Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте,
моята сватба е скоро и досега мога да кажа че ми е донесла само проблеми. Не знам дали ще съм красива на определения ден, но определено ще съм минала покрай приятните емоции около подготовката. Родителите на половинката първо ме накараха да си сменя датата така както на тях им е удобно, защото края на месец май щяло да е студено. След това щедро предложиха да попитат собствените си кумове от наше име дали не искат  да ни бъдат и на нас, защото таква била традицията. Ние вече си бяхме избрали приятели за кумове, но защо не били семейство!? След това имаше въпроси защо ресторантчето не е в София (аз не съм от София, а от Перник и намерихме много уютно ресторантче с приемливи цени). След това защо е евтино, да не сме си избрали някакъв стол! След това казаха на приятеля ми, че обикалят да му изберат костюм (без него!), и че не било важно костюмът да отива на роклята, защото на бяло отивало всичко! Той ми предложи декември миналата година, а те така и не се обадиха да говорят с моите родители за каквото и да било. Средата на април поискаха домашния ни телефон, но и до ден днешен не са се обадили. Моят баща за да не остане по - назад в претенциите каза, че няма да дойде на подписването, ако е в София. Изобщо сватбата до момента се оказа някакъв кошмар в който без да искам се забърках и няма никакви приятни емоции в цялата работа. Нищо не е както бих искала да бъде! Някой имал ли е подобни проблеми и може ли даде съвет? Вече съм ужасно изнервена от всичко! javascript:void(0); cray javascript:void(0);cray javascript:void(0); cray

Съжалявам, че един толкова хубав момент е опорочен от това просташко държание. Извинявай за думата, но отстрани изглежда точно така. Според мен е време да си поговориш с бъдещия си съпруг, защото това ще продължава и след сватбата и тогава май ще минеш в темата за свекървите. Седнете и си поговорете кое как трябва да бъде според вас, а не според родителите ви. Много е трудно друг да ти даде съвет. Ако имате време до сватбата, заминете някъде само двамата с половинката и си починете от мисли за самата подготовка. А относно изказването на баща ти - кажи му само едно: Има булки, които живота си дават техните бащи да са до тях в този ден, но не могат защото смъртта не прощава. Извини ме, ако съм била рязка, не е с цел да те обиждам. Но аз съм една "бивша" булка, която не успя да сподели хубавия момент с баща си.

Според мен поговори с приятеля си и ако и двамата сте на мнение че прекалявам седнете и поговорете с родителите ви и настоявайте че това е вашия ден.Те трябва да разберат че Вие определяте нещата за този ден.Бъдете твърди и заедно отстоявайте позициите си.Е разбира се ще има и моменти в които за нещо ще трябва да отстъпите няма начин.Искам да ти питам кой ще плаща сватбата.А вярвай ми колкото и баща ти да се цупи няма да пропусне този ден.Просто е решил и той да капризничи.А свекъра и свекървата трябва да си знаят мястото щото иначе ще ти се качат на главата.Моя съвет другия е ако те плащат сватбата и заради това се налагат направете малка сватба пратете я вие но нека да бъде вашия специален ден.Мила много е важно бъдещия ти мъж да застава зад теб и да те подкрепя.Аз моите проблеми с родителите на милото така ги реших.Е моите бяха от друго естество ама о опит ти казвам това е начини.

Честно казано не знам кой ще плати за цялата лудница. До момента почти всичко съм платила аз - роклята, залата, чашите, дребните неща, дето се закачат на гостите вместо кърпички, направих си от онези вързопчета, дето се хвърлят на сватбата... Майка ми е дала 50 лв капаро за ресторантчето и за момента сме до тук. Родителите на моето слънце поне до момента не съм видяла да проявяват интерес към събитието, само чакат да направим нещо за да започнат да го критикуват! Трябва да се купят и халки, а те също са доста скъпи. Приятелят ми е с докторантска стипендия 250 лв, и аз не съм цъфнала откъм доходи, разчитахме на помощ от двата чифта родители, а намерихме само проблеми... Той естествено много държи на родителите си и се опитва да намери компромисен вариант за всички, но накрая те винаги са недоволни. Добре, че спечелих една награда за караоке,че да мога да си купя роклята... Пожелавам разбрани родители на всички и на никой да не му развалят деня по този начин!

Да ти кажа и аз имах подобни проблеми (макар и не толкова задълбочени като твоите), но слава богу бяха с роднини и родители само от моя страна, та успявах малко или много да се поналожа.
Първоначално направих един проект на поканите - розови - леля ми като се разписка, че били много сладникави, че не знам какво си (а на следващия ден трябваше да купувам материалите и да започна да ги правя). И аз добре - сменям - бели покани със сини орхидеи (само че оригиналните цветове на орхидеите бяха по-тъмнички) и светлосиня панделка и паус. Обиколих половин София докато намеря и купя необходимите материали. Отивам след това да ги печатам в нас. Баща ми като каза, че това сърце от орхидеи, което съм направила, му прилича на погребален венец... Добре - успях да го изсветля, така че да не изглежда грозно. А баща ми  прави изказване: "А неговите родители виждали ли са ги? Трябва първо на тях да ги покажете!" А къде остава моментът на изненадата? И трябва ли цялата рода да ги види и да си каже кой какво харесва и не харесва? И накрая да правя индивидуална покана по вкуса на всеки!  :girl_cray2:
А преди това - трябвало като си избирам рокля да дойдат и неговите родители, а по възможност и той! Ами аз не знам в какво ще се облека, как ще ми стои... И се притеснявам всички да ме гледат! Ама не! А това те го правят защото техните родители са скарани, от страх да не се скарат и те!
Както и да е - излях се и аз в твоята тема - извинявай! Ама понякога наистина се налага да "тропнеш с краче" и да си наложиш мнението.

А твоят бъдещ съпруг какво мисли? Ако сте на едно мнение, ще го отстоявате по-лесно. Още повече, че е нормално на теб да ти е неудобно да спориш с родителите му. Можеш да го оставиш той да бъде изразител на вшето мнение за пред тях.  :speech:
Много добре те разбирам, защото моята майка, която много обичам и винаги ми е помагала във всичко ми каза, че няма да дойде на сватбата, ако не поканя приятлеките й, а ние искахме да направим не класическа сватба, а лятно парти предимно с нашите приятели. Според мен не й е минавало и през ум да не идва (можеби и с бащата ти е така), обаче така се опитваше да контролира нещата и да ме манипулира. После имаше други неща като например аз не исках бутониери, защото не ми харесват, но тя настояваше. Не исках вкъщи да се правят големи събирания преди да отидем в църквата, но тя искаше да поканим и този и онзи. Мъжът ми не искаше да слага врътовръзка, но аз трябвало да настоявам. В моя случай разрешението беше да покажа ясно и без много приказки, че това е нашата сватба и нашето бъдещо семейство и съответно решенията са си наши. Още повече, че се страхувах, че ако в самото начало не заявя, че искам самостотелно да се оправяме със съпруга ми, в последствие може някой да реши да ни определя  и възпитанието на децата ни и съвместния ни живот като цяло, което вече е нетърпимо. За да няма конфликти понякога се съгласявах с "предложенията" и накрая си правех това, което смятах за най-добре. В крайна сметка се получи хубава сватба без бутониери и врътовръзки }:-> и при вас ще стане така, сигурна съм. *THUMBS*
Не знам защо сватбите толкова често са повод за разправии и то най-вече с властни родители, които са убедени,че правят всичко за "доброто на децата".  Къде ще бъде сватбата и каква, си е ваша работа и на кумовете, останалите са гости. Според мен особено за кумовете не трябва да отстъпвате. Ако можеш се опитай да бъдеш по-голям егоист и да изживееш подготовката с радост, а не като жертва на хора, които отказват да бъдат толерантни и разбиращи.

Това месене наистина е много, много гадно. Аз нямах такова, не защото не искаха да се месят, а защо аз не дадох такава възможност. Просто си плащахме двамата сватбата, и всичко двамата си купувахме и организирахме, без да давам отчет на когото и да било. За роклята ходихме, дватата, за костюма, абе за всичко. Даже неговите родители му видяха косюма в деня на сватбата, защото ние живеем у дома. Не че нямаше претенции от свекървата как да бъдели подредени масите в ресторанта, но пък както тя поиска беше идеалния вариант, да са по-далеч от нас, защото тя държеше да е на централна маса 8P. Но не знам, как стоят нещата когато родителите плащат, защото на един приятел на сватбата баща му се изказа, че Който плаща сватбата, той поръчва музиката, и ми стана толкова грозно, но те сами са си виновни, че не икаха да си я поемат сами. Мила важното е мъжа ти да те подкрепя, не се оставай да те манипулират. Успех

Legolascho, и аз заставам на мнението, че вие двамата с мъжа ти трябва да се разберете и да спрете да се влияете от родителите. Това разбира се ще е доста трудно, ако те ще плащат сватбата. Но пък, ако сега се поддадеш на неговите родители, тепърва ще ти е доста сложно.
Мисля си, че ако бях на твоето място, щях да се оженя без изобщо да каня родители - само подпис и събиране с близки приятели. Ама ти си знаеш най-добре.
При нас родителите на мъжа ми се опитваха да се месят, но въобще не се получи, защото бяха и на 250км разстояние. Първо доста трудно приеха, че няма да е в техния град. После все се опитваха да дават акъли, но в крайна сметка се появиха вечерта преди сватбата.
Успех в подготовката и дано да намерите компромисен вариант!

Аз също мисля, че ако половинката ти е на твоето мнение трябва да обясни на родителите си, че вие ще си изберете кумовете, ресторанта и всичко останало, защото ако си мълчи сега, ще си мълчи и по-нататък и ще ви се бъркат безкрайно.
При мен нещата засега са добре, таткото на моето момче ни най-малко не се бърка, майка му е починала отдавна
моите родители ме дразнят само затова че искат да ми поемат разходите, а аз  не искам да ги натоварвам, защото съм наясно, че ще се лишават заради мен
Все ще се оправим, важното е да има любов и разбирателство *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Цялата тази ситуация ми е много  позната и неприятна. И не мога да разбера защо родителите със остарелите си възгледи и представи смятат, че всичко трябва да става както те искат, а не както иска младото семейство. При нас моите родители постоянно искат да знаят всичко, сърдят се че не ги държим в течение на организацията, сърдят се че никой не бил дошъл да ми иска ръката ohmy, баща ми нямало да дойде, трябвало да ме взимат от нас, не можело така, а аз от години не живея при тях, искат да се спазват всички традиции и обичаи, които аз до един искам да избегна и изобщо оставаш с едни негативни емоции от цялостната организация, все едно ще имаш погребение, а не сватба.
Някой път като ме стегне шапката ми идва да зарежем всичко и да идем да се подпишем и да ги "накажем" по този начин като ги лишим от сватбено тържество.

сега като чета какво сте писали разбирам,че не съм само аз в такова положение...родителите на бъдещия ми мъж се опитват да си налагат мнението за абсолютно всичко.в началото беше че сватбата ни трябва да е в стара загора откъдето са те,защото било по евтино..независимо че всичките ни приятели са от софия,после колко човека да поканим и кои да са точно,да няма фотограф и видеооператор,защото те имали фотоапарат...и всякакви подобни.майка ми има прекалено изискан вкус и не харесва нито подаръците за гости(и защо въобще трябва да им подаряваме нещо!!!),нито поканите,нито украсата за ресторанта...въобще скапват ми ентусиазма за всичко.но ние с приятеля ми бързо решихме проблема-не се съобразяваме изобщо с техните глупости,а си правим каквото си решим.най важното е ние да сме в добри отношения и да нямаме конфликти помежду си заради прищявките на родителите ни

И аз бях изправена пред предизвикателството 'организирана сватба от родителското тяло в Стара Загора', но така да се каже обединихме усилия с бъдещия ми съпруг и още в началото на организацията събрахме двете семейства на една маса и си казахме нашите условия за сватбата, както и оставихме да кажат те техните. В крайна сметка успяхме да ги убедим, че сватбата няма да е в Сандански (аз съм от там), но няма и да е в Стара Загора - София, макар и по-скъпа е удобна и за двете семейства  и най-вече колегите и приятелите ни са тук, а те са повече от половината сватба  =] Разбрахме се кои разходи (точно по пера - примерно DJ, кувертите на роднините и техните нощувки, украса на ресторанта, фото и видео ги поемат те) ще се покрият от нас и кои от тях. Когато преценя, че не мога да се справя сама с дадено нещо ги моля за помощ, но иначе не смеят да ни се бъркат (за това трябва всеки един самостоятелно да поговори с родителите си). Надявам се, че нещата са се оправили при теб Леголасчо. Не им се давай, в крайна сметка сме 21 век, а не 30-те години на 18-ти....

Според мен на всяка от нас й се случва да й се месят в подготовката-къде повече, къде по-малко. =] Такива са си родителите. Няма да навлизам в подробности, но и аз се бях поизнервила по същите причини. След това свикнах да отсявам добрите от лошите идеи. Хубаво е да се слушат предложения, защото съм далече от идеята, че винаги ми хрумва най-най-добрата идея. Трябва обче двойката да си реши дали дадена идея да се приеме.Така си мисля аз. Защитавайте си позициите, научете се да се борите, защото сега става въпрос за сватба, някой ден за възпитание на дете.

Ние, за да избегнем полемики, ще си приготвим всичко само двамата и после ще поканим родителите на сватба  :banana:

Това е интересно решение  :scratch:

Ако правилно съм разбрала засега организирате сватбата тайно , така ли  :[

Ако е така звучи забавно дори  :)

Леле кви проблеми имате... Аз пък съм обратното - никой не се интересува от моята сватба (с изключение на някоя и друга приятелка). Ние всичко си плащаме и всичко си решаваме, ама няма с кой да споделя нищо. И двата чифта родители са другаде. Сама гледам, сама избирам. А ми се иска да обсъждам с някой, някой да ми дава съвети...
Свекървата като й показвах някои неща и я питах дали й харесва, и дали има нещо специално, на което особено държи и с което мога да й направя удоволсвтие каза "Това е твоята сватба, направи всичко както ти харесва, ако имате нужда от пари само кажете".

