Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Отдавна мислех да пусна такава тема, защото знам че има момичета във форума, успели да станат майки по този начин.
Момичета, моля ви споделете от собствен опит:
1. От кой опит излезе положителният резултат
2. С какво бяхте стимулирани / какви лекарства сте взимали, преди и след самата процедура
3. Какви бяха причините да пристъпите към този метод

Много бих се радвала да се включат всички майки - настоящи, бъдещи и плануващи бременност чрез тези методи, за да можем да обменим някакъв опит. Ако има нещо, което според вас е важно да се прави преди/по време/след самите процедури, моля ви споделете го и тук :)

Ние стартираме процедури по ин витро в края на май при д-р Александров (Варна). В началото ме беше малко срам, не исках да казвам на никой, но сега се вълнувам много и нямам търпение- дано всичко е наред и имаме положителен резултат от първия път.  :baby_sleep:

cafence, не виждам нищо срамно в това да се подложиш на ин витро. Знам ,че  в България има хора с предразсъдаци, ама какво толкова, това не те прави по-малко майка или половин човек. Горе главата , няма от какво да те е срам!

Аз минах през две клиники първо бях при Владимиро, сега съм при Стаменов.Засега мислим за ин-витро на естествен цикъл, кога ще бъде обаче не знам, края на месеца се надявам да успея да отида в клиниката да говоря с доктора и скоро да стартираме процедурата, че вече не ми се чака.

Здравейте момичета,аз съм една от щастливките да стане майка чрез ин витро и се надявам,ако мога по някакъв начин да ви помогна! @}->--
1.При мен положителния резултат беше още от първия път и съм много щастлива! *YAHOO*
2.При мен преди да започна стимулацията започнах с противозачатъчни хапчета,които пих 1месец,но за съжаление не помня какви бяха,след което ходих в клиниката на преглед и ми направиха стимулационен протокол и се започна с Пурегон-инжекци,икоито се бият в корема с писалка(една малка игличка както при инсулина).Пурегона си го бих точно 7 дни-първия ден по 200мл,останалите по 300,200 сутрин и 100 вечер.На 8я ден си бих една многоважна инжекция от 650мл-OVITRELLE и на десетия ден вече ми беше процедурата,която се прави с частична упойка и се усеща лека болка,както при цикъл преди да ти дойде(търпимо е особенно,когато има анестезиолог,който стои на главата ти и те разсейва с разни смешни вицове).Има монитор,на който виждаш как ти вадят яйцеклетките,след процедурата ме заведоха обратно в стаята и ми предложиха кафенце с бисквитки,полежах около 1-1.30ч някаде и си тръгнах.След 5дни беше трансфера,който изобщо не е болезнен-единственно е гадно,че трябваше да стоя цели 2 часа на магарето(по принцип се стои 1час,но мен ме забравиха) и спосле в стаята се лежи още 3 часа и се пребираш и почиваш.И мисля,че след около 20дни се отива в клиниката,правят ти кръвен тест и ти казват дали всичко е успешно или не.
3.А за да пристъпя към този метод причините бяха:2 извънматочни бременности. :'(
Всичко това се случи в гр.София в Мед.център-"РепроБиоМед"ООД при доктор Табакова и синът й доктор Иванов,които са страхотен екип и на които дължа моето неописуемо щастие в момента!
Ако имате още някакви въпроси аз съм насреща и ще помагам с каквото мога!Желая на всички ви успех,много кураж,силна вяра и надежда! @}->--

Аз не живея в България от много време, но причината да се приберем сега е точно тази- исках да е тук, да съм си на "своя земя". Но си права, че много от хората тук все още трудно възприемат тези процедури и от това ми беше най-гадно. Но сега не е така! Моля се всичко да е наред и да си гушна скоро здравото бебче (или бебчета). Нищо друго не ме интересува на този етап!

Ако трябва да говорим за предразсъдъци тук в Бг мога дакажа много.Тук хората на много места си мислят, че ин-витро бебетата едва ли не имат антенки, гледат те странно, класифицират те ужасни са>незнанието, любопитството, чисто човешката злоба са неща с който всяко семейство с репродуктивен проблем се сблъсква поне веднъж по пътя си.За мен е много по-интересна психическата част в цялата работа, защото процедурите са си процедури, лекари, лекарства и т.н., но всяка една от нас знае какво става вътре в нея в главата и, колко мисли минават, как изпада в дупки и успява да стане, самовглъбението, отричането и т.н. проблеми през който повечето минават.За мен ей това е най-трудната страна на стерилитета.Защото ето аз днес съм супер щастлива, вчера излизах с приятелка с две лапета, днес съм на РД на бебе, но утре знам, че ще ми е зле, че ще имам нужда някой да ме изправи и да ми покаже слънцето, защото ще разбера за поредната забременяла от първия път или за поредното момиче което е бременно ама без да иска и ще се срина.Това те убива бавно и постепенно, поне мен.Променя ме, много, толкова много че чак на моменти хич не се харесвам и не мога да се позная.Но трябва да продължим не мога да си позволя да съм на дъното и да ме боли, не мога.

