Роси пожелавам ти да не се задържаш дълго в това клубче

renka_87, аз като минала по пътя на спонтанния аборт мога да кажа, но в никакъв случай да те карам да спазваш това което на мен доки ми каза че 3 цикъла са напълно достатъчни да забременееш отново.Разбира се важно е колко е била напреднала бременността.При мен нещата стояха така че трябваше да ме изчистят(кюртаж) тъй като моето се водеше задържан аборт, т.е. организма не го изхвърля въпреки спрялото развитие на ембриона.Аз бях в 9-10 г.с., а ембриона беше спрял да се развива в 7-8 г.с.Направо мога с дати да го опиша, изчистиха ме на 13.06.2007 год..Докторката ми каза че след 3 месеца ме иска с  в кабинета си, аз категорично казах че неискам вече да преживявам такива неща и вмомента не ми е до това.Но на следващият месец реших че ще започна да правя всякакви изследвани за да намеря причината.Както сигурно се досещаш причина нямаше, просто природа.Направих си към 8 кръвни изследвания.И така минаха трите месеца и в един момент реших че трябва да се взема в ръце и че искам дете повече от всичко на този свят и че докато неродя няма да оставя така нещата.Месецът беше вече Септември, дълго говорихме с мъжа ми дали да почваме опитите отново, колебаехме се много.Аз му казах така- че всичко е божа работа и ако ни е писано пак да го изживеем то времето което сме чакали няма значение дали 3 или 6 месеца може пак да се случи.И така след 4 цикъла(идваше ми редовно без хапчета), решихме че започваме опитите, при което аз бях сигурна че няма да стане още първият месец, докато моят мъж беше убеден в обратното.Честно казано изобщо немислех дали ще стане или не този месец и си казвах ако не този другият.Последният ми цикъл беше 14 Септември.На 12 Октомври очаквах менструацията си но я нямаше, ние бяхме решили че ще направим тест точно на датата на която трябва да ми дойде цикъла, така и стана.Първият който видя резултата беше той, така се бяхме разбрали и  , ЧУДОООО имаше  .
Извинявам се за дългия пост но искам да ти кажа че ако ти чувстваш че си готова да преживееш всички трепети и очаквания отново, действайте.Но недей да се навиваш, защото може пак същото да се случи просто не се настройвай предварително.Аз честно казано докато невлязох в 4 месец не се надявах на нищо, но ето че сега живи и здрави съм в 7 месец към края и до срещата с нашето така дългочакано и искано слънчице наближава.Така че смело напред, ще видиш че всичко ще си дойде на мястото и ще бъде така както ти го искаш.

Искрено и от цялото си сърце ти благодаря за изчерпателния,точен и ясен отговор на моя въпрос

При мен нещата бяха малко по-различни,тъй като още в 5-6 седмица аз изхвърлих плода,нямаше кюртаж.
Чакам сега вече да ми дойде,но за сега нищо,въпреки че закъснява.Малко съм притеснена защо се бави,но ще изчакам още малко и тогава ще предприема действия.На теб колко време след това ти дойде,че наистина не ми харесва това положение

Не се притеснявая, ако ти е първа менструация след аборта, без да броим тази която е била веднага след аборта, т.е. сега ще ти идва за 2-ри път на мен ми дойде на 33-34 ден.Но по-принцип лекарката ми кажа до 40 дни ако не ми дойде да отида при нея да го предизвика с медикаменти или инжекции.Ако наистина искаш да забременее по скоро моят съвет е да непиеш никакви хапчета протим забременяване а да оставиш организма ти да влезе "в релси", и сам да се регулира само така ще занеш кога може да ти е овулацията.На мен след като ми дойде на 33-34 ден, след това нещата дотолкова се нормализираха, че заочна да си ми идва на 28-29 дни както преди.И да знаеш че след аборт най-лесно се забременява, така че пази се известно време, но пък и знай че това е една предпоствака че като почнете бебеправенето ще снате по-бързо отколкото очакваш.Жерая ти от сърце успех и в най скоро време положителен тест.

Трябва да кажа, че много ми харесва разговора между renka_87 и sabeva_07, в смисъл, че тук винаги можеш да намериш подкрепа, винаги можеш да споделиш и да срещнеш насреща си човек, който е изпитал същото или който просто да ти влезе в положението и да ти даде съвет. Точно за това влизам днес тук. Но по-скоро не търся съвет (май не може да се даде в моя случай), а да ви се оплача.
Значи правим опити с мъжа ми за бебе май вече осем месеца. Връзката ни е доста дълга и започвам да си мисля, че това е и една от причините да не стават нещата така лесно. Обичаме се много, но желанието за секс определено не е същото като през първите 2-3 години от връзката ни. Не ме разбирайте погрешно, приятно ни е, но все сме изморени, най-вече той, а това пречи на бебеправенето, няма спор. Явно не сме от семействата, при които нещата стават лесно - късмет! А правене на бебе "отвреме навреме", когато сме настроени си е направо чиста руска рулетка, до 3-4 години можем и да улучим. Проблемът е, че аз съм на 29 и не ми се иска да чакам много време. Неизвестността ме притеснява, тъй като никога не съм забременявала досега. Да, зная, че има жени, които забременяват за първи път и на 35, но на мен много не ми се иска така, защото си носи своите рискове, а и не искам да имам само едно дете.
В заключение, благодаря за търпението и се радвам, че ви има. Имах нужда не просто да кажа на някого, а да кажа на някого, който ще ме разбере.