Ами да, решихме да не създаваме излишни истерии :)

много съм съгласна с goldi, при нас беше вариантът, при който родителите плащаха сватбата. Имаше тук-таме някакви претенции, но аз ги парирах много бързо  :) Съвети приемах, но ясно им обясних, че в края на краищата ще стане така като ние с мъжа ми искаме, а не по вкуса на целия свят. Но също така наистина най-важното е половинката ти да те подкрепя и да обсъдите положението, защото иначе няма да можеш да се изживееш истински този невероятен ден!

Проблемът не е в плащането на разходите по сватбата. Ние също си поемаме всичко сами и въпреки това постоянно има забележки и въпроси относно организацията.

Не се впечатлявай те. Гледайте да не обръщате внимание на това, което казват роднините, родители и т.н.
Ние сами си плащахме сватбата. Аз исках много неща, мъжа ми ме подкрепи и стана както исках. Всички искаха да е в града, където живеят, но аз се наложих и не съжалявам. Получи се супер. Е, не се напиха всички д обезпаметност, но аз точно това исках да избегна.
После имаше пак коментари от страна на свекърва ми, но пък какво от това. Нали всички се забавляваха в деня на сватбата.

Ей това е най-идеалния вариант!
Ние също по този начин го правим! Предупредихме родителите си, че за тях този ден ще е изненада и така никой не се бърка да дава съвети.

здравейте след като писах по темата,няколко пъти говорихме със "свекървата" и "тъщата"-има някакво развитие излушват ни и виждат,че идеите ни са хубави и се съобразяват с нас даже свекърва ми ще помогне да открием едни специални кутийки за подаръчетата за гости :bravo:и явно е разбрала че искаме да си "изпипиаме"всичко по наш вкус.и така вече гледат по скоро да ми помагат в организацията отколкото да се налагат.може да са оценили,че все пак с мъжа ми направихме компромиси така че и те да са доволни(поканихме техни стари приятели)моят съвет е да не се ядосвате като има някаква намеса,а да обясните:това го искам така,а онова да стане онака...:)

Здравейте и от мен! :)
И аз имам проблем относно родителите но не моите а тези на бъдещия ми съпруг... :'(
Всичко вървеше добре до момента в които те не се скараха..т.е. свекъра си беше пиинал и налетял на свекървата...тя женицата нямало как да се отбрани и се развика...тогава милото стана и за малко да не стане меле..много ми е кофти...в момента свекървата е у дома понеже не иска и да чуе да се върне при мъжа си, а относно сватбата не ще и да чуе да присъства..да уточня че сватба ще има и си остава на същото място, време и всичко останало..слънцето не иска да се отказва...от друга страна се чудя каква сватба ще има и как ще погледна хората в очите след като на нея няма да присъстват майката и бащата на момчето? :'(какъв ще е този ритуал..там нали се сещате захранване, огън и т.н...дайте ми съвет какво да правя...нямам време за нова подготовка и реорганизация...сватбата е на 20.09 и не ми се иска да я променям изобщо...от друга страна не знам дали изобщо някои ще дойде.. :'(

Ами като им е толкова акъла да не идват пък. В ресторанта ще ви посрещнат твоите родители, майка ти ще ви захрани и готово. Наши приятели като се жениха, родителите на момчето са в чужбина и не си дойдоха, и кво захрани ги майката на момичето. Абе я стига сте се съобразявали с всички, това си е вашия ден и толкова. Ей като чета тая тема, не знам тия родители преди сватбите дали нещо не се побъркват, че допълнително натоварват младоженците.

shaska , до сватбата ти има цели 3 месеца - достатъчно време всичко да се уталожи и родителите да се вразумят. И аз съм на мнение, че няма какво толкова да ги мислиш. И с тях, и без тях пак ще се ожените. Те ще са тези, които ще са загубили!
Изобщо не се кахъри за тези неща, а си организирайте сватбата. Успех!

Мерси много че ме укаражавате момичета иначе без вас щях да рухва..да права си нещата ще се уталожат но те няма да се съберат а на мен ми е криво вместо да се радват с нас,че ни предстои сватба те какво...нещат и да говорим за нея..виждам го аз това нещо..като почна да говоря за това което е логично все пак се вълнувам свекървата само ме гледа едно такова жално все едно аз съм виновна..и на мен ми става кофти..даже със съпругът ми не може да си говорим понеже влизам в положението му,знам че му е кофти и избягвам темата ама то това няма да е постоянно...

правилно това си е нашия ден и никой не може да го помръчи макар че май младоженеца ще е в помръчено настроение... :l_bye_girl:

ХИЧ да не ти пука!!!
Моята бъдеща свекърва пък си е въобразила, че е най-важният човек (по принцип, както и)на сватбата тя, НО не е познала..Ядове, главоболия колкото искаш....Историята дълга и не искам да изпадам в подробности, мисълта ми е ..ХИЧ да не се притесняваш.
С или без някой, който и да е сватбата си е сватба и трябва да бъде слънчево начало на вашият семеен живот.

благодаря ти за подкрепата Agent T само че от главата не може да ми излезе мисълта, че ще дойде на сватбата и все с нещо ще я провали...я със скандал, я с пиянството си...НЕ ИСКАМ никои да разваля деня ни..то ние вече сме си под напрежение и едва ли ще мине до сватбата...даже предполагам че и тогава ще сме така..не може да ги вразумим единия не иска да чува за другия..даже вчера като се чуха по телефона (без да се изписва номер) свекъра е казал не дай си боже че ще се.....да ти кажа склонна съм да вярвам в това..отслабнал е, не яде...но пък от друга страна не го съжалявам-тормозил я е цели 26 год. и "притихването" е било само на моменти...притеснявам се че всичко може да се развали..Копривщица е малък град и всичко се разбира бързо...Но пък каквото е писано ще стане...Аз нямам никаквото намерение нито да си сменям мястото на сватбата,нито пък датата...верно кофти ще е ако не дойдат защото все пак се жени сина им...но пък да му се невиди това е и моята сватба а и ние не сме виновни за АБСОЛЮТНО нищо....

О, мила, мила..........нашата ситуация е идентична.Почти същото положение с неговите родители.
Ужас, Ужас.........нямам думи.
Подготовката си върви, настроението е приповдигнато, без никакви притеснения...........като изключим ЕДНО - както казваш и ти риска да се изложат и провалят деня ни.
Вече отдавна не мислим за тях....всеки има глава на раменете си и определя как да се държи, ние не можем да се грижим за всички и да ставаме пъдари, на деня в който трябва да сме най-щастливи.
И както се казва "каквото е писано да се случи, ще се случи".
По-добре не се натоварвайте излишно и не го мислете, в края на краищата вие не отговаряте за постъпките на другите, ако се изложат ще се изложат само те.
Вярно  не е приятно, вярно може би ще се коментира и какво от това.
НАЙ-ВАЖНИ СМЕ НИЕ И САМО НИЕ!
Дори и да се случи нещо (не дай си Боже) подминете го, все едно нищо не се е случило, пък след сватбата може да ги поставите на място. Да, станалото вече ще е факт, но няма и вие да се изложите и приравните на самия ден до тяхното ниво.

Ох момичета, като чета за какво става дума тук направо ми настръхват косите. Нниикак не е приятно най-важните ти хора да не са до теб в най-специалния ден в живота ти , но понякога се случва така.............
Моят проблем с родителите идва от това, че те искат и по точно баща ми държи да поканим комшиите ohmy ohmy, защо те от дълго време ни били съседи и много помагали на баба ми и дядо ми ohmy ohmy. Та баща ми се опитва да ме изнуди че от уважение към баба и дядо трябва да поканим комшиите, а аз не искам и да чувам }:-> не искам да ми налагат кого да поканя и кого не и усещам,че ще стане такава война в къщи и ще ми развалят празника :'( Защо са такива родителите? :GROAN: Вместо да се радват за нас и да се стараят да мине всичко нормално без кавги, те сами си ги създават ??????
Нима трябав да се съобразявам с баба ми и дядо ми я??? Но това е може би защото не ние си плаащаме сватбата, но всъщност всичко се дели на 3, така че и ние имаме дял в разходите
Направо незнам какво да правя за да не се изпокараме всички P-(

здрасти Agent_T вчера пътувахме за Копривщица и съответно за РПУ-Пирдоп за да дадем обяснения относно случилото се...нещата са трагични..свекъра е разбит..свекървата..какво да ти кажа...даже не искаше и да ни изслуша че мъжа й се е променил че не пие,че непрекъснато плаче като малко дете..само повтаря: Вие искате да ме върнете в ада...няма толкова да Ви преча..ще си намеря нещо,което да правя..сега си е втълпила в главата че иска да заминава в Гърция да работи..нямало живот тука за нея...Милото се опита да й обясни че не иска да ходи там а тя като ревна...ужас...
Ще се опитам да бъда доколкото е възможно силна и да вървя напред с подготовката,остават 3 мес.но нямам желанието всичко да става в последния момент...пак ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!

ПРЕДИ всичко трябва да запазиш самообладание..не се натоварвай излишно..това е вашия ден и вие си решавате кого да поканите и кого не...

Момичета и аз имам проблеми, но от по-друго естество.Родителите ми никога не са харесвали бъдещия ми съпруг защото е етнически турчин.Независимо от това, че сме доста време заедно и живеем заедно те продължават да са против.Но аз съм щастлива с него и независимо от всичко ще направим тази сватба.Така че на всички вас ви пожелавам само едно много сила и не се яосвайте лесно.Аз стигнах до там че пропускам някой неща покрай ушите си, просто не искам да се натоварвам и с техните мисли и чуства.Така, че много късмет и разбирателство ви пожелавам, а и ако сте сигурни в любовта на човека до вас другото само ще се оправи  *THUMBS*

johnsons, ако тези 2-ма или 4-ма човека не излизат извън максималната бройка гости в ресторанта, не виждам каква причина има да обявяваш "война". В края на краищата те нито ще ти натежат финансово, нито по какъвто и да е друг начин. Ти дори няма да ги забележиш цяла вечер.
Не го разбирам аз това инатене за каненето на гости. Ние дадохме свобода на нашите родители, макар че те не са ни "плащали сватбата". Аз лично така и не можах да обърна внимание на почти никого в деня на сватбата, така че дори и да е имало хора, които не искам или не познавам - това няма как да ме притесни толкова много. Сватбата може и да си е на младоженците, но в края на краищата родителите (в т.ч. и баби и дядовци) не са някакви маловажни свещници в ъгъла, те се вълнуват повече и от нас понякога.

И аз така мисля. Няколко души няма да обърнат бюджета, а щом за родителите е важно... Да се поставим на тяхно място - ако аз след години искам на сватбата на детето си да поканя някой, а то тропа с крак и ми забранява - еми няма да ми е приятно... Освен това, както казва Alucinado, всичко е толкова бързо и толкова емоции - няма и да ги видиш комшиите...

Момичета, балгодаря ви, че споделихте мненията си, но аз си оставам на моята =] Ако се съгласят да ги поканим наистина ще стане голяма кавга. Майка ми даже се зарече,че ако това стане няма да си мълчи и ще вдигне панаир, а аз се притеснявам да не се скарат с баща ми заради възрастните. Ама и те се бъркат навсякъде и настройват баща ми срещу мама. Не искам в остававащите 24 дни до сватбата да се гледаат на криво и да лицемерничат пред мен.

И аз да си кажа мнението.Може би ще изглежда зле на някои от вас, НО ако аз имах същия проблем, нямаше да се замисля и минута.Това е нашата сватба е ще поканим само хора, които  ние искаме. Не разбирам какво толкова има да се съобразявате със сулъо и пулъо. След като не ги искате, не ги канете. Това, че може да възникне конфликт с родителите, не бива да те притеснява или поне не би притеснило мен. Не живеем в едното време, когато са се правили сватби с по 500 души, от които 300 непознати и родителите не само,че са казвали кой да дойде  и кой не (защото са плащали сватбата), ама и както знаете също са сватосвали младоженците в повечето случаи, дори без да се познават.
ТАКА ЧЕ, прави това, което искаш ти.Това ще бъде вашият ден и поне за мен не редно тъкмо тогава да присъстват физиономии, които не понасям. Та то е смешно, на този ден човек трябва да бъде с най-близките си роднини и приятели, с тези които общува и му е приятно да бъде, НЕ да прави панаир на нежелани, чужди елементи.
Моето мнение е това, но аз съм по серт, както се казва =]

наденцето™   *THUMBS*
И аз съм на мнение, че може да се направи компромис за някой-друг човек.
На нашата сватба имаше няколко навлека /за мен/, доведени от свекъра и свекървата. Голям рев му ударих, когато трябваше да ги каним, зашото до тогава даже не ги бяхме виждали с мъжа ми :), а когато ги видяхме - съвсем си затвърдих мнението, че не ги искам.
В крайна сметка дойдоха, но въобще не съм ги забелязала целия ден и по никакъв начин не ми пречеха.
Сега се замислих, че ако един ден мое дете се жени, много ще искам да поканя мои приятели. То е нормално, нали?!
Не мисля, че е нужно да разваляме удоволствието на близките ни - щом искат да канят - стига да е в нормата. Няма защо излишно да се инатим и да си създаваме проблеми.

Ние още в началото казахме на родителите, че могат да си поканят по двама-трима човека,  като подчертахме че държим да не канят някой просто защото така трябва, а да поканят хора които те наистина биха искали да присъстват. Бабите и дядовците нямаха тази привилегия.
Смятам че да се канят хора (роднини, комшии и тем подобни) само защото така трябва е пълна отживелица.

 :[Да, наистина не се разбира кого точно имам предвид. :[ Извинявам се, за което.
 Присъствието на родителите и техните родители, разбира се няма какво да се коментира. *THUMBS*
Аз имах предвид съседите.

