Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Правя тази тема по предложение на Маги.Идеята на тази тема е мамите които родиха да опишат как при тях е протекло раждането.Така бъдещите мами ще бъдат подготвени за това какво  да очакват.Целта е да може да се зададат въпроси  а не да се честити сколко леко е минало раждането.честитките в темите на всяка мама.


Е аз не мога да ви пусна инфо защото още не съм родила а и засега не съм и на път това да стане.

Моето раждане мина значително лесно /до колкото може да е лесно всичко това/
На последния преглед при доктора бях с 2см. разкритие без изобщо да усетя нещо. И така той реши, че ще предизвикаме раждането. На 25.02 вечерта ме приеха в болницата и ми сложиха някакво хапче за предизвикване на контракции. Да ама не, цяла нощ нищичко. Съвсем леки болки, които не доведоха до нищо. И след всичкото чакане на сутринта към 4ч. ми вклучиха системи, малко по късно ми спукаха водата./много неприятно/ и тогава се почна. До седем вече имах 4см. и изгарях от нетърпение да ми сложат епидуралната. След това вече не усетих никаква болка. Говорих си с докторите, с акушерките, шегувахме се и така се оказа че вече съм с 7см. За съжаление обаче тоноветв на бебчето започнаха да падат много бързо. Изплаших се ужасно много. Събра се голям екип и от предродилно ме вкараха в операционна. Трябваше да съм с пълна упойка защото операцията беше по спешност и трябваше да се действа бързо. Приспаха ме за няколко минути и ме събудиха към 9ч. с най прекрасната новина.  *YAHOO* Кристина се беше родила в 8.22ч. на 26.02 и здравичка без никакви други усложнения. *YAHOO*
Е това е сега всеки изминал ден се чувствам все по щастлива :)

 digita кога ти беше датата за термина ,че доктора ти е казал да предизвиква на 25.02 ,нали трябва да го преносиш незнам колко дена  и тогава се налага това предизвикване ,ако бебчето неиска да излезе още само .И искам да още нещо да питам преди да постъпиш в болницата за раждането имала ли си някакви признаци за начало на раждането,като напримен незнам как точно да го обясня едни такива съкращения на матката и пулсации в нея.

Моето раждане мина ужасно бързо и лесно. =]  :danceg: *crazy*
Последния месец реших, че искам да родя секцио. Седмица преди датата, която си бях избрала се срещнах с моя лекар и уговорихме подробностите около раждането. Направих консултация с анестезиолог и зачаках. на 28.02 сутринта в 06:30 бях в болницата и ме подготвиха. Казаха, че ще влизам за операция чак след 10:00 и ми включиха първата система (от общо две), но тъкмо бях преполовила втората и доки дойде да ми каже, че ще съм първата мама за деня. Извикахме таткото (който пиеше кафенце отвън) и се качихме в операционната. Удариха ми упойката и след няколко минути извадиха Ели. Веднага ми я показаха - едно мокро бяло котенце. :girl_in_love:
Сега с всеки изминал ден любовта ми към нея расте неимоверно! Не съм предполагала, че мога да обичам някого толкова силно. :loving:

Ето как мина моето раждане :)

На 04.04 в 5:30 сутринта станах да пишкам и като си легнах ми направи впечатление,че контракжиите ми са начесто,като станах да си взема тел, да ги засичам ми изтекоха част от водите.След час някъде бяхме в болницата!Направиха ми преглед (2 см. разкритие) клизма (която не е толкава болезнена)  ;) Настаниха ме към 7 часа в една стая!Лежах,разхождах се,а контракциите ставаха все поболезнени!Към 10 вече се чувствах мнооого зле,буквално на ръба на силите си.......повръщаш и имах чувстово,че ще припадна!Имаше стажантки около мен,които ми помагаха с каквото могат! От време на време ме проверяваха за разкритие и слушаха тоновете на бебето! Към 11 и нещо ме въведоха в предродилна,пуснаха апарата да следят пулса на бебо. Болките вече бяха.......не мога да ги опиша!!!Чу ме цялата болница,че раждам :) Получавах вече напъни,а нямах необходимото разкритие!  Пуснаха ми система за по бързо разкритие ,10 мин. след това влязох (занесоха ме) =] в родилната зала! След още 10 мин. и 3-4 напъна Дани се роди! Самото раждане НЕ БОЛИ.....дори не усетих кога му излезе главата,а и раменето!Просто се иска да напъваш колкото сили имаш,докато не посинееш ;) Докато аспирираха бебо на мен ми изкараха плацентата! Дадоха ми го за малко на корема! Дойде лекаря с който имах уговорка да ме зашие (въобще не разбрах кога ме е срязал)Шиенето си болеше,но и аз имам доста шевова!

Момичета всякя болка се забравя!Няма по-хубаво усещане от това да си майка!

 virgin а ти защо в последния момент в 9-тия месец реши ,че искаш да раждаш секцио,имаше ли някакви предпоставки ,за който непозволяваха нормално раждане.И след секциото колко дена те боляха шевовете,защото съм чувала ,че е доста по болезнено и дълго възстановяването после .

Благодаря за хубавата темичка защото аз много исках да направя подобна за да има къде да си разпитваме на спокойствие!!! @}->--
мамита много е полезен вашият опит имам много въпроси да задавам но нека да се съберете повечко!като на първо време искам да питам за тези прословути контракции какво точно представляват-чувала съм че са като менструална болка или като стомашно неразположение  =]

Сиска може да не е уместно да те питам, но може ли да споделиш колко външни и колко вътрешни шевове си имала?И ако трябва да определиш болките по десетобалната система, колко даваш?Мерси предварително за отговорите и извинявай ако съм те притеснила с въпросите  @}->--

Сиска ,а по време на самото раждане натискаха ли ти корема от горе за да излезе по бързо Дани? И знам ,че повечето родилки от тези силни напъни после немогат да си седнат на дупето при теб как е ?

Ами Маги, до последно се чудех дали да се правя на героиня (защото хич не търпя на болка) или да легна да ме клъцнат. :P В крайна сметка и след като се допитах до доста хора, реших че няма да мъча мен или бебето и ще раждам секцио. Датата беше 14 дни преди термина ми. Не беше точно решение в последния момент, тъй като го бях обсъждала с лекаря, но исках да бъда сигурна в избора си.
Показания за секцио нямах никакви, но впоследствие се оказа, че съм направила най-добрия избор, защото така или иначе щях да завърша на масата - беба се оказа с много увита пъпна връв. Дори имам снимка, на която се вижда как е омотана цялата. ohmy
Бях се приготвила за много по-голяма болка от тази, която изпитах. Болеше ме като се раздвижвах първия ден и след това като ставах от леглото, но то е по-скоро дърпане от шева. След прибирането ми вкъщи не е имало болка. Бях си взела обезболяваща свещичка, но тя още стои в чантата ми.
Не искам да заблудя някой, че секциото е песен. При мен беше леко, защото имах късмет да раждам в частна болница и да ме обезболяват 3 дни с епидурална анестезия. Затова искрено съм благодарна на целия екип, който се погрижи за мен и Ели, а и за Поля и малката Криси, с които бяхме заедно. ;)

Извинявам се за дългия пост! :[

Клео мноооого по силна болка от предменструалната *THUMBS* Но като "вид" (ако мога така да я нарека) е същата *THUMBS*

sabeva_07 Имам 5 външни и не ми казаха колко вътрешни =] По десетобалната......11!!! Казват,че там мястото е изтръпнало,но при мен не беше! Но като знаеш,че това е последната "процедура" и всичко свършва вече се търпи ;)

Маги с 1-2 напъна излезе главата.....акушерката  и лекара с който имах уговорка ми викаха :"Напъвай Силвия,че главата излезе.......ще го задушиш това бебе" аз докато събера сили и да поема въздух за силен напън лекаря ми натисна корема,а аз така му ударих ръката,защото много ме заболя =] Това беше веднъж! Наистина сега не мога да си седна на дупето!Нещо ми изпука опашката и сега ме боли! Казаха ми за това да пия Парацетамол и щяло да ми мине! Още ме боли!

Мила Сиска, ти наистина си мама-герой, аз мисля да ме обезболяват.По-принцип искам да е нормално с епидорална, но не се знае как ще се стекат нещата.И аз съм чувала че болките са просто  ohmy, неописуеми, не че нетърпя на болка, но честно казано незнам в този момент каков ще направя или какво ще мисля.Така че искренно ти се възхищавам че си се справила без упойка  @}->--.А за шевовете външните не са много, просто явно ти е по-разтеглива мускулатурата, дай-боже всеки му бързо раждане и без усложнения  *THUMBS*

Ох аз с моя нисък праг на болка!!Не мога да търпя-едва издържам да ми взимат кръв боли ме ужасно и се панирам много!мисля че ще навредя на бебето!!!чувала съм че за всеки е различно-може да има жена на която болките на сиси ще и се сторят песен наистина е мн индивидуално
Сисе защо имаш толкова шевове освен това че са те рязали да не е имало и разкъсване :[/аз съм чивала че повечето жени имат по три шева/ *crazy*

Дълго мислех да не пиша в темата, за да не натежява много. Но искам да кажа на всички момичета, които все още не са родили че боли не боли, единственото нещо за което  човек може да мисли е всичко да свърши колкото може по-бързо. Искренно съм завиждала на тези които раждат бързо и лесно, но моето нали не беше такова, трудно ще ме убедят да опитам отново :P. Но пък ако се случи добре дошло :)
Раждането ми много прилича на това Сиска, като сложим още 4-5 часа и една епидурална упойка, която май сложхме късно и почти не свърши работа. Най-безболезненият момент беше самото раждане. Не усетих болка при шевовете, дори незная колко шева имам. Лекарят май ми каза че не ми трябва да знам :P. Дълго време изпитвах ужас както от сядането, така и че може да се похлъзна в банята и да не мога да си събера краката :laugh: НО.... всичко това си струва както сами знаем!

Термина ми беше 5 дни по-късно, но тъй като имах 2см. и леки контракции, реши да не чакаме повече и да се притеснявам в къщи. Най вероятно щеше да тръгне сама на следващия ден.
Контракциите не бяха болезнени, просто корема ми ставаше твърд.

Моето раждане протече също бързо и мога да кажа лесно. Термина ми беше 8 март, сладурка се роди на 11 март. Същия ден имах уговорен час при лекаря. В 11 часа и малко направиха запис на бебето и ме прегледа лекарката и каза, че съм с контракции, при което ме приеха в болницата и казаха на таткото да се разходи 3 часа :) В 12 часа ми включиха система, а в 13 и нещо ми сложиха някакво лекарство в системата, при което контракциите значително зачестиха. Водите ми ги спукаха. Не усетих как стана, тъй като контракциите бяха силни вече. Към 15.15-15.30 вече имах пълно разкритие и ме преместиха в родилна зала. Надежда се роди след няколко силни напъна. Сложиха ми местна упойка и ме зашиха, тъй като ме резнаха малко. След една седмица ми свалиха и конците. Не може да се каже, че не боли, но се преживява. По-неприятното са шевовете. Но с шевове или без, аз бях на крак с Надежда на ръце 5 часа след раждането, тъй като децата си бяха при нас през цялото време.

A, Сиска, ти защо предпочете да си без упойка? Питам защото аз съм алергична към един куп лекарства и може и на мен да се наложи да съм без :'( И след операцията третират ли те с нещо за прибиране на корема или той сам се прибира?
Virgin колко време след операцията получи контракции и боляха ли много? А след секциото трудно ли се поддържа раната и колко е голяма като см. и боли ли много, т.к една позната не можеше да се грижи за бебето си в началото от болки.

Благодаря предварително на момичетата @}->--
И нека не отговарят на някои от въпросите ми ако е некоректен!!!

Разбира се, Маги!!! ;)

Такаааа, на 15-и вечерта, лягайки си усетих, че бебо не шава и каквото и да правехме с таткото не се размърда, много се уплаших :'( и след като говорихме по тел. с Д-р, веднага тръгнахме към болницата!!! Там започнаха да слушат тоновете на бебо, коитоне бяха добри и ме приеха...
На другия ден рано, рано в 6.25ч. отново слушаха тоновете и след като пак бяха същите..., не разбрах как и кога ме свалиха в Родилна зала, сложиха ми упойката, системи и т.н. и т.н., треперех като лист на операционната маса, незнам дали от страх, от студ или от упойката, или от всичко... :'( По едно време ми казаха, че са извадили бебо, но не чувах плач..., тогава аз се :'( :'( :'(, но след секунди бебо проплака и ми го показаха - видях най-красивото бебе!!! :girl_in_love: Ооох, още настръхвам, оказа се, че минути са били фатални, за да го има бебчо!!!
После ме оставиха в интензивното 1 ден! Качиха ме на 12 етаж, но бебо не беше там, една лекарка ме уплаши, като ми каза, че е на системи и кислород, аз пак :'(, но отивайки на етажа и виждайки бебчо - друга Д-р ми обясни, че бебо е добре, но трябва да го стабилизират още малко, защото е бил в лоши води и изхабена плацента!!!
След още няколко дни качиха бебчо на етажа при мен, а на четвъртия ден ми го дадоха да го гушна :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love: и започнахме да се учим как да се кърмим!!!
На 24.10 след преглед на Детската лекарка (която ме беше уплашила преди) ми казаха, че вече можем да се приберем в къщи!!! Бях много, много щастлива!!! *YAHOO* И така щастливият татко, баба и дядо, както и приятели дойдоха да ни вземат и доведат в къщи!!! @}->-- :bravo: :girl_in_love: :*

Сега съм благодарна безкрайно на екипа на Д-р Кръстева от СБАЛАГ "Майчин дом", които спасиха сина ми! Както и на Господ, Богородица и всички Светии, които са ни пазили в тези часове!!!

Е, това е разказа ми!!! Сега вече почти 6 месеца по-късно отново ми се насълзяват очите като си спомня, но пък най-важното е че бебо и аз сме здравички, щастливи и много горди родители!!! *INLOVE*

Това за контракциите след операцията....не мога да си спомня кога, но бяха много слаби...Коремът ми не се втвърдяваше както по време на бременност, а ме заболяваше както преди цикъл, а при мен тази болка е доста слаба. =] Раната не се поддържа никак трудно, както ще ти каже и digita. То няма нищо за поддържане. Конци не са ми сваляли, а след като ме изписаха няколко дни пръсках раната след баня с бивацин. Сега мажа белега с контрактубекс. А белегът е около 10 см. май. Не боли. Гледам си бебето сама. Вдигам си количката, когато се налага и си нося Ели в коша за кола сама. Споко, не е толко страшно. *THUMBS*

Не,че толкова съм държала да съм без упойка,просто болницата в която раждах отхвърлят поставянето на епидурална анестезия при нормално раждане *THUMBS* и така стана,че си раждах без упойка! За прибирането на корема,освен торба с пясък за около 2 часа,нищо друго не са ми слагали *THUMBS*

Моят бебо си го гушнах няма и 4 часа след самото раждане!Дадоха ми го да се кърмим!През целия ден беше при мен в стаята!

ЕЕх милички страхотна тема, това раждане ще си го помним цял живот!! Въпреки че моето момченце е вече на 2 годинки, помня всяка минутка от появата му на бял свят.
Сиска  аз също имам към 3-4 шева, но на мен ми сложиха ледокаин при зашиването и абсолютно нищо не усетих. Иначе самото раждане протече около 8 часа/нормално като за първо дете/. Сложиха ми епидурална упойка но чак когато имах около 6см.разкритие, защото дотогава просто не ме болеше толкова.Аз по принцип съм с по-тежък цикъл и си търпях. Когато разкритието стана към 8-10 см. става по-страшничко, но пак не е това което аз си представях. При мен от епидуралната упойка намаляха тоновете на бебчо и ми вляха друго лекарство за предизвикване на контракции. Усещането преди същинското раждане е все едно ти се ходи по голяма нужда, но със силни болки. Траеше не повече от 10 мин. и лично мен не ме боля при излизане на бебо, просто претръпваш. Лекарят ми понатисна малко корема, след самото раждане цялото ми лице беше в спукани капилярчета от напъните, но за 3 дни се оправих.
А контракциите след раждането са нормални, лично аз наблюдавах как когато бебчо се разплачеше и хоп-контракцийка.
Пожелавам успех на всички бъдещи мамчета и споко, всичко ще мине наред! *THUMBS*

на мен термина ми беше на 14.03 но заради показания за секцио ми казаха да отида в болницата 10 дни преди термина и така приеха ме в болницата на 4.03 и ми направиха всички необходими изследвания(трябваше техни доктори да потвърдят диагнозата за секцио).и така на 7.03 в 8.00 сутринта ме преведоха в родилна зала и ме включиха на системи и ми сложиха катетър :angry:умирах от страх от неизвесността.след още около час и нещо доиде една (после разбрах че е анестезиоложката)и ми вика бързо тръгвай след мене и аз ама.... ама ,а тя няма ама тръгвай и само си спомням как подтичвам след нея боса по един коридор.легнах на масата за секциото и същата тази нелюбезната(целия останал екип беше страхотен) започна да ми заповядва да се обирна настрани и да си хвана коленете и ми сложи упойката.
след около минута вече не усещах нищо от кръста надолу.
срязаха ме и след десетина минути(в 10:00)Вики се роди.
много се уплаших защото при самото вадене на бебето като шурна една кръв и ми опръска целия параван който ми бяха сложили пред очите и целия тван стана в кръв видях как отнасят бебето над главата ми на една маса и нещо му правят но то не плачеше ,тогава аз се разплаках и след малко тя проплака после разбрах че при ваденето са скъсали пъпната връв затова е била кръвта.след това ме закараха в реанимацията и не си усещах долната част на тялото почти до вечерта (сигурно ми е била много упойката)при първото ми ставане на следващия ден много ми се зави свят и щях да припадна .след като се пооправих ме преместиха в отделението.и о ужас като отидох да си видя бебето то беше с абокат в ръчичката и имаше някакви апарати около нея.оказа се че е на антибиотик заради ниска кръвна захар и не могла да се адаптира след раждането.
на следващия ден я донесоха при мен и започнахме да пробваме да се кърмим и това беше голямо мъчение но е за друга темичка.болки от секциото имах много силни първите няколко дни.шевовете ми ги свалиха в болницата на 4ия ден .след като се прибрахме вкъщи не ме е боляло само от време не време ме дърпа (сигурно е от шевовете)
ако трябва да преживея всичко от начало пак бих го преживяла за да видя най голямото съкровище за мен нашето дете

такаааа и аз да се влюча в темата....
терминът ми с каката беше на 30.07.04г.на предният  ден бях на разходка из града.Цял ден обикалях като муха без глава :witch:!вечерта мъжът ми дойде да ме види и ходихме на заведение,но аз нещо нямах апетит.прибрах се при майка ми (тя е от поморие и е близо до болницата,а ние живеем в сарафово) и си легнах.Към 4 сутринта се събудих,защото страшно много ми се пушеше една цигара! :smoke:Излязох на балкона дръпнах една,втора,трета...мнооооого ми се пушеше.Върна се в леглото леко притеснена (незнайно от какво)и пак заспах.Сутринта на 30.07 станах,отидoх в тоалетната и видях,че тапата ми е паднала.Отидох при майка ми и й викам "Майко ставай,че ще ходим в болница да раждам!" а тя "голям дерт".Обърна се и заспа.Аз направих още 2 опита да я събудя и накрая се ядосах и й викам "Спи си като щеш аз ще ти се обадя като се роди" и се съблякох да влизам в банята.Тя скокна веднага и почна да се шашка!Аз се оправих и се обадих на лекаря ми.Казах му какво става и той съвсем спокойно ми отвърна "Еми моето момиче,взима си багажа и ще се видим в болницата".Тъй като нямахме кола  се обадих на бърза помощ.Дойдоха да ме вземат,а аз като някоя тиква им се хиля насреща!!През целия път от вкъщи до болницата се шегувахме с лекаря и шофьора.Стигнах до родилното влязох за преглед,а доки като ме бръкна... ohmy ohmy ohmy"Бързо слагай пижамата и в пред родилна".Брех,че какво ли толкова стана,се чудя аз :ohah: :ohah: :ohah:.
След 15 мин.ме почнаха яките болки и хич не ми беше толкова смешно вече!!Дойде акушерката и ми каза,че са ме приели с 8см. разкритие.След 30 мин. ме вкараха в родилна зала и ме накараха да напъна силно,и с напъна ми пукнаха водите!Само дето се шашнах като го видях това шило,изобщо не усетих какво става докато не усетих топлата течност по себеси!И така напъните почнаха...след около 15-20мин.се роди Бебе Боряна.3850кг 52см.Цялата работа...прием прегледи,тоалетна,пред родилна и родилна беше някъде около 1ч и 45мин.Но после....1ч и половина имаше шев и кройка!По едно време вече ми писна и му викам на доки "Айде де Попов,ти изкара второ висше за дизайнер върху мен",а той..."млъкни че ме разсмиваш и ме разсейваш" А аз не спрях да се шегувам и да се смея!И така...колкото и невероятно да звучи всичко мина като на майтап.
А за второто раждане....ще разказвам след около месец когато се роди малката пикла!!

Дойде и моето време да се разпиша в тази темичка   :) :) :).И така на 22.04.през целия ден  имах някакво кафеникаво течение,обадих се на доки и той каза ,че това е сигурно  тапата ,но да тръгна към болницата когато получа контракции на 5 мин.Но вечерта към 21.00 започна доста обилно да ми тече една такава слуз и доста червена  и мъжа ми вика айде тръгвай към болницата,ама аз не няма защото нямах контракции,но той не  тръгвай.Отидохме в 21.30 в болницата Селена прегледаха ме имах 3 см.разкритие ,за което много е учудих защото въобще неразбвах как съм го получила без контракции,мериха ми на колко време са те бяха на 20-30 мин при което докторката каза на мъжами да си ходи защото няма да раждам скоро,а и моята докторка Топалова не беше на смяна и тя каза само ако има нещо тогава да и званят иначе да чакам до сутринта щом нямам контракции.Настаниха ме в една стая и към 23.30 изведнъж като ме почнаха едни контракции,доста силни и на 5-6 мин. веднага дойде акушерката да ме прегледа бръкна ме и каза малее айде в предродилна зала защото имаш 6 см.разкритие .Веднага ме смъкнаха доло викнаха моята докторка ,включиха ме на система в 12.30 ,след 30 мин. ми направиха епидуралната упойка ( която въобще не боли ),пак на система и зачакахме пълно разкритие ,то незакасня и веднаха на магарето и се започнаха напъните.Там доста се поизмъчих сигурно 1 час и нещо съм напъвала а бебка така или иначе неискаше да излиза адски много ме болеше ,наистина много.Когато бебето беше почти на изхода докторката ми вика айде Магдалена напъвай бързо защото ще задушиш бебето ,ама аз вече почти нямах сили и тя ме натисна по корема поне 5 пъти и на последното натискане така ми се хвърли ,че аз така и неразбрах какво стана и как бебка излезе защото припаднах и се събудих вече когато приключваше шиенето ,тя каза ,че се е наложило малко да ме срежат ,защото бебето неможело да излезе.Общо взето раждането ми мина бързо за има няма 4 часа ,но пък беше адски болезнено доста си поплаках и повиках,но пък си заслужаваше  :baby_girl: :baby_g: :baby_sleep:

Маги, защо епидуралната упойка не те ли беше хванала, защо те е боляло, нали се обезчувстваш от кръста надолу, или аз съм с грешка. Това с припадането накрая звучи ужасно, направо настръхнах, но от много майки съм чувала, че натискането на корема страшно боляло

Слагат ти тази упойка когато имаш вече 4-5 см.разкритие за да ти облекчат болките до пълното разкритие ,иначе при самото раждане ти я спират или почти намалят на минимум за да можеш да усещаш контракциите за да напъваш качествено ,поне така ми обясни тази акушерка която седеше при мен докато получа разкритието.А за това натискане по корема наистина мога да кажа ,че адски боли и аз на 2-3 пъти така и блъснах ръката на докторката че анестезиолога ми вика ей Магдалена ако още веднъж и бутнеш ръката ,ще ти ги вържа,ти като сама неможеш да напъваш вече ,остави поне докторката да ти помогне   :angry:

Значи така с тази упойка :angry: Маги, а колко време протече същинското раждане, казваш много си се изморила от напъните. Акушерките нали обясняват как да дишаш и кога да напъваш? А на таткото кои и кога му съобщи,че си родила или той беше в болницата, когато контракциите вече зачестиха.  Радвам се, че въпреки мъките всичко с теб и беба е наред. ;)Пожелавам ти в грижите около нея бързо, бързо да забравиш...и останат само хубавите спомени!
П.С. Извинявам се за първия въпрос - Маги вече  е писала, че е било около час.

Аз съм писала в темичката за моето раждане,но сега конкретно и тук
Да ви разкажа за раждането-на 16.01 вечерта,моята приятелка която е акушерка ми дойде на гости и забеляза,че имам контракции,а аз нищо не усещах.Даже не ми беше паднала тапата.Само имах съвсем леко зацапване.Всичко доста се забърза и към 23.30 тръгнахме за Майчин дом,уж на майтап,но се оказа,че съм с 2.5 см.разкритие и ме приеха.Началото беше много бързо,контракции,дишане и така до момента в който трябваше уж да ми сложат епидуралната,но...вече нямаше време,беше станало прекалено късно,разкритието беше голямо и нямаше как да сложат упойка.Пуснаха ми система с но-шпа и се оказа,че това ще е единственото обезболяващо. O_O Бебка беше вече ниско долу,но така и не тръгваше,застана на едно място и това е.Изпаднах в състояние на хипер контрахираща матка,при което няма почивка между контракциите,има само контракции.Болките бяха неописуеми,но всичко се забравя.Молих за упойка,но...както казах беше късно.Контракциите зачестяваха и към 3 и половина-4 ме преместиха в родилна зала.Там напъвах,но все ми викаха,че не го правя правилно,а беше толкова трудно и болезнено.Нямах сили вече,имах чувството,че никога няма да свърши всичко.Едната лекарка ми каза,че ако не родя в 5.00 ще ме местят за секцио,но с още няколко напъна и с помощта на лекарката в 5.10 се появи най-прекрасното създание за нас-нашата дъщеричка,която е като слънце за моите очи.Това натискане от лекарката е ужасно,страшно боля,но благодарение на него родих нормално.
ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖА,ЧЕ НАИСТИНА БОЛИ РАЖДАНЕТО,НЯМА КАКВО ДА ВИ ЛЪЖА(ПОНЕ ПРИ МЕН БЕШЕ ТАКА),НО КОГАТО ТИ СЛОЖАТ МАЛКОТО ТОПЛО ТЕЛЦЕ ВЪРХУ ТЕБ,ЗАБРАВЯШ ЗА ВСИЧКО,АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.ГЛЕДАШ ГО КАК ПЛАЧКА ВЪРХУ ГЪРДИТЕ ТИ И НЯМА ПО-ХУБАВ МОМЕНТ.
За шевовете имам 1-2 външни-имах де,но конците си паднаха сами,а самото шиене,не го усетих,гледах само Виктория  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Натискането по корема наистина боли!Така както го е казали Маги.....се получи и при мен! Бях изтощена и нямах никакви сили да напъвам,а главата на Дани се беше показала! Лекаря ми крещеше да напъна още веднъж,че бебето се задушава....аз докато поема дълбоко въздух за последен напън той ми натисна корема отгоре O_O Ударих му ръката,защото усещането беше..... :angry:Въпреки ,че родих за 10 мин. и с 3-4 напъна ....накрая вече бях като изцеден парцал!

Добре съгластна съм че болката сигурно е ужасна, но когато си с епидурална упойка не се ли притъпява болката???И защо я поставят щом като и с нея си те боли???Ще се радвам мамите раждали по този начин да споделят  @}->--

Аз не съм ползвала епидурална,но колкото съм чела по въпроса....тя се поставя когато разкритието достигне 4-5 см с цел да се обезболи родилката до чаканите 10 см *THUMBS* и наистина през това време не се усещат болки! Стигне ли се 10 см теб вече те вкарват да раждаш и естествено трябва да усещаш контракциите кога са за да знаеш кога да напъваш *THUMBS*

Мерси Сиска за бързият отговор и аз така си меслех че ти спират упойката когато дойде време за напъните за да ги усещаш.Със или без упойка, ще се ражда няма накъде, влезеш ли веднъж в родилното.Просто тея дни много ми се мени настроението, в един момент си викам абе ще родя аз няма къде да ида, ама след това си викам мале как ще излезе това човече от там и какви ли адски болки са, направо луда работа.Абе хормони  *crazy*

Аз мога да ви разкажа как протече при мен раждането, т.е. секциото. Раждах в Шейново. На 15 април в десет сутринта бях там, за да ме приемат. След всички стандартни процедури по приемането ме качиха в отделението, настаниха ме в стая, след което минах през запис на тоновете на бебето и ултразвук. И след това ме оставиха на мира до следващата сутрин. Дигнаха ме в 6 часа сутринта, направиха така любимана им клизма, взеха ми пак кръв, поставиха ми катетър и с багажа в ръчичка ме отведоха в реанимацията. Там ми включиха система за подготовка, както се изразиха и в 7 и 30 ме отведоха в операционната. Сложиха ме да седна, за да ми сложат упойката, а аз треперех като лист - без да го искам в случая. Анестезиолога ми казва да се отпусна, а аз си треперя и се напрягам да не го правя, но не става. След два неуспешни опита, на третия упойката ми беше поставена и ме сложиха да легна, метнаха паравана пред мен да не виждам нищо и когато упойката вече действаше започнаха операцията. Моето сладко бебче проплака точно в 8 часа и 5 минути на 16 април. Когато й чух гласчето се разплаках толкова неудържимо, че се наложи да ме успокояват. Нищо че не раждах нормално, и при секциото има този неповторим момент на срещата с малкото създание. Показаха ми моето съкровище и след това я отнесоха в детското отделение да я претеглят. Върна се една сестра и ми постави розовата гривничка и каза "честито мамче, имаш си много хубаво момиченце, което тежи цели 4 килограма и е дълга 52 ст." Аз разбирасе пак се разплаках. Изкараха ме от операционната в 9 без 5 и ме настаниха в реанимацията. Биха ми обезболяващи и до другата сутрин съм спала блажено прекъсвана само от обаждания за честитки. На следващата сутрин мина рехабилитаторка за да ни раздвижи и ни прехвърлиха в родилното отделение. В 10 и 30 си видях малкото съкровище и си я гушках цял половин час, който ми се видя като един миг, когато дойдоха да ми я вземат. Трябва да ви кажа, че в крайна сметка секциото не е толкова страшно, колкото си мислех. Още в същия ден, в който ме изкараха от реанимацията, аз си ходех по коридорите и излизах дори на вън без особени проблеми. Само раната малко поддръпваше и нищо повече - нито болка, нито нищо. Направо не можех да повярвам, че ми няма нищо. Благодарна съм, че всичко мина благополучно и много леко. От цялата операция ми остана само една черта там, където са ме рязали, дори няма следи от конеца, който ми махнаха на седмия ден. Така че момичета, ако са ви казали, че трябва да родите секцио, не се притеснявайте, защото няма нищо страшно.