Мила club напълно те разбирам как се чувстваш ние сме заедно от 9 години и аз никога преди това не съм забременявала, мислех си че мнооооого ще трябва да чакаме, но стана бързо разбира се след доста усърден месец, тестове за овулация и т.н. Мисълта ми е, че не дългата връзка е проблема според мен. Ако няма здравословен такъв, то причината е единствено психологическа или просто не сте уцелили момента. Знам какво е вечер да си изморен и да ти е трудно да правиш любов с любимия човек...като си пропътувал 300 км. или си бил цял ден по срещи и си скапан....но с малко повече воля и ентусиазъм ще успеете. Все пак крайната цел е важна! Стискам палци и ти желая успех!

veselyshko благодаря ти от сърце! 

Роси, добре дошла тук и поздрави за решението  . Много се радвам да видя още една мама с желание за второ бебче. Пожелавам ти да не се за задържаш много тук. Да ти кажа честно и аз си представям много весели ситуации с моето малко диване. А тя много се е навила за братче и само разпитва „Мамо, има ли бебче в твоето коремче?”, а и при тати пробва , че той малко е поотпуснал неговото .
Сlub, не се притеснявай мила. Наистина умората след работния ден е много неприятна - при нас също често се случва /а ние имаме и още един малък човек, който си иска своето внимание и то много настойчиво и доста често време за нас не остава/. Но няма смисъл да се отчайваш. Вземете си малко отпуска и си организирайте една романтична почивка някъде и може би нещета ще станат по-лесно. Поздрави и успех - щом сте заедно и се обичате всичко ще се нареди 

Здравейте на всички,нова сам във форума.Надявам се да мога да споделям с вас.Страхотни сте.Със съпруга ми сме семейство от 4 год.,от три правим опити за бебче.Преди две години по време на отпуската ни бяхме на море,като се прибрахме започнаха едни болки в корема,ниско.Отидох на лекар веднага,гледаше ме много време и накрая каза,че няма нищо опасно.След два дни ми дойде,но не беше като друг път 4 дни,а продължи още 6 дни,веднага пак ходих при лекарката ми,отново дълъг преглед и пак нищо,изписа ми хапчета да ми спре.Вечерта мина добре,но на сутринта корема започна да ми се подува и пак при нея,след поредния преглед ми каза,да ходя в болницата за спешна операция,останах като гръмната.Какво с е оказало:извънматочна бременност,и тръбата се е спукала.В болницата ми направиха тест:оказа се положителен.После 3 часова операция и махане на тръбата.След известно време започнахме пак с опитите и така до сега.На 5 този месец ми дойде,но беше като зацапване само два дни.Вие ми се свят и се чувствам отпаднала,днес си правих джа теста,но бяха отрицателни,в понеделник отивам в София,имам изпити но имам 4ас и за лекар.Все още постоянно ми се спи и сам отпаднала,но теста беше -.

Здравей, Petia и добре дошла в клубчето! Дано да ти донесе късмет. И вярвам, че тук ще срещнеш подкрепа.

petia_85 добре дошла във форума и дано мнго скоро се похвалиш  с
надявам се че тестовете който си направила сега не са били верни, че симптомите който споменаваш направо са си бременски (аз имах такива) 

Благодаря за подкрепата Ви!Надявам се наистина да са тези симптоми,които искам.Момичета страхотни сте.Благодаря,че Ви има.

petia_85, добре дошла при нас! И аз се присъединявам към пожеланията на другите момичета скоро да се похвалиш с .

А иначе аз още си оставам в клуба. Този месец за пръв път не мисля за бебеправенето. Не смятам и не изчислявам нищо и се чувствам чудесно. Реших, че когато трябва да стане ще стане! 

Целувки на всички и успех с бебебправенето!

много искам да ви се похваля,че ми дойде
Ако щете вярвайте ама камък ми падна от сърцето,малко се бях поизплашила да не да е станало нещо вътре и тея ми ти хормони нещо да правят.
Но ми дойде,което е най-важното,а мацото никак не се зарадва...... ......

Възможно ли е да съм бременна и въпреки това да ме болят гърдите с наближаването на дата на цикъла? А при цветна бременност тест отчита ли верен резултат?

ПС:Извинявам се за многото въпроси, които задавам, но незнам кой друг компетентен да попитам

При бременност гърдите болят като при ПМС!теста отчита и при цветна бременност защото е важно нивото на хормона на бременността! упех и стискам палци