Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Нека това е тема за очакванията, надеждите, притесненията, радостите и разочарованията, проблемите и търсенето на решения.

Споделете как се справяте с дългото чакане, с натякванията и намеците, как приемате двойките без проблеми около вас или пък тези, при които става незабавно. Подтиска ли ви общуването с бременни приятелки и познати? Чувствате ли се ощетени?  Или пък ви липсва късмет? Откъде успявате да намерите търпение? Отчайват ли ви здравословните проблеми? Влияят ли неуспехите на отношенията ви с партньора? А как се чувства половинката - изживява ли го и той като вас или не разкрива чувствата си? Промени ли се животът ви след започването на опитите? Измениха ли се приоритетите ви? Желанието за дете превърна ли се във фикс-идея? Изпитвате ли съмнения понякога относно същото това желание?

Това са само малка част от аспектите, нека всеки сподели какво го вълнува.

Ето няколко полезни статии:
Емоционалното въздействие на проблемното забременяване върху живота на двойката (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=452&Itemid=27)
Особености във възприятието за времева перспектива (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=752&Itemid=27)
За мъжа в инфертилната двойка (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=751&Itemid=27)
Сексуални проблеми при инфертилната двойка (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=749&Itemid=27)
Емоционалната криза на безплодието  (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=663&Itemid=27)
Топ 10 начина да се справим емоционално със стерилитета! (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=44186.0)
СТРЕС И ИНФЕРТИЛИТЕТ / ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРЕСА ПРИ ИН ВИТРО (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=247.msg12287#msg12287)
Безплодие и сексуалност (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=681&Itemid=27)

Много хубава темичка Слънце , понякога всеки му се насъбира и има нужда да сподели това което му е на душата , а за да не разтройва близките си го таи в себе си.Ние опитваме от половин година , минах през различни емоции , настроения  и какво ли още не и всичко базирано на единственото желание ,което не ставаше.Не знам може би в началото много ме потискаха въпросите на околните , като например - какво чакаме че още нямаме , защо не сме си направили наше , а гледаме чуждите(защото се наложи да гледам племеницата и ме виждаха редовно с нея) и т.н.Много ме разтройваха в един момент , защото някак си се струпаха масово, същевременно сякаш всички наоколо бяха създали семейства и имаха деца .В един момент се чувствах гадно дори когато ме помислеха за майка на племеницата и трябваше да обяснявам че не съм.Но с времето всичко отшумя , аз с резервираното си поведение подтикнах до някъде това да се промени и сега поне не ме тормозят с тези въпроси.След това минаваше времето и просто не ставаше ,започнаха въпросите в мен ,каква ли е причината и същевременно ,за да да се успокоявам си казвах че дори и да сме на пълно здрави не винаги става бързо.Може би странно за някой , но колкото минаваше времето започвах може би да свиквам и  не се терзаех толкова.Не ми е проблем да общувам с бременни приятелки, защото знам че и нашето време ще дойде .Хубавото може би е че въпреки всичко което сме преживели и преди и сега вече в този аспект отношенията с половинката ми не са се променили към лошо , по скоро дори израстват.Посрещаме всичко заедно и се справяме заедно , подкрепя ме се , успокоява ме се .Мъжът ми е от типа хора които ако ги познаваш разбираш какво им е , но ако не просто няма шанс да разбереш , не обича много много да споделя , повечето успокоява мен.Естествено има комуникация и по този въпрос но тя започна с времето , в началото се опитвах да се справям сама с всичките въпроси бушуващи в главата ми.После осъзнах че не е правилно ,защото колкото това касае мен , толкова и него.В интерес на истината в момента приоритетите ми са работа  и бебе , ще видим кое ще изпревари.В последно време просто взех да правя изследвания и това пък измести всичко останало , просто осъзнавам че няма как да стане сега бебето, но същевременно се надявам да няма лоши резултати и всичко с времето да се оправи.Пожелавам успех на всички момичета , не зависимо дали опитват от скоро или от доста време , все пак всички се борим за една единствена цел-едно здраво бебе.

Мерси за темичката , супер е :). Ами и при мен приоритетите са работа и бебе , което стане по - напред. Просто и аз вече не знам какво да правя и какво да очаквам за това просто ще се оставя на течението. Вчера и с едни приятелки гооврихме , едната има 2 деца , малка е раждала, а другите 2 нямат деца. Говорихме си за тези приоритети и кое е по - важно и всички стигнахме до извода , че едно дете , когато е желано не бива да се отлага заради пари , работа и т.н. Ако чакаме всичко да ни е наред никога няма да имаме деца. Аз съм сигурна , че ако сега отложа с няколко месеца дори после много ще съжалявам , защото докато ми е още време искам да си родя едно детенце, дай Боже всичко да е наред и да няма проблеми , а работата - цял живот това ще правим . Вярно сега са трудни времена , но нищо не се знае, може да дойдат по - добри , а може и по - лоши . Ако бях на 25 години щях да чакам , но сега не. Най - много ако почна сега работа да отложа с месец , два бебеправенето колкото да навляза в някоя работа и после да подновим . Просто да не стане работата тъкмо да почна и да съм бременна. Просто да ми се посъберат няколко месеца поне работа , за да мога и майчински да вземам и т.н.Знам , че за един работодател това , което сега казвам е много подло , но в крайна сметка всеки си гледа собствената паница и мен не ме интересуват другите , гледам себе си да оправя. Сякаш някой работодател го интересува работника му. Примерно в старата ми фирма като почнах бях с устно едва ли не обещание , че няма да напускам скоро , че ме искат за дългосрочна заетост. Още като почнахме с мъжа ми да мислим за сватби и бебета си викам как ще подведа сега шефа ми , как ако стане нещо ще му кажа и накрая какво стана - той ме съкрати така , че всеки гледа себе си. Да не говорим , че преди да ме съкрати ме направи година и половина на 4 часов раб. ден. Както и да е де , друг е въпроса обаче , че по интервютата масово питат особено ако си омъжена - кога се планира бебе и т.н. и малко се страхуват да наемат омъжена без дете.

Да се включа и аз... При мен това с работата стана много тъпо, защото започнах на едно място и ставаше дума за постоянен договор. В последствие се разбра, че счетоводителката направила грешка и има две майки, който трябва да се върнат, но нямат никой по заместване. И аз и моята колежка, с която започнахме заедно, при изтичане на 6месечния пробен ни връчиха временни договори. Майката, на чието място съм, иска да се върне възможно най-рано, това е октомври и сега си мисля, ако стане работата с бебчо... за тях няма значение спокойно могат да си ме махнат и аз оставам без работа в последните месеци... Не знам просто. С бебчо не ми се отлага, защото съм магистратура редовно и ако се роди до март-април догодина ще мога да си взема 2880 лв, което си е сериозна сума... И сега не знам! Всичко ми тежи ужасно! Каквото стане това е! Обичам си мъжлето, той ме обича заедно сме от 11 години, а от 6 месеца вече и щастливо женени, дано и от друга страна щастието ни огрее...

