Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 Много търсих тема, в която да вмъкна разказа си, и понеже не намерих, се реших да пусна нова.
 От известно време забелязвам едно тъжно явление. Както се случва на всички, които подготвят сватба, поканените близки и приятели в някой момент, развълнувани от събитието, искат да си поговорят с вас за нея. По-точно как се е стигнало до сватба.
 Какво е тъжното, за което говоря. Почти всичките ни приятели споделиха, че се разделят с половинките си, други са в процес на раздяла или развод. Не знам, това са все дълги и сериозни връзки, при някои има и деца. В рамките на 3 месеца над 10-15 познати двойки са в това положение. Тези близки, които си бяха самички, от години са с нещастни и неудачни връзки. Може би не съм успяла да разбера какво се случва по-рано, ала някак новините за всичко това ме потресоха. Извинявам се за думата, но след всеки подобен разговор за нещастни двойки и изчезнала, или несъществуваща любов, бях като ударена  :'(
 Кажете, наистина ли положението при повечето хора е толкова лошо? Знам, че хората могат да имат много проблеми, ала нима толкова често се среща? Няма как да си направя средна статистическа извадка и затова ви питам за вашите впечатления.
 

Мишел, толкова много настроения се сменят и толкова много мисли минават на човек през главата, понякога и аз съм си мислила, точно, каквото и ти в момента, за това искам да ти кажа, че те разбиирам, но просто това е е едно моментно сътояние и моментен поглед върху нещата, утре може би няма да мислиш така. Не забравяй, че нещата са едни и същи и ние не можем да ги променим, но можем да променим нашето възприятие за тях.
Та в общи линии искам да кажа, че понякога и аз си мисля, че съм нещастна, а в други моменти си мисля,че съм намерила щастието.
истина е обаче, че хората се разделят, изневеряват си и се нараняват, аз не познавам двойка от моите близки, които да не го е правила, имам приятелки, които са сами и не могат да намерят подходящия човек.
Мисля си,ч е хората са станали по-претенциозни и не правят компромиси, сменят връзките при най-малкия проблем, а не съм сигурна, че така ще намерят щастието.
Ние отговаряме само за нашите действия и постъпки и от нас зависи да направим сами своето щастие.

michelle, за да те успокоя, ще ти кажа, че в нашето обкръжение такива неща не съм забелязала. всички около нас или се женят или се "размножават" :)
тези, които са имали кофти или никакви връзки един по един започнаха да се задомяват.

Румяна е права, че хората сега са много по-разглезени и много от тях не намират смисъл да се борят за да оздравят връзката, която имат. По-лесно е да кажеш "Стига!, отколкото да видиш къде е проблема.
Ако знаеш защо си избрала този човек, и ако си готова да работиш за бъдещето ви и да намираш смисъл в това (колкото и клиширано да звучи), значи няма от какво да се притесняваш.

 Да ви кажа честно не се притеснявам за нас. Аз съм много философски настроен човек и вярвам, че трябва да се действа внимателно, обмислено. Та преди да се реша на връзка и семейство, доста сериозно си помислих. Едва, когато си отговорих "защо", го направих.
 Там е работата, че ми стана мъчно. Никак не го разбирам това с нараняването на човека до теб(освен, ако не е напълно неволно), както и да бягаш от проблем. Надявах се да не е въпрос на недостатъчно зряло мислене и претенции. Може би многото трудности в ежедневието на хората ги правят изнервени дотолкова, че вместо да намерят опора в човека до себе си, се насочват срещу него. Няма как да анализирам проблемите на познатите ми двойки, пък и това е техния живот. Но ми остана чувството на горчивина. Сигурно, защото вярвам, че съвместния живот в една съвсем, съвсем мъничка степен е "хубави залези, веселие и цветя". Това, което ме стресна, е че нещастните връзки и бракове, разделите май са доста често срещано явление. Може би имам романтичната нагласа за хората, които се подкрепят "в добро и зло" и заедно се учат да са по-пълноценни личности.
 "Мисля си,ч е хората са станали по-претенциозни и не правят компромиси, сменят връзките при най-малкия проблем, а не съм сигурна, че така ще намерят щастието."
 Май в това е проблема...

michelle, ценностите са се сменили и за това често се стига до тук. Около мен има както много здрави семейства, така и връзки, за който пишеш. Аз самата също често наблюдавам хората. И мога да ти споделя моите впечатления:
За самотните около мен проблемът е, че те не търсят. Искат едва ли не любовта да почука на врата им, а трябва да излизат по-често, да комуникират с различни хора, да сменят обкръжението си. Много от тях търсят, но на неподходящите места. Мой колега иска свястно момиче до себе си, но се движи само в кръг от богаташки щерки и манекенки(не искам да засегна някой). Как да си намери там скормна, пестелива жена с ценностна система?! Аз самата се запознах със съпруга си на място, на което никога не бих стъпила по принцип, но отидох.
За нещастните двойки забелязвам много общи черти. Те просто не се развиват. А за да бъде успешна една връзка двамата тряба да обединяват усилия около нещо ново на всеки 1-2 годни, та било то и един ремонт. Оставят се на рутината, отпускат се и забравят, че трябва да продължават да печелят човека до себе си и да показват чувствата си. Много от моите познати са около 30-на години, но са много незряли за дом и семейство. Как да очакваш развитие от такъв човек?! *crazy*
Някои от тях пък не са удовлетворени от връзката си, дори не обичат половинката си и не предприемат нищо за да оправят нещата или да намерят нов партньор, с който да са щастливи. В крайна сметка тези връзки винаги приключват, но в някои случаи след като се е появило детето, а това е много жалко.
Най-големия враг за връзките е липсата на комуникация и зачитане на потребностите на другия. Все пак и двамата се променят с времето и ако не усещаш и не откликваш на тази промяна.......пак се стига до край на връзката.