 
 Напълно те подкрепям !Като прочетох поста ти се разплаках , защото нямам смелост да го призная дори пред себе си , а камо ли да го изрека на глас...Живота е много нечестен и суров....и всичко което казваш е така и за мен.. Благодаря ти :'(

Ето това е основния проблем и при мен. Някак си не ме боли чак толкова, че няма да стане естествено. Знам, че това не ме прави по-малко човек и не ми слага маркер на челото. Но все пак е много трудно да се преглътнат тези "несправедливости". Защо трябва да се правят аборти с близнаци от момичета на 17-18 години (казвам това, защото лично познавам няколко) и в същото време осъзнати и силно искащи жени като нас да нямат този шанс. Не е справедливо, ама хич не е  :'(. Но...!
Както се казва след всяко изречение има едно НО. И при нас това НО е, че и след най-тъмната страна идва слънце, дори и след най-тежките моменти идва радостна новина. Така че колкото и да боли Маги, колкото и да сме на дъното - не трябва да преставаме да вярваме, да се надяваме и силно да желаем.
Може би ще ви стане смешно, че се опитвам да давам сили, когато аз самата онзи ден си зададох въпроса: За какво ми е да работя, да излизам, да живея? За какво ми е да имам хубаво жилище, като си стои празно? Знам че повечето от вас точно сега ще кажат - еее, чак пък толкова. Вярно е, малко е прекалено. Но след всички струпали ми се новини и събития в последните дни и аз имам своите прекалености, и аз имам своите дупки.
Така че, няма да задълбавам повече навътре - идеята от самото начало ми беше една - че вече и за нас има шанс. Ако преди години тези процедури са били невъзможни и жените като нас са нямали шансове, то сега ние сме облагодетелствани от медицината. Затова трябва да се радваме, да се надяваме, да се изправим с вдигнати глави и да тръгнем напред. Напред към едната едничка, хубава, така дълго чакана, така желана новина - че и ние ще бъдем Майки. А този момент ще дойде много скоро, така че кураж!

nadi711, браво за развитие при теб
cafence, и ние мислим да ходим при Александров, но есента. Той нали сега лятото спира с процедурите, така че живот и здраве наесен ще отидем при него. На мен ми се искаше, тъй като при нас нещата са неизяснени, да започнем с инсеминация, но пак ще стане ясно какво ще препоръча и той :). Ще чакам да казваш как вървят нещата при вас  :P

Момичета, знам какво е да страдаш от стерилитет. И аз съм ги имала тези моменти. Пробвах да забременея в продължение на 3 години. Имах един спонтанен аборт. От друга страна моите роднини и близки само ми повтаряха, хайде ,вече ви е време, без да осъзнават ,че това е деликатна тема и може би има някакъв проблем и могат да засегнат човека. Няма да описвам как съм изживявла всяка не сполука, но това което ме е крепяло е любовта на моят съпруг и неговата вяра че един ден и ние ще имаме дете , независимо дали е чрез инсеминация, ин витро или осиновено. И честно , ако тоя research, на който се поставих, не бе проработил и аз щях да се обърна към ин витро . В крайна сметка ние сме съвременни хора и зивеем в свят , където медицината е напреднала и би трябвало да се възползваме от това.

Такаа, айде и аз да си кажа тогава какво всъщност ни подтикна към избора ни.
В продължение на повече от година и половина не мога да забременея. Живеем в Канада и тук се подложих на много изследвания (съпругът ми също). Всичко се оказа наред, но така или иначе не забременявах.  :offtopic:Трябва да кажа, че това е мой втори брак, а от първия имам близнаци ( напълно нормално родени и естествено заченати). Както много често става едното е за сметка на другото- родих много млада (на 20 години)- семейния живот не беше това, което очаквах- нямах подкрепа нито като помощ за децата, нито за следването ми. Е, въпреки всичко се справих- отгледах си съкровищата, завърших си висшето, направих и добра кариера, но не можех да се доверя на друг, докато не срещнах сегашния си съпруг. Запознахме се 2005, през 2009 се оженихме. :offtopic: Започнахме опити за бебче почти веднага след сватбата и ето, че не ставаше и не ставаше. Тогава разбрах колко съм била глупава като съм приемала майчинството за даденост. Дойдохме в България, отидохме в клиника за репродуктивна медицина, направихме всички изследвания наново и се оказа, че проблема е в мен. Доктора каза, можем да имаме дете и мога да забременея нормално, но може и да не мога. Правиха ми Цветна снимка- имам напълно проходими тръби, хормоналните изследвания също са ок, при мъжа ми също няма проблем. Обаче аз съм вече на 36 години и не виждам за къде още да чакам. Мнението на Александров също беше такова. Затова решихме да минем към Ин Витро. Решихме го и въпреки отношението на някой "много близки хора" сме щастливи- и аз, и съпругът ми и децата ни. Никой не може да ме упрекне, да мисли и решава вместо нас, никой не може да ни съди- поне докато не дойде и не изживее нашия живот- аз така мисля.

Да Cafence важното е да сте щастливи и да сте сигурни в избора си.

Стаси ние ще успеем, рано или късно, трудно или лесно, място за предаване няма :)

Мадона за мен най-важната част беше да призная пред себе си проблема, да свикна с него и да го приема, от там нататък пътя е отупкан вече :)

