Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравей почти не остана до вашата сватба.Пожелавам ви много вълнуващи дни около подготовката за сватбата. @}->--  @}->--  @}->-- Хайде разказвай какво сте направили и какво остава да направите.

Честита темичка roxanne!  @}->--

Какво се случва, как, защо? Всичко да ни разкажеш!  :girlhide:

ЧЕСТИТА ТЕМИЧКА, roxanne!  *YAHOO*
Пожелавам ти останалите седмички до Голямото събитие да са много весели за теб!  @}->--

Ехей, и твоето време за темичка дойде!  :)
Честито и чакаме да разказваш докъде сте с подготовката!

Момичета, благодаря ви, толкова ме развълнувахте  @}->--!
През всички тези месеци гледах темичките и се надявах, когато дойде и моят ред, да си имам и аз  :[ Толкова е мило... Само че... дойде ли времето? Кога, как?! Наистина ли остава само месец?!
Подготовката ни засега е доста позамряла, радвам се, че започнахме всичко доста отрано, защото напоследък почти не ни остава време да мислим за сватбата. Сега на 27-ми ми е дипломната защита и съм и дала приоритетна роля, а щом мине, ще се заема с финалния щурм на нашата сватбена исто/е/рия :)
Сега съм при мама, защото тя вчера ми беше рожденичка, да ми е жива и здрава, но се страхувам, че окупирах празника и с разговори и страсти по сватбата  ;), но като че ли и беше приятно. Не останаха много задачи, но все пак има дреболийки за доизпипване, а дяволът е в детайлите.
Какво ни остана... почти всички главни действащи лица са вече облечени, освен бъдещата ми свекърва, с която миналата седмица имахме два иключително изтощителни (и изключително неуспешни)тура по магазините, и ме е предупредила, че продължаваме като се прибера - държи двете да изберем роклята и, а няма желание да си шие. За младоженецът трябва да поръчаме жилетка (на цвят ще е като декоративните рози по роклята ми), да вземем ризи, колан и обувки.
Не сме направили все още резервациите за роднините в хотела, където ще отседнат - до края на тази седмица трябва да имаме всички потвърждения. И за нас трябва да си направим резервация за първата брачна нощ  :bravo: - избрали сме хотел Кристал Палас.
Остана да купим вино и уиски за ресторанта, да поръчаме тортата (поне сме я избрали) и кетъринг за у нас - за вземането на булката. Да уточним финално менюто в ресторанта (имаме списък с възможности), и (бррр, ужас!) да направим разпределението по масите, за да разпечатам аз тейбълкартите. Още не съм взела бутилки за ракията, като се сдобия с тях ще разпечатвам етикети. На диджея трябва да изпратя списък с музика, с фотографа трябва да се срещнем, за да си поговорим за фотосесията и да уточним часовете, в които ще се снима подготовката на булката. И другото са медицинските.
В последната седмица ще се разходя до църквата, за да занеса кръщелните (защото когато ние кумувахме, имахме инфарктен момент със забравени кръщелни, та парен каша духа :)), да поръчам пита за църквата, и да накупя вино, шампанско, почерпка за гражданското и църквата.
Като си гледам списъка, това са ни задачите. Не са много, но не са и малко. Осъзнавам, че ще търчим нагоре надолу като подивели коне, но няма как. Всъщност, повече ме е страх от гигантското чистене и подреждане, което ме очаква, така че съм си направила списък по дни за целия август  :P Къщичката ни е малка, и точно за това е задръстена с какви ли не вещи, които ще трябва да разгледам и да прибера/изхвърля. Искаше ми се да направим едно освежително боядисване у дома, но като съдя по времето и ентусиазма на половинката ми, май няма да се получи.
С една дума, навлизаме с двата крака в голямата лудница. Само преди няколко месеца имах чувството, че всичко това е толкова далечно, сякаш никога няма да дойде. Обаче ето - сватбата чука на вратата, готови или не, времето дойде. тази темичка го доказва.
Само докато пиша, дланите ми се изпотяват, пръстите ми треперят, а в гърлото ми се е образувала буца. Изглежда не съм толкова спокойна, колкото си мислех. Но... има ли спокойна булка?!
Извинявам се за безкрайно дългия пост - от вълнението е. Още веднъж, много благодаря на всички вас, виртуални приятелки  @}->-- - за милата тема, за подкрепата, за интереса към нас и нашата дългоочаквана сватба. Надявам се, че през този месец ще сте до мен и няма да ми позволите да се панирам  ;)

Ама няма за какво да се извиняваш! На мен лично ми беше супер интересно да прочета докъде сте стигнали, а относно усещането, че сватбата изведнъж е наближила – мнооого ми е познато. Човек се готви толкова дълго време, но самата сватба остава някъде в бъдещето... а ето я изведнъж, почти е станало време за нея! :)
Не се изнервяй и не се притеснявай, сигурна съм, че всичко ще мине прекрасно! А ние сме тук и стискаме палци остатъкът от подготовката да мине гладко.  *THUMBS*

Здравеййй и честита темичка ,мила  :bravo: Така като гледам ,аз съм мнооогооо по-назад в поготовката (ако това те успокоява по някакъв начин  ;)) Ще стискам палци за дипломирането :*

asseto е права, няма за какво да се извиняваш нали за това е твоята тема да ни разказваш с подробности  ;) УСПЕХ на дипломирането

roxanne, искаш или не искаш, виртуални или не, тук сме и нямаме намерение да се махаме скоро, така че... приготви се да пишеш и да разказваш!  :xixixi:

В коя църква сте вие? Колко време преди това трябва да се занесат кръщелните, аз дори не знаех, че трябва предварително...  :huh:

Кристал Палас е хубав, дано ви дадат и добра оферта!

Ехеее, то кречетало като мен само това чака - поле за изява :). Искате или не - ще разказвам  8P
Ние сме в "Света София" (църквата). Не че е нужно да се носят предварително кръщелните - просто аз така се уговорих с попа - да мина да му ги представя седмицата преди сватбата, за да не ги мъкнем на самата церемония. Като знам каква лудница ще е на сватбата, не ми се рискува да забравим някое кръщелно :). И така - по рано, да ни е мирна главата  ;)
Благодаря за стиснатите палчета за дипломирането  @}->-- Днес си получих рецензията и се оказа, че цялото треперене е било малко безпочвено - вместо да ме изяде с парцалите, рецензентката ме е похвалила  *YAHOO* Мисля си, като мине защитата, да и изпратя една кутия бонбони тайно (в смисъл, без картичка откого са  ;)).
Днес поръчах да ми направят кошничка за малката шаферка, но ще си я почакам до петък, че имали и други поръчки, а аз искам да е същата като другите кошнички. Записах си час и за зъболекар да ми махнат зъбен камък и да ми полират зъбките, че да се усмихвам на сватбата широко  :P. Пътьом си купих и книжка, която захапах, докато си пиех кафето насред жегата - "Яж, моли се и обичай". Тези дни, явно съм чула заглаавието някъде (разбрах, че скоро филм щяло да има по нея), все това ми беше в ума. И като я видях, веднага си я купих. Така че сега отивам да ям, да се моля и да обичам  8P. Може дори и да почета малко  ;)

Момичета, да се похваля - сдобих се с обички за сватбата  *YAHOO* Бяха ми голяма грижа, защото съм луд фен на перлите и държах да са златни, висящи и с хубава перла. След като обходих всички магазини, които намерих във София и Варна, днес най-накрая се прибрах с така чакания подарък (мама искаше да ми ги купи като подарък за рождения ден). Ще ги снимам при първа възможност щом се прибера вкъщи, защото тук нямам нито кабел, нито карт рийдър, за да сваля снимките :(
Една грижа по-малко  :)
Много исках да си намеря тиара с перли, пъл макар и фалшиви, но се оказа, че е абсолютно невъзможна мисия - всички са с някакъв бял метал, а моите бижута ще са от жълто злато и просто не се вързва. Знам, че бих могла да поръчам от някой чужбински сайт, но не ми се дават суми над 30-50 евро, а и не остана вече време. Ще си ходя без тиара :(
Утре мисля да хвана татенцето да посетим местната изба, за да видя какво бяло вино предлагат. Наумила съм си, ако е на добра цена, да се сдобия с 50-тина литра. Но ще видим.. Навремето имаха хубав мускат отонел, но беше отдавна...
Не напредваме кой знае колко за сватбата, само се щурам като побеснял кон по жегата и ми е топло, топло, топло! Раздразнителна съм, не мога да спя докъм 3 часа, докато не се поразхлади и от сърце се моля в края на август в София да не е толкова нечовешки горещо, защото иначе гарантирано ще припадна още преди да стигнем ритуалната зала, с тази моя чудовищна 4 пластова рокя. Вече направо ми иде да си блъскам главата в стената защо толкова исках да се женя в разгара на лятото...

Хаха, недей да блъскаш главата, не още! То има доста време до вашата сватба, може пък да поохлади (е, оптимистка съм, но...)! А щом имаш обичките имаш ли бижуто? Съжалявам ако съм пропусната, а междувременно си споменала за колието.

Ariel, отсега давам поръчка за 28 градуса в 3 следобед и около 25 към 7 вечерта. Ако има кой да чуе... :) Това за мен е перфектната температура. Е, обичам и по-топличко, но като се има предвид как ще съм се натруфила, повече от това няма да понеса.
Имам си всички други бижута, да. Те са ми "нещото" на заем - колие и гривна, а и един прекрасен пръстен върви в комплект, но за мое огромно съжаление май няма как да го сложа, тъй като ми става само на безименните пръстчета, а те (ще) са заети  ;) Даже май имам снимки нейде из галерията... Колието е семпло - един ред перли, но гривната е величествена. точно ми скрива отвратителния белег от несполучил опит за спасяване на падаща ютия...

roxanne, с много веселие и оптимизъм запълвш темичката си - продължавай все така.  *INLOVE*

За времето не се притеснявай - виж колко е непредсказуемо. Както пече и започва да вали из ведро. Днес е 40, утре 20 градуса.  *crazy* На нашата сватба кой можеше да предположи, че ще е 12 градуса в края на юни. От вълнение нищо няма да усетите, така че не се тормози от сега. Освен това навсякъде ще има климатици (предполагам)

Момичета, аз моята тема си я обърнах на дневник, но пък нали си е моя  :[
Искам да се консултирам с вас по повод на един мой сън онзи ден.
Значи, да си кажа, аз още не съм намислила как да кръстя масите в ресторанта. Не ми се иска да са стандартните цифри, опитах се да изнамеря някакви сортове рози (нали основната тема на сватбата е розата), но като че ли не намерих нещо подходящо. И сега, как това се вързва с моя сън :)
Сънувах, че се женя за принц  :[ Истински, с корона, замък и т.н  :P И седя си аз в покоите, облекли са ме вече (роклята беше много смешна, съвсем затворена и с едни дълги дантелени ръкави  :P) и току надничам скришом към двора на двореца - типичен градски дворец като в Лондон - където вече хората са се насъбрали да чакат кралската сватба, шаферките се суетят около мен и нещо ми обясняват, а на мен ще ми изскочи от притеснение. Като всяка принцеса си имах цяло ято шаферки - цели 12, всяка представлява месец от годината, и се обясняваха коя след коя върви,и т.н, репетирахме сценария. Някъде в този момент се събудих.
И освен че умрях от смях заради "кралската" си сватба, изведнъж ме осени идеята да нарека масите според месеците от годината - и без това ще са 12 или 13 (още не ми е готово съвсем разпределението, но ако реша да е така, ще ги сместя да са 12). На майка ми не и хареса - "Не искам", казва, "да седя на зимна маса, нали знаеш, че мразя зимата". Ама мене идеята продължава да ме яде отвътре... не знам как се вързва всичко това с розите, но... мисля си го и това е.
Вие какво мислите? (Не за идиотския ми сън ;)) Интересно ми е как би се възприело едно такова кръщаване на масите.
П.С. Ако не друго, поне се омъжвах за моя си мъж...  :bravo: То че го смятам за най-най е ясно, ама изглежда насън и титли раздавам...  =]
П.С.2 Забравих да се похваля - моя принц е рожденик днес!  :bravo: 

Ми лично на мен идеята със сортовете рози повече ми допада, а и ако сложиш и снимка на самата роза би се получило много хубаво. (не искам да те обидя, само личо мнение)

bubu, не ме обиждаш изобщо - такъв беше първоначалният замисъл, но освен Rosa damascena и Rosa Alba до други по-интересни сортове не можах да се добера. А ми трябват поне още 10 :(
Иначе за момента (ако не приложа идеята с месеците), тейбълките, които съм си направила са с една стилизирана роза, вплетена в лице на жена. Не го обясних много добре, но изглежда много красиво, жалко че не знам как да го прикача тук, за да го покажа. Но пак ще е с цифри, освен ако за 20-тина дни не изнамеря нужния брой сортове/видове рози.

Принцесо roxanne :bigthanx: , да ти е жив и здрав принца  :CHEERS:, много да те обича и ти да му отвръщаш със същото!  @}->--
Понеже доста голяма част от нашето тържество, също е посветено на розата - аз мислех да има маси с цветовете на розата (бяла роза, жълта роза, и т.н. или сортове рози). И към всеки цвят/вид роза - да отпечаташ такава на тейбълката.  *THUMBS*
Само идейка ;). Аз много го мислих този вариянт, но се спряхме на вариянта за мислителите.  =]

roxanne разгледай този сайт http://nataliya.kiev.ua/?lang=en&id=6495. (http://nataliya.kiev.ua/?lang=en&id=6495.) Може и да си го гледала, но на мен ми се стори, че има голямо разнообразие сортове, а и снимки има.

или пък http://urbanext.illinois.edu/roses/kinds.cfm (http://urbanext.illinois.edu/roses/kinds.cfm)

тук са изредени имената на различни сортове роз (http://www.everything-roses.com/types-of-roses.cfm)

ту (http://www.rose-gardening-made-easy.com/rose-varieties.html)  в  type of roses има много красиви снимки.

Дано не си ги гледала.

Lunno momiche, много, много благодаря за милите пожелания  @}->-- Надничам аз в твоята темичка и благородно завиждам за това, че концепцията вече ти е ясна. Не коментирам много, защото на фона на нещата, които пишеш, просто нямам какво да кажа  :P. Обаче мисля да си "крадна" някои от идейките за сватбената книга, просто не мога да устоя. Надявам се, че нямаш против  @}->--
Bubu, благодаря за сайтовете. Честно казано, не знам точно тези дали съм ги разглеждала, защото рових доста. Проблемът, поне според мен е, че имената, които са дадени поне на модерните рози, трудно могат да породят асоциация с цветето роза. А като се замисла моите гости масово какви са градинари, не съм сигурна дали някой изобщо ще разбере, че масата е кръстена на сорт роза...
Но има време, все ще ми дойде нещо наум.
Да разбирам, че на никой не му допада идеята за месеците?  :( Е, глас народен... Отказвам се тогава.

roxanne, чувствам се поласкана, направо  :[ . Много мили думи, благодаря ти!  @}->--
А за взаимстването за каквото и да било - няма  никакъв проблем. Това само може да ме радва - стига да ти харесва нещо и да те направи щастлива - действай! ;)

roxanne, идеята за розичките е супер, ако намериш такава бройка имена разбира се. Но мен много ме кефи и идеята за месеците, не знам защо майка ти е реагирала така.  :huh: Не знам коя от двете е по-оригинална, може би тази с розите.

