Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Животът на мъжа, който за пръв път става баща, се обръща с главата надолу. Пълната отдаденост на служебните задължения леко се накърнява, приятелските мачове се разреждат, а и партньорството с любимото момиче се променя.

Живот покрай растящия корем, съдбовни часове по време на раждането, първи месеци след него... събитията следват с шеметна бързина, а съпътстващите ги емоции размекват сърцето и на най-хладнокръвните мъже.

Дали съм дорасъл за родителската отговорност? Ще бъда ли добър баща? Ще успявам ли да съчетавам служебните си ангажименти с помощтта около отглеждането на детето? Ще успея ли да запазя и малко лично време за себе си, за хобито си... Горе-долу такива въпроси си задават повечето бъдещи бащи, но точните отговори идват по-късно.
Днес бащите безспорно имат желание да отделят

повече време за децата си

Въпреки това съвсем малка част от тях (около 5%) ползват отпуск за гледане на дете и това се приема едва ли не като куриоз. Майката се грижи за детето и домакинството, бащата работи – все още това е доминиращият модел в българското семейство. При много млади двойки обаче все повече се забелязва желанието традиционните роли да се разменят поне от време на време. Все по-често и двамата родители искат да работят и едновременно да споделят грижите за детето си.
Иначе близостта с бебето

пленява всеки баща

Младият татко с трепет поема в ръцете си малкото създание още от родилния дом и нежно го притиска до гърдите си, сякаш да го защити от враждебната среда. Ден след ден връзката между бебето и таткото се засилва. Сгушено в бащините гърди, то изгражда доверие към света, а таткото се чувства истински герой, закрилящ детето си.

Само няколко седмици след раждането бащата вече е коренно променен. За своя изненада той установява, че има по-важни неща от уговорените срещи в офиса, от ангажиментите в извънработно време и от чашата бира в кварталното кафене. Часовете около бебето носят несравними емоции

На онези татковци, които се въздържат да гушкат бебето си, защото смятат, че това е присъщо на жените, препоръчваме да не се лишават от незаменимото усещане. Притиснете нежно в обятията си пухкавото бебе, за да усетите тупкането на сърцето му – така най-добре ще се сближите с детето си. Заровете нос в меката гънка на вратлето му, за да установите, че няма по-прекрасно ухание на света. Изживейте хармонията, когато вашето бебе заспи на гърдите ви...

Мили татковци, не се лишавайте от неповторимото преживяване! Никога не забравяйте, че вашето дете има нужда не само от грижите на мама, но и от любещ, нежен и всеотдаен татко!


Източник (http://www.9m-bg.com/display.php?show_article=5&open_article=1906)

Bulechka_TS скъпа това е една страхотна тема! :bravo: :bravo: :bravo: за идеята !

Аз съм на същото мнение като горенаписаното и  смятам , че и моето съкровище ще се промени доста като гушне живот и здраве своето бебе!

Благодаря ти, мила, обаче моето мило като я прочете и каза: "Еми, ето аз ще стана номер 2!!!" :( Ох, като го чуя да казва това и направо :hysteric: и се започват едни обяснения като на малко дете, че ням а изобщо да е така, а напротив!!! Ухххх, мъже!!! :cray:

Недей се притеснява!Сега си мисли така , ама живот и здраве като видия малкия си наследник и друга песен ще пее!
Той и моят така ми разправяше , даже го изтъкваше като причина за да забавим малко с бебеправенето ,но аз един ден седнах и му казах / ама се бях ядосала/:Виж какво , не може да твърдиш нещо със сигурност без да е станало!Бебето за мен ще бъде толкова важно колкото и за теб!Ако недай си боже един ден имаш два лева в джоба и аз съм ти казала да ми купиш цигари а детето ти иска чипс , кое ще избереш да купиш?
От този ден започнахме с бебеправенето!
Абе мъже!!!

