Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

            Здравейте бъдещи младоженци.Бих желал да отворя една нова дискусия, ако ми позволите. Предлагам в нея да се включат всички женени. Ще бъде полезно и мнението на  професионалистите, ровещи тук.Колеги моля включете се, оставете за малко амбициите за реклама и лов на клиенти тук.В този раздел  вие не прекъснато хвалите или плюете някои за не добре свършена работа.
   Аз бих желал да подчертая ДЕБЕЛО, че освен възможността да ви прецака някои и да ви развали настроението има и възможност вие сами да се подредите така, както никои не може да го стори. По долу ще дам няколко примерни варианта и съответно ще чакам искренни мнения и допълнения от ваша страна.
  1. Късно и бързо организиране на сватбата(за по малко от месец) - резултат - понякога граничещ с инфарк в най-важния ден от живота ви.
  2.По някакви неизвестни причини не сте спали 2-3 нощи преди сватбата си(защо ли се случва на 90% от вас?).Резултат - на този ден всеки и всичко ви е така криво, че се молите колкото може по бързо да свърши.Ех, а колко мечтахте за този ден, а какво стана? Какво е противодействието - ами опичайте си работите от рано и последната седмица се отдайте на почивка(доколкото е възможно все пак)
  3. Дневна сватба с лош график, дълги разстояния, и много ранни часове в църква и гражданско.Резултат - булката става в 4, а може би в 3, а сигурно изобщо не е спала(от притеснения дали ще я вземат :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:).Резултат  - подобен на т2.Противодействие - успокои се, ще те вземат мила, никоя не е останала не взета щом е стигнала до тук.Ако ли не - свършиха ли мъжете на света?
  4.Бременна булка в 5,6 месец и нагоре.Е за 10г стаж това не го разбрах.Насила ли се жените или какво? На младоженеца му е на......... (то и затова е на тоя хал де), ама я питайте булката.Ни може да пие, ни да се весели като хората. А ако има тежка бременност съвсем е втасала.Резултата  - на повечето е известен.Горещо бих ви посъветвал да си планирате живота.Във ваш интерес е. То интимните забавления са хубаво нещо, ама не бива да си губите акъла (ако изобщо го имате O_O). Освен това за какво се жените в последния момент , като до 3г ще се разведете(б.р. - лична статистика - 60% такива бракове приключват бързо!!!)
  5. На сватбения ден не знам защо се оказва, че не се жените вие а......... вашите родители.Може би защото дават парите , или защото Вие сте им позволили, а може би сте още деца и не може да си защитите мнението? Резултата е ясен. Моя съвет е да ги игнорирате или ограничите на всяка цена.Особено Тъщата и Свекето.Запомнете - вече не сте само деца, имате си СЕМЕЙСТВО, ваше!!!
  6. И последна засега (надявам се някой да продължи)- Злото никога не идва само.Обикновено е коктейл от няколко причини (точки) заедно.Както вие си го забъркате.Може да е много горчиво, може и да е най хубавия спомен от вашия живот.Има една поговорка - Три пъти мери(мисли) един път режи!


   Б.Р. Дано няма обидени и дано не изтрият темата, но богатият ми личен опит показва, че в повечето случаи Вие сами си съсипвате сватбения ден и то невъобразимо.За съжаление , едва след това разбирате и осъзнавате как. Много тъжни и криви лица съм видял(и заснел). Това е и причината да отворя тази тема и моля да я допълните. Например с дребните неща за които не помислихте, а видяхте впоследствие.Успех на всички.

dark_avenger, не само, че не трябва да се изтрива темата ти, а напротив, да се подчертае колко е полезна  *THUMBS* Аз лично съм ти много благодарна, че си казал нещата, за които всички мълчат. Монетата винаги има две страни  ;)
Иска ми се да добавя нещо  :) Не забравяйте ЗА КОГО правите сватбата преди всичко. За ВАС ДВАМАТА. Често, улисани в организацията, се стремим всичко да е "по конец". Няма идеални неща. Не може и не трябва една сватба да е перфектна, защото чара и идва от малките неочаквани събития. Иначе няма ли да ви е скучно, ако знаете точно кое, кога и как ще се случи?  ;) Перфекционизма понякога ни кара да спорим и да се дърпаме с половинката. Не се карайте, мили бъдещи младоженци  @}->-- Сватбата ще мине и замине, ала спомена за неприятните емоции по време на подготовката и ще остане.
Както казва моето човече( малко перефразирам) : "Най-важното е да сме един до друг в този ден. Кой, какво, защо, как, освен нас двамата, не е толкова важно, даже почти никак"  :loving:

хубава тема :bravo:
 според мен е много важно организацията да е изпипана добре предварително, да са раздени задачи , всеки да знае какво ще прави , кой какво ще носи и кога
като се организра добре предварително всичко ще е ясно и е много важно булката да не мисли за самата организация в деня на сватбата, а просто да е спокойна и да се забавлява, дори и нещо да не е перфектно, не си разваляйте деня, просто се наслаждавайте.

Абсолютно съм съгласна с всичко казано от всеки до момента по темата. :)
Нещицата са много хубави на думички, но за съжаление всеки си е с различен характер. Някои се притесняват повече от необходимото, някои пък не са добре организирани.. Няма как да промениш нечий характер или пък да го научиш на сила как да си организира нещата добре.
Дано наистина тази тема помогне на някого и да промени най-важният за него ден!

Аз бях добър организатор и прелестен непукист на моята сватба. Нищо не успя да помрачи денят ни, просто защото го започнах с мисълта, че нищичко няма да успее да ме ядоса или разочарова. :) И така - до края беше хубаво. :) Разбита се ние чинно бяхме строили родителите с по 1-2 задължения, да се чувстват и те полезни - да донесат 2 кутии бонбони за ритуалната зала и да ни отчупят по парченце от питата и.. толкоз. :) Всичко друго си направихме абсолютно самички. А на самият ден имах най-преданите и красиви шаферки, на които имах пълно доверие, че ще се погрижат за настаняването на гостите, за украсата и за всякакви дреболии. :)

Това, което мога да дам аз за съвет е - за да си спестите една част от нервите по подготовката и притесненията на самия ден - наемете хора, на които да имате доверие, че ще си свършат работата добре - ресторант, фотографи, видеооператори, сватбени агенти, Ди Джеи.. Просто хора, които освен да са препоръчани или изпитани - като ги погледнете в очите - да усещате, че всичко ще мине добре. Много е важно да се харесате с професионалистите, с които ще работите! Така и те ще си свършат задълженията съвестно и с желание, и вие ще сте много щастливи от всичко!

dark_avenger браво! Много хубава и дано да бъде полезна темата за бъдещите младоженци! ( дано повечко от тях се зачетат)
Аз искам да кажа че на нашата сватба не е имало някой от изброените проблеми, подготвката ни започна половин година предварително а и както дарк е казал - каквото си направиш сам никой не може да ти направи! естествено имаше 1-2 малки препъни камъчета ( букета не беше това, което очаквах но въпреки всичко си ми хареса ) и бонбоните за черпенето ни се разтопиха ( въпреки че бяхме взели термо-торби в които да се сложат, ама шаферката която отговаряше за тях явно беше по-развълнувана и от мен та забрави ), но като цяло всичко мина по мед и масло :)
И исках само да добавя към избрените варианти още нещо - сляпото спазване на традициите! НЕ че съм против тях, напротив, ние също спазихме тези от тях, които искахме, но не слушайте майки, свекърви, баби, дядовци, лели, вуйни и т.н. какво трябва и какво не и ако не го направите щяло да стане еди-какво-си - това са поверия - който си реши ги спазва ! Това си е вашия ден и си го направете така както ВИЕ искате!  :good_luck:

Във вразка с ритуалите искам да допълня, че ритуалите в днешни дни са малко или много адаптирани към времето и светът в който живеем, не са толкова строги и идентични с едновремешните и са нещо, което внася допълнително емоция и настроение в един такъв празник. От друга страна, никой от ритуалите не е задължителен. Не пропускайте някой от най-популярните ритуали само защото някой от гостите или по-възрастните, с разбирания от време "оно" ще си помислят че това е нецензурирано или според техните разбирания - недопустимо. Най-важното нещо което трябва да ви води за всичко сварзано с вашата сватба е че това е - ВАШАТА СВАТБА!!!

Много ми хареса темичката.Абсолютно съм съгласна за изброените препъникамъчета,ние сме мислили за всяко едно от тях.
Първо сме отделили 6 месеца за подготовка и организиране и всичко върви плавно и без напрежение.
Избрали сме си агенция,на която се доверявам напълно и разчитам на помощта им.
Не бих се омъжила,защото съм забременяла.Няма нищо по-хубаво от това да знаеш,че мъжът те иска заради теб самата,защото те обича.А,пък и раждането на дете е много сериозно нещо.Не бих оставила това на случайността.
И не на последно място,сватбата си я плащаме ние,а родителите ни са специални гости,които могат да помагат с идеи и предложения,но нищо повече.Разбира се засвидетелстваме им необходимото уважение и се вслушваме в някои от техните напътствия.

Чак сега виждам тази прекрасна тема .  :bravo: Мисля ,че всичко трябва да е изпипано и подредено по план график ,но не забравяйте ,че вашите гости са живи хора ,а не кукли които да подредите . Не си помръчавайте настроението само защото баба Гинка не си е седнала на точното място с тейбълка и името си ,а е решила да седне до своя братовчедка или позната .  Не може да се контролира всичко до най малкия детайл . Оставете се да изживете прекрасния си ден дори с малки неуредици .  *THUMBS*

Темата наистина е много полезна. Моята сватба беше почти перфектно организирана, но аз имах повече от 9 месеца за това. Но ние така си решихме с мъжа ми, за да имаме достатъчно време да изпипаме всяка подробност. Плащахме си изцяло сватбата и не позволихме на никой да ни се меси за нищо. Аз съм много организиран човек и бях предвидила почти всичкол Но не бях превидила, че вечерта преди сватбата родителите ми се скараха много жестоко (те по принцип са в доста обтегнати отношения) и на цялата сватба не си говореха, не че другите хора разбраха, но... Сутринта на сватбата много се ядосах на баща ми, защото той беше виновен за скандала, а не беше направил едно нещо за сватбата (ние с мъжа ми не искахме никой да ни се бърка), но можеше поне да не прави номера преди това. Въпреки цялото напрежение аз се наспах, защото си бях наложила, че няма да съм недоспала булка. И честно да ви кажа като станах сутринта бях бясна, но след 5 минути си казах - "абе майната ви, няма никой да миразвали мечтания ден" и наистина не позволих на никой да ми развали вълнуващата сватба. Но пък и да ви кажа хич не обърнах внимание на претенвциите на други хора. Сватбата си беше моя и аз бях кралицата.
Мисля си, че много момичета забравят за това и позволяват на родителите да се разпореждат.
Още си спомням на една сватба на моя пирятелка как тя изглеждаше толкова изтормозена, защото майка й се държеше като простак с гостите на младоженеца и как в последдния момент без да предупреди дъщеря си беше пренаредила остите. В резултат нейните приятелки бях на централно мяст, а роднините на младоженеца едва ли не в друго помещение.

Браво Миленастеф, точно това е правилния начин.Мисля , че всяка булка трябва да вземе пример от теб, от начина по който мислиш, от начина по който приемаш нещата.Не забравайте още веднъж - Така както сами може да се прецакате, никой не може да го стори.И обратното - каквото си направите, това ще ви остане за спомен.Всичко отлита за миг.Уловете мита.

 :offtopic: По една случайност бях на сватбата, за която говори Милена, но тогава още не се познавахме. Съвсем случайно впоследствие тя започна работа във фирмата, в която работих и от дума на дума, разплетохме историята.
Наистина се получи доста сконфузно, защото булката през цялото време обръщаше внимание само на своите гости и приятели, но на тези на мъжа си НЕ. Тъй като аз бях от компанията на въпросните приятелки, лично не ми е направило впечатление, сигурно е било доста неприятно сякаш си 2-ра категория. По-късно разбрах, че е имало доста обидени. Въпросната булка е вече мама и се държи по същия начин щом става дума за това кои да вижда детето!
Аз си организирах сватбата за рекордно време, по простата причина, че живея в чужбина. През март за една седмица запазихме църквата, ритуалната зала и обикаляхме за ресторант. През юни рокля, капарирахме ресторант и имахме някакви договорки за фотограф, прическа и грим. Истинската организация се случи 1 месец преди сватбата, което не пожелавам на никого, защото беше доста стресово.
И при мен имаше конфузни ситуации. Бяхме си избрали 30 август, защото е годишнина от датата, на която се запознахме. 30 август 2009 беше неделя, баща ми ми вдигна скандал, как така сме щели да правим сватба в неделя и кои е щял да дойде, хората трябвало да пътуват и други такива.  }:->С много мъка се съгласих за 29 август, отивам да сменя датата в църквата и попа ми казва: "То хубаво сте си избрали ама тогава не може.". Ако знаете как ми просветна и колко се зарадвах. Каквото човек си е нарекъл това и трябва да прави. Знам че когато човек се жени е радост не само за двойката, но и за родителите и роднините, но все пак вие поставяте основите на вашето семейство. Както казват старите хора "На каквото си постелеш, на това ще легнеш.". От този момент нататък ВИЕ решавате заедно, сами за нещата, които трябва или не трябва да ви се случат, допуснете ли някои да ви се меси, така ще е цял живот.

Аз също се присъединявам към мнението, че първо всичко трябва да е добре организирано преди сватбата и то САМО по начин, който младоженците си решат - БЕЗ КОМПРОМИСИ! И съм абсолютно ЗА това - в деня на сватбата да се абстрахираш от всичко и всички и  само да се забавляваш... Не мога да забравя как една приятелка се вкисна на сватбата си - след като тортата й (коятовидя в деня на сватбата) не изглеждаше както тя иска (разбира се никой от гостите не разбра за какво става дума). - тя стана кисела и й се скапа настроението... след този момент - сещате се...купона не беше на ниво.   :\

Момичета, това за "БЕЗ КОМПРОМИСИ"-те може да го каже само някой, на когото му предстои сватба и тя е поне след 3 месеца ;). Просто не съществува този вариант. Как да кажеш на баща си не, когато ти казва - "Ние, нали така или иначе, няма да каним много роднини на сватбата, хайде да поканим нашите приятели от студентските години, да се видим за хубаво, че напоследък само по погребения се събираме". Еми, не си човек, ако кажеш, че не може. Въпросът е, веднъж като си се съгласил на необходимите компромиси да ги приемеш и да не се тормозиш от нещата, наложени ти отвън. И да не позволяваш неизбежните несъвършенства, като букет, торта, украса за колата, почерпка след ритуала, за която свекървата е държала да поеме отговорност, да ти развалят настроението. Тях ги виждаш в деня на сватбата и няма как да си се подготвил по темата. Никой не ги забелязва. Хората, които държат на вас ви се радват твърде много за да видят такива неща.
 Общо взето, сам можеш да си развалиш сватбата само в главата си. Спокойствие и здрава храна и всичко ще е чудесно.

А, като стана въпрос за криза - много актуална тема, и много актуален начин да се набутате(тоест да Си го набутате) сами.Не че има нещо лошо , ама зависи какво точно ще Набутате.А сега са модерни разни антикризисни офертички тук, там, специални отстъпки и т.н.И  с тях идва голямото дърво. Безплатен обяд няма.И Дядо Коледа също. Доста хора за поизмъчени, къде с намалени заплати, къде уволнени.И се надяват някъде да минат по-тънко.Да ама Не.Попадате директно в ръцете на най-големите мошеници.А те само това и чакат.Да ви направят цената която вие искате, да ви хванат за клиенти и да ви пуснат по пързалката.И да се одерете яко, защото леда отдавна се  е стопил.Понеже темата е доста актуална , а парите никога не стигат(ако има някои да му стигат да се обади и да почерпи), горещо съветвам да пресметнете всичко. Каквото правите го правете както трябва, по добре се откажете от нещо второстепенно.От излишни глезотий които си заминават за 1 ден.Например някоя украса, или нещо друго дребно.Но не правете компромис с основните неща.Не правете половинчати изпълнения. По добре не правете нищо, ако не можете да си го позволите. Простирайте се според възможносттите. Не е проблем да се направи евтина сватба, проблемът ще дойде ако се разпределят парите неправилно и нерационално(колкото и да са те).Само един път е този ден.И само един път Ще го прецакате.Сами.