Момичета аз също имам малко по-различно мнение. За мен (всъщност за нас, защото милото споделя тази идея) сватбата е наш празник, на който каним хора, които обичаме, които са ни близки и, които се надяваме да виждаме и след това. Отделили сме много време в подготовката, опаковам подаръчета, правя тейбълки и други неща, всичко това с идеята, че го правя за близки за мен хора, а не за непознати - ако имаше такива едва ли щях да подходя по този начин. За мен всеки от тях значи много и наистина бих искала да го видя в денят на сватбата ми.
Сигурно сте прави, че тези евентуални гости на родителите няма да ги забележим и няма да ни пречат, но тогава пък какво правят на нашата сватба, ако няма да им обръщаме и минутка внимание? Нали е това е нашият ден, а не на родителите и бабите ни.

Това разбира се, си е нашата гледна точка, приемам, че има и други мнения. Освен това трябва да отбележа, че въпреки че на любимия родителите му първоначално искаха да определим бройка за техни гости, не стана голям проблем когато отказахме. Не мога да съм сигурна, че ако беше станал нямаше да склоним да поканят и техни приятели, за да не се караме излишно. Но ги събрахме и с нашите, говорихме и се разбрахме.

Момичета, предварително се извинявам, защото знам, че мнението ми ще прозвучи грубо на много от вас, но .... това вашето е чиста проба Инат от Егоизъм.   :\
От думите ви (не само в тази тема) виждам, че според вас родителите нямат абсолютно никакво право на глас и участие в сватбения ви ден, освен специално отреденото от Вас по време на ритуалите. Ами вие по-добре не ги канете на сватба, защото то и без това само претенции и проблеми ви създават с това че искат да споделят "вашия ден" с някои техни близки приятели. Или, че искат да спазят някоя скъпа за тях традиция, която вие не разбирате, или че искат да се облекат по неподходящ за стила на тържеството начин. Наемете си актьори, които ще се чувстват по-добре и ще се справят по-добре.

Ние направихме сватба, не защото това ще закрепи по някакъв начин отношенията помежду ни - всички от вас знаят, че организирането на едно такова мащабно събитие е по-вероятно да разклати отношенията между двама души и да вгорчи съвместния им живот. Ние направихме сватба, за да отпразнуваме с РОДНИНИ и приятели. Майка ми и баща ми са ме гледали и са ме изграждали като личност повече от 20 години. Това са 27 години, за които аз съм им безкрайно благодарна и знам, че за тях няма нещо по-хубаво от това да се омъжа и да създам едно здраво и добро семейство. Сватбата за тях е един вид кулминация, ден на който те могат да погледнат към мен и съпруга ми и да видят всички минали години на грижи и възпитание как се превръщат в обещания за един прекрасен семеен живот. Това е ден, в който те се вълнуваха повече от нас, преживяха го много по-емоционално и с много по-голямо чувство, отколкото аз или съпруга ми. И моментите, в които ги виждах как говорят с техни приятели, целите сияещи от гордост и доволство за това че са могли да споделят най-вълнуващият им ден, свързан с моето съществуване, бяха най-милите моменти за мен от сватбения ни ден.

Надвишихме първоначалния лимит от гости, но не съжалявам за нито един човек в повече. Още в началото на организацията се разбрахме, че броят на гостите ще бъде разделен на три, като всяко семейство ще може да си изготви списък с хората, които иска да покани. Да, този списък беше одобрен от нас и наистина нямаше хора, които се канят по задължение, а само такива които наистина са близки на семейството, но имаше хора от страната на моите родители, които съпругът ми не познаваше, но аз ги познавах и тези хора са били до мен и семейството ми през по-голямата част от съзнателния ми живот дори и да не сме поддържали близки връзки през последните няколко години. Та дори от нашите приятели имаше хора, с които сме се виждали веднъж на две години - не защото не са ни приятни а защото такива са обстоятелствата.

Пак повтарям, ако има достатъчно място в ресторанта и ако не ви удря прекомерно в бюджета - не бъдете скръндзи за комфорта на родителите си - те не са случайни хора, хванати от улицата да изпълнят два-три ритуала и да си седят кротко на масата цялата вечер. Но пък, от друга страна, всеки сам си преценява кое е по-важно..  =]

Alucinado прекрасно е това, което си написала. Много е красиво и ти завиждам лекичко отвътре (благородно разбира се).
Отношенията ми с нашите (разведени) са толкова горчиви, че вътрешно бих искала по-скоро да ги накажа за всичко, което са ми причинили (и продължават да го правят). Те няма никакви претенции по сватбата. И не съм имала проблемите на горните момичета - никой за нищо не е настоявал, никой нищо не ми налага. Но исках само да ти кажа, че не всеки разсъждава от твоята гледна точка. Вероятно донякъде и за някой имаш право и дори смея да кажа, че би трябвало да е както си го казала (прозвуча ми съвсем редно), но не за всеки са валидни прекрасните човешки отношения, които би трябвало да имаме помежду си и  подбудите ни да реагираме така или инак са различни, лични и понякога дори неосъзнати - просто имаме желание да постъпим точно така, без да има конкретна причина, а причината е просто потисната вътре.

Но се радвам да узная, че има и семейства като твоето и мъничката завист (макар и благородна) ме гризе отвътре.

inaxastra, права си, че всяко семейство е различно и няма обща формула на поведение и отношения. И нашето не е перфектно - учудвам се на родителите ми как успяха 5 дни покрай сватбата да спят в една стая, на едно легло и да са по цял ден заедно и след това отново всеки в "неговата си губерния" без да се виждат, без да си говорят - сякаш не се познават... Но това са си отношенията между тях двамата, и колкото и да са натоварващи за мен, брат ми и най-вече сестра ми, в ежедневието, те успяха да направят компромис със себе си заради "нашия ден". Мисля, че компромисите, които аз съм направила в тяхно име по повод тържеството са абсолютно минимални...

Виж аз уважавам мнението ти и начина, по който сте организирали сватбата си, но вие и вашите родители не сте мерило за всички останали сватби, младоженци и родители. Не виждам какво ти дава право да правиш такива заключения и да обиждаш. Мисля, че не сме за това в този форум. Горния цитат го извадих, защото мислех да го коментриам, но се отказах. Мисли си каквото искаш.

Alucinado не отношенията между тях ме натоварват (това си е тяхна работа и техен проблем). За отношението към мен става въпрос. Макар, че това е темата не ми се впуска в подробности, но лично аз нямам желание просто да им доставя удоволствие. Съгласна съм, че е егоистично - точно това е определението, но това е моят избор.

Арлина, не съм искала да обидя никого с поста си. Нито "инат", нито "егоизъм" са обидни качества според мен. Аз каквото мисля, съм го казала и ако някой иска да се засяга - негово право е. Но пак повтарям - не съм имала за цел да обидя никого и ако направиш справка в тълковния речник, ще разбереш че всъщност няма от какво да се обиждаш!

Инаксастра, както писах - не всички ситуации са идентични, и наистина (колкото и да ми е неприятно да го признавам) не всички родители са заслужили компромисите и уважението на децата си. Има случаи, когато компромисите са неоправдани и "невъзнаградени", и биха могли да донесат само негативи.... за съжаление има и такива случаи.

Alucindo, ако се познавахме да, щях да се обидя, сега не съм. Но ми е неприятно, и не заради думите инат и егоизъм, а защото си позволяваш да квалифицираш моето отношение към родителите ми.

И моите родители са разведени, но на сватбата хората, които не ги познават изобщо не разбраха. Никой не умаловажава родителите си, ние им бяхме дали бройка и да канят кой когото си иска. Въпреки че сами си плащахме сватбата, те си спазиха бройката и си поканиха приятели, роднини и когото си искаха. Но момичетата тук се оплакват повече от това, че родителите започвата да си налагат мнението, да се сърдят, да искат да става на тяхното и т.н. Всеки случай е индивидуален и крайни изказвания няма да бъдат посрещнати с добро око от потребителите на форума :offtopic:

толкова хубаво си го казала, аз съм абсилутно съгласна и се радвам,че си се наела да го обясниш толкова добре *THUMBS* *THUMBS* @}->--

Alucinado , смятам, че си твърде рязка - както винаги всъщност. Но явно това е твоят стил на общуване - твърде директен, което не е чак толкова лошо, но не е редно да квалифицираш нечие поведение по този начин, без да си наясно с детайлите около ситуациите.

Казала си доста точни неща, но не смятам, че някой възприема родителите си като "хора от улицата" и не иска да се вслушва в мнението им. По-скоро всеки иска да си направи този ден, както си го е мечтал и когато родителите започнат да искат денят да протече по техен вкус, ами става...тъпо най-малкото. Ососбено, ако са на принципа: "Който плаща, той поръчва музиката". В крайна сметка, толкова неща са направили за детето си през живота си, не е ли редно да му "подарят" и една сбъдната мечта, т.е. сватбен ден изцяло според неговите желания.
Те са си изживяли някога тяхното, сега е ред и на децата им.

Аз пък мисля, че Alucinado принципно е права, но явно има късмета да има разбрани родители, които просто искат разни неща в рамките на разумното и тогава за младоженците е удоволствие да сбъднат желанието им. Има семейства, които се налагат и искат от младоженците наистина досадни и абсурдни за тях неща.

Наистина не мисля обаче, че е редно да се каже "те са си изживяли някога тяхното". Те са при нас тук и сега и празнуват с нас и е редно да ги направим щастливи с някои дребни отстъпки. Така мисля, защото те се вълнуват и го преживяват заедно с нас. Ами някой ден като имате деца и искате нещо да ги посъветвате или да участвате в живота им или дори да организирате нещо за себе си ако някой ви каже "Я си стойте и оставете младите да живеят, вие нали сте си изживели своето"? Родитеите са част от ритуала и най-скъпи гости и не бива да ги затъкваме в ъгъла, защото са помолили за нещо дребно.

kiksi, за това, че съм рязка си права и си го признавам. Но мисля, че не си разбрала поста ми правилно.
Не става въпрос да угодиш на родителите си за всяко едно нещо в твоята сватба. Ставаше въпрос за това, че има хора които правят сериозен проблем от това дали да поканят двама души в повече, защото на родителите би им било приятно.

Моите родители са разбрани, вярно е, но и ние си имахме някои разногласия относно организацията. Това за мен е абсолютно разбираемо - всеки си има неговите си виждания за нещата и всеки си е прав за себе си. Но има много неща, за които може и има смисъл да се направи компромис. Естествено, ако моите родители искаха да съставят целия списък от гости вместо мен, нямаше да съм съгласна, но когато става въпрос да се поканят 5-10, а дори и 20 човека в повече, при положение че ресторанта и бюджета го позволяват и това ще ги направи щастливи и ще ги накара да се чувстват по-комфортно на този ден - защо не?!

Здравейте и от мен на всички съфорумки аз като започнах да чета във форума и все се канех да се присъединя към вас да споделя и моите радости се оказа че парвоото ми вклучване е по ужасна тема искам и аз да ви разкажа за моята история и да ми дадете съвет защото ми иде да хвана пътя и да се гръмна ......
Аз съм на 20 и може би бъдеща булка догодина май месец   като казахме на неговите родители хората мн се зарадваха а моите направо ужас уж баща ми го прие мн добре но май само защото се напи   една седмица има бунт у нас първо затова че аз исках да уча в БГ а тои да си остане да поработи малко и да се събереме после за какви ли не глупости в крайна сметка се ре6ихме че ще си уча тук в Англия после един ден моят и баща ми работят в една фабрика и баща ми ударил ма6ината на моя и тои като се упла6ил и започнал да вика да псува като казва че се е изпуснал по инерция му е до6ло упла6ил се е а баща ми така се обиди че не иска и да чуе   обаче моя на следващия ден отива и му се извинява а баща ми не прощава    не оправдавам и двамата и двамата са чи6ити обаче толкова голям проблем стана това че ви казвам чесно немога да живея повече всички салзи изплаках   и на6ите ми повтарят че аз съм била два пъти по умна а тои убиди убиди убиди сре6ту него и как аз съм била цветето на татко и такмо ме е изкарал да ме повали даждец обаче се задала буря и иска да ме прибира а преди така се разбирахме добре с вярно е че съм едва на 20 не толкова съм преживяла и видяла от горчивия живот и така съм изградила характера и мисленето си донякаде сама поради простата причина че съм средна дъщеря и за мене не остава6е време голямата все праве6е бели малката още бебе и аз сама се спасявах ......
С моя съм била преди заедно половин година и като поисках аз да се разделим след известно време осъзнах  че съм направила гре6ка и че има мн неща които не съм оценила в него и сега когато той пое риска да дойде при мен вече два месеца всичко е мн красиво но от новината насам е ад     .......
Мислех си да му кажа да отложим за неопределен период от време сватбата да си живеем заедно и незнам какво да направя иска ми се да си взема куфара и да изчезна без да кжа на никой каде отивам да се отделя от всичко и всички и да започна отначало сама колкото мога         
Дайте ми съвето моля ви!!!

