Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Нека в тази тема сподели как е решил да ражда и защо е решил така.Надявам се това да се случва без нападки и обиди.

Аз избрах да родя с планово секцио поради ред причини.Преди да забременея бях твърдо против секциото и дори се чудих как жените могат доброволно да се подлагат на такова.След като видях 2-те чертички и започнах да се интересувам от различните видове раждане,постепенно  си промених мнението и не ми отне много време да реша,че искам да родя чрез цезарово сечение.Водещ при мен беше страхът от неизвестното и това,че реално в хода на раждането нещо може да се обърка.Другият ми страх бе свързан с възстановителния процес след раждането-разкъсвания,пролапс и т.н. Съзнавам,че и в хода на секциото може много неща да се объркат,но преценявайки рисковете при единия вид раждане и при другия,сметнах,че там нещата са много по-контролирани.Слава богу,всичко при мен мина като по вода и нямах никакви оплаквания.Възстановяването ми продължи около седмица.Не съм се правила на героиня и ме обезболяваха качествено. :P
Тук искам да отбележа,че лекарят по никакъв начин не ми е повлиял,напротив.Опитваше се до последно да ме разубеди,но аз бях твърдо решена и не давах и дума да се издума за нормално раждане.Беше ми някак по-спокойно да знам какво ме очаква. :)
Никога и по никакъв повод не съм убеждавала или агитирала мои приятелки да раждат по този начин.Смятам,че това е огромна отговорност,която не мога да поема за някой друг.Тук едно клише важи с пълна сила-всеки си има глава на раменете и си преценява,защото плюсовете за мен,може да са минуси за друг. *THUMBS*
Ето това са моите причини да избера секцио.И пак ще се повторя,че не съжалявам за избора си.Моите очаквания се оправдаха напълно. @}->--

Да, това са нормалните доводи при избора на планово секцио и на мен ми звучат съвсем разумно и ясно. Вече какво ще предпочете човек и какво за него е минус и плюс всеки си преценява.

Аз избрах да раждам нормално. Много четох за раждането , преценях кое ще е по-добре за мен и моето бебче . Моите страхове за операция бяха по-големи и твърдо бях решила да раждам нормално.
Смея да твърдя, че има наистина лекари, които се опитват да убедят бременната, че трябва да роди секцио . При мен беше- голям е плода, а ти си дребничка и с тесен таз  :( Висока съм 158 см , а родих сина ми 3150 гр (според мен напълно нормален плод, хич даже не едър  =] )
Ако гледате "Такъв е животът" , скоро имаше едно момиче, което отиде да ражда. Беше от някакъв дом, казаха й - дребна си, голям е много плода и трябва операция. Момичето си няма никой , беше уплашено и си беше точно принуда, за да е по-лесно за лекаря (това си е мое мнение, така ми изглеждаше) Детенцето се роди по малко от 50 см и около 3 кг , не помня точните мерки.
Но има жени, който наистина не могат да родят нормално. Имам такава приятелка, тя е първо голяма паника, не може да трае на болка , просто никак не мога да си я представя да роди нормално- еми секцио избра...

Ау, как ме издразни този лекар! Страхливите жени раждали секцио?! Аз съм страхлива и предпочитам естествено. И в двата случая има болка-при единия  трае няколко часа, при другия с дни, понякога месеци.   Бих умряла от яд да лежа на легло и някой да ми подава детето, а майките около мен да си ги дундуркат прави.

  :offtopic: Ха ха, явно всички , които сме го гледали сме потресени . Ама така си беше, много лошо се държаха с момичето. И тя самичка горката, няма упора от никъде, много мъчно ми стана  :(

Не съм гледала точно този епизод,но знам за това момиче,понеже гледах предния.Наистина много лошо са я изнудили. :no: И защо не са й дали бебето?Уж условията изглеждаха добре,дори се зарадвах за нея,че са я настанили в по-нормална обстановка,а то.. :(  На мен бебчето ми го дадоха на 3-тия час,след като ме свалиха в стаята.Не знам дали не е така,защото болницата е частна,но не виждам пречка да ти го донесат.
Има ли го този епизод качен някъде,за да го гледам?  @}->--
Редактирам си поста,току що гледах предаването/поне една част/.За д-р Пелев съм чувала само хубави отзиви,но не му прави чест да говори така за момичето и за бебчето й.Тя също не е постъпила правилно като напуска болницата без реално да бъде изписана,но .. Ох,тежка история. :(

Аз раждах нормално и хич не можех да дундуркам права бебето повече от месец. Много ме боляха шевовете. Не се заяждам, просто казвам как беше при мен.

По мое време нямаше искам така, искам иначе, даже упойки нямаше..но това е друга тема. Включвам се и аз като зрител на "Такъв е животът". Детето се роди почти 4 кг., но видяхте ли колко е голяма главата му? Майката също има несъразмерно голяма глава. Лекарят е един от най- добрите в Пловдив, шеф е на отделение. Преди 6 месеца точно той ме оперира - отстраниха ми всичките женски работи. Има златни ръце и много голям опит. Но е от старата генерация и говори доста "серт". При него няма 5 - 4, всичко е под конец, изключителна дисциплина и чистота. Той каза "избира се сирене, а не как да раждаш.." Не се съмнявам в преценката му, още повече, че ние не знаем какво е психическото състояние на майката. Лекарите учат 5 години, после цял живот се явяват по изпити и гледат комплексно на случаите, а не като нас. За страхливите жени говори другият лекар  ;). Моята операция беше подобна на раждане секцио - с две думи мога да сравнявам. И болката и страхът в двата случая са еднакви. По повод на това, че не и дадоха веднага бебето, мисля, че причината е пълната упойка. И повтарям - ние не знаем нищо за психическото състояние на майката......Медиите често "изрязват" доста неща и биха могли да насочат вниманието ни в грешна посока.

 carlyangel , мисля че това е епизода, или следващия ще е. На работа съм сега и не мога да го гледам в момента.  http://www.btv.bg/shows/da-badesh-roditel/videos/video/88730379-Takav_e_jivotat_Da_badesh_roditel__Epizod_4.html (http://www.btv.bg/shows/da-badesh-roditel/videos/video/88730379-Takav_e_jivotat_Da_badesh_roditel__Epizod_4.html)
svekarva , не успорвам качествата на лекаря. Не го познавам. Почти съм сигурна , че бебчето не беше едро, защото точно това ми направи впечатление. И да, вярно е, че ние не виждаме как  стоят нещата. И точно това изказване за сиренето пък на мен ми дойде в множко  :\

http://www.btv.bg/shows/da-badesh-roditel/videos/video/88730379-Takav_e_jivotat_Da_badesh_roditel__Epizod_4.html- (http://www.btv.bg/shows/da-badesh-roditel/videos/video/88730379-Takav_e_jivotat_Da_badesh_roditel__Epizod_4.html-)  това е епизода, в който решиха да е секцио, после потърси в сайта епизод 5, за да видиш как момичето стана и отиде до бебетата,а лелката и каза:"ще почакаш".
rozovka, не говори така-стресираш ни  :)
Шегувам се, благодаря че го сподели, защото все съм си мислила, че след естествено раждане ако не можеш да станеш, то е само от глезотия.
svekarva, току-що го гледах-3.200,49см. От там нататък не споря, защото не съм веща.

Аз бих раждала един ден секцио.Не заради болката-аз имам висок праг на болка.По скоро заради контрола и някакси не мога да си представя 5-6 че и повече часа да се мъча.Сигурно ви звучи тъпо.Знам че винаги може да се объркат нещата,както и знам че всичко е много индивидуално.Има жени дето са раждали бързо и безпроблемно нормално и такива дето не са,какот и има бързо възстановили се и след секцио и след нормално.Въпрос на късмет.При мене има и медицински показатели за секцио,но и да нямаше пак бих избрала секцио.

Ако ми позволите и аз ще се включа - моят избор ще е нормално раждане.Не осъждам  бъдещите и настоящи майки ,които са решили секциото - това е въпрос на личен избор.Един ден когато ми се наложи да родя ,наистина ще избера нормалното раждане ,независимо каква ще е болката - макар и аз да се страхувам ,но има ли бъдеща майка ,която не се страхува за детето си и за себе си ???Аз не познавам такава  :)  Отделен е въпроса ,ако ми се наложи да раждам със секцио от медецинска гледна точка - тогава ща не ща ,ще раждам така както лекарите ми кажат.
Аз само се страхувам от тази епидурална упойка.... при нормално раждане - момичета тя задължителна ли е???Може ли да се мине и без нея???
Междудругото сестра ми ражда под пълна упойка секцио - когато вече се чувстваше добре и дадоха бебчето в същия ден !

 @}->-- Не е била това целта ми. Просто споделих с две думи как беше при мен. Не че не можех да стана, да не преувеличаваме сега, обаче ме болеше, особено при по-дълго застояване права.

И двата начина на раждане си имат свои преимущества и недостатъци. За секциото пък съм чувала разкази за болките при излизането от упойката.

Преди раждането трябва да събереш реална информация за плюсовете и минусите на типа раждане, а не да се повтарят клишета, разнасяни от форум на форум, докато съвсем се изкривят. И най-вече човек трябав да слуша сърцето си - ако "винаги си знаела" - нали така казваме, като имаме вътрешна увереност - че искаш да родиш нормално - значи, това е твоят избор и няма какво да се плюе секциото, за да го оправдаеш. И обратното.

Bibsi8792 , изобщо не е задължителна даже епидуралната. Аз родих без, въпреки, че искаха да ми слагат. Едната от лекарките много искаше да ми слага, че да не ме боляло. Аз й казвам, че не искам, щото не ме боли, а тя си настоява . След като родих, дойде и ми каза- Добре, че не ти сложихме, че още нямаше да си родила  ohmy. С епидуралната , тъй като не усещаш естествените напъни, се забавяло раждането (това не го знаех, тогава ми го казаха  :) )

О, мила, разбира се, че не е задължителна. На мен не ми сложиха, защото бях с много голямо разкритие, макар че аз много исках  ;). Ражда се и без епидурална упойка, но съм чувала, че с нея е голяма благодат.

Ох падна ми камък от сърцето честно.Благодаря Ви момичета  @}->-- @}->-- @}->--

Съгласна съм с rozovka "трябав да слуша сърцето си - ако "винаги си знаела" - нали така казваме, като имаме вътрешна увереност - че искаш да родиш нормално - значи, това е твоят избор и няма какво да се плюе секциото, за да го оправдаеш. И обратното."

А всъщност упойката запазва контракциите ,но болката се претъпява нали???Съжалявам ,че питам ,но искам да разбера от вас мамчета :)

Bibsi8792 , упойката обездвижва тялото ти от кръста надолу. Ти не усещаш напъните и контракциите. Лекарите ти казват кога да напъваш и така става раждането.

Звучи ужасно да си призная.Ще мина без нея  определено .Благодаря мила

аз бих раждала със секцио- имам една медицинска причина свързана със сърцето, но да и да я нямах, от прочетеното и разговорите с лекари , стигнах до моето решение за в бъдеще. Имам някакъв страх още от малка, свързан с раждането, може би съм и наплашена от разказите покрай моето собствено раждане, което едва не е завършило със смърт на майка ми .
Има и субективен елемент във всяко решение и точно него трябва да уважаваме за другите жени- всеки си знае какво е видял и какво е преживал за да вземе дадено решение за раждане. Не отричам че и жените около мен са ми повлияли освен прочетеното. Повечето които познавам след естествено раждане имаха разни усложнения и проблеми, а тези с планираното секцио- други.Но някак си вторите "скелети в гардероба" на мен лично като психика ми се сториха по -изтърпяеми , що се отнася до преживяване и тип болка. @}->--

Момичета, аз се включвам да споделя една кауза, която мисля, че всички ще подкрепим (така мисля, де  :[ ). Тя важи и за мамите избрали секцио, и за мамите избрали ест. раждане. Може да съм малко  :offtopic: и се извинявам, но не знам къде другаде да постна, а цяла тема се колебая да отворя. Гучи може би ще ме насочи или премести.  :)
http://www.rodilnitza.com/blog/news-events/first-contact/ (http://www.rodilnitza.com/blog/news-events/first-contact/) Това е кампанията - отнася се до важността на първия контакт на бебето с майката. Има инфо и за правата ни - т.е. че можем да настояваме да ни дадат бебчето (освен ако не сме с пълна упойка, разбира се, за някои мами със секцио) веднага. Аз съм решила твърдо да настоявам за това. Срам, не срам, признавам - ако трябва пари ще предлагам при предварителните уговорки - какво да се прави.  :(

sunray благодаря мила  @}->--
Сега се сещам нещо ,преди време бях намерила клипче (за нормалното раждане)  което се въртеше във фейса и го споделих на стената си с моите "приятели" ...знаете ли колко много ме озадачи мнението и коментарите на майки,бъдещи и настоящи...Имаше изказване рода на "Ще повърна" - и тогава се попитах моето съзнание ли е изкривено *crazy*

Бибси,просто има хора,които не издържат на такива гледки.Аз също съм от тях.Не мога да гледам такива неща,просто ми става лошо.Не бих изкоментирала с "ще повърна",но просто няма да го гледам. =]
Много се радвам,че гучи създаде такава темичка,в която да си обсъждаме нещата покрай различните типове раждане,без спорове и караници. @}->--

Да съгласна съм ,че има такива хора мила,подразних се на изкзванията ужасно много

Ами то не е някаква голяма красота за гледане  :). Нещата на практика не са като по филмите, където една жена покрита до кръста с чаршаф се напъва и за две минути отдолу вадят едно изкъпано бебе на видима възраст около три месеца. Кой какви думи използва да опише емоциите си е друг въпрос.

