Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Може би сте обърнали внимание, че хора родени под несъвместими зодиакални знаци, могат да се разбират съвсем добре и обратното: тези, за които се предполага, че би трябвало да живеят в хармония, всъщност може постоянно да се карат. Това не е учудващо, тъй като освен зодиакалните съзвездия, много други данни оказват влияние върху съдбата на човека. Така например, човешките отношения много зависят от възрастовата разлика между партньорите.

Бракът или деловото сътрудничество не е най-добрият вариант за хора, родени в една и съща година. Тоест, ако двамата партньори просто се събират вечер, за да гледат телевизия, разликата в годините (т.е. липсата й) няма да им пречи особено. Но за лидерите тя може да се окаже убийствена – партньорите постоянно ще се изпречват на пътя един другиму.

Разлика от 1 година – способства заработването и натрупването на пари.

С тези, които са по-млади или по-стари от вас с 2 години, можете да забравите мечтите си за забогатяване, но чувствата ще са много силни и ще има възможност за духовно развитие. Жалко, че такива съюзи не са особено дълготрайни.

За най-благополучна се смята разликата от 4 години. Можете смело да действате, да започнете общ бизнес или да заминете на пътешествие.

Разликата от 6 години като че ли е най-неблагоприятна. С такъв човек едва ли ще успеете да постигнете хармоничен съюз.

Възрастовите разлики от 3, 6, 9, 12, 15 години се смятат за критични – хората постоянно си носят изпитания. Такива съюзи се основават на борба и интриги.

Много хармонично се развиват отношенията между хора, при които разликата във възрастта е 8 години. Такъв съюз дава увереност в утрешния ден и позволява творческото начало да се прояви пълноценно.

Още по-благоприятна е разликата от 16 години – партньорите идеално се допълват един друг. Това е отлично съчетание за хора развиващи се, стремящи се към самоусъвършенстване. Само отказът от движение напред може да доведе този съюз до крах.   

Ако разликата е 5, 10 или 15  години, връзката е кармична. В такива съюзи човек изплаща дълговете на рода или свои дългове от предишни превъплъщения.  В такава връзка по-лесно е на по-младия партньор, неговите кармични задачи са изначално по-леки от тези на по-възрастния. Разбира се, сред тези съюзи няма да се намерят прости и хармонични, но пък те помагат в избора на жизнен път, способстват за духовното развитие и за преодоляването на комплексите.

Разлика от 11 години предполага съюз, изпълнен с неочакваност. Възможно е именно с такъв партньор да изпитате неземно щастие, да напишете бестселър или да спечелите милион. Но със също толкова възможно е и да проиграете всичко.

Съюз, в който встъпват хора с възрастова разлика от 13 години, не обещава лек живот. Но ако не се боите от трудни ситуации и се стремите към духовно преобразяване, това партньорство е точно за вас.

Хората, разликата между които е 7 или 14 години, събирайки се заедно безкрайно усложняват живота си. Съзнателно или не, партньорите ще привличат всевъзможни негативи в съюза си. Не се изключват измяна и предателство. Всъщност, тази възрастова разлика е идеална за тайна любовна връзка.

Списание Пудриера

ох аз съм малко суеверна..  :( и по това което си цитирала аз спадам към критичните... дали е така..?

Сигурно има известна истина в това(когато натрупаме много пари с милото ще знам със сигурност, че е вярно  ;) ), но и други фактори са от значение.

Tani4ka_ kaто каза за парички - вашата разлика една година ли е?  :)

Аз не съм съгласна с казаното :P Jiji,не се задълбочавай толкова в написаното-все пак то не може да отговаря на 100% за всички попадащи в отделните 'категории' @}->--

Хората, разликата между които е 7 или 14 години, събирайки се заедно безкрайно усложняват живота си. Съзнателно или не, партньорите ще привличат всевъзможни негативи в съюза си. Не се изключват измяна и предателство. Всъщност, тази възрастова разлика е идеална за тайна любовна връзк�

Нашата разлика е идеалната - 4 години. *YAHOO*

Да, прави сте. Не трябва по принцип да се впечатлявам от тези неща.
И Gergancheto аз съм зодия лъв, и мога да кажа, че не съм егоистка   :P :girl_wink:

Да, една година ни е разликата.

Таничка, желая ви здраве, любов  :gu6: и късмет -  а парички се изкарват

Мерси  Jiji_, да ти се връщат и на теб хубавите неща, които си ми пожелала  :)

Аз също не съм съгласна,че нашата разлика от 9 години е критична и постоянно си носим изпитания...
За първи път през живота ми аз съм отдадена толкова много на човек и за първи път срещам човек толкова отдаден на мен!

Разликата в годините за мен няма никакво значение. Важното е да намираш опора, доверие, любов и да бъдеш щастлив с човека до теб. Нима има брак който да не е минал през трудности и изпитания?

Не съм севсем съгласна с теб. Разлика то повече то 15 години поставя двамата партньори в различни поколения. И може да се получи докато единият иска да ходи по кръчми с приятели, другият да иска да гледа внуци. (Имам такива познати и ситуацията при тях е трагична точно за това. При тях разликата е 22 години, дамата е две години по-малка от свекървата :angry: и си е странно. Пък и се получава така, че той е на 35 и е  в разцвета на силите си, а тя е почти на 60  *crazy*)
Иначе не съм съгласна с описаните в началото неща. Макар че ние попадаме в "Ако разликата е 5, 10 или 15  години, връзката е кармична. В такива съюзи човек изплаща дълговете на рода или свои дългове от предишни превъплъщения.  В такава връзка по-лесно е на по-младия партньор, неговите кармични задачи са изначално по-леки от тези на по-възрастния. Разбира се, сред тези съюзи няма да се намерят прости и хармонични, но пък те помагат в избора на жизнен път, способстват за духовното развитие и за преодоляването на комплексите. " :)
За статистиката разликата ни е 5 години. Явно е кармична *db*

аз съм съгласна с този коментар, но пък да не забравяме, че: Важното е да намираш опора, доверие, любов и да бъдеш щастлив с човека до теб. Нима има брак който да не е минал през трудности и изпитания?
 :judges:

Права си Сиси,  :bravo: че "Важното е да намираш опора, доверие, любов и да бъдеш щастлив с човека до теб. Нима има брак който да не е минал през трудности и изпитания?". Нали в това е смисълът на връзката и любовта  :) Може би най-важното е ценностите на хората да са сходни, не толкова възрастта им.

и нашата разлика е 5 *INLOVE*

Нашата е година и половина....кое да чета :(

Което най-много ти харесва. И без това тези неща не са сериозни. Ако беше така разликите между възрастта на всички двойки щеше да е една исъща :)

Шегувам се естествено, че така ще чета....само най- хубавото :girl_wink:

аз си мисля че не разликата в годините прави живота ти...в смисъл според някои фактори да...но за това какви дългове ще се изплащат дали ще е фатален или каквото и да е си зависи от характерите...ние сме с 10 години разлика и мога да ви кажа че колкото и двойки да познавам с по голяма разлика при всички се наблюдава едно и също...страшно уважение и ценене от страна на мъжа...в смисъл...батковците знаят как да си се грижат за малките женички  *db* разбира се има си и изключения а и това не значи че по малките ако мог така да го кажа не знаят как да си глезят жените но по големият мъж е по олегнал и вижда нещата под друг ъгъл...

BeRa  аз съм напълно с теб и с твоето мнение  @}->-- точно това исках да напиша и аз, нашата разлика е 11 год. той е по- големия, разбираме се чудесно и нямаме кой знай какви различия

Е, според мен ДА- важни са любовта, разбирателството, опората и т.н., но все пак си има и нещо друго. Аз лично по-голяма разлика от 10-11 години не я приемам много добре. Защото, айде като сме на 20- ок, той ще е на 35, ама като сме на 35, а той на 50?? Малко не ми звучи  *crazy*


За статистиката - нашата разлика е 4 години.