Pebbles, прекрасен пост - аз лично ти благодаря и ще се постарая да те послушам максимално  @}->--

dark_avenger, по много болна тема си писал  :( Там е работата, че повечето бъдещи младоженци, четящи този форум, се опитват все от нещо да спестят. Нямам впечатления тук някога да са писали хора, които въобще не се притесняват кое колко ще им струва.
Най-гадното в цялата ситуация е, че хората са в приповдигнато настроение от повода за сватба, щастливи. Така не им е лесно да погледнат съвсем трезво на нещата или най-малкото не искат.
Ако трябва да бъдем честни, при повечето хора мечтаната сватба би била: с голям екип от сватбени агенти, фотографи, видеоператори, музиканти; с красива голяма украса; за булката великолепна рокля, разбира се...Пропускам какво ли не още. Такива работи обаче се случват на малцина. А като се замислим- защо трябва да се чувстваме като в приказка, както я описах по-горе? Сватбата е невероятна  не заради всичко това, а заради специалността на момента.
Затова си прав, че по-важното е да се заложи на сигурни и изпитани хора. Да се вложи поне малко практичност в разумния смисъл на тази дума. Винаги може да стане хубаво без излишни изхвърляния. Знам, че момичетата искат да са принцеси в този ден. Но, замислете се, кое е това, което ще ви направи такива? Бляскавите детайли? Или щастието да сте до обичания човек и близките си?

 Ето още нещо, за което се сещам, че може да обърка сватбата ви. Да не се пита достатъчно за всичко. От личен опит мога да кажа, че улисани в подготовката, притеснени дали основните неща ще се наредят, не питахме за някои неща. Е, в нашия случай няма да се окажат фатални, но още от сега са източник на негативни емоции.
 Затова- обмислете всичко много, ама много внимателно и подробно. Знам, че за повечето от вас организирането на сватба е напълно непознато начинание. Питайте всички хора, на които разчитате в този ден дори за най-малките и незначителни подробности. Понякога малките камъчета обръщат колата.

 :)Преди всичко искам да поздравя dark_avenger за прекрасната и полезна тема :bravo:
И след това ако ми позволи да си изкажа мнението по точките, които е споменал:
1. Да, много е важно да имаш време и да организираш този ден/вечер с всичките му детайли подобаващо. Ние започнахме 5 месеца по-рано и именно затова бях супер спокойна на сватбата, като се има предвид, че по принцип съм много шашната.
2. Това безсъние може би е от притеснение дали нещо няма да се объка, дали нещо сме пропуснали, аз последният месец общо взето си почивах, то не остана нищо за подготвяне и предната вечер се наспах добре и бях свежа на сутринта. Тук се сещам да добавя, че е много важно разпределението на самия ден, кое в колко часа и колко време ще отнеме.
4.  *THUMBS*И аз това не го разбирам, станало случайно и дай да се юркаме с големия корем, имам две приятелки пример за различията, едната забременя и с големия корем на сватбата нито можа да играе нито нищо, ама щото трябвало да е омъжена като се роди бебето; другата напротив, каза че не иска да е бременна на сватбата и по-нататък ще правят сватба. А при мен понеже всичко е прекалено планирано даже, чак понякога се ядосвам на себе си не исках да съм бременна булка и затова първо сватба, после деца.
5. В самото начало се изяснихме никой да не се меси и ние си платихме всичко!
Бих добавила и т.7. Не се притеснявайте толкова в самия ден, винаги има съобразителни роднини, които дори и нещо да се обърка ще помогнат, не си мислете, че всичко зависи от вас. Аз предната вечер казах на майка, че ако нещо стане не искам да зная, да не ми казват, щото ще стане страшно и цялото ми настоение ще отиде на кино.

Хубава тема наистина! И ние имахме доста време за планиране на сватбата, 8 месеца - но пък си направих всичко както си исках. Не беше голяма сватба, но си беше нашият ден и така или иначе сутринта на сватбата бях решила: няма да позволя на нищо да ми развали настроението! Е, така и стана, имаше 1-2 дреболии (като например, че точно преди ритуалната зала ми се скъса едната халкичка, която държеше бюстието на роклята отзад  ;) и си ходих така, или че в механата вечерта ми разместиха леко подредбата на гостите) - но на мен ми беше весело и безгрижно целия ден!!! Имах си чудесни помощнички, на които бях разпределила задачите предварително, и можех просто да си бъда булка.  *THUMBS* Пожелавам на всички ви прекрасен сватбен ден!

А, да не забравя... наистина няма смисъл да се харчат страшно много пари за неща, които така или иначе няма да забележите.  =]

Наистина няма смисъл да харчите много средства но специално за ДЖ, ВИДЕО И ФОТО компромиси не си правете! Тези са хората които ви оставят спомена за цял живот. Професионалистите си държат на цената и работят с много скъпа и качествена техника. По-добре дайте с 100-200 лв повече на такива хора за да не съжалявате после. Всичко друго минава и заминава!!!!!!!!!!!!!!!!

Искам да добавя и още нещо: Не се вглъбявайте толкова в този ден! Той не е нито първият, нито последният от живота. Емоциите не са излишни разбира се, но нека да са в някакви граници. Рекламата и непрестанното повтаряне, че това е най- важният ден в живота, че всичко трябва да е перфектно, да наемаме колото може повече хора да ни помагат, да спазваме, колкото може повече традиции са много измамни. Все пак след този ден сме си пак ние. Този ден е по- скоро един ден от живота ни, а не единственият. Аз искам денят да отразява нас и нашето семейство, това, което сме. От съвети и споделени мнения във форума си изградих предварителна представа за организацията и мога да споделя моите успешни стъпки:
1.Започнете да разглеждате и се интересувате за подробности около сватбата, когато сте още в очакване на предложение, това ще е от полза винаги
2.Започнете с покупката на дребни неща, още когато започнете да говорите за предстоящ сватбен ден, с половинката бяхме избрали доста неща, преди да изберем и дата дори
3.Разпределете нещата между себе си и половинката, подреждане на деня, желания на двамата, гости, тип ресторант, предпочитана църква, важно е без да уведомявате никого, да изясните всичко само двамата. Колкото повече време имате, ще е във полза на взаимоотношенията ви
4.Когато вие сте наясно, защото много неща се променят, докато се пита и разглежда, поканете официално родителите. Не след дълго започват въпросите и вълненията. Бъдете малсимално въздържани, обяснете, но не преигравайте, бъдете категорични във всичко, което им съобщавате.

Aз съм съгласна с това,че не трябва да се вманиачаваме толкова в сватбения ден и да го считаме за "най-важния" в живота.Но,не съм съвсем съгласна с изброените от Raqraq съвети.Аз например не бих започнала да планирам сватба,докато не съм получила предложение  *crazy*!Също така не бих започнала с покупката на дребни неща,защото за мен те не са толкова важни.Ще започна с големите,важни неща-избор на дата,ресторант и църква.А,също и агенция,фото,видео.А,иначе съм съгласна,че не трябва да позволяваме на родителите да се месят повече отколкото е необходимо!

И аз така мисля, stefanel. В началото е важно да се запазят нещата, за които трябва да се наемат хора или помещения - ресторант, църква, съвет, фотограф, видеооператор, DJ и евентуално водещ примерно. Защото само няколко месеца преди датата обикновено най-добрите вече всички са заети, поне в София. Ние почнахме 8-9 месеца по-рано, по същия ред както горе описах, и при нас всичко беше свободно за нашата дата и това беше страхотно!! Успяхме да организираме нещата както на нас най-много ни харесват. И така спестихме също много стрес и главоболия, имахме достатъчно време да премислим добре всичко и да си решим на спокойствие, без излишно бързане.

Иначе няма нищо лошо покрай всичко това да се купуват и дреболийки, но нещата от горната листа трябва да бъдат много по-отрано решени. Чак след това идват дрехите, поканите и другите неща. Поне според мен  =]

Dark_avenger е забавен, но и доста брутален  *db*
Особено за бременните булки. А дали се замисля защо има толкова много бременни булки? Може би защото младоженците се престрашават да предложат брак чак когато се очаква бебе. При няколко мои познати с дълги връзки стана така при абсолютно планирана бременност, така че това споменаване за разводите също е доста грубичко ... Направиха си сватбите 3,4-ти месец и не е имало проблем. И все пак наистина е рисковано, аз забременях на следващата година след сватбата, но 2,3-ти месец трябваше основно да лежа, заради прокървяване. Ако тогава правих сватба сигурно нямаше да присъствам.

Относно организацията мисля, че не трябва да се започва прекалено отрано защото се получава едно вманиачаване и досаждане основно на младоженеца, така че напълно да му се отще  :P Според мен основните неща се ангажират 4,5 месеца по-рано а 1 месец преди сватбата дребните неща.

Намесата на родители е строго забранена, помощ само при поискване. Лошото е, че някои по-старомодни или възрастни родители смятат, че който плаща, той поръчва музиката и до сватбения ден вече булката и свеки не могат да се гледат. За щастие нашите родители не са такива, а и ние сами си платихме сватбата и нямаше проблем.

Всичко, което сте описали е много правилно. Искам да добавя само едно нещо, което за съжаление видях на една сватба: пиян младоженец и изнервена до краен предел булка. Този ден е за двама души, които показват на света колко се обичат. Не че точно в този ден се обичат повече, но това е деня в който да го покажат пред света. И ако единия е пиян става много грозно, поне според мен. А дори и най-добре организираната сватба няма да се спаси от провал при пиян младоженец(респективно булка). Дори и гостите да не забелжат, за булката няма да е никак приятно. С 2 думи, не мислете че организацията решава всичко. Всеки от младоженците трябва да има ясно самозъзнание и да не прави така, че другия да се чувства зле. Все пак този ден е за двама души :)

maya_bunny пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот, но понякога нещата наистина са брутални.
Не че е по темата, но вчера за нещастие един младеж ми обясни, че е предложил на жена си след като е забременяла, за да бил сигурен че не е ялова  O_O

Организацията зависи от хората.Аз лично направих един списък като започнах от най-важните неща.1-ангажиране на датата в институциите /църква, ритуална зала, ресторант, оркестър, фото/.2-документи /медицински, лични карти за църквата, кръщелни/.3-халки, облеклата за нас младоженците с необходимите аксесоари.4-останалите неща /късмети, питки, подаръци за гости/.След като си направих този списък просто си слагам по една отметка на всяко нещо, което съм свършила.Така, освен че не се хвърлям месеци наред в излишни нерви и скитане по магазини, знам точно от какво имам нужда.Така че, организацията е въпрос на мобилизация и стриктност, а не точно на време.За месец време свърших толкова неща, които на моя приятелка отнеха три.За мен веселата сватба зависи от три фактора-младоженците, весели кумове, добър оркестър /dj/, даже бих казала, че музиката е най-важна за да вдигне хората на крака и да създаде атмосферата.И последното, което смятам че може да прецака сватбата е булката.Много често момичетата гледат само да са красиви, но не и да им е удобно.На една сватба булката беше с рокля с пет обръча, които не можеше да управлява  :huh:, камо ли да танцува, косата направена с воал, щипки, шнолки-милата врата й беше като препариран целия ден за да не развали косата, и последно много високи, красиви наистина обувки, но заради тях седеше 70%от времето.За това аз за себе си съм решила-ефирна рокля с цепка, обувки на 5 см ток и пусната коса само с живи цветя вплетени в нея, и естествено цял ден на дансинга /масите, столовете/ =]

Хм, какво значи това? *crazy*

За първи път чувам за такава причина да се изчаква с предложението.Извинявайте,ама направо ми е смешно  :funny:

 А аз се чувствам отвратена  :! Що за кретен е този човек!  P-( Момичето да не е за разплод. Значи той въобще не я обича. Или пък не умее да обича, което е по-вероятното   :\  Много ми е жал за бъдещата булка(или вече съпруга на въпросния младеж?)  :(

Повярвай ми мила, изобщо не се замислям защо има толкова бременни булки.Просто да кажем съм виждал достатъчно и знам коя е причината.А тя е, че понякога докато на някои от вас им е много гот са си загубили и ума и дума, и като стане бебето чак тогава тръгват да разсъждават малко по нормално.Може да съм брутален но това  е истината.Бремената булка е много сериозно притеснена, ограничена, в повечето случи крива и какво ли още не.Вие сама казвате в какво състояние сте били във втория месец, и как нямало да присъствате на сватбата си, само не обяснихте как ще стане изобщо сватбата(някоя друга ли ще ви смени? ohmy).А и не виждам какъв е проблема да се ожените и после да забремените, излиза, че само щото сте забременяли(тоест няма на къде) и затова са ви взели за съпруга. Нещо като проба дали не сте ялова. Е извинявайте ама това си е направо брутално. Почти като брака по сметка. Аз не съм богат човек, но не бих се оженил за богата жена ако не я обичам.А ако я обичам (истински) няма да я пробвам дали може да има деца или други подобни извращения.Но това си е мое мнение, живота си е ваш.Относно разводите - повярвайте ми истина е , за съжаление имам няколко такива (бивши клиенти), и са точно от тази група(бременни булки)

В крайна сметка съм съгласна, че е рисковано булката да е бременна на сватбата и се радвам, че аз не бях, но под брутален имах предвид нещо друго. Преди мен се омъжиха три мои познати, които бяха бременни в 3,4,5-ти месец, чустваха се нормално и със сигурност не са се омъжили само заради бременността. Напротив, много преди това искаха, но приятлите им не се престрашаваха. Та понякога просто трябва повод, не става въпрос за изпробване за плодовитост или някакви подобни идиотщини. Та е малко обидно тези момичета също да се слагат под общ знаменател и да им се предричат разводи.

Аз дори от една позната, която се ожени бременна чух такова изказване, че днес времената били такива, първо да забременее жената и тогава да се жени, за да се види дали може да има деца.Направо паднах.Мислех да й кажа, аз поне се женя за човек, който ме обича истински, а не чака повод така да го кажа-да го хвана натясно, за разлика от теб, щото иначе сватба нямаше да има.Но не съм такъв човек, имам се за възпитана и си замълчах.Малко ми стана обидно защото сигурно е имала в предвид, мъжа ми да изчака, че да не съжалява ако не мога /не дай Боже/ да имам деца.Един вид да не се прецака.Всеки си го разбира по различен начин.Аз сватба правя, защото обичам човека до себе си, от тука нататък дал Господ ще дойдат и децата, но едното не предполага другото според мен.

        Здравейте, като чета последните постове и се хващам за главата.Докъде се извратиха нещата.Пази боже от по-лошо.Булкага бременна, за да я проверим дали е ялова(ами младоженеца как да го проверим дали е импотентен?).При мен по едно време беше хит 45г. младоженец и 20г булка(явно е по сметка). Мили младоженци, верно че всеки дава съвети, всеки гледа да не е прецакан, а къде остана любовта? Или вече всичко е интерес и материално състояние? Съветвам тези от вас, който имат притеснение да не би да са ощетени случайно от партньора, малко повече да премислят, преди ма минат под венчило.А всички останали, за които интереса е по-ценен от любовта, бих посъветвал по време на църковния ритуал внимателно да слушате какво се пее и говори.Успех и дано Истинската Любов никога не умира. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

stefanel визирах предварителната подготовка, точно в насоката, която се коментира в темата. Понякога забързани в ежедневието, дните минават и покрай работа, пътувания и забавления, не можем да сместим и да предприемем стъпката за организиране на сватба. Двама човека в момента могат да живеят доста дълго заедно, преди да предприемат подписване. Аз лично имах някаква бегла представа за събитието и затова предварителното оглеждане и избиране и покупки ми дадоха много насоки. Придобива се по- ясна представа за нещата. Така, когато започне истинската подготовка, сме по- спокойни и по- запознати, защото тогава и вълнението е повече и намесата. Разбира се има различни случаи.
dark_avenger не знае защо реагираш толкова остро, но не мисля, че има нещо лошо да се очаква бебе и да се организира сватба. Важно е, че тези семейства са решили да имат дете и правят необходимите стъпки да скрепят отношенията си. Детето е много по- важно от една сватба, поне според мен. на теб ти се плаща доколкото разбирам, за да помагаш, а не да съдиш. Както написах по- горе, ежедневието на някои е много забързано и прекрасно, че двама души, които живеят заедно и се обичат, преди да се подпишат имат дете.
Deliysky съгласна съм с теб, но въпреки всичко, нещата трябва да са издържани и от юридическа гледна точка. Животът е непредсказуем и човек е добре да не оставя всичко в ръцете на любовта. Не искам да давам примери. Колкото до 45 годишните и 20 годишните, не би трявало да се вадят генерални заключения, все пак всеки сам си решава живота и никой от двамата не е принуден да се подпише против волята си. Всеки си е взел решение.

