Ние с бебчо отсега сме придирчиви. В корема ми расте малък фен на Майкъл Болтън и Браян Адамс  И двамата мразим класическа музика, но за сметка на това Ения доста ни допада. А за приказването - аз непрекъснато галя Бебс и си приказваме - така де аз приказвам. Понякога обичам да си тананикам и си давам сметка, че дори допреди това стомаха ми да е бил на топка или да се е въртял в кръг всичко ми минава и се успокояваме и двамата с Бебс. 

Аз много му говоря и му обяснявам всичко, даже понякога ми става смешно от това

Аз сама на себе си понякога говоря, пък какво остава на бебчето... по-често мълчаливо си го галя обаче 
Баща му за сметка на това много обича да ми тупка по шкембето и да се дере "сиииииииииинееееееееее, аз съм татко тииии"  Викам му "Стига си му крещял на детето, бе", а той "Еми аз за да ме чуе..."

Аз й говоря, пускам й музика, закачам я и съм сигурна, че не реагира просто механично. За пеенето знам, че хубаво да им се пее, ама ще взема даго уплаша милото .