А за съня ти просто нямам думи...  :funny: :funny: :funny:

Мила принцесо с дантелени ръкави  :laugh: да ти е жив и здрав принца, всичко което не се купува с пари и пари за всичко останало. УСПЕХ на дипломирането утре
 Идеята с розите е страхотна, дано да стане  :)

Уаууу... трогната съм, че някой си спомня точната дата на моята дипломна защита (при положение, че аз самата през ден проверявах да не би да съм се объркала  :[). Момичета, от днес официално съм магистър!  *YAHOO* При това отличник :) Вече мога спокойно да се концентрирам върху сватбата, че не остана :)
Принцът щедро се отказа от парти снощи, за да мога да се концентрирам върху дипломирането, но все пак отбелязахме повода с едно семейно ходене на кино (че на всичкото отгоре има брат-близнак и лъвчетата всъщност са две). Така че се събраха доста поводи за празнуване и смятам да се възползвам в идните дни :)
Колко е хубаво да не ти тежат университетски неволи  :bravo:! Бях забравила...
Благодаря ви за всички мили пожелания към моята половинка и съм сигурна, че толкова много хубави мисли няма как да не са стигнали до него, за да го ободрят и зарадват, дори и без да ви познава, мили хубави булчици! Аз сега отивам да се черпя и да мисля върху тейбълките  *THUMBS*

ЧЕСТИТО  :bravo:  :bravo:  :bravo:  И леко с почерпката, че като си намокриш прекалено краката те боли гърлото, а като си намокриш прекалено гърлото не те държат краката!  :funny: И да кажеш после какво измисли за теейбълките. Още веднъж ЧЕСТИТО ДИПЛОМИРАНЕ

Честито дипломиране и честит ти рожденник-принц (на патерица)! :)
Отпразнувайте подобаващо и двата повода довечера, нооо... препоръките на mstoqnova са много на място! :P

За розите щях да ти пусна един сайт, но гледам, че вече са ти предложили. Идеята за месеците ми се струва по-оригинална – един вид като символ, че и в студ, и в пек, и в добро, и в лошо, вие ще бъдете винаги заедно...  :P Но от друга страна наистина би било малко странно на августовска сватба да те сложат на маса февруари или ноември. :)

Честито дипломиране!  :bravo: @}->-- :bravo: @}->-- :bravo: :bravo:
Усещането е страхотно, да знаеш че вече нямаш университетски ангажименти и да си мислиш само за сватбата. И аз бях така преди месец, даже толкова се бях притеснила дали всичко ще мине ок, че дори и вече месец по-късно още не мога да осъзная, че имам едно нещо по-малко на главата си.
Да ти е жив и здрав рожденника, малко на патерица!
Пожелавам ви да са спокойни последните организационни дни и да е голяма веселба на самия ден!  :danceg:

Благодаря ви, момичета, за поздравленията и честитките  @}->--! Има нещо вярно, че след толкова време (аз се забавих 3 години и се дипломирах в последната възможност преди да изгубя права  :[), някак просто не мога да осъзная, че това вече е минало и не ми виси над главата като дамоклев меч...
От няколко часа се опитвам да направя нещо като списък с музика за сватбата. Оставям настрана музикалните предпочитания за празненството, но чак сега осъзнах колко много задължителни ритуали има, които изискват музикален фон. То първи танц, последен танц, танц на булката с баща и, поздрав за родители, за кумове, пък хвърляне на букет, на жартиер, разрязване на торта... Луднах, меко казано. И не поради липса на избор...
Обаче позациклих на песента за разрязването на тортата... Имам някакви идейки, но ми се иска да чуя и мнения на вече минали през това момичета, както и на тези, които им предстои и вече имат ясна идея. Помагайте, моля ви!
И още нещо... замислила съм танцът с татко да не е стандартният блус, спрях се на една песничка на Van Morrison - Brown eyed girl (в един по-консервативен вариант, в който единственият ред, споменаващ някакви по-романтични емоции е спестен). Ето това е песента: http://www.youtube.com/watch?v=-126K1EfroA (http://www.youtube.com/watch?v=-126K1EfroA) Как ви се струва, подходящо ли е, или няма да се възприеме много добре?

roxanne, много ми харесва песента за баща ти, която си избрала, супер е, че не е традиционна и бавна!

А за другите неща си права - оказва се, че не е толкова лесно да се изберат всички тези песни. И като си представиш, че само докато минат всички тези традиции и поздрави и то сватбата минала!  :girl_impossible:

Относно тортата, на сватбите, на които съм била тортата е била рязана на много тиха музика, почти не се чува дори, лека и нежна и ДиДжеят говори през това време. Т.е. каквато и песен да избереш, очаквай, че много малко хора наистина ще се заслушат, някоя приятна баладка би била прекрасна или малко по-бърза песен пак става. Или пък използвай песен, която си отхвърлила за първи танц, но ти харесва. Но по-важни са поздравите според мен, те ще се забележат от хората.

Аз обичам да изненадвам хората и за песен по време на рязането на тортата бих избрала нещо като Remmstein Ich Will, ама то аз съм луда, хаха!

Oуу, много ме е яд, че напоследък нямам време да следя всичко- та с голяяямо закъснение - честита тема и честито диплмиране!

Само да вметна - и аз си взех тези дни - Яж, моли и се и обичай, някак си магнетично ме привлече тази книга, чак след това разбрах че и филм щяло да има и е популярна въобще, брех!

За песните - лелее колко работа ме чака, аз мислех че трябва да избера само за 1ви танц  O_O
Относно имената на масите - аз съм за розите, не за месеците. Може да не са сортове - а примерно олицетворения на розата, като благоуханна, кралица на цветята, маслодайна, знам ли, нещо такова?!

Хаха, Ариел - на тази песен ще настане брутално омазване с торта, на мен доста ми действа музиката на настроенията, на меланхолична песен мога да се разплача от раз.

Brown eyed girl  - супер сладка песничка, пасва на баща/дъщеря  *THUMBS*

roxanne песничката за бащати и на мен ми се струва много подходяща.  :bravo:

Лелееее нямах представа, че трябва да си изберем песни за всичките ритуали   ohmy  и аз като conflate си мислех, че е само за първия танц.   :girl_impossible:

Благодаря ви, момичета, за подкрепата за танца с тати. Сега ще му я пратя и на него да я чуе и да си каже мнението, дано му хареса идеята :)
conflate, това за олицетворенията  на розата е много идейно, сядам да мисля хубави сравнения!
А за песните - не знам дали е нужно ние да ги избираме, но при положение, че така или иначе ще има такива ритуали и те ще са на фона на музика, предпочитам аз да си избера парчетата, които ми се струват най-подходящи и ме вдъхновяват най-много, вместо да оставя диджея да действа по свое усмотрение и да съм n-тата поредна булка, разделила се с жартиера си на фона на Джо Кокър  ;) Не че не харесвам Джо Кокър, но, специално за тази игра/ритуал, някак по-отвътре ми идва например Crazy на Aerosmith... Ей такива работи, затова съм седнала да се занимавам.   

Здравейте пак :)Завърнах се преди малко от един кратък уикенд сред природата - с половинката решихме, че сме заслужили малко почивка на зелено и отпрашихме към едно Асеновградско селце, където той си ловеше риба, а аз мързелувах на басейна два дълги дни  :danceg: Отрази ни се прекрасно :)
Обаче... (винаги има обаче  ;)). Девойки, яко ме затресоха нервите  :[ В момента, в който календарът на телефона ми смени цифрата на месеците от 7 на 8, в главата ми светна не лампичка, а прожектор - "Леле, сватбата наближава!!!". И докато хората се излежаваха блажено по шезлонгите, аз с физиономия на мъченик дращех списъци със задачи :(. Мама му стара, осъзнавам, че без значение колко време подготвям някакво събитие, винаги накрая финиширам с отчаяна молба към небето "Господи, само ако имах още няколко дни...!" Е, накрая всички се нарежда, но с цената на много нерви.
И сега съм нервна. Списъкът със задачите надвишава половин страница. Останали са точно нещата, с които ме е мързяло (или не съм искала) да се занимавам в изминалите месеци. Сега обаче няма накъде да отлагам. И си го изкарвам на който е наоколо (слава Богу, милото успявам да го щадя - със спокоен тон му възлагам задачки, които той се заема да разреши на момента. Например днес му поставих като краен срок да уреди шпакловането и боядисването на коридора до 15 август и той се зае да организира бойната група на момента :)). Обаче други неща не са толкова лесни... Кажете ми, моля ви, възможно ли е изобщо да се науча да танцувам сиртаки за 20 дни?! Обаче, ако искам сватбата да протече така, както си я представях месеци наред, трябва да го направя. Някъде между украсата на чашите, подготовката на моминското парти, подреждането на гостите по масите и чистенето на прозорци...
Такива ми ти работи... Като се гледам, по-добре да ходя да пиша в темата "Стресът преди сватбата". Засега обаче ще си го спестя. Имам още 20 дни да изперкам окончателно...

Хей roxanne, първо спри за момент и дишай дълбоко!  :P

Така, значи сиртаки можеш да се научиш и за по-малко време, аз успях точно за една вечер! Нещицата за правене са напълно изпълними за времето, което имаш, което не е никак малко все пак - до 21! А аз да попитам защо ти сама ще си организираш моминското парти, не е ли по принцип задължение на кумата и приятелките?  :huh:

Дишам, издишам. И пак :)
Кумата ми, милата, е безкрайно отговорен човек и се стреми да направи парти по учебник. И то такова, че да ми хареса във всеки един детайл. Което значи, че се консултира за мнението ми по всички въпроси - дали в София или извън, дали в пиано бар или в караоке, да ходим на стриптийз или да ми викат стриптизьор - все такива неща... Аз още не съм си избистрила концепцията как си представям партито и ми е малко тегаво. А тя, нали си е толкова организирана, миналата седмица като говорихме, каза да си помисля спокойно и ще се чуем другата седмица. Което, доколкото я познавам, значи, че утре ще ми звънне да пита дали вече съм си изяснила идеите. Не искам да я поставям в стрес, защото не го заслужава. Но наистина не знам какво искам. Накрая ще и кажа да ме изненадат и ще се свърши, но като че ли ми се искаше да я улесня. Само че наистина не знам  :[
Относно сиртакито, аз съм госпожицата с двата леви крака. Честно, не ми се вярва да се справя за 1 вечер, като се има предвид, че не мога да танцувам народни танци - никакви! - просто това не е моят ритъм, не ми е в кръвта. Мамицата му, справям се що-годе прилично с тангото, но хората са ми жива мъка - или ще се пребия, или ще отрепя някой. Но нали съм си наумила да танцувам сиртаки - запънала съм се като магаре на мост и не искам да се отказвам. Ще си организираме няколко танцувални вечери с приятелите, дано да ни научат...

Хей, спокооооойно...  ;)
И сиртакито ще научиш (а и да оплетеш краката малко, кой ще забележи :) ), и чашите ще украсиш (не им се престаравай), и страхотно моминско парти ще имаш.
Мен ако питаш, кажи на кумата ти да те изненада и не го мисли толкова. Спонтанните неща се получават най-добре обикновено. Тя че ще се подготви, ще се подготви, но всеки от вариантите си има предимствата, така че каквото и да избере, според мен ще си изкарате супер.
Радвай се на факта, че има кой да ти организира моминско парти, при мен няма кой, а и приятелките ми и кумата са пръснати насам-натам и пристигат точно преди сватбата.  ;)

Хвани списъка със задачи и виж кои от тях можеш да задраскаш, кои можеш да делегираш и кои трябва непременно ти да свършиш. Познато ми е усещането да искаш да държиш всичко под контрол и ако не да го свършиш сама, то поне да надзираваш дали отговорникът се справя по твоите критерии, но това повярвай ми само вреди. Нещата си стават едно след друго и дори да не са както си ги представяш първоначално, това не пречи да станат дори по-хубави. Остави си нещо за изненада на собствената сватба, иначе няма да е интересно.  ;)

Няма човек, който да не се е научил да танцува хора, колкото и да е скатаран с тях  :girl_wink: По сватбите масово се пуска право хоро. Сигурна съм, че след една-две вечери репетиции с приятели, ще очароваш всички после.

Благодаря ви, милички, за подкрепата  @}->-- Мисля, че изнервянето при мен се получи от къщната работа :( Вече и по нервите на Георги започнах да лазя - само гледам с трескав поглед къщата и мрънкам "Това трябва да се поправи, това - да се боядиса, онова - да се прибере някъде, не знам къде, намери му място, тука снимки ще се правят!"  :[ :angry:
Ей сега съм се хванала да търкам банята отгоре до долу, стигнах горе-долу до половината и ми се схвана кръста. А нямам кой да ми помогне :( - майка ми е див чистофайник, който само ходи нагоре надолу и търка всичко, изпречило се пред очите и, но проблемът е, че ще дойде в София вечерта преди сватбата. Дори едва ли ще дойде вкъщи, отиват направо в хотела. Ще се появи у нас чак в деня на сватбата и, ако не е излъскано, ще се хване да чисти.И ще ми скапе настроението. Затова съм се хванала да лъскам, за да няма какво да търка.
Другата седмица ще боядисваме (слава Богу, само коридорчето и вратите, че за друго време няма), ще търкам прозорци, первази, огледала, ще полирам мебели. Лампите трябва да ги излъскам, пердета има да се перат, покривалата на диваните и фотьойлите също... Ако мога, ще измия и стените, но не знам дали ще ми стигнат силите. Пренареждам всички открити шкафове в дневната и кухнята, защото е едно помещение, там ще са гостите и ще се вижда. Изобщо - това, което най-много мразя, ми се изсипа на главата  :( И съм зла  :angry:
Извинявам се, че обърнах темата на бюро оплаквания - просто ми идва нанагорно, а не искам да си го изкарвам на Георги, затова използвам тук да смъкна напрежението. Той не може да ми помогне - излиза сутрин към 7.30 и не се връща преди 8.30 - знаете как е, като имаш собствен бизнес :(
Тази седмица ще го юркам да подхванем сиртакито - все някак ще го докараме, като съм с тая моята огромна рокля, дето ми крие краката, вярвам, че все ще го докарам. Проблемът е, че съм перфекционист и всичко, което не е близо до съвършенството (по моите представи) ме дразни. Обаче, няма на къде, ще трябва да се задоволя с щипка посредственост...
Оставям ви, отивам да довърша банята :(.

roxanne всичко, което казваш е напълно нормално. Ние другата събота и неделя ще подхванем лудото чистене. Ако това те успокоява ние имаме сериозен проблем с мухъла и всичко смърди на зла гад, но хазяина ще разбива след сватбата, защото не се знае точно къде тече и може да не успеят да вкарат в ред нещата.

Ако имате възможност излезте събота или неделя някъде - в зоопарка или някъде на Витоша. Да ти кажа при нас много смъкна напрежението и сега си се подготвяме без да сме зли  *THUMBS*

Момичета, да се похваля - поуспокоих се малко :) Даже успях да си украся шампанското - трябва да ви кажа, че никой пациент в спешното не е бил бинтован с толкова внимание :) И толкова пъти препсуван заради извивките си  :P. Купих и вино за църквата. Него поне няма да го украсявам много-много, само му махнах етикетите и сложих готовата украса през гърлото. Още не съм ги снимала, но мисля, че се получи що-годе добре. :)
А преди малко съвсем спонтанно седнах и направих менютата за гостите - мотаеха ми се 50-тина листа хартия в екрю, които най-накрая си намерих предназначението :). Всъщност, самото меню още не е изяснено на 100%, но пък дизайнът го има   *THUMBS* Щом го фиксираме окончателно (надявам се в събота), ще ги разпечатам :).
Тази вечер вечеряхме с бъдещите ми свекъри и направо ми идеше да ги разцелувам - готови са да помагат по всеки един въпрос (както и да не се месят по никой без да им е поискано мнението), през цялото време ни успокояваха, за да не изпаднем стрес и най-вече, категорично озаптиха другия си син в надеждите му за яко чалга на сватбата *YAHOO* Как да не ги обичаш?!
Колко малко му трябвало на човек, за да му се оправи настроението  ;) :danceg:

Браво момиче, ей така те искам! А, тва сиртаки - щом си с 2 леви ще го научиш айде не за 1 вечер, ами за 2, не се давай!

Само така, roxanne, пълниш ми душата, като те чета!  :)
Спокойствие и силна храна, както казва майка ми, и всичко ще е наред.  ;)

Готини свекъри, ммм, ммм! Браво!  :) :) :)

 :bravo: продължавай в същия дух на успокоение. За сиртакито съм сигурна, че ще успееш нищо че са ти леви краката conflate е права, после ще има да ни се хвалиш колко си добра  ;)

Хей roxanne, успя ли да снимаш бутилките? Кога започваш със сиртакито?

Ariel, така и не стигнах до фотоапарата. Вчера се оцъклих рано-рано сутринта (това почти никога не ми се случва) и седнах да правя списъци и графици, после хукнах при шивача на костюма на милото да видя какво става с жилетката му (и добре, че отидох, защото като нищо щяха да му ушият жилетка от някакъв прасковен сатен, който няма нищо общо с цвета, който ни трябва и щеше да прилича на келнер с него). Ходихме да търсим подходящ плат, после обикалях по магазините да му търся ръкавели. Като се прибрах, направих разпределението на масите и започнах с тейбълките, но много ми се доспа и се тръшнах да подремна. Като се надигнах се захванах да избера кетъринга за вземането на булката и като погледнах - станало 7 часа. Бегом до пазара, готвене, вечеря. Междувременно прехвръкнаха изскри вкъщи покрай моминското и ергенското парти, но все пак се разбрахме - датата е насрочена за 14 и за двете  :P. Но заплаших милото, че ако ме ядоса нещо, случайно на 13 вечерта ръката ми ще трепне над салатата му и вместо с дресинг, ще я залея с разхлабително  ;)
И понеже доста се бяхме поизнервили, пуснахме си "Здрач" - много обичаме и двамата сагата и винаги ни действа страхотно :). И после около 12 вечерта се справихме и с музиката за диджея, та днес да му пусна списъка. Като цяло, изморителен, но ползотворен ден. Но просто не ми остана време да наредя бутилките за снимка. Изхвърча ми от главата :).
Сиртакито, живот и здраве, днес или утре ще го подхванем. Ще се съберем с нашите приятели - танцьори да ни учат. Пък да видим какво ще стане :)
Но преди това се захващам да украсявам чашите и, колкото и да ми е омразно, продължавам с чистенето. Няма как - лудницата е пълна. Само да не забравя да пратя на кумата списък с приятелките за моминското парти, че и обещах...

