Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте!
Предполага се че този страхотен сайт е само за хубави поводи - сватба,приготовления,медени месеци..............и т.н.,но има и такива момичета,които са изоставени преди сватбата - 1 седмица!Хубавото в цялата история беше ,че не ме оставиха пред олтара
МНОГО БОЛИ!!!
И на най-големият си враг не го пожелавам!
МНОГО Е ТЕЖКО.................

Моля пишете само на кирилица!

 ohmy Миличка, какво стана???? O_O
Да не се сдърпахте за някоя глупост- то това е нормално покрай сватбата! Не бива ако е нещо дребно да стигате до крайности! :\ O_O
Сигурна ли си, че не е просто някаква емоция?
Сподели, кажи ни, поне си излей..може пък нещата да не са както ги мислиш /дано!/.

То май караниците преди сватбата са нормални.Ние преди да се оженим щяхме да се разведем.Особено като има доста време до сватбата нещата се променят всеки ден и се чудиш дали постъпваш правилно или това е най-голямата грешка в живота ти.

Съжалявам за слученото се!  :\
Но по-добре преди, от колкото след или още по-лошо на самата сватба.
Повярвай ми случилото се е по-малкото зло.
На въпроса “Защо на мен?” едва ли ще намериш отговор.
Сега ти е нужно да се успокоиш и да продължиш напред.
След време да намериш друг спътник. Може би съдбата има други планове за теб.
Живота продължава.

Мила съжалявам за случилото но Тео е прав - случило ти се е по-малкото зло. Ако пък бяхте се оженили и след два месеца разводи - ужас  ohmy
Ще дойде истинският и ще бъдеш най-щастливата булка на света - ние сме на среаща  :* :girl_in_love:

Ние също бяхме доста изнервени преди сватбата, дори на няколко пъти си викахме отменяме сватбата!  :girlsigh: Съжалявам за това, което ти сее случило! Но трябва да гледаш напред! Може би е било за добро!  =]

 :offtopic: И ние така на два пъти и после ми ставаше смешно като се сетя за какви глупостии  :laugh: :laugh: :laugh:

абе то караниците по сватбата са си едно, но не вярвам заради това да са се разделили !!! всеки се кара, то ако няма караници, значи тогава нещо куца !!!

 мила много съжалявам за това, което ти се е случило, наистина е много тъжно в един момент цялата ти представа да се изпари всичките мечти, но явно такъв е живота продължавай смело напред !!!! :) *THUMBS*

olga, съжалявам за това, което ти се е случило O_O
Не унивай, трудно е в началото, другите дават смело съвети (и форума в това число  :), но само това могат да направят другите. Всичко друго зависи от теб - бързо се помъчи да забравиш това *THUMBS* *THUMBS*
Продължавай смело напред ;) Ние сме с теб @}->--

Миличка излючително много съжалявам за това което ти се е случило  :cray: :'( Просто незнам какво да ти кажа, то каквото и да е в този момент няма да ти помогне или да намали мъката ти  :girlsigh: :girl_impossible:
Мила наистина сега това ни най- малко няма да те успокои и даже може да му се изсмееш- но наистина всяко зло е за добро :no: И другите са ти казали, но явно просто не е трябвало да се случи сега, може това да не е бил мъжът за теб :girlhide: :girlsigh: Може би има някой по- достоен с който съдбата иска да те срещне  :girl_in_love:
На този етап трябва да мине много време за да преодолееш болката и огорчението, но когато това стане много силно се надявам и ти го пожелавам животът да бъде безкрайно щедър към теб @}->-- И ти да бъдеш толкова щастлива колкото не си била никога до сега- да намериш щастието и мъжът който те зслужава  :girl_in_love: :no: :good_luck:

съжалявам това е ужасно!!!наистина е ужасно!!!!не ммога да си го представя направо!ние с милото вечерта преди сватбата заради моите нерви така се скарахме и часове преди подписа му казах че не искам да идва и не го обичам и го мраззя :[ :[мале от тея нерви какво стана *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* и не само тогава през последния месец 2 направо се скапахме от каране и даже се сбихме веднъж!!!той щеше да е изоставен

