Плам странно ми се видя това проучване.Момета се правели по-често,а като цяло на плаетата мъжете са по-малко Факт. В България на един мъж се пада средно по две цяло и нещо жени.Ако действително момчетата по-лесно се правят....
По-склонна съм да вярвам на "баща на момче е майстор,на момичехудожник,на близнаци-извънземен интелект" Това последното от мъж съм го чула
Дай Божена всички желаното.Не е важно колко са,а да са здравички.И 5 да ми отреди Бог,5 ще износя въпреки всичко.И ще си ги гледам!Стига да са здрави

Мире те в последно време май бебетата стават с голяма мъка , то станаха много двойките които се обръщат към специалисти или просто става по бавно , че сигурно за това стават повече момиченца , а не момченца.При сестра ми момиченцето го чакаха 2г , а момченцето стана веднага и като ходили при лекаря който и прави секциото и като видял че е момче и и казал е значи не сте се трудили много  .Та явно това е мнение и на лекарите.Не твърдя че е достоверно това което прочетох , но може би си има доза истина.Ама каквото е важното е да е живо и здраво , така се гледа най лесно.

Айде и аз да се вмъкна за малко
Ние нашите близнаци-момченца ги правихме 5 месеца
Да видим сега какво ще стане

Цитат на: rozovka в 21.03.2011 12:17

Аз пък оставам с впечатлението, че не се гледат толкова трудно две едновременно.

О, Розовка, много силно изказване....
Да взема да кажа, т.к. съм майка на разнояйчни близначки.
Финансово - умножете по 2 всичко, защото от кърпичките, шампоана, памперсите, до броят перални дневно (всеки ден поне по 1 бебешка), количеството изразходвана вода (ток също) броят пюрета/детска храна - всичко е двойно. От тук идва моментът, в който дори 1 бутилка минерална вода започваш да се замисляш дали всъщност наистина трябва да си я купиш....защото това е половината обедна храна на едното дете. Всичко това води до стрес най-малкото, притеснения, лишаване от един вид спокойствие.
Времеемкост - едно дете, кърмено, на АМ и пр., ако е само отнема около 20-на минутки да се смени и нахрани (освен, когато е съвсем новородено, има жълтеничка ипр. - тогава се кърми доста повече време, но аз и перз това минах) - при близнаци времето е двойно.
Ако при колики, никнене на зъбки и др. успеете да приспите едно дете - то си заспива, но при близнаци е преобладаващ случая, в който другото започва да плаче.
За да го онагледя ще ви разкажа при нас нещата как бяха от първият ни ден сами вкъщи (т.е. след изписването), та до днес. Но ще го направя в поне 2 поредни поста, за което се извинявам.
В болницата им бяха създали вече режим и те се хранеха на 3 часа, но едната имаше хипербилирубинемия и сучеше много бавно, аз я будех, защото жълтеницата я успиваше, много нерви ми отне, за да се храни добре. Кърмех ги една след друга, едната се хранеше 40 минутки, другата около час. На всеки три часа, което означава че аз имах по-малко от час и половина между кърменията. Отделно смяна на елените, те много ревяха, движеха крачета, махаха с ръчички, общо взето и това отнемаше много време и евнергия, нерви и пр., защото са две, едно след друго, и двете пищят, не знам защо, трудно ги успокояваш и пр. През нощта се будеха 2 пъти, аз кърмех, първо едната, после другата, след това поне половин час цедях, зада стимулирам лактация и спях п 40 минутки между кърменията. Денем пак така, докато не почнах да ги кърмя едновременно, така поне стояхаа около час на гърдата. И това при нас отне два-три месеца, по-скоро три, докаот започнаха да се хранят за около половин час.

