на очи». Правя едно на омлет, защото нито е варено, нито е на очи. «Не, да е на купчинка!» Явно  искал бъркано яйце и правя такова /чукнато в горещо масло и бъркано в момента на пържене/. «Такова ли?» «Да, но сега отдели белтъка от желтъка». Да му лепнеш два, че да не мръдне от масата, докато не излапа яйцето с черупката. Ама не, правя трето яйце и си спомням, какво съм говорила на майка ми и как тя е свивала устни......
6. В кое време (историческо, епоха) би искала да живееш ако можеше да се върнеш назад? Вероятно по времето на траките, много малко се знае за тях.
7. Има ли ситуации, в които приемаш страната на снаха ти, а не на сина ти и то чистосърдечно и искрено? Кои са те? Или винаги синът ти е прав?   Ами аз като казвам, че синът ми е златен и прилича на баща си по доброта, на го казвам току – така. Не е имало ситуация, в която те да са на различно мнение пред нас, за да се налага да избирам. И съпругът ми съобщаваше общото ни решение на неговите родители. Ние живеем далече, научаваме само това, което те искат да ни кажат, кото синът ми е говорителят. Вероятно снаха си предварително обсъжда нещата с майка си и и казва своята версия, защото “хващам” доста често, че сватята е светлинни години напред с информацията. Аз умея да слушам, помня и съм от “сатра коза яре”, ама за “световния мир”, се правя на изненадана. Така е редно, жената е водеща в семейството.

8. Какво мислиш за ревността? Изпитваш ли я? Спрямо кого? Спрямо всички, дори спрямо приятелки я усещам. Направо се скапвам, ама какво да правя....Ръмжа там, където ми минава номерът. Всеки се снижава, докато отмине бурята. После си ближа раните и така....Не е хубаво чувство, но не ми е чуждо.
9. Какво мислиш за изневярата? Може ли да бъде предотвратена според теб? Би ли простила? Не е предотвратима, просто любовта те «потперва», загубваш ума и дума и край....Това, че аз не съм изневерявала, не значи, че съм много морална – просто имам задръжки. Да, простих. И какво щях да спечеля в противен случай – моите деца да останат без баща. Хайде де, да му мисли онази пикла. Виках, тръшках се, отслабнах 15 кг. за месец и го заплаших, че ще го изгоня, но с двете деца, той да ги гледа. Казах и че ще пратя телеграма /за да я прочете цяло село/ на свекърва ми. Абе за една забежка бая шум вдигнах и той се кротна. Според мен, важното е, изневярата, ако я има, да се хване в подходящия момент и да се действа адекватно... Освен в случаите, когато нищо не може да се направи и е редно да се сложи край на връзката.
10. Кой ти е любимият емотикон тук във форума?    Хехе, този въпрос ме подмлади с 20 години от удоволствие. Жалко, че най- любимите ми са в другия прозорец и се разконцентрирам, докато ги търся. В темата "разказчета с картинки" не участвам, но страшно се възхищавам на оригиналността на историйките и прекрасните емотикони. Ей тоя  :leo: началник ми е любим, харесвам  :fish: :insane: ohmy, има подходящи за всака емоция. Предимно ползвам  ;), защото не искам хората да приемат строго сериозно изказванията ми.

Все забравям да се извиня за всички грешки в правописа и граматиката. Баба ми, учителка по български език и литература, ме спукваше от диктовки, но нищо не се получи. Накрая ми каза:"Когато се съмняваш в правописа на някоя дума, ползвай синоними - поне имаш богат речник! Обаче пък ти никога не се съмняваш....Карай, ако станеш писателка, все ще има кой да ти поправя грешките!" и така си и остана.

Честит 8ми март, свекръва!  :flower: :flower:
Може ли и от мен няколко въпросчета, защото ти наистина си много интересен човек @}->--

1. За какво си мислиш вечер, преди да заспиш? А сутрин, след като се събудиш? Утрото по-мъдро ли е от вечерта?

2. Би ли излъгала човекът до теб или близък приятел? Ако да, кое е нещото, което би те накарало да го направиш?

3. Трудно ли ти беше да "пуснеш" децата си по собствения им път?

4. Ако на улицата видиш човек, който се усмихва сам на себе си, какво си мислиш?

5. Ядосваш ли се често на хората? Показваш ли им го?

6. Какво мислиш за лицемерието?

7. Мислиш ли, че едно цвете може да направи пролет?

8. Какво/Кое/Кой може да те прати на седмото небе от щастие?

Alleksia, здравей! Мила колежке по ЧР, как бързо минава времето - запознахме се през септември, а вече колко много записа имаш!
Ето ти отговорите, много ми беше забавно и приятно.
Ако имаше машина на времето, в кое време щеше да живееш? Както отговорих на Ариел, май бих отишла при траките.
Трудно или лесно се живее с трима мъже (ясно, че вече синовете ти не живеят при теб, но преди)? Нищо по- различно, само дето на простора седмичното пране включва 5*3*2+7*3*2 = броя мъжки чорапа, където първото събираемо е съставено  от броя на дните, през които се спортува, броя на мъжете по съответния брой крака, а второто - от броя на дните в седмицата, по същите показатели. Боят е без крясъци, писъци и ревове, но за сметка на това доста продължителен и безпричинен. Няма мрънкане и хленчене за дрехи, тайни дневници и любовни терзания, охкане и ахкане, целувки и прегръдки. Готвенето е в по- големи тенджери, домашната аптечка трябва винаги да е заредена с превързочни материали, чекмеджетата в началото са пълни с части от конструктори, а после с шишета хранителни добавки, /повечето празни/. Маратонките не се побират в стандартни шкафове, защото са съответно номера 44, 46 и 51, а ароматизаторите трудно замаскират уханието на пот, спортни пособия и мъжки крака. Думите се “вадят с ченгел”, музиката е на мах.....Но пък са толкова мили, чувствителни и раними, макар да се ежат като петли и да се правят на мъжкари. Аз съм доволна, не бих се справяла по- лесно с жени.
Харесваш ли работата си? Да, не ми е скучно. Понякога е тежко, защото във всяко досие е една човешка съдба...
Шофираш ли? Ако да, обичаш ли да го правиш? Не, страхувам се. Плюс това съм толкова любопитна, че не бих се лишила от удоволствието да зяпам това- онова, вместо да си гледам пътя.
Ако имаше възможност да живееш в чужда държава, коя би избрала (като изключим Щатите  ) От страните, в които съм била и хората, с които съм общувала - Белгия. Харесва ми манталитета им – всички околни европейци ги смятат за тъпи и бавни, ате си траят и имат висок жизнен стандарт.
Кой е любимият ти сезон? Иска ли питане – пролетта!
Кога няма смисъл да се прави нещо? Аз ако знаех, нямаше да имам толкова бели косми. При мене 100% важи поговорката: “За лудо работи, за лудо не стой!”

