Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 :dance:

За мен сватбата е нещо много лично и сантиментално,нещо,което е лично изживяване за мен и половинката ми и начин да съберем всичките възможни приятели и роднини на едно място,за да имат после материал за обсъждане.Освен това предполагам,че скоро няма да си правя толкова скъп купон,така че мисля добре да ги напия и нахраня,като ще давам няколко хиляди за един ден,поне да си изкараме добре.
Не ме разбирайте погрешно,аз съм много романтична,но едва ли всички други присъстващи ще са. *db*

За мен сватбата си е била винаги едно събитие което е много важно за мен. Затова когато ми предложи настоящият ми мъж бях най щастливото момиче :dance: И затова и на самото бракосъчетание в съвета не можах да си сдържа сълзите и не можах да си кажа думичките @}->-- Просто това за някои е нещо съвсем нормално, обикновен празник , вкойто си с булчинска рокля, но за мен е мног оповече затова и държах на църковен брак . Това наистина е нещо свещено и трябва всеки да го приеме так не само ритуала , но и брака. O:)

Напълно съм съгласна с всички вас!  *THUMBS* Но като се замисля, че има бракове по сметка...... :'( съжалявям ги такива, просто не знаят какво изпускат! Цялата емоция от тържеството, от споделените чувства, от любовта, която се носи във въздуха....Ох разнежих се и се  :'( Но като цяло това е ден, който се помни за цял живот! И оставя най-красивите първи спомени за едно младо семейство!   *DRINK*

:[ :[ :[ :[ :[ :[ :[ :[ :[

Ох, след като се преживее всичко чувството, което остава е просто неописуемо!!! *INLOVE* :loving: :CHEERS: :love_together: Наистина този ден е най-невероятния, сбъдната мечта, приказка... :dance: O:)

Сватбата е вълшебство, но когато е с любов. Двамата младоженци трябва да бъдат изключително уверени в целта си и един в друг. Тя е край на един малко самотен период от живота и официално начало на най-наситения с чуства, емоции, събития ден! Пожелавам сватба от любов на всеки, пожелавам всички да сме късметлии, за да намерим вярната половинка и да имаме огромните сили да отблъснем проблемите от пълноценния ни живот! Пожелавам го на всички вас!

прекрасно пожелание, Sheila, БЛАГОДАРЯ ти и да ти се връща!!! @}->-- :hiphip: @}->-- :loving:

За нас този ден беше като магия, като сбъдната мечта , на границата на реалността и вълшебството.Пожелавам на всички сватбеният имм ден да бъде прекрасен и незабравим,наситен с всички положителни емоции , които може да побере човешкото сърце! *INLOVE* :love_together: :good_luck: :sunshine: :chiburashka: *INLOVE*

Бреййй, тук чета само някакви някакви супер отзиви за вълшебства, приказки, сбъднато сънища и др. подобни.
За също си харесвам сватбата, но мога да кажа, че ми мина напрегнато, бързо, всичко беше под час.....Всеки те дърпа, при всички искаш да отидеш, а дефакто се получава така, че на най-близките най-малко внимание обръщаш. А не точно това съм си представяла в мечтите. Все пак това е реалността, истинският живот... Не ми се сърдете, не искам да обидя никого, но определено не вярвам, че на всички сватбата абсолютно безоблачно и това е най-невероятното нещо, което има се е случвало някога  %) Тези думи, на мен лично, ми се струват малко пресилени и не съвсем искрени.
В заключение ще кажа - на чужда сватба е по-хубаво  *ROFL*

buba_mara не вярвам тук да има човек,който да се обижда за нещо.Относно незабравимият и вълшебен аз с чиста съвест казвам ,че за мен беше точно такъв.Някъде бях писала /съжалявам за повторението/ но това е въпрос на организация!Единственото нещо за коео по-късно се притесних е че не обърнах достатъчно внимание на сестрата на мъжлето.Някак си я позабравих.На нашата сватба имаше 45 гости като 5 от тях бяха възрастни,всички други бяха млади.Никой за никъде не ме е дърпал и за нищо не ме е притеснявал.Това бяха най-верните ни приятели.Ожених се на 30 год като зрял и мъдър човек със също такива приятели,които знаят къде е границата!Имахме време за всичко и за всички.Имахме и прекрасна първа брачна нощ.Съпруга ми беше също много щастлив и необременен,гарантирам за това!Но всъщност да не прекалявам има темичка за това как е преминала нашата сватба.Това наистина беше най-вълшебният ден в живота ми.На снимките ужасно много ни личи! *YAHOO*

Ок, приемам, че е било така при теб. Но не вярвам на поне 50 % от всички останали. Просто ми звучи като заучена реплика с цел да не почерним "великото събитие". Аз съм откровен човек, който не се притеснява да си признае гафовете и несполуките.

Честно да ти кажа хубаво е човек понякога да гледа така на нещата,защото сигурно има хора ,които преувеличават!Но аз не!Много зависи кой е на сватбата и кой дирижира всичко.А нали знаеш как е:Който плаща той поръчва музиката! *crazy*

Да ти кажа точно ние двамата с мъжа ми "поръчвахме музиката" - и от финансова и от организационна гледна точка. И точно от там дойде проблема. Защото през цялата сватба /в ресоранта особено/ ние трябваше да се грижим за уюта и приятното изкарване на гостите /така да го кажа/.

Ясно, разбирам те, напълно, сега!!! *THUMBS*

При нас моите родите се погрижиха за всичко и ние само се забавлявахме!!! :girl_in_love:

И аз те разбирам,но поради прекалено многото внимание на вас ви е било малко трудничко.А и е трябвало ако сте имали много гости да има някой който да се погрижи за тях!Не може да не сте имали и много положителни емоции!Като гледам сватбата ви е много интересна.Защо не разкажеш за някой по различни ваши традиции в съответната темичка разбира се!Интересно ми е!

И а зтака мисля!! И ще се радвам да прочета за сватбата ти, в тази тема!!! :puppets:

И аз съм напълно съгласна с Фиби... разбира се, отново! Когато ограничите бройката на гостите и понякога не стигнете да каните вуйчото на стринката от село Долно Нанагорно ще ви остане малко повече време.... Моля никой да не се обижда.

Но ако държите на сватба с повече гости, нищо не пречи да си наемете сватбен агент. Повече от 100лв за контролинг и прочие ще ми бъдат напълно достатъчни, за да не се грижите вие за настроението... Мое си мнение!

спомням си, че на сватбата на брат ми едва не се разплаках, два пъти ставах кума, също беше невероятно !! сега ни предстои нашата сватба и се надявам тя да бъде нашата приказка !!!! вярно е , че има малко напрежение, но ако няма- може би няма да е същото !!!

но ако всичко е организирано и всеки си знае задачите !!! всичко ще е ок ! така си мисля, и дано да съм права :)))) :look: :look: :look:

честно казано не съм с големи очаквания за сватбения ден ...да не говорим за нощ :P
познавам се добре и си знам колко съм притеснителна,няма да мигна дни наред преди големия ден,а в деня на сватбата...сигурно с майка ми ще се редуваме да си мерим кръвното налягане,защото аз съм точно нейно копие и напрао откачам когато нещо не е наред :girl_cray2:
едва след като се настаним в ресторанта може би ще се успокоя малко *blush*

Ами, да не те плаша, но наистина чак тогава можеш да се успокоиш!!! :girl_wink:

Аз се успокоих след като се качих в колата и тръгнахме за гражданското!