този мой проблем май не е точно от този род който осаждате тук но това го пуснах и в др темичка за изоставени булки и тук сащо се извинявам за правописните гре6ки

Абсолютно съгласна съм с горното  *THUMBS* С майка ми имахме малък скандал относно двама души, които тя държи да присъстват на българската ни сватба, а аз не искам и да чуя. Така или иначе ще сме малко хора, ще обръщам внимание на всички, защото не искам никой да бъде пренебрегнат, та да трябва да лицемернича пред тези двама души. Не искам да ми се помрачава настроението, но и не искам да се карам с майка ми. И съм пред голяма дилема. Тя иска да направя компромис само този път, но тя по принцип си използва "чара" да правя компромиси с някои неща, дето ако не беше майка ми, а някой друг, щях да  P-( Имаме много хубави семейни отношения, много се обичаме и сме си близки, но тя би трябвало да знае, че аз като реша нещо, го правя и не понасям някой да ми казва как трябвало да е. А като излезе с убийственото "направи го заради мен, мама" ... просто се разкъсвам вътрешно. Цлата работа е, че тя държи да покани двама от най-близките й роднини, а аз не понасям нейните роднини след всички гадости, които изговориха и направиха по адрес на баща ми и майка ми. Казала съм й, че не искам да имам нищо общо с тях и че не искам по никакъв начин да са част от моя живот. А тя иска да ги поканя на такова лично и специално събитие като собствената ми сватба! Много, много, много ми е трудно да направя такъв компромис с чувствата си и както е тръгнало - или ще се скараме с майка ми и двете ще сме нацупени, но няма да ги поканя, или ще ги поканя да стане на нейното и ще ми е криво много дълго време. И в двата случая ще ми е гадно, така че май ще тегля чоп. А не искам много, искам на сватбата ми да присъстват само хора, които (ако щете) заслужават да бъдат там, които са се държали добре с мен и семейството ми и които ще ми е приятно да споделят щастието ни с нас. На някои ще им се стори смешно, но това е огромна дилема, която стои пред мен. Как хем да не изневеря на себе си, хем да угодя на майка ми. Варианти като "Те ще си седят на столчетата и няма да мърдат от там, защото и без това ще им е гадно и гузно, а ти се прави, че ги няма" не минават изобщо при мен. 

ами да се включа и аз като една бъдеща булка..  :P ние сме решили, че ще се оженим догодина август месец, даже и дата сме си харесали, живот и здраве всичко да е наред - ще стане...
И на двама ни родовете са много големи и, ако трябва да поканим роднините си...дори да са само по първа линия...става страшно! около 100 човека ще трябва да настаним и да им осигурим и транспорта и престоя от казанлък в софия...още около 50 от трънско и кюстендилско...и на груби сметки излизат около 200 човека само РОДНИНИ..което за нашите скромни възможности е невъзможно! а ние все пак искаме и приятели да дойдат, това е толкова важен момент за една двойка!
И така взехме решение да си направим сватбата само с приятели и семействата на двама ни - без никакви роднини, ама никакви! знаем, че ще има сърдити, но честни казано лимитът ни за хора е до 60 човека гости, и повече няма как да поканим. не е неуважение или егоизъм или каквото и да било - мисля, че да тръснем на родителите си в тези трудни времена такъв разход би било много по-голям егоизъм и грубост...вие какво мислите?

 *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* Напълно съм съгласна с теб!
Няма какво да му мислите - винаги ще има сърдити! Не е нужно да се обременявате финансово, за да може да задоволите всички роднини.
На нашата сватба поканих от роднините ми само най-близките - сестра ми, вуйчови и баба ми и дядо ми - общо 20 човека. Нямаше видимо обидени, дори някой мои роднини са казали на баба ми, че са ми купили разни нещица за подарък - само да отидем да ги навестим :).

можеш да им изпратиш по една кутия бонбони и така един вид да се извиниш !!!!! :)
все пак мисля, че всеки ще разбере - живота е труден !!!  }:->

ние мислим като се оженим да минем и да почерпим всеки - ще си организираме една екскурзия по роднините за няколко дни за да се поздравим.. пък и това е добра възможност да се запознаем взаимно с непознатите роднини...  :)

Това е чудесна идея според мен.
Иначе ние също поканихме само най-близките от семействата и 80% от гостите са приятели

бебчето, мисля, че добре сте го измислили  *THUMBS*

То какво излиза,че проблеми винаги има. Било с родителите на булката или родителите на младоженеца.А аз си мислих, че такива тъпотии има само при нас.Аз лично набързо разреших проблемите с моите родители успях да се „наложа”,но с бъдещите свекър и свекърва стоят по деликатно нещата.Затова сме се разбрали аз се разбирам с моите родители-той с неговите. И при нас(от страна на свекъра и свекървата) има сръдни и откази от това да присъстват на сватбата, ту  искат много гости да се канят,ту скъпо им се вижда. Мърморят за всичко.В организацията никакви ги няма, а после все нещо не им харесва...Все много заети нямаха време да се срещнат с моите родители  даже да се запознаят, а какво остава да се говори за организационните въпроси (това страшно ме обиди). Майка ми и баща ми са много развалнувани и въодушивени,помагат ни страшно много в подготовката И добре че са те защото и от тяхна страна ако нямахме подкрепа сигурно щяхме да си напразим празника.Покрай всичко това виждам, че на милото му е  мъчно, че родителите му се отнасят несериозно към сватбата и въобще към бъдещото ни семейство, но от друга страна цени подкрепата на моите родители, а това мен ме прави радостна.И НАЙ-ВАЖНОТО е това, че с бъдещият ми съпруг се разбираме чудесно и той винаги  стои зад мен и ме подкрепя (както и аз него разбира се).

Защо наистина един толкова красив празник трябва да се опорочи от капризите на други хора?
При мен има също ГОЛЯМ проблем с родителите на бебето. Вярно, че основното е той да ме подкрепя и разбира. Майка му всъщност се оказа сърдита още от дипломирането му! Той завърши в моя роден град, в същия университет, където и аз. Тя дойде с празни ръце и след тържеството така се разсърди, че вече повече от половин година се заяжда по най-бруталния и вулгарен начин! Обижда града ми всеки път, когато отида на гости, обижда дори и сина си! Оказа се, че  родителите ни не се познават, защото моите не са ги поканили на гости, а те няколко пъти отправиха покана! Трябвало да има точна дата - не можело, когато на тях им е удобно! Неговите родители веднъж не са ни попитали как върви подготовката, дали ще ни стигнат парите и др неща - проблем е, че НИЕ решихме сватбата ни да е малка и да поканим само родителите, а останалите гости да са нашите приятели. И без друго ние си плащаме - теглихме си заем, който изплащаме, за да се оженим. Каним и моите, и неговите родители като гости на тържеството на техните деца! Но явно за майка му е голям проблем, че аз живея с бебето в моя град,  нещо което не може да преживее и накрая реши, че няма да дойде на сватбата, покрай нея и баща му, защото моята майка командвала!!! Моята майка като всеки нормален човек казва какво мисли по даден въпрос, на аз взимам крайното решение, в случая НИЕ с бебчето! Това съм извоювала още от пубертета и се гордея, че имам самостоятелност от малка! А последното ми гостуване, което се явява преди сватбения ден, завърши така, че аз вече никога не искам да стъпя у тях и да я видя! Изрече такива обиди по адрес на семейството ми, което е виждала веднъж за няколко часа, че и ни изгони - изгони сина си и мен от тях! Защо да ходя в тази къща? И го прокълна, и него и децата му ... Нямам думи ...! А него го е срам и сега се чуди какво да обяснява на приятелите си - защо родителите му ги няма в един от най-важните дни в живота му?!

О миличка съжалявам но не се притеснявай ще видиш че ще дойдат
И запомни Утрото е по-мъдро от вечерта
Аз също не съм в блестящи отношения с моята бъдеща свекърва но се научих да не и обръщам внимание и наистина така е по-добре за мен
Не се тревожи покажи им че ти си силната и че с твоят любим сте едно цяло и не трябва да ви делят
Успех!

Благодаря за милите думи, но аз наистина не желая да я виждам!  :gthouh: И ако случайно дойде, не зная как ще завърши вечерта - може да опропасти сватбеното тържество ...

Здравейте, незная дали е стрес или не, но при мен нещата доста се усложниха. Няма да навлизам в подробности, от 9 години сме заедно и много се обичаме, но има постоянно човек между нас - и това е майка му. Толкова много борба през всичките тези години за тази връзка и накрая когато всичко вървеше добре, нещата се преобърнаха. Не зная какво влияние има тя над него, но заради нея може и да няма сватба  По стечение на обстоятелствата в момента живеем с нея и я чакаме до 1-2 месеца да се изнесе. Както може би повечето двойки, се налага да теглим кредит, за обзавеждане на новото жилище. Той иска да теглим кредит и половината пари да ги дадем на нея, а ние да мизерстваме и да изплащаме като луди,а това е много безмислено, защото жената си има пари в банките и си гледа живота. Ще попитате тогава защо - защото той като син бил длъжен да я подпомогне. А не мисли, че ще създава семейство и че ще има деца и как ще  пеживяваме.Много жестоко се скарахме и може би няма да има сватба, той не мисли за нас, а все едно ще живее с нея. Заплаши даже, че ако не се съглася няма да се състои сватбата. Моля ви посъветвайте ме че ще полудея... 

Мила, това със заплахите хич не е хубаво :girl_impossible:. Обаче, помисли си ти какво си му казала, че ще направиш, ако той даде пари на майка си. Може просто думите да са ескалирали, случва се.
 За съжаление, някои мъже цял живот са в полите на майките си. Пример е моят свекър, който е едно дете и има някакъв комплекс за вина спрямо майка си (баща му е починал рано и тя сама го е отгледала) и цял живот е търчал по нея, особено когато е била млада и не е имало нужда някой да се грижи за нея. На тези години е различно, но когато са били млади свекърва ми много е изпатила от бабето. И досега двете не могат да се гледат. Имам чувството, че бабата мен ме харесва само защото ще съм снаха на снаха й и се надява да изляза някой урунгел и да й го върна. А иначе свекър ми и свекърва ми са много хубаво семейство, отгледали са страхотни деца, сега, жената не я търпя много, но само защото ми  е свекърва, не защото не е хубав човек по принцип.
 Мисълта ми е, че това, че ще тича цял живот по майка си не означава, че няма да си обича жената и децата. Просто жената ще се тормози цял живот, че не е номер едно в сърцето на мъжа си и на всичкото отгоре няма правата да наложи пълно вето на отношенията му с майката. С това не можеш да се пребориш. Реши си дали го обичаш достатъчно за да му търпиш глупостите. И единствената политика, щом силата не помага е да си добра, търпелива и той много добре да вижда колко ти се лишаваш и измъчваш, но не му мрънкаш за това. Малко сложно, но не невъзможно за всяка уважаваща себе си жена :girl_wink:

pebbles благодаря ти за съветите :bravo: Получи се така , че си поговорихме хубавичко и вече нещата стоят по друг начин :) Всичко се оправи, защото като седнахме да смятаме и той дойде на моето мнение, че няма да можем да се оправим така с тези пари и като помисли малко, осъзна че е по-добре да направи компромис, за да сме по-добре ние и че в крайна сметка ще ставаме семейство. Много ни беше полезен този разговор.
А що се отнася до свекървите, моята е наистина много зле, щом открих вече, че ми бърка в шкафовете и ми ползва нещата и си рови и си взима, каквото й трябва........, нямам думи вече, с които да я нарека. P-(
Е, казах си накрая стига, след всичките тези години, в които ме е унижавала и аз съм търпяла, за да не се караме и да се хресам, след всичките опити да ни раздели, вече разбра че няма да стане, но продължава да се държи лошо, си казах СТИГА }:-> нИЩО НЕ мОГА ДА НАПрАВЯ И НЕ ИСКАм, тя отказва да приеме и да разбере, че нейният син си има личен живот и ще има семейство и че тя трябва да спре да се бърка постоянно. Пределно ясно е, че тя не ме харесва, е чувствата ни са взаимни, и разбрах, че лично за мен така е по-добре. Казвам си това, което не ми харесва в очите и това е...

 :bravo: van4ii, от сърце се радвам, че нещата с любимия ти са се оправили и ще станете сейство, здраво и силно, пожелавам ти го искрено. Това с ровенето в личните вещи е ужасно. Моето мнение е, че снаха и свекърва се "понасят", когато едната е на северния другата на южния полюс (образно казано), затова колкото по-далече сте толкова по-добре ;)
П.С. момичета, като ви чета мненията направо ми настъхва косата и ми става много мъчно. Аз с моята свекърва Господ здраве да и дава, съм в прекрасни отношения, гледа си ме като писано яйце жената, никога не е повишила тон, или да ме нагруби с нещо, не съм почувствала и да прави разлика между нас. Случиха ми се някой гадни неща преди 2 години ( няма да изпадам в подробности, сега съм добре и всичко е забравено) и през цялото време жената беше до мен в болницата и ме подкрепяше. Имали сме един два спора, но те са били заради различни гледни точки, но с взаймно слушане нещата са се решавали по-добърия начин. Не знам докога ще продължат тези отношения имайки предвид, че двете най-важни жени в живота на един мъж рядко се понасят :P

petrova83 направо благородно ти завиждам за отношенията.

при нас всичко със свекито беше ок до преди да им кажем за годeжа. първият проблем беше, че милото не и е звъннал предварително да и каже, че ще ми предложи на еди коя си дата в еди кой си час  :hunter:
след това защо не сме я питали
за датата на сватбата. после защо сме резервирали този ресторант, а не озни, който тя искала от години наред. и да не избоявам до къде още се стигна. капката, която преля при нея беше новината, че сами ще си плащаме сватбата, защото и тя е на мнение, че който плаща, той поръчва музиката и просто в този момент разбра, че няма да стане на нейното.
но не се бъркайте, че тя спря до тук. тъй като с милото живеем в софия, а и двамата сме от сандански, тя беше хванала майка ми да й обяснява колко отвратителен човек съм, че така влияя на сина й, че не ме ли било срам така да я пренебрегвам като не я слушам и моля ви се майка ми да хване да ми повлияе и да започна да я слушам  ohmy
накрая каза на милото, че няма да дойде на сватбата, че неможело такова неуважение от наша страна към нея и така... милото устоя пред нея да не рухне от тази идея, но му е гадно, все пак му е майка.