Денис, много иска бебето, направо  *YAHOO*!!! Даже от сега още ме пита дали и аз искам да имаме  още едно детенце, поне!!! :) Та си мисля, че когато бебчо хване с цялата си ръчичка палеца му, всичко ще му се преобърне под лъжичката и друга песен ще пее!!! :girl_in_love: *INLOVE*

Определено ще пропее друга песен!  *THUMBS*

Нашият татко така гушка бебето, радва му се и се грижи за него, че по-скоро аз съм вече номер 2 след дъщеря му, а не той  :bravo: Чак и вика някой път "мамина сладка", ще ме умори от смях, викам му-"каква мамина, мамина ми е на мене, на тебе ти е татина", пък той-така било по-миличко. То са игри, радости, закачки, тя така се смее в ръцете му, че направо нямам думи, като и каже на татко момиченцето и чак аз омеквам. Единствено по-лесно от мен я оставя някой друг да я гледа, на мен май още ми е по-мъчно и трудно да се разделя с нея, може би защото той така или иначе ходи на работа, а аз не. Но колкото повече го оставям да се грижи за нея, толкова по сиш свиква и не му е трудно,тъй че момичета приобщавайте татковците още през бремеността към всичко свързано с бебето и после няма да съжалявате.

Моля, мамите да споделят как татковците свикнаха с бебетата!!! Моят все казва, че го е страх да гушка бебо!!! *crazy* Е, гушка го, но за 5 мин. на ден, понякога го гледа докато спинка или като е буден му приказва, но на мен ми се иска повече да помага и да е по-приобщен към моите тревоги и към бебо... Аз ли нещо бъркам? :cray: Споделете...

Той ще има дете!!!


С цялото внимание, насочено към вас, лесно е да забравите, че партньорът ви също се настройва към голямата промяна в живота си.
Вашият партньор – спомняте ли си го тогава? Той имаше малка, но съществена роля във вашата бременност. Да разберете нещичко за неговите чувства, може да се окаже изключително важно, за да запазите връзката си и да си оказвате необходимата емоционална подкрепа през следващите няколко вълнуващи месеца.

Онзи момент
Откритието, че сте бременна, е невероятно – “коктейл” от съмнения, въодушевление, страх и щастие... При партньора ви емоциите не се различават много. Така че, ако той посрещне новината с гробно мълчание или с паническо изражение, не се обиждайте. Дори бременността да е планирана, двете чертички са шок, а вие двамата се нуждаете от време, за да осъзнаете тази променяща живота ви новина.
Мо Каримбокъс, английски експерт, съветва: “Не мислете, че негативната реакция означава, че партньорът ви не желае вас или бебето. Може би просто новината идва в неподходящ момент и той се нуждае от време, за да се приспособи към идеята за дете. Говорете един с друг, изслушвайте се и се подкрепяйте.”

Мъжката гледна точка
Притесненията на мъжа за бременността и предстоящото бащинство могат да са много различни от вашите. Повечето бъдещи майки се фокусират върху промените в тялото и нероденото дете през 9-те месеца. Вашият партньор може да ви съчувства, но малко вероятно е да изпада в паника заради всяка ваша болежка (едва ли, ако реагира така, ще е много полезен).
“Притеснявах се за всичко – в съзнанието ми всяко леко пробождане се превръщаше в спонтанен аборт,” споделя Ани, бременна в 32-рата гестационна седмица. “Приятелят ми очакваше всичко да е наред и макар че отношението му не ми помогна да се отърся напълно от притесненията си, оптимизмът му ме правеше по-уверена.”

Вие си мислите за “мамо”, той за пари
Въпросът, който държи партньора ви буден през нощта (освен вашето често притичване до тоалетната), най-вероятно е: “Как ще се отрази раждането на бебето на нашия живот и на финансите ни?” Зашеметена от хормоните и обичта към бебето, малко вероятно е да мислите за друго освен за новороденото. А вашият партньор може би е загрижен как бебето ще се отрази на срещите му на чашка с приятелите.
“Докато беше бременна, Деси твърдеше, че иска да е майка на пълен работен ден и аз бях длъжен да подкрепя нейното решение, въпреки че изобщо не бях съгласен,” казва Румен, търговски консултант и баща на Даниела, 9 месеца. “Бях ядосан, че не сме обсъдили всички възможности, притеснявах се за допълнителните доходи, които се налагаше да осигуря, за да запазим стандарта си на живот.”
“В най-добрите връзки партньорите говорят помежду си свободно и открито,” твърдят английски психолози. “Опитвайте се да разбирате загрижеността на партньора си и отделяйте време, за да обсъждате притесненията, които всеки от вас може да има. Раждането и отглеждането на дете засягат и двамата.”

Споделяйте любовта
Без съмнение бременността ви кара да се чувствате специална, но докато се опиянявате от чуждото внимание, отделяйте време и за партньора си. Помогнете му да се почувства съпричастен. ”Когато попитам приятелката си дали има нещо, което мога да направя за нея, тя ми казва, че вече съм направил достатъчно. Шегува се, но понякога наистина се чувствам единствено като донор на сперма”, разказва Михаил, 28 години. “А когато трябваше да решим дали да узнаем пола на бебето, тя каза, че искаме, без дори да сме го обсъждали.”
Поощрявайте партньора си да участва в бременността ви – да масажира краката ви, да приготвя вечерята или да държи ръката ви на женската консултация... Така ще направите този период пълноценен и за двама ви.

