Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 :weddingday:
Великото събитие е факт!
Но ..., едно голямо Но! Защо винаги така се получава? Искаш това да е най-прекрасният ти ден! Всички да се обичат, защото ти си най-влюбена на света и покрай теб трябва да цари любов! Но все има недоволни, дали свекърва, дали свекър, дали собствените ти родители, а пък ако има и някоя хленчеща сестра или брат без значение от коя страна картинката е пълна :battle:
Защо всички смятат, че на този ден Ти трябва да им обръщаш внимание, а не те на теб! Кой е казал, че роднините са на първо място, направо не знам как ще стане? Аз вече съжалявам, че се поведох по тоя трънлив път. По-скоро бих казала: да живеят приятелите *YAHOO*!
Ето сега ще стъпваме в паници пред този и онзи, защото "какво ще си помислят хората?" ohmy
Като ми го кажат това и при призлява, абе защо има толкова ограничени хора? Какво значи "хората", кви са тия хора! Дреме ми за хората, нали това е моят ден! То хора винаги ще има и винаги ще си приказват каквото им дойде на акъла, ама от какъв зор да им се връзвам на приказките, а?
А и по-малките братя и сестри и те наливат масло в огъня! Почва да се следи какво се купува, колко се дава и т.н. И в един момент се казва: Ама тя имаше това а пък аз нямам, ама нейното беше по-скъпо, ама аз искам не на точки ами на раета! :bqsnasym:
Ауу, мале!
Има време да се изпокараме, ще я видя къде ще отиде тая работа! А подреждането на хората по масите ще е ужасът на ужасите! O_O

 Хубаво е, че човек има и роднини и приятели. Сватбата е събитие, на което присъстват и двете групи гости и наистина човек се чуди на кого да угоди първо или кого да покани. Но едно голямо "Но". Роднините за разлика от приятелите са хората, с които ще иматее "вземане-даване" до края на определен период в живота на човек - "волю-неволю". Приятелите са групата, която можем да намерим "под път и над път". Приятелите си избираме сами, а роднините ни са избрани за цял живот.
 Като извод - зачитайте и уважавайте роднините каквито и да са, а приятелите ще сменяте често като носни кърпи. Според мен / и така е редно / роднините са тези, които трябва да поканим задължително на сватбеното тържество - не по задължение, а от уважение. Човек не трябва да забравя корена си.

Вярно е това за родата и приятелите, но когато се сблъскаш с друг вид разбирания и светоусещане ако мога така да го нарека, защото за мен си е направо ограничено мислене, ти става едно такова тъпо и гадно, и вече не ти е до празнуване и добро настроение.
Повтаряш си, че тези хора ще са ти подкрепа до края на живота ти и ти на тях, а след това и децата и внуците ти, обаче просто сякаш говорим на различни езици.

danika, какво те притеснява всъщност? Нещо конкретно ли те ядосват роднините ти?

Ами да, и то не моите!
Забелязва се една незаинтересованост от тяхна страна от самото начало на идеята за сватба, не че не искат сина им да се ожени, но някак си през цялото време се чувствам като нахалник затова че все пак една сватба иска организация а те никак не ми помагат. Даже са и недоволни в повечето случаи от това което сме избрали с него, но то недоволството се проявява чак след като работата е сършила и няма как да променя нищо. А иначе веднъж не пожелаха да дойдат на проучванията които правих относно ресторанти, украси и т.н., но пък нали!!!
А за идеята за меден месец (около 5 дена) реагираха направо неуместно, ама как така ама не може! Нито съм искала те да го плащат нито съм си правила някакви сметки!

Да гадно е когато не проявяват интерес, но още по-трудно е когато се бъркат постоянно.На мен при организацията не ми помогна на мъжа майка му ама никак.Аз само я информирах кое как става.Тя не прояви интерес, каза каквото си направим както го харесваме така да е.Бях щастлива, защото иначе щяхме да се сбием.С мойта майка не беше така.Тя се включи накрая и се стигна до размяна на остри думи и от двете страни.
Правете нещата както на вас ви харесва.Това наистина е вашия ден.Бъдете щастливи заедно и знайте, че всичко е за вас двамата.Да и роднините са важни, но тогава на първо място сте вие.

Във връзка с темата, имаше 1 случай в който майката на една приятелка толкова се замозабрави в процеса на организация на сватбата , че и каза: "Коя си ти че да решаваш как да станат нещата?" И моята приятелка  ohmy и после: "Ми аз съм булката!"

Абе тя нашата е много шарена, и аз се наврях май между шамарите, пък и съм малко устата.
Стана така, че когато ние обявихме решението си да се женим, май настъпихме по мазола сестричката, защото и тя си е правила планове за сватба. Обаче това не я спря и те също ще се женят тази година. Обаче от момента в който казахме за нас с нея отношенията се развалиха и вече 7  месеца така.
Най-лошото е че през цялото време атмосферата е такава сякаш умишлено си направил нещо с което да им вгорчиш живота, а пък те тея работи просто си стават от само себе си.
Аиде сега обяснявай, че не е било нарочно.

Аз не разбирам вашата сватба какво общо има с тази, на сестричката и как това може да развали нечии отношения  *crazy*

Ами има общо, когато плащат едни и същи родители
И когато по-малкия винаги е получавал повече и то първи, няма как в това да бъде минат нали? Ако изобщо може да се говори за минавка при такава ситуация!

Ами в този случай, може би е подходящо да помогнат с колкото могат и за двете сватби - по равно, от там нататък малдоженците (сами или с помощта на другите родители) си поемат останалите разходи.
В този случай според мен няма как да има сърдити  =]

Ами за да не ти се меси никой си платете сами сватбата. Ние така направихме и нямах проблеми. Просто не обичам никой да ми се меси, а и не искам един ден да кажат Ние им направихме сватбата. Всеки сам си решава.

Ето, точно там е проблема според мен! Затова ние изчакахме със сватбата. За да може да си платим всико сами и да няма после "Аз направих това, ама ти не направи онова". Родителите и роднините ще са до нас, едните ги обичам, другите- уважавам, ноо ТОВА Е НАшАТА СВАТБА и никой  по никакъв начин не може да ми каже кое как ще бъде. Ако ни е кеф ще е на поляната, ако ни е кеф ще е на палатка. Това е!
А за да не се сблъскваме с други разбирания (което, лично според мен е невъзможно, защото най-малко всики сме различни), трябва много ясно да се каже, че това е нашия ден, че ни трябва само подкрепа, а щом сме взели нелекото решение да създадем семейство сами, значи може би ще се справим и с избора на украса или ресторант. Ако не успеем, ще псуваме себе си, не тях. Така че пак могат да са спокойни!

 От страна на моите родители проблеми няма, напротив точно те пожелаха да ни изпратят на меден месец. А за да си платим ние сватбата трябва да теглим кредит, защото сме отскоро заедно и моите спестявания тъй да го кажа са под формата на техника - пералня, хладилник и т.н. А той такива няма под никаква форма и това не е благодарение на него а на роднините му. Пък и вече сме на етап в който е малко късно.
А може би трябва да спомена че преди да се впусна в това приключение минах през едно много тежка връзка, в която само аз давах а насреща не получавах дори уважение, и нашите мило и драго дават да съм най-сетне щастлива а то все нещо не върви като хората. Съдба!

Ами то и ние нямахме никакви спестявания като решихме, че ще се женим. Още повече, че в този същия момент изплащаме жилище + наем. Но след като все пак и двете семейства могат да ви помогнат по малко, не би трябвало да имате проблем.
Незнам колко време имате до сватбата, но разходите обикновено са сравнително разпределени във времето. Ако решите например, че бюджета ви е 10 000лв (просто давам примерна сума), то тези 10 000лв няма да ви трябват накуп - напротив, подкотовката и съответно различните плащания стават в продължение на няколко месеца поне. За доста от нещата се дава капаро, така разходите също се разпределят.
Не се притеснявай за това - вие двамата като се разбирате, няма да имате проблем.

До сватбата имаме точно един месец.
Колкото до разходите, моите родители никога не биха позволили аз да тегля заем и то за сватба, тъй като както споменах в предишната си връзка имах подобен злощастен опит. За да направя човека с когото живях щастлив затъвах в дългове, и след като успях да оправя всичко и да го напусна, нашите ми забраниха да тегля заеми поне докато те са живи, защото имат въможности и предпочитат те да ми ги дадат като заем отколкото да прибягвам до банки. Не е за пропускане и факта, че аз имам къде да живея. За съжаление обаче това май е трън очите на други, въпреки че те изобщо не са за оплакване. А и кой е казал че всичко трябва да идва от жената в едно семейство!
А пък и тук не говорим за едно бедно семейство (неговото), говорим за хора с бизнес, които са го оставили изцяло на моя издръжка, въпреки че работи за тях. И за капак и това!
Стигам до извода, че когато няма пари е лошо, но когато има е още по-лошо! Защото да не оставате с погрешно впечатление, аз не съм пораснала в разкош, напротив, просто щастлива случайност, че в последните няколко години нашите взеха да печелят добре.

Мила, разбира се, че не трябва да теглиш кредит, ти сама си го казала и аз напълно подкрепям - не само, че не всичко трябва да идва от жената, напротив, мъжа като ще създава семейство трябва да е помислил и за разходите. Не само за сватбата, ами по принцип, а и след това.
Тук малко навлизаме в друга тема и съжалявам, че така направо ще го кажа, но това че родителите му "са го оставили на твоя издръжка" - проблема не е в тях  :\

Значи всичко отново опира до така наречения финансов въпрос... :GROAN: Тъжно, но факт...
Даника, аз ти казах в началото какво мисля и сега ще повторя, надявам се да не ми се разсърдиш, защото ти говоря съвсем откровено и от личен опит.  :victory:

От една страна имате проблема с егоистичното поведение на сестрата на мъжа ти, мога да си представя добре картинката и напълно те разбирам как се чувстваш. Кофти е, че родителите и и се вързват до такава степен и това неминуемо ще доведе до още проблеми по вашия въпрос.
За съжаление там ти не можеш да се намесваш и да противодействаш, защото това са си техни лични семейни отношения и само и единствено мъжът ти има правото да вземе позиция по въпроса и да си "търси правата". *db*
Разбирам те и напълно и за това, че не искаш да поемаш всичките разходи за сватбата сама (или твоето семейство). Нормално и разбираемо е да очакваш от партнъора си помощ и подкрепа (финансова и морална) в един толкова важен  за вас момент.

Но това, което не мога да разбера е защо не помислихте за всичките тези неща и не планирахте предварително, ами тръгвате да правите сватба точно в един такъв момент, в който и двамата не сте в най-изгодната си позиция?... Толкова ли беше невъзможно за вас да изчакате половин, една или две години, да планирате сватбата спокойно и да си подготвите финансите, да поспестите малко пари...? Млади сте и се обичате, толкова време нямаше да бъде нищо за вас, а за сметка на това щяхте да предупредите семействата си по-навреме, и в случай, че изникнат (гореописаните) проблеми щяхте да имате възможността да се справите и самостоятелно.
Известно е, че когато разчиташ на някого за помощ (финансова или друга) трябва и до известна степен да се съобразиш с мнението и намесата му. А има и различни хора, родители...някои имат по-особени разбирания, по-традиционно настроени са.. И тези различия водят до редица проблеми и ти съсипват настроението, както вече си го описала... :(

Ние с мъжа ми изчакахме близо 5 години преди да направим сватбата си. Преди това учехме, или нещо не беше както трябва, или нямахме финансовата възможност за сватба, каквато на нас ни се искаше, или имахме други грижи на главата и не оставаше време... Накрая , когато решихме, че е настъпил подходящият момент просто "съобщихме" на родителите си, че ще има сватба, и успяхме малко или много да се справим с всичко сами, без да искаме помощ или средства от никого.

Дано накрая се оправят нещата при вас, пожелавам ти го от все сърце! *THUMBS*

Момичета, според мен не е много правилно да се обвързвате толкова тясно даването на пари от страна на родителите с проблемите, които те създават при подготовката на сватбата. Може вие да си платите всичко по сватбата и въпреки това роднините ви да успеят да ви вгорчат живота с намесата си (видяла съм лично такива случаи). А може и да ви дадат пари за сватбата и пак да не ви се бъркат. Това е повече въпрос на характери отколкото на това кои е дал пари ,за съжаление, защото парите се изкарват, но характерите доста трудно се променят.

О мила, за съжаление в повечето случаи е така, родителите на момичето гледат повече за нейното бъдещо семейство, от родителите на момчето. Ще видиш и занапред, когато дай боже имате деца, пак твоите родители ще тичат и дават повече.

Хъм, докато не попаднах на тази тема си мислех, че може би ме гони параноята, болезнено потайна съм и не съм съвсем права, но....

След като поопознах бъдещите си свекита, установих, че не всички родители са особено либерални като майка ми и взех да се замислям над въпроса как ли ще се държат при една сватба. След като ги понаблюдавах още малко взех следното соломоновско решение. За сватбата ще бъдат информирани месец по - рано, след като сме подписали и след като всичко е резервирано в ресторанта, за да няма ама тези роднини, онези роднини. Освен това, всичко ще си плащаме ние, за да не може после някой да каже, ама ние ви дадохме парите, защо сега това така ще го правите. И така, всички родители ще стоят в информационно затъмнение и нито от моите, нито от неговите ще искаме парички. Майка ми не е такава, но как бих могла да обясня на милото защо не искам от техните никаква помощ. Затова еднакво за всички. Който иска нещо да дава, може да ни го даде като подарък на свтабата.

Винаги съм мислела, че няма да ми се налага да намесвам финанси в отношенията със свекитата, защото съм много самостоятелна и принципно никога за нищо не искам помощ. Но, да ви кажа, зависи си от хората. След като за няколко буркана с консерви ми беше натъкнато, че "сме разчитали за всичко на тях", вЕрвайте ми, няма да им позволя и една сламка за сватбата да платят. Ето, при брата на милото те дават паричките и вече се изказаха, че майка и само хиляда лева имала и давала, а те останалото. А ситуацията е следната: момичето не искаше сватба, а да идат да си се подпишат с кумовете. Свекитата я насилиха да има сватба, а сега пресмятат кой колко дал.

Така че, смятам да си спестя всички изпълнения от родителска страна около сватбата и да се отдам само на кефовете. Е, вярно, че се наложи да отложим за догодина, обаче поне ще си е нашата сватба и няма да има истерии от сорта "ах, ох, момчето ми се жени", "ах, ох, откраднаха ми го", "олеле разорихме се покрай сватбата ви".

danika, както написа и Misis_T ако проблемът ви са финансите, по - добре изчакайте със сватбата, докато имате възможност да си покриете всичко самостоятелно. Ако ли не ви се чака и държите на датата, просто стисни зъби, поеми всичко и преследвай мечтата си до дупка. Моят съвет е, щом хората срещу теб са такива, по - добре изобщо не искай помощ от тях и дори да ти я предложат откажи. Има ли пресмятане и егоизъм някъде, най - много после да ти излезе през носа помощта им.

.....

Не знам що за хора са, за да ти реагират така. Ето нашата ситуация. Аз имам здравословни проблеми, оттам и паричките ни не могат да се натрупат. Трябваше да се женим тази година май месец. Но ми се възобновиха някои от проблемите и голяма част от паричките отидоха по лекари. Останаха ни парички за да се подпишем и решихме тази година подпис, догодина сватба. Но, братът на милото казаха, че ще се женят май месец и паричките за нашето подписване потрябваха за тяхната сватба. Така че ние отлагаме всичко за догодина. Обаче, нито за миг, не ми е хрумнало, че трябва да им мърморя или да се сърдя. Даже щях да им бъда и кума, ако ми беше позволено да играя хорца. Та това е радост, това е прекрасно събитие, как може да таиш някакви негативни мисли спрямо собствения си брат и неговото щастие!?! По - добре изобщо не си го слагай на сърце. След като са такива изобщо не ти трябва тяхното приятелство или одобрение, много важно, че му е сестра.


Съгласна съм, че не винаги е така, но поне, ако човек сам си плаща им оставя една възможност за проблеми по - малко. Ето, моите свекита сега дават паричките за сватбата на брата на милото и имаше изпълнения от сорта. "Аз пари ще дам за този костюм, защото ми харесва на мен, а не за този, който харесва на вас." "Кумовете не ми харесват, сватба няма да има." и т.н. ...

Ама че пространно съчинение стана, извинете ме.  :[  :[  :[

Su_to, чета ти поста и направо ме разтрепери рано-рано, ей!
Абсолютно подкрепям всяка дума, казана в него и ти се възхищавам наистина!

Tani4ka, това, което казваш по принцип е така, но само по принцип, според мен.

Роднините са роднини и трябва да си ги приемаме такива каквито са- щем нещем. Понякога е трудно, понякога не дотам. Обаче може би и те си казват същото за нас 8P
Затова, според мен, нещата със сватбата не са толкова лесни, колкото някои си мислят. Тръгнат ли проблемите още преди нея, незнам какво става след това. Най-важното е да знаем, че човека, когото сме избрали не е мамино синче и че моем да разчитаме на него, както и той на нас. Иначе става страшно! И за да няма кой какво, колко и на кого е дал, най- добре да се опрем един на друг, да си направим нещата така, както ни харесват на нас тогава, когато имаме възможност. Това ви го казвам, защото ние минахме по този път- чакахме може би доста повече от всички вас, но знам, че си е струвало, защото съм разбрала, че когато сам постигнеш нещо, то е много по-ценно и важно. А родителите ще бъдат от почитните гости на сватбата, но просто ще си останат гости! Домакините сме ние!!!

 

Момичета, то и аз с това се успокоявам, че това е НАШАТА сватба и няма никой да си налага "компетентното" мнение как да я направим, къде да я направим и кого да поканим. Те по някой път родителите си мислят едва ли не, че това е тяхната сватба. На майка ми съм много благодарна, че нито веднъж се ми се е намесила и налагала за организацията. Даже много ми е помогнала. Но на половинката майка му малко се опита да си даде своя "принос". Първо, имаше коментар защо сватбата щяла да бъде в моя роден град, а не в на мъжа ми. Така се правело. Е, боже, какви са тези мисли, какво е това чудо. Аз по принцип уважавам традициите, ама това е пълна глупост. Където си решим ние, там ще бъде. Искам да ме вземат от моя дом, от майка ми, от близките ми, а не да се завра в чужда къща. Всеки си решава в крайна сметка. Освен това впоследствие жената се присети, че трябва да поканим на сестрата на милото на мъжа й родителите (ама се оплетох =]), дето нямат никаква връзка с цялата работа. Решили сме да си поканим най-близките роднини и приятели. Ние обаче се възпротивихме и тя склони. После другият човек, който реши да ми се намеси, беше сестрата на милото. Сама си реши, че детето им ще бъде шаферка, после казала на мъжа ми, че видите ли ТЯ била решила да ни подарят за сватбата някакъв предметен подарък, за да ни останел за спомен. Е, ама то бива, бива. Ами питай хората какво искат, така е прието, така е културно. Или поне се заинтересувайте от какво имат нужда. Не ми е за подаръците и парите, не ме интересуват, ако искат и без нищо да дойдат. Ама не е в това въпросът, не се прави така. За мен това си е неуважение. Защото тя за нейната сватба рече и отсече, че иска пари, ама сега какво желаем ние, няма значение.
Много се описах, извинявам се, но просто исках да кажа, че винаги има хора, които се месят и ще се месят, където не им е работа и най-лошото е, че не се усещат, че прекаляват. Не се оставяйте да ви се налагат и да ви скапват настроението! Отстоявайте си вашето, за да бъде сватбата ви това, което винаги сте си представяли!

Значи ситуацията е същата и при мен Енигма, само дето сестра му няма брак все още нито годеж а майка му иска да поканим бъдещия зет и родителите му за които ние хабер си нямаме.
Другия план е с традициите, аз съм от Варна те не са, и се оптиват да ми вкарват традиции които за мен са си направо смешни, да не изпадам в подробности.
А за подаръците изобщо отхвърлиха безпрекусловно идеят да се упомене по някакъв начин дали в поканите дали устно, че искаме да са в пари.

Майка ми винаги ме е наричала "Борец за свобода", защото идеят ми в живота е всички да имат право на свободен избор и равен старт (което си е направо химера). Аз обичам да има хармония около мен и когато усетя отрицателни вибрации ми се обръща стомаха.

Мили дами съчувствам на всики ви за проблемите със семейството.
Аз съм в самото начало на подготовката и вече се сблъсквам с неразбиране от страна на свекърва ми.
Щом оповестихме желанието си се почна-ама ние това,ние онова...да питаме тази агенция,онзи водещ.
Обаче в същото време никой не ми предлага повече инфо от това,което намирам в този форум.
Като кажа,че една покана струва 3-4лв-"Ама как,еди кой си купил за 2лв".Ми да ама като сложиш и печата.....
Щом се върнахме от ресторанта с примерно меню ми се зададе въпроса:"Сега ли трябва да избираме?" ohmy
Ами как така ще избират свекъра и свекървата,ще избираме ние двамата.
Споменах мимоходом,че трудно избираме кумове-"ами кой да поканим".
Каквото и да казвам,то е с цел само да ги информирам.
Ще ми се и ние да си платим сами разходите(имаме тази възможност) и да не давам на никого отчет,обаче родителите ни дума не дават да се каже за това.
Какво още ме чака времето ще покаже.
Пожелавам на вас и на себе си кураж и търпение. @}->--

Donika един съвет мила,не ги оставяй да ти се качват на главата.Както си ги научиш от сега така ще са цял живот.Хората са казали желязото се кове докато е топло.Мен родителите ми са ме възпитавали на безкрайно уважение към по -големите и по-възрастните и аз така мълчах си в началото за всичко което не ми харесва.....и един ден като ми накипя викнах свекито на кафе и си обясних всичко де ме е мъчило и от тогава кат ми накривее и я превиквам и проблеми нямам.Казвай си което не ти харесва без значение дали е за организация,отношение или нещо друго ,че да не стане в един момент скандали в къщи заради трети лица.И не се разправяй с половинката ти,а сама се оправяй нали сме "бойци".Успех и хубава сватбда *THUMBS*

Ами да, аз от това се притеснявах, че трябва отново да воювам за глупости. Ама явно ми е такава съдбата. Поне вече ми ясно, че не ме долюбват, обаче това не значи че ще  си оставя магарето в калта. Аз по принцип съм доста директна в отношенията си, и казвам каквото мисля, но тук все премълчавам в името на разбирателството, само дето то пак го няма. Тъй че какво полза да мълча наистина, мисля да ги питам какъв им е проблема пък да видим !

Аз не мога да се оплача от моите. Т.е. всичко е в рамките на нормалното. Бъдещите роднини малко не им е ясно защо ще присъстват моите приятелки, а не приятелките на бабата, но се усмихват и обясняват, как ние сме напредничави и ще си правим младежка сватба *crazy*. Моите пък, си извоюваха още 5-6 човека техни приятели, но при положение, че така или иначе са по-малко от приятелите от другата страна, стиснах зъби и склоних. Сега да видим как ще ги настанявам всички тези хора по масите и дали няма да се наложи да има маси и на терасата. Голям ми е проблем с мястото.
 Но пък не разбирам какво се иска от свекървите да помагат в цялата работа. Или са незаинтересовани или само се месят.Май тя свекървата все е  в грешка. Аз моята само я информирам, гледам да е подробно и редовно, но нищо повече. Какво се очаква тя да свърши вместо мен? Да ми избере украсата, или да ми направи късметчетата, да ми избере чашите? На никого не бих дала такова нещо. Явно наистина е прието те да правят нещо, защото тя все ме пита да не би да се изложи, че не прави каквото правят свекървите, ама аз хич не си го представям какво може да е това нещо.
 Ние сами си поемаме всички разходи по сватбата. Слава Богу имаме тази възможност и никога не съм се замисляла ако я нямахме дали щях да съм съгласна да правим сватба. Най-вероятно не, защото моите родители биха искали да помогнат, ама със сигурност щеше да им е МНОГО трудно и не бих им дала възможност да ни дават пари. Абе, ПУ, ПУ на късмета си и все така да не ми се налагат трудни решения.

АБЕ ВИЖТЕ КАКВО МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКИ И ВСИЧКО.ТОВА Е ВАШИЯ ДЕН.ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ И НА ВСИЧКИ ГОРЧИВООО  :nazdrave:

Наситина преди сватба нещата могат да станат много нетърпими заради дълечни и непознати роднини. Моите родители слава богу казаха канете, когото си решите. Даже като направихме списъка с гостите, просто питаха, кого сме вписали. Нищо друго. Мисля, че няма да имам проблем и с родителите на мъжа ми. Ама мъжа ми има еднавластна баба. На сватбата на братовчед му дала списък с около 100 роднини, котио половината само тя ги познава, ама трябвало да ги поканим, защото "през 1957 г. те ни поканиха на сватбата си" и някаква такива. Притеснявам се от бабето, защото на сватбата на брата на мъжа му, поканила няколко далечни роднини без да каже на никой  ohmy, защото младоженците не ги искаха тези роднини :angry:. И изведнъж на сватбата се появяват няколко човека и никой не ги зане кой са и какво правят там  ohmy *crazy*.  и нямат места. Все пак разпределенията са направени за поканените гости.  :angry: Абе ужас. И бабето си ги настани до нея. А част от другите гости бяха преместени на далечна маса  :angry:(която по принцип нямаше да се използва, защото е отдалечена и нищо не се вижда от нея). Та мен от това ме е страх. Че на бабето може да й се каже да не ги кани, ама тя на своя глада да го стори

Хъм, това е странно, ако човек не получи официална покана, не би трябвало изобщо да ходи на сватба. От къде на къде ще те кани бабата. Аз не бих отишла, ако само някой роднина ми е казал, заповядай и не съм получила официална покана.

При нас пък се заформя нещо интересно. Явно милото наблюдава действията на родителите си около братовата му сватба и се опитва да проучи евентуално, ако вземат да се набъркат в нашата как ще реагирам. Въпреки, че ние сме се разбрали да каним при платен и уреден ресторант. Взе да подпитва, ама то, ако не е достатъчно тези гости и ако трябва да поканим и първите братовчеди на баща му и.... Като видях накъде духа вятърът, реших да предотвратя всякакви опити за вмешателство и намерих следното политически изгодно решение. Може някой да се възползва, ако идеята му допадне и е приложима.
Хващаме корабчето не от Русе за Виена, а в обратната посока, казваме на родителите му, че ако имат различно от нашето виждане за сватба им даваме карт бланш да ни организират сватбено парти където, с когото и както пожелаят в Русе. Ние си сключваме гражданския на корабчето преди слизане, те ни посрещат и ние присъстваме като почетни гости на сватбеното парти организирано от тях за нас. После си правим в Сф нашата си сватба с църковен брак, както е по план, както на нас ни харесва и с наши си парички.

Засега това ми се вижда най - разумното решение, ако вземат да мрънкат нещо като получат поканките, защото ние ще пазим в тайна работата до раздаването им. Хем не могат да кажат, ама вие ни забранихме, ние това искахме, хем не могат да ни кажат, ама ние сега ще ви кажем как да си правите вашата сватба. Всекиму по сватба и вълкът сит, и агнето цяло. Ако се откажат от възможността за тяхно парти, сами са си криви, че са я пропуснали и не могат да се бъркат на другото, ако я приемат, пак не могат да се бъркат, защото са си начесали крастата и няма да имат сурат. пък аз ще се отърва да трябва да изпадам в ситуации подобни на тази с бабата, защото винаги могат да поканят някого без да ни кажат, не се бях замисляла за такова нещо. А три седмици са достатъчно време.

Та така... Даже ето и текстът за поканките, ако им щукне да ни направят парти.

Х и У
Ви канят да присъствате на
сватбеното тържество
по повод женитбата на децата им
N и Z
на хх.хх.2009
в ресторант "ххх"

В крайна сметка, ако искат, нека се опитат да си организират "тяхна" сватба за три седмици в разгара на баловете. Много ще е интересно и забавно.  :P  }:->

Su_to много оригинално си го измислила  :bravo:. Да ги поставиш пред свършен факт  :bravo: Надявам се да се получи при теб. Пре мен за съжаление е неприложимо, но... идеята е страхотна :danceg:

Това е много яка идея, направо шах и мат!
Жалко, че за мен вече е късно! Страаашно ми хареса идеята! Поздравления!!! :bravo:

Да ви кажа, всичко може да се оправи някак си, но отношението на някого не можеш да промениш, особено когато човека е мнителен! Виждам че нещата си вървят криво-ляво, но в личен план е пълен застой с връзката снаха-зълва, даже и по-лошо. Тя въобще я няма вече, а пък ситуацията е такава, че все ще трябва да се гледаме по някое време, няма как да се избегне! :\

Права си. Наистина отношението не може да се оправи и това е най-гадното :( Все се чудя на тия хора не съзнават ли, че така вредят на семейството си

Даника и да трябва да се гледате ще е на някакви мероприятия за мако,е ти си жена играй театър.От тук нататък в семейния живот ще имаш ситуации в които така или иначе ще ти се налага да си актриса....започвай да тренираш мила.Успех.
Сито идеята ти е супер.

Su_to направо ме разби ! Изумена съм от градивното решение което сте взели ! Определено ми хареса !  :bravo: :bravo: :bravo: То май повечето трябва да постъпват така като вземат много да им се месят в организацията . Много точно казано - Хем вълка сит ,хем агнето цяло !  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Ми, аз май съм на друга вълна.. Чак почвам да се чудя. За гостите и двете страни казаха, ще каним който искате. Все се обавдат да питат, а еди кой си дето тогава и тогава сте се виждали, да го каним или после да си го почерпим... Що се отнася до подготовката пак съм наобратно от повечето мнения тука. Казах на майка ми и свекървата: кавете с какво искате да понагате. Едната има галерия и каза, поканите, възглавничката за халките и украсата на шампанското и чашите от мен, другата реши, че ще меси. Аз нямах проблем с това и като виждам резултата не съжалявам. Двете се спрепиателиха покрай приготовленията и са ни оставили на мира (имат си задачки) а и като се размислихме с котето, това е последния ни жест към тях. Правим си собствено семейство, от тук нататъка сами си решаваме официално всичко. Те са ни гледали и отгледали и са отделили голяма част от живота си за нас и са доживяли (слава богу) до сватбата ни. Най-малкото което можем да направим е да им доставим удоволствието да участват в нея активно... Нашето тепърва предстои :P Ние сме казали, че който каквото иска и има идеи, ще изслушаме и вземем в предвид. Но и на всеки сме казали, това е последния жест. За тоша и излязох с майка му и майка ми да пробвам рокли... наврях се във всичко, което си бяха наумили. Накрая си взех това, което си бях харесала, но през целия ден по щастливи физиономий не бях виждала. Даже плакаха и чукаха по дърва.. беше много емоционално и това ще ми е спомена от търсенето на рокля...

Веси това звучи доста грозно.
Аз съм сигурна,че след като си създадете семейство вие няма да забравите родителите си.Но така както си го написала  :'(

Естествено, че си оставаме както досега, става въпрос, че повече няма да ги оставаме да решават вместо нас и да се месят. Ще си обсъждаме всичко и тяхното мнение ще продължава да бъде важно и ценено, но ако си прочела внимателно точно за сватбата сме ги оставили доста неща да решават те и да избират. Това ставаше въпрос, че е за последен път. И за роклята и за костюма и за украсата и за питки и торти ги оставяме да решават наравно с нас и заедно мислим и избираме. Това мисля че е достатъчно и добър жест от наша страна.

Безспорно е добър жест от ваша страна.Просто си мисля,че пак ще ти се налага да се допитваш до тяхното мнение,да поискаш съвет.И че ще имаш още много красиви поводи да се довериш на техния избор. @}->--

Момичета, може някои от вас да ме упрекнат за този пост, но нямате моите роднини....и се радвайте за това...

Кажете какво да правя. имам роднини, които се ужасявам да си помисля, че ще са на този ден в ресторанта, ще ги виждат приятелите ми, родата на мъжа ми  :girl_impossible:  Как да ви обрисувам картинката, за да сдобиете представа за какво става въпрос...един случай преди години: шикозен ресторант и един от въпросните хора се изтъпанчи наслед него с наръч лук и пясък до колената / на морето беше/ с потна и мазна моряшка тениска, скъсата на доста места и взе да говори на селски и да крещи на управителя в стил "абе, ти мене ли ще ме учиш? Я съм врел и кипел колко годин вече"  :GROAN: Говоря за типа хора Бай Ганьо, които много държат да им се чуе височайшото мнение, което е най-правилното и най-професионално . Във всичко са първи и няма по-добри и по-достойни. Хора, които цяла вечер с възторг обесняват акк дъщеря им - седми клас не иска да учи и щяла бизнес да захваща като порасне и те се гордеят с това. Как пребива момчетата и те я хвалят  :star:

Кажете какво да правя  :'( Не мога да не ги поканя, защото са много близки роднини / чудя се как имам такива/, а и същата "категория" роднини от страна на мъжа ми ще присъстват, не става моите да не са там. А ми се изприщва главата като си помисля да са на този ден. Каква сватба ще е това, то щее пълна излагация!  :'(

Не си сама с този проблем. Ето затова свих възрастните до петима души от всяка страна и ще сме главно с приятели. Кани само хора, с които ще се чувстваш добре и комфортно, хора с които се виждате често и са ти приятни и такива пред които няма да се притесняваш от някой и друг компромат. Това, че са близки роднини не им дава правото да ти скапват деня.

Ако си била на техни сватби обаче, няма как. Също така, ако вашите плащат и решат да се наложат. Е, винаги можеш да играеш и твърдо, но ще станат дандании, а това не е добре.

Решението е, хората, които те притесняват, да ги паркираш близо един до друг, за да си комуникират дружно и да ги забиеш в другата половина на ресторанта, за да не се чуват с противоположните на тях. Евентуално можеш да жертваш и няколко госта за "буфери" на неприятни ситуации. Друго май не ми хрумва.

!!! Но, винаги ще има повдигане на вежди и от едната и от другата страна, дори да събереш само лордове и лейди на едно място. Така че може би не си заслужава нервите. Още повече щом и от двете страни има такива роднини, а не са само от едната. По - лошо е, когато са само от едната, тогава става големият конфуз.

ох момичета като чета постовете ви до някъде се успокоявам, че не само аз съм с шантави роднини, но и ми се плаче  :'( как е възможно все нещо да не е наред и то точно когато трябва да сме най-щастливи?
разбирам за какво говори milenastef - властната баба я имам и аз, и то е мойта собствена баба, която е майка на баща ми, и на всичкото отгоре вече е на 80г и склерозата я пере яко!!! то не бяха въпроси - "ще закичаш ли гостите с карамфили и кърпички? как така няма да ги закичаш? защо няма да поканиш 3-тия братовчед на баща ти и семейството на сестрата на 2-рия му братовчед?" и т.н. даже си поиска да и дам ненапечатени покани и като я попитах какво , каза- ааа тайна! представяте ли си??? оф и това е едва малка част от всичките проблеми които ми създава тя...но ако започна да ви се жалвам сигурно ще ме помислите за няква злобарка която мрази баба си.. а съвсем не е така..но ми е много тежко и гадно, тъй като бъдещия ми мъж също я вижда каква е и хич не може да я понася и заради нея сега дори не ходим да виждаме нашите  :'(  :'(  :'(

Момичета,не робувайте на роднини.Просто не каните тези които не искате.Кой каквото иска да си мисли и казва.Това е вашия ден и ще правите каквото вие искате.Ако някой протестира можете да кажете,че са ви ограничени възможностите и не можете да си позволите да поканите много хора,че е скъпо.Можете да измислите и друго разбира се,но не си разваляйте сватбения ден.Ние на нашата сватба поканихме двете майки с  по една тяхна близка приятелка за да не им е скучно и другите бяха само наши приятели.Някой роднини и до сега не знаят,че сме се оженили,а тези които разбраха не им обяснявахме,след това ги почерпихме.Без обяснения,не дължите обяснение на никого.Не го разбирам това да се канят хора,които се срещат само по сватби.То дори няма какво да си каже човек с тях.

Искрено ти съчувствам. Нашата баба поне я виждаме много рядко и не й даваме възможност да се меси, но в този случай сякаш ни нищо не можем да направим :( Но ти не се отчайвай. Тук всички сме насреща за подкрепа :)

Малееее, Амелия, съчувствам ти много, но все пак, не си вкарвай сама параноя - не е сигурно как ще се държи този човек на сватбата ти, ако сте сигурни, че ще присъства. Аз имам едни братовчеди на майка ми от София - около 10-на души са, доста шумна тайфа, без никакви задръжки - катерят се по столове, пеят с пълно гърло........ Абе като цяло от моя страна са много по-емоционални всички, но тези специално ще са доста фрапираща част от дансинга, докато на младоженеца роднините са съвсем друго тесто и отсега им виждам удивените и възмутени физиономии, но НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! Аз ако започна за всички да мисля - кой какво щял да направи или да си помисли - ами аз ще полудея още отсега!

