Цитат на: Bulechka_TS в 19.01.2007 16:06

А какво става, когато даваш всичко от себе си и правиш всичко, за да му е добре и ТОЙ си търси нещо настрани?!! А?

Аз си правя следния извод... не даваш достатъчно от себе си или на него/нея не му/й е достатъчно това което даваш!!!!!

Ми то какво друго да си помислиш? Според мен това е главната причина за изневярата.
А и ако няма разговор, за проблемите не се говори, а има само скандали...това е развоя.
След изневяра също би било редно да се установи причината чрез спокойни разговори, за да не се повтаря. Но обидите и ругатните в никакъв случай не постигат решение, колкото и да боли.

Цитат на: Bulechka_TS в 19.01.2007 17:05

Ооооо, стига вече с това!!! Просто попитх, защото една приятелка има такъв проблем!!!

Ами просто другия път може да подбереш по-спокойни думи, за да опишеш проблем на приятелка. И още един съвет: големите букви на "ТОЙ" също подчертават обидата на там който е наранен, щом това е "приятелка".

ОК, май трябваше да напиша, "Една приятелка, обаче..."

Цитат на: Bulechka_TS в 19.01.2007 17:17

ОК, май трябваше да напиша, "Една приятелка, обаче..."

Доста се вживяваш понякога! Поуспокой се, бе жена! Просто си коментираме!

Цитат на: Яни в 19.01.2007 17:19

ОК, май трябваше да напиша, "Една приятелка, обаче..."

Доста се вживяваш понякога! Поуспокой се, бе жена! Просто си коментираме!


Май, си права!! Така е!!!

Тъй де темата си е жешка няма как да не се вживее човек когато става въпрос за чувства, пък било то и за на някоя приятелка.

Цитат на: Iulia в 19.01.2007 17:22

Тъй де темата си е жешка няма как да не се вживее човек когато става въпрос за чувства, пък било то и за на някоя приятелка.

Благодаря!!!

"Защо става така? Защо от изневярата така боли?

Уж си простил, заедно сте, живота продължава, а всичко е вече така различно.

Защо изневярата така силно повлиява за по нататъшния живот на човек.

Защо всичко така се променя, защо не може всичко да си е както преди. Уж сме големи хора и знаем, че в брака рано или късно винаги се случва, а тогава защо, защо всичко се губи в един момент, знаеш, че все пак обичаш, а в другия го мразиш.

Мразиш затова, че те е наранил за това, че те е лъгал затова, че ей така е потъпкал всичко хубаво между вас и не се е замислил за теб: “ами тя, нали я обичам, тя ми е жена, тя е майка на моите деца, тя е жената до мен и тя ще е жената до мен, тя ме обича, защо да постъпвам така..."

Но лесно и бързо всичко стана на пух и прах.
Сърцето ме боли, душата ми е вече мъртва.

Уж съм жива, дишам и живея, а така всичко в мен е мъртво....

Гледам го в очите всеки път, когато ми говори и искам, искам да му вярвам...

Защото обеща, защото аз обещах, но ето че и аз излъгах, излъгах защото никога вече няма да му вярвам - и така ме боли.

Прегръща ме, целува ме, казва че ме обича, а не знам дали искам да го прави защото вече не съм сигурна, че е така - не вярвам.

И аз го прегръщам и аз го целувам и знам, че го обичам, но защо, защо такава болка ме пронизва докато го правя...

Питам се, а дали, дали го заслужава, дали трябва да давам обич след като той ме уби... уби ме в гръб без да очаквах... това дали е обич?

E да всеки греши, просто се случи и всеки трябва да прощава.

E аз простих, простих, но как да забравя как да го измъкна от съзнанието си от мислите си от душата си - как да забравя .

И сега уж не съм сама, а съм толкова самотна, не съм лоша, а съм толкова злобна.

Вървя по улиците и виждам само измамници, лъжци и интриганти, а всъщност аз не ги познавам, не знам дали са такива просто, не мога да видя хубавото, просто вече на никого за нищо не вярвам.

И сега... къде е изхода... от къде да намеря изхода...
Защо така се получи?
Защо стана така? "

...не мисля, че има нужда от коментар. Болката е огромна, но времето лекува...

Много се надявам да не си го преживяла ти Яни. Жестоко е.