здравейте, момичета
и аз ще се впиша в темата. Досега само ви четях именно защото нямаше такава тема, в която да се запиша. Та нашата одисея е дълга. След 2 годишни неуспешни опити решихме че е време да почнем сериозни изследвания в клиника по репродуктивна медицина. И така взехме си час и се почнаха изследванията. оказа се че мъжът ми е с доста лоша спермограма- има само 3 млн сперматозоида, които са с намалена подвижност. Още тогава лекарите казаха- само ин витро. Пратиха го на уролог и се оказа че има варикоцеле т.е. разширени вени на тестисите и вероятно на това се дължи ловата спермограма. Предложиха му операция, която обаче не е сигурно че ще даде резултат. Ние решихме че ще пробваме с ин витро без да прави операция. В последствие се оказа че и при мен има проблем- 2 тръби са запушени, установено с цветна снимка, т.е. при нас по нормален начин няма как да стане. Приех го доста тежко, но в последствие свикнах с мисълта.Направихме 2 ин витро процедури, от които първата беше с трансфер на 1 ембрион на 3 ден и с негативен тест, втория беше с трансфер на 1 ембрион на 6 ден в стадий бластоцист и след това имах + тест. Само да поясня че живея в чужбина и там са правени всички изследвания и 2-те ин витро процедури и затова е трансфериран само по 1 ембрион, понеже тук по правителствената програма имаме право на 3 опита с трансфер на 1 ембрион, понеже държавата не иска повече близнаци. И така с ултрасаунд видяхме малката точица в матката в края на  6 седмица, видяхме и че сърцето бие. На следващата седмица отидохме да видим колко удара е сърцебиенето и се оказа че ембриона се развива много бавно, беше изостанал с 10 дни в развитието си, т.е. отговаряше на 6 седмица вместо на 7, в която трябваше да е и сърцебиенето беше слабо- само 70 удара а в 7 седмица трябваше да са поне 100 и нещо. Лекарите казаха че най-вероятно ще го пометна и ме викнаха на повторен преглед след седмица. Тогава вече се потвърди че ембриона е спрял да се развива и нямаше пулс. Дадоха ми хапчета да предизвикат контракции и да изхвърля бременността. След 10  бях на преглед да видят дали съм изхвърлила всичко, оказа се че има нещо останало, което според лекарите може да изхвърля с следващия ми цикъл, но казаха че може да взема още 1 доза хапчета и да го изхвърля. Предпочетох хапчетата защото не исках да рискувам да се инфектира матката а и нямах сили да чакам още не знам колко си да ми дойде цикъла и да виидм после дали е минало. Всичко беше много гадно и не искам никога да ми се случва отново. След като питах за причината за случилото се, лекарите казаха че просто понякога се случва, че често се случва, че е просто лош късмет и не е нещо което аз съм направила грешно. Поисках генетични и имунологични изследвания, но лекарите казаха че обикновено не се пускат след 1 аборт а след поне 2, понеже 1 бил нормален. Аз обаче реших че ще си дойда в БГ и ще си направя тези изследвания, защото въпреки че пак може всичко да е наред и просто да е лош късмет, аз искам да съм сигурна че всичко с мен е наред. Запазила съм час при специалист по репродуктивно здраве  и се надявам да ми пусне всички нужни изследвания, защото ако има проблем искам да знам за него и да предотвратя да се случи отново, ако мога естествено. Не знам колко боли когато се стигне до аборт след бременност получена по нормален начин, но ужасно много боли, когато чакаш тази бременност 3 години, когато разбираш че по нормален начин никога няма да стане, когато правиш поредното ин витро, видиш + резултат и се молиш всичко да е наред, а накрая се оказва че не е и пак се връщаш в изходна позиция. Сега сме си дали малко почивка и живот и здраве август-септември почваме последната си безплатна ин витро процедура, която с цялото си сърце се моля да се окаже успешна и да завърши с една прекрасна бременност и едно прекрансо бебче. А е толкова трудно да научаваш постоянно за разни познати и приятели че ще имат дете и да се радваш за тях, толковае трудно да чуваш постоянно въпроса "айде кво чакате", толкова я трудно когато няма с кой да споделиш защото никой няма да разбере как се чувстваш. Дори родителите ни не знаят и ми е супер кофти че нямам силите да им кажа, защото знам колко мъчно ще им стане. Пожелавам на всички вас и на себе си скоро да видим така желаните 2 чертички и резултата от тях, защото и ние заслужаваме да бъдем майки и да сме щастливи.

 Момичета, не знам дали имам право да пиша в тази тема, след като пряко не ме касае. Исках само да споделя с вас блога на една чудесна жена, която точно като вас се бори за своята голяма мечта - да си има детенце:
 http://tanita13.wordpress.com/ (http://tanita13.wordpress.com/)
 Надявам се да ви бъде от полза  @}->--
 Бих искала да ви изпратя колкото се може положителни мисли и емоции. Всички вие сте невероятни като хора и още повече жени. Вярвам, че ще имате своите дребосъчета  @}->--

И не само, не помня по какъв повод някъде имаше дискусия, в интернет беше, покрай създаването на Фонда...та такива изказвания имаше, че направо трябва да им дадат награда за малоумщина.
Маги, аз малко  :offtopic:, ама драскай, като си в такива мисли!!! Дано успеете преди лятната ваканция на Стаменов!!! И да ми дойдеш на гости, като си тук, ей!!! Да те заразя с малко вируси, че Росито ме пипна на живо, докато бях бременна и ей на...ще става мама!!!

Сега по темата - в Бг все още има много добри доктори, има фонд, има начини и разбиране - сравнително (говоря за докторите по рпродуктивна медицина). Проблемът се приема присърце, защото има организации, които много съдействат за това.

Стаси, нека док прецени за какво сте, след определен набор от изследвания ще се разбере. Почини си лятото и си мисли как само някакви си месеци те делят от началото на финалнат аправа по пътя към заветните дв ечертички. Мисли позитивно, вярвай!!!
Предложение - в началото на темата да се сложат линкове към сайтовете на клиниките по стерилитет в БГ. Така всеки потребител, който чете темата ще може да се ориентира в правилната посока!!!

 Момичета, не знам дали тази информация ще ви бъде от полза (може вече да сте научили), но вчера ми попадна:
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=6DDDD746FE151F1BC009D2132C9C0020?idMat=51198 (http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=6DDDD746FE151F1BC009D2132C9C0020?idMat=51198)
 По това, което разбирам, вече няма да имат право да искат доплащане към предварително отпуснатата сума от фонда.

Аз се записвам в темата, защото информацията ще ми бъде много полезна. Имам една неуспешна инсеминация засега, беше през януари, след това една канселирана през март и от тогава пробваме да се получи спонтанна бременност. Ако няма и този месец полож. резултат продължвам със следващо инсе....

Доста се е поизместила назад темата, та реших да споделя. По независещи от нас причини процедурата ни се отложи с няколко месеца и ето че вчера настъпи момента. Беше ми втори ден от МЦ, отидох на преглед; надупчиха ме едно хубаво; начертахме план на действие;купих си инжекциите, поставиха ми първата да ми покажат как се прави и ме пратиха да си ходя. Втората си я поставих сама( от което съм горда, защото доста ме беше страх) и така. На 14-ти съм пак на преглед, след това още може би 1-2 прегледа, на 20-ти пункция и след 3-5 дни ще ходя да си прибера бебчето (живот и здраве) Много ме беше страх и сега, разбира се, но не спирам да си повтарям, че всичко е просто още една крачка и още една до срещата ни с нашето дете.