      Ами аз никъде не казвам , че е лошо да се очаква бебе.И никъде не казвам, че детето не е важно.Освен това никого не съдя. Просто няколко пъти казах, по няколко различни начина, че на бременната булка и е много тежко, и то на собствената и сватба. Темата е как да прецакаме сватбата си сами. И аз споделям това което виждам. А какво ще си направите си е лично ваша работа, не мисля , че ви задължавам с моето мнение. А иначе е верно, че ми се плаща за да си върша работата, и много се нервирам, ако самите младоженци не ми предоставят тази възможност.Например ако булката е крива, няма как да я накарам да се усмихне. Затова и отворих темата, за да споделите в нея Вие, собствените си грешки, а не за да споря с някого. Защото много неща са ви по-ясни когато събитието мине.И няма как да направим повторение.

 Понякога реагираме бързо, емоционално и не забелязваме, че някой иска да ни покаже евентуален проблем. Когато dark_avenger говори по характерния за него начин, не мисля че цели да обиди някого. Както той казва, няма как преди сватбата да знаем къде ще сбъркаме. Особено за жените това е толкова вълнуващо събитие, че пропускат понякога въпреки здравия си разум, да обърнат внимание на подробностите. А те невинаги са несъществени.
 Случва се във хода на планирането на сватбата булката да забременее. При това положение, ако организацията в напреднал етап, сватбата не може да не се състои.
 Мисля че dark_avenger има предвид по-различна ситуация. А тя е-момичето забременява и по тази причина се прави сватба. Не е оправдано за бъдещия младоженец едва тогава да се сеща да прави предложение. Не го оправдава и прословутото мъжко чувство за отговорност пред жената, с която ще имат дете. Но това е съвсем друг въпрос. В една такава ситуация нищо не им пречи да изчакат да мине раждането и тогава да правят сватба. Крайно време е да се отърсят хората от остарели предразсъдъци. Дори и старите български попове вече не смятат подобна ситуация за проблем. Тъжно е двама човека да се притесняват какво ще кажат кварталните клюкарки, бабите, лелите... Важен е техния живот. Сватбата е много повече от рутинно събитие. Без преувеличение-тя е безценен символ. Не си струва той да се обърква и претупва.

Съгласна съм и с двама ви. Самият тон ми се стори обиден. Ние успяхме да организираме всичко последователно, но при всеки е различно. Не ми се иска някоя от прекрасните булки, които успоредно с подготовката очакват и бебе да се почувстват обидени. Не мислите ли, че понякога самото отношение към тях ги провокира и натоварва допълнително. Необходимо е само малко повече разбиране. dark_avenger хубаво е, че си изложил мнението си, затова и ще е полезно за всички да доразвиеш : "Защото много неща са ви по-ясни когато събитието мине." За това четем тук, защото и ние имаме желание да сме по- подготвени и запознати с детайлите.

Аз също смятам, че dark_avenger е напълно прав, за съжаление, колкото и остро да са прозвучали думите му. Естествено, има изключения, но сватбите, спретнати набързо поради бременност, поне в моето обкръжение, наистина бяха придружени с много по-голям стрес и компромиси, отколкото тези, организирани без тази причина. Нагледала съм се на сватби, организирани буквално за месец, в ресторант, който е свободен, с гражданско на единия край на града и църква на другия, просто защото не е имало друг вариант. И на такива, при които има относително повече време за подготовка, но в деня на сватбата булката е доста наедряла и избягва танците, примерно. Не една моя позната, минала под венчилото по тази причина сега, когато обсъждаме моята рокля, ми казва: "Е, да ти можеш да си позволиш всякакъв модел, обаче аз бях ограничена тогава откъм възможности". Друга девойка пък повръща през цялото време, докато фризьора се трудеше върху прическата и. Трета изобщо не стана да танцува, поради кървене... Безспорно бременността, колкото и прекрасен и магически период от живота на всяка жена да е, не е най-подходящото време за сватба.
И пак казвам, лично мнение.
Моето убеждение открай време е, че не бих приела предложение за брак, докато очаквам дете. Или по-скоро, бих приела годежен пръстен, но бих изчакала със сватбата. Не само поради изброените причини, но и защото цял живот ще се чудя дали мъжът ми би поискал да ме направи своя съпруга, ако не чаках детето му. Нека се роди, да минат трудните месеци в началото, да свикнем с промяната в живота ни, пък тогава да мислим за тържеството. 
Но това са въпроси, на които всяка жена трябва да отговори за себе си. Единственият факт от всички мотиви, които изброих, е че бременната булка е подложена на много повече ограничения поради естеството на състоянието си, които могат да направят нейният ден далеч от мечтания.

Нещата, които могат да провалят или както е заглавието на темата прецакат сватбата ви според мен са две - РЕСТОРАНТА и ДЖ-я!
(има и едно трето,но него няма да го споменавам,защото си зависи от самите вас)
Това до някъде е моето виждане и отговор на създадената друга тема: Как да организираш сватбата си сам.
Набелязвате 2-3 ресторанта, подходящи за сватба и по вашите финансови възможности.
Посещавате ги всичките като хапнете на обяд или вечеря. Виждате какво е обслужването, кухнята, отношението на персонала към вас и другите клиенти. Ако ви хареса; викате управителя или отговорника на обекта с "сватбеното меню" и действате. Много важно е и неговото отношение и държание към вас. Започне ли да се прави на "отворен", да му знае много устата и да се опитва да ви НАЛОЖИ дадени неща - директно сменяте мястото или ако има друг управител разговаряйте и с него. Общо взето най-важното при ресторанта е менюто и отношението на персонала. Не се съгласявайте и доверявайте току-така да ползвате услугите на ДЖ, видео, фото и украса от ресторанта и тези които ви предлагат те (освен,ако не сте ги чували и виждали тяхната работа) Има много ресторанти в цялата страна,които налагат дадени имена като дж,сватбени агенции с украси и тн.,които са съвсем посредствени и работят на едно ниво,но плащат доволно на ресторанта и управителя за да бъдат предлагани само и единствено те. (това сигурно е за друга тема,но също е главен фактор в протичането и крайният резултат от вашето сватбено тържество)
Изпипвайте и вижте всичко предварително сами (дори да ви отнеме ден-два три дори), за да бъдете спокойни на часа и да няма абсолютно никакви проблеми. Сватбата си е ваша, вие плащате и поръчвате всичко и всеки един човечец и детайл е длъжен да се съобрази с вашето желание,вкус и настроение дори.
Сватбените агенции са също Нож с две остриета, макар и големите имена не биха си позволили да направят посредствен сватбения ви ден, но не винаги всичко зависи от тях, защото те също работят с дадени имена, ресторанти и техни колеги, за които ви дават гаранция на думи, но когато главната роля в този "филм" играе парата, малко от тях се интересуват какъв ще бъде крайният резултат от сватбата на младоженците "Х"
ЗА ТОВА ОРГАНИЗИРАЙТЕ ВСИЧКО ДО КОЛКОТО МОЖЕТЕ САМИ, ВИЖТЕ, СРЕЩНЕТЕ СЕ С НЯКОЛКО ОТ ВСИЧКИ ОРГАНИЗАТОРИ И ИЗБЕРЕТЕ ТОВА - КОЕТО НАЙ-МНОГО ВИ ВПЕЧАТЛИ И ХАРЕСА. КАК ДА БЪДЕТЕ СИГУРНИ ЛИ? АМИ ТО СИ ЛИЧИ ПО ХОРАТА - ВЪЗПИТАНИ, РАЗБРАНИ И ИНТЕЛИГЕНТНИ, КОИТО БИХА ДАЛИ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ С ЖЕЛАНИЕ И ЛЮБОВ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ ВАШИЯ ЕДИНСТВЕН СВАТБЕН ДЕН. ОТ ТЯХ ЗАВИСИ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ЩЕ СЕ ОТРАЗИ В/У ВАС ОТ КОЕТО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ УВЕРЕНОСТ И СПОКОЙСТВИЕ - НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО ЗА ЕДНА СВАТБА. УСПЕХ И КЪСМET!
 :)

vili_petkova
поздравления за поста ви!
подкрепям и аз вашето мнение и за мен най-важното е настроение да създадат хората,които се грижат за сватбата на младоженците. Ако всичко е подбрано правилно,едва ли ще се получи прецаквация,но и все пак никой не е застрахован от грешки,въпроса е мигновено да излезе от положение и да не прецака сватбата на хората. P-(

аххх...едва сега попадам на тази темичка и поздравления на dark_avenger че се е сетил да я пусне...
преди да кажа каквото и да е искам ще споделя за толкова коментираните бременни булки...из между вси1ките ми приятелки които се изпожениха бях единствената НЕбременна булка...много ме хвана когато решихме да правим годеж всеки викаше че съм бременна и за това ме вземат  }:-> и много се издразних а моята най добра приятелка всеки път ме гледаше в корема и си беше втълпила че дори ми растял...демек да си прзная че съм бременна  *crazy* *crazy* *crazy*
както и да е...беше преди около 5 години и тогава наистина ако се жениш беше защото булката е бременна и то станала била белята...мога да твърдя обаче че все повече ставам свидетел на бременни булки не по злопулука  *db* единствено приятелката ми дето толкова ми гледаше корема се омъжи поради тази причина...останалите са хора които живеят заедно от години и в следващия момент спират да се пазят и се оставят по течението ако стане бебчето стане...и едва като стане...дъртите  *db* се сещат че искали да правят сватбна на децата защото в матраците след ваденето на запасите за абитуриентсия бал кръщенета рождени дни и ала бала останали резервите за сватба...ПРИМЕРНО...специално имам приятелка която искаха адски много бебе и като нааай накрая се случи родителите на младоженеца врякнаха че искат да правят сватба...младите не искаха и да чуят и предпочитаха да им дадат парите да си купят каквото искат или да си направят екскурзия или каквото и да е...но онези...имали пари за сватба...а не за друго...ако искали сватба добре за друго нямали да видят парите  O_O O_O O_O жив свидетел съм и младите само накрая се заинатиха и те и се съгласиха на сватба... и стана много тъпо...
за неконфорта на сватбата от бременноста всеки си преценява как се чувства и дали ще издържи...ние специално искахме много бебето вече и единствено заради сватбата го отлагахме...но  нямахме пари за сватба а не искахме родителите ни да я правят... и бяхме решили ако не можем и 2009-та да направим сватба...почваме да действаме за бебе и след като се роди и се чувстваме добре да я направим защото това си е изживяване което искахме да преминем заедно...
и като последно по бременната булка искам да кажа че на всички сватби на които сме били с бременна такава са си били весели и по нищо не са се различавали от небременните...по емоции и изживяване имам в предвид...защото този ден си е достатъчно специален и бременна или не се чувстваш уникално

извинявам се предварително малко с епоотплеснах в обясненията и пускам втори пост  :[ но темата е доста обширна...

та по сватбата като цяло смея да кажа че перфектната и организираната по конец сватба както беше споменато по напред в темата...еми не същестува...винаги има какво да се забрави...какво да се пропусне и какво да се обърка...
бях на сватба на която булката през цялото време ме издразни с прекаления си стремеж за съвършенство и се изложи ама много яко...на всякъде на камерата се вижда нацупена физиономия за нещо след което като види че камерата я снима се слага изкуствена усмивка и младоженеца е придърпан за да се види че са заедно и колко се обичат  :angry: като че хората не знаят...при влизането в ресторанта...шаферчето като заскачало по един балон с хелий и свекървата се опитваше да го укроти ... съответно булката недоволстваше защо пък сега гледала детето а не камерата...и защо някой не се заемел с детето да не сваляло украсата...  :angry: в следващия момент се слагаше пак изкуствената усмивка и през нея недоволстваше на някой за нещо...изнервена недоволна нацупена и всичките и роднини бяха строени около нея да се чудят как д аи угоят...еми  това ако не е прецакана сватба от самата нея не знам от кого да го кажа...

ние имахме точно един месец в който трябваше да подготвим сватбата си плюс две кръщенета =] върнахме се от чужбина където живеем и се захванахме...ами за времето което имахме се справихме повече от чудестно... винаги има неща които няма как да не се направят в последния момент...няма как да се организира всичко и последната седмица да е релакс...могат да се ограничат до минимум примерно...
другото ....когато видях че няма да имам време да свърша всичко което си бях нафантазирала...еми преразгледах си нещата и свърших само което беше по силите ми...и пак по начин по който да сме доволни и да ни хареса всичко...а в деня на сватбата както преди това се правеха списъци кой какво ...кой за какво трябва да мисли да носи да прави...в самия ден се събудих с адски голямо спокойствие защото в следващия момент не знаех и не ме интересуваше нищо освен емоцията...и бях на мнение че ако нещо се обърка то ще да е за да разказваме на внуците си  :P не се е свършил света и никой няма да ни осъди за това...знаех че все някой ще ни вземе чашите и бутилката от ресторанта...че все някой ще донесе питата виното и другите неща за църквата...че все някой ще помисли за други неща...а ние ще мислим само за това колко е красив деня...защото по време на подготовката за самата свтаба единствените които мислеха за това бяхме ние и милото...и никой не ни се намеси защото знаехме какво искаме и как да го направим...баща ми дори казваше че все едно не се жени дъщеря му а просто отива на сватба защото с нищо не сме го били ангажирали...

в крайна сметка...всички останаха очаровани от резултата...имаше неща които не се получиха както ние искахме но ми беше все тая защото като цяло... резултата надмина всякаква моя представа за това как ще мине сватбата...

затова бих дала съвет на всяка една на която и предстои сватба... мерете и смятайте хиляди пъти преди сватбаба...направете списък на всеки човек който по време на самата сватба трябва да е ангажиран с нещо...ясно и точно посочете кой какво трябва да прави и разпределете добре задачите...в никакъв случай на родителите и на братя или сестри... и в деня на сватбата...просто се наслаждавайте...а каквото се обърка...то е просто за архива... защото е много тъпо да гледаш нацупена недоволна и мърмореща булка...

Наистина е ужасно,когато те питат дали си бременна и те гледат в корема.Такива хора,дори не заслужават да бъдат гости на твоята сватба.Искренно съжалявам за хората,които са се оженили заради бременност,но в този живот трябва да се РАЗСЪЖДАВА,а не да се живее по инерция и да се оставяш на случайността.Факт е,че голям процент от хората се женят,когато яйцето опре до ....,а не защото са срещнали своята сродна половинка и искат да създадат семейство.Мога само да съжалявам за това.

Има много верни неща в тази тема... Съгласна съм, че една бременност по време на сватбата може да попречи на една булка да изживее денят така, както иска, както и че организацията в последния момент може да скапе настроението. Но някой път бременността не е причината за сватба, а просто нещата са се случили едновременно, познавам много булки, които се захващат с подготовка на сватба и с бебеправене по едно и също време и просто така се случва. Слава богу, сред познатите ми с такъв случай става дума за безпроблемна бременност и сватбите им минаха чудесно.

Аз от съвсем пресния си опит преди 2 седмици да споделя някои нещица като съвети:
1. Ако работите, си вземете поне седмица отпуск 2-3 месеца преди сватбата за запазване на най-важните неща и поне седмица отпуск преди самата сватба. Аз лично нямах тази възможност поради ред причини и успях да си взема два пъти по 1 ден отпуск за тичане по задачи и след това едва ден и половина преди самата сватба... Е няма да ви казвам какво изнемогване беше, да се опитвам да балансирам работата и тичането по задачи, накрая последния ден буквално бяхме изнемогнали с мъжа ми. Все пак успяхме да си легнем в 11 и да спим до 8, т.е. не бяхме недоспали на самия ден.
2. Не се психирайте за дреболии. Ако не можете да свършите нещо - майната му, някой липсващ детайл няма да развали деня. За себе си мога да кажа, че се присмивах на булки, които се втрещяват от най-дребните проблеми, а накрая самата аз се превърнах в такава булка. Например бях направила дизайн на тейбъл картичките с наши снимки и мъжът ми трябваше само да ги обработи и да ги разпечата в някое копирно студио. Е, оставихме тази глупост за деня преди сватбата /понеже до последния момент ставаха размествания поради отказали се в последния момент гости/ и съответно се видя, че няма да има време... Първоначално се ядосах, че всичко останало е изпипано, а тейбълките ще трябва да са просто имена на бели листи... После махнах с ръка, намерих цветни листи в тон с украсата, изпринтих имената в нас на черно-белия принтер... Никой от гостите не ми каза "тейбълките ти бяха грозни", всички бяха във възторг от сватбата.
3. Горещо препоръчвам наемането на координатор на сватбата, тази услуга струва не повече от 100-200 лева, а спестява много нерви. Аз направих грешката да не наема координатор - разчитах, че роднините ни ще се включат с помощ на самия ден, да ама не. Явно родителите ни бяха по-ошашавени и от нас и не се сещаха дори за елементарни неща като да предложат питие на гостите, когато ме взимаха от нас /в един момент супер сконфузно беше, гостите са влезли, насядали са тук там, нас ни снимат и няма кой да ги почерпи/, камо ли в ресторанта да се заемат с комуникацията със сервитьори и водещи... В резултат за всичко от всякъде дърпаха мен - не че това по някакъв начин е развалило настроението ми, но определено отнемаше време, което е ценно в такъв ден, който минава като миг.

