Стреса преди сватбата?

[Gerka]

Моето мнение е , че не трябва да се впрягаш от условията , които ти поставят някои роднини .... особено майките !

Не мисля, че когато дойде време за сватбата,  някоя от двете ще пропусне този момент заради непоносимост към някой , който ще присъства 

Ако поговорите с тях и им напомните, че все пак това е вашият празник и нещата се случват заради вас двамата!

[gerjo_k]

Подкрепям изцяло гореизказаните мнения . В райна сметка ти създаваш твое ново семейство и то е най-важно!
Поради такива причини много млади двойки не желаят да се женят или го правят далеч и тайно
Щом сте решили да споделите този важен за вас момент с тях, само могат да се срамуват от поведението си, а вие бъдете над тези елементарни дразги 

[блясъчко]

сигурно вече се отклоняваме много от темата, но искам да споделя и аз. поканих едни близки роднини, най-официално, всичко нормално, обаааааче едните не дойдоха!! без дори да се обадят!!! цялата работа е, че са скарани с другите близки, но на мен ми стана обидно щото си измислиха оправдания и ги предадоха чрез трето лице!!  така че такива неща има понякога, не са предвидими винаги, така че не бива да им се връзваме, защото си е нашият празник, сори за 

[siseto]

Нашата сватба е на 7.06.2008, мога да споделя, че през живота ми не съм имала проблеми с пъпки по лицето си, нито през пубертета, нито след това. Миналата седмица едно жигули се качи върху колата ни и слава богу пострадали няма, но освен сватбата и колата и нервите около каското което няма да покрие всичко ... цялото ми лице е в пъпки които ме и болят... направо се побъркахме и двамата, а нервите продължават, сега голямата дилема е "ама 6то тоя ще е с оня на една маса, а не аз да съм с третия и петия".... просто е безкрайно, а май най-ужасни са именно някои от роднините - те винаги са с най-много претенции, които е невъзможно и магьосник да ги задоволи        
Оня ден бащата на младоженеца, на който преди 2 месеца казахме какво ще е менюто, като чу че основното ще е пилешка пържола и като ревнаааа - що не е свинско, направо бях ПОЗЕЛЕНЯЛА    в тва топлото - свинско !!! мале мале мале

Извинете ме че бях многословна, но като че ли никой в момента не ме разбира ....

[Wienerin]

виждам, че ме споменавате, та реших да понапиша малко 
както повечето знаят, ние имахме цифром и словом два месеца от решението за сватба до самия ден  аз на майната си, работещ младоженец по цял ден, моите родители на другия край на България и болна свекърва...
аз по принцип съм страшно организиран човек и много бързо взимам решения и това до голяма степен спаси сватбата, за всичко си бях поставила срокове и дни, в които да се свърши. Например: в първата една седмица да се намерят информация, сортират и изберат основните неща като зала, църква, ресторант, фотограф, диджей и кола. Каквото не беше направено първата седмица се преместваше за втората седмица заедно със предварително определените задачи за втората седмица като например информация за булчински салони (от къде са доволни момичетата и от къде не, къде какви цени са, за да си спестя после време при обикалянето) покани, дреболиите около сватбата като свещи, подаръчета, чаши и т.н. и общо взето така със строг план и рядко изпускане на нерви стана..

Милото всяка сутрин като отидеше на работа и го чакаше в мейла му списък със задачи за деня сортирани по важност, с телефони и адреси и вечерно време като се прибереше ми даваше "отчет" 
също да си призная, че в началото се притеснявах за финансовата страна, защото не искахме от никой пари за нищо (не че нашите не купиха дреболиите свещи, подаръчета за гостите, чаши, алкохол) и за наш огромен късмет той беше награден с бонус от почти 6000 лв. и то точно един ден преди аз да кацна в България  и това доста ми развърза ръцете. Не ми се налагаше да обикалям да търся по-изгодни неща, ами каквото ми харесаше го купувах 
това кой къде ще сяда на масите го реших вечерта преди сватбата  не ми се занимаваше преди това, но и ние имахме 50 човека де (предварително бяха напечатани тейбълките и стояха в ресторанта). Също си бях казала, че за дреболии няма да се ядосвам, аз така съм ги наредила, на който не му харесва да си ги нарежда на неговата сватба както си иска 

така мили момичета, моя съвет е да си следвате строго вашата и на бъдещия ви мъж концепция за сватбата, да не влизате въобще в дискусии с роднини, приятели и прочие относно детайлите на ВАШАТА сватба, като решат нещо да коментират или да недоволстват просто казвайте "Да, добре, ще преценя" и си го пускайте от едното ухо в другото 