Не тази вечер, скъпи (не и утре)
Гърдите ви болят, имате хроничен световъртеж и се нуждаете от епилация на триъгълника (или поне си мислите така, трудно ви е да го видите), а вашият партньор ви засипва с приказки и ви гледа по “онзи” начин. Каквото и да изпитвате към бременното си тяло, най-вероятно партньорът ви мисли, че сте по-секси отвсякога и дори огромните кюлоти не могат да го отблъснат.
“Катя харесва тялото си, както никога досега. Това е толкова възбуждащо,” обсъжда приятелката си Деян. “Кой мъж не би искал да си легне със секси богиня?”


Източник (http://www.9m-bg.com/display.php?show_article=5)

Обич и от татко

Любовта на бащата към детето понякога изненадва дори майката. За бебето тя е безспорна, то обича татко си точно защото е различен от мама.
Неопитният баща също толкова много се нуждае от помощ, колкото и младата майка. Татковци, ако искате да навлезете по-уверено в новата си роля, прочетете съветите ни.

Следвайте чувството си
Бебето ви е личност със собствен характер. Точно като вас! Най-добре ще се разбирате с него, ако следвате своето чувство. Ако само подражавате на партньорката си, няма да ви е по-лесно – оригиналът винаги е по-добър. Така че излишно е да я разпитвате как тя дава шишето на бебето, как го успокоява или го кара да се усмихва – изпробвайте собствени похвати.
Бебетата са умни. ;) Те знаят, че мама и татко не винаги са еднакви и не го и очакват. Детето има двама родители, то приема и се радва на разликите между тях. Това не означава, че принципите на възпитание трябва да са различни. Най-доброто е да има синхрон между тях. Става въпрос за тънките разлики в тона, в начина, по който мама и татко милват бебето, говорят му, пощипват го по бузката, носят го. Опитвайте се като баща да намерите своя път към сърцето на бебето си. Вие не замествате майката!

По-близо до бебето още преди раждането
Новороденото разпознава гласа на мама. Дали обаче разпознава и гласа на татко? Зависи от това доколко, докато е било в корема, бъдещият татко му е отделял достатъчно време, “галил” ли го е през корема, говорил ли му е... Ако го е правел, напълно възможно е бебето да се ослушва, когато излезе на белия свят – аха, това е онзи с дебелия мечешки глас, когото познавам. Изглежда симпатяга! :P Затова още от 9-те месеца говорете с бебето, нежно го опипвайте през корема. Тези срещи ще променят вашите представи. Скоро на света ще дойде не бебето на любимата ви, а вашето общо дете. Това усещане ще ви даде повече увереност след раждането.

Научете се как да го успокоявате
Да се успокои плачещото бебе, е истинско изкуство. Разбира се, че темпераментът играе важна роля – някои бебета се успокояват бързо, други са упорити ревльовци, които често замлъкват едва след часове непрекъснат плач. Всеки може да изучи изкуството да успокоява. Важни са три детайла.

* Преди да се заемете с плачещото бебе, напълно се успокойте вие самият. Нервността се предава и на него.
* Вземете бебето на ръце спокойно, без нервност. Галете го внимателно и не говорете много, докато то плаче. Не реагирайте, ако ревът му се засилва. Разказвайте му нещо със спокоен и тих глас, докато плачът му утихне.
* С поведението си покажете на детето, че може спокойно да плаче и че ще му помогнете колкото и дълго да трае това. И че заедно ще отстраните дразнителя.

