Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Споделете, дали този проблем ви е решен. За или против сте да живеете под един покрив с нечий родители, собствено жилище, кредит, наследство, под наем?

Лично аз съм МНОГО, МНОГО против да се живее с родителите на някой от двамата. За мен няма по-лош и неподходящ вариант - лично мнение. Иначе ние с половинката живеем заедно- отделно от родителите- вече от една година и определено е много добре

И според мен най-добре е младото семейство да е отделно, ако можете да си го позволите. Ние в момента имаме подготвен апартамент за след сватбата, а по-нататък живот и здраве ще сменим апартамента с къща.

ох, всичко бих дала да можехме да живеем в апартамент с любимия  :'( не ми харесва толкова да съм в къща (сега сме в къща), а цял живот съм живяла в апартамент. Мислех си , че е въпрос на време да свикна да живея в къща, но вече мина една година почти и на мен още ми е тарсене  :\

solecito, а защо не ти харесва да живееш в къща?

А ние пък само знаем че ще сме заедно като си дойде,но как ще се устройваме идея си нямам.Имаме квартира в СЗагора,аз работя близо до Велико Търново,просто незнам къща ли ,апартамент ли нямам идея!

Така е, fiibi, важното е да сте заедно--а дали под наем или в собствено жилище, дали в къща или апартамент, за всичко си има време.

ами не зная точно  =] доста ми е по-трудна поддръжката (чистота, подреждане и т.н.) не че не се справям де  :[ но все пак  :[ :[ :[  но определено се чувствам много, много по-добре в апартамент, отколкото в къща  :)

Е то е ясно че ще го измислим все някак и че сме си самостоятелни,но как точно ще стане незнам.
solecito ако нямате възможност да живеете в апартамент насочи вниманието си към предимствата на къщата ,извлечи ползите и ще се почувстваш по-спокойна.

Като си дойде половинката и ще го измислите. Две глави се справят по-добре от една.  :girl_wink:

Ние живеем и ще живеем след сватбата в апартамента на майката на милото. Намаме друга възможност за сега.
Всичко бих дала да имаме собствено жилище, но едва ли ще се получи скоро  :'(

Юле все някой ден ще стане!А и да не стане важното е да умеете да запазите възможно най-дълцо щастието което ви е обгърнало сега!Успех мила *THUMBS*

а аз толкова си мечтая за една къщичка :curtsey:

Ние сега живеем при моята майка но неговите родители уж ще се местят от техния апартамент и ще си ходят на село но това се каза един - два пъти и повече никой не отвори дума.Уж казаха че още май месец ще се местят,но ще видим.Така че надявам се да се отделим но ако неможем ще живеем при нашите,поне докато баща ми работи във Велико Търново и не се върне.Искаме да си купим жилище,но е срамота - и двама сме по едно дете и двата апартамента ще останат за нас а и незнаем как ще сме с финансите след някоя година за да теглим ипотечен кредит  а и сега сме с 2 заема -то за какво по-напред :girlsigh: Успех момичета

ние за сега сме на квартира с неговите родители,защото ни излиза по-евтино,тук са много скъпи квартирите,но в момента подготвяме документи да си купим къща,дано стане по-бързо.

Мдаам случай, като нашия нигде няма; той - тук, тя -там, преди сватбата, той-тук, тя -там сле сватбата.  :girl_cray2:

Ние в момента си живеем двамцата само в  апартамента на нашите и чакаме родителите на милото да се изнесат от техния апартамент, който остава за него и ще се местим там, но това може би ще стане края на тази година......охоо то не останало *YAHOO*

Не пишете само с главни букви!

Ние сме на квартира от почти година. Преди това живяхме 3 г. с техните, но накрая вече беше почти невъзможно, напрежението нарастна много, защото две поколения под един покрив...не става.
След като се изнесохме се разбираме много добре с техните  *DRINK*
Мечтаем си за собствено жилище, но на този етап е направо невъзможно  :'( Така че и след сватбата пак ще сме на квартира.

Ние пък сега живеем в къщата на родителите на моето момче,но сега всички правим планове за построяването на нова къща!!!Така след сватбата най-веротно ще се започне нещо,но същинския строеж ще започне догодина! :girlsigh:Така всеки ще си има собствено кътче!С нетърпение чакам този момент!

Имахме възможност да останем да живеем в апартамента на техните, които го прехвърлиха на името на съпруга ми. Но понеже сме ЗА къщата и двамата  *db* баща ми беше направил една престройка към нашата вила и сме там. Зеленина, спокойствие, свобода. Всичко необходимо да израстне едно малко съкровище  :loving:
А и помощта на родителите е много важна ...
Просто не знам как може някой да твърди, че в тези панелни кутийки му е по-хубаво!
Относно поддръжката - ако не цапа никой не е никакъв проблем  :P
Но не можеш да сравниш живота в къща сред природата с мръсните входове, съобразяването със съседи - кой ти думка отгоре, кой надул музиката, кой не спира да вдига скандали  :huh: УЖАС  *db*
Та ... това е мое мнение де  *THUMBS*

Ние никога не сме живели и не смятаме да живеем нито с техните нито с нашите.Живеем на квартира и то далече от едните и другите.Техните са в Смолян нашите в Плевен а ние живеем на квартира в Варна.Ама много мечтаем да живеем в собствено жилище.Дано това някой ден да стане.

gucci
пожелавам ви един ден и то скоро6ен да си имате собствено семейно гнездо :girl_wink:

По-добре сами на квартира отколкото със роднини в палат.Друго си е да сте си само двамата!
А дано скоро да имате собствен дом! *THUMBS*

При нас нещата стоят по същия начин-родителите и на двама ни живеят в Плевен,ние живеем на квартира във Варна.Ние също силно се надяваме някой ден да си имаме собствено жилище!

