Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Поли дойде ред и на твоята темичка.  :P
Нека в нея ни запознае с всичко около твоят единствен и неповторим ден.
Имаш ли рокля, младоженецът готов ли е? Къде ще е сватбата? ... И всичко, което се сетиш да ни разкажеш.

Охоооо още една септемврийска булка си има темичка  :bravo: Чакаме разказчета и снимчици на всичко свързано със сватбените ви емоциии  @}->--

Честита темичка и от мен @}->--

Благодаря ти за темичката, Аничка!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Аз съм на проба в Манийка - Асеновград на 12 август, младоженецът нищичко не си е купил. Менюто е уговорено - ресторант Амбасадор - Тримонциум, имаме DJ, фотограф и видео. Общо взето, остават дреболиите.

Бях решила вместо бутониери дамите да имат гривни с естествени цветя за ръката, обаче много бързо ще увяхнат. Някой има ли идейки?

Честита темичка Мила  *YAHOO*
Започва обратното броене и за теб - остава по-малко от месец до Големия ден  :weddingday:
С интерес ще следя всичко, което се случва около вашата сватба и ще чакам снимки, че вече съм много любопитна  :girl_in_love:
Относно гривничките за ръцете, от естествени цветя - нашите бяха от орхидеи, и флористката им сложи малки капсулки за да издържат цял ден. Дори на следващият ден бяха живи и все така красиви.
Така че смело - поръчай си гривнички за ръцете, но задължително с капсулка.
Успех в подготовката  *THUMBS*

Решихме, че ще сме с тази торта! На мен страшно много ми харесва :torte:

Честита темичка и от мен.Спорна и много забавна подготовка .
Невероятна торта- *THUMBS* просто е........ *YAHOO*

 ohmy много хубава торта. Честита тема и приятни последни приготовления ;)

Честита темичка и от мен. А да попитам орхидеите - истински ли ще ползвате, защото аз в Асеновград в складчето видях прекрасни изкуствени досущт като истинските.

Не, орхидеите са си захарни.

Мила първо честита темичка от мен!Пожелавам ти само приятни емоции до края! @}->--

И едно лично мнение от мен ще си позволя да дам,тъй като тази торта много дълго време беше моя фаворит за сватбена торта/сега е смених де,но това е друг въпрос/бих те посъветвала да й сложиш живи орхидей иначе цялата торта визуално ще се промени,поне аз така мисля.Красотата на тази торта е точно в цветя според мен.

Поля честита темичка и от мен. И приятна и спокойна подготовка.
Колкото до тортата и ад мисля като лейди - живите орхидеи ще й придадът финес. А хубавото е, че ги има целогодишно

Благодаря за съветите, момичета, ще си помисля  :hmmm:

Честита тема, миличка! Пожелавам ти приятно доорганизиране на всичко около сватбения ден, много добро настроение, спокойствие и само положителни емоции!!!

Мерси, Муц! Вие сте преди нас, на теб още по-голямо спокойствие от моето ти пожелавам.

Дреболиите, които отнемат толкова много време, изобщо не съм почвала да обикалям за тях и направо не знам - никога не съм била такава, обичам всичко отрано да ми е готово и аз да съм спокойна, а сега остава по-малко от месец, а ние нямаме:

1. Украсени чаши и шампанско
2. Кошнички за късметчетата, както и късметчета
3. Украсени свещи за църквата
4. Подаръчета за гостите
5. Кутия за пликовете
 
