Сега се сетих за "притесненията" на един мой приятел.На сватбата си беше толкова спечен, че на въпроса : "Ти..... вземаш ли тази жена за твоя законна съпруга?" Той, шемета отговори : " Да ..." ама толкова тихо и неуверено, че лицето от съвета се наложи да го попита втори път и на втория отговор стана майтапа. Авера каза " Да, бе ДА!! " Което ми прозвуча по един друг начин и умрях да се хиля
. Слава богу че го гледах на DVD а не бях на сватбата, че сигурно да съм я развалил. Ама той и неговата съпруга нямаше да ми се сърдят. Той си ме познава от двадесет и кусур години, тъй че щеше да стане фънско.
... Той, шемета отговори : " Да ..." ама толкова тихо и неуверено, че лицето от съвета се наложи да го попита втори път и на втория отговор стана майтапа. Авера каза " Да, бе ДА!!"...
ха-хахаааа, наистина е било голям майтап!!!
... Той, шемета отговори : " Да ..." ама толкова тихо и неуверено, че лицето от съвета се наложи да го попита втори път и на втория отговор стана майтапа. Авера каза " Да, бе ДА!!"...
малейййй
малко кофти но пък забавно
абе аз няма да съм младоженец, а ще съм кум, и това, от което най ме е страх, са моментите, в които 200 човека ще вперят погледи в мен, няма да има музика, която да отвлича вниманието, всички ще чакат да чуят кумът какво ще каже и как ще го каже, нормално е, да не кажа задължително е, че после ще ръкопляскат, но тези части от минутата, когато всички млъкват и вперват погледи в кума, може би са най-трудните за овладяване
Използвай само кирилица за постовете си!!!
затова е най-добре речта да е не е подготвена предварително, а на момента това което ти диктува сърцето това да се каже, иначе ще се пообъркаш от притеснението и дори може да забрави6 да чете6
успех
Има мъже във форума, как да няма, прочети малко по нагоре и ще видиш че не съм само аз.
Ами мъже, че има има. Аз лично не виждам нещо да е променило живота ми след като си подписах сам "присъдата".Общо взето всичко си е както преди с тази разлика, че в момента имам халка на ръката си. Преди това бяхме заедно почти 5 години мися че 3 от тях живяхме заедно да се види ще ни бъде ли или не. Имахме достатъчно време да си сработим характерите,което се оказа доста трудно. Но намерихме сили и разум да разберем кога трябва да направим компромис. Не, че сега не се караме ама то иначе пък няма да бъде весело. Все пак най хубавото нещо на караницата е сдобряването
после прегръдки, целуфффки, милуфффки. Та може би затова в момента не виждам разлика.
ама защо само ние си пешем в тая тема...аз влязох та да прочета уж нещо пикантно... пък то какво....
Аз искам да кажа, че след брака нещата вървят още по-добре! Не мисля, че е необходимо непрекъснато да се оплакваме, че сме наденали брачния хомот, напротив, това е страхотно! Имам страхотна съпруга, грижовна, мила, умна! Какво да иска повече човек!
P.S. МЪЖЕ ЖЕНЕТЕ СЕ! СТРАХОТНО Е
И аз като една клюкарка да видя какво пишат мъжете, ама то и тук пак сме ние
и се опитвам да избягам надалеч, но все ще се намери някой "приятел" да ме спре 
и аз минавам под ножа. 
и после вече е къъъснооо 