ехаааа...ето я темичката. Слънчице, благодарства мила  @}->--
Аз покрай бебеправенето преминах през какви ли не нива на емоции и състояния. В началото си мислех че е толкова лесно да се направи бебе, че си спомням как първия ни опит беше веднага след сватбата, на екскурзия до Рилския манастир и 7-те рилски езера, та на другия ден, веднага след първия ни опит, вече си мислех че ще уморя създанийцето , което сме създали предната вечер, изкачвайки баири и чудесии  :sarcastic:
Уви, колко глупава съм била! След това всеки месец в който ми дойдеше, беше голямо разочарование и всеки месец се надухвах все повече и повече...секса с половинката се превърна в бебеправене, а малко по малко самото ми желание изчезваше, докато тотално нямах желание да го правя  ohmy
Мога без бой да си призная, че се бях яко психясала...четях във форума и осъзнавах че не съм сама, че на всеки сблъскал се с това му се случва и изпитва същото, както и най важното нещо...че бебето не става толкова лесно колкото изглежда
И представете си , всичко това в рамките само на някакви си 4 месеца...понеже предния път на 4-тия месец стана при нас бебчето  =]
В следващия момент видяхме двете чертички...няма смисъл да описвам какво огромно щастие изпитвахме  *YAHOO* но уви, за малко  :( ... всичко се срина и се започна пак с психясването...не исках друго бебе..исках си това което за пръв път ме накара да изпитам радостта от това да усетиш че ще ставаш  мама, но с течение на времето го превъзмогнах и сега си казвам че е било глупаво да мисля така. Последва една година на пазене в която осъзнах, колко спокоен е човек когато не мисли за това, и как всичко си влиза в релси... последните месеци на изчакване бяха супер тягостни, а ние супер нетърпеливи за да започнем на ново опитите, а сега като ги възобновихме съм учудващо спокойна...пак си мисля дали е станало и си се надявам , но не се психясвам...яд ме е че нямаме достатъчно време за опити , покрай работата и може би за това не съм се шашнала още че не е станало.
Иначе всеки пита, препитва, а аз вече взех да казвам че просто не става... и им запушвам устите  =]
Но нямам никакво търпение ... искам бебе и то веднага...ей така съм  :laugh:
По малко се отчайвам сега, може би понеже с милото си говорим сввободно на тази тема. Предния път никой нищо не споменаваше ...той си е мълчал за да не ме наатоварва, аз понеже бях чела че мъжете може да се панират от многото разговори за това та ис мълчах и си преглъщах сама, но сега като говорим, чувствам всичко някак си споделено и че има на кого да разчитам  :)

За това...спокойствие му е майката  =] колкото и да е трудно...има начин да се постигне до известна степен  :girl_wink:

Успех на всички!  @}->--

BeRa , и аз също като теб мислех , че бебето става от раз и си мислех , че като направим един - два опита и веднага ще стане. И аз си мислех , че след първия път непазене е станала работата , даже някак си се вглеждах само в тялото си и в разни несъществуващи симптоми . Естествено на психическа основа човек е много лесно да си внуши всичко, както знаем. Започна да ми идва въпреки опитите и тогава осъзнах колко всъщност е велико това да зачене една жена и , че бебето не става , когато ние решим , а когато то поиска да дойде на този свят. Или поне аз така разсъждавам вече. Не съм психясала на тая тема , знам , че някога ще стане , вярно вече съм на 29 , но какво да направя. Ето моята счетоводителка например от бившата ми фирма роди второ на 36 , а първото беше на 32. Не , че се успокоявам с хората , но в крайна сметка нещата са такива каквито са. Яд ме е само , че не почнахме с бебеправенето преди година , две. Тогава не бяхме женени , искахме първо сватба и тогава бебе. Ако бяхме избързали малко нямаше да се стигне и до това положение , в което ме съкратиха и останах без работа , но ... това е живота :).

Момичета, според мен трябва само кураж и желание! Търпение му е майката! Аз също мислех, че ще стане лесно ... и стана след 3 месеца опити, но пък за сметка на това си отиде доста бързо. На мен това сега ми тежи... Мъжът ми казва да не мисля за това, опитвам се, но два дни вече като отида до тоалетна и видя съсиреците, които падат ми се плаче... Съдба! Но важното е, че успяхме! Това значи, че и другия път ще стане!
Дано скоро всички да видим тези мечтани  :PREGQ: А като се сетя като ученичка, как съм се молела да бъде само 1... Сега е точно обратното! Стискам палци на всички! :)

Слънце,уникална си миличка,толкова хубава тремичка  :bravo: @}->--
Бебебправенето е толкова сложен процес че няма как да няма тези емоции и всеки се старае да го превъзмогне по един или друг начин,но.......май всички сме с един и същи успех,когато нещо го желаеш толкова силно няма как да не мислиш за него,аз м/у другото се старая сега да не го мисля толкова,но човещинка си е,желанието е голяма работа *INLOVE*
Явно трябва време,апък и времето лекува,всички ние които сме изпитали огромната болка знаем какво е,но за всичко има възмездие,само положителни емоции,силни мъже до себе си да имаме и повече вяра,че всичко рано или късно ще се сбъдне,това е една мечта,която не е непостижима,затова НАПРЕД И ГОРЕ ГЛАВАТА,МИЛИ МОМИЧЕТА!! @}->-- *YAHOO*
Ваички в този сайт сме с еднаква съдба,Господ е решил че трябва да си помагаме,да се подкрепяме и да вярваме че той е с нас и ще ни ощастливи някой слънчев ден и дано е в най скоро време,понеже слънчевите дни тепърва идват,налииии :danceg: :P @}->-- @}->-- @}->--

Привет :). Моите терзания относно това дали да търся работа или да работим за бебе свършиха. Намерих си работа по специалността , разбира се чрез познати , защото до сега никой не ми звънна от никъде за интервю. Започвам , шефката ми знае всичко - че съм омъжена , че нямам деца , че искам и т.н. така , че е наясно с всичко, просто има нужда от човек в момента и иска да се довери на някой познат и близък. За сега се поуспокоих малко и всичко е Божа работа. Когато стане бебето тогава. Ние продължаваме с опитите , но докато ги правим ще си поработя още :). Няма да се отказваме , напротив продължаваме с пълна сила :).

 :bravo: миличка,мисля,че си изжрала най-добрият вариант @}->-- *YAHOO*
Само така,напред и само напред :danceg:

red_roses всичко се е наредило страхотно , сега вече се успокой и се обичкайте с половинката и бебо ще се появи рано или късно.

red_roses, това е страхотна новина!  :bravo: И заради факта, че вече си имаш работа, а и заради това, че ще има какво друго да занимава съзнанието ти.
Когато аз бях в твоето положение, търсенето на работа и адаптацията на новото място бяха доминиращи и това не позволяваше вманиачаване в бебеправенето.
Сега вече не е съвсем така  =]
Явно човек си има нужда от нещо съществено, върху което да се фокусира и към което да се стреми за даден период.

Слънце , какво си говориш , сега така ми се е запалила главата с тая работа , че изобщо не мисля за това дали съм бременна или не. Само дето вчера , докато бях на новата работа за малко дойде една бивша колежка на момичетата , беше с едно изключително сладко момиченце на 4-5 месеца , една прекрасна кукличка. Направо ми се напълниха очите и ми стана някак си кофти , че сега вместо да си бременея и да си гледкам детенцето аз почвам нова работа . Вярно работата е по специалността ми , но пък е доста натоварено и не знам до кога ще издържа там. Започвам , обаче , защото то лесна работа няма. Трябва да се нагодя просто. Плюс това нямам друга алтернатива - нямам работа , нямам дете, сега е времето да работя , докато мога. И освен всичко шефката ми слава Богу е наясно , че искаме бебе. Това за мен беше важно , защото иначе където и да отида на интервю ще ме питат това детето , а аз трябва да лъжа и мажа и за какво? Даже някои ги задължават да подписват договори , които те обвързват да не напускаш за еди си какъв период от време. Поне аз ще съм на безсрочен.

red_roses, честито! :) Новината е прекрасна! Можеш само да се радваш, защото сега докато свикнеш на новата работа няма да мислиш непрестаннно за бебенце! :) И според мен така ще стане по-бързо! :) :girl_wink:

Слънце, напълно се сагласих с теб!
"НАПРЕД И ГОРЕ ГЛАВАТА,МИЛИ МОМИЧЕТА!! give_rose yahoo"
И аз съм на това мнение! Напоследък все си мисля, че каквото е трябвало да стане е само за добро! :)

Ох, как ти става по-леко като видиш, че има някой около теб, на когото му се случват подобни неща и с когото да поговориш :)
 @}->--, момичета!

