Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Наскоро имах спор с мъжа ми - той иска да присъства на раждането на нашите деца, когато дойде време за това. Но аз смятам,че не всеки мъж би издържал на гледката и за това е по-добре да остане в салона и да чака. Вие какво мислите по въпроса ?

На мен ми е рано също да мисля за това, но определено не е за всеки!  :\ Аз като гледах по БТВ "Такъв е живота" за раждането се наплаших самата аз от гледката и то през камерата, а незнам пък на живо какво е от страната не на раждащ, а на наблюдател  :angry:
Честно казано аз май не бих искала мъжа ми или който и да било друг да присъства на раждането  :\
Не мисля, че ще ми действа успокояващо, защото ще се притеснявам не само за бебето и как да напъвам примерно, но и за него  :girlsigh: =]

Аз не бих имала нищо против Денис да е до мен, ама цъ!!! Той категорично заяви, цитирам: "Ааааа, НЕ!!! :\ Не мога да гледам такова нещо!!! Като видя какво съм ти причинил няма да искам второ бебе!!! Ще чакам отвън с ваще!!! *THUMBS*"

А има и не малко случаи, в които бащите припадат и анестезиолозите не знаят на тях ли д апомагат или на майката, ставас паника малко!!! Наистина не е за всеки!!!

Съгласна съм, че не всеки може да издържи, но аз бих искала таткото да е при мен. Пък и кой казва че трябва да гледа точно как се ражда бебето, самото му присъствие би било утеха за мен и ще ми вдъхне сили да се справя. Друг  е въпросът дали майките биха искали това.

Мен ако питате при всеки е различно и всеки мисли по различен начин.Аз по принцип нямам нищо против да присъства,но наистина това не е за всеки,пък и от друга страна това е добър урок за татковците да видят какви мъки изживяваме ние при раждането на нашето бебе.Да ви кажа моето раждане мина абсолютно безпроблемно,в 8,30 ме приеха без разкритие,без особени болки/ поне така твърдеше акушерката на рецепцията/,а в 10,30 .Просто не е приятно да те гледат много хора и особено бащата.Той евентуално ще има много по-големи грижи особено ако не всичко е готово за бебето и лично аз както от една страна не съм против да присъства / ако той иска/ от друга съм твърдо против,защото освен мен поне тук в Русе е така,има поне още 4-5 момичета които се мъчат в предродилно золо и какво мъжът ми да ги гледа всичките ли.Та аз кото родих дъщеричката си точно след няма и 10 мин до мен раждаше вече друго момиче,как би се чувствала тя ако има и други хора освен лекарите.Да сигурно ще кажете,че ако таткото присъства се правят отделни зали или се ходи в частна клиника,но това за мен е излишен разход,както и повечето майки решават да родят със секцио,което аз напълно НЕ удобрявам,на за това има друга тема

Аз смятам ,че мъжа трябва да си знае мястото, т.е. тойняма да гледа на ме по същия начин , ако види какво става в родилнот, а и надали ще иска след това секс след като види всичко.

според мен е по-добре, а в повечето клиники, ако искаш да присъства бащата се плаща за ВИП зала, където родилката е сама...
аз някой ден бих искала, все пак е нашето дете и неговата подкрепа там до мен би ми била най-силна, а и си мисля че това е най-важният момент в живота на семейството и е хубаво да се споделя заедно.  ;)
достатъчно е да е там и да ми държи ръката, не е нужно да гледа какво става  ;) ;) ;)  пък вече ако и той иска да присъства ще е чудесно!  *THUMBS*

Миличка, когато мъжът присъства в родилната зала, той присъства за да е от помощ на родилката, а не за да гледа какво се случва...бъди сигурна, че никой не би допуснал той да стои до "мястото на събитието" и да гледа ей така... ohmy...няма начин. Пък и неговото присъствие (според мен) би подпомогнало развитието и по- безстресовото раждане, защото все пак до жената ще има някой, които истински да сподели състоянието й и последвалата радост... *YAHOO*

Подкрепям!  *YAHOO* *YAHOO* :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Вижте какво намерих за бъдещи татковци , които се двоумят какво да правят :)

http://spisania.rozali.com/ot-moeto-dete/p6039.html

Това е още едно доказателство, че присъствието на бащата на раждането не е за всеки  :\ но пък има и такива, които биха дали всичко, за да присъстват, без да има някакви "последици" за тях  =]

Точно така е, Мария! На една позната мъжа й е зъболекар и с удоволствие ohmy иска да присъства на раждането й, а тя ще ражда секцио, че бебо е едричък и още е с главицата нагоре!!!

Аз съм твърдо "За" моя съпруг да присъства на раждането (като му дойде времето разбира се). Не за да гледа през какво минава една жена, за да донесе нов живот на този свят, а за подкрепа - искам да е до мен, за да ми държи ръката. Самото му присъствие ме успокоява и вдъхва доверие. Аз само миналата седмица докато лежах самичка в болнична стая за едни тестове исках да е до мен за подкрепа, а като стигнем до раждането-няма нужда да обяснявам.

didibaby, напълн те разбирам и на мен ми се иска да е до мен и да ме успокоява, като ми държи ръка, но от друга страна въобще не обичам да ме вижда в такава ситуация, в момент на слабост. Ние двамата имаме доста голям спор за това, защото много държи да присъства, но има време  до тогава. Като му дойде времето ще решеим :)

Нашия тати веднъж влезе с мен в кабинета за да види бебчо на 3Д ехограф (иначе всеки път идваше с мен , но седеше отвън) , и му стана лошо.Представям си какво щеше да настъпи ако присъстваше на раждането  ohmy
Всеки трябва да си знае мястото и не смятам че мъжът трябва да присъства на раждането :)

моят мъж досега винаги е идвал с мен на прегледите и му е много интересно да гледа бебчето на ехографа ;)проявява и желание да присъства на раждането,но като настъпи момента може и да се откаже =]

Като сме говорили с моят мъж когато забременея и дойде момента да раждам той да присъства категорично отказва. ohmy. Но ще видим когато един ден дойде момента дали няма да си промени мнението

аз много исках мъжа ми да участва, но раждах секцио и нямаше начин

По-добре първо да изгледа един филм за раждането. Може да не му понася гледката и атмосферата на раждането.
Аз бих се замислил, въпреки че в Семейно планиране съм гледал подобен филм.

моят даже изявява желание да снима-естесвено ако там където ще раждам позволяват ;)много е ентусиазиран :bravo:

Ох и моя иска да снима с камера естествено раждане ама ще видим  P-(

Е Мири... :)никой няма да му позволи да снима точно самото раждане, по- скоро емоцията от появата на малкото човече, защото това сигурно е един от най- емоционалните моменти в човешкия живот и понякога, когто улисан в ежедневието, забравиш за всичките чувства, които си изпитал тогава, върнеш лентата назад и "видиш" тази емоция, ще оцениш всичко, което имаш... *THUMBS* Това според мен е една нормална реакция на мъж, които иска да съхрани емоцията от момента, когато двамата стават трима... =]...даже, като се размислиш е много разнежващо и показва дълбоки чувства и привързаност.

Pleasure, много си права , но аз съм си чишит и не бих искала да ме види в такъв момент , но когато дойде времето м оже и да променя мнението си или в последния момент , когато започна да раждам.:)

Още не ми се е налагало да мисля по този въпрос,но смятам че таткото няма да присъства на раждането,когато му дойде времето!Аз мисля,че колкото и голямо желание да имат малко мъже биха понесли точно гледката на самото раждане!!!Не искам да кажа,че не са достатъчно силни или нещо такова,но все пак......това не е за всеки!!! =]

И аз мисля като Десиславка. Моят мъж веднъж хвана част от предаването "Такъв е живота" , точно когато беше седнал на масата да обядва, направо не искам да ви описвам как стана и отиде в другата стая. Той е ловец и по принцип няма страх от такива работи, но каза, че не може да гледа как точно мен са ме сложили на някакво магаре и се мъча, а аз много искам да бъде там и да ми дава кураж и да не съм сама сред непознати в бели престилки

Със сигурност като гледа твоето раждане няма да отиде в другата стая. Днес бяхме на едно раждане и таткото много се колебаеше дали да влезе. След като се реши и присъства на появата на бебока на бял свят каза, че не би искал да бъде никъде другаде.
Мъжете ни са по-смели, отколкото ги мислим. *THUMBS*

На моето раждане не присъстваше таткото,но много бих искала!Болницата,в която раждах не позволяваше,но един ден ако имам второ със сигурност ще е там.Той също много искаше и иска!

Ние поне сме на едно мнение по този въпрос и то е, че таткото със сигурност ще присъства.
Убедена съм, че няма да се шашне, а напротив ще ми помага, както е правил винаги досега. Мисля, че с него ще се чувствам много по-спокойна и сигурна и се радвам, че той приветства идеята  :bravo: Дано само като дойде момента да не си промени мнението  :\

И аз съм се замисляла по въпроса и съм обедена,че ако мъжът ми присъства когато раждам ще ми е по-спокойно(стига да не се шашне много :!)Мисля,че ако ми държи ръката и ме окуражава раждането ще протече по-гладко :girl_wink:

Честно казано само той ми липсваше =]
Ако има втори път пак предпочитам да бъда сама.

И аз мисля, че мястото на таткото не е в родилното!!! *THUMBS*

Нашият татко заяви твърдо,че иска да присъства на раждането на дъщеря си още в шестия месец от бременността ми,което страшно много ме зарадва,още повече,че дотогава не бяхме говорили по този въпрос.Така и стана и съм му ужасно благодарна за това,платихме за самостоятелен ВИП и присъствие,определено имаше поразителен ефект присъствието му и,може и да е клише-но наистина ми вдъхваше спокойствие,имайки впредвид,че раждането се проточи около 12 часа.За съжаление не можа да види самото излизане на детето,защото при почти пълно разкритие по спешност ме вкараха в операционната,където и той понечи да влезе,но му тръшнаха вратата под носа(стъклена обаче и той оттам пък наблюдавал всичко :laugh: ),но пръв,преди мен беше видя дъщеря ни,когато я изведоха от операционната към стаята за първи грижи.Определено и аз и той сме ЗА присъствие на таткото!

Според мен няма по естествено нещо от раждането и щом таткото има желание да сподели този миг с половинката си това е прекрасно. А всъщност замисляли ли сте се какво пък ще е изживяването за таткото да види поемането на първата глътка въздух на рожбата си? Не е казано да седи точно отпред и да вижда всичко що става там, макар че няма нищо срамно в това. Важна е подкрепата в този момент. А какви разкази ще се разказват после на детето за това как е минало всичко.....

сега се замислих за нещо :girlsigh: ако бащата присъства на самото раждане и види нещата "отблизо" дали това няма да повлияе после на интимния им живот???В смисъл,че той е свикнал да вижда жена си в една светлина,а когато тя ражда определено нещата не изглеждат така както той ги е  виждал досега!!! :huh:
Надявам се да съм се изразила достатъчно разбираемо *THUMBS*

аз лично бих искала да  едо мен!!!ще ми вдъхва кураж и сили!!!и няма д аму разреша да гледа отблизо какво се случва просто ще ми държи ръчичката!!!според мен това  еначин мъжът ти наистина да изпита възхита и огромна почит към теб и към жените изобщо!!!!гледах епизод на такъв е животът к бащата присъстваше на раждането и няма да забравя какво каза на жена си "ти си героят в семейството" *THUMBS*

И аз живот и здраве, бих искала да бъде до мен и да ми държи ръката!  :[ Винаги се чувствам много по-спокойна и сигурна, когато той е до мен. И няма нужда да гледа "отблизо" какво става, за да има някакви последствия за бъдещия ни интимен живот. Той ще седи до главата ми, така че... Освен това си мисля, че заедно сме заченали това детенце и заедно трябва да бъдем при първата му глътка въздух *INLOVE* Сигурна съм, че и за него ще бъде много вълнуващо! Може би би го било страх в началото! Но накрая съм също така сигурна, че няма да иска да замени тази емоция  с която и да било друга, още повече с емоцията в чакалнята  =]

Моят съпруг още в самото начало заяви, че иска да присъства на раждането, което мене много ме радва! Ще се усещам много по-сигурно ако той е до мен и ми държи ръката. А и при мен има един проблем :girlsigh: при стресови ситуации напълно блокирам и забравям сръбския език...  O_O вече няколко пъти ми се случи да ме одведат в бърза помощ, а него да го изведат и аз напълно блокирам.... :girl_impossible: нищо не разбирах какво ме питаха, ohmy незнаех даже името да си кажа  =] накрая сестрата излезе навън и го извика а следващият път сама го пусна да влезе, така че в моя случай много по-спокойна ще съм по време на раждането ако знам да той е до мен!

Не се бях замисляла по този въпрос, трябва да питам милото какво мисли...Но на мен не са ми много ясни тези неща - може ли да споделите с мен как се решава дали таткото ще присъства - може ли свободно да влезе или трябва предварително да се уговорят тези неща?Ами ако е секцио?

Предварително трябва да попитате в болницата където мислиш да раждаш дали имат такава практика-да присъства бащата *THUMBS* Мисля,че почти навсякъде след като си заплатиш -Може!!!
А дори и със секцио да раждаш :girlsigh: не мисля,че ще има проблем,освен ако не си със пълна опойка или не се получи недай си боже някакво усложнения *THUMBS*

Мерси за отговора, стана ми ясно.То има още доста време до тогава, ама трябва да помислим.... :girlsigh:

Ние не сме говорили сериозно по въпроса,но вчера мъжа ми ми каза,че искал да присъства,но ако стои от към главата ми..... *ROFL*Изявява желание да пререже пъпната връв :P

По-скоро съм склонна да мисля че мъжа няма място в родилна зала, макар че всичко което пишете момичета е много романтично. Наистина имах нужда от подкрепа докато вървяха контракциите, но мисля че мъжете са доста по-слаби от нас и едва ли биха помогнали адекватно  :). Ако все пак има момент в който допускам неговото присъствие то е  точно в тези моменти. При самото раждане в родилна зала, мисля че е по-добре да го няма.

Аз мисля че мястото му е до мен... (живот и здраве като му дойде времето), все пак не е хубаво една жена да играе защитник на емоциите на мъжа си и да го "предпазва" от нещо толкова естествено...

Не бих искала да гледа какво става долу, но да е до главата ми, да мога да го погледна да му стисна ръката, да му се ядосам че ми причинява това... за мен би било много важно във всеки труден момент да сме заедно.

 :funny: много добре казано  :laugh: аз също по някой път се шегувам с милото като му кажа: "Виждаш ли сега какво трябва да претърпя заради теб!"  :angry: Няколко пъти вече ми дойде да кажа "Никога повече няма да искам да забременея!" но като всичко отмине и болките се забравят и повръщанията и всичко лошо и остава само приятното чувство да усетиш малките ритничета в корема си и радостта в очите на любимия.

Ние съвсем скоро обсъждахме тази тема. На мен много, много ми се искаше да е до мен милото, ама нъцки :P. Той смята, че въобще няма да издържи на гледката.
Еми ще си чака отвън и той. *db*

Аз не мисля, че няма да издържа на гледката. Моралната подкрепа е нещо, без което психиката на всеки от нас ще рухне. Но аз мисля, че е по-важна моралната(и не само) подкрепа след раждането за една жена. Честно казано ми е трудно да отговоря в момента.

Според мен мъжа няма място в родилната зала. Това си е женска работа, отиваш, раждаш и излизаш. Какво точно ще прави той там и по каква причина. Без значение дали ще издържи или не, просто за мен не трябва да е там. }:-> }:-> }:->

Моят искаше да присъства на раждането на детето си и да е до мен,но преди 5 години не разрешаваха при нормално,пък какво остава за секцио!
За второто един ден дори и да разрешават аз не бих го допуснала да ме вижда в това състояние!

Мен не ме притеснява как ще изглеждам, то и без това ще е секцио няма как , но мъжа ми сега при гинеколога само кат огледа видеозона и почти припада - носиме шоколад винаги  =] какво остава да види операционната :girl_impossible: Затова да съм по спокойна ще чака отвън и така ще ми е добре кат ознам, че все пак е близо, отколкото да го мисля него и раждането.

Ми то и за това има решение, чувала съм за татковци, които си знаят че са склонни към припадане и отиват в родилното с хокейна каска. Хич не се шегувам, информацията ми е съвсем от първа ръка. Така като припадне, никой не се притеснява че си е наранил главата и грижите все пак са концентрирани върху родилката.

Ами ние не сме обсъждали този въпрос.Но на мен ми се иска милото да бъде до мен в този момент, да го изживеем двамата заедно стиснати ръка за ръка.

:funny: :laugh: :funny: Виж това е добра идея!  *THUMBS*  :funny: Май и аз трябва да набавя една за милото  :girl_wink:  :funny: :laugh:

 :funny: :funny: :funny: *ROFL* *ROFL* *ROFL*..е посмях се на това от сърце...Аз за нашия татко нямам никакви заблуди...няма да припари до залата, камо ли да присъства :girlhide:, но ще ви разлажа за един много смел татко от преди 3 дена ;)... Та на въпросния татко му се роди щерка на 18.01 в МД варна. ЧОвека нестига че е изтърпял цялата операция ами и камерата здраво е държал O_O O_O O_O....Докато гледах филмчето не могах да повярвам как веднъж не му трепна ръката...направо професионалист излезе :girl_impossible:... Еее от време на време се чува "Момчеее...да не ти прилишее"  :funny: :funny: :funny:....Ей такива татковци наистина са малко =]..Последва дълъг репортаж и на измиването на малката кукла, повиването и т.н....Абе супер филчме се беше получило *THUMBS*

я малко секунда не разбрах по време на операцията ли  ohmy ohmyами че нали е забранено присъствието на бащата ако е секцио *crazy*аз знам че може само ако е нормално раждане иначе за секцио не пускат да присъства!!ако някой знае моля д ами разясни!питам за планирано секцио а з амен е много важно да е при мен само той ще може да ме успокои и ще съм по-сигурна  *THUMBS*ако може няма и да се колебаем даже!!

Да миличка Клео - по време на операцията :bravo:, аз затова казвам че е герой бащата *THUMBS*. Секциото беше планирано, но виж не съм разпитвала за процедурата по "неговото пускане в операционната". Днес трябва да ги изпишат и нека малко се поуспокоят нещата при тях, и ще разпитам подробно дали е само уговорка или са си платили за това.
Но факт е- аз с очите си видях филмчето с израждането на тяхната малката принцеса *THUMBS*

то по принцип винаги се заплаща присъствието на бащата а да не говорим по време на секцио аз не бях чувала че може ама то това е супер!!аз така мисля да раждам и ако може той да е до мен ще съм най-щастливия човек на света!!! *YAHOO*

Аз съм малко скептично настроена относно присъствието на бащата по време на раждането на бебето. Първо, че ако обичаш дадения човек по добре да му спестиш мъчението, защото всички знаем мъжете как понасят спринцовки, кръв и т.н.  и второ аз лично не бих искала мъжът ми да ме види в подобно състояние - според мен сексуалното му привличане към мен ще се изпари на мига или по лошото после тези картинки ще го преследват до края на живота му всеки път като посегне към брачното ложе *YAHOO* :funny: :sarcastic:
Вярно, че ако сам проявява желание е хубаво да присъства, тъй като това са ценни моменти, но са и много страшни за едни мъж.