*THUMBS*
Подкрепям и нашата разлика е 9 години,за сега всичко е Ок,ако сте стигне до развод ще пиша  :)

Аз пък да подкрепя разликата във възраста - има неуспорими предимства *THUMBS* Важно е да се обичаме ида сме живи и здрави за да се радваме на изживяното време заедно.
Готините хора са готини на всяка възраст, за кофти хората важи същото ;)

здр,момичета:)
да се разпиша тук :P
Съгласна съм с BeRa,че "батковците знаят как да си се грижат за малките женички".,а също и със Siss ,че най-важното е да се обичат и уважават,пък другото.......
За протокола нашата разлика е 10 години  ;)

Да се впиша и аз в статистиката-моят бъдещ мъж е с 1 година по-малък от мен.И се разбираме чудесно.

Ние имаме 2 години разлика, но той е по-малък от мен. В много отношения обаче мога да кажа, че той е по-зрял от мен.

Не мисля, че има толкова голямо значение разликата.
Нашата разлика е по-малка и от 1 година, добре се разбираме пу-пу, на един акъл сме. :danceg:

Аз май тук не съм се разписвала, нашата разлика е 7 години и също съм на мнението че годините не оказват влияние, важното е да има разбирателство и уважение между двама души.

Здравейте момичета,

нашата разлика е 11 години..имайки предвид, че съм леко суеверна смятам, че това с възрастта няма кой знае какво значение..както вече една от съфорумките беше писала хубавите хора са си хубави и на 20, 30 и 60...
Личното ми мнение е, че наистина е хубаво когато мъжа е по- голям  =]...усеща се някак си...  *YAHOO*
но важното е да има любов и УВАЖЕНИЕЕЕ  @}->--

Нашата разлика е 7 години и лично аз винаги съм предпочитала по-голяма разлика

При нас моя мъж е само три месеца по-голям от мен,т.е. връсници сме. Чесно казано,нито съм суеверна,нито някога съм обръщала внимание в една връзка каква е възрастовата разлика.КАто има любов и разбирателство.Баба ми и дядо ми имат 11 год  разлика и до ден днешен са си заедно.Ние с моят мъж почти нямаме разлика,но сме заедно от почти 14 години  =],като в момента и двамата сме на по 24.От 5-ти клас в училище сме си заедно и то до сега. Просто любов  :twohearts:

Нашата разлика е 7 години. Хората казват, че разликата има значение и че тя е основен фактор за различията в мненията на поколенията. Взимайки предвид опита ми с предишните ми връзки съм склонна да вярвам, че е така. Но както се казва, любовта не търпи условия!  :girl_in_love:

аз пък не мисля че годините играят важна роля...била с и по малки и с по големи...но не мисля че в една връзка главна роля има възрастта а чувствата след като се чувстваш добре с даден човек какво значение има например ако е 10 или 15 год по голям от теб.. аз с приятеля ми имам 7 год разлика аз съм на 21 той е на 28  и се разбираме много добре..за да има една хубава и здрава връзка трябва да има уважение любов и тазбирателство..а всичко това зависи от самите хора ане от това на колко са години....

Здравейте, от около месец чета този прекрасен сайт, но досега не съм писал и това е първият ми пост Каква според вас трябва да е максималната възрастова разлика между двама души ?
Питам, тъй като аз съм на 31 г , зодия "Дева" , а годеницата ми  @}->--е доста по-млада от мен , на 2х г  :[, зодия "Кози рог"

Очаквам гласовете и отговорите ви, ще ви бъда благодарен.

Моля ви, всички, които сте написали мнение, дайте и своя глас - затова пуснах анкета, а не просто обикновенна тема .
Благодаря за коментарите, не очаквах толкова много да са за толкова кратко време

Току що гласувах!  :) Според мен разлика от 5-9 е приемлива, защото поколенията не са толкова различни и нагласата за нещата от живота съвпадат - когато мъжът е на 35 например, а жената на 26 - и той и тя са горе-долу на една и съща вълна (създаване на семейство, създаване на сериозна връзка и т.н.). Ако мъжът обаче е на 50 например, а жената е на 26, може жената да иска да има деца, а на него хич да не му е до това ако това му е втори брак. Или пък мъжът да е на 36 и да е готов да има деца, а жената да е на 19 и още да й се ходи по дискотеки. Но това е само мое мнение.  :)

Разликата в годините няма значение. Нашата е 7 години и се разбираме много добре. Не мисля, че има значение кой на колко години е, когато двама души се обичат *INLOVE*

   Според мен разликата в годините оканва влияние. Определено е много по-добре мъжът да е по-голям, по-улегнал, да знае какво иска и как да го постигне, дори как да се отнася към човека до себе си.
Нашата разлика е 13 години, не е никак малка, но пък се разбираме добре, макар и да се поскарваме понякога - което е нормално, но пък МНОГО СЕ ОБИЧАМЕ,а това е най-важно!

И според мен разликата в годините няма никакво значение.Нашата разлика е 7 години.
Вярно е както е писано,че си усложняваме живота един на друг :),но вече 9 години го правим.
Най-важното е да се обичаме пък колко е разликата не е от значение. *THUMBS*

Хайде, моля ви, гласувайте всички, които сте прегледали темата
има 4133 преглеждания  O_O, а само 22 гласа   :angry:
Бъдете по-активни, това е важно за мен (анкетата де)
Благодаря предварително на отзовалите се  :)

Аз пък смятам, че разлика над 10 години вече е много.

А според мен няма никакво значение разликата във възрастта между мен и моя съпруг има 8 г разлика,но се разбираме мн добре и се обичаме..да вярно без караници неможе,но пък се обичаме...за инфо аз съм на 20(преди 6 дни ги навърших),а той е на 28(преди 2 месеца ги навърши) *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :dance:

Според мен има значение,чак като остареем :(Нашата разлика е 16год.,ние сме заедно от 7,имаме дете почти на 4,а на 28.08.ще направим и сватба *YAHOO*Всичко зависи от това как ще си го направите,то е чсно,че неможе без караници...



П.с. След 7 год.съвместен живот,го обичам толкова много,колкото и в началото!

Как ви звучат 24 години разлика?  =] Ако и мъжа и жената се разбират и двамата искат семейство и деца. Ако се обичат...защо повечето хора биха се обърнали и казали,че "тя"-жената е с мъжа или заради парите му, или пък ,че той е "педофил" един вид да ходи с младо момиче на 24? Как го виждате Вие този въпрос?

въпросът си е сложен Malinka_Kapinka и колкото и човека да питаш всеки ще ти каже различно мнение. Но какво значение има то, важно е ти как чувстваш нещата, дали на теб ти е добре, дали си обичана, дали си щастлива, ако отговорът е ДА, защо питаш другите. Замисли се обаче и за нещо друго, ако имате дете, а като минат 10 години, как ще изглеждат тогава нещата, ти ще си във върха на живота си , а той ще е дядо, дали ще си ОК с това?
Мен, ако ме питаш, ама по-добре недей, до преди 5-6 години си мислех, че е нормално, сега обаче ми изглежда гадно, не мога да си представя да съм със стар мъж, ако и двамата остареем заедно, ще е супер, но сега- не- абсурд. Но пак казвам, няма значение какво мисля аз или някой друг.

Малинка, за себе си конкретно ли питаш или принципно ти е интересно мнението на хората за подобни отношения? Защото ако се касае за принципно виждане, аз самата имах период, в който бях увлечена по човек с доста години по-голям от мен, мои приятелки също и след като видях развитието на всички тези отношения във връзки или друго, считам, че такива връзки са обречени. Да, по-възрастният мъж със сигурност е по-добре възпитан, умее да изслушва и в повечето случаи има по-правилно възприятие за много неща. Но от друга страна той самият има нужда от сигурността на човек с неговото мислене, на общите неща, които харесвате, на това да искате по едно и също време едни и същи неща. А това е абсолютно невъзможно според мен. Мъжете на около 40-50 години като цяло имат изградени стереотипи, които трудно променят, а това може да подразни една млада жена, която тепърва изгражда свое мнение за много житейски ситуации. Освен това всяка жена мечтае за това половинката й да е човекът, с когото всичко й се случва за първи път, по-истинско, ново и да го съпреживяват заедно. При мъжът на 50 години почти всички житейски ситуации са се случили вече и не можеш да очакваш от него да ги съпреживява като преди. За мен всички тези условности важат. И не веднъж съм виждала свои приятелки да хлътват по по-възрастни мъже и после да страдат заради желанието си да го имат и да не могат да отговорят на потребностите му.. или той на техните. Друг въпрос са децата, новото семейство и т.н. Разбира се под възрастова разлика като пречка имам предвид от 10-15 години нагоре.