Като се виждам отсега каква паника съм,незнам кога ще се успокоя :sarcastic:

ilusion, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, и аз съм паника като теб и не мисля че ще се успокоя докато не стигнем до ресторанта. Отделно са кошмарите, които сънувам за тази сватба. Просто е лудост... :girl_impossible: *crazy*
Така че не си сама в притесненията. :friend:

Определено ме успокои.Мислих си,че само аз съм така.Все си мисля дали всичко ще мине добре и разни такива неща!!!

Сигурна съм че всичко ще се нареди в процеса на събитията, но не може и без притеснения (особено ако ти главния организатор на сватбата и няма сватбени агенти, които ще се грижат за всичко)

Да така си е,но пък после си мисля,че удовлетворението ще е по-пълно!!!

момичета честно ви казвам откакто получих заветното предложение не мога да мисля за нищо друго освен за този ден ohmy
Направо сън не ме лови,не знам как ще бъда в нощта преди сватбата 8P
И съвсем сериозно ви питам понеже се ознавам много добре кажете има ли нужда да пия някакво хапче (малко по-силно от валериан разбира се) за да съм маааалко по-спокойна ?
Знам че може да ви прозвучи смешно,но наистина на бала ми бях пред нервна криза в 14 часа следобяд а след като се пооправих на мама й стана лошо *ROFL*сега ми е много забавно да го разказвам ,но тогава беше някакъв кошмар *ROFL*

Мисля, че валерианът е предостатъчен, а също така и един релаксиращ масаж от половинката... :girl_wink:

дам...ще си взема една валерианче пък каквото ще да става *blush*
аз преди важен изпит гълтам хапчнце а пък преди сватбата може и на валидол да мина :girl_cray2:
А може и да ударя 1,2 питиета за отскок и всичко ше си е на мястото :danceg: *ROFL*

Спокойно, момичета!!! :* :girl_in_love: Всичко ще мине чудесно!!! *THUMBS*

Аз пък много се притеснявах и все си мислех, че няма да съм готова,когато младоженеца дойде да ме вземе :girl_impossible: НО бях готова часове преди той да дойде!!! :curtsey:

Мен точно от това ме е страх- да съм готова от рано и докато седя, да взема да се паникьосвам за това или онова. Затова ще си слагам роклята в църквата, за да има какво да правя през цялото време, докато дойде време за церемонията.

много добра идея диди :bravo:
аз съм си записала следните часове
11 часа прическа
13 часа грим
и в 15 най- късно ще съм облечена,напълно готова,но ще искам да съм насаме с мама и татко и брат ми поне тези часове преди да кажа "да" :'(да сме си само ние,това искам @}->--
а после ,към 17 часа заставам на терасата започвам да пуша цигари и да се паникиосвам *ROFL*
ще е много смешно за хората около мен,сигурна съм *ROFL*

И аз се притеснявах доста как ще мине всичко, дали няма да се разплача като се познавам каква съм ревала  :girl_cray2: и съвсем спокойно си пийнах 2 хапченца "мента, глог, валериана"  *blush*
Пак имаше някакво притеснение, но не може да се сравни с това, което щеше да е ако не бях пила хапчетата! Особено когато майка ми и баща ми объркаха пътя за ритуалната зала и закъснява адски много  ohmy Жените от залата само ни подканваха да влизаме вече, а аз казвам "След малко! Когато мама и татко дойдат!"  *blush* ТЕ се изнервиха, че ще забавим и следващите сватби, едни приятели предложиха да застанат на мястото на родителите ми в залата, а аз съм решила, че без тях няма да се женя и толкова!!! Без хапчето повярвай ми, щях да му ударя такъв рев  :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:, че нямаше да могат да ме успокоят до края на церемонията сигурно! Но те накрая дойдоха и аз успокоявах майка ми да не се притеснява  :sarcastic:
И все пак наистина чак в ресторанта може би можеш да се отпуснеш вече!

Браво на теб, как така ще те притискат да започнеш без родителите си, хората са чакали този момент откакто си се родила! А и следващите двойки биха разбрали, на всеки се случва да закъснее и в най-важен момент. Само така, Мария, чудесно си се справила!  *THUMBS*

Благодаря! :[ :[ :[

 Аз също страшно много се притеснявам още от сега,пък дотогава ....незнам.Ние понеже живеем заедно от 3 години и половина за мен ще е много тежко,че вечерта преди сватбата няма да сме заедно  :'( .Свикнала съм,а предполагам че и той, да правим всичко двамата.Направо не мога да си представя,че ще бъда без него докато се приготвям и т.н.Но.....мама ме успокои,каза ми че няма да ми позволи да се почувствам сама  *THUMBS* Ох,надявам се,че всичко ще е наред и няма да ми трябва хапченце.

ооох, мен ме беше затресла така треска от притеснения месец преид сватбата!!!! :girl_impossible: :girl_cray2: :girl_impossible: :girl_cray2: :girl_impossible: :girl_cray2: Направо не мога да опиша!!! обаче като дйде време за отпуска (цял мсец) и даже и на море отидохме преди сватбата и беше много хубаво!!! :girl_in_love: :loving: :love_together:

Толкова е хубаво да участвам във форума. Преди няколко дни се престраших да пиша за първи път. И сега се чувствам все едно изведнъж имам много приятелки, с които ми е толкова гот да си пиша. Едно е да четеш форума, а съвсем друго да участваш в него. Глупаво е, че досега не го бях изпитала. Иска ми се да споделя с вас колко притеснена бях на моята сватба. Всичко беше един тагадък в началото. До последно се чудих кой от двама предложени от агентката гримьори искам и накрая като си избрах, той вече беше толкова зает, че единствения шанс да ме направи бе в последния момент и то аз трябваше да отида при него. В крайна сметка карах като откачена и се бях препотила 20 пъти. Важното е, че когато моят любим ме видя беше невероятен момент. Дано и вие го изпитате и почувствате както аз. Видях очите му и колко много ме обича. Почувствах се много красива и специална. След това всичко си беше по план и не съм мислила кое след кое следва. Танцувах цялата вечер. Всъщност сватбата продължи до към 4 сутринта, но аз бих останала и още. Пожелавам и на вас да се чувствате така.

junglegirl^84,много ме развесели ,мила!Дано и ти,и всички ние изживеем прекрасни мигове,които да останат мили спомени за цял живот!Ха,наздраве :CHEERS: по едно за отскок :DANCE: и без паника,моля *STOP* :good_luck: :bigthanx:

охххх и аз не знам как ще смогна с всичко 
в 13 ч. ми е грима прическата след това или преди не знам !!!!!!!!!!! но 17.00 трябва да съм готова най-късно, щото тогава ще ме забират !!!!!!!!  :) :) ohmy кой знае какви паники ще сме !!!  :cray:

Аз имамедно притеснение. Ще се омъжа седмица преди да навърша 28 години, но все още имам чувството , че не ъсм дорасла за такава отговорност и все имам чувството, че като се омъжа животът ми ще бъде ограничен в някои сфери...незнам ...вие какво мислите?

Ами в такъв случай , наистина е най-добре да се консултираш с лекар.