Ние с милото май сме големи щастливци, защото си имаме собствено жилище  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*!!!Благодарение на студентските бригадки от Англия се включихме в ново строителство и сега живеем в уширена гарсониера във ВТ!!!Е разбира се до преди време и ние бяхме по квартири, ама най-накрая успяхме да се устроим!!Малко ми е напечено в момента, защото освен сватбата се и обзавеждаме, но слава Богу се нанесохме вече и остнаха екстрите около апартамента *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Браво desito07  :bravo: :bravo: :bravo:
Наистина сте щастливци със собствено жилище! Благородно ви завиждам  :-# Дано и ние някой ден да можем да си купим   :[

Ние също не сме живяли с родителите си  =]. Плановете ни са да живеем още 2 - 3 години на квартира в София, докато завърша, а след това се надявам апартамента ни в Смолян вече да е готов  *blush* и обзаведен, за да се преместим там. А когато се прибираме в Смолян временно живеем при майка и татко, но то по-скоро е като на гости  [:}

Не знам още дали ще живеем на квартира в апартамент, или в къщата на милото на село, но едно е ясно: ще си бъдем самички!! Никакви възрастни да ни се бъркат!!  *THUMBS*

точно така  :bravo:

Ние пък май сме от щастливците, които си имат собствено жилище. Е то верно че е на негово име, но и аз не се натискам *blush*. Но пък въпреки че живеем в София а неговите родители са в Ст.Загора, моито в Разград - виждаме неговите кажи-речи през седмица, щото сестра му има дъщеричка и те идват да помагат. И на мен ми става много мъчно за нашите, защото примерно аз не съм ги виждала от Нова година, не че не съм свикнала (преди време бях на хиляди км. от тях :huh:) ама като знам че вече не ни дели граница и :girl_cray2:. Пък и ...., абе както и да е 8) *blush*. Но темата беше къде - ей на ние и сега си живеем отделно, и след подписа също :DANCE:.

Ох,само ако знаете с какво нетърпение очаквам този момент....да сме си самички!!! :girl_in_love:Сигурно е толкова хубаво!!! :loving:

ние живеем сами в малък етаж от къща, който е на татко
другия етаж е на други хора, но сме с отделни дворове и входове.
сега новата къща е на замазки и напредваме малко по малко.
в същия двор в Симеоново е, но ще имаме 1 етаж от 120 кв. м. само за нас.
трябва доста да се потрудим, за да стане добре.
евентуално до края на годината ще сме на някакъв етап за нанасяне. Така, че малко след сватбата

наистина е най-хубаво да се живее по-отделно,не може едно младо семейство да се съобразява с по-възрастните и обратно.трудно е  :\.браво на тези които има как да живеят отделно било то на и квартира,а на тези които са като мен не се тревожете,а се възползваите от момента да живеете с родителите си,защото те няма начин да не ви помогата нали =]

Ние също живеем сами и при това в собствено жилище  :[ От пролетта на 2005 започнахме един меко казано ремонт, като закупихме таванското помещение в кооперацията на родителите на любимия и над него пристроихме още един етаж  :curtsey: Всъщност свалихме целия покрив, задигнахме стените, изляхме нова плоча и направихме покрива отново. След малко повече от година нон-стоп работа по строежа успяхме да се изнесем и от август миналата година живеем заедно. Мезонетът, който се получи е с обща площ 119 кв.м. и нотариалният акт е на името на двамата - равноправни собственици сме  [:}
Най-хубавото от всичко за мен е това, че сме го направили сами - от тухлите до обзавеждането и настилките всичко сами сме решили какво да бъде  :loving: Ествествено, цената на това са 4 огромни заема, които ще изплащаме доста дълго време  =] Това обаче е инвестиция, която си заслужава  *THUMBS*
Не мога да не се похваля  :[ ето малко снимки  :curtsey:

аууууууу, страхотно е Ита!!!  :girl_in_love: Поздравления!!! Наистина си е заслужавало да се вземат тези заеми. Ефектът е поразителен  *THUMBS* :bravo:

ита,
ще даваш зъвети като започнем да обзавеждаме ;)

оо Ита изглежда доста добре и уютно и най-важното е 4е сте си го купили и направили сами4ки :bravo:
поздравявам ми

Благодаря ви  :flower: Пожелавам на всяка една от вас да има свой собствен дом възможно май-скоро  :good_luck: наистина усещането е страхотно  *THUMBS*

Станала съм специалист по обзавеждане, материали, технологии, настилки и сглобки. Можеш да разчиташ на мен, ще погагам с каквото мога  *YAHOO*

ок ще питам

Пишете само на кирилица!

Ита,честито и от мен,семейното ви гнезденце изглежда много уютно.
БРАВО на вас, *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*,а за заемите -млади сте ще се справите!!!

Ита страхотно е!Браво за семейното гнезденце.И най-важното както и другите казаха направили сте си го сами!

ИТА завиждам ти благородно :bravo:доста уютно изглежда

момичета искам да ви се похваля има шанс след сватбата да заживеем в собствено жилище.стискайте палци с кредита всичко да е ок и да си намерим хубаво жилище.направо ме е страх да си помисля че мечтаат ми може да се превърне във факт

ще стане, щом силно го искате *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

ще стане !!!!!!!! мечтите се сбъдват !!!! :) успех *THUMBS* *THUMBS*

чак сега отварям тази тема ... Ита, страхотно жилище!  :bravo:

ние почти от година живеем заедно, много е по-различно и по-хубаво, предвид, че преди това сме имали 6 годишна връзка като гаджета и всеки отделно
само дето сме под наем в гарсониера  :(
подредили сме си я и е уютно, но е мъничко, ако станем трима ... или ако собствениците решат да си го ползват  :womanfuy:
родителите ни живеят в големи апартаменти, но все пак държа да сме сами и да си имаме собствено семейство, иначе те ще си ни гледат

успех на всички в начинанието собствено жилище  *THUMBS*

аз си мечтая за една къщичка с двор  *INLOVE*

ние си имаме апартамент, но трябва да го ремонтираме, за сега живеем при свекъра и свекървата вече 3 година !! и след сватбата там ще живеем, тъй като ще правим основен ремонт ио разширяване и сигурно ще мине година !!!!!  :girl_cray2: :girl_cray2:

Ние имаме сравнително голям избор -2 големи апартамента (единият от които се строи сега ) и една гигантска чисто нова къща (родителите на бъдещият ми съпруг са доста заможни)
Проблемът е там,че аз искам мое си местенце ,било то и квартира...човек усеща нещо като свое ,когато му потече малко пот за него....а не така - на готово всичко!  :no:
Може и да ми се смеете ,ама ...  =]

Е, gucci, много се радвам за вас! Ще стискам палци да успеете да намерите апартамента на мечтите си.  *THUMBS*  @}->--

нашата сватба беше преди 10 дни а сега ни предстои да се преместим да живеем врата срещу врата с моите родители *THUMBS*за мен това е добре защото мама ще може да помага след време с бебчето,но на мъжа ми нещо :angry:не му се нрави-разбираемо е,но ще свикне ;)

Ей Ита и аз сега влизам в тази темичка. Страхотен уютен дом  :bravo:
Много ми хареса и допадна както си го направила! Браво от мен!