и организационно

1. Не сме приключили разпределението по маси, на поканите сме уточнили потвърждаване на присъствието до 10ти, но не знам дали някой ще се обади изобщо
2. Не е купен алкохолът, защото зависи от гостите - това важи и за подаръчетата
3. Не сме отишли до ресторанта да хапнем по нещо, особено торта
4. С майка ми трябва да уточним украсата, много се колебая за тази в църквата - ще имам метални стойки, на които аз искам украса, която стои като топка голяма - от рози, мини хризантеми и зеленина - тя си представя класическата от филмите - с лилиуми и рози и падаща зеленина - не знам дали ме разбрахте... Аз лилиум не понасям изобщо, и отказах да участва това цвете където и да е, но ми стана малко мъчно за мама - с такова желание ми обясняваше, чудя се дали да не я оставя поне това да направи за мен, както тя си го е представяла... Не съм решила още.
5. Не сме си извадили медицински, а няма време да се мотаме
6. Трябва да започна да посещавам солариум, ама хич нямам желание - но трябва и ще, че съм бяла и имам леко, но забележимо все пак презрамки от един риболов на Тасос, където гордо хванах един зарган  :girl_wink: хихихи
7. Да отида при батко да ми почисти зъбен камък и да ми избели зъбетата - на Янко брат му е зъболекар и ще ходя да го потормозя малко :girl_haha:

Не се сещам за друго. Днес съм отново на пробен грим и прическа, че преди две седмици, когато бяхме на сватба, ме прави момичето и аз бързах, както винаги преди сватба, и нещо не ми е спокойно, резултатът беше горе-долу добър, но не съм сигурна какво ще стане на светбата. Сега отивам и изобщо не ме интересува, пълно спокойствие, за да може да работи тя спокойно и аз да си преценя. Имам ужасно чувствителна кожа и сега ще пробвам с мои гримове, някои новозакупени, други не, но за моята си кожа, иначе ставам като обрината. А, и маникюр ще си направя там.

Целувки от мен  :butterfly: ей такова ми е, напук на дъждовното време в Пловдив...

Охооо, кой си има темичка :girlhide:
Полииии,видях тортата, прекрасна е,нямам търпение да я опитам... :torte: хиих хи
Сигурна съм,ще бъдеш най-прекрасната булка :sunshine: и всичко ще е така както си си го представяла,и през цялото време ще се чувстваш  :aviator:   :chee: и  :dance2: и най-вече  :butterfly:

Поли честита темичка и спорна подготовка.
И едно голямо  :judges: за тортата, това е и моят фаворит и ние ще имаме същата торта за нашата сватба, но със захарни орхидеи  :girl_wink:

Тази седмица ще се постарая да отхвърля някои неща, дано да стане. Ние тренираме понеделник, сряда и петък, така че ми остават вторник, четвъртък и събота след работа - работя в събота до 1 часа. Ще ви държа в течение. Стисайте палци за пробата в сряда.

Поли, стискаме и още как. Виждам, че и ти като мен си се спряла на рокля с шлейф  :girl_wink: Пиши след това, как е минало всичко  :)

Веси, няма да имам шлейф. Иначе е божествено с шлейф, но аз искам да ми е удобно.  :danceg:

Опсссс, ми аз видях снимките и останах с такова впечатление  :[ Извинявам се. както и да е, сигурна съм, че и без е страхотна  @}->--

 :) Аз ей сега качвам роклята с оригиналната снимака на Anjolique, само че моята ще е в бяло, с цип на гърба, не с връзки, и без шлейф.
 *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Полеее мила, ти си била от моя край   *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Аз съм от Карлово  :girl_wink: Охооо, супер е роклята.

 :girlhide: ето я!

Мило Веси, аз съм от Пловдив! Карлово е страхотен град!  *INLOVE*

Поли тази рокля ми е много любима, ще бъдеш наистина нежна и много красива булка. :bravo:

Прекрасна е роклята. Стискам палци за пробата в сряда.

Polia роклята е много нежна и красива. *THUMBS* Поздрави за добрия избор  :bravo:

Ето мееееее! Доволна съм от пробата, даже много. Купих си чаши от Пловдив, без абсолютно никаква украса, и ще ги украсявам аз.

Утре взимам роклята  :girlhide: *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Поли много се радвам за теб :bravo: *THUMBS*

Поли, Поли, Поли  :bravo: :bravo: :bravo: Много се радвам, още един щастлив човек  :girl_wink:

Имаме малко затруднение с направата на гривничките за дамите - с орхидеи. Някои може ли да обясни как се прави това нещо, че мама не е правила досега и въздиша тежко и притеснено...