В моя случай, въпреки гореописаните грешки, сватбата не беше прецакана и мина прекрасно, но определено можеше да мине по-спокойно и приятно. И не на последно място - много трудно може всичко да мине по план и да няма неприятни ситуации, в нашия случай например бабата на мъжа ми влезе в болница 4 дни преди сватбата и беше под въпрос дали ще дойде, баща ми се разболя преди сватбата и ден преди събитието заяви, че няма да дойде /в крайна сметка и двамата дойдоха/, на сутринта на самия ден се хванахме за косите със свекървата... В такива случаи правилото е просто да приемеш нещата, които не зависят от теб /а не да губиш време и нерви във вайкане/ и да продължиш спокойно напред. За щастие успяхме сравнително спокойно да приемем тези сътресения и да не позволим да ни помрачат деня.

 Много е кофти, когато хората си мислят, че се жениш заради бременност. Аз забременях 2 месеца преди сватбата, когато всичко вече беше уговорено и роклята избрана и капарирана. Но за съжаление ми личеше и естествено много от хората, които не ни познават (а свекърите ми бяха поканили доста такива) са си казали, че заради това ме взимат.
 Съгласна съм с постовете относно на какво трябва да се обърне по-специално внимание при организацията и няма да ги повтарям.

Напълно подкрепям съветите на Maria_I. И аз като прясно омъжена изживях подобни затруднения, които с удоволствие бих споделила в помощ на бъдещите булки. Ето и грешките от моята сватба, след направената равносметка:

Грешка 1: не делегирате отговорности предварително.
Наемете си професионален сватбен координатор, или ако не, внимателно разпределете задълженията в сватбения ден между родители, кума и най-близки приятелки/шаферки. Поименно и подробно за да си знае всеки отговорността. Иначе сред толкова много хора отговорностите се размиват, и в крайна сметка булката и младоженеца са тези, които трябва да се справят с всичко!! И при мен като при Maria_I родителите си бяха глътнали граматиката. През 5 минути тичах да ги питам какво им е, защо не се усмихват, добре ли са. По ошашавени и безпомощни не съм ги виждала през живота си! Да не говорим, че като се прибрах от фризьор по обяд вкъщи установих, че няма никой и вместо да започна да се обличам и просто да си почина час-два до идването на гости, се заех да подреждам храна, прибори, салфетки и прочие. Майка ми и сестра ми закъсняха два часа от техните фризори  =] След като дойде мъжа ми да ме вземе с ужас установих, че никой от гостите няма сервирано нищо за пиене. Майка ми, баща ми, сестра ми - нииииикой не се сеща да предложи! А аз през това време закичвам 15 бутониери и гривни и съм с вързани ръце (въпросното закичване ми отне половин час - по-добре помолете шаферките и/или кумата да ви помогнат, каквото и да гласят традициите!) Същата безпощност на най-близките продължи целия ден - забелязаха, че булото ми е поставено накриво след един час и около 50 снимки, а милият ми мъж цялата сватба е бил с завързана по-дълго вратовръзка също без никой да му каже.

Грешка 2: не планираме внимателно снимките си.
Снимките ми са страхотни, но при все това съжалявам за толкова пропуснати поради недомислие моменти! Пропуснах да кажа на фотографа например, че искам задължително снимка на зелена полянка ( и сега си нямам), нямам снимки с някои от братовчедите и най-близките. За това помолете преди сватбата най-близките си хора да не чакат вие да ги викате поименно за снимки, а сами да идват при фотографа и вас, за да няма после сърдити! В крайна сметка булката не може да върви с лист и химикал и да си отмята: с този имам, с този няма снимка. Фотографът също не е длъжен да знае кои са ви най-близките приятели, братовчеди, роднини...В тази връзка, много удобен за снимки е моментът преди идването на младоженеца. Сега е времето булката да се снима на воля с родители, баба, дядо, брат, сестра, приятелки...Другото което се сещам, ако наистина държите на определи пози/места направете си списък и го дайте на фотографа преди сватбата. Аз не го направих и много съжалявам!

Грешка 3: не оглеждаме внимателно покупките си
Така изпуснах да видя например, че на дъното на чашата ми за вино си е останало етикетчето, което по едно чудо не си личи мнооооого на снимките...Но ме хвана ужасно яд де.

Грешка 4: излизане от църквата след някой друг
Ужасно много харесвам снимките на младоженците на излизане на църквата. Ако пък има и хвърчащи късметчета - разкош! Е при мен не стана така, защото първи от църквата излезнаха моите малки шаферки, които въпреки инструкциите ми хвърлиха късметите още преди ние да излезнем и то не на входа а директно напред в ръцете на стоящите на няколко метра бабички-зяпачки. Не знаех да се смея или да плача!  :) После пък пред мен минаха големите ми шаферки, които вместо да се отместят веднага настрани си останаха на входа на църквата и аз и мъжа ми се виждаме просто като две захилени глави зад техните. За това ако имате църковен брак и държите на хубавите снимки на излизане, избутайте смело всички останали отзад, застанете си най-отпред, излезте си бавничко, спрете се на входа, целунете се и се усмихвайте. Разбира се същото може да важи и за гражданското.


И още други такива дребни нещица имаше, които не ми помрачиха деня, но все пак щях да се чувствам още по-добре ако не се бяха случили!

         Цитирам малко от предния пост:

Грешка 2: не планираме внимателно снимките си.
 
          За 10 г практика така и не разбрах, защо всичко свързано с Видеото и Фотото в 90% е оставено на самотек и се явява "последна дупка на кавала". Чак на другия ден се сещате за ценните пропуснати възможностти. Имам една сериозно препоръка към всички. За да не се получава обичайният хаос, може би трябва да се изработва примерен график/програма на това важно събитие.Той би трябвало да се раздава на гостите заедно с поканите.Там ще пише не само часовете на ритуалите, ами и кога се взима булката например, или кога е времето за снимки с гостите.Би било полезно, защото от личен опит ще ви кажа, че много от вашите гости не са в час, и през целия ден се мотаят напред - назад като мухи без глави. Това не е обидно, логично и нормално е. Повечето от тях скоро не са били на сватба, или са изморени от дълъг път. Аз лично ще изготвя зимата един такъв примерен график и ще го пусна тук.А и още една забележка - забелязъл съм , че обикновено наемате Видео и Фото последни. Когато всичко е подготвено, барабар с грешките. Защо бе хора, ние първи отиваме на сватбата и последни си тръгваме, питайте, много неприятности ще си спестите.

Deliysky аз не съм съгласна с теб, че "За 10 г практика така и не разбрах, защо всичко свързано с Видеото и Фотото в 90% е оставено на самотек и се явява "последна дупка на кавала". Чак на другия ден се сещате за ценните пропуснати възможностти. "
 все си мисля, че основно задължение на фотографа е да разбере пъров какво искат младоженците  и после да им каже  младоженците, колко време е неоходимо за това, което искат. всеки добър фотограф трябв ада направи това според мен.както и да организира самата фотосесия. аз поне разчитам на професионализма на фотографа. и не мисля, че аз трябв ада му казвам колко време на него ще му е необходимо да направи хубави и разнообразни снимки.

Темата ми допадна страшно много, имам само една забележка,че е написана в малко по-груб стил отколкото трябва, но въпреки това всичко е вярно. Никога, ама никога не оставяйте родителите да правят сватбата по тяхна преценка и осмотрение, правете точно каквото на вас ви се иска в този ден, защото после, повярвайте ми, ще се сърдите на тях. Техния сватбен ден е минал, вземете вашия ден във ваши ръце, вие стмладоженците все пак. Темата за бременните булки е малко лична, но да се жениш само заради детето ,което после ще страда заради неразбиращи се родители е малко нелепо и неправилно, поне според мен. Що се отнася до организацията наистина не я оставяйте за последния момент, планирайте си всичко от по-рано, за да сте спокойни на самия ден, повечето булки са толкова развълнувани на сватбата си,че последното, което виждат е подробностите, всичко минава като на филм. Разбира се, има набързо организирани и много сполучливи сватби, но това са изключения. Имам един познат който каза: " На сватбата ни бяхме толкова спокойни, не се притеснявахме за нищо и от тогава до сега 5 години продължаваме да сме спокойни и щастливи с две деца" - каза това и целуна жена си. Какво по-хубаво ми кажете..................

Знаете ли, какво си мисля аз? Сватба е възможно да се направи и за месец! Да, на бъдещете ни кръсници се получи идеално. Нашата си я организираме ние. На самите себе си разчитаме. Всеки сам определя, кого да покани. За мен е по-важен самият ритуал в ритуалната залата - затова съм поканила много приятели, колеги и др. Яденето и пиенето с спец. приготовления съм го изключила. Да ще бъде тържествено. Вълнения и безсънни нощи също. Ако трябваше да чакам 6 мес. сигурно щях да се пръсна от вълнение. Тако докато се усетим вече ще сме съпрузи. Всичко е въпрос на предпочитания. Надявам се наистина да бъдем щастливи. Винаги ще се намери някой или нещо да ти провали настроението.

Сигурно може... и нашите кумци миналата година си я организираха за малко повече от месец и беше перфектна. Е, пръснаха доста пари и оставиха всичко на агенцията, но пък сватбата беше хубава. Малкото уточнение е, че се падна събота, в която се отработваше почивен ден и благодарение на това имаше свободни часове в църквата и гражданското.
Конкретно за нашата сватба, около месец преди сватбата, в разгара на уточняването на всички съпътстващи я детайли, с мъжа ми една вечер се погледнахме и си казахме, че ако тепърва трябва да започваме от нулата за този месец, който ни остава, никога не бихме се хванали. Това при положение, че аз не работя и изнесох нагърба си, кажи речи, цялата подготовка. При нас стана така, че 5 месеца по-рано, когато отидох да записвам час в църквата, всичко за този ден беше резервирано, та на луд късмет една двойка се отказа.  Един от ресторантите, които си бяхме харесали, също ни го ангажираха под носа докато се чудехме той ли е, или не, пак толкова време преди датата. Така че организация на цяла сватба, а не само на граждански брак за 1 месец си е жива мъка. И излиза много солено на бюджета. Поне в София, поне през летния сезон.
За да съм полезна по темата, трябва да кажа за единственото прецакано нещо на нашата сватба, по моя вина (по-скоро недомислие) - родителите ми закъсняха за гражданското, съответно подписването се забави, защото се откъснали от колоната на един светнал червено светофар и се загубиха. Така че ако имате гости, които не познават града, задължително им дайте карта с маршрута до всички точки. Аз разчитах, че всички ще се движат в колона, но не предвидих светофарите. Имайте го предвид.  *THUMBS*

       Ами за да организира фотосеията трябва време, ако отидете при него с готов график, всичко организирано и няма предвидено време как да стане?Нали затова давам предложение да се направи примерен график, но явно не сте ме разбрали добре.Много ясно , че не може вие да казвате на професионалиста какво да прави, а той трябва да си знае, но ако не му кажете какво искате, няма да стане. Когато отидете на лекар, преди да ви прегледа нали ви пита къде ви боли?

 Според мен едно от най-правилните неща, които можете да направите за сватбения си ден, е да наемете добри професионалисти, които да се погрижат за всичко.
  Намерете си свястна сватбена агенция, която да поеме грижата за ресторант, украса, нощувки, координация на събитията. Ама за всичко, а вие само да си получавате сведения какво и как е свършено. В противен случай меко казано ви чака голямо тичане и хабене на нерви. Е, да, имате опцията да пратите родителите си да свършат всичко това. Но се замислете дали ще може да разчитате(какви изненади понякога поднася живота) и дори и да е така, заслужават ли да ги натоварвате?
  Добри фотограф, видеоператор и DJ и/или оркестър-забравете да имате весела сватба и красиви спомени без тях. Напълно съм съгласна, че много хора се сещат за тях почти в последния момент. После се чудят защо на други резултатите са по-добри. Истински способните се ангажират често най-малко 6-7 месеца по-рано, да не кажа и 10-12 месеца.
  Така си подберете хората, че да нямате никакво съмнение за това колко добре ще си свършат работата. Защото ако и съвсем малко нещо ви тревожи по отношение на тях, значи не сте попаднали на точните за вас . Не става дума дали са способни, а дали ще се разберете и ще има диалог между вас. Имайте им доверие, след като сте го избрали. От личен опит се убедих, че хората действат най-добре и с вдъхновение, когато им се вярва и им се даде свобода. Ако ги контролирате и за най-малкото нещо, не се получава.
   И така, за да не си прецакате сватбата, разчитайте на хората, на които това им е професия. Не отричам, че роднини и приятели могат да са изключително самоотвержени в помощта си, но най-сполучливи и красиви сватби се получават с добър екип от професионалисти.
   Невинаги излиза по-евтино да се справите сами. Парите, които ще дадете може и да са по-малко. Само че с никакви пари няма да можете да компенсирате изхабените нерви и негативните емоции.

Здравйте някои от постовете, които прочетох ме успокояват други ме стресират а ми остава още 5-6 месеца до сватбата.
Проблема ми е, че не живеем в България, вече имаме запазени ресторант, църква ( в гражданското вече сме подписали ), фото и видео, оркестър, и жена, коятъо ще се погрижи изцяло за украсата. Следващото ни прибиране искам да е 1 месец преди датата, но мъжът ми ми казва, че е по-добре да се приберем 3 седмици преди датата защото сме имали предостатачно време а най-важните неща са ни резервирани и сме щели да се шматкаме, и да се чудим какво да правим 1 месец там. При тези му думи аз изпадам в един лек ужас  O_O защото си мисля, че няма да ми стигнат тези 3 седмици за нищо, като тогава ще си купувам и роклята.
Прочетох, че някои от вас са успяли с всичко за 1 месец, но аз съм си паника и най-вече искам всичко да ми е перфектно, както казах имам доста време а вече успявам да изнервя хората около мен  8P.
Според вас достатачни ли ще са тези 3 седмици, понякога като се замисля се чудя дали мечтаната сватба няма да се окаже най-голямият ми кошмар. Още по-лошо е че нямам приятелки, които да "натоваря" с разни задачки, всички са или извън България или доста далече от града ми, родителското тяло също не е там а и да беше не искам да ми се бъркат в организацията защото вижданията ни как да станат някои неща са ни различни  :'(.