И аз като теб gucci, чакам кредита да бъде одобрен и да имаме и ние собствено жилище. Харесали сме го вече, но както се казва - на груб строеж. А и вътре колко работа ще ни чака... не смея да помисля но дано се справим и ние - милото е по в час от мен. Аз хич не мога да нагласям нещата. Знам какво ми харесва но дали ще пасне на мястото  *crazy* ... /по точно с размерите хич ме няма/

Ита и аз чак сега виждам вашето жилище!!!Поздравления!!! :bravo: Невероятно е!!! @}->--
Аз както вече писах преди ще трябва да почакам известно време,за да си бъдем самички с моето момче!!!А и двамата толкова го искаме :girl_in_love:Просто мечтаем за този момент!!!Но както казва моето мило..."Имай търпение!Хубавите неща стават бавно!!!" Дано да е прав!!! :girlsigh:
Успех на всички в подреждането на дамовете ви!!! @}->--

ние с моя годеник живеем заедно от около 2години в неговия апартамент,там ще си живеем и след сватбата,без родители.урааааааааааааааа :danceg:

Аз малко късно виждам тази темчка!!! :[ ю
Но ние и преди сватбата, събрахме се около година и половина пред да решим да се женим, и след сватбата си живеем самички в апартамента на милото!!! :dance: :CHEERS: :girl_in_love: Няма радители и това е най-хубавото!!! *THUMBS* :DANCE: :bravo: *YAHOO*

Тази тема е много интересна,жалко,че чак сега я виждам.
Ние с бъдещият ми мъж вече 10 г живеем у нас,почти сме самички,защото аз имам
баща на 80г(да е жив и здрав още толкова) и не мога да го оставя сам,а пък имам и друг апартамент,но този ние достатъчен 120кв.Не си пречим,а и татко не е дементен или да неможе да се справя сам,но все пак е достатъчно възрастен за да стои сам.
Майка ми беше на 60г. и почина преди 2 год за 3 минути.
Баща ми е лекар и нищо не можа да направи,но всеки си има земен път който все някога свършва.
Извинявайте,че се отплеснах,ама това.........
Та след сватбата пак ще си живеем у нас(надявам се на едно апартаментче на морето от татко,но......)

Ние живеем със свекървата. Засега не е проблем.
Тя е миличка и се разбираме. Ама то е в началото, ще видим после как ще е. Не, че нямаше да ни е по-добре самички ама...и така не се оплакваме, важното е да сме си заедно с милото.

Интересна тема , чак сега я виждам. Ами ние сме самички в апартамента на баща ми, защотот той постоянно работи някъде в чужбина. Идва си за година и пак го изпращат някъде. Иначе има и свободен апартамент - на майка ми. Но за сега сме при баща ми, който спомена ,че след 2 годии като се прибере в България иска да купи двустаен , за да се премести той да живее там, тъй като не било здравословно да живеем две семейства в един апартамент. Но ние е милото смятаме да се местим Щатите , така че този проблем ще отпадне. Там смятаме да си вземем под наем къща и после след някоя друга година да си построим. Моя мъж цял живот с е занимавал със строителство и един ден ми каза ,че иска да построи за мен къща. това беше още преди да ми предложи да се омъжа за него  :laugh: :girl_in_love: малко  :offtopic:, ама админите д аме извинят  :) . Та стсикайте палци момичета да успеем да сбъднем тази наша мечта.

Мила Мири, дано реализирате мечтата си по-бързо,отколкото сте очаквали! Чудесно е, когато хората имат смелостта да правят планове.
Ние пък ще имаме апартамент за нас, в който живее дядото на милото-да е жив и здрав /обожавам го като започне да пее македонски песни ;)/! А сега сме си наели апартамент.
Предполагам, че след сватбата ще започнем да обмисляме варианти за купуване на собствен апартамент "на зелено",защото милото в тази сфера работи и има познати-поне не е много рисково така. А този на дядото ни се струва малък /предвид деца един ден,дай боже/...но не му е времето сега на този въпрос все пак. :\

честно да ви кажа, момичета, аз съм леко против живеенето в наследствено жилище подарено от родителите, по-добре всичко да си купуваме сами, че да ни е мирна главата!!!! особено като чуя някое изказване от свекърва:"снахата си обу чехличките и влезе наготово" и направо  }:-> това е трудно осъществимо и все пак не е невъзможно!!!! та без да се отплесвам да кажа, колко много се радвам и стискам палци в края на ноември да се нанесем в новия ни дом!!! :DANCE: нищо че на първо време единствените ни мебели ще бъдат спалня и компютър!!!! самата тръпка да знаеш, че сте си го постигнали сами си струва да се изпита!!!! пожелавам го на всички ви!!!!! :girl_in_love:

При нас нещата седят така- и двамата бяхме студенти в Пловдив след като завършихме решихме да останем  да живеем тук в Пловдив ( и двамата сме от  от северна България ,но не ни се връщаше там  аз от Велико Търново той от Плевен) и сега след сватбата  искаме да си купим наше жилище и се надявам скоро да стане ,защото на квартира не си е работа да живееш,поне като ще даваш някакви пари да са на банката и да знаеш че един ден това ще е твое

fanimira, точно така е- не ми се ще да чувам, че са ми дали дом. Аз така като чуя, че някой ми е дал, направоо... }:-> Не ми е приятно!Не, че е казано нещо досега,ама..хората се изпускат рано или късно. И съм напълно съгласна с Маги /ако става въпрос за по-голям град с по-високи наеми,иначе не мога да коментирам/- все тая дали ще даваш 250лв. за наем или 300 за собствения си дом като вноска по кредит! Даже не е все тая, защото в първия случай си зависим- от скок на наеми, от продажба на жилището и всякакви такива-невъзможност за ремонт...