да ти кажа, аз такова притеснение нямам !!!! дано да не предизвиквам съдбата !!!!!!! на 22 г. съм и съм много щастлива от факта че ще се омъжвам !!!!!!! :)

абсолютно съм съгласна!  *THUMBS* аз съм на 21, а сватбата е 2 месеца преди да навърша 22г. ....... и я чакам с нетърпение  :girl_wink: Miri, след като си се решила на такава стъпка, няма смисъл да се съмняваш.... *THUMBS* Животът ти ще бъде такъв, какъвто си го направиш, без значение дали си омъжена или не - поне така мисля аз  :) Просто като омъжена жена ще имаш до себе си човек, който те обича и подкрепя и който изживява с теб всички постигнати успехи и те утешава при някой неуспех! Така че...... смело с усмивка напред!!!  *THUMBS*

Аз например винаги съм знаела че това е човека за мен, е имало е моменти в които съм се замисляла но кой не е.Аз бях на 18 год. като заживяхме заедно и сега е още по-хубаво от преди, не защото се оженихме ами някак си се нагодихме един към друг и се разбираме засега.Така че мила Miri, понякога човек си мисле че като се ожени/омъжи животът се преобръща изцяло но не е така, той е такъв какъвто ти самата искаш да бъде и какъвто си го направиш.Според мен се страхуваш от неизвестното, от този важна стъпка но тя е само по-голяма отговорност, не е товар който трябва да носиш цял живот.Пожелавам ти право напред и много щастие *THUMBS*

всички са прави , що се отнася до това дали ще си ограничена или, то дори и да не сте женени пак може да те ограничават !!! дръж се така както искаш с теб да се държат !!! :)

Момичета всички сте прави  :bravo:
Но и аз си спомням как с наближаването на датата понякога ми се свиваше едно такова отвътре-ние живеехме заедно и при нас наистина нищо не се промени -само стана по-хубаво, но все пак трябва да признаем честно, че известно притеснение винаги има  :girl_cray2:

И все пак Miri е хубаво да си изясниш сама за себе си дали нещо конкретно те кара да мислиш така -че ще си по-ограничена, или си е просто "предсватбена треска".

Благодаря ви на всички за съветите и подкрепата. Най-вероятно е предсватбена треска, а и едни думи на баща ми , който каза "За това ли съм те създал, за да избягаш някъде далече"(има предвид , че милото не е българин). Но като цяло моето момче е н...трудно е да се опише , но е най-доброто, което съм имала- поне така мисля за тези 7 месеца о, от както живеем заедно.
Но предполагам , че много хора са имали такава предсватбена треска, осбено по-свободолюбивите.

Миличка ние се познаваме от близо 7 години и сме заедно от 6 и няколко месеца,бяхме разделени за 2години и сега от една сме отново заедно и живеем заедно.Имам чувството,че никога не съм се разделяла с този човек и всичко е както преди,с мнооого подобрения разбира се.Щом си се решила на такава крачка трябва да си сигурна че това е мъжът за теб.Изживей си спокойно сватбата и й се наслаждавай. *THUMBS*

Мили момичете,
ако има подобна тема вече, моля да ме извините и да преместите поста ми там, но имам чувството, че ще откача.
До сватбата остават 20тина дни, а нешата вместо да се подреждат все повече се объркват.
и с милото все за нещо се карама и всеки ден му казвам: "не искам да се оженим".
Как да разберем дали не правим грешка, достатъчно ли е че се обичаме? :'( :'(

Нормално е да се карата точно в този период. И при нас беше така само че той на мен ми викаше така. Всичко ще се оправи от напрежението е

Мила, мога да ти кажа, че отлично знам как се чувстваш... =]Моментът на оставащите няколко дни до сватбата е изнервящ по една или друга причина. Плюс това, тогава сме и много по- чувствителни за случващото се около нас и винаги ама АБСОЛЮТНО ВИНАГИ реагираме емоционално. И аз не направих изключение (въпреки, че си мислех, че съм готова за това) :[ :[ :[ и буквално вечерта преди сватбатасе скарахме с мъжа ми...и той и аз крещяхме...и аз му казах да се маха и , че не искам да го виждам повече и все "цветисти" от този сорт... :girlsigh:. Сега даже не си спомням за какво е била караницата, но тогава.... }:-> }:-> }:->
Търпеливостта и взаимнто изслушване е разковничето към социалния мир, в дните преди сватбата... :yes:
Мило, бъди сигурна в избора си...!!! @}->--

оле милички,
успокоявате ме. Не съм единствена в паническата си истерия и безумно притеснение.
имам чувството, че милото е много по-стабилен от мен. Дори като се мисля май се опитва много да ми угоди, ама аз не знам какво искам искам да е хубаво и да не грешим в избора си :girlsigh:

Ива, ти си била сигурна в избора си в момента, в който си приела да се омъжиш за него, така че няма съмнение тук! Всичко ще се подреди и ще бъде ОК!  *THUMBS*

При нас, да чукам някъде на дърво, всичко засега добре върви, не се караме, и какво съм поискала за сватбата се съгласява и ми казва действай, направи всичко, както ти е на сърце. И съм толкова доволна и щастлива  :girl_in_love:

Не се съмнявай в избора си - не сте от скоро заедно, за да не си сигурна, че това е човекът за теб  *THUMBS*
Аз преди сватбата бях толкова нервна и така съм плакала и аз незнам защо  =] просто ми се плачеше и сме се карали доста с милото, но все пак всичко е от напрежението, а не от "неправилния" избор  *THUMBS*
Ще видиш, че всичко ще се оправи, само търпение и спокойствие  @}->--

благодаря ви Мария, механджийска,
сега като ги напишем тези неща тук дано бъдещите булки са по-спокойни от нас, ама то май няма начин

Вместо да се съмняваш скъпа вземи и се успокой малко и се отпусни и почни да се наслаждаваш на това , което ти предстои защото то наистина е вълшебно!Не оставяй споровете ви да ви развалят едни от най-хубавите моменти !УСПЕХ!!! *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Ивче, не се притеснявай - със сигурност не е неправилен избор , а страхотен стрес и напрежение, именно защото искаш всичко да е ОК и изпипано до съвършенство на Вашия ден  *THUMBS* Аз преди сватбата също бях откачила и се разправях с мъжа ми за всякакви глупости, че на 2-3 пъти и мента, глог и валериан пих   :laugh: Нормално е да си притеснена  ;) Но все пак не мисли така негативно, а се отдай ползотворно на последните си дни като госпожица  - бъди сигурна, че сватбата ти ще е като приказка - щом любимият човек е до теб, ще е така  *THUMBS*

Мили момичета, искам на първо място горещо да ви благодаря, че имате смелостта да споделите тези тежки моменти, вместо да ги преглъщате или да ги разисквате само с приятелки на живо.
На второ място ще кажа, че доста време ми отне намирането на подобна тема из целия форум, защото съзнателно търсех такава /не знам защо е тук- за след брака/.

На мен лично ми подействаха много успокоително думите ви. Ценно ми беше да разбера, че не всичко е рози и сърца, но това е само момент, който го има при много от вас. Но че този момент не е основание за съмнение,защото никой няма да каже "Да", ако се съмнява, пък после да мисли правилно решение ли е взел.

А тъй като и ние преживяваме тежък момент, съмненията ми се задълбочаваха още повече като четях в другите теми и оставах с впечатлението, че при всички всичко е наред, а щом при мен има караници, значи съм сгрешила фатално и съм избързала и това не е човекът за мен, щом се караме.

Така че, моля ви, нека не спираме да се оплакваме  *db* , защото така се учим от опита на другите, по-големи или не от нас, че дори когато нещата не са като в приказка, те все пак са красиви! И помъдряваме... благодаря ви, че ви има!  @}->--  @}->--  @}->-- Беше ми необходимо да преосмисля собственото си поведение и нагласите и очакванията си и вие бяхте тези, които ми помогнахте!  *INLOVE*

скъпа avva_stz,
от поста ти не разбирам какви са точно твоите терзания.
можем да помолим модераторита да преместят темичката, ако трябва.
сподели, какво те мъчи, може и да можем да ти помогнем.