 Здравей, katya26  :) Да помислим реално-дали ще са 3 или 4 седмици, има ли голяма разлика? Ще има, ако си свръхстресирана и притеснена. Ако обръщаш прекалено много внимание на дреболии, които, повярвай ми, може и ти да не си спомняш няколко години след сватбата. Пиша ти всичко това от личен опит. Защото собственоръчно бих си теглила едно конско и шамар за всички прекалени вглеждания и редките моменти на краен перфекционизъм.
  Едни от най-сигурните начини за една булка да си прецака сватбения ден е да се стресира, ядосва и да иска всичко да и е перфектно.
  Всичко се подрежда и всяка сватба е по-хубава от перфектното-уникална е. Не поради оригиналност, а когато носи усещане за любов между двама души  @}->--

Напълно си права michelle все пак този ден е за нас, нали все пак празнуваме това, че се обичаме *INLOVE*. Аз съм  човек, който иска всичко да му "мине през ръцете" и това ми е най-големият проблем, не че съм толкова перфекционист, колкото съм властна личност и все си мисля, че ако аз не си направя нещата никой друг няма да се справи  ще оплескат всичко, и ставам мноооооооого лоша дори без причина. Да не говорим, че викам наляво и надясно, и давам заповеди кое как ще стане ( за което често съжелявам ), и се ядосвам, че нещо ще се обърка още преди да се е случило.
Вече се примирих, че роклята няма да е мечтаната, но си казах е какво толкова не е било писано да е тя, за сметка на това роднините и приятелите на, които държа са много ентусиезирани и казаха, че няма да изпуснат сватбата ми за нищо на света. Приятелките ми вече си планират отпуските и си отработват почивните дни за тогава :bravo:, и въпреки, че това ме радва много пак нещо ме човърка отвътре  8P.
Не се съмнявам, че тези 3 седмици ще ми стигнат дори имам списъка със задачки вече, кое, как и къде, и пак не спирам да се ядосвам и да си мисля, че няма да успея.
Незнам дали аз сам си такава паника или това, че немога да съм там и да контролирам нещата ме панира, но си мисля, че ако нещо не е наред на самия ден само и единствено аз ще съм виновника, а това ще е най-лошият вариант  :girl_impossible:.
Винаги е по-лесно, когато има кого да обвиняваш и сочиш а аз май ще трябва да соча към себе си  :angry:
офффф и постовете ми са едни объркани   *crazy*

katya26 Един съвет от мен ! Остави хората ,които си наела да си свършат работата без да се ядосваш предварително и да ги задушаваш от прекален контрол . Това не значи да ги оставиш да си правят, каквото искат или каквото могат ,а просто да е с мярка ! Защото ,ако нямаш доверие в тях и ги поставяш под съмнение всяка една минута, нещата стават сложни . Както за теб така и за тях ! Само по постовете ,които пишеш намирам много общи неща от теб и мен ! Аз понякога съм толкова недоверчива и лоша ,че не мога да се понасям . Ако аз не пипна нещо си мисля ,че то няма да стане никога ! А това изобщо не е така ! Щом раздаваш заповеди значи си силна личност ! Колкото до крещенето наляво и надясно много ми е познато . Сигурна съм ,че ще се справиш прекрасно ! Три седмици са достатъчно време да свършиш всичко ! Мишелче ти е дала прекрасен съвет ! Не се задълбавай в дребните неща !  *THUMBS* @}->--

Много ви благодаря за положителните коментари  @}->--, понеже не искам вече да изнервям хората около мен съм си заставила да не говоря за сватбата известно време и само тук намирам един вид одушник  ;).
А от друга старана, когато някой, който вече е минал по този път и то скоро ми каже, че има време и т.н. ми става едно такова по-спокойно, само се надявам да се запази това спокойствие, че  *crazy*.
А за задълбаването в дребните неща много ми се иска да не им обръщам внимание, но немога, то си ми идва от вътре, просто забелязвам и се дразня от неща, на които едва ли някои ще обърне внимание ама не аз като знам, че не е в ред все там са ми очите  :girl_impossible:, луда работа  :[

Наистина се изплаших от постовете, защото съм свекърва  }:->, а както виждам, малко са хубавите думи за родителското тяло. Ще си сменя обаче ролята и от роднина ще стана сватбен организатор! Държа да кажа, че обстоятелствата го налагат и не е по мое нареждане. Приех молбата от страна на сина ми и годеницата му за организиране на сватбата с голям ентусиазъм и желание. Те са в чужбина и ще си дойдат няколко дни преди събитието. Май става нещо като традиция в нашия род - нашата сватба преди 33 години я подготвиха и платиха родителите на съпруга ми. Аз не исках сватба защото майка ми тогава беше много болна, а и разликите в семействата ни е голяма - моите родители са граждани второ поколение, висшисти и с много семейни приятели интелектуалци, а неговите имат завършен седми клас, живеят в село, в което по онова време се ходеше само с открит лист. Не можех да си представя събирането на двата рода на едно място, дори подписахме на 24.12 /тогава Коледа не беше празник/ само със свидетелите и наши колеги и приятели. На това едно време му се викаше "комсомолска сватба". По Нова година отидохме на село и свекърва ми каза, че не може така - какво ще кажат хората. Много се ядосах - нямахме къде да живеем, инженерските ни заплати едва стигаха за наема и храна, а те, вместо да ни дадат някой лев, искаха да теглят заем и да вдигат сватба. Аз съм зодия овен и трудно се съгласявам с нещо, което не е по вкуса ми, но тогава от уважение към съпруга ми /той много държи на родителите си/ се съгласих да "присъствам" на "цирка". Ушихме с майка ми роклята, купих си букета, взех си един ден отпуска и точно на рождения ми ден /падаше се неделя/, "отчетохме мероприятието". Имаше всички гадни и недопустими за мен селски обичаи като даряване с кърпи и комбинезони, кичене с пари.......Издържах всичко геройски, в крайна сметка от моя страна там бяха само майка ми и баща ми- аз не исках други гости по споменатите по- горе причини. Когато ме накараха да "бацнувам ръка" на всички чичовци и лели побеснях, но майка ми, която много добре си ме познава, така силно ме ритна в кокалчето на крака, че неволно преклоних глава... :P. Вярвайте ми, сега благославям свекърва си, че имам снимки с бяла рокля /и то цветни, защото фотографията беше хоби на баща ми/, че мога да се заливам от смях от комичните ситуации, в които изпадах и развеселявам с разказите си за този ден всички приятели. Представям си какво и е било на свекърва ми - нафукана снаха с дълги нокти и грим, гражданка при това, идва в събота, един ден преди сватбата и се притеснява, че прозорците са с паяжини, че вместо покривки на масите има вестници и оборотните чинии и прибори са алуминиеви  8P. Горката, толкова е била стресирана, че почти не можеше да ходи и говори от силно главоболие. Аз съм голяма артистка и никой не разбра /освен моите родители/, че съм скапана и със съсипано достойнство. Напротив, казваха, че такава усмихната и кротка булка-гражданка не са си представяли. Сега спокойно мога да кажа, че тогава сама съм си прецакала сватбения ден, добре поне, че никой от мъжовите роднини не е усетил настроението ми и не се е обидил. Та искам да кажа, че "прецакването" е и трябва да си остане само в нашите глави. Хубавото е, че стои там само няколко години, после остават снимките и задоволството, че все пак сме имали някакъв такъв ден.

svekarva направо се развеселих .  :banana: Аз много добре си спомням тези времена с кърпите и алуминиевите чинии . Била съм на такава сватба в чардак /дълга палатка /. Много пъти се сещам за тези времена и се чудя ,защо сега момичетата се тревожат за някакви дребни неща ,които само те ги виждат и забелязват . Както  казваш  -остават само снимките и спомените от купона .  Аз не мисля ,че нещо дребно може да прецака сватбата на който и да било . Всичко е в нашите глави . Колкото по рано го осъзнаем толково по добре .  *THUMBS*

            Поста на Свекървата е страхотен. И понеже аз от самото начало подкрепих тази тема, ще ви задам един въпрос на който нека всеки си отговори сам. Както виждам (за моя радост), сериозно се размислихте по въпроси, за които се сещате след като мине сватбата. А всичко  отминава и остават хубавите спомени ( и Свекървата потвърди),  ето и въпроса:
  - НЕ МОЖЕ ЛИ преди сватбата повечко да прочетем и да премислим, където трябва да се примирим и да отсъпим или да приемем ситуацията, и да не си съсипваме деня на живота с глупости? Вярвате ли ми, че половината от булките (и хората около тях) сами си съсипват празника до неузнаваемост? Е повярвайте ми - не е толкова трудно, да НЕ го направим.

Не става, Делийски, не става при повечето жени така :'(. Няма как да си наложим да не ни дразнят неща, които не приемаме. Дори когато правим премислени компромиси, пак се пръскаме от яд  }:->. Единственото, което можем да сторим е да се преструваме и после да си поревем скришом. Или да извъртим някой номер в наша полза, без да ни усетят. За успокоение на булките ще кажа, че емоциите при сватбата са нищо пред тези, когато раждаме деца. Всичко минава и заминава и ако сме подготвени, че при всички е така, може да го приемем по- леко.

Хм...по-тази логика моята сватба трябва да е ужасна... :)
Организирах я сама,за бих казала доста малко време.Преди не повече от месец започнах и останаха дреболии.Освен това съм бременна(не по грешка)!И не знам защо се смята,че сватбата е заради това...
Родителите ни ще я платят,но пък поне не се бъркат много и като им се каже НЕ! се приключва.
А баща ми ще пристигне като гост 5 дни преди това.
Сватбата е на 20.11.2010г.

Айде честито.И никъде не казано , че точно вашата сватба трябва да е ужасна.Просто темата по горе е за нещата които обикновено пропускате и обръщат каруцата, както се казва.Когато вашата сватба мине, тогава ще разберете каква ще е .

Катя, нека те успокоя че ние си пристигнахме в БГ 1 седмица преди сватбата, като аз си наех ресторанта, понеже знаех кой ще е и дж и видеото чрез е-майл, а с ранната организация се занимаваха майка ми и сестра ми и малко свекърва ми- които запазиха час, купиха и раздадоха поканите, купиха подаръчетата за гостите, разбира се всичко беше с предварителна дискусия помежду ни, бяха на обиколка в Асеновград и снимаха роклите които са им хванали окото, понеже аз също нямах рокля защото  бях решила че в БГ ще я купувам, по простата причина че тук първо нямат моя размер рокля и най-малкия ми е доста голям и второ рокля се поръчва най малко 6 месеца по рано, нещо което беше немислимо за мен, защото аз не мога да поръчам рокля за хиляди $, без да имам представа как ми седи, а да не говоря за разликата в цените. Мисля че 3 седмици ще са ви напълно достатъчни. Да, наистина през тази 1 седмица луднах, защото повечето организационни неща остават за послендите дни, независимо дали живееш в БГ или не, последните дни са най-натоварени- не можеш например, да дадеш окончателното разпределение на масите, тейбълките,броя на гостите или пък да доставиш алкохола или мезетата по-рано в ресторанта. В тази 1 седмица трябваше да направим медицински, да си платим ритуала, да си купим чашите, шампанското и украса за колата, също да купим алкохола и останалите неща за ресторанта, да купим подарък на кумовете и ние да си изберем за нас, да поръчаме тортата, питки, кумски дарове, да се срещнем с видео и дж, да си поръчам букета, да ида на пробна прическа, да си купя рокля- естествено готова, защото няма как да ми шият тепърва нова рокля за 2-3 дни, а и за мен щеше да  е немислимо, до последния ден да си чакам роклята, и други такива организационни неща, които искат добра организация на времето за да се свършат за 1 седмица и поради което бях доста изнервена и си го изкарвах на хората около мен, единствено за роклята не се притеснявах, защото знаех че няма да остана без рокля. Ние не сме ползвали агенция и не съжалявам за това, украсата си я планувах и правих сама в деня на сватбата сутринта, понеже беше дневна сватба, да не беше кой знае какво, но пък  аз си я харесвам, това си е моята семпла украса и ако сега трябваше да си я правя пак сама щях да я правя, само че идеите ми сега са други ;) Да, имаше неща за доизкусоряване- например не ми остана време да си направя хубав маникюр, и други такива дребни неща, но това не ми е развалило деня, пак сватбата беше прекрасна,аз пак се чувствах като принцеса, независимо дали съм с хубав маникюр или просто съм лакирана.
 Аз също съм за координатор. Ние нямахме такъв, тъй като подценихме работата му,  поради което, имаше моменти в началото на тържеството, когато дж обявява  главните лица на сватбата- именно нас, кумовете, родителите, шаферите и в момента, в който дж обяви нас, естествено камерата е към нас,  а майка ми е до мен и ме пита нещо. След това, същото се получи и когато дж покани родителите да танцуват, майка ми не беше на мястото си, а се разправяше с нещо в залата, разбира се че никой не я е накарал да се занимава с тези неща, но тя си  е такава, трябва всичко да е наред, за да е спокойна и разбира се че навреме си почнаха танца. След всичко това, майка ми беше спокойна че всичко е наред и си стоеше на мястото,но мисълта ми беше, че точно когато трябваше, майка ми не си стоеше на мястото и  ако имаше координатор майка ми нямаше да се разправя с излишни неща и щеше да си стои на мястото.
Също съм и 100% за дрес код.
Това, което също ми прави грозно впечтление е че в БГ на сватбите е масово явление някой от хората да дойдат с ежедневно облекло или с дънки.Разбира се, че не можеш да кажеш на гостите как да се облекат, това е до манталитета на човека, но все пак това е сватба, би трябвало да се облечеш по така. После тези хора са на снимките и видеото до младоженците. Грозно е на сватбените си снимки или видео да имаш хора с дънки или съвсем обикновено облекло. Разбира се че облеклото на гостите няма да развали деня на булката, но трябва да се научим да показваме уважение към младоженците, както те са ни уважили с поканата си да присъстваме на този ден. Уж се опитваме да правим сватби като по филмите, а явно се пропуска факта че на сватбите по филмите гостите са официално облечени. Да, времената са скъпи, но можеш най малкото вместо дънки и тениска  да сложиш един панталон и риза. Не може роклята на булката да е за 1500 лв примерно, а да има гости с дънки. Тази сватба не е без пари, дават се страшно много пари за организирането на този ден и гостите би трябвало да оценят това. Същото важи и за дж, видеото и фотографа- особено за дж, който често влиза в кадър, те също според мен би трябвало да са с панталон, най-малкото.

Цитирам:

"Също съм и 100% за дрес код"

Уважаема, в Бг сме, на бас се хващам, че доста от младоженците не знаят какво е това.Не си и представям ако се опитам да направя проучване измежду гостите на 1 средностатистическа сватба (100 човека например), колко от тях ще знаят какво е това. Не мога и да ги обвиня, че не знаят. Иначе си права - гледаме сватбите по филмите, ама нашите не са такива - ами не са  - наши са си, каквито си ги направиме са си. Има и още един много болен въпрос.Много от младоженците живеещи в чужбина, навремето са емигрирали главно от по-малки български градчета.По напълно разбираеми причини.Поработили са, постъпили са си на краката.Решават да вдигнат сватба, връщат се в родното си градче.Но между тяхните роднини има и такива който не могат да им дойдат на сватбата.Защото нямат пари за подарък.Защото от години са без работа.Защото вече са забравили, кога в техния град имаше фабрика. И в този случай не можем да говорим за дрес код, изобщо за дрехи.Обличат нещо което горе-долу става и отиват.Това за тези хора е радост която може би отдавна чакат.Повярвайте ми, често виждам такива, достатъчно снимам извън София. За съжаление през последните 2г. положението доста се влоши. Но нека не разискваме това, доста се отклоних от темата, съжалявам за което.

Щом държите на определен дрес код, наистина не пречи да добавите в поканите за събитието например:
Облекло: официално
Понякога самият ресторант го изисква,понякога се канят твърде много непознати хора и много далечни роднини, колеги, непознати за вас, хубаво е гостите да знаят какъв точно ще бъде ресторанта, вече сме свидетели на толкова голям избор във външното оформление на едно сватбено тържество. Така че нищо лошо няма просто да загатнете какво ще бъде настроението- супер официално, приятелско, традиционно, на открито на поляна в балкана, в нощен клуб.

Била съм канена на сватба в "кръчмарски тип" ресторант, без украси по маси и столове, бясна чалга за музикално оформление, само домашна ракия и домашно вино в пластмасови бутилки от минерална вода по масите. Мога да ви кажа, че изключително смешно и не на място изглеждаха шапките с мрежички и бален тип тоалети на най-близките роднини на младоженците в тази атмосфера.

Да бе дрес код.На нашата сватба имаше хора по дънки, но аз знам, че за тях е почти невъзможно да си купят панталон и риза специално за моята сватба.Съжалявам, но това лято бяхме канени да ходим на 2 сватби не можехме да отидем по други причини, но мисълта, че трябва да си копувам дрехи специално за сватбата ме убиваше бавно, просто нямаме пари в момента.Може да ви звучи много странно, но е точно така.В провинцията по-голямата част от хората имат пари да си платят сметките и за хляб.

Много ме впечатли това изказване... Преди нашата сватба в нито един момент не си помислих за дрес код. Може би ми липсва необходимата показност. Беше важно гостите да дойдат, да се забавляваме заедно... какво толкова, ако са с дънки или обикновено облекло? ... Нали не по дрехите избираме приятелите си? Грозно е да мислиш предимно за "дънки или съвсем обикновено облекло", да сравняваш цената на булчинската рокля ... И ако мислите ти са заети предимно с такива глупости, вероятността да си прецакаш щастливия ден е много голяма. Докато правиш преценка дали е спазен "дрес кода" може да пропуснеш или слънчева усмивка, или блеснал поглед...

