Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Честита ми темичка.
Реших да си направя тема, където цялото внимание е насочено към мен 8P.
Остава точно 1 месец до сватбата, а ние имаме 1 готова покана... без текст.
Не сме уточнили час на подписването, не сме говорили за менюто, за превоза на гостите. Вкъщи все още сме в ремонт и има още мноооооооооооооооооого. Аз имам 2 защити 2 поредни дена, а няма как да излезна в отпуск.
Честно, искам да идва, за да минава по-бързо...

Честита ти темичка, posum :) Да я напълниш само с хубави емоции и да разкажеш по-подробно за подготовката, а за защитите не се тревожи толкова - всичко ще бъде наред *THUMBS*

Честитоооооооо  и от менннн @}->--

Posum, мила..............обратното броене тече с пълна пара, а ти............ти си до никъде!!!! Е сега ще има скоростна подготовка май 8P С интерес ще следя до къде си го докарала Успех от мен :good_luck: :good_luck: :good_luck:

Посумче за едната бройка и ме изпревари да открия темичката посветена на твоята сватба, да знаеш ще искам реванш! :P пожелавам ти всичко най-най-най-хубаво и въобще да не се тормозиш .. както имаш купища неща за вършене изведнъж всичко ще се нареди, ще видиш! @}->--

Посумче, честита темичка  :bravo: и само недей да се притесняваш, че имаш малко време. От личен опит ти казвам, че с притеснения до никъде не се стига. Трябва да сме като Карлсон : "Спокойствие и само спокойствие"  ;)
Успех мила

posum, честита темичка, мила!  @}->--  @}->--  @}->--

Сигурна съм, че всичко ще бъде с положителен резултат накрая! Отпуснете се малко и съгласувайте по между си плана, за да подхванете организацията. Ние така направихме, че 1 седмица преди сватбата бяхме потънали в неща за отмятане.

Спокойна подготовка и на двама ви! пиши как върви!

Честита темичка  *THUMBS*

Хващай помощници,че нямаш време  ;), я майка ти, я кумата да помагат..  :P

хайде честита темичка и от мен. постоянно следях развръзката с кумовете ти. Радвам се, че най -накрая се намериха.А относно многото анганйименти - ще се справиш 1 месец както е малко така е и много време. до деня на сватбата ще си готова даже и време за релакс може да ти остане. успех и от мен и очакваме подробности относно организацията

Благодаря ви, момичета.
Искрено се надявам да имаме достатъчно време да свършим с всичко, защото не ми се иска да претупвам нещата.
Тъпото е, че след 2 седмици годеникът излиза в сесия и съответно ще е в сесия около сватбата. Той учи 2 висши едновременно, и 2-те са редовни, отделно ходи на работа => , че не му остава мн физическо време да ми помага.
На дневен ред, освен поканите, които майсторя след работа, е фризьорката. Ходя при една от дете, обаче ми казаха, че не е добра с официалните прически. Не съм се правила при нея, за бала ме прави друга. И всички познати ме съветват да отида именно при другата. Обаче, аз избързах и питах моята фриз. дали би се съгласила да твори на косата ми за сватбата... Сега не ми е удобно да ходя при другата, като след сватбата смятам пак да си ходя при моята. Кажете какво да правя.

защо не направиш една пробна по - рано ако ти хареса не е нужно да ходиш при друга.А ако наистина не се справи пробвай и на другото място а на фризьорката й обясни, че просто не можеш да рискуваш на този ден да не се харесаш. кажи, че това не е желания ефект който ти целиш, но така или иначе ще си я посещаваш редовно за пострижка. Според мен няма смисъл да ти се сърди това е твоя ден ти решаваш кое каде с кого как и защо.

Mishi , идеята с пробната прическа е добра! Аз също имам фризьорка, при която ходя редовно за подстригване,но прическата за сватбата ще си направя при друга, която ме прави на бала и  като бях кума. Мислех си,ако стане на въпрос да кажа на фризьорката ми ,че например гримьорката ще бъде в друг салон, където има и фризьорка, която ме е правила преди и искам да са на едно място, защото нямам време да обикалям на няколко места.... *crazy* *crazy* *crazy*

Тъпото е, че живеем в малък град и няма как да скрия, че се женя и ще ходя при друга *crazy*.

Днес обикалях сватбените магазинчета. Цените са ohmy, а най-шокиращо беше, че за 1 миниатюрно бурканче, което събира 10-15 гр, пълно с мед му искат 2.30 лв. Ние сме медопроизвводители и цената ми се видя повече от кожодерска.
В този ред на мисли още не сме решили ще имаме ли подаръци и ако "да" какви... Не ми се мисли и за това, а на половина изобящо не му дреме, че след по-малко от 28 дена се женим. Такава пък незаинтересованост... P-(
Вчера си поносих малко халката, мерак ми е, и за по-малко от 3 часа успях да я надера на 3 места =].
Борим се и с текста на поканите. Намерихме и евентуално място, където да ни ги напечатат, ако ние не се справим. На дневен ред е направата на части за самите покани. Това ме навежда на мисълта, че не съм показала портотипа, ще снимам и ще покажа. *THUMBS*

Здравей Посум,
За подаръците за гостите, може да не взимате бурканчета с мед, а някакви фигурки, каквато е темата на сватбата. Има толкова много и за към левче могат да се намерят хубави  :)

Здрасти Посумче,
Честита ти тема и предстояща сватба! Тайничко следя какво се случва около теб и сега ти пожелавам само положителни емоции и да сте всички живи и здрави. Нещата ще се подредят, не се притеснявай! Както виждам и двамата ще сте много заети около сватбата, затова послушай съветите на момичетата - хващай някого да помага. Не мисля, че годеникът ти е незаинтересован  ;), просто е оставил ти да решиш какво точно ще има на сватбеното тържество, дали ще давате подаръци и т.н.....Хората  възприемат различно сватбата - за едни тя е само събиране с хапване, пийване и танци, за други тя е запълнено със символика и много труд събитие. Мъжете, в повечето случаи, разбират и предпочитат първото  ;). Та ти решавай, дали си струва да търсите подаръци или да оставите това време за подготовка за защитите. Важното е да не си изнервена в последните дни, една усмихната и спокойна булка е най- хубавият подарък за гостите.