Да си добавиш в списъка със задачки:
"Да покажа снимки на съфорумките от моминското парти" :P

Хаха! Lionelsa много хубаво го е казала!  :)

Може да няма моминско парти. Може да няма сватба.  :(  P-(
Ако мъжът ми утре не се оправи с медицинските, няма сватба и толкова!
Имаше една единствена задача - да направи медицинските. Да обясни, че жена му по-скоро ще се разхожда без скафандър на луната, отколкото да позволи да и вземат кръв. Това ми беше условието, като приех да се оженя за него.
Отишъл хубостника, сложили му всички печати на двете медицински и му дали направления за васерман за двамата  :angry: :angry: :angry:
Казах му да прави каквото ще, утре като ходи да му вземат кръв - да ги омайва, подкупва, заплашва, обаче без номера от васермана и на двете медицински утре да не се връща, ако ще има сватба. Ако не - продължаваме да си живеем така, не ми дреме.  }:-> Тооооолкова съм бясна, че не мога са спра да рева от 1 час. Изчистих цялата къща, обаче не помага - продължавам да се треса, да скърцам със зъби и да не мога да си намеря място. Свършиха ми цигарите, а съм толкова подпухнала от рев, че не мога такада изляза. Не се побирам вкожата си! }:-> }:-> }:->

Ей, спокойно roxanne! Толкова ли е зле положението наистина? Имаш фобия от взимане на кръв ли? Не може да не са ти взимали кръв досега. А какво са му казали на мъжа ти и къде е питал?

Успокой се мила, сега си афектирана и естествено всичко изглежда зле и без разрешение на проблема, но рядко е така наистина!

roxanne, успокой се, сигурно ще се оправят нещата. А и в момента нищо не можеш да направиш, а и нищо не се знае още.

Не искам да се бъркам, но това с вземането на кръв все някога ще ти се наложи да го правиш, не знам какъв е точно проблема там, но се надявам и за твое добро, да го разрешиш, все пак в днешно време има толкова много клиники с много много добри професионалисти...

На нас ни взеха кръв от пръста. Стана за секунда. Ако не успеете да склоните лекарите да вземат само от единя, това също е вариант.

Толкова е лошо положението, да. Вземали са ми кръв, когато е било наистина наложително. И той е присъствал, знае за какво става въпрос. Надрусана с успокоителни два дни предварително, абсолютно никакъв сън през това време, зла като оса. И тези, които ми взимаха кръв тогава, едва ли биха се навили да повторят. Щото ако всеки пациент им се тресе в конвулсии по 40 мин, така че да не могат да го доближат с иглата, а щом най-накрая успеят, им се срине в краката в безпомощно състояние, къде ще му излезе края... Така че, не, това бих си го причинила само при сериозна необходимост - когато наистина се касае за сериозна заплаха за здравето или живота ми.
Ходил е при личната си лекарка, щото толкова му е акъла. И тя му нашаткала печатите и го пратила за кръв...
Той ще ходи да му взимат кръв утре, дано се съгласят да впишат резултата и на двете медицински. Да ми вземат кръв от пръста също е вариант, аз само вените не давам да ми бучат. Ще видим.
В момента се чувствам адски смачкана, опротивяла ми е и сватба, и всичко... :(

Имате ли познат лекар който знае за твоето положение и би ви разбрал и препратил на място, където няма да ви искат кръв? Или наистина от пръста щом това е ок. Сигурна съм, че ако отидете в частна клиника ще ви изслушат малко повече, отколкото другаде. 

Нямам предства, май не съм в състояние да мисля в момента. При мен проблемът е, че дори само при мисълта да ми вземат кръв ми се стяга гърлото и ми избиват сълзи в очите, реагирам много зле, в смисъл нападателно. Ужасно е, момичета. Не искам да съм там, защото почнат ли да ме придумват, ще се разкрещя и ще разваля ефекта на убеждаването. Осъзнавам го на рационално ниво, но емоционално в такива случаи се чувствам като животинче, сгащено в някой ъгъл, започвам да се браня. И затова оставих той да се занимава. Ще видим какво ще стане. Нищо не мога да направя сега. Дори не мога да мисля за варианти. 

Мила само се успокой. Имам приятели в София, в тяхния случай обаче мъжа беше в твоето положение. Намериха от къде и си изкаараха медицинските за един ден без никакви игли. Сега ще правят и нашите. Ще им се обадя да ги питам, ако искаш

Момичета, поуспокоих се, благодарение на вас и най-вече на една съфорумка, тя си знае коя е, която буквално ме възроди от мястото 2м под земята, където се бях свила  @}->--
Утре сутрин ще помолим в лабораторията - така и така има направление и за мен, просто да разделят кръвната проба на Георги на 2 и да си има и на мое име официална проба, пък макар и не с моя кръв. Така и вълкът ще е сит, и агнето цяло. Ако обаче не искат, прибягвам до вариант 2.
Най-после се усмихнах днес...  *THUMBS*
Но иначе, нали денят е скапан и нищо не върви, поръчах бутилките за ракията (чак от Пловдив, защото ненамерих в Сф къде ги продават на дребно), обаче имбили свършили запушалките  O_O Пък от където зареждали били в отпуска... И от немай къде, ще купя коркови тапи и уред за запушване на бутилките с тия тапи. Пък в ресторанта ще ги отварят с тирбушон...
Днеска само ядове, значиии. Но всичко е добре, когато завършва добре. Чак ме е страх да се захвана да украсявам чашите - както ми е тръгнало, ще взема да ги счупя  ;). Но, мисля си, може да е за добро  :P Както и да е, поемам си дъх, вадя материалите за труд и техника и започвам :)
Благодаря ви за всичко - за съпричастността, за помощта, за това, че ме изтърпяхте!  @}->-- @}->-- @}->-- Дано от тук нататък всичко е наред!

Ей много се радвам, че си успяла да намериш и втори вариянт. Стискам палци утре всичко да е наред и да мине без излишни нерви  *THUMBS*

Момичета, идвам да се похваля  :) Пристъпът на паника се оказа малко излишен  :[. Медицинските ни се оказаха редовни и от няколко часа целият пакет с документи отлежава в гражданското, в очакване на 21 август  *YAHOO*
Реших да си спестя няколко дни нервичене и ги занесох още днес - жените бяха много мили и ги приеха без възражения, дори и да е малко по-рано от предписаното в бланката :). Така че със зарадвано сърце и съвсем искрено нетърпение вече мога да кажа - сватба ще има! И то за чудо и приказ!  :bravo:
Но от целия гърч вчера имаше полза - милото осъзна, че съм се пренавила покрай приготовленията и сега не ми разрешава нищо да правя  :P Дори не позволи бутилките за ракията да пристигнат вкъщи - само ми ги показа и ги експедира у майка си, където после ще занесе и дамаджаните с "таткова резерва, реколта 1992" :). Майка му има грижата да ги измие, да ги напълни и запечтата. Малко ми е странно, не съм свикнала друг да ми върши работата, но мисля, че е прав - много ми дойдоха вълненията и не е нужно винаги всичко да правя сама. Така че от мен се иска само да разпечатам етикетите и да им ги дам  :danceg:
След като този най-голям препъни-камък пред сватбата вече е зад гърба ни, другите неща ми се виждат такива дреболии, че дори не се сещам за тях. Едно ми е леко, леко...  :danceg: Иде ми да полетя от радост и трепетно очакване  :bravo:

Ето това вече са истински предсватбени трепети. Радвам се, че нещата при вас са се успокоили и вече се радвате на живота  :bravo:

Аз да се отчета, че почти всичко вече е готово - вчера избрахме окончателно менюто в ресторанта, а днес поръчахме и тортата  *YAHOO*. Останаха някакви дреболии, основно по младоженеца  ;) - костюмът му все още се шие, но имайки предвид, че го шие фирмата на негов приятел, който при това е канен на сватбата, няма как да не го доставят навреме. Трябва да е готов до края на седмицата. Ще му вземем колан и бельо и още една риза, защото с всичкия си акъл е поръчал само 1, но това са бели кахъри.
Ще ходим да купуваме безалкохолни, мезета и ядки, но това ще е към 18-19 някъде. Тогава ще поръчаме и плата с мезета за у нас (за вземането на булката) - отказахме се от кетъринга, предвид това, че се очаква голяма жега и на никой няма да му е до ядене. На 20 вечерта ще скокнем за един "наръч" рози  ;) - за менчето и за кошничката на малката шаферка, която ще ръси розови листенца пред нас. Тия дни ще разпечатвам етикети за бутилките ракия (днес ги преправях основно, щото мойто мило е голям мърморко и пак не ги хареса) и менютата за гостите в ресторанта. И ще чистя. Но не остана много и за чистене :).
Идната седмица ще ходим с декораторката за последни щрихи по украсата на ресторанта. Тогава ще оставя и скица с разпределението на масите. Ще се срещнем с DJ-я да преговорим сценария и да му връча списъка с музиката (който е почти готов - само поздрав за кумовете и песента за хвърлянето на букета са двете точки по които се колебаем, но поне има една-две идеи). Ако успеем, ще се видим и с фотографа за последни инструкции. И ще занеса кръщелните в църквата, за да ни е мирна главата на сватбата.
Последната седмица се очертава разделена на две - до четвъртък тотален релакс, после един последен юрюш (чистене на стъкла и финално почистване отгоре-отгоре на къщата), посрещане на нашите в петък и последно търчане за дреболии, като пита, цветенца и мъкнене на багаж към ресторанта. И после - Големият Ден :)
Моминското и ергенското парти са насрочени за събота, 14 август. Проблемът е, че почти половината ни приятели са извън София, но някак ще го преживеем и двамата. В началото малко се сдухахме, но после се успокоихме, че камерният състав не винаги означава по-малък купон. Понякога дори е точно обратното :). Което ми напомня, че вече 5 дни обикалям напразно магазините в търсене на рокля за моминското ми парти... Искам рокля, която да е до коляното, едновременно елегантна и секси. Оказа се все едно търся бял носорог по улиците на София :(. Но се успокоявам, че дори да не си намеря, мога да се появя и по-дънки. Това си е моето моминско парти, така че дори по нощница, ако настоението е на 6, пак ще се забавлявам страхотно. Но пък, като се замисля, аз дори си нямам нощница... (ако не броим едни прозрачни парченца плат с друго предназначение  :[)  :P
Този пост пак стана ужасно дълъг... Нищо, поне си казах всичко  ;) :P

Ей как върви? Как са обувките, разтъпка ли ги вече? Успя ли да намериш рокля за моминското парти?

Нямам си още рокля :(. Сетих се за нея, че ще ми трябва, докато бях при мама във Варна. Там видях толкова много хубави дрехи, че си мислех, че ще е супер лесно да си намеря нещо в София. А и бях пазарувала доста, пътувах само с ръчен багаж и нямаше къде да я сложа (знаете как е по самолетите :().
Тук обаче ударих на камък. Мама предложи да ми купи едно-две неща и да ми ги изпрати - в крайна сметка, може и да рискувам така - ние имаме що-годе сходен вкус :). Но и днес ще пообиколя за последно.
Обувките като че ли са по-скоро неудобни :(. Но всъщност краката ми това лято са особено чувствителни, защото съм купила поне 6-7 чифта и все нещо не ми е удобно. Ще ги нося всеки ден по малко, пък дано да свикна  :) Отказвам да купувам друг чифт.

Ехо, на кои песни се спряхте за сватбата, можеш ли да споделиш? Ние тепърва трябва да избираме и направо ми се вие свят - кумове, родители, туй, онуй!  *crazy*

И аз се присъединявам към тази молба! :)  @}->--

Веднага споделям, но предупреждавам, че моят вкус е малко... особен :). Милото ми е свикнал и понеже никога няма да се сети да си пусне музика, а и е всеяден в музикално отношение, като цяло коментарът му за всичко беше основно: "Супер, миличка!" и "Е, много готино!" и в общи линии, музиката съм я избирала аз, което пък значи, че едва ли ще се хареса на много хора :)

Влизане:
Сватбен марш
Многая лета (след ритуалите по захранване)

Първи танц:
Flightless bird, American woman – Iron and Wine

Танц на булката с баща и:
Brown eyed girl – Van Morrisson

Танц на младоженеца с майка му:
Blessed - Elton John

Поздрав за родителите:
Parla piu piano – Gianni Morandi

Разрязване на тортата:
Thank you for loving me – Bon Jovi

Хвърляне на жартиера:
Crazy – Aerosmith

Последен танц:
Camino – Лили Иванова

+ танц на булката с вуйчо и :)
N'Oubliez Jamais - Joe Cocker

За последно остава да уточним песента за хвърляне на букета (милото предложи да е The Crown and the Ring na Manwar  :P, ама още се колебая :)) и поздравът за кумовете ни. И те са малко странни птици, та е трудно да се спрем на нещо, което да им допадне. Кумата има за задача да ми докладва за песен, която е значима за тях, ама още се скатава :). Ако не се обади до четвъртък, ще ги изненадаме с нещо на Buena Vista Social Club  :P (кумът много ги обича) и ще ги видим тогава  :girl_wink:
Поздравления от гостите ще приемаме на фона на евъргрийни. Имаме и дълъг списък с поздрави за отделни гости (братята, кумците ни, любими песни на родителите и т.н). Но като че ли това са "официалните" ни песни :)

П.С. Току що се присетих за песен за букета - Rain на Madonna :)

roxanne, благодаря ти, че сподели с нас музикалния ви подбор! :)
Подравявам те за стилния избор!  :bravo:

И аз се присъединявам към поздравленията за музиката, чудесено сте ги подбрали  :bravo:

Хей roxanne, супер избор! Не знам защо мислиш, че вкусът ти е странен, аз мисля, че много от песните, които си посочила са перфектни за целта!  *THUMBS*

roxanne, откъде са свещите в галерията ти? аз от доста време си търся такива
пожелавам ти приятна и лека подготовка (доколкото е възможно със задачите по чистенето)

Здравейте пак, момичета  :)
Прибирам се щастлива и доволна от днешния богат улов по магазините  :bravo: Имам си рокля за моминското парти  *YAHOO* Която се оказа, че се връзва перфектно с комплект бижута, които се търкалят от няколко години забравени по кутиите, както и с едно чанте, купувано за нечия сватба и захвърлено в гардероба  :bravo: Намерих си и обувчици. Целият пазар ми излезе 74лв  *YAHOO*
Много се радвам, че харесвате музиката - честно казано, притеснявах се малко, че не са от "традиционния" сватбен репертоар и не знаех как ще се възприемат  :)
Evane, свещите са от Варна, сватбен бутик (ателие или там както се води) Десислава. Със сигурност имат сайт, може да погледнеш. Свещите са страхотни (поне според мен), нямат брокати и прочее дивотии, само някаква фина плетеница в основата, от същия материал, за да не са съвсем постни на цена от 8лв двете  *THUMBS* Мисля, че бяха словенски и се водят некапещи. Единственият им недостатък (ако може да се нарече така) е, че не са от най-дългите, но в свещодържачите си изглежадт супер.
Чистенето вече не ме плаши  :) Всъщност, откакто решихме проблема с медицинските, нищо не ме плаши. Остана да позачистя малко кухнята и да измия прозорците, със съответното пране на пердета. Точно 2 дни работа е, при положение, че не се презорвам, и съм го насрочила за 17-18 някъде.
Точно сега ни правят коридора и в къщи е паднала малка бомба, но за още 2 дни всичко ще е готово и ще мога да си разчистя и подредя.
Като цяло спокойна съм. Отдала съм се на приготовления за моминското ми парти (а и с тях приключих с днешните покупки) и на сладко нетърпение тези 11 дни да се изнижат  ;)

Ехе СУПЕР, вече си имаш рокла  :bravo: За музиката няма за какво да се притесняваш, СТРАХОТНИ песни са.

Благодаря, mstoqnova  @}->--
И понеже подготовката за сватба си е чиста въртележка, денс пак съм долу :(
Вкъщи цари хаос :( Опитваме се да направим само едно малко коридорче, но все едно в цялата къща е паднала бомба :( Мръсно, разхвърляно, навсякъде се търкалят обувки, нищо не си е на мястото :( За капак котката през нощта е съборила една стъклена купа, пълна с морски пясък и камъчета, която държах за декорация в банята и намерих цялата баня в стъкла, пясък и камъни  :angry:
Просто не ме свърта вкъщи... Още поне 2 дни ще е така, а после само Господ знае колко време ще ми трябва да внеса малко ред. А животното продължава да събаря каквото намери  :angry: - понеже нищо не си е на мястото  :no:
С една дума, не ми е ден :(. Винаги, когато у дома има ремонти, излизам от равновесие :(
Ще се постарая да си намеря задачки извън къщи, защото иначе ще откача...

