Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Първо искам да се извиня ако случайно има такава тема, а не съм я видяла.

Здравейте, момичета. Би ми било много интерсно да обменим мнения и инфо отностно традицията и обичаите свързани с годежа. Интересува ме как се прави в "наши" дни? Знам, че във всеки край си има различни традиции и обичаи, които се спазват. Мен ме интересуват по-конкретно: годежът да се прави на "новина"-по това време от месеца, когато луната се пълни до достигане на пълнолуние, като смисълът е за започване на "ново начало". С какво се посрещат годежарите? А те от своя страна какво трябва да донесат в дома на момичето? Кой кого и с какво дарява? Колко време горе-долу трябва годежарите да стоят в дома на момичето, преди да я вземат и заведат в техния дом? Там каква е традицията по посрещането? И всичко останало, за което сте чували, което ви харесва, в което виждате интересен смисъл или символика...
Вие правили ли сте годеж (имате ли намерение да правите) и как беше при вас?

desitka здравей и добре дошла във форума  :)
това което аз знам за годежа е че момчето заедно с родителите си отиват да вземат бъдещата булка от дома на родителите и. В дома на момичето се приготвя маса. Момчето носи букет за бъдещата си тъща. Родителите на момчето трябва да дарят бъдещата си снаха с дарове (обикновено някакви дрехи които тя сама си е избрала преди това) и обратно родителите на момичето даряват бъдещия си зет. По време на вечерята момчето трябва да каже всъщност какъв е повода да дойде с родителите си и да поиска официално ръката на момичето от родителите и. Задължително е бъдещата булка да напусне дома на родителите си и да влезе в новия дом преди 24.00ч. Като заедно с нея в новия и дом отиват сестра / брат ако има, ако не някакви други роднини (без родителите и) за да видят в каква къща отива булката и как ще я посрещнат бъдещите свекър и свекърва.....и след това се прибират отново в къщата на родителите на момичето да им кажат как са посрещнали дъщеря им и т.н.
Естествено че не е задължително да се спази целия ритуал. При нас годежа просто беше вечеря на която да се запознаят родителите ни. Все пак аз съм от доста далече и нямаше вариант да се изпълни ритуала с напускането на дома преди 24.00ч. Всеки сам си преценява. При сестра ми всичко което описах се спази и беше много интересно  :) Остава хубав спомен  :)

 :hiphip: :hiphip: :hiphip:

Просто няма какво да допълня към написаното на Аничка.
И все пак не е задължително да спазвате всичко.

Аничка много точно си написала това, което трябва да се прави.  *THUMBS*

Благодаря ви момичета!!!  :loving:

Ама колко сте запознати  :[
Човек би казал, че се жените веднъж година  :D
Майтапче  :*

аничка, много красиво звучи всичко, като в приказка @}->--

ние годеж не сме имали, за мен, както и за половинката - това е нещо излишно, но това си е наше мнение де *THUMBS*  

mariya права си наистина е много интересно за всичи странични наблюдатели...ама като се сетя...никак не му беше леко на зет ми като вторачиха всички поглед в него в очакване да обясни какъв е повода за посещението (въпреки че си беше ясно :) )

ани4ка, това е ценно и ще е полезно за тези, които ще я карат строго по традиции.  :hiphip: :hiphip: *THUMBS*

определено дано някой се възползва от разказа ми...ще се радвам после да разкаже как е минало

Здравейте настоящи и бъдещи прекрасни булки  :)
Искам да попитам - правихте ли годеж?
Задължителен ли е?
В какво точно се състои един годеж?

Много въпроси задавам като за първи път, но ще ме извините? Любопитна съм  ;)

Здравей! @}->--
Добре дошла сред нас!! :*
Аз като вече омъжена, мога да споделя, как беше при нас!
Значи, ние решихме да се сгодим и оженим и казахме на родителите, но тъй като неговата майка не е в БГ, направихме годеж без нея, по разбираеми причини! ;)
Та годежа се състои в следното горе-долу, всички (родителите и бъдещите младоженци) се събират на гости или на вън някъде и ТОЙ официално трябва да те поиска от родителите ти! После се вдига наздравица и в общиу линии с еуточняват нещата около сватбата, дата, час, кой какво ще поеме от родителите да плати или всичко ще е 50 на 50 и така!!!

Така е по принцип, не е сложно и не боли  8P, но при нас беше различно, половинката ме поиска от нашите, те малко онемяха, но всичко мина добре!!!

Но в различните краища на България е по различен начин, защото навсякъде има различни обичаи!!!

Успех!!! :loving:

И още нещо!!!

По принцип мисля, че не е задължително да с еправи годеж!

Всичко спомената по-долу може да се уточни и иначе!!!

Но емоцията от годежа, от това ТОЙ да те поиска от вашите и те "да те дадат" е много хубава!!! Наистина, ако питаш мен, направете си годеж!!! Не е нещо нито МНООООго официално, нито сложно! А и ако родителите ви все още не с епознават, това идеален повод да ги съберете!!! ;)

Ами ние не правихме годеж и далеч не мисля, че е задължително. Тъй като гледам по някои мои познати май е по-задължително за някои родители, отколкото за младоженците. При нас ние си плащахме сами цялата сватба и момента на "аз ще купя костюма, пък аз цветенцата, пък ние питката, ама не то питката вашето семейство трябва да я купува", го нямаше, за мое огромно щастие.
Честно казано лично за мен това е излишно и много често именно от годежа започват едни такива "съвети" към младоженците-ама вие сега защо точно така сте го решили това, ами иначе не е ли по-хубаво, ама защо точно в тоя ресторант и т.н., и тия ги пускат така между другото, не че се налагат ами те проосто съветват. Ако искаш родителите да имат водеща роля и наистина разчитате на тях за парите и организацията-може би тогава е задължително да си направите годеж и да уточните нещата. Моят мъж дойде на гости вкъщи-сам и ме поиска на вечерята, пак беше хубаво и без да има 20 човека. Така или иначе най-интимното и красиво са си нашите отношения и няма нужда от много роднини, за да ти бъде хубаво. Естествено всеки го вижда различно, аз понеже съм малко твърдоглава и доста самостоятелна отдавна и такива неща винаги ги решавам сама (в случая с половинката решавахме), без да питаме никой.
Всъщност отговора е -ако вие го искате и ще се чувствате щастливи-направете, ако не искате-недейте, никой не можа да ви каже да или не. И ако ще се жените наистина-хич не питайте как е правилно, ами действайте както на вас ви харесва! Нищо задължително няма!
Успех!

Съгласна съм с denisimo, наистина всичко зависи най-вече от това как вие виждате нещата и дали на вас ви се иска да направите или не годеж!!! Но пък е романтично!!!
Моята половинка ме поиска от нашите на морето на датата 09.09.2006 в Созопол, тъкмо седнахме да хапнем в квартирата и той по едно време каза: "Аз да ви попитам, дали... ъъъ, сте съгласни да ми дадете Танчето?" и зачаак отговор! А нашите бяха  ей така O_O ohmy  O_O, ама буквално, загубиха ума и дума!!! Та беше и забвно даже!! А и нямаше как да кажат "НЕ!!!"  ;) Но като дойдоха на себе си, казаха, че ме дават и много да ме пази и да ме обича и да сме щастливи заедно! Последваха прегръдки и наздравици!!! :CHEERS:
Така мина при нас, без много хора, в непретенциозна обстановка!!! Но беше хубаво!!

А иначе нашите поеха цялата подготовка по сватбата, всичко!!!!!! Свекито само даде едни пари, дето после ни ги натякваше.....добре, че за сега е спряла, че P-( P-( P-(
Благодарни сме на родителите ми, че за нищо не са се налагили, а наистина даваха само съвети и добри идеи *THUMBS*, които много ни послужиха!!! *YAHOO*

Много ми помогнахте момичета.
Страхотни съвети  *THUMBS* Благодаря ви  :* :* :*
Милото ще бъде много доволен от вашите съвети. Какво щяхме да правим, ако нямаше форуми  =]
Аз вече приех неговото предложение, дата все още не е уточнена, но това сега не е важно. И двамата не искаме да има гласност за сватбата преди тя да е факт. Родителите естествено скоро ще узнаят (дано не четат тук  *ROFL*). Ние сами смятаме да си финансираме сватбата, не искаме да сме в тежест. Само ще уведомим нашите и техните (баща ми много ще се зарадва, мислеше че ще остана стара мома  :hysteric:).

Mia_, нали затова сме тук, да даваме съвети, да споделяме (нашия) опит и да помагаме с каквото можем!!! *THUMBS*

Пожелават ти успех и ако имаш и други ???, давай смело!!! *THUMBS*

За какво ти е годеж.Добър повод е за  ядене и пиене , но................

аз не исках,за мен това винаги е било излишно,
но се наложи поради това че нашите родители не се познаваха,ние сме от различни градове
и стигнахме до компромис...само родителите и двама най близки роднини *DRINK*

И нашите роднини не се познаваха.Запознаха се на сватбата.Даже сестра му на милото казала на баба ми:"Ох така се притеснявах да не сте някои надути"Ама ние си знаехме че ще се разбират роднините ни и нямахме никакви притеснения! :good_luck:

Ох, успокоих се, че не сме единствените, чиито родители с асе запознали в деня на сватбата!!! :love_together:

ние бяхме само семеиствата на двете страни и  на милото чичо му и ляля му!ооо fiibi не е само ядене и пиене!и многоооооооооооооооооооо подаръци(е повече парички но и то е подарък)  :)

А ние бахме само аз, милото и нашите, когато ТОЙ официално ме поиска!!! Просто, защото свеки не беше в БГ!!! :girl_wink:

ние не можахме да си направим годеж :'(,но не съжалявам.