Благодаря много за отгорите!  @}->-- Пожелавам ти да си все така готина @}->--
А в Белгия наистина е много готино и на всяка крачка има яко шоколад. Ако свикнеш с дъжда и краткото лято, мисля, че много ще ти хареса :)

Не съм и очаквала друго - страхотни отговори! Насладих се на всеки един от тях и ги прочетох по няколко пъти, за да съм сигурна, че съм разбрала. Благодаря ти за искреността, аз лично научих някои неща не само за теб като личност, но и за живота. Благодаря!  @}->--

alben4ik , ивинявай, забавих се с отговорите. Познавам те, ти си смелата майка, която ще има деца с малка разлика. Ще се справиш, на тези с близнаци им е още по- трудно  ;). Исках да напиша нещо весело, но питаш сериозни неща и няма как. Все пак това е само една игра, усмихни се /чудесен въпрос/ и се отпусни:
1. За какво си мислиш вечер, преди да заспиш? Опитвам се да избутам някъде изминалия ден и си мисля /мечтая си, по- точно/ как да преобзаведа хола.
А сутрин, след като се събудиш? Прехвърлям задачите за деня – да не забравя това или онова. Имам всичко в календара на ел. поща, но си «тренирам мозъка» ;-))
Утрото по-мъдро ли е от вечерта? Като дете много се чудех какво значи, и защо се споменава почти във всяка руска приказка /любимата ми книга беше Руски вълшебни приказки/. Обяснението на баба ми беше, че преди да каже или направи нещо човек, трябва да изчака малко, да си помисли и тогава да действа. По принцип е така, стига работата да може да чака. Аз съм «бързак» и това често ми погажда номера. Хайде, да не е цяла нощ, но е хубаво да броя поне до 10.
2. Би ли излъгала човекът до теб или близък приятел? Ако да, кое е нещото, което би те накарало да го направиш? Чак да лъжа много сериозно, избягвам. Просто не мога да издокарвам нещата и да правя сложни комбинации за да не ме хванат. Но премълчавам някои неща, не ги казвам, ако това ще ми довлече неприятности / което си е вид лъжа/. Не ми се е налагало да имам страшна информация за здравословното състояние на  близък човек и да трябва да реша дали да му кажа истината или да го излъжа – вероятно ще решавам в момента.
3. Трудно ли ти беше да "пуснеш" децата си по собствения им път? Ами то, «пускането», е много дълъг процес. Започва тогава, когато децата доведат първите си лично избрани приятели вкъщи и когато сами посегнат към някоя книга, така си мисля. Не ми беше лесно, особено с малкия. Неговият път беше винаги в друга посока и се налагаше да казвам «добре, но при условие...» То при всички майки сигурно е така – хем си викаш, че не ти трябва пораснало дете, дето ти се мота в краката и чака всичко от теб, хем не ти се пуска само да греши и да се лута. Малко хора още от рано разбират, че е добре да се учат от грешките на други, повечето искат сами да го изживеят и чак тогава да решат, дали е грешка. И аз, и децата ми за съжаление сме от втория тип. Старая се поне да изглежда, че ги «пускам», но все още ги «държа под око», за да не повторят някоя моя грешка. Като цяло, децата ми са златни /снахата е платинена ;-))/ и заслужават да им имам доверие, че ще се справят сами. Не е лесно да си дете, но още по- трудно е да си родител.
4. Ако на улицата видиш човек, който се усмихва сам на себе си, какво си мислиш? Хахахаха! Ще си помисля, че е луд, но ще си кажа «блазе му»....
5. Ядосваш ли се често на хората? Показваш ли им го? Да, ядосвам се, когато се опитват да ме мотаят, да плетат сложни интриги и да се правят, че не ме разбират. В службата се мъча да не го показвам, но домашните /с изключение на котката/ си го отнасят яко. Зная, че е лошо и само аз губя от това, старая се, но проклета овнешка глава – винаги с рогата тръгва.
6. Какво мислиш за лицемерието? В малка степен е полезно и на много хора помага.
7. Мислиш ли, че едно цвете може да направи пролет? Е не, но поне предизвестява идването на пролетта – в пряк и преносен смисъл.
8. Какво/Кое/Кой може да те прати на седмото небе от щастие? Добрата вест.

Mystique , не съм те прескочили или забравила, просто първият ти въпрос досто ме поизмъчи. @}->--
Хората раждат ли се лоши или обстоятелствата ги правят такива? То философи не могат да отговорят на този въпрос, та аз ли..... Когато учех педагогика /имам учителска правоспособност/ по време на социалистическия материализъм, съвсем нормално приемах, че средата формира хората или обстоятелствата ги правят такива. Бях напълно убедена, че лошо дете, попаднало в добро семейство, може да се развие като добър човек. Сега ми е трудно да кажа кои хора са лоши /изключвам убийци, насилници и крадци, с тях се занимават психолози/, камо ли да казвам кое ги прави такива. Ако се позова на религията, излиза, че щом Господ е направил хората по свое подобие, те няма как да се родят лоши. Това се случва, само ако дяволът се всели в тях  – с две думи, имат право на избор дали да си останат лоши или да станат пак добри, ако се борят. Уф, много завъртяно стана, дано ме разбираш. От друга страна, в «На изток от Рая», книга с много мъдрост, има една героиня, която прави лошотии, дето се вика ей така – винаги и по всеки повод, когато може. Мисля си, че и това е възможно – да се раждат лоши....дори ми се струва по- вероятно.
Мислиш ли, че булките, които не пишат тук губят много? Какво е мнението ти? Те просто нямат нужда от форума. Ако искаха, няма как да не попаднат тук.
Ако можеше да живееш живота на някого за един ден, кой би бил той? Айнщайн, ама да е ден, в който намира решение на задача.
Кое е първото, което си спомняш като те питат за твоята сватба? Че точната дума не е сватба – ние имахме подписване и три месеца след това тържество.

Здравей свекърва ;)

Имаш страхотно чувство за хумор и ми е много интересно да чета постовете ти и затова и аз се включвам тук:

1. Коя ти е най-приятната част от ЧР и защо? В каква точно фирма работиш? Опитваш ли се да издействаш някакви по-добри условия на труд/заплащане за служителите или е повече бюрократична работа? (питам, защото в БГ рядко се прилагат западни практики за УЧР).

2. Как получи предложени за брак? Очакваше ли го и как реагира?

3. Как мина вашата сватба?

4. Трудно ли се гледа син (като изключим поддръжката, пълния казан с манджа, многото чорапи и т.н.). Как се общува със син? Споделят ли или ги чакаш да са в настроение и тогава пускаш тънки въпросчета? ;)
Питам, защото и аз имам момченце и винаги съм си мислила, че бих възпитавала много по-лесно момиче. Засега ми се получават нещата, защото е малък, но за по-нататък се чудя и затова питам :)

Относно философския въпрос по-горе дали се раждат лоши хората имам известни наблюдения над деца и ми се струва, че има нещо такова. Веднага се сещам за едно момченце, което цяло лято бута Симеон само за да си направи кефа, ей така отива, бута го, Симеон пада, плаче и пита: Защо ме бутнаааа? А онова гледа дебилно и то незнае. От там се принудих да си уча детето и то да блъска, защото друго спасение няма, да се научи да се отбранява, горе долу му се получи, поне като го нападат се кара и вика, да видят, че не е напълно беззащитен, иначе става страшно. Отплеснах се ...

maya_bunny, много професионални въпроси  ;). Сега на първия, после на другите, че той е съставен  от повечко подвъпроси:
1. Коя ти е най-приятната част от ЧР и защо?
На мен лично ми е най- приятно да организирам обучения, тържества и изобщо всичко, което се прави извън офиса. Доставя ми удоволствие, а и се справям добре. Приятно ми е и да подготвям презентации, не се притеснявам да говоря пред хора.
В каква точно фирма работиш? Сега съм във фирма, която се занимава с търговия на дребно.
Опитваш ли се да издействаш някакви по-добри условия на труд/заплащане за служителите или е повече бюрократична работа? (питам, защото в БГ рядко се прилагат западни практики за УЧР). Работещите в ЧР са по презумция на страната на Работодателя, провеждат неговата политика, като информират служителите за нея по подходящ начин, за да не се създават конфликти. Хахахахаха. За по- добри условия на труд и заплащане се борят Синдикатите и са ни «врагове». Работила съм в международна компания, където се прилагаха американски практики в областта на ЧР, пречупени през гръцки мироглед и в български условия, без да се адаптират. Става пълна боза в началото, иска се много труд, но поне е интересно. Това, което сме правели 1996- та примерно, чак сега се чува тук. Повече е бюрократичната работа – заплати, поддържане на досиета /назначаване и за съжаление прекратяване/, ходене по инспекции, ако «нагазиш лука», или решат да ти правят проверка...Хубаво е, че сегашната ми фирма уважава обучението, та поне има нещо от западните практики.