Мирка може да присъства на секцио ако си плати!Не съм сигурна обаче дали това не важи само за частните клиники.. *crazy*

еееееееее  :'( аз знам че задължително се плаща но за първи път чух че може да е и ако е секцио до сега важеше само за вагинално раждане!!аз мисля в Тина Киркова защото моя доки е там лекар!е там не е и гененеколог но ще плащам и за избор на лекар!!!!ама ако наистина може таткото да е с мен по време на секцио това би било най-хубавия вариант!няма да ме е толкова страх а и ще стои до главата ми ще си гоиворим!ще ме разсее и утешава повреме на операцията!и ще види детенцето с мен когато се роди  :[

милички след като видях в интернет как изглежда раждането,не бих позволила за нищо на света мъжът ми да присъства в залата и да види тази гледка,радвам се ,че и аз няма да се виждам  :\  за мен е достатъчно да знам ,че е отвън и духовно е при мен  ;)

е да де ама той и без това няма да гледа той ще ти държи ръката ще те гали ще ти вдъхва кураж  @}->--аз не бих могла да се лиша от това!!

Относно цените - и ние толко дадохме - 1000 лв. - секцио + присъствие на бащата.
 :offtopic:А нашият татко е герой! :bravo: Не му мигна окото по време на операцията! *THUMBS* Даже снимки направи за спомен. :P

тук в София само в Щарев май дават да присъства бащата!мен няма да ме огрее :(

И в Токуда разрешават присъствие на таткото. *THUMBS*

Аз когато раждам ако таткото присъства (изобщо не сме мислили по този въпрос) той ще е последният човек, за когото ще мисля, убедена съм!Една раждаща жена предполагам единственото, което я вълнува е дали бебчето ще се появи живо и здраво и дори няма да мисли и за собствената си болка, че какво остава за таткото - той в крайна сметка ако е там би трябвало да е за подкрепа - че какви са тия страхове тогава от игли и спринцовки за тях и какво всъщност ми пука на мен затова докато раждам.... Не искам да звучи грубо, но бебчето и майката са най-важни в този момент!

и на мен много ми се иска таткото да присъства но уви :'( :'( той категорично отказва,а колко ще ми е по - спокойно ако ме държи за ръка ,не е необходимо да гледа точно как се ражда бебка просто да е при мен за подкрепа. :(

Аз пък не искам да е при нас. Искам да стой отвън и да чака. Знам, че е много тежко и не искам да го подлагам на такъв стрес. Той искаше ама аз категорично отказах. Ще се справиме, а като всичко свърши ще разчитаме един спокоен тати да ни гушка.

мммм небих взела мъжът ми с мен в родилна зала...да гледа ТАМ долу какво става...после едва ли ще бъде привлечен от мен като жена!!Една такава гледка в повечето случай отвращава и отблъсква мъжът!питала съм го моичкият дали неиска да дойде,за да видя какво ще каже,но той отказва!!И по добре...не ми трябва това си е "женско тайнство"!!Но от друга гледна точка може би е хубаво да видят на какво е подложена половинката,за да я оценят и да бъдат по-внимателни в отношенията,и да помагат повече!

Нашият тати ще присъства на раждането! Тука, където ще раждам, има практика даже татковците да режат пъпната връв на бебчето!!!
Въобще не се притеснявам от глупости, че няма да го привличам после...  *crazy**crazy* *crazy*
Плюс това ще съм много по-спокойна, ако е край мен! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Ми и аз не искам да ме вижда, крещяща, потна, изтерзана....по-добре когато всичко свърши да ни види хубави. Но от друга страна....може и да е добре да видят какво е да се ражда, да видят как се мъчим и че не е проста работа раждането.
Нашият татко няма да присъства!

ехеее тука се заформил един разговор!дано не съм сбъркала с нещо аз имах в предвид тати да присъства на секцио  ;) че не дават на мн места
ноо нека се изкажа и аз! по принцип татковците присъстват повреме на контракциите до получаване на разкритие! тогава са в помощ на родилката!говорят и галят я разсмиват я ако трябва!гледат на монитора и казват кога свършва контракцията!по време на изгонването рядко присъства татко повечето предпочитат да не се пречкат и да се грижат за жена им както е нужно без да ги заобикалят и подбутват!!моя мъж ми заяви че ако раждам нормално искал да е там и не само да е там ами да е ТАМ  ohmy искал да стане свидетел на целия процес!!и то сам изявява желание никога не съм го питала подобно нещо!!разбира се аз му стопих надеждите че както и да раждам той няма да е ТАМ  :\
за мен е важно да се чувствам спокойна да знам че не съм го направила сама това бебе и не съм сама когато то се ражда!!вярно раждат само жените но пък таткото да се размине с едно "изхвърляне"и после да гледа розово сладко бебе  P-(всеки си решава за себе си разбира се

Моят мъж присъства на раждането. Резултата беше - говоря с баща си 5 мин. след като родих и той ми казва - Затварям, да се обадя на майка ти, че си добре. Митко е по-зле от теб.
Та беше много изтормозени и притеснен. А аз бях сравнително добре, кто изключим нръвоизлива в очите и шевовете.
А когато раждаш мислиш само как по-бързо да излезе дребното. А за това, дали е добре си сигурна, ако чуваш тоновете нормални.

Според мен дори и да присъства на раждането таткото не вижда какво точно става ТАМ - там си стои лекаря, акушерките и т.н. Едва ли има място и за него, а и в крайна сметка той не присъства, за да гледа това...Той стой до майката, до главата й, държи я за ръка...Само накрая вижда бебо като го извадят и му го покажат...Пак казвам не защитавам това, ч таткото трябва да присъства, просто не мисля, че ще има какво да види ТАМ дето да г о отврати от майката после и да не я приема по същия начин...

И нашият татко присъства на раждането в Тина Киркова,докато процесът вървеше нормално,но когато в последният момент се наложи секцио не го допуснаха в операционната (но той пък гредаше всичко през стъклената врата :P ).Тъй че в 1АГ не позволяват татковци да присъстват на секцио (мисля,че няма такава опция).Ако оттогава нещо не се е променило,де....


Моля ви,проверявайте дали не съществува вече тема,по която искате да пишете и поствайте там!
Току-що бяха прехвърлени 13 поста от друга тема,които са си точно по тази!

Диди знам че таткото няма работа да гледа дето не трябва ама моя така се е заинатил все едно някой ще му даде 8P
да Роси няма опция Татко на секциото :\ за мое голямо съжалениено и през прозорчето да го виждам пак ще съм по-спокойна

Според мен бащата няма никаква работа да присъства на раждането.

Аз пък мисля че има място.Това е такъв прекрасен момент. Гледах по телевизията едно предаване в което даваха репортаж за една болница и имаше една родилка да ражда. В Швеция бащата има право да е с родилката през цялото време.И бащата бе6е там.Когато се роди бебчето тои плачеше и се радваше повече и от майчето което горкото не знаеше на кой свят е от мъки да напъва но все пак мислиа че и бащата има пръст в цялата тая работа с бебето и ако не го носи в себе си 9 месеца поне на тази радост мойе да се наслади.А и ще ми е утеха да знам 4е е до мен а не съм сама със сума ти не познати.

Нека и аз като скоро раждала да се изкажа по въпроса.Винаги съм била ЗА присъствието на бащата,докато не го преживях.Искам да ви кажа,че такива неща ми се случиха,че най-малко бих искала мъжа ми да ги види.Отначало всичко беше добре и имаше усмивка на лицето ми,но после с всичките контракции,повръщания(извинете за това) и най-вече с цялата кръв около мен се уверих,че мъжа НЯМА място в родилната зала.А относно бебчето и бащата,нашият тати дойде 15 мин. след като родих и си видя малката принцеска и мен,но отново когато бях с усмивката на лицето.Това също беше незабравим миг за него. *INLOVE*

Напълно съм съгласна  *THUMBS*, е мнението ми също доста се промени след като родих.

Сега мога да кажа като преживяла раждането моя опит. За мое щастие таткото беше на раждането. На родилната маса бях 10 часа, и милото стоя през цялото време до мен и ми помогна МНОГО! Не само морално но и на практика, държа ми легена за повръщане, разтрива ми краката, завива ме и отвива с одеалото в зависимост дали ми беше студено или горещо, държа ме за ръка по време на контракциите, дори "диша" с мене и много други неща, а за самите напъни ми държа главата, говори ми... и немога да си представя какъв ужас бих преживяла ако трябваше да стоя 10 часа сама и да се мъча сама! Така, че аз съм ТВЪРДО ЗА таткото да присъства, разбира се това зависи какъв е таткото...

Аз смятам,че таткото трябва да е до жена си по време на раждането,стига разбира се да иска.Когато отидох да раждам първото си дете,таткото ме остави на входа на отделението и аз се разплаках.От една страна виждах тревогата в очите му,от друга в момент в който имах нужда от подкрепа аз бях сама.Мисля си за второто да си е при мен.А и той няма нищо против.Но ще видим тогава може друг акъл да ми дойде,знае ли човек.

аз съм ЗА с 2те ръце (въпреки че таткото е на друго мнение по въпроса- пуст му мъжки страх) таткото да присъства и да е на една ръка разтояние от мен
за сега са такива плановете ми, дано не се провалят към края на декември и да гледамe "Таткото беглец''  :P

Нашият татко все още се колебае дали да присъства. Иска му се, но като че ли усещам малко страх или де да знам какво е!  =] То е ясно, ще го решава на място като го питат. Аз лично не съм против, напротив! Дори си мисля, че ако е до мен ще ми дава кураж, но няма да го карам, както си реши.

Ние като вече минали по този път, нека да споделим... (аз съм писала и в моята темичка,но и тук наратко...)

Така, значи в началото тати много се чудеше дали да присъства, а аз определно исках, но го оставих сам да си вземе решението. Посетихме малко курсове за раждането и след тях, Боби заяви, че ще присъства. Сега категорично заявява, че това е бил най-щастливият миг в живота му и за нищо на света не съжалява, напротив... На един от прегледите за разкритие, доки му каза "Ела да видиш - това е косичката на сина ти" Аз останах O_O и малко се сепнах, но всичко беше ОК. Боби после ми сподели, че през цялото време се е чувствал все едно той ражда и не е обръщал внимание на кръвта и всичките му там неприятни атрибути. А моментът в който главичката и телцето се плъзнаха от мен, видях най-щастливите сълзи в очите му и направо щеше да набие доки, за да му даде ножицата, за да пререже пъпната връв :P А колкото до мен - едно огромно благодаря към него - беше безценен и определено се чувствах хиляди пъти по-сигурна и спокойна, въпреки че раждах без упойка и на моменти ми идваше да убия някого :P

Браво на смелия татко! *THUMBS*
Това, че сам е изявил желание да присъства е похвално. :bravo: Много бащи се дърпат и казват, че ще присъстват на една грозна гледка или твърдят, че ги е страх. Е, не мога да го разбера това. =] Като го правехте, не ви ли беше грозно и страшно! *crazy* :sarcastic:
Трябва да разберат, че това е една огромна подкрепа за нас (психическа, а и физическа ако щете), особено ако е първо раждане. Благодаря на съпруга ми, че сподели с мен това изживяване. Писала съм, но пак ще кажа - бях секцио, а той беше до мен през цялото време. Това не се забравя лесно. Сега знам,  че подкрепата му не е само на думи и че мога за всичко да разчитам на него, дори да е с мен и при второто раждане, някой ден. :P

Момичета и аз съм раждала и таткото не присъстваше, защото беше секцио, но и да не беше тогава бях на мнение, че не искам да присъства. Мисля, че на този въпрос няма еднозначен отговор. Зависи каква е майката, какъв е бащата, какво е раждането..има ли усложнения. Аз лично от една страна мисля, че трябва да присъстват, защото е необходимо да видят жената какво преживява, повечето не го осъзнават. Но пък от друга страна аз лично имах нужда от спокойствие в този момент и се радвам, че нямаше близки хора около мен да пирпилят от притеснение. Добре ми беше да знам, че са на етажа и мислят за мен и ако има нещо може да реагират, но в оперционната си ми беше добре с перфектният колектив на който попаднах в болница СВ.София. Аз лично бях по-спокойна така, иначе щях да се чувствам все едно съм на сцена, а другите са дошли на театър и чакат да видят как ще се представя. А съм и чувала един татко, който сподели, че много обича жена си, но откакто е присъствал на нормалното раждане на детето си се е погнусил от всичката кръв като е видял как излиза бебето. Ако присъстват мъжете задължително трябва да са откъм главата на майката само и да са доста уравновесени хора. Това е моето мнение.

Неам думи просто! :olele: ohmy

Когато се роди моето слънчице нашия татко не присъства по мое решение,но съм решила за второто,ако не е секцио да го помоля да дойде.Той се прави на смел и казва че няма проблеми,но за мен е важдо да е до мен в този момент защото знам какво е да не е до мен.Да е живот и здраве да стане второто се надявам да може да присъства.

Нашият татко присъства на раждането ми. Беше през цялото време с мен - в предродилна, в родилна. Изобщо не съжалява. Много е доволен и щастлив, че присъства. Даже му дадоха да пререже пъпната връв. Иначе ми помагаше при самото раждане - подпираше ме, нещо ми говореше ама много не помня какво :) И ако си мислите, че нещо се вижда... то там дето се вижда няма място от акушерки, лекари и т.н. Мъжете ги слагат до главата ти и нищо не виждат ;)

И аз ! :angry: :angry:

Нашият тати присъства и съм супер доволна, че го направи! Много по-спокойно ми беше *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Скъпи мами, искам да изразя възхищението си към мъжете ви, които са ви подкрепили в този така важен момент за всяка жена!! Аз още не съм минала по този път, но след 6 месеца и това ще стане и още преди да забременея винаги съм била на мнение, че един мъж трябва да е до жена си в този момент, защото иначе не бих могла по никакъв начин да разбере и преживее и сподели това преживяване. Искам той да е до мен, да ме подкрепи и да е част от този миг, иначе ще си остане само мой и на бебето, а нали и той е част от този нов живот! Питах милото и за мое щастие той е на същото мнение!! Надявам се в последния момент да не го хеане страх! така не ми се иска да съм сама сред непознати лекари и акушерки в този момент!!

Да присъства таткото на раждането е много хубаво, но всичко е въпрос на физиология. Много мъже просто не могат да издържат подобна гледка. Когато отидохме с мъжа ми да ни взимат кръв за васерман за сключването на брак само дето не припадна там. Целия пожълтя, пребледня, повръщаше му се и ръката му стана виолетова на цвят там където го боцнаха. Представям си ако трябва да влезе в операционна, да види всичките тези инструменти, чиято гледка и аз трудно бих понесла пък какво остава за него. А пък и аз в негово присъствие не бих казала, че мога да се мобилизирам.

Vanilly, радвам се, че вашият татко е решил да присъства. :bravo:
Относно физиологията - моят мъж като види игла и лошо му става. :sarcastic: И на него му стана лошо като му взимаха кръв за изследванията за брак. :! Даже на майтап каза, че ако знаел, че ще му взимат кръв, нямало да реши да се жени. :funny: Горкият не може да гледа и на филм как бият инжекции, но в операционната не мигна. *THUMBS* А като извадиха шушка, само дето не се разплака от щастие. :girl_in_love:

Аз много се кефя на бащи, които се решават да присъстват. Един път така едни баща дойде да ни плаща за раждането, и ние  му пишем сметката, а той видимо в еуфория, каза че било незабравимо. Евалата на такива хора. Наистина съм на мнение, че това събитие трябва да се преживява от двамата родители.
Моят мъж също е от по страхливите и много лесно му става лошо. Последния път припадна докато кожната лекарка му махаше една брадавичка от веждата, дори нямаше и кръв O_O. И добре, че беше седнал, че иначе в третия месец бременна, само успях да го подпра на стената :P. Пък и малко паника създава и все въпроси има. Представам си раждам, а той нервничи и пита: "Ама това защо, ама онова какво е?"  :), май по-добре ще ми е сама.  *THUMBS*

За секциото не знам как е, но при нормалното бащата нищо не вижда.  ;)

Хехе, при секциото обаче всичко се вижда. *THUMBS* Даже може да отидеш буквално до лекаря и да снимаш. Е, мъжът ми си спести тази екстра. :girl_wink: Стоя до главата ми и от там снима. След това естествено и аз видях какво е изфотал. :girlhide: А след това наистина беше в еуфория. Сега е особено горд от факта, че е присъствал не само на правенето, а и на раждането на шушка. :laugh:

И аз също мога да се похваля,че нашият татко беше и при раждането на детето ни.Още повече ,че ми беше толкова голяма подкрепа точно в най-важния за мен момент.Той милият нищо не  е успял да види ,само ме държеше за ръката,защото имаше много доктори и акушерки ( нали нашата буба не излезе сама) Той казва ,че за нищо не света не съжалява че е бил там,дори се радва че не го е пропуснал.


А нали знаете шегата за бащата,който искал да присъства на раждането,защото не бил сигурен че е присъствал на зачеването  :P :funny: :laugh: не се сещам кой ни го беше казал :sarcastic: 8P

Единственото нещо,за което съжалявам е,че не успях да видя първата реакция на мъжа ми когато е видял Монито :'(Жалко,че при секцио не пускат но какво да се прави!!
Поне го видях като му я подадох и я гушна за първи път :)Еее той не е от лесно разнежващите се но пък очаквах поне този път малко да прояви емоция!Пък той сякаш цял живот е живял с бебка на ръце :huh:

Пускат бе, що да не пускат? :huh:

В частните клиники може би да,но в Тина Киркова не пускат по време на секцио :huh:

Жалко. :(

и в Токуда не пускат при секцио.

Здравейте на всички Мами  :) Аз все още не съм майка даже не съм и бременна за сега :) искам да споделя мнението на един преподавател в  университета доцент по Психология относно присъствието на бащата по  време на раждането. Тя сподели с нас , че е много против , защото детето и майката имат особена връзка, а в този момент майката трябва да е сама с детето, тогава се раждали истинските майчините чувства и детето усеща първо нейните ласки. Детето и майката са в доста сериозна криза Кризата на раждането и кризата с живота от вън тя продължава 40 дни затова старите хора казвали , че не трябва да се вижда бебето 40 дни от чужди хора. А от носно бащата според нея би разсейвал майката при раждането и ако първо на него го дадат малко или много се прекъсвало първото усещане да си майка!

Аз все още не мога да дам мнение, но си мисля , че когато раждам бих искала майка ми да е до мен вместо мъжа ми , защото страшно много ще се притеснявам за него да не му стане лошо :funny:

Аз съм твърдо против присъствието на бащата на раждането. Съпруга ми също нямаше огромно желание за това.

Тя раждала ли е? В родилната зала имаше освен мен  още 6-7 човека- акушерки,  лекари .. :) Няма как майката да е сама с детето като се ражда :)

Ако бащата има желание аз лично съм за - знаете колко е специален момента, в който детето ти поема дъх за първи път и ако всичко върви гладко - защо пък не и той да сподели този момент. А и не е най-приятното изживяване да крачиш пред родилното и да се чудиш дали нещо няма да се обърка - вместо това може да е с теб и да вижда каквото и да става... то си е личен избор на мъжа според мен. Все пак обаче от друга страна е стресиращо да гледаш жена ти как се гърчи от болка ако е по естествен път  :\ Абе има си и + и -  =]

 И аз съм твърдо ЗА присъствието на бащата-рзбира се по собствено желание :) Толкова познти имам ,които са се двуомили и в крйна сметка са присъствли и ...казват че не бих заменили з нищо н света този миг...Моят мъж още не е решил окончателно,но искрено се надявам да е до мен...Вярно че няма да съм сама ,но в крайна сметка това са хора,които просто си вършат работата...А и това че бащите по -бавно се приспособяват и обвързват с децата,може би се дължи и на това,че чакат в коредора...нямат си и представа какво став в родилната зала...изведнъж идва една сестра с бебе н ръце  и казва това е вашето бебе...мл-ко ми е странна ситуацията...А когато се изживее всичко е  съвсем друго чувството...
Това е просто моето мнение  =]

ООо,а аз съм против бащата да присъства :\.Не мисля,че точно там и тогава му е мястото до мен :no:.Не мисля,че е редно да те гледа разкрачена,изтощена,не приличаща на нищо,като парцал само и само да види как се е родило вашето дете.Ако беше толкова прието това,всеки баща щеше да псрисъства без да я има тая голяма ДИЛЕМА -Да присъства ли или не?
Това е лично мое мнение и не бих допуснала да ме жиди в това състояние :\

И не мисля,че ще обича по-малко детето си ,ако не е присъствал на раждането

Аз мисля, че е добре бащата да присъства ( ако има желание, разбира се ). Въпреки това пред нас такава дилема не стои, защото аз ще раждам секцио и той така или иначе няма да може да присъства  =]

"Само и само да види как се е родило вашето дете"
Извинявай jasmine, но с колко татковци присъствали на раждането на детето си си говорила, за да можеш да го твърдиш с такава сигурност. Защото аз с ужасно много и мога да те уверя, че за тях, този момент е също толкова важен, колкото и за майката. Описват го всъщност като най-голямото чудо в живота си.