Зузанка , много благодаря , че  сподели как е при секциото :flower: Само искам да попитам като си със секцио кога те приемат в болницата, знам , че  епо рано , но не знам колко :[

Аз отидох на същия ден сутринта в 07.00 ч., а в 08:57 ч. малката беба се появи на бял свят. *YAHOO*

Имам в предвид кога е термина и кога те приемат

Ами мен ме приеха предния ден и на следващия беше секциото. А самата дата на секциото я опеделиха около пет дни преди това. Моят термин беше на 24 април, а бебче се роди на 16 април. Те лекарите си решават кога да насрочат датата. когато аз бях в болницата за определяне на датата ми правиха запис на тоновете на бебето и ми казаха, че съм имала контракции, които аз не усещах, т.е. усещах познатото свиване на корема. А ми казаха, че били сравнително регулярни и би трябвало да имам и болка. В деня на самото секцио имах разкритие 1 см.

sabeva_07 точно така е упойката ти я слагат докато чакат пълно разкритие както е казала и Сиска и после я спират когато те местят в родилно за да напъваш бебчето вече да излиза.Наистина боли много но все пак само докато напъваш а с тази упойка ти спестяват доста болки преди това,затова мисля ,че си заслужава да се ползва поне според мен де  *THUMBS*

mirindadimi мойте контракции зачестиха доста бързо и изведнъж приехаме в 21.00 без контракции и изведнъж в 23.30 се започнаха силните болки и веднага доло .А таткото вече си беше отишъл защото докторката която ме прие каза ,че до сутринта няма да родя ,да ама не в 4.00 се случи и аз като се обадих на таткото той неможе да повярва ,вика сериозно ли ,нали нямаше да е тази вечер ?А акушерките наистина ти обясняват как да напъваш ,и аз се опитвах да правя точно каквото казват ,но явно не се получаваше нищо ,затова се наложи след дългото напъване макар и не добре докторката да ме натисне по корема за да изкочи бебка .

Аз сама си определих датата за секциото. =] А докторът каза, че няма проблем и ето че на 28.02 родих, а терминът ми беше на 11.03. *THUMBS*

Здравейте,мами.Ето да разкажа и за моето раждане преди 1г и 7месеца.

Та значи термина ми беше на 24септември 2006г.Моята лекарйка на послената консултация ми каза,ако не родиш до 24ти,ела при мен да видим на коя дата да се уговорим за раждане.И така и стана,на 24ти си отидох при нея,за всеки случай с багажчето.Тя ме прегледа и вика,тази седмица си избери един ден и ела с багажа да раждаш,и ме изпрати да си ходя.И аз вече в чуденка кой ден да си избера.Чудно що,ама си харесах дата 27ми-сряда.и си казах тогава ще ходим.И така на 27ми сутринта с багажа и моя мъж отиваме към болницата,минах през лекарката да си взема там картона,ала бала,и сестрата ме заведе горе до РОДИЛНА ЗАЛА.Нямах болки,нямах нищо.Сложиха ме с една друга бременелка в една стая и там да си 4акаме,уж да се появят някакви болки,ама няма,мойта лекарка ми беше казала ,че ако нямам болки сигурно ще се наложи да ми сложат система за предизвикване/добре че не се наложи/.По едно време доимде лекаря на смяна и ни извикйа за проверка на разкритие.И тогава явно ми е спукал мехура.Каза ми че имам леки контракции.Полс еотидох до тоалетната и видях че ми зацапва с нещо розово слузесто и си казах,че това ще е тапата сигурно.И така още 1-2 пъти ме проверява за разкритие,ама нямах болки.И си лежах у стаята,гледах тв,и по едно време вечерта,изгледах Биг брадър май даваха,и ме хванаха болките,първо по леки,после по силни.Излязох в коридора да видя доктора да му кажа че имам вече болки,акушерката ми каза ,да си засичам когато станат на 5минути,да се обадя.А аз вече много ме болеше и само засичах,и накрая като станаха наистина на често контракциите,ме приеха в предродилна зала,слушаха тоновете на бебка,бяха добри.провери ме акушерката за разкритие,/лекаря го нямаше /,и почна там да си подготъвя инструментите/не че съм ги виждала де/,а аз вече взех да си охкам,иначе търпя на болка,ама си поохках малко,но си налагах да съм спокойна.Акушерката каза че когато болките се заменят с чувство все едно ми се ходи по голяма нужда,тогава настъпва момента на разждането.И наистина така,лека полека болките поутихнаха и дойде на място усещане че ми се ходи до гопляма нужда/акушерката ме пита да ми прави ли клизма,но тъй като преди това бях ходила и я бях свършила тази работа й казах,и тя ми отговори,че тогава нямало нужда от клизма.и така дойде лекаря ,сложиха ме на магарето и почнах да напъвам,и да напъвам все едно си ходя по голяма нужда ,и ми казаха като напъвам да не се отпускам ,а само глътка въздух да си поема и да напъна пак,да излезе главата.и така излезе главата,и казаха м,алко почивка да си поема хубаво дъх,и на следващия напън пак да напъвам и така,5-6 напъна и се роди малката кукла,една такава розова,докато я миеха,доктора ме натисна по корема и излезе плацентата.Въпреки че ми беше първо раждане,нямах нито един шев,само леко охлузване,което акушерката намаза с йод.и така цялата работа беше от 21 часа,до 23;40ч.от първите леки болки до излизането на бебето.

Искам да попитам нашите мамчета - раждали нормално или секцио какви принадлежности е необходимо да носим със себе си - документи, лични вещи, козметика, обезболяващи или нещо което не е писано по книгите, но на тях им е били нужно, са необходими при приемане в болницата при раждане.
Искам да попитам и за превръзките ( ако е удобно) какви и с колко капки е най -добре да вземем, тъй като не знам доколко е силно течението след нормалното ражане, а и при всеки е индивидуално все пак. За бебето знам, че са ни нужни памперси за някои болници, а освен тях нужно ли ни е и нещо друго.
Ще се радвам на помощ от ваша страна! :girl_wink:

Ами зависи от болницата. Зависи също и дали си в частна или държавна болница. В болницата където бях не трябва да носиш нищо освен чехли и четка за зъби. Всичко друго е от тях, вкл. и нещата за бебчето.*THUMBS* Носи си личната карта и направление за хоспитализация (май беше :\), макар че на мен второто не ми е трябвало.
Успех и леко раждане ти пожелавам, когато му дойде времето! :girl_wink:

Аз не съм раждала все още, но си мисля, че от всяка болница си дават списък и казват какво да си носи родилката, защото наистина изискванията им са различни за различните болници! Така че е най-добре да попиташ там, където ще раждаш, какво е необходимо! *THUMBS*

Aко става въпрос за списък аз вече имам около 5 такива, но искам да разбера за неща непредвидени в тези списъци....
Като например някои мами пишат, че е много полезно да си вземеш освен всичко друго за което се сетиш: :P - подложки за гърди, Гармастан за гърдите, една опаковка Бивацин и тнт. неща които едно момиче на което му е за първи път, като повечето тук, трудно може да прецени дали са необходими или излишни покупки. =]

 Направление за хоспитализация и обменна карта са нещата,които всяка болница ги изисква за да те приемат *THUMBS*

Нещата,които на мен ми бяха много полезни са подплънките за гърди,сутиен за кърмачки,еднократни гащи и друго не се сещам *THUMBS*

mirindadimi  наистина всяка болница си е с различни изисквания ,но както Сиска е казала освен стандартните неща който ти пише в тези списъци си носи задължително подплънки за гърди ,Гермастан или Лансинокс на мене много ми помогна за първите дни за свикване на зърната,а за бивацина мисля че там не ти трябва а за вкъщи да си поддържаш раната чиста

Чета навсякъде и все различни мнения относно-Дамски превръзки/и какви да бъдат/или Лигнин е по-добре да се носи!!!Едни казват че превръзките запарвали на шевовете и за това по-добре лигнин защото не позволява изпотяване отдолу,други че лигнина се размествал и не било удобно!! *crazy*Раждали майчета бихте ли споделили как беше при вас @}->--
Повечето болници имат в сйтовете си списък с нужните неща!!!Навсякъде пишат много работи и накрая забележка да не се носи чак толкова багаж за в болницата!!! *crazy* *crazy* *crazy*

Аз ще споделя Клео ;)
Там където аз раждах не дават да си слагаме превръзки (то си е за нас де) :\ понеже ако имаш шевове отдолу превръзката спарва!Лигнина не е толкова неудобен да знаете...навивате го като превръзка и готово и едни такива гащи,които са като салфетка (такава материя) да придържа лигнина да не се размества!Така раната "диша" За промиване на шевовете нищо не ми искаха!Лекаря ми ми каза,че е достатъчно да поддържам раната суха и чиста *THUMBS*(става въпрос за шевове отдолу) ;)

Сиска, Маги, супер сте! *THUMBS*
За 5 минути ми дадохте отговор на въпроси, които само от опит човек може да сподели.
Благодаря ви! @}->--

Много ти благодаря @}->--Даваш страшно важна информация @}->-- @}->--
Аз съм чувала че искат смрадлика за помивки!!! :[Чиста и суха в смисъм миеш се с топла вода и сапун *crazy* *crazy*Или само вода????
И да значи наистина има много вярно че тея превръзки запарват!!То при мен си запарваха и много ми беше гадно преди та си представям след раждане!!!! :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:
Чувала съм за майки които родили секцио си носят тампони в болницата!!!Нещо което според мен не е много удачно!!Вярно че отдолу си непокътната но все пак  *crazy*

При нас пък в болницата само като родиш веднага ти слагат не точно лигнин ами нещо като памперс за големи но без да го затваряш а само да ти седи между краката,а на другия ден вече ни питаха дали искаме такова или превръзки.И като си сложиш превръзка наистина е хубаво да си с тези ежедневни гащи който е казала Сиска много са удобни  *THUMBS*.На мен за шевовете ми казаха да се пръскам с Бивацин няколко дена профилактично


Да kleo_20  това за смрадликата забравих да го кажа ,но не се носи в болницата ами казат после в къщи да си правиш промивки на шевовете ,тя наистина много помага

На мен лекаря ми каза само с вода и начесто да се мия (това за болницата) но аз накарах мъжа ми да ми купи и донесе Тантум Роза -на прахчета е ! Разтваря се половината пакетче в шише 0.5л. с хлатка вода и се "поливаш" с него *THUMBS*Тази процедура я правих 3-4 пъти,а като се върнах в нас само с интимен сапун без да пипам много-много шевовете!Като ми махнаха конците....все едно нищо не е било :)нито боли,нито се усеща по различно на допир мястото!

Сисе много много благодаря *INLOVE*
Не зная дали е темата но исках да питам!Как се справихте с страха,паниката,стреса??Рано е да ги изпитвам но всеки път когато се замисля за раждане или някой ми каже че ще раждам и страшно много се стряскам!!Чак ми се доплаква от притеснение!!!Много ама много съм страхлива и  не зная как ще се справя с раждането като му дойде времето! :'(Бебка трябва да излезе и милата ще разчита на мен :'(и не е виновна че майка и е такава ненормалница O_O
Мисълта за Септември месец ме убива направо!Искам да заспя и да се събудя след като е минало всичко!!!Нито съм първата нито последната дето ще ражда :'(ама пусти му страх!!Паника от болката и ужас от неизвестното!!Не зная кое би било по-стряскащо-това че ти е за пръв път или спомена за предишния и мисълта че ти предстои отново :'(
Охх извинявам се оплаках си душата :[

Ние сме в Тина Киркова и като взимах болничния и документите за хоспитализация питах докторката какво да си нося тя ми каза за мен тоалетни принадлежности, чашка, прибори за хранене и може една нощница,чехли и превръзки но да не са много дебели =] защото след секциото съм в интензивното :huh: не знам каква е разликата. Аз по принцип предпочитам Always Ultra с 3 или 4 капки *THUMBS* За бебчо трябва да нося само памперси и мокри кърпички нищо друго ;) Това е в тази болница

kleo_20   не се притеснявай ,не се шашкай така,мисля че всяка жена преминава през този страх и паника от неизвестното.Но в крайна сметка то като те напъне да излиза бебчо ти нямаш избор страх не страх,боли не боли ще раждаш. И мен ме беше адски страх най вече дали ще се справя с раждането ,но като започне там акушерките и д-ра ти помагат казват кога да напъваш,кога по малко ,кога повече и така всичко ще мине и ще замине .Бъди силлна непоказвай страх нали всичко е за бебчето Успех

Според мен както е казала Маги, не трябва да се шашкаме. И освен това е много важна нагласата - не трябва да мислим за раждането като едва ли не апокалипсис, а като ново начало, нова фаза от съвместния ни живот с бебо... И освен това хич не е полезно да слушаме ужасяващи разкази от вече раждали - вярно е болка ще има, но просто трябва да приемем, че ще е трудно, но не и невъзможно...
Най-важното трябва да вярваме в себе си - от хилядолетия жените са се справяли с това, защо да не се справим и ние?! Истинското изпитание според мен е вече след раждането, как ще отгледаме и възпитаме мъниците! Горе главата, момичета, само няма да се плашите *THUMBS*

Аз чакам вече се нарастващо нетърпение новите мамчета да разкажат за раждането. Пределно ми е ясно, че не им е до писане във форума, ама на.... чакам си. Че те са и няколко вече като се почне от Ванис ,което е доста отдавна .   :( :( :(

Ох мамчета с какъв интерес прочетох всичките ви истории,но честно казано се наплаших още повече,колкото повече наближава ме осебва страх от неизвестното,но ще се справим аз и моята принцеса. :girl_wink:

На края на бременността ми изчитах с голям интерес всякакви разкази на вече раждалите за това как е протекло.....исках всичко да знам -какво ти правят,кое след кое следва и т.н Верно,че при вкички по различен начин протича,но на мен ми беше много интересно и не съм се плашела от по "Ужасяващи" разкази *THUMBS* Докато раждах Дани за миг не си затворих очите (е.....само докато напъвах) ;) искх всичко да виждам...кой,какво ми прави!Мен неизвестността ме плаши повече от гледката *THUMBS*

И в този ред на мисли да питам аз нещо че имам чувството че тези 6 месеца минаха като сън и ей сега ще дойде моят голям ден!!нашият де!!
между контракциите боли ли??/нали казват да станат на 5 минути и към болницата е въпроса ми е примерно през тези 5 минути боли ли те както по време на самата контракция??Или още по-точно нали сравняват болката като със силен менструален цикъл-та така ли непрестанно боли или примерно 15-20 секунди докато трае контракцията и после те разпуска @}->--Дано мамите са ме разбрали

kleo_20  боли самата контракция, а интервала между тях не  *THUMBS* а и в началото контракциите не са чак толкова силни и стряскащи за да се притесняваш  :)

Ха, ами аз понеже винаги съм била със супер безболезнен цикъл, почти незнам какво е това силна менструална болка.Имала съм най-много някакви леки неразположения в слабините.Значи трябва да си напрегна въображението и да си представя какво би била силната болка  *crazy* *crazy* *crazy*

колкото  и да си го напрягаш-не можеш да си представиш тази болка..но като му дойде времето ще разбереш *THUMBS*

Толкова ли е силна???И наистина какво се усеща между контракциите???Аз толкова се плаша от неизвестното макар че не може човек никога да е напълно подготвен но все пак! :[

Стига бе Клео...... то колкото и да ти го обяснят момичетата сигурно едно с едно не си прилича, така че дишай спокойно - неизвестно ще е на 100 процента }:-> }:-> }:-> .То като почне и ще свърши и малко да боли и много, само това ще ти е в главата-да излезе дребо и това е.Споко!!!!

а ти от секциото отказа ли се? Аз май съм останала с грешно впечатление, че искаш секцио... А пък една моя приятелка едвам се добрала до болницата и родила в асансьора на родилното и при двете си раждания - толкова било бързо, че даже не разбрала че ражда, не се втелясвай предварително, не може да знаеш дали не си от "лесно-раждащите"  преди да пробваш, нали?

Ами аз не съм се отказала ама мъж ми не ми дава!! :angry:Каза ми че искал да родя нормално нямало по-хубаво от нормалното раждане!!Ако доктора каже нормално да не съм си правела оглушки за секцио!!! :'(

Tака ами, то всеки си решава сам, но защо ти е да те режат ако нямаш показатели или случая не наложи. Ще стискаш зъби и ще се опиташ да докажеш на себе си, че си способна да се справиш и с това предизвикателство на живота.
И аз май съм станала като Сиска - искам всичко да знам, да видя, да пипна, направо се плаша от любопитството си. Сякаш ще пиша роман след това.... :sarcastic: И сега с тези покупки само си записвам кое е добро, кое не, чета по нета и ходя със списъците по магазините. Ама такава съм си обичам всичко да е под контрол, че когато има ред по-лесно се реагира с извънредни ситуации! *THUMBS*
Аз сега се връщам от болницата, където мисля да раждам (едната от тях де, тъй като според ситуацията съм се спряла на две) и там ми показаха родилното, стаята за подготовка преди раждане, стаите за бременни, и дори в един от кувьозите там видях едно малко недоносено бебче....толкова малко и сладо, че само към него гледах докато ми обясняваше акушерката за процедурите и условията. :[

Да ви разкажа и аз на две на три как мина моето раждане докато не съм забравила На 15.05 се срещнахме по обед с доктора които ще ни прави секциото – прегледа ни човека и каза великата дата 20.05 запази ни час ангажира и операциаона и каза от болницата ще ви се обадят утре да ви кажат в колко часа да отидете и какво да си носите.Прибрахме се по живо по здраво аз си се мотах из нас и вечерта към 22.00 ми падна тапата.Мъж ми спеше викам няма да го будя нито имам болки а и тапара беше много чиста без кръв без примеси викам си ще устискам поне още 2 дни.Сутринта го изпратих на работа и го предупредих че може и да не устискаме до 20.05. Към 10 запалих колата отидох на пазар – мотах се пазарих близо 2 часа и таман да плащам на касата оле – с извинение напикавам се.Не мога да го контролирам.Касиерката вика какво става обяснявам тя вика не е тоалет водите ви са се пукнали госпожо искате ли помощ.Отказах защото нищо не ме болеше.Аиде пак на колата и у нас разтоварих торбите ама то взе да тече повече .Обадих се на мъжа ми тои вика бягаи в болницата.Таман застягах багажа обадиха се от болницата да ми кажат какво да нося на 20,05.Викам няма 20 идвам сега часът беше вече 2 след обед.Аиде пак на колата и в болницата .Приеха ме хората Започнаха да правят изследвания след около 1 час се почви и съпруга почакахме малко докато се освободи операционна и в 17.30 следобед малкото жабче проплака.Родих секцио със спинална упоика,мъжът ми беше с мен в операционата докторите си говориха за някакви пъпеши чух си детето и го видях в момента в които го извадиха. Да не ставам многословна няма страшно за всички които са предпочели секциото станах още същата вечер след 3 дни вече чистех след празнувалите в къщи.Кураж и късмет

Vessi, ти си направо мъжко момиче , как си запазила самообладание в тази ситуация !

Веси, браво, мила! :bravo: Бебчо явно много е бързал да се видите! :girl_wink: И аз все си мислех, че нашата мома ще тръгне преди датата за секцио, но на нея май хич не й се излизаше. :)
Радвам се, че и ти бързо си се възстановила след секциото. Целувки на малката шушка с шрекрасно име! :girl_in_love:

Веси,насръхнах при твоя разказ ще има да разправяш каква Геройня си била *THUMBS* Много се радвам,че всичко е било ок при теб а и бебчо си е знаел кога да се появи :girl_wink:

Ей това е бързо раждане *THUMBS* Браво на смелата майка щом сама се е оправила :girl_impossible:

Честно казано майката му е самообладание.И контракции си имах - в магазина започнаха през около 45мин докато се бутам из нас звъня по телефони и после чакам в болницата станаха през 15 мин.Като знаеш, че няма кои да ти помогне и ако си извикаш такси трябва да чакаш поне 45мин /това е много странно тука/ въоръжаваш се със всичкия кураж които имаш и се закарваш в болницата сам.В такива моменти на човек му минават такива тъпи мисли ....през цялото време ме беше страх да не измокря колата бях си послала един чуван за смет на седалката и не смеех да мръдна.Абе загубена работа явно е начин мозъка да се разтовари.

Браво Веси!  :bravo: Поздравявам те за самообладанието!  *THUMBS*  Важното е да запазиш спокойствие, а не да се шашкаш и всичко ще бъде наред!

Веси, направо ме шашна с разказа си! Браво за геройството и за самообладанието, което си запазила :bravo:

ЕЕЕ браво Весинце   :bravo:
Много екстремно раждане си имала  :girlhide:...а най-хубавото е, че си се възстановила толкова бързо. И аз да кажа на всички момичета...секциото никак не е страшно и никак не боли след това :\
Така че ако се налага не се плашете....важното е накрая детето да е добре *THUMBS*

Много хора ми казаха че в наши дни секциото не е колене като едно време и че много по-бързо се възстановява майката!!
Не зная дали е така но мисля че съм вече на 100% че искам секцио!!!Радвам се че мамчетата сладки от форума се възстановяват толкова добре :bravo: @}->--

Привет мами с разказчето от мен.В началото много сках да родя нормално но след прегледа се установи че има голяма вероятност бебо да е с увита пъпна връв и да е към 3500 кг.Така че след дълго умуване с таткото решихме че е най-добре да е секцио и да не излагаме живота на детето в опасност.Както се потвърди и по-късно се оказа че Анди е бел увит 3 пъти около вратлето и немога да ви опиша какво натискане падна докато го извадят, направо останах без въздух.Така че сме взели най-правилното решение за което не съжалявам и аз се радвам че се вслушах в съветите на лекаря да родя по този начин.На всички на които им предстои събитието мога да кажа да вземат най-правилното решение за тях и детенцето и Господ да е с тях  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Браво, Ели, много трезво взето решение!
Дойде и моят ред да се разпиша тук :bravo:
И така....отивам аз в петък 13ти (оставаха цели 15 дни до термина) на редовния преглед при доки с много слаби болки ниско в ляво.След прегледа се установи, че вече съм с разкритие 1-2 см, леки контракции, които не усещам и започнала да пада тапа. Уговорихме час за четвъртък, но доки каза, че няма да изтрая до тогава. Толкова се развълнувах, че докато се прибера до вкъщи вече имах леко болезнени контракции. Цяла събота имах контракции, но на рядко, в 12 часа през ноща, че зачестиха на 4мин. - силни, но много кратки. Тръгнахме с мъжа ми за боницата, за да проверим какво се случва. След прегледа се установи, че все още сам с 1-2 см. разкритие, но много силни контракции. Искаха да ме приемат, но аз отаказах, тъй като моята лекарка не беше на смяна. Цяла неделя  все още си ходех бременна и с контракции, но тапата падаше и се притесних да не ми изтекат водите през нощта докато спя. Отидохме вечерта в 22 часа пак до болницата. Контракциите при проследяването бяха много слаби, разкритието все още 1-2 см., тоновете на бебо-добри, а при пробата се оказа, че води не са текли. Успокоих се и след разговор по телефона с моята лекарка се разбрахме рано сутринта да се видим за преглед в болницата.
Цяла нощ се прививах от болки, но стисках зъби, спеше ми се много, но имах контракции много на често....Изпратих мъжа ми в другата стая да не гледа как се мъча през нощта и затворих очи с надеждата утре да се събудя с вече по-голямо разкритие и готова за раждане.
Така и стана - в понеделник след прегледа се оказа, че съм с 5 см. разкритие и ме приеха за раждане. Направиха ми клизма, ходих по нужда, взех си баня, предадох на мъжа ми багажа, сбогувахме се и влезнах с бодра крачка в предродона зала. Там в една стая бяхме три момичета включени на системи с абока (това е една гадост като игла, която ти слагат на китката и ти пускат система, за да засилят контракциите....след около час бях с много болезнени контракции и нужното разкритие и ме настаниха на магарето за раждане, биха ми упойка - бях със спинална, а лекарката която ме изражда ме държеш за ръката, тъй като ме беше страх от самото слагане на упойката, а то беше по време на една дълга и адски болезнена контракция.....След като ми я ложиха, подейства за секунда и така ми стана приятно, че вече не усещах болка....започнахме да напъваме....поема се въздух, задържа се и се напъва с натис ниско долу все едно ходиш до WCto до по голяма нужда...Доки буквално легна на няколко пъти върху корема ми, но ако не ми беше помогнала така нямаше да се справя сама...почувствах главата на бебо, която той натискаше, като чувството отново е като при голяма нужда, почувствах как след следващия напън тръгна и телцето и вече си умрях от кеф,че ще го видя всеки момент, след още два напъна Георги като тапа изскочи от мен..сложиха ми го на корема ми, а той махаше с малките си ръцички и ревеше. Прерязаха пъпната връв..изведоха го...зашиха ме - имам само един виншен шев и два вътрешни и след това отново ми го донесоха за секунда повит да си го видя, а той миличкия се опита да отвори очички да види мама.. :'(Това беше най-великият момент на света, който за мен не може с нищо да се сравни.... *INLOVE*Доки ми донесе телефона и първа поздрави таткото, който не повярвал за колко кратко време съм родила и я питал дали е истина :[След точно 5 мин. беше в болницата...

mirindadimi ех,че хубаво изживяване.....припомних си и аз мига в който ми го сложиха на корема ,а той един лилав и подпухнал.....неревящ :huh: Нищо не можах да кажа или направя,само го гледах втренчено и си мислех "Това е сина ми,той е бил в мен 9 месеца и ме е ритал непрестанно".......нещо от тоя род ми дойде на ум ;)Също си спомням ,че много ми тежеше като беше на корема ми :huh: а като извика акушерката :"4150гр е бебето"  и аз  O_O замислих се как е излязло от мен това голямо бебе.....

Ха-ха...нали...няма такова чувство друго на света... :'(
Честно да ти кажа през цялото време докато раждах си си те давах за пример...как без упойка (аз нямаше да мога, тъй като до последно се надявах да се размина с нея, но уви не издържах..) си родила едно такова голямо и красиво момче.. @}->--

Ох аз нямам думи  :'(  :'(  :'(  :'(

Mirindadimi много хубав разказ, наистина ми дава представа за какво става на въпрос, майки герои браво на вас момичета @}->-- :bravo:

mirindadimi поздравления за раждането @}->--...чак си се представих на твое място :girlhide:
Завиждам ви на всички които сте видели бебчо надупен върху себе си и махащ с ръчички..аз не можах да усетя този момент :'(...но както и да е...сега си го слагам отгоре и си го представям как биизглеждал целия омазан :funny:

Момичета като ви чета,така ви завиждам,че ми се иска и на мен вече бебка да излиза. :girl_wink:
Толкова е вълнуващ разказа ти mirindadimi  :'( @}->-- :'( че ще пусна ред... :'(

mirindadimi  много подробен разкази емоционален направо ме просълзи  :'(
Ти къде ражда?