Cafence, стискам палци и ще чакам да разказваш повече като мине всичко :)

Кафенце, ще се радвам да споделяш.И да започна с въпросите, може да си писала, но в коя клиника си?По какъв протокол си?С какво те стимулират?

Ние минахме през едно неуспешно инсе.Изтупахме праха и сега се чудя кога да правим следващото.За момичетата на който им предстои, няма нищо страшно, не боли.Само надеждите са големи, а разочерованието голямо също.

Стаси, благодаря за стиснатите палци- имам нужда от тях @}->--
Маги, в МЦАР Варна сме при доктор Александров. Протоколът е къс- стимулация с Гонал, Цетротид и Прегнил. Схемата е: старт от 2 ден на МЦ - преглед и започване с Гонал 2 пъти на ден, след това на 6-ти ден- преглед( УЗ фоликуметрия) и включване на Цетротид, 8-ми ден- преглед(УЗ фоликуметрия), 9-ти ден пак УЗ, 10-ти ден- УЗД и включване на Прегнил без Гонал, 12-ти ден- пункция, 3-5 ден- трансфер.
Това е при нас. Александров каза, че специално в нашия случай инсеминацията е губене на време, средства и нерви. Затова "пристъпваме директно към тежката артилерия". Доверявам му се, защото освен, че е добър специалист ни е и приятел и познава добре моето емоционално "стабилно" състояние. Въпреки, че ако трябва да съм честна имено това, че се познаваме ми беше може би най-голямата пречка да се обърна към него. =]
Силно се надявам да успеем... 

cafence, много силно стиснати палци и от мен  *INLOVE*  @}->--  Разбираемо е да се притесняваш като сте приятели, но пък е хубаво, защото знаеш, че ще вникне внимателно в случая. Искрено се надявам да минат успешно нещата!  :)
Аз съм от активно следящите тази тема  :) ,  но все още нерешили се на действия  :\

cafence силно стиснати палци имаш от мен.Надявам се всичко да е наред и скоро да ни зарадваш с хубави новини.

Кафенце, успех мила и много късмет.Аз познавам момичета, който имат деца благодарение на д-р Александров и те много си го обичат и уважават, вярвам, че ще имате успех.

Маийче, сладур, не се помотвай, решавай, знаеш, че времето играе голяма роля.

Ще се радвам някой да сподели ако е правил инсемиация колко му е струвала грубо процедурата и къде я е правил.най полезно ще ми е инфото за Варна.

Гери, 400 лв при д-р Стаменов клиника Надежда София.Много зависи какви изследвания ще ти пуснат преди това и дали може да ги минеш по здравната.Аз преди инсето правих лапароскопия и имах пълен набор изследвания и не съм си правила нови, само си купих прегнил - 30лв. и самото инсе и реинсе беше общо 350 лв.Общо взето толкова варира като стойност, но всичко зависи от изследванията и дали е със стимулация или не.

Маги в тази цена влизаха ли ти Узитата.Освен Прегнил нещо друго пи ли-Клостил и др.подобни.
Какви изследвания ти искат преди това.

Гери, аз бях на спонтанен цикъл не съм пила нищо.Имала съм само един преглед на УЗИ преди това и не съм плащала за него.И за прегледа след инсето пак не съм плащала.

правих ин витро преди 8 дена може ли някой да ми каже дали след ин витро трябва да се лежи или да се ходи повече и как мого да разбера дали е сполучливо нямам търпение да изчакам до 21 когато ще правя тест блогодаря ви

gatamaza , ту (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28782.15.html) има темичка, където момичетата могат да ти помогнат с отговор на въпросите ти. Стискам палци процедурата да е била успешна и да се похвалиш с положително тестче, а след това и с лека бременност и здраво бебче.

Здравейте, момичета :)
Минавам да се отчета. Моята стимулация приключи. Днес беше пункцията. Резултата- 7 яйчица. Утре трябва да се обадя да видя какво се случва и с колко от тях. Надявам се на добри новини... Док за сега е доволен. Живот и здраве в неделя трябва да е трансфера и после ще е великото чакане и треперене (14 дни). Дано Бог е с нас и успеем! Пак ще пиша. Пожелавам успех на всички и не отлагайте.  @}->--

cafence силно стиснати палци и от мене.

Здравейте, момичета. В отговор на Gucci, макар и малко късно ще отговоря за моята инсеминация. Правих я през май при д-р Александров. Стимулирахме с фостимон и после инжекция прегнил, цялата процедура с лекарствата ми излезе около 800 лева. За съжаление нямаше положителен резултат. Сега съм решена да пробвам отново, но с инвитро или икси на естествен цикъл.
Успех на всички в борбата!

Ехооо, привет! Искам да се похваля с най-хубавата новина!  :PREGQ:  :girlhide: :chee: :chee:
Много сме щастливи!!! Ако имате нужда от помощ- насреща съм! Искам само да ви кажа- не отлагайте!!!!