Не съм сигурна до колко са станали по-претенциозни хората. По-скоро никъде не виждат това, което им трябва. Аз като жена много трудно се спирам на някой мъж- та масово около 30 год са недорасли, незрели мъже, който не могат да се оправят без майките си и нищо не разбират от живота. Останалите са някакви аругантни мъжкари, които мислят, че жената трябва да е като послушно кученце и да стои в кухнята.......в днешно време истиснките мъже са на изчезване. Както и истинските жени - аз ако бях мъж да съм станала обратен. Честно ви казвам.

michelle, аз преживях това, през което минаваш (като мисли и разсъждения) наскоро, когато научих, че наш много добър приятел се разделя с жена си! Не точно разделя, ами я оставя...  :angry: Ами дойде ми като гръм от ясно небе! Те се ожениха само преди две години, макар да  бяха заедно от много години преди това. Какво е станало? Ами "били започнали да искат различни неща и са се отдалечили един от друг, а междувременно той се бил влюбил в друго момиче"... Ами, извинявам се! И следа нямаше от усилие да се спаси връзката, най-малкото да положиш усилие - какво ако не това дължиш на половинката си, с която си споделял толкова години от живота си! И колкото и добър приятел да ни е, честно казано никак не одобрявам какво направи - ей така, в кошчето с един ритник на жената, на общия живот... все едно нищо не е било и сега влюбен бил... а като го заритам където най-боли...?!? Егоизъм! Руми го е казала мнооооого точно - хората като станаха свидетели на масовите разводи, вече не полагат усилия, по-претенциозни са, избират лекия път! Нищо не е свято вече, дори семейството!  :'(

Аз също мога да дам твърде малко примери за щастливи и сполучливи двойки,за съжаление, и те са по-скоро  изключение отколкото правило.Много двойки просто стоят заедно,оставили се на течението,въпреки,че очевидно не са щастливи заедно.Не знам дали има рецепта за щастие в личния живот,но си мисля,че много от нещата,които ни се случват си зависят основно от нас.Много е важна нагласата,която имаме.Ако не вярваме в истинската любов,ако сме потънали в цинизми и безверие,как ще ни се случат хубави неща?Има и още нещо,в което аз много вярвам-не е нужно да си ходил дълги години с един човек,да си живял дълго на семейни начала,за да рабереш дали това е човека.Истинските неща се усещат със сърцето.Когато си срещнеш твоето човече,просто няма начин да не го познаеш  *INLOVE*

stefanel :goodpost: Споделяш моето мнение.

Ariel, случката, която разказваш е класическа. Но винаги двамата носят вина. За да се влюби в друга жена, тази до него не му дава нужното. Предполагам ти е тежко, но не бива да вземаш страна. Все пак, за да си отиде той, тя вече не му дава, това от което има нужда. Казваш, че с лекота си е тръгнал. А какво е направила тя, за да спаси положението? Може да са ти разказвали неща от живота им, но няма как да знаеш каква е истината. И аз съм си тръгвала привидно с лекота, но месеци наред съм правила какво ли не за да оправя нещата без най-близките ни хора дори и да подозират на какво дередже сме. Сложен е въпроса и никога не е виновен само единя. Ако не им е добре да са заедно и вече са се променили дотолкова, че да не са съвместими, защо да страдат под един покрив, вместо да намерят щастието с друг човек?

Любовта винаги свършва рано или късно, нормално е да се е влюбил в друга жена. Заветното завинаги не е реално, просто няма как. Всичко отминава с времето и нищо не е както в началото, независимо колко силно е било. Няма нищо вечно и всички тези натруфени историйки тип " ама ние сме 3-5-10 години заедно и все така силно се обичаме " звучат смешно. Да не говорим, че е съвсем отделен въпрос затова колко мъжете гледат винаги и само половинките си.... Не може все боб, както се казва. Не искам да засягам никой или да се заяждам, просто споделям мнение. Както каза Ники Лозанова - " По-добре любовница, отколкото съпруга "  *THUMBS*

Семейството отдавна вече не е свято, но всеки е отговорен за своята си градинка.

Според мен има различна любов. Любовта се променя с времето и който е наясно с това има по-големи шансове да остане сьс сьщия партньор.

Ясно че, че светкавиците и фойерверките, които е била любовта в началото (ако разбира се е от този тип любов, нашата не е била) след време изгасват и вече ги няма онези пеперуди в стомаха. Това не значи, че хората не се обичат.

Важно е човек да намери партньора, чиито недостатьци са приемливи за него и двамата заедно да решат, че ще бьдат заедно каквото и да става, да приемат, че има трудни ситуации в живота, които биха се получили независимо с кой си и които трябва да бьдат разрешени. Врьзката е като цвете-иска непрекьснати грижи. Трудно е човек постоянно да полага усилия за нея, защото сьществува непрекьснато изкушението, че тя вече е установена и няма нужда от нищо особено, тя ще си вьрви сама. За мен това е грешка. Врьзката има нужда от поддьржане всеки ден.

В нашата кьща думата раздяла е забранена дори и на шега. Шегувайки се с това отвреме-навреме човек свиква с идеята и го приема за нещо нормално, почти неизбежно един ден... Не! В нашето семейство това е дума табу!

Както и за себе си сьм решила, да избягвам задльбочени духовни врьзки с мьже и нови интересни познанства. От опитьт ми след време винаги има дадена ситуация, в която сме ядосани на партньора и се изкушаваме да се оплачем на приятел. И тьй като той ни е приятел, разбира се ще застане на наша страна и ще ни подкрепи, че грешката е в другия. И понеже с партньора сме вьв всекидневието и вече не общуваме тьй пльноценно както преди, твьрде изморени сме вечер, за да говорим, отдалечили сме се един от друг, развили сме се всекив своята си посока без дори да си дадем сметка за това, да, партньорьт вече не си разбира. А пьк другият ни разбира чудесно. В пьлна емпатия е с нас. Постепенно идва идеята... За какво да сьм с някой, с който вече нищо не ме свьрзва ?!

А след време, когато новата врьзка узрее до това ниво, нима няма да се случи сьщото ? Докога можем да се лутаме от врьзка на врьзка и от партньор на партньор ?

Аз за себе си сьм избрала човекьт, с когото искам да остарея и да деля всичко, и ежедневните радости, и дьлбоките мьки. И сьм готова на всичко, за да бьда с него завинаги. Не ме е грижа, че не си говорим много, говорим си когато имаме нужда от това и ни е приятно да мьлчим заедно. Не ме е грижа, че нямам пеперуди в корема, имам дьлбоко уважение и огромна привьрзаност кьм него. Не ме е грижа, че не е като мьжете от списанията и се облича както и да е. Той си е моят мьж, такьв какьвто е. И искам винаги да сме заедно.

Това мнение изразява всичко, с което не съм съгласна в живота.