Весело изкарване на Великденските празници! И както казва мъжа ми "ако стане сега бебето ще се казва... :) Христос" :) (той все си измисля такива... :) Скоро ще пътуваме до Италия и каза, че ако стане бебето Джовани ще се казва:) ) Само ме разсмива! :)

Отдавна чета тази тема, но досега не се престраших да пиша, незнайно защо...
Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехите - доста се замислих върху последните ми постове във темата на Бебеправещите и разбрах, че май досега само съм се оплаквала от всичко, което ме заобикаля. Най-лошото е, че съм настроена толкова отрицателно към всичко, че няма накъде повече да е. Хората ми казват не го мисли - ами немога. И най-лошото е, че когато ми закъснее 2-3 дни не се радвам, ами си мисля как сега като ми дойде ще падне големия рев, защото тайно вътрешно съм се надявала нещото да е станало. Но и вътрешно знам, че не е станало... И този кръг ми е вече толкова познат, че дойде ли края на месеца и ми идва да почна да рева преди да ми е дошло даже, защото знам, че така или иначе пак ще ми дойде...
Много пъти съм се замисляла нямаме ли и ние право да сме щастливи. Да подскочим до небето от щастие. Да ни донесе и на нас щъркела едно кръгло коремче с ритничета. Да станем майки и един ден да почувстваме, че сърцето ни вече не е в нашето тяло, а върви редом до него. Защо не и на нас?
И в дни на слънчево простветление, един лъч надежда изкача от гъстия облак на отчаянието. Един лъч надежда, че Един Ден и на нас ще ни се случи голямото Щастие. Всичко си чака своето време и след като сме напълно готови, то ще дойде така изненадващо, че няма да можем да повярваме. И в този ден сълзите няма да са от огорчение и съжаление, а от щастие и безкрайна радост.
Остава само да вярваме, че нашия ден е там някъде и ни чака. А ние вървим по пътя и рано или късно ще го срещнем. Ще срещнем Щастието :)

Надявам се не съм ви оттегчила, но имах нужда да си кажа дума, две, че и повече, за да ми олекне.
Силно ви прегръщам и с интерес ще следя всеки нов пост в темата :)
Искрено се надявам и скоро да следя новите постове в други, по-бебешки теми, заедно с вас  @}->--

Всеки минава по този път и самоконтрола определено е много труден. Аз бях супер спокойна като започнахме новите опити, но явно понеже знех че няма как да е станало, понеже все имахме възможност да правим опити когато овуто не е на лице. Тоизи месец обаче сме по сериозни от всякога и пак започнах а си мисля само за това. Не се психясвам или да се навивам излишно, но си мисля. Мисля си дори, че не трябва да го мисля, а с това пак го мисля...мисля си колко го искам, а на моменти дори че може би не го искам, понеже не съм сигурна дали ще се справя, което пък е повече да ме откаже да го мисля...абе...разбрахте ли нещо...  :sarcastic: голямо обяснение му праснах...

С две думи...сложно е...факта че го правиш с цел няма как да ти я избие от главата, или ако се постигне да несе мисли за това...то е за кратко.

Но както и да е...аз ше си го мисля, па то нека си стане когато реши  =]

Моя мъж този месец много ме учудва  :girlhide: страшно се е надъхал и го виждам как дава всичко от себе си за да стане. Братовчедка ми е бременна в 4-ти месец с второ детенце и си говорихме миналия месец с нея. Каза че не си е следяла никога нищо...сега като започнали да действат за второ просто правили секс през ден и на 3-тия месец станало. Може би и от там милото се надъха и решихме и ние да пробваме по тази схема, сега като имаме повече време, единствено тези дни където се съмнявам горе долу че е ову ще действаме 3 дни последователни и после пак през ден, па да видим.
Хубаво е да видиш, че мъжа до теб е с теб в този момент и вместо да се отдръпне той се мотивира повече. Само не знам ако този и другия месец не стане дали ще продължава да е толкова мотивиран или пак ще вземе да ми говори тия от сорта че като реши да става и с един път ще стане...да ама егати късмета дето трябва да имаш чче да уцелиш момента  =]

Абе...сложна е много.
Споделете как е при вас с влиянието на бебеправенето в/у съпруга.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

BeRa, аз съм също като теб! Знам, че не трябва да се мисли, а само това мисля. Знам, че колкото повече го мисля, толкова повече едва ли ще стане и пак същото... :) Мъжът ми е винаги и постоянно навит :) Все му се прави бебе ;) Притеснен е, но не се отпуска, стиснал е гащите и само ми дава сили! :) Ох, как си го обичам! Когато миналата седмица стана спонтанното нещо... (дори не искам да имам мисли,свързани по някакъв начин с тая дума) той ми каза, че явно и при двама ни всичко е наред и само да ми спре какво ме чака ;) Много е важно да се подкрепяме! Ние сме 11 години гаджета и от няколко месеца женени, просто сме си най-добрите приятели и сме свикнали всичко да си казваме... Ако не беше така сигурно щях да е засиля и да се хвърля от 9-тия етаж :)
Хайде на всички пожевам съвсем скоро... :) И на мен самата също...

zvun4e като чета за твоят мъж и все едно говориш за моя  и той е винаги готов :P,естествено всеки път след като ми дойде или види че съм зле и причината е тази, ми дава кураж и ми вика чакай да мине и ще видиш какво те чека или пък , не се отчайвай продължаваме още по упорите в опитите  :P и т.н.Той си ми е слънцето в мрачният ден , успява с една дума или прегръдка да ме успокои и да ми даде сили , може би ако нямах тази негова подкрепа щях да съм доста зле , а напротив сега след като тръгнахме по изследвания станах доста по спокойна.Благодарна съм на Бог че ме срещна с този мъж и че ми даде възможност да разбера и аз какво е щастие , сега съм сигурна че въпреки перипетиите ,които се налага да преминем докато имаме бебче , рано или късно ще ни възнагради с това несравнимо щастие и ще усетим какво е да сме родители.

 Маги, :goodpost: , обаче все пак това е тема за самото бебеправене и НЕзавършването му с успех, така че смешно или не - всеки има право на емоциите, които изпитва и състоянията, през които преминава. А и неуспех е различно от проблем, нали така...... Сериозността на твоето състояние не ти дава никакво право, според мен поне, да омаловажаваш това на другите!
С най-добри чувства го написах това  @}->--

Момичета, Весел Великден! Дано е велик поне за някоя от нас!

Няма значение според мен дали опитите са 3 месеца или 3 години. щом една двойка е тръгнала да прави бебе, то го иска не по малко от друга такава двойка. Всеки си го изживява лично и това че има хора, които правят много по дълго време опити не означава че други които пробват 3 или 4 месеца нямат право на емоционална разруха от неуспеха.
А и не виждам причина да не могат да разберат някой в ситуацията на Стаси примерно.

Самото започване на бебеправене е толкова емоционален момент в живота на една двойка, свързана е с толкова много нови вълнения, чувства и изживявания, че дори и първия месец да не стане, те удря първото разочарование, а като видиш, че и следващия и следващия месец не става всички емоции сякаш започват да се превръщат в притеснения и по силно желание. От там започваш да си го мислиш. навиваш та и дори психясваш. Струва ти се че са минали векове от първия опит а като се върнеш на зад в календара, то минали само 3-4 месеца примерно. И се завърташ в един кръговрат. Дори и да си чел достатъчно и а си наясно, че бебе така лесно от първия път не става, самия неуспех води до разочарование и всичко това, водено от желанието чудото да стане.

Маги ти може би гледаш нещата от страната на човек минал дългия и труден път, и достига до момента в който вече всичкитези емоции в началото са излишни, ако мога така да го нарека, но всеки си знае себе си и когато видиш отрицателния тест и сълзите в очите ти напират, на дали ще ти пука че има хора които пробват повече време от теб и имат повече право на сълзи и отчаяние.