Е ние бяхме също аз,любимия,мама и татко.Даже братлето малко се понацупи че последен му казахме! :girlsigh:

И ние нямахме годеж...мислехме да организираме едно парти за приятели, но така и не остана време. А баща ми само се пошегува че никой не бил поискал ръката ми, ама как да стане това, като нито баща ми говори английски, а бъдещата половинка не знае български. Но наистина беше голям шок като се обадих на моите родители да споделя радостната вест.  ohmy

Оооо, и при нашите беше така!!! Мама направо :'( , тати направо остана без думи O_O!!! Но много се зарадваха!!! :girl_in_love: :loving: :CHEERS:

Здравей,по принцип трябва добре да обмислиш нещата с годежа.
Темата е необятна и разнообразието повярвай ми е невероятно.
В различните краища на България (както и на мн места на Балканите и в Европа)
годежа е един от най-почитаните ритуали, той е и много разнообразен и различен.
И всичко зависи от региона. По принцип се приема, че сватбата като цяло се
разделя на няколко части-една от тях е годежа. Всъщност дори има места
където има има и един пред годеж. Но като цяло този "предварителен" етап е
свързан с искането на момата и съответно удобрението от родителите. Много
често в традицията има годежари, които ходят без самия кандидат зет,а също
не по-малко характерен момент е начинът на съобщаване на новината-това за
което са дошли(в традицията най-често не се казва за какво са дошли годежарите).
От тук на сетне има много моменти-често има черпене(с ракия или вини),
което е знак за приемане на новината,а когато младоженците са там най-често се
разменят нишани (символични подаръци) или момата целува ръка(в смисъл,че при-
ема свекървата ), чувала съм дори и да и мие краката (по-нов вариант). .......
Вариянтите наистина са хиледи и понеже ти вече явно си се уверила в това
аз лично те съветвам да избереш един ритуал за който знаеш много и да го следваш,
искам да кажа по възможност да не смесваш регионалните особенности понеже
става голяма каша. Научи един от който и край да си и направи него........все пак
един ден ще предадеш наученото след теб!!!!!!!!!!! :)

Така е Гунди, според региона има много и различни трядиции!!! Но кое ще се спази и кое не е въпрос на личен избор!!! *THUMBS*

Знам го много добре това, но понякога (особенно когато двамата са
от различен край на България) много се смесват традициите и за мен това е
малко тъпо. На сестра ми на сватбата беше така-северна България срещу
южна-вярвай ми направо беше смешно. И двете майки се надпреварваха коя
по-напред да си изпълни ритуалите и всеки иска да е неговото и се получава 
едно претрупване!!!!!!!! Аз съм съм етнолог и
наистина смятам, че хората трябва да знаята традициите такива каквито са-
в конкретния регион и мисля, че така и трябва да се предават за напред.

Съгласна съм с теб, Гунди!!! *THUMBS* Но мисля и че трябва традициите да се съчетаят, а не да се получава претрупване, както ти казваш!!! Ние с милото също сме от различни региони, ни кой не ни налагаше какво да прави и какво не!!! Ние си избрахме какво точно да направим и най-вече гледахме да се получи весело, избрахме си по няколко ВЕСЕЛИ обичаи от единия край и от другия и така!!! Получи се много добре!!!

При нас беше лесно от един край сме!Пък и май нямахме годеж  *crazy*!А иначе мисля че е редно да има съчетание между двете традиции по равно!Да може всички да са доволни,нали така?

Да, и д аняма натрупване на обичаи и накрая да се получи нещо като НИЩО!! :!

Здравейте отново,с моята половинка и родителите ни обсъждаме дата за искането ми,но това което ме притеснява и че приятелят ми неиска годеж.Казва че има разлика между годеж и искане,но когато го попитам каква е,неможе да ми отговори.За това се обръщам към вас,има ли наистина разлика? Когато му казах да си помисли дали ще имам пръстен,пак ми каза"Това не е годеж".Разбира се на мен,би ми се искало да има пръстен,но той е доста притеснителен и едва ли ще ми вземе,аз от своя страна се чуствам леко наранена,но ще го преживея.Просто всичките тези традиции ги смята за напълно ненужни,но все пак нали трябва родителите ни да обсъдят нещата около сватбата,та иска,не иска ще се съберем.А като стана дума за дарове,направо лошо му стана и само ми повтаря че това е да се обсъди сватбата,а не годеж.Как да му обесня че искането и годежа за мен са едно и също нещо?
 И още нещо да ви питам,при годежа дарове само на младите ли се дават или и родителите си разменят някъкви дарове?Малко не са ми ясни тези неща....

За мен също няма разлика!!! Пръстена си получих официално с предложението от милото!!! А искането стана когат се бяхме събрали с наще!!! Това е!! :girl_in_love:

Така.........предложението за брак няма какво да го обсъждаме,то идва първо и се прави с пръстен т.нар. годежен пръстен.После се съобщава на родителите т.е. искате им благословията:Казвате на техните,после при твоите мама и татко раличното е това,че той един вид ти иска ръката  те трябва да кажат,че те дават на него  =] *db*!После родителите се събират заедно ,ако не се познават да се запознаят  :girl_wink: и ако искат да се уточнят кой какво ще направи за и около сватбата!Дават се дарове на младите и това му се казва годеж.Не е задължително според мен да се прави годеж.Кой какво ще купува може да се разберат и по телефона например.Ние такова животно годеж нямахме.Просто,защото на мен не ми се вижда много добра идеята да се събере цялата рода и да викат само ;"Наздраве".Нашите близки преди сватбата не се познаваха.Само брата на мъжа ми се познаваше с родителите ми!Нямам нищо против след сватбата да се виждат и да се уважават обаче аз съм на 31 и мразя събирания от рода : Наздраве за младите.Пък и ние сами си организирахме сватбата и си платихме всичко,така че абсолютно на никой не му влизаше в работата какво ще купуваме и как!?Годежа за мен е още един повод за ядене и пиене.................това е!

А при нас годежа и искането стана на един ден.Подаде ми красив букет от рози,аранжиран великолепно(червени рози).Бяха седем на брой,точно толкова месеци бяхме заедно.Между розите се подаваше една червена кутийка във  формата на сърчице.Само го погледнах и вече знаех какво има в нея-разтреперих се и не можах да я отворя.Той я взе,отвори я и вътре беше моят пръстен(бяхме ходили няколко пъти да търсим,но всички ми бяха големи,а той е отишъл и точно от модела,който харесах ми е взел моят номер )Постави ми го на пръста и ме попита Ще се омъжиш ли за мен?И естествено моят отговор беше Да.Това стана в денят,който определихме за годеж-11.02.2006 *INLOVE*

Ето и моето допълнение към Аni4ka /според обичая в северозападна България/
Приятелки на булката идват да я изпратят от дома на родителите.
При посрещането в новата къща, свекървата е опънала бяло платно с цветя и пари, които младоженицте събират, минавайки по платното.
Вратата се маже с мед и свекървата въвежда сина и снахата заедно като ги обгръща с кърпа.
Сестра ми я посрещнаха по този начин.

При посрещането в новата къща, свекървата е опънала бяло платно с цветя и пари, които младоженицте събират, минавайки по платно.
При нас беше точно така,както момичетата са го описали. Тук има малко снимчици.  :)
http://snimka.bg/album.php?album_id=100115
Паролата е 123456

 Всичко това е много мило и с много символи. За моето посрещане свеки не можа да се подготви така, но ми подари много неща които е приготвила преди това след като се запознахме. Вечерята беше у нас след това. Ние не искахме да е кой знае какво основните неща общо взет. Обаче като се  :LAUGHTER: май милото така и не каза за какво е дошъл.  P-( Майка му каза само, че вече така и така са ме взели и ми подари още един подарък.  *happy*

Ееех, че хубаво, направо ви завиждам малко за свекървите, моята е "Отнесеби ит вихъра" буквално!!! Но се радвам, че е родила такъв прекрасен син - моят съпруг!!! :girl_in_love:

На  нашия годеж също се спазиха някои традиции,поради това че свекъра и свекървата държаха да има повече за да било по интересно.Като дойдоха например и седнаха на масата няколко пъти питаха баща ми няма ли да ги пита защо са дошли.Той милия отговори че знае причината и че ме е дал още преди една година(точно една година преди годежа аз се преместих да живея при мъжа ми с благословията на баща ми).Разменихме над питата подаръците от свекървата и тъщата.Сложиха(присъстващите без младоженците) и пари на питката,които ги вързах в кърпа и ме накараха докато връзвам кърпичката да скачам за да са ми били децата жизнени.Накараха ме да сложа кърпичката с парите възможно на най-високото място и си я взех оттам преди да си тръгнем от нашите.След като си тръгнахме,трябваше да отидем в дома на свекървата но понеже ние живеем отделно тя ни посрещна в нашия си апртамент..там техни близки бях подготвили бяло платно украсено с цветя и пари(железни стотинки),даде ми свекървата два хляба под мишниците и с една бяла кърпа през врата на двамата ни вкараха през коридора в стаята.След това цветята се хвърляли в течаща река.

много интересно се е получило *THUMBS*
при нас само на милото чичо му даржа една реч за какво са дошли :girl_wink: и баща ми каза "аз от кога съм я дал" *ROFL* и ни подаравяха подаръци

vanis, много хубаво е било, браво!!! :girl_wink:

Да,това си е стара традиция и тя си е останала тук понашия край,въпреки че ние с мъжа ми нищо неискахме да се прави... *blush* :[

 *ROFL* *ROFL*

Защо не?Имам приятелка която направи годеж,но бяха решили да не правят сватба,а само да подпишат.И така една бременност-неуспешна проблеми,та втора бременност....чак след две години подписаха и направиха сватба (беше с червена рокля :girl_in_love:)Не виждам проблем да има ограничение за времето между сватбата и годежа.

При нас към датата на сватбата ще са минали 3 години без 2-3 месеца  =]
Добре дошла сред нас Alice

значи сега ще ви разкажа и аз за моя годеж :)
беше точно на имения ми ден -6.01.2007.Всичко стана много набързо,получих предложението в новогодишната нощ,а на следващата седмица- годеж :\
всичко го организира мама,за което много й благодаря,защото знае какво ми е мнението за разните там ритуали,пътеки от стоинки цветя,хляб под мишниците и т.н.Милото също не одобрява традициите ,казва че живеем в 21 век и  =] не иска да участва без да знае в няккакъв сценарий.
И така общо взето си беше една вечеря,той дойде с тяхните и там някакви други роднини,не овече от 6,7 човека :yes:И най-смешно ми беше когатомилото не казваше за какво е дошъл и си хапваме и пийваме и така...
Накрая баба ми не издържа и попита "Ванка,ми вие за какво сте дошли???За момата ли???"
Момата-(баси тъпата дума) ohmy
но мина добре и не съжалявам защото ни остана хубав спомен и една известна сума ,която ни беше от изключителна полза :hiphip:

Ех, момичета, нашият годеж е в неделя, на 1-ви април. Каква дата, а? Любимият ми казва, че за него ще е удоволствие да ме поиска и ще си подготви реч  *YAHOO* Нямам родители /починали са/, тази роля ще се изпълнява от дядо и баба. Иначе за самото събитие не мислим да спазваме народни традиции, само искането, запознаването на семействата, и после, разбира се, веселба и хора!!  :danceg: У свекървата няма да ходя, чак след сватбата ще заживея с милото.

