Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Понеже не намерих такава темичка :)
При мен случая е такъв, предстои ми да се омъжа за моята лубов, но това за него е 2-ри брак, много го обичам и сме щастливи, но понякога ми казват /мои приятели и близки/, че нашите  отношения ще са обременени от това че той вече има един неуспешен брак, вие какво мислите?

Никой не може да се прави на пророк и да те обременяват допълнително, щом се обичате и сте заедно, значи така трябва да бъде. Понякога човек не намира щастието от първия път и пробва пак, нормално е. Това обаче не трябва да те заблуждава, че той ще забрави напълно миналото си, особено ако има деца от предишния брак. Бъдете много щастливи  @}->-- @}->-- @}->--

Благодаря ти mmagi @}->--
По принцип не се влияя от мненията, до сега винаги съм се доверявала на вътрешните си усещания и най-вече на сърцето си и не съм грешила/ поне да кажем 80 % от случаите/ ;)
Но имам малки моментчета в които се скапвам, но не се предавам не ми е в стила. Аз и не искам да го забравя / миналото си/, то е част от него, важното е че е решил да продължи напред и то с мен.

dani_k11  , аз съм в подобно положение, с тази разлика, че съпругът ми има дете (всъщност не разбрах дали твоя има деца от първия си брак) и повярвай ми не броя на предишните бракове е от значение за бъдещето, а дали нещо го свързва с миналото му. На мен ми беше доста трудно да приема детето му (и все още ми е). На моменти дори мислех да се откажа. Сега съм на мнение, че най- важното в един брак (връзка) е вие да се разбирате, да се уважавате, да се обичате и да вървите напред заедно, в една посока, рамо до рамо, за да си помагате в трудните моменти. Не смятам, че един провален брак може по някакъв начин да ви пречи, защото на практика "подписа" с нищо не се различава от една по- продължителна и сериозна връзка, каквато много от нас преживяват преди да намерят истинската любов. Не слушай приятелите си и направи това, което искаш ти !

Благодаря ти Gabito, да и моята лубов има дете от първия си брак / ние в момента сме в период на опознаване/, при нас е малко по-сложно, защто и бившата му съпруга създава проблеми / те са разведени от 3 години/, но тя се дразни че аз присъствам в живота му и за да го нарани използва слабото му място/дъщеря му/, много ми е трудно, искам да ти кажа как се чуствам, но няма да ми стигне място, незнам как да се държа с нея/аз никога не сам имала такива проблеми, винаги съм общувала много лесдно с хората/, надявам се всичко това да е времено.На мен до сега не ми е минавала такава мисъл да се откажа/за пръв път обичам така/, на моменти ме хваща страх /да не свърши всичко/, но после бързо ми минава/като го видя/. Извинявам се за хаотичното писане, но се вълнувам много.

Всеки човек има право да бъде щастлив.Това дали е втори, трети или т.н брак няма никакво значение.Човек се учи докато е жив и също толкова време преследва щастието си. Никой няма право да се вживява в ролята на пророк или съдник.Така че мила dani_k11, необръщай внимане на хорските приказки и продължавай напред. Бъдете щастливи, обичайте се, градете живота си върху взаимното уважение и доверие, заедно посрещайте трудносдтите и вярвайте в любовта!

Благодаря и на теб katya_79  @}->--
За мен няма значение, че за него това ще е втори брак, аз съм наясно със себе си и не се колебая дали да съм с него, просто понякога ме скапва това, че не срещам разбиране от най-близките ми хора.
Още веднъж благодаря ти за топлите думи :)

Дани, ако се чувстваш добре с човека до себе си винаги ще има хора, които да злобеят. Ако им обръщаш внимание връзката ви няма да стигне до никъде. Що се отнася до разбирането от близките хора като видят, че се разбирате ще приемат решението ти. А това дали половинката ти е харесвана не е само до това дали й е първи или втори, пети, десети брак то е до хората. Моят съпруг ми е първият съпруг, но майка му пак не ме харесво. Стискам ти палци скоро дасе похвалиш, че отношенията започват да се променят. Мисле си, че раждането на едно детенце, когато решите, ще сложи ново начало.

dani_k11  разбирам те напълно, мила. Никак не е лесно да приемеш "тази реалност". Аз самата все още не мога да я приема, при все, че с милото сме женени вече от няколко месеца. Знам колко е важно в такъв случай да поговориш с някого, който е или е бил в подобна ситуация. Ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам скайп или мейл- както ти е удобно. Стискам палци нещата да се успокоят. Прегръщам те и... горе главата.

dani_k11, изобщо не обръщай внимание кой какво ти говори. Ако си сигурна, че това е твоят човек, ако той е достатъчно стабилен и уравновесен и ако взаимно се обичате, просто се обичайте завинаги като съпрузи и точка.