Мира разказа ти беше  :'( :'( :'(Нямам думи просто!!!!Така се развълнувах и малко си поплаках!!!Толкова ми се иска вече и аз да гушкам моето бебе! :'( :'(Нямам търпение да дойде и този ден!!!
Благодаря че сподели тази най-велика емоция с нас  @}->--

Моето раждане не мина както се надявах, но въпреки всичко важното е че края беше щастлив :)
И така на 9ти сутринта , ставайки от леглото усетих нещо влажно ....и видях че ми е паднала тапата....изглеждаше точно както я описват - слузесто, жълтеникаво :!.. Е аз малко се шашнах в началото, после леко се зарадвах, понеже докато се излежавахме с милото в леглото си говорехме, че и днеска няма признаци за бебе..и така таткото беше свидетел на първия признак че бебо скоро ще се появи *YAHOO*. След около час усетих странни болки в кръста и ниско долу....стана ми съмнителна таз работа и реших да  засичам....макар че ми се струваше невъзможно..И така контракциите бяха на 8-9 минути...продължителни около 10сек. И така подготвена започнах да обикалям из апартамента но без никакво намерение за тръгване към болницата ...гледах да се движа непрекъснато...Болките бяха съвсем поносими и така до 12 когато станаха вече на 5 мин и лекооооо болезненки 8P...Забелязах и леко зацапване...но определено не беше тапата....едното нямаше нищо общо с другото :\
Тук е мястото да БЛАГОДАРЯ на Сиси че беше с мен и ми даваше съвети @}->--
И така в 13ч с подкрепата и на Сиси тръгнахме с мъжа да видим какво ще правим...Още в влизането видях че лекарката нещо не беше на кеф, обясних и за болките на 5 мин, за зацапването...Тя ме прегледа - бях с 2см разкритие само и ми каза да си ходя..Попитах я за това зацапване понеже то ни притесняваше най-много и тя ми каза че това ми е тапата..И така тръгнахме си...Влизайки в къщи усетих, че нещо ми протича....бях прокървила което е нормално при преглед за разкритие. Отидох да се измия и тогава текна една ти ми кръв със съсиреци O_O...доста се изплаших...Мъжа ми прижълтя целия...през цялото време само питаше дали усещам бебето. Обадих се на АГто ми и й разказах какво става..Тя ми каза веднага да тръгвам към болницата защото ми било почнало раждането. Аз обаче не посмях.....щях да ядосам докторката и затова реших да изчакам...И така....продължавах да обикалям из апартамента..болките ставаха все по-силни и по-чести....На 15-20 мин влизах в банята за  да се обливам с гореща вода и малко облекчаваше болката. Но кървенето продължаваше....а аз търпях и чаках...незнам какво чаках :tuktuk:
И така към 17ч вече болките бяха доста начесто...2-3  минутни...доста силни но все още търпими.. Тогава се обади братовчедка на мъжа и и като разбра какво става ми каза веднага да да тръгвам. Тя имала позната в болница и каза че ще се обади да не ме връщат, а да ми обърнат внимание. Нейната позната е педиатърка там и дори вечерта застъпвала на смяна. И така тръгнах към болницата. Още докато ме вики и лекарката ме попита "Вие ли сте звъняли на Димова? Аз нали ви прегледах на обяд" - Тя е педиатър и отговаря за здравето на бебетата, а аз съм човека който реценява вашето състояния }:->!!! Аз само се молех да ме прегледа и гледах да не се обяснявам излишно и да я ядосвам....видимо ми беше бясна. Споменах и за кръвта и болките и тя ми каза "Абе ти незнаеш какво е да боли" O_O. Бръкна ме и ми каза "Вече можем да те приемем имаш 3см разктие. Ще ти направим клизма, ще пукнем мехура, система и тази вечер ще си родила".. И така минах през всички процедури, със свито сърце защото видях че не случвам на лекар /като ми пукаха мехура питах как с ами водите и ми беше отговорено че са добре, но аз погледах и видях че бяха зелени и имаше разни мръсотии/. И така в 18.30 се обадих на мъжа ми да се прибира и че съм на система и ще му се обадя по-късно. ДОкато ми течеше системата почнаха да мерят тоновете на детето.След 10 мин болките станаха наистина ужасно болезнени....Но аз от страх да не ядосам пак някой само се гърчех като червей и дерях с нокти по стената.
По едно врене акушерката която беше много мила жена извика Док и двете видимо бяха притеснени. ДОк взе да нервничи, почна да обикаля нещо...акурешката ме бръкна ..имах 4см разкритие и ми вика "Абе момиче да не ти се ходи по нужда?" Явно е имало вече напъни, а разкрите никакво :girl_impossible:. Изведнъж Док извика "Операционна". Охххх сърцето ми изкочи O_O...сбъдваше се най-гоелмия ми страх....Явно е вярно че щерките приличаме на майките по ражданията си:tarzan:

Погледнах акурешката и попитах тихо "Какво става?", а тя ми каза че са му загубили тонове и се налага спешно секцио. Като по филмите наизкочиха 10-15 човека...всеки ми правеше нещо...направи като парче месо си в този момент, а аз бях толкова много изплашена....С детето ми ставаше нещо, а аз нищо не можех да направя :'(
Болките продължаваха да бъдат ужасни, гадеше ми се от болка дори. За секунди ме подготвиха и ме завехода в операционна.. Докторката само викаше"Детото, детето...по-бързооооо"...Нямаше по- страшен и болезнен момент от този за мен :'(. Упоиха ме..последното нещо което помня е че си помислих "Дано се събудя и го видя"
И така Светломир е проплакал в 19ч, 3150грама, 50см. В 19.30 ме събуха и ми съобщиха новината. Оказва се че бил с усукана пъпна връв около вратлето, не е можел да диша, от там се е напъвал и е акал в мен. Така водите ми са зеленясали и той миличкия се е нагълтал. Вечерта го държаха на кислород, а след това 7 дена беше на антибиотик заради завишени 2 пъти над нормата леквоците.
В 21ч ми го донесоха за секунди и тогава видях най-прекрасния син който можеше да ми подари милото :loving: :loving: :loving:
Аз също бях на антибиотик пoнеже се притеснваха и за мен. А иначе самото ми възстановяване мина много бързо...още на другия ден бях на крак и обикалях коридора на етажа.....Докторката дори ми се учуди и още същата вечер ми го дадоха *INLOVE*
Ами това в общо линии....Сега вече усетила донякъде нормалното раждане и преминала през секциото мога да кажа, че нито едното нито другото е страшно...дори секциото ми се видя доста леко =]
Така че бъдещи мамчета...не се плашете...само се молете бебечовците да са добре *THUMBS*

Извинете за дългия пост :[

Мая,толкова ти съчуствам за това което ти се  е случило,но най-много се радвам,че всичко накрая е завършило добре. @}->-- @}->-- @}->--
Леле а на тази докторка :angry:,щях да й откъсна главата }:->,как може така O_O,и това ми било лекар на който се надяваш да ти помага  :no: нямам думи какви хора има...

Как може да има такива хора, който не си обичат работата?!?!?!?!!? }:-> }:-> }:-> Ако беше моя мъж щеше да Й отреже главата - съвсем сериозно!

Мая много се радвам че всичко е завършило благополучно и че и ти и бебчо сте ОК!  @}->-- Гледай да забравиш колкото се може по-бързо този спомен и от все сърце да се радвате на малкия Светльо!  :baby_boy:

Майче няма за какво да ми благодариш! Аз от една страна се кефих,че съм с теб в такъв момент /знаех какво преживяваш и как се чувстваш/ ама много ти се чудех как си стиш във вас и търпиш тези болки,не,че в болницата по малко ще те боли!Забрави я тази лекарка,остави в съзнанието си само хубави спомени от раждането ти...това е един велик момент за една жена...нека остане такъв и за теб!Мирко е едно много хубаво бебче....радвай му се,обичай го!

Ох, милата как си се изтормозила важното е че бебока е добре и всичко вкрайна сметка е наред.Аз затова неисках да рискувам като ми каза доки че има голяма вероятност да имаме увита пъпна връв, защото мен така ме натискаха пък неможеха да го накарат да се смъкне да го извадят. Спряха ми въздуха, само повтарях че се задушавам, че нямам въздух и анестезиолога ми вливаше непрекъснато някакви коктейли както ги нарече той.За момент през главата им мина да ме упоят защото вече имах чувството че умирам, не от болка а от задушаване.Това е най-неприятното което преживях, аз чух само доки като казва:- увита пъпна връв, и почна това натискане.След като го извади и изплака ми каза че 3 пъти е бил увит, и някак си не се е смъкнал надолу а е бил горе.И аз като ревнах на операционната къде от щастие къде от уплаха че детето можеше да му се случи нещо.
Благодаря на Господ и целият екип на болницата в която раждах и най-вече на д-р Л.Бойчев че ме дари даде всичко от себе си и ме дари с такъв син  :'( :'( :'(

Ох, Майче, днес и аз се просълзих от твоята история....ти си много силна жена *THUMBS*Важно е, че си запазила самообладание. Наистина раждането протича различно в различните случай и е също важно да случиш на лекар, но най-важното е, че и ти и бебо сте ни живи и здрави........ *INLOVE* @}->-- *INLOVE*

Мая браво на теб, страхотно си се  държала, и как само си ги изтърпяла всички тези работи  @}->--

чета, чета и все повече ви се възхищавам момичета  @}->-- Направо сте "майки - героини"  :girl_wink:
След всички премеждия и изпитания важното е, че сега можете да се радвате да бебчетата си @}->--

Мило Майче  @}->-- Ти наистина си героиня! :bravo: :bravo:Мога само да ти се възхищавам  *INLOVE*
Преживяла си много но си е заслужавало!Най-важното е било бебко да е добре и сега вече всичко е зад гърба ти и остава само да се радваш на малкия прекрасен Мирко @}->-- @}->--
И някак си все повече се радвам че си имам лекар на който мога да разчитам изцяло и знам че ще е до мен и ще направи всичко възможно за мен и бебето!!!Не зная аз как бих се панирала и притеснила ако попадна на непознат с такова отношение!!!!! :'(

Тази история направо ми сви сърчицето :'(  много се радвам, че всичко е минало добре все пак и вече може да забравиш ужаса , който си преживяла @}->--  Наистина си герой!

мило майче много се радвам че след този кошмар който си преживяла сега всичко е добре,слава богу
докато четях ми се насълзиха очите :'( нямам думи за отношението на тези докита P-(

 :bravo: на вас, майчета-героини! всички вие ни давате невероятни примери за женската и майчина сила! Събева и Мая, мъжете ви трябва да се гордеят с такива смели жени  *THUMBS* Аз искам да попитам всички вече родили - как предпочитахте да сте сама в стая или с други майчета? Не се ли будеха едно от друго като заплачеха бебетата докато бяха при вас в стаята? Мислите ли, че сама в стая ще е скучно?  =] Извинявам се за глупавите въпроси  :[ и ви благодаря предварително за отговорите....

fanimira, честно да ти кажа аз се радвах че съм сама в стаята.Е бях с бебо разбира се, и не ми беше зле даже се чувствах доста спокойна пък компания ми правеше телевизора.Някак си можеш да си правиш и разхождаш както си искаш, гола, облечена.Пък и понякога се случва да пуснеш и някой друг газ както се казва то си е нормално след раждане било то нормалон или секцио и изобщо не се притесняваш като си сам.Поне това е мое мнение.Аз бях 5 дена в родилно и изобщо неизпитах остра нужда да контактувам с някого или да се чувствам самотно.То бебока ти взема цялото внимание и грижи и така минава времето че докато се освестиш вече са те изписали.Иначе на ден незнам по колко пъти се чувах с моя мъж и с майка  и посещения имах така че сама прави изводи  *THUMBS*

леле Майче ти не шокира  как си издържала да седиш толкова във вас да търпиш тези болко незнам ти си герой  след такова раждане

Браво маминки-давате ни кураж,че и ние ще се  справим,въпреки трудностите!

Мила Мая,направо  :'(  :'(  :'( нямам думи ти си герой,само хубави неща от сега нататък   *INLOVE*

Ой ой ой,...милички...не съм искала да ви натъжавам или плаша някоя от вас :huh:
Наистина беше кошмарно в един момент...но пък сега си имам един малък повръщаш юнак 8P...Просто за второто си имам една обичка на ухото...явно не ставам за нормално раждане, а и уговорката с лекар явно също си оказва влияние =]
Но пак казвам като преминала на половина през едното, и през другото...никак не е страшно :\...а болката...тя се търпи ..някакси 8P

Майче браво, аз съм категорично за уговорка с лекар, за да се избегне до голяма степен това отношение което е било при теб. Много се радвам, че при вас всичко е наред

Майче, Sabeva, Mirindadimi, браво на вас момичета! Аз отдавна не бях влизала в нета и ваяите разкази направо толкова ме разчувстваха, че... :'( :'( :'(
Поздравления, че въпреки всичко и вие и бебчовците сте добре *THUMBS* @}->--

Аз само ще добавя,че за второто /живот и здраве/ пак ще си направя уговорка със същия лекар *THUMBS* Когато ме приемаха и казах,че съм пациентка на д.р Скочев /завеждащ родилно отделение/ отношението към мен се промени!Аз не мога да се оплача от акушерките,лекарите и стажантките,които непрестанно кръжаха около мен докато родя *THUMBS*

а сиска самия лекар присъстваше ли на раждането? и аз съм по същия начин  д-ра който ми следи бременността е завеждащ АГ-то и ми каза като отида в болницата да кажа че съм му пациентка ако не е на смяна, а ако има проблеми да му звънна да дойде... Но аз се чудя дали не трябва да присъства

Естествено,че присъстваше *THUMBS* Уговората ни беше на 5 см. разкритие да му се обадя да дойде /той беше запознат,че можеше да се наложи секцио по спешност заради тесния ми таз и едрото бебе/ Приеха ме в болницата,заведоха ме в предродилна да слушат тоновете,тогава аз казах,че съм пациентка на Скочев и ,че ще му се обадя!Не се наложи,защото той беше на смяна!Периодично ме проверяваше за разкритие,идваше в стаята да ме види как съм и не само,че присъстваше на раждането,но и "помагаше" на акушерката!Казваше ми кога да напъвам....натисна ми корема веднъж,че не можах да събера сили да напъна,а главата беше излязла! Накрая той ми прави епизотомията,а след няколко дни пак той ми махна конците!Този месец ми предстои преглед пак при него!

С две думи...аз съм много доволна от отношението и работата му и не съжалявам,че го ангажирах *THUMBS*

Здравейте момичета - възхищавяам се на майките геройни- Момичета прекланям се пред Вас за смелостта ви - Да са ви живи и здрави бебчетата и много много да ви радват.

В момента братовчедката на милото е в къщи тя е 9-я месец и и предстои  секцио на 02.07 в Майчин дом Варна -а аз се чуствам толкова притеснена и да ви кажа малко ме е страх ,че може да започне раждането и аз да не мога да и помогна.
Милата постоянно охка в къщи - което мен ме стресира много - постоянно се оплаква че има болки ту в кръста , ту ниско долу , неможела да седне ,нито да лежи  и така - това положение ме изнервя много, старая се да съм спокойна и да я успокоявам и нея ...но ме е страх да не се паникйосам  - моля споделете какво да направя
Милата няма никаква представа нито за упойките , нито за самото раждане и аз вече незнам какво да направя....

Как така няма представа?Не е ли говорила за тези неща с лекаря,който ще й прави операцията?Ако отсега я хващат контракциите незнам как ще издържи до датата за секцио :huh:Можеш да й помогнеш единствено като й вдъхваш кураж и спокойствие!Ако стане "напечено" хващате едно такси и към Мд *THUMBS* Кой й е лекаря там?

Сиска благодаря за съвета - какво да ти кажа за нея - незнам какво е говорила с лекаря и дали изобщо е говорила , но поне от разговорите си с нея аз останах с такова впечатление - че си няма и идея - а лекаря и е К.Атанасова

Леле Майче  :girl_impossible: какво раждане си имала само! Направо  :'( нямам думи, дано не се случва на никой!

Селвет можеш единствено да и вдъхнеш кураж!!!Моята майка нищо че е  минала през две раждания ако се разохкам нещо и започва да се панира да иска да ходим в болница и да чупи ръце което мен ме изнервя страшно много!!!А аз си охкам като не ми е удобно и като ми е горещо не че ще раждам!! :angry: O_OТова е много лошо за майката още повече се притеснява!!!Говорете си,разсейвай я, гледайте филми..ей такива работи които да я успокояват и отдалечават мислите от раждането а и теб да успокояват да не се панираш!!
Аз имам въпрос малко сефте а :P: Кой изражда бебето-лекаря или акушерка???Защото ако имаш уговорка с лекар то не е ли за да те изроди той а не само да гледа отстрани??/Аз понеже не разбирам а искам да знам че ще си ангажирам следящия ме лекар и да съм подготвена да не му се скарам че само ме гледа а не помага  8P

Клео мен ме изражда акушерката,а лекаря ми стоеше до мен / за да има кой да дърпам за престилката като ме боли/ :P той взе участие само когато видя,че не мога да направя последния напън и бебето се задушаваше /натисна ми корема веднъж/ и с това си предизвика моята ярост и няколко удара през ръката :[

Благодаря ти!! @}->--Ами тогава значи трябва опцията да е избор на акушерка не на лекар =]Значи ли това че аз имам хубаво доверие на моя лекар но не се знае в чии ръце/акушерски/ще попадна??? *crazy*

абе по принцип си е така, ама нали ако нещо не е наред доктора ти е там, бе Клео, ще я плесне през ръцете и ще продължи раждането ако трябва! Но не съм чувала до сега това да се е налагало! така че спокойно *THUMBS*

И при мен беше така- лекарката отстрани следеше тонове, контракции, натискаше, гледаше ме да не получа кръвоизлив в очите от напъните, а акушерката ме бърка...и улови бебето като изскочи.

Много ви благодаря! @}->--Страшно много ме е страх!!И за това задавам може би глупави въпроси! :[Хем искам да съм максимално поготвена хем колкото повече научавам толкова повече ме хваща шубето!!Направо съм за бой  P-(

Определено трябва бъдещата майка да се разсейва преди раждането *THUMBS*, аз вчера го изпитах отидох за запис на тоновете и нече се провеждаше там където приемат родилки, явно всичко е на едно =] докато лежах на леглото до мен на "магарето" сложиха една жена с контракций :angry: накараха я да се съблече гледаха я за откритие, имаше 4см. O_O и там й направиха и клизма, през цялото влеме дори да не гледах чувах и имах чуството че аз ще раждам :girl_impossible: Пък после докторката се чудеше какви са тези малки контракций на записа ми =] :\

Е миличка поне знаеш какво би било и нормалното раждане! :PПолезно си е!!!
Аз пак имам въпрос-За тези мами дето са раждали секцио!!Та тая работа с катетъра!Кога се слага,колко време седи,какво е усещането докато е във вас,кога и как го махат,болезнено ли е и как пишкате като сте с тръба там??Усеща ли се че ти се пишка или то някак си тегли урината знам ли?? *crazy* *crazy*Та много са ми въпросите сега свързани с това *THUMBS*

Клео,честно ти казвам-аз въобще не го забелязвах този катетър!На мен ми го поставиха преди да ме вкарат в операционната и хич не съм усетила (или нямам спомен за това) в суматохата,която беше настанала,а впоследствие в реанимация също нямах проблеми с него,не ми е причинявал дискомфорт,въобще не съм се замисляла за него-той просто си стои там и ...си върши работата =] или може би това ми е било последното нещо на главата...защото има момичета,които се оплакват,а най-неприятната случка с катетър е да забравят да ти изпразнят торбичката(не ми се е случвало) 8P

Майче,раждането ти много прилича на моето,с разлика в частта за отношението на лекарите към родилката (нямам забележки никакви за това) и това,че мен два пъти ме подготвяха за секцио по време на контракциите и напредване на разкритието (от 4-5ч. през нощта до 18.30,когато се роди),но пък ме оперираха при 8см!Ти си смело момиче,браво на теб :bravo: то човек не знае на какви неща е способен докато не се наложи да бъде изключително силен!Само едно недоумявам-да те върнат с разкритие от болницата!Е това не бях чувала O_O

kleo не се плаши за катетъра мен даже стажантка ми го сложи.Целта е да не ти се налага първите 24ч. да ставаш. Посредством много финна тръбичка се влиза в пикочният мехур и урината се събира в торбичка.Аз бях с катетър 24ч. после го извадиха не усещаш нищо докато е в теб а като излиза все едно ти вадят конче.не се коркаи нищо не се усеща .Късмет

Дойде време и аз да разкажа как протече раждането. Всичко започна още на сутринта в сряда 25.06.08 когато трябваше да идеме на лекър и да се реши ще влизам ли най-после в болница. След прегледа обаче имах само 2см. разкритие и много слаби и на рядко контракции. Но привечер контракциите започнаха да се засилват и станаха през около 10мин. Имах и ужасно главоболие, за това с таткото излязохме на разходка, да намериме аптека и да видиме ще се засилват ли контракциите - това в 12 през ноща вече. Нищо не се промени и след хапчето за глава си легнах да поспя. Но в 2 през ноща се събудих с доста по силни болки и видях, че тапата е започнала да пада. Тръгнахме за болницата с идеята поне да ме прегледат. А там щом легнах на леглото за преглед и докато доктора си сложи ръкавиците ми изтекоха водите. Приеха ме само със 1.5см. разкритие и доста силни контракции, които ставаха все по силни и болезнени, но си чаках моя доктор да дойде - чак в 9 сутринта. Накрая контракциите бяха ужасни почти не спираха и болката беше постоянна, но около 9:30 вече ми сложиха упойка и това беше началото. Усетих напъните на бебка да излиза и малко след това бях в залата. Михаела се роди за около 10мин. по мой сметки в 9:50, тежеше 3,66кг. При мен самото раждане беше много бързо и да кажа безболезнено, нямам никакви вътрешни шевове, само няколко вънжни. Много съм щастлива и с всеки ден ставам все по-уверена и спокойна.
Извинявам се за дългия пост, но беше едно доста дълго раждане  :* на всички от мен и Мишето

Много хубава темичка и много полезна за бъдещите мами!  *THUMBS* Беше ми изключително интересно да ви чета!!! :bravo:

Еййййй отгока се каня да питам нещо тук. Момичета, които сте раждали, много ме вълнува един неудобен въпрос, която всяка бъдеща родилка я интересува, но по този въпрос рядко се говори. Та да мина по същество - как прочика нещото наречено КЛИЗМА. Боли ли, после имаш ли възможност да се измиеш, достатъчно ли добре се изпразва стомаха за раждането. Ама искам инфо с пълни подробности.

 :bravo: :bravo: :bravo:за въпроса и мен ме вълнува много! Всякаква информация по темата ще е от полза.....

Голди,щом искаш пълни подробности ще ги имаш :)Мен не ме е срам да говоря по тази тема ;)
Бях се настроила за нещо страшно,така ме бяха наплашили с тази клизма...Вкарват ти маркуче в дупето и изсипват топла вода /мисля,че е сапунена,но мога и да греша/ :[става ти приятно топло на корема!Не е нужно веднага след като слезеш от магарето да бягаш към 00.Мен ме "хвана" 5 мин. някъде след клизмата!На няколко пъти свърших работата....тъкмо си помислих айде свърши се и се запътих към банята да се мия и пак ме зоват 2-те 00 :P Никой не те пришпорва да си свършиш работата за 5-10мин. колкото,толкова си стой там!Измиваш се после и готово!Не боли,не е толкова срамно и неудобно,все пак това е част от процеса наречен раждане :) нещо нормално!Не бъдете така наплашени!Дали се изпразва достатъчно стомаха...незнам =] това си е индивидуално за всеки!
Само да вмъкна нещо....
моя мехур се пукна рано сутринта.След като си взех душ в нас преди да се запътя към болницата ми се доходи яко до wc-то!Мисълта ми е,че природата си знае работата и се е погрижила за тези неща ;)  клизмата е допълнение към това!

Достатъчно подробна ли бях :P надявам се и полезна!

сиска, благодаря за изчерпателния отговор, и мен ме интересуваше  :)
А от мамите, раждали секцио, може ли някоя да каже дали също се прави клизма, че съм чувала различни мнения по въпроса?  @}->--

Чела съм, че с клизма се изпрзва само правото черво.

Маркуч ли ти пъхат в дупето, аз си мислех, че е специален накрайник  *crazy*
И на магарето ли я правят  ohmy, аз си мислех, че има специална поза за клизма, в която водата не изтича обратно.

А това, че природата си знае работата, грешка няма! Всички раждали около мен казват, че още при първите контракций не могат да излязат от тоалетната. Да, ама някои от нас са по-запечени от други  =]

Мога да ви посъветвам да проверите в аптеките за мини-клизми или и аз не знам как се казват. Представляват плстмасово шишенце с вместимост около 200 мл, пълно със специална клизма-течност. Вместо тапа, шишенчето има накрайник, който се пъха в ануса. Шишето е от мека пластмаса, съдържанието се изтисква лесно. Супер удобни са за използване в домашни условия и особено, ако се притеснявате да ви правят клизма в болницата. В Швеция се използват само такива, дори в болниците. Аз мисля, да се заредя вкъщи и сама да си правя.

Аз тръгнах да раждам нормално, с изтекли води. В приемната изрично попитах кога ще ми правят клизма и ми отговориха "Вече не правим клизми" и аз викам добре де, то това става в 22ч вечерта, не съм ходила от сутринта до тоалетна и акушерката ми каза, че то като ме напънат контракциите сама ще ми се приходи. В последствие родих секцио и така и не се стигна до там
Но ако секциото е планирано те викат рано сутринта на гладно и жадно, така че май не правят тогава, то няма какво.... Ама знам ли, който е бил планово секцио да сподели.

На мен ми правиха клизма, бях планово секцио.Предният ден постъпих в родилно отделение, вечерта ми казаха най-много до 12 часа да ям, а след това нищо до сутринта.В 6 часа сутринта станах и тогава ме извикаха за клизма, не е маркуч а малко маркуче което не се усеща незнам от напрежението ли от какво това ми беше най-малката грижа - клизмата.Отидох веднага до тоалетната.Клизмата ми я направиха на магаре.Не е нищо болезнено и страшно, по-гаден беше катетъра.Не устих кога го сложиха но после след раждането в стаята 1 ден стоях с него и такива бодежи имах, все едно ме боцкат с игла в пикочния мехур.Незнам как е било при други, може да споделите така ще сме полезни на бъдещите МАМИ.

Ина, Събева, определено е по-добре като сме по-информирани и донякъде знаем какво ни очаква  @}->--

Абсолютно  *THUMBS*
Аз дори бях изгледала едно секцио онлайн в нета, да знам какво ме очаква.Но това неозначава че и вие трябва да гледате, различни хора, различна психика.Всеки сам преценява, на мен ми подейства добре защото знаех абсолютно всичко което ми предстои и бях по-спокойна.

Ами и аз видях,че има клипче на секцио и то правено в същата болница, в която аз ще раждам, но честно да си призная ме е страх да го гледам  :[ :[ :[

Ооооо, и аз изгледах сума ти филмчета за секцио, ей така просто, и за нормално раждане също.Петър се хвана за главата един ден като ме видя какво гледам.Исках да знам къде какво и как се случва.
А катетъра на мен не ми причиняваше никакво неудобство..... разни хора разни усещания.На мен ми сложиха спинална упойка, понеже беше по спешност секциото, и нея също я усетих като едно много неприятно, но не и болезнено нещо.

Благодаря за отговорите момичета. Аз понеже съм страшно запечена и ходя един път в седмицата по тая нужда, та затова се притеснявах. Трябва да питам в аптеката за мини клизма, че да не се изложа нещо в болницата :[

Голди, аз години наред пиех Сание - зеления чай понеже също съм скръндза откъм ходене до тоалетна.Оправих се когато забременях, защото спрях чай и за седмица две почнах без помощ да ходя до вецето.От тогава досега не съм пила чай.И съм редовна.

На мен клизмата ми я направиха вечерта преди да ме свалят в предродилна зала. Но аз очаквах маркучето, то пък с едно шишенце с течност, докато лежах на магарето. Питах колко време да изчакам преди да ида до тоалетната и ми казаха 5 минути. *THUMBS* За катетъра - нали казаха, че съм им колежка :banana: и ще се смилят над мен, та след  като ми сложиха упойката върху операционната маса, нищо не усетих. Но после вече като излязох от упойката почнаха едни бодежи, особено като не смехяваха често торбичката. При махането на катетъра беше за секунда неприятно, но после две седмици след секциото още ме болеше при пишкане.  :angry:

Няма шанс да се изложиш, според мен се случва доста често майките да се пооакат малко по време на разждането. Проблема е, че за повечето това е най-кошмарното изживяване през цялото раждане и се притесняват толкова много...

Няма да ви казвам, че четох, че не било толкова лошо бебета да влязат в контакт с малко повечко бактерий още при раждането си, помагало за етаблирането на флората им.

Хайде и аз да се "изходя" по въпроса за клизмата. :funny:
Бях планово секцио и ми бяха казали предната вечер да ям и пия до 12 часа най-късно, както и да изпия един Ранитидин и още един на сутринта. Като отидох в болницата ми правиха клизма, но както е казала aleksa_sm беше с шишенце (пълно с нещо като гел мисля *crazy*). Наистина не ти се прихожда веднага до тоалетната, а след около 5 минути.

За катетъра - мен ме заболя при поставянето, но други болежки от него съм нямала. =]


goldi, след секциото ще си редовна, повярвай ми! Ще ти оправят проблема! :girl_wink:

Върджин, я кажи на мен, защо след секциото няма да има проблем, щото при мен така стана... Какво става , нещо с червата ли?

И на мен ми е любопитно. И аз имам позната, която каза, че след секциото не е имала проблем с ходенето до тоалетна. То ще излезе, че и секциото има предимства.

Ми .... те нали отместват или направо май вадят червата, ако някъде нещо е било зациклило, после се оправя. Звучи чудовшщно тъпо, ама аз така си го обяснявам.

Някой може ли да ми прати клипчетата които сте гледали на раждане секцио и нормално, аз не мога да намеря нищо в нета, не че няма да се нагледам на раждания, ама май предпочитам първо да съм го гледала на компютъра, после на живо  *db*

Пратих ти на лични, че си мисля, че не е много подходящо да го постна във форума  :girl_wink:


п.п. аз успях да надвия страха си и го гледах  :)

Eй прати ми и на мен на лични и аз се интересувам!!!! :) Мерси.

Здравейте и от мен!Аз ня бях планово секцио, но родих така.Не ми правиха на мен никаква клзима, но имах катетър.Въобще не ме боля като ми го слагаха нито като ми го махаха, само около 7-10 дни след раждането имах една лееека болка при пишкане.

Пете, ти много ни заинтригува с това филмче. Ако може прати ми го и на мен на ЛС.

И аз по време на бремеността изгледах един куп клипове как протича най-вече нормслно раждане :)ако някой е любопитен и се интересува ще давам линкове на лични,а ако мислите,че е подходящо може и в темата да го цопнем линка =]

Тия филмчета не може да са толкова страшни, как ще раждаме ако един филм не можем да изгледаме.
Я по-добре пуснете линковете в темата, който иска да гледа, който не иска да не ги гледа.

Ако найстина не са "за всички", ще помолим модераторите да ги махнат.

Ами,момичета напишете за по-лесно в You Tube (http://www.youtube.com/) - Birth или Baby birth и ще ви излязат такива клипове безброй :)

Ами и аз не знам точно защо, но така става. =] Просто мои приятелки, родили секцио, казват, че след това са си супер редовни (а и при мен така се получи :[ ).


