Момичета да ви питам... за съжаление съм на погребение,  не е роднина или много близък човек,но е на човек който познавах от много време и уважавах въпреки, че не сме били близки. И тъй като съм булка тази година приятелките ми ми казват, че е по добре да не ходя. Нямам идея, защо и те самите не знаят,защо? Какво поверие има?! Но ако питам майка ми знам на 100%, че ще се съгласи да не ходя. Дали някой от вас е попадал в подобна ситуация? По нагоре в темата бях писала, че не съм суеверна, но в това намирам някаква частица логика, ако така мога да го нарека и не знам какво да правя.  

Има някакво такова поверие... не знам защо е така обаче. Но е факт. Баба ми не ходи на гробища като трябваше да се раждат децата на батко ми и кака ми (първи мои братовчеди), за сватбата на батко ми, сега за моята... Но наистина не знам защо се прави, а че е суеверие, суеверие е.. но аз бих те посъветвала да направиш както ти казва сърцето. Ако ти казва да не ходиш, едва ли някой ще те обвини, но ако ти казва да отидеш - не се спирай заради едно поверие...

Ради, съжалявам за ситуацията...Но наистина има нещо, защото майка ми също ме предупреди, даже не ми дава да ходя на гробищата, да не говорим за погребение. За конкретно поверие не съм чувала.

Ради, аз също знам, че не било хубаво. Моя близка докато беше бременна ходеше на Задушница,за нея беше важно да почете баща й, нищо лошо не и се случи.
Според мен трябва да постъпиш така както те съветва сърцето ти. Може да отидеш в някоя църква и да запалиш свещ за починалия, ако смяташ че не е редно да ходиш на църква.
Моите съболезнования 

Ради, аз знам за бременни, че не е хубаво, предполагам заради стреса. За бъдещи булки не съм чувала такова нещо, направи каквото сърцето ти подсказва.

Навярно това е измислено за да не трупате отрицателни емоции. Защо не опитате да се простите с човека без да ходите на гробищата, например на опелото в църквата или у тях, (ако е там де) или друг вариянт.

rady17 аз ще ти кажа в моя случай как беше .Ние със съпруга ми сключихме брак през август миналата година но за мое съжаление загубих свекъра ми през месец май и след един месец загубих и баба ми това става преди сватбата аз ходих и на двете погребения.На самия ден на сватбата баба ми правеше 40 дена но всички настояха да не отлагам сватбата въпреки това.Тържеството се състоя и мога да ти кажа че не вярвам в такива нещо но откакто сключихме брак с мъжо нещата между нас са повече от прекрасни разбираме се само с поглед и ги няма вече онези дребни разправии може би тези близки за нас хора ни закрилят по някакъв начин....

Ето какво намерих, но е само ако си бременна:
Ако бременна жена ходи на погребение и се прощава с умрял човек, детето ще е жълто и бледо като мъртвец.
Непосредствено преди нашата сватба двете ни семейства спряха да спазват ритуалите на Задушница и дори пропуснаха погребението на техен близък братовчед. За мен това не е обикновено суеверие, а нещо малко по-сериозно. Ако искаш, иди на църква в ден, различен от погребението, и запали една свещичка за здравето на теб и близките ти и една - за твоя познат, помоли се за душата му. Така ще избегнеш лошата поличба и ще уважиш паметта му.

Момичета и момчета мерси за съветите
Реших да не ходя...все пак говорих и с майка ми, тя ми каза, както преценя, но това ще ми остане в съзнанието много дълго време..(и това е самата истина, няма как да е друго), ще отидем на църква, ще запалим по една свещ с половинката....

Ох, че е неприятно!

Аз също бих послушала сърцето си. Това, в което вярваш е правилното за теб. Без значение, дали е суеверие или не е. Суеверия има за всичко, което ни заобикаля, но не можем да си позволим да живеем постоянно в страх. Щом си решила да не отидеш - това е правилното решение

Момичета, дано някоя от вас знае отговора на моята чуденка.
Става въпрос за църковния ритуал. Когато се омъжвах, ни баха казали в църквата да си носим бяло платно, по което да минем с младоженеца. След бракосъчетаването, свещенникът го сгъна и ни каза без да го перем да го сложим под леглото, където спим... и още неща ми каза, ама то в деня на сватбата, само до това платно ми беше и не го слушах много внимателно. Все пак сложих платното под матрака и стои там вече повече от половин година. Ама въпросът ми е до кога така и въобще някоя от вас знае ли нещо за такъв обичай? Защо се прави? Какво да правя с това платно, все пак няма как да стои завинаги под матрака... 

На нас ни казаха да го държим нависоко и след една година да си ушием калъфки за възглавниците, на които спим.

Здравейте момичета,

Имам чуденка свързано със задачата на кумата, когато дойдат да ме вземат от вкъщи. До сега като съм ходила по сватби кумата влиза заедно с малдоженеца и кума при булката. Това добре, но нали младоженеца като ме види вече трябва да съм с булото. Следователно тя трябва да влезе по-рано, за да може да изпълним ритуала, да ме забули и даде букета, така ли?

Благодря ви за отговора предварително!

Зависи кои традиции ще спазвате. Ако искате да го има забулването, тогава кумата влиза първа при теб, дава ти букета, забулва те и тогава влизат другите.

veseto_87, благодаря ти!

Харесва ми тази традиция със забулването и може би ще спазим нея, само се притеснявам да не нахлуе младоженеца и мъжката страна, когато влиза кумата, а и в такъв случай ще трябват 2 камери, но за този ритуал си струва, харесва ми!