29.05.2007 10:08
Напълно съм съгласна, че на този ден можем да бъдем и най-красивите и най-щастливите.
Поне смея да твърдя, че аз бях.

През целия ден дори и за момент на съм се притеснявала, че ако направя нещо по-диво
ще ми са развали прическата, ще ми падне “коронката” / аз бях със диадема / или ще ми стане нещо на роклята. Между другото толкова много я настъпваха, че имах чувството, че ще си остана без полата. Цяла вечер в ресторанта не съм седнала за повече от десетина минути.
Или пък ако целуна някой, или някой ме целуне ще ми се развали грима.
Без червило си останах още вкъщи – някакси го изядох, незнам и аз как – но въобще не ми пукаше.
Важното беше, че аз се чувствах щастлива и моят съпруг не сваляше очи от мен.
Поне смея да твърдя, че аз бях.

През целия ден дори и за момент на съм се притеснявала, че ако направя нещо по-диво
ще ми са развали прическата, ще ми падне “коронката” / аз бях със диадема / или ще ми стане нещо на роклята. Между другото толкова много я настъпваха, че имах чувството, че ще си остана без полата. Цяла вечер в ресторанта не съм седнала за повече от десетина минути.
Или пък ако целуна някой, или някой ме целуне ще ми се развали грима.
Без червило си останах още вкъщи – някакси го изядох, незнам и аз как – но въобще не ми пукаше. Важното беше, че аз се чувствах щастлива и моят съпруг не сваляше очи от мен.

,защото точно това е момента,за който си мечтае всяко момиче!!!А за това,че при някои има повече суета съм съгласна донякъде,но си мисля,че това е само първите няколко минути просто,защото не сме свикнали/поне повечето от нас/ да се виждаме по този начин!!!А след това отминава и вече не ти пука нито за прическата,нито за грима,нито за нещо друго ...просто се забавляваш от сърце и душа!



бях най-красивата и най-щастливата булка на нашия сватбен ден. Всичко беше така както съм го мечтала--но не и за сметка на комфорта--роклята, обувките, прическата--всичко беше избрано в мой симплистичен стил--така всяка минута от сватбата бях самата себе си.