Това, което мога да споделя е само от моя личен опит.

Майка ми беше втора съпруга за баща ми. Това, че на млади години човек може да се поизлъже, не бива да го лишава от втори шанс. Той има дете от първия брак. С нея не сме поддържали контакти, защото разликата във възрастта ни е доста голяма и нямаме общи интереси (нашите са се срещнали и оженили десетина години след развода). Обаче не мога да кажа, че някога това е било проблем в къщи. Освен това, моите родители се обичаха изключително много, чак една колежка на майка ми беше разправяла на един техен новодошъл колега, че надали е виждал такова семейство.

Естествено, един такъв брак води след себе си някои проблеми, но не са непреодолими или пък кой знае колко страшни.

Винаги ще има хора, които няма да одобряват. Ще ти се бъркат, ще се опитват да ти влияят. Баба ми с месеци не е говорила на майка ми и не е отишла на сватбата й дори. Когато е опознала баща ми, обаче, нещата са се променили. Променени бяха до такава степен, че когато той почина, тя получи инфаркт от мъка по него, защото бяха супер невероятна партия.

Други проблеми, които май са доста незначителни са финансовите. Ако човек е материално затруднен, понякога издръжката може да ти идва като неприятно перо в бюджета, когато няма за вашите деца, а трябва да се купи на другото.

И накрая, понякога разводът оставя някои следи в разбиранията на хората. Например, аз винаги съм изпитвала затруднение да се преборя на една по - крехка възраст с баща ми, за да ме пусне да отида някъде. Също така и за дрехи и гримове съм имала разправии. Първата му жена е била малко, как да кажа, с широка душа и не можеща да откаже на чуждата покана. Той ужасно се страхуваше, аз да не тръгна по някакви такива пътища. В някои моменти, на мен като съм била по - малка това ми е тежало.

Но, отново ще ти кажа. Аз съм била винаги щастлива със своето семейство и, повярвай ми, това, че някой е разведен, няма нищо общо с бъдещото ви семейно щастие! То зависи само от вас двамата и от вашата любов!

Момичета, много ви благодаря за подкрепата, страхотни сте *KISSED*

Su_to и на теб мн ти благодаря, прочетох с голям интерес историята на твоте родители :)

Тази тема е за тези, които за втори път встъпват в брак. Има ли такива сред вас?

Да се ожениш за втори път е по-особено, има си специфичните проблеми. Споделете - как се разбирате с новите си роднини. А със старите? По-скромно ли ще празнувате от първия път? В бяло ли? Как го приемат близките ви (на мен например ми е малко странно, че това, което уж се прави веднъж в живота, го преживяваш отново). А децата, ако имате такива?

И най-важното - как се запознахте с него?  *INLOVE* И как се решихте отново да се обвържете толкова тясно с един мъж  :)

Аз ще се включа в тази част на питането :)
За мен това в втори брак, за съпругът ми - първи! Заклет ерген, но това беше предизвикателство за мен. :)
Първият ми брак оценявам като грешка, не бях подготвена за семейство, твърде млада и вярваща в илюзии. Просто се омъжих за 2 месеца, за човек, който много ме разочарова, но и който явно не съм обичала. Просто мъчителна раздяла с уж голяма любов, среща с мъж, за който значех всичко и резултат необмислен брак. Няколко месеца след брака ни вече съжалявах, отказах всякаква близост с бившия си съпруг. Случайно се видях с приятел от университетските години, винаги между нас е имало искри - никога обаче не се е стигало до интимност. Сладки приказки, раздумка, вечеря и нищо... Междувременно реших, че е по-добре да се разведа от колкото да поддържам изкуствено един несъществуващ реално брак. И... случайно пак срещнах този приятел от студентските години. Опитах се да го сватосам с приятелка, и така ги сватосах, че аз и той се озовахме в положение на живеещи заедно. Оказа се, че сме един за друг! Смело мога да твърдя, че това е любовта на живота ми! С него разбрах, какво е да обичам  и да бъдеш обичана, и стигнах до извода, че по пътя към истинската любов има много измамни любови (имитиращи голяма любов)...
Направихме сватба, бях в бяло! Бих казала, че втората ми сватба беше вълшебна! Не пазя нищо от първата сватба. Бившият ми се сеща често за мене. Колеги сме и често ми звъни за професионален съвет. Естествено подпитва за семейството ми, но там бива бързо отрязан. Нямам деца от предишния ми брак.

