Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

1 ва част е ТУК (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html)

:offtopic: Искам да поправя една правописна грешка,която в бързането съм допуснала "бИберон" ,а не "беберон"  :[

Да следя за екзистенциалните размишления на др съфорумки.

Момичета всеки изхожда от неговата гледна точка.Виждала съм много хора които се разбират перфектно със свекърите си и няма нищо по хубаво от това.Има и хора които не се разбират.Аз съм някакъв среден вариант-нито сме първи дружки нито пък си пречим.Това как ще се каже според мен не е толкова важно-всеки както го чувства.Според мен какъвто и да е избора на обръщение то трябва да е истинско.Не мисля че с обръщение на име се изказва по малко уважение към свекърите.Според мен не обръщението ,а уважениет е важно.Ако не се понасяме и майчице да и кажа то няма да има никаква стойност.А ако се разбираме и по име да им кажа те ги уважавам и чувствам близки.Радвам се че моя съпруг никога не е изисквал да казвам майко и татко,както и аз да се обръща с дядо и бабо към моите родители.Та да завърша философстването-както и да изберет като обръщение важното е да се чувствате добре и да се обръщате с желание по този начин към тези хора.

gucci  :goodpost:

Аз също да изкажа мнение  :Pпонеже ви наблюдавах постовете...Според мен никой не може да те задължи да му кажеш ''майка''и ''татко''...Както се казва традициите не са ,което бяха и смятам ,че повечето от свекърите и свекървите го знаят ,но защо пък да не пробват да им се вика така.Все пак всеки има един по една майка и един баща,и за мен е глупаво ,да не кажа лицемерно да викаш на някой с тези обръщения.И както е казала gucci не обръщението ,а уважението е важно  :girl_wink: :)

posum, обръщението "мамо" и "татко" ТОЧНО се дава, а не се заслужва. Можеш да заслужиш приятелство, но майка си и баща си не можеш да избираш!

A сега ми обясни как да кача майко и татко на свекърите ми, след като те с нищо не са го залужили.

А намерих тема, в която да се оплача  :P

Майка ми си била избрала кошара за бебето (нашето) за у тях, аз й казвам, че ние ще си избираме всичко за детето, а тя ама аз за у нас съм си избрала, а не е ставало и въпрос то да спи там.

Баща ми пък като му казахме, че чакаме момиченце, всички знаеха, че искаме момче, да сме му го дадяли ако го не щем, той да го гледа  :girl_impossible:

Има и други, ама ще ги оставя за себе си, само да вметна, че като разбраха, че съм бременна, решиха сами, че ще живеем у тях, защото майка ми да ми била под ръка, как щяла да тича във виелицата. Сега си мисля, че и за покупките ще се бъркат, един кеф имам след толкова нерви и грижи и те да ми го отнемат! Няма да стане  :girl_wink:

(Решила съм да поговорим и да им кажа, да са си имали още деца, да си ги гледат  :P )

Гледам обсъждате как бихте се обърнали към свекъра и свекървата. Аз все още нямам и този проблем поне за момента ми е чужд. Но за моя радост майката на приятелят ми щом видя, че нещата са по сериозни от очакваното може би от тях между мен и синът й седна и поговорихме. Намекна ми тактично, че ще научи бъдещата й снаха да и казва на име или на фамилия. Тя имала само един син и за него е само " мамо " за никой друг. Според нея това са отживелици и не намира смисъл да кажеш на чужд човек " мамо или татко" след като не са. Може би съди по себе си, защото на времето й е било много трудно да каже на свекърва си " майко" и сега го казва, но си личи че го прави само защото някога са я накарали и от уважение. Според мен това дали ще им кажеш на име или мамо и тате не прави отношенията по-добри помежду ви. Ако те си заслужават обръщението може би бих го казала ( стига да искат), но и на име върши работа.

Миши, и при мен това е неразрешен въпрос имного се дразня на самата себе си. При мен се получи горе- долу същото. Когато се разбра, че всъщност връзката ни е сериозна, макар и още да не бяхме решили да се женим, майката на любимия ми (и вече моя свекърва), ми каза, че харесва името си и няма нищо против да се обръщам към нея на име. Обаче не мога и това си е. Не мога да си обясня защо, но не мога да се обърна към нея направо на име. Никак не й казвам. Гледам да е без обръщение и много ме е яд, защото този начин "без нищо" си е направо неуважителен. Не знам докога ще я караме така.

Тонина, и аз съм на същото дереже. Като искам нещо да кажа на свеки и направо започвам да й говоря без никакво обръщение. Нито мога да й кажа мамо, нито пък да се обърна по име... Чудя се и аз какво да правя вече *crazy*

Споко,и ние сме така... обръщам се директно към нея и това е.Ни на име става,ни на майко искам,абе откачена работа.А лельо еди коя си пак не става. :angry: Ама и тя не ме улеснява.Нищо не сме се разбрали,каза само,че не държи да й викам майко,ама как да й викам не каза.  =]

Ето така е и при нас момичета. 2г живеем заедно, а аз не съм се обърнала никак нито към баща му нито майка му. Опитвам се някак да се включа в разговора без имена просто ей така. Понякога се обръщат и казват " на мен ли говориш", а понякога, когато имат гости се обръщат към мен " кажи на свекърва/ свекъра си...". В този момент майка му ясно повишава тон и заявява, че не е такава. Недай се Боже се заговори за сватба става... :ANGRY: При мен решение на въпроса скоро няма да има, дано Вие намерите сили и да се обърнете така, както го чуствате. Но според мен " лельо " при вече сключен брак не е подходящо. Моя позната се обръщаше към свекърите си с ' баба й и дядо й " .

