Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

На последък станах свидетел на няколко раздели на хора за които винаги съм вярвала, че ще се оженят! Наистина изненадващи раздели от страна на мъжете! Всички знаем, че идва момент в една връзка, когато двамата трябва да решат дали ще останат заедно, или пътищата им ще поемат в различни посоки! Но защо мъжете почти винаги избират свободата, пред това де се оженят? И защо всичко във връзката им е ок само докато приятелките им не заговорят за по- сериозно развитие на връзката т. е. БРАК. Не мога да ги разбера тези мъже, дали им е генетично заложено, или е начин на възпитание!!!

Хъм, по - вероятно е да си е до характер. При нас например, основният инициатор да се заговори за сватба беше милото и даже и сега магаренцето ми само подскачка и ветрее ушички от нетърпение кога най - после ще дойде вече сватбата.

Аз думите сватба, брак, обвързване и подобни никога не съм ги споменавала, когато наблизо има мъж. Винаги съм искала човекът до мен да е свободен да реши сам кога е дошъл момента и кога иска това да се случи. Възможно е, някои мъже да се плашат и да се чувстват притиснати, ако само за женитба им се говори или де да знам.

Във всеки случай щом се е стигнало до раздяла, значи наистина не е трябвало да се женят. Колкото и да те е страх и т.н., надали чак ще се разделиш с любимия, задето му се е приискал брак. Ако се обичат двамата и да има и да няма сватба ще останат заедно.

Ох, незнам аз бях свидетел на панически страх от брака и затова толкова се впечатлих! Но иначе няма проблем да си живеят заедно младежите, а това е по- сложното. Все пак сватбата идва и си отива и живота поема по своите коловози??? Радвам се за твоето момче, дано да е все така ентусиазиран *THUMBS* *THUMBS*

Според мен повечето мъже ги е страх не само от брака ми и от много неща, страх ги е от деца, от това да не се изложат, от това да поемат отговорност, абе от мн неща, даже може да се каже колкото мъже толкова различни страхове и им е по-лесно да избягат отколкото да се иправят срещу страха, но както е писала Su_to "щом се е стигнало до раздяла, значи наистина не е трябвало да се женят" Мисля че зависи много и от начина който им се поднася дадена информация, моя е доста страхлив за доста неща, сигурна съм че ме обича безрезервно, но и него го беше страх от сватбата. Седнахме и говорихме открито нали това е част от живота, любов-сватба-детенца и така нататък, и какво се оказа страх го било не да се обвърже с мен щото той си се чувствал обвързан и му е хубаво, ами го било страх как ще се представи, да не се изложи, толкова много хора щяли да го гледат, ужас и смях не съм си представяла че голям мъж който се справя с много други проблеми ще го се притеснява за такива неща, та преодоляхме този страх сега се готвим и споделяме приятните емоции, другия страх беше дете-олелееее как ще го гледаме, дали ще съм добър баща, нищо не знам, ами ако не се справям финансово и един куп от сорта, всичко пак се изясни с разговор и се съгласи с мнението ми че явно не е толкова страшно след като всички имат дечица независимо от финансовите им възможности, важна е любовта към тях. Та това ми е мисълта, трябва малко по различен подход към тях, сякаш така са устроени повечето автоматичен страх към непознатото

Много хубаво си го казала. Явно този страх им е заложен.

Според мен всичко се свежда до разграничаването на любовта и страха и няма значение нерешителната страна дали е мъжа или жената.
На скоро прочетох една статия за това и ето, ако искате прочетете я и вие. Аз  си отговорих на доста въпроси, може пък и вие да успеете да откриете отговора на вашите...
http://www.public-republic.com/magazine/2007/09/613.php (http://www.public-republic.com/magazine/2007/09/613.php)

Според мен им е генетично заложено, самата мисъл, че ще прекарат целия си живот само с една жена ги побърква, все пак рано или късно инстинктът си казва думата, а и много жени отчасти имат малка вина за този страх на половинките си, започват да им говорят за брак и деца на ранен етап от връзката им. Да не говорим за наложеното морално схващане, че детето е продължение на брака, просто мъжете не са готови да сменят памперси и да не спят по цели нощи заради някакъв сополанко  ;)

Добре, че за теб са се грижили, когато си бил/била сополанко, за да има сега кой да ни научи на ум и разум...