А иначе ако става въпрос за теб конкретно, бих ти казала, че е абсолютно нездравословно да се обвържеш с някого с подобна разлика в годините така трайно, както това се случва при сватба или с раждането на дете. Изчакай да видиш повече от същността на един по-възрастен мъж, който не се разкрива пред теб веднага, а това е неминуемо. Изчакай да видиш дали и след половин година ще държи на думите си за това, че иска сватба и деца все още... Много мъже бързо започват да вярват в желанието за такива неща след определена възраст, а после им липсва удобството на дотогавашния им живот и битие.

Какво мислиш ти самата всъщност по въпроса? Сподели.  :girlsigh:

Дени  :goodpost: :goodpost:

Аз самата никога не съм се увличала по по-възрастен мъж, на напълно разбирам какво би намерило едно момиче в такъв мъж. Той е възпитан, уверен, има изграден стила на държане, включително в ситуации, в които по-млади мъже не знаят как да се държат - в луксозни ресторанти или на коктейли например, много по-опитен е в секса и т.н. Обаче възгледите му са вече изградени, повечето неща вече са му се случили - много вероятно е мъж на 50 години да има вече брак зад гърба си и деца.

Освен това... мила, ако той сега е на 50, а ти на 25 (условно), след 10 години ти ще бъдеш на 35 - чудесна възраст, а той ще бъде на 60  :huh:...

Много правилно.
По-опитен в секса не бих казала.
Моята разлика не беше чак 24 години.
Разликата с годеника ми е 2 години и 2 седмици.

Смятам разлика от 8-10 години за много хубава и желателна. Мъжете винаги съзряват по-бавно, още от бебета, от пубертета, та цял живот. Повечето, които познавам на моята възраст (27-30 год.) са в много отношения непораснали, не достатъчно внимателни/джентълмени, по-егоистични и ненаясно от какво има нужда една жена.
Наскоро си мислих, че бих била по-щастлива със зрял мъж, който не се опитва с инатене и тръшкане да ми показва кой командва, а би ме спечелил точно с кавалерско отношение. Но било каквото било, с мъжа ми имаме 3 год. разлика ... и се усеща.

Ние имаме 1 година и 1 месец разлика и нямам от какво да се оплача  =] На еднакъв етап от живота сме,на една вълна сме,дори той е малко по зрял от мен.Достатъчно зрял е за възрастта си,много отговорен,надежден и кавалер.Всъщност,ако не беше така сигурно нямаше да създам и семейство с него.За протокола-аз съм на 27,а той на 28 години.

ние имаме разлика 2 години в негова полза :flower:

Според мен не цифрата е важна, а това да гледате в една посока.

Разписвам се с 10 години разлика в негова полза, които ни се отразяват добре.

Ами какво да Ви кажа момичта,хем ме засяга лично въпроса с голямата разлика,хем не ме засяга.  *db* Засягаше ме преди този въпрос. Ще съм честна с Вас. Преди да се омъжа за съпруга ми който е на 27 сега(3години и 4месеца разлика), бях със друг мъж,който беше с 24 години по-възрастен от мен. На въпроса от Деничка Звездичка ,да видя как ще се развият нещата и след 6 месеца...ами бях 3 прекрасни години с въпросния мъж и той непрекъснато искаше да се ожениме,да имаме дете, купи дори 3стаен апартамент за нас и бъдещето ни дете...но всичко рухна,по-скоро аз рухнах след като не можех да спра да чувам хората какво говорят,и спецялно майка ми която беше готова да го убие. Тя за нищо не света не можа да го приеме.
Въпреки,че мина време от тогава, и сега си имам мъж, си признавам,че понякога ме върти този въпрос...зашо хората реагират така? Аз съм много чувствителна и ако чуя някой да говори нещо лошо зад гърба ми не мога да го подмина и да не се разстроя. Това се повлия и на тогавашната ми връзка. Заради което той започна да ме ревнува още повече,дори без причина, но това беше резултат и на това какво непрекъснато чува и му се налива в главата за това че е с малко момиче.
Това е, просто исках да чуя и вашето момение, тъй като не ме познавате и какво мислите за по-големите разлики.

Malinka_Kapinka, сега, като даде и възрасти, много добре разбирам всички, които не са одобрявали. Сега си на 23, една - две години между връзките, та ти точно си била завършила училище. Просто страничният наблюдател вижда 18 годишното момиче и 40 годишният мъж. Еми, той може да е бил по-възрастен от майка ти съвсем спокойно. Не коментирам искреността на чувствата и същността на вашата връзка. Просто цифрите са стряскащи. И щом трудностите не са успели да направят любовта ви по-силна, а са я убили, по-добре рано, отколкото късно.
 А за предразсъдъците - те са по-силни от всичко, а когато става въпрос за собственото ти дете - и планини местиш, така е било и не смятам, че ще се промени :scratch:

Мили момичета неможах да се въздържа изчетох всички постове! За съжние не подкрям голямата разлика имам предвид повече от 10г.Вярно има щастливи бракове които не са рядкост но....Вщаики се назад във времето мога да кажа , чудесно е да се изживее роман с по зрял мъж отпорядъка на на 18-24 гдини разлика .Той е зрял уравновесен реагира адекватно в тежки ситуации , и в началото на връзката всичко е супер но след това нещата се утаяват ако мога така да кажа и идва момент в които опрелено не гледате в една посока .Вие искате да вървите нагоре да превземате нови върхове , а той вече го е минал и иска по равното полекичка. Това е моето скромно мнение  породено от личен опит с което не искам да ангажирам никого, но определено не си струва да се пропускат множество житеиски хубави моменти ! Късмет на всички!

Нашата разлика е 12 години ,
на моменти се чувствам сигурна край него ,на моменти неговото ужасно търпение ме влудява.Аз искам сега веднага ,ако може за вчера ,докато той все ми се кара и всеки път излиза с номера ,,Всяко нещо с времето си,,
Е не става така не мога да чакам вечно ,това ми е някакъв недостатък.Ужасно съм нетърпелива.Сега и със сватбата ,казвам му хайде да започваме да организираме нещата , а той все повтаря има време не бързай...
Е как да не бързам ,не мога така искам всичко да ми е спокойно накрая.
Е не мога да се преборя с него :(

Преди време в службата идваха семейство с 10-11-годишно дете. Бащата беше 50-ти набор, майката 78-ми O_O.
Родителите на майката бяха 54 и 55-ти набор, т. е. по-малки от съпруга ѝ.
Изглеждаха потресаващо зле като двойка и го споделих това на колежката ми. Ама мъжът се бил държал мн внимателно с тях *crazy*.

Според мен не е важно двамачовека да са на едни години, а да имат еднакво мислене. Имам приятелка на 22 години, която живее с мъж на 40,имат дете. Да ви кажа в случая тя е по-зрялата, която се грижи за семейстово, а той се държи като на 16 - не се прибира, по цели нощи пие и ходи по жени, не и помага за нищо, включително и с грижите за детето..

*THUMBS* Подкрепям! Обаче, ако трябва да си кажа и личното мнение, то е че да имате еднакво мислене и да имате 25 години разлика, или да нямате никаква разлика, или мъжът да е по-малък, то е мноого рядко срещано. Според мен мъжете по-късно стават толкова отговорни, колкото могат да бъдат жените на 24 например. Обяснява се много просто с еволюцията и майчинството. Жената много по-бързо се развива в това отношение, просто от необходимост. Така ни е отредила природата, дето се казва. :) От друга страна нещо не ми се струва реално 50 годишен мъж да е на един и същи етап от живота, на какъвто е една 25 годишна жена. Моята разлика с приятеля ми е 8 години в негова полза и според мен е идеална.
Но в крайна сметка важното е двойката да е щастлива и да се разбират. А пък как се е стигнало до там, не е толкова важно! :P

Напълно си права. Но всяко правило си има изключения.

*THUMBS* Факт! Има и доста щастливи двойки с нестандартна разлика във възрастта.