А относно дали е прието или не, разделението е малко по географски признак и манталитет. Не е прието в България, защото сме ориенталци, но в много Европейски страни ще те изгледат странно, ако кажеш, че таткото не може да присъства, за да не те види разкрачена...

Около мен на последък родиха няколко приятелки и нити една от тях не може да си представи да роди отново без мъжа си. Казват, че това е най-голямата опара, която са имали по време на раждането.

Тя тая дилема я има тук в БГ,моя брат като беше отказал да присъства в Канада на раждането на детето му докторите са го гледали доста странно.Там присъства цялата рода на раждането.Да това не е най-приятната и романтична гледка на света,но точно това е един момент в който жената има нужда от подкрепата на половинката си.То не може да ни виждат само усмихнати и щастливи,това е част от живота и част от раждането на живота.Няма нищо ненормално в нега.Някой гледки са такива,защо трябва да се спестяват...също мое лично мнение.

KlaraFina напълно си права за подкрепата.Аз съм родила едно дете и мога да кажа,че се чувствах ужасно без мъжа ми до мен.Обикаляш коридорите,боли те,мъжа ти не може да се качи при теб,той обикаля някъде други коридори притеснен и психякал.Аз поне се чувствах ужасно тогава,за второ ако го раждам нормално ще присъства на сто процента.Просто в този момент аз поне имах нужда от него.

Аз съм абсолютно съгласна с Клара_Фина и Кали_Гали.За мен е нормално бащата да присъства, мисля, че както е важно събитие за жената така е и за мъжа и да видиш как детето ти поема първи глътки въздух това е чудо и заслужават и двамата да го видят.Всичко в БГ е до начин на мислене, но ако имаме бебе съм сигурна, че ще помоля мъжа ми да е до мен в този момент, та той е човека на който разчитам за всичко и който ми е опора, ако не е до мен тогава да ми дава сили кой да е там.

Не зная как е в БГ,но в Германия дори секциото не се прави с пълна упойка за да може майкат да може да посрещне детето си и няма никакъв проблем бащата и по време на секцио да е там...А като четох разказа на една съфорумка-с пълна упойка и после се е събудила вързана на леглото  O_O ohmy  честно казано онемях... :\

Ние също много искаме с таткото да присъства на раждането. Просто моментът е и страшен и специален, невероятно вълнуващ и неповторим. Милен (който сте гледали в "Такъв е живота- Шейново") е колега на кумата ми, ако ви кажа колко се е вълнувал и после цяла година разказвал как всъщност двамата със съпругата си са раждали. Той е присъствал и на второто раждане...  :bravo:
Понеже прочетох много мнения относно това, че ако един мъж види жената до себе си в такова състояние, после няма да изпитва сексуално  влечение към нея, попитах моя съпруг и той ми отговори, че човек не се жени, за да споделя само моментите, в които е здрав, красив и спокоен.А най-вече за бъде и за да чувства опора, когато не е добре... Аз съм убедена, че ако една връзка е хармонична, този велик момент, в който се ражда общото дете, би сплотил и заздравил отношенията  между двамата още повече...
Така че ние и двамата сме твърдо ЗА  *THUMBS*

Присъствието на бащата в този момент би могло само да го накара да я обича и уважава повече,а не да го накара да не я харесва сексуално.

Абсолютно! Много е важно да има жената близък човек до себе си в толкова важен момент от живота си. Да не говорим, че просто мястото на бащата е там, а не в някоя кръчма да се черпи до безпаметност. :\ :\
В чужбина е напълно нормално и естествено да присъства бащата, само тука има както винаги сто хиляди истини, а най-голямата простотия, е че жените се притесняват от това дали ще ги хареса после мъжа им... ohmy ohmy  *crazy*

Ми може би щото мъжете са такива.Моя мъж няма нищо против това,аз не исках защото тогава се плащаше много за такава услуга.Но съжалаявах.Моя брат примерно не искаше защото го е страх... :)

Не мисля,че ако  бащата присъства после няма да я харесва сексуално,това са пълни глупости *crazy*.

Е,ако гледаш на жена си като на красива кукла,може и да има и такава вероятност,но ако гледаш на жена си като на красива личност-майка на децата ти,тогава присъствието на раждаме може само да заздрави връзката нищо друго.

Зависи и от психиката на мъжа. Не всеки би издържал не точно гледката, колкото цялата обстановка оокло раждането.  =] Не веднъж се е случвало мъже да припадат и тогава лекарите се чудят на кого да помогнат по-напред.  *crazy* Затова всеки трябва да прецени дали е в състояние да издържи и не може да се каже общо за всички мъже, че трябва да са там. Аз например не исках мъжа ми да присъства, не защото няма да ме хареса после, а защото предпочитах да съм сама с лекарите и наистина мисля, че нямаше място там.  =]
Всеки има различно мнение по въпроса и не мисля, че е само заради манталитета.  :\

Аз пък искам неискам мойто мнъжле ми е казало че няма да присъства не за друго а защото е много чувствителен и няма да издържи на гледката и ще се наложи докторите да се занимават с него като пипатка там :)
Аз не се сърдя за това му решение

...да както казах на брат ми му прилошава от кръв и не е за там,но мъжа ми става и се надявам да дойде момент в който ще е с мен

според мен този момент е и за двамата родители.това е момент в който жената има нужда от подкрепа,която само таткото би могъл да и даде.и мисля че би било доста егоистично от негова страна да не иска, защото ще му стане лошо или нещо от сорта.и на жената не и най комфортния момент в живота, но тя не се отказва:)

При мен е точно обратно искам не искам Ивайло каза, че е твърдо там. Щял дори да води преговори с лекарката да не слуша приказките ми, че не го искам. Ама да ви кажа и аз май ще се чувствам по-сигурна в негово присъствие.

 :offtopic: Спомням си преди години Стоичков беше казал в едно интервю, че след като присъствал на раждането на малката си дъщеря уважението и обичта към жена му се засилили. Може пак и при нас така да стане.  *THUMBS*

Аз пук мойто лидото Аз няма да го допусна защото си го знам каква паника е и съм сигорна че точно в този неподходя
 момент ще ядоса много като започна да наставлява лекарите да дават нещо да не ме боли да мръка и накрая най много ако някой го изреже да стане кавгата не че е шпобойник ама за мене  P-( :PНо както и да е той ми е казал аче трябва да е много полудял за да присъства 8P

Според мен мътът наистина трябва сам да реши дали може да издържи тази гледка и тази ситуация.Аз незнам на този етап дали му бих позволила.Когато дойде момента може да знам  :P
Но си мисля,че мъжът ми би искал до момента, в които започне същинското раждане и тогава ще се изнесе набързо  8P

Аз бях твърдо против съпругът ми да присъства един ден на раждането, но май започвам да си променям мнението. Тук а, ако мъжът не присъства го смятат за страхливец (поне така Крис ми каза). Разрешено е даже и по време на секцио да присъства , а упойката е епидурална. Най-добрият приятел на мъжа ми е присъствал на секцио и каза ,че е невероятен момент. Аз разбирам желанието на мъжа ми , ама си спомням ,че преди 2 години като му умъртвяваха зъб и стоматложката му показа извадения нерв , той припадна. Незнам как ще понесе гледката на много кръв... *crazy*

Аз не искам един ден когато раждам мъжът ми да е при мен  :[ Първо и най-важно в негово присъствие ме хваща глезорията  :P А като няма никой и ще съм...по смела, незнам как да го опиша точно  *db* Но не ми се иска да присъства, а гледам че и той не проявява особенно желание  :P

Аз и преди да родя бях с двете ръце той да присъства на раждането и нямаше право на друго решение, а сега след като вече и родих разбрах че наистина съм била права че е трябвало да е там, повярвайте ми тръпката, усещането и преживяването е неописуемо... дори той сега е толкова горд че е бил и казва добре че не е пропуснал този момент


Александър точно заради това не искаше и да чуе да присъства, но повярвай ми няма кръв или поне не е това което всички имаме в съзнанието си... кръвта е само по филмите, е аз говоря за моето раждане, имаше кръв само когато станах... 20 мин след като родих реших и успях  *YAHOO* да стана сама от леглото и да отида да се изкъпя, е само тогава направих няколко дирички кръв след мен
не пропускайте този момент да го изживеете заедно

*THUMBS* точно така е, на мен не спира да ми казва какви герой сме жените, колко много ме обича, как те не могат никога да понесат такива болки, гушка ме и говори на алекс едни такива милички неща за мен относно раждането  @}->--, напълно съм съгласна че е така

Моя съпруг не присъства на раждането,така се бяхме разбрали,но добре че и тАка стана иначе сигурно щеше да припадне :DANCE:

Ми, защо да не присъсътва! Нека да види какво се случва и колко е трудно да дойде на бял свят един нов живот!!! :stork-boy: :stork-boy:

Аз съм от групата на романтичките. Които смятат, че това би бил прекрасен момент, който трябва да се сподели и от двамата, точно така както заедно сме го създали това дете, заедно трябва да го посрещнем и в живота. Моят мъж също робува на предразсъдъците, които прочетох в темата. Но доколкото го познавам, има шанс докато му дойде времето да има по-голям ентусиазъм и от мен. Така както присъстваше и на първите два прегледа и каза, че не би ги изпуснал в никакъв случай.
Не разбирам довода на жените, които не искат мъжете им да ги виждат изпотени, измъчени и т.н. Толкова ли неуверени се чувствате в тяхната любов. Не подценявате ли чувствата им? Те винаги ли ви виждат в най-прекрасна светлина? А не ви ли обича истински онзи, който знае най-лошото за вас и в случая видял в лошата ви светлина. Ако е възможно да се гледа в лоша светлина жената, която се бори за да дари дете..

и аз смятам че е от значение бащата да присъства на раждането.

 Идването на детето на бял свят е преживяване и за двамата родители. Но роля играе и търпимостта на мъжа към подобни емоции. Нашият татко ще присъства на раждането.:) За мен ще е много по-спокойно и сигурно.

На мен не ми се исла да присуства :\ дори и да поиска
Ако е там може би ще се глезя повече и така на него ще му е по трудно като гледа как ме боли а неможе да ми помогне
А като съм сама няма кой даме съжалява и ще съм мъжко момиче :P

Радвам се,че моя мъж не присъства на раждането :)според мен това може да повлияе на сексуалните взаимоотношения в последствие!Малко мъже издържат на гледката на едно нормално раждане!Не мисля,че ако е до мен в този момент може да ми помогне с нещо :\Да ме гледа как крещя и се превивам от болка,как повръщам и кървя,как плача...не ми допада идеята!
Ще видим за следващото ,живот и здраве може друго да реша :)

Няма ли най-накрая да се появи някоя мама, на която мъжа й е присъствал на раждането и тя съжалява за това!

Тука сме се събрали все такива дето:
- раждали без мъжа си и доволни от това
- раждали с мъжа си и доволни от това
- още нераждали, но мислещи да раждат без мъжа си
- още нераждали, но мислещи да раждат с мъжа си

Аз мога да се причисля към нова група, раждала без мъжа си и съжалява за това :sarcastic:

По темата смятам, че това е индивидуално. Всеки има различни усещания за нещата. Това, че мястото на мъжа не било там са отживелици според мен. Относно "гледката", то бащата може да гледа там, а може и да стои до главата на майката, не го считам за някакъв довод това.
Между другото аз в началото не исках приятелят ми да е с мен, но той искаше и аз някак постепенно свикнах с тази идея. Накрая вече много държах да сме заедно. Все пак това е раждането на нашето дете, той заслужава да види първите мигове на малкото същество, а и нали трябва да сме заедно в добро и лошо. Защо аз да се мъча (образно казано, раждането не винаги е мъчение разбира се) и точно в момент, в който имам най-голяма нужда от подкрепа, да не мога да я получа от него? За жалост в болницата, в която реших да раждам не позволяваха бащата да присъства на самото раждане. Но поне веднага след това ме заведоха в стаята ми и там си бяхме двамата през цялото време. Той определено ми беше от голяма помощ и подкрепата му беше много ценна за мен.

Да кажа и аз моето мнение.Лично според мен трябва бащата да присъства на раждането.
Аз раждах секцио и ме беше много страх.Затова много държах таткото да е с мен, да ми дава кураж.
Той отначало не искаше да присъства, обаче сега като мина раждането няма по горд от него и на всички се хвали,че е присъствал.Но въпреки всичко всеки сам решава и си приценява дали може да издържи.

Ами бащата ако е при мен вярвай ми ще съжалявам горчиво - сигурно ще докара и снимачен екип  :angry: Но лошото е че той реши ли да влиза ще си вземе всичките лични оръжия - ще привика всичките си приятели и ако трябва ще поступа и болничния екип за да влезе - молете се за мен да не му щукне поредната негова импулсивна идея  =]

Моят мъж присъства на раждането на детето ни(аз съм с операция де:))и ми беше голяма подкрепа в този момент:)

Аз също исках мъжа ми да присъства на секциото и даже си представях как ще му дадат да пререже пъпната връв /като по филмите :funny:/ но за съжаление докторката не дава.Пак ще съм сама в този важен момент.Исках да е с мен хем за подкрепа,хем за да сподели това щастие от което мъжете са лишени,хем пък и да знае през какво минава жена му,но..уви няма да ме огрее.

Живот и здраве за второто ни дете се надявам да разрешават по време на секцио и татковците да присъстват.Макар,4е като се замисля когато раждах Симона и бях сама като 4е ли се бях мобилизирала и се бях стегналж.Не знжя дали ако има някой при мен няма да се размекна и разлигавя пове4е :\

Моя категорично каза, че не би присъствал нито на секцио нито на вагинално раждане. Предпочита да си спести гледката и аз съм съгласна  *THUMBS* аз също не бих гледала отстрани  :(

Доста съм писала по темета, но преди да родя. Сега, като минала по този път, от опит мога да кажа, че страшни гледки няма! Няма да мога да убедя мъжът ми да ви разкаже лично за изживяването да присъстваш на раждането на детето си, но по Коледа пред гостите ни отново повтори, че тези часове не ги заменя за нищо на света. През цялото време седя до главата ми, гледа мен и мониторите зад мен, стискаше ми ръката когато се задаваше контракция, масажираше ме, когато се изправях, даваше ми вода когато бях жадна... Не мога да си представа да родя още веднъж без него.

Тук в Швейцария можеш да си доведеш един човек когото си искаш - майка си, бащата на бебето, приятелка , сестра... Но винаги подчертават че е най-добре да дойде бащата на бебето, именно по причините изброени от КлараФина. Няма значение дали е нормално или секцио - даже може снимки да се правят.

Клара,как ще ги замени тези часове-а тук в БГ да на таковците дето тъпчат пред болницата и място не могат да си намерят да не им е лесно.Сто пъти по-добре е да си е при теб,каквато и да е гледката поне вижда какво става и най-важното става свидетел на едно чудо.А тук какво седи отвън и само трепери и не знае какво става.Но тук трябва много време да мине за да стане практика присъствието на такото,а и самите мъже да разберат че е по-добре вътре отколкото вън.Повечето българи не искат-страшно било-какво страшно има в най-великото и естествено нещо на света.

И в САЩ не е задължително да е таткото вътре - може да е всеки друг човек, който те придружава, за да ти дава кураж и да ти помага.
Аз още като забременях и питах мъжа ми дали има желание да присъства и той ми каза: "Защо изобщо ми го задаваш този въпрос? Естерствено, че ще присъствам. Това не е само твоето дете, това е нашето бебе!"

Ами точно така е-браво на мъжа ти.

Аз също съм за присъствието на бащата и съпругът ми също,само не знам дали всички болници го допускат,чувала съм и че пари са давани за такива неща,което е направооооо..........

Лелеее, само ние не сме "дорасли" до това мислене  8P
Аз искам само да кажа, че и тези като нас , които за сега са против присъствието на башата по време на раждането си обичат бебетата и жените и това дали присъства бащата или не , не е от голямо значение за по нататъчните отношения. Казвам го понеже наблягате на тез неща  :girl_wink:

Ква глупост бях написала - против раждането  :girl_impossible:

Верка,никой не казва че бащите които не искат да присъстват не си обичат жената и децата.Просто нашите български мъже не са свикнали с това.Едно време са ги гонели като са си раждали по къщите,после в болниците не са ги пускали и сега нагласата е,че те нямат работа при раждащата жена.Това е насаждано с години и не ги обвинявам,ще трябва време за да се промени това.

Ама Кали, аз не го искам също, ако ще той да беше искал  8P

Въпрос на личен избор - аз предпочитам да не съм сама, за Вероника нещата стоят по друг начин, лошо няма. Оставам с впечатлението, че в БГ все още няма избор обаче.
 
Раждането има репутация на терор - болки, писъци, кръв... Никой нормален човек не би искал гледа как жена му се измъчва. Трябва обяснение от страна на лекарите и на самите майки, че не е като във филм на ужасите и че с присъствието си бащата може да помогне.

През ноември в БГ имаше протест на родилките срещу унизителното отношение към тях в болниците Мисля си, че ако бащите можеха да присъстват на раждането никой от медицинския персонал нямаше и да си помисли за лошо държане в такъв момент.

 

Аз в никакъв случай не бих искала да присъства мъжа ми или който и да е близък, даже и пред медицинския персонал не исках да крещя като заклана, но нямаше начин :(
Не би могъл да ми помогне с абсолютно нищо, само щеше да се травмира от целия кошмар, според мен е безмислено.

И трите изброени се срещат често при раждане  :star: Моето раждане продължи 24 часа, като яките контракции бяха около 18 часа, после ми сложиха упойка и не усещах никаква болка. Докато още не бях в предродилна мъжа ми беше с мен /около 4 часа/, разхождахме се по стълбите, умирах от болка, но се радвам, че беше с мен. Обаче той ми каза - Забрави за второ, не мога да те гледам как се мъчиш, а това, което той видя беше нищо. Не знам, ако имаше възможност да стои до края дали нямаше да има пребити доктори, въпреки, че си плащахме. Той е ловец, не се страхува да гледа кръв, но ако му бяхте видели физиономята докато беше с мен - беше безпомощна. Има и снимка, ама няма да я публикувам, че изглеждам страшно на нея. Така, че зависи от раждането, от човека, от много неща, но определено не на всеки понася да гледа болката на жена си.

Моят съпруг присъстваше на раждането на първото ни дете.Винаги съм искала да е до мен,но той беше наплашен от България за ужаса при раждането и в началото не беше много уверен дали иска да е с мен.Даже му бяха говорили ,и то медицинско лице,че можело да стане импотентен ohmy.
Отварям скоба,че на майките също не се дава много инфо,какво точно става при раждането и какво да очаква родилката от тялото си,от бебето и от болницата.
Та,да си дойда на думата: след като минахме предродилния курс,организиран от болницата и абсолютно безплатен,мнението му се промени,а аз не се страхувах да родя.
Никога не съжали,че е присъствал,напротив.Това е един невероятен,незабравим,неповторим момент на щастие,който споделихме заедно.