От мъжо знам, че НЕ са ми вадили червата по време на секциото. *THUMBS* Незнам от какво е ефектът, но аз съм много доволна. :P

Като се замисля и аз съм по-редовна след секциото, но досега не бях обръщала внимание.  =]
Относно клизмите, наистина не е толкова болезнено, просто не е приятно усещането, но доколкото знам е задължително (може би при нормално раждане ти се прихожда до тоалетна, но при секцио не е така). Незнам дали при всички е било така, но на мен на 3 ден след секциото ми направиха отново клизма. Честно казано като видях колко течност е приготвила сестрата ми стана лошо и направо незнам как издържах да ми сложи цялото количество  O_O но пък поне изчиства всичко от червата.  =]
Катетъра също е неприятно като усещане и аз усещах нещо като боцкане, но всичко се преживява.  *THUMBS*
Мен ме беше страх да гледам такива клипчета преди да родя, но сега може и да погледна какво са ми правили, че както бях и с пълна упойка, съвсем ми е "тъмна Индия"  *db* 8P

Миме защо са ти правили клизма след това неможа ли да се изходиш нормално?
Те при операция нали искат да пуснеш газове и да се исходиш мен като ме оперираха така беше
И между другото и аз съм много зле с тоалетната ама след това 2 3 месеца бях много добре без нищо си ходех всяка сутрин ама сега като забременях пак стаха мъки само с сироп се оправям :angry:

На мен след секциото не са ми правили пак клизма. Питат сутрин на визитацията дали ходила по голяма нужда и ако до третия ден не си ти дават две хапченца и два часа след като ги изпиеш си отиваш до тоалетната без никакъв проблем, съвсем спокойно и без напъване - нали това всъщност е и целта, да няма напъни, за да зараства раната добре.

Да и при нас беше така!Ако до 3 дни /колкото е престоя след нормално раждане/ не си се изходил ти дават нещо разхлабващо!Не трябва да има напъване заради шевовете...били те на корема след секцио или от епизотомия след нормално раждане!

Мене пък ме питаха на следващият ден след секциото газове имала ли съм и ако ДА всичко е ок .Казаха ми че лекарите това чакали да чуят значи всичко било ок, и за награда ми дадоха да хапна кис.мл., щото след секцио 1 ден бях на вода с лимон.Ама то и неогладняваш щото те хранят със системата.

Ами не, не можах и може би затова, но незнам защо с клизма, а не с хапчета - явно там така процедират.  =]

И още един въпрос за клизмата кой я прави - акушерка или санитарка

Прави я акушерката,която приема родилките!Поне при нас е така!
Как така санитарка ще ти я прави *crazy*

Ами на нас ни казаха че преди санитарката я е правила, ама сега отделението се е снабдило с новите приспособления - мини шишенца и с тях вече акушерката си борави  ;)

Стига с тая клизма, бе мамчета! :P Има толкова по-гадни неща в живота! =]

По-добре да не ги бях гледала, че се напъвах заедно с родилките  :funny: И пак различно е да го гледаш и ...да си представиш на себе си тия неща.....Всеки казват "болят само последните контракции, самото раждане - не", аз като ги гледам тия мацки в тия клипчета........ не знам, не ми се ще да обяснявам какво си мисля че ще изглежда доста глуповато, ама то всеки в притесненията си  *db*

Санитарката  O_O на мен също акушерка ми ги правеше. Санитарките не са ли само по почистването?  *crazy*
Права си, че има и по-гадни неща от това, но пък не е зле да си информиран, въпреки че аз точно това не исках. Реших да не разпитвам много и каквото ми кажат това да правя, че да не ме хване страх като разбера какво ще ми правят.  =]
Нали затова сме тук, вече миналите по този път - да казваме как е било и да отговаряме на въпроси. И да знаете, че няма неудобни въпроси.  *THUMBS*

Момичета ако знаете колко ме беше страх от клизмата :[, но отивайки да ми я правят, след 3 дена с контракции и нищо, си мислех, че вече му се вижда краят и това ми беше най-малкия проблем.

мен самата клизма не ме притеснявала и честно да си кажа физически не ми е предизвикала дискомфорт, по-скоро психически *crazy*, но това е може би и защото съпругът ми беше до мен и едва го накарах да излезе докато ми я правят - искаше да ми държи ръката P-( *crazy* (въпреки че то нито се разбра, нито се видя нещо - акушерката ме помоли да легна настрани - повдигна ми леко нощницата и с едно мини шишенце си свърши работата :[). ако трябва да съм честна прегледите за разкритие и пукането на мехура ме боляха хиляди пъти повече :angry:

И аз си мисля така че в такъв момет от паника и страх до нищо не ти е да мислиш дали ще боли или не то главата ти хаос и паника

Когато ти пукат водите боли ли аз съм чувала че не а само ти олеквало я кажете
И при проверка на разкритие пак не боляло ама нещо не ми се вярва на мен :huh:

и на мен така ми казваха, но при пукането на водите ритнах дори доктора с коляното, а на мъжът ми едва не му счупих ръката от стискане :angry:, но на мен неми сложиха никакви обезболяващи, а и бях много напрегната.
мен лично много ме болеше и при двете процедури, а пък самите напъни после много по-малко, да не кажа почти хич *THUMBS*

Е момичета аз до преди няколко минути бях с две ръце за естественото раждане, докато не гледах едно клипче, снимано точно между краката на родилка - Е такова нещо не мога да си причиня просто. Вече съм категорично за секцио, по добре да ми срежат стомаха, отколкото да преживея това, което видях. Чудя се дали ще мога да спя нощес :!

Проверката за разкритие е много гадно нещо и определено си боли, особено ако нямаш такова или е малко.  :angry: Аз въпреки, че бях планирано секцио, при приемането ми в болницата ме провериха и направо ми идеше да ритна лекарката - тя така изведнъж бръкна, чеееее  :angry:
А една приятелка ми каза, че като са й пукали мехура въобще не е усетила нищо, освен че изтича нещо топло от нея, но пък е била с пълно разкритие вече и сигурно затова.  =]

Голди все едно аз съм го писала  :girlhide:
Извинявам се за тъпите ми мисли които нахлуват в главата, ама аз немога да си представя че вагината ми ще се отвори до такава степен, направо съжалявам за израза но ми се струва че ще се скъса  :!

Ето за това не е хубаво да се гледат такива клипчета, защото не действат добре на психиката.  :\
Искам да ти кажа, че всяко раждане е различно и не се знае как ще протече при теб или някой друг.  =] Аз винаги се сещам за раждането на Фанимира и чак ми става смешно като се сетя - такова раждане пожелавам на всеки!  *THUMBS*

ООО проверка за разкритие :! . Ами на мен се опитаха ръчно да ми направят разкритие. Е щях да умра на магарето, не се търпеше, два пъти в деня на раждането се пробваха да ми отлепят мехура, леле щях да припадна, много ме болеше. Доктора само вика "Моля ти се изтърпи малко", а аз "Ми добре" O_O, ама това търпи ли се. Трепереше ми ченето и сълзи ми тръгнаха. :angry:

Миме, това, което гледах ми е постоянно пред очите, просто по-ужасно нещо не съм виждала. Хубаво си виках не гледай такива работи, ама пусто любопитство, направо виках с момичето от клипа и аз.

Абе аз сигурно съм била умряла от страх защото ме проверяваха за разкритие поне 3 пъти, защото 10 часа бях със 3-4 см и изобщо не ме боля. А пък за водите нищо не помня. :[  Но пък контракциите ми разказаха играта.
И момичета не се плашете толкова от "разпъването", на мен самото раждане ми беше най-приятната част, е после 2-3 дена трудно си сядах на дупето, но след това изобщо нямам проблеми. Дори незная колко шева имам. Мисля че затова се доверяваме на лекари специалисти  *THUMBS*  Но това съвсем не означава че сега не ме е страх и най-вече се надявам раждането да мине бързо.

Миме и аз си мислех за раждането на Фани. Ама и аз като Голди предварително бях гледала и един ден викам на мъж ми "Това бебе от там няма да излезе", е оказах се права. Въпреки, че позабравих гледката и си бях за нормалното раждане, ама то всичко си е съдба.

Аз пък изгледах сигурно де що има в нета филмчета за раждане, нормално, за секцио, за водно, за епизиотомията.... за каквото се сетите просто.Въпрос на психика на човека е как ще се приеме, аз гледах с отворени очи и нямах търпение да пусна следващото.
По въпроса за водите - на мен ми изтекоха вкъщи и тогава тръгнах да раждам. А проверката за разкритие - имах три такива проверки, като първата беше седмица преди да родя а другите две в болницата, докато чакахме разкритие, какото се оказа че няма да има. Та на тези две проверки също се опита доктора да ми разшири разкритието.... ми боли , ама далеч не е болка за умиране в интерес на истината.
Голди, ти сега намери още някое клипче, в което са акцентирали на усмивката на майчето в момента, в който е чула бебето да изплаква и са и го показали. Клин клин избива, а пък ти кво толкова си се шашнала - ми човек излиза отдолу бре.... как да е лесно.

Оххх вярно, че клин клин избива, ама има още много време докато дойде да раждам, дано забравя гледаното .

Офф ,не зная как си причинявате това,момичета  O_O Аз не бих и нямам и намерение да гледам такива работи-да се плаша още повече :\ А пък то като тръгне все ще го изкараме някак... =] А и другото което е аз няма да си гледам между краката като раждам =] а и е добре така  :P

Майче на едно мнение съм с теб аз гледах само един път и нещоо не ми понесе и препочитам повече да не гледам  :\

Оооооо,я престанете!!!Като сте с такава психика защо изобщо гледате такива клипове?Щом ви е страх имате право на избор и то е -секцио по желание!
Наистина човек си излиза отдолу,да не очаквате да мине всичко без болка!Болка има и при секциото,но в последствие!
Изкарайте си бремеността до край,пък оставете лекарите да преценят за какво раждане сте!
Аз съм с тесен таз и всички ми казваха,че няма да мога да родя нормално,аг-то ме съветваше да избера секциото!Отказах и вярвах,че ще се справя и с болката и с раждането....да ви припомня,че 4150гр. живо тегло преминаха през вагината ми точно за 10 минути и не ме болеше!!!Боляха тъпите контракции накрая,но хората са измислили епидуралната упойка с която се раждаш направо /не съм ползвала такава,но съм чувала/
Стегнете се малко...вие от сега ако се предавате и навивате,че не можете да родите нормално..какво ще правите на магарето!??!

И аз съм "за" естественото раждане, просто споделяме чисто женски терзания и страхове, ако си се караме една на друга то за какво изобщо е тази темичка?! В крайна сметка не всички са толкова смели като теб Сисе!! Ми всяка жена си има нейните страхове, една я страх и е притеснена от клизмата, другата от контракциите, трета от болките при проверка за разкритие, трета от това как ще мине през влагалището и т.н.
От другата седмица ми предстой на изгледам и да участвам в десетки раждания тъй че нямаше как да не ги изгледам тези клипчета, исках поне малко да съм подготвена за гледаката. Вярвам че след 5-то раждане на което присъствам ще ми мине страха, но можеше и по мекичко да се отнесеш  *THUMBS*

Аз вече писах по темата, но ще кажа отново че въпреки преживяната болка съм ЗА ЗА ЗА естественото раждане. Въпреки страха, който според мен е естествен, а може би и прага ми на болка е по-нисък, сега мисля че имам психическо преимущество. Зная какво да очаквам :)   Но не мисля че момичета, които не са раждали трябва да се натоварват допълнително с разкази за тежки раждания или клипчета, които не им понасят, защото болката и радостта не могат да се опишат, а само да се преживеят. И това усещането е различно за всеки !Не мисля, че някой се кара на някой :) просто трябва да сме максимално готови затова че раждането не е лесно, пък дай Боже се изненадаме с обратното *THUMBS* Герганче, ще разбереш колко много си смела и силно се надявам това да е много скоро! *THUMBS*
Много ми хареса репликата на Майчето, че няма да се гледа между краката като ражда :funny:

Да,бях малко по-рязка..за което съжалявам!Не се карам на никой!Не се мисля за смела...просто имам вяра с себе си и когато си внуша,че ще се справя с нещо не се колебая!
Подразних се леко,понеже започнахте да питате за това,за онова...като ви споделим с подробности започвате да се възмущавате и да "  :! " Все пак не отивате в болницата на почивка,а да раждате!Раждането само по себе си е сложен процес и няма как да мине без болка!Да,можете да си изберете планово секцио с пълна упойка и нищо няма да разберете и да видите...само едно бебе накрая!
Повярвайте ми..няма нищо по хубаво от това да изминеш целия път,цели 9 месеца да носиш живота в себе си..е ,трябва да се поизпотим накрая!
Да не си помислите,че при мен раждането мина много гладко!
Аз също съм с нисък праг на болка /не го знаех това/ в продължение на 1-2 часа се превивах от болки от контракциите,повърнах може би 5-6 пъти и вече накрая бях на ръба на силите си!Чаках да чуя пт лекаря ми,че ме вкарват в родилна!Нямах търпение да родя,копнеех да се кача на магарето и да напъвам колкото сили имам!
Веднага щом легнах започнах да напъвам....незнам от къде ми дойде тази сила,но с 3-4 напъна Даниел излезе!
Искам да ви кажа само да спрете да се интересувате от неща,които не ви понасят!
Да вярвате повече в себе си и да не се предавате от сега!
Да не мислите за нормалното раждане като за мъчение,с отвръщение и погнуса!
Това е най-хубавото и значимо събитие в живота на една жена,това е сладка болка!!!

 *THUMBS* Така съм съгласна  @}->-- То и аз днеска съм малко по рязка, за което се извинявам, просто нещо ми е изнервено  @}->--
И аз съм с много нисък праг на болка и за това ме е страх, но съм твърдо решила един ден да родя нормално (ако разбира се няма медицински предпоставки за секцио), всъщност трудно ми е да преценя прага си на болка....примерно на зъболекар аз си знам какво чувствам братче, няма такава болка...но факт е че издържам!! В същото време глава, корем, крак ако ме болят мога да си ходя така и въобще да не се оплаквам даже......та не знам и аз къде ми е прага на болка  *db* Но няколко часа са все пак болезнени, всички са ги издържали и аз ще ги издържа  *THUMBS*

Абсолютно съм съгласна! *THUMBS* И ако се наложи , с удоволствие пак бих изживяла този миг... защото всичко минава точно за един миг... Само да допълня - докато чаках да направя пълно разкритие и да ме вкарат в родилното, слушах любимите си песни на mp3-ката, от време на време танцувахме с мъжа ми. Та идеята ми е, че и до ден днешен като ги слушам тези няколко парчета, очите ми се пълнят със сълзи на щастие и една такава сладка топка засяда в гърлото ми...Невероятно усещане, което съм сигурна, че ще остане завинаги толкова живо в мен *THUMBS*

Та съветът ми към всички бъдещи мами е да се настроят и да мислят само позитивно за предстоящото Събитие, да го очакват с такова желание и любов, с която не се очаквали и сватбения си ден или друг емоционален момент *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Силно се надявам или ти да си се изразила неправилно, или аз да съм те разбрала погрешно. Защото макар и не с пълна упойка, а спинална, и макар не с планово, а със спешно , аз също съм родила секцио, както и доста други момичета тук. Така че думата използвана от теб "само" зверски омаловажава начина, по който И ние сме дали живот.

Темите за:
нормално раждане/секцио
кърма/ам
ранно захранване/късно захранване
и т.н.
 
винаги са били много чувствителни, а аз съм такъв човек,който не си мери 100 пъти думите преди да ги изрече..казвам каквото мисля и ето,че има случаи в които не съм разбрана правилно или не съм се изразила както трябва!
Исках само да вдъхна кураж на наплашените и да има кажа,че няма нищо страшно в едно раждане!Аз също съм била в тяхното положение преди време,но там е работата,че мислех за раждането като за нещо хубаво,нещо,което нямах търпение да ми се случи и някак ми става мъчно когато има жени,които искат да родят ей така ...на 2 на 3 между другото /ако мога изобщо така да се изразя/ В момента не визирам никоя от вас,не искам да ви се карам,поучавам или нещо подобно!Намеренията ми бяха съвсем други!
Уф,в главата ми всичко е така подредено,но не могада го изразя правилно!Съжалявам,млъквам!

Ина, как мога да омаловажавам начина по който си родила ти и други майки от форума?!?Дали нормално или секцио едно раждане си е вълнуващо и незабравимо и еднакво значимо!Съжалявам ако съм те засегнала по някакъв начин,не е било умишлено @}->--

Ако може
Аз ще си кажа,че всяко раждане е уникално.Гледах филми за секцио и нормално раждане.Бях безкрайно уплашена............раждането ми беше толкова безболезнено/секцио/че на дали раждалите мами биха го определили като раждане.Ами не ме боля изобщо.Секциото ми беше толкова безболезнено,че и аз самата не вярвам,че е възможно.А какво му е лошото на това,че съм оперирана...все още се чудя
За клизмата-нищо страшно,даже не я усетих,и действието и не усетих...
не преживях нормално раждане,но секцио минах.Ами не е никак страшно щом си подготвен и го очакваш.Никога не бих си позволила да говоря против нормалното раждане,но не бих допуснала да се спекулира със секциото.За мен,секциото беше безболезнено.Болка усетих единствено от обезболяващите инжекции.
отново изказвам уважение към избора на всяка една жена,избор,касаещ се до нея е детето и 

:bravo:
Клео, направо си ми взела думите от устата! *THUMBS*

Не ме разбирайте погрешно, но и аз се ядосвам, когато някой едва ли не ме изкара по-малко майка *db*, защото съм родила секцио. }:->
Уважавам родилите нормално майки :god:, уважам всички майки :god:, но всеки решава САМ за себе си и впоследствие за детето си! *THUMBS* Това му е хубавото на 21 век - всеки има право на избор!

И стига сте се възмущавали от процедурите при раждане, мислете позитивно, защото ви очаква нещо наистина вълнуващо! Вместо да се притеснявате кк ще ви направят клизмата, се молете всичко да мине нормално и бебчо да е наред! Друго нищо НЯМА значение!
Няма раждане м/у другото! Не се става лесно майка, каквото и да си мислят някои, защото не е важано как ще родиш, а как ще отгледаш и възпиташ детето си!

Това е форум и всеки може да си изказва мнението, а не някой да казват стига с това, стига с онова. Бъдещите майки е нормално да са уплашени, да споделят за това, а настоящиите няма какво да критикуват за това състояние. Всеки се плаши от неизвестното, никой не е казал, че лесно се става майка, но като минеш по този път, вече гледате с други очи, и забравяте собствените си притеснения, които сте имали преди раждането. Така че, аз ще продължа да си се "възмущавам" от процедурите докато не ми дойде до главата и не искам едва ли не да ни изкарвате някакви лигли, защото имаме притеснения относно раждането.

Хм... Нямах предвид това, но...
Естествено, че и мен ме беше страх от раждането. Нормално е да ви е страх от раждането, защото е нещо неизвестно. Ако, здраве и живот, забременея с второ, ПАК ще ме е страх, но този път защото знам какво ме очаква. Страхът винаги ще го има. 9 месеца ме беше страх - притеснявах се дали всичко с бебето ще е нормално. В деня на раждането ми и през целия ми престой в болницата, всичко останало нямаше никакво значение. Вече не ми пукаше за клизмата, за това, че сума ти народ ме видя гола и т.н.
И още веднъж, не изкарвам никой лигла! Съжалявам ако така сте ме разбрали! Аз самата също често съм причислявана към лиглите, защото съм родила секцио и то, представяте ли си *crazy*, по мое желание! Ами аз си пожелах секциото именно, защото имах притеснения относно раждането (и се оказах права м/у другото). :)

 :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:И аз мисля така!!! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Споделям мнението на Голди, защото и аз съм си мислила какво ли не. Нормално е да има притеснения, страх от неизвестното, защото раждането се случва по един или друг начин и всяка една от нас си го преживава различно. Моето изживяване не беше леко, може би защото се бях настроила за нормално раждане и до последно чаках. И когато се наложи секциото бях абсолютно неподготвена и много изплашена. Затова не мога да упрекна никой, че иска да знае, че е уплашен, че пита. И аз съм питала жени, които са раждали и по двата начина, е вярвайте ми все различни отговори получавах. С удоволствие ще отговоря на всеки, който ме попита нещо, стига да съм го изживяла. Малко вероятно е да се случи същото и да е същото изживяването, но поне е нещо. Сигурна съм, че ако забременея отново някога, пак ще ми е напрегнато. Все пак затова сме тук, за да си помагаме по някакъв начин. *THUMBS*

И само да допълня, колкото и банално да звучи, в момента, в който видиш бебето всичко ти минава, забравяш всякаква болка.

 *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* Ама и вие какви неща гледате направо ви се чудя на акъла.Аз не си бях пускала раждане до този момент....еми по страшно е секциото  O_O Поне според мен....
И аз съм изключително против раждането секцио без медицински показатели  :\ :\ Или ако ситуацията не го налага
Та така ли природно сме замислени  *crazy* В нито една цивилизована страана това НЕ е право на избор!Само тук,защото ........Айде няма да се изказвам,ама пак МОЕ мнение!Не задължавам никой  с него  *THUMBS* И защото някой си е решил,че .....абе лиготия  }:-> Моля не се сърдете на поста ми!

Аз мисля, че е хубаво бъдещите мами да знаят всичко което ги вълнува около раждането! Всеки се плаши от непознатото, това е нормално, но като знаем как точно се случват нещата е по- добре!!! Поне аз се чувствам така! Нали глупавият човек се учи от собствените си грешки, а умният от чуждите!!! Така че бъдещи майки гледайте филмчета, четете, интересувайте се за всичко. *THUMBS*

vanessssa,подкрепям те с две ръце *THUMBS*.И аз не мога да стоя в неведение,след като и мен ме очаква това нещо.Затова чета,слушам,гледам...вси1ко искам да знам =]

Аз гледах документален филм на BBC за раждането, показаха и нормално и секцио раждане. Дори и да съм имала някакви съмнения до този момент, след филма съм категорична, че секцио няма да раждам. Видя ми се много по-страшно от нормалното раждане. Трябва да кажа също така, че ражданията, които показаха, бяха съвсем нормално протичащи и без усложнения. Бяха отрязали всички кървави моменти, но добих ясна предствава, за това как протича раждането. 

Лично аз съм много по-притеснена от периода преди същинското раждане, времето за разкритие. 90% от жените описват този период като по-тежкия и определено по-болезнения. Същинското раждане продължава нормално 15-30 мин, докато разкритието може да отнеме ужасно много часове.

По време на същинското раждане, болничния персонал помага с наставления и инструкций, но преди това, всяка жена трябва да намери собствен начин да се справи с болката си. Има много техники за релаксация и пози, в които контракцийте се преживяват по-лесно. Просто трябва да си откриеш твоя начин. Е това е нещото, което ме притеснява най-много в раждането.

 Клара Фина, абсолютно съгласна съм с теб. Най-болезнен е периодът, през който става разкритието. Същинското раждане не е толкова болезнено. А кръв да има е нормално, не е най-страшното.

Ох, толкова се чувствам виновна, че живея в 21-ви век, и имам право на избор за много неща, даже и за такова като раждането.  :offtopic: Като си пуснах сега пералнята, се почувствах толкова виновна, че не пера на ръка на реката, като пра-пра баба ми......................, такава лигла съм, да си правя екстри на живота, и не само аз де, ами и 99 % от жените. Мое мнение да не се разсърди някой сега :no:

да, напомня че темата е "как протече раждането?" - моля скрийте томахавката, всяка да си мисли каквото иска и да ражда както си иска... ;) даже дайте да ви родя по 1-2 деца!!!! ако всяко мое раждане ще протича както беше 1-вото бих родила поне 10-тина деца и не преувеличавам...  =] в родилното и след това, та чак до сега не спират да ми казват каква късметлийка съм - случаи като мен са били един на 1000 и все пак съществуват!!! - така че кураж *THUMBS* не може да знаете дали сте една от тях без да опитате нали?!?! - Мое мнение не ангажирам никого с него!!!!!

fanimira, търсих, но не успях да прочета как е минало раждането ти.
Само искам да кажа, че две от мойте приятелки, родиха и то съвсем скоро, за по малко от 4 часа, от най-първата контракцийка до излизането на бебето. Едната от тях за първи път (казват, че второто раждане е по-бързо). Като си мисля за раждането винаги си мисля за тях. Може би и за това не съм чак толкова притеснена.
Имам, разбира се и приятелки с тежко раждане, всички сме чули чудовищни историй, но аз избирам да не мисля за тях.

Искам да ви попитам като ви приемат в родилното и дори по време на раждането, връзват ли ви на апарат за следене на бебето и контракцийте?

Аз също се чудя за тия упойки... Около половината жени, избрали епидурални упайки, губят напълно чувствителността си и не усещат контракцийте при раждането, т.с. не усещат кога трябва да напъват.

KlaraFina, аз категорично не исках да ме връзват на апарат и затова се разбрахме на определено време да лягам и да ме проследят, даже няколко пъти ми слагаха колана за тонове докато бях клекнала или на 4 крака, защото така по-малко усещах дадена контракция *THUMBS* Въпрос на договорка с медицинския персонал ;)

По отношение за упойките, всеки сам си решава. Аз съм привърженик на максимално естественото раждане, без излишна докторска намеса, а само подкрепа. Та аз бях без никаква (така бях решила;освен това родих 17 дни по-рано, а тестът за упоики си бях насрочила за след 2 дена...), само на една инжекция но-шпа, но да си призная имаше един момент , в който си молех за упойка :P Като цяло обаче се радвам, че родих така :P

Аз разсъждавам върху няколко въпроса-
1. Защо всяка тема свързана с раждането се превръща във вечен спор-секцио или нормално?

2. Защо само нормално раждалите жени нападат тези със операция-никога обратното не се случва?

3. И защо личният-ЛИЧЕН-избор се определя като лиготия????
Ок де нали от секциото
-се възтановява по-бавно,
-ходиш 'прегърбена',
-не можеш да си държиш детето нормално,
-не си 'пълноценна'майка/и това съм чела/заради операцията,
-коремна операция е-отварят те....
и още 10001 причини...
Защо тогава всички казват,че на тези връх на тези минуси жените родили по този начин се лигавят??Кое е лигавенето-имаш кофти белег,бебето не е излязло както природата е решила...-и това е лигавене.Аз пък мисля,че е лигавене да се спекулира-"Аз родих нормално кви сте вие,че раждате секцио и мислите,че е правилно"
Дани нищо лично мила,прекрасно знаеш,че те ценя и уважавам много и зная,че си била крайно изнервена за да го кажеш,но както вие "нормалните" се засягате,така и ние също.
С Голди съм съгласна,че ако беше толкова невероятно ужасно,кошмарно грешно,нямаше да го измислят хората и нямаше да се прави.
Пак казвам-става дума за личният избор на една жена,относно НЕЙНОТО си тяло и НЕЙНОТО си бебе
И последно-мацки не го мислете,защото след някой друг месец ще забравите,че е имало такъв момент на страх.Мислете позитивно.Неизвестното плаши неимуверно,обаче щастието с думи не може да се изрази.
Темичката ми е една от любимите :offtopic:

Все едно аз съм го писала :) и аз не пожелах упойка!Не мислех за раждането като за нещо много страшно с което няма да мога да се справя!Всички около мен знаеха,че аз нямам търпение да ме хванат контракциите и да ида в болницата!Всеки ден се молех да родя,толкова го исках и чаках!
От първата контракция до раждането минаха 6 часа..бързо родих и без усложнения!
За второто живот и здраве пак същия избор бих направила :)
Не са ме връзвали за колана за тонове...викаха ме периодично да ми ги мерят,през останалото време се разхождах!Може би последните 15 мин. преди да вляза в родилна бях на легло и ги мереха постоянно тоновете!
Чудя се защо изпитваш толкова болка,минават часове в контракции накрая да родиш за 10 мин. :) /поне в моя случай беше така/

Раждайте си както си искате!Избора си е ваш,бебето си е вашо!Късмет момичета :)

Сисе дай Боже всеки му такова раждане като твоето... 6 часа  :bravo:, а какво ще кажете след 3 дни контракции от който най- накрая имах чуството че няма да приживея следващата, колкото и да си привърженик на нормалното повярвай ми няма да издържиш. Биха ми първата епидурална в 3 часа мисля че беше, и към 6ч болките бяха пак непоносими, хайде и 2ра към 7ч., и най- накрая от 11ч до 2.40ч докато не се показа дребосъка не знаех на кой свят съм... е за това моето лично мнение е не мерси от тези болки следващия път, поне аз не намирам смисъл за какво трябва да се подлагам пак на такива болки като може и по- лекичко да мине всичко


КлараФина, на мен ми сложиха апарат и стоя до края на раждането, а относно чуствителноста... знам ли, или не беше добре дозирана моята епидурална или знам ли кво, аз почти не изгубих чуствителност на краката- станах 10 мин. след като родих за учудване на всички в стаята, а контракциите и напъването- охооо много много добре усещах
Успех, и избора как да родите си е напълно ваш :)

 :offtopic: Аз никой не нападам! Клео  :\ ( и знам,знам  @}->--)  Изразих своето мнение !
Никога не бих могла дори и да си помисля,че жените родили секцио сА НЕПЪЛНОЦЕННИ майки  :( Това е грозно,дори не бих си го помислила  :vivasvat:
Голди не намирам смисъл в поста ти,ама аз спирам да се занимавам.И моля постовете ми да бъдат изтрити !!!