Нашият официален годеж както се прави по българската традиция ще бъде една седмица преди сватбата, защото душито ще се върне чак тогава. Спомням си когато мъжа на сестра ми я искаше от татко имаше големи емоции. Дойдоха вкъщи цялата рода с подаръци, кандидат зетя целува ръка на баща ни и стоя прав докато баща ни взе решението. А пък татко така се развълнува, че му се насълзиха очите  :'(. Е, той разбира се не си го призна и каза че му било заблестяло слънцето  ;) (въпреки че целия ден бе мрачен и дъждовен). Сигурно това лято пак ще му заблести!  :girl_wink:

Ние пък годеж не сме правили, няма и да правим

Ами то не е задължително. За мен годеж ( в съвременния вариант ;) ), е когато двама души се съберат заедно да жвеят (ако това стане преди сватбата, както е при нас). То това си е и вече оформено семейство :DANCE:

И ние няма да правим годеж,но в събота ще трябва да запознаем родителите си,защото още не се познават,а не върви да се запознаят на сватбата.Никакво желание нямам,но няма как. :tc:

Защо бе мила, мислиш че няма да се харесат ли. Нашите родители се познават и много се разбират, страшно много се имат, ходят си на гости, майка като е в България, повече време прекарва с тях.

Не се притеснявай :). Дори и да не си допаднат като интелекуално ниво, предполагам, че (поне едната страна) тактично ще пренебрегне фактът и запознанството ще мине добре. Вкрайна сметка никой не си избира половинката според родителите му, но все пак си стават роднини семействата и трябва да има уважение. Ако не си допаднат просто няма да се виждат често, а в противен случай може и приятели да си станат ;) :CHEERS:

Ами неговата майка не е от тези дето обичат да си премълчават.Пък и моята като я настъпят не си поплюва и какво ще става не знам. :ohah: Само се надява ,че като за първа среща ще се постараят да бъдат по-добрички.Дано!!!! :girl_impossible:

Момичета да ви разкажа за срещата на родители те ни.Запознанството мина добре,но тези традиции ме убиват. :hysteric:Според мен това с годежа на днешно време е безумица.Ние живеем 3 години заедно и ще правим годеж,мисля че е глупаво. :girl_impossible:Но майка му ,на своя глава си го направи ! :hysteric:Поканила си гости ,роднини и ние като пристигнах ме и като наизкачаха ония ми ти хора,умрях от притесмение и от яд.Пък и родителите ми и те аз до последно им казвам ,че няма да правим годеж,а то какво стана.?! ohmy

ние пък сигурно иаме най-дългия годеж в историята на форума, към днешна дата 3 г. и 6 м.
А като се сетя как се изпоти милото!!!!!!!!!
дядо се напи, и бабите не останаха по-долу!
сватята си бърбориха цяла вечер
а ние със сестра ми още повече притеснявахме милото с "тъпи въпроси"!!!

И на нас ни предстои годеж, около 20 август някъде сме го планирали. Ние с моя приятел изобщо не искаме да го правим, все пак живеем заедно от 1 година вече...Но майка ми настоява и е успяла да убеди баща ми че така трябва  *crazy* Това както и да е, обаче на милото родителите са разведени и баща му е женен за 2-ри път, но майка му не знае... При това от 3 години  O_O И сега някой трябва да и каже за втората жена на бившия и мъж...Дано да няма много истерии. Иначе втората жена е супер, много е мила, весела и общителна...много е готина. Стискайте палци да няма женски бой или други инциденти  :girlsigh:

misskapriss, много е сложно при вас  ohmy
Защо не са казали на жената? Сега как ще реагира като разбере, че са крили от нея толкова време?  ohmy Дано всичко мине добре и да няма истерии и разни неприятни инциденти!  *THUMBS*
В случая не мисля, че новата жена е виновна, мъжа е трябвало да каже, но това си е тяхна работа - не искам и не мога да се меся в живота на хората  =]
Сподели после за реакциите и как е минал годежа (надявам се спокойно)  *THUMBS*

maria_lakova , мерси за подкрепата  :) Ами аз това се чудя... толкова време никой да не и кажа, не мисля че е честно спрямо нея  :( Тя е много мила и аз си мисля че още има чуства към бившия си съпруг, дано да греша, защото иначе ще е още по-трудно  :'(

misskapriss наистина много неприятно за майката на любимия ти,но може би радостта от това,че ще се ожените ще й помогне да преодолее шока.А вие кога мислите да правите годежа?

fiibi_bg , по принцип се планира около 20 август, най- близката неделя до тази дата. Задължително е при нас да бъде събота или неделя,защото ние живеем в София, а годежа ще е в Пловдив... Освен това се съобразяваме и с почивките на родителите и нашата разбира се  :danceg:

Сега гледам на календара, 19 август е неделя, ние тъкмо ще сме се прибрали от моренцето...май тогава ще е  :girl_in_love:

и ние живеем заедно вече 4 години, но единодушно решихме, че ще правим годеж. За щастие родителите ни са на нашето мнение относно повечето неща (като например: броя на излишни гости = 0).
Сега само остана да нагласим датата за годежа (нашите са в Бургас, неговите - в Пловдив, а ние - в София ;) ) Тъй като родителите ни се познават, няма големи притеснения около събитието. По-скоро "ще се съберем да се видим, да пием по една ракия"  =], иначе и на двамата ни се иска да уважим до колкото е възможно традиционните "табиети", но... ще видим след 3-4 седмици  :huh:

Аз малко късно се сещам, но нали бях казала че ще разкажа за годежа, който се очакваше да е проблемен предвид факта, че на моя мъж майка му не знае че баща му е женен за втори път(леле колко дълго го описах  :[ ) Та за лош късмет, на моя приятел дядо му почина точно в деня в който бяхме решили да им съобщим за сватбата. :(  :'( Беше много тежък момент за всички...да не разстройвам и вас. Та в крайна сметка годежа се отложи за зимата, около коледа. Най-гадното беше че когато няколко дни след погребението съобщихме на майка му за сватбата, тя само каза, че трябвало да им кажем по-рано по телефона, за да разбере и дядо му на милото. Добре че баба му застана на наша страна и я "скастри", защото иначе не знам какво щях да я направя. Що за човек трябва да си, за да го кажеш това на сина си, 2 дни след като дядо му е починал. Както и да е... Та така се получи при нас...Да видим зимата какво ще стане. Стискайте палци всичко да е наред този път.  :good_luck:

Ето ме и мен в клуба на сгодените вече официално  ;)
При нас от традицията имаше само "Даваш ли даваш ..." - към баща ми и това, че останах да спя в тяхната къща. Всичко друго си беше наша импровизация и най-вече веселба  :danceg:
Но ето и в малко повече детайли - патето държа реч, след която всички плакаха  :'( Каза, че сме минали през три етапа до момента - случайното ни запознаване и последвалото ни събиране, неговото предложение към мен, което съм приела и съм го направила много щастлив и третото, че успяхме да си купим апартамент заедно ... на това последното последва шумно БРАВО и още повече сълзи ...  :'(  След което майка ми и баща ми държаха реч през сълзи, а най-големия смях беше, че баща ми каза: "Ами тя Катя много шоколад яде ... трябва да обещаеш, че винаги ще й купуваш" ... хихихи .... После ми казаха, че трябва и аз да го искам  :[ иначе не го давали ... и докато си подредя думите в главата, всички пак бяха ревнали  :'( ставам аз да говоря и питам "Давате ли го ..." и майка му изведнъж се обръща към баща му с въпроса: "Ники, ами ние нашето захарче ще го дадем ли?" и Никито: "Ами жена, чакай да помислим ..." ... и аз се изненадах, казвам си сега, няма да ми го дадат  :girl_impossible: и Никито завърши: "Ами ние едно захарче си отгледахме, но ако си имаме още едно захарче, няма да ни е лошо ... айде жена да го дадем на другото захарче и ще си имаме две"   :bravo: :bravo: :bravo: и така ни предадоха един на друг  :P

Да добавя още, че ние се бяхме разбрали без подаръци да не се притесняват родителите какво да купуват. Уж казахме и на двете страни да си трайкат, а какво стана накрая, те майките влезли в коалиция и купили подаръците заедно  ;) Голям майтап беше като изкараха торбите и ние се опулихме ... "Ама нали се разбрахме .... "  :[

Ето как плаче сестра ми, а аз цъфтя и вързвам  ;)

Лелеее Кате , много хубаво и мило е било , с интерес изчетох поста ти  @}->--
Много да се обичате ви пожелавам и да си хапвате заедно шоколадче :P

Хехехе  :P Astika благодаря ти много @}->-- шоколада ми е като цигарите за него - страстно пристрастяване   :chocolate: :chocolate: :chocolate:
Бих искала да призова и misskapris ако има време да ни разкаже в тази темичка за тяхното хубаво събитие  :P

Ето сега и моята реч ... аз обещах да не го ядосвам ... и добавих "много" :[ и падна голям смях  :danceg:

Страхотна история Катитка! Желая Ви много щастие!  @}->-- Аз да си призная малко Ви завиждам за всичко, което Ви се случва преди сватбата, защото моето момче я пропусна тази част, въпреки че и аз не съм много сигурна дали има голямо значение това.

Ей захарчета честито !!!!!! много добре сте си изкарали !!!! :) пожелавам ви една незабравима сватба !!!! :)

Ехеееее, супер! Много се радвам за вас, Кате! Личи си, че сте си изкарали страхотно, а и шоколадът ти е гарантиран за цял живот! Какво по хубаво от това?  :P
Пожелавам ви да сте живи и здрави, за да се радвате един на друг и на щастието си!!!