честита тема и от мен  @}->-- дано подготовката тече по план  :)

Posum-че, ние нямахме подаръци за гостите, но пък бях спретнала декорация, с която всички се снимаха. Според опита ми - малко хора изобщо забелязват това. Направете си снимки и им ги изпратете - това е много по-сладко (според мен,де) от някакви фигурки без особен смисъл. Не се стресирай около дреболийки, действай по съществените неща като покани, меню, алкохол, облекло, фризура, букет....Успех и ще следя с голям интерес темичката! @}->--

По отношение на превозването на гостите, от личен опит препоръчвам рейс. На лични мога да ти дам по- подробна информация за фирмата, която ползвахме ние. Много по- трудно е да групираш хората по коли, все нещо се променя в последния момент и рискуваш да останат гости без превоз. Определяш час и място на тръгването, който дошъл - дошъл! Освен това в рейса е много весело, дрехите не се мачкат като в кола, има място и за багаж. Вашето разстояние не е голямо, няма да е много скъпо. Има и микробусчета по 11 души, зависи от бройката. С удоволствие ще помогна.

Момичета, благодаря ви за окуражителните думи. Свекърва,  @}->--. Ще ти бъда благодарна да ми кажеш и ориентировъчни цени. При нас сложното е, че половинката е от село до Пловдив, кумовете са от Пловдив, а аз живея в град, близо до Пловдив. Най-удачният вариант е автобусът да тръгне от селото и да дойде право в нас. От там се товарят и моите гости и всички дружно тръгваме за Марково.
Другото ново при нас е часът на подписването - 18 ч. Купихме си и бланки за медицинските изследвания. Аз творя текста на поканите и тази седмица планираме да започнем раздаването.

Ще ти дам координатите на фирмата на "лични", за да питаш сама за цените, а може и аз да проведа първия разговор и да те информирам за условията. Преди това обаче ще ни трябва ориентировъчна бройка на хората. Щом подписването е в 18ч., сватбата за гостите би трябвало да е поне до 24ч. Рейсът ще ги връща, нали? Подписването ви в Пловдив ли е? Ако е в стария град, трябва и да сме сигурни, че рейсът може да се качи до паркинга пред ритуалната зала. Това са подробности, но все пак трябва да се знаят за да се направи някакъв разчет.
Приятно творене на покани!

Свекърва, ще ти бъда благодарна. Подписванрто ще е в ресторанта.

Честита темичка и от мен  posum  желая ти всичко да мине по план и без отрицателни емоции до твоят сватбен ден ! :weddingday:

Все още не мога да се свържа с транспортната фирма, когато са в чужбина си изключват мобилните. След потвърждение, че имат възможност за 25.06.2011., ще ти пратя номерът на лични!

Posum, честита ти темичка! Защо ще купуваш готови бурканчета с мед, след като сте производители? Баща ми също е пчелар, и моите подаръци за гостите ще са именно бурканчета с домашен мед, дори вече извадихме първата реколта. Купи си само бурканчетата, и си ги украси, ние така направихме и ми се върза по-малко от левче бурканчето (намерих ги обаче в склад на едро във Варна). На гостите ще им хареса, че меда - първо е домашен, освен това ето ти и безплатна реклама! Поздрави и успех с подготовката!

Посумче, честита тема, мила! Да споделяш с нас само сладки приготовления и никакви проблеми!  :*

Опитах се да ти изпратя името на транспортната фирма и няколко снимки от рейса, но нещо не съм сигурна, какво се е получило, че компът няколко пъти ме изхвърля  :[ Хубаво е, че вече имаш помагачи, щом и свекърът се е ангажирал активно.....работата е сериозна.  *THUMBS* Приятна подготовка по защитите и сватбата и пожелавам седмица, пълна с усмивки.

Посумче, ами то не останало! :)
И аз съм от тези, които следят какво се случва около теб, даже преди няколко дни се сетих, че не съм те "срещала" скоро и така се зарадвах като видях темичката ти.  ;)
Успех! @}->--

И от мен академични успехи на бъдещото семейство. Казвай, ако мога да помагам с нещо - ти поне си близко!

Posum, миналата седмица наши познати са били на сватба в Екзотик и казаха че било доста топло в ресторанта.  :girl_impossible: Не е лошо да обърнеш внимание на управителката, ако трябва да пускат климатиците или каквото е там, че иначе лошо.  :\
Аз се опитах да се свържа тези дни с нея, но безуспешно ...

О, аз не съм в Екзотик, пази боже.

Хм,  :scratch: нещо съм се заблудила  *crazy*

Посумче до къде стигнахте с подготовката??? Напоследак те няма

Посумче, къде се затри? То по-малко от седмица остана...

Тук съм, но нямам мн време и не се задържам пред компютъра. Имам 2 стресиращи седмици, изпълнени с кръстосване на града, 2 дена съм обикаляла за вратовръзка за годеника ми.
Страшно преуморена съм и честно казано не изпитвам никакво вълнение за предстоящето събитие. Просто искам да дойде, за да свърши... :no:

Посумче така мислиш, защото се оказа сама в подготовката и ти е много трудно. Но когато измине тази седмица и дойде дългоочаквания момент пеперудките в стопаха ще се разхварчат и ще бъдеш на 7-то небе от щастие и вълнение. Хващай някои да помага за останалите задачки. То почти не остана време и съм сигурна, че ще се справиш. И си остави поне 1 ден за релакс.

Давай да помагаме с каквото можем - аз съм насреща

Благодаря за отзивчивостта, ще се справя, надявам се.
Останаха ми кутията за паричките, книгата за пожелания, поканата за кумовете, още 6 покани, да сканирам и направя на слайд шоу снимки за видео-стената, к майка иска, да отида утре на маникюр, вечерта на педикюр, да напиша 2 табели за сватбата и... май е това. Вижда му се краят.

Лелеееее, ама то не останало. Хей пожелавам ти два  дни изпълнени с мнооооогоооо релакс *blush* :sunshine: :sunshine: Отпочини си и за сватбата да си свежа!