Не се задълбочавай в гледането на тези анатомии  ;). Прекаленото информиране с всякакви натурализми може да навреди.

Момичета златни  сте :)  @}->-- @}->-- @}->--
Спирам да се ровя в нета и да си пълня тиквата с излишна информация.....че сте прави сама ще си набия колчетата..

:offtopic:затова реших да променя втората част на темата за да не се спори а всеки да сподели вижданията си за раждането.И се радвам за това как се развива тази тема като взаимопомощ и разбиране,макар и н различно мнение.

Голямо значение има  болницата, където която раждаш. Аз родих секцио с пълна упойка (така избрах, защото вече се бях измъчила) следобяда, на другия ден ми дадоха бебето и е била с мен до края. Аз я вдигах, тя беше тежка, да я кърмя  на час и половина както ни бяха казали.Така денем и нощем. Изобщо не мога да кажа, че е толкова тежко. Зорът е първите два дни, но трябва да се става, да правиш усилия да се раздвижваш. Аз поисках да ми махнат катетъра на другия ден и се оправях сама. Погледнато от сегашната ми позиция, бих избрала да родя секцио и да отида спокойна и усмихната  :) Не виждам основателна причина да се преживее този ужас на нормалното раждане часове наред. Моя близка приятелка роди нормално, но е категорична, че живот и здраве, ако има второ, ще роди секцио, беше ме предупредила, ама аз нали съм вироглава...  :)
Доълвам нещо, което ми направи впечатление, мен никой не ме е убеждавал да родя секцио, даже напротив, но аз бях решила окончателно.

Юле,аз четох за твоето тежко раждане и наистина съжалявам за това,което си преживяла.Понякога така се случва,но важното е,че изходът е бил добър за теб и бебка. @}->--
И аз на следващия ден бях способна да си взимам и вдигам бебчето сама.Катетъра е едно от най-неприятните неща.Не боли,но дразни и това е неприятно.На нас ни го махнаха на следващия ден сутринта.Голямо облекчение беше.  :P

Преди да забременея винаги съм мислила, че ще искам да родя с операция.
От срещите/курса по време на бременноста, мнението ми се промени. Имах план за естествено раждане, без упойки и медикаменти.
10 дни преди термина се наложи да ми предизвикат раждането по медицински причини на бебето. Нямах никакво разкритие. След 31 часа опити да родя по естествен път и две епидурални ме оперираха. Бях в пълно съзнание, прегърнах бебето. Четири часа след това бях в стаята си с детето, съпруга и майка ми. Благодарение на тяхната помощ не сме се отделяли един от друг. По малко от 24 часа след операцията ме раздвижиха, а на четвъртият ден ни изписаха. Възстанових се много бързо. От епидуралните нямам никакви странични ефекти (поне за сега), въпреки, че ми слагаха катетър 3 пъти (на вторият път анестезиологът ми обясняваше колко е опасно повторно поставяне).
Като неудобство от операцията отчитам факта, че в легнало положение при кърмене, бебето ме риташе в корема. Но пък нямах никакви шевове и седях без проблем :)

Не зная как бих избрала да родя второто си дете (ако имам право на избор, защото сега нямах) ...
Всяко раждане е уникално и резултатът си заслужава  ;)

П.П. Относно точният момент на поставяне на епидуралната- втората ми я сложиха на 7 см, а третата на 10см преди операцията.

Досега не исках да пиша по темата.
Исках просто да видя как ще потръгне. Страх ме е, че ще се обърне на караници, защото всеки си има свое мнение. Сега ще изкажа моето, но не искам никой да се заяжда с мен, това е мое виждане от това, което преживях. Аз съм споделила как раждах в друга тема, не мисля да се повтарям.
Та, раждах естествено, но исках епидурална упойка, защото бях в болницата за 1 ден, за да видят дали не ми изтичат водите, там се наслушах на крясъци.
Реших, че ще раждам естествено, но с епидурална. Да, ама не , не ме хвана, първия прием ок, после страхотни боли въпреки 5 пъти вливания на упойка, всякакви обезболяващи през вената, може би ме боля много заради окситоцина, защото чакахме да стана 4см и тогава да се направи упойката, следователно като ти я бият ти вливат и окситоцин за по-бързо. Аз влезнах в болницата след 6ч ужасни болки и едва 1 см. 1см и малко , бях ужасена, така ми се искаше както съм чела да ида с 5см и без болки, но не.
Та, няма да обяснявам раждането, беше болезнено много даже , но пак бих родила така, не защото съм забравила болката, а защото ме е страх
При първото лежане за 1 нощ там и след това когато родих помагах на всички майки със секцио (тук сега може всеки със секцио да ме нападне). Обслужвах ги, едвам се надигаха, за да кърмят бебенцата.
Една със секцио не бе по-добре от мен, и мен не болеше, но поне можех да ставам почти без проблем. Познатите , които родиха около мен със секцио им стоят още коремите, но това може да е от структура.
Аз съм за секциото ако е по медицински причини само.
По коридорите си личеше кой е със секцио и кой нормално от походката. Еми това е.
Но не си и представям да съм секцио с пълна упойка и да си видя бебе когато се събудя... не го ли видя отначало как излиза и да го запомня....не мисля, че е добра идея.
Бибси, както Сънрей е казала, епидуралната не те обездвижва от кръста надолу, това става при спиналната. Епидуралната просто спестява болката, но си усещаш всичко, а аз си усещах и болката, че даже и заспивах от нея накрая. :)
Не е смешно, тогава се дерях като магаре.

Туити,тук обсъждаме кой какъв избор е направил и няма кой да те съди и напада,споко. :girl_wink:
И аз не смятам,че прибирането на корема има някаква връзка с това как си родил.По-скоро мисля,че е до структура и физическо състояние.Аз качих много килограми-33  :[ и въпреки това,матката ми се прибра доста бързо.Корем определено имах,но всичко си беше чиста сланинка. 8P Сега вече съм хвърлила 29кг.,остават ми още 4,но в момента не съм особено активна физически и най-вероятно ще ги смъкна пролетта. :)
Аз имах епидурален катетър,който стоя 2 дни уж за обезболяване,но честно казано не видях голям кяр от него. =] По-скоро добре ми действаха едни коктейлчета,които ми вливаха чрез система.С тях направо забравяш за операцията/докато не те пуснат,де/ и си мислиш,че можеш да правиш всичко. 8P Като слушам и чета,как в някои болници обезболяват само с аулин и със свещички и направо изтръпвам.. :angry: Не знам дали аз бих изкарала само с това.Не съм от най-търпеливите на болка. :[ След 2-рия ден ни даваха диклофенак,който вършеше хубава работа.На 4-тия ден се наговорихме с жената в стаята да не пием диклофенака.Не го взехме и по едно време на обяд и двете ставаме и охкаме-видяхме зор.Спогледахме се и през смях викаме,абе май ще опрем до него,та си го взехме. :D
От пълната упойка имам много лоши спомени от предишна манипулация. :\ Събуждането беше някакъв ад,помня го още,макар и след близо 11 години.Изобщо нямаше да се съглася на пълна упойка и се радвам,че не се наложи.До мен в реанимация лежеше една родилка,която роди със спешно секцио и пълна упойка.Едвам се събуди,беше неадекватна сума ти време и изобщо не можеше да говори от болки в гърлото заради тръбата,с която са я обдишвали по време на операцията.После сигурно цял ден се е чувствала като парцал,а и раздвижването става по-късно при жените с пълна упойка.При нас рехабилитаторката дойде към 14ч. да ни вдигне,а нея я откараха с леглото в стаята й. :(
Знам,че много момичета избират пълната упойка,понеже ги е страх,но по мое мнение си правят мечешка услуга.
Ради,а защо се е наложило да ти слагат епидуралната 3 пъти?  @}->--

предполагам, че и на Ради просто това са й вливанията, правят се през определено време, за да те държи и да нямаш болка, на мен ми поставиха повече от необходимото, защото лекарката ми каза такова чудо не сме виждали 5 пъти ти слагаме над нормата и теб не те хваща....

Аз съм се събуждала след пълна упойка и смятам ,ч и тук нещата са индивидуални.Аз много бързо излезнах от упойка и бях напълно адекватна половин час след като се събудих а на сутринта ходех и си вършех всичко спокойно.Все едно бях пийнала малко повече.лошото на пълната упойка е ,че след като те събудят ,което става веднага обикновенно след самата операция болката идва изведнъж с цялата си сила.Другото гадно е от тръбата която си имал в гърлото-особено след коремна операция защото кашлянето от тръбата и болката в корема като съчетание не са особено приятни.Аз не съм раждала ,но съм преживяла друг вид операция.Ако можете си спестете пълната упойка.Винаги и с частична упойка може да ви преспят  ако много ви е страх.За съжаление понякога няма избор за вида на упойката.

За мен по-хубаво от нормалното раждане няма. Аз родих секцио по-медицински причини и то по спешност като преди това си събрах всички болки и за нормалното,защото ме мъчиха до последно по-лекарската грешка. Добре,че дойде завеждащия на болницата и ги вдигна в въздуха за да се разтичат и да не ме уморят. И като за капак се оказа,че нямали приготвена кръвна банка АВ отрицателна /моята кръвна група/ и допълнително настана още по-голям хаус. Не искам да си спомням за кошмара от раждането. Нормалното раждане боли,но след няколко часа си на крака. А след секцио поне още месец се чувстваш направо ужасно. Аз лично след всички мъки да родя нормално се зарадвах,че накрая ще раждам секцио,но идея си нямах след това какво ме чака.  *THUMBS*

Точно и аз така се чувствах-сякаш съм пийнала повече и ме гони някакъв махмурлук.Може би има значение и извършената манипулация,защото при мен беше на гърлото и ми се беше стекла съсирена кръв в стомаха,което пък допринесе за постоянното гадене. :angry: Оправих се на следващия ден,но предния бях като пребита.При епидуралната нали не трябва да мърдаш.Е,да ама аз мърдах и то не за друго,ами от страх.Добре,че нищо лошо не стана.Изобщо не се усеща болка,защото слагат местна преди това.
Туити,ти наистина си била някакъв прецедент.  :P
Нина,а ти в коя болница ражда?Знам,че си от П-в и за това питам. :)

В Окръжна при д-р Пелев. Добре,че беше той.  :(

За Окръжна съм чувала само хубави мнения-условията били хубави,персоналът мил и за лекарите,разбира се.А при теб какъв бе проблема?Болки ли имаше след операцията?
Моя колежка вече година след секциото има болки.И тя беше по спешност-падали тоновете и раждането се проточило твърде дълго.

Болката след излизането от пълна упойка е същата, като болката при раждане, но преди напъните. Ако онази все пак спира за минути, все едно нищо не е било, тук няма спиране.....Но после спира и боли само при ставане. Болката в гърлото, пускането на газове и разни катетри са неприятни, ама не заслужават особено внимание. Жената на брат ми трябваше да ражда секцио по медицински показания и при нея имаше нещо много гадно, за което май никоя от раждалите секцио не споменава. За да отдели газове и разни други работи я наливаха с вода, а това доведе до препълване на гърдите с мляко и направо стана кошмарче. Ако имате право на избор, все нак нека знаете и това  ;).
Първото дете го раждах 12 часа, второто изхвръкна за 45 мин. /дай Боже всекиму така/, съответно 4000 и 4500 и имах много шевове, защото и двата пъти ме "резнаха и разшириха". Поне при мен, когато болката е след и не е съпроводена със страх от неизвестното, е по- поносима. За съвземането след операция и раждане, всичко е индивидуално и зависи дори от типа нервна система. Всичко се преживява и забравя.....

Имах зверски болки,а три дни след това д-р Пелев каза на една от консултациите,че по-некадърен шев не е виждал. Да не говорим,че не ми слагаха никакви обезболяващи,защото съм била по-спешност и не съм плащала за такива. Бях като втрещена,защото не знаех,че само на тези,които плащат слагат. Момичето до мен си имаше доктор и си плати 200лв/дарение на болницата/ Слагаха и обезболяващи и го понесе по-лесно. Но това го разбрах няколко дена по-късно от това момиче. Иначе родилното в Окръжна е много чисто и много добре обзаведено.

sunray, първият път ме "тропоса" един стажант, хубаво, че родих втори път, та се поправиха нещата след 7 години влизане във форма. Ама това преди 30години, сега всичко е по- различно. Сравнявам операцията си с раждане секцио, защото три от жените, с които бяхме в отделението, бяха раждали секцио и знаеха от личен опит какво е едното и другото.
Добре, че не ми се налага да правя избор как да раждам, няма да се справя, честна дума  :girl_impossible:!