Бях на майка на 50-годишнината с въпросните мои роднини, от тях двама също бяха рожденници - ами аз направо останах без думи, просто от дете не се бях събирала и бях забравила какво чудо са. DJ-ят събра сигурно 500 лева от тях - аз това не го одобрявам, през 5 минути някой да тича и да бута там пари  :womanfuy: и направо... не искам да мисля. Каквито и уговорки да направя с моя DJ просто няма как да го избегна това - знам, че мога да забраня поздрави от страна на гостите, но ще ме побъркат направо... А моето Ро отсега ми казва, че не иска такива изпълнения - аз да не би да искам, мога ли да контролирам всички...

На всичкото отгоре моя брат ми се прави на много велик - той ще е шафер заедно с неговата приятелка, съответно ги запознах с отговорностите им по време на тържеството - майко мила, като се разфуча, той нямало да застане на вратата да разпределя гостите, нямало да ме кара на фризьор и гримьор, не искал да се връща до нас и да прибере парите в касата (не искам да ангажирам никой по време на тържеството да седи и да ми стиска кутията с парите, предпочитам да съм спокойна) - искал да се забавлява и да усети сватбата.  ohmy Е, да, ама явно не си спомня кой е по-лошия от двамата -  като яхнах метлата и го насметох точно за две минути - майка и татко се хванаха за главата пак с нас двамата. Аз по принцип никак не се разбирам с него, много сме различни, и докато живеех при нашите майка все повтаряше, че ще я разболеем. От една година и нещо вече не съм там и съм с пъти по-спокойна - голям дразнител е тоя мой брат, но пък като го поставя на място, после му докривява и си разбира грешката, но както се казва - след дъжд качулка.

Имам още много да пиша по темата, но стига вече, че май си очерних цялата рода - с две думи, не съм предполагала какви коментари ще чуя от най-близките си хора, включително баща ми, майка ми и бабите си, много ми е неприятно, но явно в такива моменти всеки изказва мнение, без да го питат.

polia р щом на братчето ти няма да му е приятно, защо не си цаниш друг за шафер. със сигурност има хора от приятелите и приятелките ви, които си умират за такива задължения.

Това е лошото, че наистина няма кой, при толкова народ - 180 човека, не е за вярване, но е така. Ще се съгласи, който и да помоля, но ще е с неохота, убедена съм. А за брат ми ми е много мъчно, защото изобщо нямах идея, че е с такава настройка и без никакво желание да помогне, ако не на него, на кого да разчитам... Като сме на гости в майка и татко, той си стои на компютъра - играе го сърдит, в крайна сметка наистина ще му дам свободно, че не се знае ако ми прави и на деня такива физиономии дали няма да ми падне пердето и... С две думи, не знам какво да правя, имам още време, пак ще говоря с него, този път по-спокойно, стига той да не скача така, и тогава ще реша. Той познава 90% от всички гости, което е много важно - ще се оправи за окоро 20 минути, защото няма да му се налага да пита вие кой сте, а и доста логично и адекватно разсъждава по време на такива събития - абе, той си е точния човек, но...

Много ми е мъчно затова, че така първосигнално реагира, направо беше груб, въобще не се замисли ама за една думичка от всички, които каза, и засегна всеки един от присъстващите. Но той си е така от мъничък - като по-малко дете и отделно си му е такъв характера. Та така... Ще видим какво ще правим с това, но здраве да е, имам още време да мисля.

Кака сме се подредили всички...направо ми се плаче!

Поля, мила, пробвай да поговориш с брат си. Моето мнение е, че на момчетата да са шафери не  им допада и едва ли ще се променят нещата. помисли дали не може да е само приятелката му? Така той ще се върти около нея и ще и помага примерно при разпознаането на гостите. ако не, някое приятелско семейство, което има дъщеря или 2. Може тя да е шаферка, а може ида имаш и малка и голяма, ако имате приятели с момиченца.

Ще ти дам съвет - сега ипиша в темата за координатор. Бях против това иг осмятах за излишен разход, но се оказа, че не е така изобщо, а напротив - има полза голяма. Една от многото функции на координатора е да настанява гостите. Така за 100-150-200лв ще имаш наблюдаван алкохол, ненадписана сметка, настанени гости и още много неща. Така ще си хем спокойна, хем ще избегнеш конфликти на този ден  *THUMBS*


Цвети, а на теб освен да ти кажа да си по-твърда с баба си, не знам какво да те посъветвам. Просот трябва да помниш, че мъжът ти е най-скъп в тази ситуация, трябва да се наслаждавате на това време - преди деня, а не да се карате. Елиминирай всичко, което ви пречи, създава конфликти или неприятни емоции. пробвай да поговориш с баба си спокойно за новите традиции и да и обесниш. не и позволявай волности. Тя е имала своя момент преди години, не може да се налага и за вашия ден! Той е само ваш!

Амелия, ако всички тръгнем отсега да ревем, то както казват англичаните went the horse into the river  :) хихихи. Споко, няма непоправими неща, има такива, които трудно се преглъщат, но времето всичко лекува. По темата - роднините са си наши, обичаме си ги, но дойде ли сватба, наистина човек може да си преобърне на 360 градуса мнението, явно с всички е така.

Аз много трудно плача, но тази вечер специално, която ви описвам, вече ми загорча прекалено много, и като се прибрахме, си поплаках на Ро на рамото. Добре, че поне той има търпение да не се обажда в такива ситуации, ако има нещо, си го казва на мен като сме сами - така сме си свикнали и да ви кажа, слава богу, иначе като е чужд - ако се обади, веднага всичко се усложнява с пъти повече, а и такива неща се помнят...

Благодаря ти за съвета, аз ще имам един такъв незаменим координатор - бате Валка, той е на татко приятел, сам му е предложил да отговаря за кухнята и за алкохола, общо взето - всичко, което влиза и излиза от ресторанта. Само за гостите ми трябваше някой да ги разпредели.

 :offtopic: Имам си вече запазена медена седмичка за почивка! :danceg:

Има един уникален вариант на финансиране на сватба, който е просто култов и никой не го е споменал тук. Той също добре разваля отношения с роднини и създава дълбоки трайни барутни погреби под младото семейство. Най-готино е родителите да кажат, че ще участват, назовава се сравнително точна сума, след което, месец-два преди сватбата, не по-рано, ама е важно да се изчака капарото да се плати, пък и покани да се пораздадат, да решат, че нямат пари. Важно е едните родители непрекъснато да се интересуват другите какво ще направят, какво ще дадат, и винаги да дават по-малко, че да не се минат случайно. Друго готино е да твърдиш, че 30 е третинката на 130, когато става дума за разпределение на куверти. Това е нова сватбена аритметика. От оная, с която сватбените агенции си изчисляват цените  *THUMBS*.

Трябва да се спазват и други правила. На булката косата не се вижда под булото - няма за какво да се хвърлят пари на вятъра по разни ми ти фризьори. Младите момичета не се гримират, не им отива. А и в жегата грима много се разтичал. Булчинските рокли традиционно се шият от покривки за маса. Тя Скарлет се е объркала с нейните пердета. Плътният сатен от такава покривка е най-подходящата тъкан за средата на лятото. Десенът е точки, с диаметър поне 7 сантиметра. Това е подходящо само за слаби булки. Виж, облеклото на бащата на младоженеца е особено важно. Много по-добре е да се инвестира в него.

При вземането на булката не се препоръчва музика. Скъпа е, а и съседите ще я чуят. Виж, родата на младоженеца трябва да се изхранва поне една седмица преди и една седмица след сватбата, като за целта се предвидят съответните финанси. Добре е уискито и ядките да се складират от предишната есен, най-късно. Това е една незаменима помощ за младото семейство, която тотално изключва месенето на погачи - двете неща са несъвместими. Нищо не пречи обаче пред външни хора да се твърди обратното, да се споменават и други дейности, поети от наемни подизпълнители - предполагам се прави против уруки. В деня на самата сватба закуската на извънградските роднини е от особен приоритет. Заради нея никоя булка не може да очаква никаква помощ, да знаете!

Ще ви държа в течение за други важни подробности около сватбената организация.. защото ние с вас тука нищо не знаем. Старите поколения толко народ са изпоженили, те са наясно с всичко.

Ужас  :angry: ohmy BASTET твоите роднини са за  P-( P-( P-( Искрено ти съчувствам. Как може да има толкова прости и ограничени хора (извинявай ако ги обиждам, ама на мен ми се струват такива), толкова стиснати и самовлюбени. Че това е вашата сватба, не тяхната  :angry:

Ох, Бастет, хем ти съчувствам за перипетиите, хем ми стана смешно. Ако Чудомир беше жив и почетеше из тези форумски теми, какви ли разкази щеше да сътвори!

Но не е само при вас, не се притеснявай. На сватбата на брата на милото нещата имат подобен вид. С някои леки различия, но общо взето все така е. Кой колко дал, ама защо толкова, ама нашите роднини са по важни, ама как само две трети от сватбата ще са наши хора, ама що сега пък такива дрехи, ама как така пък сега няма свекървата да избира и на булката роклята. Най - култово ми беше като се обаждам да питам булката за бутониерите на кумовете и младоженеца и свекървата се обажда "А за мен по - специално цветче ще има ли?". Да не би някой да има нещо по - важно и по - специално от нея. Абе ужаст. Май можем спокойно да изведем теоремата роднини + сватба =тактически проблеми, където роднинии и проблеми са константа, хихихи!

Опитвай се да приемаш нещата по - леко (колкото и трудно да е понякога), не си трови хубавите моменти, кураж и успех!  :)

Добре, че с милото сами си направихме сватбата, така поне от роднинско естество си спестихме главоболия, въпреки, че се опитваха да се намесят...Добре е родителите да ти направят сватбата и накрая всичко, което си събрал като парички да си остане за теб, но от друга страна, когато започнат да ти натрапват гости и традиции...трудно се овладяват емоциите..., но с малко повече кураж се преживява...

BASTET,помислих си че някакъв виц разказваш.
Съчувствам ти.
Тук при нас все ще намериш морална подкрепа. @}->--

лелееее, Бастет, а а з си мислех, че имам проблем.
Това не е за вярване просто. Мила, пожелавам ти много кураж и търпение! Здрави нерви и дано сватбата компенсира всички нерви, изхабени преди нея!

Иначе, аз препоръчвам по-тежка дума, никаква колебливост, голяма твърдост и накарай всички да разберат, че по-важни от теб и мъжа ти на този ден няма и ще се съобразяват с вас. Точка!

  :offtopic: Полиа освен мен да ме вземеш за шаферка  :P :girl_wink:

Бастет   само дето аз не разбрах това за твоите роднини ли се отнася  *crazy*
Ако е така.....олеле-малеле много търпение мила ....само това мога да кажа


 За моята сватба .....разходите бяха разпределени м/у двете роди,но родителите ни се съобразяваха с нашето мнение и  нямаше неприятни гости  :\ Все пак това беше нашият ден,най-прекрасният,дайте им да се разбере  :yes:

Искам само да добавя и още една прясна случка, но нещо днеска дар-словото ми е по-малко, та затова по-простичко ще обясня.

Жената на един от братовчедите на милото май не е добре с главата ли, що ли, но отскоро започна да му вдига скандали час-по-час. Днес за местата за паркиране, утре за шум, вдругиден защо казал на сина й да не бие уличните животни, идната седмица не знам си какво. И наскоро тя така се разбесняла, че започнала на средата на улицата пред целия квартал да го проклина да няма деца и ето такива ужасии - ама точно чудомирови, дето вика su_to. После крещяла щуротии и за майка му. Мъжът й, братовчедът, седял и гледал. Милото й казал, че ако не била жена, щял да я смачка от бой. Тогава братовчедът, вместо да й каже да млъкне, заявил на милото да си мери думите и ала-бала. Родителите са чули това нещо, чували са част от другите скандали. И сега свекъра се разсърди и дори ни заплаши, че нямало да дойде на сватбата ни, ако не поканим тия луди. Щото били братовчеди, щото ние трябвало да им покажем, че сме над тия неща, видите ли. Как ще поканя на сватбата ни хора, които са проклели мъжа ми да няма деца ??? Просто има неща, които не бива да се изричат, дори и под най-силен афект. Човек трябва да има страх от Бога поне! До днешна дата не са се извинили и май нямат такова намерение. Представяте ли си как ще се целуваме с тях, как ще се прегръщаме.. аз не искам тези хора да ме пипат изобщо!

Леле ужассс  O_O Пожелавам ти мнооооооооооого търпение, за а се справиш с тези твои роднини. Ккато бяха казали няколко съфорумки по-горе, повтаряй си, че е жениш за мъжа, а не за родата му. :)

BASTET никак не ти е лесно, но бъди силна и търпелива...в един момент нещата ще си дойдат на мястото и послушай milenastef все пак се жениш за мъжа, а не за родата му...

Bastet, поздравления за философския поглед върху проблемите ти, а относно последния ти пост - нямам думи направо. Дишай дълбоко и... абе честно, всичко, което написах и изтрих ми се струва излишно, защото каквото и да ти напиша - само ти си знаеш какво ти е, пожелавам ти кураж и твърдост.

Ех, момичета като чета какво се случва с някои от вас, започвам да си мисля че при мен не е чак толков зле. Все пак във момент на депресия започнах тази тема, а то се оказа че този проблем е под път и над път, че и къде-къде по-страшен!
Аз вече съм наясно, че сестрата на милото ми явно хич не ще да ме знае, ама си е подло, първо да ме опознае а после да обърне другата.
И въпреки че гледам да не се засичаме много, някак все успява да ми вгорчи деня когато може. Честно усещам да ми лъха на завист много сериозно от там.
Само дето няма да познае, аз въпреки че не съм лоша и гледам да помогна на всеки бил той рода или приятел, дори и на непознати, мога да съм и като нея, че и по-лоша.
Щом ще е война, като на война.
Лошото е че уж се сродяваме, а всъчщност изстиваме повече. Ако беше просто приятелка още преди месеци щях да съм й забравила името дори. Такъв сорт хора не заслужават да ги помниш.
А за сватбата от нея помощ не чакам никаква, аз дори и не я искам вече и да ми предлага, не че ми е предложила де! Майки, бащи и други ги държа настрана, организацията я правя сама, от тях искам само пари и представям касови бележки. А деня вече наближи и в последния момент ще оставя минимум задачи за няколко човека и от сега съм забранила да ми се казва и дума на самия ден! аз ще изживея този ден както се полага, ще се чувствам най-красивата и за да е така ще си го направя сам, а на тях ще им представя сметката, пък ако ще и да ме анатемосат накрая. И без това мъжа ми живее при мен, ха-ха! }:->

danika хич да не ти пука за отношението на сестрата...за да ти е добре на теб, подминавай нещата с високо вдигната глава...Не на всички можеш да се харесаш..., а по отношение на войната - по-добре не води война, в крайна сметка не прави това на хората, което не искаш на теб да ти се прави. Някой ден ще се осъзнае отсрещната страна грешката си...и тогава ще има за какво да свежда глава пред теб..

BASTET , просто нямам думи!!!  *crazy*  *crazy*  *crazy* ohmy  ohmy  ohmy Аз също в такава ситуация не бих искала да ме докосва такава жена и да ми пожелава нещо на сватбеното ми тържество. Ако все пак не можеш да се отървеш намери начин да си плиснеш вода на очите след като сте се поздравили с нея, за всеки случай. Боже, как е възможно да има такива хора, а пък и такива родители, да искат да ги каните!!! Присъединявам се към останалите момичета с пожелание за кураж, сила и късмет в битката с роднините!!!  *THUMBS*

danika , от война няма смисъл, срещу завистта и злобата никога не можеш да спечелиш, защото когато хората са си такива, най много да започнат да лицемерят, а дълбоко в себе си ще го таят. Не им обръщай внимание, контактувай с тях само в неотложни и "служебни" ситуации и се радвай на тези, които те обичат. Не се съсредоточавай върху тяхното отношение, само ще се ядосваш и ще поемаш отрицателни емоции. Бъди щастлива с милото си и с това, че ще бъдете семейство, на останалото махни с ръка и ги остави да завиждат. Те се наказват сами така, защото завистта вреди много на този, който я изпитва.

Бастет, аз не би отстъпвала и не бих ги поканила при НИКАКВИ обстоятелства. Който иск ада се съри! ако този свекър не иск ада дойде на сватбата на дедето си заради някакви си там роднини, ми значи не заслужава да е сред поканените изобщо! Това е непростимо и не знам защо изобщо допускаш варианта да преклониш глава и да ги поканиш. ако майка ми защитава някой, който ме е проклел да нямам деца няма да искам да я погледна, камо ли да я каня на сватбата. Да не говорим за това да си позволи да ме изнудва.

На Бастет бих казала, че първият пост го приех като шега и се посмях доста- определено момичето има дар слово! Все още не мога да разбера дали с него визира роднините си, ако е така- лекарска помощ е единственото решение, според мен.
За втория ти пост- (пак лично мнение)- Ако свекър ти е казал подобно нещо след помията, която е изляла роднината върху сина му... Ми аз бих се замислила дали тоя човек заслужава ТОЙ да е на сватбата. Лудата жена въобще не мога да я коментирам, не само че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО я зачерквам от списъка на поканените, ами дори не бих я погледнала повече. Незнам, аз съм малко по-крайна понякога, но такива хора бих ги пратила по дяволите без да ми мигне окото!
Даника, може би постъпваш донякъде правилно, но война не ти трябва според мен: 1. това все пак е сестра на мъжа ти (да не се обърнат срещу теб нещата) 2. Най- добре, мисля, е да игнорираш този човек. Понякога безразличието е най-доброто и коварно оръжие...

Ох момичета аз какво да кажа,по добре въобще да не почвам,че ако почна няма да мога да се спра. Нерви ми създават и образуват май и от двете страни и ви казвам,че засега се опитвам да запазя спокойствие,обаче до сватбата някой ще си го е обрал,ама направо с каймака и нека да му мисли този късметлия!!! P-( P-( P-(

Абе и аз съм на тоя хал,ама вече е късно да променя каквото и да е.Понеже Даника каза,че не си мълчала,ще я помоля да дойде да разкаже няколко неща на моите свекъри.Аз все се страхувам да не изляза крива,притенциозна,глезена и те ми се качват на главата и аз все още мълча.Страхувам се,че ако чакам да ми кипне и тогава си кажа мнението,няма да се погледнем и двете страни от срам.А това от което най-много ме е страх,че наистина на сватбата ще ми диктуват и трябва ли на сватбата си да избухвам.Те са научени да дирижират и ще се забравят и тогава.Какъв спомен ще имам аз.Варианта за плащането сами вече съм закъсняла,но съм убедена,че дори сами да си плащахме,свекъра щеше да си диктува като шеф,както е и сега.

Имате ли алкохолици в родата,защото аз имам 2-ма,единия е от семейството,т.е. по-ще се набива на очи,отколкото ако някой приятел на наша вързаст се напие.Тези алкохолици,нямат мярка,не знаят кога да спрат,не се страхуват,че ще се напият и ще се изложат,затова пият на екс.А след това...пияна тийнеджърка е 100 пъти по-кротка и безобидна от тях.

Явно не съм единствената с ненормални роднини. Ужас, да не може човек да ги покани на такова събитие от страх , че ще изложат цялата рода и ще развалят целия празник  :girl_impossible: И ние със сестра ми трапнем кой какви прояви ще има...  :angry:  :girl_cray2: 

Здравейте, отново съм на линия вече госпожа!
Но те простотиите си остават и май сега почва да се заформя работата! Ама хич не ми дреме! Аз си казвам каквото мисля а пък който както иска така да го тълкува, защото то винаги има такива които не са разбрали идеята!
И да ви кажа, за тези които искат хубав празник без да има предварителни препирни за дреболии. За това което не бях съгласна да направя просто оставих впечатлението, че ще бъде направено, но подлежи на обсъждане. А в деня на сватбата просто отхвърлих това което бях решила, то и нямаше и време за възражения. Пък и кой ще възрази на Булката? Та просто казах Не, с тон не търпящ по-нататъшни обяснения и препирни и продължих. На който не му изнася прав му път ама айде да видим кой ще си тръгне в такъв момент! =]

Честито!!!

Браво за такитката!!! Много е добра! Имаш си две фенки в мое лице и в това на сестра ми!

Чета, чета и така ясно ми изплуваха моите притеснения преди сватбата...
На никой роднините не са с ореоли и крилца .Знам, че има такива,които са непоносими, направо отвратителни  и се молите или да не дойдат или ако дойдат да ги забутате в някой ъгъл и да забравите, че присъстват.
Цялата паника в главата ви се върти около това, че въпросните хора по някое време ще се самоизяват  и ще станат център на внимание.А всички сме наясно, че винаги сред гостите има  "доброжелатели", които само това чакат, за да нахранят не присъствалите с малко клюки и да се "зарадват" каква излагация и цирк е станало.
Родителите, разбира се, че винаги сме на различни мнения, няма как да е иначе...
...и т.н
Подобна главоблъсканица изживях и аз.
В деня на сватбата обаче нищо от това, което очаквах не се случи.
Всичко мина като по мед.
Денят беше слънчев, въпреки обилните дъждове 2 седмици по ред. Всичко гости бяха налице.Нямаше изцепки или поне аз не съм забелязала. И това наистина беше най-приказния ден в живота ми, досега.

Моят съвет е да не се настройвате предварително, че ще се случи това или онова.Няма смисъ, така губите от тръпката и хубава емоция. Аз също загубих доста нерви да се самонавивам.
Желая на всички безпроблемна и незабравима сватба!

Да кажа и аз няколко думи

1.Не разбирам защо хора достигнали зряла възраст на поне 23-24 - 25 години решават да сключат брак и защо някой друг освен самите тях трябва да им финансира сватбата.

2.Пак не разбирам защо и как след като други хора поемат разходите в един момент булката да каже : "Аз съм булката и искам тази и тази рокля",или "Не ми харесва третата братовчедка ,защото е скандалджийка и не ми се иска тя да е на сватбата ".Ами не сте ли чували поговорката Който плаща ,той поръчва музиката.

3.Ако по някаква причина сте убедени ,че друг трябв ада поеме разходите ,а вие да определяте условията ,то тогава ги определяйте  заедно със половинката си ,интелигентно и настойчиво.

4.Не виждам защо и от кого трябва да се срамуваме ако чичо ви се напие ,съблече се гол и започне да се търкаля на пода примерно.Ами да той е вашата кръв ,роднина ,потекло и най-вече ваш гост.Не виждам защо в един момент трябва да се отречем от всичко което сме и да си извадим лъскотиите на показ ,а всичко привидно неугледно да замажем.Тези хора ги има в нашият живот или ги е имало и вие сте избрали те да бъдат на вашата сватба и да споделят с вас този момент.Не разбирам защо точно сега трябва да се срамуваме от тези гости.Сигурна съм също така ,че някои от тези ,които тук наричате пияници,интриганти или луди ви поднесат плик с някоя хилядарка ,чинно много от вас ще понесат всичките им изцепки и лудости.


Бъдете толерантни към хората и не толкова егоцентрични ,моля ви!

fiibi,чета поста ти и се сещам за друг,в който се говореше за роднините и приятелите.За това колко са важни роднините и как трябва да се СЪОБРАЗЯВАМЕ с тяхното мнение,техния вкус и техните прищевки.

Аз мисля,че човек не може да избира роднините си-ражда се и умира с тяхната кръв.

Аз искам да избирам приятелите си,според своята ценностна система.
Знам,че на моя най-хубав ден някой от тях ще се напият зверски,но това са хората които са ме изслушвали и подкрепяли,които са ми давали пари в нужда не защото са ми роднини и не могат да ми откажат,а защото знаят че имам нужда от тях.
Не се отказвам от роднините си,защото нося част от тях,обаче сред гостите ми ще има такива които не са ми подавали ръка.

Не виждам абсолютно никаква логика в това, че като някой ми се пада чичо аз не мога да се срамувам от него!!! Може и да ми се пада такъв, но аз НЕ съм такава и не приемам някой да се напие и да се въргаля. Може и да сме роднини, но не сме еднакви нито по възпитание, нито по ценностна система, нито по образование и култура, така че е съвсем нормално да иммае притеснения за поведението на роднините ни. още повече, че не са много хората, закоито лелята, чичото или пък 19-тата братовчедка са наай-близките хора на тоя свят и едва ли не на тях всичко да дължим. При мен, примерно, не съм имала почти никаква връзка с леля ми и семейството и и ще я поканя само заради баща ми. И дали ще ми донесе плик с пари или не не ме интересува. А за поведението им ще съдя, както ми идва отвътре!

Ние избираме приятелите си, не роднините си и ако по нещо може да се съди кой какъв е, то определено са приятелите. не мога дори да си представя някой да види чичо ми пиян и да реши, че и аз съм същата стока, защото ми се пише от родата  *crazy* Абсурдно е!

Amelia ако не е достоен да ти бъде роднина и да бъде част от твоят живот Не го кани на сватбата си


Ако си ми следила правилно мисълта тя продължава логично,просто си прочела половината ,а си цитирала цялото изречение.

Когато става дума за сватба, не винаги има възможност да се съобразяваме единствено с нашите желания. А и не ми се водят безкрайни спорове защо не искам да присъстват и т.н. По-леко ще е да треперя за възможните изцепки, отколкото да водя тази епична битка, която ще доведе до влошаване на много отношения.
Предполагам това не е само моето положение.

Amelia,всеки средно-интелигентен човек е наясно,че ти не си родила,отгледала и възпитала чичо си.
Неговото поведение или на който и да е друг от родата ти не е определящо за това какъв човек си ти.
Бъди сигурна,че новото ти семейство вече те е претеглило като човек.
Зареди се с повече оптимизъм!

"Не разбирам защо хора достигнали зряла възраст на поне 23-24 - 25 години решават да сключат брак и защо някой друг освен самите тях трябва да им финансира сватбата"

Тук не си права, да хора в зряла възраст сме и създаваме собствено семейство, поемайки всички отговорности оттук насетне, но обикновено до този момент сме се занимавали с обучението си и начални стъпки в кариерата, т.е. предполага се, че нямаме кой знае какви спестявания, за да финансираме сватбата си. Ако родителите ни имат възможност да поемат разходите, без това да ги затрудни, не виждам защо да не го направят вместо ние да затъваме в дългове и заеми. Пък и да не забравяме, че това е голям празник и за всеки родител. И мисля, че те трябва, въпреки това , да се съобразят с твойте изисквания, та това е вашият ден, те са минали по този път и ако искат да ти доставят радост и удовлетворение ще ти угодят. Разбира се винаги остават въпроси, при които да се търси комромис и от двете страни.

Ние искахме да си платим сватбата сами,с цената на това тя не се състои тази година,а другата,но ни беше отказано категорично.Един месец преди сватбата се оказа,че идеята ни не е билатолкова лоша,но вече беше късно,хората бяха поканени,т.е.ние бяхме заблудени.Никъде не съм казала,че някой е длъжен да ми помага,казвам,че някой трябва да си спазва обещанията,особено,когато става въпрос за толкова голямо събитие.  А и мисля,че на почти всички в поканите ни пише:...Ние и нашите родители имаме удоволствието да Ви поканим..."

Едва ли има много млади хора в България, които на тази възраст биха могли да си позволят, без заеми, 10,000-15,000лв за сватба, след като са или все още студенти, или туко-що завършили. Пък и не само в България, това важи навсякъде. И какви са тези родители, които ако имат възможност, няма да платят за сватбата на децата си... (вярно е, че не всеки има възможност, ясна ни е каква е българската действителност)... но според мен за повечето от тези, които могат да го направят, това би било голяма радост.

А колкото до въпроса с гостите, на нашата сватба сме поканили 80% приятели и колеги и 20% роднини. Не мислихме, че има смисъл да каним хора, които не сме виждали от 10 или 20 години примерно. И родителите ни бяха напълно съгласни да поканим само най-близките, тези с които се събираме всяка година по празници например. И ако знам, че ще има хора, които биха направили циркове, изобщо не бих ги поканила, особено ако става въпрос за някакви си далечни роднини...
А ако някой си направи устата, че не е поканен, просто кажете, че правите малка сватба с най-близките и толкова... Според мен никой не трябва да се чувства длъжен да кани родата до 9то коляно  =]

Съгласна съм, че на 23 ти е рано да имаш излишни 7 000 и половинката ти толкова за да си направите сватба. Обаче, в наши дни не е задължително да сте женени за да бъдете заедно. Нашите кумове, като разбраха, че ще си имат бебче си подписаха със свидетелите и родителите, половин година след това си купиха жилище, смениха му дограмата, купуват си мебели и си гледат бебчето. И са убедени, че по-нататък ще си направят купона. Има примери за момичета, тук, от форума, които си правят сватбата с 10-тина годишни деца, защото сега е дошъл моментът, в който те сами ще си я финансират. Съгласна съм, че това е една много хубава глезотийка, която всяка жена заслужава да си позволи, но, има много по-важни неща от  нея и си е глезотийка в нашата действителност.
 Да, мама и тати, обикновено, държат да има сватба и тя да е подобаваща, няма да се излагаме, колко пъти ще се жени детето!, но всеки трябва да си прецени дали ще се чувства комфортно да позволи на  родителите си подобно нещо. Аз бих поискала за да си купим жилище, но не и за сватба.
 Обаче за обещанията съм твърдо съгласна. Когато си казал нещо - изпълняваш, каквото и да ти струва. Да си си мерил приказките!

Ми момичета,това май е и мал шанс.
През ноември ще навърша 24г.
Преди няколко години една приятелка ме убеди да работя в един огромен хотел в Сл.бряг.
Не съм си представяла,че могат да се правят такива пари. ohmy
Като сервитьорка съм си ходила със 100лв бакшиш на смяна.Работата е невероятно изтощтителна,отслабвам с 5-7кг през първия месец.
В края на сезона,(след като живея на квартира и се храня само по заведения и пътувам през 2 дни)имам 10 хил.лв като спестявания.


С родителите ще си поделим разходите,но не на три равни части.
Ние ще платим украсата,поканите,халките,дреболиите.
Тяхна основна грижа са ресторанта,фотото,ди-джея,нашето облекло.
За тях е удоволствие да сбъднат една мечта,която е и тяхна!

Не мисля, че родителите са длъжни да финансират сватбата на децата си.Не всички имат възможност да помагат.След като си решил да си самостоятелна семейна единица трябва и да можеш да носиш отговорност.

Напълно съм съгласна с теб. @}->--

Смятам,че съм самостоятелна семейна единица,която работи за да плаща образованието си с надеждата,че няма да съм сервитьорка цял живот.Работя за да обзаведа жилището си така както искам;за да купя дърва и да ми е топло през зимата.Работя за да не се оплаквам като братовчедка ми,че нямам пари за обувки.
Бях твърде глупава да се обвържа твърде рано  и през последните години правя всичко по силите си за да докажа,че мога да бъда самостоятелна семейна единица,която може да носи отговорност.
Мисля,че ако родителите ни трябваше да потъват в дългове заради сватбата ми,нямаше да им го позволя.Просто нямаше да има сватба.
Мисля,че бих потънала в дългове за да направя празника на детето ми по-красив,за да остане един спомен по-наситен,по-контрастен.

Какво има да го нищите още това не ми е ясно??? Айде всеки да се изреди да пише колко получава и тоалетна хартия ли си купува или си обзавежда апартамента. Вижда ми се много грозно да се изтъква така кой колко получава, колко сме велики и видите ли, ние сами ще си направим сватбата, за да не натоварвам майка си, а останалите как не ви е срам, някакви дечица тръгнали да се женят. сами не могат торта да си купят и т.н. И на вас - "самостоятелните семейни единици" не ви прави чест да говорите така!

Хората сме различни, с различни виждания, възприятия за нещата, родови традиции и т.н. има и хора, чиято сватба е изцяло поета от родителите им и така смятат за редно. Други сами си финнасираме сватбите и още хиляди варианти между тези два полюса. Какво има да го говорите още?

Именно различни сме и всеки има право да изкаже собственото си виждане по въпроса.Аз тук изтъкване не забелязах...Не виждам причина да се палиш толкова.

Абсолютно подкрепям това изказване.
Няма нужда сватбата да е 10 - 14 хил ,ако не можеш да си го позволиш.Ако родителите решат да помогнат то нека бъде с някаква част ,но толкова,че да не получават правомощия да определят кое и кого и т.н.
Парите наистина нямат никакво значение.Незабравящата се сватба обаче май се забравя ,защото хубавите моменти в живота продължават да се нижат и да ни правят щастливи.
Нашата сватба беше 3500 лв през 2006.за някои може да съм била смешна или грозна булка,но за себе си бях най-щастливата.Сватбата е собствено финансирана от военен и управителка /без да споменавам доходи/.Сега доходите н са 10 пъти по-високи ,но бих имала същата сватба и същата рокля за 110 лв.

Просто исках да кажа,че не може да вземаш и да определяш условията.Няма такъв житейски закон.

Колкото до Amelia,мила тук наистина сме хора с различни възгледи,а в тази тема те просто се сблъскват,става интересно и няма Ох Ах!

когато някой друг плаща мисля че от ъважение първо до него трябва да се допиташ...няма нищо лошо родителите ти да ти платят сватбата...важно е отношениетои чувството на благодарност...после младото семейство може по всяко време да се реваншира по разьличен начин на хората които са му помогнали :girlhide:

Защо спорите не мога да разбера?? Всички имаме различни доходи и живеем по различен начин - някои самостоятелно, други не!
Аз мисля, че и малко се измества темата  и започнахте да разисквате кой колко пари изкарва и колко е самостоятелен, колко му струвала сватбата и как си обзавел дома,  а темата е:
"Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло"..не ли това малко по-различно, от това което вие пишете?
Консенсус няма да постигнете, само се заяждате излишно.

Не съм искала да обидя някого,да се заяждам и не бях права да цитирам конкретни цифри.
Исках да нарисувам живота си и да обоснова решенията си.
Полемиката беше интересна,дано модераторите да ни простят отклонението.

"Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло"..

Аз съм модератор и мисля,че сме по темата.Нищо лошо не виждам в спора,който би могъл да бъде гардивен.В края на краищата това,за което говорим е първоначалото,а именно това е причината да си зададем въпроса.....как да опазим вълка сит и агнето цяло?

Аз не мисля,че тук някой е обсъждал доходите си с цел да се покаже.Просто комуникираме и се подкрепяме с цифри и факти.Няма по стойностно за мен мнение от подкрепеното и издържаното.Ей това вече е  :offtopic: .Въпроса ми е за друга тема,но все пак:Защо винаги се настървявате и отхвърляте различното мнение?Искате всичко да е идеално само да вземате и някой да ви е длъжен само защото ви е родител?

Не е така, както казваш. Просто има много различни случаи и ситуации, в които кандидат-семействата попадат, понякога дори без собственото им желание. Тредно е да се угоди на всички покрай сватбата. Понякога нито вълкът е сит, нито агнето е цяло.

А за това, че младите трябва да се съобразяват с желанията на родителите си, ако те дават парите - спор няма, именно затова и не съм писала по този въпрос в по-предишните ти мнения. Не може ти да си нареждаш, ама друг да дава парите.

Аз съм  съгласна с Фиби.Ние решихме, че можем да пристъпим към сватбата в момента в който и двамата бяхме абсолютно финансово независими от родителите си.Наистина независимо от това, че казахме, че сами ще си поемем разходите и че не сме им искали и стотинка те настояха да дадат пари, защото сме техните деца.За мен това не е правилно, но трябваше да водя голяма война и не ми беше до това.Шапка свалям на свекърва ми и на майка който нито за секунда не наложиха мнението си за сватбата.Е веднъж майка се опита за разпределението в ресторанта, но аз постигнах моето си.Не сме имали проблеми с броя на гостите нито с каквото и да е от страна на родителските тела.Но и да си кажа самочуствието ни беше друго когато знаехме, че дори и да не ни дадат пари ние си правим нашата сватба.

Сега имам пред себе си един много интересен пример как хора нямащи пари искат сватба със 150 човека.И как се теглят заеми и то големи и разни подобни неща, защото (извинявам се предварително за израза) цялото село трябва да разбере, че моята щерка се жени.Сори не го разбирам.Аз съм свикнала да скачам според тоягата и ако моята тояга е по на ниско от 150 човека то тогава каня по-малко.