Много си права! Най-вероятно и двамата носят вина! Но тази така класическа история изразява нещо станало типично през последните години. Тя го обвинява, че не й е дал шанс, на нея и на брака им - защото след като е станало ясно, че нещата опират до развод, тя е предложила да се борят и е била готова на това. Познай той какво е избрал - колко по-сладко е да си имаш пеперудите в корема по новото момиче... А споменах ли, че тя също е женена? Аз не взимам страна, но това не означава, че нямам мнение. Само си споделям тук с вас, пред тях нищо не бих си позволила да кажа.

Значи въпросът е: Какво се случва с любовта през времето? И отговорът според мен е, че се променя. Да, няма ги пеперудите, да, може вниманието ни да бъде привлечено от някой друг, но е грешно да се приписва всичко на биологията - че вече го няма привличането и нищо не можело да се направи. Ами не е така! Всеки има глава на раменете си и всички ние имаме свободната воля да избираме как да постъпим. И ако си решил да измениш на половинката, не можеш да го припишеш само на човешката биология, колкото и да ти е изгодно. А ето и един друг въпрос: за колко от нас думите: "Докато смъртта ни раздели" наистина са добре осмислени, когато се изричат?

inaxastra, много хубаво казано наистина! Сърдечни поздравления за новата лентичка!  :girl_wink:

Уви - за много малко от нас :\

И аз не съм съгласна с мнението, че любовта винаги свършва. По-скоро ние сме тези, които я убиват или тези, които постоянно я подклаждат. Само дето се сещаме прекалено късно за това.

Ariel абсолютно съм съгласна с теб, че в поста на Sweet`Dream виждам всичко с което не съм съгласна, пък и последния цитат + автора му просто няма какво да се коментира  :girl_impossible:

inaxastra "Любовта се променя с времето"  :goodpost: Абсолютно подкрепям всяка една дума  *THUMBS*

Inaxastra,много мъдър и зрял пост  :bravo: Съгласна съм с абсолютно всичко  *THUMBS*

 :hi:
Само споделих с мен лично как стоят нещата. На всеки животьт е различен и всеки има право и на избор, и на грешки. Така се трупа опит. Аз от моите преживени досега любови и личния ми опит това сьм си изкарала като заключение, и така сьм си решила за себе си. Пьк както казват братята руси: поживем, увидим  =]

Аз съм по-скоро съгласна с част от поста на Sweet Dream ... наистина любовта малко по малко се изпарява под натиска на битовизмите или казано по-меко трансформира се :) И аз незнам в какво.
Онова възхищение, което изпитваш към другия в началото постепенно изчезва, наистина е много жалко. За мен единствения начин да се избяга от монотонния живот и по-честото пътуване и събиране с приятели, но това не винаги е възможно.

Мишел, аз нямам почти никакви познати двойки, които да са се разделили, но и нямам познати, които да са силно влюбени след 4,5 години връзка. Обичат се по някакъв начин със сигурност, но и много често има разправии за непомагане в домакинската работа, недостатъчно грижи за детето и т.н. - ето от тези битовизми най ме е страх, защото те прогонват любовта и привързаността бавно, но сигурно. В повечето случаи мъжкото чувство за егоизъм е прекалено силно и просто от мама се прехвърлят на жената слугиня, която да ги отвъжда и хич не им пука как се чувства тя. Това е и част от балканския манталитет :(

А за любовница (била съм в такава ситуация) не съм съгласна, че е по-хубаво от съпруга, даже напротив, любоеницата за мен е една много глупава и самотна жена, която всъщност няма никой, а цялата ситуация е супер нереална, защото при редки и откраднати моменти всичко е прекрсно, но ако тези двама човека заживеят заедно ги очакват същите битовизми.

За съжаление и аз съм била любовница и по скапан период от живота си едва ли съм имала...  :no: Та ние и едно кафе не сядахме да пием като хората, кое му е хубавото според някой от вас не знам  *crazy*

И аз сьщо. Не на женен, но на сгоден. И аз бях сгодена за друг по сьщото време. Този двойнствен живот е толкова изтощителен... И това криене...

В крайна сметка сега мога да кажа, че беше хубаво. Много го обичах и той ме обичаше, но ми беше ясно, че не може да продьлжава вечно и се радвам, че го изживях, както и се радвам, че сложих край.

А пьк да си с женен мьж, значи на всеки празник да си сам. Защото на него дори да му е криво, на празник ще е с жена си и нея винаги ще я има между вас. На себе си не бих направила подобно нещо. Прекалено се обичам и сьм егоист-искам мьж само за мен. Не ща да го деля с друга.

Целта ми в живота е да изградя здраво семейство. И ще успея.

Ша ма извиняваш Sweet`Dream  обаче Ники Лозанова е едно тъпо праче което не бих послушала за нищо, мое мнение.Любовница е до време, много е интересно, защото се виждате рядко, всичко е пълно с адреналин, докато не ти писне, докато не го поискаш за винаги, докато нервите ти не почнат да ти изневеряват.
Любовта е интересно нещо, тя се трансформира с времето и всичко си зависи от нас.От двамата.Доколко искаме да правим компромиси, доколко ще позволим на ежедневието да ни затрупа и да забравим, защо сме с този човек.Ние се познава със съпруга ми от 13г, всъщност от толкова сме заедно.Живеем заедно от 6 май, може и повече да са не съм сигурна.Аз знаех малко след като заживяхме заедно, че искам да съм с него независимо от всичко.Минавали сме различни периоди и сега когато имаме големи проблеми знам, че това е човека който е трябвало да бъде до мен.Знам че заедно стига да искаме можем да направим много.Правим компромиси, търсим решение, заедно, без да се обвиняваме, и без да искаме да сме безгрешни.Това е трудно да кажеш виновен съм.И ние както Ина казва си мълчим, но предпочитам да си мълча с него отколкото да приказвам глупости с друг, това мълчание ми дава сигурност.И досега стига да искаме си правим глупостите от тийн годините, но това е моментно не като преди :)