3. Как мина вашата сватба? Използвам един стар пост в "Как да прецакаме сватбата си сами". В общи линии е това:
Не можех да си представя събирането на двата рода на едно място, дори подписахме на 24.12 /тогава Коледа не беше празник/ само със свидетелите и наши колеги и приятели. На това едно време му се викаше "комсомолска сватба". По Нова година отидохме на село и свекърва ми каза, че не може така - какво ще кажат хората. Много се ядосах - нямахме къде да живеем, инженерските ни заплати едва стигаха за наема и храна, а те, вместо да ни дадат някой лев, искаха да теглят заем и да вдигат сватба. Аз съм зодия овен и трудно се съгласявам с нещо, което не е по вкуса ми, но тогава от уважение към съпруга ми /той много държи на родителите си/ се съгласих да "присъствам" на "цирка". Ушихме с майка ми роклята, купих си букета, взех си един ден отпуска и точно на рождения ми ден /падаше се неделя/, "отчетохме мероприятието". Имаше всички гадни и недопустими за мен селски обичаи като даряване с кърпи и комбинезони, кичене с пари.......Издържах всичко геройски, в крайна сметка от моя страна там бяха само майка ми и баща ми- аз не исках други гости по споменатите по- горе причини. Когато ме накараха да "бацнувам ръка" на всички чичовци и лели, побеснях. Майка ми, която много добре си ме познава, така силно ме ритна в кокалчето на крака, че неволно преклоних глава...  . Вярвайте ми, сега благославям свекърва си, че имам снимки с бяла рокля /и то цветни, защото фотографията беше хоби на баща ми/, че мога да се заливам от смях от комичните ситуации, в които изпадах и развеселявам с разказите си за този ден всички приятели. Представям си какво и е било на свекърва ми - нафукана снаха с дълги нокти и грим, гражданка при това, идва в събота, един ден преди сватбата и се притеснява, че прозорците са с паяжини, че вместо покривки на масите има вестници и оборотните чинии и прибори са алуминиеви   . Горката, толкова е била стресирана, че почти не можеше да ходи и говори от силно главоболие. Аз съм голяма артистка и никой не разбра /освен моите родители/, че съм скапана и със съсипано достойнство. Напротив, казваха, че такава усмихната и кротка булка-гражданка не са си представяли. Сега спокойно мога да кажа, че тогава сама съм си прецакала сватбения ден, добре поне, че никой от мъжовите роднини не е усетил настроението ми и не се е обидил. Та искам да кажа, че "прецакването" е и трябва да си остане само в нашите глави. Хубавото е, че стои там само няколко години, после остават снимките и задоволството, че все пак сме имали някакъв такъв ден.

Благодаря за отговорите, много интересно разказваш :)

Чудна сватба е била, явно си е заслужавал младоженеца всички тези жертви, иначе не се правят току така ;) Само не разбрах какво е "бацнувам"?
Според мен не си си прецакала сватбата, просто не е имало възможност да е с твои близки и познати, а с чужди няма как да стане според мен, трябва да е поне смесено :)

Хахаха - на македонски това е да целувам ръка. Роднините се нареждат на редичка /свекър ми бяха 7 братя и една сестра, свекърва ми - 4 братя и тя, всички с по 2-3 деца/, целувам им ръка /само аз, младоженецът е някъде до баща си/ и те ми пъхат в ръката по някой лев, мазен и смачкан. ;). Нямаше как да се съберем с моите родители и роднини, това беше разумният вариант да не притесним едните и да не отегчим другите.

Ужас, и аз така предположих, че ще се целува ръка, което е безумно ...
Напомня ми на Оркестър без име онзи дебелак като подари на младоженците кола и ги караше да целуват ръка  :P

maya_bunny, прескочих два от въпросите ти. Отговорите са кратки и сега, малко за почивка от слугинската работа се пренасям в духовната сфера  ;)
2. Как получи предложени за брак? Очакваше ли го и как реагира? - просто го провокирах, не е имало романтични изненади. Предстоеше ни разпределение - едно ужасно нещо от миналото за хора без връзки. Можеше да те запилеят "на м......ната си", но имаше и правило, че не разделяха семейства на повече от 100км. Аз си падах малко зубрачка и завърших с много висок успех и ми дадоха право да избирам. Избрах място в Пловдив и просто го "измъкнах" от разпределение в Сатовча чрез брака. Дали е било за добро, никой не знае.
4. Трудно ли се гледа син (като изключим поддръжката, пълния казан с манджа, многото чорапи и т.н.). Как се общува със син? Споделят ли или ги чакаш да са в настроение и тогава пускаш тънки въпросчета? Да имаш син е най- прекрасното нещо, виж двама малко по- малко  ;). Сериозно, момчетата са много по- прями, не въртят интриги и нещата са ясни и прости. Няма го "мисля едно, казвам друго, сещай се". Моите много споделяха, но и аз се стараех да имаме общи интереси. Малкият обичаше  всичко, свързано със самолети. Колко книги съм изчела заради него.....Големият обичаше история и география, а аз там съм пълна нула - не помня дати и трудно се ориентирам....доста се потрудих. Та така, докато си говорим за интересни за тях неща, получавах и малко друга информация. Държах да водят приятелите си вкъщи, да познавам тях и родителите им. Ама да ти кажа под секрет, мъжете не се усещат, когато ги подпитваш и всичко си казват. Момичетата май са по- трудни....Прочетох книгата на Линда Гудман за слънчевите знаци /за нея става въпрос в горещия стол на Ариел/. В нея има глави за децата, в зависимост от зодиакалния им знак и всички там домове и сложни изчисления, се посочват начините, по които да ги опознаеш и мотивираш.

Благодаря за ценните указания, и на мен ми се струва, че с повече хитрост може да се измъкне това онова  :danceg: аз даже и сега го правя като питам за детската градина, така сладко разказва, но само ако е спокоен (т.е. не е в бягащо състояние, както през повечето време) и ако задам правилните въпроси :)
Това за общите теми също е чудесна идея :)

Svekarva, с малко закъснение но огромно любопитство, защото историите и отговорите ти са невероятни! Имам два въпроса:
1. Какъв е съветът, който би отправила към всяка бъдеща снаха?
2. Кое е най-важното в отношенията между снахи и свекърви?
Не веднъж си давала ценни съвети!  @}->--

Josephine® , как стигна до тази тема, наистина ми е интересно?
1. Какъв е съветът, който би отправила към всяка бъдеща снаха? Единственият, общовалиден съвет е да няма очаквания, че свекърва и ще е като майка и. Свекървата е като всеки нов човек, когото срещаш като съсед или колега. С тази разлика, че неизвестно защо, трябва да обичаш и уважаваш, пък даже и да слушаш. Нямам личен опит от съвместно съжителство нито със свекърва, нито със снаха. По тази причина смятам, че е добре да не делят една кухня т.е. да са отделни домакинства и по възможност всеки да има отделен вход. Едни клиширани думи има "да се намери правилния подход". И пак по неизвестни причини се очаква снахата да го търси, намира и прилага. Ако успее, ще си спести много неприятности. Е, аз по препоръки на майка ми, видимо уж го намерих към моята свекърва и бях предпочитаната снаха от свекърите. Ама облаги - йок, всичко се дели 50/50  ;), плюс, че когато имаха сериозен проблем, винаги са се обръщали към нас, а не към другия син. Но пък животът ни така се подреди, че финансово и здравословно сме уж по- добре от девера и имаме по- големи възможности да помагаме. Така виждам аз нещата, но всяка снаха, както и всяка свекърва е различна, та комбинации на взаимоотношения, ен факторюел /на езика на математиката/.
Ще ми се това да е отговор и на втория въпрос 2. Кое е най-важното в отношенията между снахи и свекърви?, но ако съвсем не ти харесва, кажи....
Доста трудни въпроси, човек не може да си прави шега с тях...На мен това ми дай, ама тук само една усмивка с намигване успях да сложа.