Еми, то тогава ще се окаже вярно, че те си остават вечни деца и никога няма да бъдат готови да поемат отговорност за семейство, а камо ли да се грижат за някой друг! Замислям се дали, наистина не си възпитаваме така мъжете- всичко да им е наготово??? :angry:

Според мен им е по-лесно да бягат от отговорност! Пък докогато може... }:->

не знам... а така ми се ще да разбера отговора на въпроса...
Ами главно защото са недорасляци...съжалявам за малко по-грубата думичка, но май май е така...
Страхуват се от някакви мисли, истории и филми, които ги има само в техните глави...
Е , в един хубав ден, се предават или ги смачкваме и се женят :)))))))))
Прегръдки за всички чакащи момичета...и кураж да дочакат

Незнам дали е старх от самия брак или от това, че един вид си губят свободата, но както каза мъжът ми вчера: "Най-накрая си намерих майстора!" :P
Май с всички така става рано или късно! *THUMBS*

При нас беше точно обратното-аз се дърпах за женитбата.Не знам защо.Приятеля ми беше инициатора и искаше да се женим.И вече няма мърдане-определихме датата.

Все повече ме озадачава фактът, че мъжете, които познавам, държат повече на брака и ценностите, отколкото жените. От една страна това ме радва, но от друга се запитвам на къде отива обществото  *crazy*

От моите връсници предимно мъже вече са задомени и над 95% от случаите те са инициаторите. Имам и необвързани приятели, които търсят целенасочено жена за създаване на семейство. Все повече мъже около 30 годи. са комплексирани и депресирани от факта, че нямат жена и деца и това изпреварва амбициите им за кариера.

Моята половинка също държи твърдо на брака. Аз не толкова. За мен е по-важно да сме заедно и не съм на мнение, че подписът променя задълженията и отговорностите. Когато обсъждахме това, дори повиши тон и даде да се разбере, че такъв вариант като това да живеем след време без брак е невъможен  =]

Така, че по мой наблюдения са малцина страхливците. По-скоро им пречат предрасъдъци от рода на това, че за да създаде семейство един мъж му трябват собствен дом и пари. Да не забравяме колко е комплксиран българина в сравнение с мъжете от останалите националности.

Нинче и при нас беше така, мъжът искаше аз се дърпах.За мен подписа не означава нищо и затова не мислех, че е чак толкова важно, но за него беше и е.Не ме остави на мира докато не се взехме и официално.
Но съм виждала и мъже дето ги е страх.Не знам защо, не мога да си обясня при положение, че връзката е дългогодишна и е повее от ясно, че няма да се разделят.В последствие се ожениха и чух думите, защо не съм го направил по-рано то не било страшно  ohmy Че кое му е страшното на брака, аз не разбрах  *crazy*

Според мен има и мъже и жени, които ги е страх, но наистина сякаш по-голям е % на мъжете, които се страхуват.

Не знам дали мъжете ги е страх, но мога да кажа за себе си  :'(
Винаги съм си мечтала за този момент.. и много го исках!
И ето от 10 дни съм сгодена и вече едвам дишам от притеснение  :resent:
Усещам, че ме обзема пристъп на паника още от сега...
Има ли някой с подобен проблем?
Това не се получава защото не съм сигурна дали искам да съмс  него... напротив убедена съм!
Но ние не живеем заедно и никога не сме живели.... и доста се притеснявам от това.... а и в други ден ще дойдат да ме вземат да живея в тях, а това ме плаши!  :'(  да напуснеш собствения си дом и да отидеш в чужд O_O
Мисля си, че щеше да е хиляди пъти по-лесно ако си живеехме заедно и от преди това.... и да нямаме такива проблеми.