Благодаря ви момичета, че сте съпричастни :10x:  :banana: :banana: :banana:

Gergana_and ние бяхме много далеч от традицията. Според мен, както казваше онази реклама - "Традициите не са това, което бяха", така че винаги можете да си импровизирате такова събитие  *THUMBS* събирате родителските тела и си го правите най-импровизирано. При нас пръстена беше още от началото на май на ръката ми, а събирането виж кога .... по Коледа  :) Така че давай, инициирай го ти това събиране и се забавлявайте  ;) ние бяхме извън вкъщи на неутрална територия, че да не се вайкат майките какво да сготвят и после да мият цял ден чинии  ;)

Ние се събрахме заедно с родителите, но той нищо не направи. Сега по коледа като бяхме у тях направих намеци по въпроса за пръстена. По-принцип ми е обещал да ми даде, но може и след сватбата да е.

Гери мислиш ли, че пръстенът е най -важното нещо след като така или иначе и двамата сте се решили на крачката наречена брак? Аз си мисля, че това е същественото :)

Разбира се, че по-съществено от това, че ще сключваме брак няма. Това ще е най-щастливият момент в живота след като се срещнах с него де  :DANCE:

Katitka много хубаво се е получило!!! *YAHOO*Поздравявам ви най-искрено и ви желая всичко най-хубаво и нестандартно и занапред каквито сте и вие!Като знам какви неща правиш за другите сватби представям си твоята сватба колко ще е щура и хубава! *INLOVE*Годежът също е бил супер и най-хубавото е,че всичко е минало без притеснения и излишни суетни!
Още веднъж честито!!! :bravo: *YAHOO* @}->--

еееееееееееееееее Кате с такова вълнение прочетох разказа ти направо и аз се просълзих!!прекрасни сте захарчета  :P и леко  от толкова любов да не стане карамел не че ще е лошо де  :bravo:

Katitka много хубаво се е получило при вас. И това с шоколадчето, много  мило е било, явно много сте се забавлявали :)

При нас също се получи доста по-добре от очакваното предвид факта че присъстваха и двете жени на бащата на милото. С нашите отидохме по-рано за да измислим как да седнем всички на самата така че двете жени да не са една до друга и накрая така се получи че милата ми баба беше между втората жена, първата жена и бабата  *crazy* Обаче баба е много бойна и се справи със ситуациата. В крайна сметка всички изкараха добре и много се забавляваха :)

По въпроса с официалната част: Когато всички дойдоха(баща му закъсня 20 мин) Даниел стана, взе си скрития букет и бутилката уиски и отиде до нашите, майка ми и баща и те станаха(баща ми такава физиономия беше направил, бая се беше притеснил). Даниел подари букета на майка ми и каза че е от 7 червени рози, които символизират седемте години на нашата връзка, а на баща ми даде бутилката и баща ми: Ами мерси за уискито, но за какво ми го даваш и Даниел: Ами дошъл съм да питам дали ще ми дадеш дъщеря ти за жена. И баща ми ме пита аз дали съм съгласна и аз казах да естествено, и баща ми какво да прави милия, каза че е съгласен стиснаха си ръцете и ме даде. После получих и новия годежен пръстен, бабите го удариха на рев, после снимки, прегръдки, целувки и после си беше парти, хапване и пийване. Готино си беше :)

Браво и на вас Капризче  :bravo:
Аз да си призная... :[ очаквах да прочета че е имало екшъни с двете жени на бащата на милото ти  :cow-boy:Но слава богу всичко си е било наред ;-)
Много много да се обичкате и още много пъти по 7 години да бъдете заедно  :rains:

 :bravo: :bravo: :bravo: на Катитка и на Мис Каприз  :). Така Коледата става още по семеен празник за вас. Много забавно е било! Катитка каква е нахилена на снимките  :DANCE:!!!
Пожелавам ви много любов и разбирателство и винаги да сте толкова влюбени!!!

Мерси danieIa и Astika. И ние не очаквахме да мине така гладко, но за щастие всичко беше ок :)

Ще пусна и снимки тези дни :)

 @}->--на Катитка и на Мис Каприз @}->--пожелавам ви много любов и прекрасни мигове заедно
 Мис Каприз,ще имаш едно наум и на сватбата по далеч една от друга да няма :battle: :battle: :battle: :bqsnasym: :slap :

Гери, за мен подаряването на пръстена е страшно интимен момент, който и двамата ще помните до край. Може би бъдещият ти съпруг изчаква или подготвя подходящ романтичен момент, за да сложи пръстен на ръката ти.

Здравейте,като прочетох последните странички се развълнувах много и реших да споделя и нашият годеж.Нашата история малко разпъната във времето.Молото работи предната зима на Боровец и за първи път бяхме разделени.Беше много тежко  :'( :'( :'( И милото ми решило точно, че тази раздяла му помогнала да реши, че вече е готов за следващата стъпка.Купил той пръстена и чакал МОМЕНТА.Ние с него всеки месец на 25то число си празнуваме поредния месец от нашата връзка.И на 25 април ми цъфна с годежен пръстен.Цял да полудея от радост.И след цялата еуфория решихме официялния годеж да е на Рожденният ми ден - 13 октомври ( защото заради работата ни лятото пак сме разделени  :'(  ).Дойде дълго чаканият ден.Ние с него сме от различни градове и той с техните дойде до нас за обяд като ги бях предупредила, че до 12 часа вечерта трябва да сме се прибрали в новият ми дом ( така съм чела тук в форума).Започна обяда беше толкова напрегнато защото нашите се виждаха за втори път.Като дойдоха носиха торта във формата на сърце,огромни букети за мен и мама,уиски,баници и какво ли още не.....Само,че милото мислело,че няма да му се налага да държи реч и че всичко ще му се размине.Само, че свекър ми към края на обяда му вика: а ти няма ли да кажеш защо сме дошли???? И той като печервеня,като смени 100 вида бои на лицето си  :[ :[ голям смях падна.И каза той тези важни думи на баща ми, пък баща ми като се притесни..... :[ Погледна мама и й вика: ами какво ще правим ще я даваме ли? А мама: ами да ние много си го харесваме и знаем,че отива в добри ръце.През цялото време сестра му на милото снима с камера и всичко е документирано.Покрай цялата еуфория почти забравиха , че имам рожден ден.Само милото се сети и ми подари нов телефон който оттавна исках.

След 5 часа път пристигнахме в дома на милото и вече мой дом.Свекърва ми ме посрещна с пита с мед.Захрани ни и аз трябваше да намажа с мед рамката на входната врата, но от долу нагоре за да ни върви на хубаво.И отново всичко се документира  :girl_wink: Внася ме милото на ръце в спалнята, а вътре свекърва ми ( много ми е криво да я наричам така защото тя е изключителна жена- тя е новата ми мама ) посипала цялата спалня с листенца от рози, по пода и нощните шкафчета ароматни листенца,горяха много свещи и имаше една картичка с пожелание за нас, което ме разплака  :'( :'( :'(. И така това беше най-красивият ми рожден ден. *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Много съжалявам за дългото обяснение но исках да ви разкажа всичко подробно.Съжалявам  @}->--

Аплодисменти за новата мама на Diavalo  :bravo: :bravo: :bravo:!
Дано винаги останете в такива отношения и да продължаваш да ни я хвалиш, че във форума май има недостиг на свекита-мамчета!!!

diavalo  много романтична и красива история. И това което е направила свекървата е много мило. Дано винаги се разбирате така добре, а с мъжа ти да имате още много романтични преживявания  @}->-- @}->--

Много ви благодаря! И аз се надявам да запазим тези отношения с новото ми семейство. :danceg *YAHOO*

С малко закъснение ето няколко снимчици и от нашия годеж:

Тук милото ме иска от мама и татко :)

Показвам пръстена  *INLOVE*

много сте красиви и щастливи мила а мъжлето ти така нежно се докосва до теб  *INLOVE* *INLOVE*прелестни сте

Тук брат ми му обяснява нещата от живота  :P

Нека и аз да ви разкажа как мина при нас.Ние сме заедно от 9 години и родителите ни се познаваха.Ние си живеехме даже ,като семейство в София и всички вече се чудеха какво чакаме,че не вдигаме сватба.Но както и да е...През месец май свекър ми имаше юбилей(ставаше на 50) и бяхме се събрали много хора(около 20души)в едно заведение и празнувахме *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*.Аз от преди това предчуствах,че писето ще ми предложи на този ден и...лека полека времето напредна та решихме да ставаме, а свекър ми предложи,който иска да заповяда на продължение в техният дом.Аз естественно бях разочарована :'(,че писето не ми предложи :'(,но въпреки това отидохме в тях с моите родители.Стана към 23.00 и на мен ми се допи кафе 3в1,попитах свекърва ми,но се оказа,че тя няма и излязохме с писето до магазина да вземем.На връщане той го направи *YAHOO* 8P :bravo: *YAHOO* и аз веднага се съгласих.Влязох толкова щастлива *YAHOO* и започнах да показвам на всички,а те милите още не разбираха какво става :huh:.Мама стана да ни прегръща и честити и се разплака :'( :bravo:.После като се заформиха едни хора *YAHOO* и ръченици :danceg:-стана много хубаво.Така,че писето не ме е изкало от нашите,защото нямаше просто смисъл , а  и ние си живеехме заедно...Леле и моето колко дълго стана,но исках и аз да споделя с вас. :) :)

 Нашият годеж е насрочен за 17 януари - изобщо незнам какво се прави . Аз и немислех ,че ще правим ,когато милото ми предложи брак  поканихме родителите  на гости и тогава разбрах ,че и годеж ще правим -но пък нямам нищо напротив ще се съберем ще хапнем и пийнем  :)   
Поканих само баба и дядо -с родителите ни и брат ми и сестра му на милото  но в съвсем тесен кръг.
Вчера разбрах ,че Иван ще се прибере у тях и ще дойде заедно с родителите си - очертава  се вълнуващ ден .Дотогава трябва да си изберем подаръци аз от свекито а милото от мама -и двете страни ни дадоха пари да си ги изберем сами което е добре  

savka, подарък трябва да се даде и от неговите родители за твоите. По традиция се подарява дреха, защото се вярва, че тя замества човека.