Svekurva, и аз не знам как стигнах до тук... но изчетох всичките ти отговори на един дъх. Може би те потърсих, защото винаги се включваш с много полезни съвети и мнения на опитна и чистосърдечна жена. Сваляш ни малко на земята, особено като литнем много високо.  @}->-- А въпросите ми хрумнаха, защото всяка бъдеща снаха има притеснения за своята свекърва и обратното предполагам. Беше ми интересно какво е от другата страна на барикадата. Нали по правило свекървите "не са добри" - с цялото ми уважение към моята, към теб и всички останали свекърви  O:) Тъщите хич не ги намесвам, че и там става страшно!  :girlhide:

Невероятно интересна е твоята тема!!! *INLOVE* Винаги съм имала приятелки на годините на майка ми, че и на баба ми. Невероятен източник сте на една такава мека топлина, мъдрост и любов. И най-вече на една по-друга гледна точка.

Каква баба ще бъдеш? То е ясно, че от разстояние, но глезещата или изпълняващата заръките на снахата?

Искаш ли да кръстят някое от бъдещите внучета на теб? И как приемаш решението на младите, че децата не бива да носят името на никой от родата, за да няма сърдити?

Кое е най-красивото на твоята възраст? За мен 20-те са трудни- работа, учене, доказване; 30-те отдадени на семейството; 40-те са, за да обърнеш повече време за себе си. А после?

Какви са отношенията ти с етървата?

Когато ти се случи нещо хубаво или лошо, на кого първо споделяш?

Кой би бил най-хубавия подарък, който искаш да получиш?

Lionelsa, толкова се радвам да те срещна! Много рядко виждам твои коментари в последно време, вероятно не влизаме в много общи теми....Ти, Деничка Звездичка Пебълс, Гучи и всички останали, когато пишехте в онази коледна тема, винаги сте ми стопляли по особен начин сърцето. Карали сте ме да се замислям и да гледам света през очите на другите, спасявали сте ме от самосъжаление и сте се усмихвали заедно с мен.
Каква баба ще бъдеш? То е ясно, че от разстояние, но глезещата или изпълняващата заръките на снахата?
Бих искала да съм финансираща баба. Да мога да давам нужните средства и снахите да решават дали да си гледат сами децата, дали да работят и да имат помощнички. Ако децата ми бяха в България, вероятно с малко късмет бих могла да се справя с помощта на съпруга ми. Това е била и основната причина да работя и със зъби и нокти да се боря да печеля пари. За съжаление, когато става въпрос за финансиращи мераци в долари и в Америка, няма как.....Мисля, че ще изпълнявам заръките на снахите, по простата причина, че както и да се гледа едно дете в началото, то ще оцелее и няма да помни кой, как и какво. Дали ще спи при майка си или в отделна стая, като стане на 12 години, хич няма и да се сети за “старците”. Дали ще се захрани с твърда храна или с каши, все ще прояде и с първити стотинки ще се намърда в Мк Доналдс да си купи сандвич, пържени картофки и Кола. Не съм видяла и дете след 3 годинки да не ходи на тоалетна, па ако ще и до две и половина да се е нааквало. Колкото и свобода да му е давана да шари по стени и хора, като тръгне на училище, ще му покажат листа и децата ще го побъркат от подигравки. Колкото и една майка да обяснява, че не е нужно да дава играчките си на другите деца, ако не иска, все някога ще се намери един бабаит да го цапардоса и да го сложи на място. Моята логика е на детето да му се покажат границите, да си знае до къде има права. Ако природата му е на бунтовник, то винаги ще ги прескача, ако успее да се нагоди и да се възползва от факта, че бързото действие и разумът са още по- големи съюзници, пак ще ги прескочи, но в точния момент и с по- голяма вероятност за успех. Едно обаче се каня да направя: да искам инструкции в писмен вид, в случай, че някоя методика ми е съвсем непозната. После да няма аз така казах, ти така ме разбра. По принцип не съм запънато колело, очите ми винаги са в новото, ама зная ли....

Искаш ли да кръстят някое от бъдещите внучета на теб? И как приемаш решението на младите, че децата не бива да носят името на никой от родата, за да няма сърдити?
Изцяло съм съгласна с кръщаване на децата по желание на майката /бащите нямат шанс да им се чуе мнението/. Не приемам обаче обяснението че се прави, да не се сърди родата. Традицията е ясна – първото момче на свекъра, ако е момиче – на свекървата. Не виждам защо сватята да се сърди, като тя също е кръстила детето си /снаха ми/ на свекърва си. Аз лично ще бъда бясна, ако се опитат да ме “подхлъзнат” с някоя буквичка /аз и баща и сме с еднакви/, или комбинация от имена. Снахата на мой колега с хубавото име Димитър, кръсти първородния му внук Мартин защото галено на Димитър е Митко, а и свекървата се казва Мария, та взели буквата М. Или друга, която пък нарече детето си Кристиян, на свекър си Янко. Или кръщаваш, или не...Когато е не, причината е, че името не ти харесва /вероятно заради човекът, който го носи/, или че ей така, за да се правиш на велик. Хеле пък ако ми излезнат с номера, че нейните родители заслужават, пък и аз имам втори шанс, понеже имам втори син.....определено ще си изрева очите, защото ще го приема като удар по достойнството ми и това на съпруга. Е, ще рева, ще рева и щом видя детето – ще ми мине. По простата причина, че децата се обичат безпрекословно, независимо какво име носят. Мисля, че не името прави човека, а обратното.
Дали ще се радвам, ако кръстят внуче на моето име – не мисля. Името ми е славянско и в Америка не би се посрещнало като нормално. Виж, ако големият син имат момче, ще се радвам да носи името на съпруга ми, защото ще го повтори /даже потрети/ изцяло. Мислех си, защо казват за момчета, повтарящи имената на дядовци, че са много големи късметлии. Ами как няма да са, като от поколения са първородни и за тях е било наследството, в тях е била надеждата за продължаване на рода... Моят съпруг повтаря за втори път имената /на дядо си и прадядо си/ и нима не е късметлия, щом се е оженил за мен? Но и това не ми се вярва да стане, защото името му, макар и хубаво и много популялно в македонския край, е старо библейско и предизвиква очудени погледи у чужденците  и вечно питат толкова силно ли сме религиозни.
Много интересни въпроси, дано са и навременни ;) Нарочно ги избутвах от съзнанието си, от страх, че ще ми стане тъжно и ще направя асоциация със стара рана. Но не е така, приятно ми беше. Ще продължа  при първа възможност