Леле, миличката! А мацата бели прави, а? Ами заели сте се с много неща, няма да крия - сватба, ремонт, кой знае още какво, и не ви е лесно, но не е и непосилно! Стискай зъби още малко и после ще  :smoke:

Мерси, Ариел - и мен представата за бягството след сватбата ме държи :) А и мисълта за самата сватба, де  :[
Дзверът е голям дивак, а сега хаосът у дома го стресира още повече. Не мога да му се сърдя на животинчето, но ме хвана яд, че само ходя да оправям щетите подире му  :angry:
Аз се прибрах от моите скитания - прекалено ми е топло  :\
Сега ме е яд за този ремонт, защото беше моя идея, но просто нямаше начин. Сменихме вратата на банята, когато я правихме миналото лято и срам, не срам, признавам, че още си седеше на замазка около вратата в коридора  :[ А това майка ми нямаше да го понесе, щеше в деня на сватбата да извади четки и боя, за да го оправи. Или, ако не може, щеше да омрънка света  ;) И за това...
Поне моите ангажименти за моминското парти вече са свършени - купила съм си всичко, прозвънила съм дружките да разбера кои са в София и кои не, пратила съм списък на кумата. От тук нататък - да се оправят :). А тя, милата, вече е направила резервация. Само дето аз не знам къде  ;)
Стискам зъби още малко - днес майсторът слага грунд на стените и утре прави мазилката. Лошото е, че ни е приятел и минава през къщи като приключи на работа, така че работи само по няколко часа вечер. Но, от друга страна, поне нямам разни непознати из къщата и си бъбрим докато мъжа ми се върне :)
Остават още 10 дни до голямото събитие. Наистина ли са толкова малко?! Добре, че си имам задачки, за да не ме разтресе треска...  :[

Здравейте, коконки! :)
Гледам лунната красавица се е отбила с разказче :) Миличка, стана ми много забавно как съм станала нарицателно за пъзла  :P Относно бижутата - аз лично не харесвам нищо посребрено, позлатено и т.н - просто в един момент банята пада и си оставаш с една тенекийка. Но, ако наистина си се влюбила в тези бижута - вземай ги и не му мисли! Ние няма да векуваме на тази планета, че да искаме това и от бижутата. Важно е да имаш точно това, което искаш  @}->--
Ние точно се връщаме от среща с диджея и мисля, че ни се очертава една страхотна сватба  :bravo: С него се разбираме с поглед, така че очаквам да държи всичко под контрол  :) Другата седмица мисля да се видим и с фотографа, за да съм спокойна за всички най-важни участници. Само че, чак сега осъзнавам, другата седмица СЪС СИГУРНОСТ ще се видим с фотографа... :[ Щото ще се женим... Майко мила! Още не мога да свикна с мисълта...
Днес целият ден се занимавах с къщичката ни - играх си на бояджия и сега си имам чисто нови врати  *YAHOO* После чистих, подреждах... Почти приключих с къщната работа. Смятам утре да довърша почистването и за другата седмица да си оставя само прозорците на дневната, че ако вземе да завали, да не ми съсипе труда. И сме готови!
А утре вечер ще е дълго отлаганото упражнение по сиртаки :) Да видим ще има ли такъв танц, или булката няма да се отчете с нито едно хоро  ;)

Ей как мина със сиртакито?

Пожелавам ти едно незабравимо и много забавно моминско парти. Ще те чакаме да разказваш  :)

Ами не мина :( За съжаление нашите приятели, които трябваше да ни учат са много разпиляни (даже Жоро викаше "Да им кажем за 8, че да дойдат към 9" :)) и пак им изникна нещо, та отпадна "урокът".
Не си го слагам на сърце - откак ми мина нервността покрай медицинските и приключихме с ремонта, всичко възприемам леко - ако успеем да се научим, ще танцуваме, ако не - здраве  ;)
Момичета, тази вечер са ергенското и моминското парти   :danceg:
Нямам търпение! Ще използвам повода да се отбия през фризьора - малко да си поокастря нацъфтелите краища и да си боядисам косата, че все отлагам  :[ А утре ще разказвам как е минало  :)

Момичета, и моето моминско парти вече е зад гърба ми :)
Изкарахме си невероятно, още ме държи еуфорията и просто не знам как ще се отблагодаря на милата ми кума за всичко, което направи за мен  :bravo:
Снимки не мога да сложа, защото имам само от началото на вечерта - после никой не се сети д снима с моя фотоапарат :) Щом успея да си събера малко фотоси (компромати  ;)), ще кача  :)
Бяхме в Магнито, кумата беше запазила сепаре точно до пианото. Вечерта започна малко мудно, но след около час - час и нещо, в които десетте коконки седяха кротко на сепарето и пиеха с аристократично презрение към всичко ставащо наоколо, коктейлите все пак си казаха думата и се разтанцувахме. Получих куп подаръци - повечето абсолютно безполезни и затова толкова по-мили. Цяла нощ се разхождах с една диадема - мини булчински воал, която ми бяха направили специално за вечерта :) Освен това, кумата беше помолила приятелките ми да донесат снимки от старите ни спомени, по възможност компроматни за моята персона, а те се бяха постарали подобавъчно. Със сълзи съм се смяла на попаденията  :bravo: Естествено, сдобих се и с червен халат с пера (за преди или след първата брачна нощ, по избор) и куп други неща... като щипки за пране, бебешки лигавник и дрънкалка, червени жартиери, коронка с пухче (нали съм принцесата на моя мъж), че даже и кълбо прежда с куки, за да изплета след 50 години пуловер на дядо Жоро  :danceg: - все неща, нужни за семейния живот  *THUMBS* Пропускам много от подаръците, но в крайна сметка си тръгнах с огромни дисаги скъпи спомени от една незабравима нощ  :bravo:
Естествено, не липсваше и изненадата. Към 1 часа се появи един полицай с голяма палка. Търсеше булката. Сещате се как продължи програмата  :[ - всички много се забаляваха, фотоапаратите не спираха да щракат и мисля, че направихме шоу на цялото заведение. Поне дружките ми казаха, че са изумени колко адекватно съм се включила в изпълнението и взеха да ме подпитват как точно си запълваме нощите с моя мъж  :[ Но си признавам, че за първи, а и предполагам за последен път в живота ми лежах просната на пода в бар, докато полугол мъж размазваше сметана по мен, а аз гризях банан  :[
Около пианото имаше компания от няколко "дърти бохеми", както ги нарекох аз, които в някакъв момент се омесиха с нашата дамска компания и се получи още по-интересно. В смисъл, че бяха много интелигентни, приятни и ненатрапчиви господа, които искрено забавляваха моите гости с интересни разговори и приятна компания, без да превземат вниманието им и да досаждат. Надявам се, че всички изкараха една приятна вечер, а за мен тя остана наистина незабравима - дори и само заради възможността да танцувам руски романс със, мисля, салонния управител  :), който също се появи в някакъв момент с табла шотове специално от заведението.
Още една неочаквана и много приятна изненада бе появата към 4 часа на един от приятелите на мъжа ми, на който ергенското парти му доскучало, и понеже си е в тези среди, се позанаваше с музикантите, така че дойде, изпя ми няколко песни, пи едно питие с нас и ни остави да се забавляваме, след като снесе малко информация за партито на моя мъж - мисъл, която, признавам, живо ме глождеше цяла вечер :[
В крайна сметка, последните мохикани - аз, кумата ми, кумицата ми и още една дружка си тръгнахме около 5 и половина часа, нарамили багажа и отидохме да хапнем в Дивака, където дойде и кумеца ми, също уморен от хайманосването по кръчмите с мъжете, та да доизясни картинката от алтернативното парти  ;) Накрая аз се прибрах към 7, а мъжът ми долази около след около час, пиян като мотика :). Поспахме, станахме, разказахме си какво-как и хукнахме на рожден ден на моята близка приятелка, която снощи също поздравихме в пиано бара :). Сега съм тук, още осмислям шантавата нощ и споделям с вас. Знам, че този разказ стана умопомрачително дълъг, и се извинявам на всички, които са жертвали времето си да го прочетат до края :). Просто прекарах фантастично и исках да го споделя с вас, с пожелание на всички, на които това преживяване предстои, да се случи една поне толкова хубава и изненадваща вечер! @}->--

Изкарали сте си чудесно. Било е много забавно, голям купон  *YAHOO* ПОЗДРАВЛЕНИЯ на организаторката и на останалите момичета. Постарали са се и си личи, че са те направили щастлива @}->-- Голяма късметлийка си с такива приятелки  :bravo:

Леле, roxanne, прочетох всичко на един дъх! Брависимо!  :bravo: Много диво, много лудо, много забавно сте си изкарали! Ето това са хубави спомени! А вие сте били десетина диви, ти защо се притесняваше, че сте малко и че приятелите ви няма да са там? На мен десетина ми звучи повече от чудесно! Кажи каква е информацията от алтернативното парти, как са си изкарали мъжете, че ми е любопитно?  ;)

Благодаря, Ариел, наистина се забавлявах страхотно, надявам се и момичетата да са си изкарали супер :)
Мъжката компания, както в повечето случаи, е страдала от липса на организация  :P Те бяха малко повече - половинките на по-голямата част от моите дами, плюс групичката рибари на моя мъж и няколко други приятели, като може би и това е оказало влияние. Започнали вечерта в кръчма с ядене и пиене и голямата грешка на кума е била, че не е направил резервация за след това, воден от идеята, незнайно защо, че по клубовете лесно ще се намери място за 15 мъже  O_O Което е довело до доста обилаляне по заведенията. До нас достигнаха откъслечени слухове за пияно бар, след което са се оказали в няколко чалготеки и точно тогава компанията се е разпиляла на части.
Но въпреки това, мъжът ми беше доволен - той, слава Богу, може да се забавлява навсякъде и при всякакви обстоятелства, ако си го е наумил  ;)
Аз лично се притесних, когато около 6 сутринта научих, че никой не е виждал кума и младоженеца повече от 2 часа, но в последствие научих, че двамцата са се забили в стриптийз бар  :P, където кума е предал богу дух и младоженецът го е прибрал у дома, преди да се завърне при компанията  =]
Но се прибра доволен и мисля, че това е най-важното  :bravo:

Да се отчета и аз (макар че напоследък сама си пиша в темичката :P). Последните дни, когато ножа опря до кокала, посвърших останалите дреболийки. Днес имах доста ползотворен, макар и твърде горещ ден. Видях се за последно с декораторката и уточнихми всички дреболии, с уравителя на ресторанта уточнихме окончателно разпределението на масите и по масите :), разпечатах етикетите за сватбената ракия (оръсиха ме 20лв, защото ги принтнах на фотохартия, но станаха разкошни  :bravo:). Окомплектовах бельото на милото, а той най-накрая си взе костюма и втората риза, остана му само да си избере колан.
Снощи напълнихме и запечатахме бутилките с ракията на татко и се получи много изискано. Като залепим и етикетите ще стане точно както си го представях. Само че не мога да сложа снимки, тъй като бутилките останаха у родителите на милото.
Взех и един пакет с пликове (25бр.) , които планирам да са дискретно на разположение на гостите за "подаръците" - нали ние винаги като тръгнем на сватба нямаме плик, та в последната секунда се чудим какво да правим - затова реших да улесня разсеяните (като нас) гости.
Утре с кумата ще отидем до църквата, за да занесем кръщелните. От къщната работа ми остана само да измия прозорците - утре или вдругиден, защото като гледам какви облаци са надвисналииии... :) В четвъртък имаме среща с фотографа за да доуточним фотосесията и другите детайли. В петък към обед предвиждам едно леко почистване на дома отгоре-отгоре, че с нашата котка всичко се окосмява за ден. После посрещаме мама и татко и се впускаме в лудницата, наречена сватба  *YAHOO*
Гледам, пак се оказах особено обстоятелствена  :P Спирам засега :) 

Мила, имала си незабравимо моминско парти..Пожелавам ти сватбеният ден да е още по-вълнуващ и да сложи началото на най-щастливите мигове, които тепърва ви  предстоят! Сигурна съм, че в последния момент се подсеща човек за доста неща, но съм сигурна, че ще се справите.

Целувки и чакаме с нетъроение да разкажеш за трепетите преди , по време на , и след сватбения ден :):)

Ехо, а какви са прогнозите за вашия ден, как се очертава - ще се топите ли от жегите или ще плувате?

Това за пликовете е много добра идея, много ми харесва! Мисля, че ще влезе в употреба!  *THUMBS*

А това за кръщелните пак да попитам - те ще си останат там до деня ли? Или само ги показвате и си ги взимате?

Ха, надникнах точно навреме - след малко излизам да носим кръщелните. Ариелче, няма да остават там - само ще ги занесем на отчето да си отбележи, че всички участници в церемонията сме кръстени и да не ги носим на самия ден, че само кръщелни ще ни липсват с всички дисаги за гражданско, църква и ресторант  ;) То не че и без това не можеше да се мине, ама аз нали съм новопокръстена  :P, няма и година още, да използвам повода да си покажа кръщелното  :P. А и повод да пием кафе с кумата :)
Денят се очертава да е зноен :). Според снощната прогноза по бтв - 32 градуса максимални. Което значи, че се доближава до моето желание за до 30 градуса в София  *THUMBS* Ще оцелеем... някак си  :P
Ние снощи подхванахме танците  :danceg: Прави бяха момичетата, които ме успокояваха, че и с 2 леви крака пак ще ги схвана  ;). В крайна сметка, танцът ще е едно гръцко хоро, а не традиционното сиртаки, щото то не се хареса на половинката ми. И сега си се упражнявам, плувнала съм в пот от всичкото това скачане и май ще трябва да се къпя преди да изляза  :P Ще видим какво ще излезе на самия ден, но вече поне имам увереност, че няма никого да претрепя  :P Пък и те краката на булката така или иначе не се виждат, важното е роклята да се поклаща в такт  =]
Толкова от мен засега, после може пак да има включване  :)

Eй, roxanne, много ме забавляваш моме, да знаеш  8P
Аз се завърнах и започвам да ви проверявам една по една коя до къде е стигнала, ти направо ме разби в твоята въртележка - почти се разплаках за проблема с медицинските и доста се похилих на историята за полицая с голямата палка и вкусния банан  :[ Страшно моминско парти е било  *THUMBS*

Още малко остана момиче, гореща сватба ще е в пряк и преносен смисъл. Браво за Сиртакито и да гушнеш котето (имам предвид четирикракото) от мен. Моите 2 дивака (лаещи) напоследък са много хрисими, чак се чудя дали не е затишие пред буря.

Днес аз звъня по лекари да уреждам медицински и още не съм наясно какво да правя. Имам 2 дни да ги уредя, пфу!