Ние засега живеем в техния апартамент,но няма да оставя така тази работа.Винаги съм искала собствн дом,да ми е подреден по мой вкус аз да се разпореждам в него ,а не 10 обитателя :mad_girl:така си е кажете и вие какво мислите по този въпрос.Да си самостоятелен е много по-трудно,но поне ти е мирна главата *THUMBS*

милото тегли заем преди 3 години и техните също и от тогава те си живеят в дръг апартамен а милото и брат му в отделен!сега след сватбата ще се нанеса окончателно(не че и сега не живея тук) в този апартамент и на пролет ще си правим ремонт

jasmine, ние живяхме с техните 3 месеца и се изнесохме по бързата процедура.
От опит ти казвам - 10 000 пъти е по-добре да сте само двамата. Във всяко отношение.
Изобщо не се съмнявай в това. Отстоявай си самостоятелността!  *THUMBS*

Несъмнено най-добре е да си живеем отделно от родителите!!!Дори и самите те го казват...Просто,колкото и да се разбираш с тях/независимо дали родителите на момчето или на момичето/ в един момент различията в разбиранията се появяват и тогава......винаги има някой недоволен!!! *crazy*

Ох, чак ми става тъжно като си помисля. Обикновено хората се женят и си живетя щастливо някъде, а ни ще се оженим и всеки в града си  :'( Ама така е с тая Армия.
Иначе ние си живеем заедно и определено няма да е със свекърите или при нашите. Младо и старо на едно място не става - две домакини в една къща са много според мен, а и както казах различните поколения под един покрив ....  8P най-много да си развалим хубавите отношения  :laugh:

Напълно съм съгласна  с Вероника. Всяко семейство трябва да си има свой дом. Аз живея при милото, в неговия апартамент.

Ние откакто се познаваме (вече 3 години) си живеем в 2 къщи-ту аз спя в тях,ту милото идва на гости вкъщи. Но сега си правим наше любовно гнезденце,което дано е готово до сватбата!!!Нямам търпение и съм много щастлива!!! :butterfly:

И аз съм на мнението, че младите трябва да живеят отделно.Ние с милото ще живеем в неговата къща сами. :danceg:

"По-добре в една стаичка и скромно, отколкото да се съобразяваш с някой" Ето това ми казаха и мисля че е много правилно - ако ще и една стая да е ще я направя най-хубавата стая, но това ще е мястото където си живеем двамата и никой не се бърка.
В момента живеем под наем, опитваме се да обзаведем етажа на милото в родния ни град, но както се шегуваме това ще е "вилата". Дано след някоя и друга годинка като паднат цените на имотите да можем да си вземем нещо хубаво  :girlsigh:

Интересна е тази темичка и незнам защо съм я пропуснала.  След сватбата, а и малко от преди това  живеем в апартамента на милото /техните го купиха, а нашите го обзаведоха/...двамата се ширим на 90 кв.  *db* и малко трудно се поддържа, но...
Мислим след време да продадем апартамента, в който в момента живеем и да си купим ново строителство. И това ще стане... най-хубавото е, че си живеем сами и никой не ни се бърка! Аз също съм на принципа, че младите трябва да живеят самостоятелно...

Ние в момента живеем в един апартамент с майка му. Така ще е и след сватбата, докато тя не се пенсионира и не се върне в провинцията.
Аз също много искам да си живеем самички, но засега няма как да стане  :(

Ние си живеем заедно от точно година време и си пасваме идеално  *THUMBS* Без много да си обясняваме кой какво обича да прави и да не прави .... още от самото начало на съжителството ни много бързо си свикнахме и си напаснахме и навиците и бързичко си създадохме и наши общи такива ;) и в чистенето и в готвенето и във всичко, което си правим удома  :girl_wink:
За мен/нас това си е най-добрия вариант - самостоятелни :) Сега живеем под наем, но скоро ще се пренесем и в нашата си бърлога, която ще си направим по наш вкус и усет  *YAHOO* а най-хубавото е, че и тук желанията ни се припокриват и нямаме големи различия при избора на мебели, цветове, подредба .... абе родени сме си ние едни за друг  ;)  :love_together: :-*

ние в момента си живеем под наем във Франция от 7 години и половина и след сватбата малко ще продължим. Иначе си купихме нов апартамент в София и когато се върнем смятаме да сме там. Или в Стара Загота, където милото има апартамент. И на двете места ще има ремонти и т.н...нямам търпение да се занимавам с такива работи

Не е толкова приятно колкото изглежда. В началото и аз се бях ентусиазирала като купихме апартамента, но толкова неща трябваше да се свършат, че накрая вече ми писна. Доста нерви и време вложихме в жилището, но поне крайния резултат си заслужаваше :)

 :funny: :laugh: *ROFL* :sarcastic: :funny: :laugh: *ROFL* :sarcastic:

 Ние след сватбата живяхме при свекитата 1 година ,а сега сме при прабаба ми. :grandma: Живот и здраве след някоя друга година ще сме сами  :twohearts:

За съжаление  :girl_cray2:ние сега живеем при нашите.Преди време бяхме ту в нас ту в тях, но после майка ми замина в чужбина и ние отидохме при татко(ние мн.се разбираме с него), после и татко замина и ние останахме сами и беше малко като изпитание и тогава разбрахме че сме един за друг и ще се разбираме чудесно(не че преди това не се разбирахме).Сега татко пак си е в къщи и ние продължаваме да сме там, но след сватбата, най-вероятно ще живеем сами.