е сега остават 15 дни до деня, ние с нея не сме говорили от месец и половина, а сега чакаме да видим дали нейно величество ще благоволи да дойде. гадното е че милото се притеснява и тормози, аз лично предпочитам тя да не идва...

 ohmy *crazy*, тази жена наред ли е? Направо ти съчувствам мила atsuki. Дано всичко е наред и да си най-щастливата булка на сватбата ви, пожелавам ти го от сърце. Ние с милото сами си решавахме нещата и за годежа и за сватбата, решихме си датата, запазихме гражданско, църква, ресторант, еее родителите ни си платиха кувертите на гостите си, защото и двете роди са много големи и 150 души бяхме много, но въпреки това ние с милото си организирахме всичко. Много весело се получи с игри, изненади, ритуали и т.н., ако трябва пак да я организирам не бих променила нищо, не мога да си представя някой да ми каже къде и на коя дата ще е МОЯТА сватба. Малко дълго стана, съжалявам. Моят съвет е да се обичате и уважавате с милото ти, защото ти се омъжваш за него и с него ще градиш дом и семейство, милото ти със сигурност знае каква "добра душича е майка му" , а за това, че те е подкрепил пред нея :bravo: . На свеки...не и обръщай внимание, защото иначе ще откачиш, да не се жени ТЯ за да решава, може когато са се женили те да са решавали родителите им, но това е било миналия век и не е наш проблем. Бъдете много щастливи и ще чакам да ми пишеш как е минал големия ден ;)

мила atsuki не обръщай внимание на свекито само да си разваляш настроението  :angry: Оставете я с твойто момче да се прави на сърдита и след време като види , че се разбирате чудесно със сина и и не я търсите сама ще дотърчи при вас.Много е гадно за свекървите да разберат , че живота си протича прекрасно и без тях , умират от яд миличките  :girl_cray2: А аз май съм в по-добра ситуация от повечето момичета тука  O_O Моята свекърва не прояви никакъв интерес към сватбата, даже пита защо така сме решили да се женим , трябвало да го направим по-рано.От 4 години сме заедно , дете имаме и нямало смисъл вече  :laugh: Луда жена.Като и казахме горката псърна все едно ,че е рзбрала че ще има пгребение :!Понеже бъдещият ми мъж е разведен и това ще му е втори брак каза, че я било срам от хората и нямало да кани роднини.И за капак (сватбата ще е в Стара Загора а милото е от Плевен ) каза ,че трябвало да се приберат още същата вечер.Ами сватбата е вечерна , хората ще се веселят и ще пият , кой ще остане трезвен и ще си тръгне да ги кара в 10часа вечерта. O_OЖената каза - ние нямаме пари и не можем да ви помогнем с нищо.От преди 5 месеца правим подготовка за великия ден , остана месец и 15тина дена а тя още не ме е питала как вървят нещата, справяме ли се , имам ли рокля и т.н С майчето решихме , че е по-добре да се посмеем над хорската простотия и да не си разваляме настроението и положителните емоции около сватбата :girl_wink:

здравейте момичета

благодаря ви за милите думи и подкрепата :)
при нас може да се каже, че има развой цялата абсурдна ситуация.
в събота нейно величество ми изпрати списъка с потвърдилите гости за сватбата. оказа се, че тя не просто ще дойде мирно и кротко, но се е написала на първо място в списъка и то с тройно подчертаване на името си, да не би случайно да забравя, че ще идва.  :funny:
направо щях да падна от смях като го видях  *ROFL* :sarcastic:
то аз си знаех, че тя няма да пропусне да дайде да се покаже пред всички, даже съм сигурна, че ще се хвали, че цялата организация е нейна дейност, макар да няма и пръст в нея, но както и да е.
важнто е, че милото вече се успокой :) казвах му аз, че няма смисъл да се притеснява, но за някой неща мъжете не слушат. :)

сега остава да чакаме големия ден  :twohearts: :weddingday:
ще ви пиша как е минало  :bravo:

 :funny: "да забравиш, че ще идва", все едно ще дойде Папата...как би могла. Ох направо се смях от сърце atsuki, особено на това, че е подчертала името си в списъка. Много се радвам, че всичкоо се нарежда и че милото ти се е упокоило, защото добра, лоша, майка му е, човек не си избира родителите, но Вие сте най-важните и това е Вашия ден, да си изкарате страхотно. Ще чакам да пишеш как е минало ;)

Явно е навсякъде. И при мен има доза от всичко - по-странното е , че е от страната на моята майка. Тя не е  в Бг, ии се е впрегнала повече от мен... Засега се съобразявам с нещата, с който сметна за добре.На моменти обаче ми избиват нервите.Зарадва се като разбра,че ще има сватба.После и казах датата-ама неможело тогава, тя не можела, нали пътува, трябва да се съобразя с тях.В крайна сметка и тя направи компромис и ние.От 7-ми септември стана 1-ви.И по-добре де, чувствам го по-добре  :P
Сега оня ден ми се обади да ми каже, че ми е купила 80 червени рози и като я питах защо, ми каза - как защо, нямаше 100. Имам задача да обикалям по магазини да търся някакви фигурки, разбирам я жената, иска да е хубаво.Вълнува се. Налага се, ама и аз скърцам със зъби.Иначе майка му не се меси, защото в момента и тя е извън Бг.Изобщо, и аз очаквам изненади ....
Още не ми е изпушила главата. Пожелавам на всички момичета да отстояват принципите си и все пак да глезят дамите (майките), че те и да не си го признават-повече от нас се вълнуват.Съдя по моята майка.Все ми повтаряше-да не си луда да се жениш, а сега ми звъни от майната си и плаща луди пари да ми каже, че купила рози...
Успех , ако ли не .... Валидол ...

*ROFL* *ROFL* *ROFL* Това беше страшно *ROFL*

Ние проблеми сме нямали, но и никой не съм държала отчет. Според мен най-добре по-малко да знаят *db* По-малко е валидола *ROFL* После на сватбата и да не им харесва нещо няма изобщо да се сетят за него *db*

Я и аз да се поуплача!
При мен проблемите идват повече от мойте родители. Като им казахме за сватбата бяха много щастливи и още са де, той баща ми отдавна подпитваше кога, дали изобщо искаме и даваше зор, даже като им казахме искаше да се оженим по-бързо. Обаче като почнахме организацията  и се почна "много е рано. Има време. Ние наща сватба за 2 месеца я организирахме и си беше хубаво." Запазихме ресторант, църква, гражданско, ДЖ, фото, те не искаха капаро. Започнах да оглеждам за декоратори/флористи и си харесах една жена, обаче като ми даде оферта и аз им казах колко се почна "Ти луда ли си толкова пари за цветя, аз ще ти ги докарам от Холандия ако трябва. Защо от толкова рано ще запазваме декоратори, те няма да свършат и т.н.". Намерих още фирми и поисках още оферти и те пак се въртят в тази сума. И преди седчица-две съвсем случайно стана на въпрос за украса и майка ми казва "Аз съм ти намерила кой да направи аранжировките- цветарката до мойта служба" и аз   :SUICIDE: А др неща- вази, кой ще ги постави, калъфи и т.н. не се знае нищо!
Всеки път като им спомена за това и се почват едни тиради "Сядайте да учите, стига си я мислила тая сватба, има време. Като заитите дипломната работо и ви свършат държавните тогава ще говорим за сватбата.". И направо ме влудяват!
А свекърва ми каза, че ще си разделят сватбата, но до сега не е попитала и 1 нещо колко струва, а аз от нея ми е неудобно да взимам пари. Сега реши да се развежда, защото неможе да тегли заем.
Малко дълго стана, и съжалявам че ви занимавам с мойте глупости, ала реших да споделя. Обикновенно давате страхотни съвети.

ами като е казала че ще участва свекървата, донеси й някоя касова бележка и й напомни. или й покажи деликатно какво има да сеплаща. ние си се обаждахме на роднините и си казвахме какво и колко ни трябва, защото бяха решили че ще  плащат ресторанта.иначе едните сами не се сещаха, без подсетка,въпреки че сами предложиха да делят с другите.

Много ми е неудобно да й кажа нещо за пари. Тя винаги /от години/, като усети на къде върви разговоро, че ще й иска някой пари, а и попринцип от време на време си го споменава, че няма пари, колко разходи има, че едва се справя и т.н.
Аз няколко пъти съм споменавала на шега, че поканите за родителите, за да ги направим излезнаха много скъпи /около 8-10лв./, ама тя нищо не каза. Не пита за пари и до къде сме и аз предпочитам да кажа на наще и да не я занимавам нея.
Иначе Еми, права си! Ако бях по-смела щях да й кажа, освен това тя и претенции леко се опитва да изразява! /Дали не сме си били избрали лош ДЖ?/

Аз, пък, си мисля, че със свекървата трябва да се оправя сина й. Още повече като става въпрос за нещо толкова деликатно, като пълнолетен човек да изисква пари за сватбата си. При вас, доколкото си спомням, комуникацията майка-син не беше особено сполучлива и ако се притесняваш, може и да е по-добре ти да я свършиш тази работа. Но не с намеци и "шеги" за цени. Просто в прав текст я питаш колко смята да отдели за вашата сватба и кога ще има възможност да ви даде парите, защото имаш нужда да знаеш на какво можеш да разчиташ. Нещо от сорта "ние разчитаме на теб, защото ти предложи помощ, за което сме много благодарни и оценяваме жертвата. Кажи ми ако можеш колко и кога за да си направя сметката."
Много неприятна ситуация, знам, че смело раздавам акъли, но се надявам да не ми се налага да моля за нещо, че хич не ми се обръща езика.

Аз нямам свекърва,но когато имам проблем със сестрата на милото му казвам в прав текст,а той да се оправя...

Той един път седна да говори сериозно с нея на темата и директно я попита "Кажи ми колко мислиш да отделиш за сватбата? Кажи колко можеш да дедеш да си направим сметка?", а тя почна да увърта "Еми, колкото се наложи? Ти колко искаш? Как мислиш, колко ще трябват?" и той й каза "Аз вога и 1млн. да искам, но днам че ти нямаш, затова питам ти колко можеш да ми дадеш" и само с това си остана. Тя не повдига темата, ние за сега също. Тя само се оплаква, че докъто не се разведе заем не може да тегли и предполагам, че трябва да чакаме до тогава вероятно.
Благодаря ви са съветите! Ако бях по-смела щях директно да я питам, но ми е много неудобно да искам пари, още повече от някой различен от наще.

Рататуй и аз да не подмина :D
Според мен, не се пъхай между шамарите :\ И няма нищо общо със смелото! Едно е да си смела и да си отстояваш позицията, друго е да се ангажираш в толкова деликатна тема... Мъжът ти да се разбира с майка си, ако не искаш после да чуеш приказки по твой адрес *db*

Ами ако не се разведе и изобщо не изтегли заем? Според мен, и кажете по колко ви е кувертът, какви разходи имате и колко очаквате да станат. Чисти сметки, добри приятели. Предварително си направете сметката и идете заедно със съпруга. Нека говори той, но бъдете двамата. Ако се поставя на нейно място, аз също ще искам да зная какви планове да си правя с финансите. Едно е да имаш желание да помогнеш /в което не се съмнявам/, второ е да искаш и чак трето - да го направиш.
Пак по мое мнение, не оставяй нещата само на съпруга си. Да няма аз казах, той не ме е разбрал и разни игри на телефон. Ама каквото и да правиш, ти все ще си виновна, това си е ясно ;).

Много ви благодаря!
За сега аз нищо няма нито на нея да казвам, нито него ще го карам да я пита. Докъто можем ще изчакаме, дано скоро сама да се сети да попита. Поне да се разведе, а след това ако не отвори темата ....здраве да е ще искам от наще. Тя поне костюма и неговите дрехи ще ги купи, защото ще ходи с него и няма как.
:funny: това си го знам, въпреки че пред мен нищо не казва пред други хора знам, че ме поудумва, ама не ми пука, всеки има право на мнение. А и аз съм далече от утопията, че всички ме харесват.

А това с развода ми прозвуча толкова странно....да се разведеш заради заем ohmy Ако е само заради това де...
Иначе Свекърва е права за "вината" :D

Е те живеят отделно от около 3 години, ама сега защото не й дават заем ако той не се подпише, а той не иска и на снемка да я види, тя няма избор освен да се разведе.
А това, че аз винаги съм виновна изобщо не ме притеснява, важно е за мъжа ми как стоят нещата.

Незнам, но според мен да се взимат заеми за сватба и то с тези неизгодни лихви в българия не ми се вижда оптимално, аз лично не бих се съгласила някой от нашите да ми дава парички, които после ще знам, че трябва да изплаща и то скъпо да изплаща месеци наред.
Бих предпочела тогава просто по-скромно да си направя сватбата, но да знам че не обременявам никого.

Иначе за щастие при нас проблеми с родителите някак не съм забелязала до момента, всеки се включва в организацията и е добре дошъл да дава съвети, все пак по-възрастните хора имат опит и дават понякога добри съвети. Моите родители са малко по-натоварени, защото те са в града, където ще бъде свтбата, свекърите са софиянци и толкова мн не мигат от сф да свършат, но каквото могат правят, а ние сме общо взето нон стоп на скайп да раздаваме нареждания на този и онзи :-)

За гостите на родителите, всеки от тях си покани такива и ние го намираме за редно, все пак този празник е толкова техен, колкото наш!

Я - тая тема не я знаех...Пък гледам има момичета с проблеми като моите...и някак се почувствах по-спокойна и сигурна, че не съм сама в тая битка...Аз до сега само в темата за свекървата се жалвам, ама то само от нея имам да се жалвам де...

То жалко, че след сватбата не свършват нещата O_O Даже  *db*по- хубави *db* стават

atsuki - това твоето го изживях. Ама същото - хаха. Споко - не само, че ще дойде, ами и преди тебе ще е там *crazy* Наистина си мислех, че само моята ще е с тия нещастни изпълнения, ама уви...

За заемите за сватба също съм съгласна...Ние изчакахме докато си имаме, че да се справим сами...не, че после не ни се наложи да плащаме по кредитната карта, но това защото на мъжа ми извендъж започнаха да не му плащат редовно, а вече потготовката течеше с пълни сили...Но си струваше да си я платим сами ;)

А за искането на пари - ratatui - разбирам те и теб. Аз съм същата, хич не ми е приятно да занимавам някого за пари...Но тя нас не ни е и питала де (свеки де). И наскоро даже разбра колко е излязла сватбата (след почти 5 години) и вече не смее нищо да каже...И сега като се замисля, ако трябваше да и искам пари за това, което направихме - нямаше да ги даде. Щеше да има - "тия глупости", "ама едни познати така" и какво ли още не...