Той е по- голям с 12 години и всичко е прекрасно. Много земен човек е, много грижовен.. Нагледала съм се на пикльовците на мойте години ии.. ми беше достатъчно.. та онези още не знаят къде се намират.. още тичат при мама и зяпат всичко живо, което диша.... Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е. Сега му остава да създаде семейство ии.. да ме обича :)))))))  :sunshine: Определено смятам по-голямата разлика в полза на мъжа за нещо положително. Без това са си малко бавни с развитието.. няма нужда да се омъжваме, за да ги отглеждаме..... хах ...дори и мойто слънце въпреки, че е на 30 има моменти на лиготия, които със сигурност ако бях 25-30 годишна не бих изтърпяла .......... :D

Значи много зависи ,човек как се чувства, а не на колко години е :[ няма лошо и да се разпуснат малко по-големите в двойката ,защото на нас също ни е 12 години разликата и на моменти осъзнавам ,че той мисли твърде много за сериозните неща от живота и много рядко се отпуска  *db* Което понякога,  променя общата ни гледна точка  : @}->--

Ахх е да зависи от това как се чувства човек... * В началото си беше много сериозен човек.. не си е позволявал лигавщини и както казваш и ти, мислеше прекалено много за сериозните неща.. но явно връзката му с мен го промени... безгрижността ми му повлия явно ии започна да си разпуска редовно :D :D На мен лично мнооого ми харесва, че още не съм загубила детското и бегрижното в себе си и в същото време смея да твърдя, размишлявам като голям човек...  *YAHOO* Общо взето смятам, че му върнах част от детството... което прави много неща по-лесни..забавляваме се много, дори само когато излезем на разходка.. правим лудории :)) и в същото време сме големи и сериозни хора.. Какво по- хубаво от това.. взимаш всичко от живота, просто в подходящото време и място за това  :danceg:  :danceg:

Здравей ForeverYours

,, Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е. Сега му остава да създаде семейство ии.. да ме обича )))))  ,,

Ти чувстваш ли се наживяла на 18-т години за да създадете семейство?
Питам защото имам братовчетка,която е на твойте години и ще се жени. (нищо лично,без нападки  @}->--)

Здравей :) Ами не.. не се чувствам наживяла.. напротив, сега смятам, че тепърва започвам всичко. Просто съм сигурна, че искам да се наживея с него.. не мисля, че наживяването се състои в смяната на пртньори например.. това е единственото, което след бракът би трябвало да е забранено.. така да кажа :) и това не ме притеснява.. Сигурно е странно, че съм стигнала до тези изводи в началото на съзнателния ми живот.. но това, че той е стабилен човек много ми помага. А и ще се женим след година и половина.. до тогава смятам, че много неща ще се променят, включително и аз.. ще съм значително по-зряла :)) а дори и да не съм, предпочитам да израствам с него ... Пък и в крайна сметка и сега сме семейство.. какво значение има един подпис.. и да ти кажа много ми харесва семейният живот :D просто... купонясваме заедно, това е. Лишавам се от поредни влюбвания и еднократни връзки и получавам любов за цял живот...  *INLOVE*  :sunshine: :twohearts:

 ForeverYours :), като че ли малко си противоречиш. Да се наживееш означава да натрупаш опит. Така както и ти сама каза - "Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е.". С един човек опит не се трупа. Просто няма как да видиш различни житейски ситуации. Оптимизмът на 18-годишните е много хубаво нещо, но възможността да се промениш коренно след 2 години и отново след още 2 години е огромна. Процесът  *db*наживяване *db* се изразява именно в това. =] Все пак година и половина е ужасно много време.
Важното е да сте щастливи и да се обичате! Пожелавам ти го! *THUMBS*

,,и да ти кажа много ми харесва семейният живот  просто... купонясваме заедно, това е. Лишавам се от поредни влюбвания и еднократни връзки и получавам любов за цял живот...,,

Здравей отново  :)

Пак да започна с това ,че не те упреквам,нападам и т.н. просто се опитвам да разбера мисленето но 18-т годишно момиче(поради казаната по-горе причина) и ако ми позволиш ще ти задам няколко въпроса  :)

 Мислиш ли ,че семейния живот е ,,да купонясвате заедно,, ?
 Работиш ли?
 Ще продължиш ли образованието си?
 Според теб трябва да се ,,лешиш от поредни и еднократни връзки,, за да ,,получеш любов за цял живот,,. А не трябва ли да не искаш такива връзки и да си с него защото той ти е достатъчен?А недай се боже тази любов не се окаже за цял живот,няма ли да съжаляваш,че си изтървала ,,съзряването си,,   ?
  Как виждаш живота си след 5 години?

Ако с нещо те нараняват тези въпроси или ти се струват обидни може да не огтовараш,но поне си отговори сама на себе си,защото рано или късно ще си ги зададеш  :)

Поздрави от мен и се надявам наистина да си намерила любовта на живота си  *THUMBS*

 
Ясно ми е, че с един човек не става.. никой не е казал, че той е първия .. :) Честно казано мисля, че съм видяла доста..  или поне достатъчно. За опита.. в крайна сметка, аз няма да стоя затворена вкъщи да гледам стените.. тепърва ми предстоят нови отношения с хора, били те от работа или където и да било.. Оптимистка съм, да.. до толкова, да мога да се радвам на това, което имам в момента, но в никакъв случай не означава, че не осъзнавам отговорностите, които поемам. Аз и сама казах, че съм сигурна, че ще се променям.. кой седи на едно место ?! Чувствата ми към този човек- също... към по- добро ! :)

Така... за първият въпрос: Мисля, че семейният живот е такъв, какъвто двойката си го направи. Ясно ми е, че всяко семейство има своите хубави и не чак толкова хубави моменти... Като за начало, всичко разбира се е хубаво.. още не ни е обвзела рутината и ежедневието (което пак зависи от нас.. ) така, че не виждам причина да не гледам на семейния живот като на "купон" :) аз се омъжвам по дяволите, няма да умирам.!!! Както казах по- долу, това, че гледам на нещата от веселата им страна, не значи, че не осъзнавам, че поемам отговорност и към себе си и към човека до мен..
За втория въпрос: Какво значение има това дали работя ?? Не разбирам. Работила съм, но в момента не.. предстоят ми изпити и не искам да оплескам нещата :) с което отговарям и на следващия въпрос. Да, имам намерение да продължа да уча, защото мечтите ми не се изчерпват със бяла рокля :) :) Относно еднократните връзки- може би не съм се изразила правилно. Не ги искам.. защотоо, да.. той ми е напълно достатъчен.. семейство, приятел, мъж, брат, съчетава ВСИЧКО... от което имам нужда :) Наистина недай си Боже, нещо да се случи между нас и всичко да приключи (което няма как да стане, но.. божа работа, живи хора сме ) никога не бих съжалявала.. за нищо. Изтървала съм съзряването си ? Че аз с него няма ли да съзрявам.. пак не разбирам.. мислиш, че трябва да съм с повече хора, за да съзрея ли..? И все пак не бих съжалявала, напротив, бих се радвала, че съм имала този човек в живота си, защото той е най- прекрасното нещо, което може да се случи на една жена.. ще бъда горда, че е бил до мен.. защото, когато веднъж се докоснеш до съвършенството после е трудно да го забравиш.. както се пееше в една песен :)  *INLOVE* И последно... живота ми след 5 години: Хм.. надявам се вече завършила образованието си, започнала работа в областта, за която си мечтая.. вече щастливо омъжена, надявам се вече да сме постигнали и мечтата си за ново жилище, надявам се мъжа да се смили над бедната ми животинообичаща душа и да си вземем куче :D иии се надявам работата за бебе да е в разгара си :D :D :D защото за това нямам търпение.. едно малко слънце, от човека, когото обичам, но едва, когато знам, че нищо няма да му липсва :) Това е.  *YAHOO* :sunshine: :flower: +:-) +:-) +:-)

ForeverYours, добре звучи отговорът ти! *THUMBS* Пожелавам ти плановете ти да се развият по начина, по който искаш!