На мен такова нещо не ми се е случало да ми изневеряват и да изневерявам също.Затова мога да напиша какво бих направила,но от друга страна това е глупаво да се пише ,защото нямам идея как бих се чувствала,дали бих простила,дали някога бих могла да забравя!Надявам се никога да не ми се случва.Разбира се не живея в илюзия че съм застрахована от това нещо.Омъжих се на 31 год. след много връзки и се надявам да съм избрала точният човек,който няма да ме излъже така нагло.Надявам се никога да не загубя вярата в него и да не изпитам болката описана в по-долните редове.Никой няма застаховка изневяра и ако недай Боже това един ми се случи се моля да взема най-доброто решение за себе си и да се спася!Надявам се момичета никога да не ви боли така и да бъдете много щастливи!

Цитат на: Iulia в 20.01.2007 13:03

Много се надявам да не си го преживяла ти Яни. Жестоко е.

Това е една копи/пействана публикация от нета.
За преживяването...какво да ти кажа?! Жестоко е най-малкото,което може да се каже. Но човек е млад и греши. Гледам малко по философски на нещата, боли, тежко е...но всичко остана в миналото.
В никакъв случай не обвиних момичето...
За това, че двама души на определен етап от връзката си имат проблеми в никакъв случай няма вина и трети човек. Както писах и по-долу - седнахме,изговорихме си нещата и оставихме времето да заличи болката.
Всяка връзка се гради на компромиси...

Малко съм объркана. Значи все пак ти се е случило?
Както и да е. Радвам се, че не те тревожи вече.

за мен най голямата болка от изневярата би била лъжата
такива неща винаги излизат на яве моге и след години да е но ще се случи и представяте ли си живееш си с този човек и си имате деца и животът е песен и в един прекрасен момент ти осъзнаваш че сте живели в лъжа години наред
на мен са ми изневерявали аз не сам и боли и то не малко и което е наи срамното аз знаех и пак си останах с него в надеждата че нещата ще се оправят докато той не ме заряза за мои най голям срам неможах аз да го оставя просто го обичах прекалено много отне ми две години от живота да го преживея и сега сам с най страхотния мъж на света но една аверка на скоро разбра че половинката и е изневерила преди повече от година и то не един път  представяте ли си само как бихте се почувствали в този момент не само че се е случило но че и той те е лъгал в продължение на една година че и повече а тя иска да има деца от него и едва ли не да му построи дом! 
и тя му прости и аз я разбирам
но имайки предвид че аз сам го изживяла вече един път и не ми донесе нищо добро не знам дали аз бих могла да простя 
а колкото до глупостите че ако е само секс не се брои кото изневяра ... всеки си има право на собствено мнение по въпроса аз само ще кажа че в този живот всичко се връща а което е най лошото е че не само се връща а се връща тройно!

Дааа, точно болката от лъжата е най-жестока, сякаш всичко се срива под краката ти и падаш с гръм и трясък!!!

И аз простих веднъж, но не знам дали бих го направила пак!!!

Когато разбрах, единственото, което направих беше да си избърша сълзите и да взема лист хартия и молив и да излея болката си на листа!!!

После същата вечер много плаках...

Но времето минава и всичко става по-леко и се преживява!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 20.01.2007 18:10

И аз простих веднъж, но не знам дали бих го направила пак!!!

Когато разбрах, единственото, което направих беше да си избърша сълзите и да взема лист хартия и молив и да излея болката си на листа!!!

После същата вечер много плаках...

Но времето минава и всичко става по-леко и се преживява!!!

Bulechka, явно си добър човек и искаш да виждаш само доброто в хората - дано си направила правилния избор!!! Пожелавам ти никога да се чувстваш така, както си описала.

Аз съм от този тип жени, които са изключително... хм... чудя се за точната дума... може би еманципирани... и не приемат че жената  трябва да приема факта, че мъжът видиш ли мисли по различно, и едва ли не на него му е позволено да кръшка...
Скъпи момичета... НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ!!! Който ми кръшка, не заслужава да е с мене!!!
Не знам дали бих простила на съпруга си ако направи нещо  такова... може би да... и със сигурност само за един път и то ако няма чувства към другата жена.
НО ЩЕ МУ ГО ИЗВАДЯ ПРЕЗ НОСА...ще му простя само ако се влачи подире ми, моли за прошка, плаче, спре да яде и т н и тн за поне няколко месеца. Иначе този човек не ме заслужава. Аз знам цената си и които не иска да я плати, да го д*ха.
Според мене всички момичета трябва да мислят така - защото жената, която знае за похожденията на съпруга си и не прави нищо, е излагация за нашия пол. Малко повече решителност, момичета!!! Не позволявайте на никой да прави от вас маймуни!!! Намерете начин да имате собствена кариера, да не сте зависими от мъжете си. А ако сте имали късмета да срещнете мъж, които за разлика от Оицо Цоисо или каквото му е там името, не вярва в изневярата, ОБИЧАЙТЕ ГО безкрайно!!!