Мила ivaiva,ами то и аз не съм съвсем наясно какво точно ме терзае.  =]
Луда работа- много се караме с милото, откакто обявихме годеж. Ние по принцип доста спорим с него, защото и двамата сме малко избухливи, малко резки. Но уж се бяхме научили да не задълбаваме със споровете. Защото споровете ни са все за глупости, а после ескалират- наистина сме невъздържани,дори аз малко повече като че ли. :[Само ще дам пример, че миналата седмица кавгата ни тръгна от това до къде водят едни стълби в парка, а завърши с "Цялата ти фамилия се отличава с дребнавост-хващате се за всяка дума!"-това от моя страна, и с "Готвиш адски сухо." и "Мина всякакви граници!" и "Събирам си багажа утре." от негова. И после аз си хвърлих пръстена.  ohmy
Изобщо, чувствах се като в някакъв филм на ужасите, такива караници, за които, признавам, аз също имам голяма вина-не мога да си държа пустата уста затворена.
И така, а очаквах след като сме обявили годеж, нещата да са като в приказка-само да си казваме колко се обичаме, да се гушкаме, той да ме носи на ръце...семействата ни да говорят само за това....а то- всеки се интересува от нещо друго /случват се важни неща точно в момента и в неговото, и в моето семейство/.

И не знаех вече в един момент къде е проблемът- че съм изнервена аз ли, той ли че се опитва да ми се качи на главата, че не сме един за друг и е хубаво,че проличават различията ни, че сме прибързали...какво ли не... Да не говорим, че техните определено не ме харесват, но се стараят да се държат добре...а това също ме тормози...и така, много неща са.
Знам, че звучи объркано, но то ако не беше объркано, щях лесно да намеря отговора  =] А ако става въпрос дали го обичам и той мен дали обича- обожаваме се, в това съм абсолютно сигурна.  ;) Аз ли имам завишени очаквания...не знам вече... А той пък се влияе от мнението на техните понякога, което ме побърква.

мило момиче,
това са ми много познати истории - на 120%. имам чуввството, че от някъд си ни гледала и записвала.
всичко това е нормално и идвай най-вече от факта, че и двамата сте малко напрегнати поне по 2 причини:
1. омъжвам се (женя се) дали не избързвам
2. иска ми се сватбата да е идеална

Той иска вашият ден да е специален не по-малко от теб и иска да си щастлива.
Лошото е , че обществото налага някакви глупости от типа на кой щял да командва, кой щял да готви и тн - дори и на самата сватба всички ритуали са свързани с това - важно е да го приемате само като шоу.
Миличка - каквото и да ти напиша мисля, че няма да те спася от предсватбената истерия, но и от нея има нужда.
Аз сега съм една щастлива и достойна съпруга :CHEERS:, която похаб доста сълзи и нерви преди сватбата  :)

 :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(

Момичета, направо нещата вървят от зле на по-зле...Сякаш някакъв бяс се е вселил в двамата... Милото е изпаднал в някакъв кофти момент, криво му е, аз уж се опитвам да проявявам разбиране, но три дни се караме и аз рева....Да ме питате за какво се караме... *crazy* Даже не помня, помня само, че си казахме по 2-3 пъти да си тръгва някой, да си събира багажа друг, аз казах, че не съм щастлива с него...охххххххххххх :'( :'( :'( Той се опита да се сдобрим, на мен ми писна от сдобряване-скарване-сдобряване-скарване....
И сега сутринта излязох за работа, без да му кажа довиждане, той ми се обади и каза,че се държа с него като с куче...после ми прати смс, че заминава нанякъде да си направи равносметка и бла-бла-бла.....
Не знам какво да правяяяяяяяяяя :'( :'( :'( Момент ли е, ще мине ли, защо само се караме...за 3 дни отслабнах пак от нерви...не знам какво се случва,сякаш е нещо извън нас...Само си търсим кусури, само се засягаме, обземат ни съмнения...

Сбъркахме ли?Човека ли не подбрахме?Избързахме ли?  :'( :'( :'( Толкова ми е зле....

avva_stz, незнам какво да кажа...каквото и да те посъветвам незнам дали мога да те успокоя. Нека нещата малко да се поуталожат и след това седнете само двамата да си поговорите едно хубаво (и спокойно). Изслушайте се търпеливо кой каквото има да казва, но в рамките на нормалния тон, без да си викате един на друг и след това споделете кой какво е очаквал пък какво е получил и така... Със сърдене и викане нищо не се постига, казвам го от собствен опит. При всяка двойка това е нещо да не кажа нормално, но ситуация, която се е случвала (ние с милото също сме имали такива моменти, но по този начин - с един разговор с открити карти, много от нещата се оправят). Това особено се подсилва от трудния момент, в който се намирате. Приеми го така, все едно трябва да го преодолеете заедно...и любовта ви ще преодолее всичко...

Summer_sky, не знам как ще се оправят нещата, мила... :'( :'( :'( Ние говорим, даже повече от необходимото...даже това безкрайно анализиране започва да ми тежи...той само гледа връзката ни под микроскоп и само се люшка между любов и съмнения...
Това е така може би, защото в момента брат му е в процес на развод..а имат малко дете и уж всичко беше 6. И милото много се стресна от ситуацията...Едни опасения...как ще бъдело занапред,ако само се караме...

Не мисля, че ни липсва говорене, напротив-даже ми писна от говорене...на едни и същи неща...А толкова се обичаме...Не знам защо се тормозим така...Не знам защо искаме всичко да е мед и масло...

Много са ни високи очакванията и на двамата, започвам да се плаша, че толкова време не сме се напсанали ли, не знам какво...

И ту говорим колко се обичаме, ту само си изброяваме кусури...ту се обвиняваме, ту се желаем...голям хаос...

И милото е изпаднал в някакъв гаден момент, в който всичко му е черно, и атмосферата тежи и изнервя и мен /да не добавям, че трябва да ми идва, което ме изнервя допълнително/.

И като гледам, в тази тема само аз се изплаквам, та не знам колко е нормална ситуацията...

Едва ли някой друг са го оставяли за известно време, да сме си дадяли равносметка за живота с другия... :'(

Ава,това наистина е ужасно.Ние имахме същите моменти.Карахме се много и си казвахме много тежки думи.Определено този момент отмина, на медената седмица бяхме много щастливи и го отдавам на това, че нямаше никакви роднини-дразнители.Ноо..миналата седмица заформихме такъв скандал,дори не мога да кажа как започна всичко *crazy*той ми каза дори,че не иска бебе от мен,аз му казах,че така е още по-добре,защото не ми доставя удоволствие в секса и стана ужасно.Сега пак сме си добре.Така,че миличка не си мисли че само при вас е така.Ще го преодолеете!

ехо, авичка,
ти май не си чела добре темичката.
Това е нормално мила. 100% нормално е това.
бракът е много сериозна стъпака и колкото и да обичаме човекът, който е до нас ни плаши сериозността на стъпката.
ние също се карахме нон стоп, успокойте се и мислете за хубавите неща, които ще ви се случат, мислете за това как двамата ще бъдете едно семейство, едно цяло.

