Денят преди сватбата... помня ли вече

Лудница някаква

Наспах се доколкото можах, после чистих за последно къщата и щом приключих, хукнах на маникюр и педикюр. Щом се прибрах, с милото изфучахме с 200 към неговите родители - трябваше да лепим етикети на бутилките със сватбената ракия. От там - на бегом в ресторанта, да платим кувертите и да занесем всички неща, които бяхме купили предишния ден - безалкохолни, ракия, мезета, тейбълкарти и менюта, подаръчетата за гости ... Беше вече станало 7 часа, родителите ни чакаха след половин час за вечеря с двете семейства, когато се оказа, че не сме се разбрали с ресторанта и питките и шампанското всъщност не са от тях

Хукнахме като побеснели хуни да търсим къде можем да поръчаме 2 сватбени погачи за следващата сутрин. И между другото се сетих, че в цялата дандания съм забравила за цветята, които ще ми трябват за косата и за кошничката на малката шаферка, та и цветя ходихме да купуваме. Финиширахме малко след 8 в ресторанта, където близките вече ни чакаха. Хапнахме, пийнахме, започнахме да осъзнаваме какво предстои

Към 11 си тръгнахме и минахме през първия работещ магазин (оказа се Фантастико) за бутилка шампанско и бонбони за църквата (поредното забравено нещо

). Завърших вечерта, украсявайки бутилката шампанско.
По-странното е, че в цялата тая дандания настроението ми беше супер приповдигнато, с мъжа ми току се споглеждахме, хилехме се и си повтаряхме "Мило, утре се женим", сякаш като го повтаряме, щяхме по-лесно да повярваме, че това наистина се случва

.
Хубав ден беше, макар и доста напрегнат