 O_O Верно ли миличка, недейте така... За какво толкова се карате, пък чак се и биете =]
Я, сега като ви гледам снимката - вижда се колко много се обичате, недей така @}->-- @}->-- @}->--

ама знам ама какво д анаправя тея нерви ме скапаха :[ :[ :[ ама беше сериозно положението :'(сега сме по-добре :girl_in_love:

Миличка Олга, наистина ми стана много мъчно като прочетох какво ти се е случило. Много неприятно. Но както са писали и по- горе " Всяко зло за добро".Може би не е било това човека , с който да се обвържеш. Не знам каква е историята и не знам какво точно да ти кажа.Но от все сърце три пожелавам мъката ти скоро да отмине и дано от сега нататък ти се случват само хубави неща и да срещнеш човекът, КОЙТО ДА ТЕ ЗАСЛУЖАВА ИСТИНСКИ @}->--

То и ние се караме всеки ден, казвали сме че ще отложим сватбата, но сега когато остават броени дни имам чувството, че се разбираме повече. А и караниците не са достатъчни за да отложиш сватбата и да зарежеш човека, когото обичаш. Олга съжелявам много за това, което се е случило, но е по добре така.

Здравейте!!!
Много Ви благодяря за подкрепата, която ми оказвахте през цялото това време!!!
Живота ми продължава, но болката остава-мислех си поне, че като мине известно време ще забравя за този ужас, който изживях преди сватбата-като изоставена ............  Но повярвайте ми ........времето не лекува с такива неща-просто човек свиква да живее по този начин-с болката.Всяка вечер, всяка сутрин, всеки един момент .............аз живея с тази болка и не мога да забравя .
Много е тежко -повярвайте ми!
Със сълзи на очи Ви пожелавам много ЛЮБОВ-за тези,които все още вярват в нея, защото аз не мисля да направя тази грешка повече в живота си -да обичам.......
С поздрав,
Изоставената преди сватбата!!! :'(

Здравейте и от мен на всички съфорумки аз като започнах да чета във форума и все се канех да се присъединя към вас да споделя и моите радости се оказа че парвоото ми вклучване е по ужасна тема искам и аз да ви разкажа за моята история и да ми дадете съвет защото ми иде да хвана пътя и да се гръмна ......
Аз съм на 20 и може би бъдеща булка догодина май месец  *db* като казахме на неговите родители хората мн се зарадваха а моите направо ужас уж баща ми го прие мн добре но май само защото се напи  :girl_impossible: една седмица има бунт у нас първо затова че аз исках да уча в БГ а тои да си остане да поработи малко и да се събереме после за какви ли не глупости в крайна сметка се ре6ихме че ще си уча тук в Англия после един ден моят и баща ми работят в една фабрика и баща ми ударил ма6ината на моя и тои като се упла6ил и започнал да вика да псува като казва че се е изпуснал по инерция му е до6ло упла6ил се е а баща ми така се обиди че не иска и да чуе  }:-> обаче моя на следващия ден отива и му се извинява а баща ми не прощава  :'(  не оправдавам и двамата и двамата са чи6ити обаче толкова голям проблем стана това че ви казвам чесно немога да живея повече всички салзи изплаках  :'( и на6ите ми повтарят че аз съм била два пъти по умна а тои убиди убиди убиди сре6ту него и как аз съм била цветето на татко и такмо ме е изкарал да ме повали даждец обаче се задала буря и иска да ме прибира а преди така се разбирахме добре с вярно е че съм едва на 20 не толкова съм преживяла и видяла от горчивия живот и така съм изградила характера и мисленето си донякаде сама поради простата причина че съм средна дъщеря и за мене не остава6е време голямата все праве6е бели малката още бебе и аз сама се спасявах ...... :(
С моя съм била преди заедно половин година и като поисках аз да се разделим след известно време осъзнах  че съм направила гре6ка и че има мн неща които не съм оценила в него и сега когато той пое риска да дойде при мен вече два месеца всичко е мн красиво но от новината насам е ад  }:->   .......
Мислех си да му кажа да отложим за неопределен период от време сватбата да си живеем заедно и незнам какво да направя иска ми се да си взема куфара и да изчезна без да кжа на никой каде отивам да се отделя от всичко и всички и да започна отначало сама колкото мога  :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(
Дайте ми съвето моля ви!!!