Забравих да спомена по повод на горния ми коментар- аз самата бях с ушита за случая ленена туника, направих си обувки от същия плат и... бях с дънки   :[
Чувствах се комфортно и на място, уважихме приятелите си, забавлявахме се, не сме се скъпили за подаръци, нищо, че покана така и не ни дадоха и че щяхме да си останем жадни ако не си купувахме сами напитките  =]

Съжалявам ако съм засегнала някой с изказването си, съгласна съм и с вас, но това е моето мнение. Аз на сватба няма да отида с дънки.  Не отричам че в БГ времената са трудни. Да, истина е че някой от хората нямат пари за храна, а камо ли за подарък или ново облекло. Относно дрес кода аз никога няма да се разсърдя на някой, ако го пише в поканата ми. Аз също нямам пари, но винаги ще намеря с какво да заместя дънките си.Аз не съм имала дрес код на моята сватба, имаше хора с дънки, но това нито за миг не ми е развалило деня, важното беше да се забавляваме. Но въпреки това съм 100% за него, но ако сватбата и гостите го позволяват и ако в поканата е загатнато какво ще бъде тържеството, както Виолет е споменала, защото и гледката описана от Виолет, също не е приятна. Прави впечатление, обаче когато човек, който се прави на голям паралия, се появи с дънки на сватбата на моя приятелка и после всички, които го познаваха го коментираха. Това за мен не е въпрос на показност. Както казах аз не съм имала дрес код и ако сега правех сватба също нямаше да имам, но защото нито близките, нито приятелите ми могат да си позволят официално облекло и това не означава че не харесвам сватби с дрес код. Не ангажирам никой с мнението си.

Според мен проблемът не е в дънките, а в това с какво са съчетани... Violet е дала добър пример, че може и по дънки човек да изглежда стилно :) Не всеки има финансовата възможност да си позволи нов и модерен тоалет.А и все пак каним на сватбите си близки хора... аз, например, знам, че никой от гостите ми няма да дойде по дънки и тениска...А дънки и риза за мен не е "несватбена" комбинация... @}->--

Права си Анита, не може да се ходи на сватба с маратонки, дънки и джапанки, особено ако заведението не е някоя кръчма, а изискан ресторант. Това както и да е, тези хора рядко стават да танцуват и може никой да не ги види. Но да ти се изпери DJ с яркозелена риза с къс ръкав и 3/4 панталон е направо смърт. Аз на една сватба се възмутих от музикантите - вземат доста пари, а обувките им кални, изпочукани, ризите с национална шевица - непрани от година. После се яхнаха на една червена Лада, мръсна и грозна, смесиха се с останалите лъскави коли и направо ми стана гнусно. Ако е циганска /ромска/ група, добре - можеш да си помислиш, че нарочно са такива. В случая обаче това бяха преподаватели в музикално училище..... Можеха поне да се измият и избръснат.....

 Рядко си позволявам да съм много рязка, но този път ще го направя. Ще ви кажа един сигурен начин да си прецакате сватбата сами. С прекалено много очаквания към гостите.
 Прави сте, че музиканти, DJ, фотограф, видеоператор, сватбен агент трябва да се съобразят с вида на тържеството. На тях това им е част от работата и е въпрос на изграждане на добра репутация.
  На нашата сватба строгият дрес код приключи до след първия ни танц в ресторанта. Не съжалявам ни най-малко-това позволи хората да се поотпуснат. Не знам дали сте обърнали внимание, но с нашия балкански манталитет няма как съчетаете официални костюми и бални рокли и да им пуснете Ивана примерно като ги качите на масата  *crazy* Не се опитвайте да контролирате всичко, най-малкото приятелите и близките си. Въпрос на добро възпитание и възможности е те сами да преценят как да се облекат. Решете какво да пишете в поканите си според гостите. Ама недейте и да си скубете косите от яд, че ще сте присъства (често не по ваше желание) далечен чичо от Долно Нанагорнище, който няма да спази например синия официален дрес код.
 И спокойно-снимките ви ще станат прекрасни. Защото, ако не сте забелязали, фотографите снимат най-вече красивата булка. Нея запомнят основно гостите на една сватба, наред с това дали им е било весело. Манталитет или не, това е масовото поведение в България. А след 10 години даже няма да си спомняте дали въпросният дразнещ чичо е бил с оранжева вратовръзка или по къси панталони  ;)

Съгласна съм с Мишел.
Не трябва да има прекалено големи очаквания, но и дали ще има дрес код или не, може да се съобрази с гостите и вида на сватбата. Аз не съм на мнение че задължително трябва да го има, казах че съм за него, но това се съобразява с гостите, както вече казах. За съжаление си права с примера си за официалните костюми и чалгата.

                 Мишел :bravo: :bravo: :bravo:
Ръкопляскям ти с две ръце.Много добре написано.Включвам се от време на време в темите, но е добре Вие повече да пишете, както и добре да осмисляте нещата.Защото когато Ние професионалистите ви ги казваме, понякога се сърдите, а и не винаги сте съгласни с нас.Изобщо моето мнение е да не се вторачвате толкова много в нещата.Абе с две думи - да не ви пука.Знаете ли, пак от личен опит - организирайте нещата спокойно , не издребнявйте, не прекалявайте с подробносттите.А на сватбения ден да не ви пука и вс. ще е супер. Иначе си разваляте сватбата до неузнаваемуст.Сами, както никой друг не може. Ще ви споделя няколко момента от последното тържество. Приятно организирано  в една винарна на 200км от София. Малка компания с интересни идейки. С издънките се почна още от началото. Първо всичко се развиваше на едно място, взимането на булката беше малко нетрадиционно и част от гостите се поубъркаха от незнание какво ще се случи.Но слава богу никои не разбра.После младоженеца трябваше да направи една изненада (за булката) под прозореца на хотела, тръгваме, снимаме и ооооо ужас, там се озоваха кофите за боклук и още куп ненужни неща.Бърза реакция и помощ от ресторанта и никой нищо не разбра.Следваше изнесен ритуал придружен с подходящо озвучаване ииии, каква изненада, по средата на ритуала (барабар с романтичните приказки на длъжносното лице) зазвуча някаква хитова чалгичка. А хората заклети рокаджии.Съжалявам, че не мога да ви пусна видео да видите, как сладко се усмихна булката, и как се разсмяха гостите.Какво да се прави - грешка на озвучителя, забил случайно компа.Но дотук нищо не свърши.По време на посрещането в ресторанта се оказа, че персонала изобщо не е в час (едва ли бяха правили скоро сватба) .ДЖ-ея три пъти им обясни и пак хаос. Отново никой не разбра.И докрая още и още.А тия хора толкова държаха всичко да е ОК и така сладко се смееха на всеки гаф, да ги разцелуваш направо от кеф, че не им мигна окото.Накрая даже казаха - искаме филма така да се монтира, че да се виждат всичките тези моменти.Естественно имал съм и сватби със съвсем противоположни реакции на младоженците.Така , че всеки сам да си направи сметката, дали си заслужава да си съсипеме деня, заради дрес кода , например.

Аз ще се върна пак на дрес кода и връзката му с чичото от Горно Нанадолнище. Точно този чичо никога няма да отиде как да е на сватба, защото знае от баби и дядовци, че за това събитие човек облича най- новите си дрехи. От там идва и приказката ....НАГЛАСЕН, НАТЪКМЕН - КАТО ЗА СВАТБА. Едно време църквата е поставяла изискването - старите трябва да са пример за младите. Моята баба казваше, че след Великден, сватбите са събитието, за което си длъжен да си добре облечен. Ако искате младите да се отпуснат, а дрехите им са официални, заведете ги после на дискотека, там всеки да облече каквото си иска. На нашата сватба, в затънтеното село, никой не дойде с галоши и работни дрехи /маратонките са спортни обувки, дънките по произход са работно облекло/. Та искам да кажа, че дрес код, макар и не точно в този смисъл е имало и той е бил спазван много строго. Вината е наша, на тези, които сме поканени, че не отговаряме на старанието на младоженците всичко да е празнично. И въпросът не е до пари, а до нашите разбирания. Много често дънките са по- скъпи от обикновения панталон, а тениските с надписи - от бялата риза. Наше задължение, на поканените, е да разберем какъв е ресторантът, дали е планинска хижа, кръчма с дървени пейки, гараж или палатка и да се облечем подходящо. Какво лошо има ако ни помогнат и ни се каже какво очакват от нас?

svekarva,
Всичките тези аномалии за които споделяте относно оркестър и Dj са следствие от дългосрочно и обстойно търсене на най-тънката оферта за отделните "Професионалисти" - участници във вашето сватбено парти. Без да обсъждаме цените за които този Dj със зелената риза и тричетвъртите панталонки и оркестъра- музиканти със захабените ризки с шевици са открити и наети след многократни изпращания на запитвания и пиремане на оферти от доста места. Не веднъж с колегите се опитваме да насочим вашето търсене в правилната посока, но разбира се всеки един от бъдещите младоженци си има собствено мислене и виждане за цени и услуги.
Оркестъра и най-вече Dj са хората които саздават настроението по времето когато сте в заведението и трябва да се веселите. Това е нещо с което не трябва да се прави компромис. По добре спестете от някоя панделка или балонче, може и по 10 грама от порция дори, но за фактора, който основно създава доброто настроение и предимно обуславя спомените от сватбата ви не пестете "Сили". Задълбочите ли се в търсене на атрактивно ниски цени в това отношение сте обречени на това за което споменава "svekarva " и не би трябвало да очаквате да е по-различно.

Относно начина на обличане от страна на гостите нека се има предвид че все пак сме в България и голяма част от хората не могат да си позволят специално за това че са поканени на сватбата да си купят тоалет съобразен изцяло с вашия "дрес код". Нека не забравяме че България е държавата на "ограничените възможности" за голяма част от народа. В същото време гостите ви трябва да купят подарък или да дадат по някоя пара в пликче, да похарчат и някой лев за транспортни разходи. Всичките тези разходи са свръх силите на голяма част от хората поканени на сватбено тържество. От друга страна ако гостите ви са такива че имат ниво над средното относно класациите в съответната държава, със сигурност те нямат нужда от дрес код, затощо сами ще направят така че да изглеждат подобаващо и по начин - по-добре от другите присъстващи - ако може. Тогава и без дрес код нещата се получават. Баба и дядо от "горно нанадолнище" каквито и дрес кодове да им наложите ще дойдат с това което си имат и тогава трябва направо да ги метнете през прозореца. Другия момент който ви убягва в една такава дискусия за налагане на дрес код е, че никой от гостите ви няма да каже - "Аз съм притеснен с парите затова може ли с новите дънки да дойда". По скоро ще откажат поканата с претекст че точно тогава са ангажирани с нещо неотложно и просто няма да са там, трети вид са тези които ще си дойдат както са си наумили (въпреки вашите дрес кодове) и тогава какво - показвате им вратата или сватбата се отлага за неопределен срок.
Не сте запознати с личната финансова драма на нито един от гостите си и нямате представа какво би коствало едно такова налагане на дрес код. Оставете хората да се чувстват добре в кожата си и когато това е така всичко се получава по-добре - предразположение, настроение и всички съпътстващи доброто протичане на вашият празник фактори. Който носи костюм носи, който не носи никакви дрес кодове няма да го впечатлят, а и след първите няколко подгряващи движения на дансинга дрес кодовете отпадат и така   .............. Поне аз лично не съм видял някой дя дойде на сватба с работния гащеризон.

 Много е прав DjNick Mc . Всички ние сме потребители на услуги и стоки. В магазина например ябълките ще са два вида-едните ще струват повече от другите. Обикновено те ще са по-хубавите и по-вкусните(не че няма изключения). Но винаги има хора, които независимо какви възможности имат, ще изберат най-скапаните и неугледни ябълки, защото са на далавера.
  Моето лично мнение, че очаквания в сватбения си ден можем да имаме само към нас самите, партньора ни и хората, на които плащаме за услугите им. Защо само към нас самите, а не и към гостите? Защото те са наши близки и приятели. Ще станат ли по-малко такива заради неспособността си да подбират дрехите си? Пак ще дам пример с нашата сватба. Един от тримата най-важни за нас двамата мъже не си беше направил труда да спази изключително официалния дрес код на церемонията. Думите ми към всеки поканен гост бяха, че държим на присъствието им, без значение какви ще са дрехите. За това помолихме само родителите си. Пиша това, за да покажа, че понякога по-възрастното поколение също прави неуместни грешки. Оказа се, че този човек е разчитал да му дадат сако и вратовръзка назаем в същия ден. При положение, че е имал финансовата възможност да си купи такива (има за общо до 50-тина лв), а и по никакъв начин парично не се ангажирал спрямо нас. Просто не го е направил. Хайде кажете ако се жени детето ви дали ще постъпите така?
  Въпреки това този човек ми е симпатичен и мил и повярвайте чак на снимките след сватбата обърнах внимание. Какво значение има?
  А от поста на svekarva още нещо ме кара да се замисля-дали за да не са относително доволни всички, да се направят две отделни тържества? Иначе излиза, че или по-младите ще скучаят или по-възрастните ще са с обидени морално  ;) Дали родителите и по-възрастните гости се замислят колко компромиси правят понякога децата им, за да не ги разочароват и наранят на собствената си сватба? Ако съм много  :offtopic: , не отговаряйте.

Тази дискусия за облеклото на гостите е много интересна, но искам да се съглася по-скоро със свекърва, в повечето случаи въпроса е не до финанси, а до манталитет. Аз бях на една сватба на която родата на младоженеца се беше постарала да си личи, че финансово не са никак зле и приличаха на цирк изпуснат от Биад, без извинение. Майката на младоженеца изглеждаше като чучело, беше се натъкмила така че приличаше на булката в будещето, еднаква прическа подобен грим, но по дебела и сбръчкана и тази красота беше завършена с нещо което много наподобяваше асеновградска абитурентска рокля и доволно количество пера в червено! Останалата част от родата бяха като на погребение(до един в черно) с изключение на сестрата на свекървата, която беше барната в къса леопардова рокля, на врата на всички висяха ланци по 5-6 за разкош с огромни токи с камъни на коланите и силиконови цици излизащи от ниски деколтета и целулитести баджаци подрусващи се изпод дълбоки цепки.
В същото време родата на булката, хора от село и със скромни възможнисти(по-голямата част) бяха доста по-прилично облечени с официални дрехи, някои от бала, да но не бяха претруфени и се бяха постарали. Мъжете дори и не в костюми бяха с панталони и ризи( и ризите им бяха закопчани, а не показваха доволно окосмяване с добре разположен ланец, за разлика от други гости).

Аз само да вметна, че има тема за облеклото на гостите и мисля, че е по-добре тази дискусия да се води там  :girl_wink:
Ето я: http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,9212.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,9212.0.html)

bubka,
С изключение на поста на "госпожица ", който е подходащ за статия във вестник "ШОК", това което дискутираме има отношение към тази темата.

От няколко дни чета темата, но все се въздържам да не пиша, за да не вземе да се засегне някой. Бубка правилно ни е казала, че има друга тема за облеклата, която е по-подходяща за тоя спор, щом си има обособена тема, постовете трябва да отидат там. Понякога просто е трудно обаче така стриктно да се делят мненията по теми.

Само ще добавя, че според мен малко превратно се изтълкуваха думите на съфорумката, която повдигна въпроса за облеклото. Мисля че тя по-скоро имаше предвид, че някои хора, дори да имат възможности, просто нямат усета и желанието да са прилично облечени за сватба. Непрекъснато виждам примери за неуместно облечени хора, на които "неуместните" дрехи далеч не са евтини (както е споменала и svekarva). Също така виждам примери с гости, които се опитват да "блеснат" на някоя сватба, без да се замислят, че това не е мястото, на което ще бъдат те център на внимание, както и че сватбата не е само в чест на гостите, ами и събитие, на което самите младоженци трябва да се чувстват приятно, че и уважени, пък било то и с това да се спази изискването им за облекло.

От сватбите, на които съм била аз, сякаш най-негативни емоции са произлезли от недостатъчно преценяване на времето за подготовка и съответно - недоизмислени организационни моменти. Съответно - иска ни се да направим организацията еди-как си, ама не остава време, после ни е яд и кой е виновен?
Също така са ми правели впечатление нагласите на младоженците, очакванията им за събитие, което в съзнанието им изглежда по един начин, а в действителност се получава съвсем различно. Ако в тоя момент те не съумеят да видят веселата страна на случващото се (ако е възможно), то те самите до голяма степен си провалят сами усещането за сватбата.