Я каква тема, а аз сега я виждам
Точно за тоя клуб съм защото съм втора съпруга  :)
Гледам последно сте обсъждали -втори съпруг.
Аз мога да споделя, че всичко е чудно при нас. Мъжът ми има дъщеря на 11 год, която живее с нас, защото правата са негови, така че и аз имам дъщеря на 11 год  :girlhide: Нещата са такива каквито си ги направиш. Аз знаех миналото на мъжът ми преди за се оженя за него и бях казала, че 1-во трябва да приема детето - защото жени и мъже много, но децата... децата вече не можеш да замениш - лично мнение.
Аз също съм дете на разведени родители, с втори майки и бащи и може би за това и за миг не съм прела ситуацията странна, а напротив.  Моите роднини приеха мъжът ми с отворени обятия, защото той е човек с голямо сърце и те всички оцениха това, а това че е бил женен да не би да е човек втора ръка.
той се е женил на 22 г заради бременност - нещо което за мен е недопустимо, имам много познати които на тази основа се опитаха да градят семейство и нищо не се получи  :( та така общо взето.
Въобще не му личи че е бил женен  - не носи страи навици и привички, всмисъл такъв, че нито очаква нещо от мен, на което е свикнал, нито пък е с претенции и някви стари навици -ако ме разбирате.
Просто заедно градим всичко от начало.
За детето -аз играя 100 пъти по основна роля във възпитанието и във всичко и нормлано, аз съм жената, домакинята , която разбира от тези неща. Тя слуша много мен междудругото и винаги се стреми да ми се хареса.
Не се лигавя, че като не съм майка трябва всичко да се прощава и винаги съм директна и искренна с нея- винаги съм и казвала,ч е аз немога да ззаместя майка и, която межудругото я търси 1 път в годината  :(, и че съм и приятелка и, че щом живеем заедно под един покрив трябва да се разбираме и подкрепяме и детето ме разбира. Карам и се дори, държа се с нея като с мое дете, но не искам да я залъгвам - от опит знам, че човек има една майка и един баща.
Много мога да пиша по темата -опит имам много.
Искам само да кажа, че аз съм най-щастливата жена на света  @}->--

Вероника не ти ли беше трудно да приемеш дъщеря му? все пак човек малко или много е егоист. просто ако си само ти и мъжа ти ще е много по-лесно, по-романтично, някак си ще градите всичко само и начисто. просто винаги съм се питала как наистина човек приема такава ситуация.Имам приятелка в подобно положение и не мога да я разбера. Моля те не приемай постинга ми като заяждане, аз наистина се опитвам да разбера и не мога.

roumyana Не ти приемам поста като заяждане - разбирам напълно въпроса ти.
Всичко зависи от психическата нагласа и гледна точка на един човек както и колко цениш и обичаш човека до себе си  :). Ако се бях настроила, че видиш ли това невинно дете ми е враг - едно щях да стана по злобен човек, защото такива мисли не те правят по-добър, 2-ро щях да отблъсна и човека до себе си, което за мен означава - не приемам детето и се отказвам от човека и продължава живота си.
Аз обаче много обичам мъжа си и много държах на него - исках него, а не друг. Детето какво ми е виновно  - нима то няма гледна точка и му харесва ситуацията  - майка му и баща му да са разделени и да има друга жена и мъж  - не не му харсва, ама никой не прави нищо за да съобрази с желанията и, че трябва ли АЗ да карам мъжа си да зареже детето си, защото няма да е романтично или специално.
От друга страна когато се запизнах с мъж ми, той се развеждаше - ние бяхме приятели и често говореше за детето. После приятелството ни прерастна във връзка, която нямаше да позволя ако бях против детето му или това, че е би женен.
Трето - аз съчувствах на това дете, което има майка -звяр, за това детето е при нас, защото тя  не се грижи по-добре за него, а напротив, но това е друга история.
Било ми е трудно -Да. Правила ми е на пук - много, нооо... аз се хванах на хорото и аз съм възрастния човек, така че всичко зависеше от мен. Както писах съм много директна и откровенна с нея. Като я надуша, че лъже, че прави напук, че неще излиза извън релси - бързо я вкарвах и винаги съм гледала да и бъда добър пример - за това и тя ме уважава и казва че ме обича - незнам тепърва ще се сблъсваме с пубертета  :P
Честно казано, баща и не знае толкова колкото аз за нея и понякога му се карам за това.
За 4 години от както сме заедно успях да наместя нещата така, че да се разбираме чудесно.
Сега не е с нас, защото сме навън,а тук няма добри училища и детето е при свекърва ми, мислях, че после пак ще трябва да се нагаждаме, но всичко е наред. Ваканцията е нас и всичко е наред.
Не пречи изобщо на отношенията  - че какво ни пречи да сме романтични и специални, че както искаме 3 деца още не виждам кое ще е по различното  :girlhide:
Може би я приемам без проблеми, защото смятам, че няма по-важно на тоя свят от децата.
И тъй като тя е дете на мъжа, който обичам... значи трябва да я приема.