Да, точно така е... и аз, пък и много други момичета, когато съм разсъждавала за секцио, съм си мислела, че колкото и да боли от излизането от упойката, ще е след раждането, бебето е излязло, грижат се за него, няма раждане тепърва, няма неизвестни, все пак всичко е минало. Така че нещата не могат да се сравняват така - болката при раждането и болката при излизането от упойките, емоцията и страхът и напрежението са съвсем различни според мен. При излизане от упойка, предполагам, има силна физическа болка, само че непридружена от страха от неизвестното, все пак тя е "нормална", в смисъл позната.

За забравянето - не съм съвсем съгласна  :), за преживяването - да...

О, то само така е думата, че се забравя......Помни се всяка минута, всичко се запечатва с някаква особена яснота, но не си мислим за това непрекъснато, това исках да кажа. Щом помня болката от 30 години....

Моята най-добра приятелка и най-близка на сърцето ми дружка ражда с цезарово сечение. И макар с нея да сме на различни мнения по отношение на цезаровото, това не я прави по-малко моя приятелка или човек, когото не харесвам. Напротив! Това го казвам във връзка с изказванията за нападки и страх на хората да споделят мнението си, защото могат да бъдат нападнати. Не можем всички да сме еднакви и да мислим еднакво или да не общуваме и харесваме хората, които са на мнение различно от нашето. Ако светът беше така устроен, че да не общуваме с хора, които имат мнения различни от нашето, то тогава общества нямаше въобще да има. Трябва да сме малко по-зрели в това отношение, не само тук във форума, но и по принцип. :)

Пускам ви една хубава статийка, която помага да се подготвим за цезарово - планирано или не. Дори да сме избрали естествено раждане за себе си човек никога не знае кога ще му се наложи секцио, така че е хубаво да четем и да се подготвяме и за неочакваното. Все пак секциото е спасило много животи на мами и бебчета.  :)

http://www.babyzone.com/pregnancy/labor_birth/csection/article/cesarean-section-preparation-guide (http://www.babyzone.com/pregnancy/labor_birth/csection/article/cesarean-section-preparation-guide)

Първата ме държа около 3 часа. Опитаха да ми влеят друг медикамент, но не ме обезболяваше. Предположиха, че катетърът се е извадил. Набодоха ме втори път. След около 3 часа пак започнаха болките. После на операционната маса пак не ме хвана и за втори път се усъмниха в катетъра. За рети път ме дупчиха. Оказа се, че не е катетъра, а аз. Незнайно защо ме пускаха толкова бързо упойките и първо започвах да усещам от дясно  *crazy*

Относно обезболяването след това- докато ме раздвижиха ми пускаха система. След като станах ми даваха iboprofen на 8 часа.

Странно ми беше, че никой не ме попита дали съм изпуснала газове  :huh: На вторият ден след операцията ми дадоха за обяд боб. Първо се зачудих дали да го ям, проверих на бележката, че храната е за мен и си го изядох  :P

Аз съм преживяла две леки операции и две сериозни. И общо 4 пълни упойки. Та нямам никакъв страх от това, защото добре знам, че проблемът при операциите не е самата операция като такава, а как лекарят ще се справи с нея. Т.е. това до известна степен може да се контролира, като се информираш добре и намериш добър и способен лекар. Иначе от упойките не съм се будела трудно, като изключим първата, когато ми беше наистина кофти. Но останалите три просто не ги усетих.  =] За последната операция ме бяха наплашили зверски, че три дена няма да стана от леглото и дори ще ходя то тоалетната с подлога. Нямаше такова нещо. На третия час след като се събудих от упойката станах (с чужда помощ, разбира се) и ходих да се изплакна съвсем сама в банята. Разхождах се по коридорите същия ден, леко приведена, но без чужда помощ. При коремната ми операция (протекла за три часа и половина, като се е наложило да ми бият и спинална упойка, така и не разбрах защо) станах на следващия ден, но болката въобще не е била кой знае какво. Разхождах си се на общо основание веднага след ставането, но също приведена. Така че и аз мисля, че възстановяването и това, как организмът ще реагира на упойките са строго индивидуални неща и до голяма степен са до късмет.
 
Ще споделя една интересна за мен психоаналитична теория, която твърди, че раждането е сериозна травма за човека и като всяка друга, тя се преживява цял живот отново и отново, по един или друг начин. Именно с това се обясняват странните кризи около рождените ни дни - подсъзнателно преживяваме своето раждане и съответно се проявяват различни травматични симптоми. Теорията е много интересна и честно казано, съм склонна да я подкрепя. И ако поразровя нещата още, ще споделя моето виждане, че за мен много по-травматично би било, когато решат да ме разделят от моето уютно топло местенце в корема на мама, да ме притискат из разни тесни канали по няколко часа, от колкото ако просто ме извадят от там за 10 мин., без големия зор, и толкова. Така виждам аз нещата, по много грубо изказан начин. Но за мен реален. В началото се притеснявах, че аз ще избера датата на раждане на детето ми, но после се замислих - то не я избира само, така или иначе. Организмът ми я избира при естественото раждане, не неговият.  =]
Друга причина за мен да се радвам, че ще родя секцио е липсата ми на нужда да изпитам болката на самото раждане. Много майки я имат, между другото. Смятат, че така се става майка. Явно доказват нещо на себе си по този начин. В което няма лошо, щом имат нужда.  =] Аз обаче нямам. Просто не съм от типа хора, които трябва да минат през подобни неща, за да се уверят, че са направили нещо значимо.  :)

Сънрей, много хубаво си го написала. Няма какво да напиша, ти си обобщила всичко.
Приятелката ми роди със секцио, защото я беше страх, няма проблем, всеки сам си преценява. Мен пък ме е страх от секциото повече. Пък и все си мисля, че не е редно да се меся в съдбата на детето по този начин. Голям стрес е за детето да излезе неподготвено.
Важен е резултатът накрая, а това как не е толкова важно, стига всички да са здравички.

_{Мислех да се въздържа от коентар по темата,защото очаквах да стане като в другата!Радвам се,че се запази добрият тон.}
Пиша най-вече заради Бибси и Ангелче,които се интересуват от протичането на естественото раждане!
Разказвала съм за моето раждане,в темата на бебчето ми-всеки може да го прочете.
Беше бързо,прекрасно и много вдъхновяващо за мен.
На кратко:приеха ме с 1см разкритие и прогноза да родя след около 8-10 часа;родих 2 часа по-късно без упойки,обезболяващи,системи или епизиотомия.Имам 2 външни шева на перинеума.Самите шевове не са ми предизвиквали неудобство,освен при първите сексуални контакти.До такава степен ги бях забравила,че като се прибрах от болницата клекнах до едно ниско чекмедже да ровя нещо-тогава ги усетих.
Станах 4 часа след раждането,защото такава е практиката в болницата,аз исках и можех и по-рано.Без проблем си сядах на дупето,неудобство ми беше високото легло(много по удобно ми беше да кърмя седнала на стол).
С мен родиха още 2 жени-никоя не пища от болка нито в предродилна,нито в родилна.

Две от близките ми приятелки родиха секцио-едната се възстанови много бързо,винаги споделя,че за нея това е най-правилния избор.Другата споделя,че излизането от упойка за нея е било среща със смъртта-болезнено,мъчително,ужасно.Физическото й възстановяване трая месеци.

Момичета,на които ви предстои раждане,не давайте ухо само на страшните истории за 40 часово раждане с 40 шева.Има такива,но има и като моето,на Лени-Бени,на Свекърва-второто.
На тези,които са избрали естественото раждане,бих препоръчала да се поинтересуват от активното раждане,от методите за ароматотерапия,визуализации и всички подобни.

МоникаМария,за пръв път срещам теорията,която споделяш-раждането,като сериозна травма.Не разбрах за какви кризи около рождения ден пишеш.
Чела съм тъкмо обратното,относно изживяването на бебето по време на секцио и естествено раждане-в първия случай е един вид насилствено и неочаквано;а във втория-различни процеси и хормони подготвят бебето дни наред за предстоящето.Разбира се и това е само една теория.

Дани,не съм сигурна доколко да те резнат е по-добре от това да се разкъсаш.Дали пък не режат повече(в сантиметри),от колкото би се скъсало?

 Бих искала да попитам момичетата, които са родили по естествен начин, как стои въпроса с чисто физическото възстановяване? За мен мненията, които съм чела по въпроса, са в основата на дилемата ми за избор на начин на раждане (дай Боже да ми се случи някога все пак).
 Участвала съм в изпълнение на операции, включително цезарово сечение, както и в израждания, макар и не при хора. Това, което аз знам е, че 100% възстановяване няма. Остават по-малки (понякога незабележими) или по-големи изменения, понякога деформации.
 Притесняваше ли ви този факт? Как се чувствате сега и променили ли са се по някакъв начин отношенията чисто във физически план с таткото на детето ви? Извинявам се за изключително личните въпроси! Все пак ще се радвам да споделите.

 В тази връзка ми се иска да споделя изказване на Сам Родик от статия на Light на Капитал:
"...най-доброто нещо, което мога да кажа на жените, е да са търпеливи със себе си и да не се опитват да правят нещо, за което в момента нямат емоционален капацитет. Жените не само дават живот на дете, но и на майката в себе си. И новите майки са в същото състояние на неизвестност и тайнство, в което се намират новородените – те не знаят какво е да си майка. Необходимо е да си дадат време, за да улегне тази нова роля и да потъгуват за това какви си били. Важно е да бъдат благосклонни към тялото си, ако искат да направят нещо за себе си, да извикат някой да им помогне, за да се поглезят с вана, масаж, смях и разговор с приятели. Промяната е много крехка и същевременно сурова, така че трябва да я третираме нежно и внимателно и да позволим на себе си да станем майки".

Под травма, или травматичен процес, Моника не е имала предвид нещо от рода на физическа болка, травма като увреждане или наличие на проблем, който те прецаква занапред в живота.
Да, наистина раждането е травма, пък било то и в добрия смисъл. Всяка една голяма промяна е травма за организма, и положителната промяна, и отрицателната промяна. За това всеки човек различно реагира на случващото му се, защото ресурса му да се справя с промените е различен, тук се намесват вече и химични и физиологични процеси в организма и дъра бъра. И според зависи как се развие живота на човек, с какво се сблъсква и какъв опит натрупва, някои моменти от тези травматични събития изплуват, винаги с някаква причина. А под кризи около рожд.дни предполагам е визирала онези така наречени сатурнови дупки, дето ти скапват настроението илинещо от този сорт, чували сте за това все някъде,убедена съм.

Иначе Додо е много права - естественото раждане, протичащо нормално, дава на бебето необходимото време да се подготви да излезе на бял свят. Поема от хормоните на майката, проявява първата си агресия, борейки се да излезе навън. Секциото и за мен беше втора опция при проблем, и за съжаление опрях точно до това. Но ... здраве да е. Преживях го физически лесно, психически една идея по-малко лесно.

Мишел, ако някой ти даде категоричен и генерален отговор на този въпрос - ще му козирувам, честно ти казвам. Ми по-индивидуално нещо от всеки организъм едва ли има. Прибави и уменията на лекаря и ето ти отговор. Ми различно е възстановяването. Родих със секцио по спешност, живнах супер бързо и леко. Не се оплаквам от процеса. Приятелка роди естсетвено, два месеца се бори с хемороиди, кръвоизливи в очите и седеше върху пояс. А тя не е лигла.
Друг пример около мен е точно обратен на този. Отива едната, ражда и след два часа отива да пие мляко от автомата в коридора. Другата- секцио, температури, бълнувания, антибиотици, после сраствания и прочие. Така че ......, няма как да се прогнозира.

Ина,благодаря за разяснението-разбрах какво е имала предивд МоникаМария!

Дани,има логика в сравнението ти.Чела съм теории подкрепящи едното и другото,ако се сетя къде,ще споделя.

Моята информация е, че естествените разкьсвания са по дьлжина на мускулното влакно т.е "разлепват се" влакната едно от друго. А епизиотомията е напречен разрез (по диагонал) на мускула и се срязват всички влакна. Затова естественото зараства много по-бьрзо, но пьк е по-трудно за шиене, защото не е по права линия.