ако покажеш и снимки  :danceg:

Благодаря за милите думи, conflate, при нас наистина е въртележка - обикновено сама си я създавам  :P Като каза банан, сетих се как днес кумата разправяше, че изпаднала в лек пристъп на паника като видяла банана :). Сетила се, че не ям някакъв плод, ама не си спомнила кой точно и вика "Готвех се в един момент да дойда с една салфетка да те спасявам"  :P Не се наложи :) - хапнах си го с кеф на големи хапки, чак сигурно мъжете са се поизпотили, като са видели как хищно забивам зъби  ;) Виж, ако беше пъпеш, положението щеше да е по-иначе  :)
evane, снимки ще сложа веднага щом се сдобия с тях, обаче покрай организацията на предстоящото събитиене остава време да се съберем по женски. А по всеобщо мнение върху снимките е наложено пълно информационно затъмнение, поне пред мъжете. Така че ще е чак след сватбата :).
Днес се изумих колко внимателно отчето изчете и четирите кръщелни от -до  O_O Мислех си, че е проформа тая проверка, но не би - прегледа ги много внимателно, даже коментира, че единия отец, който е кръщавал кума, вече не бил сред живите. Но както и да е, вече и с църквата сме уредили формалностите, остава само да отидем в събота да ни венчаят  :bravo:
Наприказвах се, сега ви оставям и отивам да чистя прозорци. :(

 Мислех си, че ще поднесеш някакви щури и весели изненади, но чак като това за партитата на двама ви дори не предполагах  ;) Вие двамата със сигурност ще сте уникално семейство-с голямо чувство за хумор, закачливи, купонджии. Няма да има ден, който да ви е скучен. Запазете си тази ведра искрица, за да се поглеждате винаги с усмивка. И още нещо  ;) (него не мога да го определя, но вие двамата си знаете  :) )
 

Това за църквата много ме изненада.  :huh: За коя църква ставаше дума? Може и да си споменавала, ама аз съм си блейко!  :nose:

В Св. София сме, Ариел.
Не се притеснявай, това може и в деня на венчавката да стане, като ви привика попа в стаичката сигурно тогава проверява и кръщелните. Но ние миналата година кумувахме на наши приятели и стана така, че не си взехме кръщелните (по-точно младоженеца беше толкова ошашкан, че каза, че няма да трябват :P). Естествено, като отидохме за булката имаше момент на паника, докато се сетим да звъннем в църквата и да се примолим да занесем кръщелните на следващия ден. Хората бяха много любезни, не правиха проблем (а ние, признавам си, не отидохме  :[ - ясно е как се чувстват кумовете на следващия ден :)). Но за да се презастраховам от подобна ситуация, още като записвах час за венчавката, с отчето се разбрахме да мина предварително да занеса кръщелните, а той си отбеляза нещо в книгата, където записват венчавките.
Това е цялата история, обяснявам се толкова, за да не всявам паника - не е задължително да се прави  *THUMBS*

Не, напротив, много хубаво сте направили даже да ги занесете по-рано, аз затова и питам, мисля да последвам примера ви! Само бумащина ми трябва на мен в самия ден... Но се учудих, че са толкова старателни, все си мислех и аз, че е проформа.  *db*

Ох, ние с моята половинка току що осъзнахме, че утре е практически последният ден преди сватбата, защото в петък пристигат нашите и програмата е почти толкова тържествена и разчетена по часове както в деня на сватбата  ;) В резултат спретнахме списък със задачки, който се оказа 1 лист а4 :P
Преди няколко дни се сетих, че при всяко важно събитие и пътуване някой от нас се разболява. Та не се чудех дали, а кой  :\ Е, милото уцели бингото този път... Той по принцип си има един проблем - подува му се нещо под ухото от време на време (слава Богу, някаква мастна тъкан, не е жлеза) и от три дни пак е с едно огромно топче. Ходил при личната днес, но му казали, че хирургът го няма, за да го цепне и му дала само антибиотик.
Добре че моят кръстник-доктор се отби тази вечер и само като го видя, го изюрка утре сутринта да ходи. Айде, вдигнахме по нощите Правителствена болница, та му уредихме утре сутринта спешна среща с хирург. Както върви, моят младоженец ще е със стърчащ дрен на сватбата  :P Ама и такъв го вземам  :).
Само че забравих - не сме само ние действащите лица. За да е цирка пълен, и кумата е на антибиотици  :P. Обещават до събота да са я оправили :).
Такива неща при нас... Добре че се опитвам да гледам на нещата откъм смешната страна - някои неща просто не зависят от нас... Надявах се този път тая наша прокоба да ни подмине, но не би :(. И освен това си давам сметка, че за медения месец е мой ред  ;)...

Така... отбивам се за малко в последния ден преди сватбата, за да разкажа какво се случва - не знам каква възможност ще имам по-късно.
Лудницата свърши, остава само трепетното очакване :). Вчера търчахме (по-скоро аз търчах) нагоре надолу като разгневени носорози, но някъде около 10.30 вечерта, когато пътувахме към къщи, осъзнах, че всички дреболии, подготвяни има-няма 6 месеца вече са си дошли на мястото и няма за какво повече да се тревожим.
Имаше и момент, когато сърцето ми спря... (когато разбрах, че мъжът ми е проснат на операционната маса и 40 минути цял лекарски екип реже възпалена плът по главата му). Слава Богу, всичко мина. Е, съществува реален риск да не може да се обръсне и в крайна сметка всички гости да си мислят, се женя за колумбийски наркобаран, но това ще се реши утре в последния момент. Отпада ни и моренцето в понеделник (няма как, при положение, че зад ухото му има дупка, натъпкана с марли :(). но ще го оставим за към края на седмицата. Поне обещаха, че няма да е много видимо наранен за сватбата...
Готови сме с менютата и тейбълките, натоварили сме мезетата и напитките за ресторанта, подготвили сме почерпката за у дома, погачата е поръчана. Всички детайли са изпипани доколкото е възможно. Родителите и братята ми пътуват насам и носят изостаналия във Варна багаж. Аз съм на маникюр и педикюр в 2.30, като преди това имам за задачка да изкъпя котката :) и да поизчистя къщичката. Довечера е последната ни вечеря с родителите в ролята ни на годеници. След това... след това... уау! Опитвам се да свикна с мисълта, че утре се женим. Странно ми е. Нямам търпение и същевременно не мога да повярвам. Всички тези месеци... Времето се влачеше, лентичката се носеше напред - 4 месеца, 3 месеца, писане на дипломна работа, 1 месец... Нерви, лудница... "Айде да я зарежем тази сватба"... 10 дни... "какво правим с медицинските?!"... И сега, утре, о, Боже Господи!!! Момичета, ще се женя утре!  :bravo:
Оставям ви сега - котката ме чака. Отивам да се приготвям :)

:funny: Ей момиче, разбиваш ме понякога! Стискам палци твоето момче да е добре и да успее да се обръсне, но най-вече да е добре. Виждам при вас всичко се е наредило. Роксан, това е! Последни финални метри!!! Много се вълнувам с вас и да знаеш, че ти пожелавам най-страхотния ден в твоя живот досега, много голям купон, супер организация и много красиви спомени! Мислено сме с теб, хайде момиче!  @}->-- @}->-- @}->--

Хей Роксан това се казва положително мислене:) пожелавам ви зашеметяващо прекрасен ден, пълен само с положителни емоции  :bravo: Да се наспиш хубаво и да закусиш сутринта, че няма да ти остане време през деня :P Чакаме да разказваш после :bravo:

Благодаря ви, милички за куража, който ми вдъхвате!  @}->--
Докато мъжлето се къпе, да разкажа за нашите инфарктни ситуации от днес :) Оказа се, че не сме се разбрали с управителя на ресторанта и в 7 часа, когато оставихме мезетата и напитките, стана ясно, че питките не са от тях... Хукнахме да търсим къде можем да поръчаме две сватбени погачи за утре  O_O Пътьом се сетих, че съм забравила за цветята - за косата ми, за менчето и за кошничката на малката шаферка. Бегом и за цветя. През това време двата комплекта родители ни чакат за вечеря...
Но успяхме. Всичко вече е наредено и окомплектовано, багажът е стъкнат, остава ни само да си починем добре и да се отправим към следващото предизивкателство - семейният живот  :bravo:
Оставям ви, стискайте ми палци утре!
Обещавам, че ще разкажа как е минал нашият сватбен ден веднага щом мога  @}->--
p.S. Дори и котарака си има папионка, ама не е много във възторг :)

Мила днес е най-прекрасния ден. От сърце ти пожелавам да е много весел, сънчев и незабравим. Дълаг семеен живот и много много щастие.  @}->--

Мила Роксан, много се вълнувам за вас!
Сигурна съм , че си много очарователна и забавна булка и ще имате страхотен сватбен ден!
Пожелавам ви също толкова страхотен семеен живот, изпълнен с емоции, позитивизъм и щуротии.
Бъдете щастливи!

(http://chiaroscuro.baltiblogs.com/archives/bouquet.jpg)

След много перипетии и малко стрес в последния ден, ето го и твоя голям ден! Голямо честито и много хубаво изкарване!  @}->-- @}->-- @}->-- Как е булка?
(http://www.wondercliparts.com/congratulations/congratulation_graphics_3.gif)

Честито, младоженци! Много любов и щастие!
(http://www.senior-dating-site-review.com/images/romantic-free-ecards-1.jpg)

честито! @}->--Нека само обич топли вашите очи, нека слънцето огрява дните ви с лъчи, здравето да ви е спътник всеки божи ден и 100 години да празнувате годишнина от този ден.  @}->-- @}->-- @}->--

 Как премина най-веселата и щура сватба?  ;) Честито на влюбените! Бъдете много щастливи и пазете това пламъче на ентусиазма. Пожелавам ви още много чудесни моменти в живота  :)
                   (http://www.serendipstjohn.com/images/sunset_beach_wedding.jpg)

Момичета, влетявам много набързо, само да ви благодаря за прекрасните пожелания, минутки преди да тръгнем за морето. Искам само да ви кажа, че преживях най-вълнуващият, най-красивият, най-истинският ден в живота си до момента, и не мисля, че нещо някога ще го засенчи, освен, може би, появата на рожба някой ден.
Мислила съм си, че ще бъде хубаво, но никога и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че е възможно да бъде чак толкова хубаво. Никога не съм плакала така от обич (слава Богу, не на самата сватба ;).
На всички, който префдстои, пожелавад да изпитат същото.
Подробности - след четвъртък  *THUMBS*

Йееее! Колко хубави думи! Изкарайте си страхотно на моренцето!

Леле нямам търпение да се върнеш и да ни разкажеш с подробности. И от мен приятно изкарване на моренцето  :)

Еха Роксан страхотно. Починете си и чакаме да разказваш :bravo:

Ееее, при такова интро - чакам подробности с още по-голямо нетърпение  *THUMBS*
Приятно моренцее!

Ето ме, завърнах се, след кратка, почти импровизирана генерална репетиция на медения месец (която бе на път да се провали заради спешното рязане на съпруга ми в четвъртък, но нали си е варколак и заздравява не за дни, а за часове, все пак се състоя  :)). От сега предупреждавам, че ще разказвам дълго и напоително  ;) - просто нямам търпение да преживея всичко за пореден път, макар тези няколко дни с офоциалната ми вече половинка да сме правили основно това  :P
Така... откъде да започна... Може би от вечерта преди сватбата, когато бяхме организирали вечеря със семействата ни и която, с изключение на няколко инфарктни момента (в 7 вечерта в деня преди сватбата се оказахме без погачи за ресторанта, забравили за цветята, които са ни нужни и за още няколко дреболии), свири началото на нашето сватбено приключение. Когато се събрахме в градината на хотела, където бяше настанено моето семейство, с всичките ни сияещи и леко притеснени роднини, си дадох сметка какво всъщност предстои. Чувствах се развълнувана, приповдигната, обичана и закриляна - накратко, почти булка. Лесно можете да предположите, че не спах спокойно, всъщност едва успях да заспя към 2, будих се на няколко пъти, а сутринта към девет, когато все още бъдещият ми съпруг стана, за да посвърши малко работа (да, той е от тези хора, които работят и в деня на собствената си сватба  :P) преди да отиде у майка си, станах с него. Помотах се, пих кафе, нагушках котката и току си поглеждах нервно часовника. Около 10 и малко се появи майка ми. Чаках я, за да вляза да се изкъпя, защото някой трябваш да вдига телефона, ако фризьорката или фотографът се обадеха за инструкции - нашият блок се намира малко трудно. Изпратихме татко да вземе поръчаната погача за църквата и използвахме момента да поклюкарстваме и да пием по още едно кафе. Спеше ми се адски много, всичко, което предстоеше да се случи ми се струваше нереално. С цялото това мотане, не е чудно, че фотографът и фризьорката, които сцепиха секундата в 11ч ме завариха по хавлия и с тюрбан на главата  :P Щом ги видях, най-накрая осъзнах, че се започва. Предполагам, че съм се хилила като тиква, но нямам много спомени :).
И докато фризьорката се бореше с косата ми, фотографът си щракаше в спалнята това, което все още представляваше нахвърляна камара сватбени чаши, бижута, кошнички, халки и, разбира се, булчинска рокля. Не знам какво точно е правил, но от няколкото кадъра, които ми показа мимоходом, имам основания да подозирам, че е магьосник а ла Хари Потър под прикритие.
Някъде в момента, когато н-тата фиба превръщаше кълбото разплетена коса на главата ми в сложна булчинска прическа, на мен ми прещрака мисълта, че съм забравила да направя списъците за двете шаферки, по които да разпределят гостите по масите  O_O Едва изтраях да довърши чудовищния ми кок и докато мама се потеше под горещата струя на сешоара, в паника се заех да пиша. После дойде моят ред за грим, а мама преписваше второто копие (у нас няма принтер). И все пак, до момента, в който и двете бяхме гримирани и фризирани, всичката изостанала работа беше свършена. Оставаше ми само да наредя масата. Нямаше още 2 часа, а аз очаквах роднините ми да се появят към 3 - 3.15, само 15-тина минути преди младоженеца. За да не бавим фризьорката, която имаше и други ангажименти, решихме, че е настъпил моментът да ме обличат. Защото в главата вече приличах на булка, но все още бях по потник и къси панталони :). Притаих се в спалнята, справих се с бельото, сложих жартиера, викнах мама да помага за роклята. И тогава настана адът на земята...

Роклята ми стоеше като излята. Мама стегна връзките, направихме необходимите снимки и настана моментът да сложим всичките 3 обръча, които крепят конструкцията на кулата, наречена моя булчинска рокля. Ама как?!? 10 минути след началото на операцията вече се задушавах, а мама не беше напреднала и сантиметър. Трябваха подкрепления. От девичи свян, решихме да включим като за начало само фризьорката. Безуспешно. Вече ми причерняваше... Нямаше как, трябваше да се намеси мъжка ръка  :[. Така че смело запретнах поли, а фотографът се гмурна под пластовете тафта и органза в търсене на липсващия вход за обръчите  :P След още 20 минути мъка краката ми трепереха, пред очите ми се стелеше черна пелена, а аз седях пред климатика и се опитвах да дишам и да дойда на себе си, но пък роклята се носеше около мен точно както си трябва.  В този момент си мислех, че няма да оцелея с това чудовище отгоре си, целият дълъг ден, който едва започваше... Но ми трябваха само 5 минути свеж въздух и когато на вратата се появи първата шаферка, вече сияех от вълнение и нетърпение. Аз вече бях истинска булка, с рокля, прическа, грим, бижута и було. Поглеждах се в огледалото и не можех да повярвам, че това красиво, митично създание - булката! - съм аз  :bravo:
В този момент някой натисна бутона за бързо превъртане, времето полетя напред и за момент наистина изгубих контрол над нещата. Звънеше се на вратата, хора ми се радваха, връчваха ми букети, целуваха ме и ме прегръщаха, светкавици ме заслепяваха, а в пролуките от време, когато възвръщах разсъдъка си, се опитвах да предложа на всички нещо за пиене, за хапване, да кажа по думичка на всеки, да им покажа колко ги обичам. Губят ми се моменти, емоциите ме заливаха на талази, защото всички, които обичам, които са били с мен от първият ми ден, бяха до мен и лицата им сияеха щом ме погледнеха, а тук-там в нечий блеснал поглед виждах да се спотайва някоя издайническа сълза.
Липсваше само един-единствен човек, този, който чаках цял ден и за чиято поява тръпнех от вълнение. Дали щеше да ме хареса? Дали щях да съм булката, за която мечтае? Месеци наред ми повтаряше "Ти ще си най-красивата булка!", но дали щеше да е така? Колкото повече стрелките напредваха към 3.30, толкова времето забавяше ход. Когато този час дойде, а Георги още го нямаше, времето спря окончателно. Губех търпение, усещах, че изпадам в паника. Ами ако се беше случило нещо? Ако кумата е получила алергичен пристъп, ако са спукали гума, ако... Умът ми ги раждаше всякакви, идеше ми да се разплача - знаех, че нищо не би спряло Георги, дори и метеорит да удари града, но тогава защо се бавеше?!