хубаво е че има такива хора, добри и великодушни, поздравявам ви за смелостта и за избора ви. аз си признавам, че съм малко или много егоист. е разбира се никога не се знае в каква ситуация съдбата ще постави всеки един от нас, но мисля си че аз не бих се справила, просто щях да избягам.

Stranger, каква красива булка си била! Жалко, че не си качила повече снимки. Радвам се, че при теб се е получило при втория брак.

Надявам се да се включат и още момичета, темата ми е много интересна.

Вероника - знам за какво говориш, подушвам че сме от една порода :girl_wink:
roumyana - не си мисли, че въпррос на великодушие или егоизъм. Всичко е въпрос на любов. Няма как да обичаш мъжът до себе си и да не обичаш децата му (та те са част от него), а ако е така вероятно той няма как да те обича. Незнам дали имаш деца, но когато станеш родител ще разбереш, че това неозначава да родиш.

siss и при вас ли е същото положение  @}->--
Няма по-хубаво от децата ей, всичко друго е до време  :) , пък били те наполовина ваши -всмисъл на партньора до вас - не е толкова трудно да накараш едо дете да те харесва и обича  :)

здравейте момичета @}->--
и аз съм напълно съгласна със siss , когато започнах тази темичка,бях ужасно притеснена, защото предстоеше срещата с дъщерята на моята любов/и не за друго ами защото не знаех как ТЯ ще ме приеме, а не аз/, аз нямах проблеми със себе си , аз я бях приела още от първия ден в който започна лубовта ни.
И сега милото като гледа колко добре се разбираме е много щастлив *INLOVE*
а и няма да забравя думите на маика ми : "едно дете не е причина да не се обичате"
Успех във всичко момичета  @}->--

DANI_K11 аз също съм втората съпруга, но разликата в това е , че моят съпруг няма деца от първия си брак. Аз също срещнах неодобрение от страна на близки, по-точно родителите ми, които бяха с някакви разбирания, че трябва да се омъжа , за някой който не е бил женен преди това, един вид разведените са втора ръка. Много ми беше мъчно за това отношение, защото мъжът ми се дъжеше с тях с много добре. Но с течение на времето те го опознаха и видяха ,че той е един прекрасен човек, даже сега моите родители смятат ,че аз съм черната овца на семейството. За съжаление това поколение на нашите родители страда от предразсъдаци и робува на хорското мнение. Видите ли, какво ще кажат хората , ако разберат ,че дъщерята се е омъжила за разведен. Що се отнася до това дали един човек е обременен или не е , много индивидуално. Естествено, че един развод , оставя следа в душата и съзнанието на човек, но всичко е и въпрос на избор как един чошек се справя с такава травма.

Предстои ми втори брак. За партньора ми е първи брак.
Преди много години, млада и зелена се ожених, след по- малко от 2 години се разведох. Какво е било не искам и да си спомням. Деца от първия си брак нямам.
Със сегашния си партньор се запознах преди около 12 години. Той беше на първата ми сватба, с тогавашната си приятелка. По- късно се влюбихме, неочаквано и за двамата и така. Заедно сме от вече 9 години, живеем заедно от 5г.
Няма да съм булка, няма да съм в бяла рокля, няма да има тържество. Само ще се подпишем и толкова. Няма да има пръстени и чаши за шампанско - не искам. Ако се получи, ще заминем на далечно и екзотично пътешествие, където да бъдем само двамата с нашата любов, друго не ни трябва.