Привет, момичета! Благодаря ви *INLOVE*
Ами както вече бях писала аз бях по т.нар. къс протокол. Отидох на преглед (ехограф-вагинален) на 2-ри ден от МЦ. Док гледа каквото гледа и даде зелена светлина на процедурата. Написаха ми рецепта, надупчиха ме за изследвания и отидохме да купуваме лекарствата. Искам да вметна, ако има момичета от Варна и им се наложи да ходят за подобни неща- единствената аптека, където ще намерите всичко накуп е Фарма Вита( намира се до "Казабланка"). Въпреки, че бях с лека стимулация, инжекциите хич не са евтини- на мен ми излязоха 1996 левчета. Изследванията- хормони, микробиология за мен и него, кръвна група за мен и него (ако нямате картончета с кръвна група, дори да си я знаете пак искат), вирусология са около 200 лева. А, забравих да кажа, че още преди стартиране на процедурата задължително трябва цветна снимка, която струва 150 лева( с упойката, която си заплащате).
По време на цялата процедура се ходи (аз през 2-3дни) да се следят фоликулите(УЗ преглед). Гледа се и нивото на хормоните (на мен 2 пъти). Пункцията ми беше на 12-тия ден. Предния ден ми дадоха рецепта с неща, които трябваше да си закупя от аптеката и да ги занеса на следващия ден- упойки и една торбичка с ампулки (не знам какви бяха точно ), също утрогестан, който се започва след пункцията и се продължава до 12ГС, естрофем и ф.киселина) за около 80 лева. 36 часа преди самата пункция беше последната инжекция( прегнил), която отидох да ми бият в Градска болница, защото беше в 22:00 часа, мускулна е и абсурд да се бях справила сама. В деня на пункцията се бях доста спекла- много ме беше страх, а мъжа ми беше бял като платно, но мислеше, че изглежда спокоен и се опитваше да вдъхне кураж и на мен  :sarcastic:
Настаниха ме в една стая, облякох си нощничката и зачаках... По едно време влиза едната акушерка с мъжа ми и вика :"Водя го тук, че от сега обикаля коридора като луд"  След малко ме извикаха, а аз треперех вече като лист. Да вметна, че се носят 20 лева за анестезията (плаща се). Качих се на магарето, подготвиха ме и зачакахме доктора. Анестезиоложката се опитваше да ме разсее с някакви приказки, които въобще не помня, док дойде, сложиха ми упойката и се потопих в блажен сън.  Когато се събудих всичко беше свършило. Полежах още около 2 часа там и си тръгнахме. Имах болки, но ме успокоиха, че е нормално. В къщи отново лежах през повечето време, но на следващия ден бях вече добре. Ембрионите бяха три, всички се бяха оплодили инвитро, което според док беше много добре. Прибрах си ги на топло и зачаках деня на теста. Трансфера е без упойка, но там болка няма никаква. Всичко приключва за 10-15мин. След това ме оставиха да полежа още около час и ме пуснаха да си ходя. Хубаво е поне този ден да се лежи и вкъщи.
По време на това така дълго за мен чакане (от трансфера до теста) бях доста притеснена, защото имах болки, наподобяващи предменструалните, но било нормално и това. Ядях ананас(бил полезен за имплантацията), не ядях  риба тон(тя пък съдържала живак), наблягах на фрешове, пилешко филе, рибка на скара, пиех само по 1 кафе на ден(по-слабо) и през повечето време мързелувах. Само леки разходки, почивка и това е. Домакинската работа си я вършех, но много леко и лежерно, колкото да не е без хич. Чак сега разбрах колко скопосан мъж съм си взела  :girl_haha:
И така. Слава Богу, резултата за сега е отличен, надявам се всичко да е наред до края. Малко ми се повръща, ама си викам "ще повръщам с кеф, само всичко да е ок"
Като направя сметка като сума :
цв. снимка-         150
изследвания-       200
стимулация-       1996
лекарства+упойки- 80
анестезиолог-        20
инвитро-             1900
                      --------------
ОБЩО               4346 ЛЕВА


Ами май това е! Ако има нещо, което ви интересува, а съм пропуснала- питайте!  @}->--

cafence реално колко ембриона върнаха-и трите ли.

Да. Трансфера беше на втори ден, не на пети. Аз бях чела, че по принцип е по-добре да е на пети ден, когато ембритата са стигнали фаза бластоцист и когато разбрах, че моя ще е на 2-ри бях изпаднала в "лека" паника. Док ми обясни, че се чака до 5-ти ден, когато Е са повече, за да се изберат тези, които се делят и развиват по-добре, следователно имат и по-голям шанс да се имплантират. Тъй като обаче нашите бяха само 3 каза, че няма какво да се чака, че в матката, където е естествената среда имат по-голям шанс, че за сега двете се делят на 4(точно както трябва да бъде), а третото на две. Затова върнахме и трите с надеждата да се хване едно. Другата седмица ще разберем колко са. За момента, ако се съди по ЧХГ- не са 3.  :girl_wink:

Ин витро на ЕЦ неуспешно.

маги, каква е причината, предполагат ли, казаха ли нещо? Гуш!

И аз като rozovka щях да питам каква е следващата стъпка и знае ли се в каква посока да се върви занапред. Успех @}->--

Чакам да се върне лекаря, че е на конференция и ще записвам час за преглед.За себе си отчитам огромното напрежение което ми нанесоха в Университета при всети всички изпити по справка ми измислиха още един, а до януари аз трябва да съм се дипломирала, изтича ми удължението.Но има и още нещо, защото е нямало и имплантация.Та ще видим какво ще каже доктора като се срещнем.

Ще стане, аз вярвам.Само трябва да мине време.

Благодаря ви. @}->-- Оценявам подкрепата ви.

Маги, много съжалявам... То в такъв момент каквото и да се каже- не помага. :(
Разбира се, че ще стане! Със сигурност! Аз изчетох сума ти и неща- какво се яде, какво не, колко е ВАЖНО спокойствието... и така както много от нещата на мен самата ми се виждаха глупави- ги правех. Дали помогнаха не знам, но със сигурност не ми навредиха.
Ти как разбра, че не е имало имплантация? И как стигнахте до решението да е ЕЦ?

Не е имало имплантация, защото стойноста на хормона беше много ниска 0.12, при имплантация щеше да има някаква по-висока стойност.Може и да греша де, но това са мои мисли.

