Здравейте и от мен! Макар и да не пиша още във форума, чета и прелиствам тема след тема...та и аз в началото бях сърдита на милото, че толкова спокоен и неентусиазиран, че го приемах лично едва ли, не като обида...но като гледам май повечето мъже са такива и се поуспокоих.Хубавото е, че ми е дал пълна свобода за действие, може да става каквото на мен ми харесва, но обикновено допада и на него, вземам го навсякъде със себе си и ми се струва, че все пак не му е скучно, защото преди всичко е заедно с мен, а ние никога не скучаем . Аз обаче съм движещата сила, жената с предложенията и мненията по всички въпроси, струва ми се, че и на луната да бях казала, че искам да се оженим, той щеше да ме подкрепи. За него е важно аз да съм доволна и щастлива, за да бъде щастлив и той та... така сега сме в трескава подготовка за нашата септемврийска сватбичка

Аз не мога да се оплача от половинката.В началото като кажех "Сватба" и той ми обясняваше, че има много време и не е толкова спешно да се прави дадено нещо.От Януари като почнахме да обикаляме за ресторанти, си идва навсякъде с мен, дава мнение кое му харесва и кое не, прави предложения.Даже менюто за ресторанта той го предложи, а аз го одобрих.За дребните украси само го питам дали му харесват, но не го карам да помага, защото на мен ми е приятно да го правя, а него не го влече.В общо линии помага с каквото може. 

Ние абсолютно всичко си правихме заедно, аз давах идеите, а после заедно ги осъществявахме, голям екип

Ние също се справяме добре заедно. Относно по-големите неща като ресторант, какъв да е ритуала, фото, поканите, неговия костюм и прочее изцяло съгласувахме. Вече за дребните неща по-скоро само одобрява. Пък и както и да аранжирам някой букет, нали е мъж, все добре ще му се види  . Важното е желание да има 

Моето мило в началото не се включваше много. Може би причината беше, че имаше доста време. Но като му казах веднъж, че ми се иска да участва по - активно и че искам нещата да ги правим по - отрано, за да не остава всичко за последния момент, и оттогава той също се включва доста в подготовката. Общо взето аз, тъй като имам повече свободно време, разглеждам разни сайтове за всевъзможни неща, небелязвам по няколко варианта от съответното нещо и после двамата мислим и избираме. Поканите ги правихме заедно, даже по - голямата част от работата той я свърши  Заедно ще правим и цветенцата за закичване на гостите. Много съм доволна от милото, че се включва толкова в подготовката 

Ние сме още в началото на подготвката и практически не сме свършили все още нищо съществено, но аз по цял ден се ровя из нета и събирам информация, която вечерта обсъждаме и засега е доста въодушевен от идейките ми  Ще видим докога ще продължи този ентусиазъм 

Ако не бяха нашите майки, с които обикаляхме по магазините сигурно за три-четири часа всичко щяхме да напазаруваме.Но те не, тука разглеждат, там се мотаят все едно те ще се омъжват.Ние двамата всичко заедно правим.Аз съм просто изумена от еднаквите ни вкусове.Влизам в един магазин майка ми пита кои чаши ти харесаха-показвам.След малко влиза мъжа ми посочва същите.Само с поглед се разбрахме, че ги взимаме и точка.А майка ми нека гледаме още-ние не, това е.Общо взето на този принцип купувахме.  И двамата сме много решителни, като харесаме нещо-купуваме, и после изобщо не гледаме други вариянти на това, което сме избрали.Относно организацията решихме, че два месеца преди сватбата са напълно достатъчни за цялата подготовка, вече остава месец до датата, а ние сме готови с всички основни неща. 

Милото ми помага колкото може. На пример аз избрах 4-5 покани, а заедно от тези 4-5 избрахме Нашата. Само ме изхитриха с кума за сватбената торта, но 

И моя не се включва. Аз избрах халките, ресторанта, ритуалната зала, датата, поканите... Абе звънна един телефон на фотографа, който АЗ избрах и това беше. Ама той пише дипломна работа сега и е изпаднал в дива паника, та го разбирам и не му се ядосвам много. Единственото което трябва да направи е да намери време да си избере костюм, ама ще видим кога...

И моя не се включи в избирането на разните декорации и тинтири-минтири. Но на мен не ми пречи, защото аз си измислих цялата концепция и се радвам. Не сме спорили за нищо. Аз само му казвах между какво се колебая и той си казваше мнението. Настоя да участва в избора на фотографи, ресторанта и халките, например. Аз пък съм му харесала костюм и настоявам да е точно той!  А пък чаши и други дреболии ми се наложи да купя сама, защото отсъства. Обаче това си има хубава страна, защото цяяяяялата сватба е по мой избор! 

При нас всичко е оставено на мен. До някъде се радвам,защото така нямаме разногласия . Не се сърдя,че той не взима участие,защото и без това е много зает и не е в негов стил да се занимава с такива неща.

Ние всичко правим заедно. Всяко едно малко детайлче избираме единодушно. Изживяваме всеки момент като едно цяло. Не бих се чувствала добре, ако бе оставил всичко на мен, или пък аз всичко на него. Това е нашата сватба все пак, няма по - хубаво усещане от това, да градиш нещо с някой.
Само за бельото ще си се оправя сама, понеже не искам да го види

И ние правим всичко заедно, въпреки че този месец милото има доста работа и не остава време но той е доста ентусиазиран по подготовката и се включва с идеи и помага най-важното е че има голямо желание и обикаля с мен,което ме радва и успокоява,дано с наближаването на сватбата не си промени държанието само.

Ние с милото пък си разделихме нещата не че сме се наговорили а така се получи-аз се занимавах с дреболийките (покани, чаши, украса, избрах украсата за ресторанта и т.н.) заедно решихме за халките все пак затова няма как само единия от нас да избере нали после ще има "не ми харесва как ми стои" и такаива глупости...за DJ-я и тортата заедно решихме, в деня на самата сватба отиде в ресторанта (понеже ние е близо и слава-богу) за да види как е станала украсата и е имало промени разбира се но основното което исках да има си беше както трябва...та така с 2 думи и двамата се включихме в подготовката