 :danceg: :danceg: :danceg: Имам си рокля!  :danceg: :danceg: :danceg: И воал до земята  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Polia Честито това е много хубава новина @}->--
А на нас ще ни ги покажеш ли? :[

Съжалявам, не съм ги снимала, че много бързах да се връщам на работа.

Момичета, вкиснах се ужасно много сега - като гледам снимката на оригинала и като знам какво облякох днес. Майко мила, направо ми идва да отида до София и да поръчам оригиналната, очите ми са насълзени непрекъснато - отзад двете части - корсета и полата - си личи къде са съединени, зашеметяващия ефект на полата, който започва от края на дантелата и не свършва - го нямааааааааааа  :'( Даже дантелата изобщо не стига до гърба. Иначе отпред са го докарали, но отзад  :cray:

Поли, толкова ли е зле роклята? Ако искаш я снимай отдзад, да видим ние, все пак отстрани съвсем различно изглежда.
Успокойсе. *THUMBS*

Не е зле чак толкова, но има неща, които ме дразнят и ще ми е криво на деня. Не мога да се понасям вече, защо не си послушах мъжлето да купим оригинала, направо не мога да повярвам - най-важното нещо за мен, и да не ми е кеф...  :SUICIDE:

Поля, разбирам те идеално как се чувстваш за роклята и аз го изживях това с моята, даже катоя я облякох първия път щях да припадна. Тя си е много хубава отпред, но отзад и моята са я сгафили, просто няма как да стане като оригинала, но и при мен се вижда кое къде е съединявано, разбирасе не мисля че на сватбата някой ще дойде да ме зяпа от зад и да търси кусури на роклята.
И все пак това е само едни ден от нашия живот, важен ден, но все пак един  :girl_wink: Не се притеснявай толкова, спри да мислиш за роклята и всичко ще е наред.

Да, така е, и аз не знам какво съм си въобразявала - професионалисти са хората от Манийка, много добре е ушито - аз бях в огромна пробна, качена на пиедестал отвсякъде с огледала, осветено като в лаборатория - оглеждах всички детайли, 3 пъти я връщах да коригират дреболийки, направо не знам как ме изтърпяха. Въпреки това няма какво да си говорим - не става да дадеш 1/3 от цената и да имаш същата рокля. Накрая и с воала имаше мръннннн, защо не е двоен, но така си го взех - единичен. Между другото, като казах испански че искам, знаете ли какво разбраха - квадрат, който пада до долу във формата на ромб - на главата е единият от ъглите, захванат с гребенче, не този с дантелата по краищата.
Анибибиан, много ти благодаря за подкрепата, и на теб, мила Ани. Аз съм си такава, омрънках орталъка, майка ми се видя в чудо с мен - тя си сложи нейната - и тя си ши тоалет при тях - добре й беше, съблече се и край. Не разбира защо се вглеждам в такива подробности и какво не ми харесва. Като й казах, че по-добре да бях купила оригиналната, която е 1800 лева, тя се обиди ужасно много, каза, че я боли от такива приказки, все едно те с татко не могат да ми купят каквото искам, не ме била завела да гледам рокли от 100 лева, защо съм говорела така, абе... допълнително ме изнерви и това, че не ме разбира, а се обижда.
Уффф, много ми е кофти още, дано на сватбата не ми е такова. Споделих с миличкото ми Ро - той каза, че като не съм слушала батко си, така е - каза, че хем щяло да ми е супер с оригиналната рокля, хем нямаше да се занимавам с шиене, но пък после трябваше да я продавам. Аз не исках розово или бежово, както са оригиналните цветове - исках бяло, и това ме отказа всъщност - цвета и това, че после ще трябва да се разделя с нея...