До ЕЦ стигнах как да го кажа аз исках.Трябваше да правим инсе, но тръгна доминантен фоликул в дясно, а там тръбата ми е прекъсната.Доктора предложи, а аз се съгласих, защото имах някои съмнения относно качеството на яйцеклетките ми.Е оказаха се неоснователни, но сега при следващата процедура каквато и да е тя, ще съм много по-спокойна и ще ям яйца  :P

Здравейте, момичета. Как сте? Аз за съжаление загубих бебчетата :'( Едното в 8гс, другото в 10. Доста време ми трябваше да се окопитя, дори не знам дали все още съм, но каквото и да направя или кажа няма да промени станалото. Декември правих и лапароскопия и сега съм отново на стартова позиция. Дано този път всичко е наред до края.

cafence кураж мила.Съжалявам .Прегръщам те силно.Следващия път всичко да е ок.Откриха ли причина.

cafence страшно много съжалявам за случилото се. И аз заедно с теб много се радвах от положителния резултат....
Кураж мила, кураж. И нашият ден ще дойде, сигурна съм.
Както Гери пита, и аз да попитам - разбра ли се каква е била причината?

cafence  много съжалявам, каквото и да кажа ще е малко.Важното е да си го преживееш, да се съвземеш и да продължиш напред.Наистина много съжалявам, прегръщам те и ти пращам малко от моята сила.Ще успеем :)

Уфф, дано успеем.. Благодаря ви, момичета.
Причина според Александров няма- случвало се понякога, добре било, че е в началото. :( Може и така да е, ама от това на мен не ми става по-леко....
Според лекарите тук обаче има причини и те са две:
1. Резус фактора ми е отрицателен, на съпругът ми положителен. След като се е разбрало, че съм бременна е трябвало да ми направят някакви изследвания и да ми поставят  общо две инжекции резус фактор имуноглобулин.
Според лекарите в БГ първата ваксинация се прави през 28-та седмица от бременността, а втората през първите 72 часа след раждането. Инжекциите гарантират, че тялото на бременната няма да произведе антитела, в случай че в даден момент от бременността или по време на раждането, кръвта й се смеси с тази на детето.
Според лекарите тук се поставя една инжекция като се разбере, че жената е бременна (ако това е второ раждане) и втора при нужда.
2. Лапароскопията, която ми направиха е трябвало да се направи още преди първия ми опит, т.к. е имало съмнения за сраствания и евентуално увреждане на тръбите.

Не знам коя е причината всъщност и трябва ли да търся такава изобщо, но знаете, че когато ни се случи нещо лошо сме така устроени, че трудно приемаме думите- така било писано. Аз поне ги приемам трудно.

Опитвам се да гледам по-позитивно и се надявам, че този път всичко ще е наред.
А вие, момичета? Как сте? Прави ли някой нещо?

Ако тръбите са прекъснати само заради сраствания, не хидросалпингс, то те не могат да навредят на бремеността, но може да стане извънматочна и затова е добре да се прекъснат.Но ако има хидросалпингс, той нямаше да позволи на ембриона въобще да се развие, защото течноста е токсична за него.Колкото до резус фактора, аз имам приятелки който имат различен от този на мъжете си и са им били инжекция точно както ти казваш след като са родили.Едната има две здрави момченца.Наистина в БГ и чужбина се процедира по различен начин за някои неща и не сме ние тези който да прецением кой начин е верният.Само мога да ти пожелая, дано следващия път да стигнеш до финал.

Аз скоро няма да правя никакви опити.Финансово се изръсихме много покрай други случили ни се неприятности и засега събираме сили и пари.

Доколкото съм запозната, наистина в България при отрицателен резус фактор на майката поставят инжекцията след раждането. Но ако при твоите лекари има друга практика, може би е по-добре да се съобразите с нея следвашия път (дано да е скоро @}->-- ) А евентуалният проблем с тръбите ми се струва по-малко вероятен, след като ти си имала бременност до 10 Г.С. cafence, желая ти спокойствие, търпение и кураж! Както и на всички останали  :good_luck:

cafence, много съжалявам за случилото се.
Това е тежка загуба, която не мисля, че времето може да излекува лесно. В сърцето на теб и мъжа ти бебенцата ви ще бъдат завинаги.
Относно имуноглобулина - аз съм случай като теб - отрицателен резус фактор, мъжът ми е с положителен. Два доктора в две различни болници в Чикаго буквално го казаха като рутина още в самото начало на бременността - както ти си го написала - инжекция в 28 седмица + инжекция до 72 часа след раждането (ако бебето е с положителен резус фактор). Изключително много се държеше на тези инжекции, чак ми дадоха картончета, че са поставени. Няколко доктори ме питаха след това, за да се уверят, че някой не е забравил да ме боцне. Самите инжекции са неприятни за поставяне според мен. Бият се в дупето; около 5 мин трае поставянето, защото ако се сложи по-бързо боли повече. Сега се сетих, че в началото на бременността не знаех на мъжа ми резус фактора и докторите казаха, че няма значение - гледа се на майката резус фактора и след това на бебето.
От друга страна, това, което съм чела, че дори след загуба на бебе, трябвало да се бие тази инжекция..На теб сега биха ли ти я?
Успех на всички момичета. Вие сте силни!

Благодаря ви за подкрепата. Да, след случилото се ми я биха.
Колкото до лапароскопията- при мен имаше стеснение на едната тръба(правили са пластика) и множество сраствания, които са премахнати. Не знам и аз, нали ви казвам- има ли причина, няма ли... но е гадно... много...
Маги, желая ти да имате сили и финансова възможност и да гушнете скоро мечтата си  :)
Слънце, желая ти леко раждане и здраво малко слънчице!
Аничка, това малко сладкишче ( с което виждам, че сме родени на една дата) да го нацелуваш едно хубаво  :girl_in_love: :girl_in_love:

cafence трябва ти време.Сигурна съм ,че следващия опит ще е добър до края.
Ние в момента изчакваме.Защото всяко нещо иисква финансов ресурс.Има доста изследвания.
Кураж момичета.Ще се справим.
Скоро и аз ще ви разкажа част от моите премеждия.Просто ми трябва малко време.