:goodpost: :goodpost:

Мишел, при мен беше с епизиотомия. Не знам дали не съм могла да родя без това, лекарката просто ми заби иглата долу и после вля 5милиграма лидокаин и при контракция реже. Явно е преценила, че трябва, но по-скоро според мен така й се е видяло по-бързо, или пък може да е преценила таак заради плода, въпреки че не беше много голям (манекенски) :) Ядосах се малко, то колко да се ядосаш в такъв момент :) не мислиш за това. Напънах 4 пъти по 3 и малката излезе като тапа. Но преди това имах кошмарно раждане. Както и да е. Исках да кажа много болезнено и дълго. 18 часа някъде.
Та, относно деформации, аз не съм забелязала такова нещо. Имах много шевове според мен, просто по едно време си мислех, че шие гоблен, а не мен. Тя ми каза 3 вътрешни и толкова външни. Бях с абсорбиращи конци. Упойката минаваше и външните вече ги усещах неприятно като тръпка. Но в този момент гледах бебче и не ми пукаше толкова много.
Попитах мъжа ми дали ме е зашила по-тясна или съм си същата :) , той каза не виждам разлика, дори и не усещам. Първите пъти секса беше малко тягостен, т.е. малко ме дърпаше сякаш. Него също го беше страх. Но скоро след това мина. Сега си имам пълни усещания, всичко е нормално. Преди не изпитвах нищо и си виках прецаках се, но явно е трябвало време.
Е, това беше при мен.

 :goodpost: относно епизотомията. Ина ме изпревари  @}->--
В плана ми за раждане пишеше, че ако не се застрашава детето, НЕ разрешавам да ме режат. Нека се разкъсам. А й никой не знае дали ще се разкъсаш, колко и къде. Може и да не се разкъсаш, нали?. А като те срежат - връщане назад няма. Бяха ми обяснили, че ще ме срежат без да питат, само ако загубят пулс на бебето за около 60 сек (ако не се лъжа).
Родих нормално само с акушерка и медицинска сестра (доктор имаше дежурен някъде на етажа) в университетска болница в Чикаго, САЩ. Тук  (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,29426.msg486934.html#msg486934) съм описала раждането си.

Имах активно раждане, от което пазя много добър спомен. Бях на крак 1 час, след като родих. Припаднах след раждането, поради грешка на сестра (лично мнение). Имах 2 шева на перинеума, които не разбрах, че съществуват или кога са зарастнали. Сядах без проблем. Имах и 2 шева, отдолу, където пишкам - те ме дразнеха само, но не са боляли.
Мъжът ми беше с мен 6 дни и от 7-мия ден на раждането се грижех за дъщеря ни сама. Домакинската работа я бях оставила на заден план. Първите няколко пъти, след като родих сексът беше пълен кошмар. Даже се майтапихме с мъжа ми колко/как ме е зашила акушерката. Сега вече я няма болката. Но всичко е индивидуално....
Според майка ми съм родила лесно (в 21ч ми сложиха ситема окситоцин, Леа се роди в 23:51), защото беба била с малка главичка - 35см. Според мен главата на Леа беше нормална. Родих лесно, защото детето беше в добра позиция, имах регулярни и продължителни контракции, акушерката ми знаеше как да ми помогне (тя ме разтвори с пръсти накрая + измъкна раменете). За протокола - Леа се роди 3.655кг, 51см, аз съм 1.63м, нося 36.5 номер обувки (според бабини измислици, ако си висока, с дълги крака и стъпала раждаш лесно...- е, аз не съм)

Винаги съм избягвала тази тема. Раждането е процес, който е период от време, който отминава. Важен е крайния резултат - здрава майка и бебе. Как ще протече - никой не знае. Но според мен е хубаво майката да е оведомена за процеса, през който ще премине - както тя, така и детето й. След това, в зависимост от ситуацията - медицинско състояние на майка, дете, къде се ражда, при кой екип, да се вземе решение как да се ражда.

Предполагам ще изненадам с поста си много момичета, но ако бях в БГ сигурно щях да родя със секцио. Ще Ви напиша и защо - в много малко болници може да имаш истинско активно раждане, където да се движиш, да не те натискат по корема, да не те пришпорват, да оставят нещата да се развият по естествен начин...Мен много ме болеше, ако лежах при контракция..Много..Веднага исках да стана и да облекча болката.
Много постове съм прочела на момичета, които са пробвали да родят активно и докторите напук са им направили живота мизерен..Защо...Не зная. Едва ли и те знаят. Една родилка няма нужда от подобни емоции - по-добре да изтърпи болката от операцията.

Толкова много неща искам да кажа тук, но не мога да си събера мислите, така че всичко да звучи кратко, точно и ясно казано, а не само като объркани, нахвърляни набързо думи. Може би следващите дни...

Сега исках да се включа за епизиотомията, защото тук при нас явно се подкрепя точно противоположната теория на тази, за която Дани е дала пример. С две думи, когато питах дали я практикуват /когато се подготвях за първото раждане/, те казаха, че отдавна вече са спрели, защото се счита за неправилно. А именно - когато се среже жената изкуствено се реже точно в обратната посока на тази, по която се свързват влакната в клетките и от там влакната в самата кожа. Тоест изкуственият разрез е вертикален, а естествените връзки между клетките в човешкото тяло - хоризонтални и при едно разкъсване те се разкъсват точно по хоризонтала, и съответно много по-лесно след това заздравяват, отколкото ако принудително са срязани в противоположна посока.  *crazy* Не знам дали звучи достатъчно добре обяснено от моите уста, от устата на доктора звучеше много разумно  *THUMBS*
Епизиотомия правят, само ако се наложи използването на форцепс и може би и в други критични ситуации, дано да не го разбирам  ;)

Относно епидуралната упойка - всичко е строго индивидуално! Аз раждах естествено, но в самия край на раждането /9 см разкритие/ ми сложиха епидурална упойка, защото раждането беше много продължително и усещах как вече ми свършват силите /разказвала съм за това, така че няма да се впускам в подробности/. След упойката усещах абсолютно всичко, но болката беше притъпена. Никой не ми е казвал кога да напъвам  :)
След раждането, веднага след като накърмих малката и тя заспа, заедно с нея в креватчето /не можех да се откъсна и за секунда даже/ влязох да се изкъпя - сама  :)

Приключението наречено раждане ми предстои отново  :) и отново "избирам" всичко да се случи по естествен начин. Слагам избирам в кавички, защото тук при нас аз реално не мога да си избера секцио заради лична прищявка, тук това се счита за сериозна операция, която се прилага само ако си има достатъчно сериозни медицински причини, за да се случи. Това е и личното ми убеждение по въпроса  *THUMBS*.

Аничка, съгласна съм с теб. Според мен така ме резна за всеки случай. Въпреки че тя беше с избор на лекар, по принцип изражда акушерката, но мен ме изроди лекарката, именно защото я бях ангажирала. Но тя до последно(преносвах 6 дни), не ми позволи секцио, каза Ще чакаме да си излезне само, тоновете са му добри, не се притеснявай, много разчитах на нея.
Гледам едно предаване "Всяка минута се ражда живот" - е няма такива раждания, и на мен ми се искаше да раждам там, но нямаше как :) Екипите са толкова мили с пациентките...а тук съм чувала как викат на циганките Защо крещиш, като прави секс не те боля нали, пълни тъпотии.
Забравих да кажа на Мишел, че след като стоях около 1ч може би и 1,5 ч в родилната зала с торба, за да изтече хубаво кръвта  :angry:,  :girlhide:, ме преместиха в стая за родилки. Там лежах около 30 минутки и станах веднага, изпих 1 бутилка вода заради епидуралната, която не ме хвана, изядох 1 шоколад Милка :) и закрачих по коридора да се правя на манекенка, без корема ми беше малко странно, изведнъж и хайде нямаш го :) поне така ти се струва, защото корем определено си имаш :) но не е като преди.

Много им викат на циганките,наистина-лигли,циркаджийки и тям подобни.Но има друго нещо-пред родилното чака цялата рода и има един техен обичай,който гласи,че колкото повече вика родилката,толкова повече пари дава свекървата,един вид детето е изстрадано.Сигурно за това го правят. ;) Това не оправдава приказките на лекарите и акушерките,де.
Знам,че е различно,но ми прави впечатление,че шиенето и при епизиотомия и при секцио,продължава повече време.При мен се получи така-за 5 мин. приблизително изкараха бебка,а шиенето продължи поне 30мин.Направо съклета ме хвана,стори ми се цяла вечност.Предполагам,че отнема повече време,понеже се шият различни тъкани и трябва да се направи прецизно.
Туити,и аз го гледам това предаване по TLC и ми прави впечатление колко цивилизовано минава всичко.Изобщо го няма това юркане и суетене,обстановката е доста спокойна.
Честно казано,за това избрах да родя в частна болница-условията бяха страхотни,персоналът е изключително мил,дори санитарките са винаги усмихнати и вежливи.Не искам в никакъв случай да засегна жените,раждали в държавна болница,просто ние решихме да отделим известна сума,за да ни е по-спокойно.
Нямаше даване на пари под масата или уговорки,има си твърда цена,в която е включено всичко-престой,упойка,храна,избор на екип и т.н..В деня на изписването ни донесоха касовия бон,отидохме на рецепцията и си платихме.Нямаше нещо допълнително начислено и по мое мнение изобщо не беше скъпо за това,което реално получаваш като грижи. :)
Мишел,Ина лемон май ти е синтезирала за какво иде реч.Всичко е много индивидуално,както виждаш.Колкото раждания,толкова и разкази.Просто мисли позитивно и не се настройвай предварително за нещо лошо.Не е толкова страшно,а така или иначе трябва да се случи,няма начин да се избегне. :girl_wink: И половият живот в началото е малко по-замрял,защото както и сънрай е писала,умората покрай грижите за бебето малко или много си оказва влияние.При нас също го имаше това,сухотата,изтощението и т.н. Нещата си влизат в релси след време. :)

Съгласна съм  *THUMBS*. Това, което за един е поносимо, за друг е болезнено по сто хиляди различни причини; и обратното. Няма две еднакви раждания и колкото повече се четат разкази, толкова по-объркано може да ти стане. Освен това, много хора обичат да са интересни с разказите си - и това е нормално, и създават малко по-"цветна" картина, отколкото е реално.

Здравейте мами!
Тъй като от няколко дни ровя, но не мога да намеря място, където да пусна въпроса си, направо пускам нова тема.
Надявам се да е полезна не само на мен, а и на другите мами с пулсиращи обичливи коремчета :)

Не зная как да го обясня, но от една акушерка разбрах, че е хубаво през бременността да се масажира перинеума с масла, за да се възпрепятстват разкъсванията по време на нормалното раждане. Тази акушерка е израждала много жени, които не са имали никакви разкъсвания след като са се мазали по този начин.
Та въпроса ми е, вие мажете ли се с нещо, с какво и мислите ли, че това наистина помага?
Защото аз ще раждам по естествен начин и бих искала да предотвратя тези неприятни посдледствия. Мерси много предварително!
Дано всички научим нещо полезно от тази тема :)

И аз те съветвам да се мажеш! От личен опит! Наистина дори и да се разкъсаш малко поне знаеш, че си опитала, както е казала sunray.

Момичета малко се отклонявате от темата.Идеята е всеки да сподели кой ти п раждане  е избрал за себе и защо.

Като чета разказчетата ви и много се вдъхновявам.  :)

Особено с това, което sunray е написала напълно се идентифицирам. dodo23, дай Боже повече раждания като твоето. Мога да си представя колко е хубаво да имаш само позитивни спомени от този така важен процес.  :)

За тези, които се интересуват повече от темата мога да препоръчам с две ръце ето този документален филм, който не можех да спра да гледам докато не видях финалните надписи. Дава много отговори за всичко - естествено раждане, секцио, епидурални, от какво всъщност се водят докторите и болниците. Отваря ти очите за много неща. И който си е мислел, че докторите се водят само и единствено от здравето на пациентите много бърка - повечето от решенията, които се взимат нямат нищо общо с това, кое е най-добре за родилките. Но ще видите сами ако решите да го изгледате.  :)

(http://nickshell1983.files.wordpress.com/2010/05/business-of-being-born1.jpg)

Искам само да уточня нещо - въобще не мисля, че повечето майки имат нужда от болката при раждането. Написах, че има много такива. Те съвсем не са повечето според мен, но ги има определено. =]
Ина, разбрала си ме! Благодаря!  @}->--

Във Варна вече се практикува раждане във вода и активно раждане
http://maichindom-varna.com/bg/news-view/7.html
 (http://maichindom-varna.com/bg/news-view/7.html)http://maichindom-varna.com/bg/news-view/6.html (http://maichindom-varna.com/bg/news-view/6.html)

Чувала съм, че раждането във вода е най - безболезнено.
Аз все още не съм решила твърдо как да родя някой ден, тъй като все още ми е рано, има време, тепърва сватба предстои, но клоня към нормалното раждане, просто защото ме е страх от опрерацията.
И двете имат и плюсове и минуси. Четох, че при секциото от шевовете боли адски много, дори при минимални усилия се напрягат тези мускули на корема, но пък при нормално е възможно да боли също толкова силно, зависи как са се стекли обстоятелствата. Със секцио спестяваме болките от контракциите и всичко продължава не повече от час, може да бъде планирано. Има доста плашещи коментари за инфекция на матката и т.н....
Изобщо след всичко прочетено нямам собствено мнение, и за двете пише еднакво положителни и отрицателни коментари. Може би бих предпочела естествено, но с упойка!!! Малко ме е страх от раждането... даже не малко...