Гушки на всички и да - Валериана е добро решение, а като заместител - едно голямо със салатка *THUMBS*

Момичета,здравейте!Съчувствам ви на всички,защото знам какво е,понеже имам сходен проблем със "свекитата"....Извинявам се предварително,че ще ви занимавам с моите си вълнения,но някак си мисля,че ще ми олекне и се надявам да ме подкрепите... ;)Първо като се сгодихме с моя приятел....баща му реагира много странно...и нито ни честити,нито нищо...за него сме си били заедно и толкова  :\...,което нали реално е така,но за хора които се обичат и искат да са заедно,нормалното развитие на една сполучлива връзка е сключването на брак (поне според мен) *crazy*...Това го оставям на страна,като си казах "ок,той човека е малко по-консервативен,затова реагира така,не защото не се радва"...След това поискахме да обсъдим въпроса с гостите и техния брой....те започнаха да увъртат,че не знаели кой ще поканят,с този били скарани,онзи пък не ги поканил незнам си кога,нямали и  те да го канят и разни такива....По този начин аз съм с вързани ръце,нито мога да започна поканите да правя(незная колко бройки),нито мога да си избера украса и да измисля нещо,не сме говорили и за никакви суми,понеже за да не ги затрудняваме,им казахме,че искаме да поделим разходите на три(между нас,тях и моите редители)...абе въобще времето си минава и всичко е неивестно... :angry:.Извинявам се още веднъж,че ви занимавам с моите "радини вълнения"...

И при нас е така :( При първите разговори беше голямо мънкане, не знаели, все им било едно, който ние сме искали да сме си поканили. Това са все разговори на маса. В момента, в който си тръгнахме и започнаха да се чуват само с него по телефона се започна с претенциите - този искали да дойде, онзи не искали да дойде и едни претенции, и той милия се чуди какво да прави, защото точно 1 седмица преди това ни мънкаха и после изведнъж много се разговориха, явно по телефон и имейл е по-лесно да имаш претенции. Имаше някои хора, които не искаме да идват, защото не са ни близки, съгласихме се на няколко от тях и си казах ок това е няколко ще дойдат, а другите не, при което когато ги помолихме да ни пратят финализирания списък, всички които уж бяхме решили заедно да не идват бяха включени с любимото си селско изказване, че те си плащат за госите, те ще решават кой да дойде?!

спорти, при мен се получава по-добре, ако отстъпя една крачка и го оставя той сам да се оправя с родителите си, така че защо твоя човек не говори сериозно с тях, че някои неща трябва да се решат и да са малко по-сериозни?

Спорти, съчувствам ти много е гадно така да ти спъват организацията. Направи си вашия списък и им дай краен срок, в който да ти дадат техния финален вариант кой ще канят и кой не, може и мъжа ти да им го каже! Ако до този срок не са ти дали нищо им кажи, че финалния списък е готов и повече никой не може да бъде поканен, според мен така набързо набързо ще го измислят и ще се приключи с въпроса.
И аз 100пъти питах кой ще идва, само бройка да ми дадат и сега трябва да правя още покани  =]

Ооо, и при мен имаше изказвания от рода "Тези роднини как така няма да ги поканиш, ама после ще чуваме приказки, не можело така". В началото се опъвах, защото не исках да каня до девето коляно лели и чичовци. После се замислих, че това ще е първата сватба в нашия род и за тях е изключителна радост и реших да ги поканя. И настъпи мир и спокойствие  :danceg:

Хаха - при нас пък беше точно обратното - аз току се присетя за някой и се обаждам на майка и питам - тия и тия ще ги каним ли? А майка - ъ, ми не, ама ако искаш...После пак - абе мама - сетих се за тия и тия - тях ще ги каним ли...И тя пак - миии не...Та в общи линии поканихме само най- най- близките. От страна на мъжо майка му си покани който си прецени - т.е. сестра си с мъжа и и двете и деца (на наша възраст) и някакви нейни приятелки и колежки (с които работят - в общи линии - млади момичета дето бяха през цялото време на дансинга).

Аз бях поканила и малко от страната на баща ми (нашите са разведени мнооого отдавна, а в последствие баща ми почина) - баба ми, чичо ми с жена му и сина им (братовчед ми), както и брат ми от втория брак на баща ми. Беше тъпо, че не поканих сестра ми от същия тоя брак, но си имах причини да не го направя и когато баба ми ме попита дали няма да я поканя и аз аха аха и се съгласих, майка се намеси и скръцна със зъби, че не стига, че ги каня тях - щом не искам да идва, няма да идва...

И основно си поканихме наши приятели. Честно - беше ми много весело и всички се забавляваха. Накои не се бяха виждали с години (съотборнички), други пък дето работят заедно, но не се познават - се запознаха...ей такива неща. Даже едната маса беше "на баскетболистите" (понеже ние и двамата сме бивши такива) та независимо, че не всички се познаваха помежду си, много бързо се запознаха и бяха най- шумната маса...

Малко се отплеснах, но исках да кажа, че се чувствах много добре, че никой не ме притисна да каня хора, които не ми бяха приятни (или пък на мъжа ми)

sporty, и аз имам проблеми със свекито. Най-тъпото е, че ние си плащаме абсолютно всичко, от нея не искаме и една стотинка и пак се опитва да се налага! Не че ѝ позволявам P-( И на всичкото отгоре иска да отложим сватбата, която е юни другата година, с още 1 година!, защото брат му тогава има абитуриентски и щяло да ѝ бъде много натоварено. Като го чух това направо ohmy Още миналата година искахме да се оженим, но сестрата на милото ни изпревари, тази година тя и мъжът ѝ чакат бебе и отново се съобразихме с тях и отложихме за другата година... И сега ми сервира, че пак не бил подходящ момента :angry: Вече имам чувството, че никога няма да дойде нашия ред   :'( ... Малко се отплеснах... Исках да кажа, че не си сама, има и други момичета с подобни проблеми, но нищо не е толкова страшно, колкото ни изглежда сега и всеки проблем може да се разреши  :girl_wink: Всички сме тук, за да се изслушваме и подкрепяме, а когато човек си сподели болката, му става по-леко. :) Най-добре говори с годеника ти да се разбере с тях, все пак са негови родители.

моята свекърва е просто ужасна,когато й казахме, че ще се женим тя излезе с репликата "2ма луди и 40 гладни" и милото й се сопна "така сме решили,това е" и тя уж омекна....миналия месец идва и аз бях започнала да си рисувам гипсовите фигурки и нашата ми вика,какви са тези неща на сватба ли ще ходите, и аз й казах,4е това са нещата за НАшАТА  сватба( все пак синай ще се жени,не някой комшия,но май щеше да има повече интерес за комшията,отколкото за сина й) и тя вика,о то време има, и й отговорих че 4 месеца не е имане на време, а е крайно напреднала ситуацията...жената не си прави устата да попита за нищичко, а баба ми, женицата изяви желание и прави сватбените късмети...когато повдигнахме темата за алкохола, свекървата почна,то на магазина има, и аз и казах, че не я питам къде има,защото с ракията и виното не ми е проблем, просто ги попитахме,те какво ще пият, дали на тяхната маса да заложим повече ракия и т.н....чакам аз да мине сватбата,тогава свекито да приеме живота си , дали като кошмар, дали като приключение...и все питат за моите родители,хиляда пъти казах, че съм в конфликт с родителите ми,тя все пита и ми дава акъл как да съм се държала, и единия път просто я поставих на мястото й и милото я нареди и той  да не се месела, да не клюкарствала, че не било нейна работа....все пак той знае какви са отношенията и ме подкрепя напълно

Благодаря ви момичета,бяхте ми много полезни ...наистина и аз смятам така да напарвя,той да се оправи с тях,в крайна сметка си е тяхна работа кой ще канят от тяхна страна и кой не...Сега като чета вашите историй виждам,че има много по-тежки случаи от моя,за което ви съчувствам...Петя,незнам как може твоята свекърва вмето да се радва за сина си  и за вас двамата въобще е реагирала по този начин *crazy*....А при Артемида,при условие,че си поемат изцяло разходите,също са имали спънки пак със свекито... O_O...Виви,ще пробвам по твоя начин...Мисля,че ще се получи! *THUMBS*Успех на всички вас... и не се давайте! :sunshine:

спорти и ние си поемаме сами сватбата, когато казахме, че ще се женим им казах и на свкъра и на свекървата, че стотинка не искам от тях за да не ми се месят и налагат, хич не съм ги питала кого искат да канят, не ме вълнуват лели на стринките на вуйчото на петия братовчед, да си ги нямаме такива... от роднините на милото-родителите му и баба му,но за сметка на това е поканил супер мн настоящи и бивши колеги, а аз откъм роднини имам 10 човека,но от към приятелки и колеги имам по малко, абе 70 75 човека сватба сме, и понеже родителите ми и сестра ми няма да присъстват някои неща по организацията ги правя с кумата, други самичка и бабчето дето много ми помага милата, да ми е жива и здрава

Здравейте момичета. Пиша тук, защото не намерих друга тема свързана с родителите (можа и да съм я пропуснала). С приятеля ми решихме да се оженим, но все още не сме казали на никого. Знам, че първо е редно да съобщим на тях, но колко време преди избраната от нас дата трябва да го направим? И как да го направим? Ще съм много благодарна ако ми помогнете, тъй като това ми е на дневен ред и само се чудя кога, как и т.н.  :)

фифилета,ами ние им казахме малко преди да запазим датата,казахме им ноември,запазихме дата февруари,сватбата е юли,сама прецени кога и най-важното КАК да го съобщите

Ние им казахме около седмица след като се сгодихме, просто защото искахме да е лично. Вече бяхме говорили за дата и им я казахме веднага. Сгодихме се ноември, а сватбата е август.
Казването на мойте родители беше  :badgirl: :GROAN: :insane: :SUICIDE: меко казано! Цял ден не събирахме смелост и чак на вечеря, когато те решиха да си лягат, аз се престраших и казах "Чакайте, че трябва да ви кажем нещо" и добре че патето ми пое натам, че аз и дума повече не можах да кажа. Той им каза, пита дали са съгласни и така.

Фифилета, мисля, че колкото по-скоро, толкова по-добре! Сигурна съм, че всички родители приемат новината с радост.
Ние решихме да подпишем януари и февруари подписахме. Казахме им веднага, когато решихме, но знаеха по-отрано, защото известно време го обсъждахме.

алексия не бъди сигурна,

честито за предстоящото събитие @}->-- Това как и кога ще го съобщите на родители си зависи от вашите отношения и начин на общуване по принцип :). Знам, че някои двойки устрйват специални вечери и го съобщават като новина, други просто хващат телефона и споделят наляво и надясно, ако нямат търпение да го споделят (така направих аз, например с моите), но виж на родителите на мъжа бяхме на вечеря, за да го кажем, защото отношенията там са много по-протоколни  =] Успех, както и да им го съобщите  *THUMBS*

Моите родители знаеха преди мен, че ще се женим *INLOVE*, а родителите на милото решихме, че трябва лично да им съобщим и затова правихме вечеря за тях.

Дам, и ние се оказахме много старомодни и аз също знаех след нашите, родителите на годеника ми научиха 2 дни след това. Не виждам причина да се крие нещо подобно или премълчава. Ние бяхме много щастливи и за нула време разгласихме на всички. ;)

А и е малко опасно да не се казва, защото ако се изпуснеш на 1 човек, родителите може да научат от някой друг, което вече е грозно.  =]

Да опасно е наистина, и доста неуважително и ние мн трябваше да внимаваме да не стане фал, понеже имаше още няколко дни докато се приберем и можем да поканим свекърите на гости, а междувременно дпри и среща в сф с техни приятели имахме, та беше доста сложно, трябваше да си скрия пръстенчето да не го мерне някой случайно.
И аз не смятам че е нещо лошо, което трябва да се крие, но всеки си знае семейната констелация най-добре.

как казах на моите родители,такмо се бяха върнали от испания(отношенията ми с тях не са цветущи),поздравихме се за добре дошли и добре заварили, и започнаха за пореден път "кучето си лае кервана си върви" избихнах и им казах че ще се женя,тогава ги усетих най-безсилни,най-слаби,най-немощни,тогава все едно бяха на погребение...казах им,че не искам пари от тях и да заповядат на сватбата,а те ми отговориха че не желаят покана и няма да дойдат и да забравя за тях...затова не си мислете че всички се радват на такава новина...но станалото станало,минало заминало,то си е за тях...както и отношението на свекърва ми то си е за нея, и вс се връща

Ужас O_O Каквото и да е сторило едно дете, то все пак си е тяхно дете...не знам.

Иначе Фифилета и аз мисля, че по-добре по-рано, че да не се обидят нещо ако чуят от другаде... :girl_impossible:

фифилета,наистина кажете си им вие да го знаят от вас,ние на свекъра и свекървата им бяхме взели кутия бонбони,за да не ходим с празни ръце и тя свекърва ми каквато е хубаво че й казахме че черпим за годежа,иначе тя е недоседтлива и си мислеше че бонбопните са подарък за нея  *crazy*

На мен ми адски трудно да крия разни неща от наще, още повече такова нещо, което те с такова нетърпение чакаха /поне тате, мама много не искаше да ме дава/. Аз едвам дочаках да отидем при тях и да им го съобщим официално, а понеже искахме те да са първите, които ще научат, трябваше да го крием от всички други и беше много трудно.
Затова според мен, не чакайте, а им кажете. Сигурна съм, че те го очакват с нетърпение!
Петя, при теб много гадно са се получили нещата, жалко че така са реагирали вашите!