В моят случай... Първи брак е, но преди мен е предложил на бившата си приятелка, която му се е изсмяла на един паркинг и е взела пръстена без да каже нищо, след няколко месеца го зарязала заради друг... и така... Той самият обяснява, че е било късмет, и че му е направила услуга като не е приела, защото е щял да съжалява цял живот... Това бяха думите му, естествено на мен не ми беше много приятно че преди мен е имал пръстен за друга, от там тръгнаха въпроси, какъв ли е бил нейният пръстен и т.н.....
Но по - късно разбрах ,че няма нужда да се измъчвам с такива въпроси, важното е че ме иска сега и на момента, и че прави всичко за мен... и че хората, на които преди съм цържала и съм очаквала повече от тях са ме разочаровали,а той без да очаквам направи толкова много за мен... поне залсужава отношение..
Не сепритеснявай за 2-рия му брак... всеки прави грешки.. щом те иска за жена, явно е усетил предишната си грешка и ти наистина си жената която винаги е искал за себе си, втория път би трябвало да е по - осъзнат :)

втора трета съпруга или съпруг няма никакво значение...много се дразня на хора които почват да коментират...ууу ама той разведен...че с деца...и ала бала особено бабите...искам да ви кажа че всеки първи испанец и половина..не мога да кажа дори всеки втори...е разведен поне веднъж...всичките ми познати и приятели тука са с втори че и трети бракове...с деца по целия свят...и на никой не му прави впечетление...шефката ми е втора съпруга от мнооого години...шефа е по голям от майка ми...сина му е 22 годишен...миналата година, понеже доста време не идва пи тях бебето, та миналата година им бе нааай после успешно едно от многото ин витрота които правят...цяяялата негова фамилия я подкрепяха и и всички племенници бяха тука да и помахат за да може ят да не ходи на работа и да си почкива понеже и беше много трудна бременността...тя гледа сина му като свой и търпи цялата му фамилия да идва на гости и да ги окумява тука...и няма никаква странност в каквоо и да било...имам две приятелки...една словенка която е тука омъжена за испанец и имат дете на две годинки а в словения двете и деца големи вече по на 15 години живеят с татко си и не ги е виждала с години...друга кубинка с дете на 3 години, сина и от първия брак е в Куба и не беше го виждала 5 години...а друг има деца в 4 различни държави и две тука...  *crazy* сигурно е минавал да ръси семе на всякъде...

само в наща безпорочна държавица това се смята за нередно и се коментира с лоши очи понякога...ама...за мен винаги щастието на двама е било над всичко без зачение колко брака има зад гърба си единия или другия...

Здравей ,
и при мен така се получи приятелят ми има дете от първият си брак на 12 години ,и на мен ми беше трудно да го приема и все още ми е ,защото той не ме зачита за никаква ,отговаря ми ,държи се лошо с мен и когато баща му го няма си прави ,каквото си поиска.
Майка му и бъдещият ми съпруг са се разделили преди 5 години и малкият още не може да приеме ,че те са се развели и не може да приеме и мен и ме прави дива и щастлива  :girl_impossible:
Връзката ни беше прекрасна ,не сме се карали много ,поне не за всичко ,а сега откакто майка му на Ивчо ,реши че няма достатъчно време за него ,защото се прибирала късно от работа и няма време за детето си от 1 г. той живее при нас.
Стана страшно!
Защото на 2 пъти щяха да го изключат от училище ,заради лошо поведение е едното!
Ние нямаме грам време да се осамотим ,защото имаме и ние дете на 1г и 8 месеца и станахме ужасно изнервени.За всяко нещо се караме.Предстои ни сватба , а вече не знам дали я искам :tomatowar:

и това ти харесва да раждаш да оставаш деца навсякъде по света и пак да раждаш и жениш

fotoVANKO, не съм сигурна какво си се опитал да кажеш, но да опиташ отново не значи да сееш деца наляво-надясно! Крайно време е да осъзнаем, че живеем в 21 век и страхът от развод е един предразсъдък, присъщ на не съвсем интелигентните хора.  =] Извинявам се, ако съм прозвучала зле, но се плаша просто от хора, които се изказват така. Според мен, ако се налага пет пъти ще сключиш брак, но имаш право да търсиш щастието си. Не виждам нищо лошо в разведените хора, както и в това да са ожениш за такъв. Също така хората приели "чуждото" дете са достойни за уважение! Ако има проблем в брака, то той идва от самите хора, а не от развода преди него!