 @}->--

Ава може би развода на брат му наистина му повлияло по този начин, мъжете са по-страхливи от нас и един подпис може би значи много за тях, макар че това нищо не променя !!!!!  но говоретее и правете компромиси това е най-важното, от инати исърдене нищо не се постига !!! всяка двойка преди сватбата малко или много се изнервя и преосмисля нещата добре ли ще са нещата занапред, дали ще се разбираме, не е ли рано.. и т.н. много мисли и премисли минават покрай главите ни, но при положение че се обичате  и разбирате !!! явно е под някакъв стрес, може би и брат му му влияе !!!! :) мисли хубаво, но ако държите наистина един на друг ще се съберете и ще направите една красива сватба !!! :)

Ама момичета, може ли такива неща да си говорим... O_O :'( Ето, както казва mariana, само тежки думи...Той да казва "Ела при мен.", аз да отговарям- "При теб е студено." или "Не съм щастлива с теб"....и изобщо...гадост след гадост...и само си подхвърляме "Ами намери си друг/а"..."Ами тогава утре си събирам багажа"....и след 5 минути той идва да ме целува...ще полудея така...Никакъв баланс... :'( :'( :'(


Ужас, тая тема трябва да я прекръстим "Съмненията на avva_stz преди сватбата" :'( :'( :'(

Ава от колко време сте заедно, от кога живеете заедно? винаги ли сте се държали така или само напоследък????? не се притеснявай, важното е да се почустваш по-добре и да се оправите !!!! не се съмнявай в това :)

Спокойно, миличка,
това са нормали неща и ги казваме на инат, защото сме слаби да се справим с неувереността си.
Вярвай ми, случват се и при нас - това не е краят на света, нормално е да се изнервяте преди сватбата.
Моля те, разсъди за себе си, не може съжителство без дразги, но дали не са 3 или 4 пъти повече плюсовете у твоето мило?

Ivaiva, не 3 или 4, 10 пъти повече са плюсовете му! Прекрасен е! Но ме побърква :'( Много изисква от връзката ни...от мен...и от себе си. И има склонността да преувеличава проблемите...да мисли над тях с дни...да се връща пак към тях.
И е много права Ели, че разводът на брат му го шокира...Дълго време не беше на себе си и правеше паралел между тях и нас. И да, Ели, не са от днес тези караници...Трудно се напасхнаме, защото и двамата сме много волеви и малко инати...Заедно сме от година и 3-4 месеца...живеем заедно от година и 1-2 месеца...Но винаги,винаги любовта ние вземала връх над неразбориите. Просто тези неразбории ме изцеждат докрай...

Хем се караме, хем бързаме да се приберем, за да сме заедно...той вчера направи всичко възможно да свърши работата си в София за един ден, да не остава там, да си дойде...И за какво-вечерта пак се скарахме.

Може би си права, че е настъпил момент, в който той разсъждава над бъдещата сватба и го налягат съмнения...Явно сега му е дошло времето...знам, че е нормално,ама..тежи...

Ава,
опитай се да му влезеш в положението.
семейството (майка, баща, брат сестра) е много важно и често влияят на нас в отношенията  ни с любимия пряко или косвено.
сега е моментът да му покажеш, че разбираш как се чувства и си готова да го подкрепиш.
в последствие можеш да използваш тази своя подкрепа, за да си "изпросиш" повече внимание  ;) типично по женски.
Моя съвет:
успокой се - обичате се, желаете се!
прояви малко женска хитрост и дипломатичност :P

Ава, недей изобщо да разсъждаваш в посока на това дали са нормални или не тези неща, които стават между вас в момента. Защото това няма никакво значение.
Значение има това че се случват, че ти си разтревожена и притеснена и това, че имате проблеми, които се отразяват и на двама ви.
Естествено , че с разговори нещата се изчистват, но с разговорите също така задълбаваме ненужно нещата и си казваме думи, които не мислим.
В равносметката няма нищо лошо, въпроса е дали си сигурна в него, че колкото и да мисли пак ще си дойде при теб. Несигурността е лошото нещо, то не е нормалното, а не това дали се карате или не.
От компромис до компромис има голяма разлика. Ти сега имаш ли сили да го изчакаш той да се върне без да си вкарваш допълнителни филми и съмнения в главата? Ако намериш сили да направиш това, смятам че ще намериш сили и да запазиш връзката си. Понякога трябва да се стигне дъното, за да се изкачите после на върха по силни от преди.
Има преломни моменти в една връзка, приeми този като такъв, а не като край на нещата.

avva, аз ще се включа с "черната хроника". С една приятелка се подготвяхме заедно за сватби - ние в началото на май, те в края на май. При тях положението е много сходно с вашето в момента - непрекъснато се караха, нямаха общо мнение по нищо свързано със сватбата, разменяха си тежки реплики непрекъснато. Аз я попитах само "Защо се жениш сега?" Тя не можа да ми отговори. След време, по време на поредния скандал се разделиха - окончателно.
Хубаво е всеки да си зададе този въпрос сам за себе си. Прецени дали това е, което искате (и двамата) или го правите защото "вече е време, всичките ми познати се изпожениха, и т.н." Погледни назад и виж обстоятелствата при които сте взели това решение. Ако има дори нещо съвсем малко, което ви е притиснало с решението, то може да стане причина за много много съмнения.
Основен катализатор за избухванията ви в момента, най-вероятно се явява и развода на брат му. Не знам при какви обстоятелства се разделят, но съм сигурна, че са малко или много огорчени и с нетрезва и отрицателна емоция към брака като цяло. Нормално е тази емоция да се предаде подсъзнателно и на твоя годеник (предполагам че са в близки отношения с брат му). Когато едно прекрасно, в твоите очи, семейство се разпадне изведнъж, основите на доверието ти в брака започват да се клатят - факт! И вместо да застопорите това доверие, вие започвате още повече да го люлеете с безкрайните си и безмислени (по твои думи) скандали.
Помисли защо искаш да се жениш - защо сега и защо за този човек. Ако прецениш, че си струва, преглътни малко гордостта си и му позволи да се опре на твоята стабилност. Нека си анализира - анализирай с него, така лесно можеш да обърнеш резултатите от анализите в нещо положително, или да отвлечеш вниманието му от недостатъците на вашата връзка в момента.
Факт е, че жените са по-големи егоисти от мъжете, когато става в-с за взаимоотношения (макар че рядко си го признаваме) и няма да ти е лесно да прехапеш устни и да чакаш търпеливо докато той се успокои и затвърди желанието си да споделите живота си и да пристъпите към тази толкова важна част от него - създаването на семейство. Но щом искаш да бъдеш с този човек, трябва да се въоръжиш с много търпение - кой друг ще го подкрепи в тежки моменти и ще успокои несигурността му, ако не ти!

Стискам палци всичко да е само кризисен момент (и дано това да е най-тежката кавга, която ще имате) и всичко да се изчисти занапред.  *THUMBS*

Инче,
ако питаш мен младежът никъде няма да ходи.
казал го е на инат, довечера ще е размислил ;)

Ина както винаги е права! Аз само бих искала да добавя: Не употребявайте "тежки" думи или изрази ако искате да останете завинаги с него. Това е нещото, което се опитвам да правя и разбира се не е лесно. Но аз лично приемам нещата малко по-вътрешно :) и помня дълго обидите. Не бих искала хората до мен да се чувстват така. И някак ми се вижда безмислено да обидим макар и без да го мислим някой до който ще се гушнем след това.
Като четете това, не си мислите че съм постигнала златният баланс - това е просто мой принцип който се опитвам да спазвам, до колкото може.....