Миши,майка му не иска да й викат свекърва?Е,каква ти е?В смисъл вие нали планирате сватба?

Планирането на сватба ще бъде страшно трудно. Просто според нея е по-добре да даде парички за сватбено пътешествие, отколкото да се прави сватба. Било безмислено според нея хвърлянето на толкова много пари. Но според мен парите са предтекст, все пак много добре знам възможностите ни като цяло. А и имало много хора, които нямало как да се пренебрегнат и трябва да се поканят... тук филма е голям  :funny: аз не го приемам лично, защото половинката е на моя страна и каза, че щом той прецени, че е готов и иска да има то Ще има. За сега поне се въздържаме от тези събития, за да не изостряме напрежението. Винаги има сравнение " ама вие ако го правите така във вашия край, ние тук го правим иначе ". Незнам как е при другите, но на мен ще ми е страшно трудно да се пребороря с " майката". Докъто баща му е супер. Няма притенции не се меси. Даже все се чуди как да ни удоги и зарадва.

Е,на вас какво ви пречи да си направите сватбата?Казвате ще се женим и толкоз.Ако ви помогне финансово,ок,ако ли не-вие си поемате разходите и толкоз.  *THUMBS*

carlyangel Все още не съм получила предложението, за да се направи. За сега не бързаме или поне не той. Незнам той ли се страхува или се влияе, но не подписа прави любовта. Моята майка изгаря от нетърпение да ме види булка и я разбирам напълно. Но не искам едно такова събитие да се превърне във повод за " война", вместо за едно прекрасно изживяване, както за нас, така и за родителите ни. Относно финансовото положение - ще се справим. Може би и с малка помощ от страна на родителите, понеже само на неговата заплата ще е трудно, и затова изчакваме ( или поне аз така си мисля ), за да мога да завърша и да намеря работа. След това ще е по-лесно. Ако сега те уж са пречка, то после съвсем няма да са. Ох така мисля, но незнам. Наистина скоро сватба няма да има. Не се чуствал готов или родителите не са готови да го делят изцяло с друга. Наистина това е голяма мистерия за мен. Иначе се разбираме що-годе добре.

Миши, той ли ти е споделял, че не се чувства готов? И готов за какво по-точно - за брак или... Не знам, мила...и това "родителите да го делят изцяло с друга", нали все пак ти си тази, която техният син е избрал и ще им бъдеш като дъщеря. Права си като го определяш като мистерия. Нооо да не ти пука  ;) Обичайте се и нещата ще се подредят :)   

Тонина благодаря ти.  И да той ми е казвал, че не се е чуствал готов. Известно време беше без работа и разбирах - искаше да даде всичко за всоето семейство и бъдещо дете. Сега има страхотна работа и финансите няма как да го плашат. Но никой не е казал, че всичко ще падне върху него. Майка му като ни види все казва " искам много да се обичате и все така усмихнати да ви виждам ", а когато някой попита " няма ли да има вече бебе, или кога ще има сватба" се ядосва. Е, аз се забавлявам на всичко това поне за сега, защото не мисля, че подписа ще увеличи любовта ми към него. Но понякога става дразнещо.

Много нетактично от нейна страна,не си го слагай.Сигурно е някаква ревност.Ще й мине  :gu6:

Според мен пък това "дразнене" ми се струва нормално от страна на майка му. Дори мисля, че може ти да си внушаваш, че е дразнене. Ти говориш за нея, сякаш ти е свекърва, но тя на практика наистина не ти е още и жената си е напълно права да не желае да я наричат така. Нищо не се знае в живота! Направете сватба или поне се сгодете, започнете да планирате сериозно една такава крачка и тогава започнете да изисквате от нея да го приеме, защото реално погледнато в момента "слагаш тигана на котлона, ама рибата си в морето". А тя от друга страна няма как да не се израдва, че синчето й ще се жени, още повече, че те харесва като негова приятелка. :)

Наде ти не си ме разбрала. Аз не съм казала, че в момента не желае да я наричам " мамо ". Тя просто в един от разговорите вметна, че не желае която и да е да я наричат така. И не се дразня наистина, защото той си е едничък и имат много силна връзка. Никога не съм се дразнела от поведението й ( а понякога чесно казано е ужасно спрямо мен ) просто приемам, че може би има известна ревност. Все пак ставаше въпрос дали бихме се обърнали с " мамо и татко " на свекърите. А аз пак ще се повторя и ще кажа, че много зависи от хората, които седят срещу мен и техните желания.