роси,аз никога не съм имала силна връзка с родителите си,както ти и другите момичета, аз винаги съм имала по-силна връзка с баба ми,дядо ми(бог да го прости) и леля ми,отгледана съм от тях и това е някакъв естествен развой, още повече,че родителите ми са доста особени,те винаги мислят първо за себе си и не се замислят аз какво искам или какво чувствам, излизат с реплики от сорта "който плаща,той поръчва музиката" "щом сме те създали..." и очакват аз да съм някакво безволево същество...хайде за баща ми е логично,въпреки,че съм му казвала, че не сме войниците му на плаца,но с репликата "че не мога да му давам акъл"  и още повече,че той така изкусно маниполира майка ми, нали знаеш,кучето скача според тоягата, а аз вече не съм на 5, а съм на 24 и мога аджеба да преценя дали и какво искам...но това е кофти тема..научила съм се да се справям без тях,радвам се че милото е до мен, и ако тръгна да падам няма да ме натисне да падна, а ще ме хване за ръката и ще ме издърпа...

Петя, важното е, че си се научила да си силна! А родителите ти, според мен, рано или късно ще съжалят...винаги така става...
Вече си имаш другарче, което винаги да е до теб. Това е логичната развръзка в живота на човек *INLOVE*

Това е най-важното, че си намерила правилния човек!
А аз през годините открих, че има 2 типа семейства, в които човек може да израсне- при едните искаш твоето семейство да прилича на това на родителите ти, защото си живял в хармония и разбирателство, а при другите знаеш какво семейство НЕ искаш да имаш и стремиш да поправиш нещата за децата си.

абсолютно сте прави момичета, знам на какво НЯМА да подложа децата си, знам как да ги възпитам, нали ще се дипломирам педагог  :bravo: а и с тези практики в домовете за деца и приютите съм се нагледала на какво ли не и знам на какво да науча децата си

по повод въпроса кога да го съобщите на родителите, ние бяхме на море и моя любим ми предложи около 19ч, а на родителите се обадихме след вечеря около 22ч. нямахме търпение да чакаме още три дни. Ние сме от много години с него, живеем си зае дно двамата и нашите дори и за внуче си просеха, така че всички останаха мнооого много щастливи. Реагираха чудесно. Но това си зависи от вас и отношенията ви с родителите. Майките искаха май, ние септември и запазихме датата така, както ние искахме. По стечение на обстоятелствата след месец рАзбрахме, че съм бременна и я преместихме за май :) . Иначе от към проблеми не кмога да кажа, че имам много. Но свекървата има неща които не осъзнава, че са много важни, че сватбата е буквално след девет дни, а те дори идея с нямат за тях и се занимава само с глупости като късметчета за хвърляне и т.н. Преди повече от месец сме им казали да дадът списък с гостите си к да си наюправят рЗположението на масите, уви още не са поискаши потвърждение от гостите си дали е идват. Моите родител от месец знаят кой ще присъства и списъкът им е финализиран. Сега дилемата е сали родителите да са на една маса или всеки при своите. Ние с майка ми смятае за логично да са заедно, те милсят обратното, но никой от тях не се осмелява да го каже, за да се направи разместването на гостите.
Хубавото при нас е, че с милото сме на едно мнение почти на сто процента и правим това което с решим. Сватбата ще се поема и от трите страни, почти наравно.
Свекито не искаше фото, аз казах, че бтова е повече лт задължително.
Странното беше, че ме спазихме традицията за закупуването на тоалетите, всеки родител си купу на своето дете, а това дори и не се изкоментира и с майка ми останахме учудени, че тя ще ми купува роклята. Все пак всички жени обикаляхме, ако знаех, че ще е така, щях да ида само с майка ми.
Другите неща за които с моя мъж се дразним е, че свекито се зае с украсите, късметчетата, етикетчета, подаръци и прочие още преди два месец! а всичко е наполовина готово. И постоянно обикаля магазините за нов вид панделка и все иска одобрение. Има неща, коит сме и казали, че не ни нтериауват, да си г прави, но и те не са готови. Чудя се от къде такова спокойствие девет дн преди сватбата.
Майка ме успокоява, че всички важни неща са свършени, заедно сме, имаме рестпрант, фото, видео, дж, нашите гости саа потвърдили идвАнето си, ритуалите са уредени, тоалетите също, халките, т.е. само дреболиите остват... и така

Аз затова си правих всичко сама, защото за такива неща не мога да разчитам на никой друг, освен на самата себе си. Просто съм такъв чешит *db* Аз си знам какво ми е в главата, така че и не очаквам някой друг толкова добре да го разбере, че да ми помага...най-много да ми пречи. Майка ми ми помогна само с кошничката за халките и то защото не мога да шия (на машина), но имам мераци и на това да се науча и съвсем никой да не занимавам :)

Успех с вашите неща! Щом е поела ангажимент предполагам, че ще го изпълни...в срок! @}->--

casky, и аз съм така, не исках никой да ми се меси,защото няма да го направи,като мен,аз имам едно виждане за нещата,знам какво трябва да се получи,аз съм максималист, единствено късметчетата за хвърляне и питките оставих на баба ми,понеже и тя искаше да се включи,вече е пенсионерка и няма да я натоваря , ако направи 30 късмета с бонбонки йитце и стотинка, а тя прави страхотни пити и ми е обещала питките да са от нея :)

Да ти кажа честно - съвсем си е права жената ;-) И без късмети и питка ще си направите сватбата...Пък ако не дойдат гостите - живи-здрави. Вие нали ще сте заедно - това е най- важното *THUMBS* Пък и да ти кажа - и ние бяхме така, но месец преди сватбата. В момента, в който получи всичко за което прави циркове - знаеш ли колко бързо свеки си се оборудва и с рокля, и с гости 8P

скай, съчувствам ти...не ми го побира акъла, как ще маниполираш сина си и снаха си със сватбата им...чак когато ти угодят и ти направят сума ти и поклони,жестове(селями) чак тогава да благоволиш да си купиш тоалет и да поканиш роднините от хорски срам...ей откачих... }:-> P-( :GROAN: :hunter: @= :boxing: :ANGRY:

Някои хора просто обичат да им се молят и кланят, а аз пък не обичам да го правя, но понякога го правя и тайничко им се присмивам колко са жалки и колко лесно може да ги манипулира човек. Всичко се дължи на желанието да им се четка егото, вероятно самите те не се чувстват достатъчно добре в кожата си и искат постоянно да им се засвидетелства важността.
Аз нямам проблеми с моите родители, а с родителите на бъдещия ми съпруг, даже онази вечер така се скарахме, че направо си казахме , че сватба няма да има. За щастие любовта е по-силна от всичко и след 20на минути отново се прегръщахме и си казвахме, че сме си смисъла на живота, и че много се обичаме. Покрай цялата топурдия с тия хора разбрах, че имам прекрасно семейство и много добри родители, наистина добри хора по душа!
 Тъй като тези хора смятат собственото си мнение за най-добро и отказват да се съобразяват с другите по какъвто и да е повод, аз реших да спра да им слушам постоянните обяснения и така , реших като ида там просто да не говоря (то не, че и преди съм говорила, защото никой не ме слушаше, буквално - аз говоря нещо, но никой не ми обръща внимание и така със лек срам си замълчавах по средата на изречението, но това не ми е проблем). И така реших да не им обръщам внимание, само ми е болно, че не можех да скривам всичко това от Милото. В началото го правех, но 4 години да мълча , вече не можех да се спирам, но установих, че това е най-добрия начин и ще стискам зъби само заради моето Мило, защото той е много добър.

Момичета здравейте!Много съжалявам,че тук пиша съм  :offtopic: ,но неможах да намеря подходящата тема!Мисля,че като споделя ще ми олекне опредлено,още повече,ако намеря и подкрепа или съвети от ваша страна.... Незнам от къде да започна просто,но аз и моят приятел,а и неговите родители сме адски разочаровани от съпругата вече на брат му!Май много сложно го написах,надявам се да се оринтирате...Те се сгодиха преди две години някъде,като на годежа им и през тъи две години ги питахме 100 пъти поне коя им е датата за сватба,но те все незнаеха,постоянно се караха и разни такива....Аз и приятелят ми се сгодихме миналата година,като казахме,че сватбата ще е през 2013...и нарочно определихме датата от септември месец,за да има всеки време да реагира от родителите и да помисли как да действа (за финансите говоря),но какво решиха НЯКОЛКО ДЕНА СЛЕД НАС....брат му и годницата му....Решиха,че тяхната сватба ще е сега през Май...Не се посъветваха с родителите му,както ние направихме първо и попитахме дали имат проблем с това да си направим сватба,А ДИРЕКТНО ЗАЯВИХА  }:-> ,че и тяхната ше се състои,и то през Май.....Това решение го взеха Март месец и за два месеца си направиха сватба.....Неисках да повярвам,но по всичко личи,че това е от завист и злоба...Не проявиха никакво рабиране,не говориха с нас да стигнем до някакво решение,за да улесним родителите му (все пак две сватби в една година,извинявайте,но...на всеки ще му дойдат множко....).И така,сега представете си,как изглеждаме ние в очите на хората,ние сме тези,които бързаме,....едва ли не изглежда така,че искаме да се женим,за да не остане по-назад,а уверявам ви не е така...  :'(..Скоро бяхме на сватбата им,и ми писна да слушам коментари... "Хайде,който бърза да се нареди най-отпред за букета" и разни такива...
Извинявам се,ако съм ви оттегчила,...прекалено дълъг стана поста ми!
Ще съм благодарна за малко съвети,защото за да съм честна,колкото повече наближава Септември ми се отщява да имаме сватба...Грубо звучи,но така стоят нещата!

спорти,според мен е направено нарочно,аз така мисля,това че не са искали да говорят с вас, с родителите на бъдещия ти съпруг, ами го заявяват ей така,от днес за утре,не е коректно спрямо вас и родителите,все пак вс е свързано не само с разходи,но и с време, с емоции за булката, за семействата... опитахте ли когато го обявиха, да говорите с тях,преди сватбата им опитахте ли отново? не се връзвай на подмятания,то ако за всяка изцепка си го слагаш на сърцето...на много хора не им харесва какво мисля/говоря/ как действам,но това съм аз...моя съвет е с твоя човек да се опитате да говорите с брат му и жена му да се види защо е тази тиха битка, да поговорите с неговите родители, да видите те какво биха ви казали или посъветвали,или ще бъде най-добре и 3те семейства да си кажете вс , един вид да си свалите картите на масата....успех с преговорите и разговорите....не се отказвай от сватбата,това ще бъде вашият ден,не е нужно да "радвате" етърва ти

Благодаря ти Петя!Разбира се,че искахме да говорим,но те казаха пред родителите му "Нас те не ни интересуват,да правят,каквото знааят",след това се отказахме....После разбрахме,че са се водили разговори между техните две семейства и самите тях,и при въпроса "защо бързат толкова?" те са отговорили само с мълчание...,и въпреки това,продължиха да си организират сватбата!Излишно е да казвам,как се чувстваха родителите на моят приятел и колко безсънни нощи са прекарали в размишления...Но такъв е живота,и съм се убедила,че това,което може да ти направи близък човек и непознатият на улицата неможе!

Ситуацията е много неприятна. И аз не мисля, че трябва да слушаш каквито и да злобни коментари  шушукания. В крайна сметка, добре, че вие сте решили да се жените, че да се сетят по-големите. От финансова гледна точка наистина е тежко, за това трябва добре, без притеснения да обсъдите сериозно въпроса с родители си. Няма смисъл от сръдни и напрежение от този род, защото сватбата се прави за хубаво!
Относно изреченията, че бързате - то си е ваша работа и ако искате още утре ще се ожените. На никой не му влиза в работата какво искате вие да правите с живота си. Да, кофти се е получило, но в крайна сметка не всички могат да са сгодени по 5 години! Според мен, те са завидели, че вие сте се решили и са казали, че не е правилно вие да се ожените преди тях. Не е много коректно и е трябвало да го обсъдите, но.... какво да се прави, единствено може да се опитате въпреки всичко да си оправите отношенията. Работата вече е "свършена" и би било добре да се опитате да обсъдите въпроса спокойно.След като ви предстои сватба, може даже да обмените опит с тях ;)

Подмятанията хич да не те интересуват. Когато в семейството има 2 сватби за толкова кратък период неминуемо ще има сравняване. На моя мъж брат му се ожени 2 години след нас и пак имаше такива неща, въпреки че всички се опитвахМЕ да не ги казваме гласно, защото е най-тъпото нещо. Даже, когато някой е започвал на мен да ми обяснява аз каква булка съм била и каква е етървата или нещо такова, съм гледала винаги да го замажа без да коментирам, само да похваля нещо от сегашната сватба. Но, говорим за напълно добронамерени роднини, които ни харесват и двете, просто се чудят с мен за какво да си говорят. Аз, като по-голямата, си признавам, че също си мислех, че го има това мъжкото съревнование между братята и затова и малките се женят. Някакси ми се струваха прекалено малки, не още на този етап. Не че не са един за друг, просто изглеждаха още дечица. Но, сега си имат вече и бебче и поемат отговорностите на пораснал човек и засега не им е непосилно, явно аз не съм преценила. Което е много добре! Цялото това излияние е, за да ти кажа, че сравняването и упреците в бързане са нещо, което трябва да приемеш (не можеш да промениш). Само вие можете да докажете във времето, че сте взели правилното решение. Истинският ти проблем е финансов, ако семейството на мъжа ти трябва да участва значително в плащането на сватбата, тогава за вас не са останали много ресурси. Ако е такъв случаят наистина - решението е тежко и само вие можете да си прецените дали ще сте  по-скромни, заради братът и етървата (тук ще трупате отрицателни чувства към тях, които ще останат) или ще отложите, като в този вариант с времето отрицателните чувства имат шанс да избледнеят, защото все пак ще сте имали мечтаната сватба. Абе, да се разбираш с жена, която ти е роднина, но не кръвна си е почти невъзможно...

sporty, хубава работа...хич и не си помисляй да отлагаш сватба за подмятания. Ако обаче сериозно обмисляте вариант за отлагане по финансови причини, не се притеснявай, всички ще ви разберат. Казвам ти го като минала по този път, макар и в друга посока. Ние изчаквахме раждането на дете повече от 3 години - уж да се пенсионира свекърва ми и да има възможност да ми помага, пък и да съберем пари /с помощта на родителите естествено/ за жилище. Бях бременна в 7-мия месец, когато братът на съпруга ми обяви, че той и приятелката му също очакват бебе. Пък младоците още бяха студенти в първи курс. Свекърите теглиха заем и когато големият син беше на 10 дни, направиха сватбата. Що сълзи изплаках тогава....Ама кой ми е крив, като вечно правя планове, сакън някого да не засегна, с всеки да се съобразя ;). След 6 месеца се роди и племенникът. Свекърва ми естествено отиде да гледа него, там се дадоха всички събрани пари, защото нали се знае, че студентите са гладни и бедни. Че и аз помагах с дрешки и зимна количка. Даже ходехме да отменяме етървата в дните преди изпит. Ама какво да ги правиш, само като видех очичките на детенцето им и всичко ми минаваше. Животът много често ни върти номера, важното е бързо да се съвземаме после. Сега, след 30 години, направо ми се вижда смешно, че съм се ядосвала. Има толкова по- важни неща. Много се радвам, че запазихме добри връзки с девера. Ако не беше той и жена му, гледането на възрастните ни вече свекъри щеше да падне само върху нас. Нали знаеш приказката "брат, брата не храни, но тежко му, който го няма". Опитай се да гледаш от веселата страна на нещата. *THUMBS*

Спорти, това което са направили брата на мъжа ти и жена му е много гадно, но ти недей да се ядосваш на простотията и завистта на хората! Това само влияе лошо на теб и нищо няма да се промени!
Сигурна съм, че вашата сватба ще е по-хубава в пъти! А тези който подмятат разни неща, пускай си ги покрай ушите и да не ти пука! Нали знаеш "ниските умове обсъждат хората."