Само 2 дни?!  O_O Как мина така бързо времето  :girlhide: ! Гледай да си починеш, както каза Веси и се надявам да успееш да свършиш с приготовленията, достатъчно рано, че да не се стресираш.  @}->--

Ехаааа, утре е големият дееееееен! :partytime: :weddingday:
Позсумче, желая ти  да се насладиш на всяка секунда от утрешния ден! А че ще си изключителна булка - това е сигурно!  @}->-- @}->-- @}->--

Посумче желая ти утрешния ден да е много вълнуващ, без нерви и притеснения всичко ще мине много хубаво ще видиш :P Почини си днес добре че да имаш сили за утре, чакам да разкажеш и снимки :)

Ех, най-сетне една Пловдивска булка, с която обменихме много мнения през последните няколко месеца :) Посумче, не остана, само броени часове и ще си булка  :danceg: пожелавам ти един незабравим празник и много щастие занапред  @}->-- След което чакаме дълъг разказ и снимки!

Посумче днес ти е последния ден като " госпожица". Почини си добре, релаксирай, отиди на маникюр, педикюр... а в събота ще бъдеш една невероятна и прелестна булка. След това очакваме снимки и разказче. Не ни забравяй  :P :girl_wink:

Посумче,то дошло време  :weddingday:
Пожелавам ти приказен, незабравим и изпълнен с много трепети ден!
Бъди много щастлива и спокойна утре! @}->--
С голямо нетърпение ще чакаме снимчици :danceg:

Пожелавам ти утре да е един прекрасен ден,изпълнен с вълнения и много много любов :partytime:

posum Пожелавам ти незабравим сватбен ден!  :svatba:

Blagodarq ви, момичета. Имаме още толкова мн задачи, не сме направили разпределението, което е най-належащо. Аз съм с ноктопластика, че ноктите ми се изпоюупиха, ужасно е, никога повече няма да си направя.
Хайде, чао, отивам да гладя ризите на миуту.

Спокойно, всичко ще мине - и гостите няма да останат прави и гладни и другите задачки ще изпълните!
Да сте много усмихнати и весели утре!

Посумчеееее, пожелавам ти нааай-страхотния сватбен ден!!! :gu6: Да си изкарате страхотно и всичко да е като по вода! А за ноктите не се ядосвай! Нали трябва да имаш поне едно мъничко кусурче, за да не хванеш уруки! :P

Посумчееее вече официално си " Госпожа" *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* днес ще получиш много пожелания. Аз само искам да ти пожелая всяко едно от дях да се сбъдне, да бъдете винаги така влюбени,да се обичате и уважавате. А сега едно голямо ГОРЧИВОООО!!!

Честито на булката и младоженеца!
Днес видяхме няколко сватби и се присетих че и твоята е днес :) Жалея ви много щастие и уважение, да се обичате цял живот толкова силно колкото и днес! Чакаме снимки и разказ :) Горчиво!

Честито на новото семейство  :svatba: :svatba: :svatba: Посумче желая ви безкрайно щастие, много любов и разбирателство!

Посумче Честито, желая ви много щастие и да бъдете все така влюбени @}->-- чакам с нетърпение снимки и разказ :)

Много щастие,любов и щастливи мигове!  :twohearts: :sunshine:

Посумче , честито и отмен,с нетърпение чакаме разказ как е преминал деня и снимки

Вече ни липсваш, казвай как си?!

Посумче, честито и от мен! Желая ви безоблачен семеен живот!  :weddingday:
Ис-ка-ме отчет! Ис-ка-ме от-чет! Ис-ка-ме от-чет!  *YAHOO*

Благодаря ви, момичета, за пожеланията и съпричастността.
Всичко беше прекрасно, заслужаваше си всяка сълза, всички нерви, навехнат крак... 6 месеца подготовка, а отлетяха като миг...
Скоро ще напиша и подробен разказ.

Посумчееее, честита сватба и от мен! Аз малко късно се включва, че покрай рождения ми ден (26.06) нямах време да влизам тези дни! Искам да ти пожелая всичкото щастие на земята. Бъдете много влюбени и винаги си имайте доверие и се уважавайте! Чакам разказ и снимки!

Супер Посумче знаех си, че всичко ще бъде наред и че ядовете ти не са били напразно :yes:

Радвам се за теб, важен е крайният резултат!  :bravo:

Честито на младото семейство! Желая ви много здраве, любов и семейно щастие *INLOVE* Очакваме подробности за сватбения ден ;)

8 дена след сватбата, смятам, че е крайно време да напиша своя разказ.

Макар да бяхме започнали с подготовката от рано, на финала имахме още куп задачи, които трябваше да свършим. Последните 2 седмици преди сватбата бях в отпуск и мога да кажа, че това бяха най-кошмарните седмици за мен. Всеки ден съм ставала в 6-7 часа  се прибирах вкъщи около 21-22 часа... Навехнах си крака от обиколки и съм треперила дали няма да ми се отрази в деня на сватбата. Младоженецът не бе напълно облечен, имаше си костюм и ризи, но нямаше вратовръзка. Ние твърдо бяхме решили, че ще е с фишу, дори си бяхме харесали, но се оказа, че фишу се носи с елек, а той категорично отказа... За 2 дена обиколих почти всички магазини в града, (Пловдив), за да харесам вратовръзка. Вече се бях отчаяла, когато намерих! Точно такава, каквато искахме. Релефна, с флорални мотиви и сребристи нишки. Поканите пък раздавахме почти до последния ден и все още има хора, на които трябва да направя... :\
През тези 2 седмици трябваше да направя кутията за подаръци, книгата за пожелания, да измислим и купим подаръци за гостите, (в последствие нямахме :no:), да уточним украсата на ресторанта, да уточним менюто, да купим обувки за младоженеца и 2-ри за мен, да облечем и обуем татко, да се запишем в обредния дом, да купим украса за домовете и още кум нещица, които пропускам. Този абзац го пиша с предупреждение към бъдещите булки да не оставят нещата в последния момент.

