Ние със сигурност ще изпратим. Намираме го за етично и изискано. Дано им хареса и на хората!

ние мислим да пратим по имейл картички благодарствени, а отделно на подаръчетата за гости, ще има закачено листче  с лилави цветя "Благодарим Ви " :
LKLyPysqYi0eJtlnvReww8*/fyVMtP8A" style="max-width:100%;" />

Ние също смятаме да подарим на гостите папирус с благодарствен текст. То всъщност идеята на благодарствените писма е да се изпратят след сватбата, но ние ще ги използваме като подаръци за гостите. Иначе предложението на Еми за електронните картички е много добро и е по- лесно осъществимо.

Ние на нашата сватба бяхме сложили в самите подаръчета благодарствените писма .Подаръчетата за гостите бяха миди и вътре в тях бяхме сложили благодарствените писма така беше според мен много оригинално.

искам да наслагам папирусчета с благодарствени думи към гостите прикрепени към подаръците им...дайте ми моля ви идеи за текст. Или можеби някоя малкса сентенция за любовта, само да не е притчата за стареца.....

аз бих сложила някое изречение цитат от това, но зависи дали сте вярващи:
Химн на любовта :
Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13/b]
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“