съжалявам, че бях многословна, но се надявам на някой да помогна 

[cveteto]

 :bravo:Wienerin аз съм напълно съгласа с теб,че каквото и да се случва с никого не трябва да се съобразяваш.Незнам какво ще се случи и мен като ме затресе нервата ,но се надявам да се запази максимално спокойствие

[Kiksi]

Wienerin , браво за полезните съвети!  Но са полезни само за оганизирани хора като теб. Аз каквато съм неорганизирана и все трудно решавам, наистина ще ми е много трудно. Аз съм такава "чуденка", че примерно за едни чаши съм способна да обиколя 5 пъти града, докато избера. Но тъй като вече нямам избор заради времето, което ме притиска, ще я карам по-организирано и се надявам да успея.

Много съм се стресирала наистина и аз имам списък със задачи по времеви отрязъци, ама почти не съм изпълнила заплануваното до края на май и много съм притеснена вече, най-лошото е, че работата се увеличи, милото също се побърква от работа и няма никакво свободно време, направо не можем да се засечем понякога вкъщи...А като се засечем, то е за сметка на съня, вече се чувствам адски изморена, имам сенки под очите и ако продължава така, ще уплаша някой на сватбата

На всичкото отгоре искаха от 26 май да ме пращат в командировка в Чехия, едва се отървах, съвсем изпаднах в ужас, вярно, че само за 10 дена, ама ето, както се случи заради странични ангажименти и извънредна работа да изостана с подготовката за сватбата, какво щях да правя, ако сега вместо да почвам здраво със задачите в малкото свободно време, което имам, бях в Чехия?

Знам, че накрая няма да ми пука, както стана с поканите и ще си кажа - каквото стане, важното е да е весело, ама докато не поотметна повечкото задачки, няма да ми се успокои душицата. Чак снощи спах страшно неспокойно поради тази причина, накрая се събудих в ранни зори и не можах да заспа повече и сега се чувствам като парцал ...

[Kleo]

Kiksi, можеше в Чехия да намериш нещо интересно за сватбата си.

[блясъчко]

аз, като бивша стресирана булка, да си кажа. при мен стрес имаше и то точно заради хилядите дини под мишница. много ми помогна подкрепата на близките ми в организацията, особено за нещата в последния момент - защото в деня на сватбата и няколко дена преди това бях блокирала. самия ден, въпреки всички прекрасни неща, мина с известна напрегнатост за мен. чак вечерта започнах да усещам радостта от празника. от същинския стрес по цялата подготовка свързан с недоспиване, търчане по разни места за отрицателно време, работа, университет, от всичко това се отърсих чак на 3-4 ден от медената седмичка. моето мнение е, че колкото и да ни идва отгоре, не бива да се отразява на сватбения ни ден, ама аз някак си не успях да се справя...   

[Kiksi]

Kiksi, можеше в Чехия да намериш нещо интересно за сватбата си.

Да, Клео, ама те са едни семинари по цял ден и едва ли щях да имам време за обиколки по магазините. Като бях в Холандия началото на април в командировка така се получи, същото си мислех, викам поне обувки може да си намеря, ама бях ангажирана от сутрин до вечер и от цялата командировка ми останаха само 2 часа за обиколки по магазините. Е, купих набързо едни сандалки много готини, ама черни, от белите нищо не харесах и ме е яд, че не можах да обиколя повечко магазини, 100 % щях да си харесам, ако имах повечко време за шопинг.

Така че по-добре в България да съм си и тук да търся, отколкото да отида до там и пак да не ми остане време за шопинг и после да ме хване яд като предния път...
Така че 

[Арлина]

Аз съм такава "чуденка", че примерно за едни чаши съм способна да обиколя 5 пъти града, докато избера.

Аз съм същата, но да ти кажа това по-скоро е от имане на повече време от необходимото.  Ако трябваше за месец да организираш нещата щеше много набързо да ги избираш. При нас така се получи, че от предложението до сватбата има повече от година и аз реших да не се натоварвам - едно по едно и "между другото" си приготвях нещата до сега, като много избирах. Имам чувството например, че съм влязла в повече сладкарници, от колкото магазини за рокли. Ако не беше станал проблемът с роклята ми напреженето щеше да се усети чак накрая когато според мен е неизбежно, защото трябва да се свършат много неща в последните седмица-две, които няма как по-рано.