П.П. И само да добавя,че не таткото изражда бебето.Общо взето той няма работа между краката на раждащата любима. :\

Според мен всичко опира до голяма степен до наистина унизителното отношение към раждащата жена от персонала в болницата.Освен това в нашите болници-държавни едва ли не те мъчат вместо да ти помогнат.Последен пример за това е слънцата която докторите направо мъчеха вместо да и помагат.Ако отношението се промени и на родилката се помага с отношение и оезболяващи,то тогава родилният процес няма да се превръща в кървава драма и тогава и нагласата към него няма да е такама -нито от страна на родилката нито от страна на таткото.Тук те оставят да се мъчиш даже ако може малко повече отколкото трябва.
Всички майки което са били с татковците са били в частни болници и тогава нещата не са така както в държавните.
Абе много неща трябва да се променят и много вода трябва да изтече докато се промени това.Наистина нашите мъже са с нагласата че ако присъстват ще станат свидетели на нещо нечовешко-е кой би искал да присства на това.

Че мъжете са лигльовци и не искат да присъстват на раждането някак си го разбирам, но жените дето ги защитават  :\

В случая изобщо не става въпрос дали мъжете са лигльовци, а дали самата майката иска таткото да присъства! И никой не защитавам, просто ми се струва, че този кошмар е по-добре да го изживея сама.
Аз бях в частна болница с много добро отношение, но пак имаше кървища и мноооооооооооого гадни изживявания като напр. 2 часа напъни и никой не излиза, накрая "скачане" на корема, за да излезне без спешно секцио и т.н. Не бих искала той да вижда това.

¨
 :)

Моето обяснение е, че и двете страни (майката и бащата) имат нужда от предродилен курс, KlaraFina. Уточнението на galu4ka е много важно, че бащата не се среща фронтално с анатомичните детайли на процеса.

Ееее може ли по - любезно ако обичаш  }:-> Кви са тез прказки бее?
Ти май не обичаш някой да не споделя товите възгледи. 1-во мъжът ми изобщо не  е лигльо, за мен в случая жените са лигли, трябва някой да им дръжи ръката и т.н. Айде много моля без крайни изказвания  :angry:

Мила Вероника,  то и твойто е леко крайно, ти пък сега казваш че жените са лигли :)
преживяването за жената си ужасно, защо да го омаловажаваме :)

Еее айде сега стана скандала ли?
Всеки трябва да уважава менението и възгледите на останалите да припомня аз , щото гледам че се позабравило това.
Аз не споделям всичко, което мисля по въпорса точно поради тази причина съобразявам се.
Съжалявам,ч е въобще писах в тази тема, явно заглавието и е объркано. Спирам вече въобще да я чета.

Напълно сам съгласна. Да допуснеш присъствието на бащата е чудесно начало, но докато стане обществено приемливо ще мине време. И колкото повече мъже останат с положителни впечатления толкова повече ще искат да присъстват.

Бабата на мъжа ми, родила 4 деца през 60те в Швейцaрия, ми разказа, че мъжете са били допускани тогава, но дефакто малцина са го правели. Причината е била много проста – раждането не е било прието като извинение да отсъстваш от работа. Тогава се е работело 6 дни в седмицата И повечето хора са били по фабриките, т.е. бащата е имал шанс да присъства само ако раждането е в неделя.  :)

ее защо пък скандал, аз не бих казала че имам изградено мнение по темата, и съвсем добронамерен беше коментара ми

Значи като раждала/без бащата в родилна зала/мога да кажа.При първото ми раждане ми се искаше тайно бащата да присъства,но не бях сигурна дали искам.След 3 дни мъки да родя в болницата аз се чувствах напълно изоставена от най-близките ми,защото не можеше никой да дойде при мен,а персонала се държи ужасно.А мъжа ми в нас 3 дни сам просто не знам как е изкарал в ниведение какво се случва с мен.
Сега ако можеше съм категоричча че бих искала да е до мен,първо защото ще ме подкрупя поне морално,второ защото той ще знае какво се случва с мен,трето защото той е баща на това дете и също заслужава да е свидетел нъ първият му дъх и не на последно място за да знае как се раждат бебетата,а не аз да се мъча 3 дни,а той да се напие на финала без да знае за какво.
Това разбира се  е мое мнение и не бих искала да го налагам,просто се аргументирам защо го искам.

Kali_gali,твоето виждане напълно се припокрива с моето,точно поради тези причини искам и аз бащата да присъства на раждането.
Според мен,когато и двамата родители искат едно и също няма проблем,дали ще присъства или няма да присъства бащата.

Че мъже с мачовско поведение, които не искат да присъстват на раждането, защото  "не могат да издържат на гледката", "ще се травмират" и т.н. някак си го разбирам (обяснявам си го с предрасъдъци), но жените дето ги защитават  :\

Вер, надявам се поста ми така да е по-ясен. Съжалявам, че се засегна, изобщо не визирах теб.

Много ми харесва поста на galu4ka, ако мъжете имат някакъв шанс да научат повече за раждането, сигурна съм, че много повече от тях ще искат да искат да присъстват.

КлараФина, пак нищо не разбираш, за никакви предрасъдъци не става въпрос ама карай! По-ясно от това нямаше как да го обясня  :girl_impossible:

И аз те съветвам да не поставяш квалификации на никой, защото не е приятно. Просто си изказвай мнението без да ги пускаш едни такива тънки ...

maya_bunny според мен точно заради предрасъдъци масово мъжете дори да имат възможност (а те в БГ рядко имат такава възможност) отказват да присъстват  *THUMBS*

Мисля че Regina94 хубаво го беше обяснила, насажда се грешно мнение и грешни представи за едно раждане, съвсем не е чак такава касапница, постарала съм се да го обясня на мъжа ми и ако отначало сме си говорили и той беше против, сега е твърдо на мнение че ако имаше възможност би присъствал. За огромно наше съжаление обаче няма такава опция. Обещал ми е обаче да стои плътно пред вратата за да чуе първия плач на детето НИ  ;)

Гери, аз визирах моя случай, че не става въпрос за предрасъдъци, а за това, че аз самата не бих позволила мъжа ми да ме види в такова състояние.

Иначе зависи от мъжа, има някои много надъхани да присъстват за морална подкрепа, други които не искат да гледат как жена им агонизира, а те са безсилни да и помогнат, което не ги прави лигльовци!

А за предварително запознаване с детайлите около раждането няма много смисъл, защото всяко раждане е различно и докато не започне никой неможе да ти каже как точно ще мине. Момичето след мен роди с два напъна и без почти никакви шевове, а аз 4 часа бях ни жива, ни умряла и накрая ги молих за секцио ... Така че ако нейния мъж присъстваше сигурно нямаше кой знае колко да се стресира, но моя щеше да види "касапницата", за която споменаваш. Затова съм против, но и преди да родя пак бях против.

Да се намМеся ли аз тук,като вече раждала с мъж =]
Честно да си кажа все чувам за мъже които биха се травмирали и биха съжалямАли за това да присъстват на раждането на детето си...Аз обааче до сега не съм чула такова изказване от вече присъствали бащи-точно обратното...
И за касапници и думА не може да става и това сравнение само в БГ съм го чувала :\
Като ходихме с мъжо на инфо вечЕр преди раждането и питахме за прираднали мъже-еми до сега не са имали такива случаи...никога,което и си е много рядко наистина!
Факт е също че в БГ по-големият процент от бащите оставят приспиването,повиването,къпането на бебето на жените си !Аз лично смятам че и присъствието на раждането може да промени много нещата -например мъжа ми пръв изкъпа Хана веднага след раждането и докторите нарочно предоставят това удоволствие на бащите!мазбира се не слагам всички мъже под един знаменател!
И акцептирам и мнението на тези които не искат бащите да са там,но наистина ако и майките,и бащите имаха възможността да се информират за всичко ,може би и мисленето и действията щяха да са по-различни!
Надявам сé всяка от вас да вземе правилногто решение за себе си,но и да оставят и бащата да направи сроя избор!

Пък и най-тежкото и касапско раждане да имам пак нем ога да разбера защо той да не е до мен, аз бих била до него във всякакви ситуаций и искам същото от него.

Както и да е, тая тема е малко като с яйцето и кокошката. Всеки си има мнение, хубаво е обаче да бъде и толерантен към чуждото такова  *THUMBS*

Всичко е въпрос до човек и характер, за мен раждането си остава един лош спомен, а най-щастливия момент беше няколко часа след това, кога ни донесоха бебка. В интерес на истината на мен ми беше много неприятно докато раждах имаше още две момичета да гледам как се гърчат и как ги бърникат, но въпрос на гледна точка. По-добре си помислете как да си обезболите раждането, щото и с мъж и без мъж няма да ви отмине. Също много щастлив момент преди раждането беше като ми сложиха епидуралната 8P, всичко от там нататък ми е като един хубав сън

Много добре казано, Голди - и аз бих искала да е до мен, когато още лежах и донесоха бебче в коша, което сладко спинкаше, но не и преди това да гледа всичките гадории, сякаш няма смисъл.

а и аз да споделя какво мислим ние с нашият татко и двамата сме категорични, че ако раждам със секцио той ще присъства и ще пререже пъпната връв, ако раждам нормално не искам да идва , макар, че той е присъствал на много раждания и каза, че нямало проблем за него , но някак си поне това е моето наблюдение на мъж който е присъствал на раждане /нормално/ после много му е трудно да приеме жена си като сексуален обект винаги излиза гледката пред очите му, пак казвам за да не скочите срещу мен тези с които съм говорила мислят така.
Мъйо дори искаше да асистира и може и да му разрешт като медицинско лице все пак , но аз бих искала само да наблюдава и като дойде заветния мог да пререже пъпната връв.
Както разбирате аз предпочитам секциото след всичко което съм видяла като нормално раждане ми се отрази доста зле до толкова, че стъм категорична в избора си..дори мъжо каза, че нормалното наистина не е за мен с моя праг на поносимост, но наистина ако човек не знае и не е виждал и няма така изразена нагледн представа съм за естествено раждане...

И аз като Maj4eto, т.е. от позицията на вече раждала с мъжа си жена мога да намирам само позитиви от това и да препоръчам на всички да го правят  *THUMBS*. Не лишавайте мъжа си от най-щастливият миг, в който ви казват "честито имате си момиченце/ момченце" и ви подават малкото чудо  *YAHOO* *YAHOO*
 Чак късапница е много силна дума, не жалете чак толкова мъжете, те са силни и в такива моменти с готовност го демонстрират. За мен лично ми беше трудно и болезнено раждането- без упойка, много бързо направих разкритие, ако мъжът ми не беше до мен да ми дава подкрепа и надежда надали бих се справила така добре. Правеше ми масажи на гърба, придържаше ме когато не можех да стоя права от болка, аз отказах да лежа докато правех разкритие, окуражаваше ме, докато напъвах ми подпираше гърба, защото на моменти бях толкова изморена,че нямах сили да стоя седнала, а си лягах и се отпусках.
 А изказвания от сорта- не бих искала да ме вижда в такава светлина и прочие- напротив- бих искала още няколко пъти да ме види точно в тази светлина- даваща живот на неговото дете. Това адски много сближава и прави връзката още по-здрава. Сега и двамата взимаме участие в разказа за раждането, защото и той ражда с мен  *THUMBS*
Преди да започне раждането беше категоричен, че не иска да реже пъпната връв, но когато го попитаха веднага взе ножицата и я сряза. Гадории не е виждал, все пак стои до рамото ми, а не отпред до акушерката.
Ако сега го попитате дали трябва да присъства таткото - е категоричен- според него за нищо на света не бива да се пропуска най-феноменалния момент- идването на бял свят на неговото дете  :girl_wink:
В резултат на всичко това в никакъв случай не мога да се изразя, че съм "агонизирала", дори напротив - болеше ме както никога преди, но не ми остана нито страх, нито лош спомен и днес съм готова пак да тръгна да раждам с мъжа ми до мен. @}->-- @}->-- @}->--
Леко раждане на всички, независимо с таткото или индивидуално. :good_luck:

 :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Лива аз не съм съгласна с това че като те види там спираш да му действаш сексуално, разбира се това е мое мнение, но аз не искам до себе си мъж който като ме види как раждам нашето собсвено детенце ще спре да гледа на мен като на жена  ;)
Виждал ме е как ли не, аз него също, желая го и той мен не заради това в какъв вид съм отдоло  *db*  Желанието и страстта между двама партньори съвсем не зависи от рани, разрези и т.н. Ох не знам...наистина би ми станало обидно ако мъжа ми спре да ме желае заради това че еприсъствал на раждането  *THUMBS*
mmagi е права че мъжа стои до главата на жената, а не занича между краката й ... ето за това говорим че хората (не визирам конкретно никого) имат нужда от информация как протича всичко и тоогава трябва да се вземе решение  *THUMBS*

ами аз не съм раждала до момента , но мои приятелки да и по това какво споделят техните мъже и колко тръдно им е било след това да си легнат с жена си.. и при мен единият ни познат каза сериозно се замислям дали да имаме второ след като видях какво е за първото...а относно как изглеждам "отдол" за мен има голямо значение и за 8 години никога мъжът ми винаги ме е виждал изрядна и това има значение както за мен така и за него , но това е другат тема вече

:goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Моя мъж е изключително гнуслив и просто рязане на пъпна връв дори нямаше да му понесе, но това не го прави по-малко щастлив баща

Оо естествено, това дали присъстват на раждането или не по никакъв начин не го свързвам с това колко щастливи и добри бащи са след това *THUMBS*



Хах е то и мен ме е виждал изрядна, ама имаше друг период със здравословен проблем, когато просто имах нужда от неговата помощ (не свързана с обезкосмяването, други неща бяха) но не искам да навлизам в подробностти, факт е че още ме желае  *THUMBS*

 :) Мале,тук стана страшна полемика,но похвалното е че се спазва добрия тон,а останалото доказва приказката "колкото хора толкова мнения"

Даааааа, добрия тон е много важен!  *THUMBS*
И аз уважавам всички мнения, дори ми е интерсно да науча реакцията на присъствали татковци. Щом някои мами така се чувстват по-добре, значи няма лошо.

 :funny: Току що моя мъж така ме разсмяяя...до сега не бяхме си говорили на тая тема да присъства на раждането(в моя град няма и такава практика де) и той миля ми вика "о, не не, само ще има да се притеснявам,не не аз няма да издържа на напъните" :laugh: Сега ще го майтапя цяла вечер :girl_wink:

Моето мненние е,че за да стигнат Бг татковците до родилната зала ,най-първо трябва да се промени отношението на лекарите и акушерките към тях и то от ден първи на бремеността.Ужасяващо е как лекарите третират татковците,просто като ''сперматозоиди'' и нищо повече.Много от тях не са допускани даже в чакалнята на гинеколога,камо ли да влезе в кабинета,а пък недай си Боже да почне да задава въпроси. :girl_impossible:
За съжаление,отношенито продължава и по нататък по пътя към Голгота и така до самия край/казвам Голгота,защото на нас самите раждането ни се представя ,като нещо,адско,чудовищно,жестоко, срамно и супер тайно преживяване,за което е по добре да не говорим,а само да шептим/.
Момичета,бъдете честни,колко от вас са знаели,какво ще се случи с тялото ви,защо боли при раждането,какво може да се обърка,как бебето учавства в този процес,с какви техники и помоща на тати да преодолеете първоначалните контракции,как да помогнете за придвижването на бебето,какви пози има за раждане?Как да очакваме тогава,татковците да са част от преживяването,когато ние самите не сме.
За мен това не е само физически,а и духовен път.
Създаването,отглеждането,тревогата и любовта към детето е взаимно и се прави от двама.
П.П.Само моля не мислете,че първото ми раждане е било леко.Последиците от него ще нося до края на живота си.И въпреки всичко,чакам с нетърпение раждането на близнаците ни от части и защото ще сме заедно отново в нещо толкова красиво,нормално и естествено,като раждането.

 :goodpost: :goodpost: :goodpost:

И аз гледам на бременността и раждането като духовен път и избор на майката основно да вложи в детето си онези качества и отношение към живота, на които тя държи- с поведението си през бременнността, с емоциите си, с нагласата си. Може да звучи малко налудничаво, но на това ни уча Роси от йогата за бременни. Тати е идвал на 3 семинара и 2 лекции, на които се обясняваха точно тези неща- техники на дишане, масажи за намаляване на болката, цялостна концепция на раждането, разкази за раждане. Благодарение на това бях дотолкова автоматизирала процеса на дишане и напъване, че бях като робот с копче- само си получавах командата и го правех. А той идваше с мен на 3те фетални морфологии да гледа бебчето. Така че ако татковците имат желание, могат да се интегрират в процеса  *THUMBS*
Изгледахме около 20 раждания в youtube и vbox7. Аз слушах дискове с релаксация и си визуализирах какво ме очаква по време на раждането - и като резултат не бях далече от това, което се случи.
И понеже твърдо съм убедена, че раждането е резултат от предварителна психическа нагласа, мисля дай боже за второ дете да работя върху новите техники за безболезнено раждане, защото много жени твърдят, че това е постижимо.

Мъжът ти има очарователно чувство за хумор  :funny:

Темата е адски интересна, изчетох я на един дъх! Много бих искала таткото да е до мен когато раждам един ден! От всичко, което изчетох си правя заключение, че има няколко основни извинения мъжете да не присъстват на раждането и нито едно от тях не ми се струва достатъчно добро.  :\ Да не се стресира мъжът - ами това ми звучи направо смешно на фона на раждането и преживяването на жената като цяло; предрасъдъци - в България ги имаме доста за съжаление, но вървим към подобрение Слава Богу; мъжът нямало да желае сексуално жена си - ако това наистина е вярно, то сериозно трябва да се замислите дали мъжът си заслужава. Единствено обяснението с припадъците и прилошаването ми се струва достоверно. Успех на всички бъдещи майки!  @}->--

Аз съм писала няколко пъти в тази темичка и няма да се повтарям, само искам да добавя нещо, което не мисля че съм споделяла...

та по въпроса "Не искам да ме вижда отдолу и в такава светлина"...

Като бяхме в предродилна зала почти към края вече, по време на една контракция док. вика на мъжа ми: "А , ето я главичката! Искаш ли да я видиш?" ; аз направо се сепнах и забравих и контракция и прочее, а Боби направо скочи с въпроса "Къде? Я  понапъни да видя!" Аз бях така O_O  Просто не очаквах такова нещо...

Сега живот и здраве с второто бебче, още от първия ден, в който разбрах, че съм бременна, Боби сподели, че няма търпение за раждането - да пререже пъпната връв и да гушне малкото вързопче! Нямаше как да не му повярвам - с блясък и сълзи от щастие в очите му!

Вярно , че си е до нагласа и психика - но за мен/нас раждането е много интимно преживяване, което първият път ни сплоти повече от 8-те години, в които сме заедно... А за секса да не говорим - налице е второто :[

Ние сме на мнение, че бебчето ще бъде наше, на двамата и този момент трябва да бъде споделен. Винаги сме се подкрепяли и той иска да е до мен. Само го е страх да не припадне и да отнеме от вниманието на лекарите. Аз без него не отивам да раждам! Изрично ще предупредя леакрката или болницата и там такси и аз незнам какво, че сама не влизам! А за привличането - божее, според мен е въпрос на отношения и любов между двамата, а не на интимни прически  ;)
Но най-вероятно за различните хора е различно - ако знаете, че мъжа ви държи на това да сте изрядна - правете го, ако държи повече на това да го гушнете - правете го - всеки най-добре си познава мЪжо и знае как да го зарадва. Общо правило май няма. Мама сама е раждала, но това не пречи безумно много да се обичат и татко да е горд татко  ;) Успех бъдещи и настоящи мами  @}->--

Ако раждам секцио бих искала той да е до мен, но ако раждам нормално...не, аз имах приятел от детските години и след като присъства на раждането, им се развалиха отношенията...каза ми "Не мога, след всичкото което видях, просто не мога"...не искам да загубя мъжът си...а и знам , че това не е за него...той се ужасява, само като изохкам за нещо, пък камо ли да ме види как ще крещя от болка...Той е категоричен че ще раждам секцио, защото на един приятел на жена му и разказаха играта в Майчин дом и той пребледня само като слушаше, освен това, лекарката ни е приятелка и няма да се чувстам сама...но от друга страна не бих искала да съм сама...