Но като се замисля...във вашия случай твоите родители трябва да подаряват на неговите, защото реално те го вземат от неговия дом във вашия :sarcastic:

lionelsa  благодаря това не го знаех  @}->--
Трудно ще измисля какво ....но *YAHOO* ще се справя това са много хубави моменти ..откога ги чакам

напълно съм съгласна с денисимо  *THUMBS*

Някой може ли да ми помгне с идея за реч на годеника или няма нуйда да държа реч :[

antonito, няма нужда от речи. Кажи каквото ти е на сърце. Най-добре ще се получи.

Здравейте , при нас нещата стоят така : на приятелят ми родителите са разведени и се очертава , че няма да дойдат и двамата , с кой може да дойде , колко души трябва да са и какво трябва да носи ?
Благодаря !

Аз доколкото знам, свекървата е по-важна на годежа. Тя по традиция дарява булката с накити и с дреха майка й. На годежа са само двете семейства - на момичето и на момчето.

Според мен приятелят ти да си вземе хората ,които обича ,уважава и иска да са до него в този момент. Родителите ,ако не дойдат то си е за тяхна сметка !  *THUMBS*

Няма ограничение за хората, важното е да са хора, които искате да присъстват, за да можете да се отпуснете максимално и да се забавлявате! Ние го направихме на два пъти - веднъж, когато ме искаше от нашите и веднъж при майка му...просто нямаше как да организираме всички, разстоянието си е голямо и така...но нито едната от страните не се почувства обидена, дори напротив  :) Чуха се по телефона и всичко беше ок

По мое време не се правеха годежи, а и аз смятах, че това е неприятно и конфузно и за двете семейства  събитие. Да те "искат", за мен беше нещо като описаните в Чичовци сцени, далечни и забравени. Да, ама -не! Синът ми дал годежен пръстен на момичето, с което живеят от 4-5 години в чужбина, а ние родителите, не се познаваме. Поканиха ни на гости - хем да се запознаем, хем да спазим обичая. За сватба беше рано да се говори /тя е сега, точно след година/, не можехме да мълчим. Аз мразя да съм неподготвена и да ме изненадват и реших, че трябва да взема нещата в свои ръце. Намерих книгата на Лилия Старева, прочетох главата за годеж и реших, че ако се опитаме да коментираме старите традиции ще имаме поне една сигурна тема за разговор /не сме англичани да говорим само за времето/. Та в книгата се казва, че действията, приказките и подаръците по време на годеж и сватба са символи и се играят като на театрална постановка. Раздадох ролите на сина и съпруга /между другото, главна роля в случая е на свекървата - момъкът само мълчи и слуша  :P, а свекърът носи даровете/, подготвих се какво да подарим /не нощница, пантофи и др./, като включих и книгата с подчертани пасажи какво трябва да каже тъста /само давам ви я/ и се получи много забавно и весело. Ако са съгласни, примерно, да дадат момата, забиват венеца на тавана и разни други работи, които внесоха суматоха и настроение. И за миг не ни беше тягостно! Сега си спомняме с умиление тези първи трепети... Ще се опитам да кача снимка на даровете тук или в галерията.

Не знам за мен цялата тази история с годежа, искане на ръката на момичето от бащата е остаряло. Всеки както намери за добре, разбира се, разни хора, разни идеали. Що за история, бъдещият ми мъж да ми иска ръката от баща ми? Той да ме "даде", аз и моето мнение къде остават в цялата работа? В крайна сметка, щом аз съм преценила да се сгодя за този човек, значи така ще бъде. Да не говорим, че бащите са по-ревниви като стане въпрос за дъщерите им. Малко  :offtopic: за което предварително се извинявам, но и това с "купуването" на булката също ми се вижда ненамясто, не съм стока, че да се пазарят за мен... Има си традиции, ок, съгласна съм, който ги иска да ги спазва, но за мен това е отживелица  :girl_wink: Само за протокола, аз съм сгодена, но бъдещият ми мъж не  е искал ръката от баща ми и го намирам за съвсем нормално. Излишните формалности само товарят нещата допълнително.

Хахахах svekarva това с книгата ме разби . Искрено се смея от забавните начини ,които ти идват на ум . Постовете ти направо ме разтоварват . Още много време има да стана свекърва ,но ще запомня методите ти . Особенно с подчертаните реплики .  :banana: :funny: :funny: :funny:

Здравейте и от най-новия си член - 24 годишния програмист Недко ;)
След около 2 седмици мой много добър приятел ще иска ръката, крака, едното ухо и двете очи на неговата прителка (заедно вече 5 години). Иска годеж първо. Пръстенчето е взето и е мнооого много хубаво - със сигурност дамата му ще го хареса (то всъщност пръстена и дървен да не мисля, че има вариант да не го хареса де :) ). Обаче иска да му помогна аз и още един приятел. Иска да направи годежа си незабравим - както за него и бъдежаща (дай боже) годеница така и за мамата и татето й.
Значи идеята е следната - ако нещо има за допълване или идеи ще ви бъда безкрайно благодарен:
На 25.12.2010 отиват (двамцата) в нейното село където са родителите й, брат и баба по повод Коледа. След извесно време (вече като е започнала вечерята (ака почерпката :) ) нахълтваме аз и другия герой и ... тук още не сме го измислили какво точно ще правим  :'( за това моля за идеи  :[ . Та тогава даваме тайно пръснета на младоженеца и ... идва неговия звезден миг да застреля техните.
Самата процедура ще е  - мамо, тате (малко мазничко трябва да има, нали? :) ) - искам ръката, единия крак и двете очи на моята хубавица. Те казват ДА (за да сме сигурни сме подготвили ножове, бухалка и един пистолет), той се обръща към момата, която са й омекнали капачките и много успешно се дехидратира чрез пот и плач и застрелва и нея. След като всичко мине добре (дано, че хладните оръжия са си още на мястото  P-( ) пием и се веселим, прегръщаме се (без да се целуваме!) и на другия ден се прибираме.

Как да кажа... това го взимам присърце защото първо и двамата са ми добри приятели и второ - го считам като подготовка за моя МИГ, който е заплануван за лятото.

Та ще поискам от вас малко идеи и корекции и после ще пращам снимки  *YAHOO*

Много готин пост и начало на нова тема! Браво за ентусизма.  *THUMBS*

Аз обещавам отговорно да си помисля, а ти през това време споделяй все пак към каква програма ви влече при това нахълтване? И според мен, без бухалката и оръжието, по-лесно ще се справите. Има една мацка тук във форума - BASTET й е ника (сега пише по бебешките теми), тя имаше нестандартна сватба и вземане на булката, сигурно и тук може да измисли някоя по-дива идея.

 :welcome-2: !

Е това вече си е съдба (преди да ме нападнете казвам, че не вярвам в тия неща :) ). Моята приятелка ти е адашка  *THUMBS*
Иначе мерси - аз малко прекалих май ама ...  :[
Много съм ентусиазиран за тия двамцата.
Иначе идеи ми се въртят из главата, но нищо интересно :(
А инак да питам - кой какво и на кого трябва да подарява нещо и ние годежарите (такава ли беше думата?) трябва ли да носим нещо?
Нейните родители няма да са подготвени, защото никой освен годеника аз и третия бандит няма да знае. Та се чудя ако има обичай да подаряваме нещо дали няма да злепоставим мамата, татето, батето и бабата, защото те няма да са поговотвени? Пък и имат числено превъзходство...  P-(

Скъпи ми Недко
Когато се иска ръката на момичето се носят червено вино пита торта и нещо за майката на булката-да кажем цветя.
Може да измислите да кажем да влезете с музика и така народа ще се шашне.Може да вземете две моми дето да носят даровете така да се каже.По принцип родителите на момчето също може да се появят заедно с музикантите.Може като изсвирят там едно хоро или ръченица да се спре музиката и твоя човек да си каже каквото има да каже.
Дай повече насоки какво ти се върти в главата и ние ще помагаме.
Много е хубаво че взимаш нещата присърце.

Здравей, Гучи :)
Значи - моми няма да има с нас. Само двамата сме пратени на мисия. Червено винце никой не отказва, питката обаче смятам, че трбява да я направи мамата на младоженеца, а не съм сигурен това дали ще стане. Мамата и таткото на младожецена няма да дойдат. Причини не знам, но на тях ще им се съобщи само. Китки за мамата ще има.
Едната идея е да изсвиря нещо (на акустична китара - от електрическата може някой да направи удар в неподходящо време :) ), но не смятам, че ще е удачно, а и моите музикални способности в/у акустичната се приравняват долу-горе с музикалните способности на болен охлюв. Това ми беше идеята иначе... Другите са баламски и не стават.
За това се и регнах тук да видим дали някой няма да даде някаква интересна идея :)
Иначе мерси за хубавата насока!

Здравей, Недко!

Аз не съм сигурна, че обръщението към нейните родители трябва да са "мамо, татко" още от сега, т.е. преди да са станали нещата. Може "мамо, татко на...  (името на булката)" :)

На виното може да спретнете етикет с надпис от типа "Вино за взимане", не е необходимо да прилагате свръх дизайнерски умения. С питата като няма да се справите- донесете продуктите насипно- брашно, яйца и.. не знам още с какво се прави, но да не са в шумкаща торбичка, а поне гледайте да е в някаква кошница. С така донесените продукти можете да подканите майката на булката да замеси питка щом смяташ, че трябва да е от нея и така да прокарате идеята за цялото посещение.
 Друг вариант е да поръчате в някоя фурна питка и да забодете късмети на нея, но всички да са едни и същи, така че който и от родителите да изтегли да види едно и също, на булката няма да давате да тегли, нейния късмет младежа да си го връчва. Късметите да съдържат естетствено идеята за това, че имат булка за даване. От постовете Ви струи чувство за хумор, използвайте го!

Ще следя с интерес и ще се включвам пак.

Здравей, violet.
Идеята с късметите е АДСКИ добра. Само таткото да не вземе да се задави като види късмета... :)
Иначе най-добре е така да направим - да вземем една хубава питка с бутилка (две, три...) червено вино и железните гащи (ако таткото не се съгласи).
И значи така - отиваме ние след като семейството е седнало да вечеря, тотално неканени, носим питката с късметите вътре като се грижим булката да остане без късметче, китки за мамата и бутилка вино за таткото. Тогава когато всички ровят за късметчетата младоженеца пада (припада) на колена и застрелва младоженката :)

Това ми звучи като добър сценарии.
Благодаря ти.

А някой друг с по-интересна идея?