А и да не забравяме, че ако нямаме време и нерви, има сватбени агенти, които ако си вършат добре работата могат да ни спестят много усилия!

[rozovka]

skylife, хич да не те интересува. Булката си ТИ. Ако някой не дойде, да се оправя. Моят съвет е: направете с младоженеца списък, като изключите хората, които по една или друга причина със сигурност няма да дойдат, и карайте по него. И не се разстройвай. В цялата тази лудница все пак не забравяй най-важното: това е вашата сватба и вие трябва да сте щастливи и спокойни, защото свързвате живота си завинаги. Аз след всички списъци чаках последни потвърждения от четирима роднини от страна на баща ми, които уж бяха сигурни. Като почнах да подреждам масите, помолих нашите да ги попитат със сигурност (все пак не бяха потвърили изрично в срока на поканите). И нашите като взеха да увъртат - ама не може да ги притискаме хората, ама не могат да решат още, трябва да пътуват, разходи. Аз ги разбирам - единият ми чичо преживя тежка болест, далече са от София. Да, но това, което исках, е просто да кажат - ще идват или не; ако не могат, не могат, големи хора са, имат си причини. И като се скарахме с нашите две седмици преди сватбата... Много го преживях. Обаче резултатът - налице - на другия ден нашите ги попитали направо, те казали, че не могат, подредих масите без тях и туй то.  Ако бях чакала още, щяха да се откажат в последния момент и щях да се напрегна.

Примерът ми не е точно твоята ситуация, но исках да кажа, че: организацията е голяма, всичко струва пари, напрежението е на твоята глава, така че - бъди твърда. Не искам да ти се бъркам, и може би защото моята сватба мина и ми е по-лесно да съм твърда, ама ... чинка ти, чичо ти... Това ли са най-важните хора в този ден? Абстрахирай се и им кажи да идва, който иска, и няма булката да оправя тези семейни наболели въпроси. Не ми е много приятно да го кажа, но колкото си по-отстъпчив и любезен по тези въпроси, по ти се качват на главата. Обясни им, че не е твоята сватба мястото да решават личните си препирни. Напротив, трябва да ги пренебрегнат, за да ти помогнат.

На теория е лесно, знам, но - не отстъпвай и дръж на твоята организация.

[Kiksi]

Арлина, много си права всъщност. Всичко е според зора - аз като гледам вече нямам много време (по-малко от 2 месеца до датата на сватбата), а работата ми се увеличи и съвсем нямам свободно време и накрая ща - не ща, направо ще купувам, без да обикалям, колкото и да не ми се иска.

Така стана и с поканите - едни варианти, едни чудесии, кое ставало, кое не ставало, едно чудене, накрая вече ми е все едно и спирам да се чудя и да мисля варианти и каквито станат - такива. Все пак да не забравяме, че колкото и да е хубаво да са изпипани всички детайли, понякога просто не става и не това е най-важното.

Например онзи ден като си поръчах роклята, видях 2 вида свещи в магазина и си мислех да не купувам, а да поообиколя повечко магазини да си харесам. Добре че майка ми ме накара почти насила да ги вземем и сега съм й благодарна, защото ако сега отделям толкова време за такива дреболии като свещите, какво ще стане като тръгна да си търся обувки за сватбата не мога да си представя.

Като съм много стресирана, ще си прочитам страхотните съвети на gucci и ще се опитам да следвам страхотния пример на Wienerin , за което й казвам едно голямо 

[Kleo]

До вчера като четях темата и бях 100% убедена, че аз вече съм готова и няма да стигна до стрес. Ама днес направо си се закопах като направих 1 списък от още 26. точки които не съм ги и започвала направо ми призля. Ма то мързела май при мен е надделяващ, защото все се оправдавам - че има още време!а то не е никак много.
Аз защото започнах всичко наопаки:
6 месеца по-рано имах рокля (ама взех, че надебелях и се оказа че трябва да я преправяме),3 месеца по-рано направих резервация за медената седмица - това ме успокои и оттам, само дреболийките съм уредила и подготвила, а половинката няма концепция за костюм, вчера реши, че текста на поканите трябва да се промени, шаферката ми е без рокля все още - дори и идея нямам, защото не знам моята как ще стане ... и направо вече се отчаях.

[rozovka]

Само идея - защо не й купиш на шаферката готова рокля - само по цвят да е като твоята? Лично мнение - но тези главоболия по съчетавания и пресъчетавания според мен идват излишни.