Много благодаря..!! :)) Искрено се надявам да стане така.. и тъпкано да ти се връща  @}->--  :kiss:

ForeverYours
Продължавай в същия дух и не се отказвай от нищо което си планувала.
Личи си че имаш куража и смелостта, и че осъзнаваш напълно това което правиш.
Смело напред :)


 Успех ти желая   :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave:

Благодаря, момичета !! Много сте мили :)  @}->-- @}->-- @}->--

Едно нещо разбрах разликата във възрастта има голямо значение ,особенно когато мъжът е по-голям е че не може да съществува дълго време такава връзка.Ако някого ме опровергае шапка му свалям.
В нашият случай ,човека постоянно ви обяснява че е с повече опит и че всички останали са тъпаци и глупаци и ,че вслучая в нашата къща всички трябва да го слушат него ,да му козируват когато той минава и да се изпълнява това ,което той казва...
И ако случайно някой се запъне ,той идва и те хваща за гушата и те кара насила да мълчиш  :'(

 panteryx разбрах какво е станало с вашата връзка и много съжалявам, може би е за добро. Мисля обаче, че поведението на мъжа ти няма общо с възрастта, а с характера му, някои хора са просто по-тиранични и агресивни и никога не се променят.Просто явно използва аргимента опит, з а да се налага, но ако беше по-млад, щеше да ползва други аргументи.

panteryx

Повярвай ми възрастта няма никакво значение, а характера,мирогледа и не на последно място комплексите. В днешно време повечето мъже са толкоз комплексирани, че единствения начин да го ,,избият,, е върху жената до себе си.... Затова съм на мнение,че годините не са от значение, а чевека като същност!  *THUMBS*

 :goodpost:
напълно съм съгласна с roumyana  :bravo: с две думи всичко е въпрос на характер...а както казва моята майка в леко друг контекст, но смятам, че важи и в този случай: "няма как да си бил глупак на 20 години и да станеш гений на 40".

Въпросът е такъв е ,че самата аз не можах да разбера кога се случи това,в началото беше цветя и рози  а сега за всяко нещо се караме...
За всяко нещо ме обижда ,останал е с впечатлението че е повече от всички, и че разбира нещата във нашата връзка повече от мен ,защото има повече жизнен опит.Не ми дава да изказвам мнението си и постоянно ме мачка ,за всяко нещо се налага да го питам...
-Какво да купя от магазина?
-Кога да изляза?
-Може ли да купя нещо за себе си?
-За детето да взема нещо?
И куп такива неща от този сорт. =]
Не знам дали някоя от вас я третират по-този начин?

panteryx

Миличка,съжалявам ,че ти се случва всичко това. Ще ти разкажа за една моя приятелка, която е в твойта ситуация, дано ти помогна с нещо. Тя е по-малка с 5години от мъжа си, не са много , ожени се студентка,роди в 4-ти курс. Мъжа и през това време работи,издържа ги, тя си гледа детето 2 години, после работи една и пак забременя...пак си гледа децата. Но след 5 години,когато тя е почти на 30-т и започва тепърва да гради кариера, никой не я иска,защото няма опит...Започва работа, но не по специалността си за малко пари. Но всички тези 5 години които е отдала за семейството тя се е превърнала в домакиня, тя не е носела пари в къщата,съответно не е разполагала с лични такива,мъжа и си мисли,че щом той издържа семейството - той командва целия парад. Пет години е било така,той трудно ще се промени и трудно ще и даде независимостта и,той е властен и сприхав характер което влошава нещата.
 Мисълта ми е следната, трябва да се развиваш,ако трябва да учиш нещо,ти трябва да промениш нещата сама,да не те има повече за домакиня,чистачка,гледачка на деца, а като равнопоставена съпруга. Когато почнеш да работиш колкото него,да си поделяте задълженията и отговорностите,нещата ще се променят, няма да ти е лесно,но трябва да опиташ!!!
И какво стана с момичето,тя не се отказа,започна да работи,даже да изкарва повече от него,стана независима, а той вместо да се радва и завидя,сякаш бяха конкуренция...сякаш някой ще му отнеме ,,измисления трон,,. Разделиха се,но след 4-ри месеца пак се събраха,след много разговори и скандали,той се осъзна поне малко...сега незнам как е положението при тях,не сме се чували с нея скоро. Трябва да си извоюваш независимостта, най малкото трябва да разполагаш с някакви лични пари, и не да го питаш дали може да купиш нещо за себе си и детето, а ти да решаваш какво да се купи,ти си майката,ти жената.

Успех ти желая,няма да се предаваш!!!  :)

 fashion Благодаря ти за подкрепата и за хубавите думи,мисля че разбирам за какво точно ми говориш!
Но в моята ситуация не знам дали имам смелостта да се справя с всички тези неща,истината е че ужасно ме е страх и наистина не знам как да постъпя,защото няма на кого да разчитам.Нямам родители ,които са готови да ми помогнат,нямам приятели които ще ми се притекат на помощ,защото всеки един от тях си има собственни проблеми :'( не мога да искам от никой да ми помогне , а самата аз не знам как да си помогна?!
Още повече ,като имам дете ,което има нужда да бъде с двамата си родители!Какво да правя като дори да искам да се разделим наистина ,детето как ще се почуства?Трябва ли да остана с този човек,при положение ,че той ме наранява.... :'( :'( :'( :'(

panteryx

Разбира се,че е най-добре едно дете да има 2-ма радители,но това дете трябва да расте в спокойна среда и да не става свидетел на такива сцени, недай се божи и след време и с детето така да се държи. Истината е,че самата ти трябва да го решиш това, мнения ще има различни,но обмисли всичко. На първо време работиш ли?Ако ,не направи всичко възможно до започнеш работа,има ли къде да отидеш ако се разделите?Ще можеш ли сама да плащаш квартира и дете да гледаш. Ако всичко това не е възможно в момента,направи така ,че да стане. Започни работа, и паралелно с това винаги търси по-доходоносна. При една евентуална раздяла ти трябва да си стабилна и самостоятелна. Аз затова и в горния пост наблегнах на ,,развитието,,. Щях да т икажа да говориш с него по въпроса, но си представям как ще завърщи подобно нещо, с викове,крясъци и заплахи...по-добре недей... Сложно е ,но не е невъзможно да се справиш с всичко това,трябва много,много воля и да си много упорита, да не се отказваш!!! Най-вече когато ходиш по интервюта, трабва да си страшно позитивна и усмихната,такива хора взимат навсякъде(дори и да не ти е до това ,,слагаш маската,,)  :) *THUMBS*

panteryx, бях написала един доста дълъг пост по повод семейните ти неприятности, но възникна проблем с публикуването му и се изтри. Затова съвсем сентизирано, това което бях писала:
Първи сценарии: с мъжа ти не сте един за друг и с течение на времето проблемите ви ще се задълбочават. Детето ще бъде свидетел на всеки спор и кавга и ще изживява всичко. Тогава идеята "да не се разделяте заради него" няма да му бъде много от полза. А даже напротив.
Другия вариант е да имате прекаленно много ежедневни проблеми, най-вече свързани с пари и да сте пренесли отрицателните си емоции във връзката си. Може да му е трудно, да не кажа непосилно, да издържа семейството ви и да изкарва безсилието си на вас /не казвам, че е правилно, но човек, когато е притиснат от проблемите понякога си го изкарва на най-близките му хора/. Ти най-добре го познаваш и би могла да прецениш. Ако е вторият вариант, и наистина имате някакви финансови затруднения, можеш да опиташ да си намериш някаква работа, но да му обясниш, че това би означавало той да поеме част от грижите за детето и дома ви. Все пак ти не си машина.
При всички положения замисляла ли си се дали точно в такъв момент е подходящо да правите сватба?