Късметите да не са заровени в питката, току виж някой не намери своя, а и ще отнеме много време в търсене. Късметите да са забодени отгоре, да се вижда, че такива има.

Можете да се направите на коледари/ сурвакари, така появата ви от нищото би се осмислила малко на първо време.

Недко, развесели ме, ама в най-, най-добрия смисъл на думата!  *THUMBS*
Я да питам аз вие с третия бандит като какви ще се появите там неканени? Щото пък да не стане някой гаф, да ви вземат за натрапници и отиде замисъла на вечерта. Момичетата са дали яки идеи...това  с питката с късметите и мен ме радва. Щом ще са там за Бъдни вечер......напревете се на коледари! Не е нужно да обличате ямурлуци и т.н., ама може да влезете с песен /дори и фалшиво, от сърце ще да е/ - "Стани Нине, господине, стани гости посрещни, гости коледари, гости годежари......" и след това вече първия бандит си казва думичките и три дена, яли пили и се веселили.
Успех, ще следя какво става!  *THUMBS*

п.с. И Violet го е казала същото на края!

Violet,
Е това вече не е истина! Преди 5 минути говорих с годеника и ми дойде идеята за коледари и отхвърлихме идеята (като цяло) с късметите! Или четеш мисли или аз чета твоите :)
Ще занесем една голяма питка (там ще са 8 човека по мои сметки) и една бутилка вино + китки на мамата. Ще научим няколко коледни песни от типа на "Хайде тате дай си дъщерята, че младоженеца я чака" и ще действаме :)
Много ти благодаря!
Ако някой има още по-добра идея - нека каже :)

Недко,поздравления за ентусиазма и за веселото настроение!Щом ще ставаш кум,така трябва!
Аз съм поднасяла и получавала по разни поводи кошница:слагате вътре питката,бутилката с виното,малко плодове за цвят,може и кутия с бонбони!Сега ми идва на ум и кочан царевица или пуканки-като символ на плодовитостта и пожелание за голямо семейство към младоженците.
Тематично кошницата може да се украси с гирлянд и коледна играчка(или пък с домашна луканка ;)).
Не е нужно кошницата да е с пищно съдържание,но добре оформена ще остави приятен спомен и изглежда добре по снимките.
Ако ти и другите годежари сте заинтересовани,ще онагледя идеята. :)

Благодаря за идеята, dodo23.
Абе нещо младоженеца се опъва за идеята с кошничката и вътре разните му работи, но него пък кой го пита?  :funny:
Ще си бъда мега благодарен ако ми онагледиш една такава декорация за кошничка.
Иначе аз май намерих и от къде да взема две носии. И така и така ще сме облечени по тоя начин можем направо да обиколим съседните села да изпросим малко храна :D Че селото е на около 150 км от Варна по посока Силистра :)

Здравей Недко ,

Идеята с кошницата и коледарството е супер.Може да сложиш една червена кърпа ,извезана /лесно се намират ,с която да постелиш кошницата.После една бутилка вино ,ама задължително домашно да е с восък като капачка,пиле печено / и на грил може да вземете /,но може да се сложи в някакъв глинен съд,пък питката лесна - може и готова да се купи ,ако няма кой да омеси ,увивате я в една бяла кърпа и така :)Успех

Мерси ти много за допълението Фийби.
Тук е е*аси якия форум, чесно!
Щях да си счупя пръстите да търся и ровя докато намеря това, което вие ми казахте за няколко часа.
Благодаря ви мами и татковци!

Хайде един поздрав за вас - http://www.youtube.com/watch?v=0LpU6vEWrkc (http://www.youtube.com/watch?v=0LpU6vEWrkc)

Онагледявам веднага-в кошниците има различни плодове-ананас,мандарини,портокали,грейпфрут,ябълки,банани,шоколад и бонбони,бутилка Бейлис,бутилка Джони.
Снимки  ето тук: http://dodo23.snimka.bg/other/razni.556190 (http://dodo23.snimka.bg/other/razni.556190)
Идеята за везаната кърпа е чудна.
Ако минавате през бургаска околия,ще ви замеся една питка.

Да се включа и аз като стара годежарка. Идеята за коледарите и късметите е страхотна, браво на всички, които го измислиха.
Ако искате да знаете даровете по наистина българска традиция, имам ги качени в галерията: ябълка /носи се за берекет/, ракия /не е вино, а ракия/, шишето задължително е украсено с червен конец, здравец и бръшлян, може да се вържат дребни пари, нечетен брой, китка за къщата /не на момата или тъщата/, пак завита с червен конец и синьо мънисто, задължително да има здравец. В китката се слагат също пари, да се спечели благоразположението на бащата на момичето. Там някъде е и пръстена или друг златен накит. Ако се съгласят да дадат момата, китката се заковава на тавана и стои там до официалната среща на сватовете за определяне на датата на сватбата. Питката, задължително приготвена от жена с живи родители, се завива в бяла кърпа. Най- важен, по време на годежа, е бащата на момичето. Пред него се слагат даровете, от него се иска момичето. Говори само един, другите мълчат. Ако не се съгласят да дадат момата, ако кажат малка е още или нещо подобно, ще я отвличате ли? ;)
Дано съм помогнала, редно е щом ще сте облечени с носии, да си спазите старите обичаи.

Здравейте момичета!
И на мен ми предстои годеж и съм много развълнувана, но и натъжена  :( Баща ми не иска да дойде на това събитие, понеже с майка ми са разведени и тя живее с друг. Когато казах на мойто мило, че ще трябва да ме иска 2 пъти, се усмихна и каза: "Вашите няма да те дадат лесно, но ще направя всичко, за да станеш моя съпруга!" Та сега ще ме искат 2 пъти. Дано всичко мине добре!

Няма лошо, искай два подаръка ;)! Много ти е добро момчето, щом е съгласно два пъти да те иска! Не се притеснявай, всичко ще мине добре - все едно първият път е репетиция.

Дано! Другата седмица ще споделя как е минало  ;)

Това с подаръка ми хареса. Ако стане и традиция няма да е лошо.  *THUMBS* Не смятам,че трябва да се притесняваш от нещо. Живеем вече в други времена и това са нормални неща.  *THUMBS* И да разкажеш как е минало.

Ние ще правим официален годеж на Йордановден. Аз лично много се притеснявам, защото се чуствам като в небрано лозе, не знам какво се изисква от мен, нито от милото, а предполагам че и на него му е много притеснено. Не му стига, че трябваше да ми предложи пред 50 човека, ами сега и трябва да ми иска официално ръката от татко. А и моето семейство е огромно и със сигурност поне от моя страна ще има към 10-15 човека минимум.
Ние сме решили да го правим на ресторант. Предполагам че ще се спазят някои от традициите. Майка ми и свекървата се занимават с организирането. Стискайте ми палци да мине добре, защото след това ми предстои и тежка сесия..

Здравейте, момичета! С удоволствие споделям как премина при мен годежа. Приятелят ми предложи една седмица преди Коледа, така че нямахме много време за планиране, понеже майка ми трябваше да си дойде от чужбина за празниците. Всички бяха много изненадани и развълнувани. Решихме годежът да бъде на 26 декември. Майка ми беше приготвила невероятно вкусно, интересно и различно меню, а масата беше празнично украсена, както и останалата част от интериора *INLOVE* Предварително бяхме си избрали подаръците - за приятеля ми много хубав часовник, който обаче той трябваше да си откупи заради поверие. Аз си избрах красиво сребърно колие. Бяхме в тесен семеен кръг - братя, сестри, родители и баби. Като влязоха през вратата, подариха на всяка жена от семейството ми букет с цветя! После последва подаряване на подаръците - свекървата ме закичи с колието, а майка ми сложи часовника на ръката на приятеля ми. Подарихме си и символични коледни подаръци. Беше много празнично и вълнуващо!
На другия ден свекито организира нещо като втори годеж на нейна територия, понеже тя обожава да готви и да посреща гости, та покани всичките ни лели и чичовци, за да се снимат и те с нас и да ни подарят подаръци! Откъм подаръците стана нещо като половин сватба  *YAHOO* А емоциите бяха прекрасни! *INLOVE*

Категорично няма да правим годеж. Струва ни се отживелица (лично мнение!) Освен това живеем заедно, би било смешно просто в нашия случай!

Моето предложение беше през юли, а годеж в присъствието на родителите направихме през септември. Родителите ни не се познаваха и беше много емоционален момент както за тях, така и за нас. Не сме спазвали кой знае какви традиции. Майка му и баща му, заедно със сестра му, мъжа й и детето им дойдоха в дома на майка ми и баща ми. Майка му направи нещо като захранване с питка. Накраха ни да разчупим друга питка, както се прави по сватбите. Подаръците бяха основно в злато и пари. Той отново ме поиска от моите родители, вече за втори път :sarcastic: (първият път беше, след като се върнахме от почивката, на която ми предложи). За яденето се погрижих аз, понеже моите родители бяха много ангажирани през деня с други неща. Всички бяха доволни и прекархаме една страхотна вечер. Семействата ни много се харесаха и сега вече при удобен случай се събираме пак всички заедно (неговото семейство не живее в Пловдив и това затруднява малко събиранията).

Всички традиции са много интересни и съм сигурна, че остават хубави спомени.
Но за мен лично ще бъдат изместени изцяло от спомените за сватбата.
Покрай подготовката и , нямам абсолютно никакво време, желание и енергия да подготвям и мисля за ритуалите на годежа.
Нашите родители се познават, защото сме заедно от 10 години и сме от един град. Единственото, което планираме да направим, е да излезем на вечеря всички заедно.

