29.11.2006 21:33
ПРИВЕТ ОТ МЕН !!! Благодаря на всички, които ни стискаха палци и мислиха за нас! 
Казвам НИЕ защото вече сме двама всъщност трима
Да Denisimo, когато ти си ми писала точно тръгнах за болницата. В 13:00ч вече ме бяха приели и лежах в предродилно с 4 см разкритие. Честно казано малко се поизмъчихме защото бебето беше високо и не беше застанало правилно и даже искаха да ми правят секцио, но аз се запънах даже малко си поплаках, защото изобщо не исках да ме режат.... и така 10 часа по - късно след като вече бях решила че това бебе никога няма да излезе от мен и след малко повече болка отколкото съм си представяла някога че мога да изтърпя, тъй като отказах всички възможни видове упойки които ми предложиха в 23:10ч се роди моят син Георги - 3 600кг., 51 см.
Няма нищо друго на този свят, което да може да се сравни с усещането да станеш майка. Чувството как бебето напуска утробата ти и излиза на белия свят и изтръпваш в очакване да чуеш как проплаква, тогава когато ти го дават за да го целунеш за първи път и ти се струва невероятно, че си дал живот на друго човешко същество и то е част от теб това са моментите които заслужават цялата болка, която си изтърпял и всички сълзи които си изплакал.
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата и затова че бяхте и продължавате да бъдете с нас!
Казвам НИЕ защото вече сме двама всъщност трима
Да Denisimo, когато ти си ми писала точно тръгнах за болницата. В 13:00ч вече ме бяха приели и лежах в предродилно с 4 см разкритие. Честно казано малко се поизмъчихме защото бебето беше високо и не беше застанало правилно и даже искаха да ми правят секцио, но аз се запънах даже малко си поплаках, защото изобщо не исках да ме режат.... и така 10 часа по - късно след като вече бях решила че това бебе никога няма да излезе от мен и след малко повече болка отколкото съм си представяла някога че мога да изтърпя, тъй като отказах всички възможни видове упойки които ми предложиха в 23:10ч се роди моят син Георги - 3 600кг., 51 см.
Няма нищо друго на този свят, което да може да се сравни с усещането да станеш майка. Чувството как бебето напуска утробата ти и излиза на белия свят и изтръпваш в очакване да чуеш как проплаква, тогава когато ти го дават за да го целунеш за първи път и ти се струва невероятно, че си дал живот на друго човешко същество и то е част от теб това са моментите които заслужават цялата болка, която си изтърпял и всички сълзи които си изплакал.
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата и затова че бяхте и продължавате да бъдете с нас!
макар че в сравнение с първите няколко дни когато не можех да се спра сега направо си е нищо.Плаках цяла нощ след като се роди, защото за първи път незнаех къде е и какво прави.Плаках сутринта когато отидох да го накърмя за първи път, защото ме беше страх да го докосна, какво остава да го гушна и да го накърмя, добре че една позната на майка ми работи в същата болница та дойде жената да ми покаже какво да правя, как да го държа , но пък се оказа че двете ръце които имам не стигат...а трета нямам, да не говорим че не можех да си седна на дупето, защото ми направиха зверска епизиотомия и ужасно болеше/ и още боли/, ръцете ми трепереха, а жената само повтаряше "внимавай да не го изпуснеш".Та при първата ни истинска среща човека остана гладен и разочарован, защото през повечето време стоях над количката, гледах го и плачех и не можех да повярвам, че това малко вързопче е моят син, не вярвах че случилото се предния ден е истина, не ми се вярваше че успях мъжки да изтърпя всичко и стисках зъби до последно ... и не спирах да плача.
.
Да ти е живо и здраво момченцето Георги !