Свекървичке, благодаря ти за отговорите! Много са интересни, макар че си признавам, че не всякога разбирам кога се шегуваш и кога говориш сериозно. :)

svekarva, гордост е за мен, че съм между тези момичета и се откривам в твоите думи. Чета с интерес отговорите ти в тази тема, както винаги съм чела и постовете ти. Всеки път си представям срещу себе си моята бъдеща свекърва и това ме кара да я преценявам много по-трезво, мисля, и с разбиране, въпреки разликите в част от вижданията, породени само от поколенията. Така че и от твоите думи аз черпя много полезни неща. Да си жива и здрава!  :bravo: :good_luck: :sunshine:

DaBulka , това му е лошото /или хубавото/ на общуването по този начин - не се разбира кога човек се шегува и кога е сериозен. Само ако можеше да ми видиш честните сини очи  ;)...Този ми навик "да погаждам номерца" с думи и действия често ми е създавал огромни неприятности и неразбиране. На лицето ми винаги има широко залепена усмивка /как няма да се усмихвам, като имам прекрасни трапчинки/ и имам чувството, че най- добре се справям с неприятностите, когато ги поглеждам от смешната им страна. В моето семейство от детството /баба ми, баща ми, чичо ми, братовчед ми, брат ми и майка ми /тя, милата, полагаше усилия, докато на другите им идваше от вътре/, вечно и със всичко се будалкаха, смееха и подиграваха. Най- вече със собствените си грешки. Баба ми е имала много тежък живот, останала е вдовица на 34, с две деца и ипотека на къщата. Чичо ми е станал пенсионер по болест на 28 години. Открили са му кисти в бъбреците и само благодарение на стриктна диета и йога упражнения доживя до 47години. Никой, освен баба ми и той, не е разбрал, колко сериозно е положението. Пък той, преди да завърши право е следвал 2 години медицина и е знаел, че с тази диагноза, по онова време без хемодиализа, е имал не повече от 5 години живот. Та така, светът е оцелял, понеже се е смял. Съпругът ми е от семейство в другата крайност - там ако се смееш, значи си глуповат и несериозен. Хак му е, като се е подлъгал по вечната ми усмивка  ;), пък сега го пека на бавен огън.

Хей, Свекървичке, много ми е приятна твоята компания! Аз подозирам по духовития ти тон, когато си "сериозна" по другия начин. Но ти имаш коренно различни разбирания, предполагам на базата на житейския ти опит, в сравнение с нашата генерация. Едно момиче скоро каза, че често ни сваляш на земята с твоите коментари. Аз не говоря за "от другата страна", защото нямам свекърва и този въпрос никога не ме е вълнувал. Имам свекър с много труден характер, който ми е от най-големите учители в живота, но ние с мъжа ми винаги сме били в много голяма степен концентрирани в нашата си връзка, та рядко неговият баща или моята майка са се намесвали по някакъв начин. Затова казвам, че нямам усещане за "другата страна". Понеже ние "момиченцата" във форума на тоя етап сме много амбициозни, както по отношение на отглеждането на децата, така и по отношение на семейните връзки, ти ни действаш с приземяване към базовите неща. Аз поне се чувствам много добре, като чета оригиналното ти отношение по тия въпроси. И ти благодаря, че ни споделяш тази друга вделена от възприятия! :) За хумора, в моето семейство всички са тооолкова сериозни, има табу да се шегуваш с личността, с недостатъците, с трагичните неща, а аз се гъбаркам с всичко и на мойте им идва в повече, но нека, трябва да се разчупват в това отношение, за да не се драматизира излишно. На твоите близки мога само да се възхищавам! :)

Преди да продължа с отговорите, едно огромно благодаря и на Магито, която е също много специална от миналите години, а и има най- хубавото мото: Научи правилата, за да можеш после да ги нарушаваш!
Кой би бил най-хубавия подарък, който искаш да получиш? - Да ми гостуват децата поне за седмица. Понеже това зависи от много неща, бих си пожелала екскурзия 2-3 дни из Северна България, а в краен случай - парфюм 5-то авеню.

Кое е най-красивото на твоята възраст? За мен 20-те са трудни- работа, учене, доказване; 30-те отдадени на семейството; 40-те са, за да обърнеш повече време за себе си. А после? Ами после, както казваха в социалистическо време, береш плодовете на труда си. Но пусто новата пенсионна реформа ми обърка сметките. Тъкмо си чаках плодовете да ми капнат в ръчичките.....Сега си търся сопа, че вече ме болят краката и не мога да се катеря, та трябва да ги бруля. ;) Сериозно:налага ми се да уча и да се доказвам ежеминутно и пак няма гаранция, че ще успея. Финансово още не съм почнала да мисля за мен, предстои магистратура на малкия син. Абе тръпка да има. Въпреки всичко не бих се върнала назад. Сега се ядосвам много по- малко за незначителни неща, опитваме се да излизаме по- често с приятели, не ми пука, че вкъщи е разхвърляно, ако искам готвя, ако не - ядем каквото има в хладилника. Роня сълзи на блудкави сериали и се захласвам по романтични филми...Ако имам бримка на чорапогащника, не го сменям на секундата, както правех преди, а си го нося така цял ден - против уроки. Правя предимно краткосрочни планове. Обаче, като видя хубав мъж, още се обръщам след него.  ;)

Свекърва, много ти е интересен горещия стол, с удоволствие го изчетох. За съжаление, всички въпроси май са зададени.

Аз исках да те питам какво те привлече точно в този сватбен форум и какво те накара да се задържиш в него след като сватбата на сина ти мина. Мисля, че точно тези въпроси не са зададени, четох уж подробно, но ако са, извинявам се че питам отново  @}->--

Какви са отношенията ти с етървата?Живеем в различни градове и сега, когато децата са големи, се събираме само за сватби и погребения. Братовчедите /децата ни/ често си гостуват в чужбина макар едните да са в Европа, другите - в Америка. Когато са в България и едните и другите с удоволствие посещават чичо и чинка и винаги получават подаръци за празниците. Двете с етърва ми имаме много общи неща в ценностите: и тя и аз имаме братя и много добре знаем, че жените са тези, които решават дали ще са добри отношенията в рода, и двете знаем, че "брат, брата не храни, но тежко му, който го няма", по неизвестни причини аз много се разбирам с нейната майка, а тя - с моята /чуваме се често по телефона/, преди имахме общ враг  *INLOVE*, в лицето на свекърите. Като се съберяхме двете, направо се заливахме от смях на неволите ни със селския живот от пребиваването ни там. /тя също като мен е трето поколение градско чедо/. Верно, полагали сме усилия да държим връзката най- вече между децата, че са на една възраст, но сме го правили с удоволствие. По- горе казах, че аз бях предпочитаната снаха. Тя много - много не им се "церемонеше"  ;), не показваше /поне видимо/ нужното уважение, което е задължително за едно малко село, било дълго време откъснато от света като "първа гранична зона" и те и "имаха страха". Пък аз по принцип съм по- страшна от нея, но съм добра артистка. Свекърите повече помагаха на тях със селскостопанска продукция и при отглеждането на децата и преди ми беше криво. Сега, когато и аз имам две големи момчета, добре виждам, че родителите помагат на това дете, което има по- голяма нужда, а не защото го обичат повече. Сега етърва ми е притеснена за здравословното си състояние /с основание/ и разговорите винаги се въртят в тази посока. Това много ме натоварва, не мога да си го пусна през едното ухо и да излезе през другото и направо се скапвам. Полагам усилия, но с голямо усилие  :(. Повече ръчкам съпруга да държи връзка с брат си и да помагаме с каквото можем /лекари, лекарства, кураж...../.