Момичета аз мисля че няма значение кой как е родил, всички сме майки няма значение че едни са раждали нормално други секцио.А и да станеш майка не се изразява само в това да родиш детето, по-важното е как ще го отгледаш и възпиташ.
Аз съм за свободния избор на всяка жена, нека всяка прецени за себе си как да роди  *THUMBS*

понеже питаш ще разкажа пак с риск да се повторя! На 21-ви юли сутринта получих странни болки в областта на корема и кръста, бяха доста леки, можех да се храня, чатя, къпя, спя на обяд, та дори и чистя... сега като се замисля май следобеда се бяха позасили доста, но тъй като имам тежък цикъл по п-п и ми бяха казали да изчакам "хубаво" да ме хванат болките си висях във форума до 6 ч. вечерта когато мъжа ми се прибра от работа и ми вика : "жена, явно имаш болки, приготвяй се карам те в родилното"... при което, аз със неохота се приготвих и се качих в колата мърморейки си как ще си седя 1-2 дена там и ще слушам как крещят другите докато раждат и ще се изнервям докато чакам разкритие..
стигнахме в родилното в 6.30 - 6.45, веднага ме прегледа доктора дето беше на смяна, но който беше решил, че вече няма да изражда в този ден понеже смяната му свършва в 7.30! като ме прегледа отвори ей такива  ohmy очи и каза на акушерките "подговете залата, имаме пълно разкритие"
Пукнаха ми мехура, показаха ми как да напъвам и в 7.30 точно с 3 напъна се роди малката ки маймунка Кари и хич не беше дребно бебе - 3.700, 52 см, при което доктора пак  ohmy .... Бих всички рекорди на родилното, родих точно 45 мин. след като прекрачих прага на болницата!!!!! Ето така като на шега станах мама! Но както казват много от вас - раждането е нищо - трудното и отговорното идва после  *THUMBS*

fanimira - признавам си, че не съм чела разказати преди, но сега като го прочетох физиономията ми е ohmy Ти си герой  :bravo:
Колкото до моето мнение за раждането - за мен е важен крайния резултат, а именно живо и здраво бебе. Дали ще е нормално или чрез секцио ... каквото ми е писано това ще е. Не съм настроена нито против единия, нито против другия начин. Подкрепям ги и двата. 

Здравейте бъдещи и настоящи мами! :)

Първо, по повод страха от раждане абсолютно всяка нормална жена го изпитва и в това няма нищо срамно! Но все пак е хубаво да се контролира. Аз например си бях казала, че ще мисля и чета за раждането, когато наближи т.е. в девети месец. Преди това буквално си забранявах страшни и тревожни мисли като си повтарях, че има мноооооооооооого време. И наистина шубето ме хвана за малко към 7-ми месец, а после чак девети започнах да чета из форума коя мама как е родила, за да имам обща представа какво ме очаква.

Второ, много ми хареса поста на Клео за правото на избор! Още преди да родя малко се чудих какво да избера и я разпитвах за секциото, което също като естественото раждане е различно при всяка жена - някои се възстановяват по-леко, други по-тежко. Клео, няма да повярваш, че докато се мъчих два часа с 65475137 напъна и бебето не искаше да излиза се сетих за теб и едно твое изказване от рода на "няма да мина през всичките мъки на естественото раждане, за да се окаже накрая, че бебето неможе да излезне нормално ..." Е, аз минах, но няма да разказвам с подробности, за да не се шашкат допълнително бъдещите мами. Само ще кажа, че момичето след мен почти не и се чу гласа и роди с няколко напъна. Затова запомнете, че ПРИ ВСЕКИ Е РАЗЛИЧНО! И остава само да се надявате, че ще имате късмет за по-леко раждане.

 :offtopic: И трето тук пак се засяга въпроса за епидуралната упойка и колко било страшно и неестествено да се използва. Е не е!!! И аз имах опасения и доста се чудих в началото докато не се заприказвах случайно с една приятелка, която е живяла няколко години в Щатите и без да има за цел да ме убеждава, само каза, че там упойката се използва като нещо съвсем естествено (както тук включването на система) и дори не те питат дали искаш. Докато ние тук като в 18-ти век пищим и врещим до излизането на бебето ... Не че до 5-те см. разкритие (тогава се поставя упойката) е по-малко зор, но поне след нея се кротват нещата и аз лично си усещах напъните като средно болезнени. Доволна съм, че избрах упойка и дори когато започнаха наистина силните контракции започнах да се моля да викат анестезиоложката и после я посрещнах като манна небесна.

А я ми кажете /Virgin май така ражда/ когато секциото е със спинална или епидурална упойка и майката е в съзнание през цялото време, после слагат ли катетър или не.

ами аз си мисля, че слагат... то няма общо с вида на упойката май  :scratch:

Катетъра  се слага преди започването на операцията и се маха като те приготвят вече да те изправят и раздвижват.

На мен ми поставиха катетъра след като ми направиха спиналната упойка, защото така поисках а не преди упойката.Махнаха ми го на следващият ден сутринта преди да ме дигнат да стана.

И аз бях със спинална упойка. Катетърът ми го сложиха преди нея, още в преродилна, докато бързаха да ме подготвят за секциото. Свалиха ми го също, когато трябваше да се раздвижвам. Но както каза Събева - явно може и след поставянето на упойката.

здравейте на всички,моето раждане протече много лесно и бързо-събудих се към 5.30 сутринта от доста силна и много странна болка,след още две такива през няколко минути съвсем се разсъних и събудих съпруга си,почнахме да ги броим,лекарката ми беше казала да й се обадим ако са на 2 минути,но никой не ми беше казал че като лежа се удължава времето между контракциите , а като  се изправиш се скъсява времето,сума ти неща бях прочела но не и това :[,и така лежа си аз стискам рамката на леглото,контракциите са през 4 минути,рекох да отида до тоалетната,и като зачестиха през 2 минути,връщам се аз и вече не лягам,гледам те са все през 2 минути ,а то вече 6.30 станало,звъннахме на лекарката и тя каза в 8 пред входа на болницата.Като отидохме и тя ме прегледа се оказа че съм вече със 8 см разкритие,спука ми водите(нямам лошо усещане,всъщност нищо не усетих),дори и клизма не ми направиха,ама то аз до последно в тоалетна висях,щях и още да вися ама тя ме сплаши че ще го изакам бебето в тоалетната,и после без никаква упойка с 4 напъна и скачаща сестра на корема ми родих,направиха ми епизиотомияи външни шевове имах само 3 но вътрешните бяха 10,на същия ден си ставах до тоалетната,а после за 2 седмици и ми мина,това е моето раждане от 5.30 до 9.45,пожелавам на всички такова

Здравейте! Не зная дали е точното място тук, за да задам въпроса си, и ако модератора сметне за добре нека го премести....та въпроса е следния-Моля Ви обяснете м. питам понеже на 14-ти имах болки ниско долу, които не прекъсваха, пих едно Нош-па и ми мина. Сега се притеснявам, че нямам болки а термина ми наближава...Ами ако не се появят?И другия въпрос е: Много ли боли нормалното раждане, понеже аз ще раждам така Дай Боже всичко да мине добре.Моля помогнете ми.Предварително благодаря

Контракциите наподобяват болка при менструация!Усещаш свиване на корема и остра болка в областта на яйчниците обикновено за няколко секунди,после отпуска.
Имаш 8 дни до термин,не ти трябват все още контракции :) не се притеснявай!
Нормалното раждане не мога да ти кажа дали боли...зависи от човека!Мен не ме боля изобщо самото изгонване на плода.Боляха ме контракциите,но тези след 7-8см. разкритие!Те са най-болезнените.
Пак ти казвам зависи от човека!Има жени,които постъпват в болницата със 7-8см. разкритие и то при първо раждане..без дори да усетят как са го направили!
Успех :)

Shaska, не се притеснявай и аз съм с твоят термин, а още нямам контракции! И аз се подготвям психически за раждането защото ме чака бебе 4 кила  :)

абсолютно вярно,болката при контракциите,особено последните след 7-8 см разкритие са долу в областта на яйчници и си боли,но болката трае секунди и имаш време да си поемеш въздух дето се вика между контракциите.А що се отнася до раждането самото раждане не боли,епизиотомията също,всичко е претръпнало така че кураж и с песен да родиш

oхооо ще се появят и още как, не се притеснявай няма как да не разбереш че имаш контракции, който както и да ми ги беше описвал въобще не си ги и представях така... сама най- добре ще разбереш
 :good_luck: успех, леко и безпроблемнно раждане ти желая, скоро да гушкаш живо и здраво бебче


ekaterina_II не съм съгласна много с теб, но нека да не плашим бъдещите мами, както много хора са казали, боли но болката се забравя в момента който видиш бебчо

Ками,аз пиша как е било при мен и някои мои приятелки,но разбира се при всички е протичало по различен начин,при някои повече боли при други не,просто може би не трябваше да се изразявам категорично,а само от своя гледна точка

Няма да навлизам в излишни обяснения защо родих с планово секцио, не го исках, имах огромно желание да родя нормално, но вземайки предвид всички обстоятелства се съгласих на секциото.
Ще карам накратко. Раждах в Майчин дом Варна. В деня преди секционо мериха тоновете на бебето и ми правиха тест за упойки, а на мен още от тогава почна да ми прилошава като знаех какво ме чака. Изписаха ми дуфалак, за да не ми правят клизма и си го изпих като се прибрах. На следващия ден рано сутринта към 7 отидохме в болницата, бях първото секцио за деня. Сложиха ми абокат, от който отново ми прилоша (аз просто се ужасявам от всякакви интервенции, да не си помисли някой, че е нещо страшно). Пуснаха ми банките и ме оставиха в стаята с приятеля ми, а аз направо си умирах от ужас и се чудех как да се успокоя.
По някое време дойдоха да ме отведат в операционната и всичко толкова бързо стана, че не можахме нищо да си кажем с бъдещия татко. Първият опит да ми сложат спиналната упойка не беше успешен, но за щастие втория път успях да се сгъна повече и се получи. Хич не исках пълна упойка. Хвана ме веднага, лекарката ми дойде и операцията започна. Аз си треперех малко, май пропуснах да кажа. По едно време започнах да усещам някакъв натиск и след малко извадиха бебето. Видях го секунди и го отнесоха. Успях само да си помисля, че е много мъничко. След малко ми казаха, че е 51 см. и тежи 3500 гр., та се успокоих, че не е толкова малка :)
От там нататък стана скучно, трябваше да чакам да свършат. Малко ми прилоша и дори повърнах малко слюнка, но после ми сложиха нещо и се оправих. Към края вече треперех много, не можех да се спра и не можех да стоя на едно място. Беше ми ужасно неудобно и само се въртях наляво-надясно. Усещането когато видях как ми вдигат краката беше странно и не особено приятно. За щастие след това всичко свърши и ме заведоха в стаята ми. Видях гордия татко, който беше държал вече дребосъчето ни и това беше всичко, от което имах нужда.
Около два часа след раждането продължавах да треперя страшно много. Завиха ме с одеало, но на мен не ми беше студено. Продължавах да не мога да си намеря място, мразех да лежа по гръб, но дори обърната настрани не ми беше по-добре. По някое време вече спрях и дори лекичко си усещах краката, та нещата почнаха да се нареждат.
Донесоха ни бебчето, гушкахме си го :) Мен започна да ме боли понеже ме отпускаше упойката, сложиха ми обезболяващи веднъж и дотам беше с болката, повече изобщо не ме е боляло. Около 5 часа след операцията ми се ходеше много до тоалетната и успях да стана и да отида сама =] От там нататък си ставах и ходех без проблем, болеше, но търпимо. На третия ден някъде вече започна и по-малко да боли. На четвъртия ни изписаха, понеже не ни се стоеше повече.

И аз да разкажа как мина раждането :) На 28ми в 3:00 сутринта започнаха да ми изтичат водите, контракции нямах. В 4 ме приеха в болницата с 4 см разкритие и слаби контракции, които към 5 доста се засилиха. Доста болезнени бяха и в 7 бях с пълно разкритие, и така раждането започна. Родих с 4 напъна и епизиотомия, поне мен доста ме боляха. Шушко беше тръгнал освен с главата и с едната ръчика , затова имам доста 4 външни и незнам колко вътрешни. Наистина всичко се забравя като гушнеш бебчо :)

и при мен така се получи.
Аз родих с операция, по съвет на лекаря след като ни описа рисковете. Всъщност за раждане немога да говоря, защот реално непомня такова. В последният момент епидуралната упойка не ме хвана и аз много се  разстроих. Леко паникьосах докторите, защото неспирах да плача (беше извън мой контрол) и се наложи да раждам с пълна упойка. След това като се събудих от упойката само повтарях : Бебето как е? Бебето как е? Не спирах, докато не ми казаха,ч е всичко е ок с него и мен. Незнам защо толкова се стресирах. Изкарах лека и безпроблемна бременност без никакви сигнали забезпокойство, но самото раждане направо ме разби емоционално. Глупаво беше спомняки си сега, но тогава емоционалният ми свят се обърна нагоре с краката.
Но както и да родите мили мамчета, то ще се забрави. Ще останат хубавите спомени от срещата с вашето малко човече

Я да ви питам още нещо. Моята кума е раждала два пъти секцио, последното преди 10 години и ми каза, че след като и направили операцията са и пускали система за контракции, които били много болезнени. Това сега прави ли се

liali спомена, че са й пускали система с окситоцин след секциото, но защото не са тръгнали лохиите. Иначе не мисля, че е практика - мамите, раждали секцио, ще кажат  @}->--

Не са ми слагали окситоцин на мен, не съм имала никакви проблеми.

Това пък за какво са го правили?  *crazy* На мен не са ми пускали системи за контракции и не виждам смисъл от тях, въпреки че някой май беше казал, че не му били тръгнали да изтичат лохиите и се наложило да предизвикват контракции, за да тръгнат, но не съм много сигурна.  *crazy*

П.П. Да, точно Лиали беше (спомням си, че скоро го четох), но не е практика!  *THUMBS* Явно само ако има такъв проблем.  =]

И на мен ми сложиха система с окситоцин след операцията, направиха го, за да започне да се контрахира матката и да тръгнат лохиите. Но аз системата си я носих от предродилна, само ми зареждаха нова. Мисля, че към 4-5 банки ми вляха, но не съм сигурна *crazy*. Но мисля, че това със системата е практика. То оттам почва болката след секциото. Но за ви кажа от тея обезболяващи, които ми слагаха в реанимацията още ме боли едната буза :[. Тогава като попитах дали мога да откажа, ми казахе, че не можело. Слагаха нин някакво силно обезболяващо и понеже не се разнасяло лесно и затова имало този остатъчен дискомфорт. Но определено не е болка за умиране.
И при мен беше така :[.

И на мен не са ми слагали система с окситоцин. =] Само ми биеха инжекции в корема. За да не се съсирва кръвта май. :huh:
Раждането ми остави прекрасен спомен. :loving:

аз понеже съм разказала подробно как мина раждането ми няма да се впускам в подробности... само искам да кажа за окситоцина...
Петя е права, на мен ми пуснаха такава система САМО  и единсвено, защото не ми тръгнаха лохиите!!! Около мен в реанимацията имаше още 5 жени родили секцио този ден и на нито една от тях не им се наложи да им сложат такава система.... *THUMBS* така че не се притеснявайте (за тези който им предстои да раждат секцио) не е задължително... а пък и да се наложи, при щастието и невероятната радост от появата на бебето нищо друго няма значение и болка и чудо изчезват... @}->-- вярвайте ми така е...!!!!

Аз да задам един малко невеж въпрос - поставянето на катетър задължително ли е, защото ми се вижда много болезнено?

При операция няма как всева да  пак трябва да се оренира

Ако си секцио е задължително, разбира се.Като си с упойка, било то пълна или регионална, не усещаш нищо а и след това минимум 12 часа не можеш да ставаш.Как си представяш ,че ще стане номера с пишкането??? А катетъра не боли изобщо като се постав, защо е такова мнението във форума незнам.

Не аз имах впредвид при нормално раждане. Преди съм изкарвала песъчинки и ми е било адски болезнено, та си представям поставянето на катетър в пъти по-болезнено.

Ми за нормално незнам, ама мисля, че не. Не виждам причина ,ама знам ли.Не съм компетентна тук.

Ми и според мен ако е нормално невиждам защо да го слагат
Захира ти чувала ли си го това затова да питаш?

Аз зная че при нормално раждане няма такова нещо като катетър =] няма абсолютно никакъв смисъл :\

Не си права. Аз нямах катетър. Отидох до тоалетната точно преди да започне операцията, а и преди това нищо не бях яла и пила и не беше никакъв проблем. Когато ми се доходи до тоалетната казаха, че могат да ми донесат подлога, но аз станах на петия час след операцията и сама си отидох до тоалетната =]

Така че катетърът не е задължителен нито при нормалното раждане, нито при секциото. Но в много болници си следват някаква рутина и слагат просто защото на тях така им е по-удобно.

Много странно *crazy*

Не, не е странно, а нормално отношение, при което се съобразяват с мен и моето удобство, а не тяхното. Както и не ми направиха клизма. Знам, че не е нещо страшно, но все пак е някакъв дискомфорт, който аз не бих искала да си причинявам точно в този важен момент.

И на мен ми е странно, че не са ти слагали катетър, защото на мен ми следяха колко урина съм отделила за определен период и дали е гъста и разни такива неща. Но може другаде да не действат така.  =] Ти в коя болница си раждала?
Аз не съм чувала за нормално раждане да слагат катетър, а и логично погледнато нали от там трябва да излезне бебе, как ще ти пъхат катетър.  *crazy* И както Ина е казал, не е чак толкова болезнено - на мен ми беше гадно, но за кратко.  =]

maria_lakova , раждах в Майчин дом Варна.
А бебето не излиза от там където се слага катетъра.

Малко или по-точно много неясно се изразих с това къде ти слагат катетъра.  :[ :P Имах предвид друго - все пак катетъра според мен само ще пречи при нормално раждане и няма нужда от него.  =]

Естествено,че при нормално раждане не слагат катетър,защо ти е?След като родиш 2 часа не ти дават да ставаш,за толкова все ще издържиш ако ти се приходи..после си ставаш и си вършиш работата!
Защо се чудиш?Така както се носят легенди за болезнената клизма и колко неприятно и срамно нещо била тя така и се говори за поставянето на катетъра =]

Според моите наблюдения от дълго четене из форумите в крайна сметка почти никой не е имал проблеми с клизмата (от към болка), но с катетъра не е точно така. Някои не ги е боляло и не са усетили наистина, но други казват, че ги е боляло. Също съм чела, че зависи от размера и дали са избрали правилния. А една от нашите отчетни получи инфекция заради катетъра. Така че тук работата е спорна според мен.

Момичета според мен много зависи как ще ти го сложат кадърно или некъдърно на мен са ми слагали и беше едно от най болезнените неща от операцията
Предполагам че е била мнго некъдърна или груба

Аз за катетъра нищо не мога да кажа,само да гадая :huh:
но виж за клизмата знам от първа ръка както се казва :) не боли!

айде да се включа и аз за катетъра :P Преди да вляза в родилна зала, за нормално раждане, една акушерка се опита да ми сложи, но мен ме заболя и лекарят ми й каза да не го слага. Изобщо незная защо й трябваше да опитва, но се радвам че я спряха на време. Една болка по-малко :P

ЕЕЕЕЕЕЕЕ момичета най-накрая-имам си малка златна кукла.Родих на 6.03 нашето съкровище-Палома-3,200 и 48 см. Та да разкажа за раждането...
Болките започнаха още на 5.03 в 11,00 ч. но бяха поносими...започнаха по време на консултацията за бебка, бях на запис, но машинката не показваше контракции, а мен си ме наболяваше.Та викам на доктора-Докторе боли, а той ми вика: "Еми ще раждаш де...".Та прибрихме се с таткото от Майючин дом, болката беше ниско долу и ме прерязваше, ама беше и през цял 1 ч...а иначе си чатех, решавах кръстословици, та чак и спинках....Голямата борба започна към 19,00...контракциите станаха на 45 мин., после на 30, 15-20 и айде към болницата. Приеха ме с 2 см. разкритие в 23,00 ч.Настаниха ме и ми казаха като станат на 5-7 мин. да се обадя..Еми точно за 40 мин. нещата станаха.Доктора дойде прегледа ме и установихме заветните 3,5 см...последва бръснене, клизма (която да кажа хич не ме болеше) и айде в родилна зала...А там лелееееее..падна едно повръщане и имах чевството че стойката за система до мен направо ще я изкривя...След още някои хиляден преглед доки каза че разкритието е 7 см. и ще пука мехура. След като спука мехура и ми изтекаха водите, някъде на 10 мин. болките станаха непоносими та си поисках обезболяващо (не упойка).Биха ми един бусколизин (който не помогна) пуснаха система с окситоцин, ама докато свършат тая работа разкритието беше пълно и така към родилна зала....Там с 3-4 напъна бебка Паломка излизе..е сега имам малко шефчета ама изживяването като ми я дадоха да я видя беше неповторимо....Та момичета и аз заставам зад това мнение, че самото изгонване на плода не е болезнено, болезнени са контракциите за получаване на разкритие, но всичко се забравя след като видиш малкото вързопче.....
Да пожелая на всички леко раждане и с бебоците всичко да е наред.

какво хубаво разказче, ето едно лесно раждане на една малка принцеска. Радвам се, че всичко е минало по вода  @}->--

Имам един въпрос колко дена доло горе напред от термина се прави планово секцио?

Около седмица, може би най-много две преди термин, повече е рисковано според мен и не ти препоръчвам да се съгласяваш ако ти предлагат така.

планово секцио, поне доколкото аз знам, се прави около 2 седмици преди термин  *THUMBS*, но има и показания и за по-ранно - зависи от доста фактори  :girl_wink:

Диде и аз ще съм с планово секцио и моят доктор ми каза ,че може да го направим колкото се може по-рано,за да не тръгне нормално раждане,защото има много такижа случаи.Но инъче оринтировъчно и аз знам ,че 2  седмици преди термин,но както каза solecito строго индивидуално е :yes:

Прави се обстоен преглед на бебето, на размерите му, на степента на зрялост на плацентата, на количеството на водите, има ли калцирани участъци по плацентата, как са органите на бебето и едва тогава се насрочва дата за секцио, но иначе принципно се прави между две  и една седмици преди термин.
Аз силно се надявам да не ми препоръчат и второто ми раждане да е секцио. Смятам, че плановото секцио е доста стресиращо за детето. При мен понеже се наложи да е по спешност, поне съм доволна, че раждането тръгна само, макар и да не завърши така. Но ако ми препоръчат секцио, сигурно пак така ще пожелая ако е възможно - да изчакам да тръгне сам родовия процес. Ама дотогава има поне две години.....

Не мислите ли, че е по-добре да започне нормално раждане отколкото бебенцата да се родят недоносени, да седят в кувьози и т.н.? Повече от две седмици категорично носи такъв риск според мен, а и лекарите не винаги познават за това, което виждат на ехографа.

Аз съм на същото мнение.Една от причините да съм така скептично настроена към плановото секцио е тази,че според мен бебето не е готово да излезе от утробата...2 седмици по-рано например.За тези 2 сед. то ще наддаде толкова много на тегло,ще укрепне повече...Не ми се струва редно да се месим на природата и да даваме тон за започване на раждането.Ако си тръгне само бебето,а в последствие се наложи секцио по спешност си е друга работа...организма е готов,процеса е започнал,просто има леки отклонения от "пътя" :)
Не искам да предизвиквам пак спорове @}->-- просто изказвам мнение...

Моят термин беше 11.03, а родих с планово секцио на 28.02. :girl_wink: За наддаването на тегло - ами Ели не беше наддала нищо за двете седмици от последния преглед до раждането. =] Според мен всичко зависи от конкретния случай - няма 2 еднакви раждания. :\

 :offtopic:
Последните 4 седмици бебетата наддават супер малко, само няколко грама на ден.
Главното противипоказание на планираното секцио е, че бебетата се раждата неподготвени. При нормално раждане и в тялото на майката и на бебето се отделят стрес-хормони, които подготвят малкия организъм за настъпващата промяната. Планираното секцио, на горките бебета "им идва като гръм от ясно небе"

Мерси момичета исках да знам припципно  *THUMBS*

А има ли някакво изследване направено, точно за този стрес на планово извадените бебета, как им се отразява в последствие, колко време трае, и оставя ли някаква следа в живота им. Защото, ако е стрес за няколко дни, който отминава след това, не виждам да е проблем. Въпроса е после да няма последствия нежелателни. Ако някой има инфо да сподели

специално за това милото попита д-р Марков в софия , та той каза, че едно бебе родено чрез секцио е стресирано и неподготвено за живота по-малко от това което е родено по естествен път, тъй като едно нормално раждане си има някакъв ред на "действие" и то се подготвя, а секциото го вадят за 5 мин и горкото бебе не знае къде се намира, каза също така, че бебето родено по естествен начин е по-калено , защото се е борило, за  да вдиша първата глъдка въздух !!!!!

при положение, че няма показатели, и аз съм за естественото раждане и се надявам и така и да родя  *THUMBS*

goldi, не мисля, че става въпрос за психологичен стрес. Това по-скоро са хормони, които мобилизират организма и му подсказват, че нещо се случва. Това, че бебетата са неподготвени за излизане при планово секцио, го знам от лекари. Не знам точно кои хормони имат такъв ефект при раждането, но най-известния стрес-хормон е адреналина.

Нищо не мога да кажа и за това дали има последствия за бебето в бъдеще. Може и да са правени проучвания, но на мен не ми е известно.  

При всички случаи, ако има медицински показания за секцио,  /и под това разбирам те да са потвърдени от поне трима независими един от друг лекари/ няма какво да се направи. Може би единственото е, датата да бъде насрочена максимално близо до термина. До колкото се сещам, белите дробове се развиват до последно в утробата на майката и е важно да им се даде повече време. А за кг-мите божа работа. Аз родих 9 дена преди термин и два дена преди това ми казаха,че бебето е около 3100. Еми аз го родих 2550. Къде ми отидоха грамчетата, питам аз. Ехографските изчисления понякога лъжат, къде трепнала ръка на доктора, къде бебето.....

Има да.

1.Организъм по време на раждане (http://mamita-bg.com/2009/01/%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5/)

Иска ми се да видя източниците на статията. От далече се усеща евтиния журналистически език и липсата на каквата и да е медицинска аргументация.
Понятия като

в медицината няма.

Хубаво са изредили един куп последвия за бебето, ама са пропуснали да цитират източниците. А мен като 4 години в университета са ме учили как се четат и критично анализират научни статии в областта на медицината, искам да ви кажа, че резултатите могат да се манипулират по хиляди начини и накрая да получиш това, което ти трябва. Като се има предвид и колко необективна е въпросната статия, абсолютно съм склонна да вярвам, че внимателно са си подбрали информацията. 

Аз съм абсолютен привърженик на естественото раждане, ама на такива евтини статийки изобщо не объщам внимание.

за мен това си е чисто и просто мнение на човек,който е против секциото - плановото по желание. Не мисля че тук трябва да се защитава изказано мнение. И аз съм против секциото , освен ако не се наложи по медицински причини. Когато тръгна да раждам мисля че няма да си променя мнението. Окситоцина също смятам че трябва да не се слага на всяка жена, защото доктора бързал да си ходи и да се предизвика по бързо раждане,освен в случая когато прецени лекаря че е необходимо да се сложи.

Планово секцио се прави възможно нй-близо до термина. Никой лекар не може да е сигурен,че щом определи дата 2 седмици по-рано,дребчо няма да тръгне и преди това *THUMBS*Именно за да е максимално узряло и "готово"се прави по този начин,което не е гаранция,разбира се.
Монче нямаше никакви признаци,че ще излиза.Тоновете не бяха добри последната седмица,но иначе нищо друго.Оказа се,че е преносена дори *THUMBS*макар,че не роди мн едра.В случая с кг моя лекр каз "не повече от 3100.Еми 2900 са си близо до предположението

Една от мооте приятелки е акушер -гинеколог и е израждала много , много бебета. Тя е категорично против секциото, освен ако не се налага, или майката има проблем, който може да се усложни по време на нормално раждане. Тя казва следното "Ако някоя майка може да ми гарантира, че ще има само едно , най-много две деца, няма проблем да и се направи секцио". Това , което тя обясни  е, че всеки път при всяко секцио и следващо забременяване, плацентата нарства  и има опасност от срастване с коремната кухина или други важни органи. При опит за почистване в такива случаи , майката може да получи кръвоизлив , тъй като плацентата кърви много. Поради тази причина тя е против секциото по избор.

Момичета, изчетах всчко от самото начало. Толкова се развълнувах, че на няколко пъти си поплаках. Отсега ме обзема страх как ще минат нещата при мен.

 :danceg: Присъствах на раждане, видях най-после всичко, без клипчета по нета, без разкази от видяли. Беше първото раждане на което присъствах, жената роди нормално момченце 4200гр  *db*
Уникално е! Наистина като магия, гледаш я жената с коремче, няколко напъна и бебо е на бял свят. Не знам, наистина нямам думи просто. Болките на жената започнаха след като доктора й спука мехура, тогава се почнаха адските болки за няма и 10мин. , после почнаха напъните и 5мин по-късно вече бебо беше роден  :danceg: Ох не знам, малко хора разбират емоцията ми но наистина това е най-великото нещо ...... след 15мин. викове се разплака от щастие и ние с нея :[  Велико е, наистина нямам думи.
Гледах и клизма и наистина е едно от най-безобидните неща, въпреки че си представях нещо доста по "омазано", но видях че не е  нито болезнено, нито страшно  *THUMBS*

Герганче, браво на теб. Като те прочете обче някой, който е раждал 12 часа примерно с болки, малко ще му стане тъпо от изречението "тогава се почнаха адските болки за няма и 10мин. , после почнаха напъните и 5мин по-късно вече бебо беше роден  ".

Я кажи сега жената беше ли се съгласила да има обучаващи се при нея? Как кръсти детето и колко см беше на тези готини килограми? Сигурно емоцията сега няма да те пусне няколко дни, много готино, че вече не е само на книга това, което си видяла, нали...