:goodpost: :judges: :goodpost:
Абсолютно съм съгласна, но има и една друга страна на нещата - момичето забременя , хайде да се заженим пък ще видим какво ще излезе  - аз съм против това, нали сме в 21 век мерки могат да се вземат и деца да се раждат с любов, а не по случайност и после да страдат заради необмислени решения  *THUMBS*

Вероника,  :) това е друга тема! Съгласна съм, че е така, но тук просто говорех за развода и следващия брак. Иначе това, за което ти говориш се дискутира тук: http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,33.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,33.0.html)  :girl_wink:

Е, аз живея малко по-назад във времето. В моя свят нещата, които е нормално да остават зад гърба ни са връзки, не бракове. Пробването се прави с връзки с различни хора, не чрез женене за тях. Не казвам, че трябва да умрем като се е оказало, че не мелим със законната половинка, обаче смятам, че е хубаво да минем през доста дълбока дупка и чувство на провал от развода, защото никой не те е карал да се вричаш за цял живот. И ако се е оказало, че не си избрал правилния човек - това си е грешка, голяма, и трябва да се преживее като такава.

 И това ми изказване няма за цел да каже на момичетата, които са с разведен мъж, че са направили нещо лошо, че мъжът им е лош. Не, просто твърдя, че, макар че тези неща се случват в живота, съм напълно убедена, че не е правилно да се приемат като норма. Даже го смятам за страшно. Мотивът - не трябва да сме предубедени към разведените го подкрепям. Към всеки човек трябва да се постъпва непредубедено и индивидуално. Но генералният извод - и 5 развода щом трябва, най-важно е двамата да се разбират - за мен е деструктивен.

Аз също съм против лекомислените бракове. И подкрепям напълно това, че се "пробва" чрез връзки, а не чрез бракове. Мисля също, че преди да преминеш към "бракуване" трябва да добиеш достатъчно опит, за да можеш да вземеш правилното решение. Но това няма никаква връзка с темата и не значи, че ако с времето се окаже, че си сгрешил с човека, трябва да се колебаеш дали да се разведеш, защото било "деструктивно". Какво е градивното в това да живееш с човек, с когото нищо не ви свързва освен скандали? Освен това защо нещо, каквото и да било "трябва" да се преживява като голяма грешка или като страшен провал?  O_O Това ме стресна направо!!!! Човек трябва да се учи от грешките си, но да гледа на тях като на опит в живота, а не да съди себе си заради тях!!! Никой не е застрахован и възможността да грешиш не бива да се приема по такъв начин!

Здравейте, аз всъщност пред закона ще съм първа съпруга, но бъдещият ми мъж има дете от предишната си приятелка, с която са живели 10 години заедно, така че все едно е бил женен. Детето го приех, разбираме се с него (той е на 6 годинки),но...не живее при нас и мисля, че това също има значение. Ако беше при нас предполагам , че щеше да ми е много трудно, ей-така да поема отговорност за дете изведнъж и мисля, че не бих се справила. Лятото сме заедно по цял месец и няма проблеми, той е обичливо дете, търси ме да си играем, но аз със страх мисля за времето, когато ще порасне и сигурно един ден ще обвини мен за раздялата на майка си и баща си и сигурно ще ме намрази. Друго много важно според мен е какви са и отношенията с бившата.С нея не мога да кажа, че сме първи приятелки, но се разбираме, тя не се притеснява да ни го остави, не го е настройвала никога,празнуваме заедно рождените му дни. Но, за такива цивилизовани отношения е много важно какъв човек имаш насреща си. Ако тя преди 3 години беше обърнала детето срещу баща му - може би връзката ни нямаше да издържи(не бях аз причината за разпада м/у тях).
Моите родители още не могат да приемат факта обаче, че любимият е с дете от друга. Казаха си мнението, когато ги уведомих, и оттогава тази тема не се коментира въобще (сякаш детето ще изчезне, ако не се споменава). Радват се, разбира се за сватбата, но ги усещам, че им тежи и затова и не ги притискам много, надявам се, че с времето ще свикнат с мисълта. Малко дълъг стана моят пост, но чак сега попаднах на тази тема и се радвам, че има и други с които мога да обсъждам тази малко деликатна тема. Прегръщам ви @}->--