Честно казано мен не ме беше страх от раждането. Точно защото не знаех какво да очаквам, нямаше как да ме е страх от нещо, което не знам точно какво представлява. От разказите на другите не се впечатлявах въобще, те просто идваха, за да ми покажат как  при всеки е съвсем различно и всъщност няма как да знам при мен как ще бъде  =]
Сега вече знам какво е, но отново не ме е страх - ни най-малко даже, дори напротив, очаквам го с нетърпение, съвсем честно - просто защото как ще протече раждането не знам, но знам какъв ще е резултатът от него и го искам в ръцете си  *INLOVE*

Аз не се плаша от контракциите, понеже при менструация съм имала нечовешки болки и се калих, а и това се търпи, но ме плаши разтварянето когато бебчето излиза, това как ще преживея незнам... А секциото ме плаши разреза и шевовете и каквато съм параноя ще си мисля, че ще се разшие...
 *crazy* :( Но гледам да се образовам от рано, че...

Съгласна съм със sunray - болката от контракциите и болката при излизане на главичката са съвсем различни.
При моето раждане менструалната болката изчезна изцяло, когато се разтворих. При илизането на самата главичка, болката е като парене. Бих го определила като неприятно усещане, но е толкова кратко...Няколко минути правилно напъване и главичката беше навън. Това е.

 :offtopic: Вчера бях на РД на детенце и всички майки без мен бяха раждали нормално с епидурална. Не зная дали е съвпадение или не, но всички споделиха, че усещат болка в гръбначния стълб, където е била сложена епидуралната. Особено неприятно било усещането при смяна на времето. Зарадвах се, че съм си спестила тази екстра на цената на раждане без упойка.

Аз, да ви кажа, това излизане така и не го разбрах много-много. От контракциите вече бях доста зашеметена и просто исках да минава всичко и на два напъна изкарах бебока  :).

Много неприятно,ако наистина имат усложнения след епидуралната.При мен няма такива болки,въпреки че бях с епидурална и спинална.
На майка ми колежка влачеше крака 2 месеца след раждането,но тогава лекарите са й казали,че се случва много,много рядко и с две думи е изтеглила късата клечка. =] Сега си е добре.

Момичета малко се отклонявате от темата.

Що бе, Gucci, това помага за взимането на решение. Да чуем всички гледни точки, всички положителни и отрицателни истории.

Щото за раждането си има тема.Тази е само да се сподели как ще се ражда и защо е избрано така.

Аз ужасно се страхувах от раждането. Отне ми няколко години психическа подготовка и четене на истории. Реших, че щом имам избор винаги предпочитам естетсвеното - масло пред маргарин, естествени пред пластмасови нокти - значи искам и раждането да е такова. 
Само че настъпиха усложнения и родих първото дете със секцио по спешност. Самата операция, с локална упойка, е неприятна, но минава бързо. След това обаче ми беше трудно. Първият ден не можех да ставам, много се депресирах, отне ми почти пет месеца за да сваля килограмите, чувствах се много виновна пред детето. Имах чувството, че тялото ми ме е бойкотирало.
След две години второто раждане мина естествено. Много бързо, без упойка, бързо възстановяване. Контракциите боляха, но самото раждане - ни най малко. 

Бих посъветвала следното-
Раждането не е страшно, но всеки от нас е различен.

Ако се наложи секцио по медицински причини - спокойно, това не те прави по-малко майка.
Ако въпреки всичко много те е страх от естественото и искаш секцио - ОК. Само имай предвид, че минава бързо, но възстановяването може да се проточи. Струва ли си?
Ако искаш естествено, но с по-малко болки - епидурална. Там тъпото е, че наистина блокира чувствителността и напъването не е лесно.
Ако искате естествено, без упойка - няма страшно, напротив, интересно е. 

:judges:

Ще разкажа накратко и за моето раждане. Аз раждах със секцио по медицински причини - най-сериозната от които изтъняла ретина, високо очно налягане и т.н.. Секциото беше планирано, но малкият ни изненада и се появи по-рано. Доста набързо стана всичко. Бях избрала да раждам със спинална упойка, но не ме е хванала и се е наложило да ми сложат пълна. Аз обаче въобще не помня този момент, в който са го решили. Помня само, че ме проверяват дали имам усещания и следващия момент е как си отварям очите след раждането.
Възстановяването ми не беше трудно въобще. Тежки ми бяха само първите два дни. Третият до някъде също. От втория ден си се разхождах по коридорите в болницата, естествено леко приведена, но си ходех. Бебчето си го гушках, вдигах, хранех и т.н. Само нощно време го оставях в бебешкото отделение. Коластра имах от втория ден. На четвъртия ден ми свалиха конците. На шестия ден мих плочките в банята у нас. Коремът ми е почти прибран отдавна (коремните ми мускули не са рязани, а само избутани). Остават ми да сваля 4 килограма, които са над теглото ми преди да забременея. Така че това прословуто тежко възстановяване след секцио в моя случай е просто мит. При други жени сигурно е факт, но всичко според мен е строго индивидуално. При мен, месец след раждането, отдааааавна нямам спомен от болки или някакви неприятни преживявания или усещания, нямам и вид на раждала жена вече.
Имаше момичета в болницата, които бяха родили нормално, но бяха меко казано като пребити. Толкова измъчени бяха, че нямам думи. За тях раждането (по техни думи) беше най-кошмарното нещо в живота им, травма и т.н. Е питам и аз - струва ли си, когато имаш проблем с раждането, да избереш естественото и да превърнеш идването на бял свят на твоето дете в най-лошият ти спомен? Така че аз за себе си се убедих - всичко е наистина индивидуално и е различно за всеки. За мен конкретно - секциото е най-добрия вариант и съм щастлива, че родих по този начин.

Дано тази болница е единствената в България, където родилките изглеждат "като бити" и " за тях това е  най-кошмарното нещо в живота им, травма ".

Това е най-важното - майката да е доволна от избора  :)

В болницата, в която аз раждах има страхотни специалисти. Говоря за Втора градска болница в София. Мисля, че запознатите ще ме подкрепят. Не съм твърдяла, че всички майки са били като пребити и т.н. Писах, че е имало такива и за мен това е достатъчно. И между другото това дали ще имаш тежко раждане зависи само от Бог, а не от лекарите. От тях зависи само какво ще направят по въпроса - всички го знаем.  :) Иначе наистина съм на мнение, че трябва в повечето болници майките да не ги измъчват до н-та степен само с идеята да родят нормално на всяка цена. Но...това е въпрос на разбирания.
Абсолютно съм съгласна!

Изказването ти е малко крайно, сякаш искаш да натриеш носа на някой, който е твърдял че няма нищо по-естествено от естественото. Разбира се, че ако имаш проблем трябва да се премине към друг вариант, никой не е казвал досега че трябва да се мъчиш. Хубаво е че пазиш само хубави спомени и си доволна от избора си, благодарим за споделеното, но за първи път чувам майка да твърди, че деня на раждането на детето и е най-кошмарния в живота и. Просто малко крайно звучи всичко.

Обикновенно до усложнения се стига, когато докторите преаклено много се намесят в процеса на раждане. Моето раждане протече 20 часа от изтичането на водите. Болките с окситоцин бях сислни, но честно азано не помня точно какви, а и няма никакво значение, защото всичко това си заслужаваше и в никакъв случай не е бил най-кошмарния ден в живота ми. "За" секцио съм, ако се налага по медицински причини, както в твоя случай е имало изтъняване на ретината или , ако се наложи по спешност. Живот и здраве , когато решим да имаме второ дете, ако и втората бременост е като първата , т.е. без никакви усложнения, смятам да раждам у дома с акушерка.

Miri, съгласна съм, че прекаленото намесване може да усложни процеса, но от друга страна домашното раждане крие обратните рискове. Верно е, че напоследък се представя като чудесен, естествен вариант обаче... Прегледай този блог:
http://skepticalob.blogspot.ch/2011/12/2-out-of-3-babies-who-die-at-homebirth.html (http://skepticalob.blogspot.ch/2011/12/2-out-of-3-babies-who-die-at-homebirth.html)

gucci, извинявам се за off topic-a!!!

Аз съм в голяма чуденка... преди да забременея, винаги съм си мислила, че един ден ще раждам секцио, защото ме беше страх и исках да заспя и да се събудя с бебето.
След това, обаче, започнах да се интересувам, да говоря с майки около мен... моя колежка, с която ходим при един и същи лекар, роди миналата година естествено с епидурална упойка и беше изключително доволна. Нямало е болка, всичко е минало бързо, не усещаш кога ти правят шевовете отдолу и т.н.
Сега съм в осми месец вече и до преди няколко дни бях твърдо за естествено раждане с епидурална, но ме гложди отвътре дали да не поискам секцио  *crazy* Толкова много ме хваща страх, че направо  :girl_impossible: а знам, че майките, раждали в тази болница, в която ще раждам и аз, се възстановяват много бързо след секциото и всъщност секциото не е гадната операция, която е била едно време, напротив. Освен това, ще избегна "шиенето" отдолу, което за мен е също толкова голям кошмар, колкото и контракциите. А като знам колко съм тясна и как бебето върви по-голямо, със сигурност ще имам шевове.
Имам още малко време да реша какво да правя, но може и бебето само да ми подскаже, ако например реши да не се обръща, тогава искам не искам ще съм със секцио.

Момичета за да не стават недоразумения искам да поясня ,че в тази тема се пише преди раждането как мислите да раждате и защо.След раждането пишете  темата за раждането.
Относно нормалното раждането и секциото-всичко е много индивидуално.При някой минава леко и възстановяването е бързо,при някой минава тежко и се възстановяват трудно.И това не зависи от болницата ,а просто и организма.Имам приятелки ,които раждаха и правиха секцио при един и същ лекар и при всяка всичко е коренно различно.Така е и с бремеността.

lawyer, ми то и секциото има шевове :)Наистина не можеш да знаеш предварително кое ще боли по-малко. Взимай едно решение, но да си е твое!

Lawyer, като чета ти си решила да раждаш секцио, просто ти минава през ума и мисълта за естествено, но не си готова за него. Така ми "звучиш" поне.
За възстановяването - това че познатите ти са се възстановили по-бързо или по-бавно след раждане въобще не е показателно. При всяка жена е индивидуално. Няма как да знаеш.
За шевовете - аз не съм тясна, бебето беше съвсем в норма, но пак имах и външни, и вътрешни. То си е и до кожа. Така че - пак не се знае.

Секциото може да не е като едно време, но си остава операция, откъдето и да се погледне. И няма гаранция, че възстановяването от едно такова няма да отнеме време.
Не се настройвай какво ще е СЛЕД раждането и как ще се възстановяваш. Избери си и това е. Другото не можеш да го предвидиш отсега.

..и аз да споделя моето мнение и тревоги по повод раждането.
Всъщност винаги съм знаела и искала моето раждане да е от т. нар. нормални активни раждания. Защо ли?
Ами по простата причина, че съм привърженик на всичко/или почти всичко/ естествено..при всичкото ми уважение, което имам към прогреса във всякакъв аспект, си мисля, че щом природата е измислила този начин, значи съм "длъжна" да опитам. Някак логично ми се вижда. Искам да преживея този момент в пълно съзнание (колко е възможно), с любимият мъж и посрещайки новият Човек с отворени обятия. Такааа, до тук това са плановете, подготвям се колкото мога, а каквото сабя покаже.
ОБАЧЕ, снощи за първи път се събудих облята в пот, с разтуптяно сърце с една мисъл : "не, няма да мога, много боли, няма да успея..." и така разбрах за себе си, че макар и напълно положително настроена, подсъзнателно изпитвам страх  :'(....голям страх... :[ :girl_impossible:

Секциото, когато не е по медицински причини не е опция за мен, тъй като изпитвам още по голям страх от всякакви медицински манипулации по тялото ми, а мисълта да изгубя съзнание направо ме подлудява....

Затова, за сега съм решила с ината и отблъсквайки настрани страховете си  - ще се ражда нормално, а обстоятелствата сами ще покажат как ще се развие всичко.....
Пожелавам на всички ни, нещата да случат по най-добрият за нас начин  :girl_in_love:

lawyer, ако това ще те успокои поне малко, искам да ти кажа, че има много жени, които се притесняват от шевовете, аз много се чудех как изобщо се "шие" толкова деликатно място. При мен след раждането и излизането на плацентата ме приспаха и така мина тази манипулация, та изобщо не разбрах как става  :). От момичета, които са ги шили без упойка, съм чувала, че, колкото и да е странно и да не можеш да си го представиш, не боли толкова много. Опитай се да не мислиш за това, то е СЛЕД раждането, т.е., каквото и да е, най-трудното ще е минало  :).

Съгласна съм със sunray , че няма какво да се мисли чак толкова какво ще ти е възстановяването след раждането. И след двата вида раждане ще се възстановиш. Колко бързо и как - колкото жени, толкова и разкази ще чуеш. Аз също не съм тясна, бебето беше в норма, дълго получавах разкритие, и пак имам шевове. И дълго се възстановявах, болеше и пареше дълго време. Да, веднага станах да ходя - великият критерий  :), но не е само това, имаше си възстановяване дълго време. Та не го мисли толкова за след раждането, избери си и действай, не се препълвай с разкази кой как се възстановявал.

