⚠️ Този форум е архив (само за четене).

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ ИЛИ ПРОШКА!!!

А по нашия край освен всичко това се правят и стрели,палят се и се хвърлят от момците в двора на момата която харесват :) това още го има в селото на милото и е много забавно ,но скоро не сме били в БГ по това време :(
Аз ти прощавам, прости ми и ти

Сирни заговезни – ден за ПРОШКА и уважение към семейството
Понякога е трудно, понякога грешим, понякога не сме на правилното място, когато любимите хора имат имат нужда от нас, от нашата подкрепа, думи, разбиране … понякога може да сбъркаме, понякога може да поискаме нещо, което не е наше, може да изречем неправилна дума… затова има такъв ден да простим, а утре е чистия понеделник и да продължим по-чисти и малко по-добри!!!
Много ми беше интересно да прочета разказите на всички,но най-вече на Ина относно традициите и спомените от този празник.
В моя край такива работи няма.Бях изумена,когато моя приятелка ми разказваше за "хамкането",халвата и яйцето.
Това,с което аз свързвам празника е ходенето на кръстник(кум).Чувала съм,че тогава се ходи,че се носят разни неща за трапезата...
Днес кумата ни покани на гости по повод празика,доста неочаквано.
Нямах много време да отреагирам и съм замесила само една питка.Купихме букет,бонбониера,уиски.

Вие ходите ли при кумовете,какво носите и как минава празника?
И при нас се ходи при кумовете.

Майка и татко (преди да се разведат) винаги ходеха и имаше голяааама маса и си спомням, че винаги носехме торта.
Даже веднъж  :offtopic: съм била 7-8 годишна, като сме отишили и сме отнесли торта и аз цяла вечер съм я чакала тортата и все съм питала майка, когато кумата ще даде тортата. А пък кумата (явно преценила, че има достатъчно други работи) не я извадила изобщо и после съм плакала като сме си тръгнали. Та на майка от тоя случай много й се беше скривило хиихиххи  :offtopic:

За да се върна на темата, вчера пратих смс (много грозно ми звучи, но ни е развален нормалния телефон) до кумувете да ги моля за прошка, но те дори не ми отговориха  :angry:

Иначе писах и на майка и татко, и от тях да искам прошка. Даже се обадих на брат ми, да им иска и той, че бях сигурна, че не знае, че е Прошки.

А пак в нашия край, като искахме прошка на баба и тя все викаше "Да ви е просто от мен и от Бога" - това е традиционният отговор.