Денят преди сватбата.
В деня преди сватбата вече съпругът ми беше на изпит. След това отидох да ми слагат ноктопластика (тук е моментът да вметна, че усещането след това е отвратително и ако не беше сватбата, никога не бих си сложила). През това време В. отиде до брат му, за да сканират наши снимки като деца (майка ми преожектира снимките в ресторанта). След това ходи да купува тишу хартия за украса, която не влезна в употреба. След ноктопластиката имахме среща с моя братовчедка, която прави платата с мезета у нас. Купихме с нея мезетата и се отправихме за вкъщи. Там гладих ризи и правихме разпределението на гостите, а В. и баща ми браха слънчогледи и са ги закарали в ресторанта, за украсата. След това отново потеглихме за Пловдив. Взех си декоративните слънчогледи за букета и оставихме такива за бутониерите, които съседката цветарка трябваше да ни направи. В Пловдив се срещнахме с момичето, което ми прави украсата на ресторанта, букета за мен и украсата за колата, дадохме ѝ цветята и отидохме на педикюр. Жената, която ми го прави беше ужасно груба и зле настроена. Държанието ѝ беше под всякаква критика, а педикюра според нея се състои в накисване на краката в сапун ТЕО, изрязване на ноктите и кожичките и почистване на ноктите. Аз очаквах да има отстраняване на загрубялата кожа от ходилата и след педикюра аз бях емоционално рухнала. Вместо красиви крака със стилен френски педикюр, аз имах намазани нокти с подобие на френски такъв. След педикюра отидохме да купим бонбони и ядки за почерпка, а аз из целия магазин ревах като магаре. За капак, когато отидохме в кумовете и те бяха скарани. Прибирайки се вкъщи около 21.30, аз рухнах. Такъв рев му дръпнах. Имах прекалено много задачи и прекалено малко време за свършването им. Съседката дойде до вкъщи да ме успокоява и каза, че на следващия ден ще оправи всичко. В. си тръгна около 23.10. Малко след това пих валериан, половин чаша бира и заспах...

Следва продължение...

Ох мило Посумче... надявам се само това да са били премеждията за теб и продължението да е много хубаво и изпълнено с много веселба. Чакам го с нетърпение

Посумче направо щях да припадна ohmy та ти на сватбата си ли беше или на война? Дано продължението наистина е хубаво защото онемях.

О, милата ми тя! Как си се изтормозила преди сватбата :( :( :( С не търпения чакам да довършиш разаза и дано на следващия ден всичко да е било наред *THUMBS*

милата.. то наистина си е било направо война. Но за умората и нещата които трябва да се направят в последният момент те разбирам много. Аз отпуска си взимам 4 дена само преди сватбата, с надеждата всичко да свърша, но имам усещането, че няма да стане. В крайна сметка каквото - такова. Ти недей  да ни оставаш в такова неведение, каакво бе продължението? Как се справи със всичко?

Посумче, ти си боец! Понякога се случва така, трябва да се избират приоритетните неща, другото да отпада. Важното е, че всички тези неприятности ще бъдат забравени и ще има да се смееш, когато ги разказваш.  :bravo:

Продължението!
В деня на сватбата се събудих в 8.45ч. Спокойна (явно остатъчно действие от валериана)! Излежавах се 15 минути и след като станах, закарах роклята и леля ми на гладач. Вкъщи цареше празнична еуфория. Съседки, приятелки на майка, се трудиха за украсата на двора. В 9.30 ч тъкмо седнах да закусвам, когато майка ми се обади, че фризьорката ме чака. Двете с нея бяхме при 1 фриз, нейният час беше от 9, а моят трябваше да е от 10, затова бях спокойна, че имам време. Успях да си гризна 1 гризка и за отрицателно време си измих зъбите, лицето, облякох се и с приятеля фотограф, който дойде от София специално заради сватбата ни, потеглихме с мръсна газ и свистене на гуми към фриз. Тук е моментът да спомена, че бях забравила да си купя фиби и мислих преди фриз. да отскоча до 1 магазин, но не ми остана време. Добре, че фризьорката се беше запасила.
Там се срещнах с майка, изобщо не ѝ харесах прическата в първия момент :( , тъкмо довършваха грима ѝ. Там беше и съседката, бе, все хубави хора :). Правенето на прическата отне 2.30 ч. В процеса на разговор и правене на косата, установявам, че съм забравила фуркетите с перли и булото :[. Донесоха ми ги, добре, че живеем в малък град и разстоянията не са големи. Не бях очарована от прическата си и не се получи това, което исках и което бях показала на снимка. През това време на няколко пъти ми звънеше телефона - не могли да се свържат с брата на В., питаха ме за големината на букета...  А аз се опасявах, че ще ми падне батерията, защото с В. ползваме една част за зареждане към зарядните, а той я беше взел.
Гримът ми го правиха в салона на фриз. Бях в керемидената гама, макар да нямах нищо керемидено като цвят на сватбата. Така ме виждала гримьорката. Предвид острата ми реакция при завършена прическа, преди да се видя, ми каза няколко встъпителни думи *db*. Добре бях. Тук някъде дойде кумата и... др булка. Егати и късмета *crazy*. Дори имаме снимка заедно, че и с еднакви прически сме щели да бъдем.
След гримьорката отскочих до маникюристката, която криво-ляво ми оправи френския и изпили загрубялата кожа. Не ми взе и стотинка. Вече бях спокойна, че ще имам хубави крака за снимките, хихи.