Миличка аз съм напълно съгласна с Ина-все пак не пренебрегвай факта,че тя е ПСИХОЛОГ по професия! :girl_wink:
И за да ти бъда максимално полезна ще бъда и максимално откровена с теб!Ние сме с мъжа ми от 8г. и нещо заедно....много се обичаме,подкрепяме се и сме преживели много тежки моменти заедно....НО!И ние сме същите като вас -не сме огън и вода,а два огъня :angry:Верно,че като чели първите 2-3г. се стараехме повече и май ен се карахме така,но сега....леле мале!и ние като вас преживяхме същото, но не преди сватбата,а след, ама ние имахме само 2м. подготовка и сигурно за това...А след сватбата стана по-зле!И аз съм му казвала ужасни неща като "защо се оженихме?","няма да имаме дете докато не се научим да говорим спокойно!" и т.н.И съм стояла и съм си мислила какво ли не!а само след миг пак сме се обичали безумно и съм се радвала на късмета си,че съм го открила!вече се питам дали съм добре....Лошото е,че след сватбата нещата не се оправят,а даже напротив,но само ако имате големи очаквания,че нещо ще се промени и че няма да се карате,защото не е така!Вие ще си останете същите...само статусът ви ще е различен :girl_wink:Така че не се вглъбявай наистина в конкретната ситуация,а помисли по-глобално!Така добре те разбирам.....
И да-определно му влияе и развода на брат му-дори повече отколкото сам предполага!за това мила помъчи се колкото и да ти е трудно да се въздържаш повече и да му покажеш,че вие не сте те!В момента той наистина се нуждае от сигурност,а всеки един скандал сигурно го разколебава и му всява съмнения..Така че най-добре не го оставяй да мисли и да се самонавива излишно,защото ще сгреши!той няма да мисли за вас,а за брат му и неговото семейство,а това не е добре в случая...Мен ако питаш се успокой,помисли трезво и му звънни да се сдобрите,бъдо спокойна и хладнокръвна,мила и разбрана!Даже може да му устроиш някаква изненада,накарай го да забрави за другите и да погледне на теб с други очи!Използвай факта,че си жена...И то каква! @}->--
Успех мила!И горе главата! @}->-- @}->-- @}->--

Не знам за Ава,но аз лично се чувствам по-добре и по-спокойна след всичко,което казаха момичетата!

А на мен ми се реве /да, знам,Инка-лимонче, че с рев не се оправят нещата, ама понякога ти поолеква да изпуснеш парата  :(/. Съгласна съм с всяка, ама всяка една ваша дума. Прави сте за много неща. Най-вече, че милото може и да не заминава, а дори да отиде за ден някъде, после ще си дойде. И аз искам същото. Ама ме тормози това люшкане насам-натам в отношенията ни. Не може в един ден да ти пращат невероятен емоционално зареден с любов и обожание смс, а вечерта да ти казват тежки думи, след което да те гушкат и да те целуват...И аз съзнавам,че в момента съм извадена от релси и не съумявам да върна нашата връзка в релсите. Не мога винаги да съм свръх силна... :'( :'( :'(Уморявам се да бъда силна... :'( Ох...ревнах..добре,че излезе колежката...

И да, разводът на брат му- ей така хоп, за един месец всичко гръмна, неподозирано от никого. Уж всичко изглеждаше наред, а се оказа,че са се наслоявали проблеми в отношенията и неговорене. Милото ми го изживя по-тежко и от брат си...Не знаеше на кой свят е. Чак майка му се притесни как му се отразява.

И знам, че обичам милото, и той обича мен, осъзнаваме, че сме един за друг...Не знам къде се преобръщат нещата. Не знам това началото на края ли е, или просто момент...Съмненията ми не са дали се обичаме, а дали ще съумеем да запазим любовта си и връзката си.

А Тонита, как да бъда нежна и разбрана, мила, като ми е толкова болно и не мога да мисля, камо ли да говоря спокойно...Аз да не съм от желязо,майка му с.... :'(

Ами като ти се плаче - ПЛАЧИ, нали е емоция и трябва да излезе навън.
В подобни моменти винаги се сещам за една мисъл на незнам кой си, но тя е следната "Хората открили непознато досега чувство, което правело нещата да изглеждат различни и хората да бъдат по-добри. Незнаели какво е то и как да го нарекат, и го нарекли ЛЮБОВ!"  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Ава, спомни си през сълзи за вашите различни неща, издухай нослето  :'(  да не се задавиш и пак давай със сълзите. Не се нагърбвай ти със задачата да връщаш нещата в релси. Това не е работа за един.
Аз лично не съм съгласна с предните мнения, че ти сега трябва да си по-силна от него за да се опира той на тебе и т.н. Защо така да трябва? Нима това, че нещо кофти се случва с неговия брат да не ти се отразява и на тебе ли? Не вярвам.И в този смисъл как точно трябва ти да бъдеш по-силната, след като и ти преживяваш нещо.
Лоша работа.
Във времето му е майката, чакаш да видиш какво ще стане. А вече ти, познавайки него и характера на цялата ви връзка си прецени дали да се обаждаш сега, или да чакаш до довечера у вас.Ама не те виждам как ще чакаш до тогава, честно казано. :( :( :(

Аз не казвам да е по-силната...ама се поствям и на мястото на момчето.По това,което пише АВА разбирам какво му е и ан него,тъй като и аз съм изживявала подобни неще и мога да кажа какво е чувството...наистина не знаеш къде си и в какво да вярваш,изнервен си и разколебан,сръвняваш всичко с другите около теб.И това неминуемо се отразява на отношенията ти,на настроението,на чувствата.....и ако този до теб не погледане по-трезво на нещата наистина може да се разделите за глупост,която след време отминава....Аз когато имах проблеми бях много лабилна и наистина бях крива и говорех неща,които не мисля,а след това се мразех за стореното и ставах още по-ужасна,а когато мъжа ми се изнервяше и той заради това и се впрягаше аз се ядосвах още повече,защото имах нужда просто да е до мен,да ме прегърне,да се посмеем даже,да ми каже"какво толкова,всичко ще е наред,нали сме заедно...",а като се мъчеше да ми прави анлизи и да намира свое решение на моите проблеми нещата се задълбочаваха...Та за това АВА ти дадох този съвет,защото се поставям и ан неговото място!Никой не е казал,че нещата ще са само бели или само черни...Знам,че и ан теб не ти е лесно,но понякога трябва да се редуваме в тези си настроения.И може би,ако го оставиш този път той да е слабия,той да е тъжния,а ти да си по-мъдрата,другия път ще е твой ред и той ще те успоки както подобава...Не съм сигурна разбира се дали съвета ми е правилния,но ако аз бях той щях да имам нужда от това и за това ти го казвам!
Дано се поуспокоиш малко,защото в такъв момент на човек какво ли не му минава през главата,а след време се пита как е възможно да се тръшка за това :girl_wink:
Прегръщам те миличка и анистина ще е по-добре да си поплачеш-на мен наистина ми минава,а и е полезно-ще извадиш токсините навън :girl_wink: @}->--

Ава, миличка напълно нормални са тези състояния. От една страна колкото и да е приятна подготовката около сватбата, малко или много изнервя и ако това се съчетае с по-тежък период в работата или в семейството, както е с развода на брат му, вече става непоносимо. Седни сама и спокойно помисли  - ти наистина го ли обичаш толкова много, искаш да създадете семейство, сигурна си в него и, че той иска също като теб семейство, деца, общ дом и щом всички отговори са да тогава не се терзай толкова много, това е просто период, който ще отмине и просто на този етап единственото, което трябва да направите е да намерите начин да се изтърпите един друг, защото и двамата сте много изнервени. И аз мисля като Ина, че не е необходимо за всяка сдърпване да се впускате в обяснителни разговори и сдобряване, защото това не са проблеми, които трябва да се оправят от двама ви, а просто емоции, избилина повърхността, нервно напрежение, което напъва по шевовете.  При нас, особено последните седмици, много на нагорнище ми дойде, от всякъде напрежение и в къщи и на работа имах чувството в един момент,че ме разпъват от всички посоки и при милото беше същото /преди изборите и работи в община/ и се случвало също като при вас от нищо нещо да направим. Единия каже или попита нещо, другия му се озъби. Дори в рамките на два-три часа заедно сме успявали да се скараме 4 пъти /бяхме излезли на заведение, за да се разсеем малко, но се прибрахме по-бесни отколкото преди това. Единственото удачно решение, което намерихме за себе си е да подминаваме тези изблици и размяна на остри реплики, без да се връщаме към тях, да се обясняваме и извиняваме, защото започваме да задълбаваме, а и започваш да ги запомняш и да ги мислиш по цял ден и да си навиваш на пръста. Тогава забелязваш и удоволствието от това да си сам, защото ако се усещате, че сте изнервени не се "навирайте" един в друг, не е необходимо непременно да сте нон стоп заедно, залепени един до друг и всяка минута да говорите и да правите нещо заедно. Наистина трябва да намерите своя начин да се изтърпите в този момент, без да плашите и да се стряскате, не е толкова страшно!  *THUMBS* Стискам ти палци.
Май мноооооого дълго излезе  =]

