НЕ! Никога не бих си направила операция - първо имам уникални гъди, второ дори да нямах ме е страх от болката 

Хора, нека бъдем по-толерантни един към друг. Това, че някой би си направил пластична операция, не значи че е по-ниско качество човек от останалите. Нека не се класифицираме едни, други, защото това е само едно виртуално пространство, което в никакъв случай не дава пълна представа за човека, чието писание четем в момента. 

Аз лично никога не бих се подложила на подобно нещо.. А и си се харесвам такава, каквато съм си 

Пластичната хирургия не е само уголемяване на бюста. Нямам нищо против такива процедури стига да са в разумни граници (говоря за уголемяването на бюста). Искам само да разкажа за моя опит с пластичната хирургия и кога човек може да се сблъска с нея.

И аз като повечето от вас си мислех, че не бих си направила пластична операция. За съжаление миналата година, паднах доста лошо по ескалатора в метрото докато бързах за работа. Не мога да ви опиша каква дълбока рана имах точно под коляното точно на десния си крак. Беше около 7мм. Отидох на лекар, дезинфекцираха я и я превързаха. Така след време зарасна, но се получи едно образувание колкото грахово зърно точно където беше раната - т.нар. келоид. Много грозно и неприятно чувство имах като го докоснех или само погледнех, все едно ще се спука всеки момент. 
Личната ми лекарка, ме изпрати към отделението за пластична хирургия и там един мил млад доктор ми обясни, че това не е нищо особено и лесно може да се премахне. Рязват те, изстъргват това, което е вътре, режат малко кожа и после лепят. Знам, че малко грозно звучи, за което ме извинете. И така, подложих се на тази малка пластична операция и сега кракът ми си изглежда супер както преди случката с ескалатора. Макар да не е много фрапантна случката (за което съм благодарна), искам да кажа, че пластичната хирургия има голям смисъл за хората, когато разбира се, се прилага разумно и на място. 

Не бих си направила никога пластична операция, въпреки че има доста за оправяне по тялото ми. Това са операции и интервенции които крият рискове и не бих искала да умра или да получа емболия заради суетата си. Също не мисля, че би било добър пример за децата ми един ден. Нещо не ми харесва - клъц-клъц и го променям.  Бюста ми е голям и ще увисне съвсем скоро, имам стрии, имам целулит, имам бричове... Еми мои са си и съм се научила да обичам и приемам тялото си.
ЗА пластичната хирургия съм, ако става дума за махане на огромни белези по лицето примерно или след някаква катастрофа или нещо такова. Заради суета не бих се подложила на операция.
Имам познати които са си слагали силикон и са си правили липосукция и не съдя никого. Наясно съм, че всеки решава за себе си и всеки си има мнение  .

Sandri аз съм на същото мнение .
Единственно само се замислям за моя бюст защото след раждането ,а и след кърмене 1г и 7 месеца увисна (пък и доста голям)
Ако имам възможност бих го смалила и стегнала малко, иначе всичко друго смятам ,че малко или много се заличава.

С моята чашка Д не ми са нужни импланти, нямам нужда от липосукция, едва 50кг съм, и не бих си направила. Другите не критикувам, който иска да го прави върху себе си

Определено съм "За"!
Има много жени без никакво самочувствие, с увиснал бюст, не еднакво големи гърди, деформации, или пък им липсва такъв, които биха се чувствали много по  уверени и желани с подобна придобивка. Не всяка жена може да притежава естествени красиви гърди.

Аз лично не бих си направила нито едно от двете..

Бюстът ми е голям, тежи ми, а напоследък и започна да се отпуска и ми се иска да го намаля и стегна, но пък от друга страна и ме е страх. За липосмукцията съм по-склонна, но само като част от моделиране на тялото след диета. Особено ако са свалени повече от 20кг, и тялото има нужда да се приведе в по-стегнат и приятен за окото вид.

