Честито мила Ава, пожелавам ти много късмет, любов, щастие и попътен вятър в семейния живот!

Добро утро, на най-младата госпожа в Стара Загора!
Авичка в първият ви ден като истинско семейство ти пожелавам цялата любов на света, много късмет и щастие!!! Обичайте се все така силно! 

Честито аvva! Желая ти много семейно щастие и прекрасна медена седмичка в Прага (дано съм запомнила къде беше )!

Честито avva!Попътен вятър в бурното море наречено ЖИВОТ.

Авичка, честито и от мен!
Пожелавам ти наистина да си много, много щастлива. Обичайте се, слушайте се и си вярвайте! Целувки и попътен вятър  !

Честито, Ава ! Пожелавам ви много любов и семейно щастие! Както годината се пробужда с пролетта на 22 март, така и вашите многобройни годишнини ще започват с цвят и настроение ! Бъдете много щастливи!

Добре дошла в клуба на вече бракуваните! 
честита сватба Мира! Бъдете много щастливи и се обичайте!

Мили момичета, благодаря ви, че сте си помислили за мен макар и за миг през тези дни!    Благодаря ви за многото форумски смс-и, които получих-стоплиха ме много,много,много! 
Едва сега намерих малко време да седна на компа, защото денят ми мина в изпращане на гости, посрещане на нови, търчане по магазините да си купя топло якенце за утрешното ни заминаван за студена Чехия и т.н. 
Мога с чисто сърце да кажа, че сватбата ни надмина и най-смелите ми очаквания! БЕШЕ МНОГО ПО-ХУБАВО, ОТКОЛКОТО СИ ГО ПРЕДСТАВЯХ!  Украсата ми предизвика поздравления от всички гости, дори от оператора и фотографа! Храната беше превъзходна! DJ-ите, с помощта на булката  , направиха страшен купон! Дансингът не можа да се види празен! Сервитьорите забавиха сервирането на вечерята, защото през дансинга нямаше минаване! Но нека карам подред! 

Аз два дни преди сватбата много се вбесих на себе си, защото изглеждах наистина ужасно...повехнала, преуморена, и с кръвно 110/90 в най-добрия случай. Не знаех на кой свят съм! Но след като раздадох на всички списъците кой какво прави, след като уредих подредби, списъци с гости и всякакви такива дивотии, си казах-момиче, стига! Сега трябва да се постараеш да изглеждаш красива! И като почнах едни маски на лицето, като започнах на всеки проблем да отвръщам с "не ме интересува"!, като взех едно розово хапченце, дадено ми от мама, да видите как ми светна пред очите!  Вие толкова ухилена булка не сте виждали,хихихихи  А с тези хапченца стана много смешно, щото в един момент сме се събрали у нас приятелки и мама и ме критикуват,че съм много изнервена, и едната предлага да ми даде хапче, при което още 4-5 мадами вадят едни и същи розови хапченца от чантите си  Явно аз съм изостанала 
Преди самия ден- проблеми да искаш! Цветя не можем да намерим, гримьорката ми /която по принцип не се занимава с това/ няма нужните сенки, маникюристката пък няма лак , какъвто аз искам...приятели се обаждат да им отменя резервациите в хотела, че си намерили къде да спят, не знам си кой пристига еди кога си и трябва някой да го посрещне, поскарах се със свекърва ми заради нйните традиции, така било редно и т.н. в присъствието на майка ми,свекър ми и милото..и на него се развиках даже...проблем след проблем...а аз опитвам да пазя спокойствие... В самия ден-проблеми в хотела-отказват да настанят някои гости, друг гост пък се обажда на свекърва ми да заплашва, че ако не сложат еди койу си до него ще размества маси,ако изобщо дойдел на сватбата...един гост си довде жената без предупреждение...чудоооо!
Но аз- сутринта станах бодра, пих кафе, отидох на грим и прическа. 
Прибрах се и започнаха да идват приятелки...помогнаха ми да се облека. Дойде младоженецът с музиката /не изпускайте този момент! струва си да има музика-съвсем друго е!/- а той милият кълбо от нерви, защото 15 мин преди да дойдат неговите гости беше в хотела при моите да оправя проблемите с настаняването.  И на мен никой не посмял да ми се обади. 
Търси ми обувката, после ми я пълни и ме изведе в хола. Ама такива бяхме смешни-аз бях най-спокойна, а милото, кумът и кумата така се бяха гипсирали от притеснение, че се чувствах като режисьор!  Казахме си наздраве и излязохме да играем хоро. Няколко човека спряха движението, а един галфон изсвистя с гуми край хорото точно до мен-изкарах си акъла-щеше да ме сгази!  Толкова не може да изчака една минутка! Егати хората злобни! 
Отидохме в съвета-там голям смях! Мама я няма, картата ми в нея. Намерихм се,де-носи ми се тя спокойна кат народна песен!  Жената повтаря разни неща преди ритуала-ние гледаме умно и се мъчим в цялата какофония да си съберем акъла и да запомним нещо.  После кой отляво,кой отдясно, кой стъпил на стъпалото, кой слязъл от трибуната, кума ходи а нагоре, а надолу, аз само му шушукам кое как...ама важното е, че настъпих милото!    А майка ми ми разправя, как свекървата през цялото време подвиквала тихо- Емо,Емо, настъпи я, настъпи я, накрая свекърът я сръгал да мълчи!  Малеее, цирк! После след ритуалната-пак проблеми-някой не си знае къде му е хотеля, няма кой да вземе цветята, родителите не могат да се разпределят и всеки мен тегли и пита и от мен чака решение и аз чак почнах да викам, та видеооператора ми каза да се успокоя малко.   

