06.01.2008 09:54
Заповядай на горещото столче summer_sky.Голяма борба падна.Хайде момичета започвайте я с въпросчетата.
След оспорвана борба дойде и твоя ред summer_sky 
ето и малко въпросчета и от мен:


чак сега видях, че сте ме поставили на горещото столче да ми се пече дупето. А и няма да е никак зле в тази люта зима
След малко запретвам ръкави и започвам с отговорите. Днес е по-спокойно на работа и ще се поскътавам на горещия стол... 


Всъщност с каквото и да се захване човек, дори и да върши нещо безвъзмездно, май пак е работа като се замисля. Бих се занимавала с благотворителност например. Но, ако не ми се налага да работя и имам деца примерно, с удоволствие бих се заела с тяхното отглеждане, въпреки че това ще отнеме част от свободата ми. Готова съм да я пожертвам, но с тази моя работа, май по-скоро ще наема бавачка и пак ще продължавам да работя

Живеем в малък град и е нормално хората да се познават. Факт е, че сме се виждали преди години, когато аз бях още в гимназията. Аз не помня много, но той много добре си спомня как съм изглеждала тогава и с кои приятелки съм се движила...хехе. И на мен ми става много забавно. А поводът за истинското ни запознанство беше малко странен. Веднъж с един познат си говорехме на бара в едно заведение. Нещо се занасяхме, той се шегуваше с мен за нещо и тогава аз казах, че всички мъже на тоя свят са еднакви! В този момент обаче зад мен е бил милото. През това време той вече е имал някакви симатии към мен. Аз бях с гръб и не го видях. И в един момент той дойде при нас - познаваше се с момчето, с което говорех на бара и ми каза: "Не си права, не всички мъже на този свят са еднакви! Нима твърдиш, че от всеки мъж очакваш едно и също?" и разни такива неща, които ме провокираха да се замисля и май общо взето от тогава не ми излиза от главата. След това така наречено запознанство той ме покани на кафе, после на друго кафе, после на ресторант и т.н.
Аз през това време студентствах и имахме известни раздели, но за дълго.
и тогава той ми каза, че този ключ е за нашето специално място, само за двамата и че ми подарява ключ не само към дома си, но и към сърцето си...И тогава аз чак се разплаках от умиление
И до ден днешен, вече живеем заедно в това място, аз все още отварям вратата на нашия дом с този червен ключ и си спомням за този специален момент...
Гостите бяха около 250 и горница и наистина е трудно да организираш този момент с подредбата на гостите по масите. Но и това се получи след като ангажирахме представители и на двете роди, които ги настаняваха по места. 



Тогава ще съм застаряващо бабе, надхвърлило 50-те...сигурно ще гледам снимките от сватбата ни с умиление и ще си спомням колко млади и луди сме били. Ще чакам с нетърпение да имам внуци най-вероятно
Тогава може би ще живея в къща с двор и ще си имам люлеещ се стол, на който ще сядам и ще се връщам към красивите спомени от досегашния ми живот... 
Благодаря много за въпросчетата!!!




А и когато се усмихваш, хората срещу теб ти отвръщат със същото /в повечето случаи/ и ти става много приятно. Не обичам да виждам намръщени и намусени хора, искам всички да са усмихнати! Не е толкова трудно, виж и ти можеш сигурно? Я пробвай? 
и пролях няколко сълзички... Аз си поплаквам така от време на време, много ми олеква...и не мисля, че е някаква женска слабост, а съвсем нормална реакция и изблик на чувства...



Даже аз ги избрах в магазина, той ги изпробва и веднага ги одобри 
, бързо обличане, оправяне, гримиране и скорострелно излизане от вкъщи. Стигам до работното си място, където пия първото си кафе пред компютъра, отбелязвайки задачките, които имам да свърша за деня. След това телефонът започва да звъни, влизат хора, отивам на срещи и без да разбера става обед. Хапваме по нещо на обяд с колегите и след обед пак се захващам за работа, ако се налага излизам, защото осъществявам и по-голямата част от връзката с институциите и така до 17:30, а някой път и до по-късничко. След това милото идва да ме вземе и се прибираме и това май е най-приятната част от деня ми... Отдъхваме си известно време, говорим за това как е минал денят ни, мачкаме се малко и показваме любовта си един към друг...
Приготвяме си нещичко за вечеря, сядаме пред телевизора, гледаме някой хубав филм и накрая си лягаме и се гушкаме... 
През деня се разхождаме, пием кафенце, гледаме някой хубав филм. Вечерта излизаме с приятели и си говорим сладко-сладко. Все такива хубави неща...
Абе, направо класика в жанра. Милото знае, че много ги обичам и само такива цветя ми подарява. Ех, хайде да не е толкова често, но го прави с повод и без повод понякога.
или
, когато му дойде времето и да се отдадем изцяло на грижите около него... Изобщо все такива хубави неща..., които мисля, че с времето ще дойдат на мястото си.
Случва се да не сме на едно и също мнение по даден въпрос, естествено. Но го обсъждаме в рамките на добрия тон – всеки излага аргументите си „за” и „против”, изслушва другия и заедно се опитваме да стигнем до решение. Най-често объждаме едно или друго поведение на другия, което ни е направило впечатление и не мислим, че е правилно и някои други такива дребни нещица като коя програма по телевизията ще гледаме
Мисля, че общо взето не нагаждаме един към друг с времето.