За миг в хола настъпи оживление. Втурнах се обнадеждена, но се оказа фалшива тревога - просто бяха докопали котарака, изпълзял изпод дивана и се опитваха да му сложат папионката, за да го снимат. Ако не друго, поне ме разсеяха със сценката как куп възрастни хора, облечени в официални рокли и костюми се борят с една 6-килограмова котка и аха да изгубят битката :P. Но все пак, имаме снимки  *THUMBS*
Изгубих търпение. Пратих татко да излезе да види от стълбището дали се задава сватбена процесия, или щях да си седя вкъщи, натъкмена като булка, до второ пришествие. И в този момент, в който татко сложи ръка на бравата и отвори вратата, а аз надничах иззад гърба му, точно в този момент, седем минути след обявеният час, там отвън беше моят младоженец, протегнал ръка да влезе!
Не губих време, използвах глъчката, за да се шмугна в спалнята ни, а фотографът се притаи зад вратата, готов да снима. Следвах точно инструкциите, седнах на ръба на леглото и спуснах булото пред лицето си. Имах няколко минути. Роднините бяха инструктирани да барикадират вратата и да не го пускат, докато не отговори на въпросите, които му бях подготвила. Все пак, трябваше да докаже, че познава жената, за която ще се ожени, да убеди близките ми, че е внимателен и мил, че ме слуша и знае за мен и най-дребните детайли. За да съм честна, трябва да призная, че предишната вечер бяхме преговорили въпросите и сега седях, притаила дъх, и се надявах да успее да изиграе подобаващо ролята си на изненадан, притеснен жених. Моето момче се справи блестящо! Което не може да се каже за баща ми и братята ми, които решиха, че само с една десетолевка обувката ми ще ми бъде по мярка  ;)
И той влезе при мен, спря на вратата за миг, а аз се взирах през булото и се опитвах да разгадая емоциите по каменното му лице. По-късно ми каза, че щом ме видял, онемял. Вярно е :). Единственото, което успя да изхрипти, беше "Миличка...!" :). Не го и чаках да каже нещо повече. Повдигнах булото и го захлюпих върху двама ни :).
Следващите двайсетина минути бяха забързана плетеница от моменти, в които разтрепераната булка се опитваше да закичи най-близките, поемаше букети, прегръдки и целувки и се смееше на това как със собствените си треперещи ръце е объркала бутилките и вместо пълна бутилка Джим Бийм е предложила на сватбарите от тазгодишната ракия на татенцето, която милото обикновено си пийва вечер със салатката  ;)
Но и това мина. В един момент гостите се изтеглиха и се оказа, че у нас сме останали само ние двамата и кумовете ни. Грабнах букета, закачих чантичката на китката си и тръгнахме. Обаче... нямаме ключ - всички ключове са при близките или в багажа за вечерта :). Деверът спаси положението. Докато се снимахме пред входа, той притича до горе и заключи. После някак натикаха роклята ми в колата, мама лисна една чаша с вода ( и по заръка на фотографа разби чашата пред колата, което никак не се хареса на шофьора  ;)) и тръгнахме.

Момичета, засега спирам до тук. Мисля да подремна малко. Има още адски много за разказване. Но ако смятате, че съм твъъъърде много словна, кажете ми го в прав текст, няма да се обидя и ще се опитвам да се справя по-сбито в следващите части на разказа за нашата сватбена приказка :)

Мила, roxanne ,нека първо да ти честитя, пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот !!!

Относно, разказа ти нямам търпение за следващата част, пишеш толкова увлекателно, че след първата част реших да си направя чаша кафе за да се насладя максимално  ;) Изглежда, че всичко е минало както трябва , била си  изключителна булка, красива и щастлива  :) С нетърпение очаквам снимките от събитието... хайде като се наспиш, да разказваш пак  ;)

Честита сватба, roxanne!!! Желая Ви дълъг семеен живот, изпълнен с много щастие и любов! След като прочетох първата част от разказа ти, искам да кажа, че ме побиха тръпки от вълнение и очите ми се насълзиха... така описваш преживяното, че сякаш бях там и съпреживях всички твои трепети! Мисля, че имаш невероятен талант за писане и разказване  *THUMBS* Очаквам с нетърпение продължението...

Благодаря, ви, момичета милички, за прекрасните думи. Щом има и един човек, когото мога да зарадвам с разказа си, продължавам. Напоследък в сърцето ми има толкова много от всички хубави емоции, че искам да давам, да давам, да давам, докато всеки един около мен се почувства поне малко щастлив  :[...
Потеглихме с младоженската кола, а подире ни се чуваха клаксоните на близките. Гледах през прозореца като замаяна, усмихвах се и махах на светодарите на минувачите, които ми се усмихваха и махаха. Бяхме съвсем на време, не очаквах, че нещо може да се обърка. После един от светофарите светна червено точно след нас. И тогава дойде обаждането. Майка ми "Ние изгубихме колоната, не знаем къде да караме!". Бутнах телефона в ръцете на Георги и всичко изглеждаше добре до момента, в който паркирахме пред гражданското, точно в 4.30 - десет минути преди ритуала, точно в часа, в който ни викаха. Нашите бяха се заблудили още повече и вместо до парка Заимов се бяха оказали на Орлов мост. Някой ме измъкна от колата - мисля, че Георги, и продължаваше да повтаря едни и същи напътвствия, крещеше им, явно така се бяха панирали, че изобщо не възприемаха нищо. Приятелите ни вече се бяха насъбрали пред гражданското, усмихнати, красиви, а аз само ги гледах стреснато. Влязохме вътре, посрещмаха ни и започнаха да искат това и онова (чаши, шампанско, пръстени...), а аз нямах никаква представа нито кой ги носи, нито къде е този някой. Знаех само, че бяхме връчили пликовете в ръцете на двата комплекта родители. А от тях нямаше и следа. В един момент се почувствах като диво животно в клетка, дърпаха ме от няколко страни, всеки искаше нещо от мен (защо точно от мен, по дяволите, аз бях най-объркания човек на света?!). Жената от гражданското обаче беше много мила, само ми повтаряше "Не се тревожи, няма да започнем без тях, всичко ще е наред!". Явно усети какво се задава и ме вкара в тяхната стаичка, за да се успокоя. Там се сринах  :[. Усетих как не ми стига въздух, как не мога да спирам повече сълзите, помислих си, че моят ден се разпада на парчета  :girl_cray2: . Слава Богу, гримьорката си беше свършила добре работата  *THUMBS*... След, струва ми се, няколко минути, все пак вдигнах поглед към огледалото в стаичката и от там ме гледаше една поизплашена, разплакана, но все пак доста хубава, истинска булка  ;) Собственото ми отражение ми помогна да се съвзема :). Това си беше моят дългоочакван ден и нямаше да позволя на нищо да го помрачи! Избърсах очи, поех си поредните няколко жадни глътки въздух и излязох от там. Мама и татко точно влизаха.
И пак времето се втурна с подскок. Подредиха родителите, готови да влязат, събраха приятелите от двора (те бяха разбрали вече, че нещо става и че ще се чака) и се започна. Първа влезе служителката, после мама и моите вече съвсем скорошни бъдещи свекъри, след това гостите. Последни преди нас влязоха Георги и кумовете ни, после друга усмихната жена от гражданското направи знак на малката ми шаферка да поеме напред и само след миг вече крачех по разпилените розови листенца под ръка с татко. Спомням си, че го дръпнах леко и му просъсках "Тате, върви по-бавничко!", но пътеката беше толкова кратка, че почти нямах време да се замисля как всичко се случва като в мечтите ми.

Ако ме питате, не мога да кажа дали залата беше малка или голяма, виждах я изпълнена с приятели, с близки, мои и негови, стари и млади - всички се бяха вторачили в нас и се усмихваха. А там, най-отпред, полуизвърнат към мен, беше моят, вече за последно, бъдещ съпруг. Тате ме отведе до него и с жест, стар като света, постави ръката ми в неговата. Може би звучи като клише, като от филм, но той наистина каза нещо от рода на "Поверявам ти най-красивото си цвете. Пази го!" И после се отдръпна и застана до мама. Погледнах към тях - два комплекта родители, четири развълнувани лица, от които най-ясно се открояваше това на мама. Миличката, бях я помолила да не плаче и тя геройски се стараеше, макар очите и да светеха с онзи познат блясък. После гласът на служителката прикова вниманието ми.
Церемонията, макар да бяхме закъснели, беше достатъчно дълга и трогателна, дори и за човек като мен, който не си пада по официални речи. Думите, които чухме, бяха простички и искрени, без следа от помпозност. Признавам си, че ми хареса и ме развълнува, а после кръстникът ми, който също като мен е пълно дърво в такива ситуации и е скаран с всякакви официалности, каза че се е просълзил на 2 пъти  :[. Повторихме няколко реда след служителката, някаква взаимна клетва, която обаче наистина не мога да си спомня - може да си представите колко съм била развълнувана и все още ошашкана. И Георги не помни  :P Но знам, че когато ме попитаха дали го вземам за съпруг, потвърдих не веднъж, а два пъти - да не би някой да не ме е чул  *db*. Сложихме пръстените си - ръцете ми трепереха като листи и едва сдържах сълзите си - и... тогава ли се целунахме за пръв път като семейство? Или беше след шампанското? Наистина не помня...  :[ Знам само, че чак два дни по-късно си спомних, че съм забравила да забуля лицето си на влизане в гражданското =] Е, не ме върнаха  ;) Но ме е яд, че Гоерги нямаше възможост да разбули треперещата си от вълнение булка. След церемониалният тост най-накрая осъзнах, че сме семейство и всичко си дойде на мястото. Даже забравените детайли. Извърнах се към гостите, повдигнах крайчеца на роклята си и церемониално го натъпих  ;) *THUMBS* Ами така де - да видят всички кой ще командва в къщата! :bravo:

Новата госпожа получи първият семеен документ и въздъхна облекчено. От тук нататък, каквото и да се объркаше, аз вече бях негова, той беше мой и нищо друго нямаше значение!  *YAHOO* Оставих съпругът си да ме поведе към следващата зала за поздравления, където се наредихме, за обичайните думи, потупвания по рамото, ръкостискания и целувки. Усетих как Георги се стяга и замислено намества халката си. Подсмихнах се. Знаех какво се върти в главата му. Само преди дни препатил познат го беше предупредил: "Внимавай за гостите, които ще ти стискат прекалено силно ръката, на следващият ден ще имаш мазол на двата пръста около нея. Имай готовност за този човек. Той ще е там. Още не знаеш кой е, но бъди сигурен, той ще бъде там!"  :) :) :) Като че ли за миг никой нямаше смелост да е първи. После изведнъж редицата с гости се разчупи и няколко приятели тръгнаха към нас. Щом беше даден стартът, поздравленията потекоха като река. Стисках ръце, целувах бузи, поемах букети и в този момент обичах всички тези хора - и моите и неговите близки - защото наистина усещах, че те ни желаят само най-доброто, че поздравленията им са искрени и издват право от сърцата им. Шаферките ми помагаха с букетите, поемаха ги и ги носеха нанякъде, а когато след всички други останаха само те и най-близките ни, за да ни поздравят, сълзите ми най-накрая преляха...
Но нямаше време за плач, дори и от радост - чакаше ни малка фотосесия в парка, преди да отидем в църквата, а бяхме закъсняли с половин час. На стълбите, под дъжд от жито, бонбонки и парички групата се раздели - новото семейство, заедно с кумовете и фотографа пресече улицата и пое към парка, а гостите се отправиха пеш към църквата. Времето беше с нас, точно каквото го бях поръчала - 28 градуса, подухваше лек ветрец. Подозирам, че имам някакви врзъки там горе  ;) Чувствах се чудесно, не ми беше прекалено топло, роклята не ми тежеше, можех да повдигна поли и да тичам с вятъра  :P. Е, стига да можех да се отърва от обувките  ;) Това и направих. Разкопчах гадните каишки и винаги, щом беше възможно, се взъползвах от възможността да стъпя боса по асфалтираните алеи  ;). Мисля, че така и никой не разбра  *THUMBS*

Леле  roxanne,разкакзът ти е страхотен!!!!!!!!!! :bravo:
Честито да ви е ,бъдете щастливи ,разумни и влюбени!!!!!!!
Докато четох направо го преживявах,страшно е увлекателно,а пък си е и умение да успееш да го пресъздадеш по този начин *THUMBS*Може би и вълнението ,което чувствам и от моето предстоящо събитие......изобщо това е магия........ ;)
Не знам дали помниш, но ти ми беше споделила впечатленията си от ателието ,което ти ши роклята......е окуражи ме ,успокои ме и аз също си поръчах рокля там.Скоро бях на първа проба и дорио в недовършения вид си казах "ок,супер.до тук добре" ;)така ,че имам да ти благодаря и за точните съвети ,защото ми сперсти много нерви и чудене......
и последно ..нашата сватба ще е в същата ритуална зала .Не че отдавам такова значение ,но ние няма да имаме църковен брак и това ще бъде основната официална част затова държах да е на ниво и поне мъничко трогателна......е и затова ме успокои с разказа си............може би ще бъде  ;)
Благодаря още веднъж !
Заапазете тези емоции ,колкото може повече в сърцата си ,защото те са истинси ,това е щастието и ако всичко в съвместния ви живот приемате толкова дълбоко емоцианално......е    след време ще си казвате ,че сте били щастлива двойка........

 

Леле roxanne как си поплаках :'(, страхотна разказвачка си  :bravo: Радвам се, че сватбеният ти ден е бил толкова вълшебен и ви пожелавам много щастие и да се обичате все повече  *INLOVE* Дано скоро разкажеш и за тържеството, сигурна съм, че е било много весело  :)

При църквата пристигнахме точно десет минути преди запазеният час. Всички близки вече бяха там. Някак си успях да намеря кой носи резервните ми обувки и с въздишка на облекчение разкарах онези красиви уреди за изтезание, които носех. Докато се помотам в търсене на майка ми (за целият ден общо 4 или 5 пъти изчезва  :P), отецът излезе да ни повика. За миг настана смут, когато каза, че му трябва свидетелството за граждански брак. Свекърва ми го беше взела, за да не ми се пречка. Щом я намерихме, се оказа, че го е дала на девера. Който не се виждаше никъде  *crazy* И докато всички ще щураха като стреснати пилци нагоре -надолу, младоженецът, явно осъзнал новата си отговорност на глава на семейство, най-спокойно извади телефона и се обади на брат си. Документът пристигна без повече лутане :).
Влязохме в църквата, изслушахме напътствията на отецът, който ни посрещна, изчакахме гостите да се настанят по столовете и дойде нашият ред да влезем ръка за ръка. Церемонията малко по малко напредваше, а аз изведнъж се сетих за единственият човек, който го нямаше в този ден, тази, заради която бях избрала точно църквата "Света София". Очите ми се навлажниха, свещта затрепери в ръката ми. Толкова нощи поред се бях молила Господ да разреши на милата ми баба да дойде в този ден, да бъде до нас на сватбата, която желаеше с цялото си сърце, но така и не дочака...! Започнах да се оглеждам трескаво за знак, за някакво присъствие, нещо, което да ми подскаже, че е до мен и че ни благославя. И погледът ми падна на църковните знамена (не знам дали се казват точно така  :[), които бяха извадили точно пред олтара. Зад свещеника, от моята страна на църквата, имаше извезано със злато знаме - Вяра, Надежда и Любов. И майка им, прегърнала ги. През цялата церемония се взирах в този образ на Света София, представях си, че усещам прегръдката и. Беше и много сладко, и много горчиво... Но знам, че тя беше там, миличката ми!
Церемонията протече гладко и без забележки до момента, в който Георги трябваше да пристъпи напред и да целуне кръста и евангелието. Церемонията се водеше от двама свещеника - един нисичък, синеок, с леко дълга бяла коса, който беше от моята страна, и още един, който никога не бях виждала и който през цялото време изглеждаше сърдит. Дори беше отправил гневен жест на фотографа да се маха от мястото, което си беше избрал да снима, а човекът каза, че винаги снимал от това място. Георги после каза, че не е чул напътствията му и когато направи крачка към масата, наистина изглеждаше, че не знае какво да прави. В смущението си посегна да разгърне евангелието. И онзи, грубият отец, му каза: "Целуни го, момче, ти какво, да нямаш намерение да четеш евангелието?". Георги се притесни за миг, но всички решихме да го забравим. Дойде моят ред. Пристъпих напред, чудех се какво да направя - масата беше ниска, трябваше да се наведа много с гръб към гостите. А булка да се надупи така... Докато се чудех, този същия поп ми изсумтя "Наведи се, де, не си бременна, нищо не ти пречи, наведи се малко, то си трябва малко усилие!" Пред погледът ми се разстла червена пелена. Ако не бяха гостите, които знаех, че не са чули нищо, и ако не се стараех толкова да си запазя светлият спомен от сватбата, добре щях да го подредя  }:-> Но в името на мира, стиснах зъби. Само че когато се сопна и на кума: "ееее, ти пък само маркираш, ако не вярваш, недей да се правиш, че целуваш!" чашата преля. С мъка се сдържах да не взема бокала и да не му го излея на главата. Задоволих се да изправя рамене и да навиря брадичка, докато излизахме след него през църквата, а крачето ми така го сърбеше да се плъзне малко напред под роклята и да го спъне... Сдържах се. Реших, че не си струва. Просто взех твърдото решение да го наклепам пред шефа му щом отида за брачното ни свидетелство. И щом намерих начин да сме квит, се усмихнах и временно забравих за случилото се.