Споделяйте дежурствата през “нощите на плача”
Всички малки деца преминават през периоди на нощен плач, когато искат да легнат в леглото на родителите си. Ако твърдо отказвате да приемете това желание, разпределяйте нощните дежурства – една седмица мама, една вие. Не вдигайте детето от леглото, когато плаче, само леко го галете и тихичко му говорете. Всеки от вас ще знае, че стоически е издържал своята седмица и през следващата ще може да спи със спокойна съвест.  :girlsigh: :girl_impossible:

Навън без мама
Ако извеждате детето и без мама, това ще се отрази добре на всички. Така ще дадете възможност и на половинката си да си поеме въздух от всекидневното напрежение. По-често разхождайте детето, понякога го качвайте на раменете си. Тези моменти ще създават особена близост между вас и него. Игрите с татко са доста по-различни от игрите с мама. Те винаги са по-атрактивни (макар и не толкова безопасни). След тях детето ще се върне у дома развълнувано и доста поуморено... Тези мигове със сигурност ще се запечатат и в спомените му.  :girl_in_love:

 

Обич и от татко - 2

Оставяйте го да действа само
Нека детето да помага, когато иска. За него ще е по-голямо удоволствие да се справя с някоя малка задача само, отколкото с голяма, но с помощта на родителите.
Тук обаче дебне една опасност – татковците са склонни да превръщат детето си в чирак или в пасивен наблюдател, особено в игрите. Обикновено бащата иска набързо да построи кулата сам, а в това време детето разсеяно и недоволно търси друго занимание. Предлагайте на малчугана да решава кой какво да прави, т.е. нека той ви отреди роля. Само в краен случай може внимателно да му давате някои указания.

Не се правете на приятел
Не преигравайте, когато сте с детето. Не му втълпявайте, че сте неговият най-добър приятел, че винаги го разбирате, че винаги ще му помагате... Такива внушения няма да допринесат за сближаването ви. Детето само може да си намира приятели. Вие сте нещо съвсем друго, вие сте Татко!  

Източник (http://www.9m-bg.com/display.php?show_article=5)

нашият татко много помага и нямам никакви опплаквания. Неговите задължения са смяна  на памперсите, къпането, а си делим нощните приспивания и останалите дребни задължения.
това, което ме учудва е, че той принципно е супер спокоен, но бебешкият рев явно много го изнервя, защото в тези моменти аз съм далеч по-спокойна.

...нещо пак натиснах.Та,моето мнение е,че за татковците е доста по-трудно да свикнат с промяната в живота им.Ние мамите носиме бебето 9 месеца в себе си,усещаме го как мърда,говорим му,докато те не могат да усетят нещото като нас и когато бебчо дойде за тях е шок.Трябва им малко време и след това всичко се намества и те заемат отреденото им място и започват повече да се грижат за бебето.При нас също беше такав.В начолжтж тоткото само я гледаше,дори не и говореше,страх го беше да я гушка,но когато свикна нещата се променихе-хранеше я,къпеше я,сменяше памперси и всичко останало.

Е, значи и нашия татко ще свикне, той вече даже пее на бебо и си имат специално лелеене на ръце, днес даже искаше той да изкъпе бебо, скоро и памперси ще сменя!!! ;)

Нашия татко (това си е направо нарицателно  :) ) никога не е имал страх от грижите за дъщеричката ни- пое я от ръцете на акушерката с такова нежно изражение в очите,че....Пред него никога не е стоял проблема "прекалено е малка да я гушне","ще се счупи" и подобни.Винаги заедно сме я къпали,двамата,като мъничка-успиване,люлеене,песни...коликите отшумяваха по коремче върху татко,на ваксините винаги той я държи,заедно даваме лекарства,сваляме температура,винаги заедно-и при гинеколога,и в родилна зала,и при педиатъра,на разходка...а игрите!Няма други такива като игрите с татко,подмятането със звънко кикотене,боричкането....еееех,много е хубаво с татко!!!

Моят Мишок пък умира да ми гали коремчето и да му приказва  :) Обаче малко не го виждам да сменя памперси като му дойде времето  :\ Ако успея да го накарам ще вдигна купон за целия форум  :funny:

Аз мога да похваля мъжа ми, че ми помага в гледането на бебо (макар и понякога с подсещане от моя страна какво да направи). Преоблича го и му сменя памперса без проблем, но го беше страх да му слага капки в очичките например или да му чисти нослето. Било много малко детето и аз да си ги правя тези процедури  =] Един път го помолих той да го изкъпе, защото много ме болеше кръста, но го гледах и му намерих сумати кусури  =] Не че не го изкъпа, де, но не беше по моя начин и по принцип аз си го къпя, а той помага в поливането накрая и оправянето на банята.  :girl_wink:
И все пак не мога да се оплача и не е от татковците, които ги е страх да държат детето или мислят, че майките са тези, които трябва да се грижат за него, а те само да се радват отстрани!  *THUMBS* Плюс това ми помага и в други домакински задължения, така че се справяме заедно общо взето.  :yes:

Мария,  :bravo:  на мъжа ти  *THUMBS*