Имам колежка, която за 1г свали около 40кг с диета, спорт, воля и упоритост. Облечена с дрехи изглеждаше супер, ама да не ти се покаже по шорти и потник през лятото - някакъв кошмар, въпреки че спортува увисналата кожа си е увиснала и това е. Та тя се подложи на операция за отстраняване на излишната кожа, както и си направи липосукция за дупето и бедрата и сега изглежда и се чувства в пъти по-добре.
А най-добрата ми приятелка скоро прави ринопластика, защото преди време падна по време на ски и си счупи носа. Сигурна съм обаче, че ако подутината от счупването не ѝ пречеше на дишането, нямаше да се оперира.
Така че си е индивидуално, някои го правят от каприз, а други защото наистина имат нужда.

против. не знам защо но не мога да мисля хубаво за жени които са си причинили това

има една песен на Pink - Stupid girl  и там много правилно иронизира всички тези 'разкрасяващи' методи .

Имам малко бебенце, което смятам да кърмя докато мога. Живот и здраве, надявам се да имаме още поне едно детенце. Смятам за изключително глупав и смешен довода да не кърмиш, за да не си развалиш гърдите, но не виждам нищо лошо в хирургическа намеса, която да ги "оправи" след като децата поотраснат и да се погрижи малко и за доброто самочувствие на мама. Винаги съм си харесвала гърдите и ми се иска да знам, че ще имам възможност да им възвърна предишната форма ако се "развалят". Дали ще имам смелостта да го направя е отделен въпрос....
Нещо, което бих направила със сигурност (когато се престраша разбира се, и след сериозно проучване на лекарите и клиниките, от което всъщност ме е страх) е да премахна белег от изгаряне 3та степен на подмишницата. Колкото и да съм над тези неща, и да съм свикнала с белега и неизказаните въпроси на по-далечни познати, някак си ми е кофти да съм с хубава рокля и да виждам белега подавайки се изпод презрамката...
Подкрепям пластичната хирургия, когато промените са направени с вкус и мярка, когато са били нужни заради неприятен дефект, белег, травма и т.н., когато самочувствието на жената/мъжа е силно засегнато от някакъв физически "недостатък". НО млади и красиви момичета да лягат под ножа само защото е модерно, да се подаряват бюстове за абитуриентски бал и прочие прищявки, смятам за напълно неприемливи!

Цитат на: Денито в 20.01.2012 14:26

Имам малко бебенце, което смятам да кърмя докато мога. Живот и здраве, надявам се да имаме още поне едно детенце. Смятам за изключително глупав и смешен довода да не кърмиш, за да не си развалиш гърдите, но не виждам нищо лошо в хирургическа намеса, която да ги "оправи" след като децата поотраснат и да се погрижи малко и за доброто самочувствие на мама. Винаги съм си харесвала гърдите и ми се иска да знам, че ще имам възможност да им възвърна предишната форма ако се "развалят". Дали ще имам смелостта да го направя е отделен въпрос....
Нещо, което бих направила със сигурност (когато се престраша разбира се, и след сериозно проучване на лекарите и клиниките, от което всъщност ме е страх) е да премахна белег от изгаряне 3та степен на подмишницата. Колкото и да съм над тези неща, и да съм свикнала с белега и неизказаните въпроси на по-далечни познати, някак си ми е кофти да съм с хубава рокля и да виждам белега подавайки се изпод презрамката...
Подкрепям пластичната хирургия, когато промените са направени с вкус и мярка, когато са били нужни заради неприятен дефект, белег, травма и т.н., когато самочувствието на жената/мъжа е силно засегнато от някакъв физически "недостатък". НО млади и красиви момичета да лягат под ножа само защото е модерно, да се подаряват бюстове за абитуриентски бал и прочие прищявки, смятам за напълно неприемливи!

Съгласна съм с теб! Много правилно разсъждаваш. Но пък човек трябва да се приема какъвто е... а не само да поправя по себе си, става доста фалшив по този начин.

tedy87dani, питам само от любопитство  - защо трябва да се приемаш какъвто си, ако не се харесваш и имаш нужда, а и възможност, да изглеждаш по-добре? Защо например Денито да не махне белега, който е решила?  Защо след като е дала на дечицата си най-доброто от себе си, да не се погрижи и за вида си?