Това с воала ме уби  *ROFL* И мен се мъчиха да ме убедят да си купя друг, а не какъвто искам и като се отказах въобще от воал ми направиха какъвто исках и отстъпка ми дадоха даже  :)
Хайде не се ядосвай повече с роклята, сигурна съм че ще си прекрасна, а гостите ти въобще няма да забележат това, което те дразни в техните очи ти ще си най-красивата този ден и ще си в най-хубавата рокля.
Чакам снимки с нетърпение  @}->--

Лелеее, Поли, я не се шашкай, погледни го така, Сега не си с копие на нещо, а носиш ОРИГИНАЛ  :banana: така да се каже. И щом е добре ушита и те слушат какво искаш...  :girl_wink: Знам те аз, и аз съм същата, като видя нещо и ми хареса, все това искам и ако е малко не така, изпадам в криза  :girl_cray3: Направо става лудница сега покрай сватбата  :GROAN: Оказа се обаче, че са неща само в моята глава и само аз се тормозя с тях, а нетрябва така. Ако искаш дай да я видим и ще ти кажем честно, какво мислим.

Благодаря ви за подкрепата, но снимка няма как да направя - роклята е в майка и татко, ако отида и започна да я снимам вече ще ме обявят за луда... не че не съм.

Целувки от мен, мили момичета  :kiss:

Поля не знам до колко ще те успокоя но май всички колкото повече наближава сватбата толкова повече се побъркваме 8P А и спокойно и аз постоянно побърквам родителите си :[ Така че ако искаш наистина я снимай и ни я покажи така поне ще имаш и нашето мнение. А от страни нещата изглеждат различно =]

Поли, какво става мила? Къде се изгуби така? Успокои ли се вече или още те държи?  :girl_wink:

Миналата седмица доста работа имах и нямаше как да пиша - все в движение. Не ми е минало, и все по-тъпо ми става. Сега най-големият проблем ми е ресторанта - управителката, с която всичко е уточнявано до момента, Росица, е в едномесечен болничен, прехвърли всичко на един човек, който днес, след като му звъннах да питам защо не ми се обажда с исканата информация (детски менюта) и не ми отговаря на мейлите, ме уведоми, че той вече не се занимавал с това и друг човек движел моята сватба. Помолих за телефон - той щял да ми се обади. Да, обади се, но не знаеше и на коя дата ми е сватбата. Направо... днес отивам да се видя с него, но взимам и Ро с мен, че иначе ще ги избия всичките  :boxing:

Оле polia , това е кофти с ресторанта , но всичко ще се нареди, не се тревожи  :good_luck:

Здравейте, момичета! Още толкова малко време имам, опитваме се малко по малко да отмятаме задачки и така. За роклята никога няма да си простя грешката, отзад е като недовършена и като се сетя ми се доплаква... Нейсе, ако имаме да даде Бог дъщеря, ще има каквато рокля си пожелае.

Ехоооооо, ето ме! Още мъничко и аз ще съм булка! Младоженецът е още без обувки и вратовръзка, но от днес е в отпуска и ще си търси. Има за задача днес да предаде документите в гражданското и да плати таксата. Алкохолът е купен, гостите са разпределени по маси, уточняваме само последни подробности по украсата, и ми остават процедурите по мен - козметик, маникюр и педикюр, и моминско и ергенско парти тази сряда, живот и здраве!

Искам да ви благодаря за подкрепата, милички! Силно ви прегръщам всички!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Polia , не останааа  8P
Сигурно вълнението е голямо  *YAHOO*

Да, направо вече не издържам, много ми се насъбра, а партитата предстоят  :girl_haha:

Ей сладурче, стискай още малко :girl_wink:
Сега разбрах за роклята- гадно е, че не е това, което си искала, обаче аз съм абсолютно убедена, че ще си като кукличка :girlhide: , а това за дантелата къде почва и къде свършва е само в твоето съзнание, да не мислиш, че някой знае точно как е трябвало да бъде?! Така че изтрий си тези мисли от главичката и споко! Всичко ще е супер- знам си аз! :*

Поли, изобщо не си го слагай на душата това мила. Да не мислиш, че някой ще знае къде точно почва и свъшва дателата. Пожелавам ти да бъдеш неотразима :girl_wink: И спокойствие, защото не останааааа.