И наистина момичета тук се изказва мнение.Както са казали умните хора "В спора се ражда истината".Не се убиждайте и цупете и не се палете прекалено много.Хора много и всеки от тях си има мнение  ;)

Не мога да разбера какво точно имаш предвид с това твърдение... Та нали да си родител означава да се грижиш по най-добрия възможен начин за децата си, да ги подкрепяш и да им помагаш (според възмошностите си разбира се). За повечето родители, които имат възможност , е голяма радост да помогнат на младото семейство, и не виждам абсолютно нищо лошо в това... даже ми се струва редно (и пак казвам - който може!). Според мен това е една много хубава традиция и се надявам някой ден ние да можем да се погрижим по този начин за нашите деца. 

Амелия, Кристал, напълно ви подкрепям. Ние сме самостоялни - изплаштаме апартамент, нов автомобил и не искаме от родителите си пари за ежедневни разходи, но родителите ще ни поемат разходите, защото имат възможност, а покрай лизинга на автомобила и апартамента на нас не ни остават кои знае какви спестявания. Има много "кандидат семейства, които живеят при родителите на единия от двамата - еми тогава е много по-лесно, ток, храна, парно всичко се дели и остават парички за спестяване.

Много се е разгорещила тази тема  :girl_impossible:
При нас нещата са сравнително уравновесени. Разходите се делят приблизително на 3, е в последния момент се появиха още 15 човека, незнайно от къде, но нямам време да се ядосвам. Просто предупредих и двете страни, че ресторанта е пълен и следващите ще трябва да са в коридора.
Ние направихме така, че казахме колко места има в ресторанта и колко са нашите приятели и останалите места оставихме родителите да си ги поделят. Съотношението беше 90 места = 30 приятели + 2х30 роднини, видя ни се ок.
Е сега има както казах 15 отгоре, та имахме малко мъмрене и с това се размина. С една дума всичко минава сравнително безпроблемно. Незнам защо са тези големи дискусии около финансите. Да, булката и младоженците са най-важните хора в този ден и роднините не трябва да ги пренабрегват. Да, нашите традиции казват, че те трябва да платят сватбата. Но в днешно време всичко е различно и според мене най-важно е да има баланс между това което искате от родителите си и това, което очаквате от тях  *THUMBS*

Да, идеята е в баланса!
То това е най-тежката задача за всички нас!
Аз понеже откъм баланса съм като слон в стъкларски магазин, затова доста внимавах в началото и подлагах на анализ всяко мое мнение и всяко родителско такова. В крайна сметка стигнах до заключението, че когато едни хора са дребнави и лесно се докачат за щяло и нещяло ако щеш на челна стойка да се обърнеш пак ще си кофти! Затова си приложих терапия от типа: "Аз съм най-...." и просто престана да ми пука в един момент.
Относно финансовата страна на проблема: Ами и аз бих искала да имам възможност да си платя масрафа, както се казва, ама нямам. Затова пък мама и тати имат, неговите също! Въпреки че сме хора на възраст в която би трябвало да можем, уви! Затова пък не смятам, че когато родителите плащат трябва да се чувстваме като кукли на конци. Защото както плащат ако вземат прекалено много да искат, просто ще имат сватба без младоженци накрая, нали?
Така, че усетете момента момичета и действайте с желязна ръка в кадифена ръкавица! Иначе никой няма да ви чуе! А ако и така не става уклончивите отговори са най-добрата защита, защото оставят вратичка да правите каквото искате!

Не намерих по-подходяща тема... имам нужда от идеи!

С бъдещия ми съпруг не можем да измислим как да направим сватбата си така, че и вълкът да остане цял и агнето да е сито. Искахме да се оженим без роднини и приятели, само с кумовете. Такива хора сме, че навалицата ни напряга. Искахме да се оженим на интересно място и да правим някакви различни неща от традиционната сватба. Не сме и фенове на популярните традиции с взимането на булката, "купуването и", ресторантските ритуали и т.н. Някак тези неща не са ни ценни и не са ни на сърцето и с най-голямо удоволствие ще ги пропуснем. Ще кажете, ами оженете се както ви харесва. Само че най-близките роднини (членовете на моето семейство имам предвид) като разбраха какво сме намислили, реагираха много... хм, как да се изразя... емоционално. Пък те не са хора на истериите. Просто наистина, наистина ужасно тежко го приеха, един вид, че ги изхвърляме от живота си в такъв важен момент. Но те мъкнат прекалено много "багаж" и очаквания със себе си. Обсъждажли сме традиционния вариант на сватба и всеки си налага своите представи и желания и е невъзможно да направят копромис. В някои моменти даже си задавах въпроса: "А кой ще се жени всъщност?", защото като че ли мнението на булката и младоженеца нямаше никакво значение. Ако пък ние направим компромисите само мир да има, ще преживеем най-неприятната за нас сватба. Намеси се и неприятният израз, дочут зад гърба ни "който плаща, той поръчва музиката", което не очаквах точно в нашето семейство и окончателно ни отказа да правим каквото и да било, за когото и да било, и то на чужди разноски. Малко бавно и трудно ще съберем парите за голяма сватба, както роднините биха искали да бъде (може би ще бъда една чаровна поувяхваща булка тогава  :girlhide:), пък и няма да ни се откъснат от сърцето при положение, че жилището ни крещи за ремонт. И дотук стигнахме - не можем да измислим какво да направим и как да стане. Като за начало сме стартирали каса "сватба" и никакви планове, които са приемливи. Ако трябва да проявим благоприличие, минимумът хора, към които трябва да покажем уважение, като ги поканим на сватбата, са горе-долу около 60 човека. Това са само роднини първа линия (голяма рода, какво да правим  =]) и най-най-близките приятели. При толкова хора не виждам как ще се избегне: ресторант (тайно мечтая за някакъв кетъринг на открито като компромис, защото не понасям ресторантите), организация отдалече (пък аз искам като стана в понеделник и видя прогнозата за времето, да кажа, че в събота ще се женим), музика (т.е. ди джей, който да забавлява народа), фотограф поне, алкохоли, цветя и прочее простотии на сватбения бизнес. Сигурна съм, че дори с всички да се съобразим, недоволни пак ще има, а жестът от наша страна няма да бъде оценен.

В моменти на садизъм си представям, как каним само най-близките да присъстват на подписването и после няма нищо, ей така, да им е гадно, задето провалиха сватбата ни. Но това е изключено да стане, защото ги обичам и няма да им го причиня (и на себе си също).
В други моменти се разнежвам и решавам да направя всичко, за да щастливи всичките ми близки и така, докато не се сетя за детайлите и точно какво ще трябва да изтърпя, съобразявайки се с тях. Просто ние с моя мъж сме много по-различни и в разбиранията, и в ценностите от другите хора в семейството ни, дето се казва, на двата полюса сме и оттам произтича всичко.

Знам, че във форума влизат всякакви хора, включително и такива, които не пишат, такива, които са организирали нестандартни сватби, булки, които са имали подобни проблеми... имам нужда от повече мозъци, които са врели и кипели в какво ли не и приемам всякакви идеи, пък дано накрая да измислим нещо.
Много ми е трудно да пусна този пост. Но много време минава, а нищо не се променя, нито пък измисляме нещо.

Мдаааа,въпросът с роднините е труден.Ние пък поканихме само няколко приятели,двете майки и един брат.Без роднини.Така нямаше сърдити роднини защото нямаше едни поканени едни не.Да се сърди който иска.Все пак ние се жениме и имаме право ние да си решим.Да за плащането и музиката-точно поради това ние си направихме малка сватба по нашите възможности и за наша сметка.Трудна ти е задачата щом си решила да се съобразяваш с роднините.Съветът ми е-не прави компромиси със собствената си сватба и яна прави така както ти и половинката ти ще сте щастливи.Роднините са се женили вече,сега е ваш ред и е редно да го направите както вие искате.Сватбата е нещо което не подлежи на поправка и повторение и не е добре да съжаляваш после цял живот.

Nebulka, много ти е неприятно положението. Първо, защото явно не искаш да нараниш хората, които не те разбират, но на които държиш. И второ, в моята глава е още по - тежко, защото аз наистина не те разбирам. Аз исках сватба заради бялата рокля, пък да облека бяла рокля трябва все пак да събера публика ;), иначе къде отива удоволствието. Но си мисля, че спокойно можете да организирате нещо неофициално и леко като тържество. Или пък, кажи "сватба за 60 човека, тези наши приятели трябва да присъстват, оправяйте се, аз само ще одобрявам" и двете мами да се заемат. Пренебрегваш сватбените украси, само по букет цветя, примерно, пренебрегваш писмени покани и подаръчета за гости, които са си сватбени простотийки и ако не ми се ръкоделстваше хич нямаше да клекна на родителското тяло, че са важни. Ако пък, ти е толкова неприятна данданията (което някакси вътрешно не мога да го повярвам, защото това ще са 60 човека, които ще ти се усмихват и ще ти казват, че си най-хубавата булка и ще искат да се снимат с теб и всички минувачи ще ти се радват) просто казваш, "или мирно и тихо, или изобщо няма да подписваме, ще си живеем така".
 Пък ако им обясните колко ви е неприятно, би трябвало да не държат да ви тормозят само заради "какво ще кажат хората"

 Мила Nebulka, много съжалявам, че ти се случват подобни неща  :'( Бих ти предложила следното. Не разбрах дали сте подписали, но ако все още не сте. Съберете най-близките роднини, нека помагат финансово щом имат желание и организирайте един хубав тържествен ритуал на подписване, по възможност изнесен. Едва ли ще сте повече от 40-50 човека. После обяд или вечеря в красив ресторант с най-основните ритуали. Е, няма как да не са доволни ;)
 А сега за вас двамата- направи го както го описа. В един хубав ден се събудете и решете:отиваме в едно чудесно манастирче или църквичка далече от населени места, сред природата. Само двамата с кумовете. Ще имате момент единствено за вас, без шум и суетня.
 Но и kali_gali, и pebbles, са прави. Сватбата ви е една, няма да се повтори, вие двамата сте най-важните @}->--

Nebulka, как те разбирам само... Нашия случай беше много по-различен, но общото между мен и теб е, че аз направих, а ти евентуално ще направиш нещо, което не искаш. За мен това беше "взимането ми", което не исках от цялата си душа, но се съгласих на него само и единствено заради родителите на съпруга ми. Тоя половин час нагнетен с отрицятелни чувства направи така, че да не искам да си спомням за сватбата ни  :( Идея не мога да ти дам, но съвет, да. Не прави нещо, което не искаш. Рискуваш сватбата да се превърне в кошмарно изживяване, каквата всъщност не е идеята.
Ако направите както искате, само с кумувете, пари реално няма да ви трябват (освен съответните такси). Защо не се ожените по този начин? На родата ще й мине  :girl_wink:
След моя горчив опит от "най-щастливия ден в живота ми", компромиси не правя!

Nebulka, много добре знам за какво говориш мила.
Нашата сватба дори щеше да е без родителите, само с най-близки приятели.А родителите и най-близките роднини да се съберат на годежа като ме вземат. Просто те сами така са си го направили.

За това започнахме сами всичко да организираме, без никой нищо да знае и след свършен факт да съобщим на всички. Само дето при мен нещата така се стекоха, че сватба няма да има вече. Но малкото хора, които разбраха в това число и бабата на бившия........знаеш как са реагирали.

Важните сте само вие. Това е вашия ден. Ако ще дори и родителите и близките ви с години да не ви говорят заради това. Те грешат и те губят в случая. И после ще осъзнаят грешката си.

Горе главата, момиче и следвай мечтите си! Направи го както си мечтаеш!Ако цял живот ще угаждаш и съобразяваш с околните....къде оставаш ти в случая?!?!Много е трудно. И с него на моменти сме спорили, защото единния се размисля за момент.....но после пак сплотено следвахме мечтата си. 

Ако имаш нужда да поговориш с някой или имаш по-конкретни въпроси, не се притеснявай да ми пишеш.  :gu6:

Благодаря ви за подкрепата, момичета!  @}->-- Предполагам, че ще трябва да мине много време още, за да проверя кое колко наистина "тежи" и "струва" за мен - и отношенията с едните, и с другите, и ценността на самото събитие...

lionelsa, съжалявам за сватбата ти! Не мога да ти кажа "не се отказвай", някой път това не е вариант. Поне бъдете щастливи и здрави заедно!

KlaraFina, наистина си права, предпочитам да не правя сватба, отколкото да не искам да си спомням за нея. Съжалявам, че така ти се е случило! Сигурна съм, че ако не намеря компромисен вариант и накрая вземе да ми писне, ще пожертвам чувствата на родата, но не и нашите.

michelle, права си, че няма да се повтори. Това е - моментът е важен, макар и кратък. Това е много важен символ за повечето хора, макар и да не си дават ясна сметка всички.

pebbles, много ясно усещам булчинската емоция и как тя се усилва от емоциите на близките, които ти се радват. Аз съм обаче по-различна. Пак ще имам рокля, но само и единствено за собствен кеф. Моят кеф не изисква присъствието на публика, даже точно обратното. :)

kali_gali, и аз съм си мислила за това - родителите, в къщи на някакви хапки с нещо след подписването и така.

Нещото, на което ме е яд, е че съм се запънала "сватба, та сватба". Имам предвид подписване, не тържество. Аз не съм си мечтала никога за това, как ще съм булка, нито като дете, нито като възрастна. Нито рокли са ми били в главата, нищо. Не съм се сещала и не ми е било нужно. В осмата година от връзката и съвместния ни живот, с моя мъж преживяхме кратка и много тежка криза в отношенията, най-тежката от всички, които сме имали, от която навлязохме в следващ етап. Сега отношенията ни са по-различни, още по-хубави от преди, любовта също нараства през всичките години все повече. Имахме разминаване в мненията по централни въпроси относно общото ни бъдеще и когато най-накрая се разбрахме, сключването на брак ни се стори естествено продължение на развитието на връзката ни. Всъщност сключването на брак за нас е силно символичен и крайно интимен акт, като се има предвид, какво породи това решение. Освен това ние не се целуваме пред други, не демонстрираме чувствата си публично. Сега, ако на подписването се довлекат 60 човека, за мен това ще е равносилно да правим секс пред цялата рода. Сключването на брак си е нещо само между нас. Но точно на това искат да присъстват. И естествено, това никой не го разбира, и надали иска да знае изобщо. И точно защото гражданското подписване има такова символично значение за мен (оказа се и за него, пък аз не вярвах), така се запънах. Иначе какво, почти десетилетие живеем без брак, какво ще ни стане, ако така продължим? Нищо няма да стане.

Nebulka човек живее един живот и при това много кратък.
това е твоя живот, живей го , както искаш, твоята сватба-нека бъде както го чувставаш.
 и извинявам се много, но поведенеито на близките ви не го разбирам, на нас никой не ни се е месил, просто родителите ни уважиха изцяло нашите желания, никога не се намесиха, не казаха нищо, както го искахме, така го направихме.верно че всеки родител иска да се порадва на детето си и сигурно си е представял голям и хубава сватба, но ако наистина обича детето си и иска то да е щастливо ще постъпи така, както детето му иска.
не се съобразявайте , направете нещата, както ги виждате. а те ако много искат да ви събират после , след сватбата ви, нека се съберат всики роднини, да си организират те едно събиране, както си го представят и да си го платят , ако искат.
 ти си решаваш разбира се, но това е моя съвет

Аз днес четох, после мислих и се сетих как беше при нас, после пак четох и така :)

Общо взето те разбирам :) и бих ти казала направи това което искаш.Ако двамата искате да подпишете само скумовете направете го.Без родителе без приятели без роднини просто го направете.Станете една сутрин и го направете.Все пак това си е вашия ден и трябва да бъде такъв какъвто искате.Не казвайте на никой после само им заявете, че сте сключили граждански брак.

Малко надалеч, но мпята майка реши, че трябва да ми дава съвети за сватбата, то нейните съвети в заповеден вид братче.Та аз един ден и казах, значи когато тя е била булка свекърва и е направила всичко и тя нищо не си спомня от сватбата, а и повечето хора не ги познава даже, сега на мен ми се меси ми я да се сети и да се спре.След няколко разговора между двете ни нещата се пооталожиха, но преди това исках да зарежа всичко и да избягам на далечен остров така се чуствах.

Късмет мила и дано успееш.

Nebulka Защо просто не резервирате хубаво хотелче на място което харесвате и да организирате една изненада на най близките ви роднини ! Появявате се в рокля и костюм и обредничка на някоя поляна и едно малко тържество и така ще им мине и няма много да се сърдят ! Просто кумове ,родители и малко приятели ! Колкото повече го мислите толкова по сложно става . Никога няма да угодите на всички ! Измислете повод как да закарате роднините ,а приятелите са лесни !  *THUMBS*

NINA STYLE, идеята ти е много хубава, но както казваш, никога няма да се угоди на всички. Проблема да такъв тип родители е, че цял живот са живяли с някаква представа, за това как ще се ожени дъщеря им и такива сценарий хич не ги устройват. Да не забравяме и момента с "показването", който за съжаление, при нас беше много силно изразен.

Абсолютно си права ! Като съдя и по моите родители просто ще им прилошее ! Като се замисли човек не е лесно ,защото и аз съм майка и сигурно няма да ми е приятно ,ако не присъствам на такъв важен момент . Каквото и да кажем , *THUMBS* момичето най добре си знае как се чувства и как ще нарани хората около себе си с една такава постъпка . Оф много е сложно !

KlaraFina, право в десятката. Въздържах се да го кажа, но момента с показването взе превес и това беше, което ме обиди най-много. В един момент, обичната ми майка, заради която се прежалих да правим сватба и тук, освен където бяхме решили, за роднините и приятелите, заяви, че не може да покани еди кои си, които са и близки, разбирам това, защото те били с еди какви си разбирания и не можели да приемат, че на сватбата няма да ядат еди какво си (ние имаме изисквания). Очевидно има два варианта, които не вденах преди този разговор, единият е, че родителите правят сватбата, плащат я, или част от нея и канят хора. Другият вариант, който остана, родителите са само гости, без право на власт в случая. Но в онзи момент, тя дори не помисли, какво искам аз, аз как се чувствам, а мислеше само какво ще кажат някакви нейни приятели. Това ме обиди тогава. Но не й се сърдя. Разбирам времената, в който е живяла и всичко, което се е случило в живота й, за да разсъждава така. Предполагам, че вътрешният ми конфликт се състои в това, че еднакво ясно чувствам и нейната позиция, и своята, и не мога да взема някое крайно решение. Но вашите мнения ми дадоха ценни идеи, а другото оставам на времето и интуицията си, че когато дойде моментът, вероятно ситуацията ще е различна и ще ми се разкрият неподозирани дотогава възможности. Оставам оптимист. А и поне си излях душата, както се казва. Благодаря ви за подкрепата!

Може би най-много ме плашат думите на мъжа ми "сега искаш много, но като дойде, може да се разочароваш. Може изобщо да не е това, което си си представяла." Не искам да се разочаровам. Може би изобщо трябва да мина над тия неща.

Nebulka, идея за оправяне в тази трудна ситуация не мога да ти дам. Не мисля, че някой може да се постави изцяло на твое място, сигурна съм, че ние чуваме само за една много малка част от това, през което ти преминаваш... Мога да ти кажа само едно - на роднини, близки, приятели и дори псевдо-приятели винаги можеш да намериш сили да простиш. На себе си обаче да простиш е много по-трудно. Напълно подкрепям казаното от KlaraFina. Ако сега, в този така важен за вас момент - моментът на вашата сватба, когато ще се вречете един на друг завинаги - ти се опитваш да направиш всички останали много щастливи, всички без вас двамата, мисля, че това обезсмисля цялата идея и святост на това събитие. Мила, не робувай никога на чужди амбиции, по-тъжно от това няма. Пожелавам ти от сърце да намериш силата и волята, на правилното място и в правилното време да застанеш смело зад единствения човек, който има право да диктува живота ти - ТИ!

Права си Ариел!  @}->--

Nebulka, като чета и се сещам за някои моменти от подготвката за нашата сватба. Единия от които ясно се запечата в съзнанието ми. Майка ми принципно не се месеше в подготовката, може би защото доста от идеите ни съвпадаха, даже моите и идваха в повече но си мълчеше до момента в който трябваше да се решат шаферсктие рокли. Да не навлизам в подробности, но финалната реплика която направо ми подейства като шамар беше: "Коя си ти че да казваш как ще са облечени шаферките?" Направо онемях. После ми се извинява 5 пъти поне, но казата дума боли повече от физическа рана. Смя ми се през цялтоо време че исках да подготвям сватбата по от рано, като накрая така стане че аз от чакане да не е прекалено рано забравих някои особено важни неща за самата вечер. Отстрани всичко изглеждаше супер, но вътрешно аз си знам какво ми липсвало. За това се радвам че не направихме църковен брак, защото сега ще имам шанса да направя сватбата каквато на мен ми се искаше...

Мисълта ми е че е хубаво да се съобразиш с родителите си, те са живели за този момент толкова години, но направиш ли този компромис вътрешно никога няма да си спокойна и ще си мислиш че си искала това или онова, но заради някой друг не си го постигнала. А това е най-гадното, да съжаляваш за нещо минало. Да не се отпускам повече в приказки, че мога още много да говоря...Но имаш един живот и той си заслужава да бъде живян по начин, койо няма да те кара да съжаляваш за нещо минало някой ден...

Прави това, което ти казва сърцето, не се съобразявай с никого, това е твоят ден!!! Ти си булката, ти си центъра, затова не цепи басма на никого. Аз така направих, понеже знам що за стока е майка му и още в момента, в който й съобщихме за сватбата и казах, че не желая въобще да се обажда, с моите родители постъпих по същия начин, и затова ми беше много спокойно през тези пет месеца от подготовката. Успех *THUMBS*

Nebulka, наистина си в кофти ситуация. Не можеш ли да попиташ семейството си, родата и изобщо всички, които ви обясняват каква да бъде сватбата ви, кое е по - важно за тях, щастието на децата им или техните претенции. Мисля, че когато родители и роднини започват да се бъркат и да налагат мнението си просто не се замислят над този въпрос. Ако хората около теб са разумни и им го поставиш по този начин мисля, че ще им светне и няма да те натоварват със сценарии, които биха ти били неприятни. Та нали родителите твърдят, че са щастливи, когато децата им са щастливи.

Ние с милото например още не сме казали на родители и роднини, за да не се бъркат, а спасителната идея, която ми хрумна, ако родителите му решат да "подреждат" кое как да бъде, понеже от моя страна няма кой да се меси, ще им предложим да ни организират следсватбено парти с всички, които не са могли да си поканят и в ресторант, който им харесва на тях. Така избягваш и момента с плащането и музиката. Това е добър компромис, ако съвсем няма как да убедиш фамилията, че вашата идея е по - добра. Но моят съвет е да не се отказваш в никакъв случай от своето виждане. Няма смисъл сватбата ти да се превръща в наказание и просто да трябва да я изтърпиш. А недоволни винаги ще има. Неизвестно защо, но е така. Каквото и да направиш няма да избегнеш, "ама сега защо това така, защо онова иначе". Затова смело напред.

Аз и милото също се ужасяваме от големите дандании и не се чувстваме комфортно, затова, въпреки че съм сигурна, че ще има революция, сме свили сватбата до най - близките ни приятели и родителите с братчетата ни. Не мисля, че е проява на неуважение. Странно е да се слага знак на равенство между "не мисля като теб" и "не те уважавам".  Все пак, това са ти най - близките хора, но вие съвсем не сте идентични личности.

Аз за такъв вариант не се бях сещала. Дори ще е много по-емоционално за всички, защото ще има снимки за показване и много разкази на хубави моменти и самата сбирка ще стана много приятна  :bravo:

При нас предложението беше те да организират годежа с който и където им хареса. А когато ни "дойде в повечко" нещо, милото щеше да ме открадне, без никой да разбере. Нали булка се откупува, или краде. Така хем те доволни, хем ние с резервен вариант, за да си опазим нервите  *THUMBS*

Nebulka милка ,направо  :'(
Както и да го мислиш не можеш да угодиш на всички, все на някой нещо няма да му хареса. Аз също съм на мнение, че вие младоженците сте най-важни, това е вашият ден, това ще са вашите спомени, направи си сватбата както я чувстваш и както си я представяш, стискам ти палци да откриеш най-добрия вариант.
Моя мъж има 12 първи братовчеди, ако трябва да поканим всички заедно с майките и бащите им направо  *crazy* ми то аз повечето не ги познавам, а и нямаме финансова възможност, да каним всички. Моя баща също искаже да се поканят някакви съседи с които са си приятели, но ние категорично отказахме още преди да му се е затвърдила тази идея :\ Така или иначе е ясно,че ще има много сърдити, но вкрайна сметка важното сватбата да бъде весела и ние да сме щастливи, а не да се чудя кои са хората на сватбата ми  :[

Това с голяма рода също е част от проблема, както при Пепче. Роднини много, половината са близки като родители, а с другата изобщо се виждаме през няколко години. Ама как да не ги поканиш, като те канят винаги.  =] Абе отказвам се да го мисля, няма да се женим засега и така. Като мине време, ситуацията ще се промени (надявам се) и дилемите или поне някои от тях ще изчезнат от самосебе си.

Nebulka, ако чакаш ситуацията да се промени, никога няма да се ожените. Относно голямата рода, на нас с милото и от двете страни роднините са много, просто когато ме канят хора, с които се виждам само по сватби, аз не отивам и така и те не могат да претендират за моята. На сватбата на братчето на милото седяхме на една маса с негов първи братовчед, с когото не са се виждали доста време и единствените реплики, които си размениха през цялото време беше "Еми как сте?", "Какво си правите?". Добре, че най - добрият му приятел беше с нас на масата, че имаше с кого да си говорим. Е, за какво ти е такова нещо? Само, за да угодиш на този и онзи? Хващайте се, организирайте, после всички се поставят пред свършен факт и, ако искат, да ритат. Който ви обича и уважава, няма да ви мрънка, а ще ви се зарадва. А родителите ще се поцупят ден - два и ще им мине.

Ох, да ви кажа чета и умът ми не го побира! Не мога да разбера как има хора, които държат да си налагат мнението за всичко. Защо хората приемат живота на другите толкова лично, като че на тях самите няма да им е неприятно някой друг да им се меси. Как може да се налагаш при положение, че това е най-важния ден в нечий чужд живот (пък било то и на близък човек). Който както иска така да си прави сватбата, всички сме различни, имаме различна представа за нещата и за всеки случай по отделно.
Аз например проблеми с роднините нямам, защото отдавна съм си извоювала самостоятелност, но пък трайно си развалих отношенията с една прителка (тя толкова ми е била приятелка де), която постоянно ме критикуваше за решенията, които вземам и постоянно ми налагаше нейните виждания с доста агресивен маниер, ще кажеш, че нея нещо я интересува, тя даже няма да присъства. Че накрая излязох някаква объркана глупачка с ужасен вкус. Абе всички натрапници у лЕво и това е. Това са си нашите сватби, нашите моменти, нашите чувства. Не позволявайте на някой друг да си проектира мечтите върху вас, освен ако всичко не е балансирано и по взаимно съгласие.

Nebulka, отнесох се и забравих да кажа най-важното всъщност. Ние сме същите като вас, искахме да избегнем всякакви тупордии, ресторанти, рокли, абе всичко, което се разбира под 'сватба'. Искам бяла рокля, но да е къса и лятна и да се омъжа на плажа ако може. Дори обмисляхме вариант да заминем за Гръция, там има една агенция, която извършва бракосъчетания, различни пакети са и не са непостижими (става дума конкретно за Кофру, иначе в Гърция сигурно има и други агенции), но понеже ни се стори малко несигурно, а и трудоемко - всички документи трябва да се изпратят преведени и поне месец преди датата - се отказахме от този вариант. Спряхме се на план Б - подпис само с родителите ни и моя брат, ресторант - ще запазим само една маса, за нас си, в един роматичен ресторант на брега на езеро и това е, вечерта пътуваме за Гърция. След като решението беше взето казах на майка за плана с Гърция и тя нададе сташен вой  :D, а брат ми дори не разбра, че искаме да сме само двамата и се засили да идва с нас  :D В крайна сметка се радвам, че така се получи, но нашите явно са по-разбрани. Няма ли начин да поговорите с тях и да им обясните вашето виждане. Както някой беше казал - роднините може даже и да не разберат, че сте се оженили, а и да ти кажа в тези трудни времена много хора биха изпитали облекчение, че не са поканени на сватба, защото това си е разход и за тях. Сигурно може да се намери някакво компромисно решение. Аз много добре те разбирам, защото не искам никакви сватби, искам просто да съм женена за този човек (което на гореспоменатата приятелка така и не успях да го обясня). Каквото и да решите ви пожелавам прекрасен семеен живот, защото и без брак вие сте си семейство  *THUMBS*

Ето това искам и аз. И знам отлично, че ще постигна каквото искам. Просто още се разкъсвам между това, което "трябва" и това, което на мен "ми изнася". Ако си отгледан с идеята, колко е важно семейството, как всичко се прави за семейството, как това са най-важните хора, и не само, самите те също така си пренебрегват желанията, заради собствените си родители... това нещо е вътре в днк-то ти. Не че не можеш да теглиш една м.. на всички, но това не те кара да се чувстваш добре или свободен. И разбирам, че не всеки разбира тази дилема. За някои е просто нелепо, те са късметлии. Обаче няма какво да се драматизира. Само трябва време да ми се избстрят нещата в главата. Още прехвърлям всякакви варианти "вълк-агне, агне-вълк", вкл. финансови. И като го измисля, ще е похваля като булка.

snupidog, много ми харесва идеята ви за сватбата в Гърция, както и за сватбата тук. Пожелавам ви страхотно преживяване! И е чудесно, че имате такива влизащи в положение роднини.

Nebulka, всичко ще се нареди, ще видиш! Обикновено живота сам си показва как е правилно да се постъпи, малко търпение и вслушване във вътрешния глас! Успех!

Деца мои, аз гледам да не се ядосвам много на роднините, но понякога наистина ме дразнят. Като сложа родителите на милото на кантар понякога свекърът е по - голямата свекърва и по - дразнещият елемент. Можете ли да си представите, че сватбата ни пропадна заради него, защото не можа да реши дали ще си е тук и щом я отложихме каза, ааа тук ще си остана, няма да им работя на онези в Германия. Еми не можа ли по - рано да го измисли. На всичкото това има нахалството онази вечер да бучи по телефона на милото, ама защо сега ние само сме щели да правим подписване, а не сватба (остава седмица и нещо как да търся наново заведения, попове и т.н.), ама защо пък сме щели да харчим толкова пари (ние не сме взели нито лев от тях) и накрая, защо милото като изтеглил заем не му го дал на него, а го вложил в кооперацията?  ohmy  *crazy* Еми писнаха ми вече! Милото накрая чак се разстрои и му се разтрепера гласа, защото ми е много добричък и чувствителен. И аз съответно се ядосах. Ми сватбата ни е след седмица, пък не може ли да се примирят, че детето им е голям човек и ще си прави каквото иска. Аааа, само спихват настроението на хората, ама ха! Като толкова не им харесва, да не идват. Пфу!

Да не говорим, че брат му, аха-аха да не дойдат, ако транспортът им не е безплатен, при положение, че Свищов не е на безумно разстояние от Русе. Казаха, че ще дойдат, чак като си намериха превоз без пари, а в същото време имат нахалството да ни питат, а вие кога ще дойдете на Русе ( а баща му даже преди време постави на милото ултиматум да си купим кола и да им дадем график колко пъти в месеца  O_O  ohmy ще ходим в Русе), при положение, че ние трябва да се тантуркаме веднъж от Костинброд до София и после от Сф до Русе. За две години не можаха да дойдат да ни видят нито един път, само ние ходим, а миналата година направиха трагедия, ако не сме отидели на тяхното подписване, което беше само в стаичката с кумовете, а ние цяла нощ приготвяхме багажи, защото си изместихме плановете с три дни и трябваше даже билети да сменяме. Пък нашето подписване замества сватбата, която евентуално ще е чак догодина и ще си е доста по-официално. Абе, нямам думи. Ако не е милото, досега направо супер грозно да съм ги отсвирила.

Оф, постът ми стана супер негативен, ама нещо след всички перипетии около нашата женитба, явно съм поизпушила.

нека и аз да кайа какво стана ние си направихме скромна сватба с абсолютно най близките хора родители кумове братя (и снаха) баби и дядовци...лели 44и4иовци нямаше...ние йивеем 2 етайа над стринка ми и 4и4о ми...и то много чсно 4е ще разбере 4е има нещо и то4но малко преди да дойдат да ме вземат звънна по тел-а на майка ми и и наговори една камара глупости...как не ни е било изсрам да не ги поканим поне във нас 4е била знаела отдавна нз си какво щяло да ни са враща и такива неща... тя е от хората които много приказват и си мислчт 4е знаят вси4ко ...4увала съм какви приказки е говорила за мен а и в последствие разбрах и за майка ми какво е говорила също..както и да е... просто приказва и не се усеща как обийда околоните и не се съобразява изобщо...тч за сина си преди време какви приказки приказваше 4е,....нчмам думи просто...както и да  е... кайете ми такъв 4овек да го поканя на един от най вайните дни в йивота ми и да и слушам глупостите а и не само... зна4и когато братов4едка ми се омъйва не покани никого само баба ми и дчдо ми  мен брат ми или родителите ми не ни е канила 4е дори един бонбон да дойде да по4ерпи при това полойение аз пък длъйна ли съм да ч канч кайете ми вие защото аз не мисля така,,,...сега 4акам да видч какви приказки ще по4не да приказва на комшиите за нас....защото със сигурност ще го направи ако не е запо4нала ве4е нз какво да кайа пове4е

а и ние след това щчхме да минем да почерпим но.....

Su_to, мъжът ти трябва да е много деликатен, щом досега не ги е отсвирил. Хора, които гледат на близките си като на дойни крави и нищо повече, и не влизат в положение никога за нищо, трябва да се държат на къса верига. Тези ваши роднини нямат никакво благоприличие, затова ги поставете на мястото им и им го напомняйте отвреме навреме, ако прекаляват.

LoveAndLove, щом като те не са ви канили, разбира се, че вие няма да ги каните, щом празнувате в тесен семеен кръг. Да се ядосваш на клюките на тази стринка няма никакъв смисъл, защото интелигентните хора като я чуят, сами ще си направят извода, що за стока е, а тези които и се водят по акъла, не са по-различни от нея. Най се дразня като почнат със заплахите и клетвите - "ще ви се връща..."  и т.н. Има хора, дето си мислят, че светът се върти около тях.

Мда, милото е наистина много деликатен, пък и са му родители, не може да ги отсвири, то и аз затова не съм. Освен това при тях няма диалог родители - деца, там е  диктатура и милото и да каже нещо, никой няма да го разбере правилно, най - много скандал да му спретнат. Не му е лесно и на него, ама хич, да се мъчи да балансира. Та така, да видим като какво още ще измислят до неделята. То и затова нищо не им казваме и ги държим настрана, иначе кой знае какви бърканици и мрънкания щяха да са още.

Милата Su_to! Така го описваш, че чак на мен ми кипва като чета. Ах, как мразя такова отношение (да не кажа такива хора)... Това е тиличен пример за изключително голямо его - да правиш всичко възможно да е на твоето независимо, че е за сметка на щастието на детето ти. Мисля, че най-доброто, което можете да направите е да ги игнорирате. На всичко, което кажат кимайте с "да, да", и после пропускате през другото ухо, а най-добре не ги запознавайте с детайлите въобще, т.е. поставете ги пред свършен факт. За всичко. Пожелавам ви успех!  @}->--

Аааа, то това, което сега правят е при положение, че ние всичко си правим, поставяме ги пред свършен факт, за нищо не ги информираме и гледаме да ги игнорираме колкото се може повече. Представям си, ако имаха някакво финансово или организационно отношение по сватбата какво щеше да бъде. Хихихи, ужас. Добре, че останаха само няколко дни.

Су-то, аз да си кажа, че ако това бяха роднините на моя мъж нямаше да издържа, горкия ми мъж не му завиждам, аз каквато съм кибретлийка  }:->

Ще чакам с нетърпение да мине сватбата, ще стискам палци за хубаво време и чакам снимки и разказ.

Знам, че е трудно, но остана малко, абстрахирай се и давай напред  @}->-- @}->-- @}->--

Мда, давам смело, то друго не ми остава, че както постоянно изникват разни неща, милото чак каза, че сигурно като тръгнем за Свищов и ще стане земетръс и градът ще потъне в реката, толкова глупости и пречки се изредиха. Хахаха, даже в четвъртък се оказа, че ще трябва да ходим извънредно до там, защото не могло да ни се оформят документите в деня на подписването, ако е почивен. Абе, само родата да не бучи много, другото ще се оправи.

