Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Колко често се карате и в началото на съвместния ви живот карахте ли се? Ние като заживяхме заедно, докато се напаснем и свикнем с привичките на другия доста се покарвахме, не че сега не се караме, но като че ли почнахме да посвикваме, знаем си повечето номерца и кирливите ризи и не ни прави впечатление, или пък гледаме да не го правим на проблем ...  8P

Ние, когато заживяхме заедно, се карахме честичко. Но си мисля, че е нормално, защото два характера, които до вчера са се виждали само за кафе, сега трябва да се напаснат заедно с различните си навици. Съжителството заедно несъмнено е много различно и ни учи на много неща. Радвам се, че успяхме да се поучим един от друг и да станем идеален тандем. Сега спорове почти няма за битовизми. :)

Ние много си пасваме. От два месеца живеем заедно с приятелката ми. Скоро надали ще се женим, но и така ни е добре. Много се радвам, че се разбираме. За сега не сме се карали за нещо сериозно.

ivanpetrov1987 , и ние сме като вас. Живеем заедно от 7 месеца и не сме се карали, много си пасваме.

Незнам за вас хора ама аз живях три години с бившата си приятелка и се карахме постоянно.
За всичко за което можете да се сетите от семеиството до филм които гледаме и обсъждаме и въпрекио това тези три години останаха едни от наи хубавите в живота ми ...........
Според мен нее проблем да се карате така обсъждате проблемите си и накрая винаги сте по щастливи и по близки..........проблема идва когато изгубите вяра в половинката си както стана с нас.....поздрави :)

Ние в началото се карахме доста, но след това свикнахме с недостатъците си и ги приехме и решихме, че цялата драма просто е излишна. А и винаги е по-добре да поговориш нормално, отколкото да викаш и да се караш.

Спорим често, но се караме все по-рядко, времето прекарано заедно ни кара да се уважаваме все повече.

Поне веднъж седмично. Но винаги разнищваме нещата докрай и после стигаме до: "извинявай не бях прав/а" - "не, ти извинявай, аз сгерших"

Ние се караме много рядко, чак ми липсва, защото след бурен скандал сдобряването е много приятно  }:->

Обаче от самото начало като заживяхме заедно открихме, че са ни сходни навиците и вкусовете, пък и преди това от много ходене по морета и вили и спане един у друг нямаше кой знае какви изненади...Но и двамата не сме взискателни в домакинството и сигурно заради това се разбираме :))

Но се случва и ние да се поскараме де, или по-скоро аз да се сърдя, понеже за 5 години не се научи да бъде точен и все ми закъснява :(

Откакто съм бременна не сме се скарали и веднъж. Той твърди, че е така защото не иска по никакъв начин да се тревожа и ядосвам. Аз пък се възползвам и му казвам, че това означава, че преди сме се карали само по негова вина!  :P Естествено се шегувам.
По принцип караниците не говорят лошо за една връзка (освен ако не са съвсем прекалени), а за това какви са хората по принцип - някои са импулсивни, други - обратното. Иначе има една такава формула за определянето на щастието във връзката. Сексът минус караниците = щастието. Т.е. трябва просто да е положително число и колкото по-голямо - толкова по-добре!  :P

Първите 3 години по веднъж на година... за глупости общо взето.

След това имаше период с по-чести дразнения. Хубавото е, че и двамата подхождаме по пътя на логиката, та решаваме сравнително бързо проблемите си.

След като се родиха близнаците, не остава време за караници   :funny:

Според мен зависи за какво се кара двойката и степента на ината в характерите им. Доста често споровете са без особен смисъл и ескалират по две причини: или заради неотстъпчивостта(ината) на партньорите или заради стари премълчани негативни чувства!
Моята връзка също не е перфектна, но се старая:
да не проявявам инат за дреболии, защото смятам, че всеки ден в живота ни е дар
да не задържам негативни чувства в себе си, защото рано или късно трябва да ги изразя и по-добре на момента (ако е подходящ де) по правилния начин с разговор.
Преди всичко смятам брака и връзката между двама души за партньорска/приятелска и когато е подкрепена от любов няма как да искаш да нараняваш половинката си с обиди и висок тон.
Имам наблюдения (включително и върху себе си) , че много хора не умеят да общуват адекватно -
например жената е обидена или натъжена и иска да разреши причината, поради която се е почувствала така (а това е съвсем естествена потребност - да искаш да промениш емоционалното си състояние към по-добро) , но го казва по най-неподходящия начин (висок тон, обиди или критики, ревове, блъскане на врати или мълчание) и мъжът в следствие на отправените критики по негов адрес естествено заема отбранителна позиция и изобщо не разбира същността на проблема, който притеснява жена му.
Но пак казвам, че зависи от причината за спора. Ако има сблъсък на ценности, тогава е по-трудно, но не е невъзможно.