Направо ми се плаче вече.... с главоболие съм от 4 дни и ми е едно свито такова...
Моля ви, успокойте ме, че не съм само аз така.... и това след време минава  :girl_impossible:

Пламена, аз имам приятелка, която се чувстваше по абсолютно същия начин. Тя живееше с родителите си до 25-тата си годишнина. И буквално на сватбата отиде да живее в дома на съпруга си, заедно с неговите родители. Беше й много мъчно, дори беше леко тъжна на сватбата.
При мен положението е съвсем различно и не съм имала подобни притеснснения, но ние живеехме заедно отпреди товам, а и аз самата живеех отделно от родителите си от доста време.
Теб всъщност кое те притеснява - това да живееш заедно с бъдещия си съпруг или да живееш в дома на родителите му (ако правилно съм разбрала)? Ако сте само двамата, според мен няма да ти е толкова странно. Ще се напаснете един към друг, ще си изградите собствени домашни правила.... даже е много хубаво :)

Мила Пламена, не се притеснявай, това е нормално, аз въпреки че съм живяла преди това с моя мъж и вече сме 10 години заедно и се познаваме много добре, все още ми е мъчно за родителите ми, въпреки че живеем в един и същ град, но вече не е същото, порастваш, поемаш много отговорности, справяш се с най-различни проблеми, а вече не си малкото им момиченце.
Това на моменти много ми липсва :'(Не се притеснявай, това чувство е нормално, радвай се на това, че имаш човек до теб когото обичаш и той теб и заедно поемете пътя си напред отсега нататък.
А родителите са си родители, винаги ще ни е мъчно за тях :(
Успех @}->--

ЕХ така ми вдъхнахте малко сили!  ;)
Притеснява ме, че започвам нов живот, в нов град с нови хора...
Иначе и аз от 5-6 години не живеех с родителите си, но все пак друго си е :)
А иначе ме притеснява, че временно ще живеем с родителите му, защото не сме си намерили работа още и в апартамента ни не може да се живее в момента
Не знам и аз за какво ми е тъжно повече.... ама е факт  :'(
Но дано да сте прави и да мине скоро :) че той май взе да се притеснява защо не се радвам много  =]

Аз пък си мисля, че има много връзки, в които жената и мъжа са заедно отдавна, обичат се, но поне един от тях не е сигурен, че това е точният партньор. И по някаква причина дълго не намират кураж да се разделят. При нас е точно обратното - още от първите ни дни заедно, знаехме, че сме един за друг, но това чувство не съм го имала с никой друг партньор. И съответно не съм искала брак.  =]

А сега, само година и половина след като се събрахме, ще се женим. Вярно, живеем през цялото това време заедно и вече броя на пломбите си знаем, но за някои това е много малко време. А за нас няма особено значение.  :girlhide:

tsvetentse1, все едно чета за себе си!  :girl_wink:

Хм, мъжете се страхуват повече от брака, дали? Знам много момичета, които не искат и да чуят. Мисля, че е въпрос на дорастване - много мъже са ми казвали, че на 25 години не са си и помисляли за брак без да им настръхнат космите на гърба, но с времето и от само себе си, на 28-30 са им се променили възгледите. Мисля, че е въпрос на житейски период, който за различните хора идва по различно време.  :)

tsvetentse1, ние пък се събрахме на 6 май 2009, а на 6 май 2010 ми предложи брак! а дори не сме живели заедно... само на гости сме си ходили... но времето от което познаваш даден човек не е критерий за брак. И аз от самото начало бях убедена, че той е човека за мен! :)
Така че давай смело.... специални поздравления за мъжа ти... който е от малкото, които са склонни да предприемат такава стъпка!  :bravo:

Аз имам наблюдения защо моят мъж се страхуваше от брака преди 3-4 години. То, не че тогава ставаше дума точно за брак, а за това след завършване на университета да ме извика да живея в неговия град.
 1. Било му твърде рано да гледа жена. И като се оплакал на приятели някой го успокоил, че човек си взима жена за да го гледа тя, а не обратното - право в десятката - преосмисляме страха.
 2. Не бил си поживял още. Е, не ме извика тогава, преживяхме едно лято разделени и му се отживя. Та, трябва да се разбере какво се губи. После се разбрахме, че ще се обичаме от разстояние (заради работата, най-ранното преместване можеше да е след 2 години и половина).

 И при нас всъщност критичен беше моментът на преминаването от това да сме заедно когато ни е лесно и удобно към това да трябва вече да направиш избор да си с този човек, което си е обвързване. И разковничето на успеха при нас си мисля че беше това, че той имаше 3 години да свикне с мисълта за обвързването и да се чувства вече горд и пораснал, че е предложил на жена си, а не хванат да се жени. Та, като подхвърлиш идеята за женитба, което аз направих около 2 години след като се разбрахме, че ще сме заедно, според мен е хубаво да изчакаш половин - една година тя да узрее без да се натяква, защото инстинктивно се съпротивляваме на всичко, което ни карат да правим.

Мъжете не обичат брака, защото това е стереотип, който обикновено "готините" приемат. Според стереотипа един готин мъж си казва - мога да си прекарвам времето страхотно и без да имам ангажимент да се грижа за семейство.
Е, за радост на повечето умните и готините мъже са преодоляли този стереотип, защото са разбрали, че семейството може да ти даде повече отколкото ти можеш сам да си вземеш от живота.
Забелязала съм, че семейният живот е "заразен" в една компания ако има повечко женени  "неженените започват да се ослушват :):)

Не мисля,че мъжете по принцип се страхуват от брака.Те всъщност тайно го искат ,но едва ли ще си го признаят.Вечният ергенлък едва ли е супер примамлива перспектива за тях ,тъй като да не забравяме ,че и те искат уют,любов и грижа.Може би най-вероятно страхът е по скоро от това да не се ожени прекалено млад или страх от това,че не не е готов да поеме отговорностите за жена и дете на този етап.Но в един момент всички искат семейният и домашен уют ,какъвто и да е той през тяхната призма:)

Не мисля, че мъжете се страхуват точно от брака като институция, а от последствията, които той води след себе си... Първо, страх ги е да се обвържат до живот, както се казва, второ, страх ги е, че ще им навлезем изцяло в личното пространство и трето, умират от ужас като си помислят, че с една и съща жена ще правят секс до края на живота си или поне близките няколко години :)), да не говорим за децата, тъщите, това, че някои жени като се оженят, се отпускат и почват да си ходят с бабешките пижами и килоти, и престават да се гласят и тем подобни битовизми :moto:

Точно обратното при нас, мъжът ми е такъв домошар, че имам чувството, че няма търпение да се "задоми"  :funny: Не съм усещала страх или колебание, той беше инициаторът. Но и никога не е бил ограничаван от нищо, той е преценявал дали е удачно да остане вкъщи или да излезе, например! Аз и домът ни сме били на първо място досега (пу-пу), дано и занапред!  *INLOVE*

е има и домошари, но според мен са малцинство в съотношение 60:40 в полза на останалите, които се ослушват до последно :)

Да, важното е да се допълваме все пак. То нито едното, нито другото в краийности не е добре.,.