Полиии, утре си почини както трябва, за да може в събота да си една наистина прекрасна булка, с невероятна рокля, усмихвай се постоянно, не мисли за неща които си знаеш само ти. ;) Горе главата, ще и прекрасна.

Поли, забрави всички лоши нещица, които ти се въртят, почини си и утре ще бъдеш прекрасна на твоята  :weddingday:

Пожелам ти един незабравим сватбен ден ;)

   

                                          Честита Сватба! @}->--
Рамо до рамо, ръце в ръце, сърце до сърце - нека винаги да е така до края на света!С руйно вино и     със звън на чаши Ви пожелаваме радост и младост, здраве и щастие, любов и деца!                                              
              (http://www.bankersonline.com/postcard/pictures/wedding3.jpg)

Честита  :weddingday: много любов и щастие ви пожелавам.Един незабравим ден с много емоции и усмивки.

Скъпо семейство,
Пожелаваме ви дълъг семеен живот, изпълнен с много радост, щастие и детски глъч!
Бъдете живи и здрави! @}->-- :weddingday:

Поли, честита  :svatba:
Желая ви много щастие и любов  :twohearts:
Горчивоо :CHEERS:

Честито! Пожелавам ви много щастие и любов. Наздраве и горчивооооо  @}->--
(http://www.flower4u.info/components/com_virtuemart/shop_image/product/3b16e0216dac64f67b37422e89e5ddbd.gif)

Честито на младото семейство! Бъдете много щастливи, много се обичайте и не спирайте да се усмихвате!  :weddingday:

Сладурче, къде се скри........ *crazy*

Чакаме снимки............ вече съм много любопитна  *blush*

Честито и от мен с малко закъснение, ама ти сигурно вече си разбрала, колко се отнесени булките след сватбата и колко е сладко да се отдадеш на следсватбена почивчица. Та аз ви желая безмерно щастие и обич, много разбирателство и уважение един към друг. Чакам и аз с нетърпение да разгледам албума ти.

Здравейте, милички! Благодаря на всички за пожеланията, от доста време не съм се включвала, защото си почивах от всичко около сватбата. От вчера съм на работа, ще се опитвам от време на време да пиша. Преди малко се опитах да кача снимки в албума, но не се получава.

Нашият ден премина въпреки всички наши усилия с ужасно много нерви, положителни емоции - разбира се, и гафове - колкото искате.
Спахме бих казала нормално, аз станах и отидох на фризьор, след което в майка и татко, а Янко - в майка си. Бях доволна от резултата - прическата се получи много добре, воалът беше стабилен и изобщо бях много спокойна. Гримът също страшно ми хареса, целувки на Семи за старанието и изобщо за уменията й. Така и не намери по няколко минутки време поне една седмица преди сватбата да отида на солариум и тя успя да заличи презрамките, но на някои снимки ми се струва, че все пак си личат. Вината си е само моя, направо не мога да повярвам, че съм го допуснала, но каквотое - това е... Като си облякох роклята с втория закупен сутиен, установих, че няма да я бъде тая, защото тя е кроена с първия - доста по-обемист, с него направо изглеждам така, все едно имам гърди  :sarcastic: Та в крайна сметка останах с него, но тук-таме ми се подава остро крайче от него, но и това не е болка за умиране.
Като цяло аз се харесах - резултатът беше този, който исках да постигна, въпреки няколкото пропуски в доизпипване на детайлите, които споменах - бях булка и това, което виждах в огледалото, беше това, което исках да видя.