Вече беше станало 12 и нещо и ние с фотото се забързахме към нас, защото той трябваше да се премести у В. Най-най-най-добрият баща на света закара фотото до В. По това време Яков ми се обади, че е в града и как да се оправи за нас. Ориентирах го и реших, че е крайно време да се чуя с В. Досега не се бяхме чували. Каква беше изненадата му, когато ми каза, че вижда баща ми. Той не знаеше, че нашият приятел ще бъде докаран от татко. Добре бил, чувствал се леко напрегнат... Нямам спомени от разговора ни.
Аз също започнах да чувствам напрежение. Имах да напиша 2 табели и правих планове това да го свърши съседката, но тя избяга, та аз си ги писах. През това време Яков пристигнал вкъщи. По не знам си каква причина аз слезнах до баба ми (тя живее в пристройка до голямата къща, свързана с общо остъкление), когато го видях, че снима украсата. Платата с мезетата бяха при баба ми и бяха толкова красиви, че се разплаках от умиление. Братовчедка ми се беше справила чудесно... Тогава заваля дъжд. Ама като из ведро. Уж бях оптимист за дъжда в деня на сватбата, но се сетих, че съм с шлейф и оптимизмът ми се изпари неусетно. Бях готова да ревна, от напрежение, естествено. Яков ми обеща, че на извеждането ще грее слънце. Така и стана :). Докато закусвах, рисувах табелите, а Яков снимаше. Майка не беш епроспуснала да му се скара, че е мн нахален и обикаля навсякъде. А! И да спре да си вре големият обектив във всички стаи *ROFL*.
Около 14 часа дойде съседката, която ту  идваше, ту си тръгваше, защото беше крайно време да се обличам. Не успяхме да отрием бельото за сватбата, за което обикалях ДВЕ СЕДМИЦИ и се наложи да съм със старо :(. 3 дена след сватбата... прашките се появиха :huh:. То беше 1 ровене, 1 пребъркване на шкафовете... А аз умирах от смях. Когато си облякох кринолина извиках на Яков, че съм готова за снимките, а майка беше в шок, че ще ме снима гола. Баба и съседката ме обличаха. Баба навърза връзките, а съседката помагаше. Леле, колко време им отне само... Яков обикаляше като спътник около мен. Пеперудки започнаха да се обаждат в корема ми. Май започнах да осъзнавам, че АЗ ДНЕС СЕ ЖЕНЯ *YAHOO*. Гостите започнаха да пристигат. Докато чакахме В. да дойде, Яков ми направи фотосесията, от която шефката на майка ми изобщо не беше очарована, тя твърдеше, че трябвало да бъда ред гостите, да, бе, да. Дойдоха моите красиви шаферки. Наистина бяха мн, мн красиви и нежни.
По това време видях колата на брат му с байряка и като ревнах. Помислих си, че са дошли. В този момент емоцията, която изпитах беше толкова силна, толкова мн се вълнувах, че не успях да запазя самообладание. Оказа се, че фотото и видеото са избързали напред. Видеото ме кара да размятам пердета, да го гледам влюбено и да му пращам целувки, когато... чух клаксоните. Леле, тогава, наистина тогава вълнението е огромно. Имам снимка точно в мига, в който чувам клаксоните. Тя изразява цялата палитра от емоции, които изпитвам в момента. Чувството е неописуемо. Майка дойде да ми даде кураж, но вместо това и 2-те се разревахме като магарета. После си духах носа, а Яков викаше "Не грима, не грима!". Късно е, чадо. 8P
Кумата ми не я пуснаха на пътната и съответно влезна малко преди В. Разцелувахме се с нея, даде ми букета и взе да ме забулва. На четвъртия път, точно, когато ме дозабулваше...
Бях предвидила изненада за В. по пътя му към мен. На всяка 2-ра стълба до 2-я етаж да казва защоиска да се ожени за мен. Оставила бях братовчедка ми и на братовчед ми жената, но той минал като хала през тях *ROFL* и те се спогледали шашардисани. Незнаеща докъде е стигнал, при четвъртото забулване, тъкмо казвах на момите, които стояха като изтукани в хола да затворят вратата, когато В. се появи на вратата с думите: "Слънчицееееееееееееееееееее"...
Следва продължение...

 :'( :'( :'( :'( :'( хайде давай и следващата част, защото седя на " тръни" кадето се казва за да разбера края ( и аз малко като бабите клюкарки  =] ). Много е хубав факта, че имаш снимка, която е запаметила момента на вълнението и нетърпението да зърнеш любимия. И да не забравиш снимчици

 :'( :laugh: това ми бяха емоциите от продължението. Насълзиха ми се очите като разправяше как от умилейние си се разплакала от труда и старанието на баба ти, и веднага след това прихнах "да спре да си вре големият обектив във всички стаи". Добре го е казала :)

Чакаме продължението на продължението! И снимки!

Продължениееееееее!!!!Чета разказ след разказ и чакам с нетърпение следващата част  8P

Posum, като Шехерезада си - спираш на най-интересното място и продължаваш чак на другия ден :D

Mи, на медена 10-дневка сме =].
След като В. ме слънчаса, влизайки при мен, аз станах (а бях седнала царствено) и се разцелувахме.
Започна търсенето на обувката. Той беше виждал сандалките и знаеше какво търси, обаче все пак му напомних да провери дали не съм си купила други. Като вдигна роклята, видя, че съм по пантофи 8P.
Бързо намериха обувката. Бях си я залепила за крака. Тъпото е, че в суматохата съседката и братовчедката ми подадоха левия сандал, а аз бях планирала десния за търсене, защото имам пръстен на десния крак (от 5 години). Сетих се 4 дена след сватбата. През това време наприиждаха негови роднини в стаята. Той Не ми подари цвете, защото си мислил, че букетът бил за тази цел, не подарил цвете и на кумата P-( *crazy*. Почти съм сигурна, че свекърите имат пръст в това. Напълни ми обувката доволно с парички, 270 лв изкарах. После си чукнахме в хола с нашите и аз шушукам на майка да даде бутониерите. Тя ме шокира с отговора, че цветарката не получила цветя P-( и нямам бутониери за В. , за кума и кумата. После си чукнахме за наздраве с родителите ми и татко се нареди да ме извежда. КАто го видях разкопчан без сако и вратовръзка, веднага му скръцнах със зъби да ходи да се привежда в нормален вид. Цъфна ми само с вратовръзка и аз му казах, че докато не се приведе в нормален вид, не излизам от вкъщи. Колко бързо се върна и със сакото на себе си... Тръгнахме, а след мен 3 шаферчета ми носиха шлейфа. Нямахме предаване от баща на съпруг, защото В. се беше кордисал до входната врата, аз бях с було и сме го подминали :funny: ми, той пък да се обажда, някой му е виновен като че ли. Изиграхме 1 хоро, цялата махала ми викаше "браво" и че съм мн красива. Натоварихме се на колата, майка ни лисна менче с вода и потеглихме...

Следва продължение.
Сега отивам да будя съпруга.

 :)Хахаха, на всяка сватба се случват "весели" неща, но гостите не знаят какво е трябвало да бъде и си мислят, че всичко е по план! По филмите винаги правят репетиции, но въпреки това и там все нещо се обърква. Сигурно така трябва да бъде - да се помни с усмивка...