Момичета, не знам дали постът ми е за тази тема, но не намерих по-подходяща, в която да поискам съвет :( Ако модераторите преценят, нека го преместят на правилното място!
Та към въпроса - при мен проблемът е с майка ми, която за пореден път много ме разочарова  :'( Преди да започне връзката ми със сегашният ми приятел, имах почти 5-годишна връзка с едно момче, което тя не одобряваше. Към нея естествено се присъедниха и баба ми и дядо ми (нейните родители) и беше просто ужасно - скандали, караници, бях се изнесла от вкъщи... Но да не навлизам в подробности, в крайна сметка ние се разделихме и няколко месеца по-късно с годеникът ми вече бяхме заедно. Преместихме се да живеем заедно и чак след това се престраших да го запозная с роднините си, тъй като се опасявах, че ще се повтори същото. След месец и нещо ще направим 4 години и до днес нямаше никакви проблеми, но само до днес... Цял ден премисляйки всичко се оказа, че е имало и други сигнали, но не съм ги забелязвала. Миналата година се сгодихме и когато се обадих да съобщя радостната новина, майка ми определено не реагира така, както бях очаквала, но го отдадох на факта, че всичко стана по телефона и т.н. Поради финансови причини не можахме да се оженим тази година и отложихме сватбата за следващата, но ние започнахме вече да се организираме и когато и да споделя нещо с нея, не виждам никакъв ентусиазъм :( 100 пъти по приятно ми е да си общувам с баща ми и да му споделям какви организации правя, а не съм вярвала, че ще се случи така. До днес мислех, че си въобразявам и че няма нищо, докато не проведох един телефонен разговор с майка ми и не разбрах, че опасенията ми са били напълно основателни!
Оказа се, че според майка ми изобщо не трябва да се женя, не сме били един за друг, имало толкова други мъже наоколо да съм се била огледала и всякакви други тъпотии от сорта! Вярвайте ми, че получих дежа вю... Не мога да повярвам, че това ми се случва отново! Опитах се да обясня на майка ми, че тя няма наблюдения върху връзката ни, за да дава такива мнения (ние живеем в различни градове и не се виждаме мн често), казах й, че се обичаме и аз съм избрала да се омъжа именно за този мъж, но отговорът беше "Още ти е рано да се жениш". Казах й, че това е решение, което само аз мога да взема, но получих "Аз съм ти майка, аз ще ти кажа кога ще се жениш" ?!? Още не мога да проумея как е способна да изрече тези думи... Просто не знам как да реагирам и какво да направя... Моля ви дайте ми съвет какво да направя! Не искам да го обсъждам с половинката, защото ще му стане неприятно, както на мен би ми станало. Отново съм поставена в такава нелепа ситуация и вместо да споделям с майка си тези така вълнуващи мигове от живота си, аз ще трябва да крия какво правя. Вече обмислям дали да не си подготвям сама сватбата и месец по-рано да им връча поканите и да ги поставя пред свършен факт... Не мога да повчрвам, че може да ми се наложи да избирам между майка си и мъжа си...

Тiama , не си нито първата, нито последната...В крайна сметка щом ти си решила да продължиш живота си с този човек, то никой не може да застане на пътя ти. Опитай се да проведеш нормален разговор с нея, на 4 очи, да я увериш супер спокойно, че този човек притежава всички качества, на които ти държиш, за да се успокои малко. Не я познавам жената, но повечето майки изпадат в такива състояния (макар и не всички да го показат толкова явно), притесняват се за децата си и понякога се стига до излишни конфликти. Според мен решението е едно - тих, мирен и спокоен разговор насаме, опитай се максимално да запазиш самообладание и да звучиш категорично в решението си, както и да й кажеш, че тя е един от близките ти хора, с който бдържиш и бити било най-приятно да споделяш сватбените емоции и се надяваш на разбиране от нейна страна.  @}->-- Смисъл да криеш - няма!

Благодаря ти много, Mariaid  @}->-- И аз реших, че това е единственият начин да се разберем, така че следващия път като се прибера смятам да си поговорим по този въпрос. Дано резултатът да е положителен... В противен случай всички ще получат покани 1 месец преди сватбата :)

Желая ти успех!  @}->-- И не показвай "рогата" ако тя продължава да държи на своето - работата е бавно, но славно да я убедиш в правотата си!  *THUMBS*

Тiama, откакто пусна поста си, се чудя какво да ти напиша, защото и аз имам майка подобна на твоята. Но реших проблема си като за сватбата знаехме само ние и кумувете. :yes:

Стискам палци разговорът да мине добре. Ако ли не, не си го слагай на сърце. Това е вашия живот. С нея или без нея. Единствено тя губи. Просто с по-мек тон ѝ кажи, че я уважаваш като родител, но имаш собствен живот и право на собствени грешки. Ако иска да е до теб и занапред, нека уважава решенията ти, но без да се меси. В краен случай деликатно ѝ обясни, че ако иска да се радва на внуци след години, да промени отношението си.

Много е трудно, от опит знам. Но моята като видя, колко добре се справям без не я и дори ми е много по-леко, а тя си кукува сама отстрани, започна да си дава сметка за поведението и за година-две нещата се промениха. Успех!

Благодаря ти много, lionelsa! Аз имам някакви минимални наблюдения върху вашите отношения от написаното от теб тук и много се надявах на съвет именно от теб :) Аз все още отлагам във времето този разговор, защото ние никога не сме си споделяли и не сме говорили за моя живот. Тя не може или й е неудобно да говори с мен за каквото и да било, а за всичките тези години аз съм се научила да се справям сама с проблемите си и да не й споделям нищо, защото никой не ми е показал как да го правя, когато му е било времето... Отношенията на майка ми с баба ми са същите и много се надявам това да не се предава по наследство и някой ден аз да мога да разговарям с моите деца за всичко, което ги вълнува :) Само времето ще покаже, надявам се да започне да свиква с мисълта  =]

Ще свикне, но се изисква време. По-скоро ти трябва да си силната и да котролираш развитието на нещата с много търпение и постоянство. Не можеш да споделяш и с половинката си много, за да не се настройва против нея, защото това ще доведе до други проблеми.....с две думи трябва да си войниче. А това каква майка ще бъдеш, зависи изцяло от теб самата. Това не се предава по наследство.

Ако имаш нужда, дори и само да споделиш, насреща съм.

Оф не вярвах, че ще се наложи да пиша в тази тема защото си мислех, че няма да има проблеми с родата ама не.
Защо когато решиш да се жениш всички изведнъш решават, че сватбата трябва да стане както те си го представят. Слава богу от страна на моите роднини такива проблеми нямам, съобразяват се с мен дават си мнението, и ме оставят аз да си избирам и решавам. Нещата не стоят така обаче с "новите" ми роднини, със свекърва ми сме на път да се хванем за косите, как можело тя най-важният гост на сватбата да не седи на главната маса. Каза ми, " че ако ние не седим там то кой тогава", ами ние например, булката и младоженеца може да седнем там  :girl_impossible:, когато казах, че искам бутониерите да са червени с цвета на сватбата а не бели, леле мале как можело такова нещо излагация пална  *crazy*. За капак и леля му реши да ми каже как щели да стоят нещата на сватбата ми, когато казах, че няма да е така тя каза не, не така ще  стане  P-(, е да ама не. Мъжът ми милия се забвлява с тях и  ми казва да не им обращам внимание защото нямало да стане както те искат, няма да го допусне то и аз няма дори с риск да се изпокарам с всички, ама защо не мислят тези хора м**** му.
Аз нищо не казвам, че дрехите, които са си избрали са под всякаква критика и ще са като циркаджии, нека си ги носят тяхен си е проблема, те ще се излагат. За тях най-важното е да са най-красиви на сватбата и всички да гледат тях  }:->, ако си мислите, че на сватба всички гледат младоженците и те са най-хубавите в този ден много грешите  :danceg:,савсем не е така.
Е аз съм сигурна, че на тях ще им отделят почти толкова внимание колкото и на мен, то и аз да сам няма да се старпя да ги гледам и да коментирам начина по, който ще изглеждат.
Има и още за разправяне ама няма да ми стигне време и ще ви писне да четете, тук поне малко се разтоварвам като споделям с някого.
На всички бъдещи булки като мен искам да кажа, да теглят по една майна на всички, които решат да се бъркат където не им работата, ако се разсърдят ще им мине рано или късно ак пък не им мине........... да не ви дреме, иначе рискувате да си съсипете нервите като мен  @}->--

Кате не им се ядосвай. :girl_wink: Сега ще ти разкажа за една сватба, на която бях аз със същата свекърва хубоостница. Тя все се буташе всичко да стане както тя каже и се беше изтипосала в един тоалет, от тези най-долнопробните бални рокли с пластмасови камъни от асенов град :!, цепката и беше такава, че като ходи всички извръщаха очи, чве да не видят нещо интересно.. :\, а прическата и беше 1 към 1 руси букли като на булката. И това ми ти бабе се беше облякло в най-яркото червено, което съществува(честно казано и родата цялата беше една такава лъскава, лъскава). Та какво се получи като резултат, булката изпъкна още повече на фона на това ми ти чучело, което се вреше на всякъде и стана за смях на половината сватба. (накрая се оказа, че дори не тя е отгледала сина си, ама караи) Тъй че идиоти всякакви, обуващ гащите непукисти и това е  ;) Това си е твоят ден, а на тях една голяма... ракия и да се оправят. :P

Аз не се притеснявам, че някои може да изземе вниманието от мен така да се каже, лично аз не съм била на сватба където булката да не е най-хубавата и всички да не гледат нея. По скоро те се притесняват, че ще е така и се стараят да се направят на колкото се може по-голями чучела. Е аз това не го разбирам, все пак ти си имала твоя момент не си ли спомняш какво ти е било, колко си била развълнувана и т.н.
А пък ако не е било така и някой си се е оставял да му казват какво да прави, проблема не е мой, неможе сега да се опитваш едва ли не пак да си булка. Веднъж след един куп подобни глупости от нейна страна толкова се ядосах, че я попитах дали случайно не иска да облече моята рокля  8P, бях откачила направо.
Мисля, че в този момент маааалко се усети какво прави, но това беше моменто затъмнение  :P, е засега удържам фронта, но с тези си глупости тази жена, дъщеря и други "добронамерени" роднини ще ме побъркат.
А иначе както ми описа тази свекърва на сватбата на, която си била си мисля, че ако се запознаят с моята ще станат най-добрите приятелки  :danceg:, вкусът им е учудващо подобен :))))))))))))))).

katya26, предлагам ти да не споделиш повече подробности за сватбата, а на въпросите им да отговаряш: "ще бъде изненада". Тъкмо ще си спестиш подобни коментари. :girl_wink:

Идеята ти е страхотна, но няма как да стане понеже те заедно с родителите ми ще плащат сватбата. Те просто искаха да я платят, моите родители заявиха, че ще се радват ако мога да го направят, дори ми казаха,че ако родителите на мъжът ми нямат възможност те ще поемат всичко. Е съгласихме се 2-те семейстава да си поделят разходите, но майка ми и баща ми единствено казаха, че си е наше право да избираме и каквото и да изберем те ще платят. Дори когато казах, че роклята, която съм избрала струва 2000лв, те казаха ОК ако това е което искаш, на мъжът ми му казаха като си избира костюма да не се притеснява от цена или каквото и да е, да си избере това, което най-много му харесва.
Имам в предвид, че не се месят дават си мнението, но никога не го налагат и слава богу, че са такива и са ми голяма опора, че ако и те бяха мрънкала като другите и се налагаха сигурно нямаше да има сватба.
Та в общи линии няма как да не споделям и да не казвам как стоят нещата и как върви подготовката, единствено нещо, което им кзах е , че няма да се бъркам в списъка им с гости а и не бих могла, всичко останало ще бъде каквото аз и той решим.
И малко  :offtopic: за да разбереш какво е зло, ще ти кажа, че тя даже е избрала имената на децата ни и дори вече разправя наляво надясно за това  O_O, а ние дори още не сме планували тези деца. Мойто мило се смее и ми казва да я оставя да си дрънка глупостите, че няма как да стане нейното ама кажете как да не ви ядосат такива неща  :girl_impossible:

Ако можеш да избягаш през 9 планини в 10, ще е най-добре. O_O

  Нали това е най-добрия вариант,ама аз съм инат и ще си стоя тук. Тъпо и упорито до мозъка на костите си  *YAHOO*  :danceg:  }:->  P-(

Мале Катя ohmy, ти сигурно като си гледала филма свекървище си се смяла. колко е мила тази женица. Това твоето не знам как може да се справиш с него 8P аз ако имах такава... :huh: Добре че майката на моето момче изглежда кротка(за сега), макар че веднъж беше успяла да разтрои мама, но да не издребняваме.

:) много ме разсмя с коментара за филма, в интерес на истината може да не повярвате след нещата, които разказах, но тя си има и добри страни  *db*. Естествено, че ме ядосва много и страшно и се дразня, но отдавам всичко това на глупоста й, колкото и грубо да звучи това. Просто жената си е глупава и ограничена а за това немога да и се сардя, все пак не си избираме роднините каквито ни се паднат такива.
В моето семейство също ги има такива досадници, но слава богу там мога повече да контролирам нещата и разни подобни индивиди, които се предполага, че може да ни развалят празника няма да ги каним.

Това с роднините е много сложен въпрос . Аз също много пъти съм си задавала въпроса ,защо 2010 все още родителите решават ,какво да става на сватбата на децата им . Много малък е процента в който самите младоженци взимат решенията . Вярно е ,че поговорката - /Който дава парите той поърчава музиката / все още има голяма сила ,но се чудя дали някога ще отшуми тази отвратителна реплика . Постоянно виждам млади хора с невероятни идеи и виждания за своята сватба ,но за съжаление всичко приключва до момента в ,който се появят родителите . Не винаги атаката е от двете страни ,но в повечето случаи свекървите са в основата на всичко . Най лошото е ,че винаги казват /Каквото си решите / ,но в следващия момент решенията ги взимат те . И аз имам син и дай боже да доживея да стана свекърва ,но от това, което виждам в днешно време ще се постарая ,никога да не повтарям грешките на нашите родители .

Нина, права си, че е неприятно. При нас нещата, за които говорих в темата за прецакването на сватбата, се развиха преди около година, но аз още се ядосвам като се сетя и не мога да го преглътна. За мен лично такава намеса и такива изказвания са израз на неуважение към младоженците, но не всеки го приема така. Те са убедени, че са прави. В един момент, когато нещата се поставят на плоскостта "или ще го направите така, или ако искате се подпишете само, а като имате пари ще си направите тържество", става грозно и неприятно. Ние дори обмисляхме наистина само да се подпишем, а да оставим тържеството за по-натам, но се сетихме за едни наши близки приятели, които се ожениха по комсомолския начин и вече три години се канят да правят сватба и все излиза нещо по - важно. Затова в крайна сметка "приехме условията". Жалкото е, че родители, които постъпват по този начин, не си дават сметка, че така огорчават младоженците, създават напрежение между тях, а и "чуждият човек" трудно ще го забрави и си променя отношението към тях.
И аз като теб се надявам един ден като имаме дете да съумявам да уважавам мнението му и да не създавам ненужно напрежение в отношенията му с човека, когото обича  :)

Ужасно е всичко това .  }:->  А ,колкото да се подпишете и след това някой слънчев ден да се направи тържеството е малко вероятно . После нещата отшумават и се започва едно отлагане и в крайна сметка си оставате само с скромен подпис . Дано някой ден хората проумеят ,че не всичко е пари . Пари се вадят ,но отношенията трудно се оправят .  *THUMBS*

Радвам се, че намерих сродни души! И при мен положението никак не е розово - за две седмици вече чух няколко реплики от свекито / и то след като те упорито ни караха да се оженим/ - ние нямаме пари, вие къде сте тръгнали, няма да ви дойдем на сватбата, няма да ви платим куверта,.....и т.н. Уж всичко под форма на майтап, ама къде виждате вие нещо забавно в цялата работа? И те нямаше да се месят, но когато им кажем нещо, те веднага го оплюват, независимо, че това е предварителен оглед на ресторанти. Не знам как ще издържа! И аз мисля да си поговоря с тях и да им кажа, че нямам против да не дават никакви пари за сватбата, щом толкова им тежи!!! Ама не е това въпроса, пак няма да са доволни и ще се питат защо е това лошо отношение от мен, след като те са толкова добри!

След като сами ще си плащате ,защо просто не ги изолирате и сами да си решавате нещата ? При огледите и срещите си ходете сами и само ги информирайте до къде сте стигнали . Така няма да са тотално изолирани и ще са в течение с нещата без да имат думата .

Аз пък разбрах, че няма да си плащат сами...  :[ Лошото е, че доста време е минало от техните сватби, когато нещата са били по съвсем различен начин. Да не говорим за цени и т.н. Седнете и им обяснете, че няма как - покажете различни варианти, сравнете, за да се убедят, че не избирате по най-скъпо само...А има ли вариант да си поемете сами сватбата или няма да успеете?

Не, те няма да допуснат в никакъв случай сами да си платим тържеството, даже ще настъпи война ако им го предложа. Просто натякват, че те дават парите и трябва да се съобразяваме с техните желания. И понеже тази година другият им син се ожени извън София, сега само сравняват с тяхната сватба и цени, и всичко. Всеки ден ни напомнят тяхната сватба колко добре се е получила / а те нямаха никакво участие там/ и не вярвали, че може да има по-хубава. Как да се чувствам, след като всеки ден чувам едно и също? Снощи се скарахме много лошо с моя приятел на тази тема, никога не сме си крещяли така. И днес не си говорим. Чак ми се иска да не ми беше предлагал...

 metalheart, не знам как да те посъветвам за роднините. Аз самата много трудно балансирах положението преди нашата сватба в това отношение, при все че сами си я финансирахме. Само едно ще ти кажа-не си тровете съвместния живот, не се карайте заради никого. Дори заради родители и близки. Каквото и да стане със сватбата, споровете и казаните лоши думи няма да се забравят и ще ви тежат.

Ееее, не допускайте това да се отразява на отношенията ви. Точно сега трябва да се подкрепяте най-много *INLOVE* Кажете им, че сватбата се е получила толкова хубава, защото  те са си я направили както са искали и ги помолете и на вас да дадат този шанс  @}->--

Лошото е, че аз самата вече се замислям струва ли си пет месеца да си тровя живота с някакви безмислени организации и при положение, че не получавам подкрепа от никой. Приятелят ми никога няма да се застъпи за мен, майка ми казва да престана да говоря против тях, те си били такива...Само аз мога да се съобразявам с всички, май така излиза. Е, и на мен ми писна! Аз също имам право на глас.

Ауууу това е много лошо . Кака така няма да те подкрепи твоя приятел ? Направо не доумявам . И ако това е така мога да си представя докато мине сватбата как ще се чувстваш . Искренно ти съчувствам .

При мен пък проблемите ги правят моите родители. Просто главата не ми го побира как изобщо може да им хрумне да искат да се налагат, при положение, 4е съм абсолютно самостоятелна от 7 години (имам предвид не само, 4е не живеем заедно и 4е съм напълно финансово независима от тях, а 4е взимам решения за живота си сама и сама си нося последствията), а още не сме запо4нали същинската подготовка ... Голям проблем ни е взимането, аз не искам, не ми харесва, а те не та не, сватба ли било това или какво, щяло като на погребение ли да бъде, голяма европейка съм била ... Толкова грозни приказки се изприказваха, 4е просто не мога да проумея какво им става и защо се държат по този отвратителен на4ин. Да не говорим, 4е изобщо не ги интересува какво мислят младоженеца и родителите му (и те не искат да има взимане), на тях са им дали пълен игнор. Още преди да е запо4нала подготовката ние сме изпокарани, а не мен ми е вгор4ена всяка радост от нея. Адски обидно ми е поведението им, не мисля 4е аз съм ги обидила или разо4аровала по някакъв на4ин, не мисля 4е го заслужавам нито аз, нито бъдещият ми съпруг.
Като се приберем в България смятам да проведа с тях един последен разговор на темата и да се приклю4ва въпроса, 4е нямам нерви ве4е да се занимавам с глупости. Добре 4е поне свекитата не въртят номера, 4е ако трябваше на ония фронт да действам сигурно щях да си направя харакири.

А сватбата вие ли си я поемате? Защото има родители, които като дават парите и клонят и към определяне на правилата, за жалост  :(

Да, ние сами си финансираме абсолютно вси4ко по сватбата. Не смятаме да ги ангажираме с нищо, нито финансово, нито организационно. За това се дразня особено много. Уж са интелигентни хора, до сега за нищо не са се бъркали, нито са имали претенции, а сега какво им става не мога да разбера ...
Като казахме, 4е сме се сгодили пак ми наизска4аха с някакви готови сценарии и едва ли 4акаха аз само да кажа "добре, то4но така ще е". Тогава направих компромис с някои неща и сега съм готова също на компромиси, но просто ми писва да правя компромиси със себе си, за да са доволни други, пък било то и родителите ми ...

Поговори с тях и може да променят отношението си. Много от родителите държат на взимане с музика и всички ритуали.

Нашата сватба я платиха родителите ни, като всеки си пое сумата по гостите,а агенция,фотограф,оператор,дж - всичко на половина. Естествено ние се съобразихме с това, че като плащат те да си канят който искат... това не ни вълнуваше. Чесно да ви кажа беше ми все тая кои роднин или познати ще са на сватбата, важното беше нашите приятели да са там... :) Не са ни се месели за нищо,казаха каквото решим - това е. Е все пак се съобразихме с финансите не сме избирали най-най... Единствено имаше коментари от страна на роднините ,,ама това защо така, ама онова, ,,как така кумовете няма да са двойка,,защо няма да има тъпани и акордиони - това не било сватба..,,  спасението - пълен игнор... На всички им отговаряхме ,,така искаме,,,много е досадно да ти дават хиляди мнения и коментари,без да си ги искал....  P-(

И аз смятам, че като поговориш с тях ще се оправят нещата. Много от родителите държат да е така както те искат, или както са видяли на последната роднинска сватба или годеж. Тези неща си личат от километри обаче, когато не са искани от главните действащи лица. При нас се получи нещо подобно на годежа...аз лично не исках годеж в заведения, роднини и не знам си още какво. Също така стана ясно, че няма как да съберем родителите на едно място и ще идем за по един уикенд при двете страни да се почерпим. Аз казах, че у нас искам да се съберем само родителите ми и семейството на леля ми, с които сме доста близки. Обаче свекърва ми реши, че тя трябва да направи така, както е бил преди месец на годежа на племенника й. Събра хора вкъщи, някои от които виждах за първи път, чувствах се адски притеснена, но искам да ви кажа, че от въпросния "годеж" аз нямам нито една снимка със свекърва си, нито една снимка с годеника си, просто усещах, че всичко беше направено за пред хората просто. Не казвам, че не се радваше за нас, напротив, винаги е била с добри чувства към мен, но... Главни действащи лица бяха роднините и хорАта, които играха. Та затова искам да кажа - правете, както вие искате, а не както другите искат!

Mariaid не могат лесно да се изкоренят старите разбирания и традиции. Може би за нашите деца ние няма да мислим,като нашите родители,защото живеем в други времена. Винаги на такива събития се правят много компромиси само и само да са доволни всички. Макар,че като се замисли човек,колкото повече се съгласяваш с дадени хора те толкова повече ти се качват на главата. Никога не съм приемала намесата на родителите,защото колкото и да са млади си имат други виждания и разбирания за нещата. Различни поколения естествено и различни виждания и мнения.  *THUMBS*

Да, абсолютно си права! Аз въпреки всичко не се сърдя, но се радвам, че се усети навреме и не ни се бърка грам за сватбата. Понякога прехвърля по едно-две "въпросчета", като "ама няма ли да има оркестър?". Еми не, ние си плащаме сватбата, не желаем оркестър и не можем да си го позволим. Точка! Затова се съгласяваш с неща, които ти искаш да направиш, защото това е твоят ден!

bella_mi, разбирам те чудесно! Аз също имам, уви, проблеми с мрънкащи родители, които ми предстои да боря..Въпреки че ние държим да си платим всичко - не се спира с втълпяванията...Допуснах компромиси, но има един който не искам да се случва по никакъв начин - не желая на сватбата ми да присъства сестрата на майка ми и семейството й..

Знам, че може да звучи егоистично, но с тази жена не съм в добри отношения от много години насам, дори не мога да си спомня кое е последното добро нещо, което е направила за мен. Като цяло искам да изключа цялото й семейство - много ме натоварват, да не говоря, че се срамувам от тях и имат много лоши и гнусни постъпки от тяхна страна към моето семейство.

Братовчедка ми също е ужасен и меркантилен човек, видяла съм лошо и от нея.

Проблемът е ,че още баба и дядо ми докато бяха живи постоянно се застъпваха за тях и вдигаха скандали на майка ми. Тя от своя страна си го изкарваше на мен. И така,  въпреки моето откровено нежелание - особено годините след 18тата ми годишнина, ме принуждаваха да празнувам най-личните поводи с тях. Постоянно ми се натякваше, че трябва да ги приема, че са част от семейството, това е сестра на майка ти..

Баба ми и дядо ми починаха, но въпреки това бях втрещена от изявление на собствената ми сестра ( която е по-малка от мен!), че видиш ли било неизбежно присъствието им  ohmy ...Аз почти избухнах в смях, като й обясних, че е време някой наистина да осъзнае, че на моя сватбен ден искам да бъда САМО с хора, които искам наистина да са там... Но ми беше обяснено, че от това ще пострада майка ми, защото леля ми няма да спре да й натяква, че не е била поканена и ще я тормози...

Наясно съм, че частта с натякването и тормоза над майка ми ще бъде... не на100%, но твърде възможен, но трябва ли да пренебрегна и най-чудесния си ден досега, за да ги търпя и да си замълча отново? Ужасно ми е тежко заради майка ми, не искам това да й се случва. Знам, че ще й е мъчно, че родната й сестра няма да е там..Човек не избира роднините си, но не мога ли да избера дали да бъдат там или не? В крайна сметка жертвам деня си заради един компромис с хора, които не само не им пука за мен, а и ме мразят?

Годеникът ми е абсолютно против, но нашите категорично не му зачитат мнението - нямало какво да говорят с него...Нямам думи и за това отношение...

Предстои ми разговор на тази тема със семейството ми след Коледа и наистина не знам какво да правя?

Мила Hekseskud - НЕ отстъпвай, това е твоят ден, а не на роднините... При условие,че вие си плащате,няма какво да даваш обяснения.. - на теб да се сърди леля ти... Неможе да си жертваш деня и емоциите заради хора,които дори не харесваш, а още повече те натоварват и те не те харесват... И аз имах бодобен случай за един братовчед... и мойте роднини ,,ама как така няма да го поканиш,роднина е ,незнам си кво,, Еми няма !!! Сватбата си е моя и не искам да гледам злобни и гадни погледи, искам да бъдат там хора, които ме уважават и обичат :) Бъди твърда,още по-малко като не я поканиш, повече няма да се сблъскваш с нея,защото тя ще го кара обидена дълго време... Тъкомо ще спре да ти тормози семейството  ;)

Благодаря много, fashion! Годеникът ми е твърдо с мен, проблемът е само че той ще дойде малко по-късно в родния ми град, а дотогава нашите ще са ме изяли с парцалите...Но наистина ще бъда колкото мога неотстъпчива...Випреки че в един момент започвам да се питам - при положение че ти се натяква отвсякъде - да не би аз да съм в грешка...Но не...щесе постарая, пък да видим.

Оххх, много е тъпо така като знаеш, че разсърдилите се роднини няма да ти кажат нищо лично в лицето, за да им обясниш какво и как, а ще тормозят някой, който не би трябвало да има общо  P-(

Mariaid, точно така е! Леля ми няма да има смелостта и доблестта да дойде и да се разбере с мен, а ще се прибере в хралупата си и после, като мине всичко, ще отиде при майка ми и ще я погне. Това ми е най-гнусно от всичко.

В крайна сметка ние така или иначе ще сключим граждански брак около 2 месеца по-рано, в тесен кръг (около 25 души) и тя на 100% няма да е там. Това тържество, което подготвяме за по-късно,  е по-скоро да почерпим и да се повеселим с приятели, като сключим и църковен. Решила съм, че ако много им знаят устите - ще си останат с малката церемония...Това ще улесни и мен и годеникът ми, тъй като по принцип сме за по-скромен подход към тези мероприятия, а и да не говорим, че ще ни спести ужасно много пари @}->--

Hekseskud
Не се обиждай,но и майкати трябва да е по-твърда с леляти, я да и тропне с крак и да и каже да не я занимава с интриги и глупости и ,че каквото са си решили децата това ще бъде. И,че все пак не е неина сватба, а ваша... Колкото повече търпиш такива хора ,толкова повече ти ,,изпиват силиците,, и изтъняват нервичките...твърд подход трябва... твърд...

И на мен ми се опитаха да се наложат ,ама ела да видиш не са познали.. }:-> Направо се превърнах в тасманийски дявол в действие и така им запуших остите на всички, че и коментари даже нямаше }:-> P-(

Охх чак се ядосах с твойта леля... направо запалих...  :sarcastic: Я я дай насам да и кажа 2 -3 приказки... много ме е яд на такива хора (енергийни вампири направо.. ) P-(

Fashion, мерси за подкрепата  @}->--

Енергиен вампир не ами...преди години я бяха хванали да ходи по разни врачки да върти магии, бяха намерили и мои дрехи..абе ужасна история!
А за майка ми - хич не ме обиждаш, напротив - до болка подкрепям! Ако знаеш що пъти съм й казвала, че е крайно време да й стъпи на врата и да върне тая вещица обратно в приказката, от която е избягала... :witch: :witch:

Не знам от какво я е страх - може би през годините й е бил втълпяван някакъв дълг към горката сестра, дето има вечно проблеми с парите и алкохола... *crazy* Или я изнудва по някакъв начин...Не мога да я разбера, защото аз лично не бих търпяла подобно отношение, било то и от сестра ми ( аз вече така или иначе се скарах с нея по тоя въпрос).

Тази седмица ще отделим сериозно време за разговор с мъжа по сватбения въпрос и отиваме да се караме...Решила съм, че ще се има скандали, ако трябва и ще отменим пролетното мероприятие или ще го преместим в друг град..

Hekseskud, как мина разговорът с вашите?
Аз съм на мнение, че трябва да си заобиколена само от любимите си хора. Често пъти приятелите ти са повече роднини и от брат ти/сестра ти. Надявам се да имате прекрасен празник, за който мечтаете.

Да, разбира се! Аз лично смятам да пропусна да поканя една близка "приятелка" на майка ми, която обаче е убедена, че ще присъства.  *crazy* Тази жена толкова нарани майка ми в последно време, но все пак има наглостта да я търси постоянно. Отделно, че винаги стават някакви излагации покрай нея и майка ми се притеснява и за това. Та реших да не я каня, съжалявам, но искам на този ден да няма напрежение от този род, а да сме си само нормални хора, които заслужават да присъстват!

Здравейте, момичета! Искам да благодаря на всички ви за подкрепата.

Разговорите минаха повече от ужасно...Имаше заплахи, проби за изнудване, обиди итн...Не успях да изляза на глава, годеникът ми се хвана за главата милия... :(

Нищо не им харесва, всичките ми желания бяха брутално освикани и дори ми се подиграха на желанието за малка и по-нестандартна сватба...Много съм разстроена...Не спрях да плача 2 дни. Мъжът ми едва ме успокои. Заплашваха ме с отричане с държавен вестник, че един ден ще им лазя в краката да ги моля за помощ итн... Ужас! ohmy

Настояват и още роднини да се канят - хора дето не съм виждала от 10 години - крещеше ми се, че едва ли не съм длъжна на половината рода задето ме била канила по сватби навремето (когато съм била на 10 примерно)...Каза се, че не им пука за годеника ми -нито за мнеието му, нито за роднините му.

Освен всичките обиди и абсурди ми се обяви, че не можело ние да си плащаме всичко и те ще дадат - за да може, разбира се да имат дял и да се разпореждат...

В общи линии ''какво ще кажат хората'' и ''ти си длъжна'' - това бяха лайтмотивите. Не мисля ,че някой ме е обиждал така досега...

Най-''култовото'' в цялата история беше че целия този кошмар ми се обясни насаме - когато мъжа го нямаше. Пред него и дума не посмяха да обелят...Винаги когато се заговореше по тая тема в негово присъствие се прекъсваше или се излизаше от стаята...Значи не им стиска пред него, но мен ме тормозиха на макс.

Мъжът ми е бесен, едва ли не всичко виси на косъм. Понеже ще сключим скромен брак през февруари - много е възможно да си останем само с това и да не си облека булчинската рокля и да кажа ''чао'' на плановете за сватбата, която исках да си организирам.. :l_bye_girl:

Не знам какво ще измислим скоро като краен вариант,но тази сватба се превърна в кошмар за двама ни...

Hekseskud  Много неприятно преживяване за теб,но ако позволите да ви се качат на главите вината ще е изцяло и само ваша. Аз мисля,че ти си човека, който да тропне по масата и да сложи край на тази лудост. Тези хора ти убиват цялото желание за един красив празник. Колкото и да е малка сватбата тя си е ваша и ще е един от  най-хубавите дни в живото ви. Щом вие сте готови да си поемете разходите не виждам, какво ви спира? Отърви се от чувството за вина, което ти внушават и продължи напред с съпруга си. В крайна сметка няма да живееш с тези роднини и дали ще ги виждаш или не си е изцяло твое решение. След години ще се чудиш как си позволила на тези хора да ти смачкат мечтите с техните глупави предрасъдаци.

Hekseskud , съжалявам за случилото се! Все пак си мисля, че щом сте готови да си поемете разходите сами, можете да го направите и да не се съобразявате с никой! Просто не ги дръжте в течение за разни подробности, кажете, че ще приемете помощ и ще кажете, когато имате нужда от нея , но не опирайте до нея и толкова...  =] Желая ти една приятна развръзка! И не забравяй, че важните сте ти и мъжът ти!  :twohearts:

Мила Hekseskud , много неприятно наистина...

Мислила ли си за сватба само с приятели, и 2 дни преди сватбата даваш поканата на родителите..
Тяхното държание е безобразно, излиза така,че всички останали са по-важни от теб...  O_O
Не се давай, ако трябва до сватбата не си ходи при вашите..

Nina, абсолютно права си! Превърнаха най-хубавия ми ден в един кошмар. Ще се опитам да си стъпя на краката след това, което ме накараха да преживея през последните 5 дни и накрая - ако ще да не ми говорят...Все пак имаме и други ангажименти в ежедневието си (освен да си блъскаме главите с организацията на сватбата), а те ни карат да се занимаваме с това нон стоп и да се терзаем.

Fashion - няма да стъпя при тях до сватбата, не бих издържала повече. Малката ни сватбичка февруари (само граждански) може би ще бъде прерастне в малко по-разширен състав от близки приятели и все повече се замисляме да отменим пролетно-лятното мероприятие.

Ей с такива красиви неща си започнахме Новата Година!

Hekseskud дори да се подпишете само в гражданското и след това да се съберете само най-близки приятели и роднини в тесен кръг пак можете да си направите купона и без всички останали подробности. Ако сватбата ще я свързваш само с подобни неприятни емоции след години по-добре да я няма. Със сватба или без е важното да се обичате и уважавате,а не да се изнервяте взаймно заради глупостта на другите.  *THUMBS* Пожелавам ти успех и много усмивки!

Hekseskud , горе главата, мила *THUMBS* На нашата сватба бяхме само ние, кумувете и фотографа. Халките са ни сребърни, роклята ми е втора ръка. Дори родителите не знаеха за нашите намерения. Но всички беше повече от прекрасно. Направете го както ще се чувствате най-добре. Това си е само вашият ден. Не го забравяй.

