Браво
Asseto много се радвам, че сте успели да свършите толкова много неща и поздравления за костюма. И ние избрахме костюм от 3 части, на моят мъж по-тържествено му изглеждало

И, за да не си мислиш, че само ти пишеш тук да ви разкажа как ни мина първата сватба на 29 Май във Франция.
Преди време
Inaxastra беше казала, че покрай много емоции от сватбата и във Франция не са и останали много емоции за втората и сега напълно я разбирам.
Цялата седмица преди да отидем валеше дъжд, а на деня се усмихна едно слънце красота.
Отидох на фризьор сутринта и след това всички роднини имахме сборен пункт в къщата на свекъра ми. Атмосферата беше прекрасна, къща пълна с деца (8 на брой

и роднини, чаках баща ми и сестра ми, заедно със съпруга си да пристигнат и от там потеглихме към кметството. Не помня дали ви бях споменала, че отказаха да ни оженят в Лион, тъй като със съпругът ми в момента живеем в Ирландия и според френското законодателство трябва да се оженим във френското посолство в Дъблин, поради тази причина се оженихме в едно малко селце на 30 мин от Лион, тъй като за кмета не беше проблем.
Не съм предполагала, че хората могат да бъдат толкова отзивчиви и мили. В селото се разчуло, че ще има сватба с чужденка и бабите дойдоха да ни видят. Искренно ни се зарадваха

Кметството на селото се помещава в старата сграда на училището, една красива стара къща наскоро реновирана и боядисана отвътре в толкова розов цвят, че да ви се замае главата

И двамата с мъжа ми искахме да избухнем в смях като видяхме, но хората бяха толкова горди с ремонта, че не ни даде сърце.

И така влязохме в залата настаниха ни всички и кмета гордо започва да чете на френски и на английски, тъй като аз за 4 години така и не научих френски

( в моя защита вече ходя на уроци), на което аз безкрайно се зарадвах, защото поне ще разбера какво ми говорят. И в един момент кмета се обърна към мен и каза сега имаме изненада за вас, при което той започна да чете на развален български целия текст на церемонията. Както бях обещала да не плача сълзите ми потекоха моментално. Никога не съм си представяла, че напълно непознат човек е в състояние да направи подобен жест, който изцяло бе насочен към мен и баща ми, тъй като баща ми не говори чужд език. В един момент се оказа, че в залата не плача само аз ами сестра ми, съпруга и и половината французи трогнати от жеста.

Представях си церемонията суха и кратка, а се превърна в едно безкрайно положително изживяване с усилията на много хора около мен, на които съм безкрайно благодарна. В посредствие се оказа, че идеята за българският текст бил на мъжа ми, които пък помолил за превод моите братовчеди, които дори направили запис на текста, за да може кмета да слуша и практикува. На нас ни се струва лесно, но човека се препоти 100 пъти.

След 50 мин церемония беше време да пием по чаша шампанско, че от толкова вълнение май всички имахме нужда.

Продължихме с обяд в къщата на свекъра ни, където бяхме поръчали кетъринг, за да не готви никой

Бяхме в градината, тъй като печеше такова хубаво слънце, с мъжът ми се шегувахме, че това е дело на майките ни. И двете не са сред живите вече, но на нас ни се искаше да вярваме, че и те са се включили в нашия ден. Истината, е че ужасно ни липсваха на деня, но това слънце беше направо по поръчка, за да не се натъжаваме

Имахме план след обяда да починем, защото за вечерта бяхме организирали парти за приятели, които няма да могат да дойдат до България, но нямаше време за почивка

Само бърз душ и смяна на дрехите и продължихме до 3 сутринта.

Следващата седмица прекарахме в Париж и сега сме обратно на работа в тръпнене за следващата сватба

Дано да имаме останали емоции

Ох хайде, че стана дълго