Мм, доколкото знам, не се разрешава присъствието на бащата при секцио - поне където съм проверявала...

На мен не ми разрешиха да присъства бащата на секцио.

Аз съм против бащата да присъства на раждането. Не  искам да ме вижда в такава светлина, а не знам, може и друг път да съм го писала, но и самата акушерка с която раждах също сподели, че не гледат с добро око на тази практика най-вече, защото татковците започват да се панират, да се месят с неуместни коментари и въпроси по време на раждането, объркват родилката. Сподели за един случай в който родилката въобще не е напъвала правилно и те се опитват да контролират ситуацията, а мъжа постоянно повтарял: Браво мило, браво, чудесно се справяш!

Аз също нямам желание таткото да присъства на раждането по ред причини! Просто не мисля, че мястото му е там независимо дали раждането е нормално или секцио! Преди време обаче попитах на шега мъжа ми дали има желание да присъства, а той ми отговори - " Ами мило, ако искаш детето да види в първите си минути баща си как се излага-припаднал на земята и лекарите го свестяват- да може и да дойда!" *ROFL* :sarcastic:

desislavka, мъжът ти е бил откровен  :girl_wink:, мисля, че така е с повечето ... Аз лично не искам да присъства на раждането. И не мисля, че ще се чувствам самотна след като знам, че той е отвън и ще влезне да ме целуни след като родя.  :girlhide:

Аз пък мисля, че трябва да присъства. Според мен това е един много съкровен момент, който трябва да бъде изживян и от двамата. Пък и таткото може да окаже голяма подкрепа на жената в този момент (ако не припадне преди това, хихи). А и той няма да наднича там, отдолу все пак. А ще стои до главата й и ще я окуражава.
Много ме е яд, че нямах тази възможност, макар че мъжът ми така и до края не ми даде ясен отговор би ли присъствал или не. Все викаше: "Ами не знам".  =]

Ами мен ми се струва, че не е необходимо да присъства на раждането. Нали е бил на зачеването  :laugh:...

В предния си пост само изказах предположение, но снощи питах милото дали иска да раждаме заедно и той бе категоричен, че не може да гледа как се мъча

В София в клиника Щерев мъжа може да присъства и на СЕКЦИО.
Аз и мъжа ми искахме да присъства, но родих секцио, а в болницата където раждах не се допуска мъжа при секцио  :( Ако някой ден имаме второ дете и раждам сигурно ще е секцио ще избира болница, в коят може и да присъства поне на мен ми беше доста самотно и ме беше страх по време на секциото, въпреки че лекаря ми е чудесен, а анестезиолога и сестрата през цялото време ми говореха и разправяха смешки.

Аз бях писала, че мисля, че е по-добре мъжът да не присъства. И така си мислех, че ще е на моето раждане, но последното, което чух и което много ме изненада беше - думите на мъжа ми че това дори не трябва да се коментира и той ще присъства ohmy. И сега не знам какво да правя  =]

malinkata , радвай се  *THUMBS* Толкова е хубаво , че бащата иска да е част от този съкровен момент . Бих искала и нашия татко да е така, ама тц  :\ Той от сега като заговоря за раждане и му става лошо и казва, че го е страх  ohmy все едно той ще ражда  =]

Поздравления за мъжа ти :bravo: Ще видиш след раждането, че той е бил прав  *THUMBS* Нашият тати беше и сега казва, че по-щастлив момент в живота си никога не е имал и не би проспуснал следващ такъв за нищо на света. Леко раждане на всички  @}->--

Аз в интерес на истината останах изненадана от твърдостта на решението му и сега не знам да се съгласявам ли или не. Но сте прави, щастлива съм за това, че той така силно ни обича и се старае всячески да ни го покаже и максимално да е част от всичко свързано с бебо. :girlhide:

malinkata , някой мимичета се притесняват как биха изглеждали в очите на таткото в такъв момент, и последващото му отношение . Ако това не те притеснява , съгласявай се  *THUMBS*
Аз съм на мнение , че тези моменти трябва да се изживеят заедно

Ами не мога да кажа какво точно ме притеснява, може би това, което споменаваш е едно от нещата.

malinkata, таткото ще е до главата ти, т.е. няма да вижда никакви анатомии. Няма да позволи на никого да ти се кара. Ще имаш до себе си близък, няма да си сред непознати. Предполагам и друг път таткото те е виждал във вихъра на крайни емоции - викове и смях, така че едва ли ще го очудиш  :)
На курса по раждане ни казаха че енергията която създава бебето, от двамата родители, му е необходима да го измъкне на бял свят.
Чудесно е, че иска да е до теб, ти си щастлив човек  :)

Ние все още имаме спор по тази тема с моя мъж (въпреки , че все още не съм бременна). Той е категоричен , че нищо на тоя свят не може да го изкара от родилната зала. :laugh: .

момичета по този въпрос и аз имам голяма дилема...
нашият татко има желание да присъства, чесно казано и на мен мъничко ми се иска :[
но като чета другите мнения се разколебавам.
Не ме притеснява в каква светлина ще ме види, още повече смятам, че нищо няма да види :), но не знам дали ще се държи адекватно.

По принцип той винаги ми е упора и ме подкрепя и ми се струва, че ще се чувствам сигурна с него.
Но ако се наложи секцио в нашата болница казаха, че няма право да остане...
То при нас няма за кога да решаваме, май ще стане на момента :)

Според мен няма съмнение, че ще се държи адекватно. Мъжете проявяват воля и спокойствие в такъв момент - аз имам близка приятелка, на която мъжът й беше на раждането на сина им и се държа съвсем спокойно човекът и нито е припадал, нито е истерясвал. Не бива да подценяваме мъжете си, не са деца. Така че според мен (изключвам секциото) - щом ви се иска, направете го  *THUMBS*!

ivaiva, след като желае да присъства, а и на теб ти се иска, не пропускай тази възможност. Естествено, че ще се държи адекватно, но трябва да е подготвен. Най-доброто, което можеш да направиш, е да го запознаеш подробно с родилния процес - фази, кое след кое е, какво може да се очаква, как може да ти помага - с допир, с масаж, с думи, със студени и топли компреси. Според мен ако има някой при теб, е много важно този човек да е активен участник в раждането. Пиши ми ако имаш нужда от насока за това какво можете да прочетете и как да се подготвите за раждането двамата. Предварително трябва да обсъдите нещата - какво би искала ти, какво не би желала от него, кое би те подразнила. Не трябва да се съмняваш в него, а да си щастлива, че иска да е с теб.

Има и един друг момент, който може и да не те вълнува теб, но - едва ли бременни, които са видяли лошо отношение от персонала в болницата, щяха да се сблъскат с това ако мъжете им са били до тях в този момент.

Ако мъжът ми нямаше да е с мен по време на раждането, аз бих си осигурила друг човек, който да ми дава покрепа. Колкото и да имам доверие на доктор и акушерки, аз тези хора не ги познавам. Бих се чувствала много по-комфортно ако до мен има близък човек  - било то майка, приятелка и т.н.

Ели, Розовка, Благодаря *THUMBS*

Убедихте ме на 100%, да взема таткото с нас в този така важен за мен и бебо момент.
Мъжът ми е присъствал на всички консултации до момента и каквото аз знам, знае и той за раждането.
Но Ели, ти даваш много инфо, за което аз дори не подозирам, моля те пиши ми на лични от къде да четем :[

Това за персонала в болницата си е 100% валидно за мен аз познавам лекарката, ама всички останали там ще са ми непознати...

убедихте ме, сега само чакам да си дойде татито и започваме да четем, че при нас не се знае, може и тази нощ да тичаме в родилното :)

 :offtopic:  Аз нали тръгнах да раждам малко непредвидено, таткото дочиташе главата предназначена за него докато ми записваха тоновете  :girl_wink:

ivaiva, поздравления за взетото решение  :bravo: (само да не се разколебаеш като му дойде времето)

А може би ellie_bellie може да сподели с всички инфото, което предложи на ivaiva. Сигурна съм, че ще бъде интересно и за много друго момичета (и момчета).

Допускам, че информацията, която бих предложила на Ива, няма да е цялата точно по темата, затова пускам частично тук:
http://www.roditeli.info/family/statia/bashta/ (http://www.roditeli.info/family/statia/bashta/) - ролята на бащата

Алтернативни методи за справяне с болката
Релаксация - да се практикува с партньора за отпускане на тялото, може да се фокусира на определени мускулни групи, помага да се отпуснем по време на контракция. Ако тялото не е отпуснато, това може да попречи за напълното отпускане на тазовите мускули и за слизането на бебето надолу.
Релаксация чрез допир - партньорът докосва определена мускулна група и при този допир вие я отпускате. Това може да бъде много ефективно прилагано като безмълвна комуникация по време на раждане.
Дишане - бавно дълбоко (вдишане през носа, издишане през устата), плитко забързано дишане
Докосване и масаж - практикувайте с партньора си масаж, кажете му кое ви е приятно
Точков масаж -  на слепоочията, на кръста - със свит юмрук или с длан или с топка за тенис;
Студени компреси на челото, топли компреси на кръста, при края на втора фаза топли компреси на перинеума против разкъсване на тъканите
Музика - такава, която ви релаксира (ако не е позволена в стаята, може да си носите ipod и да слушате през слушалки)
Медитация - фокусиране на 1 определено нещо - каквото и да било - дума, звук, снимка и т.н. помага за изключване на страховете, които имате и за елиминиране на неща, които ви дразнят.
Визуализация - всеки човек има място в съзнанието си и място, на което е бил, което извиква приятни емоции и чувства. Споделете с партньора си кое е това място и ако той е не е бил там, заведете го с думите си. Опишете всичко - звуци, мирис, чувства, цветове, накарайте го да се потопи в тях. По време на раждането той ще знае къде да ви отведе с думите си, за да ви накара да отидете на щастливото си място.
Топла вода - облекчава болката и спомага за релаксацията. Използвайте ваната и душа вкъщи по време на началните контракции още преди да стигнете в болницата. Ако са спукани водите ви, не взимайте вана, може само душ. Можете да използвате и душовете в болницата, ако това е позволено във вашия случай. Снабдете се с грейка или шише за топла вода, което можете да поставяте на кръста по време на контракциите.
Смяна на позициите - движението редуцира болката и ускорява родилния процес. Изправено положение или ходене помага значително.
Дълбоко дишане при напъни и липса на пълно разкритие - ако нямате пълно разкритие, а вече получавате напъни, представете си, че партньорът ви държи запалена свещ пред вас.  Издишайте все едно се опитвате да духнете свещта няколко пъти докато позивите спрат. Партньорът ви в този случай е добре да поддържа контакт око в око с вас и дори да духа заедно с вас.


За партньора
По време на първите контракции
да следи честотата на контракциите
да напомня на бременната да пие вода
По време на активното раждане
да наблюдава реакциите на бременната по време на контракции  и да се намеси с релаксиращи техники при нужда
по време на контракция може да се наложи да дишате заедно
давайте точни и кратки команди
окуражавайте
напомняйте и да ходи до тоалетната
давайте и да хруска лед
помагайте и да сменя позициите
По време на прехода
напомняйте и,    че остава още много малко
точно в този момент тя най-много се нуждае от вас
бъдете с нея във всяка секунда
поддържайте контакт очи в очи
окуражавайте дишането
запазете самообладание
По време на напъни и раждане на бебето
окуражавайте я да заеме най-добрата позиция за напъни
предложете и студени компреси и лед за хрускане
бъдете фокусирани

Това са систематизирани неща, преведени от курса, който посетихме с мъжа ми. Курсът беше изключително полезен и за двама ни. Не смятам, че бащата като ходи на прегледи, това е достатъчно. На прегледите никой не ти говори за раждане. Мъжът ми не знаеше какво е тапата, как се скъсява шийката на матката, как протича самият процес, не знаеше за раждането на плацентата. Бяхме детайлно осведомени и за обезболяващи лекарства, упойки и секцио - за всичко ни беше дадена иформация за плюсовете и минусите им. Гледахме и филми за различни видове протекло раждане - секцио, вагинално във вода, раждане в Черно море (в Русия), с епидурална, в комбинация с обезболяващи и упойки. Ако съм станала офтопик, съжалявам.

ели, много полeзна информация.
аз също исках да ходим на курс и уж го бяхме планирали, но в последния момент така се завъртяха нещата, че не остана време.
Ходих само на една лекция по кърмене и много ме разочарова самата лекция и не ходихме повече...
Реално нещата, които разказваш и аз не ги знаех, сега съм пратила и на таткото да чете и дано бебо изчака да се просветим :)
Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

ellie_bellie , благодаря за споделената информация  @}->--

Сетих се нещо от нашия курс! Ели споменава:

Докосване и масаж - практикувайте с партньора си масаж, кажете му кое ви е приятно

Миналата седмица жените седяхме на пода, а мъжете ни масажираха тила, раменете, и кръста - страаааашен кеф!
После обаче си сменихме местата и ние масажирахме мъжете. Те изобщо не очакваха и много им хареса  *THUMBS*
Сега от собствен опит знаят, че наистина масажа помага да се отпуснем  :)

Като чета мненията оставам с впечатленето, че са писани от жени, които не са преживели раждане, и по-точно раждане по естествен път. Категорично съм ПРОТИВ присъствето на бащата по време на това изпитание за жената, освен ако не е лекар или с много стабилна психика. Родих преди половин година и още не мога да се отърся от преживяното ,камо ли да пожелая да подложа на това мъжа си или друг близък човек. Мисля си че има събития в живота на всеки, които е по-добре да си останат самотно преживяни. Колкото д това мжа ти да види какво преживяваш и евентуално да те заобича или зауважава повече - оставете тия заблуди!

С уважение: Дария

dariya, съжалявам за раждането, което си имала, натъжих се. Не знам какво точно се е случило, но явно е било голяма травма за теб. За съжаление не си първата, която споделя нещо такова. Раждането не би трябвало да бъде преживяване, от което да се опитва да се оттърси човек.
Това, което съм споделила от курса ни, беше предадено на нас от жена, родила 3 деца по естествен път заедно с мъжа си. Практика около мен и мъжът да присъства на раждането и за обратното изобщо и на става дума. Аз не мисля, че дори и да не искам да допусна мъжа си в родилната стая, той би се съгласил да стои отвън и да чака. В по-голяма част от времето ще сме сами двамата в стаята така или иначе. Той не би ме оставил сама. Мисля, че говорим за малко по-различни обстоятелства. Но мога да си представя как това не се връзва със случилото се на теб.

Много е спорен този въпрос трябва или не да пресъства мъжа на раждането...затова и не е задължен да го прави а е право на избор...има мъже които твърдо си казват че такова нещо не могат да издържат като че няма да се появи детето им на бял свят а не знам каква гадория...е да ...не всеки може да издържи и това е факт...
аз лично много пъти съм си мислела че в този момент искам мъжа ми да е до мен в други съм се разобеждавала и то заради коментари всякакви и мнения макар че той е бил на мнение че в този момент иска да бъде до мен и когато живот и здраве си имаме бебче заедно да го посрещнем и да му кажем добре дошло...
преди 7 месеца на едни наши приятели им се роди син и мъжа пресъства на раждането след което сподели че това е най вълнуващото му преживяване...да видиш как детето ти идва на бял свят и да усетиш цялата тази енергия и красота...нямаше думи да опише колко му е било хубаво и че съжалява че не е пресъствал на раждането на първия си син...при което моя още повече се надъха че ще да пресъств един ден  8P
аз си мисля че не бих се справила сама без него защото ако има някой който е способен да ме успокои и да ми даде сили то това е съпруга ми...а и се ражда не моето а нашето дете...и има право да е там и да бъде с нас...

На мен би ми се искало да не съм сама в такъв момент!  :)

Таткото ми заяви наскоро отново, че нищо на света не може  да го изкара насила от родилната стая  :) . 

Нашия татко заяви, че ако не се налага секциото да е с пълна упойка ще е до мен. Ама да видим дали няма да предпочете да пуши нервно пред вратата, защото той отказа цигарите, ама в такъв момент незнам дали ще издържи. Така, че по-скоро ще присъства.

А,тази темичка не съм я видяла,По въпроса,тук не е задължително ,но бащата няма проблем да присъства,ако той не може,  бременната посочва кой да е с нея /сестра или майка или др./ влиза с нея.Много съм се смяла на нашия кум който разказваше как е завел кумата в родилното и не знаел ,че и той може да присъства.Екипа който приел кумата само го попитал ти ли си бащата и той казал да хвърлили му една престилка да облече ,а той бил с дебела жилетка и не се сетил да я свали и като влезнал вътре от напрежението толкова му станало горещо ,че едвам издържал .
На мъжа ми съм казала категорично да е до мен и без това ще ми говорят на чужд език всички ,а аз от болка едва ли ще моога да ги разбирам и  да отговарям ,та той да ми е опора и да помага.Моята приятелка която наскоро роди тук ми разказваше,как мъжа и постоянно и викал ,напъвай ,напъвай,и накрая и казал не се лигави бе напъвай силно и тя като се обърнала и го ухапала за ръката :),та той млъкнал  

Aз съм против бащата да присъства на раждането-не по принцип,а конкретно за мен.Има си неща,които не са за мъжкото око и това е едно от тях.Това си е мое мнение.Аз лично съм присъствала на раждане и знам как изглежда всичко отстрани.Бих предпочела мъжът ми да не ме вижда в такова състояние.Това са деликатни неща.Искам да ме вижда като жена,мадама,мацка ако щете и такава да съм в неговите очи.

Моята приятелка за която писах по горе също ми е разказвала ,че мъжът и не е искал да влиза обаче пък като влезнал е заснел всичко и има документирано самото раждане.Кумът ни пък ми е казвал ,че това го е накарало да заобича още по силно жена си.Аз искам да е до мен мъжа ми,но притесненията са ми много големи ,защото той излиза сутрин много рано за работа ,дано да е до мен когато живот и здраве всичко започне.Само Господ да е с нас и да ни пази това си пожелавам  .

По принцип мъжът ми не е против да присъства,по скоро аз съм тази,която не желае.Но,при нас засега всичко е само на теория,защото все още не планираме наследници.
Juji,пожелавам ти всичко да мине леко и безпроблемно при теб и да си имате прекрасно бебче :girl_wink:

juji, това с ухапването направо ме разби  :funny: :funny: . Аз винаги съм си мислила, че мъжъжт ми не трябва да присъства на раждането, но сега вече , когато съм бременна и чета и мисля почвам да си променям мнението. А и той ми заяви ,че нищо не може да го изкара от стаята.