Хм, на мен пък така и не ми сложиха тези инжекции. През бременността пусках изследвания за антитела и тъй като не се образуваха, ми казаха, че няма нужда. След раждането пък се оказа, бе бебето е с отрицателен резус фактор като моя и не сложиха. Та минах и без тях...

На мен след раждането ми сложиха инжекцията, защото бебето се оказа с положителен резус фактор, а аз съм с отрицателен. Това било задължително, за да няма усложнения при втората бременност. Други инжекции не са ми били по време на бременността, даже и изследвания за антитела доктора не ми беше наззначил.

Имено затова е трябвало да ми я бият (по мнение на тукашните лекари). За мен това беше 2-ра бременност, а при първата в БГ не са ми били такава. Както и да е. За съжаление не мога да върна времето назад.
Гучи, пожелавам ти успех! Когато си готова- сподели, понякога помага @}->--

cafence, много съжалявам за това през което сте минали и ти пожелавам кураж и много сили! Сигурна съм,че положителното мислене ще ти помогне,колкото и невъзможно ти се струва да имаш такова в този момент. Исках да те попитам дали ти биха прогестеронови инжекции и до коя седмица?

Благодаря ти @}->--
относно прогестерона- трябваше до 12ГС поне, но аз така и не стигнах до нея. Но на мен ми изписаха таблетки в БГ и това беше веднага след пункцията, а според лекарите тук най-ефективният начин за приемане на прогестерон са вагиналните свещички. След това прогестероновите инжекции и най-слабо ефективният начин е оралното приемане на таблетки.

cafence,аз незнам куде си сега и защо постоианно сравниаваш Бг и другото място,но по-бих се съгласила с лекарите извън Бг и много съжалявам,че не са ти предложили по-сигурен вариант от таблетките. Те тогава и не са ти следили всяка седмица нивата на прогестерон както правят тук в Щатите.Освен това и ултрасаунд правят и наблюдават всички показатели. Съжалявам и чак се ядосвам малко,щото ми намирисва на леко немърливо или по-точно непреценено добре лекарско мнение. Успех мила и да знаеш,че ние сме с теб!

Ами аз по-напред бях писала, че ин витрото го правих в БГ, а живея в Канада. Следиха ми нивата тук(в Канада) и от там всъщност разбрах, че поне до 12ГС трябва да продължа с прогестерона. Тъй като в БГ (Варна) ми бяха изписани таблетки, тук ми казаха, че трябва да са или свещички или инжекции. Обадих се във Варна и от там пък ми казаха да си продължа с хапчетата. Не искам вече да търся причините, защото това с нищо не ми помага. Надявам се този път да успея и гледам да мисля повече в тази посока, колкото и трудно да е. Утре имам среща с Александров да видим какво ще правим и кога, за да мога да си направя сметката и аз- кога пак трябва да идвам, колко време да седя и такива работи. А и да решим дали ще правим изобщо опит тук. Ще видим.

Всичко е строго индивидуално относно прогестероновите препарати.Моята сестра забременя напълно нормално и нямаше никакви проблеми, но лекарката която и водеше ЖК, я тъпчеше с утрогестан и но шпа до края на третия месец.

Аз след ин витрото имах изписан утрогестан вагинално, в други клиники изписват комбинация от вагинално и орално.Общо взето е строго индивидуално в зависимост от подхода на лекаря и индикациите на пациента.Аз бих питала имунологични и генитични изследвания направени ли са?

Кафенце, дано вземете правилно решение, за да бъдете спокойни и скоро да имаш една прекрасна бременост и да родиш малко сладко бебче :)

Пиша тук, за да не спамя другата темичка :) Магито, аз сега съм при Владимиров, след като 3 години друг лекар ме изтормози за хормони и всякакви неща, а се оказа, че проблемът не е само при мен....Защо се отказа от Владимиров? За Стаменов - магьосник е, знам, но преглед мога да запиша след година - година и половина....та съм "дала шанс" на Владимиров...

Аз записах почти в един ден часове при Стаменов и Владимиров с надеждата да не стигна до Стаменов.При мен Владимиров много бързо прие диагнозата изчерпан яйчников резерв, без да вземе в предвид проблемите с щитовидната ми жлеза.В последствие се оказа, че е грешал, но аз си знам колко безсънни нощи съм имала.Но това не означава, чене е помогнал на много други двойки.А и сега в новата клиники предполагам, че реда е много по-добър от когато аз бях там.

Сега съм при Стаменов, но съм минала през всички лекари там.В смисъл който е на кабинет той преглежда, друг прави манипулации и така.Според думите му до сега трябва да съм бременна, защо не съм не се знае неизяснен стерилитет, ужасна диагноза, нямаме с какво да се борим.Дано скоро успеем, няма значение как.

Маги, когато ние правехме опити за забременяване, бях попаднала някъде на едно изследване, където пишеше ,че процентът на успешно инвитро се увеличва (не се сещам с колко) ако съвместно с лечението се извършва и акупунктура. Просто споделям нещо, което може да е от полза и извинявайте, че така се намесвам в темичката @}->-- .

Споко Мири, няма проблем :) В действителност в клиниката, която аз посещавам предлагат акопунктура ако искаш.Аз винаги съм си мислела дали действа.Ще видим като тръгнем пак на процедура какво ще реша.

Мерси и извинявай за любопитните въпроси, но в момента чета и питам наред, понеже искам да имам детайлна информация. Дано имам късмет при Владимиров, но иначе смятам да си запиша един час и при Стаменов, както и да кандидатствам за фонда, а дано до тогава има развитие :)

Питай аз съм насреща.Отдавна не се крия, а директно говоря и помагам когато мога.Аз затова и постнах тази тема : http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31974.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31974.0.html) Аз ходих на ДРЗ 2010г като пациент.Тогава видях Стаменов на живо.Занесох му всички изследвания който имах до момента.Той ги разгледа и ми даде много добър съвет, а и ме накара да се усмихна.