Ние след сватбата ще живеем в Англия.. :(Милото работи там и му се иска да понаправи малко парички та тогава да се върнем..Иначе живее в къща,която е много симпатична,харесва ми,а и е сам...Незнам само дали ще свикна там,лесно ли ще ми е..като ходих при него беше супер,изкарах си страхотно..по цял ден обикаляхме със сестра му по магазините и въобще не съм скучала,но рано или късно това ще ми омръзне и ще се чудя какво да правя по цял ден..той не иска да работя,но ще трябва да измисля нещо,за да ми минава времето :)

здр и аз сам против да живеем с някои от родителите,ама пак стия жилищи кредити направо е ужас....и жилища  са талкова скапи че може барзо да се примирим да поживеем с някои от родителите докато се оправи малко положението в балгария

Здравейте :) Споделям мнението на повечето от вас, че е по-добре младото семейство да живее отделно. Относно това дали двойката сама ще си вземе жилище с кредит например или родителите ще помагат с нещо готово ... ако има възможност, защо да не се ползва жилище, дадено от родителите? Все пак родителите правят всичко това за децата си. Както има една приказка "Никой не може да си вземе богатствата в гроба" - остава за децата. Иначе ние сме студенти и двамата, така че живеем в семейно общежитие. Моето семейство е далеч в България, а неговото е на около 700-800 километра. Няма опасност да си пречим  ;)

А пък ние ще си живеем в квартирата,докато си ни построят блока.
Честно ви казвам,вече нямам търпение да си направим както си искаме,защото ще си е НАШ *YAHOO*

Ние ще живеем на горният етаж, точно над свекито. Супер е хем сме близо, хем сме отделени  *THUMBS*

ние живеем заедно в неговия апартамент вече 2 години и малко. Сами сме и това е най-важното. След сватбата пак ще си живеем тук. :)

Ние живеем вече три години в моя апартамент самички - не мога да скрия, че ни е супер!
Другия месец започваме строеж на къща и се надявам до есента да е готова и да живеем там!

Ние за сега живеем с нашите-по точно с баща ми, майка ми я няма, но ще си дойде скоро, но след сватбата те няй-вероятно ще заминат и ще останем сами-той апартамента си е мой, ще супер да живеем сами-преди бяхме и се разбирахме чудесно, не че сега не се разбираме. *db*

ще живеем самички в Лондон, той ще дойде при мен  *INLOVE* докато си стъпим на краката ще живеем под наем в нещо мъничко, но после имаме намерение да изплащаме къща на Острова.

Винаги сме били против да живеем при някой от родителите ни. Дори сме обсъждали варианта да живеем на квартира, но не и със "старите". Не мисля, че е добре за едно младо семейство да е под опеката и влиянието на майки, свекита и т.н. Моето свекровище не е лошо, напротив, мн. ме обича и се радва, че сме заедно, но аз съм доста независим човек и не мога дори и за миг да си помисля да имаме едно домакинство с нея  8P

Ние повече от 2 години си живеем в собствено жилище, и ще си останем в него и след сватбата :)

Ние сега живеем при родителите на приятеля ми, за жалост ... колкото и да се разбираме с тях, и двамата искаме да сме си сами, надявам се скоро след сватбата да се отделим в наше си жилище.

Ние си живеем сами и ще продължим да си живеем на същото място.

Ние след сватбата живяхме 11 месеца при свекитата после се преместихме при прабаба ми и така до днес.  :resent:

Където и сега - в НАШИЯ АПАРТАМЕНТ!!! :love_together:

ние  живеем "врата срещу врата" с техните( както в сериала " Всички обичат Реймънд") , а маика ми  е ма 5 мин пеша от новата ми кйща . само се надявам със родителите му и брат му да се разбираме както до сега :girl_wink:

При нас пък е много, много сложно и усукано. Всъщност, изобщо не е сложно. Един човек прави всичко да е сложно, и това, колкото и да ми е тежко, трябва да призная, че е милото. Той е като залепнал за техните. Изобщо, как стана така, как се насадих в тая каша, сама не знам. Първо, когато се запознахме, техните таман се пенсионираха и отидоха в страхотната им супер модерна и луксозна къща в едно пернишко село. Обаче.. има-няма няколко месеца, хоп, върнаха си се в София. То там е една мътна и кървава, една огромна къща е строена като чифлик, като семейно имение, там са едни разделяни и събирани апартаменти, пък коя плоча на кой брат била и така нататъка, но равносметката е, че щом техните разбраха, че може би има нещо сериозно, окупираха жилището. Не искат да ходят в къщата на село, но не ни я дават, все ужким ей сега от другата седмица ще разделят апартамента, ама тая друга седмица все не идва..

Аз имам 3ма живи роднини и 2 големи апартамента. Баба ми изяви желание да се пренесе при нашите, но милото заяви категорично, че не искал да ходи в онзи апартамент, защото нямало къде да паркира, забележете. И така мина време и баба ми забрави, че е искала да се мести, мина й мерака, в един вид.

Снощи свекито ми каза, че била освободила място в НЕЙНИЯ гардероб за моите неща  :'( Олеле, Божке, тези хора са се побъркали.. Милото иска аз да живея с майка му и нищо друго не иска да чуе. Честно казано, това е нещо, което супер много ми тежи. Ако е имало нещо, за което съм се съмнявала в светлото ни бъдеще, то това е било този проблем. По едно време дори мислех да разваля годежа, честно ви казвам. Но после се замислих, че животът е постоянна борба и всеки се бори за любовта си. Затова ще се опитам до сватбата да измисля някоя хитрина да убедя милото да пусне полата на мама.

 BASTET  :girl_impossible: ситуацията наистина не е много розова. А сега къде живеете?
Твърдо съм убедена, че най-добре е да живеете самостоятелно.

Живеем разделени. Защото аз не искам да живея при свекърите. А той прави едно нещо, с което обикновено ме побеждава. Не прави нищо. Казва добре и оставя нещата както са докато не клекна и не се предам. Заяви категорично - няма да живея в твоя апартамент, не съм съгласен и да плащаме наем. Не знам какво ще правим след сватбата. Дано измисля нещо за предстоящата половин година. Не мога да се откажа заради това от човека, когото обичам и съм чакала цял живот. Трябва да се правят компромиси. Но как..