Жените, които имат мъже, които отказват да ги оставят в толкова важен момент за тях са щастливки!  :)

И преди съм споделялa мнение в темaтa,но и сегa дa си кaжa 8P
Принципно съм от мнооого големите шубелии и все искaм някой дa "ми държи ръкaтa" Колкото пъти се е слу4вaло дa е до мен в стрaшни моменти толковa пъти съм го оценявaлa кaто голямa грешкa.Когaто имa 4овек с мен зaпо4вaм още пове4е дa се гевезя,лиготя и стрaхувaм.
Бях сaмa по време нa рaждaнето/секцио бях,но док попитa дaли искaм дa влезе мъж ми ;)/преди дa влязa в кaбинетa и дa се зaпо4не с "циркa" не спрях дa му ревa нa рaмото от стрaх.
В моментa,в който легнaх зa мaнипулaциите преди секциото се стегнaх,мобилизирaх и стиснaх зъби.Знaех,4е съм сaмa,4е колкото и дa ме е стрaх товa дете щеше дa се роди и щеше дa се роди сегa.По един или друг нa4ин трябвaше дa си доигрaя хорото.И действително.Държaх се по-смело от когaто и дa било.Дори и сегa кaто се сетя,сякaш не съм билa aз.В моментa кръв не мож ме нaкaрa дa дaм.И съм убеденa,4е aко той беше до мен в тези моменти щеше дa е мнооооого зле.Нямaше дa спрa дa се оплaквaм и дa плa4a от шубе.
Зa товa съветa ми към стрaхливите мaми е-бъдете сaми.Тaкa ще сте още по-мобилизирaни и стегнaти в трудните моменти.Когaто знaете,4е вси4ко зaвиси от вaс и нямa нa кого дa предaвaте болкa и стрaх,ще се спрaвите много по-добре!!
Рaзбирa се 4етa,4е някои искaт кaтегори4но мъжете им дa споделят емоциятa.Прекрaсно е.И aз бих искaлa един ден живот и здрaве мъжa ми дa види кaк се появявa нa бял свят второто ни детенце,но aко е до мен просто щя се лигaвя и нямa дa съм товa,което бях по време нa първото рaждaне!

Клео,то си е до човек ,аз ако си бях в БГ категорично щях да искам секцио и нямаше да настоявам мъжа ми да е до мен.Но тук в чужбина когато доктора ти говори на чужд език при условие, че говоря и разбирам езика ,раждането е естествено само по мед.причини може да се прави секцио, нямаш никой друг освен мъжа си,категорично съм му заявила ,че трябва да е до мен .Аз съм си по принцип и паника като се паникьосам просто спирам да слушам какво ми се говори и в главата почва да ми бучи всичко, става страшна история :),та поне да има някой с мен който помага и успокоява.Иначе и аз като теб когато съм сама  и се мобилизирам се справям ,но в конкретния случай все си мисля ,че няма да мога да се справя

Жуже aз сaмо споделям мнение бaзирaно нa ли4ния ми опит.Не ви aнгaжирaм с него.
В твоят слу4aй си преценилa,4е товa искaш и смятaм,4е си много прaвa в изборa си *THUMBS*
Всякa ситуaция изисквa aдеквaтно решение!Хубaво е,4е мъжa ти споделя желaнието ти.
Желaя ви успех и леко рaждaне и нa двaмaтa  :P

Мирка,точно това и аз казвам  :),мерси за пожеланията ,ужасно ужасно много ме е страх,ама кой ме пита.Наумила съм си на последната морфология да питам за секцио дали ще може ,но едва ли ще ме огрее,до сега с който и лекар да споделих /че всеки път прегледа ми се извършва от различен/ всеки с широко отворени очи ми казва ама как е възможно,ти наистина ли го мислиш  :\

juji, мое лично мнение е , ако не е наистинана необходимо ,по-добре да родиш по нормален път. Не мисли,че секциото не крие опасност, напротив, все пак е операция.
Иначе мен не ме е страх, но ми се иска Крис да бъде с мен за компания, защото мисля че ще ми е скучно първите часове  ;) , а и ми се иска да види появата на детенцето си . Всичко е много индивидуално все пак трябва да се вземе под внимание и желанието на мъжа, защото все пак има такива, които н емогат да понесът гледката, други , които на всяка цена държът да присъстват.

Мири,така е операция е,но както доктор Спок казва ,не всяка жена може да понесе тази болка.С наближаване на денят аз все по силно се притеснявам дали ще се справя.Много ,много ме е страх

Сигурна съм ,че ще се справиш, все пак природата така ни е устроила, че да можем да понесем ражадания,  мога да си представя, че те е страх, но важното е ,че твоят съпруг ще бъде до теб и ще те разсейва с други неща. Всичко ще мине добре. @}->-- А и не е казано ,че трябва да боли прекалено много, всяко едно раждане е толкова индивидуално.

Чувала съм че при 70% от браковете на който е присъствал бащата на раждането до 1 година след това барка завършва с развод.Просто след това изживяване мъжете не можели да възприемат партньорките си като жени,а само като майки на децата им.Сексуалният им живот замирал и се стигало до развод съотвтно  *crazy* :( :ohah:

Не съм раждала , но не мога да си представя мъжът ми да присъства като дойде този момент.Може би ще съм по неспокойна така.Освен това е всеизвестно че мъжете са с по слаба психика и да не се наложи да му оказват първа помощ (това в кръга на шегата) :girl_wink:

Живот и здраве моя мъж ще е до мен на раждането, той също се вълнува и иска да е там. А и той ще ми е голяма опора да е при мен отколкото да съм сам сама с непозната акушерка. Отделно си имам план за раждането и като настъпи деня може и да не съм в кондиця да обяснявам дали искам епидурална или дали искам да ми напълнят вана и т.н. но за това разчитам ,че таткото ще е там и ще се води и той по моя план (до колкото може да се изпълни до края) Отделно това е нашето дете и защо той да е лишен от удоволствието да си види бебето в 1та секунда и да му пререже ТОЙ пъпната връв. Също го мисля варянта и майка ми да е в стаяата при мен.
Аз съм напълно ЗА таткото да е там, ако той не може да присъства тогава някой бизък на който може да разчиташ и се чувстваш спокойно.

Аз не пожелах мъжът ми да присъства,въпреки,че болницата предлагаше такава възможност.Не съжелявам,защото щях да се чувствам много по-притеснена.И без това операцията мина за 30 мин. и го видях веднага след това в реанимацията.То аз не желаех да присъствам,пък какво остава за него  =]
Може да звучи консервативно и глупаво за много жени,но не мисля,че мястото на мъжа е в родилното  =]
Това е моето мнение  @}->--

Мъжът ми присъстваше на раждането-секцио и е щастлив, че първи гушна и целуна нашият син, беше се подготвил и за нормално раждане, но така се стекоха обстоятелствата. Дори доктора го покани да се изправи и да погледне как изваждат бебето, после сподели, че мигът е бил безценен. Вълнението и огромната радост се виждаха в очите му.
Аз съм му безкрайно благодарна, че беше до мен, защото на моменти се чувствах много зле, според анестезиоложката съм от малкото хора, които не ги хваща добре упойката, усещах цялото ровичкане из корема ми, на моменти и болка, наложи се да ми бият дори локална упойка, не можех да дишам и ми се гадеше, бучаха ми ушите, но чувах неговия глас: "още малко, още малко, справяш се добре" Това, че беше до мен и можех да стискам ръката му ми даде огромна сила и го издигна още повече в очите ми. 

Приятелят ми за сега иска да присъства на раждането но аз не го искам там.Не знам просто мисля че както мъжете нямат място в кухнята докато готвим така не са нужни и в родилното докато раждаме. =].По-добре е да седи отвън и да тръпне в очакване да му покажат малкото човече тогава със сигурност реакцията ще е :eager: *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Моето мнение е, че бащата трябва да присъства на раждането.
Защо да му се отнема този така велик момент? Няма нищо по- вълнуващо и мило.
Мъжът ми беше с мен- обичта, подкрепата и спокойствието му бяха незаменими. Той знаеше какво да очаква и какво да прави, знаеше какъв е плана ми за раждане. Пред възможността да отреже той пъпната връв, избрахме да дарим стволовите клетки. Живот и здраве пак ще раждам с него :)
А относно това за разпадането на брака- еми ако е истина, то тогава доста двойки трябва отдавна да са се разделили. И не мислите ли, че ако бащата е заедно с майката, то отношението в Бг болниците ще е по- различно?

*THUMBS* Хи хи хи, много са свежи постовете ти, carlyangel, обичам да ги чета, а това е и моето мнение!

Ами,то в болницата,в която раждах,отношението си беше супер и не е трябвало Данчо да ги усмирява,ама по принцип си права,че в повечето клиники си е друго,като видят,че имаш мъж на място,стават по-мили.Друг е въпроса,ако мъжът ти е като моя.Данчо прилича по-скоро на тийнейджър,отколкото на някой мъжага,дето да всява респект.  =] Да не говорим,че е като в небрано лозе в подобни сублимни моменти и мълчи като пукал. 8P
rozovka    @}->--

carlyangel-само ако може да те попитам в коя болница си раждала?мерси

 :offtopic:
maria_panairova  раждах в "Селена",гр.Пловдив.Препоръчвам я с две ръце.  *THUMBS*

Здравейте, да кажем, че аз съм от малко по-старото поколение и моето мнение едва ли ще ви хареса.Според мен от векове наред мъжът не е присъствал на раждането и няма работа там.Всяка жаба да си знае гьола, както казват хората. Доколкото съм запознат и при другите бозайници (животните) мъжкият не присъства на раждането, макар, че в някои случаи е наблизо.Между другото и жената няма място в казармата, респективно в армията. Нито пък е редно приятелката ти да те държи за ръка, докато ставаш мъж( тоест докато си войник). Така си мисля и аз, че жената сама трябва да извърви своя път и сама да стане истинска жена. Но явно светът се е променил, и в армията вече е пълно с жени, скоро очакваме  и мъжете да почват да раждат. Така , че по-правилното би било - НЯМА правила - който иска да присъства, който не ще , да не присъства. Все пак детето си е негово ( е поне така се предполага де хихихи *YAHOO*)

  А относно планираните раждания и принудителното секцио, макар , че не сме в тази тема. :offtopic:Преди само около 70-80г. вашите прабаби са раждали на полето и са прерязвали пъпната връв със сърпа. Буквално след час са ставали на крака. В момента много жени не могат да родят без секцио. Чудя се от прекаленото изнежване на организма, какво ще следва за нашите деца, дали пък въобще ще могат да раждат и на къде точно върви света?!?

Не можах да схвана в този случай къде е ролята на медицинския екип?!?Не искам да прозвучи обидно, не зная какво работите, но едва ли ще позволите да ви висна един ден на главата и да ви обяснявам как да си вършите работата, ако да кажем вие сте маникюристка, а аз съм строителен работник (съвсем примерно). Не че имам вяра на медицинския персонал като цяло, но все пак на тия хора това им е професията и ако не се лъжа 6 години им е само ученето.Предполагам, че ако имат малко съвест и желание по-добре ще си свършат работата от някои който е на ниво няколко месеца четене по форумите.Ако не може да им имате доверие и се налага вие да определяте какво да правят в този важен ден, значи това не са никакви професионалисти. До колкото знам болниците предлагат и опция "Избери", значи може да си изберем предварително хората на които да се доверим.

Работата на медицинския екип е да ти помогне да родиш във възможно най-комфортна за теб позиция, да облекчи болката ако искаш тя да бъде облекчена, да те предпази от решения и действия, които не са здравословни за теб и бебето, да се намеси в този естествен процес ако нещо се обърка и нещата не могат да протекът естествено, да се съобрази с желанията и усещанията ти, защото само раждащата жена знае най-добре как и в коя позиция се чувства най-добре. Много хубаво, че учат 6 години, но на много български медицински лица и 16 да учат са им малко, защото не знам в кой учебник пише да се скача на корема на напъваща жена, за да се "помогне" на бебето или пък да се разпори жената от край до край само и само да излезне едно бебе тежащо 2600 гр, и едва ли пише в книгите, че първескинята трябва да роди до 14 часа, а второ, трето дете за 6-8 часа, защото и това се практикува в българските болници и какви ли още безумия, за да накарат жената да се чувства и да ражда като куче само и само да си спестят ценното време същите тези медицински лица, за да отидат да "помогнат" на някой, който си е избрал екип и е платил сумати пари на лицата с хуманната професия, които са там да лекуват и помагат на хората.
Съжалявам за безкрайния  :offtopic: но не се сдържах да отговоря на господина от старото поколения и защото заради така прокламираното негово мнение ще си останем хиляди години назад, ще раждаме без мъжете си, ще се крием когато кърмим като че ли сме чумави и ще робуваме на какви ли не още догми и остарели разбирания.

Принципно съм съгласен с повечето неща от поста ти(относно безобразията на медиците). Но да ти кажа честно( понеже аз вече имам деца), не схванах къде точно съм писъл, че трябва да си останем хиляди години назад? Къде е прогреса в това някои да ти държи ръката и да се разправя с медиците?!? По времето на майка ми това просто не се е налагало. А и как ще израснеш като истинска жена ако вечно някои ти седи до гъза? Как ще се научиш сама да носиш отговорност? Освен това останах с убеждение, че изобщо не си разбрала смисъла на моя пост, просто си го сметнала като заядка. Знаеш ли обичам да пиша в този форум по разни теми, за които смятам, че имам виждане, но понеже съм мъж , а повечето тук сте жени, и понеже имам около 15-20г. разлика от повечето тук,моето мнение често се различава от вашите.Прави доста неприятно впечатление следното - повечето от вас изобщо не търпят критика или мнение , което коренно се различава от останалите. Повечето от вас изобщо не са съгласни да погледнат нещата от другата им страна. Обаче мили дами, в спора се ражда истината. Това , че организма на прабаба ти е можел да роди на полето и да оцелее, а ти в 21 век не можеш да родиш в съвременна болница с 5 човека лекари и се налага да повикаш цялото си семейство да помага Не е никакво развитие на нещата и никакъв прогрес, това си е жив регрес, направо човечеството върви към гибел.Каква е следващата стъпка? Може би в скоро време да не може да дишаме сами? В природата си има много ясни закони. Човек е устроен да се приспособява към средата. Ние искаме да приспособиме средата към него. Добре ОК, по комфортно е, но за сметка на това изгубваме постепенно способностите си за оцеляване, дадени ни от майката природа. Някои , някога замислял ли се е за тази истина?Колко уязвими станаха хората вече?

За да не остана грешно разбран, не си мислете че ви пращам да раждате в плевните на село. Обаче всяко нещо си има разумни граници. Аз никога не бих седял до жена си докато ражда, нека сама извърви този път.Просто местото ми не е там. Естественно, ако вашия мъж чувства своето място там, нека си седи, никъде не съм казал обратното. Може би е нужно да се понаглежда медицинския персонал, за да се спре безотговорността им, ама пък чак да им казвам какво да правят?!? То по добре да им скъсам дипломите тогава. Освен това не мисля, че работата на медицинския персонал е просто да ти помогне, неговата работа е доста по отговорна. :offtopic: А защо ли сме на това кофти дередже? Ами щото си траеме. Какъв е проблема като сте недоволни от някои екип и имате основание да се жалвате, да дигате врява и да ги уволнят? Ама вие просто не го правите, взимате си бебето и чао, да му мисли следващата.Като не сме доволни от управляващите например какво? Едни и същи идиоти ни управляват 20, че и повече години.А като стана въпрос за медиците, не може всички да са под един и същ знаменател, и там има много свестни хора. А има и друг момент - колко от четящите тук могат да кажат, че съвестно си вършат работата и не я претупват?Я си помислете какво става като наближи края на работното ви време - кое ви интересува, колко  спешна работа има или колко е часът? Бягате ли от работа, взимате ли си болнични без причина?Може би много от вас не го правят, но съм сигурен че има и такива.Нека погледнем истината в очите! :offtopic:Всички играят в един цирк, такава ни е нацията. И винаги някой е потърпевш.

Явно Deliysky сме на коренно различни мнение и нито вие, нито аз можем да разберем това на другия. Но виждам малко противоречие и във вашето мнение. След като тялото на жената е устроено да роди на полето и да стане да се изтупа и да продължи, защо тогава работата на медицинския екип да е толкова преувеличена и не е само да помогне ако нещата не протичат по естествения природен път.
По въпроса как ще израстна като жена ако съм сама, ми не мога да се съглася, ако аз не съм вече израстнала още преди да се реша на стъпката дете то едва ли раждането ще ме възвиси толкова много.
И последно моя мъж беше до мен и ще бъде за в бъдеще, не само, за да ми държи ръката, а защото сме се събрали да сме заедно и в добро и зло, и в болест и здраве, както и аз ще бъда до него ако на него му предстои операция, някакво изпитание или радост защото раждането на дете е не само изпитание, но и неземна радост . Защото ако всеки сам ще си върви по трудните или приятни
моменти в живота няма смисъл да сме заедно, това е философията на нашето семейство. Изказах мнението си, нека никой не се чувства обременен и длъжен да го разбира, няма да коментирам повече, защото в този спор няма да стигнем до истината, а както стана ясно тя е индивидуална за всяко семейство .

Бих казала, че подкрепям мнението на Rapunzel!
Не знам какво чувстват другите, когато им скочат върху корема, но аз изпитах възможно най-адската болка, която дори не съм си и представяла, че е възможна - за протокола, удряли са ме в корема - но това нямаше нищо общо! Болката беше такава, че чак изкрещях и лекарят, който ме натисна ме пита: "Това пък сега за какво беше?" Е, извинявай, ама какво - да имам чувството, че ме изкормят и да си стоя кротко ли? Той като не е изпитвал такава болка (а и вие Deliysky също!!!) какво право имате да ни съдите?? Защото да - коремът(или поне моят беше така) е по-чувствителен по-време на контракциите - много по-чувствителен - никога няма да забравя тази болка и НИКОГА няма да забременея отново! Защото не искам да минавам през АДА на раждането повече! И, да - имах нужда от мъжа си в този момент, но по стечение на обстоятелствата той не беше там!
И за протокола - после 2 месеца не можех да се възстановя и ме болеше!

А за раждалите на полето - знаете ли колко по-голям е бил процентът на умиращите при раждането бебета и майки, отколкото е в момента? Тъй като ако се получат усложнения - няма кой да ти помогне! При мен например в крайна сметка се наложи да вадят бебето с форцепс, защото чрез напъване не можах да я изкарам - а да съм напъвала малко - едва ли - при положение, че през бременността имах най-отпуснатите бедра в живота си - след раждането те бяха по-стегнати от на футболист, прасците също! Свалих 8см от обиколката на бедрата си за половин час и логично се сдобих и със стрии, ама карай да е весело!

Не виждам защо коментирате раждането след като нито сте го преживявал, нито някога ще го преживеете, за да знаете какво е и колко точно боли!

А защо трябва да преживее болката за да има право на мнение.Казват че по време на раждане разсъдъка на жената е в своя връх така че не е нужен някой в родилното да решава вместо теб,а явно и доктора ти е бил леко некомпетентен щом след като е видял че бебето няма да излезе по нормалния начин да е наредил секцио.Напълно подкрепям Deliysky.Не казвам че като зараждам един ден ще го направя на полето за да стана по-човек но и няма да викам когото и да било при мен да ми "пази страх".

Въпросът не е да решава вместо мен! Да не мислиш, че можеш да обясняваш надълго и нашироко какво искаш? Аз видях, че няма да стане и го казах на лекарите - казах им, че по-силно от това не мога да напъвам, а те: "Ти пък какво се превземаш сега, толкова жени са родили, пък ти здрава млада жена, не можеш!" Ами не се превземах, казах им го, защото беше ясно, че ми трябва помощ! Нито пък, както каза после лекарката, съм била неадекватна по време на раждането - абсолютно адекватна си бях, осъзнавах какво се случва и какво трябва да се направи!
А за секциото - беше късно, тъй като бебето беше вече в родилния канал - просто трябваше да се извади с форцепс, както и стана всъщност накрая!
Но това не означава, че нямам нужда от ПОДКРЕПА! Или това е глезотия според вас? Сигурно човек трябва да се мъчи сам като грешен дявол? Да не би сам да го е правил това дете?