на моя годеж, чупихме питка по свое желание , даде ми подарък обици и колие свекърът  :MANICURE:, поиска ме така шеговито и бързо, нямаше сконфузна ситуация. Е, намери се и кой да ми развали настроението за малко, но така е, не може да мине всичко съвсем перфектно :girlhide:

Моят годеж беше на 25.12. Родителите се познават, всички се събрахме в дома на нашите. Милото ме поиска от баща ми, след което бъдещата свекърва ми подари подаръци, свекъра букет, а майка и татко подариха на милото подаръка. Единственото, което направихме като ритуал  някакъв е накрая на вечерта да разрежем тортата с милото. *INLOVE*

Здравейте на всички!
Милото тази вечер ме попита дали нещо съм мислила за годеж - кога, какво и що, и попаднах вегнага на този форум. И след като прочетох за какво става дума се притесних... Моите родители са разделени от 7 години и двамата си намериха други приятели, не са женени за тях (майка ми в началото, баща ми - преди 2 години). И проблемът е, че почти е невъзможно да събера баща ми и майка ми заедно на вечеря, не защото те се мразят, а защото ще бъдат ревнувани от новите им дружки (най-вече майка ми). От друга страна аз нямам проблеми с приятеля на майка ми, но съм много смъртно (така го чувствам) скарана с приятелката на баща ми. И мислех да правим 2 вечери навън с двамата ми родителя по отделно, ама няма как да стане, тука да спят на хотел, пък и неговото семейство нямат кола. И ми е много кофти, че не мога да спазя и най-простите традиции за милото ми :'( Аз му обясних в общи линии процедурата и той каза да не се притеснявам, че ще измислим нещо. Забравих да спомена и че сме от различни градове, на 4 часа път в едната посока. Някой сблъквал ли се е с подобна ситуация и може ли някакъв съвет да ми дадете, моля?

Victoria90, не ти е леко положението  :(. Назад в темата имаше подобни проблеми, май има и тема за разведени родители. Помислете дали може да стане така: събирането го направете у майка ти /да не ревнува половинката/, като поканиш само баща си. Лошите отношения с новата му приятелка все трябва някога да се изяснят, защото след годеж идва сватба и трябва да знаеш какво ще правиш тогава. Направете годежа в много тесен кръг, само с родители, колкото да спазите обичая, щом и ти го искаш. Събирането в ресторант наистина може да е причина за ревност от половинките. Не се притеснявай, ако ще правиш нещата със "свито сърце" и "топка в стомаха", само за да спазиш някаква традиция, помисли, дали си струва......Колко хора не правят годеж, макар всичко в семействата им да е без допълнителни усложнения.....По принцип целите на годежа /като традиция сега/ са да се запознаят семействата на младоженците и да се загатне за вижданията около сватбата. Всички тези неща могат да се случат и по друго врме и без да се събират всички - има нови методи за комуникация  ;). Радвай се, че ще създаваш семейство, че ще имаш близък човек до теб, забрави традициите!

Victoria90 не се притеснявай....с моя годеник първо казахме на неговите родители, че ще се женим и ги почерпихме и после ходихме при мойте, тъй като те са в друг град не в  София и нямаше как да идем първо там или да ги съберем... така че традицията не е задължително да я спазиш... както казва и svekarva направи го така, че ти да се чустваш добре, защото това все пак преди всичко е твоят щастлив ден  @}->--

Виктория, съвсем спокойно може да почерпите двете новосъздали се родителски двойки поотделно ( майка ти с приятеля ѝ и отделно татко ти ). После бъдещите ти свекъри. така и веселбата ще бъде двойна, а и не съжалявай толкова че ще изпуснеш традиционния годеж. По-добре нещо модерно измислено, но да мине по вода и без ревности и скандали, отколкото да се съберат всички и да ти скапят настроението. :!
ето пример с мен, за да се утешиш съвсем - мойто беше традиционно събиране и се намери кой накрая да ми скапе настроението от родата, така че няма смисъл в твоя случай особено.
Успех и си го направете както на вас ви е най -спокойно. :)

Ние пък използвахме събирането с родителите по повод рождения ми ден да съобщим на всички. Беше си рожден ден, не годеж :) Беше много мило, всички се зарадваха и толкоз, без излишни суетни. А и да ви кажа никак не съжалявам, за мен всичките традиции свързани с годежа са отживелица, за която нямам време и желание в забързаното ни ежедневие.

Времената са други, ние живеем заедно от години. Как и каъв е смисъла да ме поискат от баща ми при положение, че аз на практика вече съм част от новото семейство?

Ами ние не смятаме да правим скоро сватба, защото нямаме финансова възможност (аз само уча). И родителите ни не се познават. Пък и баща ми не е общувал много с приятеля ми, защото само веднъж ми е бил на гости у баща ми. И друг е проблема, че баща ми няма да му хареса от какъв произход е бащата на приятеля ми... и може всичко да се превърне в 1 кошмар... За мен важното е, че приятелят ми е православен христянин, майка му също (тя е рускиня), а баща му вярва, че има някаква висша сила (природа) и няма конкретна вяра (той има българо-мохамедански произход) и това сигурно ще е проблем за моя баща...  Била съм 2 пъти на госи у роднините на бащата на моя приятел, много добри хора са, посрещнаха ме добре, без да ме разпитват ти каква си и що си, докато ние българите сме едни... Мен не ме интересува, ако ще и арабин да беше, пак щях да съм с него, защото е ЧОВЕК. Неговите родители са ме приели вече и майка го харесва също, но се опасявам много за баща ми, от когото съм зависима все още... :'(

еми тогава ако държите да се жените преди да си завършила- само граждански брак , в делничен ден. така не си зависима финансово за сватбата.
ще свикнат с вас- ако вие сте хубава двойка и се задържите- няма къде да идат *THUMBS*. в този случай сте много далеч от официално събиране -годеж, даже може би за момента е дипломатически недалновидно и излишно.

Victoria90, както казват професионалистите, много филми гледаш!  ;). Че кои сватове си харесват и кой баща смята зет си за достоен? Моят баща ми каза "и принц да е, пак няма да ми хареса!" Виж майките на момичетата са по толерантни към зетовете...за компенсация на свекървите към снахите  }:->. Нашите родители /моите и на съпруга ми/ се запознаха чак 4 месеца след подписването ни, а ние се запознахме със сватовете, когато децата ни бяха живяли 5 години заедно. Не си мисли предварително лоши работи, но задължително опипай почвата, като кажеш на баща си какъв е сватът. Чак след това решавй какво да правиш....

Някой само ако може да ми помогне.. не мога да разбера как така ще ме посрещат примерно в тяхната къща при положение че сме в нас... :ohah: |-0

нещо не схванах, разясни ?

По принцип след годежа във вашите по традиция ти трябва да си тръгнеш с бъдешите свекъри, в тях бъдещата свекърва те посреща с бяло платно покрито със здравец и монети, питка с мед. Ако имаш брат или сестра той/тя също трябва да дойде и да види как те посреща новото семейство, след което трябва да се върне и да разкаже на родителите ти. Това ли имаш предвид??

Това за посрещането след годежа го чувам за първи път като традиция, сигурно е нещо ново :girl_wink:. Така свекървата посреща след сватбата, от там е взето и символичното посрещане в ресторанта в "дома на свекърите", но няма лошо - нека се развиват обичаите.

Ами не знам колко е ново, при условие, че майка така са я взимали  =] Може би си е традиция по нашия край

Здравейте!  :)

Ние направихме нашия годеж в началото на юни 2011г. Първоначално беше замислено просто като вечеря, на която да се запознаят родителите, тъй като не се познаваха. В последствие организацията се разрасна и стана истински годеж, точно, както е описан в началото на темата. Със идването на приятеля ми и родителите му в нас, с букет за майка ми, но и за мен  :P. Имаше даряване, но не само за мен, а и за него. Родителите ни дадоха еднаква сума пари и на двамата и всеки си избра, каквото му беше нужно. Спазихме и традицията за напускане до 24,00ч., макар, че имахме преход от 45км. Годежът стана с доста хора, тъй като родът ми е голям, но все пак имаше място за всички. Не съжалявам изобщо за това, че спазихме тази традиция, това беше и уважение към майка ми, от която ме иска годеникът ми. И неговите, и моите родители се бях подготвили със страхотни изненади, които няма да забравим.
Само да кажа, че ми предложи с пръстен 1 месец преди това в Констанца, Румъния, беше страхотно  :danceg:

Здравейте!
Моят приятел ми предложи миналата седмица на 22,02 всичко стана толкова спонтанно, майка имаше рожден ден и и направихме голям подарък... решихме годежа да е тази събота на 03,03 и до преди малко си мислих, че не е нещо особено просто се събираме с родителите, те поне се познават, а и ние живеем заедно от година и половина вече... като прочетох всичко, което сте споделили и малко почнах да се притеснявам... толкова хубави неща сте споделили, а аз нищо не съм измислила... даже започнах да се чудя дали трябва годежа да е толкова скоро... моят приятел се е интересувал повече от мен и от една страна се радвам още повече, а от друга се чувствам тъпо, че той е измислил вече какво ще прави, а аз едва сега чета какво всъщност представлява годежа... тази нощ ще умувам и дано и аз да има какво да споделя след това...

Carolyn добре дошла в клуба на бъдещите булки  @}->--...недей да се притесняваш за годежа, всеки сам решава как да го направи, така че говорете с твоя годеник и изберете този вариант, който на вас най-много ви допада...няма такова нещо като неща, които задължително да се направят :)

Carolyn, наистина не се притеснявай за годежа. Всичко вече е индивидуално. По-добре го направи по свое усмотрение, вместо после да се притесняваш това не направих, или онова. Каквото и да е - ваше ще е, и повече няма да се върне, затова му се насмаждавай и не го мисли!  :)

Благодаря ви за милите думи! Вчера премислих какво съм чела и решихме с моя приятел, че каквото си направим това ще е ... няма да се спазват някакви определени традиции... въпреки че той не искаше да ми каже какво точно е намислил:) и сигурно ще ме изненада...

Здравейте момичета. Сравнително нова съм във форума. Нашия годеж щеше да е на 17.03. Днес моя дядо почина и най-вероятно ще трябва да го отложим до 40-тия ден. Знаете ли нещо за такава ситуация?

Jela, моите съболезнования. Миналата година бях в същата ситуация, дядо ми почина лятото и още докато беше жив се решихме за сватба. Мога да ти кажа само, че болката ми беше и е голяма, защото съм израснала без баща и той ми беше като баща. Подготовката за сватбата ми помогна да преодолея случилото се, в смисъл, че имах нещо положително, с което да се занимавам. А по въпроса за годежа мисля, че не е редно да го правите поне преди 40тия ден, защото на вас няма да ви е до веселие.

Jela, и моите съболезнования. То е до вътрешното ти усещане, когато мислиш, че ще сте готови за това, но дори пред Бога или пред хората мисля, че трябва да изчакате поне до 40-ия ден наистина.