оф Посумче като те четох как си се развалнувала заради класоните и се сетих, че тогава аз имах нужда мойта шаферка да ме държи и си спомням само как съм й стиснала ръцете, така че пръстите й бяха побелели, пък тя ми вика: оооп пръстите, пръститеееее! :D и после като Той влезе при нас, никога няма да забравя лицето му, само заради тази физиономия съм сигурна, че винаги ме е обичал :'( оф развалнувах се :[ така се радвам за вас, макар че и малко спънки е имало, след време ще си спомняш за тях с усмивка, аз вече го правя :)

Посумче чета те от началото и чакам всеки следващ разказ с нетърпение и  :'( ама от радост и вълнение, браво мила било е много хубаво и весело :)

Посумче, много вълнуващ разказ, изпълнен с толкова много емоциии. Като чета и се чудя, какво ли ще забравя и аз на сватбата *db* *db* *db* С нетърпения чакам да видя снимчици @}->-- @}->-- @}->--

 :'( :'( :'( Развълнувах се и аз.
 Посумче, и аз се нареждам на опашката с чакащи поредния вълнуващ разказ.  Изцяло заставам зад казаното от once_upon_a_time  , ти си нашата Шехерезада :) @}->-- @}->--
Чакам следващата част :popcorn: :computer:

Посумче, наистина си нашата Шехеразада! Супер вълнуващ разказ и на места ме избива на смях, на места сърчицето ми се свива!  :girlhide: Хайде чакаме новата серия!  :bravo:
И приятна медена 10-дневка!!!  @}->--

Имам огромна молба - довърши разказа си утре, че после заминаваме за 2 седмици и ще съм без нет. Ще умра от любопитство!!!!  =] =] =]

Нека продължа.
Преди това малко вметки, за които се сещам сега.
Бях ужасно жадна след хорото. Братовчедка ми 2 пъти тича да ми носи вода. Запасете се с достатъчно вода и в колата.
И повеждайки хорото, никой не се сети да даде байряка на татко, после мой братовчед го замести и аз се скъсах да викам, докато някой се трогне да го даде.
Аз едва се намуших с роклята в колата, а колата ни е голяма и просторна, уж. Докато колата обръщаше, аз махах на всички и те ми махаха, леле, чувствах се като принцеса.  *YAHOO*
На фотосесията времето беше на 100% с нас: облачно и духливо. Най-доброто време за снимки. Много от идеите не успяхме да изпълним, защото самолетът, на който се снимахме, беше омазан със смазка, а аз нямаше как да се кача без да се нацапам. Част от аксесоарите се оказаха в организирания транспорт, не при нас. Въпреки всичко, мисля, че се получи добре.
Снимахме се и в 1 нива. Там имаме мн хубави моменти.
Свекърът още рано-рано започна да призвънява на брат му да сме тръгвали, защото гостите чакали. Не че сме му обръщали внимание, а и да бяхме отишли там, кел файда, след като жената от ГРАО дойде около 18:10, а ние чакахме на входа за градината поне от 5 минути.
Та, пристигайки пред ресторанта, управителката ни посрещна. Започна 1 разтоварване на багажа от колата. Ние си чакахме пред стълбите... Дойдоха шаферчетата, и с тях чакахме... Докато се натуткат всички, да се подготвят питите, халките, чашите, шампанското, имах чувството, че ще колабирам от глад. Когато ни дадоха знак, тръгнахме към мястото за ритуал. Кумът, аз и мъжкото шаферче, отзад 2-те момиченца ми носиха шлейфа, а зад нас, В. и кумата.
Ритуалът не е толкова тържествен, колкото си го представях. Когато трябваше да кажа "да", си мислих да кажа "може ли да си помисля", но сигурно щеше да има припаднали и не го направих. А когато си слагахме халките, аз умишлено спрях, за да имат възможност да ни снимат и снимката е чудесна, В. не спря и пръстите ми са излезнали ужасно на снимката... за следващия път ще знам. 8P
В. грабна по-голямата част от питата. Но имаме снимка как той я е хванал по средата, а аз: стратегически, накрая. Жената от ГРАО за малко да забрави да ни каже да се целунем и добре, че я питахме, иначе щяхме да си останем ненацелувани.
После се поздравихме с родителите. Аз застанах до свекър ми и му казвам: "Чичо Кольо..." а свекървата ми заяви, че той вече не е чичо Кольо :no: :no: :no: :no: . С майка и татко се прегръщахме и ревахме, просто нищо не успяхме да си кажем. Емоцията е много силна в този момент.
След ритуала се снимахме с гостите, докато др се настаняват.

Следва продължение.

Мноооооооооого ми е интересно да гледам снимки и чакам с нетърпение  :girl_wink:

наистина стана като Шехерезада, и аз като всички останали чакам с нетърпение продължението и много се вълнувам :[  :'(  все едно и аз съм там
посумче много интересно разказваш  :bravo: @}->--

Чакам продължение на разказа,а сега вече ме заинтригува и с фотосесията  :) Чакаме снимкииии :bravo:

На мен ми прилича повече на разказ на Чудомир- родна къртинка, която ме кара да се смея от умиление. Браво за чувството за хумор!

Извинявам се- картинка, не къртинка  :[

Така, да завърша разказа си.
Снимахме се с приятели и роднини, неговите колежки дойдоха да се снимат и единият му брат заедно с жена му се намърдаха с колежките. Каква работа имат те там *crazy*? Мислих да ги изгоня, но в крайна сметка не беше моя работа да се занимавам с тях и да ми се скофтя настроението. Просто ще ги изрежем на снимките.
ДЖ Алекси направи невероятно посрещане. Първо влезнаха свекърите (на които гостите само ръкопляскаха), после татко и майка (като освен аплодисменти имаше подвиквания и подсвиркания), а татко маха на снимките като звезда, кумовете също минаха под бързни аплодисменти и подвиквания и после ние. Т. к. кумата беше подготвила късметчета, а не разбрахме кога тр да ги хвърли, по-голямата шаферка вървеше пред нас и ги хвърляше, а малката ми носеше шлейфа. Спрях се по средата на пътеката, а тр да се спра в началото, добре, че Яков ми е опули и разбрах намека :girlhide:.
Чупихме пита, пак по-голямата част се падна на В. Чукнахме си с кумовете и Алекси каза, че който го изпие първи, неговата дума ще се чува. Ооо, какъв стимул имах само. Първа бях, а Алекси каза, че моята дума ще е последната и ще повтарям само :Да, мило, както кажеш."  :funny: *ROFL* Свекървата ни захрани като Алекси каза, че му е чудно на кого ще даде първи, на маминото синче или на снахата. НА мен даде. После аз натъпках по 1 голям залък в устите на майка и свекървата, да им ги запуша *THUMBS*. Алекси даде думата на свекървата, която чете стихотворение, после на майка, която ни беше написала такова пожелание, че се разревах, кумата и тя. А майка го чете от картичка, която е в тон с тоалета ѝ. *THUMBS*
Аз така изшутах менчето, че то се изкриви. Всички цветя излезнаха.
Като се настанихме, Алекси даде думата на кума, който, милият, така се беше притеснил, че сричаше като първолаче. Даде думата и на кумата. Даде ни 3 бутилки, за 1-то дете, за сребърна и за златна сватба. Имахме и изненада, подготвена от тях.
Първият сватбен танц беше мн вълнуващо преживяване. Бяхме купили пистолен за сапунени мехури и съпругът на моя братовчедка обикаляше около нас и стреляше, направих знак на съседката да ни хвърля и снежинките от перфоратор, събирани цяла година. Аз прилично се нагърлтах с тях, а колко имах при бюста, ме е срам да кажа :[. Имахме поздрав и за родителите, песента я избра Алекси, хубава беше, но не си я спомням. Като получим видеото, ще кажа.
Първото хоро го поведе кума, който се учил да играе хоро предната вечер. Добре се справи момчето. Явно Алекси не беше наясно, че имаме байряк и го накара да играе с моя букет, а после братовчед на баща ми поведе хорото с байряка. Това не беше проблем и в никакъв случай не го отчитам като пропуск или грешка на ДЖ. Мн се измъчих на хорото с шлейфа. Постоянно го настъпвах, жената на 1 ми девер и тя, голям кошмар беше. След хорото имах поздрав за най-най-добрият татко на света. Милият, разрева се от умиление... И купонът започна *YAHOO*.