Започнаха да пристигат гости, но обстановката беше спокойна, докато на татко не се обади мой близък, за да каже, че в ресторанта, тоест на главния вход на хотела на ресторанта, не ги пускат да влязат с украсата за масите. Беше ужасно изнервен и ядосан, а той принципно е спокоен човек, и съответно аз се притесних, естествено... Пропуснали сме да уточним със Златомир Златев - мениджър банкети в Амбасадор, че украсата трябва да се внесе от задния вход, което е логично, но как да се сетя да ги предупредя... Следващият стресов момент е пак обаждане до татко - аз естествено вече все по-упорито слухтя за проблеми и те си стават реалност... Братовчедка ми Ани, която силно прегръщам и на която благодаря хиляди пъти за помощта и търпението, се обади на татко,  за да каже, че всички кутийки с имената на гостите са наредени по масите, но някой от ресторанта казал да ги съберат и да дойдат в 5,30  ohmy, защото ще слагат други покривки. Аз веднага набрах Златомир, за да поискам обяснение - всичко беше уговорено, какво става, тези хора да не са маймуни, направо бях бясна, но цялата треперех и обясних на човека, че тези неща ме притесняват много. Той обеща да провери и да ми се обади, което и направи доста по-късно с уверението, че всичко е наред, но вече спокойствието ми от този момент нататък беше отишло по дяволите. След време се разбра, че някакъв турчин - шеф там някакъв си в ресторанта, е разпоредил така, и то след като ги е изчакал да наредят последната маса, въпреки спора с братовчедка ми наистина ги е накарал да съберат всичко и така трима от моите гости, много близки и любими хора, не успяха да присъстват на повечето важни моменти.

Тереза закъсняваше и й се обадих, за да видя какво става - нещо се беше объркала в квартала, но идваше. Започнахме снимките в спалнята, като затворихме вратата, което предизвика небивал интерес от страна на вече присъстващи и новопристигнали гости  :) Около двайсетина минутки снимки, и стана време да идва Ро да ме взима. Явно адреналинът вече е бил доста висок, защото много слабо чувах музиката, говора на хората в стаята и на тези, които се опитват да влязат. Вратата поддаде от пантите и се изсипаха главните действащи лица, много нахилени и весели. Янко беше на бодлички - прическата, която обсъждахме със седмици всъщност беше неговата, а не моята, и беше много сладък  *INLOVE* Целунахме се и започна "търсенето" на обувката - всички усетиха веднага къде е, но се правеха, че я търсят - в голям балон с малки балончета, измежду балони с нормален размер в златисто и бяло  :funny: След като ми я обу, започнаха с питанията става ли не става ли, но на мен нещо не ми се щеше да слага пари и не знам защо, казах, че става и станах. Татко ме предупреди, че е много рано, да не тръгна да излизам, но аз нямах такова намерение поздравих гостите от страната на младоженеца - като новодошли, закичих си свекървата и мъжа, кумата закичи майка и кума, но не съм много сигурна вече... Поисках чаша вода и така, около 15-ина минутки след идването на младоженеца татко ме изведе и предаде ръката ми в неговата. Навън беше адска жега - 14,30 - нещо невъобразимо... Аз тръгнах към улицата пред входа, на стълбичките се спънах в роклята и почти паднах - много ефектно, но никой не беше ни видял, ни разбрал - само видеооператора и един-двама приятели, които бяха точно до мен. Краката ми бяхя в полуразкрач стъпили здраво от вътрешната страна на полата, а ръцете - на лакът и длан в земята, не знам как не се одрах или ожулих, но се поизнервих и поскарах на Ро, че ме е пуснал да вървя сама и разбира се, му развалих настроението... Патка с патка! Поведох хорото и след последвалата топлинна обработка - бяхме изцяло на слънце по време на иху-ахо-то, се отправихме към колата. Караха ни с червен Х6, украсата беше много красива, поне аз си я харесах много. За мое огромно съжаление намерените с толкова усилия и чист късмет снежнобели фалеонопсиси - за бутониерите, вече бяха в плачевно състояние. Като гледах как тъжно висят от наперената зеленине зад тях, още повече ми се скапа настроението. В колата окончателно разсърдих милото и търпеливо Ро, който по-късно ми прости, но все още ми се кара за намусената муцунка и за това, че съм му развалила прекрасната нагласа, с която е тръгнал. Улицата пред тях, между другото, беше разкопана на дълбочина около половин метър няколко дни преди сватбата поради не знам какви съображения - тръби ли сменят, не знам, но беше разкош направо, като се сетя само и настръхвам - все едно сме във война...