 :girl_impossible: Като чета какво се случва и се ужасявам! Добре, че при нас няма такива неща! Ще имам помощ от майка ми за направата на някакви неща и за някакви идеи. Търси инфо в интернет също, но до там. Моята дума се слуша и толкова! На годеника давам идеи и предложения, тъй като аз намирам информацията за всичко, той си казва и неговото мнение, синтезираме всичко и това е. Неговата майка само ни подкрепя с благи думи и се радва, че ще се женим и толкова. Дума за друго не е обелила. Аз дори сама й казах да си покани гости, което смятам за нормално. Тя жената чак тогава едвам спомена, че иска няколко нейни приятелки да покани. Изобщо благодаря на Господ, че не ми се случват такива ужасии като на някои момичета.
Hekseskud, мила, не се отчайвай и не се отказвай от мечтаната сватба! Бори се! Казваш им с две думи какво си решила и заявяваш, че друго няма да стане! Осведоми ги, че никой без твоята покана няма да бъде допуснат. Не им позволявай да те тормозят! Кажи им всичко, което мислиш, директно дума по дума, както на нас, без скандали, за да те чуят, вдигни гордо глава и прекрати разговора! И го направи пред бъдещия ти съпруг! Бъди решителна, мила!  :)

хексескуд това отношение от хора, които ви обичат и държат на вас ли е?? ама много тъпо отношение, то верно и аз имах проблем със свекъра си, който не знам защо се беше заблудил, че аз съм овчедушна и мълчалива, но всъщност доста се изненада като се озъбих, че никой не може да ми дава наклон на желанията и ако трябва ще преобърна земята, но ще стане на моята .. в крайна му стана ясно, че аз без него на сватбата си мога да ида, но той без мен не може и избра да си мълчи .. стъпи им на вратовете и на свекъри, и на родители .. знам, че звучи лесно да се каже и трудно да се направи - неприятно е усещането, но повярвай ми, по-добре така, отколкото после цял живот да съжаляваш .. а цял живот е прекалено дълго време, успех! @}->--

RafaeLa, благодаря за съвета! Да, проблемът е, че всичко идва от моите родители. Свекърите ми се оказаха изключително разбиращи по темата, подкрепиха ни идеите и дори ни казаха да си изберем изцяло листата на гостите. Те нямат претенции кой да идва и кой не - казаха ни, че това е нашия ден и не ни трябват хора, които ще ни натоварват психически - било от нашата или тяхната рода.... O_O Направо паднах....Много ми е неудобно, предвид отношението на нашите към организацията. Дори не смея да коментирам с тях какво се случва на ''другия бряг'', но все си мисля, че в един момент това ще се наложи.
Иначе за момента нямаме окончателно решение за церемонията ни пролетта, с годеника ми ще проведем последен разговор тези  дни в опит да осъществим идеите си...Направо ми настръхват косите... =O

Желая ви успех, дано всичко се нареди и се успокоите!  @}->--

Hekseskud, мила, ние имахме подобен проблем с бащата на милото - за всичко се месеше и даваше мнение и като не ставаше на неговата се сърдеше и заплашваше че нямало да дойде на сватбата.
Аз не позволявах да ни се качи на главата, но в същото време ми беше много гадно за това как се чувства милото. Ами в крайна сметка тотално спряхме да му обръщаме внимание на прищевките, за жалост наистина не дойде на сватбата и на милото му беше тъжно, но не съжалява - просто той сам си избра да изпусне едно от най-важните събития в живота на сина си. В крайна сметка от тук нататък вие ще създадете свое собствено семейство, а това семейство ще съществува по начин, който вие намирате правилен. Сега се сещам за думите на татко когато ме предаде на милото : "обичайте се както днес и си живейте живота така както го усещате, бъдете ни живи и здрави" - не че са думи на татко, но наистина смятам че това е най-правилния начин за оцеляването на едно семейство.
надявам се нещата с роднините ти да се оправят, но дори и да не стане- не се впрягайте , а просто поставете началото на ново семейство изпълнено с обич и разбирателство.

vilenceto моя като каза, че нямало да дойде на сватбата, беше в такъв грозен момент, че само дето не скочих до тавана от щастие и му казах:"Идеално ме устройва! Нямаше как да ми направиш по-голяма услуга!" и го оставих (ще ме прощавате за израза) да си пълни дупето с пясък .. трябва да благодари, че много обичам сина му, защото ако не беше той, баща му нямаше и снимка от сватбата да види .. не се връзвайте хора! няма нужда някой да унищожава вашия ден - независимо дали го прави от добри намерения или от чист инат и проклетия - като с вас не са добри и вие не бъдете - чували сте поговорката: ти му подадеш пръст, то ти налапва ръката до лакътя .. }:->

Айде и аз тук.
Имам проблеми със свекър ми.
Откакто чу за сватба и не спира да ни се меси във ВСИЧКО!
1. Кумовете ще са тези, които са кумували на брат му. Около 50-55-годишни ohmy, които аз не познавам, а годеникът ми познава съвсем бегло. С децата му, наша възраст МАЙ, не се е виждал повече от 10 години и казва,ч е не би ги познал на улицата. Ние сме си харесали кумове, които още не сме питали, но редното било да питаме старчоците. И не тях, ами най-старата кума - 80 и косур годишна баба. Значи, тази жена ще определя кой ще кумува на МОЯТА сватба P-(.
2. Ще се озвучаваме с жива музика, щото видиш ли, на сватбата на Ненка (която е била в х-л Марица) "оня ми ти ДЖ" пуснал само 1 хоро. "К'во ще ми мяка цяла вечер?".  P-( P-( P-( Ние категорично му заявихме, че ще сме с ДЖ!
3. Той лично ще избира оркестъра за извеждането, защото ние нищо  не сме разбирали. Ок, не разбирам, ама ти от къде знаеш??? Това ми беше заявено, не предложено, заявено!
4. "На Васко на сватбата се закичахме с перца, вие ще се закичате така, нали?" Мнееееееееееее и носни кърпи няма да закичам, пък :ANGRY:!
5. "едно време се даруваше!" Аз го разбирам като даване на подаръчета.
Свекърът заявява: "Ние няма да даруваме!"
Аз заявявам: "Ооо, ще, ще!".
"Е, тогава аз няма да плащам за това!" 
6. Ще се срещаме ОЩЕ веднъж с управителката на ресторанта, защото свекърът искал договор, че инфлацията ще ни изяде капарото и куверта и ако тя откажела, НЯМА ДА ПРАВИМ СВАТБАТА СИ ТАМ ohmy. И това го решава ТОЙ„ не НИЕ :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY:. Той не искал да плаща за наши грешки и не било редно да искаме това от него (това е казано във връзка, че кувертът може да излезе над 25 лв. уговорката била 25 и нито стотинка повече. Ако е повече - ние ще си я плащаме).
И май е това засега. Да спирам, че се ядосах!
П. П. Нашите ще ни плащат сватбата. За разлика от него най-най-прекрасният баща на света, т. е. моят, с 1 дума не е опитал да се наложи, макар да не беше съгласен за ресторанта, застана зад нашия избор. :girl_in_love:

posum , чудя се да се смея ли, да плача ли :girl_impossible:
Щом нищо не зависи от този човек, просто го игнорирайте и си направете сватбата както на вас ви харесва. Иначе се обричаш на много нерви и вместо да си усмихната ще бъдеш разревана булка. Не си го причинявай. Избери по-малкото зло - игнорирайте този човек от подготовката за сватбата, каквото и да ви струва това.

Нямаме парички, за да го игонорираме  :'(.
Обяснявах в 1 др тема защо отложихме сватбата за тази година, но уви.

posum,
вие определено нямате искри в организацията на сватбата, а направо огньове.
искам да те попитам какво разбираш под даруване- теб да те даряват или вие да подарите подарьчета за гостите?
аз го разбирам теб да те даряват - представи си обичай отпреди 10-20 години, при които като влиза родата на момчето, всички баби се подреждат в една редица и вадят едни килими, пердета, чаршафи...
уточни какво има впредвид свекьр ти, че да не си  ohmy *crazy* P-( :hunter: :hunter: :hunter: в деня на сватбата.

Ние да ги даруваме с потници, гащи... :sarcastic:. В последствие се разбрахме, че такова няма да имаме, естествено де.
Но ме дразни начинът, по който се изразява свекъра. Казва и отсича, все едно той ще се жени. :ANGRY:

posum Направо ме разби!  O_O Какъв човек е това и в кой век живее? Мога да си представя, какво ти е на душичката и как се чувстваш. Бъдещия съпруг не може ли да му повлияе по-някакъв начин? Това даруване да не е имал предвид обикалянето по-масите да си съберете подаръците?  *crazy*

А, май не се изразих ясно.
Той каза, че едно време гостите се дарували и ни попита дали ще има такова и при нас. Ние казахме ДА и той отсече: "Аааа, не, тогава аз няма да плащам за това!"
Дразни ме начинът, по който отсича и решава вместо нас. Дразни ме, че вместо 1/2 да се делят разходите, баща ми ще поеме по-голямата част. И за да не кажете, че хората нямат пари, ще кажа, че годеникът ми кара чисто нова кола, купена от бащата.

posum а как се разбирате със свекървата по въпросите за организация на сватбата?Не може ли чрез нея по някакъв начин да му повлияете да се сдържа в разпоредбите?А бъдещият ти мъж не може ли да отстоява позциите си и да си поговори на четири очи с него ?Все пак му е баща.Парите са пари ,ясно е,че щом плаща сватбата ще има претенции.А вие не можете ли да вземете някакъв заем и с парите от твоите родители да си направите скромна ,но ваша си сватба?Търси някакви варианта,все ще се намери начин да преодолеете тази неприятна ситуация.Успех!

А годеника ти как приема нещата? Какво мисли той?

Посум малии ако знаеш колко бруталистични неща ми идват на ум за свекър ти .. }:->

Добре, а защо не се опиташ да извъртиш нещата така, все едно вашите не са съгласни с еди-какво си от неговите предложения, все пак и те имат право на мнение, тъй като поемат по-голямата част от сватбата (зависи какви са им отношенията де, защото може да има обратен ефект)...Щом няма разбирачка с този човек,не знам....ВИнаги съм си мислила, че такива сцени може да дойдат от свекървата, а свекърите са по-непретенциозни, но ти ми скри шапката... *crazy*

Момичета за мен подготовката на сватбата, подкрепата на любимия и месенето на родителите е като показател какви ще са взаимоотношенията в семейството от тук нататък.Имайки в предвид, че сватбата не е най-важното нещо в живота ви, а те ви дават тон, представете си какво ще стане като имате деца.Извоювайте си правото сами да взимате решения от сега и да се съобразяват с вас, после става още по-трудно.Научете мъжете си да ви защитават и да казват на родителите си това което не им харесва, защото от тук нататък вашето ново семейство ще е на първо място.А повярвайте появи ли се дете положението може да стане още по-трудно и тогава приготовленията за сватбата ще са като нещо незначително в сравнение със съветите и всичко което ще ви се говори тепърва.

Маги ,Маги тези неща се питвах да ги кажа на "младите " отдавна ,ама ............ :PПодкрепям поста ти с две ръце.Сватбата реално е първото по-мащабно нещо,което организирате двамата и по това как се справяте с това ,може да разберете как ще си градите отношенията в бъдеще:)

Лелеее, лудите нямат почивка! Posum, извинявай за коментара, но си е така!

Тия хора в кой век живеят!  P-( Моят баща е почти същата история. Понеже му знам ''мурафетите'' с мъжа ми спестявахме като луди през миналата година, та сега ще сколасаме с бюджета самички - иначеее - ей тая същата ще е..Не че в момента положението се е подобрило, но поне финасите са в нас. Освен всичко друго - имаме скандали от сорта: ''Аз ще си платя кувертите на моите гости, ти се оправяй с другите и точка!'' Сега - 1. трябва да му обясня, че не му ща парите, за да ми се разпорежда; 2. да обясня, че гостите не се делят на ''моите'' - тоест на баща ми  *crazy* и на всички останали - тоест роднините на мъжа ми и нашите приятели, за които изобщо не му пукало  P-( Кукуригу!  :tarzan:

Абсолютно подкрепям Магито! Както мъжа ми казва - днес ще е за сватбата да ти дават тон, утре ще е за децата, после за къщата и то - къде ще му излезе края....

Posum, а мислили ли сте за някакъв кредит евентуално? Може да го карате и малко по-скромно (знам, че не е много приятно), но съм виждала страхотни сватбички с по-малък бюджет.

Мои приятели направиха така, именно заради разпри. Неприятно е, но им спести много главоболия от описаните. Е, имаше сърдити, но то няма начин просто без да се опариш малко...Така поне имаха свобода да им запушат устите.

Абсолютно съм съгласна с поста на Маги *THUMBS* :goodpost:
Преди време бях споделила тук моите проблеми с майка ми покрай сватбата. Беше ми доста тежко, но след като се "окопитих", послушах Лионелса и спрях да споделям каквото и да било с нея, което доведе до липса на нерви и ядове. Ще им (на нея и родителите й) връча поканите за сватбата 1-2 месеца по-рано и ако искат да идват, ако не искат, да не идват - тяхна си работа. Ние не сме цъфнали и вързали откъм финанси, но с милото се разбрахме, че ще ги изгладуваме тия пари, но няма да позволим на никой да ни се меси и да се разпорежда на НАШАТА сватба.
Мила posum, съветът на Hekseskud никак не е лош - ако можете теглете някакъв заем и си платете сами сватбата. А ако не можете, то тогава не позволявайте да ви се качват на главата. Бих предпочела хиляди пъти да сключа само граждански брак и да се почерпим с най-близките приятели, пред това да имам сватбено тържество, което друг е организирал. Още повече това няма да спре да ви се натяква цял живот. Затова не искам пари от роднини, после все си им длъжен за нещо...

Тиама поздравления за положителното и самостоялно мислене.Радвам се,че има млади хора като теб,които макар и трудно и скромно организират сами сватбите си!Поздравления!

Да Тиама е много права.За мен сватбата е прекрасен ден не защото е най-скъпата, кичозната и т.н., а защото е моята.Най-важното беше кой ще поканим и къде.За моя радост ние нямахме никакви проблеми с родителите.Единствено с майка се скарахме за разпределението в ресторанта и за роклята ми, но след като видя всичко на финала каза че е прекрасно и съм го измислила добре.Родителите ни помогнаха финансово, така искаха и аз не се противих, но за нищо не се бъркаха, нито за украса, нито за меню, още повече за покани, подаръчета и т.н.И да си кажа бяха много щасливи, защото всичко беше по наш вкус, а тях не ги занимавахме с нищо.
Знам че съм  :offtopic: но и до ден днешен когато правим нещо важно и споделям с тях аз искам мнение, но когато вземат да се мешат просто им го казвам и те се дръпват.Все пак всеки си има семейство вече, а те пък като родители все още се старят да ни предпазят от грешки.

момичета, в думите ви има безкрайно много истина, ние сме от тези с кредитите - по-скоро взехме назаем и ще ги върнем след сватбата .. да ви кажа относително е понятието "скромна" и "разточителна" сватба понеже всеки има свое виждане за нещата - за нашата сватба примерно бюджета ни е 6 000 лв. и са ни крайно достатъчни без да се ограничим от нещо или да ми се налага да вземам нещо от немай къде - въпроса според мен опира до правилна организация, мнооого много обикаляне и да се пита за всичко - дето се вика просто не се знае от коя трънка ще изскочи зайче .. разбира се това е мое виждане и не задължавам никой да е съгласен с мен, просто реших да изложа мислите си пред вас :)

Посум не се страхувай да настъпиш някого и дори да ти се разсърди не се чувствай виновна - както ти не се разпореждаш с чуждия живот, така и никой друг няма право да се разполага с твоя - вместо да ви окажат подкрепа и да готови 24/7 да помагат, тия хора всячески се опитват да ти пречат и да те затрудняват - много недостойно, ако питаш мен!

Благодаря ти, fiibi, направо се изчервих :[


Абсолютно подкрепям *THUMBS* Наистина трябва много обикаляне и могат да се намерят страхотни неща, които не са на баснословните цени, на които се продават в сватбените магазини :)

Mомичета, благодаря, че взимате присърце моите проблеми със свекъра.
Годеникът ми ме подкрепя на 100% и застава зад мен, но баща му е мн властен, бивш военен, офицер, и е научен, че на родители тон не се повишава, ВИНАГИ се съгласява с тях, не противоречи :! и на него все още му е трудно да се опълчи явно пред баща си.
Майка му е... държанка, колкото и грозно да звучи е така. Дълги години не е работила и е издържана изцяло от бащата и годеника ми. Откакто се помня майка ми работи, баба ми -също и пред мен примерите са на работна и еманципирана жена, мн ми е странно и непонятно как може 1 жена да се остави да бъде издържана от мъжа си в продължение на години *crazy*. Съответно тя е безгласна буква. Дори да си изкаже мнението, за него то не важи. Това е лично мнение и не искам да обидя никого. @}->--
А нашите са... хм, подкрепят ни, но не искат да се опълчват явно на баща му. Доскоро отношенията ни бяха мн обтегнати, скандали, заплахи и тъкмо са се стоплили не искат да ги разваляме преди сватбата.
Za kredit, Честно казано не ми се тегли за сватба. На ниски заплати сме и не е по силите ни за момента.

Днес капарирахме ресторанта. Управителката ни казва, че могат да оставят подаръчетата за гостите по масите и дава пример с различни подаръчета, а свекър ми ЗАЯВИ: "НИЕ НЯМА ДА ИМАМЕ ПОДАРЪЦИ" ohmy :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: Аз му отг, че ще имаме и това е твърдо решено!
Дразни ме начинът, по който заявява мнението си. Казва го все едно е закон и не търпи възражения. Дразни ме, че заявява без да търси нашето мнение, щото видиш ли ние се женим за 1 път, а той има 2 брака зад гърба си и е оженил единия си син. :no:.
Също така си прави тънки сметки на гърба на баща ми. Значи, ще сме в РГ МАрково и питаме каква е цената на автобуса. Понеже и 2-та не сме точно от Пловдив, а сме и от различни градове, автобусът ще отиде първо през годеника ми, после през нас и едва след това в Марково. Той каза, че автобусът няма да минава през тяхното село, а гостите им ще са с коли. Т. е. татко да опъва целия юк  :no:.

а начи като е бивш военен го строяваш в две редици да мълчи, за да не му се налага да бръсне портрета на Ботев и да прави паметник .. ако не знае как се правят ще го обучим!

Posum

Явно преживяваш истински ад... Аз ще ти дам един по-различен съвет ,,като ще е ,,цирк,, да е ,,цирк,,. Как така баща ти ще опъва каиша и щи плаща по-голямата част,не трябва да позволяваш това. Всеки си поема гостите, а свекъра ти като неще за тяхните гости подаръце- ами няма да има... ЗАТЯХНИТЕ ,А САМО ЗА ТВОЙТЕ!!! Те ще станат за смях.... Баща ти търпи всичко това заради теб, но се постави нанегово място, колко му е тежко при какви хора дава дъщеря си и как бъдещия и мъж ,,е  безгласна буква,,.  Ако трябва не правете такава сватба ,а подпишете само, аз лично не бих позволила баща ми да плати по-голямата част, а онез и с претенции и с цялата си наглост да се налагат.

Аааа, момчето ми не е безгласна буква, просто ми е голям добродушко и кротушко.
Знам, че татко търпи заради мен, затова той е НАЙ-ДОБРИЯТ БАЩА НА СВЕТА :))). И всищност след сватбата, както и сега, живеем вкъщи, така че те него дават. Аз там не отивам!
А, май това го пропуснах. Свекър ми заяви, че той ще стои до кума, (който КАТО (забележете не ако, като) ни откаже), който е трябвало да ни е свидетел. Нали родителите на младоженците стоят на 1 маса, заедно? ohmy Надушвам, че и там ще имаме проблеми.

Момичета, днес изчетох цялата тема на един дъх! А си мислех, че аз имам проблеми. Че те моите са бели кахъри! Има една приказка: Който плаща, той поръчва музиката. Посумче, в твоя случай явно не е точно така, а представяш ли си какво щеше да е, ако той беше главното "даващо" лице? Съвети е трудно да даваме, но не можете ли да премълчавате някои неща? Като не става с добро... И в кръга на шегата - той още малко ще дойде да ви дава акъл какво да правите през първата брачна нощ и как да го правите :P

Бъди силна и много твърда! Не се давай!

Мила posum,
чета ти постовете и все едно описваш моя свекър - военен, трудно е да му се опълчиш и нон стоп си налага, без да се съобразява. Повярвай ми единствения начин да имате своя приказен ден е да не го информирате относно детайлите около сватбата. Казваш, че вие нямате възможност да си поемете сватбата сами, но пък вашите ще ви подкрепят. Личното ми мнение е че е 300 пъти по-добре да се лишите от някои неща покрай сватбата отколкото цял живот да се сещаш как сте се изтормозили за да задоволите свекърските желания. При всички положения Сватбата ви ще е най-прекрасния ден в живота ви защото е вашия ден. Няма значение дали сте в най-гъзарския ресторант или в скромно заведение.

Mомичета, благодаря ви за подкрепата и съветите.
Ще каним старчоците :!.
Вчера изпаднах в нервна криза.
Нямам никакъв ентусиазъм за сватба. Безразлично ми е.

ВАЙ!!! ohmy ohmy ohmy как ще каните тия хора бе, боже боже .. тоя човек е за трепане, без майтап *crazy* направо нямам думи, честно ..

Мила posum, недей така! Не се отказвай! Сериозно! Без булка няма сватба. Кумовете са нещо много важно. Те са като символ на вашата връзка. А и сега отстъпиш ли - край! Целият ти брак ще бъде такъв! Бракът е между теб и мъжът до теб. Свекърът трябва само и единствено да ви подкрепя. Щом обаче не се случва, това не значи, че ти трябва да отстъпваш! Казваш НЕ и точка! Наистина не се отказвай! Ако си достатъчно настоятелна ще се справиш!  :witch:

posum твоят мъж съвсем безгласна буква ли е?Ако ти и той не искате тези хора да са ви кумове ,не би трябвало да има сила на света,която да ви накара да ги приемате.Поговорете със свекъра си ,не може да няма някакъв начин да се разберете!Как един човек ще командва две семейства ,че и цяла сватба.Това не ми се вижда никак нормално и ако говориш с него може би можеш да си решиш част от проблемите.Но не да заемап твърдо противоположна позиция, а като интелигентен човек да проведеш разговор с сериозни обосновки.
Не се отчавай,а вземи нещата в свои ръце ,защото днес сватбата ще ви плати ,утре друго и така целият ти живот ще бъде платен и дирижиран от свекъра ти!

posum, това е ужас!  ohmy Недей пада духом! И аз така бях в началото  - смачкана и обезнадеждена, като ме натириха със скандали от нас, но в момента съм набрала достатъчно и не отстъпвам! Днес ми предстои последен разговор и съм решила, че няма да оставя моите родители да си мислят, че съм безгласна буквичка и единственото, което заслужавам е да ги гледам в устата и да изпълнявам техните желания.  }:->

Както и другите съветват - поговорете като големи хора - но заедно с годеника - това е задължително! Ако трябва двамата го проговорете преди да идете при свекъра. Пробвайте с добро да се разберете. Не се оставяй на закостенелите старчески инати да те погълнат и да превърнат най-хубавия ти ден кошмар! Не искам да казвам такива неща, но ако ще се чувстваш ужасно на сватбения си ден и ще го помниш с тъга и огорчение - какъв смисъл има изобщо това събитие? Това да не са сватбите едно време дето младоженците са били само едни хора за показ, които бегло се познават???

Леле какъв ужас :girl_impossible:

Posum, знам че ти звучи крайно,но ако бях на теб щях да се откажа от сватбата..... отидете двамата да се разпишете и по нататък съберете парички за църковен. Това кото ви причинява свекъра ти е меко казано ИЗВРАТЕНО!!! Подчиниш ли се сега цял живот ще сте безгласни букви...Баща ти какво мисли по въпроса?

Точно годеникът ми каза да не бързаме с каненето на кума, който сме харесали. Казах ви, че дължи пари на свекър ми и разбере ли, че той ни е кум, ще стане скандал, твърде вероятно е да се оттегли напълно от сватбата. Знам, че е способен, защото не дойде на годежа ни, не пусна и жена си да дойде. Този ден трябвало да бъде празник за всички, не само за нас. Били нужни компромиси. Как съм щяла да се чувствам ако аз съм щастлива, но ВСИЧКИ други не са, редно ли било? А как ще се чувства той ако баща му е щастлив, а аз не съм??? Не разбирам защо Дъртия толкова настоява старчоците да са ни кумове, след като годеникът ми не знае дали неговите кръстници са кумове на родителите му *crazy*. Какво значи традицията тогава?? Аз искам да се срещаме с кумовете, да си ходим на гости и да излизаме, а с тея старчоци :!. Отговорът беше какъв е проблемът? Щели сме да си ходим на гости. Как да приема хора за кумове, които не познавам??? Майка и тя е на нагова страна. Щели сме да се опознаем, да се срещаме с децата им. То ако са имали еднакви интереси, сега годеникът и те щяха да са приятели, а той дори не знае как изглеждат. Правила съм от мухата слон, редно било и родителите му да са щастливи :! :! :! :!. Казах му, че дори да отстъпя, утре, когато съм бременна, дъртия ще настоява детето да се кръсти на него, ще натяква да се захранва от 2-я месец, а след 6-я - веднага в паяака, например, щото видиш ли, изгледал 3 деца. И аз ще трябва да се съглася. половинът казва, че това няма да се случи, но съм сигурна, че ще се меси за всичко.   
Обясних на половина, че имам едни виждания за сватбата ни, а дъртия ги разваля. И съм сигурна, че няма да се примири само с кумовете. Той не приема чуждото мнение, той винаги е прав, винаги по всичко е компетентен и всичко разбира, а ние хал-хабер си нямаме, горкичките. Добре, че е той да ни казва кое как щяло да става.
Отделно половинът смята, че е събсем нормално с паричките, които съберем от тържеството да платим видео, фото, дж, танцови формации, а не да отидем някъде на екскурзия или да си купим нещо за спомен, защото техните не били напечатали парите и съответно нямали (иначе ще строят 4-етажна къща близо 1000 кв).
Той е готов НИЕ да се лишим от нещо, за да може ТЕ да са щастливи и спокойни :!. Твърди, че ме обича и иска да съм щастлива, но не било редно да го карам да избира. Това било все 1 да избира м-у легло и кола.
Крайно разочарована съм.

Мила posum, извинявай, че ти го казвам и се надявам да не ми се обидиш, но много добре си помисли в какво семейство влизаш! Последният ти пост ме ядоса страшно много и просто не мога да си представя как годеникът ти би могъл да реагира по такъв начин! Според мен в бъдещото си семейство ти ще бъдеш безгласна буква и ще трябва да се примиряваш с много по-важни неща от това кой да кумува на сватбата ви. Вярно е, че се жениш за мъжа, кого обичаш, но с него "в комплект" идват и всичките му роднини, а и след като той застава на страната на баща си (надявам се правилно да съм разбрала от постовете ти), то за мен той ще го прави и занапред, защото е свикнал на "военния строй" у дома и предполагам ще се държи така и с теб...
Още веднъж се извинявам за мнението си, наистина не искам да засегна чувствата ти, а просто да те провокирам да помислиш над положението си и да прецениш дали наистина искаш да водиш такъв живот занапред!

posum-че, ситуацията ти е много сложна. това че половинката ти застава на страната на родителите си за първи път ли се случва? честно да ти кажа страшно ме натъжи това което си написала. смятам че от сега трябва да покажеш на всички около себе си, че ти си здравомислещ съвременен човек и имаш право на мнение, имаш право да търсиш щастието си така както ти го разбираш. смятам че трябва да поговориш сериозно с годеника си и да му обясниш точно как се чувстваш, надявам се да те разбере.

Ох, той е един темерут.
Преди малко поговорихме за кумовете. Попитах го ако поканят старчоците и те приемат, което е голям компромис за мен, дали ще се наложи да правим други важни компромиси със себе си, за да е щастлив някой друг. Сега не можах да се сетя за др пример освен заявлението на свекър ми, че ако кумът не се съгласи - ще стои на 1 маса с него, примерно. Той каза, че това няма да стане. Където го сложим - там ще стои. Каза ми, че това е компромис и за него, той също не иска старите да са ни кумове. Тук отварям 1 скоба: ние нямаме мн приятели, не излизаме в компании, не излизаме по заведения и кръчми, сами сме си напълно достатъчни и освен братовчедът-длъжник не се сещаме за др подходящ. Вече над 1 година сме сгодени, но не можем да измислим подходяща двойка :no:.
Обеща, че ще поговори с баща си за компромисите, за финансирането, за налагането на мнение. А дъртия (казвам го не само заради възрастта му) се меси, защото вижда, че няма къде да ходим (или поне така си мисли }:->). Вижда, че лека-полека последната му надежда да го гледа на старини (останалите му 2 деца са избягали рано-рано) става независим от него мъж и това е един от последните моменти, в който ще се опита да се налага. Така си мисля.
Времето ще покаже какво ще става. И това, че в момента сме финансово зависими от родителите си, от моите повече, не означава, че цял живот ще сме така.
Аз също си мислих да отложим сватбата и да направим само 1 подписване, но явно не ми стиска да го направя. :no:

Posum, и аз така много се притеснчвах, ама ето - ще се женим на малка, скромна и нестандартна церемония. Мрънкане, обвинения, скандали...Ами като няма угодия - с мъжа ми си събрахме ''стотинките'' и си организираме самички нещата. А вярвай ми - всичко е възможно, в това се убедих. Стига да има разбирателство между 2ма ви - и за 10 лева ще се подпишете. Да тръшкат и да викат колко си искат. Понеже и баща ми се натрапваше по тоя начин - без да сме му искали дори помощ, решихме радикално всичко да е платено от нас - скромно, но от сърце. Да няма после - аз ви дадох, аз ви платих, ако не бях аз....Това е ужасен камък, който се хвърля в градината на младото семейство и съм свидетел, че такива ''изпълнения'' през годините стават повод за семейни дрязги и неприятни изказвания.
Не бих издържала подобно нещо - с ръка на сърцето го казвам...Това значи за цял живот да помниш сватбата си с тези огорчаващи моменти...

Ох,чудя се това кога ще приключи? Аз ти дадох това... аз ти направих еди какво си или ако не бях аз..... Това се върти години на ред. Чувала съм го от моите баба и дядо към моите родители и съм щастлива,че моите родители никога не са го казвали на мен или на сестра ми. И това се дължи сигурно към умразата от натякването,което до ден днешен се споменава. Преди 32 год са се оженили и още им се напомня за сватбата. Дано ние не сме такива и аз съм убудена,че няма да сме.  *THUMBS*

Момичета, ето и моя резултат от снощния разговор между родителството и нас. Съгласиха се с бройката, която зачислихме на всяка родителска двойка. Обяснихме им, че нямаме нищо против каненето на роднини, но трябва да се спазва баланс и да се действа справедливо спрямо всички, за да няма сърдити (поне на първо четене!). Така стигнахме до следния компромис - 20 приятеля, 20 мои роднини, 20 негови роднини. Ние сме 11 с нас, родители, сестри и приятели/мъже на сестри. Ставаме 71, което за нас е оптималната и допустима бройка. Нашите се съгласиха да се вмъкнат в бройката и да положат усилия да няма изцепки, само и само мир да има - и да има сватба в по-голям кръг, та да могат да съберат и малко рода, да се похвалят. А да - пропуснах да ви спомена, че им казахме, че няма ли разбирателство - ангажимента за втори ритуал отпада!  :lacnl8: :lac: И накрая - поне това, което достигнахме като решение - клекнаха, защото явно усетиха, че ни е до гушата цялата разправия и няма да получат нищо накрая.

За финансите - ние поемаме всичко, само в наложащи случаи - ако това се случи изобщо, ще се търси помощ.
За семейството на леля ми - ще бъдат на ритуала като компромис, годеникът ми каза, че ако това е разковничето майка ми да не се тръшка - нека дойдат на църковния ритуал. Не искали да идват в ресторанта - ами няма да ги спирам, я!

Та за момента кротнахме духовете с нормален и спокоен разговор. Нека да се оталожат мненията и действаме по въпроса...Какво да ви кажа - явно това е нашия вариант за ''и ангето цяло, и вълкът - сит''. Ясно е, че не се спасяваме от гафове, но поне основните неща да бъдат обособени и съгласувани...

Hekseskud това е много добра новина и един хубав пример как се водят преговори с родители.Продължавайте все така смело напред.Успех ви пожелавам :) :bravo:

Hekseskud, много се радвам, че сте постигнали компромис и вече нещата се нареждат! Най-накрая и ти ще се поуспокоиш и ще се наслаждаваш на подготовката си  :svatba:

Еййй супер, това очаквах да прочета, браво!  :bravo:

Кой, каквото си направи, никой не може да му го направи! Както се поставите пред родителите още в началото, така щи Ви приемат! Сватбата е ВАША, вие сте тези, които сте важни; вие сте тези, които са влюбени и заявяват любовта си пред Господ и пред свидетелите! Традициите на ромските и индийските сватби, изискват родителите да взимат решения и да налагат мнения. Искрено се надявам да не обидя някого! Но се бунтувам срещу консервативното мислене на старото поколение! Дори не мога да предположа колко ужасно е положението... Бъдете силни и крайни!  @}->--

Момичета, наистина - не трябва да се унива. Както си постелеш - така ще седнеш! Днес капарирахме датата - 22ри май, неделя. Сватбата ще е във Варна, църковен брак  @}->-- Дано да няма повече негативни емоции, че си скъсах нервите този месец!

 :danceg: Браво, Hekseskud! Постигнала си мира, който заслужаваше! Радвам се, че терзанията ти са свършили и дано няма нови! *THUMBS*

Като чета лошо ми става, ние си плащаме сами сватбата и много се радвам, че е така. Разговорите минават по следния начин -
Свекървата: Нас ще ни каните ли на подписването?
Аз: Не.
Тя: Добре :)

хахахахах култово :D :D

 :bravo:

ohmy Това ме разби!

Какво има да те разбива, ние сме с изнесен ритуал, преди това ще подпишем за 10 мин само с кумовете, ако дойдат и техните на Мъжо :), ще искат и моите родители да дойдат, а аз не искам да се превръща във втора сватба, дадох пример, за това, как жената е възпитана и съобразителна, те ни помагат, купиха роклята ми, свекръвата ще шие роклите на шаферките, защото е шивач и т.н. но дори за секунда не са се опитали да наложат мнение. Идеи дават, но ако аз ги отхвърля, въпроса повече не се повдига, за което съм им много благодарна.

franzelkata Предишният ти пост ми звучи странно. И определено не звучи като това, което след това си написала . Нормално е, според мен, да ме "разбие"!!!

А пък аз имам 2 свекърви, тъй като на мъжа ми родителите са разведени и баща му има втора жена... Та и двете знаят "всичко" и за всичко имат мнение как трябва да се случи. Както можете да се сетите двете се мразят доста и за мен е голямо предизвикателство да се опитвам да им угаждам защото и разбиранията им за сватбата са доста различни. Напоследък взех да действам по следния начин. Майката на милото  казва "То е хубаво да се направи и на подписването официален ритуал, не само 4-мата да ходите с кумовете" и аз вместо да водя безмислен спор казвам, че и мащехата това ми предлага, но аз не искам и тя веднага минава на моя страна "Оооо, да, няма да я слушаш - ти си решаваш", после казвам същото и на мащехата без задължително да е имало реален разговор по дадената тема с другата  :)) Малко е подло от моя страна, но така не ми се месят и двете   =]

 :laugh: Оххх ти ме разби просто!

lilkada страшна си хихихихихиххи  :bravo: }:->

 lilkada ,  :sarcastic: много добре измислено! :bravo:

Ние си плащаме сватбата,майка ми ни помага с каквото може,за това свекърва ми си мълчи.От време на време подпитва кое как,но не дава никакви съвети :) Не мисля и на самият ден да я отразявам много много  ;)

Искаш да кажеш, че не проявява интерес ли?

според мен по-скоро иска да каже, че са си извоювали независимост с факта, че сами си финансират сватбата *THUMBS*

Според мен всичко си зависи от конкретните хора.  :) Ние не можем да си платим сватбата сами  :[ и си поделяме разходите на три, но никой не ни се меси в решенията. Дори като питаме родителите за съвет избягват да си дават мнението. Каквото и да ни посъветват, винаги крайното решение е наше. Родителите ни са на мнение, че това е нашата сватба и трябва да е такава, каквото ние си я представяме. *THUMBS*

 

  :goodpost: Ей това е истината!

Pinkbird,  :bravo:  :bravo:  :bravo: Това е чудесно и ви дава възможност да изживеете деня като ваш, а не на някой друг:)))) Стискам палци да осъществите мечтите си до една!

И аз се присъединявам.
Мисля, че имате прекрасни родители.

posum, а какво става при теб, мила? Отдавна не си писала. Има ли някакъв пробив или са си все така нещата?

pinkbird за жалост не всички родители са като вашите, за което благородно ви завиждам .. ако беше обратното, тази тема нямаше да съществува ..