Отделно, те се родиха мънички, нямаха 3кг., едната спадна до 2400гр., памперси такъв малък номер се намираха трудно, с поръчка и пак им бяха големи около крачетата - посотянно изпускаха. На ден сменях поне по 3 бодита на дете, общо 6. Смятайте колко бодита е трябвало да имам. Абе всичко беше така. Пижами, хавлии, пелени за повиване...
Коликите - едната имаше много силни, другата не чак толкова, спрях капките, зради причинен запек на децата. Всеки ден, без пропуск, от 17.30 до към 21 часа ревяха неистово, с мъжът ми ядяхме прави, на крак, нещо купено, разбира се, защото през това време люляхме децата в столчетата за кола (само така млъкваха и временно заспиваха, но без да спираме ние да люляме, наче - рев).
Осем пълни месеца кърмех и нощем, не спях нормално изобщо. Но го правех с удоволствие, защото така на децата им стигаше млякото и не се наложи да давам АМ.
Разходките - количката не влиза в асансьора, трябва някак да се свалят едновременно две новородени, което трудно би могло да стане, поне аз не можех. Не мога да минавам през подлези, защото количката и децата са около 30кг., че и повече.
Вниманието - винаги и за двете по равно, и двете да са гушкани, обгрижвани и пр., правя всичко едновременно.
Къпането вечер - умножете по две времето.
Ученето да правят разни неща - пак отнема много усилия от страна на една майка, защото са две и не схващат еднакво различните неща. Слагането на гърне - също е много времеемко.
Има и още много подробности, но не ми се иска да ги споделям, аз не обичам да мрънкам, да се опласвам. Радвам се на двойните усмивки, опитвам се да им обръщам еднакво внимание, да няма разлики в нищо.
За да се справям някак добре много е важно това, че имат режим и го спазвам стриктно, в това отношение съм категорична.
Не  етрудно, а е тежко, изтощително и смазващо. Нямаш никакво време за себе си, аз дори на кафе не съм ходела. Майките в парка си седят по пейките, а аз обикалях, защото са толкова спокойни и двете, че седна ли - рееев до дупка.
И така, но въпреки това за мен радостта е огромна, защото си имам две прекрасни буболечки, които обожавам дори, когато не ми оставят и секунда спокойствие.

gostenka_82, постът ти е много емоционален... . Това е - близнаците, както и всяко дете ни карат да чувстваме - много любов, нежност ... Те са любов на n-та степен  . Моят баща има сестра близначка и при нас имаше чуденки дали ще ни се случи това щастие? Е случи ни се най-голямото имаме нашия син Владислав. Иначе и на мен ми се е искало, но знам, че е трудно и за това съм изплашена тази си мечта 

Малинката, не меразбирай погрешно, аз изобщо не се оплаквам, въобще. Научих се да улавям моментите и това е. За нищо на света не бих искала да имах само едно дете, макар да знам, че щеше да ми е страшно по-лесно. Пръвото раждане да е с близнаци, за първи път да станеш майка и то с две бебчета е просто прекрасно. Нищо насвета, нито недоспиването, нито липсата на време за мен, нито това, че вече всичко отива първо за тях, за нас каквото остане (образно го казвам), не може да отнеме онзи хубав спомен, онзи несравним миг, когато изплакаха двете малки гласчета, когато поеха първите си глътки въздух и се изплашиха, те плачеха, аз също - но от радост!!!! Това не си го давам и за най-безсънните нощи, за най-тежките дни, изпълнени с напрежение, притеснения за това-онова, грижи и пр. Всичко бледнее, защото те ще пораснат, няма да е все така, а този прекрасен миг в моя живот ще ми е завинаги!!!!

Браво, гостенче! Наистина е трудно, възхищавам се на такива всеотдайни майки, но щастието ти е двойно 

uliaulia, е е моето щастие не е по-малко от това на гостенче (в кръга на шегата)

Разбира се, живот и здраве и моето ще е едничко и щастието ще е несравнимо! 

И на мен и на любимия много ни се иска да имаме близначета. В мойто семейство има доста бременности с близнаци, но май няма живи... Майка ми е левичарка, което до колкото знам е знак, че е имало повече от едно бебче в началото на бременноста, а тя самата е имала спонтанен аборт с близнаци преди мен. Пра баба ми е родила 2 близнета в 7-мия месец, но не са оживели... Мисля, че всяко поколение е имало близнаци, но какво казах, не са успешни бременности. В рода на годеника ми само дядо му по бащина линия има братя близнаци. Знам, че е много тежко да се гледат 2 деца едновременно, но мисля, че е и много забавно.

http://vbox7.com/play:82801351 това клипче е много сладко поне на мен ми хареса.БГ известни личности за близнаците