Аз мисля, че бащата може да присъства на раждането, ако и двамата родители имат достатъчно информация какво ще се случва (доколкото това е предвидимо), отнасят се спокойно и осъзнато към този въпрос и това е желанието им като семейство. Ако всичко това е налице, не виждам причина да не присъства бащата. Детето е правено и от двамата родители и не виждам защо на жената трябва да се налага нещо като наказание "да извърви сама своя път" само защото физически го ражда. Жената не е нещо изначално греховна развратница, която да накажем за първородния грях с мъките на раждането, а мислещо и нормално същество със своите болки, страхове и притеснения, които е естествено да сподели с мъжа до себе си в този важен момент, ако и той се чувства общо-взето спокойно в цялата обстановка.

Deliysky, иначе аз съм съгласна, че съвременните жени много се глезят, но то и при съвременните мъже е така. В последните години се нароиха куп болни мъже, новопръкнали студенти, а сигурно и обратни - защо? - за да не се ходи в казарма (преди да я отменят). А моят баща е служил две години в казарма и не се е оплакал. Да не си помислите, че одобрявам казармата нещо - не, но куп мъже също хленчиха като бебета, че ще им се развали комфорта, защото трябва да повисят да дават наряди няколко месеца, а това не ми се струва тежко колкото раждане. Та да не спорим кой е по-разглезен... има го и едното, и другото.

 :offtopic:Ми да, така е, че аз по-горе го казах, не може в казармата приятелката ви да ви държи ръчичката. Добре де, не им се ходело, че ще им се развали рахатлъка, ми ако стане война какво ще стане? Като се изкарват гейове да идат да посрещнат врага със свалени гащи, може пък и да помогне тактиката!  :bravo:Никой от нищо не е застрахован, сърбите 10г война водят и още им гори чергата.

Не можах да се стърпя...ето това изречение много ми хареса и напълно го подкрепям.  *THUMBS*
И м/у другото и аз се сетих за казармата..
А тези приказки за едно време,направо вече са ми дошли до гуша.И в Германия съм живяла,и в Италия също,но такава "носталгия" по старите времена не съм чувала.Вярно е,че в Б-я цивилизацията е "криворазбрана" и с всички "благинки" на новото време се злоупотребява,но и тези примери за едно време вече ми идват в повечко.Интересно защо бабите от онова време сега ахват колко е лесно днес и хич не милеят по прането на памперси на ръка(примерно). =]
П.П. Бабата на мъжа ми я е израждал едно време дядо му,защото "бабата"-акушерка на селото починала същия ден.  :D

И аз се разпалих от спора...Много мразя фразата "а баба ти е раждала на полето, пък ти какво се глезиш?" Всъщност не баба ми, тя е живяла в цивилизацията, а пра-баба ми, но тя от 8 раждания има 2-ма сина...Нашите прабаби са раждали по лето, ама смъртността е била огромна както на родилките, така и на децата...и пак от тях е тръгнала приказката, че "когато родилката ражда е с единия крак в гроба". И още нещо...че жената като раждала била концентрирана, мога да поспоря...тя прави само едно, което и е продиктувано от инстинкта, но изобщо не е в състояние да възприема (поне с мен беше така), а за безобразията в българските болници не ми се говори...Но само да попитам нещо...ако съвременната жена "се глези" като иска избор на екип и човек близък до нея, какво да кажем за съвренния мъж, който се крие като лалугер в дупката си и отказва да бъде до жена си в най-трудния момент? Еми да глезим се имаме право на това. Ако моят съпруг не беше ми отказал под предтекст, че няма да издържи, то с детето ни нямаше да се извършат неща, които само в България се правят и които до едно са вредни за бебето и ако бащите в България се престрашаваха да  са там пак лекарите няма да си позволяват отвратителното си отношение и повярвайте ми сигурна съм че нямаше да има толкова внезапни смъртни случая на бебета, които майките им не ги виждат, защото са били увредени...И пак да се върнем в миналите времена...тогава много села са били без лекари, отдалечени от градове и бащата е бил този, който е помагал на майката да роди, не да се крие зад вратите и да поеме детето за първа снимка и вечерта на мотика, че имал дете?!

За мен спора е малко излишен в нормалните държави отдавна нямат такава дилема.Мен ме питаха кой ще влезне с мен в залата,можех да избера сестра, брат, баща.А ако съм сама щяха да ме накарат да подпиша някъкъв докумен във връзка с това.Освен това бащата не е застанал отпред при акушерката и да гледа целият процес,нашата акушерка каза на мъжа ми да стои над главата ми и да ми дава кураж от него друго не се искаше.Ако той искаше можеше да снима с камара, но това не го пожелахме.

въпрос на гледна точка, нашият не искаше

И аз изцяло подкрепям това изказване  *THUMBS*

Със съпруга ми изобщо не сме говорили дали ще бъде с мен или не ... то беше ясно. Благодаря на Бог, че бяхме заедно. Не, че съм някаква глезла, но при раждане от 31 часа и с мисълта през цялото време, че раждането ми се предизвиква заради проблем със сърчицето на бебето...
А какво ли щеше да му е на мъжът ми отвън  :huh:

Carlyangel, мисля, че ако става въпрос за живота и здравето на теб и детето, то нито един мъж не би мълчал.

Стана ми много мъчно от поста на menyanthe O_O

  :goodpost:

За мен мястото на жената е до мъжа и на мъжа до жената и в хубави моменти и в трудности. Защото за нас раждането на нашият син беше както трудно, така и най- великият момент  *INLOVE*!!!


 

Аз не бих искала да присъства мъжа ми на раждането.Според мен трябва да стане така както и двамата го чувстват.Не мисля ,че и мъжа трябва да се насилва да присъства ако не желае.Всичко е въпрос на избор.Не мисля че ако мъжа ми е до мен и нещаат се усложнят той разбира толкова че да се намеси или пък да дава съвети на медициския екип.Аз бих си избрала и екип ,защото за съжаление има много некадърни медици и не желая да рискувам.

както писах по напред във темата съм абсолютно съгласна бащата да седи отвън не само заради притеснението но и като го знам моя как обича дава акъл ще влезне на два крака и ще го изкарат в количка и в безсъзнание  :P

Аз ще раждам сама, мъжът ми ще бъде до мен задължително. В смисъл, помолих в болницата да ми освободят една стая и да не ме притесняват, ще имам дула, за всеки случай ще е там, ако има нужда лекарите да са наблизо :)

Как така сама ще раждаш? А дулата какво прави? Може и да ви звучи аматьорски въпроса, но никога не съм раждала и ми се струва, че е доста сложна процедура.

И лекарите наистина ли се навиха да те оставят без контрол и да се намесят само ако нещо не върви по план?

В Холандия голяма част от жените раждат сами у дома. Друга с акушерки у дома и без доктори. Трети в болница, но те са повече изключение отколкото правило. Говорим за една от най-развитите страни в света. И смъртността при раждане е една от най-ниските в света. Всички бащи присъстват на раждането.

Доста интересна идея имаш!  ;) Пожелавам ти да се осъществи един ден! Макар че ако трябва да съм честна, щом си помолила вече в болницата това да се случи, би трябвало да са ти отказали.  =] Лекарите поемат отговорност за теб щом раждаш при тях и се съмнявам, че няма да те притесняват и ще те оставят с дулата и мъжа ти.
kiwi, дулата е ето това, най-общо: http://www.estestveni-idei.com/prod/polezno-1/birth/birth-doula.html (http://www.estestveni-idei.com/prod/polezno-1/birth/birth-doula.html).

В болницата, където аз ще раждам не позволяват мъжа да присъства, а моят искаше много. Изненада ме приятно с неговото решение, дори не си и бях помисляла да му предложа, но така или иначе, идеята му ще си остане нереализирана за съжаление.  =]

Аз съм мъж, имаме едно момиченце но наистина исках да присъствам при раждането.  :)

Прекрасно е да се чуе и мнението на татковците! Ако можеше повече мъже да се включат с мнение би било чудесно.  :)

Е чак пък сами. Това не го вярвам много. Ами ако има разкъсвания и се налага шиене, какво, така си кървиш ли  :huh:. 

 :offtopic: Това вече отива към офф топик, но ще го напиша, за да не остана недоизказана. Тенденцията е към промяна. Принципът на акушерството е доста широко използван тук, макар че в последните години нещата се променят. Акушерките са разделени по региони и обикновено са част от малки организации - фирми от 2, 3 понякога 4 акушерки. Те работят на смени. Една акушерка покрива дадена област и се случва да е отговорна за средно 3, 4 или повече родилки на нощ. Случва се да дойде прекалено късно. Майката на съпруга ми е родила последния си син (те са общо 4-ма, всичките раждани у дома) напълно сама, акушерката е дошла много по-късно, защото е имала други родилки. Тя ми каза, че накрая дори не е било въобще нужно да идва. Много родилки от Библейския колан (това е географско наименование за протестанската част от страната, която на картата изглежда като дълга редица, затова я наричат колан) раждат сами с дула. В страната има и голям процент имигранти от островите, бившите колонии на кралството. Те имат съвсем други културни обичаи и много от тях раждат сами у дома. Не мога да ти кажа как го правят и как се справят с разкъсвания, както ти казваш и с други неща около раждането, нито съм присъствала, нито съм сигурна, че искам да знам, честно казано.  :( Последните години има много дебати за това и както казах тенденцията е към промяна. Все повече жени раждат в болници. Аз съм много далеч от идеята да раждам сама у дома, да не си помислите, просто описах какво ме изуми в страната където живея.

 :offtopic: Да, благодаря ти много за разясненията, макар че поизлязохме от темата по моя вина  @}->-- - аз изобщо не оспорвам това, което казваш, просто наистина се учудвам... много други неща могат да се случат, освен разкъсвания... високо кръвно, усукана пъпна връв на детето, разни неща, да не изброявам, не съм и специалист. Странно ми е, някак не мога да го повярвам - това е  :).

На мен ми беше още по-странно. И още ми е. И пари да ми дават не съм сигурна, че ще раждам у дома един ден. Много мога да говоря по темата, щото с много хора около мен си говорих, но на ниво чист интерес, все пак и аз не съм специалист. :P Спирам с оф топика.  :)

Относно раждането в къщи, може би има някакви предимства, но не виждам смисъл да се правят щури експерименти и да се връщаме насила в каменната ера. В една болница има медицинска апаратура, реанимация, кръв за преливане, лекарства и много персонал.Не може и дума да става за сравнение.

Трябва ли бащата да присъства на раждането - всеки си има мнение. Писах преди и доста подскочиха срещу моето. Според мен - не трябва да изисквате това от него, ако той има желание, нека присъства. Детето е на двамата, всеки има право да избира. Аз имам едно дете, не присъствах. Лекарите не ми позволиха, но и аз не изявих огромно желание. Пък и не смятам че всеки трябва да се мотка в стерилните отделения, трябва да има дисциплина. Това е момента в който момичето става жена и този кратък път трябва да го извърви сама. Без мама и без други глезотии. Но виждам, че разбиранията вече са други, затова жените вечно са мамини момета, а мъжете, който отдавна не ходят  в казарма са мамини синчета, а още по-мамините синчета са се превърнали в " меки китки".  :)

Делийски,аз уважавам нежеланието на мъжа да не присъства на раждането.Моят мъж също не би искал,както и аз нямах мерак да е вътре с мен.Но просто не мога да приема аргументът ти против,че момичето се превръщало в жена и трябвало да извърви пътя си сама.Много варварско ми звучи.Разбирам,че бащата не желае да гледа как жена му се мъчи,да гледа кървища и тем подобни,но това ми звучи малко като някакво наказание да си извърви пътя сама.Не искам да го приемаш като заяждане,моят мъж не съм го натискала нито да идва,нито пък той искаше.И двамата бяхме на едно мнение,но аргументите ни бяха съвсем други.
За това си прав,че в днешно време има много мамини синчета и девойки. 8P
Аз се чудя кое е това изпитание в живота на един мъж,което би го направило такъв.Ако за една жена това е да стане майка,какво би било за мъжа това нещо?

Делийски ще ме извиняваш ама как се посмях на тоето изказване не е истина.Толкова закостеняло и остаряло виждане може да изкара дядо ми.

Не съм раждала, надявам се скоро да мога да забременея пък раждането в момента ми се струва супер лесно на фона на борбата за забременяване.Но не мисля че то ще ме направи по-жена от това което съм сега.Дали си мамино дете по принцип не зависи от това дали ще родиш сам или ще ходиш казарма, това е до възпитание.Аз лично отдавна не съм мамино дете, нито пък мъжът ми.

За раждането аз съм говорила с моя мъж, но и той и аз сме на мнение, че стигнем ли до там той ще е с мен.За нас двамата борбата за дете е достатъчно дълга и мъчителна и искаме да споедлим всеи миг зедно, нали и в болка и в радост.

Съгласна съм с Маги и Дани, мамините дечица са продукт на възпитанието у дома . Децата стават такива, защото не знаят какво е граница, но това е друга тема. Спомням си ,че когато почнах тази тема, аз бях много против , съпругът ми да присъства. След време обаче почнах да променям мнението си и когато забременях , нямах нищо против и той да присъства, стига той да иска. Никога не бих го накарала на сила, ако нямаше желенаие. Според мен детето не е заченато само от майката, а и бащата е участвал. Няма нищо  лошо в това , ако двамата родители споделят първата глътка въздух на детето. Ние винаги сме били много близки и той се е отнасял с необходимото уважение към мен, но сега ме гледа по по-различен начин и като че ли сме още по-сплотени. Това че той присъства на раждането по никакъв начин не ни е навредило на сексуалния живот. За справка само , при мен не е имало чак такива кървища, от които да припадне и или да се отврати. Живот и здраве при следващо дете той пак ще присъства.

Нормално е да не ви допада мнението ми. Това е форум, всеки има право на мнение. Дадох ви обяснение, защо така мисля, но то не е по темата и се озова с коша. Малко грешно сте ме разбрали, според мен. Не оправдавам мъжете, казарма вече няма, но трябва да има, защо, няма да пиша, не е по темата. Но вие не търпите никакво противодействие, имам чувството, че с този пост се намирам в кошера в пчелите.Отеглям се от дискусията. Все пак независимо , какво сте разбрали от поста ми, не мисля, че е редно външни лица да се мотаят в стерилна среда, каквато е родилното отделение. Аз например не бих изпратил жена си да ражда в болница, в която това е позволено, защото здравето на детето ми за мен е по ценно от желанието на някой да влезе в родилното.Детето няма никаква имунна система, откъде да зная предишния радостен татко, какъв коктейл носи в себе си?

Делийски за това на мъжа му дават стерилни дрехи и преди и след всеки се чисти.По същата логика на равно раждат жени с идиална хигиена и такива с минимална.Е те са в една зала.В БГ болниците родилна зала е голяма с по няколко маси.И какво, как да ги делят?Логиката ми бяга.

И сега да ти обясня за какво ти "скачам" и извинявай не съгласието ми с теб не означава, че ще ти скоча.Доста грбо се изразяваш, а ние сме толкова меки с теб и ти се извиняваме във всеки наш пост.

Та ще ме извините господа мъже, но какво рабитате вие от цялата работа.Писна ми от мухльовци дето не могат да отидат на лекар защото бил мъжки доктро и той се притеснявал, срамувал и т.н.Ми да ти кажа аз не умирам от кеф да се крача всеки месец почти пред доктор ма го правя и не мрънкам.Не можел да гледа игли и кървища е и аз не можех, сега си бия инжекции сама.И ммога да изреждам още.Та едно присътвие на изнежените и от нас мъж в родилното с нищо няма да им навреди.Писна ми слабия пол т.е. жените да са по-силни във всичко освен във мусколите.

И да обясня моя мъж няма нищо общо с гореописаното, защото просто предвиждам какво ще се изпише.Не той не роптае, знае кое, как и защо се прави.

Мъжът ми присъства на раждането на дъщеря ни, както беше и с нас трите дни след това.
Не мисля, че е глезотия. Той беше с мен, за да види дъщеря ни при първите й глътки въздух.
По време на раждането ми казваше кога започва и приключва контракция. Не е помагал на акушерката  8P Голяма, огромна помощ е на новородила майка да има някой при нея, след като се роди детето. Ей, така да й подаде вода, докато кърми; Да е с бебето, докато си взема душ и тн. Това не е глезотия, а просто човещина, подкрепа, свързване.
Родих в Чикаго, САЩ. Тук НЕ се дават на никой татко стерилни дрехи. Нормална практика е таткото да присъства.
Родителите трябва да са със стерилни дрехи, само АКО бебенцето трябва да бъде в неонтология.

Не съм съгласна. Не съм насекомо и не преминавам през разни стадии, един от които започва с раждането. Жените, които не са родили - по една или друга причина, да не би да не са жени. Животът е твърде многообразен, за да го пъхаме в такива определения и времеви рамки. Гледането и възпитанието на детето могат да те превърнат в, хм, зрял човек, и то не защото "ставаш" жена, а защото се учиш на търпение и поставяне на някой друг на първо място. Раждането си е баш кървава и болезнена процедура, в която много жени имат нужда от подкрепа, защото се чувстват много безпомощни физически и емоционално.

В допълнение, бих казала, че аз не знам за случаи, в които жената "изисква" от мъжа си да присъства, във всички случаи за мъжко присъствие, за които знам, или мъжът изрично е искал, или двамата са решили единодушно, без натиск от женска страна. Повечето жени си знаем, че ще "вървим пътя" сами  :girl_wink:, щадим ви, притесняваме се дали ще ви понесе, пък как ще ни погледнете после, пък това, пък онова... после сме били разглезени  :girl_impossible:  8P.

 :offtopic: Ама ти СИ в кошера на пчелите  :P, сам си влязъл там, та това е форум с преимуществено женско участие и тема за раждане - все пак, какво очакваш  =] - да ти кажем - евала, брато, нека се мъчат сами, ама ха, мене баба ми е родила пет деца на полето, остави ги, много са разглезени, здрав бой им трябва, ела да пием по една бира - сега ако очакваш такъв отговор, не е това мястото.

Аз също като магито мисля, че всички постове след твоя са много любезни и обяснителни, всеки просто си споделя мнението, извиняват ти се, ако не са съгласни с тебе, sunray и carlyangel са насочили дискусията и към много интересни обобщения... наистина няма нужда да скачаш.

Ми не виждам да скачам, скочихте вие. Писах един пост и направо темата се запали. Затова и се оттеглих.

Аз ще споделя само защо моят съпруг иска да присъства на раждането (и макар, че в болницата, в която ще раждам, не позволяват, той си настоява и спори с мен, че ще намери начин). Не е въпросът в това той просто да ми държи ръката, защото мен например ме е страх. Това е един от най-великите моменти в живота на двама души и ако и мъжът (подчертавам ако) иска да присъства и да сподели всичко, до колкото му е възможно разбира се, и да преживеят всичко заедно, не виждам нищо лошо! Напротив - според мен е страхотно!  :) Това означава двамата да станат дори по-близки, да съпреживеят невероятните емоции и т.н.  :girl_in_love:
Моят мъж дори малко ревнува, че не може да усети всичко, което преживявам аз в момента. Иска и той да участва по-пълноценно. А за сега може само да ми пее на коремчето и да го гали. А му се иска повече да може! И разбирам мъже, които смятат, че майката има по-голямо участие, а им се иска и те да са вътре в нещата, така да се каже. Та присъствието на раждането е начин това да се постигне. И пак казвам - това е разбира се само при желание, и то и на двамата.  :)

И не само по последни изследвания на СЗО е много важна близоста майка дете и баща дете в първите часове от раждането на детето.Първия един час е най-важен,  тук в БГ болниците ти взимат детето и го отнасят, не във всички.В чужбина има много места където след като бебето е дадено на гърда веднага след раждането, се дава в последствие и на бащата.Допира тяло в тяло кожа в кожа е много важен и развива много добре връзката родител-дете.Може много да се пише.

