И при нас се ходи при кумовете.
Майка и татко (преди да се разведат) винаги ходеха и имаше голяааама маса и си спомням, че винаги носехме торта.
Даже веднъж

съм била 7-8 годишна, като сме отишили и сме отнесли торта и аз цяла вечер съм я чакала тортата и все съм питала майка, когато кумата ще даде тортата. А пък кумата (явно преценила, че има достатъчно други работи) не я извадила изобщо и после съм плакала като сме си тръгнали. Та на майка от тоя случай много й се беше скривило хиихиххи

За да се върна на темата, вчера пратих смс (много грозно ми звучи, но ни е развален нормалния телефон) до кумувете да ги моля за прошка, но те дори не ми отговориха

Иначе писах и на майка и татко, и от тях да искам прошка. Даже се обадих на брат ми, да им иска и той, че бях сигурна, че не знае, че е Прошки.
А пак в нашия край, като искахме прошка на баба и тя все викаше "Да ви е просто от мен и от Бога" - това е традиционният отговор.