При всички положения сватба няма да има  :( ,но ще се оправя някак. Благодаря ви момичета за подкрепата,наистина го оценявам ,ще си стъпя на краката и ще си намеря работа,защото сега съм по-майчинство и ще се изнеса на квартира  :'(
Това е единственият вариант да предодвратя нещо още по-лошо,защото той вече се опита да ми посегне и не искам детето ми да е свидетел на тези скандали и разправии.

panteryx

Това с посягането,вече прелива чашата. Мъж,които е 3-и пъти по-силен от теб и 2-а пъти по-грамаден, да посяга на нежно и беззащитно същество..., това вече не се прощава,незнам какво ти е била реакцията, но определено ,ако се повтори нямаш работа повече при него и това му го кажи директно... Това неговот вече са свръх комплекси и злоба, това ли е любовта му, да наранява,обижса,удря, да се прави на ,,мъжкар,,... Да не си някакъв добитък ,че да се държи така, защо не посегне на някой в неговата категория или на майка си... малее бясна съм.............Мило момиче пази си живота и тоз на детето, бягай докато е време, преди да си била с него къде си живяла неможеш ли да се върнеш там? Нямаш време за губене, действай... това няма начин да го промениш...или ако има ще отнеме много време,през което ти ще страдаш...

panteryx, мила, много съжалявам, че чета такива постове от теб!!! Мъчно ми стана! Имаш силна прегръдка от мен! Мога да те посъветвам да не реагираш импулсивно в никакъв случай, а каквото и да решиш да е добре обмислено! Не взимай важни решения в състояние на афект! Другото важно нещо е да бъдеш много смела и силна! Фактът, че теб те е страх, те прави слаба и това със сигурност си личи!!! Той го вижда и затова така се държи! Стъпи здраво на земята, удари по масата и му дай да разбере, че ти не си слабо и безпомощно същество, което зависи от него! Но не бъди груба! Бъди просто сериозна и искрена! Дай му да разбере, че тази връзка се разпада и го питай какво е готов той да направи, за да я запази. И нека нищо не бъде "чудо за 3 дни". опитайте се разговорът да не преминава в скандал, колкото и да е трудно! Успех, мила! :friend: Ние сме с теб!

Monikamaria Благодаря ти за подкрепата  @}->-- не ми се иска да пиша такива неща,но за съжаление някой път така се случва.Иначе, ние вчера седнахме говорихме и решихме да си дадем още един шанс,той каза че ще се промени и че съжалява :girlhide:да се надявам да казва истината!!Знам ,че може да звучи слабохарактерно ,но ще направя последна стъпка ,заради детето,защото той много обича баща си и искам да видя какво ще стане този път...Пожелайте ми успех и наистина нещата да се  подредят и юли месец да има сватба @}->--

НЕ, НЕ, НЕ !!!!!!! Не говори, че детето има нужда от двама родители..... да принципно е така, но ако всичко е наред. Мисли за себе си. Детето ти ще е щастливо, когато вижда, че ти си щастлива. Не трябва да позволяваш такова отношение към теб, просто не трябва, дори и да го обичаш... въпреки, че е баща на детето ти.... нищо не оправдава подобно поведение... НИЩО !!!!! Изобщо не съм съгласна, че трябва да му се доказваш като равна.. ТИ СИ му равна.. независимо дали работиш или си домакиня.. няма такова нещо като негови и твои пари... не би трябвало да има.. вие сте семейство... а щом се появява такова деление значи... не сте. Мъжът до теб трябва да те подкрепя, не да те мачка.. независимо дали си образована или не, дали работиш или не. Какви са тези глупости ?! Ясно ми е, че в началото при всички, всичко е прекрасно.. сега нещата се променят обаче. И щом се променят в посока, която не е здравословна за теб, значи не трябва да живееш така. Повярвай ми ще става по-зле. Знам, че детето е най- важно за теб, но в подобни ситуации мисли първо за себе си. Невероятно е колко сила могат да имат малките сладурковци... то ще преживее всичко, след години дори няма да си спомня. Как така ще ти посяга ?!?!?! Този човек не те заслужава. Време е жените да спрат да позволяват подобно отношение. Тези "мъже" трябва да се поставят на място. Не позволявай детето ти да расте в такава среда. По-добре без баща, отколкото да става свидетел на всичко това. Говоря от личен опит.... видяла съм какво ли не от нашите. Майка ми така и не е посмяла да си тръгне, защото баща ми е ужасен САМО когато се напие.. не е така обаче.. уж заради мен... останала и сега единственото, което е постигнала с това е пренебрежението ми към баща ми.. Когато едно дете вижда как нараняват майка му, физически или психически.... оставя следи... Едно дете да чака баща си да заспи и да се чуди как може да го убие, само и само да не вижда пак майка си разплакана.... не е редно !!!!!!!!!! Разбери го, докато си млада. Ще се справиш и сама, не ти е нужна помощ. Имаш най- хубавото нещо на света. Живей заради него и ще успееш със всичко. Няма да си единствена пък и съм сигурна, че ще научиш много, най- вероятно ще намериш истинския човек за теб, който ще те цени... втори път няма да сбъркаш, защото вече ще си минала по този път. Не го приемай още докато всичко е в зародиш, защото после ще се появи синдрома на "той ме удари само веднъж, но ме обича" ..... няма такова нещо, ако те обича и цени, не би ти повишил и тон. Успех.... и много прегърдки !!!!!!  :kiss:

ForeverYours Разбирам какво точно ми казваш и съм напълно съгласна с теб ,но въпреки всичко, искам още веднъж да опитаме ,защото ми е останала надеждата ,че нещата може и да се променят :girl_wink:Не знам може и да греша ,но аз лично ще знам за себе си ,че съм дала всичко в тази връзка нещата да се оправят :[  @}->--Зная че нищо не оправдава такова поведение и че реално трябваше веднага да го напусна да се изнеса ,но да се надяваме решението ми да е правилно :[

panteryx, мила, въпросът е сериозен и никой няма право да ти дава съвет да напускаш мъжа си или да оставаш! Не може съдбата на едно семейство да се поставя на карта по този начин! Не може да се коментира така. Ти си взела решение и никой не бива да го подлага на съмнение. Без да се знае какъв е случая не бива да се сравнява с други и всеки да се мери с чужд аршин! Постъпи както си решила и не се отказвай лесно! *THUMBS*

Да, знам, че май бях малко крайна.... просто откачам при такива случаи.. Сигурно ми излежда толкова лесно, защото не ми се е налагало на мен да взимам такова решение. Но в крайна сметка разбирам желанието ти да опиташ още веднъж... да знаеш, че ти си направила всичко, което зависи от теб... Трудно е, но дано все пак всичко е наред... и да е било нещо, което никога няма да се повтори...пожелавам ти го. Ще се радвам да ни държиш в течение със случващото се, късмет @}->-- 

panteryx

МИличка,желая ти успех. И помни,че всеки възникнал проблем или някакво състояние негативно трябва да се обсъжда,да се говори,разнищя, нищо не му спестявай и при най-малкото нещо излагай твоето становище по нещата. Дори и да не иска да те слуша,ще намериш начин да те чуе. ,,Комуникацията му е майката,, както се казва. Наистина от сърце ти желая,тоз човек да се осъзнае и да има промяна,стискам палци *THUMBS* :)

Благодаря ви момичета ,много съм ви задължена за съветите ,защото осъзнавам че в такива моменти човек не разсъждава трезво  @}->-- и когато чуе мнението на някого друг ,дори и на непознат все пак му помага да реши ,какво точно да прави и какво точно да реши  :)
Времето ще покаже ,какво ще се случи  :[

Момичета много сте  :offtopic: има тема "Отдушник" тамс покойно може да споделяте каквоти и да е проблеми.

Ето и моята гледна точна по въпроса.
Всяко начало е цветя и рози. Всяка любов в началото е искри и пеперуди. Никое начало обаче не е вечно. Още със създаването на една връзка, двамата трябва да са на ясно,че рано или късно, всичко това с тази преливаща любов ще стихне, всички тези балончета, които са те държали във въздуха, ще започнат да се пукат и постепенно да слизаш на земята, както и малко по малко да разкриваме себе си пред другия. И след всичко това, вече може да се каже че познаваме човека до себе си. При някои този период идва по бързо, при други се забавя. Но при всички случаи, нещата се променят. И ето че идва момента на срив...особено при нас жените, които си мислим че цял живот ще се обичаме така силно и ала бала.
Тогава започва сляпо търсене на причината за всички тези промени и в някои случаи, захващайки се за думите или характера на половинката се отдава на възрастта, а истината е че всичко е въпрос на характер.
Ако един мъж е сприхав, избухлив и нервен - то няма да има значение дали съпругата му ще е с 1 или 10 години по малка или по голяма от него...то той ще си е такъв. ако пък е кротък и знае как да уважава жената до себе си то той ще си я уважава без значение разликата.
Всичко е крайно персонално.
В случая на panteryx   ( мила извинявай че ще използвам твоята ситуация за пример  @}->-- )
човек като съпруга и , дори и да си имаше съпруга с 1 година по малка от него щеше да се държи по същия начин. Разликата е че нямаше да натяква житейския си опит, за което пък старите хора не напразно са казали " Не питай старило, питай патило"  така че това е само оправдание за да се случва това което той казва...или с други думи, за да може да командори.
 Аз с моя мъж имам 10 години разлика и никога не съм имала проблеми относно възрастта. Във всяка връзка си има своите трудни моменти.
Възрастта може да се окаже значима в неща като нощен живот, като работоспособност, сексуални взаимоотношения и други от сорта. И то при една вече определена възраст и разлика, когато на по младия му се правят неща които на другия не са му по силите и въпреки всичко пак си е до самия човек, но при семейните взаимоотношения и разбирателството на висок глас мога да твърдя че няма никакво значение.