Малко късно откривам темата, но ще ми разрешите да кажа какво мисля. :) Не мисля , че всички мъже ги е страх от брака. Има и такива, не отричам. Но според мен зависи и от жената. Мога да дам пример с нашата двойка. Когато се запознах с приятеля ми, преди мен е имал 3-годишна връзка, бившата е искала да се събират да живеят заедно.Но той е отказал. Докато аз на 3-тия месец живеех у тях -той ме покани. На 4-5 месец започна да ме пита дали съм си се представяла като булка и т.н На 12 месец получих годежен пръстен. Възрастта също не бих посочила като проблем за сериозно обвърване, при нас аз съм по голяма с 5 години. Има мъже който просто не искат да се оженят и търсят хиляди причини да не го направят,но за щастие не всички са такива.  @}->--

Хайде и аз да се намъкна в тази тема  :P

Моят приятел също не иска да се женим, все казва,че му е рано. Говорили сме си много пъти и казва, че аз съм жената на живота му и въпреки това не е готов за брак. Живеем от 3 години заедно и не мисля, че с нещо се различаваме от женените двойки. И двамата сме големи домошари и сами вкъщи ни е най-добре. Бях си харесала някои дати и съм го питала, ама пак същия отговор. Това с падането на мъжа с пръстен много нереално и фантазийно ми звучи, стига ми да каже харесвай си една дата, че ще те взимам. Но да ви кажа понякога много си ми харесва прозвището госпожица, някак си много млада и свежа ме кара да се чувствам  :[

Не мисля, че мъжете ги е страх от брака. Страх ги е от това да не се промени нещо след него и жените им да се превърнат в досадни тетки с пеньоар и ролки по главата, които ходят с точилката нагоре надолу и дуднат за плетки и цветя! Ама как го обясних и аз!  :sarcastic: То не че има нещо лошо в това, но някои жени наистина забравят, че трябва да са жени до край и това включва и друго освен чистене и т.н. Има го и обратния вариант, но самото заглавие на темата подсказва, че най-често като че ли така се получава. =]  Моят годеник доста време се поизмъчи докато се кротнах и приех. Така, че си има и мъже, които хич не ги е страх! Въпросът е да си намерят "тяхната жена"!  :girl_wink:

Специално моя не мисля, че го е страх...Да, променила съм се, но си мисля, че е в правилната посока. Поемам си домакинските задължения (в повечето случаи ги делим), надявам се тайно да не си ме представя с ролки  :funny:

Mariaid,  :laugh: *THUMBS*! Аз имах предвид жените, които престават да се грижат за себе си и да поддържат жарта в отношенията, а си мислят, че като са се оженили и имат едно дете и са го вързали. Като че ли повече мъже от жени ги е страх от това. Иначе всички се променяме, аз самата много се промених, въпросът е да е в правилна посока, както казваш ти.

При нас ситуацията беше, че аз се дърпах и не исках брак, докато не ми увря мозъка накрая и сама го поисках за себе си...От 6 години сме заедно и от 5 и половина живеем заедно...него никога не го е било страх да говори на тая тема и все ми е казвал, че времето ще дойде и за тази стъпка. Имам и приятели-мъже, които ги е страх от брак и бягат като дявол от тамян, само да се спомене дума даже...Според мен си зависи от хората и от настройката...Моето мнение е, че в повечето случаи това е свързано със страха, че ще им се затвори ''аварийния изход''. Ако са си намерили майстора - не мисля, че някой мъж би се дърпал ;)

Излиза, че моя мъж не си е намерил майстора  =]

Според мен всичко си е до човека, има и мъже, и жени, които се страхуват от обвързване, тук нещата не опират до полово разделение..

Разбира се че не опира до полово разделение. Също както при изневерите всичко си е до конкретния човек. Причините мъж да се страхува от брака са много и може да са доста абсурдни, така че успех в разгадаването им от жените.

Това ми хареса! *THUMBS*
Съгласна съм, че от една страна си е до човека. Но от друга, за съжаление, за много жени все още е валиден предразсъдъка, насаден от обществото, че трябва да се страхуват да не останат стари моми. Може би и затова повече мъже се страхуват от брака, от колкото жени. Така си мисля аз. =]

Права си, има го и този фактор..