Хейй Посумче най-накрая завърши своето чудесно разказче. И като всяка приказка завърши с happy end за което поздравления. Заслужалао си е цялото това притеснение.

Стана голям купон, а аз мн се притеснявах дали ще има хора, к да танцуват. Имаше. Моите роднини бяха по-танцуавални. И В. танцува :banana: Никога не съм предполагала, че може да танцува.
Времето мина толкова бързо, че когато Алекси ме дръпна да започваме с ритуалите по хвърлянето на букета, тефтерчето и тортата, аз не вярвах, че е станало 23 и нещо часа.
Рязането на тортата и последвалото захранване беше културно, без да се омазваме до ушите. Мн се радвам, че го избегнахме.
Обикаляхме за наздравица, а толкова бях против. Всъщност, мина бързо и безболезнено. Когато ние тръгнахме да обикаляме, свекърите обикаляха техните гости и изобщо не обърнаха внимание какво става. Мн тъпо се получи, а Алекси обяви какво следва. Казах на В. че няма да ги чакаме, да висим 5 минути до масата на родителите щеше да е тъпо и безсмислено, затова през това време обиколихме младежката маса. След като се върнахме при свекърите, свекървата извади кутия, в която се слагат бижута и показно ми окичи на врата дебел синджир, за който имах съмнения още тогава, че е тенекийка. Така се и оказа :no: :!. На рождения ми ден ми подари гривна, уж сребърна, която също се оказа тенекия (водих ги и двете на бижутер). А на другата си снаха за сватбата е подарила истинска златна гривна, а по поводи - сребро. Ужасно обидена и огорчена се чувствам. Самата свекърва се кичи със злато и сребро, защо очаква, че аз ще се радвам на тенекии?  :no: Защо на едната снаха се подаряват благородни метали, а на мен боклуци? А ние със съпруга ми сме тези, които редовно ходим на помощ у свекърите, защо така се подигра с мен? И тази жена държи да ѝ казвам "мамо" ohmy. Веднага се обадих на оператора и го помолих да изреже тази унизителна част от видеото.
В общи линии е това. 6 месеца подготовка, сълзи, притеснение, обикаляне само за 1 миг. Буквално миг. Не вярвах, когато минали по този път ми казваха, че няма да усетя времето, а е точно така. Радвам се, че имах възможността да изживея този миг. Всеки трябва да усети тръпката, притеснението, трепетното очакване... За 1 миг аз бях принцеса и бях такава, каквато винаги съм си мечтала да бъда.
Благодаря на хората, които помогнаха да сбъдна мечтата си, които ме подкрепяха, напътстваха, съветваха и които правеха всичко, за да бъда щастлива! За най-най-добрият баща на света!!!

Сега няколко думи за ресторанта. Според гостите предястието и основното са били топли, на което много държахме. Салатите бяха прясно нарязани, а напитките - студени.
Обаче, девер ми казал, че още в началото на тържството жена му искала водка, а сервитьорът казал, че водката е в ограничени количества, а не беше.
Ние, аз, В. кумът и кумата почти не бяхме яли и когато си тръгвахме майка помоли да ни сложат храната в тарелки, Надя, управителката се нацупи. Предварителната уговорка беше, че ВСИЧКО, каквото остане, ни се връща. Никакви ядки не ни се върнаха, а гостите казаха, че има мноооооого останали по масите, както и мезета, тортата беше 120 парчета, ние бяхме 98 човека всички, торта не ни се върна, гостите казаха, че в не са изяли всичко от основното, направиха ни проблем и не искаха да дадат ненаръфаната храна. Накрая свекър ми взели 1 торба де. Доколкото разбрах и с алкохола имало проблем.
Накрая останах мн разочарована от тях. Всичко беше чудесно, до момента, в който искахме да си спазят уговорката. Това са дребни неща, но все пак, имайте го предвид, бъдещи булки.

Как да кача снимки и да им сложа парола? Става въпрос за този албум, във форума.

Посумче, и финалът беше страхотен!!!  :bravo: Ако има конкурс за най-интересн сватбен разказ - първа си!  *THUMBS*
Виждам, че с се справилас аблума. Обаче няма общодостъпни снимки.  :( Исками се да ги видя. Ако не е нахално.  :[

Нямам снимки още. Чакам да разбера как да сложа парола.
И не, краят не е хубав. Не ми се искаше да се оправдае очакването ми, че свекървата ми е подарила танекии. :no:

Posum, разбирам огорчението ти, но това не са най-важните неща - най-важните сте вие със съпруга ти и чувствата между вас. Не запомняй сватбата си с тенекиите и невърнатите ядки, а с любовта, емоцията, вълнението..... това е истински важния край и според мен той наистина е щастлив :) Затова - усмихни се, радвай се на хубавото и.... дай и ние да се порадваме на снимките :P

Посумче, имах предвид, че ти си много щастлива от сватбата си и въпреки дребните ядове си се чувствала така както си мечтала!  @}->-- А на тенекиите гледай точно като на дребни ядове! По-важното е, че финалът наистина е бил хубав - а именно, казваш че си се почувствала принцеса и си щастлива!  :danceg:

Посумче, колкото по- бързо забравиш за тенекиите, толкова по- добре! Представям си каква "плесница" е било това за теб...но ти си от хората, които могат да гледат от веселата страна на нещата. Сигурна съм, че за всяка годишнина твоето момче ще ти подарява красиви истински бижута. Сега се радвай на хубавите снимки на Яков /няма начин да не са/ и на това, че усилията ти по подготовката на сватбата не са били напразни.