Jela, и моите съболезнования. При мен се бе получило така при дипломирането ми, но знам колко много дядо ми ме обича (където и да е) и иска да бъда усмихната; не бях усмихната, но се опитвах да продължа напред с много обич в сърцето си към него... Изчакайте да мине време и когато почустваш че си готова вече продължи. За жалост има такива моменти  :'(

Здравейте на всички, току-що се регистрирах, понеже видях доста коментари и обяснения по темата която много ме вълнува, а си нямам на идея какво се прави - ГОДЕЖЪТ! =]
Изчетох всички страници много подробно, но моят случай е по-различен, моля ви помогнете ми, че вместо годеж мисля, че ще има трета световна война около мен. :GROAN: @= :boxing: :star: :GROAN:
С приятелят ми сме заедно от почти 3г. и вече имаме насрочена дата за годежа. Той е от Гоце Делчев, а аз от Благоевград. Както и сами се досещате не само, че пътят (които ми е последна грижа) ни е час и половина, но имаме ( по-точно семействата ни ) много различни обичай и традиций, което още от сега е голям проблем, пък за сватбата не ми се мисли. На всичкото от горе сме и от различни религии, аз съм християнка, а той мюсюлманин.......и войната е пълна.
Семействата ни се познават от около 1г.и 6м., но тепърва започват пререканията за това кои какво искал, как трябвало да е на там, на сам и как се правело и как не трябвало, отделно са си нещата които с моя приятел искаме ( а те не влизат в сметките и не се нравят мн мн на семействата ни).
ПОМОЩ....!!!
1.Ние гледаме дали е новина - те не. (това вече го извоювах) *YAHOO*---трябва ли да се спазва новината задължително?
2.При нас има дарове от страна на родителите за мен и за него - при тях тези неща се правят на сватбата. (ако с приятелят ми не избягаме преди и ако стигнем до нея живи и здрави).----какви са даровете с точност и от кои на кои и кога се дават?
3.При нас момичето си го иска бъдещият и съпруг - при тях го иска бащата на момчето(е той ли ще се жени) :GROAN:---кои трябва да ме иска?
4. При нас кумовете се предават по наследство в рода и винаги кумуват кумовете на момчето-при тях няма кумове и родителите му държат да си намерим нови (например някои техни роднини) ohmy и как да стане това след като при тях кумовете нямат същите роли и задължения както при нас и не купуват нищо освен подарък на младото семейство за сватбата. При нас ако кумовете на момчето откажат да кумуват се питат кумовете на момичето, аз имам кумове, а те искат да си хванем ново кумство O_O, какво да правя, как да изляза на глава с тези хора? :girl_impossible:
5.Моля ви напишете ми подробно (тъй като моите родители държат на повечето традиции) какви са традициите по вземането, даването и отвеждането на момичето в къщата на момчето? (защото сме на 100 различни мнения с всички по този въпрос)?
6.Трябва или не трябва да се спази това да съм до 12ч. в къщата на приятеля ми, вече да са си ме взели?
7.Кумовете канят ли се или не на годежа и като цяло канят ли се още от годежа дали ще кумуват на сватбата, дали ще се съгласят или ще откажат, за да си търсим нови  - тук разногласията са ни големи?
8.При нас като се взима момичето, с нея в къщата на момчето отиват нейните родители,брат, сестра....най-близките(около 10 човека) - при тях момичето отива без родителите си само с 2-3 роднини и не трябва да се връща 3 дни в бащината къща, както и родителите и не трябва да идват 3 дни при нея.----ПОМОЩ ЩЕ МЕ ПОБЪРКАТ :star:

Имам и още един проблем за след годежа. .....ЧЕСТИТОТО.... ( което ние не знаем какво е и защо е ) При тях след годежа на третата вечер на гости за да честитят годежа идват всички (които обичат да заповядат) роднина момчето, техните родове (на мюсюлманите) по принцип са си големи (както предполагам повечето от вас знаят), родът на приятелят ми е около 500 човека( които ми се вижда много нереално да успеем да посрещнем дори за цял ден), на четвъртата вечер идват роднините на момичето, следващата идват всички познати, съседи, приятели, колеги и т.н. и на следващата вечер идват само младите хора( и от двете страни на родите) и от познатите. Всички тези хора носят подаръци и се посрещат на трапеза със салати и мезета, алкохол, както и като слушам, ще има и жива музика всяка вечер в двора ни, за веселие и хора.
Нито моите нито неговите родители са имали нещо против да сме заедно заради религиите, но за сметка на това обичайте ще ни съсипят.
Как да угодим и на двете страни като по един и същи въпрос вземат 2 съвършено различни, противоположни и изключващи се едно друго решения.


КОЙ ОБИЧАЙ И КОЯ ТРАДИЦИЯ ДА СПАЗИМ И КОЯ НЕ, НА КОИ ДА УГОДИМ И КАК ДА ПОСТЪПИМ С ЧЕСТИТОТО???

МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ НИ!!!

Първо, спокойно!!!!! Нещата трябва съвсем да се забъркат, за да се нагласят после - закон на Мърфи ;). В твоята глава вече са почти миксирани, значи, съвсем скоро ще има яснота. Аз съм снаха във вашия край и много добре знам какво значат традиции и как се държи на тях. Основно правило обаче е, че родителите на момчето определят правилата- това и в българските традиции и в техните е така  ;), макар да стоя твърдо зад идеята, че традициите не са това, което са били. Ако не се откажете от обичаи изобщо /да направите нещо съвсем различно/, ето ти моята гледна точка:
1. Реши твърдо дали си готова за компромиси за да запазите връзката си.
2. Разбери той дали е готов за компромиси.
3. Ако и двамата сте "за", определете си по равен брой приоритетни искания за всяка страна и ги коментирайте.
Това естествено не значи, че родителите ви мислят така, но имате поне основа за разговор. Преди около година имаше подобна връзка и назад в коментарите. Щом си от оня края, спазвай думите "со кротце и со благо", като добавиш и малко женска хитринка и ще стане на твоето, като запазиш и достойнството на момчето. Хахаха, лесно се дават съвети!

Моят съвет е да седнете с твоя приятел и да измислите нещо смесено между двете традиции - компромисен вариант. Както каза svekarva, традициите не са това, което са били и всеки си позволява да ги променя и да добавя нещо от себе си. Избирате вариант, който да се хареса на вас - младоженците, който да е удобен и реализиуем и го съобщавате на двете семейства. Ако някой каже "гък", в което се съмнявам, обяснявате, че няма как да се угоди и на двете страни при толкова различни обстоятелства и че годежът и сватбата са си ваше решение. Не каза нищо дали вие двамата държите на традициите си, но ако не е така - можете да си направите една съвсем нетрадиционна сватба. Аз например бих се оженила на круизен кораб :)

Успех!

Забравих....Добра идея е да си купиш книга за българските традиции, за да имаш "черно на бяло" доказателство кое как е, а и да си избереш предварително какво ти харесва и какво не. Препоръчвам книгата, която е снимана в галерията ми. Написана е интересно, всеки обичай е тълкуван защо се прави и какво означава. Ако и от тяхна страна има някаква литература, потърси и се запознай и с нея.
Успех! Познавам двойка, в която момичето е с друга религия. Щастливо омъжени са вече 20 години и спазват традициите и на двете страни, родителите им - също.

Много ви благодаря за бързите коментари, съвети и отговори.
Ние с приятеля ми държим на малка част от традициите - той на няколко техни, а аз на няколко наши, но постоянната намеса на традициите на родителите ни, ни създава проблеми. В нашият случай нещата по-скоро се ръководят от мен, а не от родителите на момчето, гледам да си налагам мнението на нещата които искам и държа аз самата(с които приятелят ми няма никакъв проблем, понеже иска аз да съм щастлива и да ми е угодено) и на нещата които сме се разбрали с приятеля ми.Той само държи да имаме честито с което ще се съобразя, тъй като той ми е предоставил правото да решавам всичко останало сама (ако родителите ни не се месеха на всяка дума).
Много ще ми е лесно да кажа искам това и това  и точка по въпросите, но това после означава нито аз и приятелят ми да се разбираме с родителите си, семействата ни по между си.
Моля ви изпратете ми линк на тази книга с българските традиции или ми кажете от къде мога да си я закупя.

http://www.book.store.bg/p7196/bylgarski-obichai-i-rituali-lilia-stareva.html (http://www.book.store.bg/p7196/bylgarski-obichai-i-rituali-lilia-stareva.html)
Може да я поръчаш във всяка книжарница да ти я доставят. Виждаш ли, почти сте си решили какво ще правите. Пък после ще ни е интересно да разказваш.

Здравейте! Имам един малък въпрос, преди няколко седмици приятеля ми ми предложи брак, но не смятаме в скоро време да вдигаме сватба или годеж, знаем си за това само ние двамата и мислим че така е най-добре, та на въпроса - задължително ли е да се събираме с родата или нещо от тоя сорт, понеже ще е малко трудно, защото живеем на 400км един от др, но от известно време живеем заедно.. ох ако разбрахте нещооо ми отговорете :))) Благодаря ви предварително!!

Здравей Николета, ако не искате да вдигате много шум и не държите да се спазват традициите не е необходимо. Ние също сме от различни краища и когато ми предложи не искахме да вдигаме много шум. Съчетахме едно ходене към родния ми град с официалното искане от родителите ми и това беше всичко. Така че, ако не искате не е необходимо да го правите.

Здравейте, при мен случаят е малко по различен! С моят приятел сме заедно вече 6 години, още от ученичка (аз бях на 17 той на 22) И живеем заедно от 5 години у нас, заедно с родителите ми, най накрая вече обмисляме вариант за сватба тази година, но незнаем какво да правим по отношение на годежа  :tc:
След сватбата обмисляме заминаване в друг град да живеем, но това по нататък...
Незнаем какво да правим, как да организираме годежа, защото искаме да има такъв. Та така....

* Той трябва да е у нас а нали по традиция се взима момичето и се води у момчето, а това при нас няма как да стане!

* Незнаем кой трябва да поканим като например най близките приятели, други роднини освен родителите!

* Кога трябва да изберем кумовете, дали да им предложим преди самия годеж или след това?

* В какво трябва да се състои поканата към другите гости, какво да им кажем или трябва да направим покани ли?

Като цяло поне за сега това са въпросите ми. Благодарна ще съм ако някой може да даде идея и мнение в моят случай как да постъпим! Предварително ви благодаря