Охххххх дами, четох, четох .... смях се, виках си УЖАС ......някой направо ме ошашкахте! Аз съм в началото на подготовка и списъци. Моите родители не са от хората,които биха се месили (поне до сега не е било) Свекъра и свекърва ми са холандци и са разведени. Не щат да се видят. Свекъра категорично отказа да пътува за България, щото мрази да пътува и щото за него България е равно на Африка .... :slap : :slap :. Аз като знам,че ако тръгне ще са само псувни,че разбираш ли кво правя в тука аз, и си викам,че така е по-добре. И годеника ми мисли,че е по-добре. За свеки не знам дали ще тръгне. Тя се съобразява със втория си мъж, с когото годеника ми не се понася. Така, че моето мило май ще е сам в България, за което ми е малко гадно за него ама той май си вика,че така е по-добре. Преди 30 минути ги уведоми по телефона,че ще има сватба на 30.07 и те се оцълиха все едно не живеем почти 3 години заедно. Така,че ако няма да идват няма и да ми се месят . :P Баща ми милия преди три дни погреба майка си и веднага тръгна да мисли за сватба,защото всичко от сега трябва да се мисли.  :'( Мъчно ми е за баба ми, мъчно ми е за него, но нямам друг избор а и живота продължава. За щастие той е страхотен човек и нямам проблем заради това. Тези дни ще питам кумовете (по скайп  =]) дали са съгласни и ,че 30.07 е датата. Ние им бяхме намекнали, така че не очаквам проблеми. И въпреки,че родителите ми са супер днес с майка ми тръгнахме в лек спор за роднините, ама ще видим кво ще стане. Дано на всички да ви мине гладко и да се оправят всички дрязги! Иначе е много неприятно!  :(

Момичета, много ми е болно като чета как ви се мешат родителите и наистина не мога да го разбера това отношение от тяхна страна.  }:->  P-( Много ми се иска всички родители да бяха като нашите. Пожелавам и на вас да имате сватбите на мечтите си.
Denitsa_Holland, моите съболезнования за баба ти. :'(

pinkbird благодаря ти! Моите баби и дядовци не можаха да дочакат да ме оженят.  :'( А много искаха! Моята баба от както аз съм се родила ми влагаше пари всеки месец на внос за сватбата ми. После инфлацията ги изяде и останаха едни 150 лева мисля. Милата.  :'( Такъв е живота и затова е толкова жалко да има разправии за сватбата и то за глупости! Това трябва да е повод за щастие а не за кавги в семейството. :(

Момичета, моят съвет е да вложите цялата дипломация, на която сте способни за да накарате роднините (настоящи и бъдещи) да мислят, че с мненията си те са полезни за вас и високо цените всяка тяхна идея или препоръка (без задължително да е така). Сватбата минава и заминава за 1 ден, а на тези хора ще разчитате дълги години след това. Затова не приемайте вмешателството им толкова остро, в крайна сметка никой не ви мисли лошото без значение дали помага финансово или не. Аз по никакъв повод не се карам с моите свекърви и компания, защото после никой няма да помни точно за какво сме се скарали и кой е имал право, но отношенията са доста крехки, че да ги пречупваме още в началото.  :)
Успех на всички!

*THUMBS* Един вид подсигуряване  :P

Аз до сега не съм се карала с родителското тяло на полувинката ми ,но понякога имам чувството,че  :witch:.....

И аз така, само съм спорила, но ме изкарва извънм нерви, когато преиначава...винаги изкарва, че е имала предвид нещо друго, ама ние не сме разбрали. }:->

то винаги е необходимо, щото моя свекър реши, че ще добавя хора в списъка с гости в последния момент .. да да, ама не - да е мислил - че ме и плаши, че нямало да дойде на сватбата да ме било срам :D :D викам ще се оправдая, че си отишъл на по-добро място и си ни оттървал от мъките вечно да се съобразяваме с теб, въобще не го изтърпях .. явно и на вид съм докарала колко много ми е писнало от претенциите му, щото веднага сви перките и пак станах умна и съобразителна .. аман вече! :!

 :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: rafaela, представих си му физиономията и ми си оправи вечерта!  8P Миличкия, какво ли си е рекъл: "Брей, таз наш'та булка много люта!"  *THUMBS*

Моят свекър със сигурност няма да дойде,че му се вижда като Африка а не България. Мразел да пътува... Ами тогава стой у вас и ще ни гледаш кучето и хамстера 1 месец! Честито!  :sarcastic: Свеки и тя се чуди ...... Само да казва, по-бързо,че има ритуали със свекървата трябва някак да ..... залича отсъствието й. :LAUGHTER:

Mauve ахахахах дано вече да го е запомнил това, защото като цяло имаше време да си мисли списъци с гости и да ми заявява бройка цели 3 месеца и накрая се сети, че иска да ми създаде още 1000лв. разходи за хора, които като разберяли, че е оженил сина си и щели да се разсърдят, че не са поканени, но пък той самият не е виждал от близо 10 години .. *crazy* *crazy* *crazy*

Момичета, направо онемях след прочетеното тук. Не мога да си представя че все още има хора, които държат на подобни безумия като да се канят старите кумове. Егати абсурда. Радвам се че за нашата сватба абсолютно никой за нищо не е претендирал- нито кой да се кани, нито кои да са кумове, нито кой ресторант и т.н. Всичко сами сме си избрали,за което съм им много благодарна :).
Пожелавам успех на всички и дано нещата се наредят така както искате ;)

Какво да ви кажа - хора всякакви, в това се убедих с четенето и споделянето в темата...
Rafaela, само така!  *THUMBS* И ние тука с мъжа ми държим фронта, да видим докъде ще я докараме, че с моя баща с ужасен характер и истерична майка...Не мога да разбера наистина история та с ''обидите''...И на мен ми излизат с тези номера. Те не са се виждали 10 години - сърдити щели да останат ????  *crazy* Ами аз пък също съм им сърдита - къде са били 10 години да не се обаждат, а сега да ми се сърдят на мен??? А?

А пък аз никога не съм разбирала хората, които тоооолкова много обичат да ходят на сватби, че направо няма значение на кого и къде има сватба, важното е да ходят.  *crazy* Явно всеки има такива далечни роднини (и познати), които очакват покана от родителите и които най-вероятно няма да ме познаят на улицата ако се видим и едва ли им пука дали съм жива изобщо НО, сватбата е важна... ядене и пиене да има, пък кой го плаща не е от значение.  :\

Lalikada, да ти кажа, че около мен е пълно с такива екземпляри...Сестра ми примерно посещава мероприятия всякакви - без значение колко близка е с младоженците. Даже ще си бие рекорда за една година на колко е ходила...Само си следи тоалетите, за да не повтаря итн..За мен - абсурдно и ненужна суета, харчлък и товарене бюджета на хора, които са те поканили просто защото си притурка на някой. За миналата година с мъжа ми отказахме 2 такива сватби - не защото нямахме възможност итн - просто не сме близки с младоженците и сме поканени само защото примерно мъжа ми е втори братовчед на младоженката или аз съм дете на най-добрата приятелка на майката на младоженеца... *crazy* *crazy* *crazy* Решихме да не товарих бюджета им и да не ходим да ядем и пием за сметка на хора, с които като цяло не поддържаме близка връзка. Изпратихме им подаръци, но се извинихме и точка. Коментарът на моите родители беше -  *crazy* , ти нормална ли си? Един билет до Варна ли ти се свиди?'' Без коментар!

Честно казано и аз бих се чувствала като някакъв натрапник там.Нито ще познаваш някой нито нищо.Все едно ходиш да се наядеш и това е.А все пак на сватба трябва да се забавляваш.Аз лично не можах да схвана защо на сватбата на сестра му на мъжът ми дойдоха една възрастна двойка,приятели на баба й и как тези хора си седяха на масата,нито станаха нито нищо,понеже не познаваха булката и младоженеца. *crazy* Изобщо не им беше явно неудобно.Все пак времената се менят,не е като едно време да наканиш 250 човека и половината да не ги познаваш,но на никой да не му прави впечатление.Сега я поканиш 50-60 човека,я не  =].Ние ще бъдем 18 човека с нас,понеже за толкова имаме възможност.Това са най-близките ни роднини.Наложила съм як фейс контрол и никой не смее да продума за канене  P-( :girl_wink: И съответно нямаме никакви проблеми  *THUMBS*

От любопитство се зачетох в тази тема и останах изумена! Как може да има такива хора, та това са майки, бащи и сестри- най-близките ни хора, на тях трябва да се разчита в най-тежките и най-хубавите моменти от живота ни, както и те на нас, разбира се... Не мога да го разбера това поведение, тип "махленско" (съжалявам, ако обидя някой, не е умишлено), кой кого ще покани, кой как ще се облече, колко пари ще се дадат или няма да се дадат. Това са "дребни" неща, които не правят празника празник или човека човек, най-важното е децата да са щастливи в техния ден и ако могат и искат нека помогнат, ако не- да не се издребнява! Аз може би съм късметлийка в това отношение, защото колкото гаджета да съм имала, винаги съм се разбирала със семействата им и сега е така- бъдещите ми свекър и свекърва са невероятни хора, които много обичам, както и моите родители :) ние сме си определили бюджет за сватбата и го разделихме на две, половината плаща едната страна, другата половина другата. За моята част, обаче, реших аз да си я поема, защото не искам да натоварвам нашите, но никои нищо не е казал или натрапил до момента, всички се радват :) Организацията си я правим изцяло аз и годеника ми и само информираме родителите на какво сме се спрели и мисля, че така е правилно, защото това е "нашия" ден! Пожелавам на всички бъдещи булки много търпение, ако им се налага и да знаете, че най-важното е да се обичате с бъдещия Ви съпруг, а за другото- всеки сам си бере плодовете след време на това, което е посял!

lawyer, само мога да те поздравя за разбирателството по между ви и да ви пожелая един невероятен празник :)

Иначе за хората - какво да ти кажа...Като потърпевш от ''махленското поведение'' на близки - мъчно и тежко ми беше, но тъй като сами си плащаме вече настъпах и аз здраво и съм 'кон с капаци''. Като не стана на тяхната ме зарязаха сама да се оправям със всичко и само търпя някакви подигравателни коментари или упреци...Поне ми е ясно, че на тези хора и бъдеще няма да мога да разчитам напълно, щом за такива малки неща се втелясват и се сърдят...Тъжно, но факт!

Благодаря за поздравленията :) но не трябва да унивате, мислете положително, защото в крайна сметка те губят от цялата работа! Как не оценят какви деца имат и не се радват за това, което предстои, ей това не мога да го разбера! Но в крайна сметка, Вие трябва да сте горди, че сами успявате да си организирате и платите цялата сватба, както и че за всичко, което постигате ще разчитате само на себе си! Горе главата и съм убедена, че новото семейство, което ще създадете, ще бъде истински щастливо и задружно, а другите могат само да съжаляват! Пожелавам Ви най-хубавата сватба, изпълнена с много положителни емоции  @}->--

Здравейте, аз съм нова в сайта :) и искам да чуя и други мнения относно избраната дата от мен и моят приятел. Първо искахме да е 11.06.2011г, но когато отидохме в обредният дом ни казаха че тогава е голяма задушница и не е хубаво да се правят такива обичай като сватби, ок ние се съгласихме и решихме в един глас с моята половинка да е 11.07.2011г без да знаем че е понеделник (след като го казахме жената ни каза че е понеделник) и така на нас това не ни е проблем но срещаме трудности с близките които постоянно казват никой не прави сватби в понеделник и т.н. и сега се чудим дали да сменяме датата, защото тази си ни харесва и какво да направим. Затова моля за съдействие от вас, ако някои има предложения съм цялата в слух :)

А защо не направите компромисен вариант - на 11.07. сключете граждански брак в съвсем тесен кръг и така ще можете да си празнувате годишнините на избраната от вас дата, а на 16.07. направете църковния и тържеството. Така всички ще са щастливи :) Мисля, че не е най-удачния избор да се жените в понеделник, от гледна точка на това, че поставяте гостите си в такава ситуация, в която или няма да дойдат, или ще трябва да си взимат отпуск от работа. Просто не е удобно =]

Моето мнение е,че по всяко време се правят сватби,какво ще рече никой не правел сватби в понеделник? :huh: Ако на вас датата ви харесва и държите на нея,посто им казвате и това е,не бях чувала някой да мрънка за дата,която младоженците са си избрали  =]

Никой не може да ви изисква или да ви казва кога да е сватбата ви. Датата вие си я определяте и това е изцяло и единственно ваше решение. Ако някой има претенции, просто да си организира сватба и да си я прави когато реши.
Въобще не се поддавайте на чуждото виждане за нещата, защото това няма да ви донесе удовлетворение и ще ви остави трайни отрицателни спомени за неопределен, но дълъг период от време, всеки път когато стане въпрос или се сетите за вашата сватба.

Благодаря ви за посрещането и за отговорите. Ние с моят проятел коментирахме за датата и найстина май ще се наложи да направим компромис от гледна точка на това, че  ще се подпишем на избраната дата 11.07 а ще  направим  празненството на друга дата не се знае още коя  :) събота или неделя ( и наистина може да е на 16 или на 23) Но тук идва и следващият въпрос, как  ще  направим отново подписът пред гостите и в самият ресторант. Да ви кажа откровенно когато четях във форума различни теми все си мислех ехх супер е да се приготвя човек за такова нещо, но се убеждавам че никак не е лесно и се хабят големи нерви. И  си мисля, че българите сме много ама много традиционалисти и не искаме да разчупиме малко нещата (и хора кото мен който искат да е различно не получават одобрение )

Винаги можете да си направите изнесен ритуал, ако държите всички да присъстват *THUMBS*

Никой не може да ви каже кога да си направите сватбата...това си е така...по всяко време може да се прави сватбата и това е така...кофтито е че представи си ти днес си била цял ден на работа и накрая трябва да идеш на сватба...защото може и да не ти дадат почивка в този ден...и на следващия ден пак трябва да идеш на работа и ще си скапан...аз ако съм бих отишла за малко колкото да уважа младоженците...а ако съм на сегашната си рабита, колкото и да си ми близка ще се наложи да ме разбереш че е нямало как да дойда и да ме извиниш че съм пропуснала най важния ден в живота ти...защото вярно е че младоженците си избират всичко и сами си решават ...ама след като си поканил гости би трябвало да има леко съображение и с тях...
варианта за подписване в един ден и празненството в друг е супер...и не е нужно после да подписвате и пред гостите...всички ще знаят че вече сте го направили...ще присъстват на църковния брак което няма да е малко...а ако държш да има подпис пред гостите, винаги може да измислиш някакъв начин да го направиш...има темички с достатъчмо момичета които са го споделяли...

 @}->-- успех @}->--

silviq_milkova85

Здравей, изпращам ти линк който може да ти помогне при избора на дата за сватбат (http://www.temura.net/%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2011-%D0%B3/)
 :)

silviq_milkova85,
Направете си сватбата когато си искате. Варианти за изнесен ритул има, дори и предварително да сте подписали в съвета. Това е доста често срещана практика на последък.
Ако такива като "BeRa" не могат да се лишат от няколко часа сън защото вие сте сметнали че са ви близки и сте ги уважили да ги поканите на сватбеното си парти, просто по-добре да си ходят от рано, защото такива хора дори и в събота вечер не могат да се отпуснат и да присъстват безрезервно на подобно събитие. 
Не правете компромиси със себе си само защото двама или трима от гостите имат свое виждане към организацията ви.
Успех

silviq_milkova85, щом е в понеделник или в петък не виждам никакъв проблем. Всеки може да си вземе отпуск. Ако е в понеделник, направете дневна сватба, за да не отидат гостите пияни на работа на следващия ден, ако е в петък - нямате никакви ограничения, защото следват два почивни дни.

Познавам още двойки като вас, избрали тези дни за венчавка. И който ви уважава, ще намери начин да дойде. Направете го както ви харесва. Оправдания от сорта, че някой имал много работа и не можел да излезе са пълна глупост. Подминавайте ги с усмивка и се насладете на празника с останалите. Така ще отсеете и хората, които наистина държат на вас. *THUMBS*

При мен се получи нещо много странно,защото бъдещият ми мъж е имал друг брак и когато ,казахме на неговите роднини новините ,че ще се женим никой никак не реагира!Аз бях като гръмната исках да споделя радостта си със всички и пърхах ,като пеперудка,но насреща нищо... :'( Показах роклята на свекърва ми ,а тя каза да става хубава е и толкова... толкова бях разочарована ,все си мислех ,че би било редно да ме пита разни неща ,кое как ще направите?Мисли ли сте по-въпроса?А тя нищо?Все едно не я интересуваше! :girl_impossible:Не знам ,какво да правя ,защото мъжът ми много държи на майка си ,но аз не знам как точно да постъпя?!

Аз съм съгласна с lionelsa, какво  значи, че било работен ден?? че всеки ако иска да дойде на сватбата може да измисли хиляди варианти да го направи.. Нашата дата е 28 май, което е събота, но в последствие се оказа, че тогава ще се отработва заради 24ти май и ще е работен ден, но гостите ни ще дойдат всички, взимат си отпуска и толкова, никой не се е оплакал.. Дори майка ми, която работи в ресторант в Св. Влас и няма отпуски и такива работи и единствен главен готвач и не може да отсъства, но е говорила с шефа си и ще си вземе 2-3 дена за да помага с организацията и да присъства пълноценно.. Все пак дъщеря и се жени, така че ще я разберат и ще и намерят заместник толкова за два дена! Така че стига да имаш желание, и на Луната можеш да отидеш!  :speed:

panteryx

Не се отчайвай, все пак трепетите по сватба са им минали и сега гледат скептично на нова такава. Няма как да са въодушевени при втори брак на сина им. Нищо не можеш да направиш и да промениш, освен да игнорираш тяхното поведение. И ти ако се женеше за втори път нямаше така да се вълнуваш  ;) Направи си мечтаната сватба и не ги питай за нищо.. мисли позитивно  :)
Успех ти желая  @}->--

Много благодаря за подкрепата ,сигурна съм че те не са очаровани от идеята,но много ми се щеше да поне малко да се радват за нас :[ Надявам се само всичко да мине по -вода. Днес ще ходим до съвета и църквата и цялата треперя от вълнение . *YAHOO*

panteryx, не се ядосвай! Наистина е кофти така да реагират. Ти си толкова развълнувана сигурно и ти се иска и другите да го споделят. Може би по-натам и те ще се включат. Сигурно все още са скептични, както казва fashion. Наслаждавай се на приготовленията и не им обръщай внимание! *THUMBS*

В началото го приех много лично и ми беше криво ,но сега благодарение на вас започвам да се държа сякаш не ми пука  =] Това е то ,не ми трябва нищо от никого сама ще се справя  :)

А и да не говорим, че си има хора, които са си по-скоро "бурсучести" (без да обиждам никой) и прикриват емоциите си...Така че гледай на вас да ви е хубаво!  @}->--

Panteryx, душа, да не ти дреме! Аз като една ''бивша'' булка, минала през това да ти кажа - не позволявай на НИКОЙ, било то и свекърва ти да провали и да те натъжи в този прекрасен ден!
Моите свекъри и двамата се държаха ужасно на сватбата ми - в смисъл никакъв интерес. Свекърва ми само ме погледна и това беше. Нито за рокля, нито за букет, нито за организация. Бях си скъсала задника да организирам и направя всичко хубаво и приятно на всички гости...Тя си остана глуха и сляпа. Много се бях депресирала преди сватбата, тайно се надявах, че поне на сватбата ще се държат човешки..Ами не се случи...Не очаквай неочакваното се получи при мен. Но не ми пукаше ни най-малко на самия ми ден! Толкова бях развълнувана и щастлива със съпруга си - все едно света не съществуваше. Не ми пукаше хич за идиотското й поведение и че се държеше все едно е на обикновено събиране, а не на сватбата на сина си...И до ден днешен никой от тях не ни е поискал една снимка, не се е интересувал за нищо - нито дали са ни стигнали парите, нито как сме, нищо...

Та - да не ти дреме! Както си постелят, така ще седнат. Не се чувствай виновна, в крайна сметка те са минали вече по тоя път и би трябвало да разбират трепетите на една бъдеща булка. Ако не го направят - само свекърите губят!

Мила ,мога да ти кажа ,че така ,както ти си се чувствала ти ,така се чувствам и аз в момента.Съжалявам,че това ти се е случило,никой не заслужава това :( Само се надявам всичко да е наред...
Най-лошото е ,че нито свекърва,нито собственната ми майка ги интересува ,че ние с моят приятел ще се женим.Като съм започнала да се оплаквам да продължа с тъжната ми история....
Всичко започна,когато бях още малка, майка ми ме пребиваше от бой.За всяко нещо бях аз виновна!!На 16 години избягах от вкъщи и така срешнах едно момче с което се събрахме да живеем заедно ,при неговите родители.След 4 годишна връзка той започна да пие ,да се дрогира и започна да ме пребива от бой.И какво да ви кажа от трън та на глок!!Върнах се във вкъщи ,защото нямаше къде да отида и единственното ,което получих бяха само упреци.Никаква подкрепа :'( Малко по-късно във времето срешнах сегашният ми приятел и решихме да се оженим.Още не си говоря с майка ми ,тя видя внука си единственно само когато се роди и на 1 г.(на рожденият му ден )и това беше :( от тогава ни вопъл ,нито стон от нея.Ще трябва да се справям сама с приготовленията за сватбата.

 :-* Както е казано, никой не си избира сам родителите....Съжалявам за това, което си изживяла, но от друга страна се радвай, че си успяла да излезеш от дупката и си намерила сегашната си половинка. И имате прекрасен плод на вашата любов  *INLOVE*

Бъди оптимист!
Пожелавам ти всичко да се подреди и ти да изживееш най-красивият и запомнящ се ден в живота ти!
Мн, мн усмивки ти пожелавам!

Благодаря ти posum сигурна съм ,че ще бъде такъв.

Да се оплача и аз тук... }:-> Роднините от страна на мъжлето изведнъж почнаха да не бъдат много сигурни, че ще дойдат! Имайте предвид, че каним само най-близките и тези хора са в наясно от една година вече, че ще се женим на тази дата!  :angry: И то причините им са "убийствени" - едните нямали паспорти (идват от чужбина, но разстоянието е 180км), на другите синът им бил на изпит в тоя ден!  O_O Искам да крещяяяя!  }:-> Третите пък щели да кажат дали ще дойдат 5 дни преди сватбата!  O_O АМАН!

Не се ядосвай, моите роднини казаха, че ако татко дойде, те няма да дойдат, защото ги било срам, баща ми е алкохолик,а те са му майка и сестра. Не че аз държа баща ми да идва, ама традиция, така, че.. :)

Е не мога да си обясня как е възможно да поставяш условия в деня, в който ти не си най-важен, а най-важни са младоженците?? *crazy* Какво ще стане ако малко преглътне човек хилядите си изисквания и направи всичко възможно да осигури душевен комфорт на младоженците?  }:->

Mariaadi,
това с идването 5 дни преди сватбата е безумно, нама да дондуркаш гости седмица преди сватбата...само до това ще ти е...  }:-> Пък и ако трябва да им плащаш нощувките за тез 5 дни вече е нагло....

Ааа не не, не си ме разбрала...те ще кажат 5 дни преди сватбата дали ще присъстват на нея.  P-(

Mariadi,

Ахххххххххххх знаят от една година и 5 дни преди това ще решат....  P-(

Въобще не им пука,че за вас е важна бройката,че давате пари за това.... >:O

Търпение мила.......

Хич не ми дреме, който потвърди до края на месеца - има стая, който не - да спи на гарата!  P-(

Точно така!  }:-> Никой не трябва да търпи да му танцуват по нервните клетки! Такт, търпение, разбиране....ама всеки си има граница!

Уф... много неприятно! И при нас създават проблеми роднините от страната на мъжа ми, още не могат да кажат дали ще идват половината, а братовчед му (който е доста неприятен) иска да води текущата си приятелка (която естествено не познаваме)... Абе  P-( И най-тъпото е, че баща му и мащехата искат да "помагат" за сватбата и съответно да дойдат няколко дни по-рано....  }:-> просто не знам как да ги откажа от намерението им... с гости вкъщи ще полудея направо, каква ти помощ...

Тъпото е, че става въпрос за 10-12 човека от тяхна страна...и на фона на нашата сватба с 65 човека си е доста голяма групичка... :no:

Ох, да, много ги мразя тия изпълнения.  :no:  :no:  :no: На моята сватба имаше хора, които до 5 дни преди сватбата не ми бяха потвърдили и ми бяха опънали нервите подобаващо. Не го разбирам, наистина! Всеки има горе-долу някаква идея колко е напрегнато да се организира сватба с всичките му детайли итн...И да не забравяме, че всеки знае, че това е свързано и с пари. Какво им пречи да се държат нормално?
Аз силно подозирам същите изпълнения след като се очерта още един ритуал за нас двамата - църковен през май. Отсега зълва ми ми изтърси следното нагло изречение:''Къде ще ни настанявате у вас за сватбата?'' Аз й отговорих, че у нас място едва ли ще се намери, тъй като се предполага, че аз на деня ще се подготвям в моята стая и по-добре за тях би било да се запази хотел. Имаше отговор:''Е, ама да сме заедно, как така! Пък и ти не можеш ли да се оправиш в хотелска стая''  *crazy*  *crazy*  *crazy* Да се оправям в хотелска стая, а не в родния си дом???  ohmy Ще я взривя тая кукувица, само още веднъж да подхване темата!  @=

Ужас ужас, ама какви са тея откачалници бе??? Момичета я си правете сватбите както си искате и хич да не ви пука от никой!! Който каквото ще да приказва, от едното да влиза, през другото да излиза и въобщее теглете им по една майна и толкоз..!!!
Mariaid, без да ти мигне окото ги махаш от списъка като не искат да идват с тъпите им оправдания! Аз така правя и даже добре дошло който се откаже, защото и без това няма хотели в Павликени, къде ще ги слагам да спят всички ако дойдат?? Който ми отговаря уклончиво директно го зачерквам и хич не ми дреме, ако ще да е бащата на папата.. В края на краищата е само един ден и толкова бързо ще мине, че никой няма да ми липсва, стига младоженеца да е там :)

Здравейте момичета! Тази вечер съм доста сантиментално настроена, до сега си поплаквах и най-накрая реших да ви пиша и да ви помоля за съвет.
Както се вижда и от заглавието - става дума за баща ми. Няма да се впускам в разкази, свързани с него, понеже не им е тук мястото, но в крайна сметка - не желая той да присъства на сватбата ми. Той живее с майка ми (аз не живея с тях), но често ходя на гости. Напоследък отношението му към семейството съвсем се е влошило - вече не крие факта, че има любовница, както и обичта, която изпитва към нейните деца (тя е разведена). В последният ни разговор по този въпрос ми каза нещо от рода, че любовта се печелела, не следвала от факта, че си една кръв с някой. И ако чуждите хора могат да я спечелят, аз да съм си правила сама изводите... Оффф, хем не исках да разказвам, хем пак не мога да си спра пръстите по клавиатурата.
Както и да е. Въпросът не е кой прав, кой крив, ами мислите ли, че е рационално да му кажа направо, че не го желая на сватбата си. Все пак поддържаме някакви хладни отношения, не сме се скарали тотално, пък и той живее с майка ми. (Знам, че сега всеки се пита, как така хем си има любовница, хем не са се развели - ами майка ми го помоли да пуснат молба за развод по взаимно съгласие, той обаче каза, че НИКОГА няма да й даде развод и тя реши, че не иска да поема по трудния път да делят всяка чашка и чинийка в къщи, да се изкарва цялата семейна драма пред съда, да се викат свидетели - комшии, който да разправят как живеят двамата и т.н. - все неща, които неизменно съпътстват един развод, при който единия не иска да се развежда).
Говорих с майка ми и й казах, че не желая той да идва, тя ме подкрепи, но също така ми каза, че той много се зарадвал на новината за сватбата ми (аз съм едно дете) и със сигурност никога не би ми простил, ако не го поканя. Много ми е объркано, знам, че изпитвам страшна ненавист към него, но също така знам, че все пак ми е баща. Вие какво бихте ме посъветвали. Наистина, всякакви мнения и коментари биха ми били от огромна полза.

Evalina, наистина си в много кофти ситуация... Трудно ще получиш рационален съвет как да постъпиш. Аз съм на мнение, че баща ти е прав по отношение на едно нещо - любовта наистина не е задължителна и не следва само от кръвната връзка, а се доказва с действия ежедневно. Затова е съвсем логично да не го обичаш след като е наранил теб и майка ти и не мисля, че си длъжна да го приемаш след като той открито те пренебрегва. Според мен най-добре е да говориш директно с него и то не сама, а заедно с годеника си за тежест и кураж. Дай му да разбере, че си достатъчно силна и нямаш нужда от него и че от него зависи как ще се развиват отношенията ви за вбъдеще, защото ако в момента те притеснява само сватбения ти ден, то след време ще има доста по-сериозни неща - имоти, наследства, децата ти... Остави избора в негови ръце дали да бъде твой баща или не.

Здравей Evalina искам да ти кажа ,че аз съм в горе долу същата ситуация ,скарана съм и с майка ми и с баща ми и не говоря с тях от 1 год.
Те са разведени отдавна, майка ми си има любовник , а баща ми е алкохолик и няма да ти казвам какво ми е с такива родители...Ама както и да е моя съвет е направи си сватбата и хич да не ти пука ,ако не искаш не кани баща си ,щом ще ти е неприятно -Няма да си разваляш деня ,заради някои хора  я.. :girl_wink:
Аз няма да ги поканя ,нито единият нито другият,защото според мен това ,че са ме създали не им дава правото да бъдат на най-щастливият ден в живота ми,защото съм страдала много заради тях.Но това е мое мнение разбира се ,трябва ти сама да си прецениш как да постъпиш  @}->--
Успех ти желая!

lilkada, благодаря ти за този съвет. За съжаление вече съм говорила с него - сама, без годеника ми. Баща ми ми обясни, че държи на мен (но не и на майка ми!!!!), но заради мен няма да се откаже от другото семейство. Те са му били много скъпи на сърцето. Мен много ме е яд на цялата ситуация, защото не отива да живее при тях - те са доста хора в малък апартамент и за него няма никакво място. Не се изнася с любовницата и децата й на квартира, понеже той трябва да им поеме разходите, а няма чак такава възможност... Въобще дразня се, понеже отива там, за да се позабавляват и после се прибира в къщи при майка ми, за да ни трови живота с безразличието си към нас. В интерес на истината той по никакъв начин не ме е обидил или наранил пряко (косвено, както се вижда го прави), при всеки разговор ми обяснява да го разбера, че аз съм му била дете и той нямал да се откаже от мен, но и от другите нямало - в това е твърд и категоричен.
На мен главата ми не го побира как може да вярва, че ще го разбера, как може да си мисли, дори, че може да бъде разбран, как му се струва нормална цялата ситуация, въобще каква е тази ценностна система - думи нямам. Той ми казва - като станеш на моите години ще разбереш  *crazy*.
Пак стана малко дълго - но идеята, че с разговор ще се разберем е изключена. Той си вярва на 100%, че постъпва правилно. А пък аз дори не искам да опитам да го разбера или да му вляза в положеието - ако започна да разбирам и толерирам подобно поведение, какво семейство въобще ще почвам да градя.
panteryx, мила, четох постовете ти. И на теб не ти е лесно, но както се вижда ти си силен човек. Исках да те питам, ти кога скъса окончателно връзката с родителите си или това ще стане посредством факта, че няма да бъдат поканени на сватбата ти. Аз знам, че ако не поканя баща си, това би значело повече никога да не си проговорим. Не знам дали съм готова на тази стъпка. Твоите родители как реагираха, когато разбраха, че ще се омъжваш и те няма да присъстват на това събитие?

Значи връзката ни се скъса много отдавна ,но преди 1 година нещата се влошиха много :( изпокарахме се и въобще не искам да ги виждам,въпреки ,че са ми родители ,няма как да се оправят нещата между нас.Иначе преди няколко дни ми се наложи да си взема кръщелното от вкъщи и накарах брат ми да се види с майка ми да ми го вземе,защото нито тя ,нито аз искаме да се виждаме.
Тя не се интересува дали ще я поканя или не ,така че май май некак не е реагирала  :\
Иначе за това ,което трябва да направиш дали да го поканиш или не, си помисли добре дали си готова да не си проговорите вече,но моя съвет е отново да гледаш себе си ,не позволявай на никого да се възползва от теб и да те натъжава,защото веднъж като решат да ти се качат на главата много ще си патиш :hysteric:

Evalina, здравей.
Прочетох постовете ти и виждам, че си много объркана, затова и аз искам да ти дам един съвет и може би една малко различна гледна точка. Това разбира се не означава, че не те подкрепям или че оправдавам баща ти, напротив, смятам, че постъпва изключително несправедливо с теб и че не заслужава обичта ти...
Но ето я и моята история - сигурна съм, че ще те накара да се замислиш за много неща..
Моят баща беше алкохолик. Бил е майка ми неведнъж, държал се е непростимо и грозно и с мен, когато се напие. Като малки много го обичахме със сестра ми, играли сме си с него много, но с времето, пораствайки и започвайки да разбираме някои неща, го намразихме.. Стигна се дотам, че не искахме и да чуваме за него, срамувахме се от него, не го търсехме по никакъв повод.. Той се присещаше да се обажда от време навреме по рожденни дни и това е. Изричала съм думите "Аз нямам баща" неведнъж. Тогава си казвах винаги, че един ден когато вдигна сватба няма да каня баща си, защото ще ме изложи и не го искам на този важен за мен ден.
Но преди две години се разболя от рак. Болестта се разви толкова бързо, че докато разберем от какво е болен за един месец почина.. Беше ужасна трагедия и вече две години след това все още не можем да се възстановим от случилото се. Мъчно ми е много и ми липсва страшно много. И е наистина ужасно как разбираш, че нещо ти липсва, едва когато го загубиш.. И някак си като загубиш близък човек си спомняш само хубавите мигове и забравяш за лошото. Сега съжалявам за всичко за което съм го обвинявала, защото разбирам, че в края на краищата всички са хора и понякога грешат, а той наистина се опита да се поправи последните една две години, и преди да почине поиска прошка на майка ми и на всички..
И какъвто и да е бил, винаги си остава моят баща и аз винаги ще го обичам.. Сега ужасно съжалявам за нещата, които съм си мислила за сватбата и той наистина ще ми липсва на този ден, много ми се иска да можех да го споделя с него...
Затова моят съвет е - каквото и да решиш за сватбата, няма значение, решението си е твое - само недей да таиш омраза, защото идва момент в живота, когато тази омраза се превръща в горчивина и съжаление... Особено ако тази омраза е към близък човек.
Дано да съм успяла да ти помогна, стискам палци всичко да се нареди, за да си направиш сватбата на мечтите :)

Момичета, благодаря ви за тази подкрепа и съветите ви  @}->--
sonja, знам, че ако нещо се случи с баща ми всичко, което сега си мисля за него ще бъде пречупено през друга призма. Човек е така настроен, че в зависимост от ситуацията може да "си спомня" хубави или лоши моменти. Просто сега съм толкова афектирана и не го искам на този специален за мен ден, но замисляйки се, не го искам по-скоро защото искам по този начин да го накажа за всичко, което ни е причинил.
Понякога като гледам приятелките си или като чета из нета колко била силна връзката баща-дъщеря, направо го намразвам заради това, че никога не се е опитал и не се опитва да изгради тази връзка. Имам приятелка, която не минава и ден без да се чуе с баща си, за да си поприказват надълго и широко на кой как е минал деня... Просто ми е мъчно, че аз никога не съм изпитала подобно нещо... Връзката на майка ми с баща й, лека му пръст, също беше изключително силна... Успокоява ме само мисълта, че съм видяла и другата страна на монетата и това ще е най-силния фактор, който ще ме кара да направя всичко възможно, за да могат децата ми един ден да имат такава силна връзка с техния баща и мой съпруг. Предполагам, че всеки човек, имал проблем с някой от родителите си (или и с двамата) трябва да е много силно мотивиран, за да не бъде пренесено нещо от това, което той е изживял в бъдещото му семейство. Така някак цялото изживяно огорчение би имало смисъл.
Вече извън горното, пожелавам на всяка една от вас най-страхотната сватба. И още веднъж благодаря за милите думи  @}->--

Аз пък вчера направо получих за първи път в живота си сърдечна криза от крясъците на родителите ми по мен по повод най-дребните детайли относно сватбата /в случая беше текст на покани, които дори не са отпечатани и им казах, че ако толкова искат ще ги променя/. Днес съм болничен. Минава ми през акъла въпреки всички платени капара да ходя да се женя тайно. Но надали ще го направя, защото тогава сигурно инфаркт ще ми докарат.

Леле, това наистина е сериозно. Гледай да не се тормозиш толкова. Изживей си хубавите неща покрай сватбата. И пази здравето си! :)

Hecate мила разбирам те....понякога и на мен ми се налага да им припомням, чи това е моята сватба и ще е както аз искам и си го представям @}->--

а ти по-често им казвай да не те тормозят..

Проблемът е, че ме докараха физически да ми е зле и да имам чувството, че умирам. Утре ще ходя на ЕКГ. Заявиха ми, ние тези покани на роднините няма да ги дадем, искаме други, обиждаха ме, въобще не ми се мисли. Вчера мъж ми като ходи до тях в 2 сутринта за лекарства /майка ми е фармацевт/ и за първи път в живота си бях с адски високо кръвно, днес ми се извиняват и друга песен пеят ма айде...