леле,Гери,ми то да му се прииска на човек да ражда  :P Ех,да знам че и моето раждане ще е така... :girlhide:  но както е казала Инчето-то може и с дни да се протака :[  Но наистина си изживяла нещо страхотно...дано и нашия бъдещ татко така да разказва после  :P

Ами не са я питали жената дали ни иска , ама днес ходихме да я видим и тя каза че даже не ни е видяла  :P
Бебко е 52см, Никола се казва  *THUMBS* И наистина е толкова различно от написаното по книга  *db* Толкова е различно да усетиш всичко което излъчва жената в този момент.

Мислиш ли че това, което казах би обидило няого? Ако е така се извинявам, не съм искала така да прозвучи  *THUMBS* Същия ден по късно е раждала и друга мацка с 4-5 часа болки, тъй че просто имахме късмет първото раждане което видяхме да е доста леко  *THUMBS*

п.с. Между другото бяхме само двечки, не сме били цялата група, днес на една девойка с  -мо раждане влязхода всички осем човека, ама на мен не ми се влизаше, че ми стана гадно как се набутаха като овце всичките  :\
*осмо раждане незнам защо немога да се върна и да го допиша, даже правописна грешка ако имам трябва да изтрия всичко докато стигна до това което искам да поправя :[

На моето раждане също имаше студенти - две момичета и едно момче. Раждахме в две съседни зали аз и още едно момиче. Тя роди момиче и чух студентите да си говорят за ражданията на "момичето" и "момчето". Никои не ме е питал дали искам или не - беше понеделник, но и аз не съм се и възпротивила. В този момент и не съм и  мислила за тях, а за детето и нашата бъдеща среща..... *INLOVE*А нали трябва да се предава този занаят, само с теория не става. Даже си мисля, че на тях им е било по-тежко, защото гледаха раждането, което аз всъщност не виждах, а и по-добре, защото от кръв ми прилошава.
Браво на Гери. Пожелавам ти още много такъв опит да натрупаш. Личи си, че си доволна от това, с което се занимаваш. *THUMBS*

Герганчето, за коя болница говориш? Майчин дом?

Във Враца  *THUMBS*

На моето раждане също присъстваха 4-5 стажантки и изобщо не са ме притеснявали!Напротив,много ми помагаха...идваха в стаята където лежах,слушаха тоновете,помагаха ми да стана,да си измия лицето,да повървя,носеха ми легенче /тъй като доста повръщах/ после в предродилна една от тях си прежали ръката да я стискам докато бях на система /за 15мин./ после същите тези момичета ми помогнаха да ида до родилна зала,да се кача на магарето.По време на самото раждане бяха наредени всичките зад акушерката и лекаря и наблюдаваха много внимателно!Мисля,че аз им бях идеалния пациент за обучение...видяха как се ражда бебе 4150гр. за 10мин.,как се прави епизотомия,как се шие после  :) Докато раждах една от тях ми държеше ръката и ми изтискваше тампон с вода в устата,защото бях не пресъхнала,ами незнам какво от това повръщане.
С две думи много се радвам,че тези момичета бяха около мен преди да родя и по време на раждането!Освен,че ми помагаха физически ми действаха и супер успокоително :)

Ами да бе, аз просто питах дали са искали съгласието на жената, не че има нещо лошо. Сега като се замисля, и при мен в операционната имаше 2-3 девойчета, които освен че бяха ужасно млади, да не кажа малки, и нищичко не правеха, само си стояха отстрани. Обаче пък при мен става въпрос за 23ч вечерта, тъй че едва ли са били стажантки или студентки... нали. Ама всеки тръгва отнякъде. И аз докато учех съм ходела в кабинетите на клиничните психолози в психото, не съм стояла на сесии, щото не може нали, ама съм се мотала там по приемните.

Според мен е направо недопустимо да не попитат дали може да присъстват *crazy* Няма нищо лошо да присъстват и разбира се биха могли дори да помогнат по някакъв начин, но само и единствено ако родилката се е съгласила преди това. Все пак на някои може да не им е приятно.

Да и аз съм на това мнение. Със сигурност докъто раждаш не те интересува въобще кой е в залата, но все пак ми се струва неетично да се изсипят една тълпа от хора да те гледат все едно е зоологическа градина. Подозирам че малко майки биха се съгласили на това, ако ги питаха..... :(

Аз пък не мисля, че на фона всичките болки ще ти направи впечатление дали има още някой при теб.. Аз буквално никой не виждах около мен.. само сестрата, която ми държеше ръката и ми казваше как да напъвам.
А и все пак от някъде трябва да се научат стажантите.. нали един ден и те ще израждат бебета  =]

ето че мога да се включа вече и тук  :P
Моето раждане, поне според вижданията ми, протече изключително добре  *THUMBS* Аз очаквах нещо страшно... за възстановяването след секцио съм чувала доста неща, но при мен всичко мина ОК. Предният ден преди секциото ми изписаха слабителна свещичка, с която избегнахме момента с клизмата. Относно катетъра - поне мен не ме боля поставянето му (сложиха ми го преди упойката). Беше ми дискомфортно след като го махнаха на следващия ден, но този дискомфорт продължи много малко. Упойката ми беше спинална и съвсем леко усетих поставянето й. Всъщност от цялото раждане най- болезнено и неприятно беше първото раздвижване(същия ден вечерта). Но пък като знаех, че като се раздвижа по-бързо, ще ми доведат малчо да си стои при мен  *INLOVE* .... и ... въобще забравих за болката  :girl_wink:

Аз да питам спиналната упойка пълна ли значи? :[и нещо друго към раждалите мами секцио,вие ли си избирате упойката или на място в болницата ви казват преди самата операция?Че мен много ме е страх от тая упойка в гръбнака,която се бие :angry:и от пълната ме е страх,абе... :[ :[ :[

Спиналната и епидуралната са регионални упойки, демек местни. Не съм много запозната, но мисля разликата между тях е в дълбочината на поставянето. Аз бях със спинална, нямах време да се уплаша, първо обезболяват с лидокаин мястото на гръбнака и после когато то вече е по-безчувствено правят пункцията с голямата игла. Така поне ми обесняваше анестезиоложката, която ми я поставяше. Тя ми казваше едно след друго всяко нещо, което ми правеше. Не боли, но е ужасно неприятно.
А за избора на упойка при планово секцио - ми що да не може да се избере?
Ако ще раждаш в Бургаската, ще ти подшушна името на док, която ми сложи на мен упойката, много блага женица.

до колкото съм запозната спинална и епидурална са в гръбнака и са почти едни исъщи, и моята беше такава и самия екип си решава каква да е упойката - поне при нас!!! важното е след такава упойка поне три дни след това да се изпие минимум по 1.5 л. вода и да се лежи 24 ч. за да не се получи хронично главоболие - така ме инструктираха мен и си ме вдигнаха след 24-я час !!! аз се чуствах много добре по време на операцията в началото ми се гадеше, но ми сложиха и деган в банката и после бях добре през цялото време към 45 мин, малко боли като я слагат, но по-скоро е неприятно тъй като трябва да се свиеш на кълбо  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* всичко преминава!! аз мислех, че ще усещам като почнат да ме кълцат , тъй като съм чувала какви ли не истории, но усещах само как се мърдам цялата на операционната маса, докато извадят беба !!!Анестезиолога е много важен, той постоянно говореше с мен, обясняваше ми какво става, питаше ме постоянно как се чуствам и т.н.

Относно клизмата и катетъра, на фона на болките било то при секцио или нормално са си нищо !!!!!

На мен ми казаха се със спиналната упойка се ражда секцио а със епидуралната нормално. Аз раждах с епидурална. Поставиха ми я като бях седнала на леглото и направила т.нар. котешки гръб и леко приведена напред. Изобщо нищо не усетих. Предполагам че фона на другите болки тази просто се е губила. Даже ми сложиха на два пъти през 2-3 минути, защото както бях с малко разкритие и след 5 минути почнаха напъните. По-късно разбрах че епидуралната упойка изглажда маточната шийка. Не съм пила вода, но акушерките бяха толкова заспали. На мен ми се обездвижиха краката чак като ме качиха в стаята и една ме наруга че не мога да сляза сама от носилката, а пък друга 3-4 часа по -късно, защо не съм отишла до тоалетната. Та аз откъде да зная какво правя ?? P-(

По принцип това се практикува най-често, но може и обратно. Основната разлика май е, че спиналната се поставя еднократно, а при епидуралната се поставя катетър и може да се влива още, което е удобно за едно нормално раждане, което не се знае колко ще продължи. При епдуралната май можеш и да се движиш повече. Това съм чела горе-долу.
Иначе мен ме заболя съвсем малко като ми слагаха обезболяващата инжекция, а при самата спинална почти нищо не усетих, само се чудех как да се свия повече, понеже не стана от първия път, а хич не исках пълна упойка.

Добре де спиналната упойка не е ли пълната упойка  *crazy*немога да схвана аз

Не, спиналната (както и епидуралната) упойка се поставя в гръбнака и те обездвижва от кръста надолу. Там нищо не усещаш, но си в съзнание и можеш да видиш бебето когато се роди. При пълната упойка заспиваш и се събуждаш с бебе.

Ето какво намерих като обяснение за разликата между спинална и епидурална упойка.

"При епидуралната упойка се прави убождане в междупрешленното пространство, без да се преминава през обвивката на гръбначния мозък. След вкарването иглата се изважда и на нейно място се поставя катетър, през който се влива необходимата доза аналгетик. Обезболяването настъпва 15-20 минути след инжектирането на лекарството. Поставянето на катетър дава възможност обезболяването да трае през цялото раждане, като допълнително се вливат нови дози от медикамента. Едно от големите преимущества на епидуралната упойка е, че изчезва само чувството за болка, но контракциите и напъните се усещат. Има възможност заедно с твоя анестезиолог да решите каква да бъде дозата и силата на упойката.
При спиналната упойка се прави еднократна пункция в междупрешленното пространство, като се преминава през обвивката на гръбначния мозък. Не се поставя катетър и въвеждането на аналгетик е еднократно. Започва да действа много по-бързо от епидуралната – след петата минута от инжектирането, но трае само около 1-2 часа. Най-големият недостатък е, че тази анестезия отнема всякаква чувствителност на тъканите под мястото на поставянето. Именно затова родилката не може да напъва и често се стига до допълнителни интервенции с форцепс или вакуум. Заради бързото си действие спиналната упойка се използва най-вече при спешна операция с цезарово сечение."

източник (http://www.moetodete.bg/bremennost/p3_734_0.html)

На мен анестезиоложката ми обясни точно това като я попитах за разликата, но не мога да го преразкажа. аз бях планово секцио и няколко дни по-рано обсъждахме с нея с каква упойка да съм. Каза, че сигурно ще е спинална, нов крайна сметка незнам защо беше решила да съм с пълна, аз й казах тя да прецени и че нямам претенции.  =] Пълната упойка ти я вкарват със спринцовка в системата и поне не те бодат допълнително. Докато видя, че слагат нещо и за 2-3 секунди се унесох.  :sleep: :girlhide:
Много е правилно това, което Ели е казала за пиенето на вода и главоболието. Мен всички ме питаха с каква упойка съм била и дали пия много вода, но това не се отнасяло за пълните упойки. Въпреки това е по-добре да се пие повечко вода, за да се изчисти организма. *THUMBS*

 При мен секциото беше много гадно като цяло, едва издържах :angry: Спиналната упойка не ме заболя, клизма нямаше време да ми направят. Но през цялото време ме боля целия корем, получих позиви за повръщане, докато бях с отворен корем, доктора за миг се отдурпна, че захвърча кръв. Сложиха ми нещо в системата и позивите престанаха, но си беше един малък ад! След това шиенето ми се стори безкрайно, умирах от студ, не спрях да усещам тъпи и гадни болки, изтрупнаха ми вързаните ръце, добре че ми дадоха да си цункам бебо *INLOVE*, иначе нямаше как да я издържа тази операция, само питах - кога ще свърши, не издържам!
 След като ме оставиха в реанимация, всичко приключи! Упойката ме пусна, не ме болеше вече. Изправиха ме преди 12 час, но вода не съм пила много, защото ми беше трудно ставането. Много бързо се възстанових, сигурно, защото бързо ме изправиха, още същия ден отидох в неонатологията да си видя бебо *INLOVE* и със съпруга си се видях, макар и съвсем случайно, той точно ми беше донесъл вода - при мен нали беше спешно и имах само едно шише.

Ми преди малко си прочетох епикризата от операцията и там пише че ми е поставена спинална анестезия
И бях в пълно безсъзнание  *crazy*

Ina_lemon,да в Бургаската болница ще раждам :huh:.Аз обаче мисля да предпочета пълната упойка,защото мисля ,че няма да издържа да съм  в съзнание и всичко да чувам ohmy

Бях и с двете упойки при раждането и наистина е кофти поставянето, но пък след това не съм имала никакви проблеми. Имам мигрена, но не съм имала проблеми след това. Вода не съм пила никаква. Пиех сок, но от следващия ден. *THUMBS*
Аз сама си избрах упойката. Всъщност анестезиологът ме посъветва да НЕ съм с пълна упойка, защото спиналната анестезия е много по-щадяща за организма (пък и аз не исках да пропусна срещата с беба).


Относно чуването - извинявам се предварително, но много филми гледате! *crazy* Не си мислете, че ще е като в "Спешно отделение" или "Анатомията на Грей", например. Няма да чуете реплики от рода "Скалпел, моля!". :\ При мен (а и не само) в операционната звучеше музика и през цялото време разговарях с анестезиолога и мъжа ми, докато останалите се "трудеха"  над корема ми. :P
Няма нищо страшно - докато се усетиш и вадят бебо и ти го показват, а после само за него си мислиш и не обръщащ внимание на нищо друго! :girl_wink:

Има и нещо друго, заради което се радвам, че макар и по стечене на обстоятелствата, бях със спинална. Излязох от операционната в 12.40ч някъде. Да 2ч някъде писах смс-и, говорех по телефона и се опитвах да асимилирам факта, че станах мама и всичко това с усмивка на уста и невероятно готини емоции. Упойката започна да ме отпуска ЧАК към 3 и нещо. До 4.30 нямах нужда от допълнително обезболяващо, и после си поисках.
На др ден сутринта имаше 4 планови операции-секцио и момичетата ги докарваха в реанимация ревящи от болка. Защото ги будят веднага след като свърши манипулацията. Поради незнам точно каква причина им казаха, че трябва да минат два часа преди да им сложат обезболяващо и те буквално си плачеха от болка девойките и сигурно е имало защо. Да не говорим, че ги боляха и гърлата от интубиращата тръба и не смееха да се изкашлят или засмеят.
При всеки е различно, разбира се, но като ги гледах се радвах, че се е наложило да съм със спинална.
А за това какво чуваш и какво не по време на секциото - ми да, чуваш си всичко. Въпрос на етика, морал и възпитание на доктора е какво ще говори. Там не може да се предвиди нищо. При мен влезе вече накрая един ,няма да му казам името, от по-бруталните доФтори в града е и като започна - лелеееее, тая цялата кръв нейна ли е, ама детето оживя ли .... и всякакви подобни простотии. А да, и с цигара влезе. Аз му влязох в тона обаче и нито се шашнах, нито ми стана тъпо нито нищо. Но така реагирах аз. Сигурно ще има някой, който ще припатка на масата като чуе подобни простотии.

мила изживяването е много хубаво !!!!! чуваш как бебо проплаква за първи път, е на мен не ми дадоха да я цункам, ама бързаха да и пуснат изследвания и да я занесат на кислородна маска  :) но ми беше много интересно. В интерес на истината имаше реплики от рода на "скалпел", двете докторкки ме обсъждаха какви са ми тънки съдовете, как добре че съм секциоо, абе чувах си всичко, нищо не виждах тъй като имах преграда, питаха ме постоянно как съм, а анестезиолога си говорихме какво хубаво име сме избрали, какво е времето, как деня бил специален, че и неговата дъщеря е родена на същия ден. Какво ме правят в момента, даже когато вадиха беба, той помогна като ми натискаше под гърдите. После ме похвалиха как не съм мрънкала и как всички ако били като мен кортки е щяло да бъде супер, но аз наистина се чуствах много добре, няколко пъти ми повтори за водата, после след 24 час с айран и после леко захранване със супа , така докато отида до wc-то. Иначе краката започнах да ги мърдам половин час след  операцията.

Инче и аз като теб с исането на смс-и много се разсейвах, но мен повече ме болеше самото контрахиране на матката, и до колкото разбрах се бият и такива инжекции с митергин и окситоцин и раждалите нормално

Че какво толкова се чува с операционната при секцио,че да не е за издържане?

ЕЛ,ти си първата жена,която след секцио казва,че едва е издържала.Обикновено пишат,че бързо минава операцията,че нищо не усещат,но ето,че има и друга страна на монетата :)
Аз също при голяма болка повръщам,много е неприятно,на мен ми се случи около 5-6 пъти и наистина това ме довърши,чувствах се като изтискан лимон.Добре,че при теб не се е стигнало до  :!

Сисе бе, тя Жасмин не е раждала. Пише, че се ЧУДИ дали ще издържи.

Обърках сеееее!Исках да напиша ЕЛ,нали тя писа за секциото :[

лелеее,момичета :girl_impossible: като чета всичките тези неща и вси по-горещо почвам да се моля да мога да си родя възможно най-нормално...
Инче,а за такива доктори,за които ти пишеш  :\ главата ми не го побира как е възможно да упражняват такава професия :\ НЕ-това не то разбирам... :girl_impossible:

Е, Майче, те хората по цял ден по патологии се мотат, и те трябва да изпуснат парата някак си. А дали си секцио или нормално, от такива олигофренични изказвания нито една родилна зла не е защитена предполагам. Ама с усмивка приемаш всичко и това е. Нали в съседната стая къпят бебето, кво ти пука вече кой какво плещи.

Аз лично избрах спиналната упока защото исках да видя бебето. Малко след като ми я поставиха вече се чудех защо ми беше, а не си поисках пълна *crazy* Е, сега след като всичко мина не съжалявам изобщо. Неприятното при мен беше, че по време на операцията започна да ми се повръща и дори повърнах малко слюнка, но не беше толкова страшно. Другото беше, че не спрях да треперя, цялата се тресях и не можех да си намеря място. Но това минава за 2-3 часа и ако ти отвличат вниманието с нещо не е толкова страшно също. Наистина е много хубаво, че след операцията не усещаш никакви болки, мен когато започна да ме отпуска упойката ме заболя малко, но ми сложиха обезболяващо и повече така и не ме боля, толкова беше. Вода си пиех нормално, но тъй като не ми даваха да ям гледах поне с нещо да си пълня стомаха. Глава не ме е боляла.
Това за чуването...аз не помня да съм чула нещо страшно или неприятно, съвсем нормално си беше всичко, говорех си с една акушерка само.
И двете упойки си имат плюсове и минуси, но за мен лично спиналната упойка е по-доброто и исках да ви кажа, че не е страшно, а вярвайте ми, аз умирам от ужас от всякакви манипулации и ми прилоша само като ми слагаха абоката и като ми мереха тоновете.

Мен не са ме питали за упойката, беше си гадно и на мен също ми се повръщаше. Но се радвам на момента, в който успях да чуя изплакването и го видях. После също много и боли като те отпусне и заусещаш контракцийте на резнатия корем, но всичко изчезва с времето, забравя се болката и идват хубавите моменти.

Относно това какво се чува опредлено съм съгласна, че зависи от докторите - моят лекар и докторката, която му асистираше, си говореха страшно тихо и аз не чух дори една дума, освен това, което ми казваха от време на време на мен. Веднага след секциото, още преди да ме е пуснала упойката, ми сложиха обезболяващо и се наложи да ми дадат още едно чак късният следобяд  :) За упойката аз лично бях против да съм с пълна и бях много доволна, че практиката в болницата е да правят секциото със спинална.

Мале мацки,незнаех,че ще придизвикам такъв бунт с моето чудене :[ O_O.Но ви благодаря за споделеното,все пак раждали вече го казват.Инче кой е тоя лекар *crazy*,пиши на лични да кажеш кой е,че ми стана любопитно.

Ина, браво на теб! :bravo: За съжаление такива ограничени индивиди не са рядкост! :sarcastic: На мен също ми беше много весело по време на раждането и даже предупредих докторите да не забравят нещо от инвентара в мен и да внимават като ме шият, за да не се разплете ръкоделието после.:laugh:

На това ние му казваме обсъждане, мадам.....никакъв бунт не е . Просто няма причина за такъв.

Нее,това е в кръга на шегата,няма лошо да споделим какво мислим нали затова сме тука :yes:

Аз лично НИЩО не усетих по време на поставянето на упойката.НЕ усетих катетъра/бях вече обезчуствена/Треперах много заради вливанията.И имах тъпа болка в гръдния кош,която според анестезеолога е причинена от внезапния прилив на кислород през отворената рана.Усещах дърпането,но не и болката.Безобрано кратка ми се стори операцията.Целунах малкото си зайче.А в реанимация треперейки пусках първите СМС-и.След това на сила ме караха да ми сложат обезболяващи.Нямах нужда.С чиста съвест мога да кажа,че най-неприятното беше свалянето на катетъра и следващите няколко часа след свалянето му.Сякаш ме решеха с бръснарски ножчета. :angry:Останалото.Ами поне при мен беше супер.Не ме боля глава-ама аз за 24 часа изпомпах над 20 бутилки от 500мл и продължих в същия дух и след това.Не съм усещала дърпане.Гушках дребната и си я гледах в стаята.След свалянето на конците забравих,че съм оперирана.
Не казвам,че секциото е песен,но според мен няма нищо страшно.Много пъти съм го казвала,че бях най-страхливия човек на света,но щом аз "оцелях"значи всеки може.
 :offtopic:Дано ако се нвия на второ всичко пак да е така :)

Аз исках да раждам нормално, както знаят повечето мами.Изтекоха ми водите в 1 часа посред нощ изкъпах се лафихме си с милото, хванаха ме болките на 5мин. и тръгнахме за болницата.Отидохме там вече много ме болеше имах 2см разкритие.В 9 часа сутринта беше 5см ама вече не издържах от болка.Сложиха ми система и вече болките бяха на 2мин. ама направо не издържах.В 11часа имах 7см разкритие и така си останах.В 15:15 пак бяхс 7см разкритие, а вече нямаше време и бебчо трабваше да се вади.В 15:15 тръгнах за операционната, и анестезиолога дойде, бях с пълна упойка.Спомням си като ме събудиха ми се спеше много и се ядосах, защо ме събуждат, а на мен ми се спи.И ми казаха да дишам , защото сатурацията ми пада!Извадиха тръбата от гърлото ми след като си взех много силно въздух.Закараха ме в интензивното отделение пих малко вода около 0.500мл за около 20 часа, не ме е боляла главата, не съм се тресяла, не ми е било студено, нито ми се е гадило или повръщало!Веднага ми сложха една система, не знам за какво не питах и една инжекция в крака, и накараха моя мъж да ми купи аулин и ми го направиха да го изпия.В 6 часа сутринта дойдоха, измиха ме и ме вдигнаха.ама много бавничко , оставиха ме така да си стоя на леглото сама малко.След това ме качиха на количката и в стаята ми.Пак ми сложиха система и това беше и приключих с системите и боцванията!
П.С искам да кажа че нито като ми слагаха катетъра нито като го вадиха на сутринта ме боля!Явно не ме боля като ми го слагаха защото имах много болки и контракции.Боля ме единствено като ми казаха, че ще ми чистят влагалището, беше ужасно , много боля

е това пък защо?! за сефте чувам със секцио да чистят отдолу! иначе и аз съм чувала че е гадно това!

Аз по време на операцията чух доктора да казва, че ще прочисти канала, но тъй като нищо не усещах не ме е боляло. Аз нямах разкритие и затова направиха нещо, обаче незнам какво, за да тръгнат лохиите :[. Катетъра също ми го сложиха докато бях под упойка(за малко да го забравят).

И аз се учудих на това, но може би защото тя е тръгнала да ражда нормално и е било необходимо такова почистване на влагалището.  =] На мен не са ми правили такова нещо.  :)

Не съм много сигурна какво е това чистене, но мисля, че и на мен ми го направиха. Но нищо не усещах и вече цялата се тресях, та не ме интересуваше особено. Беше неприятно само като гледах как ми местят краката сякаш не са моите.

 Хехе и аз така се почувствах като ми преместиха краката, първо сгънаха единия, след това другия. Но беше за кратко и не зная дали тогава нещо са ми почиствали, аз не съм разбрала, ако е станало така.

Аз съм се сетила да питам, много жени с които съм говорила след нормално раждане казват че чувстват, не болка, ами много странна празнина в корема, все имат балон....и е много неприятно усещането, обикновенно все се държат за корема и леко го притискат, сякаш искат да спадне тази празнина, въпроса ми е след секциото има ли го това чувство? Или е само при нормалното раждане?

Аз лично не помня да съм усещала такова нещо. Бях със спинална упойка и известно време изобщо нищо не усещах, но и след това нямам спомени за нещо подобно.
Но не ми звучи като нещо страшно, може би е защото матката не се прибира веднага, а трябва малко време.

Гери, неприятното усещане след раждането е по-скоро, защото корема каквото и да си говорим известно време наподобява пихтия. И тъй като девет месеца е бил твърд, после усещането е много странно, че и неприятно... Но това е докато започне да се прибира матката и после да се стегне корема. Да ти кажа честно за тези усещания имах време само в родилното, после вкъщи дори и не съм се сетила...то като се качиш веднъж да скоростното влакче и нямаш време дори да провериш дали са ти закопчани панталоните *db*

И аз не си спомням да съм имала такова чувство след раждането (бях секцио), освен че корема е много мек и боли операцията, а и матката докато се прибере.  =]

http://www.ag-specialist.com/index.php?option=com_content&task=view&id=73&Itemid=12 (http://www.ag-specialist.com/index.php?option=com_content&task=view&id=73&Itemid=12)

Тая страница се оказа супер интересна, да не кажата, че е първия сайт на български, на който аз попадам, с адекватни референции. Има супер интересни статии, погледнете дори и в раздела за лекари.

Миличка,няма да го пропуснеш старта :).Моята докторка ми беше казала,ако  в демети месец започне да ме боли,да пийна но-шпа,ако не мине ще се ражда.Но дори и да не направиш така,този момент не може да се обърка.

Jasmine наистина няма как да го объркаш  ;) Още повече че контракциите са на определен период. При мен тапата падна следобяд към 16.00 и ми стана ясно че скоро ще раждам. После към 20-21 едни ритмични присвивания а към 1 часа бях сигурна че ще раждам, в 3 часа болките бяха много силни и отидох в болницата, но ме върнаха заради малко разкритие. Приеха ме в 8 сутринта и родих в 14.20 а се очакваше към 17.00. Описах ти го подробно, за да си спокойна че не става толкова бързо че да го пропуснеш, а пък дай Боже да ти леко и бързо ! :)
 :offtopic: мисля че това е по-скоро за темата как протече раждането

Да,той човека ме предупреди да не се шашкам и че при първескини е малко верояно да родя веднага =],благодаря все пак за бързите отговори @}->-- @}->-- @}->--

jasmine ,на мен акушерката ми беше казала-ако се чудя дали тъм почнала да раждам или не-значи още не съм  =] В смисъл че ще разбереш веднага *THUMBS* При мен болката беше в кръста и определено не може да се сравни с обикновенните болки в кръста =] А тези болки станат ли на около 4-5 мин можеш вече спокоъно да тръгваш към болниЦата :) Е може и по-рано-зависи къде ще се чувстваш по-спокойна :)

От няколко часа имам доста силни болки в кръста като откъснат е и също така постоянни стягания и втвърдяване на корема макло се притеснявам понеже болки в корема все още нямам и за това не съм звънала на док
какво ще ми кажете мами това дали е признак за скорошно раждане

На мен ми звучи като леки контранции, но може би са само подготвителни. Ако не са много болезнени и през кратък период може да изчакаш. Със сигурно ще разбереш, когато тръгнеш да раждаш  *THUMBS*

Диде точно четях за раждането и подготвителните етапи. Пише, че не е задължително контракциите да са болезнени, а иначе пристяганията и болките в кръста са едни от признаците на започващото раждане. Засечи си ги на колко време те стяга и отпуска.

Точно това са контракциите,които ти трябват...втвърдяване на корема,болки в кръста,присвивания... ,това не означава ,че днес или утре ще родиш обаче.Не е задължително да премираш от болка,някои жени почти не ги усещат родилните контракции.Единственото,което можеш да направиш сега е да ги засичаш и като станат на 5мин. да тръгнеш към болницата,ако си избързала ще те върнат.Разхождай се колкото може повече,помага за разкритието.
Успех!

И аз мисля,че това е ,което очакваш ;)Някои мами усещат болки първо в кръста.Една позната ми каза,че корем така и не я заболял когато раждала,но кръста щял да я убие :huh:
Чувала съм,че топлия душ върши работа-ако е започнало раждането,ще задейства по-значително процеса,а ако не е ще облекчи болките поне *THUMBS*
Дано скоро да гушкаш своето момченце *YAHOO*

Копирам си разказа за моето раждане в темичката!