Продължавам в другия пост,че стана дълго... 

Лелелллл, тъкмо си написах поста и го изтрих! 

Такаммм..отиваме във фотото, редим се да ни снимат, а аз нетърпелива да ходим само ние с кумовете на снимки в парка! И през цялото време във фотото се дразнех на статичните и изкуствени пози, които заемаха всички, и само си представях как сга всички ще си сложат тези гадни снимки в смешни рамки по секциите и на тях ще изглеждаме като подредени за разстрел с тия физиономии. 
Но тръгнахме за парка..а милото-буреносен облак, кара се с кума, който само пита откъде да минем с колата...а то каква била работата-изнервен, защото му се скъсал ципът на панталона! И си трае и си се нервира сам на себе си! А фотографката дебре ли го кара да се кълчи и да заема странни пози-е,като обясних, че имаме проблем, се оправиха нещата... 

Отидохме после в ресторанта...тама пак проблем- първо DJ-ите имаха предоставен от мен списък с имената ни, откъде са гостите, коя песен, какво що, какъв ритуал- че ще ни захранват двете майки! И те решили на своя си глава да си правят ритуала- свекървата щяла да захранва..и още нещо не бяха разбрали и аз като се разлютих..щото ми писна толкова съвстно да оргнизирам всичко, да улесня всички, а накрая да правят квото си знаят! И като скръцнах със зъби и се оправихме набързо...
Тъъкмо това уредих, идва брат ми и казва, че момчето, което ще танцува на кумата с тортата, не иска да танцува!  Аааайде и там разправии, убедих го!

Влязохме в ресторанта, брат ми взел чашите от съвета в ръце, вместо тези, които са за чупене!  Та и това не мина гладко съвсем...

И после сватбата си потече по мед и масло...много танци, много веселба...направих се на маймун-аз щото съм много емоционална и много бясна...и не с спрях, докато не си покажа цялата емоционалност  Че на всичкото отгоре приятелите ни изненадаха- поздравиха ни с Джо Кокър  и ние-ами сега...на милото не можех да разчитам, та го сложих на един стол,ама аз какво шоу направих....  а баща му стои пред подиума, на който бяхме, и се кефи на макс  /извинете ме за многото жаргон, но под влияние на емоцията се обажда тийнейджърката в мен  /.

Та не се спрях, мацки! Накрая обаче намалиха музиката заради хотела, а веселбата беше в разгара си- аз бях с разпорени и влачещи се тюлове на роклята, младоженецът поразпсан, ааа, аз и боса на всичкото отгоре, гостите във вихъра на танците....лудницааа! Ама нямаше как  Поздравихме отново всички гости и се разотидоха...
С букето-венецът ми също стана голямо шоу, с жартиера също, но милото шмекеруваше-помогна си с ръце  Имаше и булчинско хоро, и мазане и чистене с тортата /което бях предупредила, че не искам, ама се получи много естествено някак...и не съжалявам!/.
После с милото отидохме до вкъщи да си вземем малко багаж и ааайде в хотелааа...
И там в джакузито-кефффф за уморената ми снага.  Обаче...облякох си хубавото бельо....и заспах като пън...  а милото..стана му много криво..ама...какво сега-булката е уморена...

И такааа..днес се събудихме, пихме кафе, пазарувах си за заминаването утре..след малко ще се видим и с техните...Има толкова подробности, които не можах да споделя с вас! Надявам се скоро да показвам снимки, за да усетите и вие атмосферата на тази невероятна сватба, която надмина мечите ми!  Пожелавам на всички бъдещи булки такава сватба! 

леле мила направо докато четях си представях всичко ,било е един невероятен ден за теб ,много се радвам   

Страхотен разказ, Авичка!
Благодарим ти че споделяш всичко с нас! Толкова емоционално си го написала, че сякаш съм била там!!
Нека всеки ден от живота ви да е толкова красив и вълшебен! 

Ето единствените снимки, които мога да ви покажа! Предполагам, че Валентинка, която присъства със съпруга си на тържеството ни, ще ви покаже повече- тя беше неотлъчно до мен! 

Това е входната врата /всички снимки са любителски с телефон,така че ме извинете  -ама поне нещо да покажа  /.


Това е ...сещате се какво 



Кошничката и менчето /после му сложихме здравец/.



Колата...малко не както трябва снимана, ама...  Цялата ми украса в ресторанта беше от живи лилиуми...и с тях имаше проблем-сутринта в деня на сватбата бяха разцъфнали само 10 цвята  Агентката ми е много печена обаче и разреши проблема като намери някак други-цъфнали! 

Ава, разказът ти го изчетох на един дъх ! Толкова е интересен! А изживяването е било с пъти по-вълнуващо, няма съмнение ! Бъдете много щастливи винаги !

Ава,  невероятен разказ. Безкрайно се радвам, че всичко е надминало очакванията ви. За проблемите в деня на сватбата - съвсем скоро ще ги забравите и ще си умираш от смях като се сетиш за тях. Сега сладур се наслаждавай на Прага, на съпруга си и на свободата да сте си двамата. И свиквай с обръщението Госпожо...
Целувки от Бургаските булки!