100% подкрепям Тони.
това е ключът да се редуваме в настроенията си, всеки трябва да се замисля в конкретната ситуация дали кой има нуйда от подкрепа и кой да подкрепя.
повечето двойки се карат и спорят и това е добре, защото по този начин се учат един друг на много неща и си казват много неща, но е истина, че често пъти в кавгата се казват неща, които не мисли, но ги изтрелваме на инат, за да нараним другия, защото ни е болно. Трябва да се внимава.
Ава, май повече те объркахме, отколкото да те насочим. Аз също смятам, че трябва да си поплачеш и аз много плача.
Но важното е, че тези неща се случват!
Прегръщам те виртуално и те моля да се успокоиш и после да разсъдиш трезво *INLOVE*

Ами...преди малко милото ми звънна: "Слез на портала на фирмата."...и аз със свито сърчице...и той тръгва да шофира и не казва къде отиваме... и спря пред сладкарница "Неделя" и вика- "Знам, че имаш нужда да ядеш сладко сега." /щото ще ми идва, а тогава съм като... :diner: :torte: :diner: *blush*/
И после спря пред съвета- да сме запазвали датата /че предния път ни казаха, че е рано/. Ама от там ни пратиха да ходим в Общината, а картата ми не беше в мен. Накрая ме върна във фирмата, нацелува ме, усмихна ми се....и те така. :dog: :acquaintance:
И сега папкам тортичка  :mda: :torte: :torte:
И се чудя довечера пък какво ще ме чака... :dance2:???  :cow-boy:???

Ииии...голям зор ми беше сутринта...а сега..щастлива съм,ама съм и малко напрегната...мина май поредната криза,ооофффффф :friend: :love_together: :gu6: :kitty: Само дано не станат много поредни,чееее...... }:-> :girl_cray2: :bqsnasym: :gthouh: Леле, ужас...дано не стигаме до там... :girl_impossible:

Благодаря ви,момичета, за безрезервната подкрепа, без значение какво мнение сте изказали. :loving:

avva_stz цяла сутрин следя темата и сърцето ми се беше свило за теб / за вас  :friend: Радвам се да чуя, че сега си малко по-скойна макар и все още да не е отминала напълно "бурята" в сърцата и главите ви. И двамата сте премисляли цял ден ситуацията .... и единия направи първата крачка  :loving: любовта ви ви крепи и ще ви крепи занапред .... наистина много се радвам, че сега си по-спокойна и дано и вечерта бъде такава  *THUMBS*

ееее браво на васссссссс  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* много се радвам !!!! :)

Авичка видя ли, че ще се оправите !!!

Мила Авичка,радвам се,че вече си малко по-спокойна!!! @}->--Хапвай си сега тортичката и довечера бъди спокойна!!!И хора обичайте се!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *YAHOO*

Деска,
супер призив, дано повече момичета се вслушат в него :bravo:

Мила avva_stz на един дъх съм изчела всичко и тъкмо да тръгна да ти пиша и нета спира :angry:
в крайна сметка много се радвам че вече всичко е ок и сте се сдобрили *YAHOO*

Цял ден и аз се каня да пиша а то какво станало - радвам се за вас и дано няма вече такива търкания и зле казани думи между вас  ;) *THUMBS*
 :bravo:  :bravo: :bravo: надявам се това да е било последното ти чудене за вашата връзка и не си го помисляй повече дори, а един съвет от мен ако искаш го приеми - не бъди толкова импулсивна /така разбирам от думите ти, а може и да греша/, а брои до 10 и тогава режи  ;) ;) ;)
Но като си заслужава съм ЗА това да си кажеш  *THUMBS* - за дупликите имам предвид  8P 8P :danceg:
И говори какво чувстваш ;)

Успех АВА!!!  @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->--

миличка аз чак сега прочетох за твоите терзания и с много се зарадвах на поселдния ти пост *YAHOO* *YAHOO*такива кризкички и разправии са нормални миличка!!както и естествения им завършек те е споходил и теб днес!хората се изнервят и започват да бръщолевят неща които в нормално състояние на духа не биха си и помислили даже *THUMBS*после им минава и ние с милото много сме се карали даже сме се сбивали  :'(което не е за хвалба!но е факт :'( съветът ми е каквото и да стане нека мине време нека отлежи!старата изпитана мисъл 'утрото е по-мъдро от вечерта" важи в пълна сила и за двойките!само че не се чака чак до утрото защото мъдостта идва по-рано  @}->--успех мила не се оставяй на нервите да те надвият защото сама виждаш какво се случва!!! @}->--

Дааа, момичета, май цаката му е в спокойствието. :girlsigh: И в това да си дадем сметка, че все пак сме под някакво напрежение и има мисли, които щем-не щем трябва да ни минат през главата, докато се изкристализират. =]
Май не трябва да обръщаме много внимание на нещата, които си казваме в такива моменти, а да приемем, че са част от емоция, която за секунди е взела връх над любовта. Но да вярваме, че любовта надвива в крайна сметка.  :girlsigh: А любов вечер и после сутринта...е те това всичко надвива... :[  :funny:

Авви4ке, 4ак сега видях какyв ек6yн се e разразил вчера. Радвам се много,  че вече си спокойна. Ако знае6 аз и Александъr в какви състояния изпадаме вече 7 години...просто 6те се по4уди6 за6то се женим. Ние сме в постоянен конфликт, на моменти е много стра6но с обиди и какво ли не, но явно сме такива. На6те познати са ни свикнали и даже умират от смях, за6тото от един момент на татук е коми4но, особено погледнато от страни.Това, което си написала за пътеката, все едно сум го казала аз. Не си мисли, че не сте се "нагласили" един към друг, според мен сте се намерили. Всяка двойка функционира по свой си на4ин. Вие сте от сравнително скоро заедно, 6те види6, че не6тата 6те се поизгладят и после няма да обръ6тате толкова внимание. Нали съм ви виждала, то е ясно,че се оби4ате :twohearts:
Много целувки и keep cool :kiss: :kiss:

момичета,
често нещата се казват на инат особено в двойки като нашата, които са постоянно и от дълго време заедно, трябва да се опитваме да се сдържаме, за да не се тормозим един друг ;)

avva_stz   казаното от теб звучи много добре,стига наистина да успеете да го спазите.Пожелавам Ви много любов и колкото се може по малко такива ситуации. *THUMBS*

Една приятелка все ми говори ,че преди сватбата човек много се изнервя и все се чуди това ли е човека и правилно ли постъпва. Аз мисля, че ако наистина обичаш човека и искаш да си с него , преди сватбата се претисняваш дали всичко ще мине както си планувал ,а не дали првиш верният избор.

Така е Ани, права си, ако не си сигурна защо ще се съгласяваш?Никоа не съм се съмнявала в човека.... дали е той или не...Пожелавам го на всички!