 @}->-- @}->-- @}->--

Маги, нямам за цел да споря с теб, съгласна съм че има хора, които запазват спокойствие и не губят търпение, но за това и казах че всеки си го изживява лично.

Все пак тази тема е всеки да сподели това което му е на сърце и душа и тук не става дума за това кой какво право има на терзания и от кога примерно , а по скоро всички си го изживяват различно.Всеки има еднакъв старт в опитите , но не можем да очакваме че всички са като нас и може би точно за това че с времето когато вече се знае причината става ,ако може да се нарече по лесно , защото поне не те гризе това неизвестие.Не трябва да се удрят някакви отрицателни коментари относно това кой кога трябва да се тормози от мисълта, че не става бебето, целта е да се подкрепяме и помагаме ,а не да покажем кой кога трябва да е тъжен и да плаче.

Здравейте момичета! И аз мисля, че няма значение кой от кога опитва, защото точна както каза BeRa като видиш теста не ти пука дали е първия месец... То и ние опитваме от скоро де, но пък ни се случи нещо също доста неприятно... Както и да е! :) Животът продължава и ние с него, защото иначе нищо няма да излезе накрая ;-)
Ние се видяхме вчера и онзи ден с нашите кумове и с хората, на които ние сме кумове... Нашите кумове има 2 големи деца и само ни питат "няма ли да провате?" "ама защо не става, да не би да има проблем?" и аз мълча и ми се реве като знам, че е станало, но не за дълго, а мъжлето "ми ние само си спортуваме за сега" ;-) после отиваме в кумците, те очакват този месец бебе и "хайде, ваш ред е" Ох! Като видях кумицата с големия корем... :) казвам й "нямам търпение и аз", а тя милата само ме успокоява... До сега не ми се беше случвало да ми е гадно, но сега ми се сви всичко от желание и на мен да се случи... И вчера влизаме в асансьора и една малко момченце пита мъжа ми "ти на кой си баща?" А на мен ми се доплака! Не, че мъжа ми е стар, а то просто детето си пита за другарче... И така с моя Велик Ден...

zvun4e, разбирам те напълно, това е най-подтискащо. Успявам да се радвам на живота си и да се занимавам с нещата, които обичам, докато не се случи отново някоя от ужасно многобройните ситуации, в която всичко и всички и напомнят за това, за което се опитваш да не мислиш.

Слънце, точно така е... Тъкмо успявам да устискам и накрая... На всичкото отгоре календара ми за месец април е с картинка на много сладко бебе, какво да ви кажа... :)

Аз определено влязох във вихрушката наречена "нова работа" и не се сещам изобщо за бебе. По цял ден съм толкова заета , че нямам никакво време да мисля. Едвам се наспивам , отделно , че май и при мъжа ми ще има някакви катаклизми в службата и мислим някакви варианти , които още са само проект. Това още повече ме отдалечава от мисълта за бебе . Егати , колко е грозна реалността в нашата държава само - подтикват те да работиш и раждаш в чужбина , защото тук нищо не може да ти се предложи :(.

Stassi , миличка как всичко това което пишеш ми е толкова познато :(
Моят мъж всеки път вика този месец бебето ще стане вече,ама то все неиска да става :no:
И това разочарование наистина е нещо ужасно,тъкмо се надявам да е станало нещо и като се забърша и видя че е розова хартийката и направо ме обливат горещите вълни :[ ,чувствам се нешастна,предадена и ненужна,няма такова нещастие :\
Но толкова е трудно наистина да не мислиш,няма как,то е вътре в нас и ние го правим защото така ни карат мислите и желанието толкова силно да се сбъдне тази наша мечта *YAHOO* Всеки е роден със съдбата си,но никой от нас не знае каква е тя,и по-добре че е така *THUMBS* Само Господ знае какво ни чака и кога ни чака,но така както всичко негативно съществува,така и щастието също :danceg: Затова рано или късно ще изгрее слънце и на нашата нива *YAHOO* @}->--
Всеки ми казва,че щом веднъж е станало,значи пак ще стане и е въпрос на време,но докато не го видя с очите си,усетя в корема си няма да съм спокойна и притеснението и съмнението винаги ще са на лице O_O
Дано този дългоочакван миг за нас да е в най-скоро време не само мечта ,а реалност :danceg: @}->--
Успех мили момичета @}->-- Прегръщам ви,и много цунки по сладките муцунки @}->--

искам само да ви кажа, че колкото и да го мислите и да не го мислите, ако е писано то ще си стане  =]
bobi123 е права за съдбата  и че каквото е писано е писано. Моята приятелка се беше психясала здраво покрай бебеправенето и само за това мислеше, и на 2-рия месец неуспех бяха при специалист и прочия, но си стана от 3-тия път при постоянно мислене. Аз го мислих страшно много този месец и пак стана. Друг е въпроса че не успява да се задържи при мен, но там вече ше търсим проблема.
Аз си оставам на мнението че след като го искаш и си готов да станеш родител, няма как да не мислиш за това. И след като на ново започна да правя опити, пак бих го мислила и пак ще си стане.  =]
така че не се самообвинявайте че не можете да си го избиете от главата и да отдавате че затова не става, просто всичко с времето си.  @}->--

И тая темичка да побутна... ;-) Вчера се бях сетила, че ако не беше станало спонтанното нещастие, сега щях да съм в 5 месец... Много се натъчих, но мъжа ми казва "за добро е!" и да съм престанела да мисля само за това... :-) Как са нещата при вас момичета? Аз много искам тоя месец да станат нещата, защото мъжът ми е зодия Овен и ако станат бебето има шанс да е или Овен или Телец, а ако станат другия месец ще е задължително Овен :) пък с 2-ма овни живее ли се ;-)

zvun4e по добре не пресмятай и не мисли над тези неща...иначе само се самоизмъчваш.
Аз съм супер спокойна и въпреки всичко доволна  :girlhide:
спокойна не мога да си обясня защо, може би защото имам голяма надежда в лекаря с който ми предстои да се видя, а може би понеже съм се изпълнила с толкова надежда и позитивизъм, че дор съм се подготвила психически, че и следващия и по следващия път може да не стане, но ще дойде момент в който ще се задържи и това ще бъде в най добрия за нас момент. Доволна пък, понеже разбрах каква е формулата   *db* за да направим бебето и че до сега ако не е ставало , то е било заради ненацелване на ову  :girlhide: . Остава да се задържи нашата душка и всичко да си дойде на мястото. Но и това ще стане.

BeRa, струва ми се, че си спокойна, именно защото знаеш какво да правиш и вземаш мерки. Аз също съм се чувствала най-спокойна, когато съм се срещала с лекар и това ми е давало увереност, че точно тогава нещата ще се наредят. =]

zvun4e, малко е раничко още за тези две зодии :girl_wink: Дай си още месец-два, тъкмо да натъкмите и зодията  :)

BeRa радвам се че си изпълнена с толкова позитивизъм и надежда , защото ви предстои такова хубаво нещо като едно бебе, без значение кога му е писано да се появи , щом се бори човек , то ще стане реалност.
Ние този месец не правим опити и да ви кажа може би този месец почивка ми се отрази много добре , защото някак си се чувствам доста по спокойна , не мисля толкова за това , не се тормозя излишно,просто някак си поотпочинах ,дано и при нас скоро да има подобрение и да не се налага да чакаме  и да се надяваме дълго,както и всички които се борят за тази мечта ,защото всеки знае как като минава времето има моменти както на надежда така и на загубата и.