и се извинявам за правописните гре6ки просто толкова съм разтроена....

Ох много е неприятно наистина...аз лично мисля че живеенето заедно е добра алтернатива за момента...ние с Жоро/съпругът ми/ първо си поживяхме заедно отделно от родителите самички и след това се оженихме...година беше достатъчна и дойде предложението... дано се наредят нещата при вас...много са неприятни тези неща ... мога да си представя какво е да избираш между семейството, в което си отраснала и човека с който иска да създадеш свое...Желая ти наистина късмет и имай търпение нещата наистина си се нареждат без ние да се усетим и си идват на местата така както трябва да си се случат... :girl_wink:

Ако наистина обичаш твоето момче мила SaLzIcHkA не го оставяй, а се бори за него. така или иначе един ден ще трябва да се отделиш от родителите си. Наистина е по-добре да поживеете известно време заедно без брак за да прецените дали си струва да се жените. ние така направихне, при определена вече дата и запазен час, решихме да отложим сватбата за да преценим дали можем да живеем заедно. И ние имахме проблеми и сега ги имаме, но се борим с тях и няма да се откажем. просто защото се обичаме.

Привет!

Очевидно това не е единичен случай.
Преди време по телефона ми се обади един мъж, на който му предстоеше сватба, за да ме ангажира за сватбен фотограф. Поисках да се срещнем, за да уточним детайли по работата, каквито срещи обикновено осъществявам и на които се раждат много идеи. Предвид ангажиментите му, той предложи да се видим една седмица преди сватбата. Наближаваше датата, оставаха 7 дни - той не се обажда, мина ден, после още един - мълчание. Реших да звънна и да питам остава ли ангажимента. Господинът потвърди, че ще снимам, но няма да може да осъществим срещата и направо ме насочи да ходя в дома на булката, откъдето ще започне моята работа. Казах "ок, ще се видим там", на което получих отговор "не, няма да се видим там, ще разбереш като отидеш". Помислих си, че ще вземем булката и той ще я чака в църквата, както ми се е случвало и друг път да снимам сватби "по американски обичай", при които младоженецът чака булката при олтара, а след шаферките бащата въвежда булката и я предава на младоженецът. Уви, не се получи точно така. Отивайки в дома на булката се оказа, че тя е сменила младоженецът седмица преди сватбата и в дома й вече имаше друг господин. Няма да обяснавам причините за това, но от тази случка отново се потвърди едно мое твърдение, че винаги се намира някой, който да ми покаже ,че ми е бедно въображението.
Отстрани погледнато, историята изглежда дори смешна за някои, но всъщност си давам сметка, че болката за потърпевшият /потърпевшата в случая с момичето, започнало темата/ са наистина големи.

Тук обикновено е редно да се каже нещо оптимистично, насърчително.... и въпреки че думите са форма на утеха, въпреки че мълчаливото присъствие от съпричастни е начин на подкрепа - болката остава, дори и чакаме времето да "лекува". Очевино е необходимо всеки да се се пребори с болката, с огорчението и обидата от отношението на човека, на когото е гласувано доверие. Борбата не е лека, времето и хората са само фактори, оказващи влияние върху чувствата и спомените, но решението да се преодолее случилото се и да се продължи напред е избор на всеки един. Трудности винаги ще има, но те ни правят по-силни. Принудение сме да приемаме всички неща, които ни спохождат, независимо че не винаги са добри.
Ще си позволя да завърша изказването си с последният куплет на едно стихотворерение:

"И радостта не идва от липса на борбите,
а от стремежът силен в тях да победим.
Тогава най-успешно щастливи правим дните,
тогава най-разумно в годините вървим".

мога само да кажа, че никой, никога, в нито един момент, не е застрахован от това да бъде изоставен!!!!

Затова трябва да се борим за любимите ни хора всеки ден!!!

... имам предвид за тяхната любов, защото, ако се оставим на течението ... ще се превърне в навик...