Делийски някак си мисля, че искаш да ти скачаме, защото го подчертаваш във всеки твой пост, а ние просто предлагаме аргументи и пишем спокойно.Няма и две страници спора ни, ако това може да се нарече така, и ти все сме ти скачали.Скачане има по другите теми, ма май нещо те гложди си мисля аз.

Така е! И ако не може да се даде бебето на майката, то поне се дава на бащата! Много е важно това и аз много държа да се случи! Обаче...не вярвам, че ще се получи.  :(

Зависи от болницата която избереш.Тук в едната Плевенска болница го дават веднага на майката точно след раждането и бащата може да присъства.Общо взето в града ни са доста напред в това отношение и сумата му и народ идва да ражда тук.

Ами завиждам благородно! Така трябва навсякъде да е!  *THUMBS* Искам да ми го дадат бебчето веднага, бащата да присъства и след това и на него да го дадат! Това ми е мечта просто! Но...заради стерилността не разрешават. А лекарите, сестрите и санитарите как точно са по-стерилни?  =] Нали се обличат специални дрехи, шапки, почиства се, мият се ръце със специални сапуни  и т.н.

 :offtopic: Делийски, относно имунната система не си много наясно. Бременната жена произвежда Имуноглобин - антитела, единствените , които преминават през плацентата и предпазват плода от инфекции в утробата. Веднага след раждането новороденото има високи нива на антитела, предадени от майката по кръвен път. Бебета , които са кърмени продължават да приемат тези анти тела чрез кърмата и по този начин   са предпазени от болести и инфекции. Тук не дават стерилни дрехи , освен при секцио и може да присъства и цялото семейство, ако това е желанието на родилката.

Аз не бих желала да бъде до мен в този момент.Въпрос на лична преценка.Мисля ,че и той не би искал да е с мен в този момент.Не,че няма да е супер притеснен,а аз супер нервна.Мисля ,че това решение зависи и от двамата-и от мъжа и от жената.

Преди бях на мнение, че не искам мъжът ми да присъства на раждането на детето ни, но сега, когато виждам как се радва с мен, как се вълнува на всеки преглед, когато видим мъничето или чуем пулса, как ми помага, определено искам да бъде с мен, когато раждам нашето бебче. Разбира, се ако той го желае.

Моят мъж също е много щастлив от това да присъства на консултациите с мен, но категорично отказва да присъства на раждането, тай като ще му е нужен екип за свестяване след това :P

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/70804 (http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/70804)

за охлаждане на споровете и страстите   @}->--

Отговарям на въпроса - трябва да присъства.

За мен няма нищо по нормално от това бащата да присъства.Моят мъж беше до мен.Само трябва да се уточни ролята нва мъжа при самото раждане.При нас акушерката каза на мъжа ми -Твоето място е до главата и и да и даваш кураж.Не виждам нищо депресиращо или толкова травмиращо за мъжа когато той е там за да държи ръката на жена си и да и дава кураж.
Подобни статии са ми странни.Все пак всичко е до човек.Бащата може да се депресира от новата си отговорност  и роля и без да е присъствал в залата

Здравейте и от мен. Ние още не сме стигнали до това дали да присъства таткото или не, но аз определено съм ЗА. Една приятелка роди първото си дете сама (без присъствието на таткото). Таткото твърдеше, че тя е майка, нейна работа е да се грижи за бебето и той почти не помагаше. Но при второто раждане тя го убеди да присъства - сега таткото е неотлъчно до бебчето. Той сменя памперси, той къпе, той става през нощта... Ето затова като ни дойде времето, бих искала мъжът ми да присъства на раждането.

Няма никаква логика в последния пост. Аз на първото си дете не съм присъствал, даже не бях в болницата, лекарката ме изгони. Каза, че била суеверна да ида да се разходя и ще ми звънна като се роди детето .И после винаги съм си обичал бебето, сменял съм памперси, аз си го миех като е насрано и т.н. Тука в тая тема моите постове се явяват малко контра, защото съм единственият от мъжки род. Пиша единствено , защото ме удивлява колко едностранно може да взимате решение, без изобщо да разсъждавате и да се съобразявате със ситуацията. В повечето ви постове присъства дразнещото " аз каквото реша ще стане" . Затова ви пуснах и статията, за да прочетете за другите гледни точки. Човекът много добре и много неутрално ви е поднесъл истината. Еманципацията мили дами, е широко понятие. Един път искате вие да определяте правилата и да сте силния пол, другия път изпитвате отново нужда да сте нежния пол и някой са ви държи за ръчичка. Хайде първо разберете се със себе си, какво искате и после го обсъдете с мъжа си ( но обсъдете не наредете!). И не забравяйте, че преди години никой не ви предоставяше възможност за избор - просто не можеше. И тогава вашите майки не се чудеха какво да правят. А сега има болници в който даже може да си изберете точно колко и къде да присъства таткото на раждането. И вие се чудите какво да изберете. Извинете, ама според мен нещата са сериозни и трябва да се подхожда по въпроса строго и дисциплинирано! Ако бащата ще присъства, това решение трябва да е внимателно обсъдено и добре мотивирано, а не просто да се яви като лигава прищявка на единия от двамата.Освен това мисля, че лекаря също има право на мнение! Аз например работя само на спокоиствие и ако бях лекар, нямаше да позволя външни хора. Други ще се радват на такова присъствие. Личен избор, но и той трябва да е уважен!
 :offtopic:Относно имунната система бих отговорил на дамата - мила, не знам къде и какво четеш, но повярвай ми, по-голям съм от теб и имам вече нужния опит. Колкото по-малко е, толкова по-уязвимо е бебето и с по-слаба система. Имало в кърмата........, аха има, ама антителата ги няма! изграждат се впоследствие и този процес продължава цял живот!

Всеки човек е различен и може би случая, който разказах е изключение (силно се надявам да е!). Наистина, дано мъжете, като този от разказа ми да са малко!

Да,определено такъв тип мъже се срещат все по-рядко,слава богу.Това си е чиста безотговорност.Моят мъж не е присъствал,а е много грижовен и любящ баща.Според мен такава зависимост не съществува. =]
Относно имунната система и аз не съм съгласна,че бебето е предпазено от инфекции и болести непосредствено след раждането,напротив.Точно тогава то е най-уязвимо и трябва да се внимава.Все пак излиза от една стерилна среда в друга,което не означава да се прекалява,а просто малко предпазливост няма а навреди. :)

Deliysky, май има нещо тук, което е извън ражданията и кой къде трябвало да присъства  ;). Така ми се струва - аз например говоря за раждане, а изведнъж нещо за еманципацията стана дума, и как жените искали да са силният пол, пък били глезли. Затова нещо не се разбираме  :).

Смятам, че е напълно нормално да присъства бащата на раждането. За съжаление, времената на соц-а бяха такива - раждането се представяше не като нещо хубаво, а като някакъв сериозен проблем, който се решава само в болнична обстановка, с крещящи сестри и санитарки около тебе, които те карат да се чувстваш като някакъв проблем, не стига че те боли, че си объркана и доста уплашена. На запад е съвсем нормално до теб да има мъж или член от семейството, и това не пречи ни на лекари, ни на никой, именно защото раждането не е някаква гадна болест, а нормален процес, на който лекарят трябва да помогне, а не да ръководи. Не считам, че е нормално лекарят да те "изгони", а още по-малко нормално ми се струва на теб това поведение и отношение да ти харесва и да го смяташ за правилно.

Силно се съмнявам да имаш мнение от истинските времена на Соца. Майка ми е родина 2 деца, за разлика от сега лекарите са били лекари, никой не я е унижавал и не и е крещял. Никъде раждането не е било представяно като сериозен проблем, държавата се грижеше и всичко беше наред. Лекарите рядко си позволяваха да вземат нещо повече от кутия бонбони, за другото се влизаше в затвора бързо и директно , не като сега. За смъртни случай на бебета се пишеха тонове обяснения и уволнението или прибирането на топло също бяха реалност. По същото време и на запад беше същото, никои не пускаше мъжете при родилките. Напоследък всичко се промени, защото лекарите станаха много алчни и за да ви вземат паричките са готови на всичко. Относно еманципацията, явно не си прочела предните 3-4 поста внимателно. В някой от тях много настойчиво се твърди че таткото ще бъде там, в други дамите пишат, че обсъждат с половинката си. Открий разликата моля те!!!
Относно коментара ми за лекарката и как съм го приел ли? Ще ти отговоря веднага - аз съм се доверил на определен професионалист и това е уважение към него. Не смятам , че българина трябва да бъде специалист по всичко! Още повече със знанията придобити от БГ Мама. Примери мога да ти дам много. Не зная какво работиш, но си задай въпроса - как ще работиш по-спокойно? Ако някой ти виси на главата или без него? Всеки има право на избор, аз уважих мнението на професионалиста. Ако не исках да го уважа, щях да си държа жената в къщи да си ражда сама. За мен детето беше най-важно, сега имам една 12г прекрасна дъщеря. Другото са подробности.

 На мен статията ми хареса  :) Напомня, че трябва да сме коректни и разбиращи един към друг във взаимоотношенията с партньора ни. Може би въпросът не трябва да е "Трябва ли да присъства бащата на раждането?", а "Желаете ли да присъства бащата на раждането?".
 Предполагам са малко жените, които предпочитат да има възможно най-малко хора, докато раждат. Това си е изцяло тяхно право.
 Мисля, че повечето жени биха искали по време на раждането да имат до себе си хора, на които да вярват. В никакъв случай не бих нарекла това глезотия. За съжаление все по-често наблюдавам липса на доверие в медицинските лица. Някъде бях чела изказване на лекар, че ако следящия бременността не съумее да подготви психически бъдещата майка да е спокойна и да вярва на лекарите, значи не си е свършил работата. Вярвам, че много жени биха били по-уверени при раждане, ако имат доверен човек до себе си. Дали това ще е бащата, вече могат да обсъдят заедно. Ала е добре да имаме предвид, че не всеки би се справил с това да види любимата жена да изпитва болка. Има хора, на които им прилошава при гледката на кръв. Това са психологически бариери, които не всеки е в състояние да преодолее.
  Аз лично не бих подложила съпруга си на нещо, което знам, че би го травмирало. Бих го помолила да е до мен само по време на първата фаза на раждането. Ако все пак и това не е възможно, бих се обърнала към близък човек или към дула. А ако познавам лекарите и акушерките, които ще са по време на раждането и им имам доверие, не мисля, че ще ми е необходимо друго присъствие.
  И да допълня още нещо  :)  :offtopic: При едно раждане според мен са важни и детето, и майката. Важно е да не се пречи на лекарите, но дори и те много добре знаят, че на първо място е физическото и психическото здраве на пациентите им. Дори това да е в ущърб на удобството на работата им. Точно по тази причина се говори за все по-нарастващото желание на жените да родят без напрежение и прибързване, по възможно по-естествено. А не да се бърза да се приключи раждането за определено време, защото има следващо (примерно).

Толкова съм съгласна с rozovka, че не е истина.Защо тук всеки говори за раждането като за най-големия ужас в живота си.Майка ми е имала ужасно раждане с мен, защото и е било първо, лекарите са я овиквали, било е продължително, а накрая са и натискали корема.Всеки път ми е разказвала с ужас и аз съм се страхувала.

За желанието на бащата, никой не може да те накара на сила да правиш нещо което не искаш.Ние не говорим от страната на някой който ще принуждава половинката си.

За еманципацията не ми се говори, много обширна тема.Но ще ви дам само един малък пример.За 4 години от както с=ходим по клиники постерилитет да съм срещана двама мъже, който са достатъчно мъже и да отидат сами за СГ.Нещо безболезнено.Жените от друга страна стават, на дупки от теглене на кръв, инжекции и т.н. екстри, с гинеколога си стават по-близки от с мъжа си, и накрая мъжете били раними и да не им говорим за мъжки фактор.

 :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Ако мъжъжт ми не искаше да присъства на ражадането, нищо не би могло да го накара да бъде там. Когато започнах тази тема, аз бях твърдо на мнение , че той няма работа там, че ще се отрази на секса и т.н. 4 г. по-късно съм доволна, че му позволих да присъства. Не толкова, за да ми държи ръката, защото това и майка ми можеше да го направи (тя също присъства на раждането), чувството да видиш детето ти да поема първа глътка въздух и да го споделиш с любимия си човек е неописуемо и ви сближава още повече. Ако съпругът ми не искаше да присъства от страх, не бих го задължила, но не смятам, че той трябва да бъде изгонен от лекарите или да си плащаш допълнително , ако той иска да присъства. Делийски, не е вярно ,че в чужбина се плаща допълнително, ако бащата иска да присъства. В моя случай  можех да имам, колкото си искам хора , стига да могат да се поберат в моята стая. Другото е ,че лекарят и акушерката не са до теб през цялото време , ако едно раждане протича напълно нормално. И малко  :offtopic: , но при една напълно нормално протичаща бременост , колкото по-малко е намесата на доктор , толкова по-добре, а ако можеш да родиш без лекар най-добре. И по този повод бих ти препоръчала филма The business of being born . Бремеността и раждането не са болести, а естествен процес.

Deliysky, струва ми се, че се гневиш на момичетата тук за някакви неща, които не са в тяхна власт. Затова казах, че говорим за различни неща. Ти казваш, че "преди" е имало ред и очевидно някои части от този ред ти липсват, а именно държавата да е определила как да стават нещата, да няма много-много право на избор на разни глезени жени, казарма за мъжете ("така се става мъж"), да е ясно кой командва (при раждане - лекарят). Сега аз в този спор няма да влизам, всеки си има мнение, и въпреки че нещо си се настроил, искам да те уверя, че аз уважавам и приемам твоето.

Само че май спорим не за присъствието на бащата по време на раждане, а за правото на избор въобще  :). Да убедиш някое момиче тук, че правото на избор е нещо гадно, ще е наистина трудно.

Колкото до тезата, че някой мъж насила е вкаран в родилната зала да присъства, защото жена му така тропала с крак - това не е сериозно. Не съм чувала за такъв случай.

Ами не сам казал , че правото на избор е нещо гадно. Просто пуснах интервюто, което за мене е добре изказано мнение от човек специалист. И ако не се лъжа е доста неутрално. Докато тук мненията не са много неутрални. Например, рядко се дискутира позицията на мъжа, как би се почувствал и дали неговото място е там. За тезите как, ако мъжът не е там нямало да помага и да си обича детето или други подобни са направо без коментар. Относно казармата и други мои мнения....... нека си останат старомодни, молете се да не ви дотрябва войската в която не желаете да си пращате синовете.

Ами щом бащата е решил , че иска да присъства , не виждам смисъл да се дискутира това, дали мястото му е там или не. Чета и не виждам някое от момичетата да са задължили половинките си да присъстват на раждането. По-скоро мъжете се пишат за силния пол, но когато стане въпрос за истинските неща в живота се страхуват и показват някаква чувствителност. Хайде вие решете , какво искате да бъдете в крайна сметка. С едно нещо обаче съм съгласна с теб. Това, че бащата не е присъствал , не означава ,че ще обича детето си по-малко.

Нерде раждане нерде казарма.Човек понякога ме разбиваш сякаш искаш покрай една тема да вмъкнеш друга която те вълнува.

Аз казвам какво искам и как мисля, дали той ще влезе с мен в родилното е чисто негово мнение, на сила не мога да го накарам, а и не искам.

аз може би засега съм една от малкото, които хипотетично погледнато, не иска никакви близки около нея, в процеса на едно раждане. Просто въпрос на характерови особености.
А за мъжа ми- питала съм го , би ли искал да присъства, той каза че би искал, но аз лично предпочитам да не е там. Причините ми са субективни и ако ги споделя ще бъда нападната, но накратко- това е момент, в който не желая да бъда гледана и наблюдавана дори от него. Не защото той нещо ми е крив, а защото аз ще се чувствам по-спокойна,съсредоточена и няма да мисля за това как ли изглеждам отстрани ( не говоря за външен вид ). :)
а това че мъжът не си обича детето или жената ако не иска да присъства, е също толкова вярно, колкото и теорията че ако не ти казва колко те обича, то 100 % не те обича...

emmmmmy,не си сама,и аз не желаех никой близък около мен.Някак си се чувствам по-спокойно като са само медицинския персонал там. ;)
Ама С това съм напълно съгласна. :smoke:
За казармата беше разисквано по-назад,защото Делийски направи аналог как я махнали и сега масово мъжете били мамини синчета и как жените пък от своя страна трябвало да станат жени чрез раждането.Ами нека я върнат казармата,та да има къде да се изживявате като мъжаги. :focus:
За войната чукам на дърво..Тогава с казарма или без,ще призовават дружно..

 Все още нямам твърда позиция по въпроса, но според мен дали да присъства бащата на самото раждане или не, трябва да се реши от майката, а не от бащата. Ако тя има нужда от него в този момент, той просто трябва да е там. А ако предпочита да е сама, също трябва да бъде уважено това нейно желание.
Аз лично предпочитам да се справям сама с тежките моменти и може би неговото присъствие ще ме разсейва или пък ще се скара с медицинския персонал, ако някой не се отнася с мен според неговите разбирания и аз самата ще се почувствам зле.
 от друга страна това е един уникален момент, най- уникалния в човешкия живот и кой ако не твоя партньор трябва да е с теб и да го съпреживее и да те подкрепя.
Много "за" и "против" могат да се изброят, но хората са различни и всеки трябва да прецни сам за себе си, споровете са напълно излишни.

аз не исках мъжа ми да присъства на раждането но по време на самия процес ми се искаше да е там,за да имам възможността да му извия врата по време на някоя от контракциите все пак раждах почти 72 часа дали не ми е оправдано желанието да му причиня болка :P :D :D :D

Защо?!? Желанието за бебе да не би да беше само негово? Какво ти е виновен мъжът в този момент?

Здравейте на всички, нямах намерение да пиша по темата, но вчера се разчетох и прочетох нещо с което не съм изобщо съгласна.
Не помня кой и къде в темата го беше писала, но информацията която е дала е доста крива и невярна, става въпрос за Холандия и че жените раждали сами в къщи.
Аз също живея в тази страна и съм бременна в момента, ако момичето реши да ми пише на лични, за да и дам по точна информация с радост бих го направила.

Но за да няма обърквания жената има право да ражда в къщи при определени условия и в присъствието на акошерка, акошерките тук имат достатъчно медицинско образование, има определено време в което трябва да родиш, след това пожарната ще те изкара дори през прозореца на 2-рия етаж, за да те закара линейката в болницата. Така че никой не ражда без надзор, случвало се е акошерки да прескачат огради за да стигнат до пациентката.
Сега по темата:
Моя мъж е категоричен че иска да присъства на раждането, опитвах се да го разубедя в началото на бременността, но без успех. Колкото повече наближава датата, трудностите които преживявам всеки ден, не мога вече дори да си помисля той да не е до мен. Сега се радвам че желае да присъства и да ми дава кураж в този важен момент.

Защо така агресивно, Deliyski? Това е личен избор, не те прави по-добър или по-лош родител. И няма как да накараш бащата насила да присъства ако не иска. Моят мъж беше и на двете раждания, и на секциото по спешност и на нормалното, за нас това беше единствения вариант. Уважавам и хора като Gucci, които казват -не, мерси, ние не  искаме. 

Две неща искам да добавя-
Бащата не стои рамо до рамо с лекаря, да се пречка и да се шокира от гледката. Нормално, нормално, ама то и природата ни е сложила очите на противоположно място от родилния канал. Бащата стои до лицето на майката и помага от там.

Другото нещо е, че понякога човек до последния момент не знае какво иска. Затова е добре ако бащата се навърта отвън, ако майката внезапно си промени мнението, а и той иска да присъства.

Ето това се питам и аз от както прописа в тая тема.