BeRa, напълно подкрепям и споделям мнението ти.  :goodpost:
Аз и моят стахотен съпруг (да ми е жив и здрав) имаме 13-годишна разлика, но това не ни пречи - напротив.
Вярно е, че всичко е въпрос на хора - характери, възпитание, чувства, стремежи, доверие, отношения.

Аз не съм съвсем съгласна. Това, което казва BeRa е истина, но не е пълната. Да, ако човек е избухлив, той е избухлив, семейните модели се програмират в най-ранна детска възраст и няма оправия по-късно. ОБАЧЕ, ако този въпросния попадне на правилния човек в по-крехка възраст той се поддава на моделиране. Не говорим за съзнателно обучение и влияние и манипулация. Говорим за следното нещо - "къде отиваш и какво точно ще правиш?" - "Имам работа ТОЧКА", "Направи това и това по точно този начин!" - "Аз го правя така ТОЧКА". При всички случаи ще има негодувание, но ако се случва на 18, 20 годишен control freak от приятелката му, която учи същото и също като него кара кола и, може би, има по-висок успех в работата или училището, все тая, той взема да намира за малко по-нормално и отсрещната страна да има мнение. Цялата ми теза е, че ние сме продукт на това, което ни се е случило. И най-малките случки в живота ни дават различен наклон на кривата, която сме. И като жена, която е колежка от университета на мъжа си, в момента работят едно и също нещо и на която почти вече не се опитват да й дават разрешение за действията, смятам, че ако най-доброто и мило и умно момче се беше оженило след 5 години за 20 годишно момиче отношенията им щяха да са на коренно различна плоскост.
 Не искам да коментирам себе си, защото, ако е допустимо за мъж да държи той да е единствено прав, то за жена е абсолютно извън коментар, а и аз в тези отношения се уча да си замълчавам, да правя компромиси и да се съобразявам с друг човек

pebbles е абсолютно права.Колкото по-отрано човек се научи да прави компромиси, да се съобразява с другите, толкова по-лесно се свиква с живота с него и обратното.Чист пример сме аз и мъжът ми.Заедно сме от мнооого време аз бях на 15 когато се гаджосахме.Изградихме се като характери взаимно по-време на израстването ни.Заживяхме заедно на една по-голяма възраст около 22 бях аз, и това ни даде възможност да се напаснем, да видим лошите си черти, който ако сега тепърва трябва да изглаждам заради друг мъж ще ми е трудно.С един изграден характер се живее по-трудно, той по-трудно възприема чуждото мнение, защото си мисли, че е прав.отделен е въпроса, че мъжете са все прави и все не слушат и после им е мнооого гадно като се окаже, че са сгрешили.

когато има чувства разликата не е от значение. :)

Момичета, ще ви разкажа моята история.
Аз съм на 20, а бъдещият ми съпруг е на 37 години. Заедно сме от почти три години и за тези три години аз израстнах страшно много като жена, разбира се, че характера ми има значение и ако няма подходяща почва дадено нещо, то няма как да порастне добре. Мисълта ми е, че възрастовата разлика, може би, ми помогна да стана човек, който определено харесвам. Колкото до него .... той отначало беше ужасен. Но и това изтърпях. Той беше свикнал на един живот, защото има предишно съжителство с жена, която е на много ниско ниво като интелект, навици, разбиране и т.н. Той беше свикнал да прави каквото си иска и така му беше изгодно и го правеше. Нараняваше ме, правеше ужасни постъпки, които и до днес помня, но съм простила и преболяла много пъти. Но той се промени...заради мен. Само пожела и го направи. Сега е внимателен и показва обичта си, показва чувствата си и се влюбвам в него още повече и все повече с всеки изминал ден. Той ме научи на компромиси, но и на нещо много важно - че да се разбират двама души, те не трябва да се карат. И ние в момента това правим, стремим се дори когато имаме разногласия да не ги изявяваме остро,а да говорим и обсъждаме. Разликата в годините не е проблем и няма да бъде, защото човекът е душата му, а душата няма възраст. Ние се влюбваме в това, което виждаме вътре у човека срещу ни, а не в характеристиката му (възраст, семейно положение, социално положение и т.н.) И не съм съгласна с това, че каквото е от начало то това умира и идва рутината на връзката. Аз чета много книги и наскоро за рождения ми ден ми подариха на Хорхе Букай - "Да се обичаме с отворени очи". тази книга ми промени отношението за любовта, от нея може много да научи човек. Препоръчвам ви я, може да си спасите брака с нея. Аз вярвам, колкото и наивно да звучи, че ако все ден поглеждаш човека до себе си с искрица и намериш нещо, заради което да си припомниш, че си се влюбила в него, то оставаш не само обичащ, но и вечно влюбен.

Нашата разлика е 4 години. Чувствам се много добре. Той е по- отговорен от повечето индивиди от мъжки пол на моята възраст. В същото време не е толкова по- голям, че да ме третира като дете на моменти. Понякога виждам такива неща при приятелките си, които са с мъже, по- големи от тях с 12-13 години. Като цяло мисля, че разликата не е от толкова голямо значение. Важно е хората как я приемат. На мен ми харесва да има разлика, поне 3-4 години, защото мъжете узряват по- бавно ( има и изключения, разбира се, а има и такива, които никога не порастват), но сега говоря от позицията на 23- годишна. Ако бях на 30, едва ли щях да държа на това. И все пак, когато двама души се обичат и разбират, могат да правят компромиси и знаят какво искат, всичко останало е преодолимо, включително и разликата в годините.

Ние и зодиакално не си подхождаме и верно, в началото доста държахме на това, "кой пръв" или "кой повече" и се гледахме като конкуренция. :).В крайна сметка заедно сме вече почти 34 години, минали сме през няколко критични ситуации, които уж изживахме благодарение на компромиси от двете страни....
Искам да разкажа за наш приятел, който се ожени за 22 години по- млада жена. Семейството им е много стабилно, имат вече две деца и всичко е както трябва, поне гледано отстрани. Когато обаче се събираме по приятелски в компания, ние жените не можем да я приемем като равна, неволно я третираме като наше дете и познайте - като снаха  :\ /тя ни го казва, уж на шега/. Лично аз също се притеснявам, когато тя е с нас, да разказвам мръсни вицове или да ползвам по- цветущи думи. Да не говорим, че сме във възрастта, когато повечето ни приказки вървят на тема какво е било и какво сме правили млади заедно, а на нея и е скучно. Стараем се да се съобразяваме, но не винаги се получава. Приятелят ни пък само се оплаква от нейните приятелки, които мислели само за дрехи и една свястна приказка не казвали /те повечето не са омъжени още/. Двамата все по- рядко идват с нас, верно имат и малки деца. Дано си намерят нови приятели, които да харесват и на двамата, защото всички усещаме, че назрява проблем.

Това със зодиите не е много вярно, трябва всичко да се изчисли според датата на раждане. Ето например аз съм телец, а той близнаци - напълно неподходяща камбинация, но като си направихме подробен хороскоп не се оказа така..., а напротив. Той е с асцендент козирог, а аз водолей, което е възможно ной-добрата комбинация...
Ето едно сайтче, за изчисление на наталната карта и асцендент (http://vitamini.name/new/astro/index.php?sn=new?sn=sn_u67092?sn=)Виктория?sn=newchart

Ох ,ама вие вярвате ли на тези глупости със съвместимостта при зодиите?