по някой път и другите хора започват да ти влияят !!!!  }:-> }:-> аз също съм нямала съмнения, че мъжа ми е моята половинка, но като обяви човек че се жени те питат: "абе ти луд ли си или какво? ако не е бремена защо ще се жените? " лично биологичния баща на милото който много добре знае от колко време сме заедно, а имено от 7 г. и от 4 живеем заедно ни попита "вие сигурни ли сте, че добре се познавате? " на такива хора какво може да им се отговори и малко или много те карат поне да се позамислиш???????????? а за притеснението, дали всичко ще мине наред е ясно има го и то в доста голямо количество?

Ами именно, не мисля, че след толкова време заедно (така е и в нашия случай) може някой, който и да е той и каквото и да ти каже да те накара да се съмняваш....Вие за толкова време сте имали предостатъчно време да прецените...А какво говорят другите без да мислят какво ти пука?

Ние с моя приятел сме заедно от 7 години и от 1 и малко живеем заедно. За тази една година няколко пъти говорихме за сватба, но той все отлагаше и на мен лека по лека ми се превърна във фикс идея че трябва да се оженим, но си мълчах и чаках. Бях не 100 ами 100000% сигурна и нямах никакви съмнения че той е точния мъж за мен и когато той най-после ми предложи(този август) и аз приех изведнъж нещо ми стана и такива съмнения ме налегнаха, направо полудях, стигнах до извода че не сме един за друг, че трябва да се разделим и т.н. Започнах да му търся недостатъци, хващах се за съвсем дребни неща като например защо си е сгънал дънките и ги сложил на рафт в гардероба, а не ги е сложил на закачалка. Луда история  *crazy* Даже исках да се разделим за известно време да помисля. И тогава него го пратиха изненадващо в командировка за 1 седмица. Тези 5 дни ми подействаха отрезвително, като погледнах празното място до мен в леглото и изведнъж осъзнах че се държа ненормално и търся под вола теле както се казва. Сега съм абсолютно сигурна в избора си и до някъде се радвам че преживях това за да мога да оценя истински човека до себе си. 

Важното е, че си се осъзнала!И може би наистина, когато ни налегнат съмнения е най-добре да останем сами за известно време, за да помислим трезво!Имала си късмет май с тази командировка :P

Съмнения винаги има :)! И преди и след сватбата... Ние сме заедно от 4 години, а от месец и половина сме женени и пак понякога се чудя какво правя?!
Това с командировките наистина помага :). Аз да си призная не мога да издържам повече от десет дни заедно и понякога даже се радвам, че отпуските свършват. Имам си нужда през известно време да оставам сама. Не мога да си представя двойките, които живеят и работят заедно?! Не бих издържалаааа, ама на тях им завиждам за търпението, спокойствието и разбирането.... :bravo:

аз пък съм точно обратното, една нощ да го няма за мен е кошмар изобщо не мога да заспя - Луда работа:)

а аз и преди и след сватбата съм си една и съща и да го има и да го няма е все едно!!заспивам си нормално е малко няма кой да ме гушне ама какво пък зная че ще се върне@!!!!!!!!

това е най-хубавия момент за една жена,т.к. осъществява своята детска мечта да бъде принцеса!

Така е! И мисля, че е много егоистично да лишиш една жена от такова преживяване.

Ей сега прочетох темичката за съмненията преди сватбата и ако знаете, че точно както Ава преди няколко месеца се чувствам напоследък. Ама едно към едно...все едно съм седнала и аз съм напислала всичко  :girl_cray2:. Изпращяла работа...мислех, че аз съм много емоционална или нещо не ми е в ред, щом такива мисли ме завладяват...ама то не може на ден по три пъти да се караме и после пак да се обичаме...
Даже бях сигурна, че слагаме край и после дори не можех да повярвам,че са ми минали такива мисли през главата...
Ееееййй, ама някои от нас наистина много тежко преживяват нещата...но някак като видиш, че и някой друг е изпитвал същото се успокояваш...Напоследък само се обвинявам, че едва ли не съм луда и истерична  :girl_impossible:
Сега знам, че всичко лошо отминава, важното е само, че се обичаме  *INLOVE* ( е, няма как да не спомена, че преди два дни се опитвах да убедя милото, че това изобщо няма значение и как просто не сме един за друг   :GROAN:)
Благодаря ви, момичета за темичката  :thanks:

 И аз мога да се присъединя към клуба момичета. И аз се успокоих донякъде. Нашата връзка от самото начало е луда, крайности, караници и ревове до среднощите. Гонели сме се около общежитията със сакове като студенти, сбивали сме се сума ти пъти. Но затова пък хубавите моменти са много. И с него се чувствам обичана, защитена и силна. Когато се скараме често му казвам, че го мразя и се чувствам пълна глупачка затова, че съм още с него. Но да чукна на дърво в останалите моменти не съм имала съмнения, че това е човека за мен и най-вече, че това е мечтания баща за моите деца...

Миличка, не се притеснявай- ще се уталожат нещата! @}->-- Ние вече далеч не се караме така, както когато писах предишните постове.  =] Понякога пак се сдърпваме,но вече без такива обиди и тежки думи. Тоест пак ги има, ама като кажа "Тогава си вземай пръстена и няма да има сватба", чак ми става смешно вътрешно, а той пък пуфти от досада, защото знае, че това са само приказки. Или пък той като каже нещо в тоя дух, аз отговарям "Дааа, това за 100-тен път го казваш" :[ Но някак се изморихме да се караме за глупости и минават по-бързо нещата. =] Разреждат се караниците, и е по-добре. Може би се минава през някакъв период в определен тип връзки и при определен тип хора...  =]

Всяка връзка минават през такъв етап момичета !Не бих повярвала ако някой ми каже (особено ако са отдавна и са били малки като са тръгнали), че никога не са имали период на скандали и караници!Но всичко отминава с времето, хората се нагаждат един на друг, променят се или свикват и всичко се нарежда!Така че спокойно - всичко ще отмине и ще бъдете толкова щастливи по-нататък, че дори няма да си спомняте за тези неща.. ;)

Напълно съм съгласна с didi_vla1983! Всичко е въпрос на уталожаване в добрия смисъл на думата. :)
И аз съм имала изблици на помисли дали сме един за друг на втората година от връзката ни (вече сме почти 8 години заедно :twohearts:)! Луда работа *crazy*

За мен сватбата е един от най-важните моменти в живота на човек!И точно затова, този специален момент изисква  сериозно отношение, внимание и подготовка. Място за съмнения няма. Човек мисли преди това, преди да каже „да” и ако нотките на съмнението се прокрадва, то значи времето за  този ден още не е дошъл. За мен сватабата е празник на любовта. Израз на онази любов -  силна, разтърсваща,дълбока, изпепеляваща... Израз на чувста и емоции, които магат да бъдат изпитани само и единстевно тогава когато човек е израснал и стигнал до онзи момент в жинота си,  когато  чувства със сърцето на другия , когато гледа през очите на  човека до него, когато мъжът и жената се сливат и спират да съществуват и се прераждат в едно-СЕМЕЙСТВО

Сватбата е най-прекрасния ден в живота за една жена. Аз винаги съм мечтала за този ден. След като се роди детето ни бях загубила надежда, че някога ще се случи. Но както е казано - всяко нещо с времето си. Съпруга ми не е държал на този ден толкова, колкото аз, но го направихме макар и след 12 години връзка. Толкова съм щастлива, еуфорията ми още не е преминала и дори той си призна, че това е нещо, което не може да се опише с думи, а трябва да се изживее....