Здравейте. Аз , от както почнах новата работа нямам време за мислене изобщо , но напоследък всички познати или родиха или забременяха и аз всеки път си пожелавам и аз да съм следващата. С мъжа ми вчера си приказвахме и той ме изненада като каза , че не иска да чака и да сме пристъпили към инсеминация , а ако не стане вече, към по - сериозни манипулации. Казах му защо да бързаме , ние само 7-8 месеца сме правили опити , не е кой знае колко много време , лекарите са ми казали година , че даже и година и половина и тогава се почват изследвания и т.н. Казах му , че ще си стане по естествен път , но той просто не искал да чака и да сме губили време. Така можело да си чакаме с години и всичко да ни е наред *crazy*.

red_roses можете да изчакате да не  е проблем, но имай в предвид, че за добрите репродуктивни специалисти се чака поне няколко месеца, а също така всички изследвания отнемат много време.Така че всичко си зависи от вашите виждания и усещания.

Стаси, аз много пъти съм ти казвала да не се отчайваш, защото съм убедена, че ще грейне слънцето и на вашата улица!!!!
Аз чаках заветните две чертички две години, през които само аз си знам какво ми е било, когато цикълът ми дойдеше. Въпреки това не се отчайвах, вярвах!!! Когато забременях също имах отчаяние, защото прокървих и мислех, че и този път не ми се размина. Сълзи и пр., но кървенет оспря още същата вечер и тогава знаех, че тестът ще е +++. Изчаках нормално за кръвен иси го пуснах, резултатът беше 1995 и знаех, че сърчицата, които ще туптят в моя корем са повече от едно!!! Само се надявах искрено да туптят и двечките.
Отчаяние не съм изпитвала, но много пъти ми е било тежко, дори сестра ми не знаеше как да ми каже, че е бременна. А аз така се зарадвах за нея, без дори да подозирам, че само няколко месеца по-късно ще изипатм несравнима с нищо друго, освен с раждането на двете ми здрави момиченца чувство!!!
Гледай моя подпис и вярвай!!! Всичките си притеснения и страхове споделяй с твоя доктор, той ще ти помогне много!!!
Маги, нали занеш, че и ти ще имаш голям корем, съвсем скоро, мила!!!

Аз също като Гостенка винаги съм вярвала, че ще стане. Чувствала съм се много зле, много ми е било мъчно, понякога съм се дразнела от факта, че на всички останали около мен им се случва, НО никога това не ми е давало оснавание да си помисля, че няма да стане и при мен! Просто знам, че за всяко нещо си има време, и само съм се молела за търпение да дочакам Моя момент *THUMBS*

Така че търпение и кураж! Много ясно, че ще случи на всички  :girl_wink:

Ех, Слънце, дано си права! :-) Аз започнах да си мисля непрекъснато за това и се опитвам да не е така, ноооо... :)

И аз да се изтипосам тук, нищо че избягвам да наблягам на чувства и емоции в това начинание - бебеправенето.
По принцип не крия, че имаме проблеми и че без лекарска намеса нямаме голям шанс за дете. Когато го коментирам с когото и да било, никога не съм наблягала на емоционалната страна. Все още не съм обсебена от идеята, че точно сега и веднага трябва да забременея. Не се приемам за болна, недъгава или наказана. Приела съм го нормално, не ми пречи, не е нещо, което е постоянно в главата ми.Не съм се вманиачила да търся причини, грешки и вина.
Признавам си, че преди време, когато е една съфорумка сподели, че е бременна за втори път, много ревах.
Реших да пиша в тази тема, защото за няколко дни родиха три приятелки, за които не знаех даже, че са бременни. Вярно, че последните месеци не сме се виждали, но не сме спрели да поддържаме телефонна връзка. Трите не се познават, и трите са ми близки емоционално по различен начин.
Обиди ме това, че нарочно не са ми казали, че са бременни!
Не ми е нужно такъв род предпазване и щадене. Не се чувствам в положение за съжаление.

Дани, разбирам те добре. Това определено не е нещо, което трябва да се случи на всяка цена точно в момента, обаче понякога пустите му емоции и нетърпение надделяват. Важно е човек да осъзнава, че си има пълноценен живот и извън това събитие.
Относно трите ти приятелки ми се струва, че са го направили от някакво криворазбрано "съобразяване с чувствата ти". Но пък да не съобщят до самото раждане е вече прекалено. Някак си все едно те подценяват :\

И мен това ме издразни :(.
Все едно съм някаква неуравновесена, която ще изпадне в поредната криза на лудост.

Дани, разбирам те напълно и си е  грозно и тъпо така да се постъпи.По-добре да се говори с нас, а не да ни предпазват по този странен начин.То това дете все ще се роди няма къде да отиде.

Дани, много гадно наистина! И според мен са искали уж да те предпазят, но какъв е смисъла, това не може да се скрие... Все едно няма да видиш дечицата... И това, че има някакъв проблем, защо трябва да означава, че ще ти стане гадно за чуждата радост...
Около мен всички или са с малки бебенца, или са бременни... И то всички са забременели случайно... Но съм се стегнала, радвам им се и така... Само онзи ден ми стана толкова мъчно, бяхме в нашите кумци, а те си имат малко съкровище на 2 месеца... И мъжа ми така хубаво си говори с нея, и си се разбираха... накрая само като й говореше тя заспа... Майка й казва, че за първи път се случва... И аз само за това си мисля... Надявам се този месец да е станало, макар, че мъж ми пак беше с температура, когато точно си мисля, че трябваше да е ову-то... Здраве да е! Ако недай си боже ми идва трябва да е някъде около 10-12.08. Запазила съм си час за гинеколог на 24.08... Каквото сабя покаже! :-) Ох, момичета, стискам си/ви палци! :)  :good_luck: :good_luck: :good_luck: :clover: :clover: :clover:...

Отдавна не бях писала в тази тема, но днес ми е толкова мъчно, че се чудя къде да си отпусна душата. Надявам се това да е правилната тема и да не е в разрез с правилата. Та така, една неуспешна стимулация. Толкова много стисках палци да имаме хубав доминантен фоликул този месец и всичко да е ок, и да стане и нашето чудо. Ама не, уви, няма. В нито един яйчник. Клостилбегита не свърши никаква работа. След тези "думи" на лекарката се мъчих да се усмихвам, да разпитвам. Но умът ми беше някъде другаде. Не беше в стаята. Даже и аз незнам къде бях. Всичко ми е тъмно петно. И какво правим. Ами - пробваме инжекционно стимулиране следващия месец и чакаме да видим резултата. Толкова много въпроси ми се завъртяха в главата, че свят ми се зави. Ами, ако резултата е същия. Ами, ами, ами ако не става. При липса на овулация и фоликули даже и инвитрото не е решение. А кое е решението? Има ли решение? Ще успеем ли да го намерим? Немога да спра да се чудя какво, как, кога, защо. Честно ви казвам, в този миг се почувствах толкова безсилна. Просто нямах силите да се чудя. Нямам силите да продължа. А трябва - знам го. В момента си мисля, че ако всичките тези усилия бяха за нещо друго, досега да съм му теглила една .... и да съм спряла да се занимавам с това. Ама става въпрос за нещо толкова мило, нещо толкова лично, нещо толкова искано и желано. Как да спра? Дали да се откажа...
Толкова много въпроси, на които днес, в този момент, нямам никакъв отговор, нищо не знам, нищо не искам да планувам.
Явно нещата няма да се подредят когато и както искам. Дано обаче, се подредят...някога...

п.с. ако съм оттегчила някой - моля не ме четете, просто имам нуждата да драсна два реда, въпреки че от очите ми не спират да текат сълзи и едва виждам клавиатурата...

Стасси, незнам каккво да ти кажа...толкова ми е познато това което описваш...Аз не мога да се примиря до ден днешен...Незнам съществуват ли думи, които биха могли да намалят болката от неуспеха  :(  От опит мога да ти кажа само, че с началото на следващия цикъл и следващата стимулация ще си изпълнена с надежда и вяра във успеха, няма да е останала и следа от отчаянието , което изпитваш в моманта...
Явно клостилбегита не е твоето лекарство, аз вярвам че инжекциите ще напрвят поне едно фоликулче, което ще се превърне в така чаканото бебе... Трябва да вярваш в успеха.  ;)
На мен лично клостила ми прави доста фоликули, но така или инче бременност не сме постигнали, при всеки е различно...Горе главата!!!