Посумче, не ги мисли тия работи с тенекиите - гледай ти да си добре с мъжа ти и да се обичате много!

Да знаеш, че това е най-интересния сватбен разказ, който аз съм чела до сега! Нареждам се сред желаещите да видят снимките!

Посумче, най-накрая дочаках и аз края на разказа. Наистина се беше превърнала в Шехерезада :) Радвам се, че сте си изкарали толкова добре, а "тенекиите" не ги мисли толкова. Важни сте ти и съпругът ти *INLOVE* Аз също много бих се радвала, ако ни покажеш някоя и друга снимчица...

Посум, не се ядосвай за "тенекиите". Неприятно е наистина, учудва ме отношението, но явно има и такива хора. Важното е ти и съпругът ти да сте щастливи, да се обичате и да не позволявате да развалят "вашата приказка". От сърце желая ви желая много щастие и любов!! (И поздравления за сватбения разказ  :) ) Чакаме снимки!

Ето че се прибрахме и успях да дочета края. Ужасна си - в своите медени седмици си мислех за теб, а не за себе си  P-( все се чудех какъв е края на разказа, а нямах възможност да влезна в нета.

Присъединявам се към всички момичета, знаеш че сме прави - тенекиите са дребна работа. Каквото - такова. Или го забрави (което е най-добрият вариант) или й го върни на следващият й повод (ако това ти достави удоволствие и не се притесняваш от негативна реакция от страна на съпругът ти)

Днес ви е празник - вече цял месец съпрузи! Желая ви да си изкарате чудесно, много романтично и любовно  :P

Верно, честит първи месец като съпрузи! Има ли някаква разлика, по- спокойни ли сте вече?

Разлика аз не усещам. Всичко си е постаро му. Тук съфорумка беше писала, че я затрупват с "обичам те", с комплименти и цветя, при нас тези неща ги няма. Аз съм тази, к постоянно го повтаря =]. Няма изненади, в общи линии скучновато ежедневие :no:. Само на 25-ти ми подари букет от слънчогледи, цветето на нашата сватба, иначе инициативната съм аз.
Вече имаме въпроси за бебе.
Майка му напълно ме игнорира и се прави, че не ме вижда, а съпругът ми не вижда нищо нередно в това. :no:

Посумче, при нас също нищо не се е променило.Всичко си е както преди и сме си много щастливи.
Много ме задарва идеята за бебчето *YAHOO*
Пожелавам ти скоро да се похвалиш и с това.
А относно свекито, хич да не ти пука, даваш и ти игнор  и си живеете както на вас ви харесва.Важно е мъжът ти да те обича,уважава и ти да си на първо място.Другото са подробности.

Аз пък не разбрах, вие ли имате питане към щъркела или вас ви питат дали ще има бебе?
Колкото до "обичам те" и изненадите, много филми гледаш.... ;). При нас ситуацията беше същата, остана си такава, но сме заедно вече 33 години. В началото аз бях инициативната и го "бутах" да прави кариера и да се развива, сега ми е началник  ;).
Свекървата да не те отбягва, защото още не си и казала "майко"  :cow-boy: ;)? Не се притеснявай, всичко ще си дойде на място с времето. Сигурна съм, че ще имате здраво и щастливо семейство и няма как роднините да не ви се радват и да ви обичат, защото ти си много честен и сърцат човек.

Посуче, повче от месец мина от твоя вълшебен ден, а ощ не сме видели снимкии!!!! Моля те, покажи макар и една @}->-- @}->-- @}->--

posum, и тук да напиша, че прочетох разказа ти. Много добре си пресъздала всичко. С малко закъснение ви честитя първия месец като съпруг и съпруга. Не се ядосвай за ресторанта. Нещата са минали, запази хубав спомен. Пожелавам ви всичко най- добро и не позволявай на свекърва ти да ви разваля щастието.

(http://multiply.com/mu/oposum/image/1/photos/12/600x600/37/Picture-610.jpg?et=9ejbvLMPkJCwQJ2ZtLFaDA&nmid=477547026)
Имам качени снимки. Който иска да гледа - ЛС.

Посумче, честита месечинка!  @}->-- @}->-- @}->-- Снимката, която си показала е много красива! Пожелавам ти да не се ядосваш на свекърва ти, защото от това поведение само тя може да изгуби!  :girl_wink:

Вече 2 месеца сме съпруг и съпруга, а ми се струва, че сватбата е била преди години... Всеки ден си прелиствам снимките и им се радвам. Не успях да се нарадвам на роклята ми и сега планираме следсватбена фотосесия, тъкмо ще я взема от свекървата.
Щастлива съм, с радост си нося халката, макар да ми се посвива стомаха, когато си кажа новата фамилия. Ще свикна, надявам се.
Точно вчера си взехме окончателното видео, имахме забележки по него, а и те имаха проблеми със записвачката, та, сега се надяваме всичко да е готово. Имаме изпуснати моменти, на които мн държах и които вероятно никога няма да разбера какво точно се е случвало. Има и забавни реплики от моя страна, напр на 1 сватбен танц се чува как казвам "Наталке, хвърли малко перфорирани по нас" и "Сега снимай, че шефа пее" :laugh: .
Иначе, кумовете ни май се разделят и ми е мн криво от цялата история, защото страшно много ги харесвам като двойка. :'(

Ееейййййй, Посум, как се радвам (предполагам и не само аз), че се появи :) Относно "сватбата преди години" и аз се чувствам точно така. Мислех си, че е само при мен. В един момент ми се струва дори, че е било сън. Както съм казвала и преди, малко ми липсва еуфорията от преди сватбата...
Жалко за кумувете ви, но дано пък да го преодолеят (ако все пак искат да бъдат заедно, ще се борят).
Що се отнася до новата фамилия, мисля ще свикнеш и кой знае, в един момент може да си я носиш с гордост :)  Идеята за следсватбена фотосесия е супер  :bravo:  *THUMBS*