Благодаря ви, момичета, страшно сте мили! Повярвайте ми, не мога да пресъздам дори и малка частичка от магията на този ден с думи, наистина завиждам на всички, за които този ден все още предстои. За съжаление, няма как подобна емоция да се изживее повторно, така че насладете и се. Насладете се на всеки един миг от този ваш ден, и нека да кажа - не е вярно, че минава като миг. Това е сякаш момент, откраднат от вечността и с правилната нагласа можете да го изживеете напълно, да се потопите в него, да го оставите да ви бележи, да ви промени отвътре за цял живот. А тази промяна си струва, мили красиви бъдещи булки. Тези които са го изпитали - те вече знаят за какво говоря  *THUMBS*
Sicily, радвам се, че съм могла да помогна. Моята рокля, поне в моите очи, беше прекрасна. Не ми даваше сърце да я сваля и дори когато се озовахме в почти домашна обстановка с кумовете късно вечерта (или рано сутринта  ;)), пак сърце не ми даде да я сваля, до момента, в който не се отправихме към леглото. Но затова ще разкажа след малко. Пожелавам ти и ти да получиш своята приказна рокля, мила Sicily, с която да бъдеш принцеса! @}->--
За ритуалната зала - много съм доволна, дори на входа ме питаха дали имам някакви изисквания кой с кого влиза, не се е налало да се пазаря, те не са се опитвали да се налагат. Ритуална зала Оборище, поне според мен, е много добър избор  *THUMBS*
След малко продължавам разказът, време е да стигна до ресторанта  ;)

roxanne - надмина очакванията ми с разказа, страхотно, май ще си взема чаша вино за следващата част!

Пожелавам Ви много семейно щастие занапред:)
Разказа ти е страхотен и само поглеждам в колко часа си писала и дали ще има още :) Наистина разказваш невероятно..все едно сме били там с вас:)
Надявам се скоро да видим поне 1-2 снимчици на новото семейство, за да е пълна приказката :)

Еее, мацки, засрамихте ме  :[ :[
Чакайте тогава и аз да се присъединя към винената групичка, че и без това ни останаха едни 20-тина литра вино...  ;)
След църквата и набързо спретната фотосесия с гостите в градинката отпред, сватбарите се отправиха към ресторанта, а младоженците и кумовете продължиха снимките из уличките наоколо. Нашият фотограф се оказа адски идеен и ни накара на няколлп пъти да пресичаме големия булевард пред Александър Невски, за да се сдобием с арт фотосесия  ;) Беше много сладко - той крачи по осевата линия, ние пресичаме бавно и позьорски - младоженецът ме влачи по шосето докато подтичвам след него (такава беше идеята  ;)), а колите спират да ни направят път и ни поздравяват с клаксони  :bravo: Провлачихме се из малките улички около общината, посмяхме се на идиотските кадри, позирахме и се хилехме като деца. По едно време доста се поизморихме, но си струваше  *THUMBS* На средата на фотосесията се обади свекърва ми - в цялата залисия и след закъснението в гражданското шаферките бяха забравили да притичат до ресторанта и да наредят подаръчетата. После не можеха да намерят списъците с гостите. После деверът ми, който го играеше шофьор на фотографа взе да мрънка, че сме се мотали много. И все пак, си направихме страхотни снимки, като финиширахме пред парламента. Много държах да си имаме снимка със "Съединението прави силата" - нали това е основната идея на брака, все пак. Е, получих си я  *THUMBS*
В осем без двайсет спряхме пред ресторанта. Отпред ни чакаше един от приятелите ни - неговата половинка замина за Щатите преди броени дни, започва магистратура, иначе щеше да ми е шаферка. Момичето беше звъняло вече 3 пъти в опит да ни поздрави, и когато най-накрая чух гласа и от няколко хиляди километра, отново се разплаках... Милички, честно ви казвам, до този момент не знаех, че имаме толкова много и толкова предани приятели! От всички покани, които изпратихме, имаме само 5 отказа, и то по наистина много уважителни причини. Всички останали, всички с които години наред сме споделяли добри и не толкова добри моменти, в този момент ни чакаха на крака в ресторанта. Ние спряхме на стълбите, в очакване на знак от диджея, малката ни шаферка стоеше пред нас в готовност да тръгне с кошничката си с розови листенца, а аз извивах врат нагоре, за да видя, да запечатам в паметта си всички засмени, развълнувани лица. Из залата се разнесе развълнуван шепот, после фанфарите на сватбеният марш прозвучаха силни и ясни, русата кукла пред нас тръгна по стълбите и само след миг гласът на диджея оповести появата на новото семейство. От вълнение ми идеше да тичам нагоре по стълбите, но се удържах и пристъпвах бавно, облегната на ръката на съпруга си. Погледът ми обхождаше залата, усетих, че се усмихвам и после заковах очи на края на бялото платно, където ни очакваха майките ни. Татковците се бяха изпъчили зад тях, въоръжени с фотоапарати.
Чувствах се хем развълнувана, хем изумително спокойна. Официалната част беше минала, оставаше най-хубавото - тържеството. :)
Пристъпихме по бялото платно - смело и докрая, както не бе предупредил диджеят, спряхме пред менчето и зачакахме аплодисментите да стихнат. Чувствах се като... и аз не знам как се чувствах. Няма думи, с които мога да опиша това, което изпитвах в този момент. Сякаш имах сили да повдигна света, да го спра и да го накарам да се върти отново. Бях се вторачила само напред, втренчила очи в лицето на майка ми. Мама беше толкова красива, толкова щастлива, ръцете и потрепваха леко, докато държеше питата, но едва ли някой освен мен щеше да го забележи. И свекърва ми сияеше. А аз се чувствах горда, щастлива и преизпълнена с любов за това, че съм им подарила тези секунди щастие  *THUMBS*

Диджеят редеше нещо, което почти не чувах. Послушно изпълних своята роля, отварях уста и хапвах залъчетата, които свекърва ми ми подаваше с притеснена усмивка, взех чашата си и изпих поредната чаша шампанско на един дъх. От вълнение или не знам от какво, но леко ми призля, побързах да оставя чашата на таблата и да се облегна на ръката на моят съпруг. Моят съпруг... харесва ми как звучи :).
Дойде моментът да изритам менчето. Фотографът ми беше казал да го ритна леко в неговата посока, но да внимавам да не центрирам фотоапарата  :P Постарах се. Изглежда краката ми бяха като желирани, защото то само се плъзна напред по дъното си без да се обърне, а аз изгубих равновесие, залитнах и настъпих роклята си отзад. Можех да се изтърся много зрелищно, ако диджеят и съпругът ми не ме бяха подхванали, всеки от една страна. Резилът, който бях на крачка да си сътворя сама, ми даде сили. Поех си въздух, засилих се и шутирах подлото, несъдействащо менче.  *THUMBS* Този път не пропуснах  8P, фотографът ме изгледа възмутено, а после ми се ухили. Бях го центрирала почти в десетката  :P ;)
След цялата тази операция ни оставиха да седнем на местата си. Вече имах пряка видимост към масата и определено ми хареса това, което видях. Украсата беше сравнително семпла, но много изискана, екрю, бордо, розови листенца и чаени свещи. А отпред, точно пред масата си бяха дали среща всички цветя, които нашата плодородна земя ражда. Приятелите и близките ни определено се бяха постарали  :bravo: Най-простичко казано, беше красиво...
Булката някак успя да настани себе си и роклята си на своето почетно място и с въздишка на облекчение се облегна на стола. Ритуалите бяха свършили, оставаше празненството. Позволих си да огледам внимателно залата. Беше прекрасна. Украсата беше семпла и стилна, гостите ни се бяха разположили удобно, без да са нагъсто и да се ръгат с лакти, имаше достатъчно голямо пространство за дансинг. Родителите ни бяха на най-близката до нас маса и ни зяпаха с усмивка, докато си говореха. Изглежда, докато пристигнем, празненството беше започнало и си течеше доста добре. Позволих си да похапна. Знаех, че имаме 20-тина минути да си поемем дъх и да се насладим на приятната музика - леки евъргрийни - преди да дойде време за първия ни танц.

Минутите обаче се изнизаха много бързо и едва бях успяла да сложа няколко хапки в уста, да изпуша една цигара и да разменя няколко думи с кума, младото семейство беше поканено на дансинга. Крачетата ме сърбяха, но и бях притеснена. Не бяхме тренирали да танцуваме с такова чудо като роклята ми, всъщност никога не бяхме танцували на нашата песен - съвсем умишлено, между впрочем, бе искахме да имаме други спомени на нея. Но всичко се получи изумително лесно, изключително леко - беше като дишането, беше част от нас. Първият ни танц беше и дълъг и кратък, потопихме се изцяло в мига и не искахме да свършва. Но после дойде поздравът за кумовете, и тъй като не искахме да ги оставим сами на дансинга, останахме с тях. Позволихме си по-разчупени танци, До последно не бяхме решили с какво да ги поздравим, едва в петък вечер изпратихме на диджея заглавието на тяхната песен. Танцуваха на Besame mucho, на Сезария Евора. И двамата са много добре с испанския (съученици са на мъжа ми от испанската гимназия), а кумата дори завърши испанска филология, а и са много фини и изтънчени хора, така че се надявахме да им хареса. Мисля, че успяхме в това отношение  *THUMBS*.
После следваше поздравът за родителите, който те изтанцуваха прекрасно, и дойде време за кумската реч. Кумът се беше подготвил предварително и поне на нас доста ни хареса. Получи заслужени овации, а след това самоотвержено поведе кумското хоро. А това си е истински подвиг за него, но го направи заради нас  @}->--
След това партито потече леко и естествено, всички се забавляваха, за което съм им безкрайно благодарна, дансингът постоянно беше пълен, усмихнати млади хора танцуваха без умора, а и по-възрастните не им се даваха. Постоянно някой от приятелите идваше да ми каже колко са готини родителите ни, а майка ми не можеше да се нарадва на младежите и снимаше ли, снимаше. Така вечерта си течеше до момента, в който диджеят обяви, че ще предтави изненада от кумовете за младоженците. Те, без никой да знае, се бяха свързали с Раул Торес, брата на Алфредо Торес, който представи новата си програма. Всъщност не просто я представи, той направи на дансинга нещо като час по танци, в който показваше стъпките,а почти всички млади момичета танцуваха с него. Имаше дори и момчета  *THUMBS* Безкрайно сме им благодарни, не само за това, че направиха нещо толкова красиво и неочавано, което освежи още повече атмосферата, но и че ни предоставиха 20 минути, в които някой друг забавляваше гостите, а ние имахме възможност да хапнем. Е, аз опитах да потанцувам поне една песен с тях, но бързо си дадох сметка, че с тази рокля преча на поне 4 души да танцуват. Така че се оттеглих и хапнах на спокойствие. Което беше много добра идея, защото малко след това дойде момента да минем да поздравим гостите си и да получим подаръците, които ни бяха подготвили. Тази обиколка, която винаги съм смятала за безкрайно досадна, всъщност за мен беше едно изключително преживяване. През този ден бях получила достаъчно прегръдки и целувки, но като че ли все не ми стигаха, исках и аз да ги целувам, да ги прегръщам, да им благодаря за всичко, което направиха за нас, за това, че бяха до нас. Беше невероятно! *THUMBS* 

Диджеят удържа фронта без чалга до малко след 12. След това нямаше начин. В момента, в който прозвучаха първите виещи трели на небезизвестната песен "Най-добрия" (поздрав за моя вече официален девер  ;)), сватбарите наскачаха като отвързани. Колкото пълен беше дансингът преди това, вече направо се пукаше по шевовете. Не обичам чалга (меко казано), но си признавам, че не ми пукаше. Бях в такава еуфория, че бих танцувала с кеф и на най-мазното циганско маане  ;) И все пак, диджеят беше страхотен, придържаше се към нашия списък, допълваше го умело, пускаше всякаква музика така, че никой да не бъде пренебрегнат и на никого да не му стане досадно. Имахме два сета с чалга, имахме разкошни евъргрийни, имахме рок, както и по-твърда музика, прозвуча Seek and destroy  :bravo:, имахме латино, имахме и сетче с гръцки хора (които не можахме да изтанцуваме, не защото не се опитахме, а защото огромната ми рокля щеше да ме убие още с първите крачки  ;)). Едва дни по-късно си дадох сметка, че аз, лудият фен на Guns'n'roses, се омъжих без нито една тяхна песен, но тогава дори не се сетих... Мога с две ръце да похваля нашият диджей (за повече информация - на лични  ;))
Към 12.30 дойде време за сваляне на жартиера. Мисля, че се получи много забавно. Избягахме от традицията и използвахме Аеросмит, вместо Джо Кокър. Не знам за гостите, но на нас двамата много ни хареса. После хвърлих букета - право в ръцете на една от колежките ми от предишната ми работа, която съвсем наскоро се премести да живее с гаджето си  ;) Жартиерът пък бе хванат от същият онзи младеж с половинката в Щатите. Дано това е добър знак...
Малко след това изнесоха тортата. Признавам, че с нея водихме люта битка. Рязахме най-горният етаж, увенчан от букет захарни рози. Който е рязал захарно тесто знае какво имам предвид  ;) И все пак успяхме  *THUMBS*.  Избрахме 4 двойки бъдещи младоженци (между които и брат ми  ;)). И, разбира се, нашите кумове. Еееххх, дано, дано!
Не можах да хапна от сватбената ни торта. Емоциите ми дойдоха толкова много, а и добре похапнах от основното, с което никак не се бяха пестили от ресторанта, така че освен парченцето, което съпругът ми много нежно натика в полуотворените ми устни, друго не видях от нея. Аз пък го почерпих със захарна глазура - да ни е бял и сладък живота  ;) - която си взе директно от устата ми.
И... танци, танци... С това ще запомня тази нощ. Не спрях да танцувам. Бабата на половинката ми развълнувано споделила на майка ми, че никога не е виждала толкова хубава булка (това, да кажем, нормално  ;)), нито пък булка, която толкова много да играе :). Танцувах с татко (тук той обра точките според всички приятели), както и с вуйчо - вълнуващ, сърцераздирателен момент, който ще помня до края на живота си. Танцувах, сякаш за пръв и за последен път. Но най-вече танцувах със съпруга си.
Момичета, сега спирам. Имам да разкажа още малко, но трябва да направя салата, за да си храня семейството  ;) А и този сайт едва ли помни по-дълъг и подробен разказ  8P И все пак, надявам се да не съм ви отегчила  :[, дано ви е било приятно! Последната част - след малко  ;)

Миличка, не знам какви разкази помни този форум, но твоят със сигурност ще бъде един от много запомнящите се! Искам да ти кажа, че съм чакала с огромно нетърпение всеки следващ твой пост, нервно рефрешвайки страницата с надеждата, че ще има продължение!!! Невероятен разказ, невероятно настроение...