Та така... Бях на преглед на 27-ми при нея и се оказа , че вече съм с 3 см разкритие , нямах болки , а тя ми вика ти си готова вече за раждане, искаш ли утре да родиш ??? O_O O_O Уговорихме се за другия ден , когато тя е на смяна в болницата да отида в 8.30 с багажа и да ми сложат система за предизвикване! И без това с таткото вече нямахме търпение бебчо да се роди ! Инъче прегледа за разкритие си е наистина гадничък , след това имах малко кръв вечерта , но така и не усещах някакви силни болки или нещо по сериозно... Отидохме в 8.30 , преди това се отбихме в църквата да запалим по една свещичка. Приеха ме , таткото си тръгна , Ризова му каза , че ще родя най-вероятно следобед и ще му се обадим...
Та сложиха ми система и взех да усещам съвсем леки контракции , правиха ми прегледи за разкритие и т.н. Наистина доста неприятно е това с бъркането, най-много от това ме болеше..Към 12-13ч. бях с 5 см , пукнаха ми мехура и болките се засилиха яко...Сложиха ми болкоуспокояващо , а в залата имаше още 4 момичета , видях как се роди бебчето ан едното момиче , даже се разплаках с нея , след време дойде ред и на другото и така и 4 родиха вече бебчетата си , а при мен все същото... Докторката вече взе да се притеснява , че главата не слиза , контракциите ми бяха на 1-2 мин , това вече към 16ч. , чух как си говорят , че май ще започват да се "подготвят" , тогава разбрах , че нещо става и ще ме подготвят за секцио :girl_impossible: Но до последно изчакваха , пак проверяваха разкритието , беше почти пълно , но нямах напъни , явно бебчо нещо се мъчеше и тогава докторката ми каза , няма да рискуваме , обади се на мъжа си да идва и да чака после да му покажем бебчето... Леле аз как се шашнах , сложиха ми катетър - ужасно болеше това и тръгнахме към операционната. Анестизиологът ме разпитваше нещо , кога съм яла , пила и т.н. , а най-големия майтап беше , макар  че тогава хич не ми беше до смях , когато се счупи единия крак на магарето! O_O Извикаха един доктор да го оправя , който е с доста лоша слава и като чух името му ми призля... Той почна да го намества , мен една акушерка ми държи крака , взеха да ме връзват , аз умирах от страх направо ... После разбрах , че през цялата операция жената ми е държала крака , щото стола пак се разглобил *crazy* *crazy* Аз бях с пълна упойка и единственото нещо което помня последно беше как виждам , че ще започвам да ме режат и започвам да викам :"ама аз още чувстваааам !!!" и съм заспала...След това вече се събудих като ме караха към  стаята в коридора видях майка ми беше облякла някаква престилка а мен много ме болеше и само това повтарях много боли, много ми е студено , чак на майка и станало лошо , като ме гледа така , че я сложили да легне.. :'(.Ама наистина много ме болеше като се събуждах , цялата се тресях , в стаята бяха и свекърва ми и майка и мъжа ми , кумичката ни и тя беше дошла , а по късно и татко , всички ми говореха колко сладко е бебето и че са говидяли и че е добре , каква косичка имало , какви пръстчета имало, аз така исках да си го видя  :'( Скарах се на милото , че не го е снимал , а той съвсем се бил шашнал като го видял,че въобще не се сетил. На другия ден ми го докараха за 5 мин да го видя , аз само плаках от радост и аз съвсем забравих да го снимам! :girl_impossible: :'( *INLOVE* Наистина като го видиш малкото съкровище висчко лошо, всички мъки и болки се забравят! Много исках да родя нормално , но така е трябвало да стане , оказа се , че си е извъртяло главичката настрани и се е мъчило горкото , от търкане имаше кръвоизливчета на главичката , но вече е добре! На 4 ден ми казаха , че има жълтеница и няма да ми го свалят , но следобед вратата се отвори и ми донесаха Александър за постоянно при мен в стаята!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Няма такова слънчице , незнаех какво да правя как да го хвана , малко по малко взех да свиквам до 6-тия ден копгато ни изписаха! Много съм доволна от ВИП-а , от всички акушерки, които се изредиха там , не съм очаквала такова отношение и грижи и от всички доктори , които минаха на визитация , най-вече от д-р Георгиев и Д-р Ризова , която и след това идваше да ме вижда , свърза ме с педиатър и се държа страхотно!  :bravo:

Хайде и аз да разкажа,за моето раждане, на 27 от рано сутринта имах контракции и си казвам почва се ама си мълчах, цял ден ме боля и кръста и корема всичко, на обяд бях на жк и и казвам че имам болки и лекарката ме провери за разкритие но нямах и ми каза да чакам, ходих на кафе прибрах се после готвих, чистих а междувременно контракциите се засилваха,мъжа ми се върна от работа и аз му казах че ме боли и скоро ще раждам,към 24:00 отидохме в болницата имах 5см. разкритие и контракции на 3 мин. сложиха ми система за разкритие и всички ме обикаляха чакахме си разкритието аз и виках яко  :P ,но тоновете на бебчо много взеха да блъскат и станаха много учестени и за да не му се натоварва сърчицето лекарката каза секцио.Дойде екип сложиха ми упойка и беше много забавно през цялата операция си говорих с анестезиолога и лекарката и си усещах всичко но не ме болеше.Извадиха Валко в 2:10 на 28 май,той веднага изплака и аз се разревах, а анестезиолога ме пита защо плача и му казвам че защото си виждам бебето затова и те ми се смяха всички,после ме закараха в стаята и ми донесоха бебо дойде и мъжа ми и той го видя и така да успокоя още неродилите няма нищо страшно както и да родиш.И най важното бъдете спокойни всичко ще е наред лекарите си знаят работата.И още нещо после помниш че много те е боляло но не пониш как,вече всяка секунда мислиш за детето си. @}->--

Да разкажа и аз за моето раждане.На  25 май  в 22.00как си бях в Skype и си пешехме с една приятелка, усетих, че водите ми изтичат, не чувствах никаква болка. Съпругът ми ме закара в болницата, нямах никакво разкритие и ми казаха, че трябва да си почивам тази нощ, защото ме чака тежък ден..... и до тук, няма повече да ви разказвам, общото взето след всичко, което преживях, се появи моето съкровище Иван на 26.05 в 10.00 h. Пожелавам на всички бъдещи мами безпроблемно раждане *YAHOO*

Аз искам по-скоро да попитам за нещо свързано с раждането  :[
Вярно ли е, че докато траят контракциите и напъните не ти дават да пиеш вода? Или пък ако си с епидурална? Някой ми го беше казал.

последната ми приятелка, която роди ми каза същото - само бучки лед можело - без вода - тя е била с епидурална. (но инфото е за тексас, сащ)

На мен също не ми даваха накрая.Едно,че ми се гадеше още повече от водата и второ,че ако се наложи операция...  =]С усилването на контракциите,ожаднявах все повече и повече.Не знам дали от болката или от водата,която пих не спрях да повръщам последните 1-2 часа преди раждането :huh:

уф, това с повръщането не е от водата. И аз повръщах накрая и си мислех че само на мен ми се е случило. Направо не ми се мисли, че все повече наближава вторият път :)

на мен ми слагаха мокри марли на устните докато чакахме разкритие,иначе след операцията веднага си пиех вода,не ми се е гадило но бях много жадна  *THUMBS*

На мен ми дадоха няколко пъти даже по време на самото раждане, но аз не бях с упойка

Хайде и аз да разкажа за моето раждане преди да съм забравила подробностите ;).

На 22 юли в 1.30 през нощта усетих, че ми изтичат водите. Звъннах на доктора и той каза, да отида в отделението сутринта в 7 часа, а ако имам болки да отида веднага. Нямах болки, спахме с мъжа ми до сутринта и отидохме. Доктора ме прегледа - никаква родова дейност. Сложи ми таблетка и ме настаниха в една стая да чакам таблетката да подейства да получа контракции и т.н. Към 10 часа сутринта вече усещах леки контракции. В 12 на обяд доктора ме прегледа пак никакво разкритие. В 15 часа същото положение, само, че контракциите ми станаха доста болезнени. Дойде при мен мъжа ми. Стоя в стаята разхождахме се, и така до 20 часа когато пак при прегледа никакво разкритие. А аз имам уговорка за епидурална упойка и с нетърпение чаках заветните 4 см. Тогава доктора каза, че ще ме включат на система в предродилна зала. Междувременно моя мъж като ме гледаше как се мъча и каза - второ дете ли - забрави }:->. И така пуснаха ми система Оститокцин и започнаха адските мъки. В 22 часа имах 1 см разкритие. След това яки болки и аз си виках на всяка контракция и като ме пуснеше спях по 2 минути до новата. Така в 12 часа пак 1 см, в 2 през нощта пак и вече в 4 през нощта казах на доктора, че умирам да ми спират системата и сутринта да ме реже секцио. Той не искаше и му казах, че просто не издържам повече, много време се мъча и той ми спука още някакви води и ми направи 4 см разкритие. Веднага извикаха анестезиолога и ми включиха епидуралната. Е такъв кеф няма. Болката спря и аз съм заспала. В 6.30 сутринта вече на 23 юли доктора идва и ме будят и ми вика - О ти похъркваш даже. Прегледа ме имах 6 см разкритие. Доктора вече се ядоса, че всичко става много бавно. Към 7 часа започнах да усещам яка болка и все едно ми се ака, и повиках да ми сложат още упойка. Доктора ме прегледа и каза, че имам пълно разкритие и да започна да напъвам. Да ама аз нямах много сили, ама напъвах и по едно време викат айде  в родилна зала. Само, че аз не мога да стана, защото първо, че 12 часа съм вързана с колани да слушат тоновете и второ краката ми от упойката не ме държат. Едвам ме натовариха на една количка, после на родилния стол и викат пак напъвай. И доктора ми скача на корема, и аз понеже са ми казва ли, че тоав скачане адски боляло и виках без да ме боли. И така след 5 минути бебка се роди. Изпитах едно такова облекчение. Межувременно доктора ме беше клъцнал. След това ми поставиха трета доза епидурална, и започнаха да ме шият, ама не болеше. Беше ми толкова весело. Стоях 2 часа в родилна зала и след това ме преместиха в стаята. Нищо, че раждах най-дълго станах веднага  за разлика от другите момичета и даже всички ми се чудеха. И така, няколко дни след раждането започнах да осъзнавам какво преживях, поплаквах си вкъщи, но важното е че всичко свърши.

Goldi, твоето раждане много прилича на моето. Явно при изтичане на водите целият процес е бавен, пък и те изморява повече, защото вече знаеш, че се е започнало и чакаш ли чакаш и си боли през цялото време...

аз докато намеря време да рзкажа и ще забравя всичко :P
И така имах си дата за секцио на 6-ти юли,будилника беше навит за 6 часа,но още в 5 сутринта се събуждам със страхотни болки в кръста при което изпадам в паника защото си мисля че получавам бъбречна криза и така на 30минути си ме прерязва кръста,а майчето ми обеснява че тя като раждала и имала контракции я болял корема не кръста.Тръгнахме за болницата,докато чаках да ме приемат чувах страхотни викове на раждащи жени и много се уплаших O_O.правиха ми клизма(не беше толкова гадно колкото очаквах) моята лекарка дойде да ме прегледа  и ми вика"Росинке ама ти си с 2 см разкритие,искаш ли да се пробваш нормално?!" и в този момент чувам аз пак един страхотен вик от родилната зала и категорично казвам"НЕ".Пуснаха ми тонове,правеха ми някаква проба за алергичност и дойде време на катетъра,по ужасно нещо не съм изпитвала :angry:,и след като ми го сложиха ме оставиха да лежа сам самичка около 10минути,а контракците ми започнаха да се усилват а никой не идваше....накрая се появи една акушерка и ме заведе в операционата,докато се усетя какво става и ми стана много горчиво в устата и започнах да викам"ох нещо много ми горчи...."и повече нищо не помня :girlhide: имахме уговорка с милото и майка да им клипна като тръгнем към операционата,но аз от болки забравих и когато една акушерка отишла при тях и се развикала"Бързо бързо таткото да идва да снима бебето" те се изненадали,кога са ме отрязали :P(после казаха че много добре се е получило че не съм им клипнала,за да се притесняват)като излязох от упойка ме заведоха в интензивно,спомням си само милото как ми викаше "много е рошава,много е рошава" а аз само виках"Боли............"
много ме болеше след операцията около 1час,виках да ме приспят и се ядосвах защо никой не ми слага обезболяващо,а то трябвало мъничко време да подейства  :P и така съм заспала.След няколко часа ми доведоха бебка да я видя,тя вообще не плачеше и си помислих че ще е много неревящои бебе *db*(да ама не)Престоя ми в болницата беше страшно подтискащ,плачех доста и на 5тия ден се успокоих и даже ми стана мъчно че ни изписват :P луда работа :P
Сега като се сетя колко се чудях по кой начин да родя,се радвам че избрах секциото,след този един 1 час след операцията в който изпитавх неописуеми болки,никога повече не ме е болял разреза,на втория ден ходих съвсем нормолно и даже ми връчиха беба,няма нито един външен шев,единственото което ми притеснява че трябва да поизчакам с упражненията за прибиране на коремчето.

Копирам си и тук разказа за раждането на малката Невена:
Та значи всичко започна още на 25.07.(в събота) в 23:00 с болки в кръста, но честно казано не ми мина и мисъл, че всичко се започва. Към 2:00 усетих вече някакви по-чести свивания в корема, но не бяха никак болезнени и не ги засичах. Заспивах, събуждах се , а коремчето ми все така от време на време се свиваше. Към 5:00 вече реших да засичам и   ohmy ... контракции на 15 минути по 30 секунди, но пак никакви болки. И така до към 9 когато вече реших все пак да се обадя на доктора, който щеше да ме изражда. Тъй като се оказа, че е извън града (на вилата си), ми каза да отида до болницата и ако доктора, който е на смяна прецени, че съм за приемане да му се обади и ще дойде. Да ама не - оказа се, че съм си с 1,5-2 см разкритие и ме върнаха. Легнах да се пробвам да поспя, после хапнах за обяд и пак си легнах и към 14:00 пак започнах да засичам, че вече все ми се струваше, че са по-начесто. Оказа се, че вече са на 7-8 минути и вече по около 38 секунди. Пак не изпитвах почти никаква болка - просто все едно си беше цикъл...
Към 16:00 пак се обадих на доктора ми и се разбрахме да отида в кабинета му да ме прегледа - уви разкритието си беше толкова. Прати ме в болницата да ми бият някакво болкоуспокояващо, което или ще спре болките (които всъщност аз нямах) или ще предизвика самото раждане (т.е. разкритието да се разшири). Та от там в болницата и от там в къщи. Контракциите така и не спряха, но вече към 19:00 бяха на 5-6 минути. Засичах ги малко повече от час и пак се обадих на доктора. Каза ми да си вземам багажа и да отивам в болницата, че ще ме приемат дори и да нямам разкритие. Към 21:00 вече бях в приемния кабинет и за мое учудване се оказах с 4 см разкритие. Обадихме се на доктора ми, направиха ми клизма и аз докато си свърша работата той вече беше дошъл.
Започна се вече същественото  :) В предродилна на магарето ми спука мехура - водите бяха чисти. После легнах да правят запис на тоновете на бебето. Незнам колко време продължи това, но ми беше странно защо не изпитвам почти никаква болка (имайки предвид, че на съседното легло едно момиче се тръшкаше и мяташе и ревеше от болка, а даже й бяха дали болкоуспокояващо). Писах си смс-си с кума ни, който беше заедно с мъжа ми в двора пред родилното, за да не чуват въпросното момиче как вика.
По едно време ми сложиха някаква система, после и болкоуспокояващо и след няма и 5 минути започна да ми се ходи по голяма нужда. Акушерките чак се учудиха, че е толкова бързо. Доктора и акушерката, която ме изражда ме накараха още на леглото да напъна 3 пъти - май за да се смъкне бебето (за това не съм сигурна...), а после хайде на магарето в родилна. С 4 напъна се роди моята малка принцеса Невена   *INLOVE*. Часът беше точно 22:40. Докато я теглиха и мериха с доктора "залагахме" за мерките й - аз бях по-точна  :) Казах, че ще е 3300 и 53, а тя беше 3200 и 52  :)
Имаше шев и кройка - вътрешните незнам колко са, а външните са 4.
Искам да кажа на всички, че наистина това беше най-хубавия ден в живота ми. Просто няма нищо по-хубаво от това. А всичко мина толкова леко и почти без болка, че още на магаретп казах "Мога още утре да родя още едно бебе, ама нека малко да си почина". Всички много се смяха  :)

О и аз да се разпиша тука, че то мина вече повече от 1 месец от срещата ми с малкия Марти :)
Та да започна от начало - аз бях решила да араждам секцио и имах даже уговорка с лекар , и ходих на няколко прегледа при него и бяхме насрочили секциото да е на 6 юли. Седмицата преди 6 юли бях на последен преглед при Гинеколога които ми следи бременноста и той яко ме наплаши че бебо е много ниску долу и реши да види дали нямам разкритие - това беше на 1 юли от този преглед направо ревах после адски ме болеше това проверяване за разкритие. За щастие нямах разкритие , но за всеки случай отидох да ме види и този  които си бях избрала да ме изражада т.е. екциото. Човека каза че няма нишо притеснителни и всичко си е по план на 5 юли слетобяд да отида в болницата да ме приемат и на 6 да е секциото. и така дните минаха и на 3 юли на гости ни бяха кумовете да ми вдъхната кораж и да кажат че и те ще чакат в родилното, и си тръганаха към 9.30 и ние си хапнахме и легнахме. В 12.30 станах да отида до тоалета и пак легнах, но след 10 мин силна прерязваща болка и викам а пак ли ми се ходи до тоалета и отидох и изненада тапата ми падна. Отидах да събудя майка ми милото и да отиваме , а такъв страх ме тресеше, че се бях нагласила за секцио а то какво стан. Влязох да изкъпя а майка ми вика абе ти ще родиш в банята  :) :) :). В 1.11 викам на милото дай да засичаме на колко са контракциите, а той абе какво да засичак аз незнам къде съм :) :) :) и се облякох и към 1.40 бяхме в болницата и аз го одарих на рев че искам секцио, а доки ми вика я ела да видим с какво разкритие си и като ме качи на магарето вика абе ти си с почти пълно разкритие няма за кога да викам екип за секцио. Такъв страх ме хвана , направо ужас. ВЛязох в предродилна и ми спука водите който бях чисти и после айде на другото за раждане. И там мисложиха апарата да засекат тоновете на бебо, че то нямаше време даже и документите да попълнят. ПОгледнах часа беше 2 и си викам дано поне до 3 да  свърши и в 2.15 проплака малкия МАрти . Имах 3 шева но всичко мина добе и то мн бързо :)

Родии, искам да имам твоето раждане  :yes: Стискам си палци!

Желая ти го от все сърце - а и на другите мами също  :) ;)

Като чета,колко лесно са родили някои.Дано и аз родя така лесно.Вече почва да ме хваща страх а съм в седмия месец.

Пете, страхът не ти е помощник. Зная че не е лесно, но колкото по-спокойна си, толкова по лесно преживяваш болката. Аз например загубих сили в момента, в който се притесних че няма да мога да родя нормално, усетих  как паниката ме обзема и загубих контрол над контракциите. Така че мисли че си в сигурни ръце, на хора които могат да ти помогнат, а бебето разчита и на теб, за да се появи на този свят :).

Права си,трябва да съм спокойна.Незнам дали ще мога да се справя с болката,дано всичко мине добре и да няма проблеми.

 С двете ръце подкрепям darling !!! Наистина не трябва да се даваш и за миг на страхът и паниката да те обземат! А бебето разчита основно на теб!  Аз така се бях мобилизирала...и само си мислех, че трябва да помогна на бебето да излезе, защото аз съм тази на която то разчита в този момент...и така пренебрегнах и болки и лоши мисли!  :girl_wink:
И все пак пожелавам на бъдещите мами да имат бързото раждане на Роди...а може и като моето де!  @}->--

Ми аз исках да коментирам последния пост на Катя ама той пък изчезна  *crazy* Както и да е, исках само да кажа че много голямо това бебе дето се роди и други акушерско нещо ми направи впечатление  *db*

Иначе това което мен ме стимулира и ще ме окуражава по време на раждането е че всяка болка почва и все някога свършва, ще си мисля как ще съм в помощ на бебето и на себе си ако съм послушна пациентка  @}->--

Момичета, искам да ви попитам няколко въпросчета. Какво представлява това "почистване на влагалището"? Защо се прави? И найстина ли е толкова болезнено, когато по принцип имаш болезнен цикъл? Преди време ми е горена раничка без упойка и мен найстина много ме болеше. Когато слезнах от магарето се чуствах, толкова ужасно, че все още нямам с какво да го сравня. Плаках през цялото време, а смея да твърдя че не съм някаква "лигла" и търпя на болка. Цъкъла ми е просто ужасен... Та така... Това може ли, според вас, да се сравни поне с частица от нормалното раждане. Благодаря ви  :)

Ми аз няма как да си представя колко   те е обляло за да ти кажа дали може да се сравни с раждането.Всеки има различен праг на болка,при всяка жена раждането протича по различен начин,с различна продължителност и различно боли.Ще дойде време да разбереш какво е раждането.Недей да се тормозиш от сега с този въпрос и да се стряскаш излишно.Раждането е болезнено-за някой повече за други по-малко,но след болката идва най-щастливия миг в живота и тогава болката няма значение т.е.не може да се сравни с горенето на раничка защото емоционално не се възприема по този начин.

Права си Гери за болката, колкото и да боли просто се пренасяш напред във  времето и си представяш, че всичко вече е минало.  Аз толкова бях изтощена от всяка контракция след като ми включиха системата с окситоцина, че заспивах за 2-3 минути между контракциите. Идва момент когато наближи пълното разкритие просто не можеш и да дишаш ефективно, защото започват едни напъни, които просто не можеш да ги контролираш, а не можеш да напъваш докато не ти кажат, защото, ако нямаш пълно разкритие, ще се разкъсаш, но ти тези неща си ги знаеш. Имаш преимуществото, че освен със инстинктите си в този момент ще можеш да си помагаш и със знанията си.

А аз като се замислих не съм писала в тази тема как мина моето раждане, затова ще копирам поста от темата си:

Контракциите при мен започнаха на 21 август сутринта  през 2 часа и  и постепенно до 9 и половина вечерта станаха на по 7-8 минути, 15, 10 и така, но не ставаха регулярни за да тръгваме към болницата. Постепенно поутихнаха и аз съм заспала и към 5ч. сутринта започнаха силни и регулярни контракции на 3-4-5 минути. Станахме, изкъпах се, нагримирах се /няма да раждам без грим я/и право в болницата. В 7 и 30 ни приеха, прегледаха ме за разкритие - 3см и то познайте кой - д-р Кръстанова. И оттам вече ме качиха в предродилна, дадоха ми нощница, направиха ми клизма и се почнаха разходките /така страшните клизма и катетър въобще не ги усетих/. Цял късмет, че д-р Герганова беше дежурна от 8ч. И така не се е налагало да я викат по спешност. Прегледите за разкритие страшно много ме боляха, не можех да се отпусна, а след първия започна да ми  пада тапата и кръв, Разкритието постепенно взе да става на 4см.,5, включиха ми система с окситоцин, след дълги разходки стана на 6см. разкритие, а контракциите ставаха все по-силни и болезнени и по едно време взе да ме напъва отвътре, стоях клекнала, на тоалетната чиния, караха ме да напъвам права по едно време. Изтренирахме няколко напъна в предродилна след като се установи пълно разкритие и ме поведоха към родилна зала, където за около петнайсетина минути и  напъни на 5-6 контракции родих. Срязаха ме накрая /имам си няколко вътрешни и външни шева/, но това не се забелязва  на фона на контракциите и прегледите за разкритие. Анди изплака почти веднага и ми се стори най-сладкото същество, прилича на татко си. Започнахме да чакаме раждането на плацентата, но и след 40 минути това не се случваше и решиха да ме приспят и да ми направят  ревизия за да я извадят. Да ама анестезиолог така и не идваше. Общо взето раждането и самия екип каза, че е минало като по учебник, обаче възникват непредвидени ситуации като това с плацентата. Като се събудих мъжа ми беше до мен вече в стаята, доведоха ни и бебка да я видим отново, а междувременно ме бяха и ззашили с упойката от плацентата /радвам се, че не съм била в съзнание, защото доколкото знам дори с местна успойка си се усеща/. Чувствах се страхотно след раждането, сяда си на дупето въпреки отока, но и толкова много Арника изпих. Единствено ме вдигнаха следдобед да ме раздвижват и припаднах, но било от упойката. После вече станах.
И така на 22 август в 14ч и 16 минути се появи моята принцеса с мерки 3140гр. и 50 см.
Пожелавам на всички такова леко и сравнително бързо раждане като моето, без упойки и напълно естествено.
Много съм благодарна на д-р Герганова и целия екип, които ме израждаха, както и на една акушерка - Ели. За по-хубаво раждане не съм си и мечтала, останах с много положителни емоции. А и само да кажа, че от изключителна важност е дишането по време на контракция, както и да слушаме акушерките въпреки, замъгленото съзнание.

Здравейте,аз преносих 5 дни и на 6 ден ми включиха система с окситоцин,за да се опитат да предизвикат  нормално раждане а ако не стане имаше вероятност да се стигне до секцио.Болките започнаха почти веднага и продължиха 6 часа.Дори се учудиха че съм получила пълно разкритие толкова бързо,а на мен не ми се струваше никак бързо ужасно болеше.Накрая ме накараха да стана и да ходя и ако искам да отида до тоалетна.След няколко обиколки на коридора на предродилна зала влязохме в родилна зала.Навсякъде бях чела,че раждането не боляло,но след няколко напъна се уверих че не е така.Контракциите боляха ужасно,а и трябваше да напъвам по време на тях.Опитвах се  с всички сили да напъвам,но казваха че не правя нищо,накрая  нямах сили за нищо, за малко щяха да вадят бебчо с вакум,но всички дружно ме натиснаха по корема и след един последен напън малкото съкровище изкочи,тогава наистина не болеше.Доста ме пошиха и почти месец след раждането още не бях се възстановила.Сега малкото човече спи сладко,но както казват че болката се забравя,аз не мисля че някога ще забравя, и не знам дали ще се престраша за второ детенце.

Пипи, ти за мен си герой. Да ти натискат корема и после цял месец да се възстановяваш ...  :girl_impossible: Доста брутално... Браво за оптимизма ти!

Мами, като ви чета и плача...  :'( :'( :'(, толкова искрени и мили неща сте написали, толкова щастие струи от постовете ви. Благодаря ви че споделяте тук, за да може такива като мен да прочетат. Темата е изключително полезна!
Ах... нямам тъпение и аз някой ден да родя... сигурно е уникално да имаш бебе от мъжа на живота ти.

За първото раждане няма да разказвам - нищо особено, освен че трая 12 часа след влизане с 3 см. разкритие в болницата. Обаче второто..........да знаете, че има и такова. Точно 45 минути с всички екстри: падане на тапата, изтичане на водите, повръщане и диария. Едва стигнахме до болницата. Наложи се портиерът да ме гони по стълбите, че нахълтвам като фурия. Едва издържах да ми прегледат документите и никой не ми вярваше, че работата отива към раждане. За първи път виждали бременна да тича. Сложиха ме на магарето, уж за тоалет и клизма. Сестрата само като ме погледна и вика "Кое да бръсна, тебе или главата му?" Всички почнаха да крещят и да се суетят, много се изплаших. Лекарят явно си е подремвал, защото изхвръкна от стаята си бос, без престилка, гол до кръста /бяха големи горещини/. Отново се разтичах, вече към родилната зала и аз чисто гола, че нямаше време за такива като обличане на нощница. Лекарят беше голям зевзек и станахме приятели, последното което чух преди раждането от него беше "полека бе жена, не отиваш да скачаш висок скок, ще раждаш!" Представяйте си как съм се метнала на масата - после видях, че има 4 стъпалца. Точно 2 ароматизирани напъна /като не успяха да ми направят клизма/, едно рязване и бебето изскочи с цели 4500гр. По предварителни белези на носене и надпис в картона ми от видеозон " очакван пол женски", 100% бях сигурна, че е момиче. Докторът ми честити втори син, пък аз го помолих да погледне пак, защото бебето е момиче  :[. Толкова се бях ошашкала от бързото развитие на събитията, срам ме беше и за нечистотиите, които трябваше да понесат. Докторът вече се беше запознал с картона ми, взе да се смее и вика " Те та. аците му висят до коленете, аз пак да гледам. Такава глупост само жена инженер може да изръси....". После помолих една от сестрите да се обади по телефона и да каже, че съм родила. Чух я да казва "Честито, имате момченце! Не, нямам грешка...ха, затвориха телефона". Майка ми вдигнала и казала " тя още не е стигнала болницата". Мъжът ми се върнал в къщи, легнал да спи и след 4 часа отново се отправил към болницата да види как вървят нещата. Тогава нямаше мобилни телефони и информация се получаваше само от сестрите. Но смяната на моите свършила и новите му казали, че жена с моето име няма нито в родилна, нито в предродилна зала. Станало му лошо, почнали да го свестяват и чак тогава на някого му дошло на ума да проверят и при родилите. На мен само ми казаха, че мъжът ми е припаднал в чакалнята. Хванах си корема, торбата с пясък, стиснах лигнина между краката и тръгнах да видя какво става. "Ама как така си родила, ама как така е момче?" за всеки случай и той се поизложи с глупави въпроси. Та така, случват се и такива раждания, дай Боже всекиму  *THUMBS*.