Гледам ,че доста ти пари под дупето.Айде и аз да се включа да не остана по назад.
1.Разбираш ли се с колегите си и обичаш ли работата си?
2.Ако можеш да промениш само едно нещо от решенията си взети в своето минало кое ще е то?
3.Влизаш ли в други форуми и ако да какви?
4.съпруга ти как приема това ,че влизаш в сватбен форум?
5.Лесно ли прощаваш?
6.Горда ли си?
7.Обичаш ли да спиш до късно?
8.Обичаш ли да готвиш-солено или сладко ?
9.Обичаш ли шоколад и ако да какъв?
Сори ако се повтарям!

Капризче, на мен едва преди малко ми светна, че си към пловдивската група *THUMBS* И как още не сме си спретнали среща? Идеята ти за линковете е много хубава  *THUMBS*
Аз исках да те питам какво те привлече точно в този сватбен форум и какво те накара да се задържиш в него след като сватбата на сина ти мина
Ами точно след сватбата минах през тежка операция и половин година болнични. Какво друго да правя, вързана в къщи? Точно в този форум ме привлече сватбата на Трубадура, направо и задигнах поканите /не само идеята, ами и съпругът и ми намери хартията и ги разпечата, барабар с пликовете/. Форумът е удобен и добре измислен, има много теми. Макар да не пиша в домакинските, всичко чета и при нужда се възползвам от чуждия опит. Личното ми отношение към събитието сватба е отрицателно, но пък всичко, около подготовката на сватбата ми дава бърза и точна информация. Не съм и предполагала за някои магазини, че съществуват. Пък и работата ми е свързана с организация на разни неща и тук ги намирам "на тепсия". Да не забрамяме, че все пак имам и втори син за женене....Но най- важното е, че   познавам хората и повечето са добронамерени.  @}->--  @}->-- *INLOVE*

Благодаря ти за искрените отговори в този твой прекрасен стил! @}->--

Благодаря ти и за милите думи! Наистина се позагубих, но към момента не мога да дам актуална информация и комантар нито по сватбените, нито по бебешките теми. Не съм ви забравила и хвърлям по едно око  *INLOVE* Добре, че сестра ми се зажени, че да се разпиша пак.

Lionelsa, много е хубаво да жениш близки роднини и приятели. Пожелавам ти само радостни вълнения.
gucci, права си - доста ми беше запарило под дупето, ама сега си го топнах в морето и се настаних удобно в зеления стол  ;)
Разбираш ли се с колегите си и обичаш ли работата си?Точно сега имаме тежък период, преживяхме едни съкращения и до края на годината чакаме нови. Всички сме наежени, докачливи и притеснени. Аз съм най- новата в администрацията и все още се напасвам към тукашните нрави. По принцип съм пряко подчинена само на главния шеф и това ме освобождава от спазване на разни условности с по- дребни началници. Мисля, че се разбираме или поне нямаме големи противоречия. Пък не се "пъна" много, че няма за кога да се доказвам - от всички аз съм най- близко до пенсия. Тежи ми обаче, че тук хората рядко се смеят, няма кой един виц да разкаже.....Точно сега не си обичам работата. Макар лично да не връчвам заповедите, аз ги подготвям и това ме натоварва. Опивам се да мисля за други неща. Сега готвим разни работи във връзка с първия учебен ден и макар да ми е много натоварено, съм радостна, че мога да се занимавам с толкова приятни задачки.

Аз съм от Пловдив, но живея в София и рядко се прибирам. Особено сега с малкия... Но при следващото идване за повече от 2 дни пиша в темата, за да организираме една среща :)

Благодаря и за отговорите на въпросите :)

Нещо ми стяга гърлото и ми се пълнят очите, та да седна на по- удобния стол.
2.Ако можеш да промениш само едно нещо от решенията си взети в своето минало кое ще е то?
За едно решение съжалявам много, но не съм сигурна, че бих го променила. Става въпрос за една прекратена бременност скоро след първото раждане. При други обстоятелства - да, но при тогавашните.......
3.Влизаш ли в други форуми и ако да какви? Да, в два активно. Те касаят обаче служебните ми ангажименти и нямат нищо общо с емоции, а само с кодекси. До преди година помагах на децата за писане на есета, та влизах по най- неочаквани форуми. Събирах факти и мнения, после съставях тезата и подбирах доказателствата. Те си пишеха пейпарите /домашните/на английски и ползваха тезата, пречупена през техния поглед, та даже и като антитеза. Малкият имаше едно есе "Слънчевият залез", та се намъкнах и в един форум на астролози. Хората ме приеха мило и ми помогнаха повече, отколкото очаквах. Даже после ми съобщаваха за разни предстоящи тяхни сбирки за наблюдение на небето.

4.съпруга ти как приема това ,че влизаш в сватбен форум? Спуква ме от подигравки. Аз гледам и едно руско предаване "Давай поженимся!" и му е много чудно, как на мен може да ми са интересни такива неща. Казва ми, че приличам на онези свахи, дето само си завират носа в чуждите работи, пък не си гледат своята.
6.Горда ли си? Ами с годините се уча "да си плюя на фасона" и когато е напечено да давам "заден". Общо взето, ако някой ми настъпи достойнството /или това, което аз смятам за достойнство/ и ако реша, че много съм засегната, не е добре да ми се мярка много по пътя.  ;) Не че нещо ще му се случи, но трябва да издържи доста яростни викове и изблици на гняв. }:->
7.Обичаш ли да спиш до късно? Не обичам да ме будят, но колкото и късно да легна, максимум до 10ч. мога да спя.
8.Обичаш ли да готвиш-солено или сладко ? Обичам, пък и си ми личи :P. Правя се, че не ям сладко и понеже съпругът ми никога не е обичал сладки неща, сега, когато децата ми ги няма тук, основно готвя стандартни манджи, а не десерти. Така и не се научих да правя тутманик. Пък тиквеника го правя със сол, вместо със захар.

9.Обичаш ли шоколад и ако да какъв? На шоколад, кафе, сладолед и хубав мъж никога не мога да кажа НЕ :). Шоколад обичам всякакъв, с пълнеж и без пълнеж, но в последно време се захласвам по натурален /над 80% какао/.
Е сега вече ми стана сладко и приятно.
gucci, съвсем не мога да се меря с теб за онези мъфини и сладки, нямам търпение, но винаги съм имала желание да се опитам....

Има теория че когато се раждаме, съзнателно избираме родителите си, като кармична задача един вид. Както и че искаме да се прераждаме отново, за да се развиваме като души ,не че някой ни кара насила.
Ако имаш този избор сега, съзнателно помнейки живота си дотук, би ли искала да се преродиш отново в съвременния свят?
И би ли си избрала същото семейство (родители)?