Стаси при поликистозни яйчници трябва да се намери правилния хормон и доза с която да се прилага.Нямаш овулация това какво значи Луф синдром?Или поради поликистозата тръгват много фоликули и не излиза доминантен?Лекарката е затова да намери правилно решение и да има много момичета с поликистоза който имат деца, това е преодолима диагноза.Просто трябват адекватни действия и добър лекар, а ти се успокой, решение винаги има, винаги.

Знам че трудно, аз знам какво дъно ударих след инсе-то, но слънцето изгрява за нас всеки ден.Не сме фатално болни нали, може да стане но иска време и нерви е значи ще стане.Чудесата се случват мили мои само повярвайте :)

Маги, последното изречение от поста ти ме кара да си мисля нещо... ;)

Много ясно, че се случват чудеса!!!

Стаси, ти защо се отказа от репродуктивните специалисти? Обсъди подробно нещата със сегашната ти лекарка, виж какви са плановете й за действие, и ако трябва се консултирай и с друг специалист. А за чувствата ти - нормално да е се чувстваш така и изобщо няма за какво да се извиняваш - тази тема е за това. И е много хубаво да знаеш, че има някой, който те рабира. На мен преди много ми тежеше, че няма почти никой, който наистина да знае за какво му говоря. Обаче, да ти кажа, когато ми беше най-мъчно и най-много плаках, точно след това взеха, че станаха нещата  :girl_wink: Така че, недей се отчайва. Проблемът ви ми се струва решим, просто е нужно време да се намери точния подход *THUMBS*

Благодаря ви много за подкрепата.
Чудеса се случват, да, така е. Явно просто трябва да съм по-търпелива и с усмивка да дочакам моето.
Слънце, не съм се отказала от специалист по репродуктивни проблеми. Напротив. От 3-4 месеца ходя постоянно при Юдова в Майчин Дом (както знаеш, тя е шефка на Инвитро Центъра в МД) и определено и имам голямо доверие. Така че, ще изпълнявам каквото казва, ще вървя по трънливия път и дано скоро видим светлината в тунела.
Благодаря ви още веднъж за милите думи. Днес съм много по-добре и изпълнена с надежда, че следващия път вече ще сме една крачка напред, а няма да стоим на същото място.  @}->--

Днес разбрах че поредната ми близка приятелка е бременна - с нея месеци наред заедно се борихме за това и си споделяхме и знаех че ще дойде и този момент. Бях се настроила че много ще се радвам и наистина е така, ама след час сълзите започнаха да напират и се чуствам много самотна в тази моя борба  :'(

Здравейте.ОДАВна никой не е писал   :\ моята история Започна преди 2 години.Бях бременна веднага след сватбата и незнаех работех и като видях теста се раЗплаках, а той стоеше настрана и почнах с въпросите,след чуденето се радвахме.Напуснах работа и към третия месец го загубих.Беше най ужасният кошмар,умирах той беше по работа в друг граад и пристигнах чак посред нощ.Мълчах.като легнах го прегърнах и започнах да плача и да с3 треса и му разкаАх как прокървих изправих се и то иЗпадна и загубих съзнание в таулета,а неЗнаех какво става  :'( :'( :angry:  той започна с мен   :'(за първи и последен път :'( тогава го чувствах най блиЗо.
Мина поооловин година и имаше сълзи всяки ден.почнах работа За три месеца и спрях.опитахме 2-3 пъти беше болезнено  и спряхме,не работя от тогава.
Сега за 4 месец опитваме .. закъсня ми една седмица и накрая ми дойде съсипана съм.нямам кураж,сила само желание а имам  чувството че вече  не иска да опитваме се е изморен  ohmy рядко  почива   :( като говоря за това отбягва дали не го е страх  или мисли че има време  ние сме на 22 иначе не излиза  без мен но ме е страх  :\

Първо, преживей го!Това е минало, едно болезнено ужасно минало, но ти и той трябва да се оттърсите от него и да продължите напред.Не съм аз човека да ти дава съвети, защото не съм преживяла подобно нещо, но знам, че ако вътрешно не се оттърсиш от преоблема, то няма и да можеш да продължиш напред.А вие трябва да продължите.Говорете, споделяйте, вие сте семейство и ако не си говорите какво става с вас.А ти се вземи в ръце и си намери работа.В къщи само психясваш с мислите за бебе.Та вие сте на 22г. имате цял живот пред вас и време да се разберете, да се обичате и наслаждавате на всичко в него.

Благодаря ти,права си,но той си е такъв познавам го и го тай в себе си много рядко сподяля. Няма да спираме да опитваме ,но и немога да забравя всичко ми напомня дори бременните  :'(

 Тъй като наближава времето на един ритуал за подпомагане забременяването, а и защото скоро ще станат две години, откакто заченах моето слънчице, исках да ви напиша малко за моя път, за чудесата, случайностите и силата на духа.
Ритуалът, за който споменах по-горе, е "Златна ябълка". Може би много от вас са чували за него. Ако не - има много информация ако потърсите в Гугъл. Аз лично не съм ходила, но по един друг начин се докоснах до него. Дали вярвате в такива неща или не, със сигурност мисълта, че правиш стъпка към желанта развръзка, ти дава едно спокойствие за по-скорошен положителен резултат.
Именно усещането, че правиш нещо за разрешаване на проблема, е и моят съвет да се посети нов специалист, лекар, терапевт, да се започне ново изследване и т.н.  /разбира се, не става дума за двойките, които така или иначе основно това правят/. Просто от себе си, а и от много хора край мен, виждам как можеш да се успокоиш и обнадеждиш, когато смяташ, че правиш някакво конкретно, реално (за невярващите в разни ритуали) действие. Малко като плацебо ефект :)
При мен нещата се случиха в резултат на комбинация от /да ги наречем/ невероятни съвпадения, положителни мисли от добри приятели и сериозна работа по личностното ми развитие.  Може би последното ви се струва не на място тук, но - повярвайте ми - то е особено важно в момент, в който си склонен да се самосъжаляваш, депресираш, негативизираш други хора и пр. Препоръчвам методи като ТЕС и СИЛВА. Аз самата, бидейки мързелива, не съм чела много и съм взаимствала само, което ми е на сърце. Но важното е, че знаех накъде да насоча мислите си, как да си помогна в духовното развитие и как да съм в хармония със себе си и света. Поне се опитах да направя тези неща :)
И най-важното - животът трябва да се живее пълноценно, да му се радваме и ценим такъв, какъвто е и преди появата на бебето.

Ох, много отвлечено и философски го написах. Просто ми е трудно да бъда конкретна и изчерпателна по този въпрос.

В тази тема отдавна не е писано. Надявам се причината да е, че неуспехите са се превърнали в успехи  :girl_wink: *THUMBS*

Аз съм една от мамите заченали след посещението си на "Златната ябълка". Ето и информация за самия празник. Тази събота е
http://zlatnaiabalka.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1

Ха, до ТЕС и аз стигнах. Прочетох книжката, пробвах с предизвикателството, не особено усърдно, но поне смених солта, която ползваме вкъщи с морска. Наистина чувството, че правиш нещо добро, полезно за целта е много важно. Може би поради мързел, но в момента не ми се занимава с ТЕС. Полезното, което правя е ходенето на йога и, не знам друго какво ми се случва, но изглеждам страхотно, включително кожата ми, и правя челна стойка  :P. Може, малко като израстна чрез йогийските занимания, да намеря в себе си сили и за ТЕС.

А иначе за справянето - не сме особено добри. За себе си не мога нищо да кажа, защото не се усещам, но мъжът ми сериозно е изнервен и нещастен. И проблемът тук е, че е напълно убеден, че се е изнервил от глупака с БМВ-то, който изпреварва от дясно и е щял да се пребие в спряла кола. Но, сега, може би защото има повече слънце или и аз повече се старая, изблиците са по-редки и по-кратки. Притеснява ме, че не мога да му помогна.

pebbles, ти си стигнала по-напред и от мен в ТЕС. Аз съм голям мързел и повече четях форума и изводите, до които стигаха, хората, които си водеха дневник там  :[ Все още не съм прилагала нищо на практика. Но то дори и осъзнаването на цялостната му идея, пак е някакво просветление =] Малко повече се занимавах със силва, но и там на съвсееееем начално ниво. Идеята е не толкова кой метод ще се избере или доколко ще се напредне, а да може човек да си помогне с разни неприятни човъркащи го отвътре неща като "защо не при мен", "защо при всички други", "става ми фикс-идея" и т.н.
Позздравления и за йогата *THUMBS* Аз започнах чак като забременях. На теб ще ти помогне и физически и психически.
Трудно ми е да кажа как можеш да помогнеш на съпруга си. Обикновено жените са по-вманиачените в двойката. На мен ми помагаше много да разговарям за това. Но вероятно съпругът ти не е по споделянето. Най-доброто, което можеш да направиш, е да използвате хубавото време и твоето подобрено настроение и да си осигурявате повече приятни занимания, несвързани с бебета.

Момичета нямам вашите мъки, може и да ме линчувате заради това, което ще напиша, но ще се жертвам, защото поне на една мога да помогна. Като ви чета ми става много мъчно :( Много е хубаво едно дете да е толкова желано и да е плод на такава любов, всеки го заслужава. Но не мисля, че докато го мислите толкова това ще стане. Просто психиката е голяма работа. В момента в който си наумите, че това е супер невъзможно и трудно, това наистина става невъзможно и трудно. Факт е, че много двойки които решават да си осиновят дете малко след това си раждат тяхно...просто приемат факта и не мислят толкова целеустремено. Пак ще кажа, нямам тази болка, но отстрани мога да кажа, че трябва да се радвате на живота и на любовта си, вашето слънчице само ще си дойде *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Пожелавам ви вашето най-съкровено желание скоро да стане факт *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

casky несериозно е ,а и обидно да даваш съвети и в тази тема след като не може да си полезна с личен опит или наблюдаван такъв.Много е лесно да кажеш Нямаш ни най малка представа с какво се сблъскват двойките с репродуктивни проблеми ,а и се съмнявам че само с оптимизъм и радване на живота слънчицето ще дойде само.
Така че като човек и модератор те моля да се въздържаш от безразборно шарене по темите,защото в опита си да си компетентна навсякъде вече обиждаш хора.

MМа много ми помогна, знаеш ли колко помага всеки втори да ти казва успокой се и ще стане?Знаеш ли че от това ми идва да го набия тоя човек.Да осиновя, че това да не е панацея?Всяко едно осиновяване е едно индивидуално решение взето трудно, минавайки през много вътрешни борби и мисли.

Моля те, след като си нямаш и на идея за какво иде реч, ама никаква идея, просто не давай мнение.Ако искаш да помогнеш прочети тази статия, по образовай се малко и не пиши на ангро, ей така да се намираш на писане!
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=711&Itemid=27

Маги, благодаря ти, че сподели този линк. На мен лично ми беше много полезен.

И да си споделя мъката и аз - от линка горе: Аборт

Нищо не може да заличи болката от загубата на неродено или новородено дете. Ако не сте преживели това сами на собствен гръб не е възможно да можете да разберете тези емоции, които изпитват майката и бащата. Никога не казвайте:

• Ще имате друго дете. Нищо не може да замени детето, което са изгубили.
• Поне разбра, че можеш да забременяваш. А може би не. А какво ако това е бил шансът едно на един милион жената в тази двойка да забременее? Двойката може да се е борила със стерилитет, за който Вие дори не знаете. Детето може да е било резултат от месеци (или години) на лечение на безплодие.

Ето тези двете реплики просто ме УБИВАТ! Споделила съм с мноооого малко хора какво ни се е случило, но пък различни познати, които не знаят, не ни спестяват реплики като "Айде, време е вече за второ, да не го оставите Митко сам!" и все в този дух...И докато си хапя езика да не се изпусна да кажа нещо в духа на това какво ни се е случило, очите ми са се налели със сълзи и получавам реплики като "Еее, споко де, не е задължително, щом не искате" или "Ааа, сигурно не става, е да, то понякога първия път е лесно, пък после..." и се почват истории за лелята на чичото на стринката на съседа от горния етаж, дето имала една позната, на която сестра й имала подобен проблем... :angry:
И то след такива реплики ходи обяснявай, че всъщност гледаш напред и гледаш да не го мислиш...

А, да, забравих най-любимата ми реплика- от тези, които знаят за двата аборта - няколко човека реагираха с "Еее, какво толкова, нали си имате едно дете! И да не стане, поне едно си имате."
На едната ми позната не издържах и й казах "Ти, ако загубиш единия си родител, примерно, как ще реагираш аз да ти кажа:Еее, нали си имаш другия си родител, какво толкова..". Нищо не можа да ми каже в отговор.
Съжалявам, че се наоплаквах така наведнъж. Не бях обръщала внимание на темата, но напоследък много ми е дотежало, може би защото миналата година по това време загубихме едната бременност... Но съм благодарна, че има къде да споделя. Дори майка ми, като се опитах да и споделя, реагира по горния начин - имате все пак едно дете, когато е писано, ще дойде и другото. И знам ,че подобни неща се казват с цел утеха, а не обида, но просто...Поне тук мога да си кажа, че не ме утешават. :'(

Така е Бебче, за това пуснах линка.Знаеш, а и другите знаят, че съм част от Зачатие от много време.Целта ми хората да ни разберат, нас хората с репродуктивни проблеми и да не ни третират като болни и като различни.Знаеш много добре писали сме, че всяка загуба боли.

Успех и вярвайте, вярвайте, че ще се получи, че ще сте майки, на едно, две, а защо не и на три малки човечета.Борете се!

А когато имате нужда от подкрепа, знаете къде да ме намерите :)

Маги,много хубава статия,повечето неща и аз си бях направила като изводи.
в интерес на истината не съм съгласна донякъде за абортите.Аз самата съм преживяла аборт,но самата мисъл,че все пак съм могла да забременея ми беше утешителна. това е защото не си бях правила изследване за проходимост на тръбите и самото забремняване донякъде ме успокои в тази насока.

И аз като на всяка манджа мерудия нали съм с два аборта да си кажа, че наистина много боли като започнат да те разпитват, "Ама как така?", "Ама защо така", все едно ти си го планирал и имаш готов отговор. Подобни неща трудно се преживяват, когато си сам. Трябва ти подкрепа и човек или място да споделиш.
Опитваш се да си внушиш, че просто не е било твоето дете и трябва да продължиш, но винаги идва момента, в който си задаваш въпроса "Как ли щеше да изглежда, ако се беше родило" и всичко започва отново. Поне при мен е така. Въпреки, че имам едно "чудовище" вкъщи и очаквам второто този въпрос изплува в съзнанието ми от време на време и ми става гадно, защото все си мисля, че аз съм виновната в случая.
Бебче, с теб специално много сме си говорили на тази тема и знаеш мнението ми, но това с лелята на стринката на съседа искрено ме разсмя. Пък какво сега като отидете на 20-дневната почивка може да стане  :P.

Маги, изключително много ти благодаря за линка. Открих едно - две неща, които правя неволно в стремежа си да помогна на хората до мен, а най-вероятно това ги е дразнело.  @}->--

валито,преживей го на всеки може да се случи, би трябвало да имаш почивка от аборта и опита за бебе поне 6 месеца,моята лекарка така ми каза и ние си го спазваме, отделно тя си ми предписа и хапчета,имах си един курс на лечение и вече съм само на таблетки, но е важно да го преживееш психически...знам какво ти е,минала съм по този път,не си на дъното, щом има човек до теб който те подкрепя, и аз се обвинявах и аз ревях, и аз си гледам снимката от апарата на лекарката, но времето лекува, да много трудно ще го преживееш,на мен ми беше нужна цяла година....

Ох, ама всички адски компетентни по тая тема бебеправене бе...то всеки втори специалист се извъди. Ако от акъл и приказки ставали бебетата искам да ви кажа че до сега 100 щях да ги народя. Ти му казваш че имаш  установен проблем, то ти казва че проблема ти е в главата щот го мислиш, за това не ставало.
Айде ми кажете какво да му отговориш на такова. Тва хората искам да ви кажа, понякога в стремежа си да кажат нещо или да изкажат съпричастност ли какво, та не си дават сметка в какви рани сол ръсят.
Вече спрях да говоря с който и да било на тая тема, щото ми писна да се изнервям излишно.
Имам приятелка, която всеки път като се чуем и се почва, колко горда била с детето си, че колко била щастлива че била  майка, че ох, това било най хубавото нещо, че как малкия и казвал мами, и накрая се забива, не знаеш какво губиш. Вие представяте ли си. Как да не и омъкнеш косата.Знае че имам един аборт, и след толкова години след като не съм станала мама, ми шматко, по добре попитай дали няма някой проблем и дали изобщо мога да имам деца, па после помисли дали трябва да ми обясняваш как и какво губя. Ако бях и казала пък и за другите два аборта, щеше да се почнат диагнози и чудесии, та по добре да си ги спестя.
Вече като чуя че някой чака бебе и не мога да се зарадвам пълниценно сякаш. Не знам дали е егоизъм, завист ли какво да го кажа.

А свекървата па каква интрига спретна. Да я хвана, че да я наритам една хубавата. Каато ни казаха че проблема е в мъжа ми и така ни представиха нещата все едно никога няма да може да има деца, че и донорство и ала бала, споделя той с тяхните и като го натиснала майка му: жена ти никога няма да ти прости това, дано не те остави. Колко семейства се разделят заради това и какви ли още не глупости от хиляда и една нощт. И гледам го аз моя върви като одарен самолет, ама и нищо не казва. Накрая като не издържа вече, че като прухна в рев, в чудо се взех. Дали съм щял;а да го оставя ако не можели сме да имаме деца. Викам бе майка ти акъл в тая глава има ли. Дето да те успокои, ходи глупости ти навива на пръста. Ужас!  P-(

А колко и ние се наслушахме на предложения за осиновяване или за донорска сперма не е истина. Все едно домашен любимец ти предлагат. Не бил се свършил света е обяснението на някои индивиди. Не било болка за умиране. Нито си първия, нито последния и какви ли не други мнения от сорта. Абе вий нормални ли сте бе хора. Как може да си позволяват да дават такива мнения не знам. То колкото ти е тежко в тоя момент да свикнеш с мисълта че няма да имаш твои деца, и да то дойде някой такъв на среща да ти говори че едва ли не голяма работа сега. На този на който не му е дошло на главата не може да знае какво е чувството и дали болката е за умиране. Аз дето съм част от съпруга си и част от детето, което ще имаме, та не мога да изпитам неговата болка и страдание, макар и да съм съпричастна, камо ли някой си ей там дето хал хабер си няма. Аз си знам само как го преживя и как стана друг , като му казаха че не е вярно че не може да има деца. Все едно от моргата са го саживили и с такава амбиция за нови опити, че до сега никога не е бил чак толкова надъхан  :[

Станах много подробна. Спирам е до утре мога да се оплаквам, както съм набрала  в последно време.
Сега събираме сили за нови опити и гледаме да не обръщаме внимание на подобни изказвания. Макар че понякога, колкото и да не им обръщаш внимание ти се трупат и в един момент избухват.

Успех на всички. И не го мислете, че иначе си останахте без деца ихихиихих  :insane: :xixixi: ( да му се не види и логика  :angry: )

Отсей си приятелите с който контактуваш и минимализирай срещи и телефонни разговори с индивиди който те дразнят, това е начина.В един момент претръпваш, но докато стигнеш до там е хубаво да се щадиш.

Ох, аз също не зная как да реагирам, макар да прочетох препоръките. Моя роднина правиха опит за второ инвитро /първото им е на 3 годинки, след 10 години ходене по мъките/. Уж всичко беше нормално, обаче сега, преди празниците нещата се объркаха. Майката реве, бабата реве, казали са на детето, та и то реве, като ги гледа.....Взех да гледам няколко дни мъника у нас, но решиха, че е по- добре да си е вкъщи. Нека си го изплачат, ама хлапето не е ли малко за такива преживявания? Татко се мъчи да въдворява ред и да се пише на мъжкар....Гадна работа.

Според мен това е тема,за която трябва да се говори единствено само ако хората с проблема искат да говорят.Слава богу мен никой не ме е питал и не ми е натяквал за това,защото повечето ми приятели и познати са интелигентни хора. Но дори и пожеланията за бебе по разни поводи са ме засягали,въпреки че е хубаво да ти пожелават от сърце нещо положително,мен всеки път все едно стрела ми се забиваше в сърцето. Въпросът е много деликатен, то дори и всамата двойка често е проблемно да се говори по тази тема.

Свекърва, май по някога е по добре да изчакаме раната да поодмине за да говорим. На мойта кума сестрата на скоро преживя аборт към третия месец и аз като човек минал по този път знам че най доброто е да не се пита Аз дори не исках да слушам неща от сорта, че всичко ще се нареди, или каквито и да било успокоения. В този момент исках просто да си изплача болката и да забравя, без никой да ми говори за това.
За това и не посмях да и пиша като разбрах за случилото се, понеже в този момент всеки започва да се притича да успокоява и ти става още по гадно. Правиш се че нищо не е станало, до колкото е възможно, държиш се естествено, пак до колкото е възможно, а тя като реши че го е преодоляла, сама може да реши да говори.

И пак си е според човека всичко. Всеки си го изживява по различен начин. Аз като знам по себе си за това предпочитам да си замълча.

Здравейте, момичета  :) Аз от много време не съм се включвала във форума  :[
Как се справяме с емоциите? Трудно, но се справяме. И аз мога да изпиша много по темата, но вие сте казали основните неща. Всеки се опитва да се справи по някакъв начин и да продължи.
Но, исках да ви пиша за нещо друго (без назидателен тон  :P ). Не трябва да сме толкова критични към хората около нас, особено към най-близките. На тях също им е много трудно, не колкото на нас, но и те го преживяват. Понякога хората в стремежа си да ти вдъхнат кураж и да те успокоят, не казват най-точните думи. А и в повечето случаи няма точни думи. Аз самата при различни ситуации съм се усещала, че казвам някоя голяма глупост, за да успокоя за нещо човекът срещу мен. След последния ни неуспешен опит ми беше много тежко и всички ми казваха, че няма страшно и всичко ще се нареди. А на мен ми беше толкова криво, че не исках никой да ме успокоява. Сега като се замисля ... какво да ми кажат?! Ние имаме едни усещания заради различните неуспехи, които сме преживяли и понякога в болката си мислим малко замъглено. Даже майка ми след отрицателен резултат започва да ми се кара да не плача и да не се разтройвам  :) Доста ме изнервя, но знам че го прави, защото безумно много я е страх и се притеснява за мен. Има и персони, които наистина не знаят какво говорят и не са настроени положително към нас, но ние сами трябва да отсяваме приятелите и близките си хора.
А колкото до това да не го мислим ... е няма как да стане  =] Вярвам, че положителните мисли помагат и за това много силно вярвам, че скоро ще успеем, но за съжаление само с тях не става.
Стискам палци на всички, на които емоциите им са свързани с неуспех и се радвам за момичетата, които вече са "от другата страна"  :)  :P