04.01.2008 11:18
За 2007 какво по хубаво от това бях булка, станах семейна с любимия мъж.
За 2008 очаквам 3-ти член на семейството ни
За 2008 очаквам 3-ти член на семейството ни
Какво си пожелавате за новата 2008 и какво ви донесе 2007?
05.01.2008 06:58
За мен 2007 беше годината на промените - преминах в графата на омъжените дами, преместих се в друг град малко преди сватбата, започнах нова работа, прибавих още една диплома.
За 2008 не обичам да правя планове, но си пожелавам много здраве (за мен и околните), щастие и късмет! Всичко друго ще си дойде по реда. И последно (щях да забравя) със съпруга ми най-после да стигнем до дестинацията на така дългоочаквания меден месец, с който май ще отбележим първата годишнина от сватбата ни!
За 2008 не обичам да правя планове, но си пожелавам много здраве (за мен и околните), щастие и късмет! Всичко друго ще си дойде по реда. И последно (щях да забравя) със съпруга ми най-после да стигнем до дестинацията на така дългоочаквания меден месец, с който май ще отбележим първата годишнина от сватбата ни!
05.01.2008 07:22
ЧЕСТИТА 2008!УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО УМЕЕМ,КЪСМЕТ ВЪВ ВСИЧКО,КОЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС И СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКО,ЗА КОЕТО МЕЧТАЕМ.
05.01.2008 07:40
Цитат на: MIXAELA в 05.01.2008 07:22
ЧЕСТИТА 2008!УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО УМЕЕМ,КЪСМЕТ ВЪВ ВСИЧКО,КОЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС И СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКО,ЗА КОЕТО МЕЧТАЕМ.
MIXAELA, по-добре не можеше и да бъде казано!
05.01.2008 15:19
За 2007 г. мога да кажа, че беше добра година за мен. Едно от най-тежките неща, които ми се наложи да изживея в началото на 2007 г. беше загубата на дядо...моят любим дядо..., който си отиде от нас в края на 2006-та и много дълго време го изживяхме всички, защото смъртта му беше внезапна и неочаквана на всичките ми близки... Може би най-много съжалявам за това, че той не успя да види моята сватба, въпреки че знаеше, че я планираме и я очакваше... 
През февруари 2007 г. смених работата си - нещо, което отдавна исках да направя, защото не изпитвах никакво удовлетворение от нея, нищо ново повече не научавах, не се чувствах полезна. Така от държавната, преминах в частната сфера и съм изключително доволна. Сега имам много по-хубава, по-добре платена работа и най-вече - работа, която ми носи удоволствие и в която мога да се развивам. В края на същия месец отпразнувахме юбилея на татко (50 г.) с голям празник. Да е жив и здрав още поне два пъти по толкова... Като един от хората оказали най-голямо влияние върху оформянето ми като личност мога да кажа, че обожавам този човек и много ме е страх да не го загубя...
През април 2007 г., когато отбелязахме 5 г. откакто сме заедно, се и сгодих с любимия човек. Получих така желания пръстен. След това започнаха приготовленията за сватбата, в които по принцип участвахме и двамата, но аз бях поела почти цялата организация. Разбира се и милото помагаше, но ми беше дал зелена светлина за всичко, което искам да направя. Преместих се да живея при бъдещия си съпруг и зачахме да дойде големия ден.
На 18 август 2007 г. имах най-прекрасната сватба, на която съм била някога...почувствах се истински щастлива с човека до мен и близките хора, които дойдоха да ни уважат и се веселиха истински заедно с нас... Прочетох радостта в лицата на родителите ни, които и до ден днешен са до нас и много ни обичат... Какво повече мога да искам от това.
След сватбата - на 31.08.2007 г. тръгнахме за дългоочаквания ни меден месец в Мармарис (Турция). Изкарахме си наистина страхотно, успяхме да отидем и до Родос (Гърция) - место, което много исках да видя и се върнахме с много мили спомени и красиви снимки...