Точно- трябва да се правят компромиси и от двете страни, не само от теб. Надявам се да промени мнението си до сватбата и да измислите нещо, което устройва и двама ви.  :)

BASTET хич не ти е лесно, припомняш ми един момент от нашия съвместен живот.
Миналата година лятото, на милото брат му замина да раоти в Испания с мисълта никога вече да не се върне в БГ, майка му е вдовица и ние логично трябваше да се пренесем да живеем при нея, че жилището ни в момента е много малко.Само че аз казах не!Първото което е познавам брат му добре и знаех, че няма да издържи дълго там и ще се прибере(познах), второто аз живея от почти 10 г. сама(без родители около мен) и няма тепърва да свиквам с майка му.Бяхме стигнали до там да се разделим.Имай в предвид, че нашата връзка е доста дълга 10г. и подлагана на какво ли не.Накрая не се пренесохме.Брат му се прибра, а в един момент в тях живееше и баба му  *crazy*
Моето Не се основаваше на това, че в първите 12г. от живота ми ние живяхме с бябя и дядо, много ги обичам, но направиха живота на майка и татко отвратителен.Те разбраха какво е да са семейство едва когато се изнесохме.
Стискам ти палци да се разберете @}->--

преди и след живеем при свекърва ми. Надявам се не още дълго време усилено си търсим жилище- САМО ЗА НАС...  =]

BASTET, наистина трябва да се правят компромиси, както казваш. Дано и годеникът ти направи компромис. Пожелавам ти късмет и положително развитие на ситуацията.

Ние живеем на квартира, сами. Има си своите плюсове и минуси, но толкова свикнах да сме само двамата. Дори, когато се наложи да остана за малко сама в квартирата и майка ми дойде при мен за няколко дни, се чувствах странно.

Ние живяхме първо на квартира сами, а сега в наше си жилище и съм супер доволна,че няма друг около нас. Аз моята майка не мога да изтрая, а да не говорим за негова. Абсурд! Всеки си има свой ред в къщи и когато домакините станат две според мен няма начин да са щастливи и двете.
Вярно е, че всеки трябва да прави компромиси на определен етап, обаче и това си има граници. BASTET сигурно много обичаш годеника си, но все пак си помисли за далечното бъдеще. Готова ли си на толкова много компромиси? Все пак ти пожелавам скорошна и положителна развръзка! Успех!  :good_luck:

Има и нещо друго. Мисля, че е добре да поживеете заедно малко, дори месец, преди сватбата.
Според мен годеника ти трябва да осъзнае, че е на път да създаде Свое семейство, отделно от неговото и твоето. Успех!

Наталия, и аз така мисля! Ми че то и аз не съм осъзнала, че ще правя мое семейство.. на мене да не ми е по-лесно случайно..  Ох, това е такъв барутен погреб, дето го копаме и двамцата..

Ох момичета.. благодаря ви за подкрепата, за окуражаващите думи. Това ме гнети от много време. Но ме беше страх да го споделя. Страх ме беше да не кажете че съм капризна и разглезена, че се чудя за какво да си създам проблеми. Но виждам, че и за много други от вас собственото жилище е очевидна необходимост. Вижте, нямаше да се притеснявам, ако ми се налага да поживеем с нечии родители. Притеснява ме, че за милото необходимостта да сме сами не е самоочевидна. Да не кажа и по-силна дума - че не ще и да чуе за нещо подобно. Това може би издава някакви по-дълбоки разногласия във възгледите ни. А не е да не сме го обсъждали. Знам, че не го прави от проклетия или инат. Той не разбира защо аз искам да живея сама, колкото и абсурдно да звучи. Боже, дано да имам сили, да не става нищо от това, от което се страхувам и любовта и здравия разум да победят накрая..

Мила съгласна съм с Наталия твоята работа е много дебела

Ние преди да решим изобщо, че ще се женим си купихме апартамент.  =]Може да ви звучи странно, но преценихме, че няма смисъл да плащаме два наема на квартира, който се оказа повече от вноската за апртамент. Така, купихме си жилище (родителите ни са от други градове), понаправихме ремонт и чак тогава решихме да се женим. По-точно започнахме да се замисляме, че времето лети и че искаме да си имаме детенце :) Та живеем отделно и далеч от родителите ни и така ги обичаме повече :) :P BASTET, прави са момичетата като казват, че компромисите се правят и от двте страни :hmmm: Може би трябва да настояваш и държиш повече на мнението си  и да покажеш на твоето слънце, че след като сте решили да създавате семейство трябва да се съобразявате с желанието на другия и да взимате решенията заедно, а не той да реши че ще живеете при майка му и ти трябва да си съгласна.. Извинявам се ако ти звуча малко грубо, но аз лично така ги виждам нещата.. :[ =] Мъжът, както го научиш от началото така ще се държи винаги. За това отсега трябва да остояваш позициите си. Надявам се скоро да измислиш някоя "хитринка" ;), която да ви помогне да вземете единодушно решение по проблема. Успех!  *THUMBS*И да си много щастлива в съвместния живот с твоя любим мъж! @}->--

Преди два дена ходихме с милото да видя апартаментчето, където ще живеем. В близост до родителите на милото е, на два етажа над тях, но е отделно. И е.. точно за каквото съм си мечтала - мансарда, със скосен покрив, тераска, която лесно ще обезопася за котката ми, сладурски прозорци.. абе направо мечта!

Хора, на Коледа стават чудеса, да знаете..  *YAHOO* Има бая ремонт да се прави, но съм толкова ентусиазирана, че направо ще захвърча от радост.

BASTET поздравления! Страхотно е това за апартамента! Близо е наистина, но пък е отделно, което е и най-важното. Ти не каза как се стигна до това решение в крайна смета?

 :bravo: BASTET! Радвам се, че нещата се развиват, както си си представяла, че и по-добре  ;) Стягайте се за ремонта и дано скоро се похвалиш с желания резултат.

 *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
BASTET,  много се радвам за апартамента-мечта, който сте намерили! :bravo: *YAHOO* Вярно е, че по коледа стават чудеса! А за ремонта - не го мисли :) Ние в нашия живеем вече две години и половина, но още колко има да се ремонтира...Ама полека-лека, ще стане  *THUMBS* Нали ще сте си заедно само двамата - от това по-хубаво няма! *YAHOO* Поздравления за решението! @}->--

Ами миличка, и аз не разбрах. За мен е чудо някакво. Абе истината е, че нямам никаква заслуга. Ако бях измислила нещо, ако бях казала или направила нещо, щях да го споделя, с надеждата да е от полза на някоя друга кандидат-снаха, изпаднала в подобна беда. Според мен има 2 варианта:
1. Свекърите са преосмислили приоритетите си и са решили че може би не държат чак толкова да им живея в къщата
или
2. Приятели на милото, които той е пожелал да послуша, демек "значимите други", както се казва по научно му, са му вляли здрав разум.