аз съм много краен човек, що се отнася до нарушаване психическата и физическата цялост на някого, ако бях аз (не препоръчвам, просто казвам за себе си ! ) :(, щях да тегля чертата и да се оженя тайно.
толкова ли са по-важни роднините им от теб ?
най-малкото не са поканени нашите на църковната церемония, след като имаше изказвания от типа на- какво значение има коя е черквата, направете го удобно за нас, пък вашите спомени в конкретната черква нямат значение.. :!

Какво толкова сте написали в текста на сватбените покани, че така да се ядосат вашите?  :huh:
Моята майка, като и казах, че ще се омъжвам ми каза с най-леден глас, че сега не му било времето, тя нямала пари да ми помогне ( плащаме си сами сватбата) , да съм го отлагала нататък във времето и куп такива. Аз и отговорих, че ако не иска да не идва на сватбата - няма проблем. Ама после се наревах в къщи на милото  :girl_cray2: И страшно, ама страшно и се ядосах , даже бях решила наистина да не я поканя на сватбата. Милото ми каза - недей така, тя ти е майка, все за теб най-доброто мисли и т.н. Добре, че ме успокой, че като нищо нямаше наистина да я поканя ( винаги съм във война с нея от как се помня) А тя като усети колко ме е наранила се обърна на 180 градуса чак. Родителите често пъти не си дават сметка, колко сериозни са пораженията , които могат да окажат. Съветвам те да се успокоиш, явно си мислят, че го правят за твое добро и да им кажеш , че това е вашата сватба, като им дадеш да разберат, че истерии няма да търпиш. Успех  *THUMBS*

Красива Булка - и аз съм така, но всичко в живота минава толкова бързо. Всеки ден си повтарям, че ще правя нещата с радост, колкото и да ми трепери под лъжичката.
Пък и в работата ме ядосват толкова много в момента, че да компенсират, чак ми се иска да я напусна  8P
Успех с ресторанта  @}->--

Hecate каво толкова ти казаха, та чак ти стана зле?  :huh: не мога да си представя от едни покани толкова да ескалират нещата...  ohmy най-вероятно причината е друга, нещо ги притеснява и това е бил само повод  =] или просто ти си по-чувствителна и си ги приела по-навътре нещата...а може и двете  =]
Tsutsi е права - трябва да си по-твърда! щом не сте финансово зависи от тях (ако те плащат-търпиш, нямаш друг избор..) и сами си плащате-ще стане по начина, който е удобен за вас; както на вас ви харесва  *THUMBS* ако някой си позволява да излиза от добрия тон (чисто приятелски съвет и мнение) и се опитва да се налага - трябва да му дадете ясно да разбере, че решавате вие, не той. Ако му е чак такъв проблем-да не идва  =]
родителите понякога са властни, смятат (дори без да го осъзнават), че "децата" не разбират, че го правят грешно (каквото и да е), че те знаят как...  =]

Ох... и аз имах няколко момента с малко повече,  ohmy от бъдещата ми свекърва. Халките трябвало да бъдат гладки, да няма ръбове.Не можело да ме возят в черна кола, последните няколко думи от поканата да сме ги били махнели (за последното съм съгласна....) *crazy* О и украсата аз ще си я платя, защото според вс е ненужен разход (аз реших да си я платя сама) :girl_cray2:те пък ще ми кажат  :mad_girl: И само ако чуя някой да се изкаже за украсата на ресторанта  P-(  :bqsnasym:

rady17 различни хора-различни мнения  =] лошото е само ако ти ги натрапват...  :\ това, че не мислите еднакво за някои неща не означава че единя е по-прав от другия.. въпрос на вкус  =] не им обръщай внимание и си отстоявай позицията  *THUMBS* ако мъжа ти е до теб и те подкрепя ще се справите с всички досадници  ;)

Ами аз и това правя. Халките (в темата за халките има снимка) и определено си имат ръбове хи хи хи и така, аз си правя квото си искам, пък те нека си мрънкат кооооооооооолкото си искат *THUMBS*

Hecate, миличка, не позволявай подготовката за най-прекрасното, което ти предстои да се превръща в кошмар!  @}->-- Бъди по-твърда, но без нерви-щади се! Дай им ясно да разберат на всички, че НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЕСЯТ!!! Това е вашия сватбен ден и ще протече така, както вие си го представяте, независимо дали на еди кой си еди кое си му харесва или не!!!!!!!!!! Когато ние започнахме с подготовката, гласно обявихме, че с цялата организация се заемаме ние и само ние. Много съм доволна, че го направихме, защото колкото повече хора се месят и 'дават акъл', толкова по-лошо става   *STOP* :me:
rady17, точно така! Продължавай в същия дух  *THUMBS*  @}->--

Благодаря Ви за подкрепата, момичета. То аз съм се заела с цялата организация, те не ми помагат, не ходят с мен, не избират и не се занимават, само имат претенции. С които дотук се съобразявах що-годе. Но както казах от едните покани, стигнаха до обиди даже, не намирам друга причина честно казано.
Нямали сме фамилии на поканата, не пишело че и родителите канят, какви са били тези закачливи текстове, нямало ли да имаме сериозна покана, само да сме посмеели да включим забавен текст, че предпочитаме подаръците в пликче, защото не ме били отгледали такъв меркантилен егоист и т.н. Баща ми, които винаги си трае, заяви, че такава покана на роднините си няма да даде. Умирали от срам с мен и т.н. Много се разстроих този път, въпреки че като цяло съм много твърда и не се давам.
Просто чашата ми преля. Оттук натам им заявих вчера, че им е забранено даже да се обаждат. Ще видим.

Щом не ти помагат и не ходят с теб, а само претенции имат ...... нямат основание за претенции!  }:-> Много добре си им заявила, за да се усетят и да ти се извинят. :womanfuy: Не се разтройвай повече за това, а си мисли за хубавите неща, които ти остават да свършиш  :love_together:

Ние в нашата покана изобщо няма да пишем, че родителите канят. Понеже каним ние. Също много харесвам майтапчийски текстове. Изобщо не смятам да ги показвам никому освен на мен и милото. Който не му харесва да ходи да пасе ( включително и родителите)  }:->

Мале, като чета доста крайни изказвания от родителите, не им прави чест.... Не знам какво да те посъветвам, защото ако на мен така ми кажат моите или на милото родителите, честно ще им тегля една ....  и ще се откажа от сватбата, т.е. от тяхната помощ за сватбата. Много се ядосах, като четох изказванията им.
Аз лично нямам проблеми с моята майка за идеите си, тя е навита за всички мои предложения, защото мислим еднакво и винаги сме били най-вече приятелки, а не родител-дете. Но разбира се по-деликатно обсъждам идеите си, които изискват повече финансови средства с бъдещата свекърва и винаги имам вариант Б, ако не се съгласи на първия, така че гледам всичко да стане както аз си го искам. За сега нямам проблеми, пък да видим за напред  :)

И аз имам трудности с родителите, малко се налагат и повишават тон без причина, говорят напрано и сякаш е техен празник.... Ама след един голям скандал и не им се връзвам вече толкова... претръпнах!
И ти така ще претръпнеш, не цепи басма на никой! Твоят празник си е!
П.п. - да не говорим, че ми правеха намеци да си запазя моминското име, понеже те са ме изучили... Правят всичко показно, да ги видят... кои са и къде са... тъпо е!  P-(

Аз засега нямам такива големи проблеми и слава богу по-скоро аз не искам да пръскаме мн. пари, а свекитата все викат да не сме се ограничавали. Примерно за подписа, ние искахме само да подпишем в зала и това да е, без музика, ритуали и подобни; отначало те даваха идея за по-скъпото-да има музика, снимки (а ние ще имаме в др.ден празнуването и църковния, това ще бъде само подписа), но в крайна сметка ние си правим каквото решим (не сме имали проблеми след това де) и си записахме по-евтиния вариант.
Все се опитваме да им обясним, че за едни неща е важно за нас да пръснем пари, за други обаче не, че не искаме да се охарчват за един ден като за цял живот; аз предпочитам примерно да идем на хубава почивка, вместо да дам за излишни неща пари.
Но като цяло и двете страни са мн.толерантни и нямаме проблеми, ако има нещо го казват тактично и се радвам  *INLOVE*

Както emocia_wa спомена малко по горе, понякога родителите, в старанието си да "помогнат" със съветите си към децата губят контрол. Те смятат, че тъй като са по зрели, по мъдри, всичко казано от тях е правилно, без да осъзнават че това все пак е нашия момент и ние имаме пълното право да го изживеем както на нас ни харесва, независимо дали им харесва или не. Не казвам, че не трябва да се съобразим с тяхното мнение, все пак те са наши родители, но когато това излиза извън контрол, както в случая с Hecate, трябва да се вземат мерки, това да не се повтори. Ние с милото пък имаме точно противоположен проблем. Нашите (като изключа майка ми, която ми е и най-добра приятелка)
изобщо не се интересуват кое как е. Още в самото начало като заявихме, че ще се женим и ще правим годеж, родителите на милото поискаха само да им кажем уточнената от нас дата. От една страна е по- добре така, но от друга може в даден момент да имаш нужда от помощ, а ще знаеш че от тях няма да я получиш.

Нашите родители се стараят да не се месят, като се има предвид, че майка ми и баща ми ще поемат половината от разходите за сватбата, ако не и повече. Много обичам майка си, тя ми е страхотен приятел, но с нея доста често спорим. По отнишение на сватбата тя отстъпва винаги, защото осъзнава, че това е моят ден и трябва нещата да станат по начина, по който ги искаме с годеника ми. Благодарна съм й за разбирането.

Мда, вчера годеникът ми забрани разговори с нашите, относно сватбата. Особено след като вчера ми заявиха, че това въобще не е нашият ден, а техният и да се покаже уважението към всички гости. Държа да отбележа, че ние заявихме, че ще си плащаме всичко. Дотук майка ми плати капарото за роклята, защото много държеше и това е.

Ох, милата  :girlsigh: не знам аз сигурно щях да направя тайна сватба, въпреки всички дадени капарота ...

Hecate мъжа ти е прав-те мъжете внига са по-обективни, без излишната емоция, която влагаме ние-жените  =] много практично е постъпил-щом не могат да общуват интелигентно и с разбиране, няма да объждате с тях изобщо  =]  *THUMBS* абсолютно идзлишно и да ти причиняват такива неща..сватбата и подготовката и са прекрасни емоции, не бива насила да се съсипват..
AliTiaне е задължително, според мен. Може хората просто дас а разбрани и да ви оставят вие да си изживеете подготовката и всичко... ако се обърнеш към тях с молба да ти помогнат/съдействат със сигурност ще се отзоват!  *THUMBS* това е възможно най-добрия вариант-оставят те да изибираш и решаваш всичко сам, ако решиш, че ти трябва помощ-идват  *THUMBS*
доста странно  :huh: ..дано не ти правят проблеми по-натам..  :(

уби ме... а думата изучили определено много намясто я цитираш- така се изразяват всички ,които не са го направили от сърце просто, а за някакъв келепир едва ли не- хвалби и т.н }:->

Hecate  защо просто неспреш да даваш каквато и да е информация за сватбата на родителите ти, както е й казал годеника ти. Няма смисъл от излишно напрежение и да се лишиш от хубавите емоции на организацията. Разбирам от една страна,че и родителите искат да се изявят пред роднини и приятели и да заяват как ли не " ето отгледахме я, изучихме я, сега ще я омъжим и всеки по пътя си " , но в тези си старания прекаляват и не се усещат как нараняват детето си. Но мисля, че за такъв повод е най - добре да не се бъркат, защото това е ВАШИЯТ ДЕН, а не техния както са се изказали.

Момичета след кошмарният уикенд прекаран с родителите на милото дойде и аз да се разпиша в тази тема - отново. Със свекърите нямах никакви пререкания до сега и цялата тъпотия дойде от сестрата на милото. Изведнъж превъртя или какво и стана и като почна. Защо сме избрали тази дата тя тогава била в сесия. От датата не отстъпихме. Тя искала това, искала онова - не отстъпихме. Но като се запря да е единствена шаферка на сватбата, че като се почна един скандал. Свекърите много ни помолиха , ама наистина ни помолиха да направим този жест. Милото от нерви не спа три дни и беше готов да я изяде с парцалите, че и с техните се изпокара. Като гледах на къде вървят нещата, викам си - ок, ще отстъпим, тя ще е само шаферка на сватбата, ще седи на нашата маса с кумовете с брат ми. ( Брат ми ли е харесала та толкова беше зор не знам). Но съм решила да изпита на гърба си какво е да си единствена шаферка. Ще инструктирам и брат ми и кумата да я побъркат. Ще търчи през цялото време, че дъх да не си поеме. Каквото и да прави все ще съм недоволна. Ще и изкарам през носа тази дивотия та да я помни. Така се бях ядосала, че чак планирахме да забегнем на тайна сватба с милото. После си викам - всяко чудо за три дни. Това малкото просто не знае какво я чака.  }:-> }:-> }:->

Tsutsi  ohmy направо ме разби с твоята "единствена шаферка"... тази жена   :huh: *crazy* имай предвид обаче, този тип хора вечно са недоволни.. ти ще пробваш да я направиш луда-но тя ще ти мрънка през цялото време и ще ви вгорчи деня  :\ щом от сега имате разправии-и в деня ще е така...  :\ изобщо не се занимавйте с нея  *crazy* ако може я изобирайте от организацията..  :\
:huh: или аз нещо не разбрах - с толкова претенции кое как да и е удобно-това нейната сватба ли е?

Тя си е просто лайно - лигла глезена до безобразие от родителите. Не стига, че брат и я издържа и не може без неговите пари едно кафе да пие ами е отвратително грозна и дебела. То бяха скандали, че ние сме ходели в чужбина без нея, че искала телефон за 1000 лв...абе няма такъв случай просто. Единственият начин да се оправя с такова леке е по женски. С интриги. Така и смятам да направя. Дано да се разболее ден преди сватбата да я няма въобще ама де тоз късмет  }:->
Така беше и с НГ - рева да дойде с нас, като я взехме не искаше да ходи никъде. Свикнала е да разиграва брат си и родителите си като маймуни, ама свърши нейната. Недейте момичета, че страшно съм и набрала  }:->

ужас, единствена шаферка???
не бях чувала такава заповед-молба  *db* досега!
ми да, то ако продължават да ѝ  ходят по свирката, може да реши да поиска да ти облече роклята ... :GROAN: :SUICIDE:
аз мисля че ignore  е най -правилното, да иска какво си иска- от вас зависи дали ще се правите на тапи и ще ѝ се вържете. правилно си държите позициите.
само от личен опит да ти кажа, да не пожелаваш болести, защото се връща.
да е жива и здрава, но да стои надалеч. :)

 Родителите бяха готови да не дойдат ако Нейно Височество не е единствена шаферка , хем умираха от срам, а свекърва ми беше пред нервна криза, защото се разбираме и наистина хем страшно се срамуваха от нея, хем бяха готови отчаяно да я защитават. Мен просто ми стана жал да ги гледам и не мисля, че бих причинила такова нещо на брат си и родителите си, страшна работа. За това и се съгласих да се успокоят хората. Но ще и го изкарам през носа просто - милото не е спало 4 нощи от скандала с техните поради глезотиите на сестра му, а такъв не мога да го гледам нещастен. Направо полудявам и ми иде да и откъсна главата.  }:->
Хем не смее да му се обади, а действа по този грозен, подмолен начин, да подлудява така брат си и родителите си.  }:->
То не е само сега за сватбата, тя винаги е такава.

Tsutsi съчувствам ти най-искрено... Аз имам същият проблем само, че с племенника на милото.... Ужасно глезено, лигаво и тъпо момченце.... и то на 17 години.... Първоначалния ни замисъл беше моя близка приятелка и негов много близък приятел да са ни шафери.... Всичко беше ок, докато сестра му не се наду, че нейното момченце няма да е шафер, че вуйчо му го пренебрегвал постоянно....абе сърдене и мусене....нямам думи.... не ги понасям..... Сега отстъпих но при условие, че ще имаме 5 шаферки изцяло само мой приятелки.... и няма да седи никой на нашата маса, освен ние и кумовете... Бясна съм... }:-> P-( P-(

След прочетеното в последните постове, чак се зарадвах, че няма да имам така наречените "големи шафери и шаферки". То покрай тях за сватбата си ли да мислиш или за тях, направо останах потресена ohmy. Моите са без претенции за сега, но и не очаквам такива от сладките ни племенници на 5, 6 и 3 годинки. Още по малко и от най- специалния за сега, който ще е на 7 месеца :danceg:

Tsutsi наистина много долна постъпка от нейна страна. Аз ако бях на твое място щях да се съглася само за пред нея и ще я оставя да си мисли, че ще е единствена и ще седи на официалната маса с нас. Но както каза при такива хора с хитрос и интриги трябва да се действа. В деня на сватбата като види, че няма да е както е искала ако ще пук да не идва. То наистина може и да пожелае да е с рокля като твоята. Аз нейните действия ги определям като вид ревност. Особено ако е свикнала всички да се въртят около нея, в един момент центъра на внимание ще се измести върху вас и нея я влудява това. Поне от прочетеното до момента аз така виждам нещата. Не се ядоствайте, правете си това, което сте си наумили, пък я поставете пред свършен факт да видим какво ще направи тогава  =]

При мен целият стрес идва от родителите и сестрата на годеника ми - просто вече се замислям дали изобщо искам да се омъжа за него и да имам нещо общо с тях. Те или искат да ни разделят, или не съзнават, че като се бъркат в нашите отношения ние ще се разделим , защото аз определно няма да им издържа на глупостите, да не говорим, че и той ги издържа - хем ни бъркат в джоба, хем искат във всичко да се мешат. Просто не знам момичета, много съм объркана, сутринта пак се скарахме с милото заради тях. Имам нужда от разумен съвет наистина  :( :( :(

Tsutsi, имала съм си вземане-даване с такива хора. На мен ми коства много енергия да се разправям с такъв тип хора и аз винаги правя една ментална равносметка - дали и доколко наистина си заслужава човек да се бори, за да запази въпросните връзки възможно най-добри. Ако сметнеш, че си заслужава бори се. Колкото повече ти се зъбят насреща, толкова повече широко се усмихвай, ей значи тази рецепта помага много! Изпитано! Няма нещо, което повече да съсипва наглостта срещу теб от изненадващо и неочаквано позитивно, непоклатимо настроение от твоя страна! Знаеш ли защо - защото не го очакват.  :D Ако наистина искат да ви разделят, то те очакват ти да реагираш точно, както реагираш в момента, но никога няма да очакват обратното. Ще ги хвърлиш оф-гард дето се вика. Но ако прецениш, че не си заслужава да развиваш и пазиш тези взаимоотношения мисля, че знаеш решението.  :)

Дано това, което ти пиша ти се стори смислено, при мен помага.

 :offtopic: Отговарям тук, защото въпросът е зададен тук, но не знам дали тези мнения не са за друга тема... Вече и аз се обърках. =]

Модераторите ако сметнат да прехвърлят нещата към друга тема.  :)
Всичко си течеше мирно и кротко до деня, в който не се набърка сестрата. Първо милото се е срещнал с тях и е имало грандиозен скандал - аз съм го командвала, аз съм влизала в тяхната фамилия, трябвало да съм ги слушала, не били съгласни с дати, кумове, халки, гости и какви ли не простотии. До так, че защо фризьорката ми била от София, а не от Пловдив, където е сватбата. Сестрата да е само тя шаферка - уникален скандал и то от хора, които няма да имат хляб да ядат ако сина им не им изпраща всеки месец сериозна сума пари. Милото така беще откачил, че е карал с 200 на магистралата, беше изкривил джанта и наистина е имало грандиозен скандал. Отиваме двамата в Пловдив - всичко ок, никакви проблеми. Говорихме съвсем нормално, вечерта пак сестрата е напалола огньовете. Сутринта майка му се обади с нервна криза да сме говорили с тях. Годеникът ми откачи и като видях, че нещата отиват пак към страшен скандал реших да отида с него да успокоя духовете. Че като се нахвърлиха върху мен, но аз успях да ги убедя в нашето с уговорката, че сестрата ще е шаферка, но за останалото не отстъпих. Те се нормализираха и започнаха да ни помагат с подготовката. Въпреки това в мен не угасна обидата от държанието им. Днес по съвсем друг повод стана въпрос за бащата и аз си казах, че и той като баща си първо вика, после мисли. Че като стана един въпрос да спра да обиждам баща му и скандал. Аз му казах, че искам да отида при майка си ( живеем заедно) , за да обмисля нещата, искам ли въобще да бъда част от тези хора и тяхното семейство. Хем ни чакат заеми за жилище, хем трябва да ги издържаме, хем пък и искат във всичко да се бъркат. Много ми е объркано, тъй като до сега с годеника ми ( живеем 2 години заедно) сме много щастливи и се разбираме чудесно. Техните винаги са го ядосвали и той се е карал с тях, а аз все го успокоявам, но сега съзнавам, че единственият начин да сме щастливи, трябва да се изолираме от тях на макс, което е доста трудно при това, че звънят всеки ден по телефона. Искам да им обясня най-човешки, че ако продължават нещата ще се влошат много. Моля ви момичета дайте ми съвет наистина съм много объркана.  :'( :'( :'(

Аз не разбирам защо ги издържате, ама наистина не разбирам.И това трябва да се прекрати.Ако вие сега ги издържате при заем и дете, когато на вас са ви повече разходите какво ще правите?Те дали ще разберат защо не ги издържате вече.А ако утре монетата се обърне и вие имате нужда от помощ?

Сериозен разговор между теб и половинката ти с главен довод спиране издръжка.Вие правите семейство, ново отделно семейство.Вие имате нужда от самостоятелност и ако сега се бъркат за свабтата, то като се появи детето жална ти майка.Ние имахме подобен порблем и аз поставих ултиматум>не казвам, че това е начина, но аз нямах избор накрая.Всичко се реши, мъжът ми е достатъчно умен и знае, че всеки трябва първо да разчита на себе си и после на околните.

Местя в роднините.

Tsutsi сестра ми имаше абсолютно същия проблем. Просто я побъркаха преди сватбата. Накрая аз се заех с основните неща, те й говореха, тя казваше "Ок, добре", а аз правех каквото сестра ми иска. Така накрая ги поставихме пред свършен факт. Просто спри да ги отразяваш. Съгласявай се и толкова. Това е вашият ден и трябва вие двамата да се чувствате добре, още повече, че вие си плащате. Колкото по-рано покажеш, че не могат да ти се качат на главите, толкова по-добре. Убедена съм, че твоят бъдещ съпруг ще е на твоя страна  @}->--

Явно точно причината, че те са финансово зависими от твоя човек е причина да скачат така - те те виждат като заплаха за тях, за съществуването им. Защото отсега нататък ти ще си решаващата дума в живота на сина, а не те. Нали се сещаш, че никой не обича да му бъде застрашено съществуването и никой не обича да се променя статуквото ако е в тяхна полза. Ето и конкретна стратегия от мен: Според мен недей да скачаш открито срещу тях, защото точно това и ще получиш в отплата. А и не бих си позволила да кажа и дума срещу тях, особено на твоя човек. Наистина недей. Покажи, че ти си по-зрялата, покажи, че ти си рационалната и умната и ги остави да джафкат, нека твоят човек види явната разлика в твоето поведение и тяхното, нали не е гупав, той ще види сам и ще разбере кой наистина се държи на ниво и кой не. И сам ще започне да взима твоята страна след това. Но дотогава търпение и компромиси от твоя страна. А ти тайничко и тихичко (без да скачаш директно срещу тях) през това време си работи да се отдалечите от тези хора, бавно, но славно. Не само физически, но и емоционално и финансово. После удряй със сила колкото си искаш. Тази стратегия ми се струва много по-добра от скачането и джафкането, защото има голям шанс да загубиш войната така пред твоя човек и да имате все повече караници от рода на: недей да говориш за баща ми. Така мисля поне аз.

Миличка, много ми става мъчно, като чета. Аз нямам опит с такива отношения, затова не знам какъв съвет да дам. Явно покрай сватбата са се отприщили тези истерии. Според мен не споделяйте нищо с тях, свързано с подготовката. При положение, че всичко си плащате сами, не сте длъжни да се отчитате. В случая съпругът ти трябва да оправи нещата. Ти можеш да си до него, да го разбираш и подкрепяш, но той е човекът, който трябва да се справи със собственото си семейство, след като вижда, че не са прави. Само за сватбата ли се държат така? Месят ли ви се в живота като цяло, или тези неща започнаха сега? Ти казваш, че мъжът ти ги издържа, но всъщност ги издържате вие двамата, защото тези пари са общи и ваши. Ти работиш и той работи, живеете заедно. Говори с него и се разберете дали ще може да тушира намесата им във вашия живот. Какъвто и съвет да получиш тук, той няма да ти помогне така, както спокойният разговор с човека до теб. На него също му е писнало вероятно, защото е между чука и наковалнята, но и ти не си длъжна да бъдеш нещастна заради някой друг.

Свекър ми е безработен, свекървата е с малка заплата. Сестрата е студентка. Всъщност главно парите отиват за сестрата. Даже искаше да и купуват JSM за 1000 лв  :girl_impossible: Свекър ми си търси всякаква работа, но е на 60 г, никой не иска да го наеме, безработен е от 2 години. Така ...те сега продадоха едни земи и имат малка сума в банката. Не знам кой им е пуснал мухата да си купуват вила и сега са се навили и са успели да убедят годеника ми да им даде още пари ( от неговите спестявания) като продадат къщата ( продават къща) ще му ги върнат. Те винаги са му взимали парите, въпреки, че годеника ми печели много добре. Големият им страх е според мен, че след като се оженим вече няма да имат банкомат защото годеника ми смята да им спре парите или да им дава много по-малка сума и от тук идват всички драми. Толкова се обичаме и сме щастливи, всичко щеше да е супер ако не бяха неговите родители. Хем ми е грозно да говоря така, че са родители, ама кажете ми - що за егоисти са тези хора, постоянно му взимат парите и даже спестяванията ни за къщата искат да вземат. Даже казали на годеника ми, че парите за сватбата идват само от него ( което не е вярно и той им е подчертал, че половината са мои). Страшно мазало момичета  :'(

Tsutsi ,ако вие си плащате сватбата не виждам защо се съобразявате...Още повече,че и годеникът си ги знае какви са му роднините и те подкрепя. А това за издръжката ми е странно- моите родители никога не биха приели пари от мен (освен ако не съм супер богата  :P )
Общо взето кимайте там, пък после си го правете както искате.  ;)

 Подкрепям напълно Маги в съвета й. Това е начинът. Ясно е, че годеникът ти е свестен и отговорен син и брат, но той е и твой партньор в живота. Нещо, което от тяхна гледна точка очевидно е несъвместимо.
 Би било много грозно да им напомните по удачен начин на чия издръжка са, ала след като си позволяват да се месят в живота ви и да го объркват, заслужават точно това. За съжаление  :(
 Един съвет - когато говориш за тях с годеника си, не ги обиждай. Може да окачествяваш постъпките им като грозни и неуместни, но тях самите като такива недей. Колкото и да е на твоя и ваша страна като цяло, подсъзнателно няма да го възприеме добре и след време би повлияло негативно на отношенията ви.

Sunset до сега за нищо не са се месили и не сме се карали. Даже като им кажа, че ще се женим - казаха добре, щом се разбирате. Помолиха да поканят едни техни приятели и толкоз. Скандалите започнаха от сестра му. Родителите са казали, че ако не можем да им помагаме като преди, колкото можем и така. И тук пак от нищото ( вероятно от сестрата) дойдоха изведнъж скандалите.
Той говори против тях, а те като се скарат се държат най-детински - щели да се бесят - щуротии.
Не мога да си представя какво е да отгледаш едно дете и да остарееш, да нямаш възможност да печелиш пари, да разчиташ на пари от детето си - трябва да е страшно унизително. Хем ми е жал, понеже иначе винаги добре са се държали до сега, хем ме е яд, че ни поставят в такива ситуации и най-вече ме е яд дето постоянно защитават сестрата, която е голям човек и може да се грижи за себе си.  :(
Ако бях на тях поне нямаше да се меся в сватбата и да озаптя сестрата, което те явно не могат да направят. Хората като остареят постепенно се превръщат в пълни егоисти - при моите роднини също беше така, промениха се драстично, започнаха да подлудяват всички около себе си.

Tsutsi, определено имат голям страх от теб. Спира им кранчето, ако не сега, то няма да е още дълго. Прави, се че ги слушаш какво ти говорят пък си действай, както намериш за добре. И да недей да "скачаш" с/у тях остави ги и бъдещият ти съпруг, ще види още повече що за семейство има. И сам ще направи финалната крачка за спокоен живот с теб. Знам, че няма да ти е лесно, но всичко хубаво става бавно .  *THUMBS*  Имай търпение, дръжте се заедно,обичайте се още повече напук на тях и всичко ще се оправи  ;) Успех  *THUMBS*

А какво е мнението на твоя човек за отговорността и самостоятелността на сестра му? Какво мисли, какво казва той и готов ли е да я издържа и занапред така, както досега? Защото явно големият проблем е сестра му, а не родителите, от това, което прочетох... Може би трябва да избереш правилната мишена? ;)

Tsutsi миличка ситуацията ти е наистина гадна - явно при някои хора се разбира какви са като настъпи някакъв такъв момент...а ва ти кажа сестрата ми е наистина странна - вижда че родителите трудно се справя и не работи. Аз лично това не га разбирам, защото аз работя от 18г. и образование имам и винаги съм гледала да не съм в тежест.... та ако само тя е проблема и всичко идва от нея просто я игнорирай или както е казала Ариел, накажи ги с доброто си отношение.... а и ако вие сами си плащате, спокойно може да ги изолиратe от подготовката ....а иначе определено недей да нападаш мъжа си и да говориш пред него за родителите му...дори и той да вижда че са постъпват лошо едва ли има някай на който да му е приятно да критикуват родителите му..така че действай по внимателна и не се карайте заради тях  @}->-- Успех..всички сме с теб :)

Много е лошо, когато вместо да се наслаждаваш на една чудесна подготовка за големия ден, да изникват такива големи проблеми в семейството. Приеми го като вид изпитание на вашата връзка. Моето мнение е, че проблема идва главно от сестрата. Малко са хората, които биха застанали срещу сестра си/ брат си. Колкото и да осъзнава годеника ти , че може би от там идват проблемите за него тя винаги ще е малката сестричка. Затова се въоръжи с много железни нерви и една голяма усмивка. Ариел много правилно го е казала усмихвай се и се съгласявай. Няма по - добра стратегия от тази. Казвам го от личен опит. Искрено се надявам да успеете да намерите изход от този проблем.

Tsutsi, явно основният проблем е сестра му. На мен не ми се вярва той да я издържа цял живот. Когато си завърши образованието, ще трябва да започне да си търси работа. Все някога ще спре да разчита на финансовата помощ на брат си. Телефонът за 1000лв. ми се вижда безумие, а още по- голямо безумие ще е, ако наистина й го вземете. Едно е да й помагате, когато действително има нужда, съвсем друго е, когато не е нужда, а каприз. Колкото повече й угаждате, толкова повече ще ви се качва на главата.

Годеникът ми изобщо не и угажда и хич не и цепи басма. Даже аз бях тази, която настояваше за затопляне на техните отношения, понеже съм много близка с брат ми и не ми се струваше редно. Изобщо не смята да удоволетвори безумните и искания на телефони и т.н. Като не стане нейната се обажда на свекърва ми и я подлудява как брат и за нищо я няма и тн. Даже сега въпреки, че обещахме на свекърва ми, че ще я поканим за единствена шаферка той няма никакво желание да го направи и постоянно отлага ходенето си до там. Определено не му се налага, но върти интриги , от които произтичат страшни скандали. То пак си става нашето , но с цената на скандали, което ми е крайно неприятно.
Моят баща почина преди няколко месеца, а любимите ми баба и дядо  преди година. Толкова им се искаше да ми бъдат на сватбата, а сега на - няма ги.  :'( :'( :'(  Казвам си - как хората не ценят каквото имат, а се карат за глупости и тъпотии. Вместо да се радват. Благодаря ви момичета - много ми помогнахте и ме успокоихте.  @}->-- @}->-- @}->-- Преди малко се чух с милото и се сдобрихме  *YAHOO*
Толкова го обичам, че не си преставям да съм без него  :[

Аз мисля, че ако родителите имат нужда, а децата имат повече възможности - няма нищо нередно да се помага. В живота нищо не е сигурно и винаги може нещата да се обърнат, затова е семейството да си помагат в трудни моменти. Аз бих дала всичко за моето и никога не бих си помислила, че родителите ми ме използват.....

manuella има родители и родители  *db* .А и не е въпроса ти какво би направила за твоето семейство, а какво твоето семейство би приело от теб  ;)

Tsutsi, съчувствам ти и се радвам, че вие с милото ти поне не сте скарани! Колкото до сестрата - как не ги обичам такива лигли и глезени момиченца, на които всички са им длъжни - не е истина! Но това няма значение. Въпросът е, че не бива тя да проваля един от най-щастливите дни в живота ти. Аз не смея да ти давам съвет, но ще кажа как бих постъпила. С такъв човек трябва твърда ръка. Ако просто се усмихваш и се правиш на съгласна, в големия ден нещата ще ескалират и вместо ти да си в центъра на нещата и да се наслаждаваш, ще трябва да се справяш с капризи и караници защо еди-какво си не е като тя го иска! Това, според мен, е недопустимо!!! "Мека Мара" е добре да си с някои хора, но не и с такива, които ще се възползват от това и това чакат! Така че наистина без да се караш, но твърдо, трябва да дадеш да стане ясно, че това повече няма да продължава и по отношение на вашия ден, никой друг няма думата. За да минат по-леко нещата може да се опиташ да убедиш родителите на момчето ти и самия него, че това е за нейно добро! На нея трябва да й стане ясно, че не може да се налага, че в живота такъв филм не се прожектира и просто трябва да се научи да приема отказ и да бъде самостоятелна! Което си е чистата истина. Как живее такъв човек като нея, как се справя щом не се е научил на тези неща?
Пожелавам ти сили и търпение да се справиш и дано не се карате с твоя младоженец!!! Успех!  *THUMBS*

Твърдо заставам зад мнението на Monikamaria. С такива хора, като сестрата на бъдещия ти съпруг, няма да проработи стратегията с мълчането и отстъпването в дадената ситуация. От личен опит те съветвам, твърдо и без никакви притеснения да споделиш открито какво мислиш или рискуваш да провалиш един от най- важните моменти в живота си.

Честита Баба Марта на всички!!! Румени , засмени, бели и червени  @}->-- @}->-- @}->--
Момичета напълно наясно съм с това и ви благодаря за подкрепата. Страшно ми беше неприятно да се карам заради тази с свекърите, аз лично не бих направила такова нещо на брат си. А иначе и те се радват много ( вече внуци чакат  8P) , ако бях скочила на нокти още нямаше да си говорим с тях.
Силен е този, който има съюзници, разбий съюзите му и той ще стане слаб. Сун Дзъ Изкуството на войната , много полезна срещу лигави зълви  *db*
Искам с ум да покажа на свекърите ( милото още в началото ме предупреди за нея каква е , ама аз не вярвах) колко нелепи, егоистични, невъзпитани са нейните претенции. Особено смятам да наблегна на невъзпитани Свекърите много държат на етикета  :girl_wink:
Съвсем честно ще им кажа, че сме смятали да го направим , да я поканим за шаферка, но след тази интрига, която спретна ще го направим без желание, против воля ни, ще развали настроението на цялата сватба и т.н. Не знам как ще се пречупя да отида да го каня това същество, милото пък изобщо не ще да я вижда. Брат ми , който тя държи много да е шафер , съм го инструктирала как да се държи с нея.  Искам и той и кумовете да я накарат да се чувства неудобно, като натрапник, а те умеят да го правят интелигентно и тънко. Ей така да и стане неудобно как се е опитала да провали сватбата на брат си, как не и е мястото там където се бута. Сега очаквам претенции за рокли, които ще посрещна с челен удар този път. Тя звъня на милото онзи ден явно да опипа почвата, той се държа супер студено с нея и пак не я покани. Ще я оставя да се поти в очакване до последно. Даже и на него му казах, не се ядосвай и не избухвай ( както той прави от роднинските атаки) , а се дръж студено и твърдо, така ще правя и аз.  }:-> }:-> }:-> Сигурно ви звуча много крайно, ама яко са ме налегнали дяволите.

Аз не бих я поканила за шаферка в такъв случай - сватба без шафери, за да няма ама как и защо брат ти може, а тя не.  На официалната маса има място за младоженците и кумувете и това е. Брат ти, ако е човек ня място ще те разбере и ще ти помогне да излезеш елегантно от ситуацията, ако се размрънка хич не ми го хвали - същия е като сестрата.