Така е - мен ме шиха без упойка, не ме е боляло. Наистина мястото претръпва от естественото раждане. Дори и да има болка, тя ще е направо нищожна на фона на самото раждане, така че не ги мислете шевовете.

А при мен възстановяването беше като пир Розовка - парене, болки, дълго време. Но и аз ходех още същата вечер.

Regina, прочетох статията. Статистиката е инетересна, но не се споменва как е протекла бремеността и дали децата са имали някакво увреждане. С тази съвременна технология , може да се разбере преди детето да се е родило, дали има някакво генетично или не заболяване. За сега при второ дете съм решила да е домашно раждане, при нормална бременост и здраво бебе, но винаги мога да си променя мнението, това само времето и ситуацията ще покаже.

Lawer, аз ще се присединя към Розовка и Сънрей, всяко въсзстановяване е много индивидуално. Аз също имам по-широк таз , но съм с 2-3 шева, но на 2 ден вече бях в супера да пазарувам храна. Първата седмица беше болезнено, но аз се възстанових много бързо, а секса беше възстановен 2 месеца след раждането. Прецени плюсовете и минусите на двата варианта.

Аз съм с тесен таз, родих нормално бебе (3150 гр) и имам външни шевове. Честно казано като ме шиха ме боля много повече, за разлика от раждането , въпреки че ми сложиха локална упойка. А и самите болки са различни. Тази си я спомням  :angry:

Напълно те подкрепям!
За да подкрепя и мнението си ще дам пример с приятелката ми, която роди скоро. Младо момиче, на 20г., слабичко - около 45кг., дребна костна структура, по описание на лекарите 'дребна и отдолу', но пък роди за 30 мин първо дете без никакви разкъсвания и никакви оплаквания, даже гък не е казала :)
Аз бих родила естествено, защото не ми допада идеята да разрежат тялото ми и да извадят бебето на сила някак. Не че го отричам напълно, но само по медицински показания.

Аз също като lawyer се бях наплашила, но то не знание. И в един миг започнах да чета и да попитам всяка информация... сега когато знам какво е и как протича до най - малката подробност не се плаша толкова, а дори го очаквам с нетърпение. А със секциото бих пропуснала всяка секунда от първите мигове на бебчето на този свят.
Но колкото и да си говоря - аз не съм раждала и засега нямам супер утвърдено мнение по въпроса... защото не знам какво е...

Аз също се притеснявам, че съм доста тясна и дребна отдолу, като отида на гинеколог дори спекулума не може да ми разтвори, според вас това добра причина ли е да избера секциото? Никой нищо не казва обаче за болките, какво е чувството и наистина ли егадно? Разкрийте повече моля ви...

За кои болки? При естественото раждане ли?

Ами, бих се радвала да разбера и за двата вида. Ще съм много благодарна, ако някой разкаже, защото досега не съм срещала описание на нещата и все си мисля, че хората крият за да не откажат жените от раждането  *crazy*

Аз не разбрах, защо ако родиш със секцио ще пропуснеш първите мигове от живота на бебето?
Родих секцио и гушнах сина си минути по-късно, след като го премериха, няма такава радост просто. Чуваш го как проплаква, казват ти колко е висок и тежък и часа на раждането, това не се забравя никога :)

Защото ако е с пълна упойка ще се събудя доста по - късно и няма да съм будна в момента, в който точно го изкарват и проплаква за първи път.

Доколкото знам, секциото се прави с епидурална.
Иначе вьв форума има тема "Как премина раждането ми" и там можеш да прочетеш всички подробности за всяка една, както и по личните теми на момичетата  *THUMBS*

Според организма секцио се прави и с пълна упойка. Аз бях така и не е чак такава болка за умиране, че не съм чула как проплаква малката и не съм я гушнала веднага. Сега не спира да бърбори и гласът й е най-хубавото нещо.

Да са ви живи и здрави дечицата! Ще прочета останалите теми, но аз вече съм прочела абсолютно всяка една лична тема на мамите тук, от около две години ги следя всичките. Благодаря ви!

Кели, то си боли, едва ли някой би казал, че е песен самото раждане ;) Но повечето забравяме болката след като видиш бебчетата си.
Болката при излизане на бебето ли те тревожи, или контракциите. Контракциите болят повече, защото когато бебето вече излиза си попретръпнала и адреналина си казва тежката дума - просто искаш да се свършва и да гушкаш малкото *INLOVE* Точно адреналинът е и нещото, което те кара да се чувстваш все едно имаш сили за още едно раждане, когато напъваш. Въпреки че преди това си се чувствала като парцал, примерно.
По преценка на лекаря, може да родиш и секцио - но по-скоро ако бебето е едро. Ако не, така или иначе разкритието при жената е 9-10 см, когато ражда и това е точно необходимото, за да излезе най-голямата част от телцето - главата.
Пък и, едно време (сега да не ме почват мамите, които ще кажат, че едно време си е за едно време :P ) тесни или широки жените все са раждали по естествен път. Че и бебетата не са знаели колко едри са.

Хайде, бъдещите мами с въпроси по раждането, нека пишат в съответната тема, за да не спамим тук и занапред @}->--

Отклонявате се от темата.Има достатъчно други теми в които да опишете и да попитате всичко.
Следващия път трия без да предупреждавам.
Научете се да пишете по темите.
Ясно пише Как избрахте да раждане,а не как премина раждането,имахте ли болки

Аз раждах нормално, защото нямах противопоказания, а и ме беше страх от секциото. Мисля че избрах по - добрият вариант и съм доволна от начина по който момиченцето ми се появи :)

На мен тепърва ми предстои да реша дали нормално да родя или секцио, имам още доста време, но да ви кажа честно страх ме е и от двете по равно. Знам, че е хубаво първото раждане да бъде нормално, но да ви кажа имам сестра, която има две дечица първото роди нормално и беше няма такъв ад възстановяването, второто роди секцио защото беше седалищно бебето и се възстанови много по-бързо от нормалното. Но това не означава, че накланям везните към секциото, аз съм много страхлива натура, имам панически страх от игли и тем подобни и нямам представа, кое ще е по страшното за мен болката или упойката...

Емето, когато наближи да раждаш ще се успокоиш... Хормоните ще си кажат думата. Ще избереш кой вариант ти допада, но не случай чужди истории, защото две еднакви раждания няма. Успех!

Наистина възстановяването е индивидуално. Имам познати родили нормално, които се възстановиха бързо и такива, които родиха секцио и пак се възстановиха бързо. Според мен обаче , освен ако по медицински причини не се налага секцио, е най-добре да родиш нормално. Селциото , каквото и да си говорим, все пак си е операция и никога не знаеш какви последствия може да донесе. Аз раждах нормално и се възстанових бързо.

Както каза Miri секциото е операция и крие рискове, матката е богато кръвоснабдена, само късмет е да не срежат някой капиляр както стана при мен.
Радвам се че при мен няма избор на раждане, така няма да има нужда да решавам.

Аз 7 месеца вече преливам от едната крайност в другата -естествено и секцио. Засега обаче бебка добре си се е разположила седалищно и не й се мърда. То време има да се обърне още де. Но може и да нямам избор. Та исках да питам - когато раждането е със секцио по медицински причини /в случая седалищното разположение май си е такова/ плаща ли се или не? И друго - първата вечер седи ли се в реанимация и дават ли ти бебето? съжалявам ако съм малко  :offtopic:

Когато секциото е по медицински причини не се плаща,Мърче.Колкото до реанимацията зависи от болницата в която си и зависи ти колко бързо ще се раздвижиш.Аз се раздвижих на следващият ден ,но съм чувала и за момичета ,които стават на шестия час.
Колкото до болките не мисля ,че секциото е по безболезнено от естественото раждане.По скоро въпроса е в това ,че при секциото риска е контролиран и по малък.Аз днес съм 7-и ден след секцио и си правя нормални разходки,изкачвам си по два пъти на ден стъпалата до 4-ия етаж и предполагам ,че нямаше да има проблем ,ако бебчо беше с мен.Но първите три дни бяха ужасни.

Благодаря ти Фийби. Радвам се, че си добре. Дано и Явор скоро да е добре като мама.

Да попитам раждалите със секцио - аз имам проблем с оросяването на крайниците , студени са зимата , надуват се понякога пръстите . Ще кажа на лекаря като ходя другата седмица за изследвания и прегледи. Някоя от вас има ли такъв проблем и дали е пречка за секцио , понеже знам ,че там се наблюдава цвета на ноктите , дали достига достатъчно кислород , а моите от студа посиняват.

Моите крака са винаги студени и посинявам.Бях избрала да родя нормално ,влязох за нормално раждане,но за жалост имаше усложнения и се наложи секцио.Бях с лакирани нокти на краката - никой не ме попита за оросяването на крайниците ми ,макар да имам проблем с тях - често се схващат и ми се пукат вени макар,че съм слаба .(то и нямаше време да ме попитат ,но нямаха и друг избор живота на детето ми беше по важен от всичко останало) .
Тоест искам да кажа ,да не се притесняваш мисля ,че няма да е проблем (моите крака са студени дори и през лятото)
Относно раждането - ако един ден решим да имаме още едно дете за миг не бих се и замислила и пак бих решила да раждам нормално.

Лека оставаща бременност !!

Родих нормално, без успойка и Окситоцин, но раждането ми беше мноооооооооооого продължително, над едно денонощие, малко преди да влезна в предродилна си мечтаех за секцио.

Bibsi8792 , мерси , че сподели. Аз казах на опериращия лекар , той каза , че не било проблем . Мислех , че упойката трябва да е съобразена с това , но явно няма значение.
Днес влизам за секцио , не знам , не мога да кажа , че съм паникьосана , определено ме е страх , но чувството е много странно.Все едно не се случва на мен  :).

Аз раждах секцио с пълна упойка заради тесен таз. Всъщност това е единственото нещо, което не ми хареса...че не видях сина ми веднага. Но гинеколога ми каза, че не съм за епидурална, защото съм много чувствителна даже и на допир. Доста бързо се възстанових, белега ми почти не се забелязва, абе всичко си беше ОК :) За мен секциото е една доста добра алтернатива на 21 век :) Шансовете ми бяха 50 на 50, но се очакваше по-малко бебе...добре че не съм избрала естествено, защото при килограмите на сина ми пак щяха да ме резнат в края. Също много се притеснявах дали естественото не е по-доброто решение и дали не трябва поне да пробвам, но тогава лекаря ми отговори, че не сме в средновековието и секциото не е като едно време така че е спорен въпроса дали естественото е по-добро...така и реших да не преживявам и двете болки :)

П.П. Неприятен е момента докато не се махнат конците и то не защото боли операцията, а защото самите те опъват и се получава дискомфортно усещане :)

Разбирам твоя случай и че е имало реални показания да родиш секцио. Обаче това по-горе, което е казал лекаря ти ме възмути :\ Не подхващам поредната полемика, само изразявам мнение.

аз също не одобрявам гореспоменатото на лекаря, това е сложна коремна операция и лично аз щях да си остана на масата след секциото.

получих кръвоизлив при срязването на матката и никой не е застрахован от подобна ситуация

Лекаря е Алфред Якуб и е доста известен тук - Варна, изключително внимателен и невероятен специалист. Не знам защо го е казал и дали е така...може да го е казал, за да ме успокой защото в моя случай нямаше особен избор (въпреки че не ми се вярва). Аз обаче пак бих избрала секцио и изобщо не бих рискувала с нормално. Може би е и до организъм, защото аз се възстанових изключително бързо, както и коремните ми мускули...всичко си беше без абсолютно никакъв проблем :)

П.П. Иначе каза, че пълния максимум на такова раждане е 3, ако някой реши за четвърто (случайно), то вероятността да остане на масата е доста голяма, да не казвам пълна.

Боже, какви прогнози дава този лекар.
Никъде не е казано че след секцио не можеш да родиш нормално следващо бебе.

Ето моята съседка има 3 момичета, 1-то е секцио защото се изакала в околоплодните води, 2-то нормално, 3-то пак секцио, но не разпитвах защо.
След толкова срязвания на матката дали изобщо ще успее човек да износи 4-то бебе или дори 3-то ми е под въпрос, та нека да стигне до термин.

