Такава беше медицината по онова време. Седях на един обикновен стол и някой май ме държеше а онзи доктор си сложил онова кръглото дето гледа през една дупка в средата и ми завира в гърлото разни ножици и др.инструменти. Като се давех и кашлях хвърчеше кръв на всякаде и най-вече по него.Понеже много мърдах и явно така е станало. Та така без да иска ме е оперирал против хъркане.

Какво да кажа по онова време много техника не е имало,само смели касапи. Немога да разбера дали е луд или гений.Първо,тогава упойките не бяха толко съвършени както сега и вероятно ме е запазил от някой странични ефекти.Второ трябва да е много смел за да оперира малко дете в пълно съзнание при това седнал на стол. И трето ,понеже знам че мъждеца се удължава когато си с болно гърло (а аз постоянно бях,за това ми вадиха сливиците) може нарочно да го е кръцнал защото му пречи да вижда.Тоест вероятно е знаел и за последствията (най-много като порасна да не хъркам).Ако не е гений значи е пълна откачалка.Действието се развива в окръжна болница понеже майка ми работеше там в спешното.Същия този доктор,дълго време не се е съгласявал да ме оперира понеже кръвните резултати не са ми били в ред,и накрая се наложило майками да подправи изследванията и да му се примоли защото съм бил и с температура.Накрая явно му е писнало и така е станало в една стаичка на стола и АЙДЕ... пълна лудница...