Питам защото примерно моят отговор би бил Не и на двата въпроса. ;)

Прочетох като книга горещия ти стол, най- много ме впечатли реакцията ти на тема изневяра и на тема снаха. Аз мисля че ти се развиваш, а това е много важно, има хора които цял живот тъпчат на едно място и все другите са им криви... :)

Еми, благодаря, че си намерила време да изчетеш отговорите ми. Дойде ред и до твоите въпроси, които са много интересни *THUMBS*.
Ако имаш този избор сега, съзнателно помнейки живота си дотук, би ли искала да се преродиш отново в съвременния свят?
И би ли си избрала същото семейство (родители)?
И аз я зная тази теория, не ми е много ясна /то пък какво ли ми е съвсем ясно/ и даже шеговито съм я прилагала при протести за поведението ми към малкия син, че са могли с брат му да изберат други родители  ;). То и отговорът е толкова смислен, колкото и моето оправдание: "Брат ми ви е избрал, щото е будала, пък аз съм се подлъгал по високия ръст, който съм искал да наследя!"
Та така, ако има прераждане в човешки вид, с удоволствие ще се преродя в съвременния свят. Не виждам някаква значителна разлика в света около мен по отношение на базовите неща за изминалите 68 години. Изпитвам ужас от войни, но то винаги е имало. Пък аз, като дете на зодиака /нали съм овен/, ще има още доста да поработя над характера си, за да достигна до мъдростта на рибите.
Ако аз съм си избирала родителите, няма как да не се поздравя за отличния маркетинг  ;). Изключвам ранната смърт на чичо ми и с открито сърце казвам, че съм се родила в съвсем подходящо семейство. Дали родителите ми са ми предали тяхното отношение към живота, или то си е било мое /както казват изначално  ;)/, важно е че винаги сме гледали в една посока. Добро образование /не наличие само на диплома/, владеене на чужди езици и положително отношение към света, в цялата му цветност и различие, търсене на доброто и смешното във всяка ситуация, разумната практичност и предотвратяване на канфликти - всичко това са приоритети на семеството ми, с които аз съм напълно съгласна.  Бита съм само един път, но ако и аз си бях родител, щях да се набия. На 6 години, след поредно мрънкане за нещо, което не са изпълнили, реших да избягам от къщи. Официално обявих, но не ми обърнаха внимание. Да, но аз не избягах, а само се скрих и ги наблюдавах как ме търсят. Късно вечерта се прибрах с широка усмивка и баща ми хууубавичко ми разкраси д- то. Винаги съм имала нужната свобода и в същото време подкрепа от тяхна страна. Родителите ми бяха хора с изключителен дух и "широко скроени" личности. Казвам бяха, защото майка ми вече съвсем не е това, което беше на младини и ми е много мъчно, защото внуците и вероятно ще я запомнят така /детето на брат ми е само на две и нещо/.

Свекърва, отдавна се опитвам да изчета горещия ти стол - започвам отначало, от края и все не успявам да го изчета =] Искам обаче да ти задам едно-две въпросчета междувременно докато чета:

Щастлив човек ли си? Какъв тип си - оптимист/ песимист/ реалист ?

И аз като виден представител на същата зодия да те питам - гордееш ли се, че си зодия овен? Иска ли ти се да бъдеш друга зодия? Коя? Защо?

Моите въпроси малко тип лексикон станаха :D

m0onlight , освен, че сме с единакъв слънчев знак, числата ни са почти еднакви - 9. ;) И по това си приличаме, ние или слагаме начало, или край и ново начало.
С удоволствие ще ти отговоря на въпросите, които не намирам за лексиконни /поне по мое време ги нямаше в лексикона де  ;)/.
Щастлив човек ли си? Какъв тип си - оптимист/ песимист/ реалист ? - В общата тема бях пуснала един стар виц за оптимист и песимист  ;). Според мен съм реалистичен оптимист. В смисъл, много се дразня, ако някой каже за моя идея "това никога няма да стане". Абе първо опитай, пък тогава......Трудно понасям хора, които са повече от 50% песимисти, но и отвеяни мечтатели избягвам.
Като ме питаш дали съм щастлива, се сещам за песента на Лили Иванова /леле колко съм стара/.......че щастието трябва да се търси, то никога не идвало само. Та и аз така, май съм щастлива в търсене на щастието. Късмет обаче имам само с намирането на добър мъж и раждането на добри деца. Не съм печелила от ТОТО, не съм намирала лесна и добре платена работа, общо взето, все с много труд са се случвали нещата.
И аз като виден представител на същата зодия да те питам - гордееш ли се, че си зодия овен? Иска ли ти се да бъдеш друга зодия? Коя? Защо? - Скро гледах предаване за разни кристални души и индигови деца и много ме впечатли изказването на млада психоложка, която каза, че слагайки децата в такава рамка, те започват да се държат като такива. Или знаейки, че съм овен, аз май се и държа овнешки и се оправдавам, че така ми идва от същността ми. Много си ми е добре, не виждам как бих подлагала на съмнение и дълго размишление някой проблем, вместо да го разреша "от раз", макар и да засегна някого, важното е работата да върви. Нали знаеш, малко като децата - искам, тропам с крак и понеже съм пряма, открита и упорита и то хората ми се връзват на акъла. Заменям си слънчевия знак само за Лъв, защото са по- здрави физически, умеят да се представят по- добре и никой не ги смята за наивни. Казват, че и в любовта и секса са най- добри  ;).

Еееее, свекърва, много ти благодаря за отговорите - четох ги с голям интерес и широка усмивка :D
Много ми хареса оправданието, че се държиш овнешки и изобщо по въпроса със зодията - абсолютно всичко съвпада с мен :girlhide: Мъжът ми е лъв и съм съгласна с това, което си написала за тях, само последното изречение успорвам - не могат да се мерят с нашата зодия :girl_wink:

Ама, сме се събрали - и аз овне, при това с асцедент лъв!  8P

И аз те прочетох на един дъх, толкова развлекателно разказваш, че чак си забравих моите въпроси  :[
ще прощаваш @}->--

fibi, чакай малко да ти порасте Изабел и те слагаме на стола ;). Твоят коментар направо ме  ohmy от кеф.

Винаги съм мислила така и винаги съм се набирала като балканче на баир само при мисълта...доо момента, в който мъжа ми не каза майко на майка ми :( Тъкмо си бях "опекла" нещата и си бях обяснила теорията, а и той никога не ме е карал да го правя, нито свекърва ми...виж, майка ми беше друго. Тя пък за сметка на това винаги ми е набивала в главата, че това е неуважение и ТРЯБВА да казвам "майко". Свекърва ми беше на мнение, че не й пречи как ще й казвам, само да е не "ей,шъ" :D Ами какво да кажа, извъртях си езика...доста трудно...на сватбата. Имах чувството, че това е най-трудното нещо, което някога съм произнасяла. А тя пък наистина го заслужава, много ни помага, страшно добра е...даже прекалено според мен. А и все се успокоявам, че на моята и викам "мамо". Не живее в БГ, така че не ми се налага често...нооо не ми беше лесно :(
Сега и аз искам да си задам въпросите :)
1. Кои са нещата, без които не може даден човек, за да е част от обкръжението ти? Разбрахме кои са важните черти, но искам да знам кои са тези, без които не може...т.е. дадения човек е аут ако ги няма :)
2. Какво мислиш за директността? Мислиш ли, че понякога е по-добре да не сме толкова директни или истината с цената на всичко?
3. Каза, че мразиш несправедливостта. До къде си готова да стигнеш в името на справедливостта?
Мерси предварително @}->--

casky, радвам се на твоето присъствие тук и в седмичната тема  *INLOVE*!
То и аз бях същото балканче на баир, ама явно всичкото гориво ни е отишло само за пушек и бръмчене ;)
Моята теория /ама само за пред мен/ беше:" Че защо пък, къде е казано, че ТРЯБВА! Нито ще си сменя фамилното име, нито ще ги мамосвам и таткосвам. Не искам и толкова...." Такива мисли, че ще изместя майка или баща в съзнанието си, не са ми и минавали през главата. Ей тъй, ако трябваше примерно лельо да и казвам, пак щях да се опъвам. Бях казала някъде по темите, че новото фамилно име и обръщението към свекърите е първото прекланяне на глава и преминаване от аз към ние. Не вярвам на някого да е било лесно, каквито и да са били личните му причини.
Почвам да отговарям на въпросите.