това си е голяма и рискова операция колкото и да я рекламират и представят, едва са успели да го спрат кръвоизлива при мен, направо съм късметлийка

далеч съм от мисълта да споря, просто излагам моя случай и дали отсрещният човек ще има този късмет. Така че се извинявам ако на някой му се стори другояче написаното от мен

Май нещо не се разбрахме, аз не казах че не можеш следващото да е нормално, а че ако всички са секцио третото си е рисковано, за четвърто няма за какво да се говори :) А относно износване аз имам позната, която е раждала три със секцио в рамките на пет години т.е. най-малкото е бебе, а най-голямото на 5 :)

П.П. Аз мисля, че раждането е изключително личен момент за всяка жена, така че всяка сама си решава кое е най-добро за нея и детето й. А и това като се замисля е първото решение, което взема като майка :) Не бих упреквала нито една от двете страни, всеки си има живот и си решава нещата в него. А и надали някой ще роди по който и да е начин само защото аз или някой друг сме казали, че го предпочитаме :) Едно е да чуеш мнение, съвсем различно да вземеш своето решение :)

Успех на всички и безпроблемно раждане каквото и от двете да изберете @}->--

Преди 20 дена раждах със секцио. Трябва да ви кажа , че от 6тия месец само го мислех това раждане и се бях побъркала на тая тема. Още по - зле стана когато една позната загуби бебчето при нормално раждане и това още повече ме разстрои. В началото на 9тия месец реших , че ще раждам секцио и бях готова да понеса всички последствия. Ужасно много се страхувах дали съм взела правилно решение. В крайна сметка се оказа , че съм взела точното решение и грам не съжалявам, че родих така. Много бързо се възстанових и после в реанимация докато лежах още първия ден и си слушах музика на телефона и се кефех , че имам бебче слушах как жените с нормално се дерат и крещят и благодарих , че съм вече родила. Ако трябва пак да избирам ще родя секцио. Може да има последствия да , но и при нормално няма гаранция. Нека всеки вземе сам решение за себе си .

Нормално раждане след секцио е яесто срещано явление тук. Това, че бебто е голямо , не означава,че не може да се роди по естествен път. Дъщерята на моя близка има 5 деца, които всичките са били над 4 кг , като последното момченце се родило пет и нещо, пак по нормален път с акшерка у дома. Съжалявам за детенцето на приятелката ти, но това не означава, че секциото е безопасно. Грешки стават навсякъде, особено когато се намесим в естествените процеси. Освен това има не малко случаи, където бебето е било наранено при разреза. Да не говорим , че бебето може да изпадне в шок и да има затруднено дишане , когато бъде извадено изведнъж от утробата. Така че има риск не само за майкта , но и за детето. А най-новото проучване , което четох наскоро е ,че при нормално раждане , когато бебето преминава през родилния канал наследява стомашната флора на майката , т.е. всички благоприятни бактерии. За това е хубаво да се взимат пробиотици по време на бременността и особено последния триместър.
Не казвам , че съм изцяло против секциото. Има случаи , където се налага и тогава наистина е животоспасяваща операция или когато майката има някакво заболяване, което би застрашило живота й .

Родих нормално с Окцитоцин без упойка не съм викала нито драла. Всичко свърши за 30 мин. След това имах 2-3 външни шева. Не знам не бих избрала да ми направят операция по мое желание... Ако се налага вече е друго...

Аз за това казах:

Аз съм избрала да раждам секцио.

Аз също много се чудех - нормално или секцио, но в крайна сметка нямах избор. Много ме беше страх от секциото - никога не съм оперирана от нищо (и сливици и апандесит си имам - абе цяла и непокътната), но за тези, които ги е страх мога да кажа, че няма защо. При усложненията, които аз имах всичко мина много леко и бързо се възстанових.

има жени, които не могат да раждат нормално, колкото и да искат, има заболявания на очите, при които е противопоказно, има фактори, като плацента превиа, което пак не може да се ражда нормално, казват, че при секцио имало по- голям риск от смъртност, някаква статистика бях чела, когато аз бях бременна не се замислих как ще родя, но вече знам, ако не мога нормално със секцио, имам малък проблем със зрението и затова мисля, че ще съм със секцио

Гери силно те подкрепям за секциото, колкото и егоистично да е  @}->--
При нас още не се знае как ще раждам, малкия още не се е обърнал, а другата седмица влизам в 35-та г.с., никой нищо не е заключил все още от докторите, чакаме...но да ви кажа еднакво си ме е страх и за двете, единствената медицинска интервенция, която са ми правили някога е взимането на кръв и това е, та каквото и да е , всичко ще ми е първи път, като тръгнем от раждането и минем и през манипулациите, абокати, престой в болница и тн...

Гери,лекарите дават ли ти право на избор?Струва ми се,че всички близнаци се раждат вече секцио и съм останала с впечатлението,че лекарите подтикват майките към това решение.

Не всички близнаци, има и нормално родени.

Същото е и със седалищно позиционирани. Моята акушерка е израждала доста бебета по този начин. Нейният коментар беше, че просто докторите не са обучени и затова подтикват към секцио. 

Решението за секцио си е мое-не ме е подтиквала лекарката.Причините са няколко-първо са две бебета и аз не искам да рискувам.Знам ,че за някой от вас това не е нормалния избор но аз не иска мда рискувам да имам много разкъсвания,както и да не не са се обърнали децата.За мен нормалното раждане с близнаци не е вариант.Просто всеки си избира начина.Знам че много хора искат да е натурално и естествено,но за мене са важни децата.Предпочитам болки от операция отколкото болки от разкъсвания и напъни.сигурно ви звучи тъпо ,но аз за себе си това съм решила и лекарката е съгласна с моя избор.

Гери,аз изобщо не те критикувам.Ясно е,че всеки си има различни приоритети.
Само питам дали са ти дали избор,защото масово около мен близнаци се раждат секцио.

А,че с близнаци възможните усложнения са *2,мисля е ясно за всички.

Аз ако мога бих родила нормално....пък като дойде момента ще видим какво ще ми препоръчат лекарите  @}->--

Гери напълно те разбирам...то си е голяма тежест едно бебе да родиш нормално ...а какво остава за две  @}->--

Емчо вие да не сте седалищно разположени, та се чудеш дали вашия мъж ще се обърне  :) Иначе не се притеснявай...на мен като няма да ми е за първи път да оставам в болница не значи, че ме е страх по-малко...а пък понеже вече съм преживяла една пълна упойка изпитвам ужас от всякакви упойки  @}->--

Аз много исках да родя нормално.Моят човек си беше с главата надолу още от 5-6 месец и въобще не съм се съмнявала,че може и да не успея.Но когато преносих 1 седмица моята гинеколожка ми каза,че  според нейният видеозон бебето е около 4,400  и въпреки,че е обърнато, не е заело правилна изходна позиция.Та според нея съм нямала шанс за естествено раждане и да избера планирано секцио.Аз казах,че няма да стане и ще пробвам въпреки това.Ами предизвикването на раждането ме чакаха 48 часа и наистина не успях.Наложи се спешно секцио.
Много е лошо когато човек се е настроил и не успее.Аз поне го приех като личен провал.Едва ли не всички около мен са успели,а аз не успях.Не казвам,че съм била права,просто така се чувствах.

мацинка, въобще не го приемай като личен провал, аз също се обвинявах много след аборта, и аз все си казвах "аз ли съм най най" важното е детенцето да е живо и здраво

Когато бях бременна за мен беше голямо успокоение сама да взема решение как да раждам и това раждане толкова го мислех , че не ми даваше мира. Е, когато избрах да съм секцио се успокоих , сама взех това решение , така го почувствах . Изпитвах ужас от болници , никога не бяха ми правили и на мен каквато и да е манипулация освен вземане на кръв , но съм много доволна от раждането , може би попаднах и на страхотни сестри в реанимация , с които си лафехме и много ни помагаха на всички , както и , че избрах да раждам при един страхотен доктор. Спомените ми от раждането са прекрасни , бях с пълна упойка и нищо не помня , само излизането от нея ми беше гадничко , треперех и не бях на себе си , но това е напълно нормално. После ставането също беше зор и това е , сякаш мина като на филм , вече не помня да съм раждала .

Аз избрах естествено раждане. Изчакахаме 9 дни преносване и накрая, вагинална таблетка и системи. Имаше едно момиче в предродилна зала, което дойде, за 15 мин го подготвиха за планово секцио и след извесно време чух как проплака бебенцето, искрено й завиждах в този момент. Но после също така я видях как се възстанови и вече бях на друго мнение. Относно страхът, аз също се страхувах от болници, наложи ми се да лежа 3 дни преди раждането, от това изпитвах още по-голям страх, но когато дойде момента, когато вечерта ми сложиха вагиналната таблетка за предизвикване на раждането, всичко сякаш отшумя, бях напълно наясно какво предстои, но нямаше и следа от предишния страх, не знам, може би хормони.... Така че момичета, смелост @}->--

 Здравейте! Не съм сигурна дали въпросът ми е за тази тема, но тъй като се дискутира изборът между естествено раждане и секцио, реших, че е за тук.
 На мен този избор ми предстои. При последния ми преглед попитах следящата ме лекарка кой вариант е препоръчителен при мен. Тя беше категорична за естествено раждане.
 За себе си имам известни съмнения по две причини - едната са изключително трудните гинекологични прегледи при мен, което ме навежда на мисълта за тесни родови пътища що се отнася до мускулатура и тазови връзки. Самата лекарка е коментирала и потвърждавала този факт.
 Другата е, че до този момент не ми е правено измерване на таза. Поне на мен не ми е известно да е правено. Всъщност, признавам, че не зная как се прави външно измерване на таза.
 Във всяко друго отношение наистина всички показатели сочат към естествено раждане. Чувствам се объркана и не знам какво да мисля.

Мишеле, щом нямаш медицински показатели, то няма нужда от секцио. Тук никой не ти мери таза и ми стана смешно че и това правят в Бг или пък среща с анестезиолога , вече се чудят какво да измислят. На мен всеки ми викаше че ще рода лесно, че имам широк таз, ееее не успях и след това пак родих с цезарово, но преди това 3 дни раждах. А свекърва ми е нисичка, дребна женица, родила е 3 бебета, има снимки в темичката. Всичко е индивидуално, вече от страх много хора поемат към секциото, но и то крие рискове, и то много повече. Да оставим че и детето го израждат предди датичката, а не когато то е готово да излиза.
Тук при нас избор няма, ти имаш.
Опитай нормално както си му е реда, винаги можеш да си поискаш цекцио в последствие, в Бг това го има.
За нормалното раждане, има много обезболителни, поискай си упойката в гръбнака и пей сърце, ще чакаш с кеф разкритието и да дойдат напъните, а после и малкото бебешоче, ако си попаднала на хора, то могат да ти го дадат веднага да го гушнеш

Аз раждах секцио и въобще не съжалявам, въстанових се много бързо. Раздвижих се още вечерта, и след това сама си се качих до стаята, без колички и т.н. Живот и здраве и второто си дете пак така ще родя, но само и единствено при моята си лекарка :)

Мишелче не се притеснявай...измерването на таза се извършва в началото на 9м. и е с един уред като голям пергел - аз лично я помолих мойта Доки да ме премери..направи и ти така щом те притеснява това. Моят таз беше под нормата, но пък и дъщеричката ми беше дребно бебе и всички доктори ми казаха, че няма да имам проблем да родя нормално, но аз и много исках и в крайна сметка родих нормално. Сложиха ми упойка и родих много леко..без да имам проблеми и сериозни разкъсвания. Иначе е много важно да избереш това, което теб ще те кара да се чустваш по спокойна. Незнам защо, на лично мен ме беше страх от секциото и от това, че ако искам второ дете пак ще трябва да ме режат..луда работа. Сигурна съм, че когато дойде момента ти сама ще можеш да предцениш...просто избери това от което изпитваш по малко страх...аз така направих.  Знай, че решението си е твое и най-важното е ТИ да се чустваш спокойна @}->--

Мишел не се настройвай предварително,ако се довериш на лекарите всичко ще е наред.И двата варианта имат и положителни и отрицателни страни.Аз лично много исках естествено,накрая се оказа че ще е по добре секцио за бебето ( омотана пъпна връв,намалели околоплодни води) не е без значение и възрастта на майката.
След като чакахза секциото два три часа в предродилна зала с раждащите естествено толкова много се успокоих и зардвах,че ще раждам секцио.Сега ако трябва да раждам пак бих избрала секцио. Важно е да имаш доверие на лекарите и да знаеш,че твоето раждане ще е най доброто и правилно за теб.

Аз мога да кажа, че след моето секцио не бих родила никога нормално. Всичко мина за 20 минути - от влизането в операционната, до връщането в реанимация. Супер бързо се възстанових. Секциото приключи в 14,10, на другия ден в 7 станах. На вторият ден вече бях като нова и исках да си ходя. Много леко и езболезнено беше за мен. Болка не съм имала почти никаква.

Аз съм сигурно една от малкото жени която не искаше секцио. За мен това си е чиста коремна операция плюс рязане на матката. Как ще се възстанови тази матка дали няма да се получи рагада. Това никой не може да каже. А и срастванията след това не са малко. Да аз родих секцио но по медицински причини и то беше и по спешност накрая.