И аз това се чудя...Аз исобщо не вярвам, защото съм видяла, че изобщо не отговарят тези неща на действителността.

Важното е да се обичате без значение каква ви е разликата ,щом си избрал/а да си този човек значи го цениш заради качествата му а не годините.......... :)

Ние сме с 13г разлика в негова полза. Общо взето се разбираме, е има и моменти когато ми вдига кръвното и ми иде да го убия, но пък то няма как да е идеално всичко.  :D
В началото на връзката ни, той беше много сприхав, все гледаше да се зачекне за нещо и като цяло палеше на четвърт дето се казва. То и аз не отстъпвах, де...но не живеехме заедно и като се счепкаме, след 2-3 дни ни минаваше и все едно нищо не е станало.
Но когато се събрахме да живеем като двойка, започнахме да се напасваме един към друг. И двамата сме с вече изградени характери и навици, но човек когато е склонен да прави компромиси нещата се подреждат лека по лека. Променихме се и двамата с времето, той вече не е толкова сприхав и се въздържа, а аз се научих да броя до 100 преди да избухна. Е, пак си отстоявам позициите, но вече го правя доста по-дипломатично.

Ние сме си набори и се разбираме чудесно.На една вълна сме и си подхождаме и визуално.Не мога да приема разлика от над 10год.Никога не съм харесвала по-възрастните от мен мъже.Не ангажирам никого с мнението си,то си е лично мое.  :)

"Ако разликата е 5, 10 или 15  години, връзката е кармична. В такива съюзи човек изплаща дълговете на рода или свои дългове от предишни превъплъщения.  В такава връзка по-лесно е на по-младия партньор, неговите кармични задачи са изначално по-леки от тези на по-възрастния. Разбира се, сред тези съюзи няма да се намерят прости и хармонични, но пък те помагат в избора на жизнен път, способстват за духовното развитие и за преодоляването на комплексите.

Разлика от 11 години предполага съюз, изпълнен с неочакваност. Възможно е именно с такъв партньор да изпитате неземно щастие, да напишете бестселър или да спечелите милион. Но със също толкова възможно е и да проиграете всичко."

Нашата разлика е почти 11 години.Може би има нещо вярно в това,което си цитирала.За мен тази разлика е перфектната.Имала съм и други приятели (гаджета) на моята възраст или с 2-3 години по-големи и мога да ви кажа,че самото отношение,начина на изказване и типа поведение са коренно различни.Преди да се запозная с годеника си не бях срещала такова отношение,но когато но усетих бях очарована.Така че мили дами не се плашете, за любовта няма граници.Стига да се обичате и разбирате другото  не е от такова значение. @}->--

Ние с милото имаме 7 години разлика в негова полза, но още от първия ден се разбираме прекрасно... Никога не сме се карали жестоко  - за нищо...Даже скоро наши приятели ни питаха дали въобще някога сме се карали за нещо и като се замисля.....не сме. И двамата не сме от лесните характери, но пък по някаква необяснима причина си паснахме както пъзелите  :girl_wink: Аз имам сестра по-голяма от мен с 8 години и майка казва, че съм надраснала годините си покрай сестра ми. Склонна съм да й вярвам. От много малка съм самостоятелна и може би затова с милото се получи и този синхрон  @}->--

Нашата разлика е 6 месеца в моя плоза :) Много добре ми е с него , имаме сходни възгледи .

Нашата разлика е 8 години, като по- малката съм аз. Не се чувствам така във връзката ни, даже понякога аз разсъждавам малко по зряло от него :[ Вече 3 години сме заедно и с всеки изминал ден се убеждавам, че той е "моя" човек, макар и да сме тоооолкова ралични. Мнението ни за почти всичко е различно, спорим често, но и се обичаме от първия ден, в който се видяхме до сега със същата сила. Не вярвах, че това е възможно, защото съм имала по дълготрайна връзка преди това и все ми се струваше, че "пламъка" има срок на годност, поне година две, но явно съм грешила  =]

Според статистиката най-успешните бракове са тези, при които разликата е 8 години в полза на мъжа! ;) Това е само статистика, разбира се, и нищо друго! Но на мен ми харесва този резултат, така че го приемам на 100%!  :P

Нашата разлика е 5г. - аз съм по - малка от него. Слушкаме се и двамата.  }:->

При нас мъжо е 7 години по-голям от мен,не че според мен има някакво значение.Смешното е ,че и при моите родители разликата е също 7 години в полза на татко 8P И в предишните си връзки не съм отдавала значение на възрастта на половинката,но на фона на дотогавашните ми гаджета-връстници,моя мъж ми се струваше старичък,хи-хи ,като се запознахме,докато сега не ми прави изобщо впечатление това-къде аз съм пораснала покрай него или той се е вдетенил като мен,незнам...ама сме си на един акъл :P

При нас разликата е 4 години в полза на мъжа ми и се чувстваме много добре заедно. :bravo:

При нас той е с 12 години по-голям. Звучи доста, но ние се влюбихме веднага щом се видяхме и така до днес :):):):) А на 09.06 ще се вречем във вярност...

за мен лично физическите години нямат голямо значение стига да са на една вълна по акъл ;) Важното е да има хармония между двамата и разбирателство, понякога дори по-младите по години се оказват по-зрелите, така че ЕГН-то не винаги е фактор... Майка ми например е 10 години по-голяма от партньора й и се разбират перфектно ...

Нашата разлика е 3г. Аз съм на 26г. ,а той на 29г. :)

При нас разликата е 2 години, като аз съм "каката". Но наистина възрастта не е от голямо значение, когато хората се разбират само с поглед  :)

Ние нямаме разлика... наборчета сме  8P

Преди да се запозная с годеника ми винаги  съм искала мъжа/приятеля  ми да е по-голям с 5-8 години. Някакси мъжете на моята възраст ми се струваха незрели. Но милото е само две годинки ''по-стар''  :)

Мойто пате е година и 4 месеца по-голям от мен

И аз така, ама 5 :girlhide: Странното при нас беше, че той беше баткото, по който ми "течаха лигите" още от малка :P И в един прекрасен ден (когато аз пораснах повече от 13 годишна :D ) стана моя батко *INLOVE* Разликата ни е 4г. и половина *INLOVE*

И аз винаги съм харесвала батковци  :girl_wink: Някакси ми се струваха по-съзряли и мъжествени  =] Но вече съм на друг акъл ... моето злато е по-голямо от мен само с 10 месеца и аз си го обичам повече от всичко на света  *INLOVE*

Нашата разлика е 9 месеца :))) Той е с 9 месеца по-голям от мен  :girl_wink:

При нас,милото е с почти 7 години по-голям от мен ;)

4 г. е по-голям от мен, така си караме 10 г.

Само една година ни е разликата и смятам,че е достатъчно ;)

Нашата разлика е само няколко месеца. В една и съща година сме родени само дето той е март месец,а аз ноември :)

Нашата е 5 години, разбираме се добре!

При нас е 13 години в негова полза. Ние нямаме проблем с това, но с родителите е малко трудна комуникацията.

Лорка, не е гаранция, че ако нямахте разлика в годините, комуникацията щеше да е лесна  :funny: Моята приятелка, на която бяхме кумове (90-ти набор) се омъжи за момче '89, т.е 1 година разлика, но майка му и баща му са на 63 и 65г., та комуникацията е също толкова трудна :) Може и да са на едни години и пак да е... не е много от значение... хихи

Нашата разлика е 3 години, иначе той ще е на 28, а аз на 24 в деня на сватбата  :girlhide: :danceg:

При нас разликата е 4 месеца в негова полза  *db*

При нас е 4 години в моя полза, но се разбираме вече 10 години идеално

 Donkey Kong Unblocked (http://www.donkeykongunblocked.com/)  is exciting action game about monkeys. A mini Super Mario Unblocked  (http://www.supermariopc.com/)  action game genre through classic frontier version of Flash, is one of the best Mario Games around. We choose the best Car Racing Games (http://www.carracing-games.com/)  , best  Run 3 Unblocked (http://www.run-3unblocked.com/).  and best Run 4 Unblocked (http://www.run4unblocked.com/)  or Run Unblocked (http://www.rununblocked.com/)  for you to play.  You will have a pleasant experience while playing games .Play it now.