Пристигнахме пред дома, в който булките бяха като на конвейерна лента: подписалите приемат поздравления, зад гърбовете им влизат към стаята за младоженци следващата двойка, а междувременно в залата бракосъчетават третадвойка. Жегата вече беше неописуема, беше задушно и нетърпимо, гадно, лепкаво бррррррррр... Една лелка ни ориентира към стаята за младоженци, където приготвихме личните карти и отпочинахме в стари кресла срещу изнемогващ вентилатор Дойде на помощ един приятел, който на себе си върза вратовръзката на младоженеца и му я предаде вече с исканата дължина - до колана - преди това се показваше от сакото. Влязохме в ритуалната зала, където вече окончателно умряхме от задух. Имаше климатик, но беше очевадно недостатъчен и... абе никога през живота си не съм се потяла така. Бракосъчетаващата имаше супер равнодушен вид, тон и говор и изобщо, ама изобщо не съм я слушала, направо не знам как разбрах кога ме пита, за да кажа моето ДА или да подпиша. Не се настъпвахме, въпреки подвикванията, които ме издразниха много. Ние никакви, ама никакви ритули не уточнихме - кое ще правим, кое не - просто следвахме настроението си на момента и аз съм доволна. След дома имахме доста време за снимки, поколебахме се с Тереза, но отидохме на Античния театър и мисля, че не сгрешихме. Лично аз се забавлявах на снимките и мисля, че се получиха много добре. Следваше църквата, пред която един странен младеж ни поиска халките, ние му ги дадохме с леко объркани физиономии и разменящи си странни питащи погледи. Изчакахме около 10-ина минутки, Янко заподозря ситуацията нещо,каза, че цивилен църковен служител не е виждал и че този някъде ни се присмива на глупостта и вече крои планове как да продаде венчалните ни пръстени  *ROFL* Отиде да го пресреща от страничния вход на църквата, вече наистина притеснен, но момчето се показа от центрания и каза, че може да влизаме. Вътре ни венчаха, церемонията беше неочаквано дълга, всички пристъпвахме от крак на крак на края, но свърши. На излизане кумата хвърли опакованите кошнички с бонбони, жито и стотинки, които, да ви призная, никак не са леки, колкото и да бяха красиви.

Такааааааааааааа, пред ресторанта аз се поснимах и си поговорих с приятели и роднини на входа на хотела, а Янко веднага след слизането от колата отиде да провери какво става. Аз се качих малко по-късно, също огледах ресторанта, бях доволна, но все пак разговарях със Златомир относно моите притеснения. Приканихме гостите да си вземат шампанско и да заповядат в ресторанта. Първи бяха моите родители, снощи на видеото видях как майка посяга да пусне техния плик направо в кутията, аз явно й правя забележка, тя с виновно и извинително изражение веднага връща движението на ръката, подава ми плика, аз благодаря и го пускам в кутията, и се чукваме за наздравица. Това, погледнато отстрани, ме накара да осъзная, че... не знам какво, на моменти се чувствам ужасна дъщеря, съжалих сто пъти нея и татко за всички нерви, които потрошиха по тая сватба, главно заради мои претенции и прекалено вглеждане в детайли, заради което пропуснах да направя други важни неща. След като всички гости вече бяха настатнени, аз отидох до тоалетна и да се освежа малко... добре де ще си кажа - на снимките в Античния театър краката ми неусетно бяха придобили визия на въглищарски, а не на булченски, и аз, въпреки присъствието на мои приятелки и колежки, след много кратко колебание запретнах поли, събух се и измих в мивката първо единия, после другия. По време на сапунисването на втория обаче слухът ми регистрира Менделсон, а Стейс и Слай - мои верни дружки, забързват с бърсането на вече измития и мокър друг мой крак. И така, с чисти крака и сандалки, но с позорно закъснение влизаме в ресторанта. :ashamed:

Тук интересното е, че окъпах видеооператора с водата от менчето при страшния шут, с който го ритнах. Починахме си малко след сядането по местата и дойде време за речта на кума. Преди да тръгнат към DJ-я, кумът ми сподели притесненията си от тази част, а аз го успокоих, че и на нас няма да ни е лесно след това. Той замига неразбиращо, но реши да не се обърква допълнително, като пита. Речта мина много добре с едно леко прекъсване и хилене заради широката усмивка и присмехулния поглед на младоженеца - специално за кума и разбира се, точно срещу лицето му. И тук е мястото да кажа, че последва нашия първи танц, специален за нас и планиран като изненада и както се изрази DJ-ят "визуален подарък" за всички наши гости. Отдавна бях избрала едно парче на Etta James - At last, което като музика и изпълнение ми харесва неприлично много, слушала съм го сигурно хиляда пъти, след като решихме, че ще е тази песен, а като текст е много "наш", или поне аз мога да кажа всичко, което се пее, и то да е вярно за нас двамата. :twohearts: Спонтанно на друга сватба го попитах заради малко особеното джаз звучене на песента дали иска да потърсим някой за уроци по танци, и въпреки стопроцентовата ми убеденост за твърдия отказ, който ще срещна - нямах намерение да настоявам - милото Ро се усмихна, прегърна ме силно и каза "Каквото искаш ти." От този форум взех телефона на Мариана Ангелова, която за 3-4 часа или 3 урока успя да направи тази моя мечта осъществима, а моят мил любим й даде живот. Не се справихме блестящо, но със сигурност стояхме много добре, различно - което аз най-силно търсех, и бяхме притеснени, но изпълнени с нежност по време на целия танц. Искрено се надявам да сме се харесали на всички, доста се постарахме. Най-голямото ми притеснение беше следното - тъй като хореографията и песента са разделени на две основни части - преди и след да видя любовта, в първата част аз танцувам сама, след това се включва и той. Непрекъснато се питах дали не изглеждам като изтървана от лудницата булка.

Следват рязане на торта, хвърляне на букет и жартиер, преминали без някакви особено значими подробности. Свалянето на жартиера, което също не бяхме уточнили как ще става, се състоя така - аз съм седнала на стол с гръб към всички гости, Янко е пред мен на колене, заровил се под полите ми, като в началото успя да хване жартиера със зъби и да го придвижи надолу, след това го изпусна, хвана го с ръка, сложи го пак между зъбите си - всичко това аз го усещам и се заливам от смях - и на финала при показването го изпусна от уста и го развя победоносно с ръката. Поизмъчи се горкия, но се получи добре.

Това бяха централните моменти от нашата сватба и някои от нашите емоции. Ще се сещам за този ден още дълго време с яркия спомен за това колко нерви трябваше още да изхабя заради различни хора, които ми развалиха празника, или заради мои грешки, глупави постъпки и пропуски при подготовката, но силно се надявам това за избледнее и да мога след време да се усмихвам така, както се усмихвах през най-щастливите моменти - с цялото си сърце и душа, защото преливах от вълнение, радост и любов.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Поли мила,ако знаеш от кое време се каня да ти пиша.....,но все не стигам до тук! :[
Та сега...прочетох всичко на един дъх,разгледах и снимките със затаен дъх и искам да ти кажа,че сте били невероятни!И разбрах колко хубаво сте си изкарали!Мога само да кажа едно голямо БРАВО и запазете тази своя любов завинаги в себе си! @}->-- :twohearts:

Благодаря, Роси! Колко бързо минава времето - почти месец вече...

 :girlhide: Благодаря много, миличка!  :chee:

;)