Свекърва майка ми е имала подобно второ раждане със сестра ми, но без въпросите за пол.С мен, първо дете, много мъки и зор.Със сестра ми, замалко да я изпуснат.Майка не е могла да стигне дори до родилна зала, родила е в коридора.Добре че е имало една санитарка наблизко, че е хванала сестра ми, че иначе е щяла да се изтърси на мозайката в коридора.Та има всякакви раждания.От най-бързите до такива с много часове и болки.

svekarva... *ROFL* *ROFL* *ROFL* скъса ме от смях- направо ми потекоха сълзи като те четох. И аз ще разкажа за моето раждане - бях ходила да ми слушат тоновете на 5 -ти октомври и лекарката ме извика чак на 14 -ти Терминът ми беше за 21.10. И така на 7-ми  ме стегна едно разтройство и аз бях убедена че е от тиквата която бях яла. Вечерта си легнахме и към 5.00 се събудих за поредното ходене по малка нужда и докато отида до тоалетната и усетих как ми се спукаха водите и като започна да тече ....и аз се развиках на мъжът ми да става - а той с един изплашен поглед...то сигурно и аз съм била пребледняла. Тръгнах да си взимам душ - мислех да си правя сама клизмата - и започнаха контракциите. Само се поизмих и започнах да се обличам ама толкова се бях стреснала че само се бутахме и не можах да си намеря дрехите и тръгнах с домашните  и два различни чорапа че контракциите ме започнаха директно от 3 минути. Натова отгоре бяхме продали предния ден колата и с такси. И шофъора като взе да кара с 20 км като мравка и на мен ми идеше да го удуша - направо си представих как го правя. Накрая мъжът ми му се стросна и той се забърза точно по паважа пред Шейново. В болницата бяхме в 6 и нещо и чакахме 15 минути сестрата да слезне от горния етаж да ме приеме. Контракциите бяха една след друга и като ме стегнеха и направо не се усещах от кръста надолу - омекваха ми краката. Оказа се че имах 4 см. разкритие. Качиха ме горе и аз със всичкия си изпратих мъжът ми да ходи и да ми събере багажа...напрвиха ми клизма и започна най-гадната част...хем те скъсва кръста от контракциите хем трябва да свършиш останалата работа и натова отгоре да успееш да се справиш в полу-клекнало положение защото не можеш да клекнеш заради корема а в Щейново има само клекала в предродилна }:-> През това време давах наставления - кое къде съм сложила по телефона на мъжът ми и му обяснявах по три пъти в кой-бял шкаф съм сложила еди кое си-при положение че ние имаме само един бял шкаф... Явно това ме разсейваше от болката защото по едно време мъжът ми искаше да затвори че му стана гадно от охканията ми и тогава осъзнах колко адски ме боли. Бях с избор на екип - познавах лекарката много добре. и казах да я извикат защото искам упойка...беше към седем и половина. Дойде лекарката - сложиха ми система и като ме прегледа беше вече 10 см.  От там всичко стана мнго бързо - направи ми нещо че бебето беше все още високо и след това тичай към  магарето и точно с 4-5 напъна малката излезе. Напъните изобщо не болят - усетих само леко парене когато излезе главичката но трябва да се напъва зверски все едно акаш и със затворени очи както и да не се вика - така достига по-малко кислород до матката и раждането става по-болезнено. тези инструкции ги следвах много стриктно- бяха ми се запечатали в главата и в 8.05 малката проплака. Чувствах се прекрасно - цялата мокра от усилията и безумно щастлива. В 8.10 се обадих на мъжът ми  и му викам - " Честито татенце!" а той - Роди ли вече?

Боже Свекърва, от този истеричен смях събудих бебка. Защо не го прочетох този пост преди да родя, щях да си го принтирам за болницата та да ме осаферва. Защо не открих тази тема, пълна е с положителни емоции.
Няма да пиша за моето раждане (беше трудно и дълго), за да не я развалям, ако някой е любопитен да надникне в моята тема

Дано темата да вдъхва кураж на Бъдещите родилки

Момичета, понеже скоро ми предстои раждане и аз имам няколко въпроса.

Знам, че при нормално раждане има обилно кръвотечение поне около месец след това, но как стои въпроса при секцио, понеже най-вероятно ще съм със секцио? Има ли пак обилно кръвотечение? Трябва ли да се запася с нощни превръзки? Как се процедира ако все пак ми изтекат водите, а съм с планирано секцио, тъй като бебка не е обърната с главичката надолу и не може да се премине към нормално раждане?

Анита, може би лекар трябва да даде мнение по въпроса за изтичането на водите при планирано секцио. Аз знам, че когато водите изтекат, трябва да се действа бързо, защото околоплодният мехур служи като защита срещу инфекции и прочие за бебето от околната среда, а като се спука, то става по-уязвимо. Спорен е момента колко може да се изчака. Тук при изтичащи води се чака малко - около денонощие най-много, и дори да няма контракции и разкритие, те биват предизвикани, за да се ускори излизането на бебето (при мен така стана). В Канада не зная как се процедира.
Предполагам че ако ти се спука мехура, ще ти направят секциото по спешност (то вече е сравнително рутинна интервенция и едва ли много ще му мислят :huh: ), ако бебето не е с главичката надолу, но това (последното) може да се случи и дни преди раждането, така че споко *THUMBS* :)

Анита, след секцио е като след нормално раждане -около месец кървене ( моето първо беше секцио по спешност, второто -нормално). При първото ми изтекоха водите, чакаха ме около 30 часа за нормално, но не се получи и ме оперираха. Зависи от лекаря ти, според мен.
А, още нещо за кървенето -ще ти трябват превръзки за след раждане. Те са само от памук и лигнин за разлика от нормалните превръзки като Олуеис, в които има доста пластмаса и могат да доведат до замърсяване и възпаление.

благодаря, момичета

Реджина, мерси за уточнението, мислех че нормални нощни превръзки ще свършат работа, но ще потърся за след раждане.

Мен, при първото раждане, след изтичане на водите, ме чакаха около 10 час (в болницата) и след това ме включиха на питосин (окситоцин). Сега с второто, ако всичко е наред ще раждам с акушерка и от тях научих, че може да се изчака и по-дълго, както е бил случаят с Regina . Поинтересувай , дали в болницата, в която ще раждаш , дават превръзки. На мен ми дадоха достатъчно за цял месец.

Анита,
аз очаквах обилно кръвотечение, но за моя радост аз имах слабо такова (сравнявам го с винаги обилния и тежък цикъл). Мисля, че си зависи от организма.
И при мен, както и при Мири ми дадоха превръзки, както и гащи за еднократна употреба. До колкото зная, тук дават и колан при родилите секцио.
За превръзките - тук след като родиш ти слагат 2 вида - едните се наричат "cold pack" и изглеждат така:
(http://ak1.ostkcdn.com/images/products/P10248988.jpg)
Както е сухата превръзка се слага малко вода и става ледена. Под нея се слага памучна широка превръзка. Тези, които ми ги дадоха от болницата ми бяха предостатъчни, че даже давах и на една позната. След това си минах на нормални превръзки (тип ултра тин) - някъде 7 дни след раждането - и така още 40+ дни.
Гащите за многократна употреба бяха безшевни, меки, дълбоки, много удобни. Винаги имах по 2 нощници в стаята, като винаги можех да се обадя за допълнително превързочни материали, памперси за бебето, нощници, превръзки за гърдите и тн.

Анита, а Вие ходихте ли на обиколка на болницата? Тук е нормална практика и бих казала, че е супер полезно - знаеш от къде да влезеш, къде да отидеш, обясняват какво има в стаите, вида на стаите, реда с асансьорите и тн.....
И друго - имаш ли план за раждане?

Мири, а колко стаи има при вас с вана? Тук бяха само 2 и моите акушерки не бяха дочели, че искам стая с вана. Аз нищо не казах като ме приеха (грешка), а чак след като се настанихме в стаята. И уж щяха да ме местят в такава стая, но за радост аз родих преди да стигна до душа, камо ли до ваната...Та казвай си на време, а не като мен :)

Аничка, при нас всяка родилна стая си имаше вана. Мисля, че бяха 12 или 15 родилни стаи, реновирани. Аз обаче така и не успях да стигна до ваната. Сложиха ме на питосин, но портативният им монитор за следене на бебето не работеше, така че единствено можех да стоя права до леглото и да ползвам топката. След 6 часа, накрая не издържах и си поисках епидурална и 3 часа по-късно родих. Сега втората бременост следя при акушерка и от нея разбрах, че след изтичане на водите може преспокойно да се изчака до 48 часа, за да настъпи родилна дейност и не енеобходимо веднага да се включва питосин. Дано само всичко мине по план.

Мири, Аничка, мерси

Аничка, не сме били на обиколка из болницата, но знаем къде се намира родилното отделение. А иначе дали дават превръзки, памперси и т.н., предполагам че не, понеже едно момиче ми прати списъка си с необходимите неща за болницата за нея и за бебето и там си пишеше памперси, пишеше си и превръзки, дрешки за бебето, тоалетни принадлежности и т.н. Общо взето всичко искаха да си носиш.Тя обаче е в друга болница, но препдолагам че практиката на всички болници е еднаква. Аз като питах мойта лекарка за списък с необходимите неша, тя каза че няма такъв. Иначе за план за раждане, нямам но мисля и че едва ли ще ми потрябва, понеже най-вероятно ще съм  с планувано секцио. Ако все пак се наложи да взимаме някакви решения, ще е на място според ситуацията. За стаите тук сме по 2-3 жени в стая. Ако искаме да сме сами, трябва да си платим мисля че беше около 150$ на ден.
 А с каква цел се слага тази мокра превръзка?

Дано, Мири! Казват, че обикновено второто раждане протича по-бързо от първото, но според мен много си зависи от положението на бебето, от пъпната връв, праг на болката и тн.
За изчакването след спукване на водите - аз зная, че зависи от теста за стрептококи. От него зависи и влизането във ваната. На мен ми бяха казали 16 часа, че може да се изчака след като ти се спукат водите да отидеш в болницата. Като ме приеха казаха, че ще ме изчакат още 16 максимум - значи към 32...
В моя случай нещата се стекоха по следния начин:
- след 4 сутринта ми се спукаха отгоре малко водите + падане на тапата (много коралова кръв - чак се стреснах)
- в 10 сутринта отидох на преглед (имах си насрочен, защото ми беше термина). След като казах, че ми е паднала тапата, акушерката ми обясни, че може да ме изчакат до 42 седмица, ако не тръгне преди това раждането  :girlhide: Накара ме да легна, за да ме прегледа за разкритие. Аз до тогава не бях сигурна, че ми изтичат водите, т.к течеше по малко безцветна течност. Като легнах и бебето се махна от отвора, водите поплиснаха повече и акушерката дори не ме пипна да ме бърка. Опасно е да не направи инфекция. Само взе една клечка за уши, натопи я в изтеклата течност и я провери под микроскоп. Потвърди, че са ми се спукали водите. Докара бързо подвижен мини видиозон, за да потвърди прилежанието на главата
- Даде ми да избирам:
а. да отида веднага в болницата и да ме включат на питоцин, защото нямам контракции
б. да си отида в нас и да се върна след 16ч в болницата, като през това време се пробвам да предизвикам контракции.
Аз избрах втория вариант.
Тя изрично ме помоли да поспя, защото ме иска свежа.
Аз я излъгах за часа на спукване на водите, за да си дам 2-3 часа повече....Не е похвално, но така реших.
За съжаление, когато отидох вечерта в болницата (приехаме в 8:30 вечерта) отново нямах контракции според мен (имах следобедта, но спряха по пътя за болницата). Според апарата имах, но бяха слаби и нерегулярни. Сложиха ме на питоцин в 9 вечерта :! Контракциите започнаха отново с пълна сила. Бяха по 2-3 мин дълги, през 2-3 мин, след това станаха на всяка минута, честотата според апарата стигаше 180-200...В 10:10 вечерта бях с 6см разкритие. За щастие 1ч и 30 мин след слагане на питоцина бях вече с пълно разкритие. Не стигнах до душа или вана, беше ми супер удобно на топката.
Леа се роди в 11:51, 3.655 кг, 2 шева. Общо взето раждането бих го описала като "piece of cake". Напъването беше неприятно, защото очаквах, че контракциите ще помагат повече. След като ми се скараха, задържах, докато излезе главичката.

Анита - при мен тук самите акушерки обясняват седмица по седмица какво да очаквам и какво да правя. Особено след 36 седмица. Направо са като майки орлици. Тук е почти задължителна обиколката на болницата. Съответно там разбираш какво точно ти трябва. Тук различните болници имат различна политика, но като цяло навсякъде предоставят превръзки, памперси, биберони, формула, нощници, храна.. Като на хотел си. Аз бях в луксозен хотел за моя радост.
На мен ми бяха казали да си нося тоалетни принадлежности и ластичка за коса  *THUMBS*
Реално мъжа ми имаше повече багаж от мен и за него храна нямаше :girl_wink:.
След намокрянето си, превръзката става ЛЕДЕНО студена. Помога да се намали оттока, който имаш. Както и студеното свива кръвоносните съдове. При теб не мисля, че ще има отток, но не съм сигурна.

Ей, момичета, много ми беше полезно да прочета вашите истории и съвети  *THUMBS*.
Аз не съм се шашнала, гледам да не го мисля много....
И в болницата, в която ще раждам не искат почти нищо освен документи, тоал. принадлежности и ръкавички за бебето.
А някой ползвал ли е вана в предродилна зала?

Аз като фен на водното раждане много исках да родя така,но... нямах представа,че във водата болката се усилва много повече.Преди да родя бях говорила с преподавателката ми в университета и тя (раждала 2 деца по 3 - 3,50 кг ,немкиня поне 20 см по-висока от мен) ме попита колко е голямо за сега детето и аз и казах (2 дни след термин) около 4 кг. Погледна ме страшно скиптично  :\ Осем дни след това разбрах защо.На мен ми разрешиха да ползвам ваната , беше огромна за около 3-4 човека и посредата имаше огромна висяща кърпа, но ме предупредиха ,че предвид размерите на детето не мога да родя там.Само мога да поседя,колкото да се отпусна. На първата контракция исках вече да изляза.И щях ако мъжът ми не беше при мен.Той ми каза,постой поне 5 мин. ,акушерките половин час я пълниха и подготвяха,носиха хавлии и кана студена вода(за 2 дни раждане мъжът ми всеки половин час ми носеше студена кана с вода,макар че не ми се пиеше според него трябваше да пия и пиех  :P). Бях много разочарована, понеже контракциите вече бяха напреднали все си мислех само един път да вляза във ваната и ще стане по-леко,но не стана.
При мен лично и акупунктурата не помогна, всъщност мъжът ми го прие много по-тежко.Щеше да припадне докато гледаше как слагат малките иглички в кутренцата на краката ми  :)
Мири,при теб ще е второ раждане и ти стискам палци ,всичко да мине по план и после да споделиш добър опит с водното раждане.
Аз съм много изненадана,че в Канада стоят така нещата с болниците.Тук в Германия и аз имах всички принадлежности ,които момичетата са описали и цялото раждане,вани,акупунктура и т.н. (и престой в болницата) струваше около 10000 евро в нормална държавна болница без екип  го пое здравната ни каса.

Snow_White, аз както написах, не стигнах до душ или вана, и нямам опит като matsinka.
Но това, което бях чела е че се започва с душ, след това се ходи във вана.
Поне тук ваната я предлагат като крайно средство за облекчаване на болката и обикновено трябва да си в активно раждане вече (тоест да имаш 4см разкритие). Аз лично не съм чувала да се предлага в предродилна.
 :offtopic: Моята сметка за раждането беше $20 000. Престоят в болницата беше към 3500. Трябва да погледна. Аз имах много хубава застраховка за раждане и платих само $250 от тези пари. Което е нищо. Имах колежка, която застраховката не й покри престоя на бебето в неонтологията и тя все още плаща $6 000.
До колкото си спомням, на Мири раждането беше много по-евтино.
Но тук от щат до щат има разлика, както и от вид на застраховка до вид.

За Канада явно нещата са съвсем съвсем различни като чета постовете на Анита.

Аничка, аз нямах късмета да получа пълно разкритие толкова бързо и след 6 часа на питосин/окситоцин, с 6 см разкритие, си поисках епидурална, явно прагът ми на болка не е толкова висок , колкото си мислех. 3 часа по-късно родих. Благодаря ви за пожеланията, дано наистина този път неата преминат , така както искам. казват ,че с второто е по-лесно. Една моя приятелка роди преди месец третото си дете , точно з а15 мин, едвам са успяли да стигнат до болницата.
За цените , моето раждане беше доста по-евтино от това на Аничка, под $10 000. 24 часовият престой в болницата струваше $1600, като тези 24 часа започват да ги броят след ражадането на детето. Лекарят струваше $2500 за нормално раждане, епидурална $1200 и около $1000(даже мисля, че е малко завишена сумата) за кръвни изследвания като аз не съм си правила БХС, амнио и т.н. От тези пари най-скъпи бяха изследванията за полово преносими болести. Но наистина, цените зависят от щат на щат както и от болницата , в която раждаш. Едната болница , която ходих да гледам се плащаше $2500 на ден.Не я избрах нея най-вече , защото са много натоварени и понякога на сестра и отнема 30 мин, докото се отзове.

Трябва да направя един кратък увод, защото смятам, че е важен. Моят брат, с който сме родени на една и съща дата през 2 години, почина 2 години преди да родя на 27 юни от рак. Това беше тежък удар за всички ни, но аз пшрез цялата бременност имах странни сънища с него, в които той ми казваше някакви неща, които после се случваха и имах странното усещане, че той или част от него ще се прероди в дъщеря ми, но не исках да е на 27 юни, прекалено много щеше да ми дойде на един и същи ден да празнувам ли, помен ли да правя... Исках да вляза в юли месец и тогава каквото Господ е решил, дори не исках да кръщавам дъщеря си на брат ми, но неговото име в женски вариант доста често ми споменаваха и дори запознатите с моята история акушерки от болницата ми казваха да кръстя дъшеря си на брат ми, защото сънищата и съвпадението на датите не било случайно, а били минали 2 години от смъртта, така че нямало проблем. Та преди последното хоспитализиране брат ми ми каза насън: "Не се бой, всичко ще бъде наред, разчитай на мен, облегни се на мен", той ми говореше седнал с опрян гръб на моя гръб. След това ми каза: Хайде сега да се раждаме!" и изчезна. Събудих се потна и обляна в сълзи, някак си интуитивно усещах, че няма да удържа фронта до термина, който беше определен за 23 юли. Един колега преди да изляза в отпуск по майчинство ми каза, че ще родя на Петровден, а аз му казах, че това е прекалено рано, така че да не се надява. И така:
При мен раждането започна на 3-я ден от деветия месец, през нощта на 26 срещу 27 юни в болницата, тогава бях хоспитализирана за изследвания и стабилизиране на кръвното ми, което беше започнало да се повишава, бях с гестационен диабет, метаболитен синдром и тироидит на Хашимото, които следяха през цялата бременност, за да не усложнят състоянието ми още повече. Извиках дежурната акушерка и й казах, че ми е паднала тапата, а тя ми каза да си лягам, че щом не кървя, значи не е проблем и нямало да се разраждам толкова скоро. На сутринта на 27 юни ме изписаха да си ходя вкъщи и ми бяха определили дата за секцио за след 14 дни по медицински причини: - тесен таз, гестационен диабет, бебето растяло бързо и не можели да го изчакат до термина, защото нямало да могат да го извадят, очакваше се да е над 5 кг. След като се прибрах вкъщи получих болки и започнах да кървя, затова се наложи да се върна в болницата, но там вече нямаше никой от предишната смяна, дежурният лекар за през нощта още не беше дошъл, а в цялото родилно отделение нямаше друга родилка, което си беше странно стечение на обстоятелствата. Дежурната акушерка ме прие и ме настани на леглото, където винаги ме настаняваха, когато се наложеше да ме приемат, тъй като имах патологична бременност и се налагаше от време на време да ме приемат в болница за изследвания и стабилизиране на показателите, които не бяха в норма. Стаята ми беше 207, отново заигравка на съдбата с числата 2 и 7, които правят 9, както и да е. Та тя ми каза, че в някаква рапортна книга всички имена на изписаните пациентки на 27 юни били омастилени с изключение на моето, което мило с молив и нямало да се налага да ми правят нов комплект документи за прием, а просто ми удължавали престоя, като ме изтривали от книгата на изписаните, което също ми се стори много странно.

След около час дойде дежурният лекар, който не познава моя случай и не пожела да поеме отговорност като пристъпи към израждане, вместо това нареди на акушерката да ми сложи система за задържане докато дойде моята наблюдаваща лекарка и не реши какво да прави. Е, към 9 сутринта тя дойде, видя ме изненадана пак на леглото и ми каза, че по-добре да задържи бебето колкото се може по-дълго в мен, защото е добре за него, водите ми не бяха изтекли и нямах силни болки и контракции, а леки тъпи болки в кръста и гърба. Реши да остана в болницата под контрол до раждането, като очакваше да удържа фронта до 11 юли, когато трябваше да родя с планирано секцио. Дадоха ми да ям, защото не бях яла нищо, не можех да преглъщам, бях подута и бях гладна, но имах чувството че няма къде да побера храната, а и мислех, че ще ме срежат на сутринта и не трябваше да ям след 10 вечерта от предния ден. продъолжих да си лежа и след още 24 часа ме извикаха за преглед, тогава установиха, че съм със 7 см разкритие, което наложи родоразрешение. Казаха ми, че не могат да чакат повече, защото явно бебка бързала да излезе. Понеже нямах силни болки и бях с висок праг на чувствителност, лекарката ми каза, че ще родя нормално. Тя не искаше да ме чака да стигна до 10 см. разкритие сама и реши да ми сложат окситоцин, който да предизвика контракции и болки и да родя до два часа. Така и стана, но нямах желание за напъни. Оказа се, че бебето беше доста високо и трябваше да ми спукат водите, за да слезе по-надолу, но, уви, не стана, както очакваха. Водите се оказаха бистри и достатъчни за плода на този етап и ме оставиха да полежа още малко докато получа пълно разкритие, а междувременно ми дадоха да попълня една декларация от 9 стр. за информирано съгласие при евентуално друго лекарско решение в процеса на раждане. Сигурно е било страхотно забавление за наблюдаващия екип, защото с едната ръка пиша, другата е във въздуха, за да не спира да тече системата с окситоцина, от време на време замерват тоновете на бебето, когато може, защото апаратът им отказваше непрекъснато се чудеха защо, не били имали такъв проблем преди и решиха, че съм с доста дебела коремна стена и затова той не хващал тоновете и контракциите. В един момент болките станаха нетърпими, контракциите бяха на всеки 20 секунди и доста продължителни - по около 25 секунди всяка, а апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите отново престана да работи, не отчиташе нищо. Като го видя едната лекарка ми каза, че ако някой ме видел на какви никакви контракцийки се превивам, щял да ми се смее. По едно време решиха, че май апаратът не отчита добре и ми наредиха да си засичам контракциите като гледам часовника на стената срещу мен, защото апаратът показваше, че няма такива и че бебето ту беше с тахикардия, ту е нормално. В един момент ми наредиха да напъвам без да имам желание за напъни и се оказа, че детето все още си е заклещено високо и не се е смъкнало при спукването на водите, така че започна да остава съвсем без въздух. След 3 часа безуспешни опити да родя нормално ме накараха да отида в операционната за спешно секцио, защото бебето вече нямаше тонове. Голям проблем докато стигна и легна на масата, защото вече не можех да контролирам нищо, болките бяха търпими, но имах чувството, че не ми стигаше въздух и не можех да дишам. Не успяха да използват абоката от предишните системи, защото се беше изкривил и ръката ми беше отекла, в бързината ми сложиха система в другата ръка още с лягането на операционната маса. Вече не виждах нищо, само чувах някакви откъслечни фрази на лекарите към анестезиолозите: "Готови ли сте вече? Ние сме готови, да пробваме ли...?" Интубираха ме и ме накараха да дишам, но само се давех, не можех изобщо да разбера какво става, само чувах: "Дишай! Дишай!..." После се събудих в реанимация с един куп загрижени непознати лица на размазани лекари, които ми честитяха хубавата дъщеричка и ме закараха в друга стая.

След операцията се оказа, че съм имала и оток на вътрешни органи и много трудно са вкарали тръба в трахеята ми за пълна упойка, цялата бях подута, дори не можех да говоря нормално последните дни преди раждането. След слагането на система и маската за пълната упойка, тъй като нямаше време за спинална, вече нищо не помнех, но по записаните часове на лепенките на абоката в ръката ми, че системата ми е била сложена в 14.10 ч., а детето е родено в 14.20 ч., можете да си представите колко бързо се е наложило да се действа. Оказа се, че моят случай е бил тежък, много спешен и единствен по рода си, защото не им се е случвало апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите да откаже да работи за неопределено време, след което да проработи сам и да покаже, че съм с много силни контракции и започнала пълна родова дейност, а детето било с тахикардия. Като ми казаха, че много бързо се е сформирал екип от 12 лекари, анестезиолози, акушери и сестри за моето раждане със спешно секцио и че са успели на косъм да ни спасят и двете след операцията, чак не ми се вярваше, детето се родило задушено, та са го обдишвали доста време, за да го върнат към живот. Сега си мисля, че нищо не е случайно. Радвам се, че бях единствената родилка в отделението на Петровден - 29 юни, защото ако имаше и други родилки или лежащо болни в отделението, които да имат нужда от някаква спешна оперативна намеса, щеше да е невъзможно да ни обърнат внимание и да ни спасят. На следващия ден имаха общо 9 раждания, от които 3 или 4 секцио, две двойки близнаци, едно тежко нормално раждане, няколко други по-леки нормални раждания и отделението се напълни набързо с новоприети.
Сещам се, че бях сънувала датата 11 юни, не знам защо реших, че ще родя тогава, а то се оказа, че трябваше да родя на 11-ти юли, а родих на 29 юни, т.е. месецът съвпада, а числото 11 се получава от 2+9. Освен това сънувах числото 24 отделно и се чудех какво е това, а сега като се замисля, се оказва, че съм родила точно 24 дни преди термина, на 5-я ден от деветия месец, точно когато мама ме е родила и мен. Мисля, че нищо не е случайно. Детето в крайна сметка носи гордо името на вуйчо си, на когото и прилича за наше всеобщо учудване, и не съжалявам, нищо че името няма нищо общо с Петровден, детето ми пак е благословено и си дойде на този свят с името след всичко случило се. А и акушерката, която ми казваше да нарека дъщеря си така, беше много щастлива, че съм постъпила, както ме е посъветвала и тя знаеше името на дъщеря ми първа от всички в отделението от няколко дни преди да родя.
След раждането се чувствах много слаба и адски уморена, събудила съм се почти веднага и ме закараха в новата стая отново сама. Не можах да видя детето си, защото тя беше в кувиоз като недоносено бебе и освен това аз не можех да отида до неонатологичното отделение, защото бях слаба и все още с високо кръвно и отоци.На другата сутрин дойде една акушерка и рано рано ми каза да се опитвам да стана да се раздвижа, да се измия и да я викна преди да й свърши смяната да ме облече и да ме заведе да си видя детето. Като чух това се зарадвах много и нямах търпение, така че докато акушерката излезе от стаята аз вече бях станала от леглото, измих се и я извиках, а тя като ме видя и като видя пода, направо едва не припадна. Като съм станала съм си извадила сама катетъра, освен торбичката с орина ми потекоха лохиите и докато стигна до банята всичко беше мазало, после съм се измила както мога и съм намокрила раната от операцията, която не трябвало да се мокри, но нямаше друг начин да се измия. Като ме видя ми каза: Какво направи бе жена? МИслех, че ще станеш бавно и след известно време, а ти си била пушка! Чакай да викна някой да почисти, че... ужас! Като видя, че съм намокрила раната ми каза: "Лелеее, е.а му мамата на секциото! Лягай да правя нова превръзка." И след известно време ми даде дрехи да се облека и ме заведе да видя детето, понеже бях сама все още, нямаше други новородени в залата с бебоците освен моето в кувиоза и като я видях не знаех на кой сят съм от вълнение. Позволиха ми да я погаля и като бръкнах в кувиоза, детето спеше и като ме усети, сграбчи пръста ми и се усмихна. Беше невероятно усещане, веднага усетих все едно ток ме прониза и някак сърцето ми започна да бие по учестено. Не знам как съм изглеждала отстрани, но акушерката ме видя и ми каза, че ми оставя дрехите и шапката до мен, за да мога след няколко часа сама да отида да си я видя отново, но не се наложи, защото ми я донесоха 10 часа след раждането и повече не я отделиха от мен.

След раждането ни изписаха с ден по - рано от предвиденото, защото съм
била "пушка" според всички, много добре съм се възстановявала и веднага съм се изправила и съм започнала да ходя без предварително раздвижване. Но бях все още на антибиотици, след изписването продължих да поддържам температура, да ме тресе и да отслабвам, оказа се, че раната е събрала някакъв кървенист секрет и освен, че се подуваше и отваряше, вместо да зараства след изваждането на конците, започна да излиза някаква течност от нея и да ме боли ужасно, не можех да се изправя, започнах да усещам парене при уриниране. Отидох отново в болницата и едва на 4-то ходене установиха какво става - алергична реакция на организма след операцията поради повече мастна тъкан в областта на таза, раната се инфектирала и не можела да се затвори. На 4-то ходене ме приеха през нощта в болницата и веднага ме срязаха отново, за да изтече целият секрет от раната, сложиха ми дрен и ме превързаха. Казаха ми, че за първи път виждат подобно нещо - толкова много секрет който удържал толкова време без да се спука, ако съм се била забавила още малко при евентуално спукване можело да стигна до сепсис - натравяне на кръвта. За да се затвори раната трябваше да ходя на превръзки всеки ден, да правя компреси и да ходя на нагревки с лазер.

Изписаха ми да пия антибиотик, който задържаше слизането на кърмата и

това се оказа още един голям проблем, защото след известно време получих няколко пъти мастит. И така доста трудно се възстанових от раждането, а почти нямах болки нито по време на раждането, нито след това, повече ме боляха гърдите докато започна отново да кърмя отколкото ме боля при самото раждане или след него, когато реално почти не усещах болка.
Извинете ме дългия пост, дано не съм ви отегчила! Това е все пак кратко
резюме на всичко случило се за девет дни около и след раждането, като
доста други важни неща съм съкратила. И последно нека да кажа, че още
веднага след раждането аз бях готова да родя отново и исках второ дете,
все още искам, ако се случи, ще съм много щастлива, не ме е страх от
нищо, емоциите са уникални, това изживяване се помни цял живот. За мен то остана повече като положително, отколкото като отрицателно такова въпреки много перипетии и усложнения, част от които дори не ми казаха какви са били.