Не знам дали не е  :offtopic:, но честно казано не знам и къде другаде да пиша...
Вече почвам да си мисля, че аз  съм сбърканата  :(
Накратко - изобщо, ама изобщо не изпитвам грам сексуално влечение към мъжа ми. И това е дори още отпреди сватбата. Може би около 3-4 години вече. С него сме заедно от около 8 години.
И не мога да кажа, че не изпитвам нищо към него - мило ми става като го гледам, искам да си го гушкам, но в сексуално отношение - не мога да го възприема...  =] А не че не ми се прави секс... Просто не искам с него...
И тъй като искам бебе, последните няколко месеца се опитвахме да бебеправим, когато би трябвало да ми е овулацията - общо взето по веднъж, максимум 2 пъти на месец (ако го правим два поредни дни), ама се получава едно такова дървено и неестествено... И вече започвам да си мисля дали е редно да е така. Преди си мислех, че е нормално, че сме си омръзнали за толкова време, но сега като ви чета как дори и след 10-тина години, пламъкът в някои от вас все още не е угаснал - и започвам да си мисля, че първо - съм направила грешка със сватбата и второ - сега би било грешно да правя и бебе (въпреки че се чувствам готова за бебе, но ...  :huh: )

Иначе за тези години с него се познаваме много добре - и той е умен, отзивчив, нежен, изглежда що годе добре (е има си своите недостатъци, ама кой няма?), но просто го възприемам повече като приятел, брат или домашпен любимец, отколкото като мъж.

menyanthe много е сериозно това, което пишеш, но едва ли някой тук може да ти даде съвет, защото само ти знаеш от какво се нуждаеш, само ти знаеш, какви са представите ти за брака и какво очакваш от мъжа до теб, само ти знаеш дали си щастлива и дали не си. Трябва сама да намериш отговор на тези въпроси.Може би е логично да ти кажа - дай си време, но ситуацията е такава от години. определено недей да предприемаш нещо прибързано. А как се чувства мъжа ти? Говорили ли сте на тази тема? на него харесва ли му положението?
само едно ще ти кажа, не всичко е перфектно във всяко едно семейство, всеки има своите проблеми, понякога се замисля, дали това е искал от живота, дали така трябва да бъдат нещата, всякакви мисли минават през главите ни, важно е ние да сме щастливи поне през по- голямата част от живота си.
Със сигурност поне за мен сексуалното привличане няма как да е като в началото, но поне при мен то се е видоизменило, в нещо по-хубаво дори, не толкова огнено, а по- скоро по лично, по - осъзнато някак си като чувство за единство, не знам как да го обясня.
 дано съм ти била полезна смоите разсъждения.

Говорила съм с него по темата, той все още ме иска (в сексуално отношение), но някак не може да възприеме, че съм загубила всякакво влечение към него. Сега е решил да се опита да влезе във форма и да прави упражнения. Не знам - може би ако успее да го направи, може би тогава да се променят нещата, знам ли? Искрено се надявам да е така... Може би ще е добре да спра с бебеправенето засега. То и без това нищо не става - сигурно има причина да е така.
А дали съм щастлива - ами и аз не знам. По-скоро съм спокойна. Но определено чувствам, че ми липсва нещо, макар че и аз не знам какво точно...

menyanthe, това което пишеш е определено неприятно! Секса е една много важна част от личния живот на една двойка. Аз и моят съпруг сме заедно от 5 години и сме женени от 1 година. Още в началото на връзката ни осъзнах, че с него ми е най-хубаво предвид мъжете преди него. Продължавам да мисля така и сега. Е не правим същия див и необуздан секс като преди, но на мен ми е много хубаво особенно когато сега вече и бебеправим.
Дано скоро решиш проблема си и дано съм ти помогнала с мойте разсъждения.

УСПЕХ *THUMBS*

menyanthe,мила на всеки от нас нещо му липсва във взаимоотношенията!Няма перфектна двойка и перфектно семейство.Нормално е секса с времето да се промени и да е различно.Но липсата на желание за любов точно с този човек за мен си е сериозен проблем.
Бих те посъветвала да потърсиш професионален съвет-сексолог,психолог,нещо такова.
Както казва и Руми,не взимай прибързани решения!

Наистина това е доста сериозна и деликатна тема! Ти си знаеш защо, но аз ако бях нямаше да сключа брак с този мъж, за мен трябва в него да има съвкупност от качества, които изисквам от един мъж. Естествено, че всеки си има кусури, но това е нещо голямо, не дребно, та да го подминеш ей така. Моят съвет е да не бързате с бебето, първо си изяснете тези отношения, защо се е получило така, че нямаш желание, и то само с него,а не по принцип за секс, къде е проблема, дали трябва той да направи нещо по-специално и т.н. и направете нещо по-въпроса, трябва да има диалог между вас, това е много важно и да бъдете заедно в това, което правите. Ти сама каза, че и да опитвате засега не става - според мен има защо, Господ си знае работата! Успех @}->--

Менянте и aз мисля,4е товa си е сериозен проблем и много добре влизaм в твоето положение и те рaзбирaм *THUMBS* При мен нещaтa сa същшите кaкто ги описвaш ти :[ Но пък поне не съм сaмо aз-т.е. кaкто се 4увствaм aз тaкa и той.
Поговорете си,помисли си къде се е прекъснaлa връзкaтa.Припомни си евентуaлнaтa при4инa зa товa.Нещо в дaден момент се е слу4ило и е сдaло бaгaжa.Говориш зa години...не мисля,4е товa стaвa изведнъж.Поне в моя слу4aй не.Ли4но aз се уморих дa дaвaм прекaлено много/в товa отношение/и нищо дa не полу4aвaм в зaмянa.И мaлко по мaлко стaнaх съвсем безрaзли4нa-товa виждaх и в товa се превърнaх.От експресивнa,избухливa и емоционaлнa/стрaстнa го кaжи/в нещо съвсем рaзли4но,което нямa aнaлог.
Предстaвям си колко му е кофти нa 4овекa.Не знaм кaкви сa ви то4но отношениятa и кaкво си му споделилa,но определено егото му е нaрaнено *THUMBS*Винa нямaш никaквa.Обикновенно товa е двустрaнен процес,но понякогa зa съжaление трудно се обръщa.
УСпех ти желaя

menyanthe, стана ми мъчно като прочетох поста ти, едно защото се върнах назад във времето и се сетих за своя дългогодишна връзка с подобно усещане и второ заради това, че ми домъчня за теб и това, че вероятно ти е мъчително сега. Не се чувствам удобно да говоря за толкова сериозна тема и да правя изводи вместо теб, но съм сигурна, че е много неприятно да те измъчват подобни мисли. Бих могла единствено да ти кажа, че смятам за правилно решението ти да не бебеправите в момента, докато не си напълно наясно с това какво усещаш и доколко всичко си заслужава. Правете нови неща, пътувайте, измислете нещо различно от баналното ежедневие.. може би те потискат битовизмите, не успяваш да го видиш в привлекателна светлина. Да, ясно е, че след като сте толкова години заедно, ще си привързана и ще го чувстваш мил, но явно ти си усещаш, че имаш нужда от повече.

Позволи ми да не се съглася с Мира за това, че егото му е наранено, но ти вина нямаш никаква. Не във вината е проблема, а в желанието ти към него или по-скоро липсата му. Когато хората имат връзка, често се стига до подобни настроения. И все пак - има двойки, които променяйки обстановката, средата, бита си, успяват да се видят с "нови очи". Момичетата хубаво са казали, че след като сте се оженили и сте решили да сте заедно, то не е хубаво да се действа прибързано, но пък от друга страна колкото повече отлежават нещата, толкова по-неразрешимо става. Считам, че и двамата следва да се опитате да промените нещата, без някой да е казал, че ще се получи. Действително - за това не е излишно да видите себе си през очите на друг - психолог, съветник.. знам ли как се казва това. Питай ina_lemon, тя се занимава с неща в тази област - консултации и т.н., тя е може да те насочи и със сигурност ще получите по-правилни съвети отколко можем да кажем ние тук. Всеки гледа от неговата си камбанария - ако е щастлив, ще ти съчувства, но няма да те разбере; ако минава през същото - ще мисли като теб и пак няма да си помогнете. Не оставяй нещата така - човек няма хиляда години, в които да търси щастие и да премисля. Направете нещо ново, опитайте са промените тотално нещата около себе си... и т.н. Има куп неща още, но ти най-добре познаваш възможностите. Чети, питай, не оставяй всичко така... Много се надявам скоро да си по-ведра и ти стискам палци!

Само да добавя - аз имах същия проблем в моята най-сериозна връзка преди да срещна годеника си и това състояние продължи поне година-две, в които нямах смелост да го напусна, но пък и не влагах нищо от себе си повече, за да го почувствам отново близък и желан, както в началото. На мен ми мръзна, измъчвах се, той пък се отдалечи обиден и се разделихме. Сега знам, че това е било правилно, но ако бяхме женени и по-зрели, може би нямаше да сме така. Всеки с историята си. Опитай всичко пък после вземи своите решения, но ... не намесвайте дете в това. Това със сигурност ще обърка нещата за теб. Или поне аз така си мисля. 

:rains:

Е, не мога и аз да не си кажа. Аз съм имала няколко доста дълги връзки, сгодини, още с първото си гадже бях 4-5 години. Няма да разказвам разни подробности, само ще кажа, че човек се влюбва, но е важно да има много силна любов, която после да се трансформира в обич и уважение. Няма вечна любов в смисъла на пърхащите пеперуди, секс по няколко пъти на ден, тръпнене за всеки миг, който ще прекарате заедно. После нещата улягат, стават по-спокойни, не, че си писвате, просто знаете, че сте заедно и това е достатъчно. Приоритетите на хората се сменят. От всичките си мъже, със съпругът си съм била най-малко време преди да се омъжа за него. Имала съм и други предложения за брак, но ги отхвърлих, защото просто не можех в момента на задаване на въпроса да кажа твърдо ДА (което, познавайки се, знам, че означава, че никога няма да кажа ДА). С него съм щастлива от първия ни миг заедно до ден днешен. Преди да сключим брак поживяхме малко заедно, сгодихме се, оженихме се. Още влюбени. Сега любовта е прераснала в обич и уважение. Но истината за закрепването на една връзка, брак или просто съвместен живот, е в уважението и способността да правиш компромиси. Освен това, човек трябва да се е наживял, да е видял някои неща от живота, за да прецени дали това го иска сега и ще го иска и след 20  год. пак.
Ина, мила, много добър пост, много неща, кото важат и за мен!!! Това си е моят мъж, какъвто и да е в очите на другите, за мен е най-добрият!!!! Искам да отгледаме заедно нашите деца и да остарея с него, макар понякога да ме изкарва извън нерви (ама нали така ни е по-интересно, че и мн. хубаво не е на хубаво).

Не е съвсем подходяща тази тема, тя е за изпаряващата се любов ...

Ето една статийка, според която първо се проверява нивото на тестостерон при жената определящо либидото и ако то е наред, тогава се говори със сексолог/психолог да се търсят други причини за проблема. Жалко, че ние българите все още сме задръстени и рядко търсим подобна помощ, иначе съм убедена, че почти всеки има за какво да се консултира (вкл. и аз).

 http://zdrave-i-medicina.daya-bg.com/%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%B4%D0%BE (http://zdrave-i-medicina.daya-bg.com/%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%B4%D0%BE)

Ами всъщност търсих подходяща тема, но използвах тази защото в крайна сметка въпросът и чуденката ми бяха - дали при това положение да продължавам с бебеправенето или не? Вярно, че този въпрос съдържаше подвъпрос - сексът от решаваща важност ли е за стабилността на едно семейство? 
Но както и да е - вече имам отговорите и на двата въпроса, за което благодаря на всички момичета, които споделиха мнение (някои от тях на лични) - бяхте ми много полезни!  @}->-- @}->-- @}->--

 :offtopic:Мaнянте то веднъж в месецa не е бебепрaвене,душицо :girl_wink: Но кой го кaзвa :[ :offtopic: Успех кaквото и решение дa си взелa.Според мен бебето не може дa опрaви проблемите в брaкa.Зa дa е вси4ко нaред трябвa първо ли4ните си взaимоотношения дa подобрите,4aк след товa говорете зa бебе,зa дa не се слу4и нешо,от което сaмо детенце евентуaлно ще стрaдa :offtopic:

Е добре, дама, как така още преди сватбата си усещала това и въпреки това си се омъжила  ohmy Кофти проблем е наистина и е доста лично, дано нещата се оправят, но не знам нали затова хората са уж повече време заедно, именно за да разберат дали са един за друг, да не говорим за секс-темата, че там нещата трябва да са ясни още много преди брака. Kleo_20 е напълно права, че детето не решава нищо и това, че сближава са пълни глупости

А не че не ми се прави секс... Просто не искам с него... А така, хард, ще намериш друг, споко, мъже бол, само внимавай да не те хване, ама тука сме все интелигентни момичета, така че няма страшно, ще се справиш. Подкрепям те, слънце  *THUMBS*

При нас положението е такова.... като бяхме "гаджета" се скъсвахме от секс , направоооо може да се каже , че по цял ден!Но от както родих аз нямам желание!Той има огромно желание, както преди е , не се е променил, но аз сякаче нямам, дали то следродилната депресия, дали от тежкото ми раждане, дали , защото ме е стррах да не събудим Михаел..... не знам и аз...
манянте, при теб проблема, според мен е сериозен, трябва да потърсиш помощ, ако искаш да запазиш семейството си, защото секса креми брака , така е наистина, но едно дете -то не крепи брака, напротив искрва всички "кирливи ризи" и на двамата родители!

Много добър пост! За мен семейството е нещо свято и ценно, любовта трябва да се поддържа и подхранва. Идеални хора няма – аз самата не съм идеална, така че не мога да го изисквам от човека до мен. Но мога да се стремя да виждам доброто в съпруга си, да го насърчавам, така че и той самия да се развива като личност.
Имам познати семейства, който са женени от 5-10-15 и повече години, и наистина се обичат много, може би дори повече от началото... това е, което искам и за нашето семейство! Ето ви и една илюстрация...

Ако сте много време заедно, повече от ясно е, че остава само уважението и привързаността, нищо не е вечно  ;)

И любов има, ама друга.

Абсолютно е така!!!

 И аз вярвам във връзката между двама човека. Като говоря за връзка, нямам предвид стандартния израз, върху който рядко се замисляме, а преплитане на душевност, стремежи и постъпки. Като въженце, което е толкова по-здраво и силно, колкото е всяка нишка от него. Ако нещо в нас се "износи", то не можем да очакваме "другата нишка" да го крепи.
 Съвсем отделен е въпроса с хората, които по най-различни причини не са попаднали на точния човек за себе си. За мен това е отговора на разделите-липсата на обективно виждане от страна и на двамата партньори. Както и това да избираме някой, който не е завършена личност и да очакваме адекватно и зряло поведение. Или обратното-ние да не сме още такива.
 Връзката между двама човека не е само ежедневие, брак, създаване на деца, дом. Тя е нещо много по-различно и е важно да си дадем сметка, че ще ни промени изцяло.
 

Любовтa,тръпкaтa,вълнението,пеперудите.........вси4ко товa се обединявa с времето под един общ знaменaтел-оби4.Остaнaлото е нaвик,привързaност...Но първонa4aлните емоции се превръщaт в еднa тихa и спокойнa оби4.

Със съпруга ми сме заедно от 9 години и сме преминали през много трансформации на любовта и предполагам,че ни очакват и много нови такива,любовта ни се променя,но това не означава,че отслабва или се изпарява ;) Аз носталгични чувства по пърхащата,но и много измъчвана от въпроси и съмнения "млада" любов нямам *db* Не разбирам защо трябва да се тъжи по този начален период,ако двама души са един за друг колкото повече време минава,толкова повече се обикват *INLOVE* Поне това е моят опит,но за съжаление трудно се намират хората,опитвам се да се сетя за повече,но само една единствена двойка покрай нас истински се обичат,всички останали според мен не са щастливи в любовта :\

Ина много добре го е казала и точно така се чувствам и аз спрямо моя съпруг. Но и ние не сме се оставили по течението, правим малки жестове един за друг. той ми подарява цветя и без повод. И ние си имаме нашите караници, но винаги , когато се караме за нещо си казваме ,че се обичаме, въпреки ,че сме ядосани в момента. Гледаме да не се засягаме лично, защото това поставя една пропаст между двойката. Ние сме от 4 години заедно, 3 години женени и аз все още се вълнувам , когато Крис се прибира от работа. А той милият бърза да се прибере и колкото и да е умерен си налага да остане буден до късно, за да може да бъде с мен. Смятам, че просто пламъчето трябва да се поддържа с малки жестове и уважение един към друг.

Абсолютно съм съгласен с тебе. С времето се свиква с един друг, любовта е временно явление после остават хубавите спомени и привързаността между хората

Забавната страна на въпроса: "За любовта-какво се случва с нея с времето?"

Аз пък съвсем не съм съгласна, че само в началото има любов, а после изчезва.
Според мен в началото има страст, тръпка, силни емоции, но това съвсем не е самата любов, любовта е нещо много по-голямо и всеобхватно, включва в себе си много неща, верно е че няма как нещата да са същите като в началото, но това не значи че стават по-лоши, напротив. с времето, ставате все по-близки, все повече се обичате, неможете един без друг, сексът става все по-хубав, това са моите впечатления

mgoranova, това изби рибата!...  :funny:

Сега сериозно, според мен любовта е едно от най-многостранните чувства, които ние хората можем да изпитваме. Съвсем не съм съгласна, че любовта отминава задължително или че любов е онази тръпка, от която ти се подкосяват краката в началото.
В началото според мен е влюбването, то със сигурност отминава, но любовта според мен е точно това, което остава след като влюбването отмине. По-нагоре имаше един много хубав пост, нещо в смисъл "сега ни е приятно и просто да си мълчим заедно". Тази тиха, спокойна любов, тази увереност и доверие в другия, този уют, който се създава с времето и рутината, не може да се сравни с влюбеността в началото. Да, сега нямаме толкова неща да си кажем вечер, но това е защото преди не бяхме ежедневно заедно и имаше много повече за разказване. Но сега на моменти направо си четем мислите, пресен пример от тази сутрин – той уби някаква дразнеща мушичка в кухнята и направи някакво движение към плота зад мен. Аз дори не бях забелязала какво точно прави, просто се обърнах и му подадох кухненската хартия, а той само се усмихна... :)

Любовта ни се показва в малките неща, в ежедневието, вече не се декларира така гръмко и страстно, както в началото, но е много по-силна и устойчива – и точно рутината на съвместния живот, ежедневните му изпитания са я направили такава. Което не ми пречи от време на време като си го погледна, просто да се захласна колко си ми е хубав, а той да ме изгледа умно: "Какво ме зяпаш, пак ли съм рошав?"  :sarcastic:

темичката е много хубава
започнах да пиша и пиша,но изтрих всичко
незнам как да коментирам,понеже любовта ми е в мен ,обичам го!Но нещо магията наистина отихна,не е така страстно и бурно както в началото.Най-хубавото е ,че имаме плод от любовта си,и когато ме ядоса с нещо е достатъчно да погледна детето ни и всичко ми минава!Има я любовта,зависи от човека

Аааа темата е много интересна  :)

Честно казано, не искам да скандализирам никого, просто ще споделя моето мнение. Черпейки от собствения си опит го казвам.... Разбрах, че границата от "много те обичам" до "махни се, че не мога да те понасям" е много тънка..... Мисля, че всички тези филми с хепи енд и живяли дълго и щастливо си остават само там..във филма или в края на лъскавата страничка от приказката  :(

Аз просто спрях да вярвам в любовта... Летенето из облаците много ми се отдаваше, но от както се приземих няколко пъти по дупе, си взех строга забележка. Тази силна, изпепеляваща, непоклатима, хиперболизирана любов просто не съществува. Има я в други измерение като грижа, уважение, приятелство... но розите и сърчицата, пеперудите в корема и танците под звездите си остават там в началото... в красивото начало...

И аз като всички имам опит  в любовта и то в дългите връзки.И аз до втората-третата година изстивах и си мислих,че любовта не трае вечно...докато не го срещнах.Не изчакахме 3 години,за да видим дали любовта ще си отиде,оженихме се на втората.Е,обичам го,ама наистина,с пеперудите ,с всичко.Че ние почти не се разделяме.Ако сме се разделили сутринта и се видим чак вечерта скачам (буквално) за да го прегърна.Може и да е въпрос  на характер,не знам,но аз съм много привързана към любимия и дано любовта (в този и вид) не си отива никога.

Любовта с времето става по-хубава, защото става по-дълбока и по-наситена и чиста. Ако е истинска - всички дребни недостатъци на любимия сте превръщат в още причини да го обичаш, защото не е съвършен! Задължително правило е обаче- винаги да намирате време за вас двамата - поне 2-3 пъти седмично- разходка, вечеря, кино и питие или просто да останете насаме. Така любовта се събужда отново и отново  :):)

аз пък напоследък се нагледах на радели от половин година всичките ми приятели и познати се разделят, развеждат ... И това не са врузки за по 2-3 месеца а по 4-5 години и мой приятелки ми казват че виждат това все по често ... А колко рядко чувам някой да се жени ако не е форума да разбера че има и други щасливки ....

Много хубава темичка...и дори полезна бих казала. Хайде да я поразбутам малко и аз.
Какво ме възмути. Това което и вас. Дългогодишни връзки и бракове се разпадат, все едно никога не са съществували. Половината от двойките които бяха на сватбата ни, сега са вече минало и всеки тръгнал по пътя си. Капака ми би един приятел на милото , с който на скро си говорих и след дълъг брак и две деца, след голямата и изпепеляваща любов, която твърдяха че имат с жена си, след всичките пъти в които парадираха пред приятелите си с големите си чувства и принципи, сега са не само разделени, но и се плюят и чудят каква мизерия да си спретнат  :angry: Пича ми казва, че сега си имал годеница  ohmy и бил влюбен...но сега бил наистина влюбен, а преди само се е заблуждавал че обича  ohmy Как ще прекараш повече от 15 години с един човек и накрая ще го сравняваш с някой с когото си бил 2 месеца.
Не знам дали сега хоата са по претенциозни, но определено са по безотоворни. За да имаш дом и семейство трябва да се бориш за тях всеки ден, Нещта не се свеждат до там, че хайде вече сме женени, взехме се и от тук на татък каквото дойде. Една връзка се създава от двама и се изгражда от двама, и се поддържа от същите тези двама. И ако половината двойки бяха наясно с това и наистина го осъзнаваха, нямаше да има толкова несполучливи бракове. Разбира се, по лесно е да сложиш край и да продължиш , търсейки някой друг, но какво става, когато и с този някой дойдат проблемите...Тези постъпки са на слаби хора, които нямат силата да се борят за собственото си щастие.

Бера,  :goodpost:
Всичко, което си написала ми е до болка познато и съм на абсолютно същото мнение. Искам само да допълня, че една любов не е само страст, тя носи в себе си и трудни моменти, и страдания, с които обаче, ако е Истинско, да се справяме заедно. В противен случай несъмнено ще се стигне до раздяла... В днешно време хората лесно казват "Обичам те" с устни, а не чуват гласа на сърцето си. И пак се стига до момента, в който няма амбицията и желанието да опознаем самите нас, какво остава за човека до нас... :(

Ха, много хубава тема,

Аз мисля че любовта си има "живот" както се казва, и след като свърши остава само приятелскто отношение на двама души и уважението. Искам да кажа, че след дълги години брак може би вече навик да си с този човек колко и гадно да звучи думата, свикнал си да си с него, да вечеряте заедно, да си споделяте какво е станало през деня и т.н . пък и деца има-според мен това е любов. Дори и след дългите години на трудности, спречквания, проблеми да останат двама души заедно и да разчитат един на друг...и за мое щастие имам пример в семейството си моите баба и дядо...те са точно това което казах.

А има и такива хора които са просто свикнали да живеят от години заедно и в един момент може би късно вече осъзнават че не могат даже и да живеят заедно и се разделеят. Много глупаво наистина аз съм попринцип на мнение че един път се жени човек, един път се влюбва истиснки (колкото и старомодно да звучи). Както е казала Бера за нейния приятел-ами и аз не го одобрявам това. Какво значи че се влюбил истински в момиче което знае от 2 месеца... ами децата които си казвал някога че са плод на вашата любов??? Наново всичко с нов човек...не го одобрявам. Ииии да чукам на дърво и да стискам палци макар че ако си е писано ще стане, но първо не го пожелавам на никого второ не искам и на мен да ми се случи някой ден :)

Е това ме уби. За 2мес. и вече любов. Мисля,че в забързаното ежедневие и навика,които се поражда през годините кара хората да залитат в друга посока. Познаваш човека до себе си и нищо в него не може да те изненада. В един момент се появява нещо ново,различно и те кара да се събуждаш нов човек изпълнен с нови емоции. Всичко е много хубаво и красиво,но за кратко. Всяка нова връзка носи своята страст,но за кратко време. Един ден осъзнаваш,че ти липсва точно навика и човека с който си прекарал толкова години. Не мисля,че този влюбен от два месеца човек рано или късно няма да съжалява за бившата си съпруга.  *THUMBS*

Чета, чета и се кефя какво сте написали  *THUMBS*
Ще ви кажа моето мнение, за което съм сигурна, че ще получа етикет "наивница"  ;)
Аз мисля, че любовта е като цвете - отначало е семенце и го посаждаш и си развълнуван от това, което правиш и самото вълнение, че ще се роди нещо ново и т.н. Започва да расте и колкото повече расте, толкова повече не ти харесва, защото виждаш, че всъщност вместо да поникне роза расте трън. И започваш да мислиш, че си сбъркал и това е "най-голямата грешка в живота ти", твоите очаквания не са оправдани, не са се изпълнили. Има нещо друго, ако седиш и гледаш как расте растението и полагаш грижи за това растение, то ще порасте и независимо дали е роза или трън ти ще си щастлив, че можеш да се радваш на това нещо, за което си дал всичко от себе си.
надявам се да разбрахте метафората ми :) Според мен времето не убива любовта. Ти сам се грижиш дали да не умира тя и каква ще е.

Нямам опита на омъжена от години жена, но все си мисля, че когато човек се остави на течението и не полага грижи за брака си, рискува да настъпи криза в семейните отношения. Приемането за даденост е една от причините хората да се чувстват неоценени и да губят добрия тон помежду си. В същото време проблемите смачкват още повече и в един момент се оказва, че вместо партньор до себе си, имаш съквартирант, с когото живеете в студено мълчание, или още по- лошото- карате се непрекъснато и не можете да постигнете съгласие за нищо. Безусловна любов между хората трудно се среща. Само родител може да обича дете така. Когато някой не се чувства обичан и е системно нараняван от половинката си, любовта се смесва с огорчение, непростителност и озлобление. Дори и да се преодолеят тези чувства, по- късно пак се появяват, а човек не може да се бори с тях непрекъснато. В един момент ще вземат връх. Да не говорим, че много хора търпят ужасни неща не от любов, а от страх.
Виждала съм стабилни семейства, които са преминавали през трудности и са оставали заедно. После изведнъж са се разпадали сякаш от нищото. Няма универсален наръчник за семейно щастие, затова всяка двойка сама за себе си избира как да живее и какви компромиси да прави, за да се запази като такава.

Любовта .Любовта би могло да я  има и след 100 години .Стига да живеещ с правилният човек .Да си сигурен ,че това е човека ,с който искаш да бъдеш до края на живота си .Ние сме женени вече 5 години и смея да твърдя ,че с еобичаме даже повече от преди .Защото още ,когато го срещнах усетих хармонията ,усетих допълването ,това с годините се променя.Може би чувствата не са така романтични и свенливи ,но за сметка на това си уверен и усещаш как човека до теб е просто той .Не се притесняваш ,че ще останеш неразбран ,не се притесняваш ,че ще бъдеш ревнуван ,не се притесняваш ,че ще си тръгне.Той е там и моята половина ,която може би е по-дбра от мен ,но се радвам ,че я има !

Мисля, че това е изключително точно казано  @}->-- .
Но мисля също, че хората остават разочаровани след време точно поради факта, че всички неща в природата се променят. Както и човек в това число, а с него и любовта и чувствата. И когато човек не осъзнава тази промяна, било  в него или в половинката му, изглежда , че любовта си отива или вече я няма. За мен няма нищо страшно в промяната  :) дори точно в това е разковничето на живота - израстването и развитието на човек. И най-ценното е да се промениш, да се промени любимия , а вие въпреки различните чувства и усещания пак да сте заедно  :)

Да ,съгласна съм с теб .Затова и когато избираш човека до себе си ,трябва да прецениш дали този човек е способен да се променя.Защото това е много важно - да се променяте заедно ,да се усъвършенствате заедно ,да вървите напред заедно ,а това е много лесно ,ако вървите към една и съща цел.

Да побутна и аз тази така хубава тема.  *THUMBS*
Аз имам един развод преди сегашната си връзка. С бивия ми мъж се разделихме тихо, мирно и кротко - просто бяхме спрели да се усещаме, не изпитвахме влечение един към друг, бяхме като най-добри приятели и съквартиранти и нищо повече. Така след 5г брак решихме да се разделим и да си дадем шанс да намерим подходящите си партньори. Сега доста години по-късно и двамата сме щастливи в новите си връзки.
Година след като срещнах сегашния си мъж вече бях убедена, че искам да прекарам живота си с него.
Имаме си трудни периоди, имаме си и караниците, но има и любов. Не е онази страстна и изпепеляваща любов, по-скоро е онази тиха, спокойна и нежна любов, в която както някой беше написал, ни е приятно да си мълчим заедно.
Любовта претърпява редица промени и ако преди съм обичала по един начин, то сега е по друг - но продължавам да обичам.

 Надявам се този мой пост да не е прекалено  :offtopic: Тази вечер прочетох една история, която  ми се искаше да я споделя с вас, защото показва колко огромна сила може да има любовта между двама души, когато е истинска и непреходна.

(http://bop.nppa.org/2006/thumbnails/512/00008996-OES-67966/134503.jpg)

Останалите снимки са на линка по-долу.

http://bop.nppa.org/2006/still_photography/winners/OES/67966/134496.html (http://bop.nppa.org/2006/still_photography/winners/OES/67966/134496.html)

Тази красива, слабичка млада жена е била едва на 21 години на своята сватба. До нея е 23-годишният й съпруг. Три години преди сватбата тя е получила диагноза "злокачествен тумор на мозъка". Изглежда борбата с него не е била успешна, тъй като на следващата година идва друга диагноза " белодробен тумор около пулмонарната артерия без възможност за оперативно отстраняване". Въпреки всичко тя се старае да води нормален и пълноценен живот. Омъжва се за своят любим от училище - любовта на живота й. Той е бил до нея през всичкото време - отпреди заболяването, през лечението. За сватбеният им ден той казва :"Беше прекрасно. Беше сбъдната мечта. Тя беше най-красивият ангел, който някога е имало - толкова грижовна и самоотвержена, истинско вдъхновение за всички. Тя винаги се усмихваше, независимо какво се случва, без значение какви новини получаваше. Тя беше толкова близко до съвършенството, доколкото е възможно". Пет дни след сватбата тя е починала.

 Исках да споделя тази история, защото според мен тя е показва, че любовта няма да се промени при никакви обстоятелства, когато останем верни на себе си и на нея.

Много трогателна история michelle! Тъжна, но поучителна!  :'( И аз вярвам, че любовта може да остане силна и чиста и че не е обречена на провал рано или късно, както много хора казват. Дано не съм единствената...

Разбира се, че не си единствена! Аз съм убедена, че любовта ни няма да отмине и няма сила, която да ме убеди в противното. Ще пусна снимки като сме на по 80 години да ни се порадвате  :P