Не се караме. Понякога поспорим за нещо и след няколко секунди се споглеждаме и започваме да се смеем или пък оправяме проблема в леглото, в такива моменти страстта е огромна. Откакто съм бременна пак е същото, само че е още по - грижовен и мил, и двамата сме зрели и сдържани и рядко се караме :)

Ако говорим за сериозни караници, това ни се е случвало най-много 5 пъти до сега. Иначе се случва от време на време да се посдърпаме за нещо, но то трае 5-10 минути и след това всичко е наред. Като цяло се разбираме доста добре  :)

Здравейтеее,от 4 години сме заедно,от три живеем,и досега много рядко сме се карали за нещо,дори не мога да се сетя кога е било за последно :) Явно съм намерила  правилния човек,който ме разбира изцяло  :girl_wink:

Ние сме заедно от доста време и като живеем заедно все за битовизми спорим. Ама не са сериозни. Имали сме само два сериозни скандала и то все заради неговата фамилия. Бяха ме подлудили покрай сватбата  *crazy* Ама кумовете ми как се карат малеее. Почти всеки ден. Не мога да ги разбера. Сигурно е вупрос на характер =]

Ние сме заедно от 2 год. и половина. Караме се по-често за битовизми. Имали сме и големи скарвания, но като че ли с времето почнахме да свикваме и да се напасваме. Всъщност е трудно ако два остри камъка се срещнат на около 28-29 години и почнат тепърва да се сблъскват и опитват да се променят. Мисля, че като са по-млади /20-25/ е по-лесно да се напаснат и попроменят така че да пасват в общото, защото не са напълно изградени характери. Ама хора на по 30 години е трудничко и неминуемо води до сблъсъци в началото. Е то зависи и от хората, все единият трябва да отстъпва и да е по-меката Мария. Иначе лошо ...

ОО, ние сме майстори на тази тема !  *YAHOO* Аз цял живот за едно и също мрънкам, той е много спокоен, аз съм доста темпераментна иии  *YAHOO* *YAHOO* Спорим, караме се, мисля, че сме далеч от "нормалните двойки", но ... така ни харесва. Аз не мисля, че споровете са проблем, проблема е в желанието  да се поучи човек от грешките ....

За 10 г. едно или две сериозни скарвания, за дреболии - често / на две седмици или месец/.

има ли сме 2 сериозни скарвания...а скарванията за дреболии може би 1 на 2 3 месеца, а това че аз си мрънкам за каквото се сетите,за майка му, за приятелите му, за това какво е направил или не направил,той си ми е свикнал че мрънкам извесно време и после ми минава,знае че мрънкам за неща за които съм права,така че не наглее да скача срещу мен когато съм права,но когато не съм права си си спорим, но така поне се изясняваме, склонна съм да се карам с него 3 5 10 дена нон стоп,но да не си премълчим и да не подминем нещата,зашото те проблемите като се премълчат и останат с течение на времето се натрупват и може да обърнат колата...ние сме си един за друг,може да се караме,ама ние и така си показваме че се обичаме...а е много гадно като нямаш с кой да се скараш...

Ние пък не се караме. По-скоро аз понякога се нацупвам, а той с това се забавлява.
За тези 3 години имаме едно исктинско скарване, в което участвахме и двамата активно, и се разреши още същата вечер.
Цупенето ми е профилактично, ама при моята зодия честата смяна на настроения е ежедневие, така че няма оттърване  :girl_impossible:

то цупене да беше :)) цупя се постоянно,правя се на сърдите, не му говоря по 10 15 минути, а аз не спирам да говоря, и той разбира че е сгафил....и си се изясняваме,дали ще си повишим тон, дали мирно и кротко или ще вдигнем блока на главата,няма значение...хората са казали "в спора се ражда истината"... :)

Аз по принцип съм много избухлива и както майка ми казва "паля от четвърт". В началото се карахме жестоко и непрекъснато. Понякога се чудя съседите как са ни търпели. Даже бяхме стигнали до решение, че по-добре да не сме заедно, но същият ден се разболях и ме приеха в болница. През цялото време стоеше до мен и ме носеше на ръце. Оттогава въобще не се караме. Най-много от време навреме някой да измрънка нещо на другия, но нищо сериозно. Като че ли улегнахме с годините, а може би и времето прекарано заедно ни сплоти още повече. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Един път седмично това нормално ли е!

Не се караме много...Може би защото за по-важните неща сме на едно мнение.Но за дреболии мога веднага да "подпаля метлата" и да започна да го тормозя P-(

Рядко се караме, но много често спорим :) Което май е по-лошо!

Често за незначителни работи. Но мисля че това са нормални неща!

И аз съм от същият отбор.  :danceg:

Обикновено се караме, когато не сме заедно, в моментите, когато сме един до друг всичко е перфектно :)