Третият вариант е да е развил внезапно телепатични умения, но ние знаем добре, че мъжете са оперирани от чувствителност към намеци, така че не ми се вярва въздишките ми да са оказали някакво влияние. Още не смея да се зарадвам - като не съм си го извоювала аз, не мога да се отпусна и ми е свита душата.

Мила, не си свивай душата, а се радвай. Няма значение как и защо, важното е, че се е получило! За ремонтите - не се притеснявай - в един дом винаги има какво да се ремонтира. Важното е да се чувствате добре в дома си и да се радвате да се прибирате в къщи.

Ние живеем и може би ще продължим да живеем у тях.Това е  една голяма къща,като 2 апартамента.И понякога мога и цял ден да не виждам техните.Но по принцип все ходи м да вечеряме с тях.Което не е толкова лошо ако отвреме навреме си оставахме на нашия етаж,защото много ми се иска да сме самостоятелни.Надявам се лека полека да се получи и да не го възприемат като неуважение от наша страна.

ами за сега сме си на квартира, но искрено се надявам скоро да си завършим жилището, което си е само за нас двамата и да се преместим там  :love_together:

Ние на Бъдни вечер се преместихме и сега си живеем самички. Не е лошо, но понякога е доста скучно и тихо вкъщи. :( :( :( :'( :'( :'(

ние живеем на квартира, и тепърва  ще мислим за нещо наше

Няма нищо по-хубаво от това да сте самостоятелни!Радвайте се един на друг. ;)

Решихме този въпрос, преди да сме се подписали, защото става по-лесно с изтеглянето на кредита. Вече имаме собствено жилище, почти сме го обзавели.  Е не е последна мода, но нали е наше

Ние живеем в къщата на моите родители, но те са на втория етаж, а ние сме на третия. Етажа ни още не е напълно завършен, но до края на годината живот и здраве ще го завършим и ще станем напълно самостоятелни. Аз съм много доволна, защото хем сме отделно, в наш дом, в който всичко е както ние искаме, хем мама и тати са ни наблизо и могат да ни помагат за всичко  :)

По- хубаво от това няма *THUMBS*!!! Родителите ти винаги ще са насреща за каквото и да било и винаги ще има на кого да разчитате, когато сте на почивка, или просто се решили да излезете някъде. Малко ти завиждам!!! :) :) :)

Ние също живяхме самостоятелно в апартамента на моя приятел близо година, но поради стечение на обстоятелствата сестрата на милото живее сега с нас. Все повече се насочваме към търсене на наш апартамент.
Tani4ka_, това наистина е чудесно.
При нас този вариант отпада, но при нас хубавото е, че и двамата сме от един град (родителите и на двамата са на близо) и сме решили и там да останем да живеем - Велико Търново.  :P

tera4, исках да те попитам какво имаш предвид за по лесно изтегляне на кредита..?

където и досега - у дома  :girl_wink:

Ние и сега живеем отделно в наш си апартамент в жк Лагера (остават само още 13 години ипотека :P). Моите родители са в провинцията, но не много далеч, а неговите са от София, но живеят в Дружба, т.е. на другия край на града. Виждаме се веднъж седмично и така не си досаждаме взаимно, нито пък си пречим.

Ние си живеем самички  :girl_wink:
В наш апартамент,мъничък,но наш  *INLOVE*

Ох момичета завиждам ви искрено и благородно  @}->--
Ние с милото сега живеем с нашите и след сватбата пак ще е така. Най-лошото, е че не виждам никакъв шанс за промяна в близко, пък и далечно бъдеще.  :'(  :'( Мойте родители са супер, много ни помагат, но уви искам да сме отделно. Успех на всички  :flower:

И ние сме на квартира и май ще си остане така и занапред :'(. Изобщо не ми харесва, вече ми писна по квартири, но нямаме избор. Съвсем друго е като си е твое жилището и можеш да си купуваш каквото ти е необходимо без да се притесняваш, че един ден трябва да се изнасяш и всичкото това да го мъкнеш на някъде. Преди мислехме за кредит, но вече и това не е осъществимо. Дано се оправят нещата, защото искаме и дете да имаме, а така не става :(.

Ние сме на квартира засега, защото живеем и работим в друг град / не при семействата ни/, но слава богу до няколко месеца ще завършим и апартамента /подарък от баща ми - иначе шанса ние с милото да си купим е по-малък и от нула/, че ми писна всяка година нова квартира  :angry: А иначе като се прибираме в родния град /тъй като там нямаме собствено жилище/ ще спим ту при едното семейство, ту при другото /хем да има мира-и да не се сърдят  ;) /

Ние сме от Пазарджик и двамата, но живеем в София. Надявам се лятото преди още да сме женени да се нанесем в новия ни апартамент, а иначе в Пазарджик ще сме на гости у свекито. Ще сме в стаята на бъдещия ми съпруг. Ех, не остана след 1 месец (на 25. 04 е годежът) вече ще спя у тях :)

Ние ще живеем при милото

Ние от преди сватбата още живеем в моята квартира.

От 10 гидини си живеем заедно и ОТДЕЛНО. :bravo:

Все едно аз съм го написала това :)

Ей момичета я по бодро, Bademka, ¤ Enigma ¤,Kami_Al и аз допреди две години не съм си представяла, че ще имам собствено жилище, беше ми като мираж (и като фикс идея  :[) ама ето че нещата се получават, трябва да вярвате и да следвате мечтите си и нещата ще се наредят  *THUMBS* все пак не сте на по 100 години  :girl_wink:
Ние живеем сами, и съм много доволна от този факт, не ни се получава две(вече три) поколения на едно място  :girl_wink:

Оп и аз да кажа, и да поосвежим малко темата  :P
Ние си живеем отделно, в малко жилище, живот и здраве след сватбата-пак тук, самички си е най-добре, ако има човек този късмет и възможност, разбира се. :moto:

ние живеем в съмостоятелно жилище..двустайно, но сме сами. Надявам се след сватбата да ни го подарят и да си е наше!