Мерси за радушното посрещане @}->--
Аз по принцип рядко се включвам, по-скоро наблюдавам, но когато нещо ме предизвика или заинтересува показвам присъствие :P А тази темичка определено предизвика интерес :girl_wink:

Уж отговорих на въпросите, ама после не успях да ги публикувам и съвсем забравих, че ми стоят като задачка ;)
1. Кои са нещата, без които не може даден човек, за да е част от обкръжението ти? Разбрахме кои са важните черти, но искам да знам кои са тези, без които не може...т.е. дадения човек е аут ако ги няма smile
Ей, все едно съм някоя височайша особа и си имам обкръжение  ;). Служебно съм длъжна да работя с всякакви хора, всички роднини съм длъжна да понасям и май нямам избор....... Като се замисля, не бих могла да общувам по мое желание с хора, от които нищо не мога да науча. Няма значение в коя област са по- добри от мен, важното е да знаят повече или да се интересуват повече от нещо.
2. Какво мислиш за директността? Мислиш ли, че понякога е по-добре да не сме толкова директни или истината с цената на всичко?
С възрастта все повече и повече се убеждавам, че директността и истината с цената на всичко носят повече вреди, отколкото ползи. Полагам усилия да съм по- тактична и да премълчавам моята истина, но не винаги успявам. Отнасят го най- близките ми хора, но те си ме знаят все още ми прощават.
3. Каза, че мразиш несправедливостта. До къде си готова да стигнеш в името на справедливостта?
Мерси предварително give_rose
Ако не се отнася за мен, а за някой друг, без значение колко ми е близък, преминавам всякакви граници къде с дела, къде с думи. Само ако можех и да преценявам дали моментът е подходящ, цена нямаше да имам. Ама съм бързак и често си навличам неприятности. Ако несправедливостта касае лично мен, може дълго време да се спотайвам и да си поревавам тайно, преди да се реша да действам. В крайна сметка, много малко са случаите, когато само махвам с ръка за "карай да върви".

Още тогава прочетох написаното, но нямах време да отговоря и после все забравях @}->--
Благодаря ти, беше наистина много изчерпателна както винаги @}->--

Незнам откъде ми попадна тая тема ама я малко да я поосвежим.

1.Какво смяташ ,че си жертвала за децата си?
2.Един ден като имаш внуци/дано да е скоро/ би ли искала да ги кръстят на теб и би ли се засегнала ако не го направят?
3.Семейството ти какво мислят за това ,че пишеш по форуми?
4.Кога най накрая като минаваш през Варна ще се обадиш да пием по кафе/а може и нещо по силно/? :) :) :) :)

О, Гери, наистина как попадна на темата? ;)
Да ти кажа, толкова ми се идва във Варна...Ама пусто като няма как да оставя майка ми *crazy*.  А трябва да използвам времето докато все още мога да ходя, че нещо краката сдават фронта ;)
1.Какво смяташ ,че си жертвала за децата си? Каквото и всички други майки по света - сън, нерви, кости, финанси...Хехе, да кажеш, че не съм знаела за първото какво е, ама за второто съм била съвсем наясно и пак съм се хванала. Пък и никой не може да каже, дали събитията щяха да се развият в по- благоприятна посока, ако не бях правила компромиси в името на децата с кариерата си и с нещата, които обичам да върша. Все си казваш "някой ден, когато децата пораснат..." ама то винаги има нещо. От разстоянието на годините имам чувството, че нещата изглеждат съвсем другояче. Все чакаш доказателства, че всички лишения /жертва е доста силна дума ;)/ са си стрували, пък в крайна сметка си доволен единствено когато децата са здрави и щастливи. Не ми е приятно,  майка ми като вземе да мрънка, че заради нас е постъпила така или онака, та много искам да не стана като нея. Абе, май децата понякога могат да станат удобно извинение, че не съм направила нещо, а вината да си е само моя....
2.Един ден като имаш внуци/дано да е скоро/ би ли искала да ги кръстят на теб и би ли се засегнала ако не го направят? Ами често ми задават този въпрос и колкото и да е чудно, все различни ми са вълненията. Като се роди детенце на колеги и приятели и като кажат, че са го кръстили на бабата или дядото, като видя колко са щастливи и горди и смятат, че това е оценка на направеното от тях, тогава ми се приисква и аз да съм от "заслужилите". Когато пък чета тук за майките как обмислят старателно имената на децата си, тогава си казвам, че няма нищо по- хубаво от това, детето да е с модерно, лесно за изписване и изговаряне име. И си мисля, че ще съм щастлива, ако и моите направят така. Хехе, не само ще се засегна, направо ще съм бясна, ако предпочетат имената на сватовете /това за големия син, за малкия още не мисля/. Определено ще го приема навътре, независимо дали е за моето или на съпруга. Ама това е за момента, може утре да мисля нещо съвсем друго :)

3.Семейството ти какво мислят за това ,че пишеш по форуми? Подиграват ми се, че си губя времето. Но го предпочитат пред това, да имам блог или да издам книга със спомени. *crazy*  Хаха, аз така ги и плаша.
Не споделям обаче кой какво пише тук, информацията е за лично ползване :).

Сега ме провокира с един въпрос.
1.Защо не си направиш блог?
2.Едно време притеснявала ли си се за развитието на децата така както днешните майки задълбаваме?-за този въпрос ме провокира майка ми която все ми обяснява че едно време не са ни мъкнали така по лекари и не са ни гледали така под лупа както сега ние.
3.Всъщност съм те виждала да се подвизаваш в голяма част от форума ,но рядко съм те засичала в готварските теми та въпроса ми е обичайш ли да готвиш и ако да какво -тестено,сладкиши,манджи,салати.
А за Варнааааа много те чакам.

2.Едно време притеснявала ли си се за развитието на децата така както днешните майки задълбаваме?Хич не и вярвай, колкото и да не искам да го казвам от солидарност към нея. :) Същите истерички сме били, всяка пъпка ни е хвърляла в ужас ;) Сега, понеже сме разбрали, че има къде по- страшни неща от един сополив нос или малко рев от инат, се опитваме да ви успокояваме...Нищо по- различно под слънцето. Притеснявали сме се и за прохождането, и за говоренето, и за зъбите, пък после за училище, да не говорим. Ама нещата си стават с притеснение и без притеснение горе долу по един и същи начин. Сега информацията е повече, дето се вика, всеки втори лекар може да стане от интернет :P. Пък там хем информацията е объркваща, хем и трябват солидни познания, за да се разчете правилно, та задълбаването е неизбежно. Мисля си също, че имахме повече доверие на лекарите, а и те не ни размотаваха излишно. Естествено, всичко зависи от децата. Някои са по- боледуващи като малки, други са здрави по рождение, а оттам и нуждите за мъкнене по доктори.
На другите въпроси след малко, сега да стягам вечерята :)

3.Всъщност съм те виждала да се подвизаваш в голяма част от форума ,но рядко съм те засичала в готварските теми та въпроса ми е обичайш ли да готвиш и ако да какво -тестено,сладкиши,манджи,салати.
Хехе, преглеждам ги, но рядко намирам нещо, което не зная или не мога да намеря из готварски книги и в 24kitchen- канала. Избягвам печивата, особено сладкиши, че няма кой да ги яде сега. Предпочитам рецепти с малко съставки и подправки, искам да се усеща чистият вкус. Обичам да готвя, особено за децата, когато са тук и за приятели. Не обичам да кълцам и да режа продукти и по тази причина ежедневното готвене го върша по задължение. Когато чакам гости е нещо съвсем друго - седмици преди това обмислям темата на ястията и как да ги комбинирам.
1.Защо не си направиш блог?
Ами защото там би трябвало да не съм анонимна и споделена информация може да навреди на близки хора. Силата ми е в хумора, пък не всеки го разбира ;)