Благодаря, Tiama, след такава похвала не знам какво да кажа, освен да се изчервя и да се изпъча - хем гордо, хем срамежливо  :[. Наистина вярвам, че за да получиш, трябва да дадеш. А аз получих толкова много, че просто не знам как бих могла да се отплатя на вселената за всичко, което имам в този миг... Ако с този разказ мога да дам поне малко положителни емоции на някого, като че ли ще е добро начало.
Какво още да кажа за ресторанта... освен че според всички игри и ритуали моя милост е безспорният началник на дома  :danceg: Не стига че го настъпих в ритуалната зала, не стига, че му измъкнах под носа по-голямото парче пита, ами и в играта с обещания (от една купа си теглим листчета с обещания един към друг) тържествено обещах пред всички гости да ходя по кръчми; да ходя повече за риба (ето това бих заменила, но...) и да карам семейната кола без да я поддържам  ;) Милото пък, от немай къде, обеща да бута детската количка и да сменя памперси. Но когато изтегли едно дълго обещание с изредени домакински задължения, не издържа и го скъса  :girl_wink:. Явно в наш'та къща това няма да се върши  ;)
Със сигурност пропускам още много неща, но и без това подробностите съм ги изложила в детайли :).
Към 3.30 партито взе да утихва. Родителите си заминаха, натоварили цветята, приятелите започнаха да се изнизват по двойки, една голяма маса се насочи към дома на един от гостите за афтърпарти, а младоженците и кумовете се натовариха на едно такси (повярвайте, да се качиш на такси с рокля с 3 обръча заслужава награда по стереометрия  ;)) и отпраши към Банкя. Кумовете щедро ни бяха предоставили гостоприемството си. Всъщност, останахме в дома на близък роднина на кума. Не знам доколко е редно да говоря за чужди домове, но къщата се оказа нещо изключително като местоположение, архитектура и обзавеждане. Просто перфектното място за първа брачна нощ! Остатъка от вечерта до разсъмване прекарахме на по чаша уиски, удобно настанени на градинска пейка в огромния двор, а басейна светеше пред нас. За съжаление, нощта в планината бе хладна за къпане, но си наваксахме на следващия ден. След като предъвкахме всичко случило се, най-накрая си легнахме около 6.30

Супер е roxanne и музиката ви е била прекрасна  :P

За финал само ще кажа, че си разопаковахме подаръците и картичките на няколко пъти, тъй като младоженката избухваше в плач, разчувствана от нещата, които ни бяха пожелали. Дори мъжът ми - доста кораво откъм показване на емоции същество - в един момент се разплака. Беше много вълнуващо и много истинско преживяване. За пореден път осъзнахме, че имаме прекрасни приятели и любящи близки, че не сме сами. Думите наистина не стигат за такава емоция.
Денят след сватбата прекарахме около басейна, като кумовете - истински слънца са ни те - всячески се стараеха да направят и първият ни ден като семейство истинска приказка. Късният следобед цялото голямо ново семейство се събрахме на кафе у моите свекъри. Мислех си, че след толкова емоции няма да мога да се вълнувам повече, но когато на тръгване вуйчо стисна ръката на Георги ("И да се грижиш добре за племенничката ми!") а след това се извърна, разплакан, не издържах. Не знам дали някога съм плакала толкова много през живота си  :[, и всички сълзи бяха от радост  :)
На следващата сутрин заминахме за морето. Прекарахме 3 прекрасни дни, наслаждавайки се на семейния живот. В заключение мога само да кажа, че ако съм знаела колко е хубаво да си женен, щях да се омъжа много отдавна. И това е заключение на моя съпруг  ;) - към което се присъединявам с чисто сърце  *THUMBS*
Мили момичета, всички които изчетохте докрай този дълъг и предълъг разказ, искам да ви благодаря за всичко, което направихте за мен, че ми помагахте със съвети, давахте ми кураж, когато бях паднала духом и бяхте до мен през всички дълги месеци на подготовка  @}->-- Всеки един момент, всяко едно усилие си струваше. И ако човек може да бъде по-щастлив от това, което аз изпитвам момента, съвсем честно мога да кажа, че не мога да си го представя! На всяка една бъдеща булка пожелавам поне толкова красива сватба, поне толкова любов, поне толкова надежда за бъдещето, колкото аз изпитах на моя незабравим 21 август 2010. Всички тук сте толкова прекрасни, че го заслужавате и аз не се съмнявам, че ще ги имате!  @}->--
Снимки все още не мога да кача - поне не и от сватбата. Имам само няколко, които е направила мама, но ръцете и са били толкова треперещи, че почти нито една не е на фокус  :P Но веднага щом се сдобия, ще кача в албума. А сега- засега, за да задоволя любопитството  ;), ще сложа няколко в галерията  @}->--

Мило булче! Включвам се само за малко, но не можах да не прочета на един дъх всичко от А до Я! Уникално! Уникален разказ, уникална сватба, много сладка булка и много, много емоция, която уникално си  успяла да предадеш чрез думи! С чисто сърце си признавам, че ми насълзи очите на два пъти докато го четох, което не ми се беше случвало на друг разказ. Благодаря ти, че ни въведе в твоя усмихнат, весел, щастлив свят!

Миличка, сладка roxanne!... Не мога да опиша вълнението, с което четох разказа ти, просълзих се, разсмях се на някои моменти, после пак се просълзих...
Честито и нека щастието е винаги във вас и около вас, както на сватбения ви ден!

Ето това:

е нещото, което ме разплака окончателно, добре, че съм сама в офиса...

Между другото, с теб сме се засекли в Магнито на 14-ти през нощта. ;)

roxanne - мила, бива ли такова нещо, след виното снощи, сега си напълних кафето със сълзи! Дължиш ми нещо, да знаеш, тц тц! Страхотно си се потопила в момента и успяваш да го предадеш, че разказчето ти, а си мислех, че такива емоции трудно се описват с думи. Благодаря ти за споделеното вълнение!

roxanne, аз имам един практичен въпрос мила, ако ми позволиш. Кажи ми миля те какво говорихте с оператора преди сватбата - за кои неща сте дали уточнения, защото аз си нямам и на идея, макар да имаме насрочена среща. На фотографа знам какво да кажа, но на оператора си нямам представа. :huh:

Благодаря ви, момичета, за пореден път, за милите думи  @}->--
Ариелче, чак сега виждам въпроса ти - аз с фотографа се срещах (нямахме си оператор, но това е тема на друг разговор - като питахме искат ли видео и ще гледат ли филм, всички роднини в един глас врещяха "ние снимки искаме да гледаме", а като мина сватбата, бързат да си разменят клипчета и се вайкат как никой не бил снимал това и онова...  P-(. Добре, че едни приятели, които сега завършват режисура се упражняваха на сватбата и я наснимаха цялата  ;)). Всъщност, повече фотографът ме инструктираше, отколкото аз него. Бях самичка, защото милото тъкмо се възстановяваше от онази операцийка  ;)
Говорихме за съвсем практични неща - да си слагаме пръстените бавно и позьорски, за да може да направи хубави кадри, да ги държим с 2 пръста, а не с всичките и да ги скрием от апарата; като подписваме да не "лягаме" върху масата, в църквата да държим свещите възможно най-ниско, за да не трептят пламъчетата върху лицата ни по снимките... Ей такива неща, повечето дори вече ги забравих  :[. А и не съм сигурна доколко съм била способна да ги изпълня във вълнението на самия ден, но когато се сещах, се стараех  :P Предполагам, че и вашият фотограф/ оператор ще ви даде такива инструкции :)

Много ти благодаря за отговора миличка! Точно това исках  да знам - значи ще разчитам на тях да ме питат и да ме насочват към правилните неща, а не обратното. И да се надяваме на най-доброто.  :)

Ариелче, постфактум определям като най-добро решение от всички по организацията на сватбата това, че накрая, след като бях споделила какво искам и как го искам, просто се отпуснах и се оставих в ръцете на професионалистите. Но, признавам, важно беше и това, че на чист късмет, попаднахме на правилните хора. Така че тънкостта на всичко, според мен, е след като си изказала своите желания, да следваш техните инструкции и да се оставиш да те водят.
Момичета, аз имам някои неща да се похваля  :P
Уредихме медения месец   *YAHOO*! След дълги, безкрайно дълги колебания, все пак се спряхме на отколешната мечта на моя съпруг (да посети Испания, че все не се получаваше), съчетана с моето желание да бъдем на остров. Комбинацията роди меден месец (седмица, де  ;)) на Палма де Майорка  :bravo: Заминаваме на 14 септември  *THUMBS*
Успях и да разгледам професионалните снимки от сватбата. Изврънках фотографа да ми покаже 1-2 снимки и в крайна сметка стана така, че изгледах всички 2150 кадъра  :P Е, ще намалеят малко като махне тези, които не са съвсем на фокус, но все пак ми е много интересно майка ми, дето все се кани да си ги извади на хартия, къде ще го държи това тесте  8P (коментарът и беше "Аз няма да ги извадя всичите. Ще си извадя 500 - 1000  =] )
И последно, вчера спонтанно се получи така, че отпразнувахме първата ни седмичка като семейство на същото място, където прекарахме първата ни брачна нощ и денят след сватбата - при кумовете ни. Изкарахме си страхотно и мисля, че подобаващо сложихме край на лятото (нали вчера бил последният горещ ден за това лято) с един проточил се обедо -следобед - вечер - нощ на едно прекрасно местенце  :) Слагам малко снимки в галерията, както от първият ни ден след сватбата, така и от вчера :).

 roxanne , включвам се с доста закъснение, но...  :[
 Но препрочитах разказа ти толкова пъти, после и снимките  :) Страхотно е всичко! Наистина в този ден си била като кралица-прекрасна, с очарователна(и малко дяволита  ;) ) усмивка и заразяваща всички с настроението си. Едва ли е имало човек на вашата сватба, който да не се забавлявал както никога досега.
  Разказът ти е просто уникален! И аз като всички останали преминавах от моментите на умиление към силен смях. Не знам дали ще имате отново подобни изживявания, ала ви пожелавам поне наполовина да са така силни и хубави  :)

roxanne, много се радвам, че най-сетне имах време да прочета целия ти дълъг разказ! :)
Невероятен е!  :girlhide: Толкова емоционално си пресиздала събитията на Вашия ден!  :bravo:
Искам да ти чиститя тук - в твоята темичка!  @}->-- Била си много крехка и красива!  :bravo:
От цялото си сърце ви пожелавам любовта ви никога да не угасва и да се борите рамо до рамо, ръка за ръка за всяка своя цел!  :nazdrave:

Мила roxanne пиша чак сега, защото на малки порцийки четях увлекателния ти разказ. Днес обаче го прочетох на един дъх целия. Не оставам по-назад от другите момичета. И аз като тях се просълзих и се посмях. Сватбата е била уникална, а ти си прекрасна булка  @}->--

Човешкият живот е кратък и неповторим,
панорамен път, по който забързано вървим
в търсене на истина една -
магията на любовта!
Приносът си към доброто дайте -
хора като вас създайте!
Семейство здраво изградете,
на безмерно щастие се насладете!

Момичета, отдавна не съм влизала в собствената си темичка, може би защото животът отново започна да тече в що-годе обичайното си русло и след лудницата на подготовката и френетичните дни след сватбата настъпи някакво подобие на нормалност (ако тази дума изобщо може да се отнася до нас  :P). Все още обаче се изживяваме като младоженци, а и околните така ни възприемат, така че почти всеки ден ходим на гости или посрещаме гости, нетърпеливи да разберат дали семейният живот ни понася.
Честно казано, разделихме се с една илюзия. С мъжа ми си мислехме, че сватбата няма да промени нищо. Грешка! Променихме се. Нещата са още по-истински сега, още по-хубави. Ще използвам неговите думи: "Ако знаех, че е толкова хубаво, щях да поискам да го направим много отдавна!".
Дааа, на нас определено ни харесва да сме женени :)
Едно от нещата, които ме изпълват с истинска гордост е, че сватбата ни доведе до още един годеж  *YAHOO* Както каза бъдещият младоженец, "То взе че, ми хареса". Така че, внимание, мили несемейни дами - посещението на сватби може да доведе до трайни и в голяма степен необратими промени в семейния ви статус  ;)
Ние още нямаме снимки, но ги очакваме тази седмица. Или по-скоро следващата, тъй като утре, най-накрая, заминаваме на меден месец  *YAHOO*! Сега съм се отдала на трескави последни (и единствени) приготовления, но толкова ме мързи, че предпочетох да попиша тук, отколкото да събирам багаж. Но тъй като ми остана да обезкосмя още половин крак, няма да пиша още много, а ще се захващам :) Надявам се следващата седмица, когато се завърнем, да мога най-накрая да се похваля не само със снимки от медения месец, а и сватбени :) Доста ги почакахме, но мисля, че си струва. И все пак, ще оставя на вас да прецените след около 10 дни.
И отново, мили момичета, благодаря за пожеланията  @}->--. Повечето звучат като заклинания - дано да ни застигнат  ;) - нямаме нищо против да сме омагьосани до живот  :P

Четох, четох.....хиляди мисли минаха през главата ми и сега на финала не знам какво да ти пожелая =]
За това нека "заклинанията", направени с любов и добри мисли да се сбъднат и траят доживот!

Страхотен разказвач си и нямам търпение да видя още снимки. :girl_wink:

ЧЕСТИТА 1-ва МЕСЕЧИНКА!  @}->--

Честито и от мен!  :) Надявам се този първи месец семеен живот наистина да е бил "меден" за вас и да даде тон за следващите, още много, много, все прекрасни месеци заедно!

 Честита месечинка :) Вие и двамата сте толкова ведри, борбени и усмихнати хора! Пълни с енергия и ентусиазъм. Пожелавам ви завинаги да останете такива и това да ви прави още по-добри и обичащи се  :)

Благодаря за поздравленията, милички  @}->--!
Рекапитулация на първия месец от семейният ни живот - мисля, че се вписваме чудесно в онова, с което завършват приказките - lived happily ever after  *THUMBS*
Иска ми се всички месеци от тук нататък да са все такива...
Вчера се завърнахме от нашето сватбено пътешествие. Цялата дандания по установяването у дома, разопаковане на багажи, наваксване с изостанали задачки, а и умората от почивката  ;) така ни изпиха силиците, че прекарахме първата ни месечинка удобно изтегнати на дивана в уютна домашна атмосфера.
А пътешествието ни наистина беше разкошно! Всичко беше такова, каквото се надявахме. Естествено, не се разминахме с обичайните здравословни проблеми при всяко планирано пътуване (госпожата сутринта при заминаването се събуди с болки в гърлото и въпреки изгълтания антибиотик не успя да се оварди от бронхит - та изкарах целият ни меден месец бухайки като голям, охранен бухал  :P), но това са бели кахъри, а и сме свикнали  ;)
Майорка е вълшебно местенце. Ние си взехме кола под наем и го обиколихме надлъж и на шир, та да не пропуснем някоя скрита красота. Хотелът ни беше може би най-добрият в курорта - а ги огледахме повечето, прекрасен оазис на спокойствие и красота в един шумен, жив курорт. Като казахме на рецепцията, че сме младоженци (за да ни дадат стая с двойно легло, а не две единични), получихме може би най-хубавата стая в хотела. Или поне тази, която е на рекламата на хотела в справочника на Barcelo. В самолета също пътувахме по-конфортно от обичайното, защото мъжът ми, който е доста едричък, не спря да мрънка, че му е тясно, докато не ни преместиха в първа класа. Ол инклузивът, за който много се чудехме, се оказа много добра идея - идеше ми да отвлека готвачите и да ги заключа у дома, на обяд и вечеря си пийвахме страхотно розе и набивахме всякакви морски дарове и поне по два вида риба, а вечерите си почивахме с жива музика и уиски. В банята ни прозорливо бяха сложили и кантар, но дори постоянно нарастващите цифри не ни спираха да си похапваме, с малкото утешение, че ще си изгладуваме разточителните хранения със салатки у дома.  Палма е изключително красив град, запазил спомена за своето величие в грандиозната си катедрала и тесните каменни улички до пристанището. Разстоянията на острова са малки, така че можеш да го прекосиш с кола от единия до другия край за около час. Стига да не спираш за снимки на всяко отклонение за уединена каменна къщурка от 18-ти век, на живописните кръгови движения с прекрасни палми и разцъфнали храсти по средата и отвесно спускащи се към морето скали, които спират дъха. А си имат и един страхотен аквариум, най-големият в Европа, където отглеждат всякакви риби, направили са 20-метра дълбок басейн за акулите и са пресъздали екосистемата на тропическа гора, където се чувствахме като в джунглата.
И понеже много се раздрънках, спирам дотук. Качвам малко снимки в сватбеният ни албум - нека те говорят вместо мен. В заключение ще кажа само, че островът си струва - дори и да не си на меден месец, не може да не се поддадеш на романтичното му очарование.
Предполагам утре или вдругиден ще се сдобия и със сватбените снимки - стига да се замъкна до фотографа. И ще покажа най-накрая каква булка бях (че започнах да позабравям...  :[)

Честита първа месечинка и от мен  @}->-- Виждам, че сте си прекарали чудесно по време на медената седмичка и ви пожелавам и за напред да сте все така влюбени и щастливи, както сега  *INLOVE*

С малко закъснение Честита първа месечинка и от мен. От  *INLOVE* ви пожелавам да сте много щастливи още дъъъъълги години  @}->--

Снимките от прекрасната ви седмичка са прекрасни. Пожелавам ви още много такива красиви кътчета да посетите.

Охооо, кой се е върнал от меден месец? Много снимки, много нещо и кои от кои по-хубави! Как ви завиждам само!  :)

Здравейте, булчици прекрасни  :)
Отдавна не ми беше оставало време да надникна в най-слънчевия форум, но ето - завърнах се :)
С голяма гордост мога да се похваля, че най-накрая качих снимки от сватбата в нашия албум. И, съвсем типично за мен, се поолях  :[ Но на който му се гледа - там сме - и аз, и г-н съпругът ми, и кумовете, и шаферките, че дори и котаракът ни  :P - всичките сме се изтипосали  ;)
Остана ми да кача тези от ресторанта, но не ми останаха сили. Скоро обаче ще ги има и тях, че просто няма как да не споделя и това шоу с вас, не само на думи, но и в картинки. А и това е начин да задържа емоцията от онзи ден, който с напредването на есента, с дъждовете и студа ми се струва все по-далечен. Понякога се чудя дали е бил истински или само "просовиденията на една гладна кокошка", както казва Стайнбек :(. Но после си поглеждам дясната ръка и - няма лъжа, няма измама :) - камъчетата по халката си блещукат съвсем наистина.
Да не се отплесвам, значи - снимките са в албума :).

Е, доживяхме! Много хубава двойка сте roxanne - изглеждате прекрасно! Струва ми се, че сте и много забавни  *THUMBS* Разгледах набързо фотосесията и церемонията и бързам да пиша, отивам да доразгледам подготовката, че ме гложди любопитство да зърна котарака. Аз една седмица след сватбата вече се чудех как да скроя пъклен план за втора, ама още не съм го измислила. Хубаво е, че все още показваме снимки и клипчета (които ще пусна по-късно тук) - така пак се пренасяме в онази приказк :)а, нали