Според мен е нужна малко повече толерантност и разбиране между хората. Как може човек и с най-близките си да се кара за пари.
Може да не са го направили от завист, а защото са се вдъхновили от вас или пък и те да са се уморили от шушукане на същите тези роднини, които сега тормозят теб. Опитай се да се поставиш на тяхно място и не си разваляи празника с негативни емоции. На тях им е все едно като трупаш тези чуства, защото те дори не знаят, само своите нерви късаш.
Организацията на сватба си е стресиращо упражнение и мисля, че всички под емоциите може да реагираме по-остро или да ни се струват нещата по-зле.
Радвай се за тяхното щастие и бъди щастлива и ти, това е единствения начин да си прекараш добре сватбата и да пазиш красиви спомени до края на живота си, а които иска да мрънка винаги ще си намери повод.

Благодарна съм на всички,които отделиха от времето си за да ме посъветват и да споделят мнението си  @}->-- Определено се чувствам по-уверена! Не ми е минавало през ума сега да отменям сватбата,защото отново след случилото се попитахме,ако се налага и ще е по-добре,да отложим сватбата,но родителите на приятеля ми казаха "не"...."вие дойдохте и ни съобщихте като хората"...пък и това май е причината поради,която да не я отменим-подкрепата им!За момента отношенията ни с девера и етървата не са цветущи  ...По време на сватбата искрено се зардвах за тях,дори говорих с булката,като и казах,че се радваме за тях и искаме да си прекараме добре и на тяхната и на нашата сватба,но след като кръстника започна да ни прави един вид "демонстрации" разни и коментарчета,доброто чувство в мен се изпари....Според мен ако не се положат усилия и от двете страни,няма да се получат нещата!Държахме се толкова тактично,с цел да не злепоставим никого,но продължавахме някак си да усещаме тяхното пренебрежение!
До тук с нашият турски сериал....Ще се постарая да не обръщам внимание на злобните коментари,защото сте прави,че те винаги ще съществуват!
Искрено ви благодаря за подкрепата още веднъж! :loving:

Нова съм във форума и ми е трудно,все още да се ориентирам тук.
Бих искала да ви разкажа моята история накратко. С моя приятел много искаме да се оженим.
Желанието и особено това,че на мен ми е голяма мечта това е много хубаво,но това е само началото. Все още не сме питали моя баща, за майка ми няма какво да се говори, защото и без това нашите са разведени и тя няма думата. Познава приятеля ми и го харесва. Щом ние сме щастливи и тя е. Баща ми е друга тема. Доста ме притеснява,защото не винаги мога да съм сигурна какво той ще направи или ще каже. А ми се иска да не отказва зареди някакви глупави причини. Ние в момента живем с него и брат ми. Моя приятел и баща ми излизат много често заедно да вършат мъжки работи.. Ние с него решихме следващата година да направим сватба вече, защото искаме за себе си за семейството си и за бабите си. На мен и на него ни останаха само по една баба другите починаха.. В последно време ми се случи за 3 последователни години да починат двамата ми дядовци и едната ми баба и ми е тежко, че не ме видяха как се женя. За моя приятел е същото,но неговите са починали по отдавна. Но не е това единствената причина да искаме сватба. Обичаме се и искаме да направим семейство заедно. Проблема в момента е само че и двамата се притесняваме да направим годеж и искането ми пред баща ми. Страхуваме се как ще реагира и се чудим как да постъпим. Постояно се чудя каква причина би измислил, за да каже, че сега не е подходящ момент, а аз не искам да чакам много дълго време. Живота е кратък,а аз искам с моя любим да се вречем завинаги пред всички и всичко. Иска ми се да знаех какво да направя сега. И отделно една организация не е лесна,но имам кои да помага -хора с опит. Поне това имам..  :)

аз разбирам уважението към родителя ти, но финансово ли зависите от него с мъжа ти, че трябва да му искате разрешение да се жените?
Ако имате парите, дори той да каже Не, това си е вашият живот и не може да чакате годините да минават, защото някой не е на кеф . :)

миспанда,ако искате да се ожените не чакайте на някой да му кефне,моите и неговите родители бяха против,и накрая,когато видяха,че с тях и без тях сватба ще има,неговите се примириха,моите също си потъпкаха ината и дойдоха,да без да кажат,без да предупредят,но дойдоха и какво стана,стана,това,което ние искахме,а не манипулациите на родителите ни

Уважение има - да,но не е само това. Финансово зависим донякъде от баща ми,но съвсем скоро(това е факт,не просто думи), ще започнем изцяло да разчитаме на себе си,но баща ми е се изявява като шеф в момента. Всички него слушаме и се съобразяваме(е не за всичко ). Той е властен човек. А ние искаме той да е съгласен с нашето решение и да се радва с нас - само това..

petq1989...
Може би си права,но  при мен положението е такова,че баща ми е ключова фигура в момента. Ако той не е съгласен, ще трябва да изчакаме докато напълно започнем да се издържаме сами и да отложим още повече сватбата,което не искаме особено. Ако има отказ това мен наистина ще ме нарани, защото с моя приятел много искаме сватба и си мечтаем за това от много време и знаем какво искаме. И със сигурност ако той откаже,няма да стоим със скръстени ръце,ами ще се оправяме сами. Аз не бих се отказала от това.  :yes:

misspanda, питай първо, пък тогава се притеснявай, ако отговорът е не. Стискаме палци да получите благословията му *THUMBS* Ти си познаваш най- добре бащата и трябва да решиш как да съобщите - дали ти, дали двамата, дали приятелят ти да говори с него. Няма страшно, родителите разбират кога за какво става дума. *THUMBS*

Права сте така е..Ще го питаме няма как.. Питахме вече майките ни и те са съгласни. Само баща ми остана и да започваме с подготовката.. Дано имаме късмет..  :( :)

ще се съгласи няма как :). щом си живеете заедно и си го харесва вече като зет ще му бъде мило  *INLOVE*. пък и вие се пострайте да му кажете по най-милият възможен начин и да му обясните че неговият благослов е много важен за вас и няма как да не ви се смили . ще се почувства уважаван и горд на вас !  :girl_wink:. Успех!

Наистина се надявам! Ще се опитаме да подходим по възможно най-правилният начин. Пък дано да се получи!  :[ Благодаря ти за милите думи. :) @}->--

misspanda щом баща ти е толкова властен и вие донякъде сте зависими от него ,а и се разбират с бъдещият ти съпруг направете искането както си му е редът,по обичай.Нека приятелят ти го попита ,да вземе една бутилка ракия,да му обясни колко те обича,че не бързате /една година си е доста време/ и т.н.
Ти защо си мислиш ,че баща ти няма да е съгласен?Има ли някаква конкретна причина?На колко сте години с приятелят ти?

На 23 е моя приятел,а аз на 22,но тази година ще направя и аз 23. Ние сме и двамата 1990-та,но той е по-голям. Март месец е,а аз ноември. Притеснявам се да не откаже,защото ние попринцип планувахме тримата заедно сега да се местим в друго жилище и да се прави ремонт и т.н. А пък той и брат ми в друго да се нанесът. И може да каже, че примерно имаме да правиме ремонт да избираме мебели и т.н. Защото тук и аз и моя приятел помагаме много на баща ми. А ако се появи една сватба ще трябва да се правят не 100 неща,а 1000. Но ние с моя приятел нямаме нищо против това. Ние сме млади и активни хора и аз нямам нищо против и сама да си подготвя всичко и без това така искам. хах Но знае ли човек какво мисли баща ми за това. Притеснявам се че може да каже че сме и малки все още,но ние не се чувстваме така.  :[

Е,спокойно не сте чак толкова малки .Догодина ще си на 24 ,когато ще е сватбата.А и като работите и искате да направите нещо ,мисля че няма да има проблем.Мисли позитивно така вероятността да ти се подредят нещата е по голяма.И действайте по -бързо с искането от таткото ,за да не го отлагате и да не се изнервяте взаимно,защото съм сигурна,че човека се усеща ,че става нещо зад гърба му.

Тъкмо това щях да кажа и аз, определено действате зад гърба му ;). Трябваше първо него да питате, а после да "уведомите" майките, щом той се явява шеф. Пазете му авторитета на най- важен човек. Дано не разбере от другаде, а от вас. Виждам, че и до проучване на ресторанти сте стигнали, казвайте си официално....Успех! *THUMBS*

Не го приемайте чак така. Аз мога да търся и да гледам ресторанти и рокли и всичко,което искам дори и 5 години преди да реша да се женя.. Аз съм разглеждала булченски рокли от както съм била на 15 и винаги съм знаела,че искам да имам сватба. Все пак съм и жена! Нищо не ми пречи да проучвам нещата и да добивам информация и без да питам баща ми за това..  :huh: Майките сме питали,защото и те са важни.. Ние можем да кажем на когото решим.. Споделям притесненията си просто за баща ми. Това не означава, че аз правя нещо зад гърба му. Аз искам да му кажа,но просто не знам как за сега. Няма как той да разбере,защото хората около нас са разбрани и майките ни виждат,че се притесняваме,но те точно ни вдъхват вяра и воля. Всичко с времето си!

миспанда,какъв шеф,недей така,и моя баща е бивш военен и очакваше всички да му козируват,като войниците на плаца, и си мислеше , че семейството е мини казарма,кое е по различно,и мен баща ми ме плашеше,че ще ме остави без пари,аз какво направих-запретнах ръкави и започнах да работя,изнесох се при милото,защото бях изритана на улицата,но ако и твоя постапи така,мога да ти дам съвет,как да постъпиш и ти......толкова властни хора,бъркат подчинението с родителските чувства и инстинкти

Моя не е бивш военен,ама определено е адски властен. Ще му кажем доста скоро,защото аз започвам наистина да се дразня на това командване. Жал ми е защото баба ми,неговата майка, почина преди две години,а аз я обичах много.Тя ми беше като майка,защото нашите са разведени и тя ме отгледа. Ако беше сега тя тук без проблеми щях да си направя сватба и всчико.Тя се оправяше с баща ми. Ама вече я няма.. :'( И аз някак трябва да се разбера с него.  :'(

misspanda, не съм сигурна че разбирам напълно притесненията ти, но смятам, че е излишно да се притесняваш преди да говорите с него. Най-добре не отлагайте, а казвайте каквото имате да казвате, а пък ако откаже живота е пред вас. Бърза работа нямате, ще стегнете апартамента и след като се отделите ще си подготвите сватбата.

Ми дано да се получи така. Нищо не се знае все още! :) Притеснението ми идва и от това че тези дни все се караме с баща ми. Но все пак скоро ще му кажем какво искаме. Дано имаме късмет!

миспанда,ако очакваш от такъв тип хора (властни,жадни да командват) да те подкрепят в нещо,което те не одобрят , ще е трудно,но пак ти казвам,ако двамата работите и се отделите,рано или късно нещата ще се наредят,да няма да е имало подкрепа от негова страна в началото,а примирение в по-късен етап,важното е да не позволявате с приятеля ти да ви се месят

Ама той наистина повечето неща все не му харесват.. А ние сме се съобразявали с него само защото е баща и  човек на възраст. А и колкото и да е властен ни е помагал много понякога и това не може да се игнорира,а пък ние на него помагаме почти всеки ден.
С такъв баща малко се чувствам като  в сапунен сериал. *crazy* И ти си правя че няма подкрепа като се отделите,защото в началото на връзката ни живяхме само двамата,ама после баща ми вика айде елате да сме си заедно,защото еди какво си... И реши да продава апартамента където бяхме и така.. Голяма работа е той ама и ние не оставаме по-назад!

В крайна сметка - очакваме скоро положителен резултат :-)

Ми както се притеснявах баща ми не е много "за" сватба..  :hmmm:Макар да е така,аз не се отказвам от това.. Баща ми много ме разочарова в последно време и просто не е бащата, който беше и който трябва да бъде за мен.  :tuktuk: