Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

От няколко дни съм в размисъл по този въпрос   :ohah: Имаме детска стая точно срещу спалнята, та се чудя удачно ли е бебето от самото начало да го сложа там? Мнението на родата е че съм луда да го направя  *crazy* ама то много не ме интересува  :\ Та питам всички мами - къде спят вашите бебоци и ако имате възможност бихте ли ги отделили от самото начало?

На мен са ми казвали,че в началото поне първите 6 месеца бебето задължително трябва да спи в стая на мама и тате.Иначе има опастност да не го чуеш вечер ако изхленца или пък нещо друго,също така може да се задуши и със завивката,ако не си до него няма да можеш д аму помогнеш.
Поне това е което аз знам =]

Аз като още неродила, но да си кажа мнението.  :[
Според мен поне няколко месеца бебето трябва да е в една стая с родителите или ако е в детска стая майката поне да спи при него, което пък разделя майката с бащата и не мисля, че е много удачно.  :\
В началото бебето се събужда често, случва се да повърне и понеже е прекалено малко може да се задави и задуши недай си Боже!  :girl_impossible: Аз не бих разчитала само на бейбифон да ме събуди като то се размрънка нещо и да тичам до другата стая да видя какво става, а и може само в просъница нещо да си промрънква и ако легълцето му е до спалнята, можеш само да го погледнеш и завиеш ако се е отвило или да му дадеш бибата, ако е свикнало с нея!  =]
Мисля си, че и за вас с таткото ще е по-удобно и ще си по-спокойна (поне аз бих била по-спокойна) ако сте в една стая поне в началото!  *THUMBS*
Иначе е хубаво, че имате детска стая, но според мен по-добре да отделите детето като поотрасне малко, но не мога да дам съвет кога - това вече всеки си преценя в зависимост и от нуждите на детето - как е свикнало да заспива (да го приспиваш или само в леглото), да има някой при него или не и т.н.  =]
Чакам и други да се включат с мнение по въпроса!  *THUMBS*

Предполагам,че мненията,които ще получиш ще са доста сходни,както се вижда и от горните две.Аз също се присъединявам към тях и причините са тези,които Мария добре е изброила.Да не говорим ако си се кърмите денонощно през 3-4 часа колко по-удобно ще ти е да е наблизо бебчо.Точно така постъпихме и ние-с прибирането вкъщи малката си спеше в креватчето,разположено непосредствено до нашата спалня,а през деня-в кошарката във всекидневната,където аз можех да си върша и разни други нещо,освен да спя с нея :) Не се будеше ни от прахосмукачка,нито от тропкане,но това беше до към 2-3 месец (когато започна и да си спи по цяла нощ,никога не се е будила нощем)-впоследствие си я отнасяхме в спалнята,пускахме видеобебефона,където освен че чувахме ако има нещо я и виждахме, и спокойно си оставахме в другата стая,но после пак лягахме при нея.В първите седмици се държах малко странно-просто исках денем и нощем щом отворя очи да мога да я виждам моментално,една нощ се събудих и не я видях в легълцето,скочих като ужилена,а тя се беше смъкнала под завивката цялата (тогава държахме матрачето под лек наклон заради повръщането,а одеалцето-прещипано отстрани,за да не го изритва лесно),изхлузила се надолу...що рев му изревах,леле :girl_impossible: Отделихме я самичка в стая след годинката и тя сама ни даде да разберем,че така й е по-добре,но както е казала Мария-според детето си е,а и от родителите,де.Имам приятелка,чиято дъщеричка от самото раждане си спи в стаята с батко си до тяхната (ама кротки деца,ейй ;) ).Честно казано мен ме е страх,поне в първите месеци и живи и здрави и второто ще си е при нас в спалнята :)

И аз подкрепям казаното от Мария и Росистела *THUMBS*

И моят Косьо спи в кошче точно до спалнята от самото начало, а често го взимам и при мен на спалнята, по-удобно ми е като се кърмим легнали :[ Иначе, ако зависеше само от мъжа ми бебо отдавна да си спи сам в стаята, а аз да притичвам да го наглеждам, защото той все още се буди нощем поне по 1 път!!! А имаше и период, в който Косьо си спеше при нас на спалнята, но всеки си решава сам, а и от детето си зависи, както са казали Мария и Росистела ;)

Мисля да го отделя в неговата стая след годинката, но и той сам ще ни подскаже, надявам се, кога да го отделим да е самостоятелен ;) в детската си стая!

Ние правим детската стая от сега, но бебо ще спи там живот и здраве доста по натам. Определено смятам, че трябва да е по-близо до нас, така и аз ще съм по-спокойна и ще мога да го наблюдавам. Особено в първите месеци :)

И ние мислим така да постъпим, живот и здраве, както много добре са описали Роси и Мария!  *THUMBS* Задължително ще спинка при нас поне първите няколко месеца, но после ще си бъде само стая.

нашата дъщеря и сега спи при нас в 1 стая а е почти на 4 и до ден днешен се буди за вода, за пиш и пр. не смятам, че  е правилно да спи отделно. Детската стая е за игра и като стане уюеник да е самостоятелно, но докато е малко, още повече бебе трябва да сме възможно най-близо до детето.

Моето мнение е че докато детето е малко до 1год. наистина трябва да спи при нас,но след това е препоръчително според мен да спи в друга стая  *THUMBS*

Ние нямаме и избор-бебка ще спи при нас!И то не една година ами поне две докато не намерим по-голямо жилище! *THUMBS*Много по-удобно е да е в стаята с мама и тати!Простив съм само да спи спи нас в леглото! :\Всеки трябва да си знае мястото за сън!Не го купувам това легло за да ми заема място а за да спи в него!И за това -в нашата стая,но в нейното си легло *THUMBS*

И ние Клео сме в същото положение и ние нямаме принципно друга стая,но сме с идеята да се местим живот и здраве де....иначе и аз съм против за това детето да спи в нашето легло!  :\

Хм...... ми, момичета , то всеки е против, ама недейте много да приказвате отсега, защото без да се усетите първо ще започнете в събота и неделя да го вземате сутрин при вас , за да поспите с таткото още половин час, после мамчето ще започне да го прави всяка сутрин пак с тази цел, да си осигури още мъничко покой и така .......... На всяко второ семейство с първо бебе така му се случва, само дето приказките преди това са други.  :\ :\ :\ :\

Много жени познавам които са направили тази грешка и в последствие спят с бебето а мъжа в другата стая и накрая казват "моля помогнете ми как да го науча да спи в неговото си легълце"Аз за това съм против!!А и мисля че щом съм го решила ще си го направя така!!Моята майка също е гледала две деца и никой от двама ни не е спал и за минута при тях с баща ми на спалнята!!В това ме подкрепя напълно и ще ми помогне ако реша да "съгреша" :P ;)Инка знам че много неща се променят но си зависи от човека @}->--

Ама разбира се, моето мнение също е такова, че бебето няма място там през нощта, когато е време за спане.Просто казвам как много често се случва, надявам се и аз  и ти и всеки, който иска да успеем да избегнем тая гадория.Ама.... не се знае знае ли се, аз това имам предвид  :angry: :angry: :angry:

Момичета, прави сте!!! *THUMBS*
Но Косьо спи и  при нас на спалнята - особено, когато е неспокоен - и в неговото си легълце без проблеми!!! Поне за сега! Иначе, ДА, сутрин си го взимам при мен на спалнята, когато тати излезе за работа, както и през почивните дни, но лично аз не смятам, че това е грешка от моя страна ;)

Аз лично много обичах като млако да се събуда до наще, беш еми върховно щастие, и с брат ми беше така, също обичах и като се събудя, да отида и да се гушна при тях!!! *INLOVE* *INLOVE*

Но всеки си преценява къде да спинка съкровището му, моето решение е такова ;)!

Аз лично изобщоо не съм се замисляла за секс!! O_OТова ми е последната грижа!!Още не съм родила и някак си за нови креватни упражнения  :\Мнееее не мисля ама хич!А и не виждам какво пречи бебето на това!То не знае къде му е нослето пък камо ли да разбира от секс!Моя мъж е на мнение че щяло да чува и да се травмира от малко :girl_impossible:А пък аз не мисля преди края на годината да подновявам контакти а пък до тогава се надявам бебка да е спряла нощното хранене и да си спи спокойно!Но има време!Ако сте решили бебето да спи при вас секса е последното което трябва да мислите-лично мое мнение!!!

Аз питах pbizart как правят секс с нейния мъж, защото тяхното дете е голямо, не е вече бебе.

Еми, в крайна сметка, това е нещо много лично, според мен, а и си е нейна работа, може да са в друга стая, например *THUMBS*

Въпроса не  е само до секса,естесвено че бебето нищо не разбира,но лично аз си мисля че трябва след годинката да е в отделна стая и да свиква да е самостоятелно,и трябва да знае че всеки си има стая,да свиква с тая мисъл.А и от там родителите да са си спокойни,че детето им няма да ги "хване в крачка" :girl_wink:
 Но това си е мое мнение и ще видим като се роди и порастне какво ще стане,ще е добре да обменим опит едва след като имаме такъв,до тогава може много неща да се променят и да мислим по друг начин.

Аз мисля, че бебето трябва да е с майка си (и баща си) колкото се може повече време.
Може би ще ви бъде интересен този сайт:
http://www.kangaroomothercare.com/whatis03.htm

Що се отнася до секса, не мисля, че той би травмирал бебето, все пак това е нормален израз на любов между мама и тати :) Иначе, има много начини и места за правене на секс, така че да няма начин бебето/дедето да види и разбере нищо.

Ей супер темичка !!!! Ние с голям ентусиазум направихме детската подредихме я и зачакахме обаче......още с прибирането от болницата и кошарата се озова в спалнята така ми е по удобно макар че сме снабдени с най съвремена техника за наблюдение включително и този плот които се поставя под матрачето за движенията.Малката е хитрец и макар и на 2 мес след като татко излезе за работа започва да скимти и я местя на голямото легло почивните дни е същата картинка.Мисля че не е чак толкова лошо като почне да спи цяла нощ и поодрасне ще си ползва и стаята.Още повече че в момента там спи бабата помагачка А до колко помага мисля, че за това трябва да се отвори специална тема  :girl_impossible:

Нашето бебче до третия месец спеше в спалнята при нас но в кошарата си понеже нямахме детска стая. След третия месец когато направихме детската преместихме и кошарата там и отделихме малката да е сама. Мога да кажа само че в началото поне до 3месец нямах проблеми защото малкото бебе още не може да се обръща и движи, но сега вече е на 5месеца и всяка сутрин я намирам в различна поза и вечно отвита /за това намерих решение - купих и чувалче/, но за въртенето се притеснявам. Аз съм за ранното отделяне в собствена стая, защото имам познати на които децата им са на 6год. и не искат да спят сами. Според мен на една майка никога няма да й е лесно да се отдели от детето си, а колкото повече пораства толкова по-трудно става, затова колкото по-рано толкова по-добре. А относно вземането на спалнята сутрин мисля че няма родители които да не са го правили. Нашето бебче спи цяла вечер от 21ч. до 9ч. сутринта и сутрин преди да я нахраня я вземаме при нас за 10мин. да се събудим но не повече.

Няма по-голямо щастие да спя с бебето си на едно легло.Това ми беше мечта да имам бебе :momy:

твърдо против, че то като става по цяла нощ и само трябва да тичаш наляво надясно , а пък и друго си е да си е в стаята с теб , да го слушкаш как диша и да усещаш всяко промръдване , то да има и бебефони , ама други се е да си е в стаята  :) а за секса ние нямаме никакъв проблем е вярно че 4 месеца след раждането нещата се нормализираха , но то и няма как по-рано (поне при нас)

tsveteli е казала сякаш моите мисли.
Нашето момиче си е до нас от самото начало. Първите три месеца се будеше постоянно и не мисля, че щеше да ми е много удобно да тичам в другата стая. Та аз не можех да заспя и когато е до нас, та ако беше другаде незнам :girl_impossible:
А бебчето расте толкова бързо, защо да не си ги гушкаме мъниците и на спалнята и където си поискаме. *crazy* Какво като се научи. Нали все някога ще порастне, а ние вече няма да изпитаме това щастие и това прекрасно усещане. Поне не с това детенце де :).
Моето мнение е, че колкото повече мъниците усещат нашата любов ще се чувстват много по-щастливи. Ако след годинката си покаже, че и е по-приятно самичка бих я преместила, детската стая е вече готова, но много ще ми липсва :'(

Хм,  и според мен бебо трябва да спи при мама и тати, ама видях и как бебе на 10 м. спи само в стая без никакъв проблем! 8P 8P
Много странно поне за мен, но една моя приятелка просто оставя беба в стаята и заспива сама без проблем. А ние само се дундуркаме на ръце, кой знае докога ще сме така *crazy* *crazy*. Май, май следващото бебе отива в самостоятелна стая от 3-4 месечно!? =] :[ :)

ами по този въпрос с мъжа ми сме решили, като се роди бебчо да е при нас поне докато навърши годинка или годинка и малко, а после в самостоятелна стая  :girl_wink:

Аз лично, ако стои този въпрос при нас на дневен ред още от самото начало бих свиквала бебето в самостоятелна стая. На мои познати детенцето е така още от самото начало и нямате представа колко е самостоятелна и до ден днешен - всичко иска сама да си прави. Разбира се първоначално бих се преместила да спя в детската стая, защото все пак таткото трябва да е наспан и отпочинал за работа. Някой трябва да работи и да се грижи за семейството и не бих му причинила това цяла нощ да не може да мигне и на другия ден да ходи на работа.

За съжаление при нас нещата са следните ......имаме си само една стая(изключая кухнята и ооогромното антре) и искаме,неискаме бебето ще е при нас,но се надяваме в най-скоро време да се преместим в по-голямо жилище де,иначе и аз се притеснявам за това как татко ще се наспива и ще ходи на работа,но просто няма да има друг избор  =]

Ние ще сме в една стая, дори ще спи при нас на спалнята, за да ми е по-лесно с кърменето. Моята половинка спи много непробудно, направо е като пън, заспи ли нищо не чува, единствено ме притеснява да не го притиснем. За привикване не мисля на този етап и не смятам, че ще е проблем за по-нататък.

Моята мъничка си спи в отделна стая от 4 месечна възраст.Да си кажа честно,ако имахме стая за нея по рано щях и по рано да я преместим,но до тогава бяхме в предния апартамент и нямаше къде.Никога не е имало проблем,много си е добре отделно понеже няма кой да и тропа и притеснява.Няма да забравя още като новородено,Тя тъкмо заспи вечер,ние влизаме за душ и като почнем да отваряме гардеробитре или да се обличаме и от шума се будеше винаги.Много ме беше яд понеже тя толкова леко спеше,трудно заспиваше.
Тогава когато я премесихме не съм мислила за наи важните причини,просто исках да си има стая,да и е тихо и спокойно.Сега обаче когато имам мнния на приятелки....Ами една дружка има две деца-момиче на 5 и син на 2 и половина.Спат и че тииримата на една спалня!Казва ми,че не знае какво да прави.и двамата са свикнали при тях и разправя дъщеря ми гушка крака,сина между нас двамата ,няма да ти казвам как спим.
Според мен след 6 месеца детето трябва да се отдели.Чела съм,че тогава вече осъзнават всичко и е хубаво да си имат собствено пространство.

И аз съм за отделната стая.Скоро ще я местим да си спинка отделно.  :)

Прочетох темата назад,но забелязах,че повечето мнения са на мами,преди да са имали дечицата си. Аз чесно казано,преди да имаме дребния,също мислех ,че детето е добре да спи в отделна стая и най-вече отделно от родителите си (общото легло визирам).Но откакто имаме дреб,няма по-голямо удоволствие и награда замен от това да си го гушна и да заспя с него. Преди имах предтекст с кърменията и затова спяхме тримата.Вечер го взимах от креватчето и го кърмех,но почнешели да суче много често,директно го оставях при нас,за да мога да поспя и аз. Но сега вече не се кърмим,друг е въпроса ,че пак има нощи в които се буди по 6 пъти.
Имаме детска стая,но дреб спи при нас в спалнята,защото си мисля ,че както става всеки час или два,това значи аз почти цяла вечер да съм при него в детската.Ако спеше по цяла нощ е ясно,но с тези чести събуждания-незнам как да стане.
Вие като отделихте бебчетата на бебефон ли сте цяла вечер?

matsinka, ако го отделиш, той ще започне да се буди по-малко. Сега все пак ви усеща и чува, и това също може да го разбужда, пък и вие сте по-склонни при най-малък шум или неспокойство от негова страна да станете и да му обърнете внимание.

Да, разбира се, с бебефон цяла нощ.

И аз забелязвам,че спи много по-спокойно,когато ни няма в стаята.Оставяме я да заспива сама,защото иначе се разсейва.Тя започна да спи по цяла нощ,но ние седим до много късно и въпреки,че пазим тихо,това я смущава и започва да се върти по някоето време.Не се буди,просто се врътка.Загасим ли телевизора,се кротва и спи дълбоко. :)
Като я отделим в другата,смятам да сме с бебефон. *THUMBS*

Да се набутам и аз в темата, че е хубаво да зная мнението на младите мами и да не се чудя много, когато ме сполети щастието /дай Боже/ да имам внуче.
Първият син /сега на 30г./ още от раждането спи в отделна стая - в родилното го сложиха в съседната стая и го гледах през прозорец. До 7-8 месеца беше в кошче /моето/ в съседната стая до нашата и винаги на отворена врата и с приглушена светлина. Приспивах го с люлеене и пеене, никога на ръце. При най- малкото помръдване го чувах, докато изобщо не ми правеше впечатление хъркането на съпруга или домашния шум. Вторият син взехме при нас, в спалнята, пак в същото кошче, за да не пречи на баткото. Отиде в детската, направо на легло към годинка. Ставането вечер си е ставане...цялата бях в синини, че вземах остро завоите. Когато почна никненето на зъби и двамата съм ги разхождала по цели нощи из къщи. Може ако са на кърма да е по- лесно да са до мама, но в нашия случай /нямах достатъчно кърма заради операции на гърдите/ нямаше как да не ставам. При нас започнаха да идват вече към втората си годинка. Не за да се гушат, а за да ми отварят очите с пръсти да ставам  *YAHOO* в ранни зори. Прегръщането и целуването в общото легло го компенсирахме по друго време. Аз обаче не мога да свикна все още, че са толкова големи и винаги "забравям" да затворя вратата на спалнята за да ги чуя кога се връщат от дискотека  ;).

Крис спеше при нас в люлката си първите 6 месеца. След това го преместихме в неговата стая. Всъщност прави ми впечатление, че откакто спи самостоятелно не се буди през ноща. Предпочита да спи в неговото си легло и не обича да го приспивам. Целувам го по челото, поставям го в креватчето му, той се обръща на една страна, завивам го, гася лампите и излизам от стаята. За всеки случай бебефонът е включен.

Да споделя и аз каква е ситуацията със спането при нас.Когато се роди Хани,кошарката беше в спалнята при нас-тогава така или иначе нямахме друга стая.Но не ми е и минавало през ума дори да спи отделно от нас.Аз я кърмих 13 месеца и то доста на често и следователно може да се каже,че сме спали почти през цялото време 3-мата заедно.И аз и мъжа ми сме на мнение,че по-хубаво от това няма,да те гушкат малките ръчички цяла нощ *INLOVE* Когато вече не я кърмих толкова на често си спеше без проблем в кощарата и като се събуди нощем никога не съм я увещавала да си спи пак там,а направо туш при нас до сутринта.
Преди 4 месеца се преместихме -сега си има собствена стая,а брат и е при нас в кошарата *db*или по-точно кошарата е при нас,а той в леглото.Хани си спи вече по цели нощи,но има и такива когато се буди и тогава брат и отива в кошарата си,а тя при нас или спиме 4-мата.Но да сромена,че за да няма ревност,с Хани месеци наред сме си говорили и обяснявали как ще е като се роди Максим.Беше много добре информирана и няма проблем сега с това кой къде спи и защо.
Аз винаги казвам,че един ден със сигурност вече няма да идват при нас в леглото и вярвайте ми от сега това ме натъжава.

Аз съм твърдо "за" бебето да е в отделна стая. Съвсем в началото предполагам, че ще бъде до мен постоянно, за да ми е по-лесно, но пак ще гледам да сме в другата стая и въобще не бих го сложила да спи на нашата спалня с нас нощем. Поради тази причина искам да си вземем и креватче, което лесно се мести. Иначе ще гледам колкото може по-рано да го отделя окончателно. Сигурно ще ми е трудно и ще искам да си е до мен, но знам че не е правилно. Първо за самото него, заради психичното му развитие, заради съня му. Второ заради нас, родителите.  Нужно е и да се поддържа интимността м/у мама и тати все пак. Много родители я загърбват, когато се появи бебето, а това за мен е огромна грешка. Други пък си позволяват да правят секс в същата стая с извинението, че то било малко и не разбирало! O_O Дори на 20 дена да е пак е еднакво недопустимо за мен и то съвсем не само от морална гледна точка.

Искам да ви кажа,че откакто я преместихме,спи значително по-добре.Направо си нямате представа каква промяна настъпи.Преди като я сложех за нощния сън,се въртеше до 11-12ч. да си играе из кошарата,а сега я слагам към 22ч.-22.30ч. и заспива моментално.  8P
Отдавам го на това,че стаята,в която спи,не се отоплява.В никакъв случай не е студено,а е идеално за сън.В нашата стая работи постоянно парно и спим на топло,дори на прекалено топло.
През нощта се буди 1 път към 5 и 30ч.,хапва и заспива. ;) Понякога се буди още веднъж към 7ч.,но не ставаме.Тя си приказва нещо и си заспива отново до към 9ч. Ползваме бебефон,за да не изстива стаята. :) В нейната стая работи една слаба нощна лампа,за да мога да я наглеждам,когато ставам. *THUMBS*
Не знам дали заради температурата или заради това,че ние не ходим назад-напред,но сънят й стана много по-спокоен,а покрай нея и ние се наспиваме много по-добре. :girl_wink:
Сега дори съжалявам,че не я преместихме по-рано.  =]

Monikamaria , има легла на колела, като вместо колела може да се монтират и шини за люлеене. Препоръчвам ти такова. Бебетата заспиват много лесно при полюшване. По мое време, преди 30- тина години, приятелките ми купуваха направо кошари. Всичките имаха проблеми с приспиването на децата си и до късно ги друсаха до премала. Първите месеци се налага често ставане през нощта, за да се обърне бебето на друга страна или защото проплаква. Леко полюляване го успокоява след това и не е нужно да се "вади" от неподвижното легло и да се люлее в ръце. Щом си решила бебето да е в друга стая /а и зная, че си с твърд характер и каквото решиш го правиш/, подготви си маршрута до бебето да е без препятствия и остри ръбове. Трябва да имаш удобни чехли и нещо за намятане.
Към всички бъдещи мами. На бебето му е все едно къде ще спи, може и в чекмеджето на бюрото  ;)- това са думи на д-р Спок. Моята баба пък казваше:"Децата не помнят как са гледани", което е почти същото. Аз ще го потвърдя от опит. На моя много близка приятелка, почти ми е като сестра, синът е 7 дни по- малък от моя. Живеехме на 3 минути път и рядко минаваше ден да не се видим. Децата ходеха в една детска градина, в едно училище, сега и двамата са в чужбина и много си приличат като характери. Моят е бил от самото раждане в отделна стая, нейният син спеше в едно легло с тях до първи клас. Децата ни са много контактни, самостоятелни, усмихнати, слушат си жените /както е редно/...и са мъжкари. Само дето аз бях в синини, а тя не можеше да спи няколко години. Каквото и да реши всяка от вас, то няма да има пагубен или изключително голям ефект върху възпитанието на детето, гледайте на вас да е удобно и да сте спокойни.

svekarva, аз точно такова легълце искам!  *THUMBS* И между другото това за маршрута и чехлите не се бях сетила, но си е важно. Иначе, за да няма голямо обикаляне от моя страна просто мисля, че понякога ще лягам в другата стая. Всичко ще се уточни всъщност на място и тогава (живот и здраве), но си права - твърдо съм решила да стане така.
Само за едно нещо не съм съгласна с теб (за пръв път, но ти си отворен човек и знам, че приемаш чужди мнения  :) ). Детето може явно да не помни как е гледано, но човешката психика е като айсберг - това, което си мислим, че знаем, и сме, и осъзнаваме, е само върхът му, останалото, за което не подозираме - огромната част под водата. Така че може да си мислим, че не сме повлияли на детето си в някое отношение, но то да се прояви чак когато стане на 30 години, например. Вярно е, че не бива да се прекалява и че не може всичко да контролираме, но поне това, което можем -  защо не!  *THUMBS*

Monikamaria, имах друго превид, като казвам, че децата не помнят как са гледани. Няма верен отговор, как е по- добре - дали в леглото или в друга стая. В първия момент на него му е все едно, каквото му предложим, това става. От нас се иска да сме последователни в прилаганото решение /но само на теория е лесно  ;)/. В някои случаи има обективни пречки, които не зависят от нас, тогава е още по- трудно, защото пък трябва да сме гъвкави, а не толкова последователни. Да си родител, изобщо не е лесно и колкото по- големи стават децата, толкова по- сериозни са и грижите за тях. Искам да кажа, че според мен, детето има нужда от щастлива и уверена майка. То не помни, че примерно е била в синини от ставането по хиляди пъти, или че е спала на твърдата част на леглото и пак е била в синини  ;). Първите дни след раждането са много тежки, почти всяка жена си мисли, че няма да се справи, че бърка, че отговорността е огромна. Думите са за успокоение точно на тези отговорни майки, защото иначе ще се съсипят, а детето иска гледане...Когато поотрасне и започне да разбира, тогава можем да работим заедно, за да уважим и неговата личност. Дори и да сме бъркали, като сме го взели в леглото, а то иска да е самостоятелно, нещата са поправими, ако искаме да ги поправим.

 svekarva, права си. А и аз мисля, че не можеш никога да си сигурен дали наистина твоят начин на гледане на детето е най-правилният. Всъщност най-важното е да имаш желание и да полагаш усилие да е най-правилният! Аз за сега разбира се съм само на теоритичния етап и не знам точно как ще се получи, когато "ножът опре до кокала", но знам, че както ти сама каза, ще настоявам на някои неща.

Аз бих. Нека се учи на самостоятелност.

Момичета ,намесвам се в темичката ни в клин ,ни в ръкав ,но искам да попитам подготвяхте ли самостоятелна стая за новороденото си бебе и какво мислите по въпроса?

Фийби,аз съм против оставянето на новородено и изобщо на бебе в самостоятелна стая.
Ако имах свободна стая и свободни средства,по-скоро бих подредила една стая за мама и бебе.Бих сложила удобно кресло,в което да мога да кърмя;маса на която да си вдигна краката;кът за бебето,с консумативи за него.
На мен ми беше неудобно да кърмя на спалнята(често пречех и на половинката),а обстановката в хола ми омръзваше и ме натоварваше.
Ако планираш да кърмиш,самостоятелната стая ще ти донесе неудобства.

Зависи дали смяташ детето да спи при вас или не.
Аз не подготвях такава стая и като цяло купих само отделно легло в което инвестирах известна сума, но което се оказа напълно безполезно.
Но и виждането ми за отделната стая и отделното легло се промениха коренно с раждането. Сега от позицията на гърмян заек мога да кажа, че детето ми имаше нужда особено в първите месеци от близост, контакт, закрила и съответно от това да споделя леглото си с нас.
Боян е вече на 1г и 2 м и положението не се е променило - слагаме го да спи в леглото му, което е залепено за нашето и по някое време през нощта, когато иска да суче идва на нашето и така до разсъмване.
Това положение нас ни устройва идеално най-вече, защото детето е спокойно, а ние си спим непробудно - просто като му се суче, си суче, а аз даже не се и будя или поне имам много мътни спомени на сутринта.

Преди раждането бих използвала времето (защото после е лудница) да направя самостоятелна стая за игра - да е удобна, функционална и да може да си играе в нея на воля.

Сега видях коментара на dodo23 - съгласна съм. Бях забравила този аспект с кърменето през деня и колко е важно да си имаш удобно и уютно място за това.

Аз съм на мнението на Додо *THUMBS*
Бих опитала да науча Ели да спи в отделна стая, когато й избият всички зъби. Сега е просто немислимо и мъчително.
А близостта, топлината и това да усеща, че си някъде на една ръка разстояние - нищо не може да ги замени *INLOVE*

Фийби, аз също исках малката да е в отделна стая и продължавам да мисля в тази насока, но не и през първите месеци. Подготвяме стая, но ще я отделя (живот и здраве), когато започне да спи цяла нощ и пропуска нощното хранене. Сега просто е невъзможно! Самото бебе ще ти подскаже кога е настъпил този момент, защото при всеки е различно, но в началото като яде на 3 часа примерно, няма как... най- малкото като я нахраня малката и я оставя в леглото, след това я чакам да заспи дълбоко и тогава заспивам аз, защото често се случва я да върне мляко, я нещо друго да я мъчи.
Иначе, от първия ден започнах да я свиквам да заспива сама, като я нахраня я оставям в леглото без дундуркане и заспиване в мен. Е, има някои дни, когато мрънка, но като види, че не минава номера и заспива :) мисля, че това е важно, за да може после и по-лесно да я отделиш в самостоятелна стая :)

fiibi_bg , погледни и в темата За и против бебето в самостоятелна стая, там има доста мнения.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,12955.0.html

fiibi_bg в първите месеци и според мен е много важно също бебчо да чувства близостта на майката. По този начин ще се чувства сигурен и защитен. Освен това и за твое удобство е, през първия месец се събуждах инстинктивно всеки един час вечер да проверявам дали е добре бебка, дали не е върнала случайно мляко, освен това ако се събуди и започне да плаче, като я погаля по главикчата се успокоява веднага и много често й държа ръчичката или я галя докато се унесе, след като се е наяла, и ако това е през няколко часа, както при нас, със сигурност ще искаш поне да си легнала и ти, иначе ще е много изморително да ходиш до друга стая. Първите 2 месеца ползвах кошничка до леглото ми, сега сложихме легълце пак до моето и смятам, поне до годинка да е в нашата стая. След това със сигурност ще я отделя, за да свиква да е самостоятелна.

Благодаря ви момичета.Всяко мнение е супер полезно за мен.Със сигурност бебето няма да спи само ,просто имам една отделна свободна стая в жилището ,което е готова за използване ,даже боядисана ,но празна и ми се искаше да я използвам ,за да не е всичко в спалнята ни.Всъщност единственото ,което имаме в тази стая е моето легло от тийнейджърските ми години :).Идеята на dodo  ми хареса за стола ,даже веднага разгледах в нета за люлеещ се стол.Можем да прекарваме дните си там ,а може и нощите ,за да оставяме таткото да спи,въпреки че съм почти сигурна ,че той ще иска да е с нас.Сега обмислям варианта за легълце във въпросната стая ,но това означава ,че трябва да спя там постоянно и започвам да се обърквам.

Фиби, можеш да го направиш и по др начин- ние сме купили голямо легло което е до 17 години, отстрани с място за повивалник, то седи в стаята на малкия. Там е и скрина с дрешките му. През деня а и нощно време там го преобличаме и сменяме памперса. там съм си купила органайзер и на едно шкафче сум подредила всички необходими неща за бебчо, да са ми подръка при смяната на памперси. Купила съм си и кресло,което смятам да преместя там,за сега е в хола. Така стаята ни не е празна и ни е в помощ,защото не може всичко да ни е в спалнята. Там седи само кошарката на малкият, която при нужда  я местя с колелцата навсякъде из апартамента.

Приятелски съвет от мен - не се настройвайте  и не правете планове, защощо на практика става съвсем друго. Аз също мислех след годинката да се пробваме, но пък никненето на зъбките я буди много често, често и проплаква, та се оказа невъзможно.

Ели ,благодаря ти за идеята ,тепърва ще ги обсъждаме със съпруга тези неща,но ми се искаше да му изляза с няколко предложения ,които да коментираме.
sunray съвсем не се настройвам ,но нали така или иначе денонощно мисля за малкото същество в мен и ми се искаше просто да бъда по рационална.Още повече ,че имаме въпросната стая и е на две крачки от спалнята и на една от банята :).

Фийби,аз също имам свободна стая и тя е приготвена за бебчето,купихме легло,което се трансформира и сега сме в процес на поръчване на шкаф и гардероб,ще взема за там и стол за кърмене.Идеята ми е да задържа бебето при мен първите няколко месеца,а след това да я преместя окончателно.До тогава в нейната стая ще спи през деня и там ще я къпем в началото и ще я преобличаме.А и като се замисли човек няма как в една нормална по размери спалня да събереш и целия багаж на бебо :)

Аз продължавам с тъпите въпроси:).Понеже и аз имам идея подобна на Katence ,ако спи там през деня и въобще прекарва повечето си време там ,а решаваме примерно да спим тримата в спалнята означава ,че трябва да купя и някаква люлка или кошарка за спалнята пък.

И аз да си кажа  :) То по принцип е ясно, че колкото хора, толкова и различни мнения, затова всеки си преценява сам... Та, при нас ситуацията е такава, че двете мъничета спинкат в нашата стая и нямам намерение скоро да ги премествам в друга. На тях им е добре така, на мен - два пъти повече  :) Не мисля, че бих могла да спя отделена от тях. Сиана се пробужда нощем и само промрънква "мамо, мамо", аз само се обаждам, без значение какво казвам и тя продължава да спи, а пък Елена спи до мен, на спалнята. Иначе има спалня и за тях, но когато почувствам, че е дошло времето - тогава!
На първия етаж, точно до кухнята и дневната имаме една стая, която по принцип се води трапезария, но понеже ние се храним в дневната и тази стая сме я превърнали изцяло в стая за игри на децата. Е, Лени не може още много да си играе, но има бебешко пространство за нея  :P
И сега за последната питанка на Ваня -понеже през по-голямата част от деня сме на долния етаж, още когато се роди Сиана ни се наложи да помислим и в какво ще спи тя през деня. Решението, което взехме тогава, се оказа супер удачно - мойсеева кошница - Сиана я обожаваше, Елена също! Ние взехме такава, на която основата не се люлее, но ако решиш да е това има и люлеещи се основи. Много са уютни и според мен са много подходящи за новородено  *THUMBS*

Фиби, варианти колкото искаш - малко легълце, кошара или просто коша за спане от количката, има и легла/кошове които се прикрепват на това на родителите. При нас беше най-лесния вариант - просто спеше в нашето легло. Сложихме една ограда, за да сме сигурни, че няма да имаме инциденти, когато не е между нас и така.

Фийби, наистина варианти много, но аз мисля, че е по-добре да си вземеш легълце за бебчо, в което да си спи и впоследствие като си има собствена стая да си го преместиш там.
Виждам, че има привърженици на идеята детето да спи в леглото при родителите или пък таткото изобщо да е в друга стая... аз съм още в началото на майчинството и нямам идея какво ще ми дойде на главата, но това не пречи ли на интимността между родителите  *crazy* Не че това е най-важно, но все пак... а и се чудя после как отвиква детето да спи само, не е ли по-трудно? Аз мисля моето да го отделя в друга стая в момента, в който спре да се храни на 3 часа и спи по цяла нощ, дано успея!

Lawyer, освен да ти пожелая скоро да започне да спи по цяла нощ. Че ще спре да се храни на 3 часа, ще спре в един момент. Ама за спането през цялата нощ - има такива дечица, разбира се, но са доста по-малко от другите. Благородно завиждам на такива родителии :P

Сега тая надежда просто до края на втората годинка да избиват и останалите зъби, та дано тогава се поуспокои.

За интимността - пак колкото хора, толкова и гледни точки. На мен не ми е неудобно да кажа, че спим отделно. Основно аз с Ели, а понякога половинката спи при нея, за да мога аз да почина. Има много обстоятелства, които наклониха везните в тази посока - стресиращата му работа, ставане сутрин в 5.30 и други. Преценихме дружно, че така ще е най-разумно за всички. Ели се буди много често. Просто си спинка неспокойно, а като я замъчат поредните зъби е направо трудно :( Откакто се е родила имаме 1-2 нощи без будения. Иначе в добрите случаи се буди по 2-3 пъти на нощ. Като я болят зъбки - не ги броя...
Аз вярвам, че интимния живот не се крепи на спането в едно легло. Или поне при нас. Общуването, отдадеността сплотяват семейството. Секса, гушкането не е нужно да се случват само в леглото.
А и почти съм сигурна, че нередовния сексуален живот пак щеше да го има просто заради натрупаната хронична умора, недоспиване и тичане по задачи.
За да завърша и без това оф топик поста си - все някога нещата пак ще се нормализират :) *INLOVE*

sunray именно поради причините описани в поста ти ми се искаше да направя така ,че да сме по-гъвкави в местото на спане на бебчо.Иска ми се хем да осигурим спокойствие на таткото ,хем и малкия човек да усеща моята близост и да не е сам.Затова започвам да се задържам на мнението на стая с детско легълце за мен и него ,а може би кошче за спалнята да спим тримата ,когато имаме възможност.Знам,че всичко ще си дойде на мястото с времето ,но ми се искаше да си направя някакви планове относно покупките ,а и нали така и така все мисля за дните ,в които ще сме заедно.Понеже и най-вероятно ще съм работеща мама искам да си има самостоятелна стая ,за да може майка ми да е по-спокойна там ,когато са евентуално със съпруга ми вкъщи.

Много хубаво си го намислила, по мое мнение. Нека има поне 2 варианта как да се случват нещата - тогава няма да има нужда от натъкмяване в движение *THUMBS*
А за майкат ти е много правилно - и на нея така ще й е спокойно, и мъжът ти ще се чувства както когато сте си само вие. И вълкът сит, и агнето цяло :)

fiibi_bg ,  *THUMBS* много добре си го решила, щом има и баба, която би оставала да спи при вас. Брат ми си купиха едно доста голямо легълце / почти кошче, но от плат с повдигащо се дъно/, което има и колелца и сменяеми плазове за люлеене. Брат ми е лекар, дава дежурства и местенето на бебето от една в зруга стая за спане беше наложително. И те имат баба, която остава и през нощта по за 2-3 дни. Бебето го местеха много лесно. Към легълцето може да се монтира повивалник. В детската стая има нормално легло за баба или мама и сега кошарка за детето. То вече е над 2 години и спи само, ако няма гости. Дано ви е широка спалнята, за да можеш вечер да събираш кошчето.

Свекърва ,спалнята ни е много широка .Има място в нея.И аз днес го коментирах със съпруга и си мисля,че кошарка сгъваема ако вземем даже ще е по-добре,защото впоследствие ще я ползваме за пътувания и за гости при мама ,при баба.Беше ми важно да си изясня ,за да може след месец два ,когато ще е по-свободен съпруга евентуално да освежим стаята и да купим поне кресло за мени други дреболии.Нещата за бебчо ще се купуват към края или след появата му на бял свят.
Благодаря на всички за съветите,определено ми помогнахте да си подредя мислите в главата. :)

 :offtopic: То това, за което говоря е сгъваемо. Хаха, като го купиха, помислих, че са стикове за голф. Гледам, има и мрежа  :\ и попитах брат ми, какъв спорт пак си е измислил. Той премина през разни спортове:бокс, гребане, ски, волейбол, плуване, тенис и сега е на някакви бойни изкуства. Чудесно решение!

Фийби, това което ние направихме е подготвихме една стая като поставихме там маста за повиване и подредихме дрешките му в скрина и дрешника. Първите 6 месеца спеше в нашата стая. След което заминах за България за около месец и половина и след като се върнахме преместихме креватчето в стаята му и той започна да си спи самостоятелно. Будеше се веднъж през ноща за хранене, но след месец отказа и нощното хранене. В интерес на истината, когато спи при нас , а това се случва рядко, не спи спокойно и се буди поне 2-3 пъти през ноща, но в неговото си легълце и стая е спокоен и не се буди въобще. Освен ако не съм чула бебефона, но е малко вероятно, защото спя леко. Аз съм "за" децата да се научат да спят в тяхната си стая.

Мири, не се ли буди от зъбки? При нас това е основната причина да не опитвам дори да я оставя сама да спи. Много често се буди просто. Ще изчакам до към 2-годишна възраст и тогава.

sunray , и Влади много рядко се будеше от зъбки или от каквото и да е било. Ако не се лъжа и при нас някъде след 6ия месец вече бяха доста спокойни нощите (е като изключим тези, когато е имало някаква ситуация). Все пак ние още не сме го преместили в отделна стая. Сега ще тепърва ще я подреждаме да става поне за игра и ще преценим вече сега ли да го преместим да спи там или след като мине и тази зима.

Съвсем благородно ви завиждам.

Аз всъщност мога само да предполагам дали от зъбки се буди или просто е/ ще бъде/ от неспокойно спящите дечица. Дано е първото, че поне ще отмине...

Влади на колко годинки е, че нямаш лентичка :)

При нас е сложно със самостоятелната стая. Пространство и квадратура - бол, ама рационализация при строителството - нула. Ще го мислим напролет...

Sunray, само веднъж се е будил, когато му избиваха предкътниците и кучешките, едновременно. Тогава 2 дни спа при нас. Но иначе не сме имали проблеми с растежа на зъбите. Нашата стая е точно до неговата и фактически леглото му се пада залепено до стената от моята страна. И през деня, ако си почивам, го чувам  и без бебефон. Предполагм , че и през ноща бих го чула , ако нямах бебефон, тъй като спя леко, но аз си го пускам за всеки случай.

 sunray, Влади е на 2 год. и 2 месеца точно  :girl_wink:. (Ще се поправя за лентичката, мислех, че имам хич не съм обърнала внимание  :[).
Мисля си, че при вас е от зъбките , за сега не съм чувала за деца, които без нищо да се будят.
Хубаво е, че поне имате пространство и квадратура в един момент и това е нещо. Нашия апартамент има спалня, детска, хол - отделни, но като квадратура е супер малък чак ме е яд на строителите и на всичкото отгоре почти всички стени са ни носещи  *crazy*. Но каквото това е за сега.

Мири, значи просто сте извадили късмет с безболезнено избиване на зъбките!

Малинка, и вашето, и нашето не е приятно. Ние пак не можем да обособим детска и да си помислим за второ дете. Дълга и широка, но да сме живи и здрави само! Може би след някоя годинка ще го сменим, или преобразим из основи.
Дано си права, че е от зъбите, че не помня да сме се наспивали без минимум 1-2 събуждания, което е най-добрия вариант на този етап.

Не да ви отчайвам и разочаровам, но моето детенце още се буди по два пъти на нощ. То не бяха колики, не бяха зъби, не знам какво беше...  Не знам, може и в мен да е проблемът, да се будя прекалено лесно, но е факт, че ако не се събудя на време да го успокоя и да заспи веднага, се събужда и после няма приспиване. Сега при нас се появи и нов фактор - махането на памперса. Денем няма проблеми, но нощем явно се усеща, че му се пиша, но не може да се събуди достатъчно, за да стане и в същото време се стиска и е в някакво такова полу спящо състояние. Ако го усетя в точния момент и го вдигна до гърнето - добре, но иначе се разбужда и след това няма заспиване с часове. Та в този смисъл, и за спането всичко си е до детето. Моето, ако беше в друга стая, изобщо нямаше да мога да поспя. За това в момента това не е решение при нас. Все пак се успокоявам, че няма начин да продължи вечно  :girl_wink:

То и ние като опрем до махането на нощния памперс, не ми се мисли :) Тя сега като заспива вечер и го дърпа раздразнено. А ако се случи и да се изпиша в него преди да е заспала, се почва едно непрестанно "аку аку аку аку" :girl_impossible: Не ще да пиша в него милата, ама какво да направя, че на сутринта винаги тежи 100 кила. Не мога да го махна. Вече 2-3 пъти през нощта като се разбуди и се усети, че й се пиша пак почва "аку аку" и докато не го сваля да си свърши работата, няма заспиване. После, интересно, като й сложа сух след изпишкването, без значение в колко часа през нощта е, на сутринта е идеално сух *crazy*

Така като чета, май ние  наистина сме извадили късмет с тия зъби. Както бях писала и преди  само тези 4, които излязоха наведнъж ни създадоха проблем с температура и будене през ноща. Иначе сме го взимали няколко пъти да спи при нас без причина, просто за мой кеф, но никой не успява да се наспи. Сигурно му става горещо между нас двамата и се буди. Заема причудливи пози, дори се катери по нас. И като се събуди през ноща иска да си играе. Когато си спи в неговата стая е много по-спокоен и не се буди през ноща. Иначе няма спор, голомо удоволствие е за мен да си го гушна, но сънят е важен за мен и ако не съм се наспала не мога да функционирам пълноценно.

Ооо, за кого не е важен съня :P Мечтая да се наспя, мечтая...Добре е че от време на време има кой да ме отменя и да спи при Ели - тогава успявам да посвърша нещо, да се занимавам до късно с мое хоби, да гледам филм или да се наспя. Последното най-рядко =]
Иначе Ели не спи в нашето легло, освен когато се събуди уплашена или се разплаче поради някаква причина. Тогава я взимам и обикновено заспивам, та не я връщам обратно в нейното.

И аз имам терзания, подобни на тези на Фийби. предстои да се нанесем в нова къща на два етажа, на първия е хол трапезария и кухня, на втория, две спални, едната е детска. Тепърва поръчваме мебели, детската съм я оставила за последно. Усложнението идва и от двата етажа, защото през деня ще стоим в хола и явно там също трябва да има креватче-кошара, най- удачно ще е да вземем преместваема.
 Остава въпроса за нощното спане. Решила съм да купя креватче, от тези, които после стават на легло, зедно със скрин за повиване. Него обаче трябва да сложим в детската, защото няма да се побере в спалнята.
И аз се колебая за момента дали бебето да спи при нас, където да му сложа преместваемата кошара, която обаче трябва да места от хола или  да сложа още едно легло в детската стая и аз да спя там. Ако обаче съм сама с бебето ми се струва, че ще изолираме бащата и че всички грижи ще паднат върху мен. Както казах, няма място в спалнята за креватче, евентуално за кошара, но това значи ли че трябва да я места постоянно? Мислих си и за стол за кърмене, даже харесах един, макар, че беше 600лв. Знам, че нещата ще се наместват в движение, но все пак, трябва да се подготвя.  Три кошари да купувам ми се вижда вече прекалено. Наистина съм объркана. Знам, че всеки си има мнение дали да спи детето с родителите или самостоятелно след определена възраст, по-скоро се чудя, дали аз да съм сама с детето в детската или да го вземем в нашата стая. ако имате идеи, давайте.

roumyana, аз съм от тези дето спят при детето в отделна стая. Първо тати успява да се наспи, че нали е работен. Второ, когато се налага хич не го жаля, ами си го будя директно. А и честно казано, когато детенцето се разплаче сериозно, няма шансове някой да остане заспал. Сега тя вече е на две, сънят лека-полека се регулира и аз все ощя спя при нея и успявам да се наспя. Притесненията за изолирането на тати са нормални, но си има неща, в които той може да си участва и да е с бебо.
При теб трудното идва от двата етажа. Но да местиш кошара нагоре-надолу ми се струва в повече особено след раждането. Можеш долу да ползваш коша за новородено на количката (ако имаш такъв - незнам кога ти е термина :[ ), а когато поотрасне - бебефона е идеален. А й погледни от веселата страна...качвайки се постоянно до втория етаж ще влезеш по-бързо във форма.  :) ;)
Дано съм ти била полезна. @}->--

Руми, пъво да ти честитя бременността! Да е лека и приятна! @}->--

Ние сме в мезонет, както съм писала по-назад. Разказва ми се играта от катерене на стълби и вече ги ненавиждам, но няма идеално щастие! Сама ще разбереш, за жалост.
Ще ти кажа ние как процедирахме. На долния етаж, където също е изцяло дневен тракт - мини кухня, трапезария и дневна, сложихме от сгъваемите кошари. Идеята беше да спи там през деня, например. Истината е, че рядко я ползвахме, защото предпочитах да си спи в хубава дървена кошара горе. Доста рядко спеше долу.
На втория етаж имаме 2 спални - една малка, в която има само гардероб, бюро, нощно шкафче и спалня. Там е абсурд да се събере каквото и да е кошче или легло, освен ако нямаме крила :P Там спи нашия тати. В другата спалня, която се пада отсреща сме ние с Ели. Тя е по-голяма - има ниша, която сме обособили за детски кът - от типа кошари, които се трансформират в легло, скрин, ракла. Останалата част от спалнята превърнахме в дневно-спалня *db* Мини секцийка с ТВ, рафтове с книги, нощно шкафче и спалня тип "персон и половина". Там спя аз, като има място да спи и Ели при мен, когато плаче или нещо друго.
Така си караме почти от самото начало. Работата на половинката е отговорна и ако искаме да имаме някакви приходи е добре да го щадя. Не се терзай с това, че може да се отдалечи от бебето. Няма такъв шанс. Само мъж, който не иска деца би могъл да се повлия от това спално разпределение. Винаги можеш да го викаш (ние като имаме криза, му звъня по телефона, защото спалните са на разстояние, делят ги и 2-3 стълби, а и дограмата е хубава, та рядко се чува в другата стая), когато имаш нужда. Освен това, грижите не само само през нощта *THUMBS* ;) Нашият тати, например, през уикенда, или когато няма да става за работа, спи при нея, а аз отивам в малката спалня - хем да се наспя и аз нормално.

Ползвахме редовно бебефона първите месеци - няма как с тия два етажа. Ще имаш нужда от такава покупка :)

Пламик, де да беше валидно при всеки това с катеренето на стълбите :P Докато не почнах да спортувам и да се храня правилно, не свалих нито кг след бременността...

Ние също оставихме таткото да спи в другата стая, защото работата му не позволява недоспиване. В никой случай не мога да кажа, че е бил отдалечен по един или друг начин от детето. Участва винаги във всички процедури, дори приспиването си е още негова грижа. Е, ставането нощем остава за мен, но ако се налага го викам. Така или иначе основните грижи винаги се падат на майката, колкото и да присъства наблизо бащата. Особено, ако бебето се кърми, няма голяма полза от бащата нощем.
За стаите - според мен инвестирай в качествен бебефон и си слагай бебето да си спи в леглото. Когато е при теб в дневната можеш да ползваш шезлонг или количката в началото. Така или иначе, за да спи то там трябва да се съобразяваш с шума, а идеята може би ще бъде да си свършиш нещо докато то спи.

roumyana, аз съм на коренно противоположното мнение... смятам, че бебето трябва да си спи в неговото легло, което да е в същата стая, в която спите вие с таткото, а след известно време (към 5-6 м.) да се отдели в детска стая самичко. В нашия апартамент също е тясно (предполагам имаш идея какво е новото строителство в БГ), стаите са малки, но взехме само легло без шкаф за повиване, с размери 60/120 и за разлика от другите, които масово се предлагат е доста обрано и мъничко. За повиването взех повивалник, който поставям отгоре на самото легълце и ми върши същата работа, която би ми вършил цял шкаф, но без да заема място. Ето това е повивалника:
http://family-bg.com/prX_4630.htm?osCsid=gfnpqf1dbtt6jprvvb6ra657j6
Детската стая ще подготвим по-нататък, когато отделим малката. Аз мисля, че на всички ни работата е много отговорна и достатъчно натоварващо ни е ежедневието, но при нас никога не е стоял въпроса за спане в различни спални. Мъжът ми дори е против. През нощта трябва да ти кажа, че не му пречим, защото си спи и то дълбоко, колкото и да сме шумни. Естествено, ако имаме нужда от нещо, го будя. Според мен е важно как ще свикнеш бебето от първите дни, за да ти е по-лесно след това. Всичките ми познати, които дундуркаха бебета си и ги приспиваха, сега имат проблем, защото не могат да ги оставят сами в леглата и те да заспят, а трябва всеки път да ги приспиват... същото е и с тези, които от първите дни ги вземаха при тях в леглото да спят- много трудно ги отделят в техните легълца, да не говорим за друга стая. Естествено, може и да има изключения, но наблюденията са ми такива. Всеки сам си преценя, но аз съм твърда в това отношение и смятам да процедирам различно, дано успея!

Lawyer, още е много малка твоята беболинка, затова си на такова категорично и крайно мнение за отвикването от "дундуркане" и приспиване с някой друг. И Ели си спеше така, ама те в първите месеци спят почти нон стоп, така че не е било кой знае какво постижение от моя страна =] Просто в един момент започват да разбират, да търсят осъзнато вече топлината на мама или тате, да имат страхове от тъмно, да ги боли коремче или зъбки....Много са обстоятелствата, затова крайните позиции обикновено рядко намират приложение. За тях трябва идеална среда :)
Има и друг поглед върху приспиването на детето. На мен, например, не ми е досадно, не ми тежи. Затова съм в майчинство. Да я гушкам, да усещам мириса й, да й давам спокойствие. Това че ще загубя половин час от времето си въобще не ме бърка. Дори обожвам тези моменти на интимност (след онези с кърменето...). Като заспи и я погледна как си лежи блажено, направо ми се пръска сърцето от умиление. Още известно време и няма да мога да се наслаждавам на тези си емоции.
Да поясня, че никога не съм я дундуркала, но и не я оставям сама в стаята да се приспива.

Още нещо - от работа до работа има голяма разлика. Не казвам, че конкретно твоята или на съпруга ти е лека/ не толкова отговорна, а че определено има разлика. На някои работата им е свързана и с физическо, и с умствено натоварване. Моментно отпускане и си сгафил. А има работодатели, които не се вълнуват колко си уморен и дали си се наспал. Така че пак опираме до конкретните обстоятелства.

Нека не обобщаваме нещата @}->--

Съгласна съм със Светли за бебефона. Първите месеци като спи почти постоянно бебенцето, ако исакш да свършиш някаква домакинска работа, само това е начина.

С този пост не искам да поставям началото на някакъв негативизъм или спор, просто едно е да се говори от повече опит, друго е - на теория, от наблюдения и какво би било добре или не, принципно.

И аз не искам да споря. Само ще кажа, че бях на мнението на lawyer ПРЕДИ да се сблъскам с действителността, която ми предостави моето дете. Добре е човек да бъде настроен за гъвкави решения и поведение според ситуацията.
Определено не бих заменила с нищо гушкането за приспиване на детенцето ми. Ще дойде време, когато няма да иска да го прегръщам дори (например в тинейджърските години доста деца така реагират), за това сега се наслаждавам напълно на момента и не мисля, че някога ми е тежало.

Явно нещата наистина много зависят от детето и как то ще се държи.И наистина ще преценим на момента, но все пак трябва да се направи подготовка предварително.
Работата на мъжа ми е много  много отговорна и тежка, но пък мен това не ме интересува особено, смятам, че детето е най-важно, такава съм си малко или много егоист и искам всеки да участва, та затова не искам да се отделям сама в друга стая.
 Мен повече ме притесняват етажите, въпреки, че в чужбина хората масово живеят в къщи на два етажа и явно се справят, да не говорим колко ме притесняват стълбите за в бъдеще, когато живот и здраве детето ще е по-голямо и ще ходи. То малко като приказката за нероден Петко, но какво да се прави, все планирам и планирам. Но пък и затова са темите, да видиш мнението на другите и да почерпиш от тяхния опит.

Да, вярно е, че ние сме с много малък опит и затова и казах, че всеки сам си преценя как да процедира :) Но съм имала и много примери с близки роднини и приятели с бебета, които доказват и едното и другото, така, че не се оповавам на теория, а на практика, макар и от други майки :)
На мен също ми е приятно да я гушкам и да и се радвам и го правя, но просто искам да я свикна от началото на самостоятелност и не смятам, че по този начин ще й наруша комфорта или спокойствието. И това ми решение (да я науча да заспива сама) няма нищо общо с чувството, че нещо ми тежи или че ще загубя от моето време половин един час. Та, откакто тя се е родила, цялото ми време е нейно и се наслаждавам на всеки миг!
Пак казвам всеки сам си преценя и затова има толкова различни гледни точки  @}->-- Мисля, че като се появи бебето, Руми сама ще усети кое е най-добре за нея и мъничето :)

lawyer, имаш моята подкрепа /от личен опит с две деца/, че ще успееш *THUMBS*. Според мен обаче е хубаво семейството предварително да има някаква нагласа и яснота как ще процедира по принцип. Ако двойката е решила детето да е в стаята/леглото на родителите или ако е решила бебето да е самостоятелно, това няма да и тежи и ще смята, че постъпва правилно. Средното положение, да се действа според ситуацията, може да се прилага само при специални случаи, когато се налага да сме гъвкави. Това, че бебето се буди не е причина да спи при родителите или да спи отделно. Просто ние така сме решили на база личен опит или което сме видяли при роднини и приятели и не искаме да повтаряме. И аз и съпругът ми сме живяли в малки жилища и никога не сме имали детска стая. Не ми е приятен спомен да спя в стая с брат и баба. Може и това да е била причината да вземем решение децата да спят отделно. Не смятам, че по този начин сме ги лишавали от нежност и прегръдки, правехме го по друго време.

Защо така смяташ? Любопитно ми е. Аз не си представям как, будейки се по 4-5 пъти на нощ, например, ще спя в друга стая и ще снова най-малкото да я проверявам, а не рядко и да я приспивам, защото има някакъв дискомфорт.

Румяна, значи имаш една грижа по-малко, щом проблема не ти е бил дали мъжът ти ще се уморява за работа :P В такъв случай, обзаведете се с голямо легло в голямата спалня и спете тримката. Пък, да речем, през деня може и долу да си с нея, ако имаш сгъваема кошара.
Оцелява се, да, въпреки стълбите. Просто е изморително :huh: Но каквото такова. А като ви дойде, живот и здраве, време за обезопасяване, става интересно. Ние купихме преграда за стълбище.

sunray,
Децата се будят независимо къде спят. Това казвам и с изречението, което си цитирала до половината. Не говорим за случаите, когато са болни или никнат зъби и се налага разнасяне на ръце, пеене и люлеене или са деца, изискващи специални грижи. По- напред в темата съм казала, че каквото и да реши, майката трябва да е сигурна и уверена в действията си, а на нас, които сме с по- големи деца, остава само да я подкрепяме, без да и търсим кусури.

svekarva, значи съм на прав път, благодаря  @}->-- Дано успея!
Ние с мъжа ми също взехме това решение, след като поговорихме и сметнахме, че за нас е най-добре бебето да е в нашата стая (където е и таткото) докато не махнем нощното хранене, а след това я местим в детската с бейбифон. Предполагам към 5 месец трябва да се случи това, а може и по-рано.
Дотогава държим да я научим също и да заспива сама. Това е виждането ни и не ангажираме никой с него, защото всяка двойка отговаря за себе си и преценя кое е най-доброто за нея. Ние сме избрали този вариант и ще го отстоявам докрай :)
Аз имам и един много ярък пример, който ми се е запаметил в мислите- леля ми започна да слага бебето на спалнята между нея и съпруга й още от първите му дни вкъщи и така спяха почти постоянно... съответно, когато реши, че е дошло време да го отделя самостоятелно, не се получаваше, защото той се късаше от рев с часове и се успокояваше само, когато го сложат отново между тях. И така до първи клас! Може и да не се получава при всички деца, но е факт, че е твърде възможно да се стигне и до това. А и друго, за нас със съпруга ми е важно да сме си заедно и да заспиваме заедно гушнати, колкото и егоистично да се стори на някои. Да, бебето е най-важното нещо в нашия живот, но не е единственото... не си представям година или две да спя отделена от съпруга ми, ами то след това и да легнем в едно легло, ще спим в различни посоки. Не стига, че не го виждам по цял ден, защото е на работа, ами и вечер да го изолирам  :\ Любовта трябва да се подхранва и поддържа  :P
А и svekarva е права, че детето се буди независимо къде е и какво се случва с него, но това не е причина да не спи самостоятелно... и на 4г. и на 5г. да стане, пак може да се буди. Това е виждането ми, като уважавам мнението и на sunray и останалите, които са приели обратната позиция :) все пак всички сме различни и светът е шарен  @}->--

Евала !!!
Точно с тази мисъл седнах да пиша. Тук се говори как е удобно да спи бебето и къде, но все пак е добре всеки да си реши и дали ( или как) ще се отрази това на семейството/интимността. Светът е шарен, всеки да си решава. *THUMBS* ;)

Аз също подкрепям решението на lawer . Имало е моменти , когато с бебето заедно сме заспивали на дивана, но като цяло никога не съм го приспивала. Бях писала по-горе при нас как се получи местенето в неговата си стая, но ако не бяхме за тези почти два месеца в странстване, щяхме по-рано да го преместим. Но въпреки това нещата се получиха и сега Крис е много самостоятелен, не се страхува от тъмното. Не ставам да проверявам , дали е завит (както някои мои приятелки правят), защото не вярвам в теориите на настинките, а и ако е открит , занчи че му е топло, ако му е студено само се завива. Сега с второто бебе ще процедирам по същия начин - първите 6 месеца в нашата стая в негово/нейно креватче и след това с баткото.
Другото за което се сещам е, че много от майките дундуркат децата си заради коликите. Ако едно бебе се гърчи от болка, няма как да го оставиш. Крис никога не е имал колики, но ако имаше най-вероятно бих го носила на ръце притиснат до тялото ми, за да чувства топлината и да получи поне малко успокоение.
Може да ви се стори ,че сме егоистични родители, но по-скоро ние адаптирахме детето към нашия начин на живот. Вярно, правим компромиси с някои неща, примерно не излизаме по клубове толкова често, защото трябва да се намери детегледач, купуваме по-скъпа храна за него , за да сме сигурни , че не яде боклуци и т.н. Но като цяло той се приспособи към нашия ритъм. Да, детето е най-важно за нас и точно поради тази причина не трябва ние като двойка да се пренебрегваме.

Мири,адаптирала си бебето към своя ритъм,защото той(Крис) е бил спокоен и податлив!Ако имаше колики,ако беше нервен и изискваше повече внимание и близост,ако се хранеше нощем още дълги месеци,може би щеше да е другояче.
lawyer,преди да родя дъщеря ми теориите за спане с бебето ми се виждаха абсурдни.Сега обаче съм на друго мнение.Спя с нея от както стана на 40 дни до днес.
Все още имаме нощно хранене.Заспива само на гърда и само с мен.Научих я да заспива така,защото преди това заспиваше само на ръце.До 6-я си месец ревеше и денем и нощем,непрестанно.Бях готова на всичко,за да не реве.

Ако твоето дете започне да плаче по 1 час всяка нощ какво ще правиш?Ще го оставиш да си развива дробовете в детската стая ли?Повярвай,ще гушкаш и ще люлееш,ще го правиш инстинктивно.И след първия зъб или първто боледуване,бебето ти ще знае,че ти утешаваш и успокояваш и ще изискава вниманието ти.

И още нещо!Ако не бяхме в една стая и едно легло,щеше да ми е толкова трудно и да се уморявам толкова много,че нямаше да имам време и желание да погледна съпруга си.

Не си мисли,че те критикувам или не уважавам решението ти.Но ако моето дете ти се струва разглезено(или това на леля ти),то знай,че не от хубаво съм я разглезила.

Свекърва, сега те разбрах, наистина не ми беше станало ясно *THUMBS* Аз също се надявам, когато се поуталожат нещата да успея да я отделя в друга стая. При нас се сляха почти периода на колики, който продължи доста дълго и началото на зъбоникненето. Колико, с малки паузи, до към 5-ти месец, и хоп - първите болки от никнещи зъбки.
Аз не съжалявам за нито минута гушкане. Когато не съм твърде гроги си я връщам в нейното легълце и ако се чувства добре, не се буди да иска при мен, протягайки ръчички тревожно.

Просто това, че детето не се учи на самостоятелност като спи при родителите или се приспива от тях, е малко съмнително, защото смея да твърдя че дъщеря ни е самостоятелна, доколкото възрастта й го позволява. По същия начин, си спомням, ми разправяха как да не я свиквам да я люлея с механизма на кошарата, защото видиш ли, после няма отвикване. Еми, не само че отвикна, ами и към 5-6 месец твърдо отказа да заспива така. Никога не съм я приспивала на ръце, люлеейки я - и тогава не обичаше, на по-късен етап също. Заспиваше си, и сега пак, легнала до мен или баща си на голямото легло. После си я прехвърляме.

Мири, не знаех за твоята бременност! Честито, мила, и дано мине гладко всичко! @}->--

Сега видях, че и Додо е писала. Бебенцата са толкова различни - тревожни, спящи неспокойно (не всички спят неспокойно, да ви кажа..., и аз си имам наблюдения), по-темпераментни и впечатлителни, бълнуващи и сънуващи (както е Елица...) и т.н.
Додо, на 100% съм съгласна с теб за това как би се отразила умората от нощта на отношенията с половинката. Аз само след 1 нощ нормален сън, тоест 5-6 часа непрекъснат такъв, на сутринта съм и усмихната, и свежа като репичка. Все пак рядко спя толкова часове накуп от 2 години насам :)

Аз също съм съгласна с lawyer,но до някъде.Да и нашето решение е детето да спи в началото при нас,до кревата ни в кошарка с идеята към 6-7 месец,лека полека да го преместим в неговата си стая,която вече е готова.Но, живота ще покаже дали това което сме намислили с таткото,ще стане действителност, защото сега имаме много неспокоен сън и при всяко негово шумкане, или аз или таткото се притесняваме,дали не се задавил,дали не е върнал и хиляди др неща.
За прспиването самостоятелно на бебенцето обаче не съм съгласна, при Алекс коликите са адски силни,съпроводени с кански рев,гърчене, почервеняване и дране,при тази ситуация да го оставя сам ли?
То душата ти се къса като го гледаш така, пък камо ли нещо др.Имаме силни газове,червата ни се чуват от др стая как къркорят и аз просто да не обръщам внимание на това,естествено че ако трябва по цяла нощ  ще го дундуркаме и пеем,само и само да облекчим тази болка поне малко.

Додо, именно това бях споменала в поста си. Все пак повечето майкисе сблъскват с ужасните колики и затова се налагат да дундуркат бебето. Пак казвам и ако Крис се гърчеше от болка, нямаше да го оставя да реве , за да се самоприспи, а щях да направя всичко възможно, за да му облекча болката. Крис мога да кажа , че е спокойно бебе, но се будеше на 2-3 час първите 6 месеца и затова на мен ми беше по-удобно да спи в нашата стая.
Дани благодаря!

Моето дете също има колики, макар и не всеки ден, както е при много бебета... и когато ги има и плаче или се гърчи, задължително я гушкаме аз или баща й. Естествено, че няма да я оставя да плаче нон стоп. Но сме имали и случаи (на няколко пъти вече), когато прави "номера"- няма колики, спокойна е, сменен е памперса , нахранена и като е в мен заспива. В момента, в който я оставя в легълцето, започва да мрънка, в началото по-леко, постепенно засилва :) После пак я вземам, за да се убедя, че всичко е наред и като я видя, че се усмихва при мен и започва да затваря очи, отново я оставям в нейното легло.
При това положение е ясно, че детето иска да спи в мама, защото е разбрало, че както когато го боли коремчето и заплаче, някой го гушка, така може и през останалото време. И за този един месец много добре мога да различа кога бебето ми плаче, защото има колики или го тормози нещо друго или плаче просто, защото не иска да заспи сама. Ами стискам зъби и я оставям, защото иначе при всяко вземане от моя страна, ще плаче все повече следващия път и така ще откараме до годинка или повече. Плаче (даже то не е точно плач, ами едно мрънкане само, че по-силно и от време на време е плач) известно време и си заспива. Според мен детето е както го свикнеш още от първите дни и това, което някои обясняват, че то било малко и не разбирало, ами не е така... усещат и разбират кое им харесва, кое не. Така че, ако плаче или нещо го мъчи, или в другия случай знае, че мама ще го гушне и по този начин постига своето.