Ние живеем в дома на родителите ми ,чувстваме се отлично,понеже жилището е голяо и има достатъчно място,но от лятото сме почнали основен ремонт на нашето бъдещо семейно жилище,което ни е подарък  *YAHOO* Имаме още доста работа по апартамента,но се надяваме ,че за сватбата ни ще стане готов и ще се нанесем  :girl_wink:

Ние ще живеем сами в апартамента на мъжа ми, докато нямаме деца. После ще се преместим в мое жилище, което е по- голямо. Много обичаме родителите си, но държим да сме отделени от тях, за да нямаме конфликти, които са неизбежни при съжителство на две различни поколения.

Ще живеем където и сега - в апартамента ни. Когато ми предложи, държах да поживеем годинка, годинка и нещо заедно за да посвикнем и да знаем, че си пасваме и като съжителство.

ще живеем където и сега - в един апартамент под наем...пък по нататък живот и здраве се надяваме да си имаме и наше собствено жилище :)

И ние така. По-добре е отколкото при родителите. Живот и здраве ще имаме и ние свое жилище, обзаведено по наш вкус някой ден.

Ние живеем в една гарсониерка, собственост на нашите. Поне сме сами. Иначе вече ни е тясна, та не си представям как ще се множим тук, но още нямаме смелост за ипотека.

И ние както до сега ще си живеем в апартамент, който е на родителите му. Не е хич голям, но поне не плащаме наем, а и е нов и на центъра и най-важното сме си сами  *YAHOO* Но като имаме дете ще мислим за нещо по-голямо. Хич не ми се иска да теглим кредит; при нашите , тъй като е вила, има място, но ние искаме отделно. Иначе има и някакъв шанс да ни подарят родителите др. апаратамент, но ще видим... за сега съм доволна на това, което имаме и не искам да съм алчна  :)

Имаме си самостоятелно жилище, започваме и да строим собствена къща в един от кварталите на Бургас.

Ще продължим да живеем отново където и сега - в апартамента на годеника ми. Аз също имам апартамент, но той е необитаван - ще остане за детето ни, живот и здраве.

Където и до сега - в апартамента ни. Но  някой ден искаме къща  :girl_wink:

Няма по-хубаво от това едно младо семейство да живее самостоятелно, но, когато това не е възможно - няма как:) - ще живеем при свекъра и свекървата. Разбираме се, но, ако дойде момент, в който правенето на компромиси мине всяка граница -ще намерим начин да не сме там, надявам се. Относно кредит - много е рисковано-но кое ли не е в този живот. Ако мислим само така - няма да имаме никога.  :\

darina1980, имам доста приятелки, които използваха сумата от сватбата за първоначална вноска на жилищен кредит. Останалата част от кредита ще си изплащат 10-15 години, но няма как. По-добре е отколкото под наем.

В тези времена не всеки може да събере значителна сума от сватбата. Ако успее добре би било наистина парите да се използват за жилище.

Ммм, аз имам друго мнение по въпроса. Ако сватбата ми излезе 10 000 лв. за около 90 души (защото това е средната сума май). Повечето млади дават по 50 лв., т.е. разчитаме на роднини и родители. И да предположим, че съберем 10 000-15 000лв, то до никъде няма да ни стигнат за апартамент във Варна или само за първата вноска. А след това? А обзавеждането? И кредит за 15-20 г, а дори и 2ит5 г. Предпочитам парите да ги вложа в бизнес, от който да се изкарат за апартамент:):)Много смело:)И в двете има риск, но такъв е живота:)

И ние сме под наем, а част от парите от сватбата (+допълнителни вноски всеки месец от заплатата) отиват в депозит с лихва и чакат да се превърнат в нов апартамент :) Междувременно се надяваме да продадем и един апартамент, за да може да се ускорят нещата :)
За следващите 2-3г обаче си оставаме на квартира...

Сега сме в мой апартамент. Свекърите искат да ни купят доста по-голям апартамент (не че имаме нужда, защото ще стои наполовина празен  =]), ако успеят преди сватбата, за да се нанесем там за големия ден. Иначе, ако не, до края на тази година.
Ние живяхме 2 години с тях и мога да кажа, че нямахме никакви проблеми. Въпреки това оделно си се чувстваме най-добре.

Май сме от малкото, живеещи при родители и им харесва  :)
Ние сме при моите родители и се разбираме много добре. Имаме и наш апартамент, но така преценихме, помагаме си много и имаме време поне малко един за друг. Мъжът ми се разбира дори по-добре с нашите от мен, а и те с него. Общо взето сме адаптивни, и сами ни е добре, и не сами пак.  :)

Ние от почти една година живеем сами, в апартамента на годеника ми :)

Напоследък се замисляме за покупка на по голямо жилище...то вече си имаме едно ама не стига за голямо домочадие  :(

Ние сме си на квартира и засега там ще си и останем

Ще живеем във моят апартамент,който съм обзавела отпреди, а апартамента на мъжа ми сме го дали под наем и го пазим някой ден живот и здраве за детето ни.

Сега живеем в наш апартамент, даже още го обзавеждаме, заживяхме тук като се запознахме (2-3 месеца след това, но иначе винаги идвахме тук), беше купен на замаска, имаше един ламинат. В началото нямахме врати и какви куриози имаме по случая.... хаххаха. И малко по малко за 1 година го обзаведохме. За нас двамата е идеален - двустаен е, баня, антре и дрешник към 7-8 квадрата (там е голям гардероб, пералнята и сушилнята). Но за в бъдеще ще е малък, затова се заемаме със строеж на къща, мястото на което ще я строим вече е факт. Сега започваме с документи, проекти... а и е свързано с много пари, така че няма да стане всичко накуп, но няма значение, важното е че ще стане рано или късно!

Където и досега. Живеем сами, в неговото жилище.

Ще живеем, където живеем и сега. Надявам се един ден да си имаме и наш апартамент.

Ние с милото живеем от 4 години заедно в наш апртамент. Та след сватбата ще сме си пак там.  ;)

Където и сега - в нашият апартамент. Само планираме малко подобрения :)

и ние така :)

Ами където сме живеели и до сега. Имаме си апартамент, който не е обзаведен напълно - само две от стаите. Но сега смятаме да започваме да оправяме и обзавеждаме и другите две стаи, за да може после да ни е по - лесно евентуално като замислим за бебе.