Препоръчвам на всички, ако искате още едно мнение, следете темата, ще напиша имената на лекарите който ще водят индивидуалните беседи и на тези който ще водят груповите.Можете да се запишете за индивидуални, веднага в който побликувам имената на имейл който ще ви дам.Няма ограничение колко лекаря ще посетите.Важното е да зададете въпросите който ви интересуват и да получите отговорите.Защото всички знаем колко се чака за консултация с такъв специалист.

galchos ако можете да кандидатствате по фонда това е супер, ние не можем все още.С какъв стерилитет сте вие?Ако не се притесняваш де сподели.

Здравейте момичета.
Не съм писала тук отдавна, затова сега ще си изкажа всичко, защото май доста се насъбра.
И така. Започвам от септември миналата година, когато благодарение на лекарката ми разбрахме къде е причината за двугодишното чакане. След два месечна фоликуметрия се установи, че нямам овулация. Ноември-декември месец успяхме да докараме големи фоликули благодарение на стимулация с Клостилбегит на таблетки и Меногон инжекционно. Въпреки това положителният резултат не идваше. След обмисляне на нещата решихме единодушно с лекарката да направим първата ми инсеминация. И така януари, нова година нов късмет, направихме първата инсеминация. Надеждите ми бяха огромни, бях 100% сигурна, че ще стане чудото. Но... При самата процедура лекарката ми каза, че биоложката не е много доволна от мъжкия "материял". И както се досещате - резултата от инсеминацията беше отрицателен.
Оттам нататък тръгнахме по изследвания, лекари, за да установим какво става.
Резултатите не бяха добри, някои от нещата излязаха положителни. Естественото продължението беше антибиотици и за двамата, лечение, 20 дневно изчакване и след това повторни изследвания. Те самите слава богу вече бяха отрицателни и при двама ни. Пуснахме допълнително и микробиология, която също беше вече отрицателна.
След като успяхме да изчистим тези проблеми дойде и моментът да направя цветната снимка. Резултатът - две напълно проходими тръби. Дойде и моментът за спермограма. Резултатът не беше много добър. Според микробиоложката за сега няма нужда от инвитро. Надеждата да стане с инсеминация не е изчезнала все още.
Сега ни предстоят прегледи от няколко лекари (венерическо-кожен лекар, уролог), инсеминация и в средата на месеца - повторна спермограма (като от началото на май месец мъжът ми започва да пие Андрозитол+Трибестан).
Та с две думи - чакането и надеждите продължават с пълна пара :)
Изчиствайки нещата едно по едно съм сигурна, че уверено вървим напред и моментът на положителния тест все повече наближава. Дано, дано, дано съм права :)

Стаси, като минала по пътя на мъжките проблеми ти препоръчвам двама лекаря в България, който наистина си разбират от работата, единия е д-р Кацаров от София, а другия, д-р Даскалова Пловдив.В БГ няма специалност андрология, следователно на вас обикновен уролог няма да ви свърши работа ако ще да е някой прехвален професор.

Ти направи ли си щитовидна, инсулинова, антитела.Това са неща който задължително трябва да минеш, преди какъвто и да е опит.И още нещо, с клостил се стимулира определени пъти, не е много препоръчителен, не е толкова изчистен като препарат.

Успех!

Маги, март месец направих отново всички хормони, дори и за щитовидната жлеза. Всичко е в граници и няма никакви проблеми.
За клостилбегита - знам :(. Тези инсета може би ще ги правим само с Меногон...Ще става ясно скоро.
А за лекарите - да и това го знам. Решили сме ако скоро няма резултат, да ходим към Пловдив :)
Благодаря за мнението :)

Това означава, че ТСХ ти е под 2 нали, защото в ганици за забременяване и в референтни граници има разлика.Също и половите хормони повтори преди инсе.

Аз на есен ще се хвърлям пак в борбата и от сега си правя списък с изследванията.Полови хормони отново(важат само 3 или 6 месеца), щитовидна, то това ясно правя го на три месеца, спермограма, чудя се за генетичните, и не знам дали ще ми искат нова ЦС, не знам.

Така, дойде време да се похваля. За жалост не с кой знае каква новина, а с това, че днес пуснахме документите по Фонда и получихме входящо номерче. Вече остава само спокойствие, почивка и догодина чакане на заповедта.
Много е дълго за разказване - в крайна сметка се оказа Мъжки Фактор (след 2 спермограми, след уролог). Инсеминацията от миналия месец беше неуспешна....
И така. Сега се чудя дали ще издържа до догодина и дали да не направим едно платено Инвитро при Александров или в Истанбул през септември-октомври. Имам още малко време да го помисля :)
Благодаря, че ви има. Наистина в нелекия път сте ми много полезни :)

StAsSi, това с документите си е положително начало,браво за което. Съжалявам,че инсеминацията е минала без резултат.Доста време ще трябва да чакате,това е кофти наистина,а и предполагам едва ли действа успокояващо,а напротив. Аз ако съм на ваше място бих опитала платено и то директно ин-витро процедура. Каквото и да решите ,вие знаете кое е най-доброто за вас и съм сигурна че няма да сбъркате. Успех и много позитивно мислене и емоции през настъпващото лято!

Стаси, браво.Хич и не се коси, че имате проблем, защото това значи, че имате решение.Ние като не знаем какъв е проблема, като нямам право на финансиране по фонда?Не се тръшкам на умряло, ще се справим.

Ако аз имах финансовата възможност бих направила един опит при Александров.Чета темата за Истанбул, но не искам да се чувствам загубена в превода, а и турците са си по-търговци от нас.Но както решиш.

Елате на ДРЗ, направете консултация с д-р Даскалова, тя е точно по мъжките проблеми, може поне да ви даде насоки.А и извинявай уролозите не са андролози, който всъщност разбират от мъжки стерилитет, да не кажа, че уролозите и хал хабер си нямат за какво иде реч.

Късмет.