Странно ми се видя преди малко това намесване на анализа на евтините или не услуги. Ясно е, че винаги е намесено перо "пари за фотографи, оператори, гримьори, фризьори, ресторантьори", но пък има примери и за сватби, в които те въобще не са част от сватбата и въпреки това те не са провалени. Така че мисля, че тук не е мястото за тези анализи, макар че донякъде те са правилни. Аз например влизам тук и търся съвети, с които да избегна възможни бъдеши провали. Не съм в бизнеса със сватбарски услуги и не мога да знам кои цени са ниски и кои високи, преценявам само по джоба си и по собственото си усещане за пазара, така че ми се струва малко неуместен тоя назидателен тон, с който едва ли не се обяснява, че само скъпото е това, което ми гарантира, че няма "да се прецакам".

Дени е много права.Аз винаги съм казвала, че всичката подготовка и очаквания са до деня преди сватбата.След това младоженсите трябва да се отпуснат и да се наслаждават на всичко.Изцепки винаги има, радвайте им се с това ще запомните сватбата с тези весели моменти :)
И да има разлика между един добър фотограф например и един ефтин, но всичко е до възможности, знание и местоположение.

"магито" -  *THUMBS*

Деничка Звездичка,
Недейте да вдигате градуса на темата излишно, просто вникни в това за което става въпрос а то в резюме е, че не можете за всеки един от гостите поотделно да направите фешън дефиле и да им изберете подходящите дрехи за ръст, телосложение или цвят на очите а просто да не се приема дрес кода "на живот или смарт". Всеки си има причина ако на лице е отклонение от него, но все пак сватбата е започнала и трябва да завърши по най-добрия начин.
Едно такова вманиачаване в дрес кода никак не помага, напротив дори пречи и това води до:
 "Как да си прецакаме сватбата сами"
Що се отнася до цени за наети професионалисти - не винаги най-скъпото е най-добрия избор, но за най-евтиното винаги има съмнение в качеството и по-често ни води до:
 "Как да си прецакаме сватбата сами"

DjNick Mc, не съм маниак на тема дрес код. На моята сватба всеки ще дойде както си реши за добре, ама това не значи, че не ми направят впечатление особено драматичните тоалети на някои гости, каквито съм виждала по някои сватби. Не мога на никой да избера дрехи, нито ще го погледна накриво като дойде така на тържеството, ама пък да съдим много строго човек, дето казал, че тоалетът имал значение, е също така лошо и е в обратната крайност. Ако нямаше значение с какво си облечен, булката нямаше да се чуди толкова каква да й е роклята, щем-не щем хора сме и си имаме слабости, било то и външния вид. В крайна сметка както човек си подбира приятели, така си подбира в някаква степен и гостите, а оттам-нататък и евентуално адекватния им вид на едно събиране. Ако има прекалено тежки различия, просто могат да се търсят по-нестандартни варианти за отделни тържества - сватба и малко събиране с други приятели (колкото и еретично да звучи). Лошо облекло не означава евтино облекло, а по-скоро кичозно. Баба ми няма да наруши дрес кода, но разголена колежка например - да. Мое право е да си избера вида на сватбата и ако всеки ще ме убеждава, че дрехите нямат значение, да иде да види колко е "щастлива" една булка до някоя недообмислена кума например или крещящия вид на някоя родителска рокля от Асеновград. Лошо в дрес кода няма, така че нека не обявяваме за много претенциозни или лоши булките, които държат на него. Пък тъкмо и те самите да си имат едно наум да го преценят това. Ето, аз покрай тази тема се сетих, че мога да го включа в поканите. Иначе това доколко ще се възприема каквото и да било за сватбата "на живот или смърт" е прелюдия към съсипия на нервите, ама тук почти отрекохте идеята за изискване за дрехите, затовеа писах.

А иначе градуса не го вдигам, както казваш ти, защото: 1. не съм алкохолна напитка, 2. си имам аргументи за казаното, тоест, думите ми са преценени преди да ги напиша и не са вдигане на нещо си, по-спокойно го давай и ти. И другите си имаме мнение, било то по-градусно. 8P

За евтините услуги е ясно, че са съмнителни, ама недей да дърпаш уши, задето съм си позволила да мисля, че това е темата за самостоятелно провалените сватби, в което аз лично преценявам, че влизат действия на младоженци и недомислици, а не толкова спестяване от услуги на професионалисти, които са за друга тема. Пак казвам, че и без тях сватбата може да си е съвсем ОК, както и че дори да ги има, едни намръщени младоженци пак ще я съсипят.

Както казва колегата "Deliysky" когато правиме опити да помагаме със съвети някои мислят че им се караме.
Ок, Деничка Звездичка, на всички стана ясно че сте разочарована от "Бутиците в Асеновград" и сигурно има защо.  8P
Както и да е, вие сте права на 100%, само мир да е в темата.  @}->--

 :offtopic:
Като каране изглежда, ама ти не се стряскай. Нещо такъв тон се насади тук сякаш. Аз затова използвам веселите емотикони, да не вземеш пък да решиш, че аз нещо кипя.

Мир. И не са ти лоши съветите, и преди казах, просто ми се струват по-подходящи в темите за професионалистите.  :CHEERS:

Искам само да си изкажа мнението за бременност-сватба.Примерно в моя случай,си имах предложение от милото, бяхме си избрали дата(идеята беше да е 13 май 2010).Да ама аз забременях Август.Категорично отказах да се женя бременна.Поради следните причини:
1.През първите 3-4 месеца,когато още не си личи, ми беше много лошо и бях като парцал.
2.След това коремчето вече почва да си личи,а на мен ми е грозно бременна булка (сякаш само заради това се женим)
3.Нямаше как да се оженим на 13 май,защото родих на 7  :girl_wink:
Проблема дойде от родителите ни,които все оше мрънкат, че нямаме брак.Моите родители постоянно ме критикуват,защо не съм се навила.Ама на мен не ми пука особено.
Сега имаме желание да сключим брак,и знам че идеята ни няма да се приеме много радушно,но както са казали хората " Който плаща той поръчва музиката''(т.е. ние :P)

Връщам се назад да дочитам.Темата е супер *THUMBS*.Някъде бях чела че е добра идея булката по отрано да изпие едно питие за настроение

devil_kin, това, което си написала за бременността и сватбата аз лично го подкрепям. Мисля си, че бих постъпила по същия начин в твоето положение, пък кой каквото ще да казва.
И при нас като преместихме датата на сватбата по-рано всички питаха "Да не си бременна" - никой не се сети да пресметне, че от тогава до новата дата имаше точно 9 месеца и не е много логично, ама хората първо това си мислят  *crazy*
Няма да се отплесвам, просто исках да кажа, че и аз съм на това мнение.

Относно пийването на едно малко, много добре си спомням думите на агентката си "Да не вземеш да пийнеш едно за успокоение сутринта, че имах скоро една булка, дето така се беше "успокоила" и "отнесла", че витаеше на цялата сватба и после нищо не помнеше."
Мисля, че и без това всичко минава достатъчно бързо, не е необходимо да си "замъгляваме" съзнанието още повече  =]

Аз след бременноста,както съм забравила да пия наистина може и да се отвея от 50 гр  :)

Я, каква интересна дискусия за облеклото на  гостите се е заформила тук  :)
Аз в общи линии мога да кажа, че съм по - скоро против дрес код, защото (както се изтъкна по - рано от някой) условията в България са такива, че не може да налагаш на хората как да бъдат облечени на сватбата ти, понеже това е свързано с пари, каквито на досто хора не достигат. Всичко това обаче не означава, че хората не трябва да се съобразяват как да бъдат облечени като ходят на сватба. Например на нашата сватба на мен ми направиха кофти впечатление няколко човека, които бяха дошли по дънки, и това впечатление се  дължи на факта, че това са хора с доста стабилни финансови възможности и сигурно дънките им струват повече от един нормален панталон. Ако бяха хора, за които знам, че не разполагат с достатъчно финанси, не бих се почувствала засегната, но ми се видя малко неуважително от хора с възможности. Явно всичко е въпрос на култура и на отношение. За сравнение мога да кажа, че на нашата сватба единственият друг мъж, който беше облечен с костюм, освен разбира се младоженецът, двамата бащи и кума, беше съпругът на моя братовчедка, който е французин. Въпросният човек в ежедневието си ходи облечен доста неглиже, но явно е възпитан, че на сватба се ходи с официално облекло  :bravo:
Искам да отбележа и още нещо във връзка с облеклото - не мога да си обясня как може някои жени да отидат на сватба, облечени в бяло?!?!? На нашата сватба в снежнобяло бяха свекърва ми и една моя братовчедка  P-( Малко след това ходих на друга сватба, където в бяло беше облечена кумата  :angry: Не знам как разсъждават тези хора, не се ли усещат, че е крайно неуместно ...

явно им се иска да са булки :)Наистина е неуместно.
По отношение на дрескода,донякъде съм -съгласна,стига хората да не се почувстват притиснати.Аз не искам много официална сватба,дори не искам да съм с типичната сватбена рокля  и не смятам за нужно да има определен дрескод.
Лично мен ме притеснява факта че съм малко нервак и сякаш сама ще си разваля момента заради някоя глупост :(

devil_kin , точно това е нещото от което аз се опасявах най-много и според мен точно с подобно поведение наистина можеш да си прецакаш сватбата сама. Аз дори бях на косъм да го направя, закъснявахме за ритуалната и бях уврена, че няма да стигнем навреме, толкова много се изнервих, че чак сама не се търпях, но се осъзнах и си казах какво пък толкова, най-важното е че това е нашия ден и нищо не може да го развали, това е празник на нашата любов, а не на самия подпис. Върнах усмивката на лицето си и вече нищо не можеше да помрачи щастието ми.

Деничка ,  точно това имах предвид с предлагането на дрес код и също че трябва да се замислим как е редно да се облечем. В много от случаите не е поради липса на финанси, а е въпрос на манталитета на човека. Някои хора въпреки, че имат финансови възможности се обличат с дънки, в някой от случаите дори с цепнати дънки,като повечето са млади хора, защото не мислят, че е редно да се облекат по-така за това събитие, други пък - поради добри финанси се оливат в стремежа си да покажат доброто си финансово състояние и по-скоро изглеждат смешни, и двата случая са грозни. Разбира се, че няма да наложим дрес код, когато знаем че гостите или голяма част от тях нямат финансовите възможности да си купят ново облекло специално за сватбата ни-  това обикновено са близки хора и знаем горе -долу какво е финансовото им състояние. Редно е, обаче да се замислим как би трябвало да се облечем преди да се появим на сватбата, както и младоженците са си направили труда да изглеждат добре. Както свекарва е казала  понякога дънките са по-скъпи от панталона или тениската е по-скъпа от ризата, не е нужно да са скъпи и с евтини дрехи можем да изглеждаме подходящо облечени. Но със сигурност както и да са облечени гостите, това не трябва да разваля денят ни, не трябва да се вманиачаваме. Не е нещо което заслужава да прецака сватбата ни, но е хубаво ние самите като бъдещи гости на сватби да правим преценка за облеклото си.
Относно евтини и скъпи професионалисти- нашия оператор не струваше скъпо, но човека си беше облечен с панталон и риза, така че пак е въпрос на манталитет.
Нека дискусията по тази тема приключи, пак казвам че целта ми не е била да обидя някой.
Относно белия цвят съм съгласна, че той е запазен за булката и останалите гости, родители, кумове, трябва да се съобразят с това и да изберат друг цвят.

 :[ страхотна тема.Понякога си мисля,че хората не обичат да им се казват истините в очите особено ако са от този тип които от всичко разбират.

Мили булки,
Понеже винаги свекървите са неподходящо облечени   :'(, моля отнасяйте се с нас както към майките си по въпроса за облеклото. Всяка дъщеря критично разглежда идеите за обличане на баща си и майка си, но свекървата и свекърът решават сами. Аз имам две момчета, би могло да се приеме, че не съм на "ти" с вижданията на момичетата въобще, не само с облеклото. По тази причина съм и тук, във форума, гледам фешън каналите и разпитвам младите колежки. Аз така действам, но не всички "мъжки" майки са с моя характер, примерно. Моята снаха не ме е питала какво смятаме да облечем, аз преди години също не попитах свекитата. Майка си обаче е инсруктирала, дори ще и донесе каквото е необходимо за тоалета /това го знам от сватята, аз си завирам носа където никой не очаква/. Смятам обаче вече да кажа, че съм се ориентирала към черния цвят. Ако има възражения, да казва докато е време - останаха месец и половина. Ние също имаме нужда да ни информират и съветват, а знаете, че мъжете /нашите деца/ чакат да им се каже какво да правят, какво остава да се сетят да се занимават с нас.

Свекърва права си, и аз да си кажа бях с майка като си избираше тоалета и после одобрих(така да се каже) този на свекърва ми.И двете се съобразиха с мен, макар че те си имат вкус и съобразяване е силно казано, абе и без мен щяха да се справят, но е друго да са ми под око :)

Колкото до дрехите, за сватбата имахме поканени различни гости и имаше такива, които имат невероятен вкус, просто всичко джиджано е тяхно.Понеже си познавам хората, предупредих я чрез майка я чрез свекърва да се внимава за изцепки.Радвам се че предпочетоха да дойдат с бял панталон и блузка, отколкото с балната си рокля.

Междо другото всичко е много относително с това обличане.Сега се сещам миналата година бяхме канени на три сватби, на две от тях изтипосах мъжът си с костюм, а на третата беше с ленен панталон и риза.Просто знаех как ще са облечени повечето хора там и реших да не го мъча и познах.Брата на булката беше със спортни панталони и карирана риза и аз цяла сватба се чудех кой е тоя дребния(нисък е иначе е колкото мен на възраст) дето се вре навсякъде  :huh:

Друго което аз лично никак ама никак не харесвам, но много хора си го одобряват е да се каже кой колко пари дава т.е. публично на микрофона се обявява от сватовете еди колко си, от тъстовете и от кумовете.Но това май вече не се среща толкова често.

 svekarva, стана ми едно мило и малко мъчно като ти прочетох поста. Макар вече да се отклоняваме доста от темата, ще напиша някои неща. Не винаги е вярно това, че все свекървите са неподходящо облечени и не им се казва. Но пък е вярно, че родителите на бъдещият младоженец понякога остават в неведение за много от организационната част. Защо-това се случва по много причини и не искам да ги коментирам (за мен лично е болна тема). Само ще ти дам пример с моите, които иначе са страшно мили и деликатни хора, даже прекалено. Беше станало въпрос в какви цветове ще е сватбата, за да съобразят облеклото си с нея(подчертавам, че това ставаше по тяхна инициатива и желание) Молбата ми беше-каквито си решите без синьо и ярки тонове. А да-не държа да сте супер официални, но поне костюми изберете. Е, все едно обратното бях казала :) Свекървата поне носеше един сладък СИН костюм  :laugh: Та идеята ми е, че не всички свекърви са като теб. Затова те поздравявам за ангажираността с това така важно за твоят син събитие  :)
  Черното е хубав вариант, макар и на мен да ми навява леко други асоциации. Важното е все пак и на вас родителите да ви е комфортно  :) Аз и на моята майка бях намекнала, че много ще се радвам да е в друг цвят, но тя избра черното заради фигурата си. Даже още ми е мъчно, че не успя да занесе роклята, която първоначално искаше да носи за корекции, защото беше дала една от моите  :'( Понякога родителите правят големи жертви  :'(

  Понеже все пак сме в темата за "самопрецакването на сватбата ни", ще си позволя да попитам съфорумците за някои начини, по които родителите прецакват деня на децата си(svekarva  ти си едно прекрасно изключение  @}->-- )
 Ще кажа един-идват на сватбата "като на гости". Въобще не реагират адекватно на молби за помощ. Ако им се възложи някаква задачка(нали искат да помогнат) оплескват нещата до неузнаваемост.
  И друго не мога да разбера-никой от двете семейства не е длъжен да харесва членовете на другото. Толкова ли е трудно за един ден да проявят малко лицемерие(грозна дума, но понякога води до добро) и да не развалят настроението на младоженците с проявата на взаимно безразличие и неприязън? Особено често явление е мажду родителите на булката и младоженеца  :'(
  Сетих се и за още нещо. Да, знам, това е важен и значим ден за родителите. Обикновено са ужасно притеснени. Ама кажете ми колко от тях преодоляват тоталното си вцепенение и казват по някоя мила дума на децата си-младоженците. Имат нужда от съвет, успокоение, напътствие. На моята сватба сигурно съм била външно най-спокойната и рационално мислеща жена, защото всички така се тресяха от нерви, че половината ми време мина в успокояването им. Да знаете, че това отнема много от радостта на една булка от сватбата и. Та това е може би единствения ден, в който вие родителите ще можете най-много да глезите децата си! Подобна възможност няма втора.

michelle,
Най-често срещания момент за "Прецакване от страна на родителите" е когато те се налагат в голяма част от моментите по организацията на сватбата. Родители са, уважайте ги, обичайте ги, но не им позволявайте да ви се налагат, дори и те да са хората които ви помагат финансово за организацията. Има обаче един тънък момент в това да си извоювате вето над сценария, а той е че трябва и двамата да сте солидарни и еднакво твърди както към едните така и към другите родители!!!