Аз поне нямам проблеми с роднините ни и по-специално с претенциите им  *THUMBS*

Е, това е защото се нагърбихме сами с организацията и поемаме една голяма част от разходите (по наше желание). Макар че не мога да не кажа, че и родителите дават доста голяма финансова подкрепа.

Но имаше дразнене де - в началото много ни дразнеше, че въобще не се вълнуваха особено. Какво правим, как... Едната (майка ми) беше основно заинтересувана какви мезета ще се поръчват и звънеше всяка вечер по този въпрос... WTF?! Другата (майка му) пък питаше само за халките и като ги поръчахме вече нямаше за какво да пита  8P Сега като наближи вече си влязоха в ритъм, особено моята майка започна много да се вълнува, което много ме радва.

За изцепките:

От майка ми - "Наех автобус да ни вози всичките!"  :angry: Каквоооо?! Стига бе, кой се вози с автобуси, тя има ли идея как ще ги събира тия хора един по един, че и да ги докара после. да е говорим за гледката от слизащи хора пред "Александър Невски". Нееее, наложи й се да си отмени резервацията!

От неговата - "Няма да каним баба ти, айде ще й се не знае и в ********!" - уточнение: цялото семейство не се разбира с едната баба, откакто сме заедно тя не се е поинтересувала коя съм, даже съм убедена, че си мисли, че той се жени за бившата си, толкова е разбрала, че е и с мен  8P Мъжът ми не я харесва, достатъчно изцепки е имала към цялото им семейство. В следствие на което майка му открито заявява на бабата, че тя няма да е поканена, зачертава я демонстративно с червен химикал от списъка. Поръчани са поканите, за нея няма естествено и.... "А за баба ти!? Как няма да я поканиш бе майче, тя ти е баба!!! Спокойно - ние ще я игнорираме като не й обръщаме внимание"  O_O

От неговата - "Липсват 2-3 покани!" Не, не липсват... Ама тя не ни ли е казала за еди кой си, и за другата си приятелка... Не, не си... "Е, забравила съм! Сега ви казвам :)" Е, добре, че печатницата за покани е у нас, разбираш ли...

От двете: - "Ние се срещнахме, пихме кафе, отидохме в ресторанта и избрахме менюто ви!  :P" Евала брат!

От майка ми - за поканите - "Не са нищо особено!... за тия пари" Като ги видя пощуря от кеф "Ама това са най-красивите покани на света!" И като ги раздавахме и всеки ахкаше, тя само припяваше "Помириши, пръчките са от канела! Страхотни са нали?" И после - аз никога не съм казвала, че не са хубави, ти си измисляш  :bravo: За фотографа (който убедена съм е най-добрия) - "Ми...снимки като снимки, даже нищо особено. За тия пари (1000 лв.) очаквах много повече! Аз ти казах да наемем "Едикой си!". За уточнение "Едикой си" е един квартален фотограф, дето снимаше сватби преди 10 години и там си е останал с нивото... Тоя същия беше предложен и за видеооператор... За DJ - "Аз сега ще ви го наема - много е добър! Води сватбеното тържество и през това време танцува брейк - върти се на глава, има закрепен микрофон и води!" WTF  :angry:

От майка му - "Ау майче, много е скъп тоя фотограф! И за какво ви е  - нали ще имате видео?!"  O_O И доуточнява "Аз мога да ви наема Кирчо - той снима видео и после от него прави снимките!!!" Мхмммм... технологии - print screen и други нам непонятни ноу-хау методи!  :bravo:

От майка ми - харесала съм рокля от снимка, тя също я харесва супер много. Решавам, че няма да дам 3000 лв. за рокля и тръгвам да я търся, защото в едно ателие бяха ушили нейно копие. Нямаше го и се ориентирах към друго, реших че ще я шия, но пробвах подобна рокля, за да видя как ще седи. Отиваме в нас със снимките (мъжът ми се разплака като ме видя, а е голям мъж, дето никога няма да предположиш, че се разчуства). Аз обличайки въпросната рокля, реших че ще е тя с малки корекции. Шаферките и те плакаха, това е роклята, мъжът ми и той... Одобрена е от 5 човека. Реакцията на майка ми "КВОООООООООО?! ТОВА Е УЖАСНО! МИСЛЕХ ЧЕ ИМАШ ПОНЕ МАЛКО ВКУС, КРИСТИНА, МОЛЯ ТИ СЕ!". Дали не успя да ме разстрои... аз после реших че ще шия другата (не под влияние на майка ми, просто тази не беше съвсем моята и мислех за другата).

Бащите обикновено си мълчат - моя се опитва тук-там да защити милата си дъщеря, ама майка ми хич не се дава, много ми е дървен философ милата  *YAHOO* А при милото - баща му винаги е съгласен с думите на майка му... нищо че си противоречи постоянно, ама да не е опозиция  8P

Въобще имам още доста изцепки, но ми омръзна да пиша  :bravo: Всъщност се забавляваме много с тях и то е благодарение на това, че ние решаваме изцяло какво искаме, не се съобразяваме с никой, те не ни натискат да се съобразяваме с тях. Общо взето са много готини! Дори намалиха роднините ни, за да може да си поканим повече приятели и млади хора. Уважават решенията ни и като видят нещо вече свършено обикновено има "Ах, ах, ах..."  ;) Цялата организация ми мина без нерви. Имам още разбира се, но всичко върви гладко. Просто не се съобразявайте с никой (освен ако няма резон в мнението му) и всичко ще е както трябва!

Кристи, уби ме !
неговият баща пита само за какво ще се яде, цитирам и за диджей, иначе не ни тормози човекът..
другите не им пука. *blush*
майка ми ѝ пука за роклята и женските неща и само се опитва да се налага, но за щастие доста безуспешно,а в други случаи -просто сме на едно мнение и се прави компромис и от двете страни.
баща ми също го интересува само ресторанта, за друго не е и попитал.
явно за повечето хора, нашата сватба е просто ХРАНА. :insane: %)

Кристи  :funny: :laugh: *ROFL* смяла съм се с глас докато четох постовете ти... Важното е ,че и вие ги приемате тези неща с усмивка дето се казва, а не се ядосвате  :P

Е много ясно - майка ми като ги поръча тия мезета не знам какво ще прави!!! Има няколко отговорности, които сама си пожела - мезета, пиене, погачи и да намери кола. Но мезетата, ах мезетата! И вчера се виждахме на кафе - по колко грама, ама какви, дай да се разберем вече, много изоставате с организацията! Да се разбира това изоставане с  - не сме поръчали мезета...

Оооо - и това "Трябва да има по една голяма купа с плодове!" Кой яде плодове по тия сватби и по средата е украсата - но защо пък там да не са плодовете и мезетата на майка ми  8P

И това, че няма да са на нашата маса го преживя доста лесно, очаквах по-голямо цуп-цуп  :P

Kiwi - брат ми каза, че ако искам на челна стойка ще седи на сватбата  :sarcastic: Той е по-малак и винаги е слушал  :girl_wink:
Няма как да не я поканя, понеже вече обещах на свекървата с цел да пресека други нейни безумия , като смяна на дата и т.н. Искаме с милото да се видим с нея насаме и да я притиснем и да и обясним, колко невъзпитано, егоистично същество е. Лошото е, че после ще се обади на свекърва ми да реве от нас и пак ще стане скандал. Искам да я накарам да се откаже сама, като я накарам да разбере, колко долна и егоистична е постъпката и или даже, като я накарам да се чувства грозна и дебела. Даже мисля да отида с нея и свекървата на проби в Асеновград и смятам да я гледам леко презрително, като намъква дебелото си туловище в разни рокли  }:->

emmmmmy , при по-възрастните гости (вкл. родителите) съм забелязала, че храната е на първо място- "да не останат хората гладни".
За съжаление и при младите хора забелязвам, че сватбата (за някои от тях) е да се накиприм, че ще ходим да плющим на ресторант  :girl_impossible: :funny:

 *ROFL* *ROFL* *ROFL* Кристи уби ме от смях жена

   Ние също си плащаме сватбата сами, ама може ли да се спре роднинската инвазия  :funny: :funny:
   Евалата момиче, че подхождаш с хумор в цялата работа  :bravo: :bravo: :bravo:

Tsutsi , почти съм убедена, че свекървата си знае стоката (дъщерята). Но явно е от тези хора, които просто не могат да го признаят пред другите или дори пред себе си, че дъщеря им е невъзпитана, нахална и т.н . Нали все пак тя я е възпитавала, как ще го признае?  ;)

Christy :funny: :laugh: :laugh:  много се смях на "твой гръб" най - хубавото е, че не се впрягате и всичко отминава без истерии   ;)
Ние нямаме проблеми всички се съобразяват с нашето мнение, което е супер - много се радвам за това.
Надявам се и на самия ден да няма изцепки и всичко да мине по вода  :rains:

Christy като го четох това и направо ти се възхитих и на теб и на мъжа ти, че приемате всичко толкова спокойно.... аз сигурно, защото от мъничка съм си звяр  }:-> и родителите ми не правят и опит дори- е само майка ми се пробва един път, но я изслушах и пак направих това, което искам.

На мъжа ми родителите милите не се мешат изобщо /и като чета явно съм късметлийка с това/

Еми храната наистина възрастните много я вълнува... и аз имам чуството, че половината ще дойдат само да се наядът *crazy*

Christy - май наистина се забавлявате искрено с половинката ти  :bravo: Това е много важно, аз лично нямам големи драми, а пък с моите родители изобщо. Само баща ми мн държи да има бутилките за сватбарската ракия сега  :( има повече 2 месеца  + това сме казали да ни събират бутилките.....  =]  :)

 :P Нашите големи луди български сватби  :goody: :bounce: :cap:

Хихи момичета, въпреки, че от вчера насам хич не ми е до усмивки, вие успяхте да ме развеселите с вашите перипетии по организацията!  :bravo: Браво, много ви се радвам на всички как си отстоявате позициите и държите на вашето  :flower:

мила Tsutsi, според мен отстъпването от едно такова важно за теб нещо след себе си ще доведе до още по-дръзки и нахални изцепки от твоята зълва  :angry: и ако сега отстъпите така ще бъде и занапред. Колкото и да се опитваш да я дразниш после на сватбата, тя толкова повече ще се радва,  че е постигнала целта си. Отстояваи твоето желание, това е твоята сватба  @}->-- не позволяваи да се примирите всички с неините номера, бъди сигурна, че това ще продължи ако не я спрете сега, защото сега ще си повярва, че може всичко  :no:
и не на последно място думата зълва идва от зъл език  *db*

При мен пък проблемът е от друго естество. Сватбата ще я плащаме ние и родителите ни, като по-голямата част от разходите поехме ние (ресторант, декорация, DJ и др.). Те се нацупиха, понеже било традиция родителите да плащат сватбата (не знам откъде им е хрумнала в 21 век тази глупост). Не знам какъв им е проблемът - платиха достатъчно, помогнаха ни, за медения месец ни пращат на много скъпа почивка (естествено с оправданието "ами то вие за нищо не ни давате да платим, да ви купим, поне като подарък да отидете на хубаво място да си починете) Ок, приемам всичко това нормално, щом имат - да дават. Но за сватбения ден искам изцяло да контролирам всичко. Не желая фойерверки, певци, фенери и кой знае какви още неща. Не искам излишни "изхвърляния" и демонстрации. Каквото сме искали - сме си го позволили и се гордеем с това. Опасявам се обаче, че няма да се размине без подобен тип изненади. Ще съберем родителите, като им даваме поканите и ще говорим с тях, но дали ще има ефект?

Вивид, и аз се опитвам да огранича изненадите, но да ти призная честно - не съм голям оптимист по темата. Просто познавам манталитета им и знам че щом са решили че нещо ще е добро за мен *db* , цитирам, то значи ще се прави цирк на мой гръб. Аз съм затворен човек, както и мъжът ми, надявам се да няма театри. Помоли, но.... не се знае нищо.

Вивид, мисля, че ако кажете на родителите си, че подобни изненади биха ви накарали да се почувствате неудобно, ще ви разберат :) Но е важно да им го кажете ясно :)

Има една много хубава поговорка - "Дават ли ти - взимай, гонят ли те - бягай!". Знаеш ли колко много хора си мечтаят за подобна родителска грижа и внимание. Поне от поста ти, аз разбрахм че хората искат да помогнат финансово, а не да контролират и да определят. Просто можеш да им кажеш едно 'благодаря'. А ако нещо не ти харесва просто поговори с тях и съм сигурна, че ще те разберат.  @}->--
Не се наосвай, радвай се изцяло на красивото изживяване!  *YAHOO*

Vivid и аз страдах от манията да контролирам всичко.. когато разбрах, че майка ми е ангажирала хор за църквата се разкрещях..исках да е както аз реша, да не ми се натрапват някакви неща..  }:->  *crazy*
..но-стореното-сторено..реших да го приема стоически и в самия ден се оказа че наистина е по-приятно..  =] понякога родителите може да са прави  =] това не означава да ги пускате да правят каквото те решат-просто изслушвайте и се опитвайте да обмислите предложението..голяма часто от нещата няма да са подходящи, но пък може да има и нещо важно  =] все пак са родители, мислят ни доброто  =]
може би най-добрия начин е да поговорите с тях и да разберат че "няма да се изненадате приятно", а по-добре да и го кажат предварително и да прецените искате ли или не.  *THUMBS*

За съжаление много родители все още мислят, че сватбата е техен проблем. Но ни не се навивай негативно. Обясни им со кротце , со благо ( може и со малко кьотек  =]) как вие ще бъдете щастливи на сватбата си. Родителите са щастливи, тогава когато и децата са щастливи, за да избегнете ненужното опъване на нерви преди сватбата. И те искат да се радват ( защото за тях е голям празник) така, че ги накарайте да повярват, че това, което са направили до сега ви е напълно достатъчно и сте щастливи. Успех ти пожелавам.  *THUMBS*

Уф! И аз ще се разпиша тук. То моето не е точно проблем с родителите де. Моя роднина, близка, иска да ни даде пари, за да сме си купели нещо за дома (печка примерно  *crazy*). Тези пари биха ни помогнали доста за организирането на самата сватба. Какво е това: хем даваш пари за подарък, хем да е какъвто на теб ти се иска? Да беше да си кушим нещо за спомен (за бижута да речем) ок, а то някакви глупости.
Излях си мъката. Мерси за вниманието.  @}->--

alla , не мисля, че нещо за къщата са "някакви глупости" , но всеки си има мнение  =] . Грешката на твоята роднина е, че ти е казала колко пари и кога ще ти ги даде  :\ Като искаш да направиш подарък просто го направи в деня на сватбата и толкова, а не предварително да се обясняваш каква сума ще дадеш и за какво искаш да се похарчи  *crazy* .А като ви ги даде тези пари след сватбата ще иска ли да идва с теб по магазините, за да е сигурна, че ще вземеш нещо,което ще и допадне  :no: ???

Принципно си права и съм съгласна с теб,но преди 3 години обзавеждахме апартамент и от отгава ни е нова цялата бяла и черна техника. Тя го знае това много добре. За сега нещата са си ок и не виждам смисъл да сменям нещо работещо за друго само, за да угодя на някой.  *crazy*

В този случай съм напълно съгласна с теб  @}->-- . Еми взимате си подаръка и го влагате в това, от което имате нужда. Все пак има и по-лош вариант, в който самата тя ви купува хладилник например и тогава ще имате да се чудите какво да го правите  :girl_impossible:

alla те роднините (лели, баби) обикновено така правят (по-модерните де, защото останалите направо подаряват някаква чудесия дето хич не ти трябва  *crazy* ) и си държат да си купиш нещо за дома.. лошо няма  =] но пък ти можеш с тези пари да си купиш чудна електрическа сокоизстисквачка примерно, или хлебопекарна..или по-луксозен сервиз  ;) все е за къщата  =] а дори и да не ти трябват тези неща а да си купиш друг-ми просто като се видите и тя ти иска "отчет" какво сте взели-просто кажи-едикакво си, защото имахме нужда от него  ;) какво ще ти каже? няма да си поиска парите я  :P а пък и важното е да имате нужда от това нещо..тя от къде знае от какво имате нужда  =]

Аз имах проблем с роднините от страна на баща ми- една вечер по телефона ми каза, че иска "чичо Х" и "леля У" и т.н. да дойдат...ядосах се, исках млади и близки хора...после помислих и  му предложих- добре, но САМО тези хора (4ма са). От страна на майка ми също 4ма, свеки пожела 3ма. Можеи да не дойдат всички, та за 5-6 души не е проблем според мен. Всеки следващ ще е категорично отказван под предлог,че няма повече място в ресторанта и сме се уговорили ;)

Баща ми също искаше да "спази традицията" и да плати ресторанта,но ние искахме сами, събираме пари и искаме сами да плащаме и решаваме...Той ще ни помогне за медения месец :)

Относно контрола..баща ми е малко силен характер, винаги знае най-добре. Познавал "най-добрия фотограф". Казах му, че вече имаме, той предложи неговият да е 2ри фотограф и той да му плати куверта, казах ок. После обаче коментира менюто- не можело да е пилешко, това не е месо, само свинско! На нас свинското ни е с 6 лв по-скъпо на човек + и двамата обичаме повече пилешко...Но се замислих, че мъжете май мислят като баща ми повечето и сега се чудя кое от двете :( Май ще искаме дегустация на свинско...

 :offtopic:
anna_karenina, можете при раздаване на поканите да попитате всеки гост дали предпочита пилешко, свинско или риба. По този начин всички ще са доволни. Така или иначе менюто се уточнява около седмица преди сватбата, като промени могат да се правят до последния ден преди сватбения.
При нас се очертава да има вегетарианци, затова за тях ще предвидим подходящи ястия.

Зависи от сезона, през к ще е сватбата.
Ако е лятна сватба, свинското е тежко. Ние бяхме с пилешка пържола и скара от свинско.

Благодаря за съветите! Засега няма да повдигам темата, не му е времето. Иначе имах и проблема с гостите от страна на родителите. Те ми заявиха: "Това не е само ваш празник, той е и наш, защото сме ви родили и затова имаме право да поканим когото си поискаме".  O_O Убиха ме с това. Ние затова си плащаме в заведението - защото искаме всичко да е така, както ние решим. Аз не мога да разбера, каква е тая страст да планират и контролират всичко...Моята идея е те да дойдат на сватбата като скъпи гости, а не в ролята на организатори. В крайна сметка не се поддадохем и не позволихме да разширяват списъка с гости...засега.

anna_karenina, при нас имаше свинско или пилешко по желание, като гарнитурата беше една и съща. Нашите гости бяха малко и не беше проблем да ги попитаме лично какво предпочитат. Оказа се, че почти 50:50. Имахме и ястия без месо и такива за вегани.Не съм сигурна, дали всеки е поръчал в самия ден това, което е казал на нас, но от ресторанта се справиха чудесно. Може да опитате и този вариант, наистина има хора, за които пилешкото не е месо  ;), а храна за истинската храна, както казва АЛФ

Последно включване от майка ми - "Оф, на мен се падна най-тежката част от подготовката!  :HELP: И никой нищо не ми казва", мале как я сиктеросах :)) Най-тежката част, както сигурно се сещата от преден мой пост, е - колко грама са мезетата, колко са погачите, какъв и колко е алкохола и безалкохолните! Много тежко - въй, въй! От нас се очаква да й кажем колко точно, а тя да ги поръча... не спирам да я мисля как спи, горката ми мама  :P Та от това ни последно чуване не се е обаждала  :girlhide:, но подозирам, че не е сърдита, а прави ремонт вкъщи и съвсем е накъдрила обстановката, не ща да ги мисля домашните  8P

Аз пък имам проблем с баща ми защото с него не може да се разберем, че покани от уважение не се пращат. Той само от уважение щял да ги прати пък те хората нямало да дойдат!  }:-> Направо до крясъци стигнахме. Ама сега вече поканите са пратени и няма повече каране. С другите родители си се разбираме без пробалем. Ние организраме те плащат и даже само вървят и ни бутат пари в ръцете  *THUMBS* Последния конфликт беше с шаферката/коята ми е сестра/ че моите приятелки били скучни и тя не ги познавала и затова щяла да покани нейни на моминското парти! Направо ми иде да я набия ама е голяма вече за бой! Да видим какво ще стане в крайна сметка...според мен и без парти може да се мине!

Канете на сватбата си само роднини, с които се имате и разбирате... Покани от уважение не се пращат. Понеже от много години съм по сватбени тържества съм виждал подготвени и заредени 1-2 маси в ресторанта и...тези маси без гости. Получили покани и решили да не дойдат тези гости без да се обадят и извинят. Доста неприятно се получава. Може да имате по-малка сватба и с по-малко гости, но да е незабравима за вас и по-хубава от такава с много гости.

Говорейки за роднини...Баба ми е болна от няколко години, не е съвсем на легло, може да стане, но трудно се движи и не може без чужда помощ. Трудно ще й е да дойде на сватбата, няма да издържи и 10 минути. Мислих да минем през дома й и просто да ме види с роклята и да се снимаме. За 10 минути най-много. Тя живее на 10 минути от ритуалната зала, по път за ресторанта. Притесняват ме обаче няколко неща:

1. Дали няма да се забавим много и гостите да ни чакат, а все пак има питие за добре дошли и трябва ние да ги посрещнем в ресторанта
2. Дали няма да тръгнат след нас и други коли, а не ми се обяснява на всички къде отиваме и защо...
3. Дали няма да се развали настроението и да се изнервим от това допълнително нещо...Но ми се струва, че ще ми е гузно, ако не го направя.

вие как бихте постъпили? какво мислите?

Аз мисля, че е хубаво да минете оттам. Тя много ще се зарадва. На моя мъж баба му живее на село и е трудно подвижна. Няма да може да дойде на сватбата и им е много мъчно - и на нея, и на него. Хубаво е да я уважите, макар и за малко.

аз имам подобен проблем, особено дядо ми е доста зле. Не знам и не ми се мисли до август как ще е. Първоначално мислех да дойдат само в ритуалната, после ми стана гадно и реших че роднините все ще ги закарат и до ресторанта, да хапнат и те един път "луксозна храна", както те миличките я наричат . :(
И реших да дам време на времето, така да се каже *db* . Ще решавам в последния момент, в зависимост от това как се чувствам емоционално аз, и как са те физически .

Ох, и аз имам проблем с дядо ми, но от друго естество. Той все иска да е център на вниманието и много обича мелодраматичните изпълнения. Преди години на сватбата на сестра ми взе микрофона спря музиката и цялата веселба, и почна да рецитира някакви си негови стихотворения. После пя някакви хора и повече от 30-40 всички гости седяха по масите и се чудеха какво става, защото тактично му казаха да престане, но не. Беше ужасно, защото той през цялото време си мънкаше нещо и никой него разбираше, а финала беше...  :angry: представете си 70+ старец без никакви гласови данни да се разпее на микрофона. За това баща ми не иска въобще да го каним защото на 100% пак ще пробва подобно нещо (не може да не покаже колко даровито семейство сме  *crazy*) и аз също почвам да се замислям.:(

Алла, много ме разсмя постът ти! Просто си представих картинката.
Дали не можете да поговорите с него и да му кажете, че не искате такива изпълнения? Ама чак да не го поканите...

аз съм малко егоистично настроена по отношения на разни изпълнения по време на сватбата от страна на роднини. Ако усетя че някой прави подобни театри и знам че не разбира от дума, просто не бих го поканила. Все пак (надявам се), се омъжвам само веднъж и искам да е що годе наред сватбата. :resent: :grandfather:

Ами, аз мислех да го каним, но баща ми, който се вижда по-често с него (дядо ми е на село) каза че не е много добра идея. Последната година съвсем зазляха нещата, а той е на 85г някъде и по-добре няма да става. И да говорим с него не знам дали ще ни послуша. Както казах на сватбата на сестра ми ходиха при него да му кажат да се спре след 15мин, но той не спря и накрая булката накара dj да пусне музика и да спре микрофона. Това преди 15г, а сега е още по *crazy* от годините.
От една страна не искам да ставаме за срам пред родата на младоженеца и да се разваля купона, от друга ще ми е гузно да не го поканим.

alla,
Това не е никакъв проблем. Само предупреждавате Дж и това няма как да се случи с дядото.

Аlla, и аз смятам, че няма да имаш проблем с дядото, просто ще помолиш Дж да не му дава микрофон.
Аз също имам баба под ?, която се надявам да убедя до септември, че на никого няма да е в тежест, но ще и дам свобода сама да си реши. Но пък от друга страна тя живее вкъщи и ще ме види като булка, но ако беше в др къща бих отишла - това към Ана, колкото до гостите може да им кажеш къде отиваш или да ги 'излъжеш', че отивате да си направите кратка фотосесия и ще се чакате пред ритуалната. Като преди това може да предупредиш баба ти, че ще минеш, ще и спестиш притеснението и жената ще се подготви.
Иначе и аз очаквам музикални поздрави, които смятам да сведа до макс 3 бр . Но няма как да ги избегна, за сега предполагам само 1 ще пее, един уж ше свири, но вярвам, че само се шегува с мен и съм си оставила 1 непредвиден. ;)

Ние също ще предупредим диджея да не дава на всеки микрофона. Най- много ме дразнят наглите гости (не визирам роднините), които решават да станат център на внимание. P-( Преди няколко години станах свидетел на подобно нещо.

Колкото до роднините, единият дядо на моя мъж няма да може да дойде на сватбата. За съжаление няма как да го уважим в същия ден, защото той живее в друг град.

Хайде и аз да се пооплача малко. Бях си много спокойна допреди една седмица. Вчера бяхме с майка ми и мъжа ми в сватбената агенция да уточняваме цветовете в ресторанта. Тримата бяхме като орел, рак и щука. Такъв зор беше, докато намерим вариант, който да се харесва напълно. Стояхме до 21.30ч. Нямаше цвят, който да не пробваме, направо не знам как сватбената агентка ни изтърпя. В крайна сметка избрахме страхотно съчетание на цветове, но аз вече много се бях изнервила, понеже за тази украса спорим от толкова време. Цяла нощ сънувах разни украси.

Днес пък стана проблем с текста на поканите. Майка ми казва, че не бивало да има написан краен срок за потвърждение, ние с мъжа ми искаме да има. Последно решихме на едни покани да има, на други да няма. :bqsnasym: Сега ще броя гостите на моите родители и в техните покани няма да пише краен срок.

На всичкото отгоре възникна много неприятна ситуация с едни от гостите, която не мога да коментирам и направо вече ми писна. :girl_cray2:

sunset....кого беше твоята сватба?

А иначе успокой се винаги има такива проблеми. Ние с половинката обаче сме на едно мнение и еднолично си го налагаме! Най- добре и вие тока да се уточните и да си правите каквото вие искате!

sunset и аз мисля така, най добре ограничете родителската намеса, при нас няма драма, но има тук там по някое изречение (което пак води лек фасон) и като цяло к'вото и да ми е казано, аз си правя това което си искам.  *THUMBS*  :girl_wink:

Сватбата ни е на 30.06. Има време, но имаме толкова неща за вършене. Направила съм списък и не знам как ще смогнем. Аз се опитвам да балансирам, защото понякога излиза, че наистина майка ми е права и че ние не сме обмислили нещата. Но се случва и да съм между чука и наковалнята.

сънсет, не се сърди миличка, но и аз мисля че понеже водиш и майка ти с вас, се натоварваш ти повече от това. В крайна сметка не е нейна работа какво пише в сватбените Ви покани, колкото и грубо да звучи. А това за крайния срок е безумно изискване от нейна страна, защо да няма срок, това все пак са пари и бройки на гости, не го искаш от инат....
Мисля че си твърде добра и отстъпваш  много, а това изнервя после теб самата :)

И аз мога да споделя малко опит
Баща ми беше твърдо против в поканите да пишем че вместо цветя искаме играчки, който ще дарим в дом Майка и Дете. Обаче аз тропнах с крак и казах, че ще го има пък които каквото ще да носи. И в крайна сметка след като раздадохме поканите/част от които лично/ баща ми беше много изненадан че хората се радвали на този текст и даже си призна че не бил прав!

И аз мисля, че родителите не трябва много да се месят и да се налагат в подготовката на сватбата. И ако правят такива опити да се стопират на време, за да не се стига до излишно напрежение на края.

Сънсет - това със срока го пише почти на всички покани. Дори на тази на братовчед ми, който се ожени 1990 год. Така и гостите ще знаят до кога да потвърдят. Според мен неща като цветове и тем подобни трябва да решавате с мъж ти. Ние като почнахме с милото свекърите започнаха да ми правят такива мамби. Халките какви да били, кумовете кои да били, тортата ква да била. Аз започнах да ги товаря с отговорности и те като видяха, че това не е само акъл да даваш сега напълно утихнаха и ние си продължаваме с пълна пара. Всичко е честно в любовта и войната  :girl_wink:
Давай с дипломацията. Възложи на майката ти задачи, които да върши само тя, да видиш как ще те остави намира. Например да купува ядки и мезета, или да търси етикети за бутилки или каквото се сетиш. От страх да не обърка нещо ще започне да търси твоето мнение и пак ще стане твоето.  :girl_wink:

Мерси, момичета, аз малко се поуспокоих. Поканите ги поръчах одеве и много си ги харесвам, та това ми повдигна настроението. Що се отнася до текста с мъжа ми решихме да махнем срока за потвърждение, защото си дадохме сметка, че с по- голямата част от гостите се виждаме или чуваме често. Две седмици преди сватбата ще им се обадим за потвърждение, но ние вече може да се каже, че си знаем кой ще дойде и кой няма да дойде.

На майка ми съм й възложила задачи, а и истината е, че тя ми помага доста. Просто не знам какво й стана за този срок, прие го като нещо много обидно. Баща ми и той реагира остро и сметнах, че имат право в поканите на техните гости това изречение да не фигурира, но пък после решихме да го изключим от всички покани. Проблемите с родителите не ме тревожат толкова, защото сме семейство и винаги успяваме да се разберем накрая, но проблемите с гостите ме тормозят повече. И знам, че тепърва ме чакат много нерви.

Мене също гостите са ми най-големият проблем, от сега го предчувствам...ще има ще дойда, няма да дойда... :(

отсега ми се заявява от около 6 ма човека, че не знаели и нямало как да знаят дали ще дойдат. Това ме ядосва, но реших че сами се прецакват, защото така няма да има нито дреболийки за тях, нито храна, ако се изръсят в самия ден без да са предупредили  :LAUGHTER:. А няма да ги чакам 100 години, слагам си мои хора  на тяхно място отсега в списъка и така. Само дето давах покани, никакво уважение и разбиране.
аз затова обяснявах на баща ми да не кани хора от своя страна, които не ни отчитат за живи даже, ама айде, не са много като бройка. :angry:

това с броя на гостите е голям проблем и няма решение, ама пък каквото стане! Винаги се намира начин

12.05.2012 малко остана

Хайде да ви се оплача и аз... :( До вчера нямахме проблеми със свекърите...всичко ние си организираме, ние ходим да се разправяме за всяко едно нещо, те дори не се интересуваха от нищо..но вчера стана голям скандал..нищо не сме им били казвали, нищо не сме обсъждали с тях..а когато им казахме как стоят нещата, какви са нашите планове за сватбения ден, те скочиха срещу нас.  :( Свекъра нададе вой, че не сме били обмислили нещата, защо толкова късен час сме записали в ритуалната ( часа е 15:00), че докато станело време за ресторанта гостите щяли да умрат от глад и след това щяли да го одумват и да го псуват него  :angry: Не можело толкова късно да е, в крайна сметка сватбата не е за нас а за гостите ни (според него). Много ме ядосва факта, че в крайна сметка сватбата ние си я плащаме, те изявиха желание да платят кувертите на гостите от тяхна страна, което аз не мисля,че е цялата сватба за да налагат така мнението си :huh: Освен това искат от нас да им занесем списъка с гостите и плана на самата сватба, кое след кое следва в часове за да ги "оправят"...върха на всичко беше, когато свекъра в яда си заяви, че сватбата ни щяла да бъде много тъпа и скучна..а пък свекървата - че нямало да играе хоро пред кумовете, защото това било много селско и че според нея това със свалянето на жартиера е голяма глупост...все едно на нея ще й свалят жартиера :angry: Казвам ви момичета целият този проблем и тази караница ми дойдоха в повече...едва удържах нервите и сълзите си :(

миличка моите поздравления ,че си успяла да се сдържиш .... такива хора дори и да им кажеш и да им се изрепчиш .... няма смисъл да се разправяш :( горе главата и не се ядосвай , аз започнах да прецедирам така мълча слушам и после си го правя така както сърцето ми казва и толкова както на мен ми харесва :) усмихни се и не позволявай на СВЕКЪРВИЩЕТО да ти разваля най - хубавия и важен ден :)

аз мисля че е време да се нацупите и вие, и да не им носите никакъв списък и план- щом се държат така, ги чака пълна дезинформация. Това е най-доброто, иначе ще ви съсипят сватбата.... }:-> }:->

ами той милото така се вбеси вчера,че след това като разговаряхме каза,че мисли да им каже ако не им изнася въобще да не идват на сватбата..да си отидат на кръчма с родата,като толкова им е мъка за тях,че ще ги одумват и да ни оставят да си направим сватбата както ние искаме.

и това е вариант .....

Петенце моите свекъри ми направиха същата мамба. Изведнъж от нищото започнаха скандали и претенции, за някои неща отстъпихме, но за други - не. След като съвсем им обяснихме , че няма да е тяхното, а нашето - сега нищо не мрънкат.  Майка ми пък не взима никакво отношение, сякаш няма изобщо да се женя. Карайте си по план и им кажете без да се карате, че сватбата е Ваша, ще присъстват на нея като скъпи гости и точка. Успех  @}->--

Момичета, проблема е, че те не са ходили на сватба от 30 години и въобще не знаят как стоят нещата :D
Най-вероятно си мислят, че всичките тези неща около организацията ние сме си ги измислили... *crazy*
Аз се радвам поне, че моито родители не са проблемни...в противен случай картинката щеше да е пълна  *db* :) Tsutsi просто не знам как сте издъжали това нещо покрай целия стрес от самата подготовка...

Петенце наистина много гадно от тяхна страна. Но явно хората са със старото разбиране и се страхуват какво ще кажат хората, от там идва целия проблем. А след като не са ходили на сватба от 30г. няма ли как примерно да им пуснете някоя скорошна сватба на приятел или роднина и да видят как се правят напоследак тези неща. Но не си го слагай просто се съгласявай и си правете както искате. Аз тези налагания не ги разборам изобщо. Някога и те са имали сватба и свекъри, би трябвало да знаят какво е и да са съпричастни с вас, а не д ви товарят допълнително. Горе главата всичко ще се нареди. @}->--

Миши и аз не ги разбирам...иначе идеята ти е много добра, ще потърсим видео от наши близки за да видят за какво става въпрос @}->-- :) въпреки, че съм повече от сигурна, че скандалите тепърва предстоят... :'(

Пете, Ем правилно ти е казала, че пълната дезинформация, ще ти реши проблема.

Ние доста самостоятелно си движим нещата и няма кое знае какво напрежение, по стечение на обстоятелствата (твърде натоварен график) не остава време да се отчитам кое как точно сме направили. Съответно никой родител няма време да си изгради цялостна представа как сме направили нещата и сме на фаза - Родителите питат ами това кога ще го правим - а то вече е направено и няма опции за вариации.

Не се притеснявайте, готово е, ще стане супер :) Това обаче работи към родители, които не са твърдо убедени, че трябва да доминират. Вашите ако се запънат, не знам какво ще ги правите, а лошото е, че както тръгнат нещата така и остават.  :offtopic: Имаше един филм с Дженифър Лопес - Свекървище :), хвани свекито изгледайте го заедно и вземете да сключите примирие на време.

по-добре въобще не се занимавай с тях, тръгнеш ли да им доказваш каквотои да било чрез клипове, ще решат че са много важни и пак ще почнат...

Пете, и на мен това ми е малко болна тема - родителите (и двете двойки) не са ходили на съвременна сватба и си живеят в представите за техните си сватби от едно време.....А като им казахме че само ще подписваме, настана паника.....минаха няколко дни, ние не отстъпихме и те се обадиха, за да кажат, че са разбрали, че не бива да се месят...Не че сега пак не звънят са разни въпроси и предложения, но не е толкова страшно :) Споко, ще се уталожат нещата и ще си организирате всичко по вашия начин  @}->-- Важното е да си спокойна и уверена :)

Момичета, колкото и да се опитваме да ги държим на страна, всеки път като се видим с тях се почва...а свекъра буквално крещи *crazy* Аз не ги познавах в такава светлина и цялата тази ситуация ми е шок  :girl_impossible: Много благодаря на всички ви за съветите, които ми дадохте  @}->-- ще се слушам във всеки един и дано нещата поотихнат...