И аз съм в сутиацията на petia_vj, с малки разлики, връзката е била по-кратката, детенце е на 3, вземаме го и се разбираме чудесно, което обаче не важи за майка му, големи проблеми, но...... справяме се. Дано нямаме проблеми за напред от страна на детето, ние започнахме връзка след като мъжа ми се беше разделил с майка му, но знам ли как ще представи тя нещата. Много се радвам, че моите родители приеха нещата адски спокойно и с разбиране, майка ми дори му купува подаръци, нищо че не е баба :)
Важното е да се обичаме!

Аз няма да съм втора съпруга, но съм дете на разведени родители и пастрока ми ме е отгледал. Когато се е запознал с мама е бил на 19, а аз и сестра ми на 5 и 4. Той е казал на мама, че иска да има връзка с нея, но само, ако ще е с децата си!Ние в началото го приехме и му се радвахме, защото правеше мама щастлива, а и ни носеше подаръци и ни водеше насам-натам  =] . Разбира се сме го нагрубявали и много пъти сме му казвали, че не ни е баща и няма право да ни се кара или да ни казва какво да правим и чак след години осъзнах колко сме го наранявали. Той още от началото ни беше повече баща от колкото родния ни. Винаги е казвал, че има 3 дъщери (с майка ми имат общо детенце) и винаги е мислил за това на нас да ни е добре и е правил страшно много жертви. Просто си ни прие като свои и това е. След като сме деца на жената която обича, значи сме и негови деца.  *THUMBS* Аз не виждам кое е трудното да се приеме едно дете от предишен брак. Мъжа на леля ми има детенце от предишна връзка и тя го мрази и непрекъснато настроива мъжа си против него, а даже не живее с тях! Според мен това е много тесногръдо отношение. Детето си е дете и има право на обич и разбиране. То е като да осиновиш дете. Не си го родил и може би не си бил с него в първите му години, но пак си е твое. Радвам се, че майка ми е избрала такъв добър човек, който никога не е бил против мен и сестра ми независимо, че на моменти сме му правили живота черен.  Приятелката на баща ми също ни прие и се рабираме чудесно с нея, но все пак аз бях на 17, а тя на 27, съответно отношенията ни бяха приятелски, пък и не се виждаме често. Мисля, че жените имат по-големи проблеми да приемат детето на мъжа си от колкото обратния варянт. Явно жените са по-ревниви  =] .

В интерес на истината незнам кое е по-голям проблем-приемането на дете от предишна връзка или майката на детето да приеме, че бащата вече има друга връзка /става въпрос за приключили отношения между тях, преди започване на нова връзка/.
Защото има много ситуации майката не иска да е с бащата на детето си, но в момента който той започне нова връзка, става най-лошия на света и детето се настройва срещу него, нещо което е адски неприятно :(
Свят голям, хоря всякакви, ама и проблеми така, не мога да разбера защо като си приключил една връзка трябва да ползваш детето за оръжие срещу бившия и да се опитваш да му стъжняваш живота, без да осъзнаваш, че вредиш на себе си и на детето.

Защото drazena, хората имаме голямо его и силно развито собственическо чувство. Може да не искаме да притежаваме вече нещо, да ни е омръзнало, но никой друг не може да го има! И преодоляването на това изисква много време и усилия. (и желание най-вече)
И да, жените сме много повече консерви в това отношение - много по-трудно преглътваме наличието на бивше семейство, докато при мъжете като че ли не е такава драма - при наличие на силни и искрени чувства, детето изобщо не е проблем. Ние сме тези, които мислим, премисляме, прехвърляме, претегляме и така 100 пъти докато се решим. И то ако сме сигурни, че искаме ТОЧНО ТОЗИ МЪЖ, а колко жени има, които само като чуят за мъж "с багаж" и си плюят на петите (и не мога да ги упрекна).
Преди време един добър приятел ми каза: по труден път си тръгнала, мила, никак няма да ти е лесно ,
т*шаци се искат за тая работа и здрави нерви да имаш. И е прав.

имам да кажа само едно нещо и то е: слушай сърцето си!