Аз родих нормално и ако няма медицинска причина пак бих родила така. При мен имаше проблем само при напъните, но това в порядъка на 20-30 мин. През останалото време всичко мина сравнително леко и разказите, с които си напълних главата по време на бременността ми се сториха абсурдни, но при всяка жена е различно все пак. Аз раждах без упойка и не знам дали това има значение, но 2 часа след раждането бях на крака и обикалях коридорите, сякаш не бях раждала, толкова добре се чувствах. Както са те съветвали момичетата най- добре е ти да си наясно със себе си и да се довериш на майчиния си инстинкт. Според мен той играе голяма роля в точно това решение, а именно дали да родиш естествено или секцио. Аз имам панически страх от операции и ако трябваше да родя с цезарово, това щеше да ме побърка, а емоционалното състояние на една родилка е много важно за бебето.

 michelle , както са казали момичетата, сама трябва да вземеш решение, да се вслушаш какво ти подсказва сърцето. Каквото и да решиш ще е правилно  *THUMBS*
Аз също мислех, че съм с тесен таз и това ме притесняваше - нисикчка съм, много слаба, коремчето ми беше мини. Мислех, че ще ми кажат да раждам секцио, но медицински причини за това нямаше. Аз също се учудвам, че в БГ мерят и таза  :huh: При мен даже и бебето не премериха на прегледите.
Родих си нормално. 13 часа раждах като ми бяха включили система с окситоцин. Е да, болката от системата е голяма. Епидуралната при мен беше само за 40-50мин., но тя само притъпи болката. За изненада на всички, родих 4 кг. бебе, което със голяма сигурност /акушерката, която изражда така каза/ е преминало през родовия канал с ръчичка свита до главичката,наложи се епизиотомия. След раждането веднага си станах, все едно не бях раждала. След 2 дни можех по желание да си отида вкъщи.
Както Мари спомена и мен ме беше страх от престоя в болницата. Тръгнеш ли да раждаш ти идват силите и емоциите са специални.
Не родих лесно, но за нищо на света не бих заменила това преживяване. За мен беше много емоционално и специално и му се насладих цели 13 часа  ;)

  Благодаря ви много за мненията, момичета!  :)
  Не крия своите пристрастия към раждането със секцио - лично за себе си. Това би ми дало спокойствието, от което имам нужда. Въобще не знам при кого ще раждам и как ще мине. Тъпо ми е, че точно в тази клиника раждаш, при когото се паднеш. Доколко могат да ти преценят възможностите за тип раждане като започне, кой знае...
  Въпреки това се доверявам на преценката на лекарката си - едно, че тя има реален многогодишен опит като акушер-гинеколог. Второ, че в последните месеци на бременността преосмислих доста неща и прецених, че реално за едно дете (ако има тази възможност, разбира се) би било по-добро естественото раждане. Лекарката ми го потвърди.
  Надявам се да ми се размине поне малко тежкото естествено раждане, каквито са имали до една жените в семейството ми. Макар че, едва ли, чисто физическите данни при мен не са различни от техните. Но ако така ще е по-добре за детето, ще се преживее някак. Просто ще трябва да се подготвя психически за нещо, което не искам да ми се случва по този начин, ала няма как иначе.

Родих нормално - първо бебче, за точно 3часа, без нито един шев. Бях напълно спокойна и всички се шашнаха от мен, може би защото съм медицинско лице. 2 часа след раждането вече продих из стаята и чаках да ми донесат малкото съкровище. Не бих избрала да родя секцио, освен при наличие на медицински показатели, които налагат оперативно родоразрешение. Разбира се, всичко е строго индивидуално и зависи от много фактори. Подобно раждане при мен може и никога да не се повтори  :)

И аз като Маги съм от жените, които никога не биха избрали да раждат със секцио. Това си е операция, а не раждане - по мое мнение. За съжаление съдбата за мен избра друго. Първото ми секцио беше по спешност - с пълна упойка. Беше ужасно тежко, няма да навлизам в подробности.
При втората ми бременност моят лекар ми извади от 9 кладенеца вода, за да раждам пак със секцио. Оревах света, бях в дълбока депресия изпаднала, чувствах се непълноценна, провалена жена. Още не ми е приятно, когато става дума за това, но нямах избор. В последствие се оказа, че дъщеря ми се е увъртяла в пъпната връв - и да исках не можех да родя нормално. Сега (седем месеца след раждането) още си имам опъванията, дърпанията при претоварване. Не бих препоръчала секциото на никого, въпреки че второто мина изключително леко, станах лесно, раздвижих се, имах и имам кърма и тн. Ако някога имам шанс да родя нормално, не бих се поколебала да раждам друго дете. Докато сега този въпрос е наистина все още въпрос =]

За съжаление никой не знае какво го чака по време на раждането и каквото и да искаш, не се знае какво ще се получи накрая. Тук имаш "Birth Plan", обаче винаги подчертават, че това си остава план и че каквото и да пише в него, ако има усложнения или някакви специфики, никой няма да те пита какво предпочиташ. В България ме дразни, че масово се ражда секцио с или без медицинска причина, в Англия пък ме дразни, че в краен случай правят секцио и изтормозват както бебето, така и майката. В крайна сметка е въпрос на късмет и не е точно въпрос по желание. ;) Аз лично съм за естествено раждане, но ако се налага, няма да се съпротивлявам изобщо срещу секцио, важното е да е всичко наред като резултат. :) Интересна ми е тази тема, защото има много момичета, където са писали "преди и след" и можеш да видиш как преди да ти дойде на главата си на едно мнение, после си на друго. Ще видим след някой друг месец и аз на какъв акъл ще дойда. :)

Аз имах "късмета" да опитам и от двете. Бях планувана за нормално раждане. В последните дни до термина водите ми бяха доста намалели и не можех да си позволя преносване. Разбрахме се в деня на термина да ми включат окситоцин и да предизвикат раждането. Прекарах над 7 часа в контракции и очакване да ми сложат епидуралната, но бебчето не искаше да слиза. Вече бях с над 7см разкритие, но тоновете на бебка започнаха да падат и се наложи секцио. Не ми понесе упойката и се получи спиране на дихателната дейност. В крайна сметка и бебенцето и аз бяхме добре. Още на втория ден си бях като нова. Сега не съм сигурна кой вид раждане бих избрала, ако ми се наложи втори път.

Дани и моята приятелка навремето е получила алергична реакция от упойката, точно като при теб, за малко да я изпуснат. Спешно секцио.....
И аз след 3 дни раждане и 12 дни преносване завърших на операционната маса по спешност, в будно състояние, лежах разрязана около 10 мин защото се оказа че упойката не ми била достатъчна, ходиха до аптеката доло че я нямали в наличност. 40мин отне да се роди бебка
и не се свърши до тук, кръвоизлив, изгубих повече от 2,5литра кръв + още една упойка, този път пълна. Изкараха съпругът ми и бебето на бърза ръка от операционната, стоял и чакал, не знаел какво става, само чул думите "така не може да продължава", това бяха и моите последни спомени, питах "какво не може" и заспах.
Така че абсолютно съм съгласна с Маги, че това е чиста коремна операция, опасна и крие много рискове.
Месеци наред се възстановявах, 3 упойки, възстановяване на кръвният запас, хемоглобина ми беше мнооого под минимума. Бях бяла като мъртвец, жълта, майка е Медицински работник и се уплаши като ме видя, направете си сметка как съм изглеждала

Да разкажа и за моето раждане,което беше секцио по спешност :(
Постъпих в 7 сутринта с изтекли води и родих в 19.30 вечерта.
От 14 часа до 19.30-5 часа бях с ужасни болки :( Казаха ми,че след 1 час след като ме вкл система ще родя и аз стискам зъби и чакам,да,ама не.Оказа,се в последвствие,че таза ми е тесен,никой преди това не ми го измери,да ми го каже,бебчо беше по голям и за капак от дългото чакане се извъртя с рамото напред и не искаше да излезе.
Накрая след 12,30 часа мъки родих секцио,възтанових се за няколко дни,както беше написала Весето,на другия ден си ходех сама.
Отидох си за нормално раждане,бях изчела толкова много неща за нормалното и нито дума за секциото,дори не знаех,как протича.И си казвах,аз никога няма да родя секцио,но какво се случи.Сега съм с две ръце за секциото,така или иначе се оказа,че живи и здрави,ако имам други деца няма да мога да родя нормално.
Сега се шегувам,че за  едно бебе родих два пъти,тъй като до края си изтърпях всичко болки на нормалното,а след това и болката след секциото

Винаги има риск да се случи подобно нещо, затова слава на медицината, използват секцио като алтернативен вариант в подобни ситуации.
Когато секцио се налага по спешност или по установени медицински причини, на практика няма избор, то просто се налага и прилага, но има разлика от това и да избираме между вагинално раждане и секцио, без наличие на медицински показатели, това е съвсем друга тема.

Аз нямах право на избор, а и смятам, че не би трябвало да имам, защото не мога да знам по-добре от лекарите кое е най-доброто за майката и детето, особено след като в моя случай, а и по принцип, има един куп рискови фактори или медицински причини за едното или другото. При мен раждането започна на 3-я ден от деветия месец, тогава бях в болница за изследвания и стабилизиране на кръвното ми, което беше започнало да се повишава и когато информирах лекарите в болницата за случващото се, не ми повярваха, така че ме изписаха да си ходя вкъщи и ми бяха определили дата за секцио за след 14 дни по медицински причини. След като се прибрах вкъщи започнах да кървя и се наложи да се върна в болницата, но там вече нямаше никой от предишната смяна, дежурният лекар за през нощта още не беше дошъл, а в цялото родилно отделение нямаше друга родилка, което си беше странно стечение на обстоятелствата. Дежурната акушерка ме прие и ме настани на леглото, където винаги ме настаняваха, когато се наложеше да ме приемат, тъй като имах патологична бременност и се налагаше от време на време да ме приемат в болница за изследвания и стабилизиране на показателите, които не бяха в норма. След малко дойде дежурният лекар, който не познава моя случай и не пожела да поеме отговорност като пристъпи към израждане, вместо това нареди на акушерката да ми сложи система за задържане до сутринта на другия ден, когато ще дойде моята наблюдаваща лекарка и ще реши какво да прави. Е, тя дойде, видя ме изненадана пак на леглото и ми каза, че по-добре да задържи бебето колкото се може по-дълго в мен докато може, защото е добре за него, водите ми не бяха изтекли и нямах силни болки и контракции, а леки тъпи болки в кръста и гърба. След още 24 часа ме прегледаха и установиха, че съм със 7 см разкритие, което наложи родоразрешение и понеже нямах силни болки и бях с висок праг на чувствителност, лекарката ми каза, че ще родя нормално, а понеже не иска да ме чака дълго да стигна до 10 см. ми сложиха окситоцин, който предизвика и контракции и болки, но нямах желание за напъни. Спукаха ми водите, които се оказаха бистри и достатъчни и започнах да попълвам една декларация от 9 стр. за информирано съгласие при евентуално друго лекарско решение. В един момент болките станаха нетърпими, контракциите бяха начесто и доста продължителни, а апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите престана на работи просто така. наредиха ми да си засичам контракциите като гледам часовника на стената срещу мен, защото апаратът показваше, че няма такива и че бебето е тахикардично. В един момент ми наредиха да напъвам и се оказа, че детето е заклещено високо и не се е смъкнало при спукването на водите, така че започна да остава съвсем без въздух. След 3 часа опити ме накараха да отида в операционната за спешно секцио, защото бебето вече нямаше тонове.

След операцията се оказа, че съм имала и оток на вътрешни органи и много трудно са вкарали тръба в трахеята ми за пълна упойка, цялата бях подута, дори не можех да говоря нормално. След слагането на система и маската за пълната упойка, тъй като нямаше време за спинална, вече нищо не помнех, но по записаните часове на лепенките на абоката в ръката ми, че системата ми е била сложена в 14.10 ч., а детето е родено в 14.20 ч., можете да си представите колко бързо се е наложило да се действа. Оказа се, че моят случай е бил тежък, много спешен и единствен по рода си, защото не им се е случвало апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите да откаже да работи за неопределено време, след което да проработи сам и да покаже, че съм с много силни контракции и започнала родова дейност, а детето било с тахикардия. Като ми казаха, че много бързо се е сформирал екип от 12 лекари, анестезиолози, акушери и сестри за моето раждане със спешно секцио и че са успели на косъм да ни спасят и двете след операцията, чак не ми се вярваше, а сега си мисля, че нищо не е случайно, радвам се, че бях единствената родилка в отделението на Петровден, защото ако имаше и други родилки или лежащо болни в отделението, които да имат нужда от някаква спешна оперативна намеса, щеше да е невъзможно да ни обърнат внимание и да ни спасят. На следващия ден имаха общо 9 раждания, от които 3 или 4 секцио, две двойки близнаци, едно тежко нормално раждане, няколко други по-леки нормални раждания и отделението се напълни набързо с новоприети. Мисля, че нищо не е случайно и че не трябва сами да вземаме това решение за секцио или нормално раждане без да разбираме напълно състоянието си или да можем да предвидим какво ще се случи по време на раждането, както и кога бебето ще си реши да се появи, защото обикновено неговите решения не съвпадат с тези на лекарите. В крайна сметка всяко раждане е Божа работа и донякъде късмет, то не може да се предвиди до най-малката подробност, защото е динамичен процес, който може да поднесе изненади в най-неочаквания и неподходящ момент. А за модата да си избираме дата за секцио или за индукция на раждането, за да бъдело детето с някакви си астрологични добри показатели, ми се струва малко прекалено и аз лично не бих се възползвала от тази мода в някои страни.