Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Първо да кажа:
Здравейте на всички!
От доста време следя какво се случва тук, но едва днес набрах смелост да попитам нещо, което ме тормози от доста време.
И така... ще се омъжвам през Юни. Имам си рокля, имам си църква, имам си ресторант... Имам си и списък с гостите. И в списъка с гостите има едно име, до което от 3 месеца насам стои една голяяяяма въпросителна.
БИВШИЯТ.
Да го каня ли? Да не го ли? Има ли място изобщо там? Редно ли е? Не е ли?
  *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy*
Разделихме се като приятели. Което си беше огромен жест от негова страна, предвид факта, че аз го оставих заради годеника си.
И съм виновната - ДА!
И съм кучката - ДА!
ЗНАМ ГО!
Обаче колкото и да не го вярвах се получи... Останахме си приятели. И то такива, каквито никога не сме били. За всичките години заедно станахме близки, едва когато вече се разделихме.
Знам, че мога да разчитам на него. Той също. Посред нощ да му се обадя, да му кажа, че имам проблем, знам, че ще дойде...
Обаче сега не знам. Изобщо не знам какво да правя.
И просто искам съвет... Моля ви....  :'(

Всичко това е много хубаво, че сте останали в добри отношения. Аз сьм така с всичките ми бивши и ако може така да се каже поддьржаме врьзка. Т.е. чуваме се много рядко, но се дьржим в течение на кой как се развива живота.

Обаче според мен да го поканиш на сватбата е грешка. Какьв е смисьла? На кой ще е приятно?

Той ще се чувства кофти, защото ще си мисли, че на това място би могьл да е той.

Женихьт ще се чувства кофти, защото дори и да е мил, да не ревнува, едва ли присьствието на бившия. ти ще бьде наслада за него.

А ти? Ти как ще се чувстваш?

Аз ти споделям мнението напълно...
Просто исках да чуя и странично мнение.
Различно от това на мъжа ми, приятелите и тн. Мнение от съвсем страничен човек.
Мерси, за което.

Подкрепям Ина  *THUMBS* Аз не бих го поканила-и заради мъжа ми,и заради бившия. И двамата ще се почувстват неудобно,едно е да се срещате на кафе ,друго е той да те види как се омъжваш .

Ayara,

Аз смятам, че сватбата символизира новото ти семейство и колкото и клиширано да звучи, би трябвало да е истински празник на любовта между теб и годеника ти. В този смисъл, колкото и да си в добри отношения с бившия си приятел и да си разчитате в трудни моменти, животът ти напред ще се развива с друг човек и постепенно, поне в общия случай, бившият постепенно ще излезе от него. Мисля, че негово евентуално присъствие на свтабата ти би породило само излишни мисли за това какво е могло да се случи, но не се е случило и т.н. Тоест, все неща, които нямат място на сватбения ден с любимия човек. Също така си мисля, че след като вече сте в добри отношения с бившия и си на прага на сватба, няма смисъл да се заливаш с приказки каква си била, колко си лоша и т.н. В крайна сметка, щом финалът е щастлив, гледай напред. 3 месеца терзания едва ли са приятни и на годеника ти.  

И аз да кажа - не бих го канила. Имала съм случаи да присъствам на сватби с поканени бивши - не е много приятно и дори сконфузно на моменти, особено ако и родители роднини познават въпросния бивш...

Според мен, в случая е много важно мнението на мъжът ти.Но не дали е съгласен да дойде бившият, а как се чувства.Ако той няма нищо против - защо не. Само вие си знаете личните отношения.Може пък и твоя бивш скоро да се ожени и са си бъдете добри семейни приятели.Ако сте добри приятели, не е добре да го загърбваш, не се знае в кой момент ще опреш до него.Аз лично познавам няколко бивши на сегашната ми приятелка. И честно казано само за един имам против(щот като човек не ми допада), другите не ме дразнят.Защото всичките са отдавна минало.

Бивш и сватба са две противоположни думи.Нещо като старо и ново,нещо като бяло и черно или като минало и бъдеще,или като сълзи и усмивки!
Едното изключва другото.

Благодаря на всички Ви :)

И според мен е неуместно да го каниш :\

напълно съм съгласна  *THUMBS*

И аз имам същия проблем!  :girl_impossible: Споделям мнението ви напълно, че е неуместно, че старо и ново не се мешат, че сватбата е символ на сегашната любов, но...се колебая. Историята ми е почти същата. Бившият се усети, защо сме се разделили- заради сегашния. На въпреки всичко сме адски близки и наистина като брат и сестра. Но му стана кривичко като разбра, че ще се женя. Нямаше и да ми хрумне да го каня, ако сам не беше поискал! Той живее в Прага и дори заяви, че ще си съгласува идването с датата на сватбата. И за да реша попитах годеника си. Той каза, че ако на бившият не му е трудно и кофти е съгласен да дойде и наистина няма нищо против. Аз обаче малко се съмнявам, че няма да се гледат на криво. Мисля, че единият иска да покаже на другия, че вече съм негова, а другият иска да се увери. И сега- на кръстопът! Реших да съм искрена с бившия и да му кажа какви са ми притесненията. И след това финална консултация с младоженеца и това е. Обмислях варианта и те заедно да решат, без да участвам в преговорите. :sarcastic:

Аз пак ще задам сьщия вьпрос:

На кой ще донесе положителни емоции присьствието на бившия на сватбата?

Ако ще направи някой щастлив, защо не... Ако не, какьв му е смисьла?
А да ги оставяш да се разбират между тях си е направо бягство от отговорност  =]

Monikamaria с най-добри чувства споделям моето мнение,а то е :
 Определение за отношения между бивша двойка като брат и сестра са абсолютно несериозни.Връзката брат - сестра е изконна ,дълбока и силна и тя няма нищо общо с връзката между двама бивши ,които дори и не водят общ социален живот.Не си усложнявай прекрасния ден с изкуствено създадено напрежение!

Да сте приятели, да сте приятели ,колко да сте приятели ?
На мен няма да ми е приятно някоя бивша  да е на сватбата ми. Не мога да искам и той да приеме бившите ми.

аз съм присъствала на сватба, на която бившата е на сватбата. ами да ви кажа уж беше бивша отдавна, уж бяха приятелки (доколкото могат да бъдат такива) с булката, но си му личеше на момичето, че не й е особено комфортно. На няколко пъти по време на сватбата се просълзи (бяхме на една маса) - верно почти всеки се просълзява на сватба, но при нея едва ли е било от радост че се вземат младите. Може и наблюденията ми да са били погрешни, но ми се струва супееееер странна комбинацията "бивши-сватба"  :\

Това да ги оставя сами да се разбират беше просто шега, естествено. Просто не ме разбрахте. И да, доста сме близки и мога да кажа, че в момента отношенията са ни тип "брат-сестра". В смисъл, че много държим един на друг, но чисто платонично. Помагаме си, споделяме си, постоянно се чуваме и т.н. Разделени сме от 6 години и определено можем да сме толкова близки и без да има други мисли. Но както и преди казах, за мен също не е правилно да го каня. Не съм имала намерение въобще, споменах го. Притеснението ми е, защото той поиска да дойде и ми е кофти да му откажа. Явно останах неразбрана.

Здравейте мили дами.Бих си позволил да защитя една становище, защото е по различно от вашето, а и за да ви провокирам леко.Темата "Бивш и сватба" естественно е супер деликатна, но на всяка двойка ситуацията е различна.Нека всеки си решава сам.Установих, че всички сте против поради простото правило - всеки съди по себе си. Съпругът би отстъпил да се появи бившият на сватбата, но булката НИКОГА. Казвам ви го, не за да споря с вас, от лични наблюдения.Освен това важно е на какъв етап са отношенията в момента. При Моникамария са минали цели 6 години.Не са ли достатъчни?!? За да няма конфузни ситуации. От какво да се притеснява съпругът и , има ли повод за ревност?А какъв е проблема с бившият, той за тези 6 год. няма ли личен живот и друга жена в живота си?Ако една връзка се е изчерпала и е приключила цивилизовано (което понякога не става), ако сте останали приятели, ако е минало време и раната е зарастнала ( в случаи че някой е бил наранен)?Не сме в средновековието все пак. Всеки сам си решава, според обстоятелствата.

Еми да де, аз това казах по-горе: ако това ще направи някого щастлив и ще донесе положителни емоции, защо не. Ако не, какьв е смисьла...

На моята сватба присъства и бившия ми (първата ми сериозна връзка , живяхме заедно година и половина ). Бивш, бивш....7 години бяха минали когато се омъжих . Познават се с мъжа ми , дълго време бяхме в една компания. Поддържаме връзка , чуваме се ..... Мисля, че преди доста време мъжа ми е спрял да ревнува от него (ако изобщо е ревнувал, защото не ми е споделял за това ) . На нашата сватба беше с приятелката си . Аз лично не го приемах като бивш, а като един от приятелите ни , от компанията с която купонясвахме  =]

И на моята сватба се очертава да присъства бившият.
Първата ми голяма любов, мн бурна, мн изпепеляваща, мн жертви сме правили, за да бъдем заедно, толкова го обичах, че чак ме болеше, но знаехме, че връзката ни е обречена и един ден ще се разделим.
Разделяхме се болезнено и всеки път болеше все повече. Обещахме си да бъдем приятели, но и двамата знаехме, че това никога няма да се случи... Виждаме се рядко, случайно, не си говорим, само с няколко думи. Нямаме какво да си кажем...
Не го искам на сватбата си!

posum , щом не го искаш на сватбата си защо се очертава да присъства ? Щом на теб няма да ти е приятно , кой иска той да е там ?

На нашата сватба бивши нямаше. Просто никой от тях не беше преминал в категорията "приятели", а са си в категорията "бивши". Но, ако някой твърди, че са преминали в графата " приятели" и съществуват скрупули да се канят на сватбите си - май още са си в графите "бивши". Защото приятелите ни доставят радост с присъствието си и ние искаме да са до нас, без значение дали се радваме или тъжим. И това, че с бившите сте в цивилизовани отношения - поздравявате се, виждате се отвреме-навреме, може и да се засичате с общи приятели - не значи, че сте приятели. Просто разумни бивши. Мое мнение, доста философско, не особено базирано на опит, но си вярвам =]

pebbles,  *THUMBS* Напълно подкрепям мнението ти!

Замислих се за себе си като видях темата. Моя бивш и сегашния ми приятел се разбират много добре, на един акъл са си (и като се замислите малко е нормално да има общи неща и прилики между тях, след като съм обикнала и двамата), но никога не бих ги нарекла приятели, нито пък аз мога да бъда негова приятелка някога, въпреки че е в миналото отдавна. Излизаме понякога, общуваме си, имаме едни нормални любезни отношения помежду си. Но никога не бих го поканила на сватбата си. За мен платонично приятелство след интимно се причислява пак към самоизключващите се неща.


Monikamaria, при вас е малко по-различно. Той е в Прага! Не мислиш ли, че дори да искате да преминете от платонично към нещо друго, то няма как - той не е там, вие не се виждате дори. Етикета "брат" е неуместен...

 Ще ви напиша някои неща малко извън контекста на конкретния въпрос на авторката на темата.
 Каквото и да правите за сватбата си, съобразявайте го само с хората, които наистина имат значение за вас. Останалото си е чист конформизъм и суета.
 Кой е важен в ситуацията с бившите? Отговорете си сами за себе си. Според мен са трима човека-вие, вашата половинка и бившия/шата. Четирима, ако той/тя  има вече някой до себе си. Като изключим последния/ната другите би трябвало да ги познавате много добре  ;) Да речем, че за вас няма проблем, бившия/бившата изпитва възможно най-близкото до приятелски чувства, а половинката ви е с неутрално или положително отношение. Какво би ви спряло да поканите тогава човека? В това отношение Делийски е много прав.
 Има случаи, в които наистина една жена възприема бившия като добър познат или приятел, но партньорът й е ревнив и не е в състояние да асимилира факта. Има го и обратното-ревниви жени. Ако вашите са такива, не канете. Няма смисъл да го/я тормозите.
 Въобще помислете кой как ще се чувства. По-добре от вас самите никой друг не може да го прецени.
 

Деликатна е темата с бившите. Има "бивши" и "бивши". Аз с някои от тях съм запазила много близки приятелски отношения. Толкова отдавна сме имали връзка, че едва ли помним подробности от нея. Тях бих поканила на сватбата си. Но имам един бивш, с който все още се обичаме много, макар да знаем, че повече не можем да сме заедно. Чуваме си, ако можем си помагаме. Но присъствието му на този ден, би било мъчително и за двамата. Него определно не бих поканила. За това всеки сам решава в това отношение. Важното е всички да се чувстват комфортно. *THUMBS*

Абсолютно подкрепям!Много хора често бъркат доброто възпитание и етичното поведение с приятелско отношение.А двете са съвсем различни неща.Никога не бих поканила бивш на сватбата ми,той е просто бивш и си остава в миналото ми и няма място в бъдещето ми.

И аз това исках да кажа.тези отношения даже не са доказани с времето.те са просто едно общуване от разстояние:)

 :) Делийски, много благодаря за разбирането! Май само с вашето си останах!  ;)
Момичета, най-чистосърдечно ще ви обясня, че няма как да квалифицираш чужди връзки и отношения. Глупаво е, при положение, че не си запознат.  =] Съжалявам, но за мен е така. Единственото, което можете да направите при подобен "дебат" е да приемете, че нещата са такива каквито ви казват, че са. Не можеш да съдиш по себе си за другите. Да, приятели сме, да, виждаме се по-често отколкото предполагате, и не, не сме просто разумни бивши. И нека четем внимателно постовете на другите, за да можем да дискутираме пълноценно. Обясних какво имам предвид под отношение "брат-сестра" и то повярвайте ми е точно такова. Всеки знае най-добре за себе си. Това, което споделих като мое притеснение е това, за което говори  michelle накрая. Просто ще поговоря и с двамата и ще се съобразя основно с годеника си. :love_together:

Monikamaria  ето че без значение какви са нашите мнения ние все пак ти помогнахме да вземеш решение.А всъщност това е целта на форума - да си помагаме.
Разбира се,че не можем да даваме пълна и реална оценка на ситуация ,с която не сме запознати в реални условия,но все пак ти искаш мнение и получаваш такова ,на базата на информацията ,която си ни дала.Думите разбира се могат да бъдат разбирани различно  и именно затова човек трябва да се изразява ясно и категорично.
Все пак за мен не би трябвало да има определение за отношения между двама човека като "брат-сестра",защото ако ти имаш такъв /например брат/ ще знаеш , че тези отношения нямат аналог и нямат място за сравнение и използване с друга персона.Защото моя брат и отношенията ми с него са специални и единствени и не търпят сравнение :)
Поздравявам те .че успя да вземеш решение!

 Monikamaria, в твоя случай отговорът на въпроса "Да каня ли бившия?" е пределно ясен-"Не".
 Дори не мисля, че е необходимо да разпитваш и двамата за тяхното мнение за ситуацията. Ти казваш, че на бившия ти приятел му е докривяло от новината за бъдещата ти сватба. Според теб защо? Ти си умна жена и смятам много добре знаеш отговора. Колкото и да сте далече един от друг като разстояние и чувства, не си му напълно безразлична като жена. На човек с платонично отношение нямаше да му докривее.
 От другата страна е бъдещият ти съпруг, за когото разбирам, че ще прояви ревност. Ще си позволя да кажа нещо грубо и се извинявам, но...Защо да го мъчиш точно в деня на сватбата ви, не е ли достатъчно, че цял живот ще се учи да се справя с ревността си до красивата си жена?  ;)
 Така ти остава да обясниш на своя бивш защо не можеш да го поканиш, а той като приятел да прояви разбиране  @}->--
 Пожелавам ти след сватбата ти да ти се случи това, което стана при мен. Един от моите бивши приятели, с когото поддържаме прекрасни отношения, беше сред първите, които ме поздравиха. Каза така мили думи, които винаги ще помня  :)
 fiibi_bg, за последното  *THUMBS*
 
 

Teзи неща не зависят от мен. Той ТРЯБВА да е там.

 Не знаех, че не можеш да определяш никакви отношения като братски, освен тези с брат си!?!? Всеки може да чувства каквото си поиска, както си поиска. Момичета, нека допускаме, че нещата са различни за всеки и има множество гледни точки. Това, че нещо е различно не го прави грешно, нали?!
Принципно решението го бях взела и го написах. Имам колебания, просто защото е сложна ситуация и искам да взема най-правилното решение и просто споделих положението си. Не съм искала отговор на въпрос. Темата все пак е за терзанията на друга съфорумка. Изказах мнението си от гледна точка на това, да я подкрепя, че не е единствена, а и защото въпросът съвсем не е еднозначен и решението е индивидуално и различно за всеки случай.
Момичета, наистина благодаря за мненията, с които сте искали да помогнете и да дадете съвет. Дано сме се разбрали една друга.   @}->--

Веднага казвам "не" на бившият на сватбата.
Важи двустранно.

И аз не мисля, че е много подходящо бившите да са на сватбата. Дори и да сте много добри приятели винаги ще има наранен в тази ситуация, а не смятам, че сватбата е мястото. на което някой трябва да му е криво от факта, че любимия вече е загубен.

На нашата сватба ще има както мой бивш, така и негова бивша. Не последната връзка. Много добри приятели сме, той си имаполовинка, тя също, останали са само приятелските отношения.  =] Пък и в 2-та случая връзките са биликраткотрайни, така че не мисля, че ще има наранени. Ако става въпрос за предишна дълга връзка - ДА! Тогава чувствата са били много по-силни и взаимоотношенията са били коренно различни :\

По мое мнение много си зависи от отношенията между бивши вече половинки. Аз лично съм поканила един мой бивш, с който станахме много по-близи след като прекратихме връзката си. Дори съм приятелка с негова следваща (вече бивша) приятелка и нея също съм я поканила. Хубавото е че и двамата вече си имат нови половинки и мисля че никой няма да се чуства зле. Ползата от това да са на сватбата, както вече беше разисквано е, че ще са до теб твоите близки приятели  :friends:

Сега преоткривам тази тема.

Posum, ако ти се говори по темата, би ли споделила защо Това си е твоята сватба, защо пък ТРЯБВА да е там? Мисля, че не би трябвало да подхождаш с такава обреченост по този въпрос... какво пък толкова ще стане, ако НЕ Е там? Не се шегувам със ситуацията ти - наистина ми е интересно.

Твърдо НЕ, за бивши на сватбата. Просто прекалено е сконфузно до има повече от един човек на сватбата,който да е спал с булката или младоженеца. Нито на бившия/та ще му е приятно, нито на младоженека/ката, нито на гостите и родителите... Честно не мога да си представя подобно нещо. За мен една такава покана е неуважение към половинката.

А Не ,абсурд без бивши ,мои или негови!
Няма как да стане. O_O

Да споделя за моя бивш. Бил е запитан (не от годеника ми) дали ще присъства на сватбата ни, той казал, че не, защото (забележете) сме щели да се чувстваме неудобно. На мен ми е все 1 дали той ще е там, или не, за мен той е отдавна затворена страница, очевидно обаче той още не е преодолял нашата връзка.

posum, за да го каже, значи наистина си права! *THUMBS*
Моят бивш е официално поканен отдавна. Той каза, че много държи да дойде, защото иска да сподели радостта ми, все пак сме си много добри приятели. :) Годеникът ми също твърдо каза, че няма никакъв проблем и много се радва, че така се развиват нещата. Просто при нас нещата наистина са преодоляни напълно.  :)

Аз имам само един бивш защото не си падам по краткотрайните връзки  =] . Еми не бих го поканила в никакъв случай. Просто не вярвам, че може човек да бъде приятел с някой към който е изпитвал дълбоки романтични чувства и страст. С този човек сме били интимни, знаем неща един за друг които може би никой не знае, имаме история... Не мога да си представя да бъда приятелка с бивш пък камо ли да го каня на сватбата си. Годеника ми е на същото мнение и той също няма никакви отношения с бившите си и не са се виждали от години. Радвам се че нещата стоят при нас така защото не бих могла да погледна бившата без да си представя каква е била връзката й с моя любим и че са били интимни и т.н.т. Може би е детинско от моя страна, но...  =]

Не мисля, че е детинско. Мисля, че всеки от нас го изживява някьде в себе си, дори и да не го споделя.

posum, моето мнение е, че няма смисъл да каниш бившия си само, за да му докажеш, че вече не изпитваш нищо към него. Все пак това е сватбения ти ден, едва ли би се решила на тази крачка, ако не го беше преодоляла. Няма смисъл да се внася излишно напрежение.
Monikamaria, радвам се, че нещата при теб са се подредили. Аз съм в подобна на твоята ситуация.
С бившия ми се разделихме преди близо 11 години, като запазихме приятелски отношения. Когато "ходихме" бях в началото на тинейджърските си години и реално погледнато ние сме били "гаджета" по-малко от година, а приятели - около 10 - при това 10г. от по-смисления ми живот :) ). Въпреки това остава някакво вътрешно "глождене", което не знам как да обясня и не знам защо въобще трябва да го има. Предполагам именно заради всеобщото мнение, че това е неправилно, нередно и обидно спрямо партьора.

При нас положението е по-сложно. През ум не ми е минало да го каня, не смятам, че трябва да доказвам нещо пред него. Просто ако той беше преодолял връзката ни (а очевидно не е) трябваше да присъства.

Evalina  *THUMBS* Много си права! Получава се такова нещо! Не разбирам защо всички твърдят, че една връзка не може да се преодолее. =] Личния опит на някого не важи за всички останали! Ако някой не е преодолял чувствата си или се е разделил не така както е искал, не значи, че и другите са така. Не обръщай внимание на тези прадразсъдъци и постъпи така, както ти решиш!  *THUMBS*
А случая на Посум е друг - тя и друг път е споделяла, че трябва да покани бившия си по някакви други причини.

Може, но по взаимно съгласие. Ако бившият е със своята нова половинка,( ако има такава). Снимал съм такива сватби.