В потвърждение на горните думи ще попитам - дали това е актуалния форум за свекървите?! Не е ли тук място за младоженци?!

Тiama,
От практиката мога да те успокоя, че в такъв ден, моментите за които споменаваш може и да не се появят поради факта че в името на вашата сватба, разделените родители проявяват малко повече търпимост или поне се прикриват по-добре. Така че малко по-оптимистично гледай на този момент  *THUMBS*
Много важен момент в този случай е Dj да е запознат със ситуцията за да не вдига акциите на единия или другия от разделените родители. Най добрия вариант е ако може максимално малко да се споменават в репликите на Dj тези родители за да не се предизвика чувство на неудовлетвореност или на омаловажаване на някой от тях. Също така гледайте равностойно да им обръщате внимание за да няма някой да се почувства ощетен.

Svekarva, аз бях обещала на моята свекърва да отида с нея, когато си избира тоалета. Да, но така се получи, че поради ангажименти нещата се усложника и тя ми каза да не се притеснявам, че сама ще си го избере. Иначе обаче не ме е питала дали имам предпочитания за цветове. Аз съответно какво да правя? Нали се сещаш, че ако тръгна да й казвам това - може, това - не, без да ме е питала, тя може да се засегне. Когато казвам на майка ми с кое съм съгласна и с кое - не, тя не се засяга, защото ми е майка. Но все пак при свекървата нещата стоят по друг начин ... Та, заради това не бях казала нищо. Но нито в един момент не ми беше минало през ума, че може си купи бял тоалет, при това снежно бял (дори моята рокля не беше снежно бяла). Някак си е въпрос на елементарно съобразяване ... Освен това тя беше избирала тоалета си с нейна млада колежка и не знам това момиче и то с какъв акъл я е посъветвало да си купи бял тоалет  *crazy* Когато разбрах, тя вече го беше купила. Много се ядосах, но какво можех да направя? Да й кажа да си купи друг? Как, като жената беше теглила заем и беше дала близо 300 лв. (което е почти колкото месечната й заплата) за този тоалет? Стана ми неприятно, но си замълчах ...
А по повод изказването ти, че все тоалетите на свекървите били проблем, забележи, че съм коментирала не само белия тоалет на свекърва ми, а също на братовчедка ми, както и на кумата на една друга сватба. Просто е грозно и неуважително според мен, независимо кой го е направил  P-(
Отново въпроса на Michelle ще споделя, че родителите на съпруга ми по много нетактичен начин се намесиха при избора на ресторант. Бяхме се спрели на един ресторант на Зл. пясъци и просто им показахме снимки. Пред мен те нищо не казаха, но на другия ден докато съпругът ми беше на работа (тоест не бяхме заедно), му се бяха обадили и му бяха наговорили един куп глупости, че щяло да бъде неудобно за гостите и разни такива. Последваха дълги и неприятни дискусии между мен и съпруга ми, при които той не събра смелост да им се опълчи, защото те бяха направили някакво изказване от сорта, че който плаща, той поръчва музиката (сватбата ни я поеха родителите ни), и в крайна сметка бяхме принудени да се съобразим с тяхното желание да поставят удобството на гостите пред нашите предпочитания ...

Момичета, много, ама много сте :offtopic: :offtopic: :offtopic:

Тук обсъждате неща, за които си има отделни теми, а и все пак не е чат!!! *THUMBS*
Ако продължава така ще заключа темата!!!

Позволи ми да не се съглася, че сме извън темата. Аз мисля, че тези неща имат връзка с темата, защото са свързани с това, че човек, като се остави на емоциите, провокирани от разни такива неща, може да се сдуха и да си прецака сватбата. Както каза по - рано някой, има теми, които не могат да се разграничат строго, защото са свързани. Все пак това не е хляб, та да го отрежеш с нож. Но щом казваш да спрем, ОК  :) Ако искаш премести неподходящите за тази тема мнения в темата, където според теб им е мястото  ;)

И според мен не са много извън темата, защото те са позволили на свекървите си да им управляват сватбата т.е. малко или много те са си виновни.Не искам да ви обидя,но може да стане на вашето и въобще не е нужно да има скандали.Пък и мъжете- в крайна сметка, не мама ще ги гледа и готви за в бъдеще,убедето го да е с по-твърда позиция.
Не искам да съм груба,но човек трябва да знае какво иска и да си отстоява мнението (разбирасе с малко компромиси)

  ˙·٠Butterfly™٠·˙  , извинявам се. Моля те не заключвай темата! Хубава е и много важна. Ако искаш, изтрий моите мнения, за другите-нека те преценят.
   На devil_kin само ще кажа-не си права, не и за всички. Спирам дотук и още веднъж се извинявам за разводняването на темата. Предлагам ви, за да няма повече такива моменти, ако някой иска да си изясни нещо с участвалите в обсъждането, да му пише на лични.

Момичета и момчета , ето две теми които се препокриват с последно дискутираните неща:

Как да бъдат облечени гостите ни
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,9212.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,9212.0.html)

Как да се обръщаме към родителите 
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html)

В последната седмица, по мое мнение, тази тема е една от най-полезните във форума от тези за сватбите. Далеч не е маловажно да помислим предварително какво би могло да помрачи сватбения ден.

Аз също държа на това темите да се спазват, но тук мисля, че постовете са си в смисъла на заглавието на темата, погледнете колко много съвети дават булките. Не е извън темата да чуем гледните точки и на професионалистите, и на свекървите, и на бъдещите младоженци, и на миналите по този път. Не мисля, че мненията излизат извън темата, защото както и диванетата е казала, всички тези мнения разказват за различни начини нещо да повлияе на доброто настроение по време на сватбата и съответно, виждайки го при други булки, да помислим как да го възприемем по-лесно или да го променим, когато дойде времето за нашата сватба. Тази тема събра някои от предишните изпоразделени теми и даде по-общ облик на нещата. Мисля, че ще бъде абсолютно безполезно разпределянето на постове по други теми, тъй като ще се загуби смисъла им, а самите теми няма да е обогатят. Нека да помислим все пак какво е от полза за бъдещите булки, което е смисъла на този форум, а не само да разпределяме постове.

DJ, въпросът ти дали това е форумът за свекървите ми се видя много излишен. Ако пишеха повече такива свекърви, като тази съфорумка, може би щеше да има по-малко негативни мнения в темата за свекървите.

Ако и моята бъдеща свекърва мислише като теб, цена нямаше да има. Но НЕ! Изобщо не се интересуват (тя и свекъра) от подготовката за сватбата ни, която е още едва в началото. Очаквам да ми се изсипе на сватбата като гост с костюм отпреди 30 години и причината не е в липсата на пари :!.
Усещам, че съм прекалено негативно настроена към тях, но зкаейки им префарцуненото и инфантилно поведение, мисля в тази посока. Май те ще са хората, които ще ми прецакат подготовката на сватбата.
В тази връзка искам да кажа на свекърва, че искрено ѝ се възхищавам. Снахата е щасливка с такава ентусиазирана помощница @}->--.

и аз искрено се възхищавам на свекърва , жалко че малко  са жените като нея, и наистина снаха и е голяма щастливка, дано оцени това. Моята свекърва също е много добра, макар че понякога прави коментари, които не ми харесват, но все пак не е болка за умиране, като знам какви свекърви има.
Относно прецакването на сватбата от родителите ни. При нас също имаше изцепки от свекъра. Когато дж обяви танца за родителите, той най-демонстративно се изнесе от залата -понеже мрази да го снимат,- и после брат му отиде при него и го накара да се върне и да си изтанцува танца. Ние приехме всичко това с усмивка и нито за миг не ни е развалило настроението, но после всички го коментираха. Все пак сина му се жени, може да изтърпи 5 минути на камерата да си изтанцува танца като хората, но както и да е. Та мисълта ми е че ако има изцепки на сватабта ви, просто се усмихнете, не им обръщайте внимание, махнете  с ръка на всички подобни изцепки и се забавлявайте на пук на всички непредвидени ситуации, защото  иначе наистина рискувате да си развалите сватбата още от самото начало.

Нашата сватба я организирахме за по-малко от месец, всичко си беше повече от перфектно... Не е въпроса във времето на организацията а в желанието  ;)

Ако наистина се понасъберат няколко последователни нощи преди сватбата на неспане определно сватбеното тържество ще бъде трудно. Всички гледат булката (80%) и младоженеца (20%), затова и двамата трябва да са се наспали добре. Така истински ще могат да се зарадват на тържеството си.

Явно на всички сватбите минават безпроблемно...? Няма ли нови наблюдения за препъни камъчета? Аз съм от хората които се вглеждат във всяка дреболия и от всичко несполучливо ми става кофти, та е полезно ако някой има опит с нещата които най-често се объркват да сподели...

еленичка, оказва се че на самия сватбен ден наистина нямат значение повечето дреболии които са ни тормозели преди това- еди кой си загубил не знам какво си, букетът е по-син отколкото трябва... та да не ти пука от дреболиите,те не са основата за и на сватбата ти.
най -лошото нещо, от което ние се спасихме, е твърде подробното споделяне с роднините- това се прецакваш сам още отначалото си подлагаш крак. повечето почват да се правят на компетентни.
също така- не се наемай с твърде много неща, които да правиш точно преди сватбата или по време на нея ( примерно украси и т.н). По-добре да платиш или да дадеш на приятели точна схема кой какво да помогне. Но не и да се вглобиш и да мислиш за това, вместо да ти е кеф че си с мъжа си .
с две думи- ако не искаш да се самопрецакаш, не позволявай на другите да ви се бъркат в решенията ви и не предприемай на свой гръб твърде много инициативи за самия ден.

Аз направих само една грешка, която ме поизмори и съжалявам, че постъпих така. Тъй като мъжа ми не е от Варна, родителите му имат тук жилище, но не живеят там, а в родния му град. Та някак си не помня как, решихме младоженеца да тръгва от жилището, в което си живеем, а мен да ме вземат както си му е реда от дома на родителите ми. Е да де, ама как да предположа аз, че няма да има кой да ми помогне и освен цялата истерия в последната седмица, трябваше да чистя и подреждам къщата. Тъй като сме новодомци, нямах достатъчно посуда за посрещането на толкова гости и се наложи да взимаме назаем. И естествено, когато родителите на мъжа ми заявиха, че няма да дойдат ден или два предварително, както си мислех, а казаха, че ще пристигнат в ДЕНЯ НА СВАТБАТА  :angry: това ме срина мнооого. Мезета, подредби на маси и т.н. кой щеше да ги прави? Та сватбата ни беше Събота, в Петък след последни приготовления, отидох на маникюр и след това трябваше да се прибера при родителите ми. Отидох до вкъщи, за да извадя покривките за масите, но вече нямах сили да гладя и помолих мъжа ми на следващия ден, като дойдат майка му и сестра му да ги изгладят преди да подредят масите. Е, да, ама не.  O_O На видеото от сватбата после видях намачканите покривки по масите и нахвърляните, набързо и грозно нарязани мезета по чиниите  :'( Това, честно да си призная ме разстрои.
Съветът ми е, ако се окажете в подобна ситуация, да има кой да ви помогне в подреждането и почистването. Защото в последната седмица, когато и това е на дневен ред, нервите и напрежението идват в повече.  :girl_impossible:

Ние пък нямахме "ексцесии". По принцип не съм от тези, които обръщат много внимание на дребните работи и се бях настроила, че както в повечето случаи става най-вероятно и при нас ще има "издънки", то пък взе че нищо не се случи :P Даже бях предупредила майка ми (че тя пък е другата крайност), че най-вероятно ще се случи нещо, няма как всичко да е по план (да го приеме психически :D ), ама нямам намерение да си развалям сватбата заради глупости :girl_impossible:

А всъщност сега се сетих...бяха ни забравили личните карти, та ги чакахме :D Уж ги дадохме на сигурно в етървата, че да не би ние да ги забравим в суматохата...то какво стана... :D Ама това изобщо не ми попречи на приказката *YAHOO* Пак се оженихме в края *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Все се каня за напиша някой и друг ред в тази тема, защото и ние преди година и малко по своя вина( с жената) попрецакахме малко сватбата ( разбирай допуснахме известни грешки, който видяхме на другия ден). Но ще е дълго и няма да е днес. Ще ви напиша само основния си извод - Така както може да се прецакате вие сами, никой друг не може да го стори. Като съвет - действайте спокойно, изненади винаги ще има. Не си правете тънки сметки, ще излязат криви.  Не се тормозете за пари, НЯМА да ви стигнат никога. Денят е ваш, но не бъдете нарцис - ако не можете да се съобразите с гостите си или не са ви приятни, по-добре не ги канете. Не издребнявайте - не е във ваш интерес. В реакциите си бъдете мъдри, импулсивните емоции оставете за хубавите мигове! Когато купувате евтино, не се радвайте, 6-тица от тотото се удря трудно, отваряйте си очите на четири ( това важи и за скъпото). Не се оправдавайте с лафа " вие професионалистите знаете, ние не сме в час. Няма нищо сложно в една сватба, сложното е било преди да вземете важното решение. Не се карайте на младоженеца в деня на сватбата, даже и да си замълчи, ще ви го върне тъпкано ( представете си как лети бумеранга) ! И последният ми съвет, който е формиран изключително от мненията на тазгодишните булки -  много филми гледате, бъдете реалисти!. Бъдете уверени, 90% е сигурно, че вашата сватба никога няма да бъде това, което сънувате нощем. Останалите 10% ще бъдат щастливи. Това са хората който си пожелават точно толкова, колкото могат да си позволят. Успех на всички от сезон 2013.

Като се има в предвид , че сънувам само кошмари на сватбена тема, много се надявам да не се сбъдват... *crazy*

И аз от доста време се каня да пиша в тази тема, с идеята, че не толкова сме прецакали сватбата, колкото щеше да се получи и по-добре ,ако бяхме направили някои неща по друг начин.

1. В някои детайли се вторачих (първо лице, ед. число :) ) прекалено много. На кого му дреме каква ще е панделката на свещите или на чашите, дали салфетките от плат на масите са сгънати по един или друг начин  *crazy* Това по принцип се случва само на булката, не познавам младоженец, способен да се впечатли от тези глупости :)
Как щеше да е по-добре - да бях помислила какви са ни приоритетите и да не се нервирам и притеснявам за глупости.

2. Някои от гостите не бяха наясно с детайлите около сватбата - че няма да стоим дълго време вкъщи (когато ме взимаха), че няма да има оркестър, че след църковния брак могат да се снимат с нас в градината на църквата, че подаръците могат да ни ги дадат, когато обикаляме масите след основното ястие и още други неща.
Как щеше да е по-добре - трябваше предварително да обясним някои детайли на хората, особено на тези, които за първи път присъстваха на българска сватба. Можехме и програма да направим, освен картите на София, които принтирахме в последния момент :)

3. Съвсем изключихме да подготвим пари за бакшиш. Невероятно тъпа грешка. Тъй като ние си плащахме всичко, не искахме да вземем от родителите ни, а дадохме бакшиша в последствие, когато ходихме на следващия ден да си вземем алкохола. Момчетата бяха много внимателни и заслужаваха бакшиш веднага след тържеството.
Как щеше да е по-добре - логично, трябваше да подготвим парички за бакшиш.

4. В последните дни преди сватбата трябваше да се погрижа повече за себе си - говоря за внимание към това, което ям, за повече сън и за грижа за кожата.

5. Имаше известно бързане и припряност в организацията преди да дойдат да ме вземат.
Как щеше да е по-добре - трябваше да сложа едни 15-20 мин допълнително, за да ме облекат спокойно и да имам време да пийна малко шампанско и да се видя с най-близките ми хора вкъщи. Трябваше и да настоявам повече пред мъжа ми да води само десетина души (макс), защото квартирката ни е малка и стана 3000 градуса при наличието на около 30-40 маймуни :) .

Има и още един куп неща, но основното, което трябва да усвоят бъдещите младоженци, които четат този форум, е че сватбата са едни прекрасни няколко часа, на които трябва да се забавляват максимално и да не си позволяват стресът да им повлияе на настроението или отношенията с близките. А най-вече да не повлиява върху отношенията с половинката  *THUMBS*