На рождения си ден миналата година (21.10.2007 г.) се почувствах малко забравена... Така се получи, че милото не беше с мен и дори едно цвете не получих
Беше ми много криво и самотно... На всичкото отгоре баща ми също ме беше забравил. Той никак не помни дати, но се надявах да се сети за мен...Всичките ми приятели обаче бяха с мен и не пропуснаха да ме поздравят. Да са ми живи и здрави всички! Много си ги обичкам!
Последва много, много работа...и накрая посрещането на Новата Година!
През новата 2008 г. си пожелавам много здраве за мен и близките ми хора, а останалото ще дойде с времето. Пожелавам си също тази година да постигна и най-смелите си мечти по отношение на бизнеса, да успеем да си купим нов апартамент и да се преместим да живеем в съседен по-голям град, да се сдобием с
, когато му дойде времето и да се отдадем изцяло на грижите около него... Изобщо все такива хубави неща..., които мисля, че с времето ще дойдат на мястото си.
На всички вас пожелавам много успешна 2008 г., бъдете живи и здрави и винаги с любимите си хора около вас и нека се сбъднат и най-съкровените ви мечти!!!
През февруари 2007 г. смених работата си - нещо, което отдавна исках да направя, защото не изпитвах никакво удовлетворение от нея, нищо ново повече не научавах, не се чувствах полезна. Така от държавната, преминах в частната сфера и съм изключително доволна. Сега имам много по-хубава, по-добре платена работа и най-вече - работа, която ми носи удоволствие и в която мога да се развивам. В края на същия месец отпразнувахме юбилея на татко (50 г.) с голям празник. Да е жив и здрав още поне два пъти по толкова... Като един от хората оказали най-голямо влияние върху оформянето ми като личност мога да кажа, че обожавам този човек и много ме е страх да не го загубя...
През април 2007 г., когато отбелязахме 5 г. откакто сме заедно, се и сгодих с любимия човек. Получих така желания пръстен. След това започнаха приготовленията за сватбата, в които по принцип участвахме и двамата, но аз бях поела почти цялата организация. Разбира се и милото помагаше, но ми беше дал зелена светлина за всичко, което искам да направя. Преместих се да живея при бъдещия си съпруг и зачахме да дойде големия ден.
На 18 август 2007 г. имах най-прекрасната сватба, на която съм била някога...почувствах се истински щастлива с човека до мен и близките хора, които дойдоха да ни уважат и се веселиха истински заедно с нас... Прочетох радостта в лицата на родителите ни, които и до ден днешен са до нас и много ни обичат... Какво повече мога да искам от това.
След сватбата - на 31.08.2007 г. тръгнахме за дългоочаквания ни меден месец в Мармарис (Турция). Изкарахме си наистина страхотно, успяхме да отидем и до Родос (Гърция) - место, което много исках да видя и се върнахме с много мили спомени и красиви снимки...
На рождения си ден миналата година (21.10.2007 г.) се почувствах малко забравена... Така се получи, че милото не беше с мен и дори едно цвете не получих
Беше ми много криво и самотно... На всичкото отгоре баща ми също ме беше забравил. Той никак не помни дати, но се надявах да се сети за мен...Всичките ми приятели обаче бяха с мен и не пропуснаха да ме поздравят. Да са ми живи и здрави всички! Много си ги обичкам!Последва много, много работа...и накрая посрещането на Новата Година!
През новата 2008 г. си пожелавам много здраве за мен и близките ми хора, а останалото ще дойде с времето. Пожелавам си също тази година да постигна и най-смелите си мечти по отношение на бизнеса, да успеем да си купим нов апартамент и да се преместим да живеем в съседен по-голям град, да се сдобием с
, когато му дойде времето и да се отдадем изцяло на грижите около него... Изобщо все такива хубави неща..., които мисля, че с времето ще дойдат на мястото си.На всички вас пожелавам много успешна 2008 г., бъдете живи и здрави и винаги с любимите си хора около вас и нека се сбъднат и най-съкровените ви мечти!!!