Говорила съм си на тази тема със сериозни мъже, приятели, даже и с моят съпруг. Най-големият им страх е,че ние жените омного обичаме да контролираме, а мъжете не обичат да бъдат под контрол. Не ги е страх толкова от ролките или анцунга, а от това, че губят свободата си. Като казвам свобода не става въпрос за изневери, а за това,че много от нас жените не разрешават мъжът да има хоби, да се среща с приятели и т.н. Както един приятел каза "Абе няма значение ,че е напълняла, но поне да беше мила към мен". За съжаление много от жените след като са "вързали" мъжа, смятат че могат да се държат лошо с него, да заплашват ,че дори и да му посягат.

Според мен може би ги е страх от това, че жената ще се запусне или както каза Мири от това, че ще започне да си мисли, че има едва ли не права над тях и може да ги контролира. А може би много мъже имат негативни преживявания като примерно развод на техни близки или на приятели. Да не забравяме също, че и мъжете се влиаят от мнението на приятелите си и че ако всичките им приятели са ергени е нормално да ги е страх да са първите които ще направят тази крачка...
Моя годеник още след 6 месеца връзка и то от разтояние ми направи предложение. И двамата от самото си запознанство започнахме да си говорим за брак, деца, семейство... Той е от мъжете които нямат търпение да поемат отговорност и да загубят "свободата" си  :girl_wink: . От него дойде инициативата да насрочим дата, да си вземем домашни животни.. Много ни се иска да сме вече семейство и особено на него. Той ще стане на 26 а аз на 22 тази година и на мен миналата година малко изневиделица ми дойде всичко, защото не бях мислила, че толкова малка ще се омъжа  =] . Сега обаче си знам, че това е човека и това, че иска да поеме отговорност за мен, за бъдещите ни деца, ме кара да се чувствам много сигурна.
Пастрокът ми пък беше на 19 когато се събра с майка ми. На 19! А тя беше на 30 с 2 малки деца. Той още тогава започна да ни представя като негови деца и се е грижил за мен и сестра ми винаги сякаш сме си негови дъщери. Даже като се роди малката ми сестричка неговото отношение не се промени изобщо. Явно все още има мъже които са готови да бъдат глава на семейство и искат да бъдат съпрузи и бащи и не ги е страх от това.  :)

Лично за мен не бих казал, че се страхувам от брака. Просто не виждам какво по-различно може да ми даде той. Ако всичко между двама души е тип-топ, то брака не е необходимост (от мъжка гледна точка. За жените е ясно, че това е денят в който те са най-специалната личност на света)

Мъжете ги е страх, точно толкова колкото и жените, всичко е въпрос на това да намериш човека, ние ще сключим граждански брак година и половина след като се събрахме, само защото преди това имахме планове за дом и преместване в друг град, сега като ги осъществихме дойде ред на сватбата, иначе от първия ден мъжа ми ме нарича с неговата фамилия и го мисли много сериозно :)

Мисля, че е до човек и разбирания. Моя годеник иска да се оженим повече от мен дори! И двамата не искаме сватба и подписването ни е най-важното, съответно не може да се каже, че искам да се омъжа за да съм принцеса за един ден  8P .
Току що го питах защо иска да се оженим и какво ще му даде брака и той каза, че иска да съм официално негова и иска да сме колкото е възможно по-обвързани ( :D ) , защото не може да си представи по-добра жена за него и по-добра майка за бъдещите му деца и иска всички да знаят това.  =]

Мъжете се страхуват от брака не по малко от колкото жените от това да ли са с принца на мечтите си или с блед негов образ..... *YAHOO*

Нито аз се страхувам, нито годеникът ми. Поне аз свързвам този страх с нежеланието или чувството, че не си готов. Когато си сигурен, че това е човекът - няма страх, а само очакване на голямото събитие. Поне така го чувствам аз, може да има различни интерпретации по въпроса.